Увод

І. Обща характеристика на българските народни хора и танци

Физическата култура, като част от общата култура на човека се намира във връзка с
различните видове изкуства. Най-осезателно тази връзка откриваме с танцовото изкуство.
Въздействието, което то оказва върху човешкия организъм го определя като едно от средствата
на физическото възпитание.
Танците се явяват като начин на общуване на човека с природата и окръжаваща го
среда, посредством движения, пози и жестове. В много случаи те са обобщено отражение на
околната действителност със своите емоционално обагрени художествени образи.
Стилизираните движения въздействат емоционално и влияят върху мислите чувствата и волята
на хората. Със своето специфично въздействие върху отделните части на тялото стимулира
физическото развитие и дееспособност. Съчетанието на танца с музиката допълнително
стимулира двигателната активност, което подпомага решаването на основните задачи на
физическото възпитание. В основата на образователните задачи стои овладяването на богат
набор от двигателни умения, навици и знания за българския фолклор. Възпитателните задачи се
решават чрез развитието на морално-волеви и естетически качества. Редовното и системно
практикуване на танците съдейства за укрепване на здравето на занимаващите и подобрява
съпротивителните сили на организма.
Народните танците въздействат върху човека в няколко посоки. Чрез тях се въздейства
положително върху повечето органи и системи на човешкото тяло. В най-голяма степен се
повлиява сърдечносъдовата и дихателните системи.
Прецизното изпълнение на отделните танцови движения свързани с характерен ритъм,
трайност, темп и амплитуда предявяват значителни изисквания към ставите и ставния апарат.
Подобряват се силата, еластичността и подвижността на ставите и ставните повърхности.
Голямото разнообразие на българския фолклор предлага движения от най-различен
характер. Тяхното овладяване е един от лесните начини за подобряване на координационните
способности и общата двигателна култура на играещите. Тези способности са характерни с
лесна преносимост в другите двигателни дейности, което благоприятства решаването на
образователните задачи в различните спортни занимания.
Разучаването и практикуването на народните хора и танци е свързано с дейността на
анализаторите. Следенето и изпълнението на движенията, в съчетание с музикалния или
вокалния съпровод, изисква високо ниво на функциониране на зрителния и слуховия
анализатори. Необходимостта от бърза пространствена ориентация подобрява централното и
периферното зрение. Усъвършенстването дейността на основните анализатори спомага за
подобряването на ритмичното чувство, което е от съществено значение при различните
спортни дисциплини, а също така и в ежедневната и трудова дейност.
Движенията в българските народни танци се извършват предимно с краката, като
тежестта се прехвърля често от единия на другия крак. Понякога тези движения са умерени,
понякога бързи и мигновени, а в други случаи са съпроводени и от въртеливи движения,
подскоци и прескоци. В такъв случай положението на тялото в пространството е от съществено
значение за подчертаване на характерната изразност на танца. От друга страна
синхронизацията на собствените действия с тези на останалите изпълнители е задължителна.
Това оказва сериозно влияние върху дейността на вестибуларния апарат и усъвършенстване на
равновесната устойчивост на изпълнителите.
Практикуването на танците в условията на забързаното и динамично ежедневие в
съвременното общество действат като активен отдих и подобряват дейността на нервната
система. Движенията и музиката предизвикват положителни емоции и чувства, подобряват
настроението и повишават работоспособността на практикуващите. По този начин играта дава
възможност по-леко да се понасят дори и значими натоварвания. Това позволява танците да се
използват като фактор срещу умората. Ето защо танците могат да се практикуват освен на
празници и увеселения, но и след определена трудова дейност.
Танците въздействат и върху психическото състояние на изпълнителите с богатия
колорит от душевни преживявания и емоции. Разнообразния израз на външни емоции

1
позволява изпълненията на основните движения да се украсяват с допълнителни елементи като
пружинки, набивания, чукчета, движение на тялото, раменете, главата и израз на лицето.
Изпълнението на народни танци и хора като основно средство на физическото
възпитание може да се съчетае и с допълнителните средства (природните фактори), когато те се
изпълняват на открито, сред природата или в съчетание с други дейности.
Българските народни хора и танци са едно от най-древните, традиционни средства за
физическо възпитание. От друга страна тяхната поява и развитие се разглежда в единство с
бита и поминъка на българския народ. Нашите народни танци и хора са характерни със своята
изразност емоционалност и изящество. В повечето движения на тялото, ръцете и краката се
пресъздават трудови елементи и се разкриват важни страни от живота на българина. В други
случаи те са стилизация или подражание на явления или движения от околната среда.
Като дял от народното творчество танците представляват надстройка на духовната
култура. Те са своеобразно огледало на много лилия живот на народа в борбите за
съществуване и самоопределяне, които той е водил през дългия си исторически път, на неговия
дух, веществена култура, разбирания, радости и мечти.
Народните танци са в тясна връзка с българската народна песен и музика. Със своята
ритмика и метрична организация музиката се явява като обединяващ и организиращ момент.
От друга страна тя предизвиква приятни емоции и съдейства за по-пълното разкриване на
танцовите образи и действия. В тази връзка самите движения, в повечето случаи са като
илюстрация на конкретната мелодия или на нейния текст.
Българският танцов фолклор е изключително богат и разнообразен и е един вид мерило
на духовния живот на народа. Основен дял от движенията в народните танци се пада на
краката. Всяко хоро обаче изисква характерна стойка на тялото, специфично движение на
ръцете и особена изразност на лицето, което го прави различно от другите хора.
Народните хора и танци се отличават с много голямо ритмично и тактово разнообразие.
Срещат се хора в прости равно делни тактове, сложни неравноделни, както и смесени и трудно
достъпни за заучаване тактове. Изпълнението на движения и жестове в съответствие на ритъма
и такта развиват бързината на мисълта, музикалния усет, своеобразна сръчности пъргавина.
Тези придобити качества са характерни с това, че имат положителен пренос в други дейности и
двигателни действия.
Характерна особеност на българските хора е тяхната масовост и достъпност. По време
на празник всеки българин отивал с най-новите си дрехи и се включва в хорото, където
демонстрира своите изпълнителски умения. Освен на специално подготвени места, хората се
играят и на седенки, по жътва и сенокос, по гроздобер и на повечето обществени, семейни и
домашни празници. Едновременното изпълнение на движенията със заловени ръце или рамене,
при което всички изпълнители са подчинени на една обща идея благоприятства изграждането
на колективния дух на българина. Тази особеност на народните танци и тяхната българска
същност е изиграла положителна роля в дните на робство, когато единството и родолюбието е
трябвало да живеят и да пазят народа от загиване и асимилация.
Българският фолклор не е само приоритет на миналото на българския народ. Народните
танци са обичани и в днешно време като форма за забавление, развлечение, емоционално
зареждане и отмора. Хиляди участници от различни възрасти са обхванати в професионални и
любителски състави, които пренасят тази част от народното творчество на сцената. Факт са
традиционните събори за надпяване и надиграване, които са един от факторите за
съхраняването на танцовите ни традиции.
Системното практикуване на танците съдейства за развиване на повечето двигателни
качества. Бързите и динамични движения, които се изпълняват с голяма повторяемост
въздействат положително върху качеството бързина и по-специално честотата на движенията.
В много моменти от танците се налага мигновено реагиране за изпълнение на съответно
движение, което от своя страна повлиява бързината на двигателната реакция. Когато
продължителността на изпълнение е по-голяма, наред с бързината се развиват и общата и
специалната издръжливост. Голямото разнообразие на танците позволява да се
Танците имат голямо значение не само за физическото развитие и физическата
дееспособност, но и за възпитанието на младото поколение. Народното танцово изкуство е
съчетание от красиви и хармонични танцови движения, музикално майсторство, изящни

2
костюми и своеобразна поезия. Всичко това създава естетическа наслада и спомага за
нравственото възпитание не само за изпълнителите, но и за зрителите.

І.1. Видове народни танци

Българските народни танци и хора се отличават със своето многообразие. То е породено

от различните начини, място, време, съдържание, сложност, външна форма, темпово
отношение, вида на съпровода и други. Всичко това налага класификацията на народните танци
да бъде направен по отделни признаци.
Според своя стил и характер най-уместно е българските танци да се класифицират
според етнографската област, от която произхождат. Границите на тези области са съвсем
условни, защото те си влияят една на друга, а също така има танци които се практикуват в
цялата страна независимо от това че носят белега на конкретен регион. Според посочения
признак нашите танци се класифицират в шест големи групи, които отразяват регионалния
произход на отделния танц или хоро (фиг. №1).

Северняшки танци
Тракийски танци

Пирински танци
Родопски танци

Шопски танци
Класификация според етнографската принадлежност

Добруджански
танци

фиг. 1

Тракийски танци
Тракийската етнографска област се простира на юг от централна и източна Стара
планина, на изток от Рила и Ихтиманска Средна гора, на север от Пирин, Родопите и
държавната граница и на запад от Черно море. Условно областта се разделя на западна, източна
и Странджа.

Тракийска етнографска област

Западна Източна

Странджа

фиг. 2

Тракийската низина е характерна със своето плодородие и благоразположение на

природата. Това неимоверно се е отразила върху характера на тракиеца. Той е спокоен с
широка душа, добродушен с весел нрав. Тези особености на характера на населението в тази
област са дали отражение при формирането на танцовия фолклор в този регион.

3
 Тракийските народни танци се различават от танците в другите области. В женските и
смесените хора темпото е най-често умерено. Мъжките танци са характерни с по-бързо темпо,
но то често се редува с забавяне, което цели да се даде време за отдих на танцуващите. Основен
стилен белег е пружинирането. То се изпълнява меко и плавно от жените и по-кратко от
мъжете.
Танците от Тракия се отличават с голямо разнообразие. На водените хора в началото на
хорото, наречено “баш” и в края наречен “куйрук” обикновено се залавят най- добрите
танцьори. Посоката обикновено е вдясно или се играе витообразно. По сложност тракийските
танци варират от най-простите до най-сложните многофигурни мъжки хора. В темпово
отношение те също се движат от бавни и умерени до много бързи.
От танцовите елементи най-голямо разпространение има “Тракийката”, която се играе
от мъже и жени в различни варианти и посоки. Понякога преди и след нея се добавят и други
елементи и движения. Най-често това са различни видове “ходове”.
Друго популярно движение за тази област е “Трополи”. То се играе в различни
варианти, като по-често се изпълнява от мъже и много рядко от жени. Когато тракиецът
“трополи”, той сякаш разговаря със земята.
Женските хора в Тракия най-често се играят на вокален съпровод от самите участнички
в танца. Това са прави хора в тактов размер 2/4, както и в 5/16 с втори удължен дял и 7/16 с
трети удължен дял. Играта на тракийката се отличава със сдържаност и свенливост, но в
никакъв случай скованост.
Мъжките хора са “водени” и най-често на “леса”. В началото воденото хоро е заедно с
жените, а след това се откъсват и заиграват на “леса”. Тези хора са много разнообразни и
богати откъм танцови движения. Един от най-популярни и красиви танци е “Трите пъти”, който
се изпълнява в тактов размер 2/4.
Смесените хора се играят навсякъде в Тракия. Най-често срещани хора “правите”,
играни най-вече като “водено”. Залавянето е смесено или разделно-смесено. Музикантите
обикновено са в средата на кръга или полукръга. Хорото започва в умерено темпо и постепенно
се забързва, като с по.енергични движения се влиза навътре към центъра на кръга и се връща
назад.
Голяма част от тракийските танци спадат към жанра на с художествено-развлекателна
функция. Те се изпълняват на различни празници и събор. Други спадат към обредния жанр –
при коледуване, при лазаруване, буенек, великденски и гергьовски хора, както и свързани със
сватбените тържества.

Родопски танци
Родопската етнографска област се покрива от географската област на Родопа планина.
Условно тази област може да се раздели на източна средна и западна. Хората тук са съхранили
в голяма степен битовата традиция на българина, независимо ат факта, че голяма част от
населението е било насилствено помохамеданчено.

Родопска етнографска област

Източна Западна

Средна

фиг. 3
Суровите условия на живот в планината продиктувани от метеорологичните особености
определено са оказали влияние върху танцовия фолклор на родопчанина. Ниските температури
налагат използването на топли дрехи, което налага танците да бъдат в по-умерено темпо и по-
малко разнообразие на движенията. Основната форма е кръг или полукръг. Преобладават

4
мъжки или женски хора. При разделно-смесените залавянето между мъжката и женската част
става посредством кърпа или за длани. Движенията са характерни с по-широка стъпка с
разтворени крака. В играта на мъжете се наблюдават повече клякания и коленичене като
тежестта често остава само върху единия опорен крак.
Женските хора се отличават със сдържаност, като изпълнителките са сгъстени и по
време на игра не се разреждат. Танците са умерени или бавни и стъпването е предимно на цяло
ходило. За по-голяма изразителност на играта се използват и подскоци но те са ниски и
сдържани. Играе се предимно на вокален съпровод на един глас. Мъжете също участват в
пеенето, като хороводните песни са в най-разнообразни тактове. Най-много са мелодиите в
тактов размер 2/4. От народните инструменти най-често се използва родопската каба гайда.

Пирински танци
Пиринската етнографска област включва в границите си територията около град
Благоевград. Обособените подобласти са Благоевградска, Санданско-Петричка, Гоцеделчевска
и Разложка. Пиринските танци носят наименованието си от Пирин планина. Те са силно
повлияни от съседните етнографски области и от гръцкия фолклор. Най запазени от странично
влияние са танците около Петрич и Сандански. Край Гоце Делчев се забелязва влияние от
родопския, тракийския и гръцкия фолклор. Шопските танци са оказали най-голяма влияние
върху хората от Разложкия дял.

Благоевградска Разложка

Пиринска етнографска област

Санданско-Петричка Гоцеделчевска

фиг. 4

В женските хора преобладават провлачени стъпки с много пружиниране и ниски

подскоци. Темпото е бавно до умерено бързо. Най-често използвания хват е за длани със свити
лакти. Съпроводът в повечето случаи е вокален.
В мъжките танци изобилстват стъпки с дълбоки пружинки, приклякания, въртения и
коленичене. Темпото често преминава от бавно към постепенно забързване. Стегната носия
позволява да се правят движения с по-голяма амплитуда. Стъпванията се отличават с особена
тържественост, която се подчертава и със задържане в определена поза. Най-често срещаните
хватове са за рамо, за длани и за длани със свити лакти.
Не малка част от населението в тази област е българомохамеданско, но пиринските
танци не са повлияни от ориенталския фолклор. За съпровод освен местните песни се използват
и характерните за този край инструменти – зурна, тъпан, гайда тамбура и др.

Шопски танци
Шопската етнографска област включва условно територията заключена между
Ихтиманска средна гора, Рила, Осоговската планина, сръбската граница и Стара планина.
Най-характерният елемент на шопските танци е натрисането, което се изпълнява в
движението “шопска”. Характерно за движенията е, че те са твърди, остри и отсечени. Въпреки
това танците се играят с голяма лекота. По отношение на темпа на игра и амплитудата на
движенията шопските танци се отличават с изключително голяма разнообразие. То се поражда
от факта, че независимо от това че става дума за една област, по стила и начина на игра можем
да я разграничим на шест подобласти. Те са софийска, граовски, кюстендилска, самоковска,
ихтиманска и годечка.

5
 Във всички посочени области танците се отличават със стремеж на проявление на
природната бързина и ловкост на шопа. Характерен белег са високите и подскочни движения с
което се цели проява на силата и мъжеството. Шопските танци са характерни и с това, че са
насинени с множество команди, което не намалява емоционалната обагреност на танците. Те са
съпроводени от множество подсвирквания, подвиквания и ефектни движения на главата и
тялото.

Граовска

Кюстендилска Софийска

Шопска етнографска област

Самоковска Ихтиманска

Годечка

фиг. 5
Шопските танци са в повечето случаи смесени, но не са изключение и мъжките и
женските хора. Често срещана е и лесата, като формата в най-често е кръг или полукръг. В
челото, наречено “танец и в края наречен “кълчок” обикновено се залавят най-искуснету
играчи, които си стремят да придадат особен колорит на хорото. Охлювът е най-често
срещаната форма на витите хора.
Най-характерният хват за танците в шопската област е хват за пояс, а съпроводът е
предимно инструментален. На вокален съпровод се играят само някои женски хора, свързани с
определени обичаи – лазарски, васильовденски и др.

Северняшки танци
В състава на северняшката етнографска област се включва територията ограничена от
река Дунав, линията, сръбската граница, линията на градовете Русе, Шумен и Варна, Черно
море и Стара планина. Границата със добруджанската област на много места се прелива,
поради което, тя не е твърдо установена.
Северняшките танци са наситени с множество подскоци и люлеене на ръцете. Те са
наситени с много динамика и жизненост, които са плод от начина на живот и характера на
хората живеещи в крайдунавските селища. Често срещани в тази област са не само правите, но
и редица пайдушки дайчови, грънчарски, ганкини и еленини хора. Много от танците, чийто
корени са от тази област са станали популярни в цялата страна. Елементите от трудовата
дейност са по-рядко застъпени в северняшките танци, независимо от това че като реквизит се
използват различни предмети - връшник, шиник, бърдук, бъклица и др.

Северняшка етнографска област

Западна Балканска

Централна

6
 фиг. 6
Най-често северняшките танци смесени и разделно-смесени и се играят в кръг или
полукръг. Срещат се и вити хора или в прави редици, където се играе напред и назад. Хватът
най-често е за длани, като ръцете се люлеят свободно с големина на амплитудата в зависимост
от настроението и ритъма на мелодията. От лесите се играе само предна леса за пояс. В някои
женски хора се среща и хватът за длани със свити лакти.
Освен хора и леси се срещат и индивидуални танци. Най-популярен от тях ръченицата,
като по време на игра се размахва кърпа. При играта на мъжете тя е наситена с ритмично
клякане и изхвърляне на единия и другия крак, с изправен труп. Жените играят по-сдържано с
много чувство и индивидуална импровизация.
Северняшките танци са бързи и много бързи, най-често с инструментален съпровод.
Най-използваните музикални инструменти са гъдулка, кавал, гайда и тъпан.
Танците в северна България се отличават със свой стил, като за повечето прави хора
характерно движение е “свищовка” (стъпка, подскок). По характерен начин се изпълнява и
движението “дайчова”, където обикновената стъпка се заменя с пружинка. Това придава
особена пластичност и специфичност на танца.
Известна част от северните танци са повлияни от стила и характера на съедната
добруджанска етнографска област. В селищата покрай река Дунав се чувства влиянието на
румънския фолклор. В западните покрайнини на областта се чувства влияние и от Сърбия.

Добруджански танци
Добруджанската етнографска област граничи на север с Река Дунав и румънската
граници, на изток с Черно море, на юг линията от градовете Варна, Провадия, Шумен и на
запад с Шумен, Разград, Русе.
В танците от Добруджа се наблюдава силната връзка на хората със земята и трудовата
дейност. Това личи от множеството движения, които наподобяват моменти от земеделския
труд. Танците се играят в повечето случаи в приклекнало положение, с широта и волност на
движенията и люлеене на ръцете. Доброто самочувствие и волност се подчертават от
положението на трупа, който е изправен с отворени гърди и леко приведен назад.

