ТЕМА 4

ЕДНАКВИ
ТРИЪГЪЛНИЦИ
(Урок № 63 – Урок № 83)

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

• признаци за еднаквост на два триъгълника;
• равнобедрен триъгълник, свойства;
• правоъгълен триъгълник с ъгъл 30º;
• медиана към хипотенузата
на правоъгълен триъгълник;
• ъглополовяща на ъгъл;
• симетрала на отсечка.

УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да откриват еднакви триъгълници;
• да доказват еднаквост на триъгълници;
• да прилагат свойствата на равнобедрен триъгълник,
медиана към хипотенузата в правоъгълен триъгълник
и правоъгълен триъгълник с ъгъл 30º;
• да прилагат признаците и свойствата на симетрала и
ъглополовяща;
• да построяват симетрала на отсечка и ъглополовяща
на ъгъл.
Към съдържанието
63. ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ. ВЪВЕДЕНИЕ

На чертежа са начертани два триъгълника

ABC и A1B1C1.
При измерване с линия с деления и с транспортир
установяваме, че:
AB = A1B1, BC = B1C1, AC = A1C1;
 A =  A1 ,  B =  B1,  C = C1.
Ако изрежем  ABC и го наложим върху  A1 B1C1
така, че върхът A ≡ A1 и върхът B ≡ B1, ще установим,
че в полуравнината λ e и върхът C ≡ C1. За тези два
триъгълника (  ABC и  A1 B1C1 ) казваме, че са
еднакви.
Те имат:
• съответни върхове –  върховете A и A1, B и B1, C и C1, които при налагане
съвпадат;
• съответни страни –  страните AB и A1B1, BC и B1C1, AC и A1C1,
които при налагане съвпадат;
• съответни ъгли –   BAC и  B1 A1C1 ,  ABC и  A1 B1C1 ,  ACB
и  A1C1 B1 , които при налагане съвпадат.
Казваме, че:
• Страната A1B1 е съответно равна на страната AB.
• Страната B1C1 е съответно равна на страната BC.
• Страната A1C1 е съответно равна на страната AC.
• Ъгъл A1 е съответно равен на ъгъл A.
• Ъгъл B1 е съответно равен на ъгъл B.
• Ъгъл C1 е съответно равен на ъгъл C.
Тези шест твърдения е прието да се изказват и така:
• Страните A1B1, B1C1, A1C1 са съответно равни на страните AB, BC, AC.
•  A1 ,  B1 ,  C1 са съответно равни на  A,  B,  C.

O Еднакви триъгълници
Два триъгълника, които имат съответно равни страни и съответно равни ъгли,
се наричат еднакви.

Означения: VABC ≅ VA1B1C1.

Четем: “Триъгълникът ABC е еднакъв на триъгълника A1B1C1”.

!  A =  A1 AB = A1 B1
Aко  B =  B1 и BC = B1C 1 , то VABC ≅ VA1B1C1.
 C =  C1 CA = C 1 A1

Прието е записът VABC ≅ VA1B1C1 да показва, че върховете A1, B1, C1 са

съответни на върховете A, B, C.
140
Към съдържанието
 В ежедневието често се използва понятието “еднаквост”. Казваме, че две фигури са
еднакви, когато имат една и съща форма и са с едни и същи размери, т.е. при налагане на
едната фигура върху другата те съвпадат.

ЗАДАЧА 1 На чертежа е начертана двойка еднакви триъгълници. Посочени са съответните

им страни и съответните им ъгли. Запишете, че триъгълниците са еднакви.
Решение:
Върховете X, Y, Z са съответни на
върховете D, E, F
⇒  X Y Z ≅  DE F .

! Свойства на еднаквите триъгълници

1. Ако 1 ≅ 2 , то 2 ≅ 1 .
V1 V3
V2 2. Ако 1 ≅ 2 и 2 ≅ 3 , то 1 ≅ 3.

Тези свойства са следствия от определението за еднаквост на триъгълници и

съответните свойства на числата.

ЗАДАЧА 2 Дадени са  MNP и  RST с означени дадени елементи. Да се докаже, че тези

триъгълници са еднакви.
Решение:
Триъгълниците MNP и RST имат:
MN = RS = a,  M =  R = 40°;,
MP = RT = b,  P =  T = 60°;.
PN = TS = c,

От свойството на ъглите в триъгълник

⇒  N = 180 − ( 40 + 60 ) = 80 и  S = 80 , т.е. = S 80.
N =
V MNP и VRST имат три двойки съответно равни страни и три двойки

съответно равни ъгли, откъдето следва, че са еднакви:
 MNP ≅  RST .(по определение).
Теоремите, които определят условия, осигуряващи еднаквостта на два
триъгълника, ще наричаме признаци за еднаквост на два триъгълника.

ЗАДАЧИ 1 Два триъгълника са еднакви и единият в) VMNP ≅ VXYZ ;
има страни, равни на 5 cm, 6 cm, г) VABC ≅ VMNP.
7 cm. Намерете страните на другия 4 На чертежа са начертани еднакви
триъгълник. три­ъгълници с дадени елементи. На­
2 Два триъгълника са еднакви и единият ме­­ре­те елементите, означени с x.
от тях има ъгли 50º и 70º. Намерете а) б)
трите ъгъла на другия триъгълник.
3 Напишете равенствата на съответни­
те страни в еднаквите триъгълници:
а)  A1 B1C1 ≅  ABC ;
б)  A1 B1C1 ≅  A2 B 2C 2 ;

141
Към съдържанието
64. ПЪРВИ ПРИЗНАК НА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ
ЗАДАЧА 1 Начертани са два триъгълника ABC и A1B1C1,
като AB = A1B1 = 5 cm, AC = A1C1 = 4 cm и
 BAC =
= B1 A1C1 40. Измерете и сравнете:
а) страните BC и B1C1;
б)  ABC и  A1 B1C1 ; в)  ACB и  A1C1 B1.
Решение:
Измерваме с линия:
а) BC = 3,2 cm, B1C1 = 3,2 cm ⇒ BC = B1C1.
Измерваме с транспортир.
б)  ABC =  B = 53° 
⇒  B =  B1
 A1 B1C1 =  B1 = 53°
в)  ACB =  C = 87° 
⇒  C =  C1
 A1C1 B1 =  C1 = 87°

В условието на Задача 1 за VABC и VA1B1C1 са дадени

три двойки съответно равни елементи:

Чрез измерване забелязахме, че и останалите три

двойки съответни елементи са равни:

От тези 6 равенства и от определението за еднаквост на

два триъгълника следва, че VABC ≅ VA1B1C1 .

Ако разгледаме други два триъгълника MNP и M1N1P1, за които са изпълнени

трите равенства: MN = M1N1, NP = N1P1 и  N =  N1 ,
може да се провери, че следва и верността на другите три равенства:
PM = P1M1,  P =  P1 и  M =  M 1 , т.е. MNP ≅ M1N1P1 .

T Първи признак за еднаквост на два триъгълника

Ако две страни и ъгъл между тях от един триъгълник са съответно равни на две
страни и ъгъл между тях от друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.

ЗАДАЧА 2 Приложете първи признак за еднаквост на два триъгълника, като използвате

равенствата на съответните им елементи, означени на чертежа.
Решение:
 AB = NM

От  BC = MP ⇒  ABC ≅  NMP
 B =  M (= 90 ) (по I признак).

142
Към съдържанието
 ! Първи признак може да се използва за чертане на триъгълник, еднакъв на даден
триъгълник. Първо с транспортир начертаваме ъгъл, равен на един от ъглите на
дадения триъгълник, и върху раменете на този ъгъл нанасяме отсечки, равни на
прилежащите страни на избрания ъгъл.

ЗАДАЧА 3 На чертежите а) и б) са начертани двойки защриховани триъгълници и са

отбелязани дадените елементи. Докажете, че тези триъгълници са еднакви.

а) б)

Решение:
а) Р
 азглеждаме VAHC и VBHC б) Разглеждаме VOAB и VOA1B1
AH
= BH =( 2) OA OA
= = 1 ( 2)
CH = CH (обща страна) OB OB
= = 1 ( 1)
=
 AHC = BHC (  90 ) (съседни  AOB =  A1OB1 (общ ъгъл)
ъгли)
⇒  AHC ≅  BHC (по І признак). ⇒  OAB ≅ O A1 B1 (по І признак).


ЗАДАЧИ 1 Начертайте два триъгълника ABC и A1B1C1, ако са дадени:
а) AB =  A1B1 = 4 cm, б) AB =  A1B1 = 3 cm,
AC = A1C1 = 3 cm, BC = B1C1 = 2 cm,
SA = SA1 = 40°; SB = SB1 = 45°.
Докажете, че VABC ≅ V A1B1C1 .

2 На чертежите а), б), в), г) са начертани геометрични фигури, които имат по два
оцветени триъгълника и са с отбелязани дадени елементи. Докажете, че тези два
триъгълника са еднакви.
а) a ∩ b; б) OC ⊥ АB; в) l – ъглополовяща; г) а | | b ∩ c.

Към съдържанието 143

65. ПЪРВИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ. УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Отсечките AB и CD се пресичат в точка M, която е среда на всяка от тях.
Докажете, че:
а) AD = BC;
б)  DAM =  CBM ;,  ADM =  BCM ;.
Решение:
а) Разглеждаме  AMD и  BMC AM = BM (по условие)
DM = CM (по условие)
 AMD =  BMC (връхни ъгли)
⇒  AMD ≅  BMC (по І признак)
⇒ AD = BC като съответни страни в еднакви триъгълници.
б) От  AMD ≅  BMC (условие а)) ⇒  DAM =  CBM к ато съответни ъгли в
 ADM =  BCM еднакви триъгълници.

ЗАДАЧА 2 За правите a, b, c е дадено, че (a || b) ∩ c в точките A ∈ a и B ∈ b.

Ако AM = BN, докажете, че MB || AN.
Дадено: (a || b) ∩ c, A и M ∈ a, B и N ∈ b, AM = BN
Да се докаже: MB || NA
Доказателство:
Разглеждаме  MAB и  NBA AB = AB (oбща страна)
AM = BN (по условие)
 MAB =  NBA (кръстни ъгли)
⇒  MAB ≅  NBA (по І признак)
⇒  MBA =  NAB като съответни ъгли в еднакви триъгълници.
От (MB, NA) ∩ AB и  MBA =  NAB (кръстни ъгли)
⇒ MB || NA по признак за успоредност на две прави.

ЗАДАЧА 3 Докажете, че два триъгълника са еднакви, ако имат съответно равни страна, медиана
към тази страна и ъгъл между страната и медианата.
Дадено:  ABC и  A1 B1C1 ,
AC = A1C1, BM = B1 M1 (медиана),
 AMB =  A1M 1 B1.
Да се докаже:  ABC ≅  A1 B1C1.
Доказателство:
1. Разглеждаме  ABM и  A1 B1M 1 BM = B1M 1
(
AM = A1M 1 1 AC = 1 A1C1
2 2 )
 AMB =  A1M 1 B1 (по условие)
⇒  ABM ≅  A1 B1M 1 (по І признак)
⇒ съответните им елементи са равни, т.е.  MAB =
= M 1 A1 B1 , AB A1 B1.

144
Към съдържанието
 2. Разглеждаме  ABC и  A1 B1C1 AB = A1 B1 (от 1. )
AC = A1C1 (по условие)
 A =  A1 (от 1. )
⇒  ABC ≅  A1 B1C1 (по І признак).
3. Чрез аналогични разсъждения се доказва твърдението и в другите два случая.

ЗАДАЧА 4 Даден е равнобедрен ABC (CA = CB). На продъл­жението на страните AC и BC

са взети съответно точки M и N така, че CM = CN. Докажете, че:
а)  ACN ≅  BCM ; б)  ABN ≅  BAM .
Дадено:
 ABC (CА = CB) – равнобедрен,
CM = CN
Да се докаже:
а)  ACN ≅  BCM ;
б)  ABN ≅  BAM .

Доказателство:
а) Разглеждаме  ACN и  BCM AC = BC (по условие)
CN = CM (по условие)
 ACN =  BCM (връхни ъгли)
⇒  ACN ≅  BCM ;(по І признак).

б) От условие а)  ACN ≅  BCM ;и съответните им елементи

са равни AN = BM (1)
1 =  2 (2)
Разглеждаме  ABN и  BAM AN = BM
1 =  2
BN = AM (сбор на равни отсечки)
⇒  ABN ≅  BAM (по І признак).


