Публий Овидий Назон – 43г.пр.

Хр в градчето Сулмон в семейство на аристократи конници – не

били засегнати от продължителните граждански войни преди това – сигурен и спокоен живот –
имал по-голям брат.

баща им праща двамата братя, когато Овидий е на 17 да се учат на риторика в Рим- в помощ за
право – децата учели там, но си проличало отношението и отдадеността на Овидий към
литературата и по-специално към елегията

Баща му го изпраща в Атина, за да откъсне Овидий от литературата - повече от две години той
прекарал там, като пътувал в региона и посетил дори руините на древна Троя – при
завръщането си разбрал, че брат му е починал

След завършване на образованието си, Овидий трябвало да изпълни дълга си към Рим (такъв
бил законът), но аристократите от литературния кръг на Марк Валерий Месала Корвин се
застъпили за него, тъй като там Овидий вече си е бил изградил име – чел е пред тях много свои
стихове

бил назначен последователно на няколко нисши магистратски длъжности – триумвир (комисия

от трима души той трябвало да се грижи за реда в затворите, да наблюдава римската нощна
полиция и да контролира пожарните казарми); децемвир и центумвир (занимавал с дела за
опека, имущества и завещания. Тази му служба продължила пет години.)

На 25 години (около 18г. пр Хр) обявил на родителите си, че вече ще се занимава само с поезия

В кръга на Месала се запознал с Вергилий, общувал с Хораций (те са от кръга на Гай Цилний
Меценат, както и Проперций) и се сприятелил с Тибул, Проперций и Лигдам, които го насочили
към жанра на любовната елегия и били негови спътници

Започнал Първият му литературен периоз (20-1 г ПР ХР) –Периодът на Младостта - само

любовни елегии – „Любовни елегии“ (Amores)– вероятно 15г. прхр- три книги от 49
стихотворения, повечето посветени на измисления персонаж на любимата му Корина;
„Героини“ (Heroides) – 17 женски митологични персонажи пишат любовни писма до техните
любими, които са ги оставили (Пенелопа до Одисей, Дидона до Еней, Медея до Язон…..);
„Любовно изкуство“ (Ars amatoria) – съвети за младите римляни в намирането и задържането
на любовта – пародийно-дидактична поема;  поемата «Лекарство от любовтакато от нея е
оцелял кратък фрагмент „Средства за лицето“ ( Medicamina Faciei Femineae), където

стихотворно са изложени козметични рецепти. Пак тогава била създадена и незапазилата се

трагедия «Медея»

Нежелано политизирани са – „Любовното изкуство“ не кореспондира с новоустановените

Августовски закони за връщането на стария републикански строг морал – освен това била
публикувана в момент на вражда между дъщерята и втората съпруга на Август – изглеждало
като подигравка срещу Август, който трябвало да заточи дъщеря си Юлия Старша, поради
обвинения в прелюбодеяние.

През 1-8г Н.Е. е неговият зрял период – искал да напише големи зрелищни поеми – Смята се, че
Метаморфозите са започнати около 2 г прхр – различни превръщение – от Сътворението до
Цезар; „Фасти“ – поема в шест песни, които разказват за легендите и празниците от римския
календар (от януари до юни)

След смъртта на двамата си вници (неясни условия), Октавиан обявил за наследник третия си
внук Агрипа Постум – той водел лекомислен и весел живот, като се обкръжил с артисти и
поети, сред които и Овидий. През есента на 8година слхр Ливия вдигнала скандал на
възрастния Октавиан за държанието на внука му и внучката му Юлия Младша, които водели
разточителен начин на живот в разрез с августовските морални закони – тя искала те да бъдат
пратени на заточение – така и става. Юлия дори изневерявала на мъжа си (забранено със
закон), като се носели слухове, че се среща с любовника си в къщата на Овидий.

През декември 8 г. Овидий получил декрет за пожизненото си изгнание, заради разложението

на нравите, което той спомагал с писанията си. В яростта си изгорил ръкописа на Метаморфози,
които е достигнал до нас от преписите, които били направили неговите приятели. Бил изпратен
в дакския град Томи (Малка Скития). Там започнал третия период в неговото творчество –
изгнаничеството (8-17/8 г сл хр). Там написал две творби „Скръбни елегии“ (Tristia), както и
„Писма от Понта“ (Epistolae ex Ponto).

Ο ευξεινος Ποντος