Силистренска Добричка

Добруджанска етнографска област

Шуменска Варненска

фиг. 7

Най-често срещаните хора са смесените, като формата кръг, полукръг или права редица.
В началото и в края на хорото се залавят най-добрите танцьори. Придвижването е надясно,
напред или назад. Леви хора не се срещат. Само мъжки и женски хора се срещат рядко и се
играят обикновено в прави редици.
Начините за залавяне са за длани и длани със свити лакти, като ръцете се люлеят и
пружинират съобразно движенията на краката. Срещат се и хватове за пояс и предна леса.
Съпроводът по-често е инструментален, като музиканти понякога влизат в средата на хорото и
се движат в обратна посока. Характерни инструменти са кавал и гъдулка.
Добруджанските танци са бавни и умерено бързи. В някои случаи хорото започва като
бавно, преминава в бързо темпо и след това отново се успокоява. Характерни движения са
Добруджанското набиване, причукване, дълбоките пружинки и приклякванията. Краката
извършват плавни кръгови движения, които завършват във вид на лост или свивка. Тялото

7
много често се извива вляво и вдясно, а раменете се придвижват напред и назад с характерно
разтърсване.
В метрично и ритмично отношение танците са доста разнообразни, като една голяма
част от тях са пренесени от другите етнографски област, най-често от Тракия. Те обаче се
изпълняват в подчертан добруджански стил. Най-често срещаният тактов размер е 2/4, но се
срещат и танци в 5/16, 7/16 и др. Почти не се срещат хора в смесен тактов размер.

ІІ. Място на танците в системата за физическо възпитание и спорт.

Танците са присъствали като елемент на физическата култура във всички исторически

периоди. Още в първобитно-общинния строй танците, макар и с подражателен характер са
свързани с подготовката на хората за трудова дейност. По това време танците са били свързани
с култови и религиозни ритуали за търсене на благоразположението на боговете, пресъздавали
са ловни и битови сцени и са служили за физическа подготовка и нравствено възпитание.
В средните векове основна цел на заниманията по танци е постигане на съвършенство и
изящество на движенията. На основата на народните танци се създават и се практикуват
придворни танци, които обслужват аристокрацията и феодалите. Те са служели предимно за
забавление и зрелище.
По време на турското робство танците българските народни танци са били една от
формите за етническо самоопределяне и доказване. Като продължение на тази самобитна
народна форма за физическа култура кръшните народни хора след Освобождението намират
почва в новосъздадените дружества “Юнак”. Благодарение на някои от ръководителите на тези
дружества по-късно те намират място в системата на училищното физическо възпитание.
В наше време народните хора и танци са неразделна част от физическата култура и
спорта. Те са основно средство за физическо възпитание във всички форми и звена, където е на
лице активна двигателна дейност. Освен като самостоятелна дисциплина танците могат да се
използват и като спомагателно средство в някои други видове спорт.
Периода на училищната възраст е тази, през която учениците добиват знания и
формират умения и двигателни навици в различни спортни дисциплини. Танците, освен че са
обособени като самостоятелно ядро, могат да намерят място и при решаването на редица
задачи в останалите ядра.
През различните периода от най-новата история на българското образование народните
танци заемат различно място като обем и съдържание.
В периода на действие на социалистическата система за физическо възпитание
народните танци бяха застъпени относително широко. В началния курс бяха включени две
музикални игри, седем народни хора и някои характерни танци с елементарни и леки движения
и фигури. В програмите за ІV – Х клас се изучаваха четиринадесет популярни народни хора,
като те бяха разпределени по две за всеки клас. Пред учителите по физическо възпитание
стоеше задачата този обем от две музикални игри и двадесет и едно народни хора да бъде
реализиран като задължителен учебен материал, а учениците са задължени добре да играят
заложените хора. Включването на българските народни хора в редовната учебна програма има
за цел да развие ритмичното чувство и художествен усет у децата, разбиране и любов към
родните хора и танци, стремеж и навик да се играят всички наши народни танци и хора.
В периода на разграждането на тоталитарното общество в България и ориентиране на
страната ни към пазарна икономика образованието претърпя сериозни сътресения, реформи и
преобразования. До 2000 година задължителния учебен материал по ритмика и танци се
отнасяше само за началния етап на основна образователна степен. Народните хора и танци през
този етап са застъпени в програмата за І-ІV клас с няколко български народни хора – най-
леките и с най-прости движения от правите и бавните хора и ръченицата. Включването на
българските народни хора в редовната учебна програма има за цел да развие ритмичното
чувство и художествен усет у децата, разбиране и любов към родните хора и танци, стремеж и
навик да се играят всички наши народни танци и хора.

Анализ на ДОИ за ядрото “Танци”

8
 От 2000 година в сила са новите държавни образователни изисквания (ДОИ) и
стандарти за културно-образователната област “Физическа култура” и дисциплината
“Физическо възпитание и спорт”. Според ДОИ учебното съдържание за училищния период е
групиран в основни и допълнителни ядра. Дисциплината “Ритмика и танци”е обособена като
допълнително ядро в началния и прогимназиалния етап на основна образователна степен.
Една от целите в първи клас е развиването на метро-ритмичния усет и ритмичната
двигателна култура на учениците. Използваните ритмични упражнения и музикалните
подвижни игри осъществяват интеграция между двигателната и музикалната дейност. Широко
приложение намират музикалните подвижни игри, които се реализират в две форми. Едната е
свободни двигателни импровизации на фона на дадена музика, най-често в тактов размер 2/4
или 7/8. Такива игри са “Гатанка”, “Пъргави колари”, “Статуя” и др. Във втората група намират
място същинските музикални игри. При тях ритъмът и двигателната структура са строго
определени и е на лице покритие между музикалната форма и двигателните действия – “Кральо
портальо”, “Вършачката” и др.
Очакваните резултати при реализирането на учебната програма в ядро “Танци” са
свързани с овладяването на две подвижни музикални игри, изпълнение на хорото “Боряно,
Борянке” и усвояването на ръченичната стъпка. Ритмичните упражнения и музикалните игри в
първи клас са свързани с придвижване в определен ритъм и темп с вокален или музикален
съпровод. Основна тема от учебното съдържание е усвояването на основните положения и
движения тялото и ръцете и танцовите стъпки и движения на правото хоро с музикален
съпровод. Ръченичната стъпка се изпълнява на място, като се започва последователно с ляв и
десен крак.
Във втори клас се обръща внимание на упражнения с тактуване и с музикален съпровод.
Ритмичните упражнения могат да се изпълняват на място и в движение. На място се изпълняват
общоразвиващи упражнения, обръщания на място, и упражнения за различните части на тялото
– ситно бягане на място, пляскане с ръце, подскоци на място и др. Ритмичните упражнения в
движение целят да подготвят учениците за усвояване на по-сложните и многообразни
музикални игри, хора и танци, които са предвидени в учебната програма. Такива са ритмично
ходене и бягане, подскочни упражнения и маршировка, като те се изпълняват в съчетание от
различни тактови размери – 2/4, 3/4, 7/8, 5/8, и 9/8. Тези упражнения най-често се изпълняват в
колона, като се описват различни фигури – кръгове, змейка, осморка и др.
Танците, които се разучават са в тактов размер 9/8 и са със сходни движения. Хората
предвидени са усвояване са “Самоковско хоро” и “Седенчица”. Ритмичните движения на
музикален фонд се упражняват със игрите “Статуя”, “Пъргави колари”, “Гатанка” и др.
Същинските музикални игри са в тактов размер 2/4 – “Луд гидия”, “Калоянчо”, “Я скокнете да
подскокнем” и др.
Изискванията в трети клас са на по-високо ниво. Новото основно понятие, което се
отнася до ритъма на музиката или двигателното действие, е музикален размер (такт).
Учениците освен това трябва да умее да изпълнява цялостно изучаваните хора, без и със
музикален съпровод.
Танците и хората, които са посочени като очаквани резултати в Държавните
образователни изисквания, са в тактов размер 2/4, 5/8, 7/8 и в смесени тактови размери (5/8
плюс 9/8). Народните хора предвидени за разучаване са “Тръгна Станка за водица” (9/8+5/8),
“Пайдушко хоро” (5/8), “Кукувичка” (2/4) и танца “Ръченица”(7/8, 7/16) на различни музикални
произведения (“Мари бабо гърбава” и де.), поединично и по двойки.
В четвърти клас от учениците се очаква да изпълняват ритмични движения, народни
хора и танцови елементи с различен съпровод (вокален, тактуване, инструментален). Да
импровизират танцови стъпки и комбинации от изучените танцови движения. Да се упражняват
поединично, по двойки и групово. От ритмичните движения се разучава “Дайчова” танцова
стъпка в различни комбинации. Предвидените народни хора за разучаване са “Наклала е малка
мома седенчица” (Пловдивско хоро), “Тръгнала Румяна” (Македонско хоро) и едно местно
хоро по избор, съобразно създадените традиции и интереси.
Стандартите в пети клас изискват учениците да могат да интерпретират народните хора
и танци в творчески танцови комбинации. Очакваните резултати са свързани с уменията им да
играят хора от различни етнографски области. Предвидените народни хора са “Северняшко

9
(Търновско) хоро” (“Изгубила Веселинка коланче” – тактов размер 2/4), “Македонско хоро”
(“Що ми е мило и драго” – тактов размер 8/8). От класическите танци се разучават движенията
на танца “Танго”. Осъществяват се междупредметни връзки с дисциплината “Музика”, като се
дават знания за термините метрум и ритъм. На учениците трябва да се даде възможност да
играят хората и танците с музикален съпровод (вокален или инструментален) и да участват в
училищни представления и художествени програми.
В шести клас учениците трябва да усвоят народни хора и танци от различни
етнографски области – “Тракийско хоро” (“През гора вървяха” – тактов размер 2/4),
“Чирпанска ръченица” – тактов размер 7/16), “Пайдушка тройка” – тактов размер 5/8). В този
клас учениците трябва да придобият умения за изпълнение на танци на балканските народи –
“Гръцки танц” и “Румънски танц”.
Българското народно хоро, предвидено от ДОИ в седми клас, е “Свищовско хоро”
(“Ясна гайда е писнала” – тактов размер 2/4). От танците на балканските народи предвидените
хора са турски и сръбски танц. Учениците трябва да научат стъпките на класическия танц
“Валс”.
В осми клас на учениците им предстои да разучат хорото “Пайдушка четворка” в тактов
размер 5/8. Учениците се запознават с основните стъпки на латиноамериканските танци и в
основи да разучат танца “Самба”.
Хорото и танцът са неразделно свързани с дадена музикална мелодия, най-често те са,
илюстрация, със своите движения, на мелодията или текста. Така, че без музика е изключено
заучаването и на най-простото и леко хоро. В тази връзка в повечето от класовете се прави
междупредметна връзка с дисциплината “Музика”. Ритмичните упражнения, музикалните игри,
народните хора и танци могат да намерят място не само при реализирането на допълнителното
ядро, но и във всички останали дейности. Те могат да се използват като средство за вработване,
релаксация, за създаване на организация и при работа за двигателни качества.

ІІІ. Терминология на българските хора и танци

За преподаването на детските музикални игри и народните хора и ръченици е

необходимо да се познава терминологията на българската хореография, а така също и отчасти
теорията на музиката. Тези знания са нужни за да може да се разчитат елементите на танцовите
движения и описанието на хората.
Терминологията в българската хореография се отнася основно до положение на частите
на човешкото тяло, елементите на танцовите движения и танцовите движения. За по-голяма
разбираемост за означаване на различните части на тялото се използват анатомическите
термини.
Придвижването в българските народни танци се извършва в основните посоки напред,
назад, вляво, вдясно, нагоре надолу и в междинните посоки. Някои от тях са с по-голямо, а
други са с по-малко значение за определяне на положението и движението на човешкото тяло.
При терминуването на танцовите елементи и движенията обикновено се оказва и посоката
(основна или междинна). Определящо за посоката на придвижвани или заемане на дадено
положение за краката е накъде е насочено бедрото (коляното), а за ръката мишницата (лакета).

Положения на краката
Движенията на краката имат определящо значение в българските хора и ръченици. Те
имат определяща роля при изграждането на танца. Основните положения могат да се заемат с
единия и с двата крака.

Положения на двата крака

Положенията на двата крака представляват изходните положения за започване на
движенията. В хореографията те са познати като позиции на краката. В практиката са
възприети пет основни,една естествена и четири успоредни позиции.
Първа позиция – краката са разтворени при пръстите на един юмрук разстояние, а
петите са допрени една до друга.

10
 Втора позиция – краката са разтворени на ширината на раменния пояс, като пръстите са
разтворени встрани както при първа позиция.
Трета позиция – стъпалата са взаимно перпендикулярни, като петата на единия крак се
допира до средата на другия крак от вътрешната му страна. Тази позиция може да се заеме с
левия или десния крак отпред.
Четвърта позиция – стъпалата са почти взаимно перпендикулярни. Едното ходило е
изнесено малко напред, а пръстите са разтворени малко встрани. Тази позиция може да се заеме
с левия или десния крак отпред.
Пета позиция – единият крак се поставя отпред с отворени пръсти встрани. Другият
крак докосва петата на предния крак с пръстите. Двата крака са под почти прав ъгъл. Позицията
може да се заеме с левия и десния крак отпред.
Естествена позиция – краката са стъпили на земята с леко отворени пръсти встрани.
Между петите има разстояние, което е по-малко от ширината на раменния пояс.
Първа успоредна позиция – стъпалата на двата крака са събрани, успоредно едно на
друго и са плътно долепени.
Втора успоредна позиция – краката са разтворени на ширината на раменния пояс, а
стъпалата са успоредни едно на друго.
Трета успоредна позиция – стъпалата на краката са успоредни и долепени едно до
друго. Единият крак е поставен по-напред, така че неговата пета да докосва свода на задния
крак. Позицията може да се заеме с изнесен напред ляв или десен крак.
Четвърта успоредна позиция – стъпалата на краката са успоредни. Единият крак е
изнесен напред. Разстоянието между петата на предния крак и пръстите на задния крак е около
един юмрук.
Приклекнало положение – краката са в опора на земята и са свити в глезенните,
коленните и тазобедрените стави. Подбедриците се намират под остър ъгъл спрямо земята.
Приклякането се среща като характерен елемент в доста от нашите народни танци. При него в
повечето случаи тялото е изправено В зависимост големината на свиването в ставите
приклекналото положение може да бъде:
- малко приклекнало – когато коленете са свити леко. В някои случаи това положение
може да се терминува като леко приклекнало.
- дълбоко приклекнало – когато краката са свити значително в коленните и глезенните
стави.
Клекнало положение – характерно е повече за играта на мъжете. При това положение
краката са силно свити в глезенните и коленните стави, трупът е изправен.
Коленичило положение – когато единият или и двата крака допират земята с коляно.
Положението може да се заема с единия или с двата крака. Ъгълът между подбедрицата и
бедрото може да бъде прав, а когато той е остър положението се нарича седяща колянка.

Положения на единия крак

Основните положения, които заема единият крак са две – лостове и свивки. При тези
положения единият крак винаги е в опора на земята, а другият крак заема определеното
положение.
Лост – когато кракът е обтегнат в колянната става, той е в положение на “Лост”.
Лостовете с единия крак могат да се изпълняват на земята и във въздуха.
Лост на земята – кракът е обтегнат в колянната става и е докоснал земята с определена
част на стъпалото. В зависимост от това с коя част на ходилото е докосната земята лостовете
биват:
- лост на пръсти – когато кракът е докоснал земята само с пръстите на стъпалото.
- лост на пета – когато кракът е докоснал земята само с петата на стъпалото.
- лост на цяло ходило – когато кракът е докоснал земята с цяло ходило в определена
посока.
Лост във въздуха – кракът е обтегнат в колянната става и е на определено разстояние от
земята. В зависимост от височината, на която се изпълняват лостовете във въздуха биват:
- нисък лост – когато кракът е повдигнат на малко разстояние от земята.
- лост – когато кракът е повдигната на средна височина от земята.

11
 - висок лост – когато кракът е повдигнат на чувствителна височина от земята.
Всички лостове могат да се изпълняват в различни посоки (основни и междинни).
Посоките горе и долу не се включват при терминуването на лостовете, а се определят като
висок и нисък лост. Когато краката се кръстосват лостовете се терминуват се терминуват
кръстосан лост пред или зад другия крак.
Свивка – когато кракът е свит в колянната става, той е в положение на “Свивка”.
Свивките могат да се изпълняват на земята, във въздуха и под различен ъгъл.
Свивки на земята – кракът е свит в колянната става и е докоснал земята с определена
част на стъпалото. В зависимост от това с коя част на ходилото е докосната земята свивките
биват:
- свивка на пръсти – когато кракът е докоснал земята само с пръстите на ходилото.
- свивка на пета – когато земята е докосната само с петата на ходилото.
- свивка на цяло ходило – когато кракът е стъпил на земята на цяло ходило.
Свивки във въздуха – кракът е свит в колянната става и е на определено разстояние от
земята. Според височината, на която е повдигнато стъпалото свивките във въздуха биват:
- ниска свивка – когато ходилото на крака е повдигнато на малка височина от земята.
- висока свивка – когато ходилото е повдигнато на по-голяма височина, така че бедрото
да е успоредно на земята.
- свивка – когато ходилото е повдигнато на средна височина и се намира в положение
между ниска и висока свивка.
- вътрешна свивка – когато подбедрицата и стъпалото са насочени навътре към опорния
крак, бедрото и коляното са отведени навън. Вътрешната свивка, в зависимост от височината на
крака, може да бъде ниска и висока.
- външна свивка – когато подбедрицата и ходилото са отведени навън, а бедрото и
коляното са насочени навътре към опорния крак. В зависимост от височината на коляното
външната свивка може да бъде ниска и висока.
- задна свивка – когато стъпалото на повдигнатия в свивка крак е кръстосан зад
опорния, а бедрото и коляното са отведени встрани. Задната свивка, в зависимост от
височината, маже да бъде ниска и висока.
- затворена свивка – когато ъгълът, който се сключва между бедрото и подбедрицата е
остър (по-малък от 90 градуса).
- отворена свивка – когато ъгълът, който се сключва между бедрото и подбедрицата е
тъп (по-голям от 90 градуса).
Различните свивки могат да се изпълняват в различни посоки (основни и междинни).
Както и при лостовете посоката горе и долу се терминува с определението висока или ниска
свивка.

Положения на ръцете
Ръцете заема по-ограничено място и нямат голямо самостойностно значение за
българските народни танци. Приетите в българската народна хореография положения на ръцете
имат повече значение като изходни за извършване на дадено движение или са междинни или
крайни положения. Най-често ръцете при танцуването извършват лостове и свивки,
пружинират, люлеят се със свити и обтегнати лакти. Дланите и пръстите също могат да заемат
определени положения или да извършват движения, но това се случва сравнително рядко.
Основните положения, които могат да заемат ръцете са обтегнати и свити лакти. По-голямо
участие ръцете вземат при ансамбловите танци и при соловите танци и ръченици.

Основни положения на двете ръце

Двете ръце едновременно могат да се използват при изпълнение на специални
подготвителни упражнения или по време на танца. Като изходни позиции ръцете могат да
заемат едно естествено и осем основни положения.
Естествено положение – двете ръце са спуснати покрай тялото надолу без каквото и да
е напрежение.
Първо положение – при него дланите на двете ръце са поставени на хълбоците встрани.
Палците на ръцете сочат назад, пръстите напред, а лактите са отведени встрани.

