университетски оркестър за забавна музика, където свири на
тромбон. Показва и много добри организаторски способности и
Вече почти 80 г.
през месец декември целия свят “пада под властта на
Кралят на коледната музика” ЛЕРОЙ АНДЕРСОН. Разбира
се неговото име особено в страни като България не е много
популярно, но музиката му е позната на всички, защото е в
неизменната Коледна заставка на Националната телевизия,
по реклами, в търговски центрове и улици.
Американският композитор ЛЕРОЙ АНДЕРСОН е
роден в Кеймбридж, щата Масачузетс. Син е на първо
поколение шведски емигранти. Андерсон получава
началните си уроци по пиано от майка си, която е църковна
органистка. По-късно продължава да учи пиано в
музикалното училище на Нова Англия. През 1925 г. Андерсън
постъпва в Харвардския университет , където изучава теория
на музиката, полифония и хармония при прочутия румънски
композитор Джордже Енеску. Освен теоретични дисциплини,
той взема уроци по орган и контрабас. Завършва с
бакалавърска степен през 1929 г. и магистърска през 1930
година.
Андерсън продължава обучението си в Харвард като
докторант по немски и скандинавски езици. (Андерсън говори
английски и шведски през младежките си години, но по-късно
овладява почти перфектно датски, норвежки, исландски,
немски, френски, италиански и португалски език.) През това
време той работи като органист и ръководител на хора на
източната конгрешанска църква. Оглавява и Харвардския
( полският композитор Кшищоф Пендерецки също използва
пишещи машини и шкурка в творбите си) Андерсон търси в тези
менажира танцови групи около Бостън. . Многостранният му талант ефекти чисто комедиен ефект.
попада в полезрението на диригента Артър Фидлер през 1936 г.
Андерсон е помолен от Фидлер да покаже всичките си оригинални Независимо че пиесите на Андерсон са едни от най добрите
композиции. Първата работа на Андерсън е ДЖАЗ ПИЦИКАТО през образци на американската популярна музика от първата
1938 г. Успехът на творбата е последван от авторска реплика ДЖАЗ половина на ХХ век , той прави опити и в сериозния жанр, но
ЛЕГАТО, написано също през 1938 г.. без успех. През 1953 г. написва концерт за пиано и оркестър в
до мажор, но усещайки много слаби места оттегля
През 1942 г. Лерой Андерсон сключва брак с Елинор Фирке. произведението си от изпълнение.. През 1988 г. семейството на
Същата година постъпва в американската армия и е изпратен в Андерсон решава да издаде творбата и тя е изпълнена и
Исландия като преводач. По-късно, през 1945 г. е зачислен в като записана. За жалост в концерта за пиано и оркестър много
началник на скандинавското бюро на Службата за военно трудно може да се открие разпознаваемата индивидуалност на
разузнаване. Но неговите задължения не му пречат да композира. Андерсон, поради силното романтично влияние на Сергей
Като офицер от запаса Андерсон участва активно и в Корейската Рахманинов и Арон Копланд.
война. След войната заедно с жена си и четирите си деца се
преселва в Уъдбъри – Кънектикът, където продължава да пише През 1958 г. Андерсон опитва силите си в Бродуейските шоу-
музика и да дирижира. По това време Андерсон написва и първия мюзикъли. Въпреки че успява да вземе две награди, той не
си хит, " Синьо танго", който спечелва " Златен диск” и първо място постига комерсиален успех и никога повече не пише мюзикъл.
в класациите Билборд. Андерсон отново се връща към миниатюрите на забавната
музика. Пиесите му се изпълняват навсякъде в Америка от
Успехът му през петдесетте години на миналия век е последван от елитните професионални оркестри като Бостънския
интензивна звукозаписна дейност на всичките му инструментални симфоничен оркестър, до ученическите състави.
пиеси и огромен търговски успех. Дискове с негова музика се
продават в милиони копия (Особено пиесата „Коледна шейна” и Андерсон умира от рак на 18 май 1975 г. в Уъдбъри –
„Синкопираният часовник”. ) Лесно достъпната и разпознаваема Кънектикът на 67 г. В Уъдбъри е и погребан.За принос в
музика на Андерсон е причина тя често да се използва за филмова звукозаписната индустрия през 1988 г. Лерой Андерсън
музика и телевизионни заставки по целия свят, включително и посмъртно е отличен със звезда на Алеята на славата . През
България. ( Всяка година пиесата „Коледна шейна” на Андерсон е 1995 г. в негова чест Харвардският университетски оркестър
неизменна заставка на Канал 1 на БНТ по време на коледните и приема името „Лерой Андерсон”. Музиката на Андерсон освен
новогодишните празници.) Върху мелодиите от инструменталните на концертния подиум днес активно присъства като мелодии на
му пиеси много често се пишат и се напасват текстове за песни. мобилни телефони и като филмова музика.
