Келтските езици – развитие и носители

Келтските езици са малко езиково семейство от рода на индоевропейските езици.

Днес те се говорят предимно по различни места на територията на кралство
Великобритания и република Ирландия, но също така съществува и малка
келтскоезична диаспора на територията на Аржентина и Канада. В езиковото семейство
съществува едно основно деление между езиците, основано на характерната съгласна, с
която думите от един и същ протокелтски корен започват в двете групи – това са
съответно P-келтски и Q- келтски езици. Важно е да се отбележи, че двете групи не са
взаимноразбираеми, а в самите групи нивото на взаимно разбирателство е ниско. Смята
се, че Q- езиците са по-старата група, с оглед на предполагаемото ѝ отделяне от
протокелтският език1. Днес тази група се представя от т.нар. „гелски“ езици –
ирландски, шотландски гелски и мански. Първият днес се говори от около 1,170,000
души2, като едва 10% от тях са свободно говорещи (native speakers), правейки го най-
разпространения келтски език. Шотландският е разпространен в област Шотландия и
има около 57 хиляди свободно говорещи, както и още няколко десетки хиляди хора с
частични познания по езика. Манският език е разпространен на остров Ман, намиращ
се между о. Ирландия и о. Великобритания, като около 1650 души имат частични
познания по него и около 100 души го владеят напълно и го използват в ежедневието
си. В групата на Р- езиците са уелският, корнският и бретонският език. Частични
познания по уелски език имат около 560 хиляди души, като приблизително около 310
хиляди от тях го знаят изцяло и го използват в ежедневието си. Корнският език е
разпространен в областта Корнуол в югозападна Англия като днес едва няколко стотин
души все още го използват и познават. Бретонският е разпространен на полуостров
Бретан в северозападна Франция, като той е единственият оцелял език на територията
на материка. Днес познания по бретонски имат малко над 200 хиляди души, но малко
от тях го използват в ежедневието си.

Съществуват съвременни проекти за „съживяването“ на всички келтски езици,

тъй като в близкото минало броят на хората, използващи тези езици, е бил още по-

1
Хипотетичният език, на който са говорели групите от хора, от които произлизат всички предшественици
на някога живелите келтски племена. Този език е възстановен, благодарение на дългогодишни
наблюдения върху процесите на еволюция на келтските езици, като по този начин е изготвен примерен
модел на първоезика на келтите.
2
Всички данни за броя на носителите на езиците са взети от следния сайт: https://www.ethnologue.com/
нисък, като дори манският и корнският са били обявени за мъртви. Инструментите, с
които си служат тези програми за опазване на езиковото наследство, са най- вече в
областта на образованието на децата и младежите – всички тези езици се изучават в
местните училища, като например в Уелс децата могат да завършат цялото си средно
образование на уелски език, като по същия начин е и в Ирландия. На остров Ман има
начално училище, което обучава местните деца на езика на предците им, също както и в
Корнуол. В Бретан политиката за опазване на езика се развива с бързи темпове, като
правителството в Париж подкрепя местните, които силно държат на своите корени.
Един от проблемите на всички тези езици, пред който са изправени, е, че те са говорени
предимно от застаряващото население, което води до спад в броя на носителите им –
например всяка година умират около 10 хиляди носители на бретонския език. Друга
основна причина е, че английският (съответно френският в Бретан) е езикът на
университетското образование и езикът, който може да бъде по-полезен за бъдещото
развитие на младежите, поради което те наблягат повече на него в образованието си
или в годините след завършване на училище. Поради тези статистики шотландският и
ирландският са обявени за „definitely endangered languages“ според „Проекта за езиково
наследство на ЮНЕСКО3“, а бретонският за “severely endangered“. Корнският и
манският са били обявени да изчезнали, но благодарение на работата на няколко
проекта по възстановяването им, днес те са „върнати към живот“, макар и все още да
са силно застрашени.