12
 Второ положение – при него дланите са поставени на хълбоците, а лактите са отворени
встрани. Палците на ръцете са насочени напред, пръстите назад.
Трето положение – двете ръце са поставени отзад на кръста с длани обърнати навън.
Дясната ръка е уловила лявата ръка за китката.
Четвърто положение – ръцете са поставени отпред в посяната област като палците са
пъхнати в пояса или в колана. Лактите са отведени встрани.
Пето положение – ръцете са изнесени напред-горе-встрани. Те са леко свити в
пакетните стави, а дланите са насочени една към друга или са обърнати напред.
Шесто положение – ръцете са горе със свити лакти, прибрани до тялото. Дланите са
разгънати и обърнати напред
Седмо положение – ръцете са изнесени встрани-долу, леко свити в лакетните стави.
Дланите са обърнати нагоре.
Осмо положение – ръцете са изнесени встрани долу. Теса обтегнати в лакетните стави,
а дланите са обърнати надолу.

Хватове
При изпълнение на българките народни танци играчите обикновено се залавят за ръце
по определен начин. Общото наименование на различните залавяния е определено от
българската хореография като хватове. Всички видове залавяния се подчиняват на две общи
правила. Първото е, дясната длан е насочена напред, а лявата длан е насочена назад. И второто
е, че при кръстосването на ръцете със съседа, дясната ръка трябва да бъде зад лявата ръка на
играещия отдясно. Най-често използваните хватове като се спазват посочените правила са:
Хват за длани – ръцете са обтегнати в лакетните стави, и са хванати за длани встрани
долу. В отделни случаи танцуващите се залавят вместо за длани – за кутре.
Хват за длани със свити лакти – ръцете са поставени в шесто положение и са заловени
горе за дланите. Дланта на дясната ръка е разгъната и сочи нагоре, а на лявата е сгъната и сочи
надолу.
Хват за пояс – ръцете са обтегнати в лакетните стави, отведени са встрани и за заловени
за поясите или коланите на съседа вляво и вдясно. Те са кръстосани, така че дясната ръка се
намира зад лявата на играча вдясно, а лявата пред дясната на играча отляво.
Хват предна плетеница (“предна леса”) – при този хват залавянето е през един. Ръцете,
обтегнати в лакетните стави са изнесени напред-долу-встрани и са заловени за длани през един.
Теса кръстосани пред тялото, като дясната длан сочи напред, а лявата назад. Дясната ръка е зад
лявата на играча отдясно, а лявата ръка е пред дясната на играча отляво.
Хват задна плетеница (“задна леса”) – както и при предната леса залавянето става през
един зад тялото. Ръцете са обтегнати в лакетните стави, отведени са назад-долу-встрани и са
заловени за длани през един. Те са кръстосани като дясната ръка е зад лявата на съседа вдясно,
а лявата е пред дясната на съседа вляво.
Хват за рамо – ръцете са повдигнати встрани, обтегнати са в лакетните стави и са
поставени на близките рамена на съседните играчи. Дясната ръка е зад лявата на играча
отдясно, а лявата пред дясната на съседа отляво.
Хват под ръка – лявата ръка на всеки играч от редицата е в четвърто положение. Дланта
на дясната ръка се залавя под лявата ръка на съседа.

Положения на трупа
В българските народни танци трупът най-често е в изправено положение. В редки
случаи е възможно той да заема и други положения в комбинация с други части на тялото.
Трупът освен в изправено, може да бъде в наведено, завъртяно или прегънато положение.
Изправено положение – трупът е в основен стоеж, като оста на тялото е
перпендикулярна на земята.
Наведено положение – трупът е наклонен от тазобедрените стави в определена посока.
В зависимост от дълбочината на наклона различаваме малко лек наклон), средно (водоравен
наклон) и дълбоко наведено положение. Наклонът в повечето случаи се изпълнява напред и по-
рядко в другите посоки.

13
 Завъртяно положение – трупът е изправен и завъртян по надлъжната ос на тялото
наляво или надясно. При това положение едното рамо е изнесено напред, другото назад.
Прегънато положение – при него навеждането се прави само от гръбначния стълб. В
зависимост от дълбочината различаваме малко и средно прегънато положение. Прегъването
най-често е напред и по-рядко в другите посоки.

Положения на главата
В нашите танци положението и движенията на главата заема по-ограничено участие. Тя
може да бъде изправена, наведена и обърната.
Изправено положение – главата не се отклонява от надлъжната ос на тялото и е
продължение на трупа. Погледът сочи напред.
Наведено положение – главата е отклонена от надлъжната ос на тялото. Навеждането
може да се направи в различни посоки, но най-често то е в посока напред.
Обърнато положение – главата е завъртяна около надлъжната ос на тялото наляво или
надясно. Обръщането може да се направи в изправено или наведено положение на главата.

Елементи на танцовите движения

Най-малките градивни единици на танца, които не могат да се разчленяват по-нататък

се наричат елементи на танцовите движения. Те се класифицират в зависимост от това с коя
част на тялото се изпълняват – ръце, крака, труп, глава или цялото тяло.

Елементи на танцовите движения на краката

Стъпка – придвижване на единия крак от дадено първоначално положение в
определена посока, като ходилото се поставя на земята. Тя може да се извърши на цяло ходи на
пръсти или на пета, като се терминува съответно стъпка, стъпка на пръсти и стъпка на пета.
При стъпването на цяло стъпало се казва стъпка, а при стъпване на пръсти на пето или пръсти
се казва стъпка на пръсти и стъпка на пета. Стъпването може да прави във всички основни и
междинни посоки, а също така и да се кръстосва с опорния крак. Тогава се терминува
кръстосана стъпка пред или зад другия крак. При преместването на крака с плъзгане тя се
определя като плъзгане вместо стъпка с плъзгане. Стъпките могат да бъдат малки, средни и
големи, в зависимост от тяхната дължина. Средните се терминуват само като стъпки, а другите
малка стъпка и голяма стъпка.
Набиване – представлява стъпка съпроводена с удар. То може да се изпълни на цяло
ходило (набиване), на пръсти (набиване с пръсти) и на пета (набиване с пета). Както и стъпката,
набиването може да се изпълнява в различните посоки и с кръстосвани пред или зад опорния
крак. При набиването кракът не поема тежестта. Ако я поеме се споменава допълнително при
неговото описание.
Разновидност на набиването е подчертаната стъпка. Тя се изпълнява по акцентирано,
на цяло ходило, при което набиващият крак поема тежестта на тялото.
Чукче – това е елемент, при който кракът е стъпил на цяло ходило, петата се отделя от
земята и след това веднага се връща в изходно положение. То може да бъде изпълнено само с
единия крак или с двата крака едновременно.
Подскок – при този елемент са на лице три фази – отскок, летеж и приземяване. Той
може да се извърши с единия или с двата крака. Когато се изпълнява с единия крак отскокът и
приземяването се извършва на един и същ крак (ляв или десен). В зависимост от височината на
отскока подскокът може да бъде на средна височина (подскок), на малка височина (нисък
подскок)и на голяма височина (висок подскок). Това движение може да се изпълнявана място и
във всички посоки.
Прескок – и тук различаваме трите фази от предния елемент, но за разлика от подскока
при това движение отскокът се извършва от единия, а приземяването на другия крак.
Прескоците също могат да бъдат ниски, средни и високи , средни големи и малки и да се
изпълняват в различните посоки.

14
 Скок на двата крака – при него отскокът се извършва от единият крак, а приземяването
е на двата крака едновременно. Отскачането може да е от левия или десния крак. Това
движение също може да бъде определено като малък, голям, нисък и висок скок.
Отскок – това е само първата част на подскока, когато кракът (или краката), върху
който пада тежестта на тялото, се отделя от земята.
Приклякане - при него кракът е на земята и се свива до положение на отворена свивка.
То може да се извърши на място или в движение и да е със средна дълбочина (приклякане), с
голяма дълбочина (дълбоко приклякане) и с малка дълбочина (леко приклякане). Като
самостоятелен танцов елемент не се среща много често. По скоро играе роля на окраска към
други танцови движения.
Клякане – при него тежестта се носи от двата крака и те се свиват до положение на
затворена свивка на земята. Трупът е изправен, а краката в повечето случаи са разтворени
встрани. Този танцов елемент е характерен повече за мъжките танци, главно в ръченицата и в
някои ансамблови танци.
Колянка – при него кракът се опира на земята с коляното. То може да се заеме с левия
крак (лява колянка), с десния (дясна колянка) или с двата крака (колянка).
Изправяне – кракът или краката от някакъв вид приклякане, клек или колянка се обтяга
в колянната става, при което носи поне част от тежестта на тялото. Изправянето, освен като
самостоятелен елемент, може да бъде използван за допълнителна окраска на други танцови
движения.
Пружинка – тя представлява последователно приклякане и изправяне за кратко време.
Тя може да бъде изпълнена с единия или с двата крака, на пръсти или на цяло ходило. Много
често се използва като допълнителен елемент, затова и не винаги се упоменава при описанието
на движенията.
Натрисане – последователно изпълнение на пружинки с различно времетраене. То е
съпроводено от леко потрепване на раменете.
Спусък – кракът от някакъв вид свивка във въздуха преминава в лост, като бедрото
запазва една и съща посока. Спусъкът може да бъде и кръстосан, когато единият крак е пред
другия.
Досег – кракът докосва земята за момент с някоя част на ходилото и след това веднага
се отделя от нея. Този елемент може да се изпълнява като самостоятелен или да служи за
придаване на по-голяма образност на други танцови движения.
Косичка – при този елемент кракът от положение лост напред или напред вдясно
(вляво) премине в положение на вътрешна свивка със завъртяно бедро. При косичката може да
се извърши и досег на пръсти. Този елемент се изпълнява както самостоятелно, така и в
съчетание с други танцови движения.
Мотичка – това е елемент , при който кракът от положение на лост напред или напред
вдясно (вляво) премине в положение на затворена свивка. Както и при косичката при
изпълнение на този елемент може да се извърши досег на пръсти.
Кръг – при този елемент кракът описва с ходилото или с част от него окръжност или
близка до нея фигура. Кръгът може да изпълни на земята или във въздуха. При кръговете на
земята най-често с допрени пръсти ходилото се плъзга, като те могат да бъдат малки, големи и
средни. Кръговете във въздуха могат да се изпълнят във водоравната или напречната равнина.
Дъга – когато кракът с ходилото описва само част от окръжност или подобна крива.
Дъгите обикновено се изпълняват в съчетание с други танцови елементи.
Набиване – това е всяка стъпка, която се изпълнява с удар по земята, след което
обикновено кракът не поема тежестта на тялото. Като разновидност на набиването е
подчертаната стъпка, при която стъпката се прави с по-малка сила.
Ножици – при този елемент ходилата на двата крака се разминават едновременно и
сменят местата си. Ножицата може да се изпълни по земята или във въздуха, с ляв и с десен
крак напред.
Хлопка – при този елемент краката от някакъв вид разкрачка се прибират един към друг
с удар. Тя може да се изпълни на земята или във въздуха. Също така хлопката може да се
изпълни с единия или с двата крака. Хлопките във въздуха, за разлика от тези на земята се
срещат по-рядко в нашите танци.

15
 Елементи на танцовите движения на ръцете
По-голяма част от българските народни танци се играят обикновено в определен хват на
ръцете, което е причина те да заемат по-ограничено значение, отколкото краката. Най-често
срещаните елементи са:
Преместване – ръката в обтегнато или свито положение се премества от едно място на
друго, при което движението се извършва в раменната става. То може да се изпълни като
повдигане, снемане или преместване встрани.
Кръгове – при тях дланта на ръката описва окръжност или фигура близка до нея. Те
могат да се изпълнят от киткената, лакетната или раменната става, с една или двете ръце
едновременно. В зависимост от това в коя равнина се изпълняват кръговете могат да бъдат
водоравни, напречни и лицеви, а според големината биват малки, средни и големи.
Дъги – те се различават от кръговете по това, че ръцете не описват цяла окръжност, а
само част от нея. Големината на дъгите се определя не от радиуса, а от дължината на изминатия
път.
Люлеене – при него ръцете извършват повдигане и снемане напред или назад с
обтегнати лакти. То може да бъде свободно или при заловени ръце за длани.
Пружинка – изпълнява се най-вече при различни видове хватове и представлява бързо
снемане и повдигане на ръката по обратния път. Движението е главно от раменната става, а
изходното положение може да бъде най-различно.
Пляскане – това удрянето на дланта на едната ръка в другата или в друга част от тялото
или земята. При него се чува характерен звук, който е част от пляскането. То се среща най-
често в индивидуалните, ансамбловите танци или в хората при които ръцете се пускат за
момент за да се изпълни пляскането.

Елементи на танцовите движения на трупа

Движенията на тялото, както и ръцете, заемат по-ограничено място в българските
народни танци като самостоятелни елементи. Характера на действията на тялото са свързани до
голяма степен с движенията на краката. Самостоятелно значение движението на тялото има
само в някои индивидуални и ансамблови танци. По-характерните от тях са:
Навеждане – то представлява наклоняване на тялото от тазобедрените стави. В
зависимост от дълбочината то може да бъде – малко (леко), средно и дълбоко (голямо).
Прегъване – при него наклоняването на трупа е от поясните прешлени. Прегъването
може да се изпълни в основните или междинните посоки. Както и навеждането, в зависимост от
дълбочината, може да се изпълни като малко, средно и дълбоко.
Изправяне – представлява връщане до изходно положение след изпълнение на
навеждане или прегъване.
Повиване – при него тазът е фиксиран, а тялото от раменете се обръщат. То може да се
изпълни наляво или надясно и в зависимост от дълбочината може да се определи като леко и
силно.
Движения на раменете – това е движение, което се извършва само от раменните стави.
Тези движения могат да бъдат повдигания (раменете се повдигат нагоре), снемания (раменете
се придвижват надолу), изнасяне напред (рамото или раменете се придвижват напред),
изнасяне назад (рамото или раменете се придвижват назад) и пружинки (последователно
снемане и повдигане на раменете).

Елементи на танцовите движения на главата

Движението на главата много рядко може да се определи като самостоятелно танцово
движение. Нейното положение най-често е в резултата на движенията на другите части на
тялото или в резултат на емоционалните преживявания на танцьорите.
Навеждане – определяме го като отклонение на главата от вертикалната ос в дадена
посока. То може да се извърши с или без участието на врата.
Изправяне – това движение се изчерпва с връщането на главата до изходно положение
след някакъв вид навеждане.

16
 Обръщане – при него главата се завърта около вертикалната ос надясно или наляво. В
зависимост от дълбочината то може до бъде голямо(дълбоко) или малко (леко).
Кръгове – главата извършва такова движение , че да се опише окръжност или фигура
близка до нея. Кръговете също могат да бъдат малки и големи.

Елементи на танцовите движения на цялото тяло

Към тези елементи отнасяме тези движения които не могат да се определят към
останалите групи движения. Те се отнасят до всичките части на тялото или на по-голяма част
от него. Най-често срещаните елементи са:
Обръщания – при тях тялото се завъртва по надлъжната ос и се променя посоката му. Те
могат да се изпълнят във всички посоки – наляво, надясно, полуналяво, полунадясно и пълно
обръщане (наляво или надясно).
Опирания – ръцете се поставят на земята и поемат отчасти или цялата тежест на тялото.
Опиранията ги подразделяме на подпиране (тежестта се поема отчасти от ръцете), опори
(тежестта се поема от ръцете заедно с краката) и стойки (цялата тежест се поема от краката, а
краката са във въздуха).
Сядане – при него тежестта на тялото се поема от седалището. То се среща по-рядко в
нашите танци. Характерно е само за някои индивидуални и солови танци. Може да се
терминува и като “седеж”.

Танцови движения
Тези движения са съставени от два или повече елемента и се изпълняват на място или в
определена посока. Най-често те се изпълняват за един такт от съответния тактов размер. За
точното описание на движението е необходимо най-напред да се съобщи заглавието. След това
да се отбележи изходното положение, да се посочи музикалното време, да се постави термина
на самия танцов елемент, да се отбележи с коя част на тялото се извършва, да се укаже посоката
на изпълнение и да се опишат допълнителните елементи, които допринасят за по-голяма
образност на основния елемент. Допълнително трябва да се посочат възможностите за
изпълнение на движението с другия крак (ръка) или в друга посока. З българските танци най-
съществено значение имат танцовите движения на краката.
Ход – той е съставен от две последователни стъпки в определена посока с десния и
левия крак. В зависимост от начина на изпълнение и посоката те се подразделят на:
- ход на място – стъпките се изпълняват на място. Движението може да започне с левия
или десния крак.
- ход напред – първата стъпка се изпълнява с десния крак напред, след което се
изпълнява стъпка с левия крак напред.
- ход назад – първата стъпка се изпълнява с десния крак назад, последвана от стъпка с
левия крак назад.
- ход вдясно – първата стъпка е с десния крак вдясно, а втората стъпка е с левия крак зад
десния. Ако стъпката с левия крак се извърши пред десния, тогава движението се нарича “ход
вдясно отпред”.
- ход вляво – първата стъпка се прави с левия крак вляво. Втората стъпка е с десния крак
зад левия. Ако стъпката с десния крак се направи пред левия, тогава се нарича “ход вляво
отпред”.
- ход с прибиране – при това движение първият елемент е стъпка, вторият е прибиране
на свободния крак до опорния. В зависимост от посоката различаваме: ход напред с прибиране,
ход назад с прибиране, ход вдясно с прибиране и ход вляво с прибиране.
Всички ходове могат да бъдат малки (изпълнени за един такт) и големи (изпълнени за
два такта). Освен това те могат да бъдат изпълнени в прост двувременен такт или в сложни
неравноделни тактове.
Прибежка – по структура тя си прилича с ходовете, с тая разлика, че вместо стъпки се
изпълняват прескоци. Прибежките могат да се изпълнят на място, напред, назад, вляво, вдясно,
вляво отпред, вдясно отпреди могат да бъдат малки и големи.
Полуприбежка – това движение е средно между ход и прибежка. С единия крак се
прави прескок, а с другия стъпка.

17
 Пайдушка – с единия крак се прави стъпка или прескок пред или зад другия последван
от малка стъпка с пружинка от другия крак в същата посока. Тя може да се изпълни вляво,
вдясно, вляво отзад, и вдясно отзад.
Пайдушката е основно движение в пайдушките хора откъдето и носи името си.
Изпълнява се най-често в такт 5/8, 5/16, понякога и в други тактове.
Свищовка – представлява изпълнение последователно на стъпка и подскок с един и
същи крак. Тя може да се изпълни на място, напред, назад вляво и вдясно. При всички
свищовки маховия (свободен от тежест крак) е в някакъв вид свивка. Най-често те се
изпълняват в такт 2/4, а понякога и в тактов размер 7/16.
Куцанка – при нея с единия крак се изпълнява стъпка, а с другия нисък прескок. Тя
може да бъде изпълнена напред, вдясно и вляво.
Подскок със стъпка – представлява последователно изпълнение на подскок с единия
крак и стъпка с другия в една и съща посока. Тя може да бъде изпълнена напред, назад, на
място, вдясно, вляво, вляво напред, вдясно напред. При всички подскоци свободния от тежест
крак е в ниска свивка. Ако той е в друг вид свивка или в лост допълнително се упоменава.
Добруджанско набиване – състои се от последователно изпълнение на стъпка с единия
крак и набиване с другия до него. Най-често то се изпълнява вляво и вдясно, но може да се
направи и напред и назад или в междинните посоки. Това движение е характерно най-вече за
добруджанските танци.
Люш – при това движение единният крак е в опора и с него се прави пружинка, чукче
или подскок, а другия е в лост или отворена вътрешна свивка. Той може да се изпълни вдясно,
вляво, напред или назад. При люша първият елемент винаги е съчетан с прехвърляне на
тежестта от единия крак на другия.
Приситване – изпълняват се последователно три стъпки или прескока, най-често в
тактов размер 2/4. Движението може да се изпълни напред, назад и на място. Освен това може
да започне с левия или десния крак. Когато стъпките са подчертани се получава движението
причукване, което има същите разновидности както и приситването.
Граовка – последователно изпълнение на чукче и две стъпки, като втората е с
приклякане. Движението може да започне с десния или левия крак и да бъде изпълнено напред,
назад, вляво и вдясно. Характерно е предимно за граовските танци.
Ръченична – изпълняват се последователно три стъпки, като третата стъпка се прави с
пружинка. Това движение се изпълнява най-често в тактов размер 7/8 или 7/16 и може да
започне с десния или левия крак. Освен това може да си изпълни във всички посоки. Когато
втората стъпка се направи кръстосана пред другия крак се получава “кръстосана ръченична”.
Дайчова – това движени е характерно за дайчовите хора и се изпълнява в тактов размер
9/16. Изпълняват се последователно подскок с единия крак и три прескока с редуваща се смяна
на краката. Движението може да се изпълни на място или в движение като се започне с левия
или десния крак.
Тракийка – изпълнява се общо за три такта, като на първия се прави ход, на другите два
такта по един голям ход. Тракийката може да се изпълни напред, назад, вдясно-напред, вдясно-
назад, вляво назад.

