Видове ъгли

Връхни ъгли
Т Всеки два противоположни ъгъла са равни, т.е. На Фиг. 2 α 1 = α2.
Ъгли при пресичане на две успоредни прави с трета
TП  Теореми признаци (Фиг. 3):
1. Ако при пресичането на две прави с трета двойка кръстни ъгли са равни, то правите са
успоредни, т.е. ако  1 =  2 следва, че a || b.
2. Ако при пресичането на две прави с трета двойка съответни ъгли са равни, то правите
са успоредни, т.е. ако  1 =  4 следва, че a || b.
3. Ако при пресичането на две прави с трета сборът на два прилежащи ъгъла е равен на
180°, то правите са успоредни, т.е. ако  1 +  3 = 180° следва, че a || b.
TС  Теореми свойства (Фиг. 3):
1. Ако две успоредни прави са пресечени с трета, то кръстните ъгли са равни, т.е. ако (a ||
b) ∩ c следва, че  1 =  2.
2. Ако две успоредни прави са пресечени с трета, то съответните ъгли са равни, т.е. ако (a
|| b) ∩ c следва, че  1 =  4.
3. Ако две успоредни прави са пресечени с трета, то сборът на прилежащите ъгли е равен
на 180°, т.е. ако (a || b) ∩ c следва, че  1 +  3 = 180°.
Ъгли в триъгълник
Т Сборът от ъглите на всеки триъгълник е равен на 180°, т.е.
α + β + γ = 180° .
Т Всеки външен ъгъл е равен на сбора на два вътрешни, несъседни нему ъгли. От фигурата
следва , че
α1 = β + γ.
β1 = α + γ.
γ1 = α + β.
Следствие Всеки външен ъгъл на триъгълник е по-голям от всеки несъседен с него вътрешен
ъгъл, т.е.
α1 > β, α1 > γ.
TСВ – Всяка точка от симетралата на една отсечка е на равни разстояния от краищата на
отсечката.
TП 1 – Всяка точка, която се намира на равни разстояния от краищата на една отсечка, е точка
от симетралата на отсечката.

