Модул I.

Геометрия – РЕШЕНИЯ

3. Стереометрия – решения на задачите

Навсякъде в решенията на задачите (освен ако не е казано друго):
– триъгълните и четириъгълните призми се означават ABCA1B1C1 и ABCDA1B1C1D1.
Аналогични означения се използват и за пресечените пирамиди;
– триъгълните и четириъгълните пирамиди се означават ABCМ и ABCDM с връх M.
Проекцията на върха в равнината на основата е O.

3.2. Перпендикулярност в пространството

6. а) Проекцията на BD1 в равнината (ABC) е BD.

BD ⊥ AC и AC ⊂ ( ABC )  BD1 ⊥ AC според теоремата
за трите перпендикуляра.
б) Проекцията на DB1 в равнината (DCC1) е DC1.
DC1 ⊥ CD1 и CD1 ⊂ ( DCC1 )  DB1 ⊥ CD1 според
теоремата за трите перпендикуляра.

7. Ще докажем задачата за ръбовете MC и AB.

Проекцията на MC в равнината (ABC) е CO.
CO ⊥ AB  MC ⊥ AB според теоремата за трите перпендикуляра.

8. Проекцията на върха M в равнината (ABC) е точка C  проекцията на AM в (ABC) е AC.

AC ⊥ BD (като диагонали в ромб)  AM ⊥ BD според
теоремата за трите перпендикуляра.

9. Проекцията наMN в равнината на основата е ON. Тъй като P лежи на MN, то проекцията на
правата OP в равнината на основата е ON.
По условие OP ⊥ BC  ON ⊥ BC според теоремата за трите
перпендикуляра  N е средата на BC (в правилна пирамида ∆BCO
е равнобедрен).

1
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

10. a) Обемът се пресмята непосредствено: V = 1 .2a.5a.2a = 20 a 3 .

3 3
Проекцията на MF в равнината на основата е
OF, но OF ⊥ BC , тогава от теоремата за трите
перпендикуляра следва, че MF ⊥ BC . Аналогично
се доказва, че MP ⊥ AD .

От ∆OFM: MF = 4a 2 + 16a 2 = 2 5a 

S BCM = 1 .2a.2 5a = 2 5a 2 .
2
От ∆OPM: MP = a 2 + 4a 2 = 5a  S ADM = 1 .2a. 5a = 5a 2 .
2
Нека правата през точка O, която е успоредна на AD, пресича AB и DC съответно в точки K и
L  OK = OL = a .
OK ⊥ AB , K ∈ AB  проекцията на MK е OK  MK ⊥ AB (по теоремата за трите
перпендикуляра). От ∆KOM:MK = a 2 + 4a 2 = 5a .
Триъгълниците ADM и BCM са равнобедрени, откъдето получаваме, че ∆ABM ≅ ∆DCM .
2
S ABM = S DCM = 1 .5a.a 5 = 5 5a .
2 2
2
 S1 = 2 5a 2 + 5a 2 + 2. 5 5a = 8 5a 2 .
2
б) Нека ( MAB ) ∩ ( MCD ) = g . Правата AB || ( MCD ) (защото е успоредна на DC)  AB не
пресича g. Тъй като правите AB и g лежат в една равнина – (MAB)  AB || g .
От друга страна AB ⊥ ( KLM ) , (защото е перпендикулярна на пресичащите се прави KL и
ϕ KO
MO)  g ⊥ ( KLM )  ∠KML = ϕ . От ∆KOM: tg = = a =1.
2 MO 2a 2
в) Тъй като ( 5а ) 2 + (2 5а ) 2 = 25а 2 = PF 2 , то ∆PFM е правоъгълен и ∠PMF = 90° .
Аналогично на б) се доказва, че ∠PMF е линеен ъгъл на двустенния ъгъл между равнините (MAD)
и (MBC)  ( MAD ) ⊥ ( MBC ) .

11. Нека MC ⊥ ( ABC )  AM = b и ∠BAM = ∠DAM = α .

Проекцията на BM е BC, но BC ⊥ AB  BM ⊥ AB (според
теоремата за трите перпендикуляра).

От ∆ABM: cos α = AB  AB = b cos α  S ABCD = b 2 cos 2 α и

b
AC = 2 AB = 2b cos α .
От ∆ACM: MC = b 2 − 2b 2 cos 2 α = b 1 − 2 cos 2 α .
3
 V = 1 b 2 cos 2 α.b 1 − 2 cos 2 α = b cos 2 α 1 − 2 cos 2 α ,
3 3
3
V = b cos 2 α − cos 2α .
3

2
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

3.3. Перпендикуляр и наклонена

2. Нека наклонените са MA и MB. Тогава MA = MB , защото

образуват равни ъгли с ранината на основата, откъдето следва,
че и проекциите им са равни AO = BO = a , където O е
проекцията на точка M.
От ∆AOM: MO = a  AM = 2a . Аналогично BM = 2a .
∆ABO е правоъгълен (по условие AO ⊥ BO )  AB = 2a 
∆ABM е равностранен  ∠AMB = 60° .

3. Нека проекцията на M е O  АО = 2 .
От ∆AOM: MO = 5 − 2 = 3 . От ∆OBM: BO = 8 − 3 = 5 .

4. Нека AB = AA1 = a и N1 е средата на AB  NN1 || AA1  N1 е проекцията на N 

∠N1CN = ϕ .

От равностранния ∆ABC:CN1 = a 3 и тъй като NN1 = AA1 = a ,

2
NN1
то от ∆NN1C намираме tgϕ= = a = 2 =2 3.
CN1 a 3 3 3
2

5. BO = 25 − 16 = 3 .
От ∆OBM намираме
∆ABO е равностранен  AO = BO = 3 .
AO и BO са проекциите на наклонените AM и BM 
AM = BM = 5 .
Нека AK ⊥ BO , K ∈ BO и AK ⊥ MO  AK ⊥ ( DBM ) .
Тогава проекцията на AM в равнината (DBM) e MK  ϕ = ∠AMK .