Елементарни познания по теория на музиката

Музиката е едно от изкуствата, което е навлязло широко във всекидневието на
съвременния човек. Тя въздейства многостранно върху личността, в това число и върху
моториката, което определя съвършено ясно и недвусмислено значението и за двигателното
обучение и физическо усъвършенстване на човека.
Урочната работа по физическо възпитание и спорт, съпровождана от музика се отличава
с висока емоционалност, настроение, готовност и желание за работа. Всичко това изисква един
минимум от познания от елементарната теория на музиката.
В заниманията от ядро танци музиката въздейства допълнително за създаване на
настроение. При ритмичните упражнения музикалните игри и народните танци музикалният
ритъм обединява, организира и въодушевява учениците, задължава ги да съгласуват своите
движения.

18
 Не се препоръчва разучаването на игрите и хората да се извършва без музика. Такива
уроци са сухи и не биха предизвикали желание и настроение за игра от страна на учениците.
Без музикален съпровод може да се покаже движението, да се обясни схемата на придвижване.
След усвояването на движенията те се свързват със съответната музика.
При невъзможност да се използва корепетитор при преподаването на учебния материал,
препоръчва се използването на широко разпространените технически средства за музикален
акомпанимент (магнетофони, касетофони, видеофони, плазми, мултимедии и др.).
При разучаването на танците и хората се осъществява много тясна междупредметна
връзка с дисциплината „Музика”. Елементарната музикална грамотност е задължителна за да
може да се разчита и разбере учебния материал.

Звук, тон, шум

Усещанията, които се възприемат със слуховия орган (ухото), се наричат с общата
наименование звук. Звуковете биват два вида – тонове и шумове.
Звукът с определена височина, който може да се изпее или възпроизведе с инструмент,
се нарича тон. Той се получава в резултат на определен, постоянен брой трептения за единица
време.
Звукът с неопределена височина (не може да се изпее или извири) се нарича шум. Той
се получава в резултат на неопределен, непостоянен брой трептения за единица време.
Тонът е основен елемент в изграждането на музиката и има четири характерни
свойства: височина, сила, трайност и тембър (цвят).
Височината на тона зависи от броя на трептенията на пъргавите тела (опъната струна,
гласни връзки, въздухът в дървено или металическа тръба и др.) Колкото броят на трептенията
за единица време е по-голям, толкова тонът е по-висок и обратно. Броят на трептенията се
измерва в херцове по името на физика Хайнрих Херц.Човешкото ухо възприема тонове между
16 и 60 000 херца. Тонове с нас 4000 херца не се употребяват в музиката.
Силата на тона зависи от размаха на трептенията, количеството енергия, с която е
възпроизведен и от големината на инструмента. Колкото по-голяма е ширината на амплитудата
на трептенето, толкова по-силен е тонът.
Трайността на тона зависи преди всичко от волята на изпълнителя, но зависи и от
продължителността на времето, през което звучащото тяло продължава да трепти.
Тембър (цвят) е онова характерно звучене на даден тон, което го отличава от тоновете
на другите инструменти и гласове.

Нотна система
Височината, трайността и силата на музикалните тонове се записват чрез исторически
установената нотна система. Тя се състои от петолиние, ноти, паузи музикални ключове.
Петолинието се образува от пет водоравни успоредни линии, разположени една над
друга на определен интервал.
Нотите представляват знаково изображение на звуковите височини и трайности.
Паузите – това са знаците за мълчание
Музикалните ключове определят съответните регистри на звучене и редица други знаци
на нотното писмо. Нотният ключ е знак, който се поставя в началото на петолинието. Той
показва мястото на една ат нотите, според която се определят имената на останалите. Най-често
употребяваните ключове са сол и фа.
Нотите се състоят от глава (незапълнен или запълнен овал), отвесна чертичка или
бастунче (вляво или вдясно от главата), камшичета или знаменца (винаги вдясно от дръжката),
ребра (прави линии вместо знаменца). Те са различни по своята форма и начин на изписване и
изразяват различията в тоновите трайности. За основа е приета цялата нота, която е с
времетраене четири времена и се записва с незапълнено колелце – нотно колелце. Въз основа
на приетото двуделно деление в нотната система разделянето на цялата нота две половини се
последва от тяхното разделяне на две четвъртини, четвъртините на по две осмини, те от своя
страна на по две шестнадесетини и т. н.

19
 Цяла нота

Половинка Половинка

Четвъртина Четвъртина Четвъртина Четвъртина

Осмина

Осмина

Осмина

Осмина

Осмина

Осмина

Осмина

Осмина
шестнадесетина

шестнадесетина
шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина

шестнадесетина
Фиг.

Хроматичните знаци изменят височините на тона с половин тон. С диез (#) се

повишава. С бемол (b) се понижава. С бекар се отменя значението на диеза и бемола.
Употребяват се още двоен бемол и двоен бекар, които изменят височината на тоновете с два
полутона.
В нотното писмо се срещат ноти и паузи, след които е поставена точка. Тя показва
увеличение на стойността на нотата или паузата с половината от първоначалната им стойност.

Мелодия, метрум, ритъм и такт

Мелодията е осмислено, изразително и завършено едногласно редуване на звукове,
които са обединени по височина, продължителност и сила. Мелодията е най-важната страна в
едно музикално произведение и негова основа. Чрез нея могат да се демонстрират най-
различни образи, чувства и настроения.
Метрум това е периодичното повтаряне на поредица от акцентувани (силни) и не
акцентувани (слаби) моменти, подобно на пулсация.
Ритъм това е организацията и логическата последователност на тоновете с различна
трайност в мелодията. В музикалното произведение мелодията, метрумът и ритъмът са
неразривно свързани и взаимно обусловени.
Тактът е най-малката градивна метрична единица. Той е част от музикалното
произведение, което започва на силно време и завършва непосредствено пред следващото
силно време. тактовете се отделят един от друг на петолинието с отвесни черти. При промяна
на такта се отбелязват две успоредни еднакво дебели тактови черти. Отмерването на тактовите
времена се нарича тактуване. То може да се извършва с махане, броене или почукване с ръка
или крак.
В началото на нотното писмо на музикалните произведения се посочва тактовия размер
като дроб. Числителят определя броя на тактовите времена, а знаменателя стойността на всяко
едно от тях. В зависимост от броя на времената, които се съдържат в числителя, тактовете
могат да бъдат: двувременни, тривременни и т. н.
Като прости се определят двувременните и тривременните тактове. Те имат едно силно
и едно слабо или едно силно и две слаби времена. Такива тактове са двуделните 2/2, 2/4, 2/8,
2/16 и триделните 3/2, 3/4, 3/8, 3/16 . В простия двувременен такт 2/4 се играят нашите прави
хора. В простия тривременен такт 3/4 се играят само някои от Пиринските хора. При простите
двувременни и тривременни тактове времената са равни помежду си по трайност.

20
 Сложните тактове са с повече от три времена. Те са образувани от сливането на два или
повече прости такта, обединени от един главен тактов акцент.
Сложните тактове могат да бъдат равноделни и неравноделни. Равноделните са
съставени от два или повече еднакви двувременни или тривременни такта. Неравноделните са
съставено от два или повече разнородни прости такта (двувременни и тривременни).
Всяко движение от народните хора се изпълнява за един или няколко такта. За да могат
правилно да се разчитат движенията е необходимо да се знае: какъв е тактът, от колко времена
е съставен, кое време е удължено (ако има такова), как се брои и да се познава терминологията,
на българската хореография.

ІV. Методика на преподаване на танците

V. Описание на детските музикални игри и популярните народни хора и танци.

V.1 Ритмични упражнения.

Ритмичните упражнения имат за цел със свободни двигателни импровизации да се даде

възможност на учениците спонтанно да изразяват чувства, настроения и движения съобразно
слушаната музика. При изпълнението им се поставя изискването за спазване на времевите
характеристики темп и ритъм и могат да се изпълняват на вокален или инструментален
съпровод.
Най-елементарните ритмични упражнения са ритмичното ходене и бягане в тактов
размер 2/4. Те се дават обикновено в подготвителната и заключителната част на урока под
формата на ритмично бягане редувано с ходене, подскочно бягане с различно положение на
ръцете. В началото изпълнението им е съпроводено от пляскане или броене. След като се
придобият първоначални умения се използва свирка или музикален съпровод. При началното
разучаване на определено ритмично движение темпът задължително е бавен и се определя от
учителя с броене (тактуване) в зависимост от тактовия размер. Изпълнението може да бъде
организирано в кръг, в колона със смяна на посоката и описвани на различни фигури.
Ходенето, като проста ритмична форма, се възприема бързо и лесно от учениците. То
може да се изпълнява във различни варианти - обикновено, на пръсти, на пети, подражателно
(патешко, мечешко, щъркелово и де.) Ходенето може да бъде разнообразено с ритмична смяна
на положенията на ръцете. – напред, горе, встрани, долу, на определен брой тактове.
Разновидност на ритмичното ходене е маршировката. При нея движенията са по
отсечени, отривисти, стегнати и резки, като се подчертава всяко време от музикалния такт.
Движението може да бъде в редици или колони.
Ритмичните упражнения могат да се използват освен в ядрото “танци” и във всички
останали ядра. Най-често те намират място в подготвителната или заключителната част на
урока.

V.2 Детски музикални игри

Статуя

Играта се играе от целия клас като се избира един или двама водачи. Класът е в
разпръснат стой. На музикален фон учениците изпълняват разнообразни ритмични движения и
импровизации. В определен от учителя момент музиката се спира и всеки ученик трябва да
заеме избрана от него неподвижна поза и да я задържи няколко секунди. Избраните
предварително водачи на играта избират най-интересните и оригинални пози. При второто
изиграване се сменят водачите. По време на играта се обръща внимание учениците да
изпълняват самостоятелно ритмични упражнения и да заемат неподвижна поза, които да са
плод на тяхната фантазия и изобретателност. Играта може да продължи 4-5 минути.

Пъргави колари

21
 Учениците от целия клас се разпределят по тройки (две “кончета” и един “колар”). Така
разпределените групички се разпръскват в игрището и се движат ходом, бегом или галоп в
зависимост от вида на музикалния фон. Смяната на начина на придвижване се извършва в
зависимост от темпото и ритъма на музиката. В началото смяната на начина на придвижване се
подсказва от учителя, а след това учениците се оставят да реагират самостоятелно. Играта се
играе 4-5 минути.

Гатанка

За правилното провеждане на играта учениците трябва предварително да са разучили

определено количество ритмични движения на музикален съпровод. Класът е в разпръснат стой
в игрището или салона. Пуска се музика в различен темп и ритъм. Учениците трябва с
подходящи движения да от реагират с подходящи движения. Учителят следи за изпълнението и
коригира допуснатите грешки. Играта се играе 2-3 минути.

Музикален кръг

фиг.
Играта е подходяща за ученици от пети клас нагоре. Нейната цел е да развие музикално-
ритмичното чувство на учениците. Ефектът е по-силен ако музиката е подбрана целесъобразно.
Може да се използва за вработване в подготвителната част на урока.
Класът се разделя на два отбора, които се строяват в два концентрични кръга с лице
един към друг. Предварително се разяснява какво ще се извършват при съответна мелодия и
ритъм. Движението на участниците е в противоположни посоки. Играта започва с команда
“Внимание”. Първите осем такта служат за подготовка, като кръговете стоят на място.
Победител е кръгът, допуснал по-малко грешки.
Ритъмът трябва да бъде отчетлив. За предпочитане е да се използват познати мелодии.
По възможност кръговете трябва да бъдат с по-голям диаметър.

Слушай музиката!

Целта на играта е да се създаде настроение и да се развие музикално-ритмичното

чувство на учениците. Нейното място е в подготвителната или заключителната част на урока.

22
 фиг.

Класът е построен в колона по един. Последователно се сменя ритъмът на музикалния

съпровод като се редува марш с бегом, галоп с ръченица, отново марш с бегом или друга
последователност по преценка на учителя. Преходът от един ритъм към друг се извършва за не
повече от две бройки. На всеки ученик, допуснал грешка се присъжда една наказателна точка.
Поощряват се учениците, които са се справили най-добре с музикалните задачи.

12 напред, 4 на място
Играта дава възможност за изостряне на вниманието, създаване на усет за ритъм и такт.
Подходяща е като вработващо упражнение в подготвителната част на урока.

фиг.
Класът се построява в колона по един във формата на полукръг в салона. На определена
музика учениците се придвижват напред за 12 бройки с марш (бегом, галоп, ръченична и де), а
след това за 4 бройки изпълняват същото действие на място. След това цикълът се повтаря,
като се сменя начина на придвижване. Преди да започне играта учителят показва с едно
движение разчитането на музиката. Съпроводът трябва да бъде ясен и лесен за разчитане.
Всеки ученик разчита самостоятелно музикалните фрази. Следи се за точното и
навременно тръгване и спиране. За всяка допусната грешка на съответния ученик се присъжда
по една наказателна точка. В зависимост от това се определят най-добрите изпълнители.

Щафетна музикална игра

23
 фиг.

Класът се разделя на 3-4 отбора от по 8-10 души, строени в колона по един. На 8-10 м
пред всеки отбор се поставя по една стойка. При сигнал първите от колоните трябва да изминат
разстоянието до топката да я заобиколят и да се върнат. Начина на придвижване се определя от
характера на музикалния съпровод. Победител е отборът, който се престрои пръв.
Играта се играе за бързина и прецизност. Всеки участник трябва да се придвижва само
със стъпки, които да съответстват на музиката. Всяко нарушение на това правило се наказва с
една наказателна точка.

V.3 Български народни хора и танци

Обикновено право хоро ( Боряно, Борянке)

Хорото се играе почти в цялата страна под съпровода на популярната песен “Боряно,
Борянке”, но може да се играе и на други подходящи мелодии в същия тактов размер. Хватът
най-често е за длани. Характерно за хорото е лекото полюляване на ръцете напред назад в
ритъм с музиката. Играе се смесено в кръг, полукръг, вито или сключено. Тактовият размер е
2/4. Брои се едно; две.

БОРЯНО, БОРЯНКЕ
1.Боряно, Борянке, сал ти ли си мома, (2)
сал ти ли си мома, сал ти ли знаеш да пееш? (2)
2. Гласът ти се чува чак до нашта нива. (2)
Чак до нашта нива, чак до нашто лозе. (2)
3. Сърпа си оставих, тебе да послушам, (2)
тебе да послушам, коя песен пееш. (2)
4. Коя песен пееш нея да засвиря, (2)
нея да засвиря хоро да направя. (2)
5. Хоро да направя, хоро на момците, (2)
хоро на момците както на момите.(2)

Описание на движенията:
Изходно положение за всички движения – първа позиция на краката.

Движение №1 – ход вдясно отпред – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с десния крак вдясно;
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния.

Движение №2 – люш вдясно – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с десния крак вдясно;

24
 На две – подскок или чукче на десния крак на място, левият крак се изнася напред
пред десния до положение отворена вътрешна свивка.

Движение №3 – люш вляво – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с левия крак вляво;
На две - подскок или чукче с левия крак на място, десния крак се изнася пред левия
до положение на отворена вътрешна свивка.

Описание на хорото:
Учениците са построени в кръг или полукръг, обърнати с лице към центъра, ръцете са
долу и са хванати за длани.
1 такт – Изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред.
2 такт – Изпълняват движение №2 – люш вдясно.
3.такт – Изпълняват движение №3 – люш вляво.
Когато темпото е по-умерено се изпълняват чукчета, а хода е със стъпки. В случаите,
когато темпото е бързо вместо стъпки се изпълняват ниски прескоци, а при люшовете вместо
чукчета се изпълняват подскоци.

Методика на обучение
За началното разучаване на хорото, особено в първи клас, най-подходящ метод на
обучение е разчленения. Започва се с разучаване на движение №1, бавно, с броене на глас и без
подскоци. След неговото усвояване може да се играе само първото движение на различен
съпровод до неговото затвърдяване и усъвършенстване.
Втората част на хорото се състои от движения №2 и №3. Те се разучават заедно, като се
изпълняват последователно и многократно едно след друго.
В следващия етап двете части на хорото се свързват в едно цяло. В началото хорото се
играе без пеене, като учителят брои на глас високо: едно, две. Тялото и главата са изправени и
леко обърнати по посока на движението. След като поне от половината клас усвои хорото в
основи, може да се премине към изиграване с вокален или музикален съпровод. При допускане
на типични грешки хорото се прекратява и се посочват допуснатите неточности.
Хорото придобива завършен вид, когато се изиграе с люлеене на ръцете обтегнати в
лактите. На първото време от такта те се повдигат леко напред, а при второто се отвеждат
назад.

Тръгнала Румяна
Хорото е популярно из цялата страна. Играе си на едноименната песен “Тръгнала
Румяна”, откъдето носи и наименованието си. Тактовият размер е 7/8 – триделен, с първо
удължено време. Може да се играе и на други мелодии в умерено темпо, в размер 7/8 и 8/8.
Брои се едно, две три. Когато се играе в тактов размер 8/8, първото и третото време са
удължени. Темпото е бавно, тежко. Хватът най-често е за рамене и може да се играе като
водено или затворено хоро.

ТРЪГНАЛА РУМЯНА
1.Тръгнала Румяна за вода студена, леле, тръгнала Румяна за вода студена.
Все сутрин рано, по ладовина, леле, Все вечер късно по месечина.
2.На среща и иде едно лудо младо, леле, на среща и иде едно лудо младо.
То на Румяна тихом говори, леле, то на Румяна тихом говори.
3. Кажи, Румяна, що де ти сторя, леле, кажи, Румяно, що да ти сторя.
Стомни да ти счупя, други ще си купиш, леле стомни да ти счупя, други ще си купиш,
хем по-хубави, хем по-шарени, леле, хем по-хубави, хем по-шарени.
4. Хурка да ти счупя, друга ще си купиш, леле, хурка да ти счупя, друга ще си купиш,
хем по-хубава, хем по-шарена, леле, хем по-хубава, хем по-шарена.

Описание на движенията:

25
 Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 – ход вдясно отпред – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с пружинка с десния крак вдясно;
На две – стъпка с левия крак, кръстосан пред десния,
На три – пауза.