Праисторията на келтите е тясно свързана, разбира се, с миграционните вълни на

индоевропейците от тяхната предполагаема прародина – Понтийско-Каспийската степ 4.
Автор на тази теория е археологът Мария Гимбутас 5. Според нея съществуват 4 етапа
на съществуване на тези прото-индоевропейски култури преди окончателното им
разселение – т.нар. етапи „Курган I – IV“6, обхващащи времето от началото на IV
хилядолетие пр. Хр. до около началото на III хилядолетие пр. Хр., като всеки следващ
етап покрива все по-голяма територия с оглед на разселването на тези народи.
Различават се и три вълни на разселение на тези култури – съответно първата вълна

3
https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000192416
4
Т.нар. „курганска теория“. Съществуват и други хипотези, например „анатолийската теория“, но те не са
толкова добре аргументирани и не съвпадат с широкоприетата хронология на събитията и археологията
на Европа.
5
Мария Гимбутас (1921-1994г.) е литовско-американска археоложка и културоложка, известна със своите
трудове и възгледи за европейската праистория.
6
Наречени са така, защото при всички култури, съществували в този хронотоп, са намерени характерни
погребални могили, наречени от руски език „кургани“.
предшества етапа Курган Ι, когато прото-индоевропейското влияние се разширява от
долното течение на река Волга до територията около река Днепър. Втората вълна се
датира около средата на четвъртото хилядолетие пр. Хр., когато се появяват
курганизирани хибридни култури7 и са регистрирани първите индоевропейски
артефакти в западна и северна Европа. Третата вълна се датира около 3000 до 2800 г.
пр. Хр., като тя се свързва с експанзията на културата Ямна8.

По граничните райони на тези експанзивни вълнш се образуват хибридните

култури, които могат да се смятат като следващ етап в развитието на европейските
народи. Такива култури са например културата на „кълбовидната амфора“ 9, която в
последствие се разделя на две други култури – културата на камбановидните чаши 10 и
културата на шнуровата кемарика11. Някои учени12 от по-ново време са склонни още тук
да търсят податки за някакво прото-келтско население с прото-келтски език. Тези учени
са пионерите на теорията, че още в Бронзовата епоха европейското атлантическо
крайбрежие, както и Британските острови (набляга се повече на Ирландия), са били
заселени от ранни келтски племена, като това се е наложило, заради засилените
металодобивни дейности най-вече в Ирландия и по-малко във Великобритания, както и
преноса на металите по атлантическото крайбрежие до Средиземно море, където се е
търгували. Не всички обаче споделят тези виждания. Повечето учени смятат, че може
да се говори за прото-келти едва от края на Късната Бронзова епоха при
представителите на централноевропейската култура на полетата с погребани урни
(Urnfield culture). Тя съществува в периода 1300-750г пр Хр, заемайки огромна
територия от Централна Европа, северна Италия, Нарбонска Галия и Среднодунавската
равнина. Най- характерната черта на културата, с която тя е получила и името си, е
маниерът на погребение – мъртвите са били кремирани, след което останките им са