От равностранния ∆ABO: AK = 3 3 . От правоъгълния ∆AKM: sin ϕ = AK = 3 3 .

2 AM 10

3
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

6. Нека M е средата на AC  DM е височината на пирамидата  ( ACD ) ⊥ ( ABC )

 ортогоналната проекция върху (ACD) на всяка права от (ABC),
която не е перпендикулярна на AC, ще е правата AC 
∠( BC , ACD ) = ∠ACB = 2α . В случая, когато BC ⊥ AC имаме
BC ⊥ ( ACD ) и отново ∠ACB = ∠( BC , ACD ) .
Проекцията на правата AD върху (ABC) е AC 
∠DAC = ∠( AD, ABC ) = β .
2
Нека в ∆ABC височината към AB е h  tgα = a  h = a  S ABC = a .
2h 2tgα 4tgα

Отново от ∆ABC:
a  AC = a
sin α = 1
 AM = AC =
a .
2 AC 2 sin α 2 4 sin α

Сега от ∆AMD: tgβ =

DM  DM = a tgβ .
AM 4sin α
3
1 a 2 . atgβ = a cos α tgβ .
За обема намираме V = .
3 4tgα 4 sin α 48sin 2 α

7. Търсеният ъгъл е ∠MBP = ϕ .

В квадрата ABCD диагоналът AC = 2  CP = 1 AC = 1 .

4 2
Нека O е пресечната точка на диагоналите на квадрата ABCD 

OP = CP = 1 , BO = 1 .
2

Като приложим питагоровата теорема за ∆OBP, намираме BP = 5.

2
3, 5.2 7 5
От ∆BPM получаваме tgϕ = MP = = .
BP 5 5

8. Нека C1M ⊥ A1 B1 и тъй като C1M ⊥ BB1  C1M ⊥ ( ABB1 A1 )

 проекцията наBC1 върху (ABB1A1) e BM 
∠( BC1 , ABB1 A1 ) = ∠MBC1 = 45° .
Така получихме, че ∆MBC1 е равнобедрен и правоъгълен

 BM = MC1 = a 3 . От правоъгълния ∆MBB1 намираме

2
2 2
BB1 = BM 2 − MB12 = a .3 − a = a 2 .
4 4 2
2 3
За обема получаваме V = a 3.a 2 = a 6 .
4 2 8

4
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

9. a) Проекцията на D1O върху (ABCD) е OD  ϕ = ∠( D1O, ABC ) = ∠DOD1 .

Ако ръбът на куба е a, то BD = a 2 , DO = a 2 ,

2
DD1
tgϕ = = a.2 = 2 .
DO a 2
б) D1O е медиана в ∆DBD1  медицентърът M лежи на
D1O и D1M : MO = 2 :1 .
Нека проекцията на M е M1  проекцията на D1M e DM1 и
по условие DM 1 = 2 .

Като използваме теоремата на Талес, имаме DM 1 : M 1O = 2 :1  DO = 3 DM 1 = 3 2 

2 2
BD = 2 DO = 3 2  AB = BD = 3 . Тогава обемът на куба е V = AB 3 = 27 .
2

5
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

3.4. Двустенен ъгъл. Перпендикулярност на две равнини

3. Нека AC ∩ BD = O и PQ ∩ BD = K .
Нека DH ⊥ MK , H ∈ MK . Ще докажем, че DH е
търсеното разстояние. За целта трябва да докажем, че
DH ⊥ ( PQM ) .
Имаме PQ ⊥ ( DBM ) (защото PQ ⊥ BD и PQ ⊥ MO ).
Тъй като PQ ⊂ ( PQM ) , то равнините (PQM) и (DBM) са
перпендикулярни и тяхната пресечница е MK.
ПраватаDH е перпендикулярна на пресечницата им и лежи
в едната от тези равнини (DBM). Според доказаната теорема
DH е перпендикулярна и на другата равнина; DH ⊥ ( PQM ) .
Доказахме, че DH е разстоянието от D до равнината (PQM). Намирането на DH става от
∆DBM.
Имаме МО = 3 , MB = 5  BO = 4 и DO = 4 .
PQ е средна отсечка в ∆ABC  K е средата на BO  OK = 2 и от ∆OKM намираме
MK = 13 .
Изразявайки лицето на ∆DKM по два начина получаваме DH .MK = DK .MO 

DH . 13 = 6.3 , DH = 18 13 .
13

4. Равнините (ABC) и (BCM) са перпендикулярни, защото равнината (BCM) съдържа

MC ⊥ ( ABC ) и следователно мярката на двустенния им ъгъл е 90°.
AB. Тъй като AB ⊥ BC
Пресечницата на равнините (ABC) и (ABM) е
и AB ⊥ MC , то равнината (BCM) е перпендикулярна на ръба AB на
двустенния ∠( ABC ; ABM ) и следователно ∠CBM е негов линеен ъгъл.

5. Както в задача 4. ∠( ABC , BCM ) = 90° .

Нека CC1 ⊥ AB , C1 ∈ AB .
Проекцията на MC1 в равнината (ABC) е CC1 . От теоремата за трите
перпендикуляра следва, че MC1 ⊥ AB  ∠CC1M е линеен ъгъл на
двустенния ∠( ABC , ABM ) .

6. Както в предходните две задачи ∠( ABC , BCM ) = 90° .

Нека CC1 ⊥ AB , C1 ∈ AB .
Проекцията на MC1 в равнината (ABC) е CC1 . От теоремата за трите
перпендикуляра следва, че MC1 ⊥ AB  ∠CC1M е линеен ъгъл на
двустенния ∠( ABC , ABM ) .