Движение №2 - люш вдясно – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с десния крак вдясно,
На две – чукче с десния крак, а левият е в положение на отворена вътрешна свивка с
отведено коляно навън,
На три – както на две.

Движение №3 – люш вляво – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с левия крак вляво,
На две – чукче с левия крак, а десният е в положение на отворена вътрешна свивка с
отведено коляно навън,
На три – както на две.

При някои варианти на хорото движение №1 се изпълнява само един път (за един такт).
В други случаи при люша вдясно и вляво на третото време се прави пауза – задържа се във
отворена вътрешна свивка.
Много често хорото се играе и във вариант, при който в движение №2 и №3 вместо
чукчета и свивки се правят стъпки напред и назад. Тогава движенията ще изглеждат така:

Движение №1– ход вдясно отпред: изпълнява се както в първия вариант.

Движение №2 – стъпки вдясно напред и назад:

На едно – стъпка с десния крака вдясно;
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния и тежестта се поема от него,
десният крак се освобождава от тежест и се отделя от земята;
На три – стъпка с десния крак на място като поема тежестта на тялото, а левият крак се
отделя от земята.

Движение №3 – стъпки вляво напред и назад:

На едно – стъпка с левия крак вляво;
На две – кръстосана стъпка с десния крак пред левия и тежестта се поема от него,
левият крак се освобождава от тежест и се отделя от земята;
На три – стъпка с левия крак на място като поема тежестта на тялото, а десният крак се
отделя от земята.

Описание на хорото:
Учениците са наредени в кръг или полукръг, хванати за рамо и са обърнати напред, към
центъра.
1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред.
3 такт – изпълняват движение №2 – люш вдясно.
4 такт – изпълняват движение №3 – люш вляво.
Във втория вариант вместо люш вдясно и вляво се изпълняват стъпки вдясно и вляво и
хорото ще изглежда така:
1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред.
3 такт – изпълняват движение №2 – стъпки вдясно напред и назад.
4 такт – изпълняват движение №3 – стъпки вляво напред и назад

Методика на обучение

26
 Разучаването на хорото може да се осъществи както по разчленения, така и по
цялостния метод. Разучава се първо хорото с изпълнение на люш вдясно и вляво във второ и
трето движение. След демонстрация на цялото хоро се пристъпва към разучаване на движение
№1. Изиграването на движението се прави винаги по два пъти от учениците, като е при самото
хоро.
След разучаването на хода вдясно отпред се пристъпва към втората част на хорото –
люш вдясно и люш вляво. Двете движение се разучават последователно, след което се
изпълняват многократно до тяхното усвояване.
След усвояването на отделните движение се пристъпва към сглобяване и изиграване на
цялото хоро. В началото то се играе съвсем бавно и с броене от учителя. По време на броенето
се обръща внимание с подходяща интонация на удължените времена. При началното
разучаване хватът може да не бъде за рамене, а за длани.
След като по-голямата част от класа са усвоили изиграването на хорото с броене се
пристъпва към изпълнение на вокален или инструментален съпровод.
При разучаването на вторият вариант на хорото, движение №2 и №3 се разучават
поотделно с броене. Посочва се на всяка бройка какъв елемент на танцовите движения се
прави. След усвояването на стъпките се пристъпва към изиграване на цялото хоро в този
вариант.
При усъвършенстване на хорото може да се преминава от един вариант към друг без да
се спира, а само по команда подадено от учителя. В този етап на обучение хватът трябва да е за
рамене.

Самоковско хоро

Предполага се, че хорото произхожда от Самоковско, откъдето носи името си.

Независимо от това, то е много популярно за цялата страна. Тактовият размер е 9/8 -
четириделен с тривременна група на четвърто място. Брои се: “едно, две, три, четири”
(четвъртият дял е удължен). Играе се смесено (мъже и жени) в затворен кръг, полукръг или
като вито хоро. Хватът е за длани, ръце долу или хват за длани със свити лакти.
Хорото се играе на популярната народна песен “Купила ми мама шарени чорапи”, но
може да се играе и на други мелодии в тактов размер 9/8.

КУПИЛА МИ МАМА ШАРЕНИ ЧОРАПИ

1. Купила ми мама шарени чорапи, (2) ази да ги нося, либе да ме гледа. (2)
2. Ази ще ги туря, либе да ме види, (2) Либе да ме види, либе да се чуди. (2)
3. Либе да се чуди, либе да се радва, (2) либе да се радва, мене да харесва.(2)
4. Купила ми мама сърмено коланче, (2) колан да се лъска, либе да се пръска. (2)

Описание на движенията:
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 – ход вдясно отпред и подскок – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с десния крак вдясно;
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния;
На три – стъпка с десния крак вдясно;
На четири – подскок на десния, свивка с левия и кръстосана стъпка с левия пред
десния:

Движение №2 – ход вдясно отпред и прибиране – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с десния крак вдясно;
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния;
На три – стъпка с десния крак вдясно, като едновременно с това тялото се обръща към
центъра;
На четири – стъпка с левия крак до десния.

27
 Движение №3 – ход вляво отзад и прибиране – изпълнява се за един такт:
На едно – стъпка с левия крак вляво;
На две – кръстосана стъпка с десния крак зад левия;
На три – стъпка с левия крак вляво;
На четири – стъпка с десния крак до левия.

Описание на хорото:
Учениците са наредени в кръг или полукръг, застанали са полунадясно, хванати са за
длани, а ръцете са долу.
1 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред и подскок. Движението е по
посока обратна на движението на часовниковата стрелка.
2 такт – изпълняват движение №2 – ход вдясно отпред и прибиране. Движението е по
посока обратна на движението на часовниковата стрелка.
3 такт – изпълняват движение №3 – ход вляво с прибиране. Движението се изпълнява по
посоката на часовниковата стрелка.

Методика на обучение
За предпочитане е хорото да се разучи, като се приложи разчленения метод. Първото
движение „Ход вдясно отпред с подскок” се демонстрира, с броене и музикален или вокален
съпровод. След това се пристъпва към разучаване на движението от занимаващите се с броене в
умерено темпо. Обръща се внимание на четвъртия удължен дял, където се извършва подскока и
пристъпването с левия крак пред десния. След като се усвои с броене, то се изиграва със
съпровод като хоро само с първото движение.
След като сме убедени, че първото движение е овладяно, се пристъпва към разучаване
поотделно на второ и трето движение. Накрая трите движения се сглобяват и хорото се
изиграва един път с броене. Това действие се повтаря няколко пъти, след което хорото се
изиграва без да се прекъсва. Накрая се преминава към изиграване на хорото с музикален или
вокален съпровод без да се брои и да се спира.
При следващите изигравания, с цел по-пълното усвояване на хорото, периодично се
сменят учениците в челото на хорото.

Седенчица

Хорото се играе в умерено бързо темпо. Формата на игра е затворен кръг или полукръг
и се играе смесено. Състои се от две малки фигури от по 4 такта. При първата е движението е
вляво и вдясно, а при втората движението е напред и назад. Хватът е за длани с ръце долу.
Тактовият размер е 9/8 – четириделен с четвърто удължено време. Брои се: едно, две, три,
четири.
Мелодията на която се разучава и се играе е „Наклала е малка мома седенчица”, но
може да се играе и на други, мелодии в тактов размер 9/8 и подходящо темпо и ритъм.

СЕДЕНЧИЦА
1. Наклала е малка мома, наклала е седенчица.
Тра-ла-ла. . . , малка мома, Тра-ла-ла. . . седенчица.
2. Че повика всите моми, всите моми и ергени.
Тра-ла-ла . . , всите моми, тра-ла-ла . . и ергени.
3. Не дойдоха всите моми, всите моми и ергени.
Тра-ла-ла . . , всите моми, тра-ла-ла . . и ергени.
4 Най дошъл е луд гидия, луд гидия с враня коня
Тра-ла-ла . . , луд гидия, тра- ла-ла . . . с враня коня.

Описание на движенията:
Изходно положение на краката, за всички движения е първа позиция.

Движение №1– ход вдясно отпред с подскок – изпълнява се за един такт:

28
 На едно – стъпка с десния крак косо вдясно;
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния;
На три – стъпка с десния крак косо вдясно;
На четири – подскок на десния крак, левият е в свивка и стъпка и стъпка с левия крак
пред, кръстосан пред десния.

Движение №2 – ход вдясно отпред с прибиране – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с десния крак косо вдясно;
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния;
На три – стъпка с десния крак вдясно, като едновременно с това тялото се обръща към
центъра на кръга;
На четири – стъпка с левия крак до десния.

Движение №3 – ход вляво с прибиране – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с левия крак вляво;
На две – стъпка с десния крак до левия;
На три – стъпка с левия крак вляво;
На четири – стъпка с десния крак до левия.

Движение №4 – ход напред с прибиране – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с десния крак напред;
На две – стъпка с левия крак напред;
На три – стъпка с десния крак напред
На четири – стъпка с левия крак до десния.

Движение №5 – ход назад с прибиране – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с левия крак назад;
На две – стъпка с десния крак назад;
На три – стъпка с левия крак назад;
На четири – стъпка с десния крак до левия.

Описание на хорото:
Учениците са наредени в кръг или полукръг. Застанали са в основен стоеж и са
обърнати полунадясно. Хватът е за длани, а ръцете са долу.
1 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред с подскок. Движат се по поска
обратна на часовниковата стрелка.
2 такт – изпълняват движение №2 – ход вдясно отпред с прибиране.
3 такт – изпълняват движение №3 – ход вляво с прибиране
4 такт – изпълняват движение №2 – ход вдясно отпред с прибиране.
5 такт – изпълнява се движение №4 – ход напред с прибиране. Хватът е за длани със
свити лакти.
6 такт – изпълняват движение №5 – ход назад с прибиране. Ръцете се полюляват назад.
7 – 8 такт – повтарят движенията от 5-ти до 6-ти такт.

Методика на обучение
Както и при Самоковското хоро от съществено значение е разучаването на движение
№1 – ход вдясно отпред и подскок. Ако това движение е разучено по-рано то при „Седенчица”
само се припомня и се пристъпва към разучаването на останалите движение. Те са сходни с
движенията от Самоковското хоро. Новите движения за хорото са движенията ход напред и ход
назад с прибиране.
За по-лесното разучаване на хорото се използва разчленения метод, като то се разучава
на три части.
Първа част – разучава се много прецизно движение №1 – ход вдясно отпред и подскок.

29
 Втора част – Разучава се движение ? и движение №3, след което се изпълняват свързано
многократно. След като се разучат първите три движение се разучава и се изиграва няколко
пъти първата фигура – движение вдясно и вляво.
Трета част – разучават се движение 4 и 5, свързват се и се изиграват многократно. При
изиграването да се обръща внимание, че движението напред и назад се извършва за четири
такта. След разучаването на втората фигура се пристъпва към сглобяване на цялото хоро.
Изиграва се в началото с броене, след което се повтаря няколко пъди с вокален съпровод.
Накрая се изиграва цялото хоро с инструментален съпровод в тактов размер 9/8.

Тръгна Станка за водица

Познато е като северняшко хоро, но е популярно почти в цялата страна. Играе се като
водено или сключено. Хорото е със смесен (комбиниран) тактов размер. Съставните тактове
размери са: 9/8 – сложен неравноделен, четириделен такт с четвърти удължен дял, и 5/8 –
сложен неравноделен, двуделен такт с втори удължен дял. Тактовият размер 9/8 се брои едно,
две три, четири, а тактовия размер 5/8 се брои едно, две. Играе се на едноименна хороводна
песен.
Темпото на хорото е умерено. Най-напред се изиграват два такта 9/8, след това два такта
5/8 и накрая един такт 9/8. Хватът е за длани или за длани със свити лакти.

ТРЪГНА СТАНКА ЗА ВОДИЦА

1. Тръгна Станка за водица с крива, нова кобилица.
2. Насреща и лудо младо, то на Станка тихом дума.
3. Дай, ми Станке, студна вода, студна вода, кладенчова
4. А Станка му отговаря – Чуй ме мене, лудо младо.
5. Мене мама заръчала, заръчала, поръчала.
6. Ерген вода да не давам, студна вода кладенчова.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 – ход вдясно отпред и подскок – изпълнява се за един такт в размер 9/8.
На едно – стъпка с десния крак напред косо вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния
На три – стъпка с десния крак напред косо вдясно.
На четири – подскок на десния крак, левият е в свивка и кръстосана стъпка с левия
крак пред десния.

Движение №2 – ход вдясно отпред и прибиране – изпълнява се за един такт в размер

9/8.
На едно – стъпка с десния крак напред косо вдясно.
Та две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния
На три – стъпка с десния крак напред косо вдясно.
На четири – стъпка с левия крак до десния. Тялото се обръща напред към центъра на
кръга.

Движение №3 – ход вляво с прибиране – изпълнява се за един такт в размер 5/8.

На едно – стъпка с левия крак вляво.
На две – стъпка с десния крак до левия.
Същото движение може да се изпълни и като ход вдясно с прибиране.

Движение №4 – подскоци на двата крака – изпълнява се за един такт в размер 9/8.

На едно – подскок с двата крака едновременно по четвърта успоредна позиция с десния
крак напред.

30
 На две – подскок с двата крака едновременно по четвърта успоредна позиция с левия
крак напред.
На три – подскок с двата крака едновременно по втора успоредна позиция.
На четири – голяма хлопка.

Описание на хорото
Учениците са наредени в кръг или полукръг. Обърнати са полунадясно, хванати са за
длани със свити лакти или длани, ръцете долу.
1 такт 9/8 – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред и подскок.
2 такт 9/8 – изпълняват движение №2 - ход вдясно отпред и прибиране.
3 – 4 такт 5/8 – изпълняват движение №3 – ход вляво с прибиране.
5 такт 9/8 – изпълняват движение №4 - подскоци на двата крака.

Методика на обучение
Първото и второто движение са сходни както при хората „Самоковско” и „Седенчица”.
Ако те са разучени достатъчно добре се налага само припомняне и се преминава към
следващите движения.. Движението в тактов размер 5/8 е много лесно и просто. При неговото
разучаване е необходима да се свикне да се изиграва два пъти един след друг.
Хорото може да се разучи по цялостния или разчленения метод. То може да се раздели
на следни четири части:
І част – многократно изпълнение на движение №1 - ход вдясно отпред и подскок.
Спазват се указанията за предните две хора.
ІІ част – разучаване на движение №2 – ход вдясно отпред и прибиране. След това се
прибавя към предишното движение, като при последната стъпка тялото се обръща напред към
центъра на кръга.
ІІІ част – разучаване на движение №3, като при изиграването му се повтаря винаги по
два пъти. При прибирането на крака се прави малка пауза. След това се сглобяват трите
разучени движения и се изиграват първите четири такта.
ІV част – разучаване и многократна изпълнение на движение №4 – подскоци но двата
крака. С хлопката се прави малка пауза. Следва прибавянето на това движение към останалите,
за да се оформи цялото хоро.
Като вариант на хорото може при изиграването на движението в тактов размер 5/8 на
единият такт да се изпълни ход вляво с прибиране, а на другия - ход вдясно с прибиране.

Две невести хоро водят

Познато е като копривщенско хоро и носи наименованието си от хороводната песен на
която се играе – „Две невести хоро водят”. Играе се като водено, вито или сключено като
хватът най-често е за длани със свити лакти ( в някои случаи хватът е за рамене). В миналото се
е играело повечето от жени, поради което носи още наименованието „Невестино хоро”.
Тактовият размер е 9/8 - четириделен с четвърти удължен дял. Брои се едно, две, три,
четири.Темпото е умерено до умерено бързо.

ДВЕ НЕВЕСТИ ХОРО ВОДЯТ

1. Слънцето трепти да зайде, Стоянке ле, слънцето трепти да зайде!
2. Две невести хоро водят, Стоянке ле, две невести хоро водят.
3. Хем го водят, хем го кършат, Стоянке ле, хем го водят хем го кършат.
4. Помежду им малка мома, Стоянке ле, помежду им малка мома.
5. Малка мома Калинчица, Стоянке ле, малка мома Калинчица.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1– ход вдясно отпред и подскок – изпълнява се за един такт:

На едно – стъпка с десния крак косо вдясно;

31
 На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния;
На три – стъпка с десния крак косо вдясно;
На четири – подскок на десния крак, левият е в свивка и стъпка и стъпка с левия крак
пред, кръстосан пред десния.

Движение №2 – ход вдясно отпред и прибиране – изпълнява се за един такт в размер

9/8.
На едно – стъпка с десния крак напред косо вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния
На три – стъпка с десния крак напред косо вдясно.
На четири – стъпка с левия крак до десния. Тялото се обръща напред към центъра на
хорото.

Движение №3 – ход вляво с прибиране – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с левия крак вляво;
На две – стъпка с десния крак до левия;
На три – както на едно;
На четири – както на две.

Движение №4 – набиване – изпълнява се за един такт

На едно – набиване с десния крак на място с цяло ходило до левия. Тялото се навежда
леко от кръста напред.
На две – както на едно.
На три – както на едно;
На четири – както на едно.

Описание на хорото
Учениците са наредени в кръг или полукръг. Обърнати са полунадясно и са заловени за
длани със свити лакти или за рамо.
1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред и подскок.
3 такт – изпълняват движение №2 – ход вдясно отпред и прибиране.
4 такт – изпълняват движение №3 – ход вляво и прибиране.
5 такт – изпълняват движение №4 – набиване.

Методика на обучение
Хорото е логично продължение на предните хора в тактов размер 9/8. Ако са разучени в
добра степен Самоковското хоро Седенчица тук е необходима да се разучи само движението
набиване, което се явява като ново. Обръща се внимание на положението на трупа и главата.
В случай, че хорото се разучава отначало е необходимо да се приложи разчленения
метод на обучение. Първо се разучава движение №1. След това едновременно се разучават
движения №2 и №3. След като се разучи и движение №4 всички части се сглобяват и се
получава цялото хоро. В началото се изиграва с броене, след това с вокален съпровод и накрая
с инструментален съпровод в различно темпо.

Кукувичка

Известно е като Омуртагско, северняшко хоро. Играе се смесено на едноименна

хороводна песен.Хватът е за длани със свити лакти, като в определен момент се люлеят както
са заловени. Може да се играе в полукръг или права редица (една или няколко). Мелодията
обикновено се дели на бърза и бавна. Тактът 2/4 е прост двувременен, равноделен. Брои се
едно, две.

КУКУВИЧКА
1. Кукувичка кукува в Янкината градинка. (2)

32
 Кукувичка кукува, кукува още хортува. (2)
2. Чуваш ли Янке, Чуваш ли кукувичка кукува (2)
Кукувичка кукува, кукува още хортува. (2)
3. Чувам я, мале, чувам я, ала не мога да изляза. (2)
Кукувичка кукува, кукува още хортува. (2)
4. Платно на стана ме чака, либе на чешма ме вика. (2)
Кукувичка кукува, кукува още хортува. (2)

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция. За ръцете – шесто
положение.

Движение №1– ход вдясно и набиване – изпълнява се за четири такта.

І такт – ход вдясно.
На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак зад десния.
ІІ такт – ход вдясно.
На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак зад десния.
ІІІ такт – добруджанско набиване вдясно.
На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – набиване на цяло ходило с левия крак до десния.
ІV такт – набиване.
На едно – набиване на цяло ходило с левия крак до десния.
На две – пауза.
Ръцете на 1-ви и 2-ри такт се полюляват напред и назад на всяко време от такта. На 3-ти
и 4-ти такт ръцете са свити в лактите и прибрани до тялото.
Когато стъпките на това движение са изпълняват в бързо темпо, на раз се заместват от
прескок. Това означава, че в І и ІІ такт при бързото изиграване вместо ход се изпълнява
полуприбежка вдясно.

