Междузвездна среда. Мъглявини.

Образуване
на звездите. Звезди от главната
последователност на диаграмата на
Херцшпрунг-Ръсел. Червени гиганти и
планетарни мъглявини. Произход на
химичните елементи. Бели джуджета.
Свръхнови. Неутронни звезди и черни дупки.
АЛЕКСАНДРА САЛКИНА
Междузвездна среда

Пространството между звездите съдържа разредено

и разсеяно вещество, което наричаме ,междузвездно
вещество. То се състои от газ със йонна, атомна или
молекулна структура и прахови частици и космически
лъчи. Междузвездното вещество се наблюдава на
места, където се образуват облаци с голяма плътност,
тях наричаме мъглявини.
Разпределение на йонизиран водород -
H II области
 Мъглявини
Мъглявините са гигантски облаци от прах и газ. Някои мъглявини
се образуват от газ и прах, образувани от експлозията на звезда,
а други мъглявини са области, където се заформят нови звезди.
Повечето мъглявини са с диаметър стотици светлинни години.
Мъглявина с размерите на Земята би тежала само няколко
килограма.
Видове:
 Планетарни мъглявини;
 Тъмни мъглявини;
 Отражателни мъглавини;
 Дифузни мъглявини;
 Области H II и H I
Видове мъглявини
 Планетарните мъглявини са пръстеновидни или дископодобни, като
в центъра им се наблюдава гореща звезда.
 Тъмните мъглявини са междузвездни облаци, които са толкова
плътни, че поглъщат светлина .
 Отражателните мъглявини са мъглявини, които се намират близо до
гореща звезда, те отразяват светлината от звездата.
 Дифузните мъглявини нямат добре дефинирани граници, те също
излъчват благодарение на горещи звезди, разположени вътре или в
непосредствена близост до тях.
Мъглявината Охлюв
(Helix nebula)
Най-близката мъглявина до
Земята. Тя е планетарна
мъглявина на приблизително 655
светлинни години от нас и се
намира в съзвездието Водолей.
Диаметърът ѝ е 2,5 светлинни
години. Мъглявината е газ около
умираща звезда, от главната
последователност
(наподобяваща Слънцето),
която ще се превърне в бяло
джудже. Мъглявината се
разширява със скорост 31 км/с,
така е определена и възрастта
на ѝ – 10 600 години.
 Мъглявината
Конска глава
Тъмна мъглявина в
съзвездието Орион. Намира
се на около 1500 светлинни
години от Земята. Има
диаметър 7 светлинни години.
Тъмна мъглявина LDN 1768
Отражателна мъглявина IC 2631
Дифузна мъглявина - Орион
 Pillars of Creation
Това е област от Орловата
мъглявина, където активно се
образуват звезди.
Образуване на звездите

Звездообразуването е процес при който много

плътна област, изпълнена с междузвездно вещество
колапсира под собствената си гравитация и формира
звезди. Тези области са изключително студени –
температури около 10-20 К. При тези температури
газовете стават молекулни и когато плътността на газа
достигне определена стойност, звездите се формират.
Раждане на звезда в
мъглявината Орион
Звезди от главната
последователност на
диаграмата на
Херцшпрунг-Ръсел
Температурата и светивемостта са
две важни характеристики на звездите.
Чрез температурата получаваме
спектралните класове на звездите – O-B-
A-F-G-K-M (от горещи към хладни), а
светимостта представлява мощността
на енергоотделянето на звездата във вид
на лъчение.
Звезди от главната
последователност на
диаграмата на
Херцшпрунг-Ръсел
Звездите от главната
последователност са начален
стадий от еволюцията им. Когато се
формира звезда тя се придвижва от
дясно на ляво и попада върху
главната последователност, където
остава през по-голямата част от
живота си. Колкото е по-масивна
една звезда, толкова по-бързо
протича еволюцията й.
Червени гиганти и планетарни
мъглявини
Докато има протон-протонна реакция, звездите
са стабилни, след като се изчерпи водородът,
равновесието се нарушава и ядрото на звездата
започва бързо да се свива и да се нагрява, а
външните слоеве се разширяват и охлаждат.
Поради повишаване на температурата в ядрото
започват да се синтезират по-тежки елементи.
Звездата се придвижва нагоре по диаграмата на
Херцшпрунг-Ръсел и застава вдясно от главната
последователност – става червен гигант. На
определен етап от еволюцията си червеният гигант
избухва и изхвърля външни слоеве вещество –
обраува се планетарна мъглявина.
 Произход на химичните елементи
При експлозия на свръхнова се изхвърля по-голямата част от елементите, съдържащи
се в звездата в междузвездното пространство. Експлозиите на свръхнови са източник на
всички елементи във Вселената по-тежки от кислорода. Те са единственият източник на
елементи по-тежки от желязото.