7
Прото-индоевропейски субстрат, влязъл в досег с местното палеоевропейско население.
8
Ямната култура е археологическа култура от периода 3600 – 2300 г. пр.н.е., в района между
реките Днестър и Буг, и планината Урал. Кургани от ямната култура могат да се видят и на територията на
България в Добруджа около границата с Румъния.
9
Археологическа култура в Централна Европа в периода 3400–2800 г. пр. Хр. (англ. „ Globular Amphora
culture“). Последни генетични изследвания показват, че всъщност те нямат много общи гени с
индоевропейците от руските степи, което показва, че може да са били повлияни културно, но е по-малко
вероятно това да е и езиково.
10
Археологическа култура, заемаща огромни територии от Централна и Западна Европа, включително
Британските острови (англ. „Bell Beaker culture“). Тя се появява около 2800 г. пр. Хр. и в различните
райони изчезва по различно време, като най-късно тя спира около 1800г. пр. Хр. на Британските острови.
11
Археологическа култура, заемаща големи територии в Централна, Северна и Североизточна Европа,
както и части от Скандинавския полуостров в периода 2900 – 2350 г. пр. Хр. (англ. „Corded Ware culture “).
Нейният произход също е спорен.
12
Вж. Barry Cunliffe и John T. Koch
били поставяни в урни, които от своя страна били заравяни в земята, образувайки
характерните гробищни комплекси. В България също има археологически обект от
такъв вид – некрополът при с. Орсоя, Ломско. Според лингвисти, прото-келтския език
трябва да се е отделил от прото-индоевропейския някъде в периода 2000-1500 г. пр.
Хр., където вероятно е логично да се търси и етногенезиса на самите келти, който,
както бегло бе засегнато по-нагоре, все още не е напълно изяснен. Пряк наследник на
култура на полетата с погребани урни (КППУ) е широкоизвестната култура Халщат,
известна с това, че е най-широкоразпространената сигурна келтска култура, при която
започва пикът на келтското присъствие в Европа. Някои учени поставят началото ѝ още
в 1200 г. пр. Хр., като те намират ранни податки за нейното развитие в предхождащата
я КППУ. Това маркира първите два стадия на халщатската култура – т.нар. „Халщат А
и В“, простиращи се в земите на Централна Европа в периода 1200-800г пр. Хр..
Изкуството ѝ е наследник на КППУ. „Халщат В“ започва около 1050 г.пр.Хр., когато
кремацията започва да доминира в погребенията, както и могилите и курганите стават
по-често срещани. Следващият стадий е „Халщат С“, развиващ се от 800 до 620
г.пр.Хр., ясно показва окончателната диференциация от КППУ. В този период се
разширява зоната на присъствие на културата в западна посока към земите на днешна
Франция. Появяват се също така за първи път укрепени селища, в които започва да си
проличава постепенната йерархизация на обществото. Това ясно се вижда от
депозираните погребални дарове в погребалните могили на знатните граждани
(гробовете от „А“ и „Б“ са прости и егалитарни) – ценни предмети с немалко
инпортната стока, показваща търговски връзки, стигащи от Прибалтика до Северна
Африка. Особено впечатление правят широката застъпеност на фигуративна пластика с
мотиви, свързани с конете и ездата, показващи явно голямото им значение за тези хора.
Последният четвърти стадий на съществуване на тази култура е „Халщат D“,
поместващ се между 600–450 г.пр.Хр. Териториалният обхват все още се разширява
към земите на Франция, като вече стигат и до бреговете на Средиземноморието. Това е
важен етап в развитието им, понеже вече пряко попадат в полезрението на елините,
които започват да ги описват. През 517 г. пр. Хр. е първо споменаване на тези племена
от елинския автор Хекатей от Милет: говори за хората, населяващи земите северно от
град Масалия (дн. Марсилия, където е най-близкият търговски контакт на келтите с
останалите средиземноморски култури). Те са наречени „κελτοι“. С времето селищата
им се променят – стават по-малко на брой, но по-населени – типичен пример за такъв
археологически обект е град Хуенебург в южна Германия. Относно това на какви
основание ние вярваме, че културата Халщат са били келти, могат да се дадат няколко
сериозни доказателства: в техните късни гробове са намерени мечове, които съвпадат с
римско-гръцките описания на келтския меч; погребенията с каруца се наблюдават както
тук, така и в по-ранни, и в по-късни култури; изкуството и основните символи са ранен,
но сигурен стадий на келтско изкуство; топонимът „Халщат“ означава „солено място“
на прото-келтски, който идва от най- широко известният обект на тази култура -
солната мина до съвременното малко австрийско селце Халщат.

Халщатската култура е наследена от културата „Ла Тен“ или т.нар. Латенска

култура, простираща се в приблизително същия ареал, а относно времевите ѝ граници –
те са V-I в.пр. Хр. В този период келтските култури „заливат“ Европа – откриват се
хибридни култури на Иберийския полуостров (т.нар. „келтиберийци“), на Балканите,
където дори в III в. пр. Хр. създават за кратко време държава на територията на
планината Сакар13, като успяват дори да достигнат до Анатолия и района на Анкара,
също така и преминават южно от Алпите и навлизат в северните райони на днешна
Италия (в областта „Галия Цизалпина“, наречена не случайно така от римляните).