Движение №2– ход вляво и набиване – изпълнява се за четири такта.

Изпълнява се от І – до ІV такт както движение №1, само че се започва с левия крак
вляво. Ръцете се люлеят по същия начин както при движение №1.

Движение №3– ход напред с чукче и свивка – изпълнява се за четири такта.

І такт – ход напред.
На едно – стъпка с десния крак напред.
На две – стъпка с левия крак напред.
ІІ такт – стъпка с чукче и свивка
На едно – стъпка с десния крак напред
На две – чукче с десния крак , ниска свивка с левия.
ІІІ такт – ход напред, започва с левия крак
На едно – стъпка с левия крак напред.
На две – стъпка с десния крак напред.
ІV такт – стъпка с чукче и свивка, започва с левия крак
На едно – стъпка с левия крак напред.
На две – чукче с левия крак, ниска свивка с десния.
Ръцете са в шесто положение и пружинират на всеки елемент. Това движение, когато се
изпълнява в бързо темпо, на второ време от ІІ и ІV такт вместо чукче се изпълнява подскок. В
такъв случай вместо стъпка с чукче и свивка в тези тактове си прави движението свищовка.

Движение №4– ход назад с чукче и свивка – изпълнява се за четири такта

Изпълнява се от І – до ІV такт както движение №3, само че движението се извършва
назад. Ръцете пружинират по същия начин както при движение №3.

33
 Описание на хорото
Учениците са подредени в кръг, полукръг или прави редици. Хватът е за длани със
свити лакти.
Първата част е бавна, изпълнява се обикновено на песен за 32 такта.
Първа фигура – изпълнява се за 16 такта.
1 – 4 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно и набиване.
5 – 8 такт – изпълняват движение №2 – ход вляво и набиване.
9 – 16 такт – както 1 – 8 такт.
Втора фигура – изпълнява се за 16 такта.
1 – 4 такт – изпълняват движение №3 – ход напред с чукче и свивка
5 – 8 такт – изпълняват движение №4 – ход назад с чукче и свивка.
9 – 16 такт – както 1 – 8
Втората част е бърза, на музикален съпровод, изпълнява се за 32 такта.
Трета фигура – изпълнява се за 16 такта.
1 – 16 такт – както 1 – 16 такт на първа фигура, само че с полуприбежки.
Четвърта фигура – изпълнява се за 16 такта.
1 – 16 такт – както 1 – 16 такт на втора фигура, само че със свищовки.

Методика на обучение
В началото при разучаването най-удачно е учениците да бъдат подредени в редици,
като демонстратора застава с гръб към тях. Хорото е относително дълго и за по-доброто му
разучаване е необходимо да се разчлени най-малко на две части.
В първата част се разучава първо и второ движение. В началото се изпълнява в бавно
темпо, а след това и в бързо темпо. Обръща се внимание на стиловото изпълнение и
положението на тялото при набиването. В началото при разучаването на движението на краката
ръцете са почти неподвижни. След като се заучат добре движенията на краката, се разучават и
движенията на ръцете, като постепенно се преследва необходимия синхрон. Люлеенето на
ръцете започва като те се обтягат в лактите напред и без да се свиват повече се залюляват
назад, а после и напред.
Във втората част се заучават другите две движения, свързано първо в бавно, след това и
в бързо темпо. При затруднения от страна на учениците може да се изпълнява движението
многократно само напред до пълното му заучаване. След това може да се съчетае с връщане
назад. Обръща се внимание на пружинирането на ръцете в шесто положение. В момента на
набиването ръцете се поставят отново в шесто положение.

Кулско хоро

Това хоро е популярно за Северозападна България – кулския край. Играе се смесено в

полукръг. Хватът е за пояс или за длани със свити лакти. Когато хватът е за длани ръцете се
люлеят в определени моменти. Тактовият размер е 2/4 и се брои едно, две. Темпото е умерено.
Изпълнява се на музикален съпровод. Отделните движения сами по себе си могат да се
определят като малки фигури. Липсва пълна синхронизация между мелодията и движенията.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция. За ръцете – шесто
положение. Ръцете са в шесто положение.

Движение №1– ход с причукване вдясно-напред и назад – изпълнява се за четири такта.

І такт – ход вдясно отпред.
На едно – стъпка с десния крак напред-вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния.
ІІ такт – причукване.

34
 На едно – подчертана стъпка с десния крак напред-вдясно.
На и – подчертана стъпка с левия крак до десния.
На две – подчертана стъпка с десния крак на място.
На и – пауза
ІІІ такт – ход назад
На едно – стъпка с левия крак назад и обръщане на тялото към центъра на хорото.
На две – стъпка с десния крака назад.
ІV такт – причукване.
На едно – подчертана стъпка с левия крак на място, ръцете започват да се люлеят
назад.
На и – подчертана стъпка с десния крак до левия, ръцете продължават да се люлеят.
На две – подчертана стъпка с левия крак на място, ръцете са в положение долу-назад.
На и – пауза.

Движение №2– лост на пета - изпълнява се за два такта.

І такт.
На едно – лост на пета с десния крак вдясно-напред, левият крак е приклекнал,
трупът е наведен напред-вдясно.
На две – десният крак се връща в изходно положение, а трупът се изправя.
ІІ такт
На едно – лост на пета с левия крак напред-вляво, десният крак е приклекнал, трупът
е наведен напред-вляво.
На две – левият крак се връща в изходно положение, а трупът се изправя.

Движение №3– набиване с чукчета – изпълнява се за четири такта.

І такт.
На едно – набиване на цяло ходило с десния крак на място, трупът и главата се
навеждат напред.
На две – чукче с двата крака, трупът и главата се изправят.
ІІ такт.
На едно – чукче с двата крака.
На две – чукче с двата крака.
ІІІ такт.
На едно – набиване на цяло ходило с левия крак на място, трупът и главата се
навеждат напред.
На две – чукче с двата крака, трупът и главата се изправят.
ІV такт.
На едно – чукче с двата крака.
На две – чукче с двата крака.

Описание на хорото
Учениците са застанали в кръг или полукръг обърнати полунадясно, хванати за длани
със свити лакти.
1 – 8 такт – изпълняват движение №1 – ход с причукване вдясно напред и назад.
9 – 12 такт – изпълняват движение №2 – лост на пета.
13 – 20 такт – изпълняват движение №1 – ход с причукване вдясно напред и назад.
21 – 24 такт – изпълняват движение №3 набиване с чукчета.

Методика на обучение
Сложността на това хоро се състои в това че цялото се изиграва за 24 такта. Движенията
са само три, но се изпълняват за два или четири такта. Разучаването на отделните движения не
е трудно. Предвид многото фигури най-целесъобразно е при разучаването на хорото да се
използва разчленения метод. Най-удачно е условно то да се раздели на три части.
В началото се разучава движение №1 като всички стъпки, за по-голяма изразителност,
се правят с леки пружинки. Когато се изпълнява причукването тялото леко се навежда напред.

35
След усвояването на движенията на краката се разучават и движенията на ръцете. При
движенията от І, ІІ и ІІІ такт ръцете са горе в шесто положение. При движенията от ІV такт те
за почват да се люлеят през напред-горе до назад долу. Тялото се навежда по-чувствително
напред. Движението се повтаря задължително два пъти както е в самото хоро. Обръща се
внимание на строгото спазване на посоката на движение, за да не се получават излишни
сгъстявания или прекомерни разреждания.
Втората част от хорото включва движението лост на пета. Обръща се внимание на
положението на ръцете и тялото по време на изнасянето на крака в лост. Ръцете са в шесто
положение- След разучаването на тази част тя се сглобява с предишната и се изпълнява
многократно.
Следва разучаването на движението от третата част. Набиването се извършва на цяло
стъпало, след което кракът трябва да остане на земята за да се изпълни следващия елемент –
чукчето. Обръща се отново внимание на приклякането и навеждането на трупа. Ръцете са в
шесто положение и пружинират ритмично на всеки елемент.
След разучаването на трите части те се събират в едно цяло. Обръща се внимание, че
първото движение се изпълнява по два пъти преди всяко от другите движения. Движението на
хорото е по посока обратна на часовниковата стрелка.

Ръченица
Ръченицата е най-популярния български народен танц. Наименованието се предполага,
че идва от дългата бяла ленена или памучна кърпа, която се развява по време на игра. Тя и
позната като „ръченик”. В началото тази кърпа се е използвала като забрадка, а по късно е
станала неотменна част от толкова красивия български танц.
По принцип ръченицата е солов, индивидуален танц, но много често се играе и като
ансамблово изпълнение ли хоро и леса. Най-често ръченицата се играе по двойки, където
младеж и девойка се надиграват. При соловите изпълнения и при надиграванията, ръцете се
държат на хълбоци или се движат свободно над глава. Не са редки случаите, когато в едната
или двете ръце се размахва бяла кърпа. Когато се играе на хоро или на леса ръцете са хванати
за длани със свити лакти или за пояс.
Тактовият размер на ръченицата е 7/8 или 7/16. Това са сложни неравноделни, триделни
тактове с трети удължен дял. Брои се едно, две, три. Темпото може да бъде най-различно, но
обикновено е живо и игриво. Съпроводът може да бъде инструментален или вокален от
популярните народни песни. Обикновената ръченица се състои само от едно движение –
ръченична стъпка.

МАРИ БАБО ГЪРБАВА

1. Мари бабо гърбава, имаш щерка хубава. (2)
2. Дай ми я бабо, дай ми я, да станеме роднина. (2)
3. Ако не ми я дадеш три дни хляб да не ядеш. (2)
4. Дай ми я бабо, дай ми я, да станеме роднина. (2)

Описание на движението – ръченична

Изходно положение на краката – първа позиция. Движението се изпълнява за един такт.
На едно – стъпка с десния крак на място.
На две – стъпка с левия крак на място.
На три – стъпка и пружинка с десния на място, при което той поема тежестта на тялото
и прави пружинка, левият крак се отделя от земята.
Движението може да започни и с левия крак. Тогава елементите ще се направят
противоравно.
На едно – стъпка с левия крак на място.
На две – стъпка с десния крак на място.
На три – стъпка и пружинка с левия на място, при което той поема тежестта на тялото
и прави пружинка, десния крак се отделя от земята.
Освен на място движението може да се изпълни напред, назад, вляво, вдясно и в
междинните посоки.

36
 Описание на ръченицата
С движението ръченична, като се редува започване на изпълнението с десен и ляв крак,
учениците се придвижват в най-различни посоки по собствено желание. Допускат се и
различни импровизации около основното движение – подскоци клякания, приклякания и др.

Методика на обучение
Ръченичната стъпка представлява основното движение на танца и е движение което
се разучава сравнително лесно. Подходящ метод за организиране на двигателната дейност е
фронталния. Учениците са подредени в кръг, шахматно, в редици или разпръснат строй и
разучават ръченичната стъпка чрез цялостния метод на обучение. Най-напред стъпката се
разучава на място, като се обръща внимание на последователността на стъпките на първо и
второ време и изпълнението на по-дълбока и подчертана пружинка на третия удължен дял.
Когато опорният крак е в пружинка, свободния крак е в ниска свивка.
Не бива ръченичната стъпка да се смесва с „дайчовата”. При изпълнението на
ръченични стъпки могат да се вмъкнат прескоци, но не се правят с подскоци.
След като движението се разучи на място, може да се продължи с усъвършенстването
на стъпката в движение в различни посоки. Учителят трябва да построи учениците по
подходящ начин, така че да има поглед върху всички и да може бързо да внася корекции при
допускане на неточности или при неправилни изпълнения.
В следващия етап учениците се разпределят по двойки за надиграване. По нататък
танцът може да се разнообразява, като се изпълняват различни фигури, престроявания, смяна
на местата и др. При усъвършенстването на танца може да се разработи и елементарни
сценични танци с основно движение ръченичната стъпка.

Северняшко (Търновско) хоро

Независимо че се определя като северняшко това хоро е популярно за цялата страна

и се играе най-често при обществени или други празници. Играе се на вокален и музикален
съпровод. Най-често се играе на песните „Изгубила Веселинка коланче”, Искаха ме двама-
трима селяни”, но може да се играе и на други подходящи песни и мелодии в тактов размер 2/4.
Тактът е равноделен с две времена. Брои се едно, две. Ръцете за заловени за длани и се
полюляват напред и назад в ритъма на играта.
Хорото може да се играе като водено, сключено или вито. Най-често то се играе
смесено, но може да се играе и като разделно-смесено, само от мъже или само от жени.

ИЗГУБИЛА ВЕСЕЛИНКА КОЛАНЧЕ

1. Изгубила Веселинка коланче, коланче (2)
тук коланче, там коланче няма го, няма го. (2)
2. Седнала е Веселинка да плаче, да плаче, (2)
оле, дружки, как ще кажа на мама, на мама. (2)

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1– свищовки вдясно отпред – изпълнява се за два такта.

І такт – свищовка вдясно.
На едно – стъпка с десния крак напред косо вдясно. Ръцете се изнасят напред на
височината на гърдите.
На две – подскок на десния крак, левият крак е в свивка.
ІІ такт – свищовка вдясно отпред – започва с левия крак.
На едно – кръстосана стъпка с левия крак пред десния. Ръцете остават в сащото
положение.
На две – подскок на левия крака, десният крака е в свивка.

37
 Движение №2– ход и люш вдясно – изпълнява се за два такта.
І такт – ход вдясно, отпред.
На едно – стъпка с десния крак вдясно. Тялото се обръща към центъра на хорото, а
ръцете леко се полюляват назад.
На две – кръстосана стъпка с левия крак зад (или пред) десния. Ръцете остават в
същото положение.
ІІ такт – люш вдясно.
На едно – стъпка с десния крак вдясно. Ръцете се полюляват леко напред.
На две – подскок на десния крак, левият крак е във вътрешна свивка. Ръцете остават
в същото положение.

Движение №3– ход и люш вляво – изпълнява се за два такта.

І такт – ход вляво, отпред.
На едно – стъпка с левия крак вляво. Ръцете се полюляват леко назад.
На две – кръстосана стъпка с десния крак зад (или пред) левия. Ръцете остават в
същото положение.
ІІ такт – люш вляво.
На едно – стъпка с левия крак вляво. Ръцете се полюляват леко напред.
На две – подскок на левия крак, десният крак е във вътрешна свивка. Ръцете остават
в същото положение.

Описание на хорото
Учениците са подредени в кръг или полукръг с лице към центъра на хорото, хванати за
длани, ръцете долу.
1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – свищовки вдясно отпред.
3 – 4 такт – изпълняват движение №2 – ход и люш вдясно.
5 – 6 такт – изпълняват движение №3 – ход и люш вляво.
Ръцете се люлеят ритмично напред (на всяко първо време от такта) и назад (на всяко
второ време от такта). На първи и втори такт люлеенето напред е по-рязко, отколкото на третия
такт.

Методика на обучение
Хорото може да се разучи по цялостния метод, но когато се работи с ученици е
препоръчително то да се разчлени на два части.
В първа част най-напред се разучава движение №1 – свищовки вдясно, отпред, след
което се повтаря до неговото автоматизиране. Обръща се внимание на изпълнението на
танцовия елемент свищовка – след всяка стъпка следва подскок. Движението може да бъде
изпълнено във всички възможни посоки.
Във втората част се разучават останалите две движения. Учениците трябва да запомнят,
че след всеки три стъпки се прави подскок. След разучаването на тази част двете части се
свързват за да се получи цялото хоро. Най-много грешки се получават при повторното
започване на хорото. Затова е необходимо след разучаване на двете части, цялото хоро да се
повтаря по два, три пъти бавна без съпровод, с броене и обръщане на внимание върху
последователността на движенията.

Чирпанска ръченица

Както самото име подсказва тя е хоро – ръченица характерна за Чирпанския край.

Тактовият размер е 7/16 – триделен с трети удължен дял. Брои се едно, две, три. Хорото се
играе в бързо темпо. Формата може да бъде права редица, водено или сключено хоро. Хватът е
за длани със свити лакти. Може да се играе смесено, разделно-смесено, само от мъже или само
от жени при съпровод на хороводната песен „Радка на порти седеше”.

РАДКА НА ПОРТИ СЕДЕШЕ

1. Радка на порти, кажи речи, седеше, (2)

38
 Ангел из пътя вървеше. И-ха-ха, Ангел из пътя вървеше. (2)
2. Ангел на Радка, кажи речи, думаше, (2)
Добър ти вечер Радке. И-ха-ха, добър ти вечер, Радке ле. (2)
3. Радка се стори, кажи речи, не чува, (2)
Ангел на Радка продума. И-ха-ха, Ангел на Радка продума. (2)
4. Не ми се, кажи речи, Радке надувай, (2)
Баща ти прави вретенца. И-ха-ха, а майка ти ги продава. (2)

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1– ръченична на място – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак на място.
На две – стъпка с левия крак на място.
На три – стъпка и пружинка с десния на място, при което той поема тежестта на
тялото и прави пружинка, левият крак се отделя от земята.
Движението може да започни и с левия крак. Тогава елементите ще се направят
противоравно.
На едно – стъпка с левия крак на място.
На две – стъпка с десния крак на място.
На три – стъпка и пружинка с левия на място, при което той поема тежестта на
тялото и прави пружинка, десния крак се отделя от земята.
Освен на място движението може да се изпълни напред, назад, вляво, вдясно и в
междинните посоки.

Движение №2– набиване – изпълнява се за един такт.

На едно – набиване с цялото ходило на левия крак на място. Приклякане и навеждане
на трупа и главата напред.
На две – също като на едно.
На три – набиване с цялото ходило на левия крак на място. Тежестта на тялото се
поема от левия крак, десният се отделя от земята.

Движение №3– люш вляво – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с левия крак вляво.
На две – пауза
На три – подскок на левия крак, отворена вътрешна свивка с десния.

Описание на хорото
Учениците са подредени в редица, полукръг или кръг и са обърнати полунадясно.
Хватът е за длани или за длани със свити лакти.
1 – 4 такт – изпълняват движение №1 – ръченична вдясно напред. Първата стъпка е с
десния крак вдясно.
5 – 8 такт – изпълняват движение №1 – ръченична вляво напред. След четвъртия такт
тялото се обръща на 180 градуса и движението започва със стъпка с тесния крак вляво и
напред.
9 – 11 такт – изпълняват движение №1 – ръченична напред. Движението започва със
стъпка с десния крак напред.
12 такт – изпълняват движение №2 – набиване.
13 – 15 такт – изпълняват движение №1 ръченична назад. Движението започва със
стъпка с десния крак назад.
16 такт – изпълняват движение №3 – люш вляво.
17 – 24 такт – изпълняват движенията както 9 – 16 такт.

