Светът на

Галактиките
 Млечен път
Млечният път е спиралната
галактика, в която се намира
Слънчевата система. Има
лещовидна форма, а Слънцето е
близо до галактичната равнина.
За земния наблюдател звездите
от тази равнина се сливат в
светла млековидна ивица на
небето, откъдето идва и
наименованието.
Устройство и състав
Центъра на Млечния
път е съзвездието
Стрелец
Това е вероятен изглед на
нашата галактика.
Наблюденията от
телескопа Спитцър през
2005 г. подкрепят
доказателствата, че
Млечният път е пресечена
спирална галактика. Тя се
състои от пръчковидна зона
около ядрото, обгърната
от газов диск, звезден прах
и звезди.
През 1970 г. се предполага, че Млечният път е от типа
SAAB(rs)bc,където ,,rs’’ показва структурата на разкъсан
пръстен около района на ядрото. Едва през 1980-те
астрономите предполагат, че Млечният път е пресечена
спирала а не обикновена, като наблюденията през 2005 г.
го потвърждава.
 Видове галактики
Галактиките се отличават с огромно разнообразие. Различават се
различни типове галактика в зависимост от формата и
структурата им. Учените са дали имена на над 200 000 галактики.
Четирите основни вида са елиптична, спирална, неправилна и
пръстеновидна макар, че съществуват и други видове
Елиптична галактика
Елиптичните галактики са най-
старите, яйцевидни или кръгли
галактики, съдържащи трилиони
звезди. Те могат да имат огромни
размери и да са изключително ярки,
които се наричат гиганти или да са
малки, бледи и да се наричат
джуджета. Всяка елиптична
галактика се обозначава с число от 0
до 7, което съответства на формата
на галактиката. От тип 0 са
елиптични галактики с правилна кръгла
форма, от тип 4 са яйцевидни форма а
от тип 7 са такива със силно изразена
елиптична форма..
 Спирална галактика
Спиралните галактики са
съставени от ядро и спирални
ръкави. В нормалните спирални
галактики, ръкавите започват от
самото ядро. При друг вид спирални
галактики ръкавите не започват
от ядрото, а от пресичащата го
ивица. Те се наричат пресечни
спирални галактики. Един от
трите основни типа галактики
според Едуин Хъбъл, наред с
елиптичните и неправилните.
Неправилна галактика
Неправилните галактики нямат
определена форма. Възможно е да са
образувани от останките на галактики,
които са се сблъскали. Те не могат да се
отнесат към елиптичните или спиралните
галактики и затова се наричат неправилни.
Всяка от тях е уникална и неповторима по
външността си. Тези галактики са
изключително ярки поради наличието на
много звезден прах в тях. По същата
причини в неправилните галактики се
образуват много нови звезди. Около 20%
от всички галактики са неправилни. Някои
неправилни галактики са били спирални или
елиптични в своето минало, но с течение
на времето са се деформирали след
намесата на гравитационното притегляне.
 Пръстеновидна
галактика
Пръстеновидна галактика е галактика с
формата на пръстен. Пръстенът се
състои от еднородни, относително
млади сини звезди, които са
изключително светли. В центъра си
светят в синьо. Астрономите
предполагат, че пръстеновидни
галактики се образуват, когато малка
галактика премине през центъра на
голяма галактика. Понеже галактиките
съдържат голямо количество празен
космос това „сблъскване“ рядко води до
реално сблъскване на звезди.
Гравитационно разцепване обаче може
да доведе до вълна от звездна формация,
която да премине през по-голямата
галактика.
Закон на Хъбъл
Законът на Хъбъл е емпирично
установена пропорционална връзка
между скоростта на отдалечаване
на галактиките и разстоянието им
до нас. Той е формулиран през 1929
г. от Едуин Хъбъл, който установил
червено отместване в спектрите на
наблюдаемите галактики. Според
него това червено отместване е
Доплеров ефект и той прави извода,
че всички галактики се
отдалечават. Това разбиране се
счита за факт и той е ключов в
теорията за големия взрив.
Законът на Хъбъл се изразява с формулата:

v=Hr

v – скорост на галактиките
H – константа на Хъбъл
r – разстояние