ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ ТЕТРАДКА № 2 ПО МАТЕМАТИКА ЗА 7.

КЛАС
Автори: Мария Лилкова, Таня Стоева, Пенка Нинкова

№ 70. Триъгълник
1. 14 cm.
2. а) AB = 12 cm; P∆ABC = 32 cm; б) AB = 9 cm; AC = 15 cm; BC = 15 cm;
в) AB = 5 cm; AC = 8 cm; BC = 8 cm; г) P∆ABC = 32 cm.
3. Г.
4. BC = 48 cm.

№ 71. Сбор на ъглите в триъгълник

1. а) γ = 82°; б) α = 50°; в) α = 45°; β = 60°.
2. BAC = 38°; ACB = 114°; ABC = 28°.
4. AML = 120°; MAL = 30°; ALM = 30°.

№ 72. Външен ъгъл на триъгълник

1. а)
α β γ α' β' γ'
40° 60° 80° 140° 120° 100°
45° 70° 65° 135° 110° 115°
55° 62° 63° 125° 118° 117°
40°40' 29°10' 110°10' 139°20' 150°50' 69°50'
б) γ' = 112°; в) α + γ = 111°11' ; г) γ = 84°; д) γ = 30°.
2. x = 40°.
3. Oтг. Б.

№ 73. Упражнение. Сбор на ъглите на триъгълник. Външен ъгъл на триъгълник

1. Oтг. Б.
2. а) ALK = 53°; б) ACB = 56°.
3. ACB = 36°; AHR = 36°.
4. a) ACH = 30°; б) ACL = 35°; в) ACB = 70°; г) ABC = 50°.

№ 74. ПОДГОТВЯМ СЕ ЗА НВО

2. Oтг. Б.
3. Oтг. Г.

№ 75. ОБОБЩЕНИЕ. АЗ СЕ ОЦЕНЯВАМ

1. Oтг. В. 2. х = 40°. 3. отг. Б. 4. BKC = 136°.
5. a) ABC = 50°; BAC = 40°; б) AOC = 90°; ACO = 70°; OAC = 20°.

ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ

№ 76. ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ

1. а) MN = 5,5 cm; PM = 7,7 cm; BC = 3,3 cm. б) C = 40°; в) Ρ∆ABC = Ρ∆MNP = 10,5 cm, AB = 3 cm;
г) C : N = 50 : 100 = 1 : 2.
2. NP = n + 4 cm; n = 3 cm; AB = n = 3 cm; AC = n + 2 = 5 cm; BC = n + 4 = 7 cm.
3. Oтг. В.

№ 77. ПЪРВИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ТРИЪГЪЛНИЦИ

1. а) Разглеждаме ∆ABC и ∆MNP.
1) AC = MP = 6 cm (по условие)
2) BC = NP = 8 cm (по условие)
1
 3) 
 P = C = 90° (по условие)
⇒ ∆ABC ≅ ∆MNP по I признак.
б) P∆MNP = 24 cm.
2. Oтг. В.
3.
а) Разгл. ∆ABC и ∆DCB. б) От ∆ABC ≅ ∆DCB в) От ∆ABC ≅ ∆DCB г) Ъглите ABC и DCB
1) AC = BD (по условие) ⇒ AB = DC ⇒ ABC = DCB са кръстни ъгли,
2) BC (обща страна получени при
за ∆ABC и ∆DCB) пресичането на AB и
3) ACB = DBC CD с правата BC.
(кръстни ъгли) От ABC = DCB
⇒ ∆ABC ≅ ∆DCB по I ⇒ AB || CD
признак

№ 78. УПРАЖНЕНИЕ. ПЪРВИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ТРИЪГЪЛНИЦИ

1. Отг. Б.
2. а) Разглеждаме ∆ABC и ∆BED.
1) AC = BC (по условие)
2) AB = BE (по условие)
3) BAC = EBD = 90° (по условие)
⇒ ∆ABC ≅ ∆BED по I признак,
тогава BC = ED.
б) ABC = BED
CBE = 180° – (ABC + DBE)
= 180° – (BED + 90°) =
= 90° – BED = BDE.
3. Доказателство:
От ∆AMC ≅ ∆A1M1C1 (по условие) следва, че AM = A1M1, AC = A1C1 и A = A1, като съответни
елементи в еднакви триъгълници.
Разглеждаме ∆ABC и ∆A1B1C1.
1) AB = A1B1 (2AM = 2A1M1)
2) AC = A1C1
3) BAC = B1A1C1
⇒ ∆ABC ≅ ∆A1B1C1 по I признак.