ЗАДАЧИ 1 На черт. а), б), в), г) са означени рав­ 2 В VABC AL е ъглополовяща (L ∈ CB).
ни елементи. Ако AP = AQ, като P ∈ AB и Q ∈ AC,
Докажете, че VABC ≅ VBAD. докажете, че QL = PL.
3 За VABC и VA1B1C1 е дадено:
а) страните AB и A1B1, медианите CM
и C1M1 и AMC и A1M1C1 са равни;
б) страните BC и B1C1, медианите AM
и A1M1 и AMВ и A1M1В1 са равни.
Да се докаже, че  ABC ≅  A1 B1C1.

Към съдържанието 145

66. ВТОРИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ
ЗАДАЧА 1 Начертани са два триъгълника ABC и A1B1C1, като
AB = A1B1 = 6 cm, 
= A = A1 45 и =B = B1 30.
Измерете и сравнете:
а) страните BC и B1C1; б) страните AC и A1C1;
в) C и C1.
Решение:
Измерваме с линия:
а) BC = 4,4 cm, B1C1 = 4,4 cm ⇒ BC = B1C1;
б) AC = 3,1 cm, A1C1 = 3,1 cm ⇒ AC = A1C1.
Измерваме с транспортир:
 
в)  C = 105 ,  C1 = 105 ⇒  C =  C1.

В Задача 1 от теоремата за сбор на ъглите в триъгълник, без да измерваме,

можем да намерим, че SC = SC1 = 180° – (30° + 45°) = 105°.

В условието на Задача 1 за VABC и VA1B1C1 са дадени AB = A1 B1

три двойки съответно равни елементи:  A =  A1
 B =  B1
⇓
Чрез измерване забелязахме, че и останалите три BC = B1C 1
двойки съответни елементи са равни: AC = A1C 1
 C =  C1
От тези 6 равенства и от определението за еднаквост на два триъгълника
следва, че VABC ≅ VA1B1C1 .
Ако разгледаме други два триъгълника MNP и M1N1P1, за които са изпълнени трите
равенства: NP = N=
1P1,
 N = N 1 ,  P  P1 , може да се провери, че следва и вер­
ността на другите три равенства:
MN = M1N1, MP = M1P1 и  M =  M 1 , т.е. MNP ≅ M1N1P1 .

T Втори признак за еднаквост на два триъгълника

Ако страна и два прилежащи ъгъла на един триъгълник са съответно равни на страна
и два прилежащи ъгъла от друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.

ЗАДАЧА 2 Приложете втори признак за еднаквост на два триъгълника, като използвате равен­
ствата на съответните им елементи, означени на чертежа.
Решение:
 XZ = BA
От  X =  B ⇒  XYZ ≅  BCA (по II признак).
  Z =  A
146 Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 На чертежите са начертани двойки защриховани триъгълници и са отбелязани
дадените елементи. Докажете, че тези триъгълници са еднакви.
a) a ∩ b = O б) (a | | b) ∩ c

Решение:
а) Разглеждаме  AOB и COD б) Разглеждаме  ANB и  BMA
OB = OD (по условие) AB – обща страна
 B =  D (по условие)  BAN =  ABM (кръстни)
 AOB =  COD (връхни ъгли)  NBA =  MAB (по условие)
⇒  AOB ≅  COD (по ІІ признак). ⇒  ANB ≅  BMA (по ІІ признак).

ЗАДАЧА 4 Докажете, че еднаквите триъгълници са равнолицеви.

Основна
Дадено:  ABC ≅  A1 B1C1
задача
Да се докаже: S ABC = S A1B1C 1
Доказателство: β β

1. Начертаваме височините AD и A1D1.

Toгава  ADB = 90°,  A1 D1 B1 = 90° .
2.  ABD ≅  A1 B1 D1AB = A1 B1
(по ІІ признак)  B =  B1 = β
 A =  A1 = 1, където S1 = 90° - b,
⇒ AD = A1D1 (съответни страни).
3. Означаваме AD = A1D1 = h и BC = B1C1 = a.
BC . AD B1C1 . A1 D1 a . h
=S ABC = = = S A1B1C 1 ⇒ S ABC = S A1B1C 1
2 2 2

Ако два триъгълника имат по два ъгъла, съответно равни (Задача 4), то и
третите им ъгли са съответно равни. Тогава два триъгълника са еднакви по
II признак и когато имат по страна и два ъгъла, съответно равни.


ЗАДАЧИ 1 Начертайте два триъгълника ABC и
A1B1C1, ако са дадени:
AB = A1B1 = 3 cm,
A = A1 = 30°, B = B1 = 50°.
Докажете, че VABC ≅ VA1B1C1.
2 Права a минава през средата на от­
сечка MN. Докажете, че точките M и
N се намират на равни разстояния от
правата a.
3 Дадени са V ABC и V A 1B 1C 1, като
B = B1 , ъглополовящите BL и B1L1
са равни и сключват равни ъгли съот­
ветно със страните AC и A1C1. Дока­
жете, че VABC ≅ VA1B1C1 .

Към съдържанието 147

67. ПЪРВИ И ВТОРИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ. УПРАЖНЕНИЕ
Когато трябва да докажем, че два триъгълника са еднакви, използваме
признаците за еднаквост на два триъгълника. Ако трябва да установим, че
две отсечки или два ъгъла са равни, достатъчно е да намерим два еднакви
триъгълника, на които тези отсечки или ъгли са съответни елементи.
В два еднакви триъгълника медианите, ъглополовящите и височините
през съответните върхове също се наричат съответни.

ЗАДАЧА 1 Да се докаже, че в еднаквите триъгълници:

Основна 1 съответните медиани са равни;
задача 2 съответните височини са равни;
3 съответните ъглополовящи са равни.

1 Дадено:  ABC ≅  A1 B1C1 , CM = C1M1 – медиани

Да се докаже: CM = C1M1
Доказателство:
1. О
 т определението за медиана следва, че точките
M и M1 са среди на AB и A1B1.
Тогава AM= MB = 1 AB, A= 1M 1 M
= 1 B1
1AB.
2 2 1 1
От AB = A1B1 (по условие) следва, че
1 AB = 1 A B , т.е. AM = A M .
1 1
2 2 1 1
2. Разглеждаме  AMC и  A1M 1C1
AC = A1C1 (по условие)
 A =  A1 (по условие) ⇒ АМС ≅ А1М1С1
AM = A1M 1 (от 1.) (по І признак)
⇒ CM = C1M1 като съответни страни в еднакви триъгълници.
2
Дадено:  ABC ≅  A1 B1C1 , CH и C1H1 – височини
Да се докаже: CH = C1H1
Доказателство:
1. О
 т определението за височина следва, че
CH ⊥ AB и C1H1 ⊥ A1B1, т.е.  H
= H= 1 90.
2. Разглеждаме  AHC и  A1 H1C1
(по условие)
AC = A1C1
 A =  A1 (по условие)
 H =  H 1 = 90° (от 1.)
⇒  AHC ≅  A1 H1C1 (по ІІ признак)
⇒ CH = C1H1 като съответни страни в еднакви триъгълници.

148 Към съдържанието

 3 Дадено:  ABC ≅  A1 B1C1 , CL и C1L1 – ъглополовящи
Да се докаже: CL = C1L1
Доказателство:
1. От определението за ъглополовяща следва, че
1 = 1  C и  2 = 1  C1 .,
2 2
От  C =  C1 (по условие) ⇒ 1 =  2,.
2. Разглеждаме  ALC и  A1 L1C1
AC = A1C1

 A =  A1
1 =  2
⇒  ALC ≅  A1 L1C1 (по ІІ признак)
⇒ CL = C1L1 като съответни страни в еднакви триъгълници.

ЗАДАЧА 2 За триъгълниците ABC и A1B1C1 е дадено: AB = A1B1, CM = C1M1,  CMB =  C1M 1 B1 ,

като M и M1 са среди съответно на AB и A1B1. Да се докаже  ABC ≅  A1 B1C1.
Доказателство:
1. По условие точките M и M1 са среди съответно на AB и A1B1.
Тогава AM
= MB = 1 AB и A= 1M 1 M
= 1 B1
1AB.
2 2 1 1
От AB = A1B1 (по условие) следва, че MB = M1B1.
2. Разглеждаме  MBC и  M 1 B1C1
 M =  M 1 (по условие)
CM = C1M 1 (по условие)
MB = M 1 B1 (от 1.)
⇒  MBC ≅  M 1 B1C1 (по І признак)
⇒  B =  B1,; BC = B1C1 като съответни елементи в еднакви
триъгълници.
3. Разглеждаме  ABC и  A1 B1C1 :
 B =  B1 ;(от 2.)
BC = B1C1 (от 2.)
AB = A1B1 (по условие)
⇒  ABC ≅  A1 B1C1. (по І признак).

ЗАДАЧИ 1 Две отсечки AB и CD се пресичат в 3 През средата M на отсечка AB е пре­
точка O, която е среда на всяка от тях. карана права p, перпендикулярна на
Докажете, че  ADC ≅  BCD. AB. Точката P от правата p (P ≠ M) е
съединена с точките A и B. Да се дока­
2 Два триъгълника ABC и ABD имат же, че PM е ъглополовяща на  APB.
обща основа AB. Страните AD и BC 4 Да се докаже, че ако точката L е от
са равни и сключват равни ъгли с ос­ ъглополовящата на даден ъгъл, тя е
новата. Докажете, че  ABC ≅  ABD. на равни разстояния от раменете му.

149
Към съдържанието
68. РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК.
РАВНОСТРАНЕН ТРИЪГЪЛНИК

О Равнобедрен триъгълник
Триъгълник, на който две от страните са равни, се нарича равнобедрен.

Означения:
AC = BC = b – бедра,
AB = c – основа

T СВОЙСТВО
В равнобедрения триъгълник ъглите при основата са равни.

Доказателство:
В ABC AC = BC = b.
Oт CL – ъглополовяща на С ⇒ 1 = 2.
От ALC ≅ BLC (по I признак) ⇒ A = B.

T ПРИЗНАК
В триъгълник срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу равни ъгли
лежат равни страни.

Доказателство:
В ABC A = B. От CH – височина
⇒ CH ⊥ AB ⇒ 3 = 4 = 90°.
Oт AHC ≅ BHC (по ІІ признак) ⇒ AC = BC.

Свойство на триъгълника
В равнобедрения триъгълник:
• по определение бедрата са равни;
• доказахме, че ъглите при основата са равни.
Tогава е вярно твърдението:

T В триъгълник срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу равни ъгли
лежат равни страни.

ЗАДАЧА 1 На чертежа са начертани триъгълници. Посочете равните страни и равните

ъгли и обосновете отговора.
а) б) в) г)

150 Към съдържанието

 Решение:
а) A = B = 70°; от свойството на триъгълника, че срещу равни ъгли
лежат равни страни ⇒ CA = CB.
Отг. б) A1B1 = B1C1 = C1A1; в) A2 = B2; г) A3 = B3 = C3

От свойството на ъглите в триъгълника α + β + γ = 180° и свойството на

равнобедрения триъгълник α = β получаваме α + α + γ = 180°, 2α = 180° – γ ,
γ
α = 90° − < 90°, т.е. ъгълът при основата на равнобедрен триъгълник е
2
остър ъгъл (т.е. не може да бъде прав или тъп ъгъл).

ЗАДАЧА 2 В равнобедрен триъгълник един от ъглите е 108º.

Намерете останалите два ъгъла.
Решение:
В равнобедрения триъгълник ъгълът при основата е остър (α < 90º).
Тогава ъгълът при върха γ = 108º.
2α + γ = 180º, 2α = 180º – 108º, α = 36º
Ъглите на равнобедрения триъгълник са 36º, 36º, 108º.

ЗАДАЧА 3 В равнобедрен триъгълник един от ъглите е 40°.

Намерете останалите два ъгъла.
Решение:
В условието на задачата не е уточнено кой от ъглите (α или γ) е 40°.
Разглеждаме два случая:

І случай: γ = 40°. От 2α + γ = 180° ІІ случай: α = 40º. От 2α + γ = 180º

⇒ α = 1 (180° − γ ) = 1 140° = 70°.
2 2
Отг. Ъглите на равнобедрения
триъгълник са 70º, 70º, 40º.