Методика на обучение

39
 За разлика от обикновената ръченица при Чирпанската има две нови движения.
Сложността на хорото се състои в това че е необходимо да построят две фигури и цялото хоро
се играе за 24 такта. Това налага първо да се усъвършенстват много добре ръченичните стъпки
на място, в движение и смяна на посоките в движение.
Започва се разучаването на първата фигура движение с ръченична стъпка вдясно и
вляво. Изпълняват се четири ръченични вдясно, след което веднага четири ръченични вляво.
Фигурата се изпълнява многократно като се използва първия музикален период.
Втората фигура изисква да се изпълнят четири ръченични напред и четири ръченични
назад. Тази конфигурация се изпълнява няколко пъти като при всяко повторение тя се
изпълнява по два пъти, както е в самото хоро. След това се пристъпва към свързване на двете
фигури.
След усвояването на движението вдясно и вляво, напред и назад с ръченични, се
разучават новите движения на хорото. Най-напред се разучава движение №2 – набиване.
Обръща се внимание, че при третото набиване с левия крак тежестта се поема от него, а десния
леко се повдига. При набиването трупа и главата се навеждат леко напред. След това
набиването се свързва с три ръченични напред.
Следва разучаването на движение №3 – люш вляво. За по-голямо удобство то може да
се разучава комбинирано с люш вдясно. Движенията се изпълняват многократно. След това се
комбинира – три ръченични напред, набиване, три ръченични назад, люш вляво. Накрая се
сглобяват всички фигури и се изиграва цялото хоро един път, два пъти, няколко пъти и т. н.
При по-бързи изиграване стъпките могат да се трансформират в ниски подскоци. В
момента на набиването всички ученици могат да се провикват „и-ха.ха”, при люша – „и-ха”.

Свищовско хоро
Хорото е популярно за северната част на България, но се играе и в цялата страна.
Тактовият размер е 2/4. Брои се едно, две. Играе се смесено, разделно смесено, само от жени
или само от мъже на хороводните песни „Ясна гайда е писнала” и „Теменуго, мила дружке”.
Хватът е за длани, а ръцете се люлеят свободно напред-назад. Може да се срещне и под
наименованието „Право хоро”, „Ученическо хоро”, „Дунавско хоро” и др. Формата може да
бъде кръг или полукръг.

ЯСНА ГАЙДА Е ПИСНАЛА

1. Ясна гайда е писнала, залюляло се хоро.
Млада булка се хванала, цяла в наниз сребро.
2. А до нея юнак силен, скача весел и засмян.
Поглед хвърля и умилно - той е нейният стопан.
3. Стари сватове наокол с пълни бъклици стоят,
често вдигат ги нагоре, един друг си честитят

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1– свищовки напред и назад, започват с левия крак – изпълнява се за два
такта
І такт – свищовка напред, започва с левия крак.
На едно – стъпка с левия крак напред.
На две – подскок на левия крак, свивка с десния. При първия такт ръцете се
полюляват напред.
ІІ такт – свищовка назад, започва с десния крак.
На едно – стъпка с десния крак назад.
На две – подскок на десния крак, левият е в свивка. При втория такт ръцете се
полюляват назад.

Движение №2– ход и люш вляво – изпълнява се за два такта.

І такт – ход вляво, отпред

40
 На едно – стъпка с левия крак вляво.
На две – кръстосана стъпка с десния крак зад (или пред) левия. Ръцете се полюляват
напред.
ІІ такт – люш вляво.
На едно – малка стъпка с левия крак вляво.
На две – подскок на левия крак, десният е в свивка. Ръцете се полюляват назад.

Движение №3– свищовки вдясно отпред – изпълнява се за два такта.

І такт – свищовка вдясно отпред, започва с десния крак.
На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – подскок на десния крак, левият е в свивка. Ръцете се полюляват напред.
ІІ такт – свищовка вдясно отпред, започва с левия крак.
На едно – кръстосана стъпка с левия крак пред десния.
На две – подскок на левия крак, десният е в свивка. Ръцете се полюляват назад.

Движение №4– ход и люш вдясно – изпълнява се за два такта.

І такт – ход вдясно отпред.
На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак зад (или пред) десния. Ръцете се полюляват
напред.
ІІ такт – люш вдясно.
На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – подскок на десния крак, левият е във вътрешна свивка. Ръцете се полюляват
назад.

Описание на хорото
Учениците са подредени в кръг или полукръг, обърнати с лице към центъра на хорото,
хванати за длани, ръцете долу.
1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – свищовки напред и назад, започват с левия крак.
3 – 4 такт – изпълняват движение №2 – ход и люш вляво.
5 – 6 такт – изпълняват движение №3 – свищовки вдясно отпред
7 – 8 такт – изпълняват движение №4 – ход и люш вдясно.

Методика на обучение
Свищовското хоро ще бъде разучено много лесно, ако преди това е разучено
Северняшкото хоро. Различното движение е само едно – свищовки напред и назад. Хорото
може да се разучи и по разчленения метод, но най-добре е да се разучи бавно по цялостния
метод. Трябва да се обърне по-сериозно внимание на последователността на движенията. След
свищовките следва ход и люш и обратно.
В началото не се изисква да се люлеят ръцете напред-назад. Те се включват по-нататък
при усъвършенстването на хорото. В началото се играе само с броене, а по-късно с вокален или
музикален съпровод.

Дайчово хоро
Популярно северняшко народно хоро, което е популярно и се играе в цялата страна.
Може да се играе като водено, вито, а в отделни случаи и като сключено хоро. Изпълнява се
смесено, разделно-смесено, само от жени или само от мъже. Хватът е най-често за длани и
ръцете се полюляват напред-назад. Песните на които най-често се играе са „Койчо, Койчо,
Костадине”, „Боли Яна бяло гърло” или други песни и мелодии в тактов размер 9/16. Той
сложен неравноделен, четириделен такт с четвърто удължено време. Брои се едно, две три
четири. Хорото се играе с едно единствено основно движение, което се изпълнява в раслични
посоки.

КОЙЧОВАТА
1. Койчо, Койчо, Костадине колко са ти дечицата. (2)

41
 Тарадам, тарадам, рам, тара, тара, дам. (2)
2. Пет на нива, пет на лозе и петнайсет просо жънат. (2)
Тарадам, тарадам, рам, тара, тара, дам. (2)
3. Хем го жънат, хем го пазят и с краката си го газят. (2)
Тарадам, тарадам, рам, тара, тара, дам. (2)

Описание на движението
Изходно положение на краката е първа позиция.

Движение №1 – Дайчова – изпълнява се за един такт.

На едно – подскок на левия крак, свивка с десния. Люлеене на ръцете до напред
долу.
На две – стъпка с десния крак на място. Започва люлеене на ръцете назад.
На три – стъпка с десния крак на място. Продължава люлеенето на ръцете назад.
На четири – стъпка с десния крак на място. Ръцете са се залюлели до назад долу.
Движението може да започни и с подскок на десния крак. Освен на място то може да се
изпълни напред, назад и във всички останали основни и междинни посоки.

Описание на хорото
Хорото може да се игра без определена фигура, като хороводецът с единственото
танцови движение води хорото в желаните от него посоки. Най често се води вдясно и се
описват змейки, серпентини, спирали и други подобни фигури.
Най-често обаче хорото се играе във вариант, при който се прави фигура подобна на
правоъгълен триъгълник с основното движение. Цялата фигура се изпълнява за четири такта.
1 – 2 такт – изпълняват движение №1 - дайчова напред вдясно
3 такт – изпълняват движение №1 – дайчова назад.
4 такт – изпълняват движение №1 – дайчова вляво.

Методика на обучение
Цялото хоро се играе с едно единствено движение изпълнявано на място и в движение.
Това изисква то да бъде разучено много добре, най-напред на място. Обръща се внимание, че
подскокът и свивката се изпълняват винаги само на първия времеви дял, а на другите три дяла
се изпълняват последователни стъпки на място. Първият подскок винаги е на левия крак, а във
втория такт подскокът е на десния крак. Следва непрекъснато редуване на подскоци с ляв и
десен крак. Подскокът е елемент на танцовото движение, който трябва да се изпълнява
подчертано, без са се замазва. Трябва да се подчертае, че люлеенето на ръцете подпомага
разучаването на движението. Това налага стъпките и движението на ръцете да се разучават
едновременно.
След като се убедим, че движението е разучено перфектно на място се преминава към
изпълнението му в движение в различни посоки. Обикновено за хороводец се поставя най-
напредналия ученик, които да описва разнообразни и красиви фигури. Останалите ученици се
придвижват по пътя описан от челния ученик.
Когато се разучава хорото във варианта с описването на правоъгълен триъгълник,
движението се извършва по описания по-горе начин. Първият и вторият такт се изпълняват
сравнително по-вихрено, с по-голяма амплитуда, третият и четвъртият такт се изпълняват с по-
малки стъпки. Трети такт се играе назад, четвърти наляво. Ръцете се люлеят без напрежение
напред-назад. В началото фигурата се разучава бавно без съпровод, след което се изиграва в
нормално темпо със вокален или музикален съпровод. При усъвършенстването периодично се
сменят учениците в челото на хорото.

Тракийско хоро
Самото име подсказва, че това хоро е характерно за тракийската етнографска област.
Играе се от мъже и от жени. Най-често е разделно-смесено, като в началото и в края се залавят
мъжете хванати на леса за пояс, а жените са в средата хванати за длани със свити лакти.
Тактовият размер е 2/2. Брои си едно, две. Темпото е умерено, дори бавно. Най-често

42
съпроводът е народна инструментална музика, но може да се играе и на песен изпълнявана от
жените. Най-подходяща за изпълнение на хорото е песента „През гора вървяха”.

ПРЕЗ ГОРА ВЪРВЯХА

1. През гора вървяха, (2) двама три овчаря със каръм калпаци.
2. На калпаците им, (2) пера паунови (2)
3. Перата треперят, (2) гората люлеят и на гора думат.
4. Горо льо зелена, (2) ти вода студена. (2)
5. До днеска сме били, (2( двама три овчаря със каръм калпаци.
6. От утре ша станем, (2) двама три хайдути със две остри саби.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1– тракийка напред вдясно – изпълнява се за три такта.

І такт.
На едно – стъпка с десния крак напред вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния
ІІ такт.
На едно – голяма стъпка с десния крак напред вдясно с по-дълбоко приклякане.
На две – ниска свивка с левия крак с придвижване напред-вдясно, с леко изправяне.
ІІІ такт.
На едно – голяма кръстосана стъпка с левия крак пред десния с по-дълбоко
приклякане.
На две – ниска свивка с десния крак с придвижване напред вдясно.

Движение №2– тракийка назад вдясно – изпълнява се за три такта.

І такт.
На едно – стъпка с десния крак назад вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак зад десния.
ІІ такт.
На едно – голяма стъпка с десния крак назад вдясно с по-дълбоко приклякане.
На две – ниска свивка с левия крак с придвижване назад-вдясно, с леко изправяне.
ІІІ такт.
На едно – голяма кръстосана стъпка с левия крак зад десния, с по-дълбоко
приклякане.
На две – ниска свивка с десния крак с придвижване назад-вдясно.

Описание на хорото
Учениците са наредени в кръг или полукръг, обърнати полунадясно. Момчетата са
хванати за леса, а момичетата за длани със свити лакти.
1 – 3 такт – изпълняват движение №1 – тракийка напред-вдясно
4 – 6 такт – изпълняват движение №2 – тракийка назад-вдясно

Методика на обучение
Тракийката е танцово движение, което се състои от два елемента – ход и голям ход в
определена посока. В определени случаи те могат да се разучат разчленено. Практиката, обаче
показва, че по-удачно е да се използва цялостния метод при разучаването на двете тракийки.
Най-напред се разучава тракийката напред като се обръща внимание, че се изпълняват две
малки стъпки, за един такт и две бавни и дълбоки стъпки за два такта (две бързи и две бавни).
През цялото изпълнение на движението учениците са в приклекнало положение. Трупът и
главата са изправени през цялото време.
След усвояване на тракийката напред се пристъпва към разучаването на тракийката
назад. Спазва се същата последователност на стъпване и скорост на придвижване. Разликата се
състои в това, че придвижването става с гърба назад.

43
 След разучаването на втората тракийка, двете се свързват и се изпълняват
последователно по посока обратна на часовниковата стрелка. При усъвършенстването на
хорото може да се променя темпото на придвижване с подходящ музикален съпровод.

Ломка по ломка (Касапско хоро)

Хорото е разпространено в различни части на страната. Неговият произход се свързва
със занаятчийския труд на българина, макар това да не личи от танцовите движения. То е
обикновено право и се играе в различни варианти. Най-често хватът е за рамо, но може да се
играе и с хват за длани със свити лакти. По принцип е смесено, но може да е и разделно-
смесено, като мъжете са залавят в началото и в края на хорото. Тактовият размер е 2/4 – прост
двувременен. Брои се едно, две. Темпото е умерено. Цялото хоро се изпълнява за осем такта.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 – ход вдясно отпред – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния.

Движение №2 – свищовка вдясно – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – подскок на десния крак, левият е във висока свивка.

Движение №3 – свищовки напред и назад, започват с левия крак – изпълнява се за два

такта.
І такт – свищовка напред, започва с левия крак.
На едно – стъпка с левия крак напред
На две – подскок на левия крак, десният е във висока свивка.
ІІ такт – свищовка назад.
На едно – стъпка с десния крак назад.
На две – подскок на десния крак, левият е във висока свивка.

Движение №4 – ход вляво – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с левия крак вляво
На две – стъпка с десния крак зад левия.

Движение №5 – стъпка вляво с набиване – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с левия крак вляво.
На две – набиване с десния крак до левия, приклякане и навеждане на тялото и
главата.

Описание на хорото
Учениците са застанали в кръг или полукръг с лице обърнато към центъра на хорото.
Подредени са смесено с хват за рамо.
1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред.
3 такт – изпълняват движение №2 – свищовка вдясно.
4 – 5 такт изпълняват движение №3 – свищовки напред и назад, започват с левия крак.
6 – 7 такт – изпълняват движение №4 – ход вляво.
8 такт – изпълняват движение №5 – стъпка вляво и набиване.

Методика на обучение
Условно хорото може да се раздели на три части. Първата част се състои от пет стъпки,
поради което някъде хорото се терминува като „Петорната”. Втората част съдържа свищовки
вдясно, напред и назад. Третата част е изградена от ход вляво и набиване. Когато хорото се

44
разучава разчленено последователно усвояват съответните части. Разучените части се
сглобяват последователно.
При началното разучаване ръцете са в хват за длани. В следващите етапи на обучение
може да се изпълнява хорото с хват за рамене.
В етапа но усъвършенстване на хорото последното движение, стъпка вляво с набиване,
може да се модифицира като ножичен прескок с набиване. За целта се изисква по-голяма
летежна фаза, с което хорото придобива особено атрактивност. Този вид набиване е характерен
повече за мъжката игра.

Шопско хоро (за пояс)

Хорото е характерно за шопската етнографска област. То може да се срещне под
различни варианти. Хватът е за пояс или леса. Играе се смесено, разделно-смесено, само от
мъже или само от жени като водено или сключено хоро. Съпроводъд обикновено е
инструментален, а темпото е умерено бързо. Тактовия размер е 2/4 - прост двувременен. Брои
се едно, две.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 – ход (прибежка) вдясно отпред – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка (прескок) с десния крак вдясно.
На две – стъпка (прескок) с левия крак кръстосана пред десния

Движение №2 – голям хо вдясно отпред – изпълнява се за един такт.

І такт.
На едно – голяма стъпка с десния крак вдясно с дълбоко приклякане.
На две – левият крак се отделя от земята, придвижва се напред-вдясно, изправяне.
ІІ такт.
На едно – стъпка с левия крак кръстосан пред десния с дълбоко приклякане.
На две – десният крак се отделя от земята и си придвижва вдясно-напред, изправяне.

Движение №3 – люш вдясно – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – чукче с десния крак. Левият крак заема положение на отворена вътрешна
свивка.

Движение №4 – ход вляво – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с левия крак вляво
На две – стъпка с десния крак, кръстосан зад левия.

Движение №5 – люш вляво – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с левия крак вляво
На две – чукче с левия крак. Десният крак заема положение на отворена вътрешна
свивка.

Описание на хорото
Учениците са подредени в кръг или полукръг обърнати полунадясно. Те са хванати на
леса за пояс.
1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред
3 – 4 такт – изпълняват движение №2 – голям ход вдясно отпред
5 такт – изпълняват движение №3 – люш вдясно.
6 – 7 такт – изпълняват движение №4 – ход вляво.
8 такт – изпълняват движение №5 – люш вляво.
9 такт – изпълняват движение №3 – люш вдясно.
10 такт – изпълняват движение №5 – люш вляво.

45
 Методика на обучение
Шопското хоро в истинския му вид освен описаните движения съдържа още граовки,
чукчета, натрисания, набиване, ръченични и др. Независимо че е представен опростен вариант
на хорото то се отличава с относителна сложност, което го прави сравнително трудно за
разучаване. Повечето от движенията са познати от разучените по-рано хора, поради което
преди разучаването е полезно да се преговорят Северняшко, Свищовско, Касапско, Тракийско
хоро.
За по лесно разучаване на хорото може да се използва разчленения метод, като то се
раздели на три части.
Първо се разучават първите четири такта, които съдържат ход вдясно отпред и голям
ход вдясно отпред. В първите два такта стъпките са малки и се изпълняват по-бързо, почти като
прибежки. В следващите два такта стъпките са големи и дълбоки, но трупът остава изправен.
Във втората част се разучава хода вляво. Обръща се внимание на приклякането във
второто време от такта.
Третата част е свързана с последователно изпълнение на люшовете вляво и вдясно. При
повдигането на съответния крак, той е в положение на отворена вътрешна свивка, тялото се
накланя в противоравна на люша посока. Следва свързване на отделните част и съчетаване на
движенията съобразно описанието на хорото. Като вариант може да се изиграят няколко пъти
първите пет такта по команда, а след това да се прибавят и останалите пет такта.

Пайдушко хоро – четворка

Популярно народно хоро от групата на пайдушките хора. Играе се смесено, разделна
смесена от мъже или от жени с хват за длани или за длани със свити лакти.Формата е кръг или
полукръг. Тактовият размер е 5/8 или %/16 – сложен неравноделен, двуделен, с втори удължен
дял. Брои се едно две. Темпото е живо, умерено бързо до бързо. Играе се на хороводната песен
„Ах, да бих знала”, но може да се играе и на други мелодии в същия такт.

АХ БИ ЗНАЛА
1. Ах да би знала, (2) че те теб ще да взема. (2)
2. Хвърлила бих се, (2) в тихи бели Дунав (2)
3. Моята майка и твоят татко тебе заробиха мене погубиха
4. Кога отивам, (2) сутрин на герана (2)
5. Моите дружки, (2) все ми се надсмиват. (2)
6. Че съм вземала, (2) момче аджамийче, момче арамийче.
7. Ах да би знала, (2) че теб ще да взема. (2)
8. В гора зелена, (2) бих се загубила. (2)
9. Снага ми тънка, (2) змия да увива, зверове да газят.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 – пайдушка вляво – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка (или прескок) с десния крак, кръстосан пред левия
На две – малка стъпка с пружинка с левия крак вляво

Движение №2 – подскок със стъпка на място – изпълнява се за един такт.

На едно – подскок на левия крак, десният е в свивка
На две – стъпка с десния крак на място. Движението може да се изпълни и
противоравно като се започне с десния крак.

Движение №3 – пайдушка вдясно – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка (или прескок) с левия крак, кръстосан пред десния.
На две – малка стъпка с пружинка с десния крак вдясно.

46
 Движение №4 – подскоци със стъпки вдясно отпред – изпълнява се за два такта.
І такт.
На едно – подскок на левия крак, десният е в свивка.
На две – стъпка с десния крак вдясно отпред
ІІ такт.
На едно – подскок на десния крак, левият е в свивка.
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния.