6
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

7. Нека вписаната в триъгълника окръжност се допира до страната AB в точка N

 ON ⊥ AB . Проекцията на MN в равнината на основата е ON и според

теоремата за трите перпендикуляра MN ⊥ AB  ∠ONM е линеен
ъгъл на двустенния ∠( ABC , ABM ) .

8. Нека MN ⊥ BC , N ∈ BC е апотема на пирамидата.

Проекцията на MN е ON  ON ⊥ BC (според теоремата за
трите перпендикуляра)  ∠ONM = α . От ∆ONM:
MN = a .
2 cos α
2 2 α
a.MN 2 4 a 2
2 a 2 (1 + cos α) 2a cos 2
S1 = 4. +a = +a = = .
2 4 cos α cos α cos α

7
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

3.5. Многостен

2. Нека d ( B1 , MBN ) = x . Ще намерим x, като изразим обема на пирамидата MNBB1 по два

начина – веднъж, като пирамида с основа MNB1 и веднъж, като пирамида с основа MNB.
Намираме лицето на ∆MNB1 от квадрата A1B1C1D1 като разлика на лица:

S MNB = 1 − 1 − 1 − 1 = 5  VMNB B = 1 S MNB .BB1 = 5 .

1 4 6 6 12 1 3 1 36
Сега ще намерим лицето на ∆MNB. Последователно пресмятаме:

От ∆NBC1: BN = 2 + 1 = 19 .
9 3

От ∆A1MB: BM = 2 + 1 = 3 .
4 2

От ∆MND: MN = 1 + 4 = 5 .
4 9 6
9 + 25 − 19
От ∆MNB по косинусовата теорема намираме cos ∠BMN = 4 36 9 =
1
2. 3 . 5 3
2 6

 sin ∠BMN = 2 2  S MNB = MN .BM .sin ∠BMN = 5 2 .

3 2 12

От равенството VMNBB = 1 .S MNB .x получаваме 5 = 1 . 5 2 .x  x = 2 .

1 3 36 3 12 2

3. Точка B лежи в околните стени (CBM) и (ABM) и значи разстоянието до тях не може да бъде
3 . Нека разстоянието от B до (CDM) е 3 .
По условие BC = BD = BA = 4 и тъй като те са проекции на
наклонени през точка М, то и MC = MD = MA . Освен това
триъгълниците CDB и ABD са равностранни, а триъгълниците
CDM и ADM са равнобедрени. Тогава, ако N е средата на CD,
то MN ⊥ CD и BN ⊥ CD , откъдето следва, че CD ⊥ ( NBM ) .
В равнината (NBM) построяваме BB1 ⊥ MN , B1 ∈ MN 
BB1 ⊥ CD . Получихме, че BB1 е перпендикулярна на две
пресичащи се прави MN и CD от равнината (CDM) 
BB1 ⊥ (CDM )  BB1 = 3 .
В правоъгълния ∆NBM знаем височината към хипотенузата BB1 = 3 и катета BN = 2 3 (от
равностранния ∆CDB), следователно можем да намерим другия катет и BM = 2 .
Окончателно за обема на пирамидата намираме:

V = 1 S ABCD .MB = 1 .2. 16 3 .2 = 16 3 .

3 3 4 3
Ако разстоянието от B до (DAM) е 3 , резултатът е същият.

8
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

4. Нека M, N, P, Q и R са средите съответно на A1B1, BB1, B1C1, D1C1 и A1D1.

Тогава MPQR е квадрат със страна а 2 , а ∆MNP е равностранен

2

със страна
a 2 . Повърхнината на полученото тяло се състои от 6
2
квадрата и 8 равностранни триъгълника. Лицето на повърхнината е:
2 2
   
S = 6.  a 2  + 8.  a 2  . 3 = a 2 (3 + 3) .
 2   2  4

5. Правите AC и D1M, са кръстосани.

Нека MN || AC , N ∈ AD  ∠( AC , D1M ) = ∠( MN , D1M ) = ϕ .

В равностранния ∆ABD
1 AC = 4 2. 3 = 2 6 .
2 2
Тогава MN = AC = 2 6 (средна отсечка в ∆ACD).
2
От правоъгълния ∆D1DM, в който DD1 = 2 и

DM = 2 2 , намираме D1M = 2 3 .
Наклонените D1N и D1M през точка D1 са равни, защото имат равни проекции. Тогава ∆NMD1

е равнобедрен с основа MN = 2 6 и бедро D1M = 2 3  cos ϕ = MN = 2  ϕ = 45°

2 D1M 2
( ϕ е ъгъл при основата на равнобедрен триъгълник  ϕ е остър ъгъл).

6. Нека MA = MB = 7 cm и MC = 10 cm.
Триъгълниците ABC и ABM са еднакви равностранни и ако

N е средата на AB, е изпълнено MN = 7 3 cm и CN = 7 3

2 2
cm.
Наклонените MA и MB са равни, следователно са рани и
проекциите им AO и BO, следователно точка О лежи на CN.

От равнобедрения ∆MNC, на който знаем и трите страни, намираме височината към бедрото

MO = 10 47 cm.
7 3

За обема на пирамидата получаваме V = 1 S ABC .MO = 1 . 49 3 . 10 47 = 35 47 cm3.

3 3 4 7 3 6

В ∆OCM ∠OMC = ϕ и cos ϕ = MO = 10 47 = 141 .

MC 7 3.10 21

9
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

7. Нека страната на основата е a  r = 1 . a 3  a = 2r 3 = 4 3 cm.

3 2
(4 3) 2 3
Височината на призмата е 8 cm  V= .8 = 96 3 cm3.
4
За лицето на повърхнината намираме
(4 3)2 3
S1 = 3.4 3.8 + 2. = 120 3 cm2.
4

8. Триъгълник BCM е равнобедрен с ъгъл 60°, следователно е равностранен със страна 1 и ако

MN ⊥ BC , N ∈ BC , то MN = 3 и също така N е средата на BC.

2
По условие равнините (BCM) и (ABC) са перпендикулярни иMN
от равнината (BCM) е перпендикулярна на тяхната пресечница BC 
MN ⊥ ( ABC ) .

Да означим AM = x .
∆ABM ≅ ∆ACM (по две страни и ъгъл 60° между тях)  AB = AC = y . Получихме, че ∆ABC
е равнобедрен с основа BC  AN ⊥ BC и да означим AN = h .

2 2
От ∆ANM: x = h + MN , x = h +
2 2 2 3.
4
2 2
От ∆ABN: h = y − BN ,
2
h2 = y 2 − 1 .
4

2
 x =y −
2 1 + 3  x 2 = y 2 + 1  y 2 = x 2 − 1 . (1)
4 4 2 2

Прилагаме косинусовата теорема за ∆ABM за страната AB = y .

2 2 2 2
 y = x + 1 − 2 x cos 60°  y = x − x +1. (2)

От (1) и (2) получаваме уравнение за x:

x2 − 1 = x2 − x + 1 , x = 3 .
2 2

 h= x2 − 3 = 6 .
4 2

 S ABC = BC.h = 6  V = 1. 6 . 3 = 2 .
2 4 3 4 2 8

10
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

9. По условие AB = a и ∠ACM = α .

a 2 tgα
От ∆OCM: tgα = MO  MO = .
OC 2
3
V =
1 .a 2 . a 2 tgα = a 2 tgα .
3 2 6
Апотемата на пирамидата MK, MK ⊥ BC , K ∈ BC
намираме от ∆OKM:

a 2 .2.tg 2 α a 2 a
MK = MO 2 + OK 2 = + = 2tg 2 α + 1 .
4 4 2
2
 S = 4a.MK = 2. a 2tg 2 α + 1 = a 2 2tg 2 α + 1 .
2 2

10. Нека DH, H ∈ AB e височина в трапеца  AH = a , BH = 2a .

 BD = 4a 2 + a 2 = a 5 .
От правоъгълния ∆DBB1 имаме cos ∠BDB1 = BD 
DB1
5 = a 5  DB = a 21 ;
1
21 DB1
BB1 = DB12 − BD 2 = 21a 2 − 5a 2 = 4a . 
(a + 3a) a
V = S ABCD .BB1 = .4a = 8a 3 .
2

11. Четириъгълникът AB1C1D e правоъгълник, защото AD || B1C1 , AD = B1C1 , AD ⊥ ( ABB1 ) .

Нека a е страната на квадрата ABCD и AB1 = d .

По условие S AB C D=3 2.
1 1 2
От друга страна S AB C D = AD. AB1 = ad 
1 1

ad = 3 2 . (1)
2

cos ∠BAB1 = a = 2 , a = 2d . (2)

d 6 6

От (1) и (2) намираме d = 3, a = 2 .

2

От ∆ABB1: BB1 = d 2 − a 2 = 9 − 1 = 17 .  V = a 2 BB1 = 34 .

2 2 4

11
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

12. Нека A1 A2 = BB2 = CC2 = x  AA1 = 4 x .

Да изберем точки P, Q и R съответно върху ръбовете АА1, BB1 и CC1,
така че AP = B1Q = C1 R = x  A2 P = 2 x .

Да означим с S лицето на основата.

Четириъгълникът ABB2P е правоъгълник (защото x = AP ) 
PB2 = AB .
Аналогично се доказва, че B2C2 = BC и PC2 = AC .

Следователно ∆PB2C2 ≅ ∆ABC  ABCPB2C2 е правилна триъгълна призма с лице на

основата S и височина x  VABCPB C = Sx .
2 2

За обема на пирамидата PB2C2 A2 имаме VPB C A =

2 Sx .
2 2 2 3
За обема на тялото „под” равнината А2 B2C2 получаваме:

VABCPB C + VPB C = Sx + 2 Sx = 5Sx .

2 2 2 2 A2 3 3
Обемът на дадената призма VABCA B C = 4 Sx . Тогава обемът на тялото „над” равнината
1 1 1

A2 B2C2 е равен на 4 Sx − 5Sx = 7 Sx .

3 3
Търсеното отношение е
5Sx : 7 Sx = 5 .
3 3 7

12
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

3.6. Сечение на многостен с равнина

2. Използваме формулата, получена в задача 1 от урока.

( a − b) 2
2
а) h = k − .
4
S1 = 4. a + b .k + a 2 + b 2 = 2(a + b)k + a 2 + b 2 .
2
( a − b) 2 2 ( a − b) 2 2
V = 1 k2 − (a + b 2 + a 2b 2 ) = 1 k 2 − (a + b 2 + ab) .
3 4 3 4

(9 − 3)2
б) h = 25 − = 25 − 36 = 4 .
4 4
(9 + 3).5
S1 = 4. + 81 + 9 = 210 .
2
V = 4 (81 + 9 + 27) = 156 .
3

(4 − 2) 2
в) h = 2− = 1.
4
(4 + 2) 2
S1 = 4. + 16 + 4 = 20 + 12 2 .
2
V = 1 (16 + 4 + 8) = 28 .
3 3

4. Използваме формулите, получени в задача 3 от урока.

( a − b) 2 (7 − 1)2
а) h = k2 − = 7− = 2 cm.
12 12
( a − b) 2 (7 − 1)2
l = h2 + = 4+ = 4 cm.
3 3
 2 
V = 2  49 3 + 1. 3 + 7 3 . 3  = 19 3 cm 3 .
3 4 4 4 4  2
 

( a − b) 2
б) h = k2 − = 12 − 36 = 3 cm.
12 12

( a − b) 2
l= h +2
= 9 + 36 = 21 cm.
3 3

 
V = 3  64 3 + 4 3 + 64 3 . 4 3  = 21 3 cm 3 .
3 4 4 4 4 
 
13
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

5. Да намерим обема, когато h = 3 .

2 2 (a − b) 2 (a − 2) 2
За голямата основа a последователно намираме: k = h + , 25 = 9 + ,
4 4
a = 10 cm.
V =
3 (100 + 4 + 20) = 124 cm3.
3

Да намерим обема, когато h = 4 .

2 2 (a − b) 2
Имаме k = h + , a = 8 cm.
4
 V =
4 (64 + 4 + 16) = 112 cm3.
3

Дизайнерът трябва да избере h = 4 cm. Ако избере h = 3 cm, обемът ще бъде по-голям с 12
3
cm .

h  a 2 3 + b 2 3 + a 2 3 . b 2 3  = h 3 (a 2 + b 2 + ab) .
6. а) V =  
3 4 4 4 4  12
 
h 2 2 2 2 h 2 2
б) V = ( a + b + a b ) = ( a + b + ab) .
3 3

7. Нека пресечената пирамида има AB = 2 x , A1 B1 = x и височина h.

а) Нека равнината минава през точките A, B, C1.
Тялото „под” равнината е триъгълна пирамида с обем
2 2
VABCC = 1 . 4 x 3 .h = 4 3 x h .
1 3 4 12

Обемът на пресечената пирамида е V =

7 3x 2 h  обемът на
12

тялото „над” равнината е

7 3x 2 h − 4 3x 2 h = 3 3 x 2 h .
12 12 12
Търсеното отношение е
4 или 3 .
3 4

б) Нека равнината минава през точките A1, C1, B. Постъпваме, както в подусловие а).
2
VA C B B = x h 3  обемът на тялото „над” равнината е
1 1 1 12
7 3x 2 h − 3x 2 h = 6 3x 2 h .
12 12 12

Търсеното отношение е 6:1 или 1:6.

14
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

8. h = 2 , l = 14  h = 7 . Отговор А).
l 7

( a − b) 2
9. h2 = k 2 − 2
 ( a − b) = 36 , a − b = 6 ( a − b > 0 ).
12

V = h 3 (a 2 + b 2 + ab) 
12
39 2.12 = 6 3(a 2 + b 2 − 2ab + 3ab) , откъдето намираме ab = 40 .

От равенствата a − b = 6 и ab = 40 получаваме, че а = 10 , b = 4 . Отговор A).

( a − b) 2
10. От равенството k 2 = h2 + 2
намираме ( a − b) = 36 .
12
( a − b) 2
2
 l= h + = 15 . Отговор В).
3

12. Нека лицето на основата на дадената пирамида е B, височината е h, тогава обемът е V = Bh .

3
Сечението е многоъгълник, подобен на основата с коефициент 1:2 и следователно лицето на
сечението е B1 = B .
4
h
За обема на пресечената пирамида получаваме V1 = 2 ( B + B1 + BB1 ) =
7 hB  V1 = 7 .
3 24 V 8
Отговор Г).

15
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

3.7. Построяване на сечение на многостен с равнина

6. Решението следва решението на задача 1 по метода на пресечниците.

а) В равнината (ABC) MN ∩ AD = Q и MN ∩ DC = R .
В равнината (ADD1) PQ ∩ AA1 = S .
В равнината (CDD1) PR ∩ CC1 = T .
Търсеното сечение е петоъгълникът MNTPS.

б) Точките Q,
R и S построяваме, както в а).
Равнините (ABC) и (A1B1C1) са успоредни 
пресечниците им с равнината на сечението ще бъдат
успоредни прави. Построяваме права m през точка P и
успоредна на MN  m ще лежи в равнината (A1B1C1) и
в равнината на сечението. Нека m ∩ D1C1 = K .

В равнината (DCC1) KR ∩ CC1 = T .

Търсеното сечение е шестоъгълникът MNTKPS. Ще
докажем, че той е правилен.
Точките M, N и P са средите на ръбовете, върху
които лежат.
Лесно се вижда, че и K, S и T са средите на ръбовете, на които лежат. Следователно всяка

страна на шестоъгълника има дължина

а 2 (a е ръбът на куба).
2

Остава да докажем, че и всички ъгли на шестоъгълника са равни.

Триъгълниците MCT, NC1 K , TD1 P , KA1S , PAM и SBN са еднакви 
MT = NK = TP = KS = PM = SN  ∆MNT ≅ ∆NTK ≅ ∆TKP ≅ ∆KPS ≅ ∆PSM ≅ ∆SMN 
ъглите на шестоъгълника са равни.

в) Както в б), през P построяваме права m || MN и нека m ∩ A1 B1 = Q .

Сечението е правоъгълникът MNPQ.

г) Сечението е равностранният ∆MNP.

16
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

7. В равнината (ABC) MN ∩ AC = Q , CN < BN и BM < AM  C е между A и Q.

В равнината (ACD) PQ ∩ DC = R .
Сечението е четириъгълникът MNRP.

8. В равнината (ABC) DM ∩ BC = P .
В равнината BCC1 OP ∩ BB1 = N и OP ∩ CC1 = R .
Сечението е четириъгълникът DMQR, който е трапец с
основи MN || DR и бедра DM || RN .

9. В равнината (ABC) MN ∩ AD = P и MN ∩ DC = Q .
Нека MN ∩ BD = T .
През точка T (която е от сечението) в равнината
(DBD1) построяваме права m, успоредна на BD1.
Равнината на сечението е успоредна на BD1  m ще лежи
в сечението и нека m ∩ DD1 = S .

В равнината (ADD1) SP ∩ AA1 = K .

В равнината (DCC1) SQ ∩ CC1 = L .
Сечението е петоъгълникът MNLSK.

10. Нека равнината минава през основния ръб AD.

а) Равнината на сечението пресича стената BCC1B1 в права PQ,
която е успоредна на AD ( P ∈ BB1 , Q ∈ CC1 ).
Пресечниците на сечението с успоредните равнини (ABB1) и (DCC1)
са успоредни  AP || DQ .
Сечението е успоредникът APQD и тъй като AD ⊥ ( ABB1 ) ,
сечението е правоъгълник.
б) Пресечницата на сечението и основата е AD и тъй като равнината (ABB1) е
перпендикулярна на AD, то ∠BAP = 30° .
Тялото „под” сечението е триъгълна призма с основи ∆ABP и ∆DCQ.
Нека ръбът на куба е a  диагоналът d = a 3 = 6  a = 2 3 cm.
От ∆ABP: BP = ABtg30° = 2 cm.  VABPDCQ = AB.BP .BC = 12 cm3.
2
Обемът на куба е а 3 = 24 3 cm3. Тогава обемът на тялото „над” равнината е

V = 24 3 − 12 = 12(2 3 − 1) cm3.
17
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

11. Нека AB = 4 cm, BC = 3 cm.

Проекцията на BD1 в равнината (BCC1) e BC1  ∠D1 BC1 = 30° .

От правоъгълния ∆BC1D1 намираме BC1 = D1C1cotg30° = 4 3 

CC1 = 39 cm  V = 12 39 cm3.
От правоъгълния ∆ABD BD = 5 cm  S DBB D = 5 39 cm2.
1 1

Сечението, което минава през двата малки срещуположни ръба, е правоъгълникът BCD1A1.
От ∆ABA1: BA1 = 39 + 16 = 55 cm  S BCD A = 3 55 cm2.
1 1

12. Нека сечението минава през основния ръб BC и е перпендикулярно на ръба AM и го пресича в
точка D.
От еднаквостта на триъгълниците ABD и ACD следва, че
BD = CD и, ако K е средата на BC, то DK ⊥ BC и AK ⊥ BC .

В равностранния ∆ABC AO = 2 . 7 3 = 7 3 cm.

3 2 3
2
7 3 2 49 3
От ∆AOM: AM =   + 28 = 3 cm.
 3 

От подобието на правоъгълните триъгълници ADK и AOM имаме

DK = AK , DK = 6 cm.
MO AM
 S BCD = 6.7 = 21 cm2.
2

13. Нека в ∆ABC ∠ACB = 90° , BC = a и AC = b .

Околните ръбове сключват равни ъгли с равнината на основата,
O на върха M е центърът на
следователно те са равни и проекцията
описаната окръжност около ∆ABC  O е средата на хипотенузата AB
2 2
 ∠BAM = ∠ABM = ∠OCM = α и ОC = AB = a + b .
2 2
MO a 2 + b 2 tgα ab a 2 + b 2 tgα
От ∆MOC: tgα =  MO = . V = .
OC 2 12

14. Нека основният ръб на пирамидата е a и височината ѝ е h  лицето на диагоналното сечение

е Q = a 2.h  ah = Q 2 .
2
Сечението е равнобедрен трапец с основи a и
a и височина h .
2 2
(а + а ) h 3 2 Q
 S= 2 2= .
2 8

18
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

15. Нека сечението през диагонала BD на основата и перпендикулярно на MC пресича MC в точка

N. Тъй като MC е ръбът на двустенния ъгъл между околните стени BCM и DCM, то
∠BND = 120° .
Триъгълниците BCN и DCN са еднакви  BN = DN 
∆DBN е равнобедрен с ъгъл 120° срещу основата BD и O е
средата на BD.
Нека AB = a . Последователно намираме

BO = BD = a 2 cm  NO = a 6 cm и BN = a 6 cm.
2 2 6 3
Лицето на диагоналното сечение е
BD.NO . От друга страна по условие това лице е 6 3 cm2.
2

Така получаваме равенството

BD.NO = 6 3 , 1 .а 2. а 6 = 6 3  а = 6 cm  BN = 6 6
2 2 6 3
cm, NO = 6 cm и CO = BO = 3 2 cm.
От ∆BCN намираме NC = BC 2 − BN 2 = 2 3 cm.
От ∆MOC ∼ ∆ONC получаваме
MO = OC  MO = NO.OC = 3 cm.
NO NC NC
V =
1 a 2 .MO = 36 cm3.
3

16. По условие ∠MAC = ∠MCA = ∠MBD = ∠MDB = 60°  ∆ACM и ∆DBM са равностранни.
Ще построим сечението, чието лице се търси, а именно сечението през върха B и
перпендикулярно на околния ръб DM.
Нека в равностранния ∆DBM височините MO и BN
( N ∈ DM ) се пресичат в точка G, която е и медицентър.
В ∆ACM точката G също е медицентър. През G
построяваме права, успоредна на AC, която пресича AM и CM
съответно в точки P и Q. Имаме DM ⊥ AC (по теоремата за
трите перпендикуляра)  DM ⊥ PQ .
По построение имаме DM ⊥ BN  DM ⊥ PBQN и
значи PBQN е търсеното сечение.
Остава да намерим лицето на сечението.
Проекцията на правата BN в равнината на основата е правата BD, която е перпендикулярна на
AC и според теоремата за трите перпендикуляра, BN ⊥ AC и тъй като PQ || AC , то BN ⊥ PQ .
PQ.BN
Получихме, че диагоналите на сечението са перпендикулярни  лицето S му е S= .
2

От равностранния ∆DBM със страна а 2 намираме BN = a 2 3 = a 6 .