ЗАДАЧИ 1 Може ли ъгълът при основата на един
равнобедрен триъгълник да е тъп
ъгъл?
2 Намерете ъгъла между бедрата в рав­
но­бедрен триъгълник, ако ъгълът при
основата е:
а) 40º; б) 56º; в) 72º; г) 60º; д) 65º32′.
3 Намерете ъглите при основата на
равно­бедрен триъгълник, ако ъгълът
при върха е:
а) 30º; б) 80º; в) 90º; г) 60º; д) 125º18′.
⇒ γ = 180º – 2α = 180º – 2 . 40º = 100º.
Отг. Ъглите на равнобедрения
триъгълник са 40º, 40º, 100º.
4 Един от ъглите на равнобедрен
триъгъл­ник е 100º. Намерете остана­
лите два ъгъла.
5 Един от ъглите на равнобедрен
триъгъл­ник е 70º. Намерете остана­
лите ъгли.
6 В равнобедрен триъгълник външен
ъгъл при основата е 125º30′. Намере­
те ъглите на триъгълника.
7 Периметърът на равнобедрения
триъгъл­ник е 3 m, а основата – 80 cm.
Намерете бедрата на триъгълника.

151
Към съдържанието
69. РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК. РАВНОСТРАНЕН
ТРИЪГЪЛНИК. УПРАЖНЕНИЕ

О Равностранен триъгълник
Триъгълник, на който и трите страни са равни, се нарича
равностранен триъгълник.
C
Равностранният триъгълник е вид равнобедрен
триъгълник и теоремите за равностранен триъгълник
са следствия от тези за равнобедрен триъгълник.

А B

T СВОЙСТВО
В равностранния триъгълник и трите ъгъла са равни на 60º.

За ABC от AB = BC = CA ⇒ A = B = C = 1 от 180° = 60°.

3

T ПРИЗНАК
Ако в триъгълник трите ъгъла са равни, той е равностранен.

За ABC от A = B = C ⇒ AB = BC = CA (= a).
Два равнобедрени триъгълника са еднакви:
• по І признак, ако имат бедро и ъгъл при върха съответно равни;
• по ІІ признак, ако имат основа и ъгъл при основата съответно равни.
Два равностранни триъгълника са еднакви:
• по І и ІІ признак, ако страна от единия триъгълник е равна на страна
от другия триъгълник.

ЗАДАЧА 1 Всеки равнобедрен триъгълник с ъгъл 60º е равностранен.

Основна Доказателство:
задача Даден е равнобедрен ABC с ъгли α, α, γ.

1 Ако γ = 60º, то
от 2α + γ = 180º ⇒ 2α = 120º, α = 60º.
Тогава A = B = C = 60°
⇒ ABC е равностранен.

2 Ако α = 60º, то
от 2α + γ = 180º ⇒ 2 . 60º + γ = 180º ⇒ γ = 60º.
Тогава A = B = C = 60°
⇒ ABC е равностранен.

152
Към съдържанието
 ! Твърдението на тази задача ще използваме в следващите уроци като
теорема-признак за равностранен триъгълник.

ЗАДАЧА 2 Триъгълникът ABC е равностранен. Ако точките M и N са среди съответно на

страните AC и BC докажете, че MNC е равностранен.
Доказателство:
CA = CB, C = 60° (свойство на равностранния триъгълник)
От M – среда на CA ⇒ CM = 1 CA ⇒ CM = CN.
2
От N – среда на CB ⇒ =CN 1= CB 1 CA
2 2
От CM = CN и C = 60° ⇒ MNC е равностранен (основна задача).

ЗАДАЧА 3 В равнобедрен ABC точките P и Q са съответно от бедрата му AC и BC и

са равноотдалечени от върха C. Да се докаже, че ако точка M е среда на AB,
отсечките MQ и MP сключват равни остри ъгли с основата AB.
Доказателство:
1. По условие точките P и Q са от бедрата на ABC
⇒ AC > PC и BC > QC.
2. Изваждаме почленно равенствата
AC = BC
PC = QC

AC − CP = BC − QC и получаваме AP = BQ.
3. Разглеждаме AMP и BMQ
AP = BQ (от 2.)
AM = MB (по условие М е средата на АВ)
 A =  B (по условие ABC е равнобедрен)
⇒ AMP ≅ BMQ (по І признак)
⇒ AMP = BMQ като съответни ъгли в еднакви триъгълници.


ЗАДАЧИ 1 Като използвате линия и транспор­
тир, начертайте ABC, ако:
а) AB = 5 cm, AC = 5 cm и A = 60°;
б) AB = 5 cm, A = 60° и B = 60°;
в) AC = 6 cm, A = 60° и C = 60°.
2 Даден е равностранен ABC. Върху
страната му AB са взети точки M и N
така, че AM = BN. Да се намерят ъг­
лите на MNC, ако правата CM дели
ACN в отношение 1 : 2.
3 Даден е равностранен ABC. Върху
правата AB са взети точки M и N така,
че MA = AB = BN.
а) Намерете ъглите на MNC.
б) Ако MN = 18 cm, намерете пери­
метъра на ABC.
4 Даден е равнобедрен ABC. Върху
бедрата CA и CB са взети съответно
точки M и N така, че CM = CN. Ако
AN ∩ BM = P, докажете, че ABP е
равнобедрен.

Към съдържанието 153

70. СИМЕТРАЛА НА ОТСЕЧКА. ПОСТРОЯВАНЕ
НА СИМЕТРАЛА НА ДАДЕНА ОТСЕЧКА

О Симетрала на отсечка
Правата, която е перпендикулярна на дадена отсечка и минава през средата ѝ,
се нарича симетрала на тази отсечка.
Означение: s на AB; sAB
sAB s е перпендикулярна на AB (s ⊥ AB);
s минава през средата М на отсечката AB (AM = MB).
s AB чертаем, като
намерим средата M на AB (с линия с деления),
 през M прекараме права s ⊥ AB (с правия ъгъл на чертожен
триъгълник).

ЗАДАЧА 1 Даден е равнобедрен ABC (CA = CB). Да се докаже, че медианата,

Основна височината и ъглополовящата към основата AB съвпадат и лежат върху
задача симетралата на AB.
Дадено: ABC (CA = CB)
Да се докаже: CM ≡ CH ≡ CL ∈ sAB
Доказателство:
Нека CM е медиана.
AM = MB
Разглеждаме AMC и BMC CA = CB (СМ – медиана)
 A =  B (по условие)
⇒ AMC ≅ BMC (І признак)
⇒ 1 = 2, т.е. CM е ъглополовяща и M ≡ L
⇒ 3 = 4 (съседни) ⇒ 3 = 4 = 90°, т.е.
CM ⊥ AB и CM е и височина, M ≡ H.
Доказахме, че в равнобедрения триъгълник CM ≡ CH ≡ CL.
От CM ≡ CH ⇒ правата през точките C и M (H) минава през средата
на AB и е перпендикулярна на AB, т.е. е sAB.
Тогава CM ≡ CH ≡ CL ∈ sAB.

T1 Всяка точка от симетралата на дадена отсечка е на равни разстояния от

краищата на отсечката.

За дa докажем теоремата за всяка точка от sAB, е достатъчно да я докажем за

про­из­волно избрана точка X от sAB.

Дадено: AB, sAB, X ∈ sAB, X – произволна точка

Да се докаже: XA = XB
Доказателство: Нека M е средата на AB ⇒ AM = MB.
I случай: X ≡ M ⇒ X е средата на AB и XA = XB.
II случай: X ≡ M
От AMX ≅ BMX ⇒ XA = XB като съответни страни.
154
Към съдържанието
 Забелязваме, че всяка точка X ∈ sAB е връх на равнобедрен триъгълник с
основа AB, т.е. от X ∈ sAB ( X ≡ M ) ⇒ ABX е равнобедрен (XA = XB).

T2 Всяка точка, която е на равни разстояния от краищата на дадена отсечка,

лежи на симетралата на тази отсечка.
Дадено: Отсечка AB, точка X, XA = XB
Да се докаже: X ∈ sAB
Доказателство:
Ако X ∈ AB, oт XA = XB ⇒ X е средата на AB. Тогава X ∈ sAB.
Ако X ∈ AB, от XA = XB ⇒ ABX е равнобедрен с основа AB.
Нека M е средата на AB. Тогава XM е медиана и височина, т.е. XM ⊥ AB.
От XM ⊥ AB и М – среда на АВ ⇒ XM лежи на sAB, т.е X ∈ sAB.

ЗАДАЧА 2 Да се построи симетрала на дадена отсечка.

Дадено: отсечка AB
Построение: Построяваме:
1. окръжност k (A; r),
r – произволно избран;
2. окръжност k1 (B; r)
(същия радиус);
3. M и N като пресечни
точки на k и k1;
4. правата MN ≡ sAB.
Обосновка: Правата МN е симетрала на отсечката AB, защото
MA = MB = r и NA = NB = r, т.е. точките M и N са на равни
разстояния от краищата на отсечката AB и следователно са точки
от симетралата на AB.

Построението може да се извърши само ако k ∩ k1, т.е. когато r > 1 AB.
2
С това построение решихме и следните задачи:
• Да се построи средата на дадена отсечка.
• Да се раздели отсечка на две равни части.

ЗАДАЧИ 1 Нa чертежа, ако s е симетрала на 2 В равнобедрен остроъгълен триъ-
отсечката RP, докажете, че RPT е гълник са начертани симетралите на
равнобедрен. двете бедра. Докажете, че отсечките
а) б) от симетралите, заключени между
бедрата на триъгълника, са равни.
3 Разделете дадена отсечка:
а) на две равни части;
в) г)
б) на четири равни части.

155
Към съдържанието
71. СИМЕТРАЛА НА ОТСЕЧКА. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 В ABC симетралите на страните AB и BC се пресичат в точка O.

Докажете, че точка O лежи на симетралата на страната AC.

Доказателство:
Tочка O ∈ sAB ⇒ OA = OB, Т1

точка O ∈ sBC ⇒ OB = OC Т1

⇒ OA = OC ⇒ точка O ∈ sAC . Т2

В Задача 1 доказахме, че трите симетрали на страните на един триъгълник

се пресичат в една точка O, която е на равни разстояния от върховете на
триъгълника.

ЗАДАЧА 2 В ABC симетралата на страната AB пресича ъглополовящата на ABC

в точка L от страната AC. Ако ACB = 75°, намерете големините
на BAC и ABC. Решение:
Означаваме BAC = α, ABC = β.
1) Разглеждаме ABL.
От L ∈ sAB ⇒ LA = LB ⇒ ABL е равнобедрен.
Ъглите при основата АВ на ABL са равни на α.
От lb – ъглополовяща ⇒ β = 2α.
2) Разглеждаме ABC.
α + 2α + 75º = 180º, 3α = 180º – 75º, 3α = 105º, α = 35º,
BAC = 35°, ABC = 2 . 35° = 70°
ЗАДАЧА 3 В ABC AC = 8 cm, AB = 5 cm. Ако симетралата на страната BC пресича
страната AC в точка M, намерете периметъра на ABМ.
Решение:
M ∈ sBC ⇒ MB = MC = x, AM = AC – MC = 8 – x
P ABM = AB + BM + MA = 5 + x + 8 − x = 13
P ABM = 13 cm.

ЗАДАЧА 4 На чертежа ABC е равнобедрен с C = 36°

ТЕСТ и sAC ∩ BC = M. Големината на MAB е:
А) 36º; Б) 46º; В) 50º; Г) 72º.
Решение:
В ABC A + B + 36° = 180°,
 2 . A = 144°, A = 72°.
В ACM MA = MC ⇒ 1 = 36°. Тогава x = 36° Отг. А)
156
Към съдържанието
ЗАДАЧА 5 На чертежа в ABC sAB ∩ AC = M и ABM : MBC = 2 : 3. Ако външният
ТЕСТ ъгъл при върха C е 140º, големината на BMC е:
А) 40º; Б) 60º; В) 70º; Г) 80º.
Решение:
BM разделя B на части 2x и 3x ⇒ B = 5x.
От ABM – равнобедрен ⇒ A = 2x.
I начин: Тогава 2x + 5x = 140º (свойство на външния ъгъл на ABC),
7x = 140º, x = 20º.
В BMC ϕ + 3x = 140º (свойство на външния ъгъл на MBC),
ϕ = 140º – 3.20º, ϕ = 80º.
II начин: ϕ = 4x (външен ъгъл на ABМ), 3x + 4x = 140° (MBC)
⇒ x = 20° ⇒ ϕ = 80º. Отг. Г)

ЗАДАЧА 6 В ABC симетралата на страната BC пресича страната AB в

точка M – средата на AB. Ако AMC = 140°, намерете ъглите на ABC.
Дадено: ABC, Да се намери:
sBC ∩ AB = M, AM = MB, A, B, C
AMC = 140°
Решение:
В MBC MB = MC (свойство на симетралата)
⇒ MBC е равнобедрен и B = MCB = β
⇒ 2β = 140º (външен ъгъл), β = 70º.
За AMC от MA = MB по условие и MB = MC ⇒ MA = MC
⇒ AMC е равнобедрен и A = α
⇒ 2α + 140º = 180º (свойство на триъгълника), 2α = 180º – 140º, α = 20º.
За ъглите на ABC получаваме:
A = 20°, B = 70°, C = 20° + 70° = 90°.

