Галактики

Изготвено от: Йованин Петков от 7.Б клас

 Видове галактики
А)Елиптичните галактики имат кълбовидна форма с различна
сплеснатост. Това са стари галактики, в тях практически няма
междузвездна материя за образуване на нови звезди. Най-масивните и
най-малките галактики във Вселената са елиптични.
Повечето елиптични галактики са съставени от по-стари звезди с ниска маса,
с рядка междузвездна среда и минимална активност на звездообразуване. Те
обикновено са заобиколени от голям брой кълбовидни купове. Смята се, че
елиптичните галактики съставляват приблизително 10-15 % от галактиките в
суперклъстера Дева, но като цяло не са доминиращият тип галактики във
Вселената. Обикновено те се намират в близост до центровете на
галактичните купове.
Първоначално Едуин Хъбъл смята, че елиптичните галактики могат да
еволюират в спирални галактики, но това се оказва невярно. Звездите,
открити в елиптичните галактики, са много по-стари от звездите, открити в
спиралните галактики.
Б) Спиралните галактики, към които се отнася и нашата, се
състоят от ядро и спрални ръкави. В ядрото са
съсредоточени по-старите звезди, а в ръкавите има голямо
количество междузвездно вещество и горещи млади звезди.
Почти 60% от галактиките, които в момента са известни,
са спирали със следните характерни структури: централна
издутина или галактическа издутина, диск, спирални рамена
и ореол. Спирални галактики са наречени така, защото те
имат диск вътре ръкав ярка звездна произхода на което
почти логаритмично простираща се от излишните
килограми.
Въпреки че понякога не е лесно да се различават
(например, в флокулант спирали), тези втулки са основната
характеристика на която спирали са различни от
лентикулярните галактики, които се характеризират със
структурата на диска и липсата на изразена спирала.
спиралните ръкави представляват области на активно звезда
и се състоят предимно от горещи млади звезди; защо ръкави
и разделени във видимата част на спектъра.
По-голямата част от наблюдаваните спирали се върти в
В) Неправилните галактики, както показва наименованието им,
имат неправилна форма. Междузвездното им вещество е в голямо
количество, а звездите са предимно млади. Неправилни галактики
са например Магелановите облаци), които са спътници на нашата
Галактика. Понеже се виждат добре с невъоръжено око (но от
Южното полукълбо), те са били забелязани и описани още по
времето на околосветското плаване на Фернандо Магела.
Магелановите облаци са две неправилни галактики, наречени в чест
на изследователя Фернандо де Магаланес, напуснал Испания през
1519 г. на пътешествие около света, продължило 3 години.
Магелан и неговият екипаж са първите европейци, които ги
наблюдават, тъй като те се виждат от южното полукълбо, в
съзвездието на Южния кръст, въпреки че има астрономически
записи на арабите, които твърдят, че са ги виждали от Баб ел
Мандеб, на 12º 15 'ширина север.
Големият магеланов облак е на 180 000 светлинни години,
докато Малкият облак е на около 210 000 светлинни години. Заедно
с галактиката Андромеда, те са едни от малкото, които могат да се
видят с просто око. Някои астрономи вярват, че и двете галактики
са дошли в нашия квартал в резултат на сблъсък между Андромеда
и друга галактика, който се е случил отдавна.
Млечният път
Млечният път е спирална галактика с решетка и само два основни
ръкава, които се простират от тази плътна централна решетка.
Слънчевата система се намира на около 27 000 светлинни години от
центъра на галактиката, на вътрешния ръб на спираловидно
образование от концентриран газ и прах, наречено ръкав на Орион.
Заобиколена от няколко по-малки галактики-сателити, Млечният път е
част от местната група галактики. Българското народно име на
Млечния път е Кумова слама или просто Сламата, като легендата е
свързана с кражбата на слама от кума, смятано от народа за голям грях
и поради това отпечатано завинаги на небето.
Легендата разказва, че през една зима, когато навалява много сняг, на
един беден човек не му остава нищо и той решава да открадне слама от
кума си за да не гладуват воловете му.