№ 79. ВТОРИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ТРИЪГЪЛНИЦИ

1. а) Разглеждаме ∆ABC и ∆ABD.
1) AB – обща страна
2) CAB = DAB (AB – ъглополовяща)
3) CBA = DBA (AB – ъглополовяща)
⇒ ∆ABC ≅ ∆ABD по II признак.
б) От ∆ABC ≅ ∆ABD
⇒ AC = AD и BC = BD, като съответни елементи в еднакви триъгълници.
2. а) Разглеждаме ∆AHM и ∆BDM.
1) AMH = BMD (връхни ъгли)
2) MAH = MBD (AMH = BMD и AHM = BDM = 90°)
3) AM = BM (CM – медиана)
⇒ ∆AHM ≅ ∆BDM по II признак.
3. Отг. В.

№ 80. УПРАЖНЕНИЕ. ВТОРИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ТРИЪГЪЛНИЦИ

1. а) A = 50°, B = 60°, C = 70°.
б) N = 60°, P = 70°, M = 50°.
в) Разглеждаме ∆ABC и ∆MNP.
2
 1) AC = MP = 7 cm (по условие)
2) C = P = 70°
3) 
 A = M = 50°
⇒ ∆ABC ≅ ∆MNP по II признак.
2.
№ Твърдение Да/Не
1. Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако имат съответно равни катет и Да
остър ъгъл.
2. Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако имат съответно равни Да
хипотенуза и остър ъгъл.
3. Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако имат съответно равни катети. Да
4. Два триъгълника са еднакви, ако имат съответно равни ъгли. Не
5. В еднаквите триъгълници съответните височини са равни. Да
3.
Доказателство:
От ∆AHC ≅ ∆A1H1C1 (по условие) следва, че AC = A1C1, и A = A, като съответни елементи в
еднакви триъгълници.
Разглеждаме ∆ABC и ∆A1B1C1.
1) AC = A1C1 (по условие)
2) A = A1
3) B = B1
⇒ ∆ABC ≅ ∆A1B1C1 по II признак

№ 81. РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК. РАВНОСТРАНЕН ТРИЪГЪЛНИК

1.
α β γ α+β
1) 24° 24° 132° 48°
2) 77° 77° 26° 154°
3) 72° 72° 36° 144°
4) 55° 55° 70° 110°
5) 60° 60° 60° 120°
6) 42°40' 42°40' 94°40' 85°20'
7) 37°30' 37°30' 105° 75°
8) 56°30' 56°30' 67° 113°
2. AC = 8 cm, BC = 8 cm
3. a) Означаваме A и B с х, C = 2х
⇒ х + х + 2x = 180°.
4x = 180
x = 45°
A = 45°; B = 45°; C = 90° ⇒ ∆ABC е правоъгълен.
б) Означаваме A и B с х, C = х + 45°
⇒ х + х + x + 45° = 180°.
3x = 180° – 45°
3x = 135°
x = 45°
A = 45°; B = 45°; C = 90° ⇒ ∆ABC е правоъгълен.

3
№ 82. УПРАЖНЕНИЕ. РАВНОБЕДРЕН И РАВНОСТРАНЕН ТРИЪГЪЛНИК
1. 1. Да, 2. Не, 3. Да, 4. Не, 5. Да.
2. а) M = 30°, N = 30°, C = 120°.
б) MN = 21cm.
3. Отг. В.
4. Доказателство:
Разглеждаме ∆AMC и ∆BNC.
1) CN = CM (по условие)
2) AC = BC (по условие)
3) 
 C – общ
⇒ ∆AMC ≅ ∆BNC по I признак.

№ 83. СИМЕТРАЛА НА ОТСЕЧКА. ПОСТРОЯВАНЕ НА СИМЕТРАЛА НА ДАДЕНА ОТСЕЧКА

1. а) перпендикулярна, средата ѝ;
б) равни разстояния;
в) симетралата.
2. а) PB = 7 cm; б) BAP = 35°; в) ABC = 50°; г) AP + PC = 11 cm; д) P∆APC = 26 cm.