Описание на хорото
Учениците са наредени в кръг или полукръг обърнати с лице към центъра на хорото,
хванати за длани със свити лакти.
1 – 4 такт – изпълняват движение №1 – пайдушка ляво.
5 такт – изпълняват движение №2 – подскок със стъпка на място.
6 такт – изпълняват движение №3 – пайдушка вдясно.
7 такт – изпълняват движение №2 – подскок със стъпка на място, започва със подскок
на десния крак.
8 такт – изпълняват движение №1 – пайдушка вляво.
9 – 12 такт – изпълняват движение №4 – подскоци със стъпки вдясно отпред.

Методика на обучение
Хорото се изиграва за 12 такта. За по-лесното му разучаване то може условно да се
раздели на три части.
В първата част се разучават движения №1 и №3 – пайдушки вляво и вдясно. Те се
изпълняват многократно, като може да се правят и комбинация между тях.
Във втората част се разучава движение №2 подскок със стъпка с левия и десния крака.
Движението се изпълнява многократно на място и с придвижване в различни посоки.
В третата част, която е най-сложната, се разучава четиритактовата комбинация от 5 до 8
такт. На тази част трябва да се отдели повече време.
След като се усвои и тази комбинация се извършва свързване на движенията по
описанието на хорото. Обръща се внимание на положението на трупа и главата по време на
подскоците. Те трябва да бъдат изправени и обърнати по посоката на движение. По време на
пайдушките леко се навеждат. Трудности може да се срещнат при повторното започване на
хорото отначало. След последната стъпка с левия крак се изисква рязко обръщане напред и без
излишен подскок да се започне отначало с кръстосана стъпка с десния крак пред левия.

Македонско хоро
Хорото е характерна за Пиринската етнографска област. Темпото е бавно, тежко,
поради което може да се срещне и под наименованието „Тежко македонско”. Играе се в кръг
или полукръг под съпровода на песента „Що ми е мило и драго”. Може да се играе и на други
хороводни мелодии в същия тактов размер. Хватът е за рамо. Може да бъде смесено или да се
играят две отделни хора едно за мъжете и едно за жените.
В македонските хора много важна роля играе хороводецът. Под негова команда се
извършват различни движения, като преди това сам ги демонстрира. При демонстрацията той
може и гласно да обяви наименованието на движението. В определения момент всички
участници, включително и хороводецът изпълняват показаното движение.
Тактовият размер е 8/8. Триделен неравноделен такт с първи и трети удължен дял. Брои
се едно, две, три.

Що ми е мило и драго
1. Що ми е мило, мило и драго, во Струга града, мамо, дюкян да имам. (2)
Леле, варай моме, моме Калино, во Струга града, мамо, дюкян да имам. (2)
2. На кепенците, мамо, да седам, стружките моми, мамо, моми да гледам. (2)
Леле, варай моме, моме Калино, стружките моми, мамо, моми да гледам. (2)

47
 3. Кога за вода, вода ми ойдат со тия стомни, мамо, стомни шарени. (2)
Леле, варай моме, моме Калино, со тия стомни, мамо, стомни шарени. (2)

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 – ход вдясно отпред с чукче – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с пружинка с десния крак вдясно.
На две – чукче с десния крак, левият крак се отделя от земята и в ниска свивка се
придвижва вдясно, пред десния.
На три – кръстосана стъпка с пружинка с левия крак пред десния.

Движение №2 – люш вдясно – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с пружинка с десния крак вдясно.
На две – чукче с десния крак, левият е в ниска вътрешна свивка.
На три – пауза

Движение №3 – люш вляво – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с пружинка с левия крак вляво.
На две – чукче с левия крак, десният е в ниска вътрешна свивка.
На три – пауза.

Движение №1 – завърти – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак вдясно, левият се отделя от земята, тялото се обръща
на дясно.
На две – чукче с десния крак, свивка с левия и пълно завъртане на тялото около
дясното рамо.
На три – стъпка с пружинка с левия крак до десния. Ръцете по време на въртенето са
в шесто положение.

Описание на хорото
Учениците са подредени в кръг или полукръг, обърнати полунадясно. Хватът е за
рамене.
1 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред с чукче.
2 такт – изпълняват движение №2 – люш вдясно.
3 такт – изпълняват движение№3 – люш вляво.
4 – 18 такт – изпълняват както 1 – 3 такт.
19 такт – хороводецът изпълнява движение №4 – завърти, с команда и пляскане.
Останалите изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред с чукче.
20 – 21 такт – всички изпълняват движенията от втори и трети такт.
22 такт – всички изпълняват движение №4 – завърти.
23 – 24 такт – всички изпълняват както 2 – 3 такт.

Методика на обучение
Като основа при разучаването на македонското хоро могат да послужат уменията
придобити при разучаване на хорото „Румяна”, поради известно сходство в движенията. Нова
налага то да се преговори, ако преди това е разучавано.
Най удачен метод за разучаване е разчленения, като го разделим на пет етапа.
Първо се разучава движение №1 – ход вдясно отпред е се повтаря многократно. Всички
елементи на танцовото движение се изпълняват елегантно с леки пружинки. Тялото през по-
голямата част от времето е изправено.
В следващия етап се разучават свързано люшовете вдясно и вляво. На две и три от такта
се подчертава позата със стоеж на опорния крак и свивка със свободния крак. Този вид поза е
характерен за македонските хора.

48
 В третия етап всъщност се изиграва основната част от хорото, без въртенето, като се
свързват първите три движения. Тази комбинация се изпълнява многократно до пълното и
усвояване.
В четвъртия етап се разучава движението „завърти”. Това е най-сложното движение и
изисква много добра координация и равновесни способности. При разучаването му всички
ученици са пуснали ръцете си свободно или са ги поставили на хълбоци. Движението трябва да
се извърши плавни в ритъма на музиката без да се бърза или да се насича. Много е важна на
третото време левият крак да е стъпил до десния и да е поел тежестта. По този начин десният
крак е свободен за започване на следващото движение.
След усвояване на завъртането то се изиграва в комбинация с люшовете и си изпълнява
многократно до получаване на плавност в движенията. Със започване на люша вдясно ръцете
отново се хващат за раменете. При завъртането трябва да се спазва много стриктно посоката на
придвижване.
Накрая в петия етап хорото се изиграва с всички движения в продължение на 24 такта.
Избира се подходящ хороводец, който да е добър изпълнител, който на 19-тия такт да плесне и
да демонстрира въртенето. При усъвършенстването на хорото хороводецът може да се върти на
по-малки или по-големи интервали.

Айтоска ръченица
Хорото е характерно за Айтоския регион. Тактовият размер е 7/16 – сложен
неравноделен, триделен с трети удължен дял. Брои се едно, две три. Темпото на игра е
сравнително бързо. Може да се играе смесено, разделно смесено, само от мъже или само от
жени. Формата е кръг, полукръг или права редица. Хватът е за длани или за длани със свити
лакти. Играе се на съпровод на хороводната песен „Една бях мома на майка” но може да се
играе и на други подходящи мелодии в същия тактов размер.

ЕДНА МЯХ МОМА НА МАЙКА

1. Една бях мома на майка и тя се за мен завайка. (2)
2. Олеле моме Калинке, кой ще ти шие дарове? (2)
3. Сватове вече дохождат, тебе Калинке да искат. (2)
4. Олеле моме Калинке, как ще те мама дадеме,
като си нямаш мерака да шиеш още да плетеш?
5. Една бях мома на майка и тя се за мен завайка. (2)
6. Кажи ми мамина щерке, как ще те мама дадеме? (2)
7. Пред свекър как ще застанеш, пред свекър и свекърва? (2)
8. Като не знаеш да служиш, да служиш поклон да сториш,
На свекър стол да подадеш, свекърва да не забравиш.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 –ръченична вдясно напред – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак напред.
На две – стъпка с левия крак напред.
На три – стъпка с десния крак напред, при това той поема тежестта на тялото, левият
крак се отделя от земята.
Движението продължава, като се започва с левия напред. Може да се изпълни назад и
вляво.

Движение №2 – люш вдясно – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – подскок на десния крак, левият е в отворена вътрешна свивка.
На три – пауза.

Движение №3 – люш вляво – изпълнява се за един такт.

49
 На едно – стъпка с левия крак вляво.
На две – подскок на левия крак, десният е в отворено вътрешна свивка.
На три – пауза.

Движение №4 – подскок със свивка – изпълнява се за един такт.

На едно – подскок на левия крак, десният е във висока свивка.
На две – пауза.
На три – същото както на едно.

Движение №5 – набиване.
На едно – набиване на цяло стъпало с десния крак до левия, приклякане и навеждане
на трупа и главата напред.
На две – както на едно.
На три – както на едно.

Описание на хорото
Учениците са подредени в кръг или полукръг, обърнати полунадясно, хванати за длани
или за длани със свити лакти.

Първа фигура – 12 такта.

1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ръченична вдясно напред два пъти. Движението
по посока обратно на часовниковата стрелка.
3 такт – изпълняват движение №2, като едновременно с това се обръщат с лице към
центъра на хорото.
4 – 5 такт – изпълняват движение №1 – ръченична вляво напред, като започват с левия
крак. Движението по посока на часовниковата стрелка.
6 такт – изпълняват движение №3 – люш вляво, като едновременно с това се обръщат
към центъра на хорото.
7 – 12 такт – изпълняват движенията от 1-ви до 6-ти такт.

Втора фигура – 12 такта.

Учениците са хванати за ръце и са обърнати с лице към центъра на хорото.
1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ръченична напред. Тялото е изправено, погледът
сочи напред.
3 такт – изпълняват движение №4 – подскок със свивка.
4 – 5 такт – изпълняват движение №1 – ръченична назад.
6 такт – изпълняват движение №5 – набиване.
7 – 12 такт – повтарят движенията от 1-ви до 6-ти такт.
Методика на обучение
Хорото е типична ръченица, която по структура има много сходни движения и фигури с
Чирпанската ръченица. Това налага преди да се разучи да се проговорят както обикновената
ръченица, така и Чирпанската ръченица. Ръченичната стъпка е в основата на хорото, затова тя
се разучава не само на място, но и в движение, напред, назад, вляво, вдясно.
След това се разучават новите движения, непознати до момента – подскоци със свивка,
набиване и люш вдясно и вляво. Люшовете се разучават едновременно, след което се свързват с
ръченичните стъпки. Следва сглобяването и изиграването многократно на движенията от
първата фигура.
В следващия етап се пристъпва към разучаването на движенията от втората фигура.
Най-напред се разучава движение №4 – подскоци със свивка. След това движението се свързва
с ръченични стъпки напред. След това се разучава движение №5 – набиване. Разучените
движения и ръченичните стъпки от тази фигура се сглобяват в описаната последователност.
За да се получи цялото хоро двете фигури се изиграват една след друга. Не бива да се
забравя, че всяка една от тях се изиграва по два пъти.

Елено моме

50
 В литературните източници по етнография хорото е посочено като Плевенска хоро, но е
факт, че то е едно от най-популярните хора и е разпространено в цялата страна. В различните
области е познато под различни наименования – Елено моме, Плевенско хоро, Елененино хоро,
Еленината и де. Името му идва общо взето от наименованието на песента, на която най-често се
играе – „Елено моме”. Хватът е за длани. По време на игра ръцете се полюляват напред назад, в
ритъма на музиката.
Тактовият размер е 13/16 – шестделен такт с шести удължен дял. Танцовите елементи в
едно движение, което се изиграва за един такт, са четири. Поради това обстоятелство и за по-
доброто разбиране на хорото, се налага да трансформираме такта като четириделен: на едно –
четири времена, на две – четири времена, на три – две времена, на четири – три времена.

ЕЛЕНО МОМЕ
1. Елено моме, Елено, (2) не гази сено зелено. (2)
Ах, Елено моме, Елено, не гази сено зелено.
2. Щом падне сено зелено, (2) млади го момци косили. (2)
Ах, Елено моме, Елено, не гази сено зелено.
3. Млади го момци косили, (2) а млади булки пластили. (2)
Ах, Елено моме, Елено, не гази сено зелено.
4. Млади го булки пластили, (2) а млади коне пасели. (2)
Ах, Елено моме, Елено, не гази сено зелено.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 – ход вдясно отпред и полуприбежка вдясно – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак напред вдясно. Тялото е обърнато полунадясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния. Тялото запазва същата посока.
На три – прескок на десния крак вдясно. Тялото се обръща напред към центъра на
хорото.
На четири – кръстосана стъпка с левия крак зад десния. Тялото е обърнато напред
към центъра на хорото.

Движение №2 – люш вдясно и полуприбежка вляво – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак напред вдясно, левият крак е в ниска вътрешна
свивка.
На две – пружинка или нисък подскок с десния крак, левият е във висока вътрешна
свивка.
На три – прескок на левия крак вляво.
На четири – кръстосана стъпка с десния крак зад левия.

Движение №3 – люш вляво и полуприбежка вдясно – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с левия крак напред вляво, десния крак е в ниска вътрешна свивка.
На две – пружинка или нисък подскок с левия крак, десният е във висока вътрешна
свивка.
На три – прескок на десния крак вдясно.
На четири – кръстосана стъпка с левия крак зад десния.

Описание на хорото
Учениците са подредени смесено в кръг или полукръг с лице към центъра на кръга.
Хватът е за длани, ръцете долу.
1 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред и полуприбежка вдясно.
2 такт – изпълняват движение №2 – люш вдясно и полуприбежка вляво.
3 такт – изпълняват движение №3 – люш вляво и полуприбежка вдясно.

Методика на обучение

51
 Цялото хоро се състои само от три движение, поради което на пръв поглед изглежда
лесно за усвояване. Всъщност затрудненията идват от факта, че елементите на танцовите
движения са доста разнообразни и последователното им изиграване затруднява изпълнителите.
Като вариант за по-лесното разучаване на движенията може да се използва съпровод в тактов
размер 4/4.
При разучаването на хорото е удачно то да се раздели условно на две части. В първата
се разучава първото движение като се повтаря многократно с придвижване вдясно. При по-
бавно темпо първите две стъпки се правят с пружинка, а при по-бързо темпо вместо тях се
изпълняват ниски прескоци.
Във втората част се разучават другите две движения.Те се изпълняват свързано и се
повтарят многократно. В началото танцовите елементи се изпълняват по-бавно, с цел разбиране
на пространствените характеристики на всеки елемент. Постепенно темпото се засилва като се
съкращава времето за изпълнение на третия и четвъртия елемента от движението – както е при
тактов размер 13/16.
След разучаването двете части се свързват в едно цяло. Най-много грешки обикновено
се получават при повторното започване на хорото. Преминаването от първото към второто,
третото и т. н. изиграване се обръща внимание на стъпките в дясно отпред.

Ганкино хоро
Това хоро се определя като северняшко, но е популярно и за цялата страна, като в
различните краища носи различни наименования. В Тракия то е познато като „Криво хоро”, в
Западна България като „Копаница”, а в Северна България като „Ганкино хоро”. Тактовият
размер е 11/16 – сложен неравноделен, петделен, с трети удължен дял. Брои се едно, две, три,
четири, пет. Играе се смесено в кръг полукръг или сключено. Хватът е за длани или за пояс.
Най-често хорото се играе на музикален съпровод в умерено бързо темпо, но в отделни случаи
може да се играе и на песен в същият тактов размер.

Описание на движенията
Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Движение №1 – ход вдясно отпред и подскок – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния.
На три – стъпка и пружинка с десния крак вдясно.
На четири – подскок на десния крак, левият е в ниска свивка.
На пет – стъпка с левия крак кръстосан пред десния.

Движение №2 – ход вдясно отпред със завъртане на петата и ход вляво – изпълнява се
за един такт.
На едно – стъпка с десния крак вдясно.
На две – кръстосана стъпка с левия крак пред десния.
На три – завъртане на петата на левия крак навътре и едновременно с това малка
стъпка с десния крак зад левия.
На четири – стъпка с левия крак вляво.
На пет – кръстосана стъпка с десния крак зад левия.

Движение №3 – ход вляво и прибиране – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с левия крак вляво.
На две – кръстосана стъпка с десния крак зад левия.
На три – стъпка с левия крак вляво.
На четири – стъпка с десния крак до левия.
На пет – пауза.

Описание на хорото

52
 Учениците са подредени в кръг или полукръг, смесено и са хвана за длани или за пояс.
Обърнати са полунадясно.
1 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред и подскок.
2 такт – изпълняват движение №2 – ход вдясно отпред със завъртане на петата и ход
вляво.
3 такт – изпълняват движение №3 – ход вляво и прибиране.

Методика на обучение
Подобно на Елениното хоро, Ганкиното е хоро с малка комбинация от движения – три
движения. Трудността на хорото се състои в това че ритъмът е относително сложен и се налага
смяна на посоката на движение в необичаен момент. Разучаването на хорото се улеснява ако то
се раздели на две части.
В първата се разучава първото движение – ход вдясно отпред и подскок. В началото то
се разучава в умерено темпо и с по-малки стъпки. След това се изиграва в умерено бързо темпо.
В втората част се разучават свързано второ и трето движение. Най-сложния момент,
които обикновено затруднява учениците, е когато се извършва завъртането на петата на левия
крак, последвано от малка стъпка с десния крак зад левия. В този момент трябва да се обърне
внимание, че тежестта се поема от десния крак, а тялото се обръща напред към центъра на
хорото. Левият крак, който е освободен от тежест стъпва вляво, след което се прави кръстосана
стъпка зад него с десния. Учениците се придвижват повече вляво отколкото вдясно. Второто и
третото движение се повтарят многократно, отначало по-бавно, а след това по-бързо.
В следващия етап двете части на хорото се съединяват за да се изиграе цялостно. В
етапа на задълбоченото разучаване и усъвършенстването хорото се изиграва с придвижване в
различни посоки или витообразно.

Литература:
1. Андреев, Г. Народни хора и детски музикални игри за ученици. „М и Ф”, С., 1964.
2. Василев, Н. и др. Физическо възпитание – Ръководство за учителя на осми клас. ДИ
„НП”, С., 1980.
3. Въгларов, С. Български народни хора и танци. М и Ф., С., 1976.
4. Въгларов, С. Български народни хора и танци. М и Ф., С., 1988.
5. Ганев, С. и др. Физическа култура – методически насоки за учителя на 6. клас. ДИ
„НП”, 1986.
6. Колев, Ц. Българска народна хореография. Кукери, Русе, 2001.
7. Костов, К., С. Иванов. Книга за учителя по физически възпитание и спорт за 2. клас.
Просвета, С., 2003.
8. Костов, К., С. Иванов. Книга за учителя по физически възпитание и спорт за 1. клас.
Просвета, С., 2003.
9. Матеева, Н и др. Физическо възпитание – ръководство – 7 клас. ДИ „НП”, С., 1979.
10. Мифитишев. К. Музиката в гимнастиката. Учебно ръководство за ВИФ, „М
и Ф”, С., 1977.
11. Петров. К. Български народни танци от североизточна България. Добруджа.
Просвета, С., 1993.
12. Петров. К. Български народни танци от Тракия. Просвета, С., 1995.
13. Попов, И. Физическо възпитание – ръководство за учителя на ЕСПУ. НП,
С., 1975.
14. Попов, И., М. Лангова. Физическа култура – методически насоки за работа
на учителя във втори клас. ДИ, „НП” , С., 1982.
15. Попов, И., М. Лангова, М. Якимов. Методика на учебно-възпитателната
работа по физическа култура 1 – 3 клас. ДИ, „НП”, С., 1989.
16. Рачев, Кр. и др. Методически насоки по физическа култура за 10. клас на
ЕСПУ, ДИ „НП”, С., 1990.
17. Самоковлиева, М. Музиката във физическото възпитание на учащите се.
УИ, С., 1988.

53