ФИЛИП КУТЕВ И

КРАСИМИР КЮРКЧИЙСКИ
От Пламен Стефанов
 ФИЛИП КУТЕВ

Филип Кутев е представител на т. нар. „второ поколение“

български композитори, член на Дружеството на българските
компонисти “Съвременна музика” (от 1936 г.). Учи цигулка при
чешкия педагог, концертмайстор на Софийската опера и
преподавател в ДМА (дн. НМA “проф. П. Владигеров”) Ханс
Кок.Мястото, от  което започва животът на Кутев, е източното
градче Айтос, а денят е 24 юни 1903 година.  В града обаче няма
специализирани музикални педагози, а елементарна подготовка той
получава единствено в часовете по пеене. Междувременно у Кутеви
гостува семеен приятел, който оставя своята цигулка в дома им без
да я потърси повече. Филип започва сам да движи лъка по
струните, опитвайки се да възпроизведе хармоничен звук и този
епизод сякаш предначертава пътя на Филип Кутев. Така през 1922
година, на 19-годишна възраст, той се отправя към София със
стремеж да получи музикално образование.  Неговите 19 години
обаче са една твърде зряла възраст за човек, който тепърва иска да
се занимава с музика. Това е и причината, поради която Кутев е
отхвърлен. За младежа обаче това е просто една пречка, която
трябва да преодолее. В края на годината се явява на изпит като
частен ученик и бива приет. През 1925 година идва ред на
следващата стъпка – Музикалната академия. Липсата на финансови
средства го принуждава да работи по време на следването си.
ФИЛИП КУТЕВ –години в армията
1935- 40 г. Кутев е започнал работа като капелмайстор на военния духов
оркестър в Бургас. През петте години, прекарани край морето, Кутев
издига оркестъра на много по-високо ниво, разширявайки и репертоара,
и числеността му. Общуването с войници обогатява фолклорната култура
на композитора, а летните войнишки лагери из различни краища на
България той използва за допълнително разбиране и осмисляне на
местните особености на народното творчество, записвайки голям брой
песни. Лагерите продължават и след като е преместен на служба в
София.
В този период Кутев композира и вокалните си сюити, също на
фолклорна основа. “Тракийска сюита” (1936 година), “Среднородопска
сюита” през следващата година, “Лазарската сюита”още една година по-
късно и “Северозападна сюита” (1939 година) оформят едно основно
разклонение на композициите му. Сред тях публиката приема най-добре
“Сакарската сюита”, написана във войнишката столова на лагера край
село Банкя през 1939 година. Друг малко познат момент от неговата
история  е композирането на филмова музика. Плод на неговия талант и
въображение е музиката към „Под игото“ (1952 година), „Героите на
Шипка“ (1955 година) и „Хитър Петър“ (1960 година).
ДЪРЖАВЕН АНСАМБЪЛ ЗА НАРОДНИ ПЕСНИ И ТАНЦИ –“ФИЛИП КУТЕВ“