ЗАДАЧИ 1 В ABC A = 35°, B = 60°. Ако си- 4 В ABC симетралата на BC пресича
метралата на страната AB пресича страната AC в точка N и ANB = 100°.
страната AC в точка N, намерете ъг- Ако ABN : NBC = 1 : 2, намерете
лите на NBC. големините на ъглите на ABC.
2 В равнобедрен ABC (CA = CB) си­ме­т­- 5 В ABC симетралата на страната AB
­­ралата на страната CA преси­­ча стра- пресича страната AC в точка D и BD
ната CB в точка D. Ако A = 72°, на- е височина. Ако ABD : DBC =  3 :  2,
мерете големината на ADB. намерете големината на ACB.
3 В ABC симетралата на страната 6 В ABC симетралата на страната AC
BC пре­сича страната AB в точка P и пресича страната AB в точка D и CD
BPC = 70°. Ако P е средата на AB, е височина. Ако DBC = 25°, намере-
намерете големината на ACB. те големините на ъглите на ABC.
Т 7 На чертежа в ABC sAB ∩ AC = M и MA = MC.
Е Ако ABM : MBC = 4 : 5, големината на BMC е:
С
Т А) 70º; Б) 80º; В) 90º; Г) 100º.

157
Към съдържанието
72. ТРЕТИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ
ЗАДАЧА 1 Начертани са два триъгълника ABC и A1B1C1, като
AB = A1B1 = 5 cm, BC = B1C1 = 4 cm и AC = A1C1 = 3 cm.
Измерете и сравнете:
а) A и A1;
б) B и B1;
в) C и C1.
Решение:
Измерваме с транспортир:
а) A = 53°, A1 = 53° ⇒ A = A1;
б) B = 37°, B1 = 37° ⇒ B = B1;
в) C = 90°, C1 = 90° ⇒ C = C1.

В условието на Задача 1 за VABC и VA1B1C1 са дадени AB = A1B1

три двойки съответно равни елементи: BC = B1C1
CA = C1 A1
⇓
Чрез измерване забелязахме, че и останалите три A = A1
двойки съответни елементи са равни: B = B1
C = C1
От тези 6 равенства и от определението за еднаквост
на два триъгълника следва, че VABC ≅ VA1B1C1 .

Ако разгледаме други два триъгълника MNP и M1N1P1, за които са изпълнени

трите равенства: MN = M1N1, NP = N1P1, PM = P1M1, може да се провери, че
следва и верността на другите три равенства:
M = M1, N = N1, P = P1, т.е. MNP ≅ M1N1P1 .
В сила е следната теорема:

T Трети признак за еднаквост на два триъгълника

Ако трите страни на един триъгълник са съответно равни на трите страни
на друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.

Два равнобедрени триъгълника са еднакви по ІII признак,

ако имат основа и бедро съответно равни.
Два равностранни триъгълника са еднакви по І, ІІ и III признак,
ако страна от единия триъгълник е равна на страна от другия триъгълник.

158
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 (Устно) На чертежа са начертани геометрични фигури, които имат по два
оцветени триъгълника и са с отбелязани равни страни чрез дължините им в
сантиметри. Докажете, че тези триъгълници са еднакви.
а) б) в)

Отг.
а) ABC ≅ MNP б) PQS ≅ PQR в) ABM ≅ ABN
(по ІІІ признак) (по ІІІ признак) (по ІІІ признак)
При решаване на Задача 2 б) от PQS ≅ PQR следва, че съответните
ъгли са равни. Тогава от:
• SPQ = RPQ ⇒ PQ е ъглополовяща на SPR;
• SPQ = RPQ ⇒ QP е ъглополовяща на SQR.

ЗАДАЧА 3 В триъгълниците ABC и A1B1C1 точките М и М1 са среди съответно

на страните АВ и A1B1.
Дадено: AB = A1B1, AC = A1C1 и CM = C1M1
Да се докаже: ABC ≅ A1B1C1
Доказателство:
AC = A1C 1 (по условие)
1. Разглеждаме AMC и A1M1C1 CM = C 1M 1 (по условие)
(
AM = A1M 1 1 AB = 1 A1 B1
2 2 )
⇒ AMC ≅ A1M1C1 (по III признак)
⇒ A = A1.
AC = A1C 1 (по условие)
2. Разглеждаме ABC и A1B1C1 AB = A1 B1 (по условие)
 A =  A1 (от 1.)
⇒ ABC ≅ A1B1C1 (по I признак).

ЗАДАЧИ 1 Два равностранни триъгълника ABC и Упътване: Разгледайте двата случая
ABC1 имат обща основа AB, а върхове- на чертежа.
те им C и C1 са разположени в различ- 3 В равнобедрен ABC (AC = BC) през
ни полуравнини с контур правата AB. краищата на основата AB са прека-
Да се докаже, че: рани прави, сключващи с AB равни
а) ABC ≅ ABC1; ъгли и пресичащи се в точка K. До-
б) ACC1 ≅ BCC1. кажете, че ACK ≅ BCK.
2 Два триъгълника ABC и 4 Върху раменете на (pOq) са взети
ABD с обща основа AB са точки A и B така, че OA = OB. Ако
равнобедрени. Докажете, точка M е от вътрешността на даде-
че ADC ≅ BDC и CD е ъг- ния ъгъл, като MA = MB, да се дока-
лополовяща на ъглите при же, че лъчът OM→ е ъглополовяща на
върховете C и D. този ъгъл.
159
Към съдържанието
73. ПЕРПЕНДИКУЛЯР ОТ ТОЧКА ДО ПРАВА

Знаем, че:

T1 През точка, която лежи на дадена права, минава само една права,
перпендикулярна на дадената права.

Ако M ∈ p, то q ⊥ p през точка M,

q е единствен перпендикуляр.

T2 През точка, нележаща на дадена права, минава само една права,

перпендикулярна на дадената.

Разстояние от точка до права

• Дължината на отсечката ММ1 ⊥ p е
разстоянието от точката М до правата р.
• Разстоянието от точката М до правата р е неотрицателно число.
• Точката М1 е пета � на перпендикуляра от точката М към правата р.

Разстояние между две успоредни прави

T Ако две прави са успоредни, то точките на едната права се намират

на равни разстояния от другата права.

Дадено: правите a || b; точките A, B, C … ∈ b;

точките A1, B1, C1 … ∈ a, като AA1 ⊥ a, BB1 ⊥ a, CC1 ⊥ a, …
Да се докаже: AA1 = BB1 = CC1 = …
Доказателство:
Ще докажем равенството AA1 = BB1. Тъй като точките A и B
са произволно избрани от правата b, с това теоремата ще бъде
доказана.
Знаем, че ако една права е перпендикулярна на едната от две
успоредни прави, тя е перпендикулярна и на другата, т.е. от AA1 ⊥ a
и a || b ⇒ AA1 ⊥ b. Тогава A1AB = 90°.
A1 B = BA1
Разглеждаме A1B1B и BAA1  B1 =  A = 90°
1 =  2 } ⇒  A1 BB1 =  BA1 A

⇒ A1B1B ≅ BAA1 (по ІІ признак)

⇒ BB1 = AA1 като съответни страни в еднакви триъгълници.
Чрез аналогични разсъждения правим извод, че AA1 = BB1 = CC1 = ...

Отсечките AA1 = BB1 = CC1 = ... имат равни дължини и са перпендикулярни

на всяка от двете успоредни прави a и b.

160
Към съдържанието
 Дължината h на равните отсечки AA1, BB1, CC1 е прието да се нарича
разстояние между двете успоредни прави a и b.

ЗАДАЧА 1 Точките A и B са в една и съща полуравнина относно дадена права m.

Основна Ако A и B са на равни разстояния от правата m, докажете, че правата
задача през точките A и B е успоредна на m.
Дадено: п рава m, точки A и B ∉ m в λ,
AA1 – разстояние от А до m, BB1 – разстояние от B до m, AA1 = BB1
Да се докаже: правата AB || m
Доказателство:
1. От AA1 ⊥ m, BB1 ⊥ m (по определение) ⇒ AA1 || BB1.
2. Разглеждаме (AA1 || BB1) A1B ⇒ 1 = 2 (кръстни ъгли).
3. A1B1B ≅ BAA1 A1 B = BA1
1 =  2
AA1 = BB1 (по І признак) ⇒ 3 = 4
4. От (m, AB) ∩ A1B и 3 = 4 (кръстни ъгли) ⇒ AB || m.

ЗАДАЧА 2 Докажете, че върховете на триъгълник са на равни разстояния от правата,

която минава през средите на две от страните му.
Дадено: ABC, M – средата на AB, N – средата на BC,
права m през точките M и N, AA1 ⊥ m, BB1 ⊥ m, CC1 ⊥ m
Да се докаже: AA1 = BB1 = CC1
Доказателство: (M – средата на АВ)
AM = MB
1. Разглеждаме AA1M и BB1M  M =  M (връхни)
 A1 =  B1 = 90° (по условие)
⇒ AA1M ≅ BB1M (по ІІ признак) ⇒ AA1 = BB1.
2. Разглеждаме CC1N и BB1N. Аналогично доказваме, че
CC1N ≅ BB1N ⇒ CC1 = BB1.
От 1. и 2. ⇒ AA1 = BB1 = CC1.


ЗАДАЧИ 1 Начертайте височините в даден рав­
но­бедрен ABC (CA = CB), ако:
а) C < 90°;
б) C = 90°;
в) C > 90°.
2 Разстоянието между успоредните пра­
ви a и b е 6 cm, а разстоянието между
успоредните прави b и c е 5 cm. На-
мерете разстоянието между правите
a и c.
3 Докажете, че всеки два върха на
триъгъл­ник са на равни разстояния
от медианата, която минава през тре-
тия му връх.
4 Точките A, B, C лежат на една
права. AB и BC са хипотенузи на
два равнобедрени триъгълника
ABM (M = 90°) и BCN (N = 90°).
Ако AA1 и CC1 са разстоянията от
точките A и C до правата MN, да се
докаже, че AA1 + CC1 = MN.

161
Към съдържанието
74. ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК С ЪГЪЛ 30°

Правоъгълен триъгълник
ABC е правоъгълен (C = 90°),
a е катет срещу ъгъл α при върха A,
b е катет срещу ъгъл β при върха B,
c е хипотенуза срещу ъгъл g = 90º.
От α + β + 90º = 180º ⇒ α + β = 90º α = 90º – β,
β = 90º – α.
Правоъгълен триъгълник с ъгъл 30°

T1 Ако в правоъгълен триъгълник един от острите ъгли е 30º, то катетът

срещу този ъгъл е равен на половината от хипотенузата.
Дадено: ABC (C = 90°), A = 30°
Да се докаже: BC = 1 AB.
2
Доказателство:
Върху лъча BC → нанасяме отсечка DC = BC.
Разглеждаме ABC и ADC BC = DC
 C = 90°
AC (обща страна)
⇒ ABC ≅ ADC (по І признак)
⇒ AB = AD и CAB = CAD = 30°.
От AB = AD ⇒ BDA е равнобедрен с A = 60°
⇒ BDA е равностранен.
Да означим страната на равностранния ABD с a.
Тогава BD = a.
Тъй като точката C е среда на BD, получаваме BC = 1 a,
2
т.е. BC = 1 AB.
2
ЗАПОМНЕТЕ!

В ABC (C = 90°) A = 30°. От Т1 ⇒ a = 1 c, или c = 2 a.

2
ЗАДАЧА 1 (Устно) Като използвате означенията на чертежите, намерете x:
а) б) в) г)

Отг. а) 6; б) 4; в) 2; г) 3,5
162
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Приложете Т1 за правоъгълните триъгълници на чертежа.
Решение:
1. В AHC (H = 90°) ACH = 30°, АH е катет срещу ъгъл 30º,

AC е хипотенуза ⇒ AH = 1 AC , AC = 2AH.
2
2. В HBC (H = 90°) HBC = 30°, CH е катет срещу ъгъл 30º,

BC е хипотенуза ⇒ CH = 1 BC , BC = 2CH.
2
3. В ABC C = 90°, защото HCB = 90° − 30° = 60°,
ABC = 30°, AC е катет срещу ъгъл 30º,

AB е хипотенуза ⇒ AC = 1 AB, AB = 2AC.

2
Ако в Т1 сменим местата на условието и заключението, получаваме
отново вярно твърдение:

T2 Ако в правоъгълен триъгълник единият катет е равен на поло­вината от хипотенузата,

то острият ъгъл срещу този катет е 30º.

Доказателство:
Върху лъча BC → нанасяме отсечка DC = BC = a ⇒ BD = 2a.
ABC ≅ ADC (по І признак)
⇒ AB = AD = 2a ⇒ ABD е равностранен и BAD = 60°
⇒ BAC = 30°.

ЗАДАЧА 4 (Устно) Като използвате означенията на чертежите, намерете x.

а) б) в) г)

Отг. а) 30º; б) 60º; в) 30º; г) 60º


ЗАДАЧИ 1 Даден е ABC (C = 90°) с остър ъгъл
b = 30º и катети a, b и хипотенуза c.
а) Ако b = 3 cm, c = ?
б) Ако c = 7 cm, b = ?
в) Ако b + c = 9 cm, b = ? c = ?
г) Ако c – b = 5 cm, b = ? c = ?
2 На чертежа са начертани равностран-
ни триъгълници с означени дадени
отсечки. Намерете x.
а) б)
1

163
Към съдържанието
75. ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК С ЪГЪЛ 30º.
УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 (Устно) На чертежите са начертани равнобедрени триъ-
гълници с означени дадени елементи. Намерете x.
а)   б) в)

Отг. а) 7,5; б) 6; в) 5

ЗАДАЧА 2 На чертежа VABC е равностранен със страна 20 cm.

ТЕСТ Aко М е средата на AB и MN ⊥ BC, дължината на BN (в сm) е:
А) 10; Б) 6; В) 5; Г) 4.
Решение:
MB 1=
= AB 10 cm , B = 60° (по условие)
2
В VMBN (N = 90°) BMN = 30° ⇒= BN 1= MB 5 cm . Отг. В)
2
ЗАДАЧА 3 На чертежа за VABC е дадено, че AB = 15 cm, A = 30°
ТЕСТ и B = 105°. Ако BD ⊥ AC, дължината на CD (в сm) е:
А) 7,5; Б) 7; В) 5,5; Г) 5.
Решение:
1
1. В VABD (D = 90°) A = 30° ⇒ BD = AB = 7,5 cm.
2
2. В VBCD (D = 90°) C = 180° - (105° + 30°) = 45°
⇒ VBCD е равнобедрен и CD = BD = 7,5 cm. Отг. A)

ЗАДАЧА 4 На чертежа в VABC AL е ъглополовяща. Ако LP ⊥ AB,

ТЕСТ LQ ⊥ AC и LP + LQ = AL, големината на BAC e:
А) 30°; Б) 40°; В) 50°; Г) 60°.
Решение:
1. VALP ≅ VALQ (II признак) ⇒
⇒ LP = LQ = x ⇒ AL = 2x
2. В VAPL (P = 90°) LP = x, AL = 2x ⇒ LAP = 30° ⇒ Отг. Г)
⇒ BAC = 60°.

ЗАДАЧА 5 Лицето на остроъгълен ABC е 30 cm2. Ако страните AC и BC

ТЕСТ са съответно 12 cm и 10 cm, намерете големината на ACB.
Решение:
Чертаем BD ⊥ AC – височина в ABC, BD = hb.
От S ABC = 1 b . hb ⇒ 30 = 1 ⋅12 . hb ⇒ hb = 5 cm.
2 2
В  DBC ( D = 90°) DB = 1 BC ⇒  DCB = 30° . Отг. 30°
2
164
Към съдържанието
ЗАДАЧА 6 Даден е правоъгълен ABC (B = 90°) с A = 30°. Ако BD (D ∈ AC) е
височина, CL (L ∈ AB) е ъглополовяща и BD + CL = 14 cm, намерете
дължините на BD, CL и AB.
Решение:
1. В LBC означаваме BL = x, тогава CL = 2x.
2. В ALC ъглите при страната AC са равни
⇒ LC = LA = 2x.
3. В ABD D = 90°, A = 30°
⇒ BD = 1 AB = 1 (2 x + x) = 3 x .
2 2 2
4. От условието BD + CL = 14 намираме
3 x + 2 x = 14, 3x + 4x = 28, 7x = 28, x = 4 .
2
3. 4
5. Тогава BD = = 6, CL = 2 . 4 = 8,
2
AB = 3x = 3 . 4 = 12,
Отг. BD = 6 cm, CL = 8 cm, AB = 12 cm.

ЗАДАЧА 7 В ABC за ъглите α, β, γ е дадено, че α : β : γ = 2 : 1 : 3 и AL е ъглополовяща

ТЕСТ (L ∈ BC). Отношението LC : LB е:
А) 2 : 1; Б) 1 : 2; В) 1 : 3; Г) 3 : 1.
Решение:
1. От α : β : γ = 2 : 1 : 3 намираме α = 60º, β = 30º, γ = 90º.
2. AL е ъглополовяща и разделя α = 60º на два ъгъла по 30°.
3. ACL е правоъгълен с ъгъл 30°. Означаваме CL = m, тогава AL = 2m.
4. ABL e равнобедрен (с ъгли при основата АВ с големина по 30°)
⇒ AL = LB = 2m.
5. От 3. и 4. ⇒ LC : LB = m : 2m = 1 : 2. Отг. Б)


ЗАДАЧИ 1 В правоъгълен ABC (C = 90°) с
B = 30° е прекарана ъглополовяща-
та AL на A (L ∈ BC).
а) Ако CL = 2 cm, намерете LB.
б) Ако LB = 5 cm, намерете CL.
2 В ABC BD (D ∈ AC) е височина,
A = 30°, B = 105°. Ако CD = 5 cm,
намерете дължината на страната AB.
3 В ABC страните AB и AC са съот-
ветно 18 cm и 10 cm и ъгълът между
тях е 30º. Намерете лицето на триъ-
гълника.
4 В триъгълник със страна AB = 12 cm
медианата CM образува с основата
ъгъл 60º. Намерете дължината на от-
сечката с краища петите на перпенди­
кулярите, спуснати от върховете A и
B към правата CM.
5 В ABC страните AC и BC са съответ-
но 12 cm и 8 cm и ACB = 150°. На-
мерете лицето на ABC.
6 За ъглите на  ABC е дадено, че
α : β : γ = 3 : 1 : 2. Ако височината
AD = 9 cm (D ∈ BC) и CL е ъглопо­
ловяща (L ∈ AB), намерете дължини-
те на отсечките AB и LB.

165
Към съдържанието
76. МЕДИАНА КЪМ ХИПОТЕНУЗАТА
В ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК
ЗАДАЧА 1 Симетралите на две от страните на ABC се пресичат върху третата
му страна AB в точка М. Да се определи видът на този триъгълник.
Дадено: ABC, Да се определи:
sAC ∩ sBC = M, M ∈ AB видът на ABC
Решение:
От M ∈ sAC ⇒ MA = MC и ACM е равнобедрен
с ъгли при основата, равни на α.
От M ∈ sBC ⇒ MB = MC и BCM е равнобедрен
с ъгли при основата, равни на β.
В ABC A + B + C = 180°
⇒ α + β + (α + β) = 180º,
2(α + β) = 180º, α + β = 90º, т.е. C = 90°
⇒ ABC е правоъгълен.

Забелязваме, че от равенствата
MA = MC и MB = MC ⇒ MA = MB = MC, т.е. М е средата на АВ.

T1 Ако в триъгълник медианата към една страна е равна на половината от нея,

то ъгълът срещу тази страна е прав, т.е. триъгълникът е правоъгълен.

Дадено: ABC, Да се докаже:

CM – медиана към AB, ACB = 90°
1
CM = AB
2
Доказателство:
От CM = 1 AB и AM = MB
2
AМC е равнобедрен (MA = MC) с ъгъл при основата α;
⇒
BMC е равнобедрен (MB = MC) с ъгъл при основата β.
В ABC A + B + C = 180°,
α + β + (α + β) = 180º, α + β = 90º.
Получихме, че ACB = 90°.
ABC има C = 90° ⇒ е правоъгълен.

Като се използва Т1 , Задача 1 може да се реши и така:

От M ∈ sAC ⇒ MA = MC ⇒ MA = MB = MC.
От M ∈ sBC ⇒ MB = MC
От M – среда на AB ⇒ CM е медиана в ABC.
Тогава от Т1 следва, че ABC е правоъгълен с прав ъгъл при върха C.

166
Към съдържанието
 Ако в Т1 сменим местата на условието и заключението, получаваме
отново вярно твърдение:

T2 Във всеки правоъгълен триъгълник медианата към хипотенузата е равна на поло-

вината хипотенуза.

Дадено: ABC (C = 90°), Да се докаже:

CM – медиана CM = 1 AB
2
Доказателство:
Върху продължението на CM нанасяме MC1 = CM
(удвояваме медианата).
1. AMC1 ≅ BMC (по І признак) ⇒ 1 = 2.
2. 1 и 2 са кръстни ъгли за (AC1, BC) ∩ CC1 ⇒ AC1 || BC.
3. От (AC1 || BC) ∩ AC и ACB = 90° ⇒ CAC1 = 90°.
4. ACC1 ≅ CAB (по І признак) ⇒ CC1 = AB.

5. От CC1 = 2CM и CC1 = AB ⇒ 2CM = AB или CM = 1 AB .

2

ЗАДАЧА 2 В ABC (C = 90°) точка M е от хипотенузата и AM = MC.

Да се докаже, че CM е медиана към хипотенузата в ABC.
Дадено: ABC (C = 90°), Да се докаже:
M ∈ AB, AM = MC CM – медиана (AM = MB)
Доказателство:
От MC = MA (по условие) ⇒ CAM е равнобедрен.
Означаваме A = ACM = α.
Разглеждаме BCM CMB = 2α (външен ъгъл)
MCB = 90° − α
B = 90° − α (oт ABC)
⇒ BCM е равнобедрен с основа BC ⇒ MC = MB.
От AM = MC и MC = MB ⇒ AM = MB
⇒ CM е медиана към хипотенузата AB.


ЗАДАЧИ 1 В ABC (C = 90°) CM е медиана.
а) Ако AB = 12,6 cm, намерете CM.
б) Ако CM = 4,5 cm, намерете AB.
в) Ако AB + CM = 18 cm, намерете AB.
г) Ако AB – CM = 3,8 cm, намерете CM.
2 В MPQ (M = 90°) MN е медиана.
а) Ако PQ = 16 cm, намерете MN;
б) Ако MN = 3,8 cm, намерете PQ;
в) Ако MN + PQ = 15,3 cm,
намерете PQ.
г) Ако PQ – MN = 4,5 cm,
намерете PQ.
3 В ABC (C = 90°) симетралата на
BC пресича хипотенузата AB в точка
M. Да се докаже, че CM е медиана на
ABC.
4 Ако в ABC симетралата на BC пре-
сича AB в средата M, докажете, че
ACB = 90°.

167
Към съдържанието
77. МЕДИАНА КЪМ ХИПОТЕНУЗАТА В
ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 В ABC (C = 90°) M е средата на AB. Докажете, че:

а) ако A = 30°, то CM = CB; б) ако CM = CB, то A = 30°.
Доказателство:

а) 1. В ABC CB е катет срещу ъгъл 30° ⇒ CB = 1 AB .

2
2. В ABC CM е медиана ⇒ CM = 1 AB .
2
От 1. и 2. ⇒ CM = CB.
б) От CM = CB (по условие) и CM = 1 AB
2
⇒ CB = 1 AB ⇒ A = 30°.
2

ЗАДАЧА 2 В правоъгълен ABC (C = 90°) с A = 30° CM е медианата

към хипотенузата. Да се докаже, че MBC е равностранен.
Доказателство:
1. В условие а) на Задача 1 доказахме, че ако A = 30°, то CM = CB.
2. От Т за медианата в правоъгълен триъгълник ⇒ = CM 1= AB MB .
2
От 1. и 2. ⇒ CM = CB = MB ⇒ MBC е равностранен.