№ 84. УПРАЖНЕНИЕ. СИМЕТРАЛА НА ОТСЕЧКА

1. 1. Да, 2. Да, 3. Не, 4. Да, 5. Не.
2. а) CAM = 70°, AMC = 70°, ACM = 40°.
б) BAC = 70°, ABC = 35°, ACB = 75°.
3. б) BOC = 110°, OBC = 35°, OCB = 35°.

№ 85. ТРЕТИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ТРИЪГЪЛНИЦИ

1. Отг. В.
2. а) AB = 12 cm, BC = 15 cm, AC = 21 cm.
б) MN = 12 cm, NP = 15 cm, MP = 21 cm.

№ 86. ПЕРПЕНДИКУЛЯР ОТ ТОЧКА ДО ПРАВА

1. а) спускаме;
б) издигне;
в) перпендикуляр;
г) пета;
д) разстояние;
е) наклонена.
2. Отг. Г.
3. а) 30 cm; б) 4 cm.

№ 87. ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК С ЪГЪЛ 30°

1. а) AB = 14 cm;
б) BC = 7.2 cm;
в) BC = 6 cm, AB = 12 cm;
г) BC = 6.2 cm, AB = 12.4 cm;
д) BC = 3.1 cm, AB = 6.2 cm.
2. а) BAC = 30°;
б) ABC = 30°;
в) BAC = 30°.
BC
3. BH = = 5 cm
2
S∆ABC = 25 cm2

№ 88. УПРАЖНЕНИЕ. ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК С ЪГЪЛ 30°

1. а) BH = 3 cm;
б) AH = 10 cm.
2. а) ABC = 60°, BCH = 30°;
4
 б) BH = 4 cm, BC = 8 cm, AB = 16 cm, AH = 12 cm.
3. а) CAL = BAL = 30°;
б) AL = 6 cm, BL = 6 cm, BC = 9 cm.
4. Отг. Б.
№ 89. МЕДИАНА КЪМ ХИПОТЕНУЗА В ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК
1. а), б), г), e), ж).
2. а) BL = 6 cm;
б) CM = 2,7 cm;
в) BMC = 100°;
г) LMC = 54°.
3. а), г), в).
№ 90. УПРАЖНЕНИЕ. МЕДИАНА КЪМ ХИПОТЕНУЗА В ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК
1. а) AMC = 60°; ACM = 60°, MAC = 60°;
б) AM = 4,5 cm, P∆AMC = 13,5 cm.
2. а) A = 15°, B = 75°;
б) CMH = 30°, MCH = 60°;
в) CH = AB = 10 = 2, 5 cm; г) S∆ABC = 12,5 cm2.
4 4
3. Отг. А.
4. AB = 6,6 cm, DM = 3,3 cm.
№ 91. ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ДВА ПРАВОЪГЪЛНИ ТРИЪГЪЛНИКА
1. а) Разглеждаме ∆AOC и ∆BOD.
1. AO = BO (по условие)
2. AC = BD (по условие)
3. AOC = BOD = 90°
⇒ ∆AOC ≅ ∆BOD по признак за еднаквост на правоъгълни триъгълници.
в) CD = 28 cm.
2. а) Разглеждаме ∆ABC и ∆DCB.
1) CB – обща страна
2) AB = DC (по условие)
3)  ABC = DCB = 90°
⇒ ∆AOC ≅ ∆BOD по признак за еднаквост на правоъгълни триъгълници.
3. Отг. В.
№ 92. ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ЪГЪЛ. ПОСТРОЯВАНЕ НА ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ДАДЕН ЪГЪЛ
1. а) LD = 4,8 cm;
б) LH = 6,5 cm;
в) ACL = 32°;
г) BCL = 36°;
д) ACL = 36°.
2. а) LD = LH = 2 cm;
б) S∆ABL = 7 cm.
№ 93. УПРАЖНЕНИЕ. ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ЪГЪЛ
1. а) ABL = 110°;
б) ALB = 40°.
2. Отг. В.