The Crab
Nebula
Бели джуджета
Звездите превърнали се в червени гиганти започват да
синтезират тежки елементи като въглерод и кислород. След
като се изчерпи ядреното си гориво, звездата навлиза в краен
стадий. Когато спрат термоядрените реакции, звездата се
свива и колапсира под действие на гравитационните сили и
се превръща в бяло джудже, неутронна звезда или черна
дупка. Крайният обект в който се превръща зависи от масата
на звездата.

Звездите се превръщат в бели джуджета, ако масата на

звездата е M < 10 M☉.
 Бели джуджета
През 1844г. Фридрих Бесел открил, че най-ярката
звезда – Сириус периодично се отклонява от
праволинейната си траектория. Бесел
предположил, че Сириус трябва да има спътник,
който не могат да засекат.
През 1862 Алвън Кларк открива слаба звезда
близо до Сириус с рефракторен телескоп.
Температурата му била 25 000 К. Като се отчете
светимостта се оказва, че звездата е с много
малък радиус и висока плътност - 109 kg/cm3
Плътността на Сириус е около 200 kg/cm3
 Бели джуджета

Белите джуджета са компактни звезди с маси,

сравними с тази на Слънцето. Но радиусите
им са стотици пъти по-малки и светимостта им
е десетки пъти по-малка от на Слънцето.
Обемът на белите джуджета е сравним с този
на Земята. При такава плътност електронната
обвивка на атомите се разрушава и
веществото има вид електронно-ядрена
плазма.

Сириус А и бялото
джудже – Сириус Б
 Свръхнова

Свръхнова се получава когато

бяло джудже, вследствие на
акреция на материал от
съседна звезда, придобива
достатъчно материал, за да
достигна до критичната си
маса и избухва в тип I
свръхнова.
 Свръхнова

Тип II свръхнова:
Когато температурата на една звезда е
достатъчно висока и тя започва да
произвежда елементи по-тежки от
водорода. Когато масивна звездата е в
последният си жизнен стадий, т.е.
звездата е изчерпала елементите,
необходими за протичането на
термоядрен синтез тя се свива и
колапсира и избухва в свръхнова.
 Неутронни звезди и черни дупки

Неутронна звезда се получава от колапсилара гигантска звезда с

маса 10-29 M☉ Неутронните звезди са най-малките и най-плътните звезди,
те имат радиус от порядъка на 10 km и маса по-малка от 2,16 10M☉. Те се
получават от експлозия на свръхнова. Поради гравитационния колапс
атомните ядра се разпадат на протони и неутрони, а протоните се
комбинират с електроните. Така звездите са изцяло от неутрони, като
плътността на веществото е от порядъка на 1012kg/cm. Установено е, че
тези звезди имат силно магнитно поле. Някои неутронни звезди излъчват
електромагнитна радиация и при бързото им въртене около оста си тази
радиация се излъчва периодично, този вид наричаме пулсари.
Неутронни звезди и черни дупки
Черна дупка е обект в пространство-времето, с толкова силно
гравитационно поле, че никоя частица или електромагнитна вълна(
светлината)не може да го напусне. Черните дупки не могат да
бъдат наблюдавани пряко. Но по поведението на звездите около тях
може да се предвиди наличието на черна дупка. Твърди се, че в
центъра на всички галактики може да има свърхмасивна черна
дупка. Стрелец А* е ярък много компактен обект в центъра на
Млечния път. Той е мощен радиоизточник. Стрелец А* се приема за
местоположение на свръхмасивна черна дупка.
Снимка от телескопа Чандра