СПЕКТЪР И ТЕМПЕРАТУРА НА

ЗВЕЗДИТЕ
 Няма нищо,което да е толкова отдалечено от нас ,че да не можем да го
достигнем ,или пък да е така спотаено ,че да не можем да го открием.

Рене Декарт

1.Звезден спектър
Звездните спектри се наблюдават с помощта на телескопи,към които са поставени
спектографи.Непрекъснатият спектър на звездите е прорязан от множество тъмни
абсорбционни линии.Следователно над излъчващата непрекъснатия спектър звездна
повърхност има по студена газова атмосфера,където се формират абсорбционните линии.

Разпределението на енергията в спектъра следва закона на Вин:

Т λ max = const

,където λ max е дължината на вълната с максимален интензитет.Областта на максимално

излъчване определя цвета на звездата.Тъй като зависи от температурата на звездната
повърхност ,то и цветът зависи от нея.Диапазонът от температури на голямата част от звездите
е около 3000 до около 25 000 К.Звездите с температури по-ниски от 3000К имат максимум на
излъчване в инфрачервения диапазон на спектъра и трудно модат да се наблюдават във
видимата област на спектъра.Звездите с температури по – високи от 25 000 К имат максимум
на излъчване в ултравиолетовия диапазон на спектъра и също се наблюдават трудно във
видимата област на спектъра.

2.Спектрална класификация.
Спектрите на звездите се разделят на групи,наречени спектрални класове.Основните
спектрални класове се означават с буквите O,B,A,F,G,K,M.Всеки клас се разделя на 10
подкласа,означавани с цифри от 0 до 9,които се добавят след буквите.Например спектралният
клас на Сланцето е G2.

3.Физична интерпретация на спектралната класификация.

Наблюденията показват,че повечето звезди имат сходен химичен състав.Наи-
разпространените елементи в звездите са водородът и хелият-на 10 атома водород се пада
един хелиев атом.Масата на водорода в звездите е около 70%,на хелия е 28%,а останалите
около 2% маса се разпределят между всички други елементи.Различията в спектъра на
звездите от отделните класове се дължат на различия във физичните условия в звездните
атмосфери.

Основен физичен фактор,които определя вида на спектъра,е температурата.От нея зависи

разпределението на енергията в непрекъснатия спектър на звездата(т.е. цвета й).От
температурата зависи кои елементи формират в спектрите на звездите абсорбционни линии,а
от количеството на тези елементи се определя интензитетът на тези линии.
Спектралната класификация всъщност е температурна класификация на звездните
спектри.Звездите от даден спектрален клас имат близки температури.

Температурите в атмосферите на звездите от клас М са толкова ниски,че някои молекули не са

дисоциирани и можем да наблюдаваме техния ивичен спектър.Атомите на повечето елементи
на са йонизирани.

През спектрален клас К температурата е по-висока,молекулите са вече дисоциирани,а атомите

на елементите,чиято отделителна работа е малка (например атомите на Са) са йонизирани.

С повишаването на температурата на звездите от класовете G и F все повече атоми на

елементите с малка отделителна работа се йонизират и линиите им се усилват,а линиите на
неутралните атоми отслабват.

При спектален клас А температурата е достатъчна за двукратна йонизация на атомите на голям

брой елементи,а интензитетът на линиите на еднократно йонизираните атоми намаляват.

В най-горещите звезди(класове В и О)атомите на елементите са многократно

йонизирани,техните абсорбционни линии не се наблюдават във видимата,а в
ултравиолетовата част на спектъра.

Да разгледаме изменението на интензитета на линиите на най-разпространените елементи в

звездите и причините за това изменение.

Линиите на водорода се наблюдават във всички спектрални класове.При нискотемпературните

спектрални класове М и К във възбудено състочние се намират малко водородни атоми и
наблюдаваните водородни линии са слаби.С повишаването на температурата към класовете G
,F и т.н. броят на възбудените атоми нараства,а с това се увеличава интензитетът на
Балмеровите линии.Максимален интензитет тези линии достигат в спектъра на звездите от
клас А.При още по-висока температура голяма част от водородните атоми са йонизирани и
броят на неутралните остава все по малък.Ето защо интензитетът на водородните линии в
класове В и О намалява.

Атомите на втория по количество елемент в звездните атмосфери – хелият – имат много

високи енергии на възбуждане и на йонизация(по голяма отделителна работа),поради което
неговите линии се наблюдават само в спектрите на най-горещит звезди от класове В и О.
Клас О-Имат повърхностна температура в диапазона от 28000 до 50000 К и синьо-бял
цвят. Техният спектър съдържа линии на неутрален и йонизиран хелий. Пример за
такава звезда е Минтака.

Клас B- Тези звезди имат повърхностна температура в границите 11000-25000 К и

синьо-бял цвят. Характерно за техния спектър са линиите на поглъщане на неутралния
хелий. Пример за такива звезди са Спика и Ригел.

Клас A- Имат повърхностна температура в границите от 7500-11000 К и бял цвят. В

техните спектри преобладават линиите на водорода, а също така има линии на тежки
елементи - желязо, особено в по-хладните звезди. Примери за такива звезди са Сириус
и Вега.

Клас F- Имат повърхностна температура от порядъка 6000-7400 К. Техният спектър се

характеризира с линии на поглъщането на йонизиран калций, които са по-изразени от
линиите на водорода. Има и линии на поглъщането на желязо и други тежки елементи.
Такива звезди са Процион и Полярната звезда.

Клас G- Звезди от типа на Слънцето, с подобна маса и радиус и температура на

повърхността 4900-6000К. Техният цвят е жълт. В техния спектър има линии на
поглъщане на неутрални и йонизирани метали. Друг пример за такава звезда, освен
Слънцето, е Капела.

Клас К- Звезди с оранжев цвят и температура 3500-4900 К. Примери за такива звезди

са Алдебаран и Арктур.

Клас М- Звездите от този клас имат повърхностна температура 2400-3480 К и червен

цвят. Примери за такива звезди са Проксима от Кентавър и свръхгиганта Антарес.