№ 94. ВИСОЧИНА, ЪГЛОПОЛОВЯЩА И МЕДИАНА В РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК

1. а) AO = 9 cm;
б) AB = 14 cm;
в) BOC = 90°;
г) P∆ABC = 16 cm.
4. Отг. В.
5
№ 95. ПОДГОТВЯМ СЕ ЗА НВО
1. а) ECB = 45°;
б) равнобедрен;
в) ED;
г) AB.
2. Правоъгълните триъгълници ADC и BHC са еднакви, защото имат общ ъгъл при върха C
и катетът AD е равен на катета BH. Следователно отсечките AC и BC са равни, т.е. ∆ABC е
равнобедрен.
3. Отг. В.

№ 96. ОБОБЩЕНИЕ. АЗ СЕ ОЦЕНЯВАМ

1. 1. Да, 2. Да, 3. Не, 4. Да, 5. Да, 6. Не, 7. Да.
2. а) AO = 2,8 cm; б) AC = 9 cm; в) 1) ъглополовяща, 2) AB, 3) медиана, 4) OH = OC, 5) ∆AOD –
равностранен.
3. Отг. Б.
4. а) CL = 3 cm, BL = 6 cm; б) ABC = 30°, BAC = 60°.

№ 97. ЧИСЛОВИ НЕРАВЕНСТВА. СВОЙСТВА

1.
x е по-малко от – 7. а е по-голямо или b е не по-малко от Сборът на x и y е
равно на 3. a. неположителен.
x < –7 a≥3 b≥a x+y≤0

2. a) a – b = 6, a – b > 0 ⇒ a > b; б) a – b = − 1 , a – b < 0 ⇒ a < b.

6
№ 98. УПРАЖНЕНИЕ. ЧИСЛОВИ НЕРАВЕНСТВА
1.
а) x – y = (–5)8 x>y
б) x > –6, y < –8 x>y
в) –3x < –3y x>y
2.
p>4
Прибавете 6 към двете му страни. p + 6 > 10
Умножете по (–4) двете му страни. –4(p + 6) > –40
Извадете 5 от двете му страни. –4(p + 6) – 5 > –45
Разделете на 5 двете му страни. (–4(p + 6) – 5) : 5 > –9
3.
a) x + y < 4; б) a > –4, 6; в) x – y < 1 .
4
№ 99. ЛИНЕЙНО НЕРАВЕНСТВО С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО
1.
1; –2; –6; –1; –3; 7
I 2(x – 3) ≤ 4(x – 2) 1; 7
II (x – 2)(x + 2) < 0 –1; 1
III 4x > 20 –6; 7

IV –2(x + 5) – x ≥ 0 –6
V (x + 3) < (1 + x)(x – 1)
2
–2; –6; –3
6
№ 100. ЕКВИВАЛЕНТНИ НЕРАВЕНСТВА
1.
Неравенство Цел
2x2 – (3 – x2)(x – 3) < (1 – x)(x + 1) – (–x)3
2x2 – 3x + 9 + x3 – 3x2 < 1 – x2 + x3 Представяне на двете страни като
многочлени в нормален вид.
2x2 – 3x + x3 – 3x2 + x2 – x3 < 1 – 9 От едната страна на неравенството има само
едночлени, съдържащи x, а от другата страна
има само константи.
–3x < –8 Неравенство от вида ax < b.

x> 8 x < m или x > m.

3

2. а) y ≥ 1; б) x ∈ (–∞; +∞); в) z ≥ 1 .
5
3. Отг. Да; Не; Не.

№ 101. ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕШЕНИЯТА НА ЛИНЕЙНО НЕРАВЕНСТВО С ЧИСЛОВИ

ИНТЕРВАЛИ И ГРАФИЧНО ВЪРХУ ЧИСЛОВАТА ОС
1.
Неравенство Числов интервал Изобразяване върху
числовата ос
x > –3 x ∈ (–3; +∞)
–3 +∞
x ≥ –4,5 x ∈ [–4,5; +∞)
–4,5 +∞

x< 3
7 (
x ∈ −; + 3
7 ) –∞ 3
7

x ≤ −1 2
3 (
x ∈ −; −1 2
3 –∞
−1 2
3

( (
2. а) x ∈ −; + 5  б) y ∈ 3 19 ; +
6  30 )
3.