През 1947 г. се появява още един хит на Андерсон - закачливата
виртуозна пиеса FIDLE FADLE ( условен превод Дрън – дрън ) Тази
творба е една остроумна шеговита реплика на прочутите пиеси
Мото перпетуо ( вечно движение ) на Николо Паганини и Йохан
Щраус – син.
От 1952 до 1961 г., за популярните концерти на Бостънския
симфоничен оркестър Андерсон създава хитовете си PLINK,
PLANK, PLUNK ( 1951г.) ( условен превод - щрак, пляс, дрън),
АРИЕТА и БАЛАДИЕТА ( 1962 г. ). В пиесата Plink, Plank, Plunk,
авторът въвежда характерни джазови ефекти в звукоизвличането,
непривични дотогава за класическите струнни инструменти
Стилът на Андерсон е силно повлиян от Джордж Гершуин и
народната музика на различните народности, които живеят в САЩ.
Той остроумно включва в пиесите си и различни ефекти, които се
използват от авангардните европейски композитори (пишещи
машини, шкурка и други) Но за разлика от авангардистите,
 изпълнявана многократно от Габровския камерен оркестър. Годините на
Втората световна война Андерсон прекарва в Исландия и Швеция, като
преводач от шведски език в американската армия. През 1942 г. след
женитбата си, заедно с четирите си деца се преселва в Уъдбъри –
Кънектикът, където продължава да композира музика и да дирижира.
Андерсон умира на 18 май 1975 г. в Уъдбъри – Кънектикът на 67 г.
Закачливата пиеса ПИШЕЩАТА МАШИНА е създадена през 1950 г. в
Бостън. Този кратък музикален виц е един от най добрите образци на
американската популярна музика от първата половина на ХХ век. В нея
авторът остроумно имитира делникът на американския чиновник.

Вече почти 80 г. през месец декември целия свят “пада под властта на
Кралят на коледната музика” ЛЕРОЙ АНДЕРСОН. Разбира се неговото име
особено в страни като България не е много популярно, но музиката му е
позната на всички, защото е в неизменната Коледна заставка на
Националната телевизия, по реклами, в търговски центрове и улици.
Американският композитор ЛЕРОЙ АНДЕРСОН е роден на 29 юни 1908 г. в
Кембридж – Масачусетс. Син е на първо поколение шведски емигранти.
През 1919 г. започва да учи пиано в консерваторията на Нова Англия, а от
1926 до 1929 г. е студент в Харвардския университет. Там учи композиция
при румънеца Джордже Енеску и свири на тромбон в университетския бенд.
Неговите аранжименти са забелязани от директорът на популярните
концерти на Бостънския симфоничен оркестър и той е привлечен като
композитор. Неговият дебют там през 1938 г. е с пиесата ДЖАЗ
ПИЦИКАТО. Годините на Втората световна война Андерсон прекарва в
Исландия и Швеция, като преводач от шведски език в американската армия.
През 1942 г. след женитбата си, заедно с четирите си деца се преселва в
Уъдбъри – Кънектикът, където продължава да композира музика и да
дирижира. Андерсон умира на 18 май 1975 г. в Уъдбъри – Кънектикът на 67
г. Закачливата пиеса PLINK, PLANK, PLUNK ! ( условен превод – щрак,
пляс, дрън ! ) създадена през 1951 г. в Бостън е един от най добрите
образци на американската популярна музика от първата половина на ХХ
век. В нея авторът въвежда характерни джазови ефекти в
звукоизвличането, непривични дотогава за класическите струнни
инструменти.
***************

Вече почти 80 г. през месец декември целия свят “пада под властта на
Кралят на коледната музика” ЛЕРОЙ АНДЕРСОН. Разбира се неговото име
особено в страни като България не е много популярно, но музиката му е
позната на всички, защото е в неизменната Коледна заставка на
Националната телевизия, по реклами, в търговски центрове и улици.
Американският композитор ЛЕРОЙ АНДЕРСОН е роден на 29 юни 1908 г. в
Кембридж – Масачусетс. Син е на първо поколение шведски емигранти.
През 1919 г. започва да учи пиано в консерваторията на Нова Англия, а от
1926 до 1929 г. е студент в Харвардския университет. Там учи композиция
при румънеца Джордже Енеску и свири на тромбон в университетския бенд.
Неговите аранжименти са забелязани от директорът на популярните
концерти на Бостънския симфоничен оркестър и той е привлечен като
композитор. Неговият дебют там през 1938 г. е с пиесата „Джаз пицикато”