Първите надписи на келтски език датират от началото на Латенската култура и

са намерени в Северна Италия и около Логано, Швейцария - написани са на
лепонтийски език14 чрез вариант на архаична етруска азбука, наричана просто
„логанска азбука“. Надписите наброяват около 140. Малко по-късно в района на
Марсилия се появяват и надписи на галски език, написани с гръцка азбука, които
продължават до римското завоевание на райна в края на II век преди Христа. Около
200г. пр. Хр. се срещат надписи на келтиберийски езици, написани на специално
изработена писменост15. Трябва да се вземе под внимание, че разполагаме с малко
текстове от този хронотоп и това е обяснено от Цезар в неговото произведение „За
галската война“16 – той твърди, че на друидите 17 е било забранявано да записват
познанието си, което обяснява данните, че тяхното обучение продължавало поне 20
години с цел наизустяване на огромен обем от информация. В разглеждания период се
срещат различни келтски езици на материка – т.нар. „континентални езици“, като
трябва да се има предвид, че този термин показва единствено тяхната географска

13
Вж. Домарадски, Мечислав, „Келтите на Балканския полуостров“, С. 1984г
14
Лепонтийският е древен алпийски келтски език, говорен между 550 и 100 г. пр.н.е.
15
Представлява полу-силабар със спорен произход – смес между гръцка и финикийска писменост:
https://en.wikipedia.org/wiki/Celtiberian_script
16
„De bello gallico“
17
Жреческата каста в келтските дохристиянски общества – носители и пазители на свещеното познание.
близост, но не и някаква силна връзка между тях, тъй като тогава се и зачеват
различните видове келтски езици. Днес нито един от тях не е оцелял.

Ситуацията при езиците на Ирландия и Великобритания е по-различна. Езиците

от групата „Q“ се смятат за по-старата група като някакво частично следствие от
теорията за ранното заселване на атлантическото крайбрежие – според нея
предшествениците на съвременните гелски езици достигат до Ирландия в следствие на
ранната и търговска експлоатация като добивен център за метали. Към 600-400 г. пр.
Хр. търговията се измества почти изцяло в Средиземноморския басейн и Ирландия
остава изолирана, а на континента се разриват по-младите Р-езици. Извън тази теория,
те се смята, че достигат до Британските острови по няколко начина – постепенно с
разширяването на ареала на келтските култури и в следствие на по-късния процес на
„романизация“ на населението на Империята, поради който биват асимилирани или
изтласкани към островите. Независимо от това, по-голямата част от остров Британия е
под римска власт в периода 43-410 г. сл. Хр., като, разбира се, ролята на Рим в региона
не е еднаква през всички тези години. В началото на V в. На острова пристигат първи
групи заселници на англо-саксонците. Те влизат във военни действия с местните келти,
като с времето ги изтласкват от област Англия. Келтофонното население остава в
крайщата на острова – дн. Уелс, Корнуол и Шотландия, където вече съществуващите
диалекти окончателно се оформят в отделни езици, които познаваме и днес. Смята се,
че около VI век племена, бягащи от чуждестранните завоеватели, се прехвърлят от
острова на материка и по-конкретно на полуостров Бретан, където те развиват свой
собствен език, който е в досег с местните романизирани и не дотам романизирани гали.
Англо-саксонската ера в Британия офоциално започва около 550 година и продължава
до 1066 г.18 Те носят със себе си староанглийския език, представляващ ранна форма на
съвременния английски, но с чисто германски корени, много по-различна фонетика и
правопис, кореспондиращ си с нея, както и падежна система, правейки го сравнително
близък със съвременния исландски език19. Той не достига до Уелс и Корнуол, а само в
малки части от югоизточна Шотландия. Именно тогава (IV-V в.) от Ирландия идват
заселници, които се установяват в западна и северна Шотландия. Тези хора говорят на
18
Това е годината на норманското нашествие в Англия. Нормани, са етническа група, създала се
вследствие на контакта между викингите, заселили се в северните райони на днешна Франция и
местното население. Те говорят галоромански език с частични заемки от германски езици, който е
разглеждан като диалект на френския от някои учени. Езикът се смесва със заварените езици на
Британия, като трябва да се отбележи, че новосъздалата се аристокрация използва френския език,
смятайки го за по-изискан.
19
Староанглийският е използван в Британия от V до XI-XII в.
староирландски20, но те променят езика си с времето и вече към VIII век може да се
говори за напълно отделен шотландски език. Той съществува в следващите векове в
контакт с диалекти на староанглийския и средноанглийския 21 (т.нар. Scots, Scots
English). Това се променя през 1707 г., когато Шотландия официално влиза в съюз с
Англия, създавайки Обединеното кралство – тогава английският става водещ, тъй като
на него е образованието и държавната администрация.