Числа: –3; –2,5; −2 1 ; –1; 0; 6; 6,1; 9 Условие

7
(6; +∞) 6,1; 9 Най-малкото цяло число от интервала е:
7

(
Най-голямото цяло число от интервала е:
−; − 16  –3; –2,5 –3
7 
[–3; +∞) Целите отрицателни числа от интервала
–3; –2,5; −2 1 ; –1; 0; 6; 6,1; 9 са: –3; –2; –1
7

(–∞; +∞) –3; –2,5; −2 1 ; –1; 0; 6; 6,1; 9

7
7
№ 102. УПРАЖНЕНИЕ. ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕШЕНИЯТА НА ЛИНЕЙНО НЕРАВЕНСТВО С
ЧИСЛОВИ ИНТЕРВАЛИ И ГРАФИЧНО ВЪРХУ ЧИСЛОВАТА ОС
1. a) 0; б) 0.
2. a) 4; б) –5.
3. a) 10; б) –10.

№ 103. НЕРАВЕНСТВА, СВЕЖДАЩИ СЕ КЪМ ЛИНЕЙНИ

1. a) x < 2 ; б) Няма решение.
3
2. a) x > 1; б) Всяко х е решение.
3. Да; Не.

№ 104. УПРАЖНЕНИЕ. НЕРАВЕНСТВА, СВЕЖДАЩИ СЕ КЪМ ЛИНЕЙНИ.

1. а) x ∈ (0; ∞); a = –729 не е решение на неравенството; b = 2019 е решение на неравенството;
б) y ∈ [3; ∞); a = 2 не е решение на неравенството; b = 0 не е решение на неравенството;
в) x ∈ (–∞; ∞); a е решение на неравенството; b е решение на неравенството.
2. P ≤ Q; x ∈ [11; ∞); Най-малката стойност на x е 11.

№ 105. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛИНЕЙНИ НЕРАВЕНСТВА

1.
а) Съставете изрази за:

x2
● лицето на равнобедрения правоъгълен триъгълник;
2

x ( x + 4)
● лицето на триъгълника след увеличението на катета му;
2

x ( x + 4) x 2
● разликата от лицата на втория и първия триъгълник. −
2 2

б) Неравенството, което удовлетворява х, е: x ( x + 4) x 2

− <5
2 2
в) Решете неравенството от подточка б). x ∈ (–∞; 2,5)
г) Най-голямата цяла стойност на х: x=2

2.

Съставете изрази за броя на учениците:

● в 7.а клас; x
● в 7.б клас; x–5
x
● заминали на екскурзия. + x−5
2
x
Съставете неравенство. + x − 5 > 40
2
Решете неравенството. x ∈ (30; –∞)
Намерете колко най-малко ученици учат в 7.а клас. Най-малко 31 ученици.

№ 107. НЕРАВЕНСТВА МЕЖДУ СТРАНИ И ЪГЛИ В ТРИЪГЪЛНИКА

1. a) BC < AC < AB; б) AB < AC < BC; в) AC < BC < AB.
2. a) ACB < BAC < ABC; б) BAC < ABC < ACB; в) BAC < ABC = ACB.
8
 3. б) C
● ВС с отсечките АВ и АС; L 65°
В ∆АВС : BAC < ACB ⇒ BC < AB
50° 65° 25°
BAC < ABC ⇒ BC<AC 40° 25°
● CL с отсечките ВС, BH и AH. A H B
В ∆ВСL : CBL < CLB ⇒ CL < BC
Разглеждаме ∆BCL и ∆BHL. В ∆ВHL:
1) BL – обща страна HBL < HLB ⇒ LH < BH
2) CBL = HBL ⇒ ∆BCL @ ∆BHL ⇒ CL < BH
3) BLC = BLH ⇒ CL = HL В ∆AHL: HAL < ALH ⇒ LH < AH
⇒ CL < AH
№ 108. НЕРАВЕНСТВО НА ТРИЪГЪЛНИКА
1. Едно възможно решение: a = 13 cm, b = 4 cm, c = 10 cm;
a = 2 dm, b = 8 cm, c = 14 cm.
2. a = 6 cm, b = 10 cm, c = 6 cm или c = 10 cm
a = 1 m, b = 5 dm, c = 1 m.
3. Не; Да.

№ 111. ОБОБЩЕНИЕ. ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА КЛАСНА РАБОТА

1. Отг. В.
2. Отг. Г.
3. Отг. Б.
4. Отг. Г.
5. Отг. В.
6. Отг. В.
7. Отг. Б.
8. Отг. Б.
9. Отг. Г.
10. Отг. Г.

(
11. а) x ∈ −∞;9 1  ; б) 4,5.
3 
12. а) MPB = 150°; б) 32 cm.
13. 2.

№ 112. УСПОРЕДНИК. СВОЙСТВА

1. а) AD = 1 cm и PABCD = 22 cm; б) PABCD = 26 cm; в) AB + AD = 11 cm, AB = 7 cm;
г) AB = 6 cm, BC = 3,5 cm. D C
2. От ABCD е успоредник ⇒ правата AD е успоредна на BC и 2x – 30º x
C + D = 180° като прилежащи ъгли.
Тогава 2х – 30° + х = 180°, x = 70°
3. a) AC = 13 cm, DO = 4 cm; б) AC = 10 cm, BD = 7 cm, BO = 3,5 cm; A B
в) AC = 2(x + 3); 2x + 2(x + 3) = 17, x = 2,75, BD = 5,5 cm, AC = 11,5 cm.

№ 113. УПРАЖНЕНИЕ. СВОЙСТВА НА УСПОРЕДНИК

1. HBC = 30°; ABC = 150°; BCD = 30°; ADC = 150°; BAD = 30°.
2. a) NBC = ANB =70°; ABC = 140°; ADC = ABC = 140°; DAB = BCD =40°.
б) ∆ABN е равнобедрен и AB = AN = 9 cm. Триъгълникът BCM е равнобедрен,
защото ABN = BMC – кръстни ъгли, но ABN = NBC ⇒ NBC = CMB.
Тогава BC = CM = 5 cm.
PABCD = 28 cm.
3. a) AC = 16 cm;
б) AO = 9 cm, AM = 6 cm, MO = 3 cm.

9
№ 114. ПРИЗНАЦИ ЗА УСПОРЕДНИК
1. Четириъгълниците I, III и IV са успоредници.
2.
б) MB = DN
Дадено: а) ΔAMD ≅ ΔCNB в) AM = CN
и BDN = MBD
Решение: От ABCD е успоредник От BDN = MBD От ABCD –
⇒ BO = DO (1) и ⇒ BM ‌‌‌‌‌|| DN (1) успоредник
AO = CO. MB = DN ⇒ DO = BO (1)
От ΔAMD @ ΔCNB (по условие) (2) и AO = CO
⇒ AM = CN От (1) и (2) AM = CN (по условие)
⇒ MO = NO (2) ⇒ MBND е ⇒ MO = NO (2)
От (1) и (2) успоредник. От (1) и (2)
⇒ MBND е успоредник. ⇒ MBND е успоредник.

№ 116. ПРАВОЪГЪЛНИК
1. а) P∆BCO = 26 cm; б) BDC = 40°; в) BOM = 35°.
2. а) AOB = 120°; б) BD = 14 cm; в) AD = 7,5 cm.
3. Отг. B.

№ 117. РОМБ
1. а) ACB = 58°; б) PABCD = 72 cm, ADC = 40°; в) ABC = 60°.
2. 1. Винаги; 2. Никога; 3. Понякога; 4. Винаги.

№ 118. КВАДРАТ
1. а) PABCD = 44 cm; б) AMD = 112,5°.
2. Отг. Б.

№ 119. УПРАЖНЕНИЕ. ВИДОВЕ УСПОРЕДНИЦИ

1. а) BOC = 41°; б) COD = 90°; в) AD = 7 cm; г) DBC = 65°.
2. a) S∆COD = 24 cm2; б) PABCD = 40 cm.
3. а) Точка M лежи на симетралата на отсечката AC ⇒ MA = MC и триъгълникът AMC е
равнобедрен ⇒ ACM = CAM; б) ACB = 45°. Ако BAM = 25°, то AMC = 140°;
в) Ако AMC = 150°, то ACM = 15°.

№ 120. ПОДГОТВЯМ СЕ ЗА НВО

1. Отг. Б.
2. Отг. Б.

№ 121. ОБОБЩЕНИЕ
1. Отг. Г.
2. Верните твърдения са а), б), в), д), и ж).