През 1951 г. Филип Кутев заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”), с което
се поставя началото на движението “Народни хорове и ансамбли” в България. Като негов главен художествен
ръководител (до смъртта си) Филип Кутев утвърждава високото му професионално ниво и световната му
популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка.
 За репертоара на ДАНПТ създава авторско творчество на фолклорна основа, което се превръща в класика и
образец за много други творци в жанра на фолклорната обработка. Тясното познаване на „най-ярките, най-ценните
музикални и танцови пиеси от цялата страна“ се материализира в популяризиране и обогатяване на родната
култура. Макар и успехът на трупата да изглежда неизбежен, той със сигурност не е постигнат лесно, без лишения
и без съдбовни решения, които са можели да преобърнат хода на събитията. Например запазеният стремеж към
чистото изкуство за сметка на лесния, утилитарен и кръчмарски тип народна музика, който неусетно е можел да
завладее България, се дължи в най-голяма степен на Филип Кутев и дейността на неговия ансамбъл.
Първата официална премиера пред публика се състои на 1 юни 1952 година в незаменимата за българската музика
столична зала „България“. Още тя легитимира ансамбъла в обществото, след като около сценичния дебют на
колектива се вдига голям шум, а ласкавите отзиви в медиите, които ще се превърнат в нещо традиционно за
спектаклите на “Филип Кутев”, за първи път масово го връхлитат. Турнетата в границите на България, които
следват обхващат множество градове и села, някои от които не предлагат никакви сценични удобства, но пък
предоставят свързана с песните си публика. Точно една година след първото представяне на родна земя идва ред
и на сценичното “кръщение” пред чуждестранна публика.
Затворените граници тогава не могат да спрат разпространението на магичните български песни. Годината, в която
ансамбълът прави първото си турне в Западна Европа, е 1955 година.  Както припомня съпругата на Филип Кутев,
Мария, журналистите и специалистите след концерта в Париж, изненадани от твърде високата стойност на
народното ни творчество и на художественото му сценично пресъздаване, не спират да възхваляват, ухажват и
обгрижват артистите. През 1963 година е представен спектакълът, предизвикал бурната реакция в Ню Йорк Таймс.
ТВОРЧЕСТВО
Филип Кутев има дълъг списък с творби включително и творби за симфоничен
оркестър: хорово-оркестрови произведения, произведения за симфоничен
оркестър, камерна музика, филмова музика. Но най- ярко впечатление правят
творбите написани за ДАНПТ – „ФИЛИП КУТЕВ“ като песните: “Драганка и
славей”; “Айде зайде”; “Двя са змийки бият”; “Закукала й кукувица”; “Стани ми,
майчо, откачи”; “Прехвръкна птичка”; “Замръкнала е Яна”; “Полегнала е
Тодора”, “Дай си, Въсе, ръчицата”, “Димнянинка”, “Дона на порти седеше”. За
народен оркестър: “Трите пъти” (1951 г.); Шопска сюита (1952 г.);Тракийска
сватба (1961 г.); Концертино за соло кавал и оркестър (1962 г.)

Полегнала е Тодора
Вечеряй, Радо
„Префръкна птичка“
Шопски танц – „Надиграване“
 КРАСИМИР КЮРКЧИЙСКИ
Красимир Кюркчийски завършва БДК (дн. НМА “проф. П.
Владигеров”) с композиция при проф. П. Владигеров през 1962 г.
Специализира в Московската консерватория при Дмитрий
Шостакович. Работи като диригент на ДАНПТ (дн. НФА “Ф. Кутев”) и
Ансамбъла за народни песни към Комитета за телевизия и радио.
През последните години живее и работи като свободен творец в с.
Боженци, Габровско.
Роден е на 22 юни 1936 г. в красивия балкански град Троян.
Завършва Музикалната академия в София в класа по композиция на
Панчо Владигеров и специализира при Дмитрий Шостакович в
Москва. След завръщането си, работи десет години във фолклорния
ансамбъл „Филип Кутев” и се влюбва в народната песен. По-късно,
тази любов пренася в Ансамбъла за народни песни при БНР, с който
работи около три години. Неговите обработки на песните „Дилмано,
дилберо”, „Бре, Петрунко”, „Калиманку Денку, мъри” и много др.
станаха световен хит. Няма български състав, който да не е
изпълнявал хоровите му шедьоври.
КРАСИМИР КЮРКЧИЙСКИ -
Произведения
Красимир Кюркчийски е автор на 2 опери и балет; вокално-инструментални
произведения; оркестрова и камерна музика; хорови песни; инструментални пиеси,
обработки на народни песни; филмова музика и др.
Носител е на Голямата награда на конкурса за композиция “Парижки музикални
седмици” (1966 г.). Репертоарни са творбите му за симфоничен оркестър “Диафонична
студия”, Концерт за оркестър, Вариации върху тема от Хендел, Адажио и Ария за
струнен оркестър, Концерт № 1 за пиано и др.
Името му се свързва и с нов подход в обработката на фолклорните песни, придобили
голяма популярност в репертоара на български и чужди изпълнители. Негови
произведения с успех се изпълняват в Италия, Франция, Русия, Германия, Австралия и
много други страни.

Калиманку, Денку
Бре, Петруно
Дилмано, дилберо
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО