Закони на Кеплер за

движението на планетите
Най-общо казано законите на
кеплер описват движението на
астрономически тела в
гравитационното поле на по-
масивно тяло, като пример за
това са движението на
планетите около Слънцето.
Те са публикувани през 1609-
1619г. от Йохан Кеплер,
подобрявайки
хелионцентричната теория на
Коперник, според която
планетите се движат около
Слънцето, което е център на
Вселената.
Първи закон
Първия закон гласи, че орбитите
на планетите са елипси, чийто
фокус е Слънцето. Елиптичните
орбити са открити чрез
изчисленя на орбитата на Марс
и така стига до заключението, че
другите обекти в Слънчевата
система
Втори закон
При движението си около
Слънцето планетите описват чрез
радиус-вектори равни площи за
равни интервали от време. Втория
закон гласи, че планетите,
преминавайки през перихелия си,
се движат с максимална скорост, а
през афелия с минимална. Земята
например е най-близко до
Слънцето началото на Януари и
най-далече Юли месец.
 Трети закон
перихелий

Според третия закон квадрата на афелий

орбиталния период на една
планета (времето, за което едно
тяло се завърта изцяло около
своята орбита), е пропорционална
на куба на полуоса на неговата
орбита. Третият закон на Кеплер
предполага, че периодът за една
планета да обиколи Слънцето
нараства бързо с радиуса на
нейната орбита.
Източници
https://science.nasa.gov/resource/orbits-and-keplers-laws/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0
%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%
D0%9A%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D1%80
Благодаря за вниманието!