ЗАДАЧА 3 Да се докаже, че ъгълът между медианата и височината към хипотенузата в право-

ъгълен триъгълник е равен на разликата от острите му ъгли.
Дадено: ABC (C = 90°), Да се докаже:
CM – медиана (AM = MB), Ако α < β,
CH – височина (CH ⊥ AB) x=β–α
Доказателство:
От MC = 1 AB ⇒ MC = MA ⇒ ACM = α.
2
От AHC с H = 90° ⇒ ACH = 90° − α = β,
MCH = ACH − ACM, т.е. x = β – α.

При α > β аналогично се доказва, че x = α – β.

При α = β CH ≡ CM и x = 0°.

ЗАДАЧА 4 На чертежа в ABC (C = 90°) α = 25°, CM е медиана

ТЕСТ и CH е височина към AB. Големината на ъгъл x е:
А) 25°; Б) 30°; В) 35°; Г) 40°.
Решение:
Прилагаме Задача 3 и намираме
β = 90° – 25° = 65°, x = β – α = 65° – 25° = 40°. Отг. Г)
168
Към съдържанието
ЗАДАЧА 5 На чертeжа в ABC (C = 90°) α = 55°,
ТЕСТ AM = MB и CH ⊥ AB. Големината на ъгъл x е:
А) 20°; Б) 25°; В) 30°; Г) 40°.
Решение:
Прилагаме Задача 3 и намираме β = 90° – 55° = 35°, x = α – β = 55° – 35° = 20°.
Отг. А)
Правоъгълен триъгълник с ъгъл 15°
ЗАДАЧА 6 Докажете, че в правоъгълен триъгълник с остър ъгъл 15° височината
Основна 1
към хипотенузата е от хипотенузата.
задача 4
Дадено: Да се докаже:
ABC (C = 90°),
CH = 1 AB
CH – височина, 4
A = 15° (AB = 4 CH)
Доказателство:
1. Нека CM е медиана, MC = 1 AB .
2
2. От C = 90° ⇒ MC = MA ⇒ ACM = 15°, CMH = 2 . 15° = 30° (външен за AMC).
3. В MHC (H = 90°) CMH = 30° ⇒ CH = 1 MC .
2
От (1.) и (3.) ⇒ CH = MC = ⋅ AB = AB, т.е. CH = 1 AB (AB = 4CH).
1 1 1 1
2 2 2 4 4

ЗАДАЧА 7 В ABC (C = 90°) A = 15° и височината към хипотенузата е CH = 12 cm.

ТЕСТ Дължината на хипотенузата AB в сантиметри е:
А) 24; Б) 36; В) 48; Г) 3.
Решение:
Прилагаме Задача 6 ⇒ CH = 1 AB , т.е. AB = 4CH, AB = 4 . 12 = 48 cm. Отг. В)
4

ЗАДАЧИ 1 В правоъгълен ABC (C = 90°) симе­т­ 3 В ABC за ъглите α, β, γ е дадено, че
ралата на катета AC пресича AB в точка M. α : β : γ =  4 : 5 : 9. Ако CH е височина и CM е
а) Ако AB = 12 cm, намерете CM. медиана, намерете големината на MCH.
б) Ако CM = 5,5 cm, намерете AB. 4 Даден е правоъгълен триъгълник с
2 В ABC (C = 90°) B = 60° и M е хипотенуза c и височина към хипоте­
средата на AB. Докажете, че MBC е нузата hc. Ако c = 4hc, докажете, че един
равностранен. от острите ъгли на триъгълника е 15°.

5 В ABC (C = 90°) CM е медиана. 7 В ABC (B = 90°) BM е медиана.

Ако AB = 12 cm, дължината на MC
Т (в сm) е:
Е А) 3; Б) 6; В) 10; Г) 12.
С 6 В ABC (C = 90°) CM е медиана.
Т
Ако AB + CМ = 12 cm, дължината
на AB (в сm) е:
А) 3; Б) 4; В) 6; Г) 8.
Ако AC – BM = 4,5 cm, дължината
на AC (в сm) е:
А) 4,5; Б) 6; В) 9; Г) 10.
8 В ABC A = 35°, B = 55° и
CM е медиана (M ∈ AB).
Големината на AMC е:
А) 110°; Б) 120°; В) 100°; Г) 90°.

169
Към съдържанието
78. ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ДВА
ПРАВОЪГЪЛНИ ТРИЪГЪЛНИКА
ЗАДАЧА 1 Начертани са два правоъгълни триъгълника
ABC (C = 90°) и A1B1C1 (C1 = 90°),
като AB = A1B1 = 5 cm и AC = A1C1 = 3 cm.
Измерете и сравнете:
а) BC и B1C1;
б) A и A1;
в) B и B1 .
Решение:
Измерваме с линия:
а) BC = 4 cm, B1C1 = 4 cm ⇒ BC = B1C1 .
Измерваме с транспортир:
б) A = 53°, A1 = 53° ⇒ A = A1;
в) B = 37°, B1 = 37° ⇒ B = B1.

В условието на Задача 1 за VABC и VA1B1C1 са C = C1 = 90°

дадени три двойки съответно равни елементи: AB = A1B1
CA = C1 A1
⇓
Чрез измерване забелязахме, че и останалите BC = B1C1
три двойки съответни елементи са равни: A = A1
B = B1
От тези 6 равенства и от определението за еднаквост
на два триъгълника следва, че VABC ≅ VA1B1C1.
Ако разгледаме други два триъгълника, за които е дадено, че имат катет и
хипотенуза съответно равни, може да се провери, че и острите ъгли и другият
катет са също съответно равни, т.е. триъгълниците са еднакви.
В сила е следнaтa теорема:

T Признак за еднаквост на два правоъгълни триъгълника (четвърти признак)

Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако катет и хипотенуза от единия три­
ъгълник са съответно равни на катет и хипотенуза от другия триъгълник.

В случаите, когато прилагаме признака за еднаквост на два правоъгълни

триъгълника, ще казваме за удобство, че използваме ІV признак за
еднаквост на два триъгълника.

Два правоъгълни триъгълника са еднакви:

• по І признак, ако имат по два катета съответно равни;
• по ІІ признак, ако имат по катет и остър ъгъл съответно равни;
• по ІІ признак, ако имат по хипотенуза и остър ъгъл съответно равни;
• по ІV признак, ако имат по катет и хипотенуза съответно равни.
170
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Височините от върховете на два остри ъгъла в един триъгълник са равни.
Да се докаже, че триъгълникът е равнобедрен.
Решение:
Разглеждаме три случая:
1. C < 90°
Разглеждаме ABH1 и BAH2 H1 = H2 = 90°
AB = AB (обща страна)
AH1 = BH2 (по условие)
⇒ ABH1 ≅ BAH2 (по ІV признак) ⇒ CAB = CBA.
⇒ ABC е равнобедрен.
2. C = 90°
От AC ⊥ BC ⇒ AC ≡ ha.
От BC ⊥ AC ⇒ BC ≡ hb.
Но ha = hb (по условие) ⇒ AC = BC
⇒ ABC е равнобедрен.
3. C > 90°.
Разглеждаме ABH1 и BAH2 H1 = H2 = 90°
AB = AB (обща страна)
AH1 = BH2 (по условие)
⇒ ABH1 ≅ BAH2 (по ІV признак) ⇒ ABH1 = BAH2
⇒ ABC е равнобедрен.

ЗАДАЧА 3 Да се докаже, че два равнобедрени триъгълника са еднакви,

ако имат по бедро и височина към него съответно равни.
Доказателство:
На чертeжа в ABC (CA = CB) и A1B1C1 (C1A1 = C1B1)
H = H1 = 90°, AC = A1C1, AH = A1H1.
AHC ≅ A1H1C1 (по IV признак) ⇒ C = C1
⇒ ABC ≅ A1B1C1 (по II признак)


ЗАДАЧИ 1 На чертежите са начертани фигури
и са оцветени двойки триъгъл­ници с
означени равни елементи. Докажете,
че тези триъгълници са еднакви.
а) б) в) a | | b
2 В ABC е прекарана висо­чина CH, като
H е вътрешна точ­ка за страната AB. Да
се докаже, че ако BАC =  BCH, то
ABC е правоъгълен.
3 Да се докаже, че два правоъгълни
триъгълника са еднакви, ако имат по
катет и височина към хипотенузата
съответно равни.
4 Да се докаже, че два остроъгълни
триъгълника са еднакви, ако имат по
две страни и височина към едната от
тях съответно равни.

171
Към съдържанието
79. ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ЪГЪЛ. ПОСТРОЯВАНЕ
НА ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ДАДЕН ЪГЪЛ
Знаем, че:
• Ъглополовяща на MON наричаме лъча Ol →, който
разделя ъгъла на два равни ъгъла.
1 = 2
• Ъглополовящата l на MON чертаем, като измерим
ъгъла с транспортир и го разделим на два равни
ъгъла.

T1 Всяка точка от ъглополовящата на даден ъгъл е на равни разстояния

от раменете на този ъгъл.
Дадено: MON, Ol → – ъглополовяща,
произволна точка X ∈ Ol →, XA ⊥ OM, XB ⊥ ON
Да се докаже: XA = XB
Доказателство:
Разглеждаме OAX и OBX
OX – обща страна
A = B = 90°
1 = 2 (Ol → – ъглополовяща)
⇒ OAX ≅ OBX (по ІІ признак)
⇒ XA = XB (съответни страни в еднакви триъгълници).

ЗАДАЧА 1 В ABC ъглополовяща на ACB e CL. Ако разстоянието от точка L до

страната AC е 7 cm, намерете разстоянието от точка L до страната BC.
Решение:
От LM ⊥ AC, LN ⊥ BC и CL – ъглополовяща
⇒ LM = LN (по Т1 ).
От LM = 7 cm ⇒ LN = 7 cm.

T2 Всяка точка от вътрешността на даден ъгъл, която е на равни разстояния от

раменете му, лежи на ъглополовящата на този ъгъл.

Дадено: (Op→, Oq→),

точка X – вътрешна за ъгъла,
XP ⊥ Op→, XQ ⊥ Oq→, XP = XQ
Да се докаже: X ∈ Ol→
Доказателство:
Чертаем отсечката OХ.
OPX ≅ OQX (по ІV признак)
⇒ 1 = 2
⇒ OX лежи на ъглополовящата Ol →, т.е. X ∈ l.

172
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Да се построи ъглополовящата на даден ъгъл.
Дадено: (p, q) с връх – точката O
Построение: Построяваме:
1. окръжност k (O; r),
r – произволно избран;
2. k ∩ Op→ = A, k ∩ Oq→ = B;
3. sAB.

Обосновка: От OA = OB = r следва, че O ле­жи на

симетралата на AB, т.е. sAB ще мине през O. Правата
sAB е ъглополовяща на AOB, защото е височина и
медиана в равнобедрения ABO.

ЗАДАЧА 3 В ABC ъглополовящите la и lb се пресичат в точка O.

Докажете, че точка O лежи на ъглополовящата на ACB.

Доказателство:
От O ∈ la ⇒ OP = OR. Т1
От O ∈ lb ⇒ OP = OQ. Т1
⇒ OR = OQ ⇒ O ∈ lc Т2

В Задача 3 доказахме, че трите ъглополовящи на един триъгълник се пресичат

в една точка.


ЗАДАЧИ 1 Докажете, че ако ъглополовящите на 3 Ъглополовящите на ъглите при стра­
вътрешния и външния ъгъл при върха C
на ABC пресичат правата AB в точки
L и L1, то LL1C е правоъгълен.
2 В правоъгълен ABC (C = 90°) ъгло­
поло­вящите на острите ъгли се преси-
чат в точка O. Ако OP и OQ са разстоя-
нията от точка O до раменете на правия
ъгъл, да се докаже, че триъгълниците
OCP и OCQ са равнобедрени.
ната AB на ABC се пресичат в точка O
и пресичат правата, която е успоредна
на AB и минава през върха C, в точки-
те M и N. Ако A : B : C = 5 : 4 : 3,
определете ъглите на MON.
4 Да се докаже, че ако права l е ъглопо­
ловяща на даден ъгъл, то тя е симетрала
на всяка отсечка, която е перпендику-
лярна на l и има краища върху раменете
на дадения ъгъл.