На територията на Ирландия през IV в. сл. Хр. се развива местната писменост

„огам“. Тя представлява една права линия, върху и под която са изписани малки
чертички, имащи различна звукова стойност. Това е първата самостоятелно развита
писменост, използвана за записване на келтски език от Британските острови. Езикът е
пра-ирландски, а писмеността е използвана от IV в. до към IX в. Използвана е и като
преход към староирландския, от който имаме запазени текстове, написани на огам. Тя е
наследена от модифицираното латинско писмо.

Уелс става част от Англия през XIII в., но английският език започва сериозно да
измества уелския едва през 19-20 в. Причините за това не са необичайни: интегриране
към англофонската общност чрез образование и администрация на английски.
Корнският изпитва сериозни затруднения дори още от 1558г., когато английският е
обявен за официален църковен език и оттогава броят на говорещите спада. Тази
промяна в закона засяга и останалите езици от островите, но в Корнуол оказва най-
голямо влияние. Манският е подобна ситуация. Ирландия става английска колония
през 1169г., но ирландският има превез до 19в. – тогава също е учен е в училищата, но
малко хора са го използвали в ежедневието. Полуостров Бретан става част от Франция
през XVIв. Управляващите в Париж не признават съществуването на никакви
регионални езици, като това обуславя тяхната политика на асимилация спрямо
келтскоезичното население в региона.

Въпреки големите различия помежду си, келтските езици всъщност имат някои
общи граматични и фонологични черти. На първо място е словоредът в изречението –
те споделят структурата, известна като VSO – изречението най-често започва със
сказуемото (verb), следвано от подлога (subject) и прякото допълнение (object), като
20
Смята се за най-старият гелски език, който е документиран писмено в периода VI-IX в.
21
Средноанглийският език е форма на английския език, която се говори след Норманското нашествие в
Англия (1066 г.) до към края на XV век. Английският претърпява различни изменения и разработки след
периода на староанглийския език - промени в лексиката, граматиката, произношението и правописа.
Освен това в този период съществуват и големи регионални разлики в езика, което показва липса на
стандартизация.
местата на непрякото допълнение и обстоятелствените пояснение могат да варират 22.
Друга обща черта е наличието на предлози, които се залепят за личните местоимения в
техните падежни форми (уелски: „ar“-„на“ и “на мен“ става “arnaf“). Любопитно в този
случай е, че тази особеност има аналог в семитските езици, като между двете коренно
различни езикови групи съществуват още няколко подобни паралела 23. Последната от
тези общи характеристики се състои в това, че началната съгласна на една дума може
да се променя в зависимост от смисъла ѝ, например при наличие на определителен член
за родителен или дателен падеж (ирл.: „fear“-„човек“, но “на човека“ – “an fhir“); също
така съществува и свойство за промяна на гласните от корена на думата, което се
използва за образуване на различни части на речта (уелски: „haul“ – „слънце“, но
„heulog“ – „слънчево“; „cwch“– „лодка“, но „cychod“ – „лодки“).

За разлика от приликите, разликите между Q- и P- келтските езици са много и

трудно биха могли да бъдат систематизирани, просто защото самите езици са много
различни едни от други. Като основна разлика, разбира се, може да се посочи разликата
в началната съгласна на думи с общ прото-келтски корен или заемки между двете
групи. Много е трудно да се види връзката между тях –тези думи в Q-езиците започват
със съгласните „c, k, q“, а в Р-езиците съответно с “p, b“ - (ирл. „cen“-„какво“ , но на
уелски думата е „beth“ – ясната разлика между Q- и P-групите).

Един от интересните въпроси, които могат да се зададат за келтските езици е

дали те са оказали някакво влияние на английския език след толкова столетия на
съжителство. Отговорите на този въпрос са спорни. На първо място староанглийският е
силно повлиян от викингските заселници и от френския след нормандското завоевание
през 1066. През 449г, когато англо-саксонците започват да нападат остров Британия,
там срещнали именно келти. В миналото се е смятало, че тази среща е довела до почти
пълното изтребление на келтите, което всъщност не евярно – да, имало е немалко
убити, но е имало и хора, които са оставени в своите предишни поселение, имало е
бракове между двете етнически групи. Било е ясно кой е управляващият народ и
неговият език е имал превез, но това не може да отрече продължаващото съществуване
на келтски езици, което означава, че е логично да мислим за възможно сливане между
двата езика под някаква форма. Също традиционно се смята, че всъщност това не е

22
За сравнение българският език има синтактична структура SVO – подлог-сказуемо-определение (напр.
„Аз чета книга.“).
23
За повече информация относно този въпрос: https://www.youtube.com/watch?v=OAAmwtdP1bE
довело до взаимовлияния на езиците, а е логично да мислим, че е възможно да се е
получило някакво смесване, когато келтите са се опитвали да научат староанглийски.