ЕЛЕМЕНТИ ОТ ВЕРОЯТНОСТИ И СТАТИСТИКА

№ 122, 123. ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДАННИ. ПОСТРОЯВАНЕ И

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА КРЪГОВА ДИАГРАМА
1. а) 735 ученици; б) 609 ученици; в) 5400 ученици; г) 4680 ученици.
2.
Вид зеленчуци Картофи Моркови Домати Чушки Други
Количество, kg 72 30 54 24 36
Мярка на централен ъгъл 120° 50° 90° 40° 60°

10
 3.
Хищници Тревопасни Примати Птици Земноводни Общо
Брой 24 15 8 34 27 108
Процентен дял 22,2 13,9 7,4 31,5 25
Централен ъгъл 80° 50° 27° 113° 90°

№ 124. ЗАДАЧИ ОТ ВЕРОЯТНОСТ НА СЪБИТИЯ

1 9 4
1. а) 1 ; б) 1 ; в) ; г) ; д) .
35 5 7 35 35
2. a) ноември; слънчев; май; б) 4 .
9
№ 125. ОБОБЩЕНИЕ
1. а)
Торти Напитки Кремове Други Общо
Процентен дял 45% 30% 20% 5% 100%
Централен ъгъл 162° 108° 72° 18° 360°
б) 279 лв.; 620 лв.
2.
Раздели Процентен дял Брой задачи Мярка на централен
ъгъл
Успоредник 15 189 54°
Уравнения 20 252 72°
Основни фигури 10 126 36°
Еднакви триъгълници 20 252 72°
Неравенства 15 189 54°
Цели изрази 15 189 54°
Вероятности и 5 63 18°
статистика
1 9
б) 1260 задачи; г) ; .
20 20
№ 128. ГОДИШЕН ПРЕГОВОР
1. Отг. Б.
2. а) x(x – 1)2;
б) a(b + a)(ab – 1);
в) (x + 1)2 (x – 1);
г) (5ab + 5b +1)(a – 1).
3. a) A = –24x2, B = –x2 + 4;
б) A + B = (2 – 5x)(2 + 5x), A – 25B = (x – 10)(x + 10).

№ 129. УРАВНЕНИЯ И НЕРАВЕНСТВА

1. a) M = 9x2 – 15x – 6, N = 9x2 – 12x + 2;
8 8
б) M = N при x = − ; M < N при x > − ; в) x = – 3.
3 3
2. x1 = 0 ∈ [–1,5; ∞); x2 = –1,5 ∈ [–1,5; ∞); x3 = –2 ∉ [–1,5; ∞).

11
 3.
Брой пътници На спирка А: След спирка На спирка В: След спирка В
преди спирка А
А слезли качили се слезли

х 2x 6x x+ 4 x 5 39
7 7 7
28 8 24 44

а) Решаваме уравнението x − 2 x + 6 x − 5 = 39 ; x = 28. Преди спирка А в трамвая е имало

7 7
28 пътници.
б) Решаваме неравенството x − 2 x + 6 x − 5 ≤ 55 ; x ≤ 38 2 . Най-голямото естествено число, кратно
7 7 11
на 7, което е решение на неравенството, е 35. Преди спирка А в трамвая е имало най-много 35
пътници.
4.
v, km/h t, h s, km

По течението x + 1,5 1 h 15 min = 1 15 h ( x +1, 5) . 1 1

60 4

Срещу течението x – 1,5 1 h 24 min = 1 24 h ( x −1, 5) . 1 2

60 5

Уравнение: ( x +1, 5) . 1 1 = ( x −1, 5) . 1 2 ; x = 26, 5 .

4 5
Разстоянието между двете пристанища е s = ( 26, 5 + 1, 5) .1 = 35 km.
1
4
№ 130. ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ
1. а), в), г), е).
2. а) MNP = 30°; NMP = 60°; MPN = 90°;
б) MP = 2 cm;
в) MPH = 30°;
г) MH = 1 cm; NH = 3 cm.
3. Отг. В.
4. а) BAC = 15°; ABC = 75°; ACB = 90°;
б) BMC = 30°;
в) S∆ABC = 32 cm2.

№ 131. УСПОРЕДНИК. ВИДОВЕ УСПОРЕДНИЦИ

1. а) DM = MC = CN = 4 cm; б) DN = 9 cm.
2. а) BAD = 120°; ABC = 60°; BCD = 120°; CDA = 60°; б) равнобедрен; равностранен;
правоъгълен; перпендикулярна; ромб; два, ON; BD.
3. а), б), в), д), е).

12