5 В ABC AL е ъглополовяща. Разстоя- 6 Точка N лежи на страната AB на VABC

Т нието от точка L до страната AC е 6 cm.
Е
С Разстоянието от точка L до страната AB
Т (в cm) е:
A) 12; Б) 6; В) 4; Г) 3.
и е на разстояния, равни на 12 cm, и
от страната CA, и от страната CB. Ако
CN = 24 cm, големината на ACB е:
А) 30°; Б) 45°; В) 60°; Г) 90°.

173
Към съдържанието
80. ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ЪГЪЛ. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 Даден е ABC с C = 90°, A = 30° и BL (L ∈ AC) – ъглополовяща на B.

а) Докажете, че AL : LC = 2 : 1.
б) Намерете дължината на AL, ако LC = 5 cm.
Решение:
а) От C = 90° и A = 30° ⇒ в ABC B = 60°.
От BL – ъглополовяща ⇒ 1 =  2 = 1 ⋅ 60° = 30°.
2
Означаваме CL = x. В LBC C = 90°, 2 = 30° ⇒ BL = 2x.
В ABL от A = 1 (= 30°) ⇒ AL = BL = 2x.
От CL = x и AL = 2 x ⇒ AL : LC = 2 : 1.
б) В условие а) доказахме, че AL = 2x.
По условие LC = 5 cm, т.е. x = 5 cm ⇒ AL = 2 . 5 = 10 cm.

ЗАДАЧА 2 В ABC ABC = 60° и точка N от страната AC е на разстояния, равни на 5 cm, от

страните AB и BC. Намерете дължината на отсечката BN.
Дадено: ABC, ABC = 60°,
N ∈ AC, NP ⊥ AB, NQ ⊥ BC, NP = NQ = 5 cm
Да се намери: BN
Решение:
От NP = NQ (= 5 cm) ⇒ BN е ъглополовяща
⇒  PBN = 1 60° = 30°.
2
PBN е правоъгълен с остър ъгъл 30° ⇒ BN = 2 . PN , BN = 10 cm.

ЗАДАЧА 3 В ABC (C = 90°) A = 30° и BL = 6 cm е ъглополовяща.

ТЕСТ Дължината на страната AC в сантиметри е:
А) 6; Б) 7; В) 8; Г) 9.
Решение:
В ABC от A = 30° и C = 90° ⇒ B = 60°.
BLC е правоъгълен с ъгъл 30° ⇒ CL = 1 BL = 3 cm.
2
ABL е равнобедрен ⇒ АL = LB = 6 cm
⇒ AC = AL + LC = 9 cm. Отг. Г)

ЗАДАЧА 4 На чертежа в ABC AL е ъглополовяща на A и правата а ∈ C.

ТЕСТ Ако CD || AL и BAL = 32°, големината на DCA е:
А) 58°; Б) 48°; В) 32°; Г) 64°.
Решение:
В ABC от AL – ъглополовяща ⇒ LAC = 32°.
От (AL || CD) ∩ AC ⇒ ACD = 32° (кръстни ъгли)
Отг. В)

174
Към съдържанието
ЗАДАЧА 5 Ъглополовящите на външните ъгли при върховете B и C на ABC се пресичат
в точка O и OQ ⊥ AB, OE ⊥ AC. Докажете, че:
а) AO е ъглополовяща на BAC; б) AQ = AE;
в) BC = BQ + CE; г) P ABC = AQ + AE.
Доказателство:
а) Нека OF ⊥ BC.
Oт СО – ъглополовяща на ECF ⇒ OE = OF.
Oт BО – ъглополовяща на QBF ⇒ OQ = OF.
Tогава OE = OQ ⇒ AO е ъглополовяща на BAC.
б) AQO ≅ AEO (по ІV признак) ⇒ AQ = AE
в) 1. OCE ≅ OCF (по ІV признак) ⇒ CE = CF
2. OBQ ≅ OBF (по ІV признак) ⇒ BQ = BF
От BC = BF + CF и от 1. и 2. ⇒ BC = BQ + CE.
г) P ABC = AB + BC + CA = AB + BF + FC + CA.
Заместваме BF =  BQ (от 2.) и CF =  CE (от 1.) и получаваме
P ABC = AB + BQ + AC + CE = AQ + AE , P ABC = AQ + AE.

ЗАДАЧА 6 На чертeжа AL и BN са ъглополовящи в ABC (C = 90°).

Ако L1 и N1 са петите на перпендикулярите от точките L и N
към хипоте­нузата AB, намерете големината на N1CL1.
Решение:
1. От AL – ъглополовяща ⇒ LC = LL1 ⇒
⇒ L1CL е равнобедрен ⇒ L1 = C = y.
2. От BN – ъглополовяща ⇒ NC = NN1 ⇒
⇒ N1CN е равнобедрен ⇒ N1 = C = x.
3. Тогава ANN1 = 2x и BLL1 = 2y (външни ъгли).
В AN1N A = 90° − 2x, а в BL1L B = 90° − 2y.
4. За ABC A + B = 90°, 90° – 2x + 90° – 2y = 90°, x + y = 45°.
5. Тогава N1CL1 =  90° − x − y =  90° − (x + y) = 90° − 45°,  N1CL1 = 45°.


ЗАДАЧИ 1 В ABC BL (L ∈ AC) е ъглополовяща
на B. Права през А, успоредна на
BL, пресича продължението на стра-
Т ната СВ в точка D. Ако AB = 7 cm,
вата AB и CLN : CNL = 3 : 2, голе-
мината на ALC е:
А) 144°; Б) 126°; В) 136°; Г) 142°.
3 В ABC a : b : c = 3 : 4 : 5, а периме-

Е BC  =  4  cm, дължината на отсечката търът му е 24 cm. Ъглополовящи-

С CD в сантиметри е:
Т А) 7; Б) 4; В) 10; Г) 11.
2 В ABC CL и CN са съответно вътреш-
ната и външната ъглополовящи при
върха C. Ако точките L и N са от пра-
те AL1 и CL3 се пресичат в точка O.
Разстоянието от точка O до стра-
ната BC е 2 cm. 6 cm2 е лицето на:
А) АOC; Б) BOC;
В) ABO; Г) ABC.

175
Към съдържанието
81. ВИСОЧИНА, ЪГЛОПОЛОВЯЩА И МЕДИАНА
В РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК

Знаем, че в равнобедрен ABC (CA = CB) медианата, височината

и ъглополовящата към основата AB съвпадат и лежат върху
симетралата на AB.

ЗАДАЧА 1 Даден е равнобедрен ABC (AC = BC). Да се докаже, че:

а) ако AH1 и BH2 са височини, то ABH1 ≅ BАH2 и AH1 = BH2;
б) ако AM1 и BM2 са медиани, то ABM1 ≅ BАM2 и AM1 = BM2;
в) ако AL1 и BL2 са ъглополовящи, то ABL1 ≅ BАL2 и AL1 = BL2.
Решение:
Даден е ABC (AC = BC), A = B.
а) Разглеждаме ABH1 и BАH2
AB – обща страна
A = B (по условие)
H1 = H2 = 90°
⇒ ABH1 ≅ BАH2 (по ІІ признак) ⇒ AH1 = BH2 (съответни страни).
б) Разглеждаме ABM1 и BАM2
AB – обща страна
A = B (по условие)
1b
AM = BM
=
2 1
2
⇒ ABM1 ≅ BАM2 (по І признак) ⇒ AM1 = BM2 (съответни страни).
в) Разглеждаме ABL1 и BАL2
AB – обща страна
A = B (по условие)
( 1
1 =  2 = 2 α )
⇒ ABL1 ≅ BАL2 (по ІІ признак) ⇒ AL1 = BL2 (съответни страни).

Ако при решаване на Задача 1 се разглежда равнобедрен правоъгълен или

равнобедрен тъпоъгълен триъгълник, доказателството се извършва аналогично.

ЗАДАЧА 2 Даден е остроъгълен равнобедрен ABC (CA = CB) с ъгъл при върха γ.
Ако AL1 и BL2 са ъглополовящи и AL1 ∩ BL2 = L, намерете ALB.
Решение:
180° − γ γ
Ъглите при основата на ABC означаваме с α: α = = 90° − .
2 2
В ABL ъглите при основата AB са α .

( )
2
(2 2 )
Тогава  ALB = 180° − α + α = 180
 °ALB
γ
− α = 180° − 90° − = 90° + ,
2
γ
2
γ
 ALB = 180° − α = 90° + .
2
176
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Докажете, че ABC е равнобедрен с връх C, ако в него:
а) hc = mc; б) hc = lc; в) mc = lc; г) sAC и sBC са симетрали и MN = M1N1,
Решение:
а) От hc ⊥ AB ⇒ H = 90°.
От hc = mc и M ≡ H ⇒ AH = HB
⇒ AHC ≅ BHC (по І признак) ⇒ AC = BC
⇒ ABC е равнобедрен.

б) От hc ⊥ AB ⇒ H = 90°.
От lc на C ⇒ 1 = 2
⇒ AHC ≅ BHC (по ІI признак)
⇒ AC = BC
⇒ ABC е равнобедрен.

в) От точката L спускаме перпендикуляри LP и LQ

съответно към AC и BC.
От ALP ≅ BLQ (по ІV признак)
⇒ A = B
⇒ ABC е равнобедрен.

г) От sAC ⇒ M = 90°. От sBC ⇒ M1 = 90°.

От CMN ≅ CM1N1 (по ІІ признак)
⇒ CM = CM = 1 AC = 1 BC ⇒ AC = BC
1
2 2
⇒ ABC е равнобедрен.

При решаване на условие в) триъгълниците ALC и BLC имат по две страни и

ъгъл съответно равни, но няма признак, по който да твърдим, че те са еднакви.
Тогава съобразяваме, че CL е ъглополовяща и точката L е равноотдалечена от
раменете CA и CB на C, т.е. PL = QL.


ЗАДАЧИ 1 Даден е равнобедрен ABC (AC = BC).
Височините AH1 и BH2 към бедрата се
пресичат в точка H. Да се докаже, че
ABH е равнобедрен и HH1 = HH2.
2 В равнобедрения ABC с основа AB
медианите AM1 и BM2 към бедрата се
пресичат в точка M. Да се докаже, че
ABM е равнобедрен и MM1 = MM2.
3 В равнобедрения ABC (AC = BC) ъг-
лополовящите AL1 и BL2 към бедрата
се пресичат в точка L. Докажете, че
ABL е равнобедрен и LL1 = LL2.
4 Даден е равнобедреният остроъгълен
ABC с основа AB. Да се докаже, че:
а) ако AH1 и BH2 са височините към
бедрата, то AH1C ≅ BH2C;
б) ако AM1 и BM2 са медиани към
бедрата, то AM1C ≅ BM2C;
в) ако AL1 и BL2 са ъглополовящи към
бедрата, то AL1C ≅ BL2C.

177
Към съдържанието
82. ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕМАТА
“ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ”
ЗАПОМНЕТЕ!
Признаци за еднаквост на два триъгълника
c = c1
І признак От b = b1 ⇒ 1 ≅ 2
α = α1
c = c1
ІІ признак От α = α 1 ⇒ 1 ≅ 2
β = β1
a = a1
ІІІ признак Oт b = b1 ⇒ 1 ≅ 2
c = c1

γ= γ1 =° 90°
= 90
ІV признак От b = b1 ⇒ 1 ≅ 2
c = c1

В условието на всяка от теоремите-признаци за

еднаквост на два триъгълника се изисква двата
триъгълника да имат поне по една страна съответно
равни. На чертежа OAB и OA1B1 имат по три ъгъла
съответно равни, но не са еднакви!

Симетрала s
От X ∈ s ⇒ XA = XB.
на отсечка AB:
От XA = XB ⇒ X ∈ s.
s ⊥ AB, MA = MB

Ъглополовяща l
От X ∈ l ⇒ XA = XB.
на AOB:
От XA = XB ⇒ X ∈ l.
1 =  2

Равнобедрен ABC:
a=b От α = β ⇒ a = b.
От a = b ⇒ α = β.

