ГЕОМЕТРИЯ – КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ

ОТСЕЧКИ
1. Сбор.
Пример: Ако трябва да изразим отсечката АВ,
то можем да запишем AB=AC+CD+DB или
AB=AD+DB, или AB=AC+CB
Помислете как може да изразите чрез сбор
отсечките AD и CB?
2. Разлика.
Пример: Ако трябва да изразим AC, то можем да запишем AC = AB- CB или AC = AD- CD
Помислете как може да изразите чрез разлика отсечките СD и CB?

ЪГЛИ
1. Сбор: Ако знаем  и , то можем да изразим , т.е. =+

2. Разлика: Ако знаем  и , то можем да изразим , т.е = -

Помислете как може да изразите  чрез  и ?

3.
Изправен: мярката му е 180
На чертежа FEG= e изправен
ИЗВОД: FEG==180

4. Съседни:  и  са съседни (т.е. те образуват изправен ъгъл) 5. Противоположни (връхни):

ИЗВОД: +=180

Задача: ако =145, то =?

=180-145=35

О: Ъгъл, равен на съседения си ъгъл, се нарича прав ъгъл. 1 и 4 са връхни

(т.е. == 90) 2 и 3 са връхни

ИЗВОД: 1 = 4 и 2 = 3

1
6. Ъгли получени при пресичането на две прави с трета:

СВОЙСТВА:
 Дадено: а||b; ac, сb
ИЗВОД: 2=4; 3=6 вътрешно кръстни
2=7; 3=8; 6=5; 4=1 съответни;
2+6=180; 3+4=180 прилежащи;
1=7; 5=8 външно кръстни;

ПРИЗНАЦИ: Кога две прави са успоредни?

 Дадено: 2=4 (или 3=6) вътрешно кръстни
ИЗВОД: а||b

 Дадено: 2+6=180 (или 3+4=180) прилежащи

ИЗВОД: а||b

 Дадено: 2=7 (или 3=8; или 6=5; или 4=1) съответни

ИЗВОД: а||b

7. Ъглополовяща на ъгъл: AD – ъглополовяща на BAC

7.1. Дадено: BAC; AD – ъглополовяща на ИЗВОД: AD – ъглополовяща  EAF
BAC
ИЗВОД: 1=2

7.3.

Дадено:  и  съседни; СЕ – ъглополовяща на

; CF – ъглополовяща на .
ИЗВОД: СЕ  CF

7.4. Дадено: AM – ъглополовяща на BAC;

7.2. Дадено:
т.D AM; DEAB; DFAC
C AB и
E AF връхни; ИЗВОД: DE=DF
7.5. Дадено: DE=DF; DEAB; DFAC; т.D
AM
2
ИЗВОД: AM – ъглополовяща на BAC

СИМЕТРАЛА
НА ОТСЕЧКА
O: Права, която минава през
средата на отсечка и е
перпендикулярна на нея.
 Дадено: DSAB ИЗВОД: DА=DВ
 Дадено: DА=DВ ИЗВОД: DSAB

ТРИЪГЪЛНИК
, ,  - ъгли на ∆АВС; 1, 1, 1 – външни ъгли на ∆АВС

Извод: ++=180;
1=+;
1=+;
1=+.

1. Еднакви триъгълници.
1.1. Първи признак: Два триъгълника са еднакви, ако две страни и ъгъл между тях от единия
триъгълник са съответно равни на две страни и ъгъл между тях от другия триъгълник

1.2. Втори признак: Два триъгълника са еднакви, ако страна и прилежащите ú ъгъли от единия
триъгълник са съответно равни на страна и прилежащите ú ъгъли от другия триъгълник.

3
 1.3. Трети признак: Два триъгълника са еднакви, ако трите страни на единия триъгълник са
съответно равни на трите страни от другия триъгълник

1.4. Специален признак: Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако катет и хипотенуза от
единия триъгълник са съответно равни на катет и хипотенуза от другия триъгълник.

2. Равнобедрен триъгълник
Свойства
 Дадено: ∆АВС рабнобедрен (АВ – основа)
Извод: АС=ВС; 1=2

 Дадено: ∆АВС рабнобедрен (АВ – основа), СD – ъглополовяща

Извод: СD – височина и медиана

 Дадено: ∆АВС рабнобедрен (АВ – основа), СD – медиана

Извод: СD – височина и ъглополовяща

 Дадено: ∆АВС рабнобедрен (АВ – основа), СD – височина

Извод: СD – медиана и ъглополовяща

Признаци: Кога един триъгълник е равнобедрен?

 Дадено: ∆АВС; АС=ВС
Извод: ∆АВС равнобедрен

 Дадено: ∆АВС; 1=2

Извод: ∆АВС равнобедрен
 Дадено: ∆АВС; СD – медиана и ъглополовяща
Извод: ∆АВС равнобедрен

 Дадено: ∆АВС; СD – медиана и височина

Извод: ∆АВС равнобедрен

 Дадено: ∆АВС; СD – ъглополовяща и височина

Извод: ∆АВС равнобедрен

4
 3. Равностранен триъгълник
Свойства
 Дадено: ∆АВС равностранен
Извод: АС=ВС=АВ;
А=В=С=60;
m=h=l (където m-медиана; l-ъглоп.; h-височина)

Признаци: Кога един триъгълник е равностранен?

 Дадено: ∆АВС; АС=ВС=АВ
Извод: ∆АВС равностранен

 Дадено: ∆АВС; А=В=С=60;

Извод: ∆АВС равностранен

 Дадено: ∆АВС – равнобедрен (АВ – основа); С=60;

Извод: ∆АВС равностранен

4. Правоъгълен триъгълник
 Дадено: ∆АВС – правоъг. (С=90); СЕ – медиана
Извод: СЕ= АВ ( т. е. СЕ=АЕ=ВЕ)

 Дадено: ∆АВС; СЕ – медиана; СЕ= АВ

Извод: АСВ=90

 Дадено: ∆АВС – правоъг. (С=90); А=30

Извод: СВ= АВ ( или АВ=2СВ)

 Дадено: ∆АВС – правоъг. (С=90); СВ= АВ

Извод: А=30