2 2

В ∆ACM PQ минава през медицентъра G  PQ = 2 AC = 2a 2 .

3 3
2
1 a 6 . 2a 2 = a 3 .
 S= .
2 2 3 3
19
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

17. Нека AC = BC = a , ∠ACB = 120° и N е средата на CM.

 MC ⊥ ( ABC ) и ∠MAC = ∠MBC = α .
CAN и CBN имаме
От еднаквостта на триъгълниците
AN = BN  сечението е равнобедреният ∆ABN.
От правоъгълния ∆BMC намираме катета MC = a tgα

a 2 tg 2 α
и медианата BN: BN 2 = a 2 + .
4
От ∆ABC намираме AB = a 3 .

Нека NH е височина в ∆ABN  H е средата на AB и BH = a 3 .

2

От ∆HBN намираме NH = BN 2 − BH 2 = a2 = a ( cos α > 0 ).

4cos 2 α 2 cos α
2
 S ABN = AB.NH = a 3 .
2 4 cos α

18. Нека M и N са средите съответно на AB и AC  MN || BC  α || BC . Тогава

пресечницата на α с ( BCC1 ) ще бъде успоредна , както на MN, така и на BC. Следователно
α ще пресича и двете прави BB1 и CC1 в точки, които са едновременно вътрешни или
външни за отсечките BB1 и CC1  α не може да пресича само един от ръбовете BB1 и CC1 ,
следователно α ще пресича ръба AA1 и нека α ∩ AA1 = K . По условие AK : KA1 = 2 : 3 .
Сечението е равнобедреният ∆MNK.
Нека височината AH в ∆ABC пресича MN в точка D 
AD ⊥ MN и съгласно теоремата за трите перпендикуляра,
KD ⊥ MN и ∠ADK = 60° е линейният ъгъл между α и (ABC).
От равностранния ∆ABC намираме
2
S AMN = 1 S ABC = a 3 .
4 16
Сега, като използваме теоремата за лицето на проекцията на
сечение, имаме
2
Sпроекцията = S сечението cos 60° , получаваме S AMN = S MNK . 1  S MNK = a 3 .
2 8
5
Лицето на околната повърхнина на призмата е S = 3a. AA1 и тъй като АА1 = AK , остава да
2
намерим AK.
KD.MN = S a 3
Използвайки формулата за лицето на ∆MNK имаме
2 MNK  KD = 2 .

От ∆ADK: AK = KD sin 60° =

3a  АА = 5 AK = 15a .
1
4 2 8
2
 S = 3a. 15a = 45a .
8 8

20
 Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

19. Нека P, Q и R са средите съответно на ръбовете AB, AD и MC и нека α е равнината на

сечението.
В равнината (ABC) PQ ∩ BC = T и PQ ∩ DC = S .
В равнината (BCM) TR ∩ MB = N .
В равнината (DCM) RS ∩ DM = K .
Сечението е петоъгълникът PNRKQ.
Да означим с a и h съответно основния ръб и височината
на дадената пирамида и нека T1 е тялото „под” α , а T2 е
тялото „над” α .
Обемът на T1 ще намерим, като от обема на пирамидата STCR извадим обемите на
пирамидите PTBN и SQDK.

Пирамидата STCR има за основа правоъгълния ∆STC с катети TC = SC = 3a и височина на

2

пирамидата
h (от ∆OCM)  V = 3a 2 h .
2 STCR 16
Пирамидата PTBN има за основа правоъгълния ∆PTB с катети TB = PB = a и височина на
2
пирамидата, равна на разстоянието от N до (ABC).
1
Нека F е средата на BC  RF е средна отсечка в ∆BCM  RF = BM .
2
1 1
Също така BN е средна отсечка в ∆TFR  BN = RF = BM .
2 4

Тогава височината през N е

h (от ∆OBM)  V = 1 . 1 a a . h = a 2h .
4 PTBN 3 2 2 2 4 96
2
По същия начин намираме, че VSQDK = a h .
96
2 2 2
 VT = 3a h − 2. a h = a h .
1 16 96 6
2
Обемът на дадената пирамида е V = VABCDM = a h  VT = 1 V  VT : VT = 1:1 .
3 1 2 1 2

20. Нека ( B1C1M ) = α . Пресечниците на α с успоредните равнини (ABC) и ( A1 B1C1 ) са успоредни

и ако α ∩ ( ABC ) = m , то m || B1C1 .
Нека m ∩ AB = P и m ∩ DC = Q  PQ || B1C1 .
Сечението е правоъгълникът PB1C1Q .

Нека AC ∩ BD = O  AM = 2 AO = 1 AC 
3 3
AP = a и BP = 2a (използвали сме теоремата на Талес).
3 3
2
От ∆PBB1: PB1 = PB 2 + BB12 = a 13  Sсечението = PQ.PB1 = a 13 .
3 3

21
Модул I. Геометрия – РЕШЕНИЯ

21. Нека ( B1 D1M ) = α . Пресечниците на α с успоредните равнини (ABC) и ( A1 B1C1 ) са успоредни

и ако α ∩ ( ABC ) = m , то m || B1 D1 .
Нека m ∩ AB = P и m ∩ AD = Q  PQ || B1C1 .

M е медицентърът на ∆ABD  PQ = 2 BD = 2 B1 D1 = 2 2а и
3 3 3
AP = AQ = 2a , PB = QD = a . Така получаваме, че ∆PBB1 ≅ ∆QDD1
3 3
 PB1 = QD1  сечението е равнобедреният трапец B1 D1QP с голяма

основа B1 D1 .

От ∆MOO1 намираме височината на трапеца MO1 = MO 2 + OO12 = a 19 .