Правоъгълен ABC:
От C = 90° ⇒ m c = 1 c .
C = 90° 2
От m c = 1 c ⇒ C = 90°.
2

A = α = 30° От α = 30º ⇒ a = 1 c .
2
От a = 1 c ⇒ α = 30º.
2
178
Към съдържанието
ЗАДАЧА 1 (Задача от практиката) Измерете разстоянието от точка A до точка B,
ако между тях има препятствие.
Решение:
Избираме точка O, от която може да се отиде по права
линия до точките A и B. Върху продълженията на AO и
BO отмерваме OM = OA и ON = OB.
От OAB ≅OMN (по І признак) ⇒ MN = AB.
Така получихме, че търсеното разстояние е дължината на
отсечката MN, която можем да измерим.

ЗАДАЧА 2 Даден е равностранният ABC. Ако точките M, N и P са съответно върху страните

AB, BC, CA и MNP е равностранен, да се докаже, че AM = BN = CP.
Доказателство:
1. ABC е равностранен ⇒ A = B = C = 60°.
MNP е равностранен ⇒ MN = MP = NP.
2. 1, 2 = 60°, 3 образуват изправен ъгъл.
⇒ 1 = 180° − (2 + 3) = 180° − 60° − 3 = 120° − 3
3. От AMP за 4 получаваме
4 = 180° − (3 + A) = 180° − 3 − 60° = 120° − 3.
От 2. и 3. ⇒ 1 = 4.
MP = MN
4. Разглеждаме AMP и BNM  A = B = 60°
 4 = 1
⇒ AMP ≅ BNM (по ІІ признак)
⇒ AM = BN като съответни страни.
Доказахме, че 1 ≅ 2, откъдето ⇒ AM = BN.
Аналогично доказваме, че 2 ≅ 3, откъдето ⇒ BN = CP.
От последните две равенства ⇒ AM = BN = CP.


ЗАДАЧИ 1 Да се докаже, че два триъгълника са
еднакви, ако имат по страна, приле-
жащ към нея ъгъл и ъглополовяща на
същия ъгъл съответно равни.
2 Докажете, че средите на страните на
равнобедрен триъгълник са върхове
на друг равнобедрен триъгълник.
3 Нека AD е ъглополовяща на равно-
бедрен ABC с основа AB и ъгъл при
върха C, равен на 36º. Докажете, че
триъгълниците BDA и ADC са равно-
бедрени.

4 В  ABC BC = m, AB = 2 m и ната на BQC е:

ABC = 60°. Големината на BAC е: А) 30º; Б) 42º; В) 60º; Г) 84º.
Т А) 30º; Б) 45º; В) 60º; Г) 90º. 6 В ABC A = 50°, B = 60°. Ъгло-
Е 5 Точка Q е от страната AC на ABC и половящите на външните ъгли при
С върховете A и B се пресичат в точка O.
Т ACB = 54°. Ако точка Q е на равни
разстояния от краищата на отсечката Големината на ACO е:
AB и от раменете на ABC, големи- А) 30º; Б) 35º; В) 40º; Г) 70º.

179
Към съдържанието
 ОБЩИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА
“ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ”
1. Външния ъгъл при върха С на  ABC е
112°. Ако симетралата на страната AB пре-
сича страната AC в точка Q и отсечката BQ
е перпендикулярна на AC, намерете големи-
ната на ABC .
2. В  ABC симетралата на страната ВС пре-
сича страната АС в точка D и BD ⊥ AC . Ако
DBC = 3. ABD , намерете ъглите на  ABC .
3. В  ABC a : b : γ = 2 : 10 : 3 и АС = 12 cm.
Симетралите на страните АB и BC пресичат
страната АС съответно в точките М и N. На-
мерете:
а) големината на MBN ;
б) периметъра на  BMN .
4. В  ABC a : b : γ = 3 : 5 : 12 и AB = 32 cm.
Симетралите на страните АC и BС преси-
чат страната АB съответно в точките М и N.
Намерете:
а) големината на MCN ;
б) периметъра на CMN .
5. В  ABC CAB = 124 º. Симетралите на
страните AC и AB пресичат страната BC съ-
ответно в точките M и N. Намерете големи-
ната на MAN .
6. В  ABC a : b : γ = 7 : 2 : 3. Симетралите
на страните АС и АВ пресичат страната BС
съответно в точките М и N. Ако лицето на
 AMN е равно на 12 cm2, намерете лицето
на  ANB .
7. В равнобедрения  ABC ACB = 30 и си-
метралата на бедрото AС пресича продъл-
жението на основата АВ в точка М. На про-
дължението на МС е взета точка N така, че
СN = BМ (С е между М и N).
а) Намерете големината на MAN ;
б) Ако AN = 8 сm, намерете лицето на AMC.
8. В четириъгълника АВСD BC = 16 cm,
АВ =  АD и A : B : C : D = 6 : 7 : 6 : 5. Ако
180
симе­т­ра­лите на страните AD и CD се преси-
чат в точка О, намерете лицето на AOC.
9. За ъглите α, β и γ на  ABC е известно, че
α : β : γ = 2 : 1 : 3. АL e ъглополовяща, а CD
е височина.
а) Ако CD = 18 cm, намерете дължината на
ъглополовящата АL;
б) Ако АC = 12 cm, намерете дължината на
отсечката BD.
10. В остроъгълния  ABC ABC = 54 º и
височините АА1 и СС1 се пресичат в точка
H. Ако M е среда на ВH, намерете големи-
ната на A1C1M.
11. В остроъгълния  ABC ACB = 62 º и
височините АА1 и BB1 се пресичат в точка
H. Ако M е среда на CH, намерете големи-
ната на A1B1M.
12.  ABC е правоъгълен с хипотенуза
АВ = 20 сm и ABC = 75 . Намерете:
а) разстоянието от точка B до медианата СМ;
б) лицето на  AMC .
13. За  ABC е дадено, че АВ = 24 сm и
a : b : γ = 5 : 1 : 6. Намерете:
а) разстоянието от точка А до медианата СМ;
б) лицето на  ABC .
14. В  ABC ъглополовящата BL ( L ∈ AC )
пресича височината CD ( D ∈ AB ) в точка М
и BL = CD . Права през точка М, успоредна
на АВ, пресича страната BС в точка Р. Ако
BP : PC = 1: 2 и периметърът на  ABC е
36 cm, намерете дължината на страната BС.
15. За  ABC е известно, че АВ + ВС = 36 cm
и CAB : ABC : BCA = 1 : 2 : 3. Точка-
та М е среда на страната АС. През точка А е
построена права p  BM , а през точка С –
права q ⊥ BM . Правите p и q се пресичат в
точка R. Намерете дължината на отсечката
BR и големината на MRB .
Към съдържанието
83. ТЕСТ № 1 ВЪРХУ ТЕМАТА
“ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ”
1. За триъгълниците на чертежа е вярно, че: А) 6ac;
А) BC = NM; C N Б) 3ас;
P В) 6(а + с);
Б) MN = AB; 
Г) 3(а + с).
В) AC = MP; 7 43°
4  7. Триъгълникът АВС е правоъгълен с прав
Г) NP = CB. A 7 B M ъгъл при върха С и ВАС = 60°. Ако АВ и
2. Ако АВС ≅ MBN, BAC =  32° и ВС имат дължини съответно 4а и 2b, не е
АСВ =  78°, големината на ъгъл х е: вярно, че:
А) РАВС = 6а + 2b;
А) 128°; M
Б) АС = 2а;
Б) 74°; C
В) SАВС = 2аb;
В) 110°; O x 78°
Г) b < a.
Г) 134°. 
B
A N 8. За АВС е дадено, че α : β : γ = 5 : 1 : 6 и
3. В остроъгълния АВС AВC = 54° и ви- АВ = 16 cm. Намерете:
а) разстоянието от точка А до медианата СМ
сочините АА1 и СС1 се пресичат в точка Н.
в сантиметри;
Ако М е средата на ВН, A1МC1 е:
б) лицето на АВС в квадратни сантиметри.
А) 54°; C

A 9. В АВС АСВ > 90°. Симетралите на стра-

Б) 108°; 1

ните АС и ВС се пресичат в точка Р и преси-

H
В) 120°; чат страната АВ в точките M и N.
Г) 126°.
M
B
C
A C1
sAC sBC
4. За ъглите α, β и γ на АВС е известно, че
α : β : γ = 2 : 1 : 3. AL e ъглополовяща, а CD
e височина. Ако LA = 16 cm, дължината на M N B
A
височината CD в сантиметри е: P
А) 9; C
В бланката за отговори са написани номерата
Б) 12; L
на твърденията. Срещу всеки номер запише-
В) 16; те „Да“, ако твърдението е вярно, или „Не“,
ако твърдението не е вярно.
Г) 8. B
A D
Вярно ли е
5. В АВС симетралата на страната ВС № Твърдение
пресича страната АС в точка D и BD ⊥  AC. твърдението?
Ако DBC = 3.ABD, CP е ъглополовяща на
(1) ДА/НЕ
ъглите на АВС са: C MCN
А) 75°, 60°, 45°;
Б) 60°, 70°, 50°; s (2) MPN + ACB = 180° ДА/НЕ
BC

В) 45°, 45°, 90°; D

(3) AB = РMNС ДА/НЕ
Г) 75°, 15°, 90°. A B
10. В АВС АВС = 120°, а АА1 (А1 ∈ пра-
6. В АВС AВC = 60°, ВС =  а и АВ =  с. Ако ва ВС) и СС1 (С1 ∈ права АВ) са височини.
ъглополовящата BL (L ∈ AC) на AВC е Ако РАВС = 42 cm, намерете периметъра на
12 cm, лицето на АВС се дава с формулата: А1С1В в сантиметри.
181
Към съдържанието
 ТЕСТ № 2 ВЪРХУ ТЕМАТА
“ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ”
1. За триъгълниците на чертежа е вярно, че: 7. Триъгълникът АВС е правоъгълен с прав
А) A = N; ъгъл при върха С и AВC = 75°. Ако меди-
Б) C = Q; аната СМ има дължина 2а, не е вярно, че:
А) АВ = 4a;
В) B = Q;
Б) SАВС = 2a2;
Г) M = B.
В) ВС = 2а;
2. Ако АВС ≅ АMN, то големината на
Г) SМАС = a2.
ъгъл х е: M
А) 112°; 8. В АВС AB = 10 cm, BC = 6 cm и BL
 (L ∈ AC) e ъглополовяща на АВС. Лицето
Б) 108°; C
на ВСL = 9 cm2.
O
В) 88°; a) Намерете лицето на АВС в квадратни
x
92°
Г) 68°. A
N
B сантиметри.
б) Ако ВМ (М ∈ АС) е медиана, намерете ли-
3. В остроъгълния АВС височините АА1 цето на BML в квадратни сантиметри.
и ВВ1 се пресичат в точка Н и М е среда на
СН. Ако А1СВ1 + А1МВ1 = 135°, големи- 9. В АВС α : β : γ = 8 : 1 : 3. Симетралите
ната на А1НВ1 е: на страните АС и АВ пресичат страната ВС
C
съответно в точките M и N.
А) 115°; M
Б) 120°;
1 B
A C M
1

N
В) 90°; H
sAC A B
Г) 135°. A B sAB
4. За ъглите α, β и γ на АВС е известно, че В бланката за отговори са написани номерата
α : β : γ = 1 : 2 : 3. ВL e ъглополовяща, а CD на твърденията. Срещу всеки номер запише-
e височина. Ако CD = 12 cm, дължината на те „Да“, ако твърдението е вярно, или „Не“,
ъглополовящата BL в сантиметри е: ако твърдението не е вярно.
А) 12; Б) 18; В) 16; Г) 24.
Вярно ли е
№ Твърдение
5. Външният ъгъл при върха С на АВС е твърдението?
122°. Ако симетралата на страната АВ пре- (1)
сича АС в точка Q и BQ е перпендикуляр- РAMN = BC ДА/НЕ
на на АС, големината на АВС в градуси е:
(2) MAN:ANM:NMA =
А) 58°; Б) 88°; В) 62°; Г) 77°. ДА/НЕ
=1:2:3
6. В АВС АСВ = 60°, СВ = а и СА = b. Ако (3) SAMС = 2. SANB ДА/НЕ
ъглополовящата CL на АСВ е 8 cm, лицето
на АВС се дава с формулата: 10. Даден е остроъгълен АВС. Точка М
(М ∈ ВС) е на равни разстояния MN и
А) 2аb;
MP съответно от страните АВ и АС. Ако
( a + b)
Б) ; PMN = 120° и АМ = 12 cm, намерете разстоя-
2 нието от точка Р до страната АВ в сантиметри.
В) 2(а + b);
Г) 4 (а + b).
182 Към съдържанието