TП 2 – Ако две точки са на равно разстояние от краищата на една отсечка, то правата която ги
свързва е симетрала на отсечката.
TП – Ако вътрешна точка на ъгъл е на равни разстояния от раменете му, то точката лежи на
ъглополовящата на ъгъла.
TСВ – Всяка точка от ъглополовящата на ъгъл се намира на равни разстояния от раменете на
ъгъла.
TП 1 – Ако в един триъгълник два ъгъла са равни, то той е равнобедрен.
TП 2 – Ако два от елементите височина, медиана и ъглополовяща, построени от един връх на
триъгълника, съвпадат, то триъгълникът е равнобедрен.
TСВ 1 – В равнобедрен триъгълник ъглите при основата са равни.
TСВ 2 – В равнобедрен триъгълник медианата, ъглополовящата и височината през върха срещу
основата съвпадат и лежат върху симетралата на основата, т.е. медиана, ъглополовяща,
височина и симетрала към основата съвпадат.
TП 1 – Ако трите ъгъла на един триъгълник са равни, то той е равностранен.
TП 2 – Всеки равнобедрен триъгълник с ъгъл 60° е равностранен.
TП 3 – Ако два от елементите височина, медиана и ъглополовяща, построени от всеки връх на
триъгълника, съвпадат, то триъгълникът е равностранен.
TСв 1 – В равностранен триъгълник трите ъгъла са равни на 60°.
TСв 2 – В равностранен триъгълник медианата, ъглополовящата и височината през всеки връх
съвпадат и лежат върху симетралата на съответната страна, т.е. медиана, ъглополовяща,
височина и симетрала към всяка страна съвпадат.
Теорема 1 – Катетът, лежащ срещу ъгъл 30° в правоъгълен триъгълник, е равен на половината
от хипотенузата.
В ΔABC (C = 90°) от B = 30° b = c (c = 2b).
Теорема 2 – Ако в правоъгълен триъгълник катет е равен на половината от хипотенузата, то
ъгълът срещу него е 30°.
В ΔABC (C = 90°) от b = c (c = 2b) B = 30°.
Теорема 1 – Ако в триъгълник медианата към една страна е равна на половината от нея, то
ъгълът срещу тази страна е прав, т.е. триъгълникът е правоъгълен.
Ако AM = BM = CM, то ΔABC (C = 90°).
Теорема 2 – Медианата към хипотенузата в правоъгълен триъгълник е равна на половината от
хипотенузата.
Ако ΔABC (C = 90°), то AM = BM = CM.
TСВ Сумата от ъглите на четириъгълника е равна на 360°.
TП 1 Четириъгълник, на който срещуположните страни са равни, е успоредник, т.е.
На чертежа, ако AB = CD и AD = BC ABCD – успоредник.
TП 2 Четириъгълник, на който една двойка срещуположните страни са успоредни и равни, е
успоредник, т.е.
На чертежа, ако AB || CD и AB = CD (или AD || BC и AD = BC) ABCD – успоредник.
TП 3 Четириъгълник, на който диагоналите взаимно се разполовяват, е успоредник, т.е.
На чертежа, ако AO = CO и BO = DO ABCD – успоредник.
TП 4 Четириъгълник, на който срещуположните ъгли са два по два равни, е успоредник, т.е.
На чертежа, ако A = C и B = D ABCD – успоредник.
TСВ 1 В успоредник двойките срещуположни страни са равни, т.е.
На чертежа, ако ABCD – успоредник AB = CD и AD = BC.
TСВ 2 В успоредник диагоналите взаимно се разполовяват, т.е.
На чертежа, ако ABCD – успоредник AO = CO и BO = DO.
TСВ 3 В успоредник срещуположните ъгли са равни, т.е.
На чертежа, ако ABCD – успоредник A = C и B = D.
TСВ 4 В успоредник сборът на прилежащите на коя да е страна ъгли е 180°.
На чертежа, ако ABCD – успоредник A + D = 180°.
TП 1 Успоредник с равни диагонали е правоъгълник, т.е.
На чертежа, ако ABCD – успоредник и AC = BD ABCD – правоъгълник.
TП 2 Четириъгълник с три прави ъгъла е правоъгълник, т.е.
На чертежа, ако A = B = C = 90° ABCD – правоъгълник.
TСВ В правоъгълника диагоналите са равни, т.е.
На чертежа, ако ABCD – правоъгълник AC = BD.
TП 1 Успоредник, на който диагоналите са взаимно перпендикулярни, е ромб, т.е.
На чертежа, ако ABCD – успоредник и AC BD ABCD – ромб.
TП 2 Четириъгълник, на който всички страни са равни, е ромб, т.е.
На чертежа, ако AB = BC = CD = AD ABCD – ромб.
TСВ 1 Диагоналите на ромба са взаимно перпендикулярни, т.е.
На чертежа, ако ABCD – ромб AC BD.
TСВ 2 Диагоналите на ромба са ъглополовящи на ъглите му, т.е.
На чертежа, ако ABCD – ромб BAC = CAD и ABD = DBC.
Квадратът притежава всички свойства на успоредника, ромба и правоъгълника, т.е.
има равни страни;
има равни ъгли (равни на 90°);
има равни диагонали, които са перпендикулярни;
диагоналите взаимно се разполовяват;
диагоналите са ъглополовящи на ъглите на квадрата – образуват със страните ъгли по 45°.

Признаци за еднаквост на триъгълници

1 Два триъгълника са еднакви, ако две страни и ъгъл заключен между тях от един триъгълник
са съответно равни на две страни и ъгъл заключен между тях от друг триъгълник.

От чертежа, ако AB = A1B1, AC = A1C1 и BAC = B1A1C1, то ΔABC ≅ ΔA1B1C1.

2 TП – Два триъгълника са еднакви, ако страна и два ъгъла от един триъгълник са съответно
равни на страна и два ъгъла от друг триъгълник.
От чертежа, ако AB = A1B1, BAC = B1A1C1 и ABC = A1B1C1, то ΔABC ≅ ΔA1B1C1.
3 TП – Два триъгълника са еднакви, ако три страни от един триъгълник са съответно равни на
три страни от друг триъгълник. От чертежа, ако AB = A1B1, BC = B1C1 и AC = A1C1, то ΔABC ≅
ΔA1B1C1.
4 TП – Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако катет и хипотенуза от един триъгълник са
съответно равни на катет и хипотенуза от друг триъгълник.
От чертежа, ако BC = B1C1 и AB = A1B1, и ACB = A1C1B1 = 90°, то ΔABC ≅ ΔA1B1C1.