Основният въпрос е дали има ли характеристики на английския, които е

вероятно да са с келтски произход, а не с германски или френски такъв. Краткият
отговор е, че има няколко такива. В полето на лексиката всъщност почти не се срещат –
има малко диалектни думи с келтски произход, които всъщност почти никой не
използва днес. Относно граматиката обаче има някои характеристики на английския,
които са подобни с тези в уелския и корнския, и не се срещат в други езици. Такава
например е т.нар. „спомагателно do“(do support) - употребата на „do“, където всъщност
то няма никакъв семантичен смисъл – например при въпроси с отговор да/не („Do you
drink coffee?“, където „do“ няма смисъл). При други езици има въпросителна частица
или повишаване на интонацията в края, освен при уелския и кърнския, но там техните
еквиваленти на глагола „do“ се използват само в минало време. Друга такава употреба
на „do“ е в негативни твърдения – “I do not drink coffee“, вместо по-простото “I not drink
coffee“ както би се казало на повечето езици (итал.“ Io non bevo caffe“; рус. „не пью
кофе“; гр. “Δεν πίνω καφέ“). Друг келтски елемент в английския е използването на Ing-
форма за израз на действие, случващо се в момента на говорене. В други езици това
може да се изрази и с просто сегашно време, въпреки че в такъв случай не се набляга
задължително на непосредственото извършване – например на италиански език “Sto
scrivendo“ е конкретна конструкция за изразяване на непосредствено извършване на
действието, но може да се каже и просто „Scrivo“ – пиша по принцип, като може да се
отнася и за непосредствения момент на говорене. Всъщност тези „келтизми“ започват
да се срещат не в англо-саксонския език (староанглийски), а в по-късния
средноанглийски (силно повлиян от френския), въпреки че те са в контакт с келтите
вече от стотици години. Това в основата на аргументите против теорията за келтското
влияние – няма влияние в староанглийския. Възможен отговор на този контрааргумент
е, че този староанглийски, който ние познаваме, е официалният литературен език, а не
езикът на ежедневието, правейки го със сигурност по-консервативен. Келтизмите може
да са били обичайни сред обикновеното население и когато (средно-)английският
отново се налага над френския, най-вероятно е започнал да се пише, както нормално са
говорели хората – микс от английска и френска лексика, както и някои отличителни
белези на келтската граматика, които още от тогава присъстват.
 Димитър Каранешев F100089

Библиография:

 Харман,Х. „По следите на индоевропейците“, „Захари Стоянов“, С.,

2020,с.295-306
 https://en.wikipedia.org/wiki/Celts
 https://en.wikipedia.org/wiki/Corded_Ware_culture
 https://en.wikipedia.org/wiki/Globular_Amphora_culture#Genetics
 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BC%D0%BD%D0%B0_
%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0
 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C
%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%93%D0%B8%D0%BC
%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%81
 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A
%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0_
%D1%85%D0%B8%D0%BF%D0%BE
%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0
 https://en.wikipedia.org/wiki/Hallstatt_culture
 https://en.wikipedia.org/wiki/Urnfield_culture
 https://en.wikipedia.org/wiki/Proto-Celtic_language
 https://en.wikipedia.org/wiki/La_T%C3%A8ne_culture
 https://en.wikipedia.org/wiki/Lepontic_language
 https://en.wikipedia.org/wiki/Atlantic_Bronze_Age
 https://www.ethnologue.com/
 https://www.youtube.com/watch?v=dmzIunLtRzQ
 https://www.youtube.com/watch?v=S_QizTMIr-0&t=583s
 https://www.youtube.com/watch?v=ri1Vw3w1_1
 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB
%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD
%D1%86%D0%B8