3 2
PQ + B1 D1 2
Лицето на трапеца е S= .MO1 = 5 19a .
2 18

22
 Модул I. Геометрия –РЕШЕНИЯ

3.8. Ос на кръстосани прави

4. Нека N е средата на BC  AN ⊥ BC и MN ⊥ BC  ( ANM ) ⊥ BC .

В ∆ANM построяваме височината NK ⊥ AM , K ∈ AM  NK е
оста-отсечка на кръстосаните прави AM и BC.
2 2
От ∆AOM: МО = АМ 2 − АО 2 = 3b − a .
3
2 2
От ∆ANM: AM .NK = AN .MO  NK = MO. AN = a 3b − a .
AM 2b

5. Равнината (AMC) съдържа правата AM и е перпендикулярна на BD – ( ACM ) ⊥ BD , защото

BD ⊥ AC и BD ⊥ MO .
Правата BD пробожда (AMC) в точка O. От точка O в
равнината (AMC) спускаме перпендикуляр към AM:
OP ⊥ AM , P ∈ AM  OP е оста-отсечка.
Проекцията на AM е AO  ∠OAM = α .
От ∆AOM: AO = a cos α .
От ∆AOP: OP = a sin α cos α .

6. Равнината (DCM) съдържа правата MC и е успоредна на AB (защото AB || DC ).

Тогава разстоянието между кръстосаните прави AB и MC
е равно на разстоянието от точка от AB до равнината (DCM).
Нека N и K са средите съответно на AB и DC.
В ∆NKM построяваме NP ⊥ MK ( P ∈ MK ). Но
NP ⊥ DC по теоремата за трите перпендикуляра (проекцията
на NP е NK ⊥ DC )  NP ⊥ ( DCM ) .
NP е равна на разстоянието
Получихме, че дължината на
между кръстосаните прави AB и MC (но NP не е оста-
отсечка).
NK ⊥ DC и MK ⊥ DC , то ∠NKM = α .
Тъй като
От ∆NKP: NP = a sin α .

7. Нека AC ∩ BD = O . Тогава OC ⊥ BD и OC ⊥ CC1 ( CC1 ⊥ ( ABC ) )  OC е оста-отсечка.

От равностранния ∆DBC: OC = a 3 .
2

23
Модул I. Геометрия –РЕШЕНИЯ

8. Равнината (ACM) съдържа правата AM и ( ACM ) ⊥ BD .

Нека AC ∩ BD = O . От точка O в равнината (ACM)
спускаме перпендикуляр към AM: OP ⊥ AM , P ∈ AM .
Следователно OP е оста-отсечка на BD и AM.
От ∆ACM: AC = 2 2  AO = 2 .
От подобието на ∆AOP и ∆AMC имаме
OP = AO 
MC AM

OP = MC. AO = 2 .
AM 3

9. Нека M и M1 са средите съответно на AB и A1B1. Тогава равнината (CB1M 1 )|| AB и (CB1M 1 )

съдържа CB1. Следователно трябва да намерим разстоянието от AB до (CB1M1).
Нека MN ⊥ CM 1 (в ∆MCM1). Имаме:
AB ⊥ MM 1 и AB ⊥ CM  AB ⊥ ( MCC1M 1 ) 

M 1 B1 ⊥ ( MCC1M 1 ) .
От MN ⊂ ( MCC1M 1 )  AB ⊥ MN . (1)
Също така М 1 B1 ⊥ MN .
По построение MN ⊥ CM 1  MN ⊥ (CB1M 1 )  MN ⊥ CB1 . (2)
От (1) и (2) следва, че MN е търсеното разстояние.
2
a 3 a 7
2
От правоъгълния ∆CC1M1 намираме CM 1 = a +   = 2 .
 2 
MM 1.CM a 21
От ∆MCM1: MN .CM 1 = MM 1.CM  MN = = .
CM 1 7

10. Както в задача 4 намираме, че разстоянието между BC и AM е NK = m и ∠NAM = α 

AN = m .
sin α

Ако страната на ∆ABC е a, то AN =

а 3 
m =a 3 
2 sin α 2

a = 2 3m .
3sin α

От ∆ABC: AO =
2 . a 3 = a 3 и от ∆AOM: MO = AO tgα = a 3tgα .
3 2 3 3
2
a 3tgα 2m 3 3
 V = 1.a 3 . = .
3 4 3 27 cos α sin 2 α

24
 Модул I. Геометрия –РЕШЕНИЯ

11. През точка М построяваме права PQ, така че PQ || AD ( P ∈ AB , Q ∈ DC ).

През точка N построяваме права RS, така че RS || AD
( R ∈ BB1 , S ∈ CC1 )  RS || PQ  правите RS и PQ
определят една равнина α = ( PRSQ ) , която съдържа MN.
Построяваме точкиT и U съответно върху BB1 и CC1,
така че AT || PR || DU  ATUD е правоъгълник, който
определя равнина β = ( ATUD ) , която съдържа AD.
Получихме, че равнините α = ( PRSQ ) и β = ( ATUD )
съдържат съответно кръстосаните прави MN и AD и са
успоредни (съдържат двойка пресичащи се прави съответно
успоредни – AT || PR и AD | PQ ). Следователно
разстоянието между тази двойка равнини е равно на
разстоянието между кръстосаните прави MN и AD.
Нека RH ⊥ AT ( H ∈ AT ). Тъй като AT е пресечницата
на перпендикулярните равнини α и ( ABB1 A1 ) и понеже

RH ⊂ ( ABB1 A1 ) , то RH ⊥ α .
Следователно RH е разстоянието между α и β.

Точка М е медицентърът на ∆ABD  AP =

1 AB = 2 и BP = 4 . Аналогично BR = 2 .
3
Имаме
AP = 1  TR = 1  TR = 1 .
BP 2 BR 2

От подобието на триъгълниците HRT и BPR получаваме

HR = TR  HR = PB.TR = 2 5 .
PB PR PR 5

25