Как се прави характеристика на литературен герой?

1. Име на героя, от кое литературно произведение е той, кой е авторът на

това литературно произведение
2. Прототип (ако има)
3. Портрет:
 външен вид;
 облекло;
 какво е подчертано в портрета му;
 какви впечатления оставя у нас;
 как го характеризира това.
4. Обществено поведение:
 действия и постъпки;
 преживявания;
 състояния.
5. Ценностна система:
 какво чувства героят;
 какви мисли изпълват съзнанието му.
6. Характер:
 положителни черти;
 отрицателни черти.
7. Обстановка, в която живее героят:
 битови детайли;
 пейзажни щрихи и природни описания във важни за героя моменти.
8. Авторова позиция
9. Читателско отношение към героя – какво мислим за него и защо

Примерна характеристика на герой

Характеристика на принца

В своя исторически роман „Принцът и просякът” американският

писател Марк Твен изгражда два изключително интересни образа –
престолонаследника принц Едуард и просяка Том Канти, които се срещат,
откриват, че си приличат и разменят не само дрехите си, но и местата си в
обществото.
Едуард Тюдор е дълго чакано дете, първородният син на английския
крал. Един ден самият той ще наследи трона на Англия. Затова раждането
му е посрещнато с огромна радост не само от семейството му, но и от
целия народ. Той е наследникът на короната и въплъщава надеждите на
хората за светло бъдеще. Ето защо всички, познати и непознати, се
прегръщат, целуват и плачат от радост.
Едуард е красиво момче, загоряло от игри и упражнения на открито,
облечено в коприна и атлаз. Когато го вижда за първи път, Том е впечатлен
от външния вид на принца, който има скъпи накити, малка сабя и меч със
скъпоценни камъни, изящни ботушки с червени токчета и весело алено
кепе с пера, закрепени с голям блестящ елмаз.
Знатният произход и разкошът, в който е роден и израснал, не са
лишили бъдещия престолонаследник от чувството за справедливост,
доброта и милосърдие. Когато вижда как часовоят изхвърля Том, лицето на
принца пламва от възмущение и гняв. Благородното му поведение поражда
одобрителни възгласи сред насъбралата се пред двореца тълпа. С истинско
съчувствие Едуард се отнася към непознатото бедно момче. Когато
разбира, че е гладно и уморено, заповядва да му донесат обяд, като
проявява съобразителност, отпращайки слугите, които биха го притеснили.
Едуард е умен и любознателен, иска да разбере какво има извън
стените на двореца, интересува се от живота в семейството на Том. Очите
му гневно светват, когато научава, че баба му го бие. Добрият и
състрадателен принц се гневи и възмущава от несправедливостта към
бедното момче. Той иска да въздаде справедливост в живота на Том като
накаже лошата му баба, пращайки я в затвора Тауър, и да възнагради
добрите му сестри, осигурявайки им дрехи и прислужници.
И все пак Едуард е само едно дете, което мечтае за игри и
забавления, без някой да го наставлява и да му казва какво да прави. Той
явно не се чувства напълно щастлив в разкошния кралски дворец. Затова е
толкова впечатлен от разказите на Том за веселбите на бедняците, дори
казва, че е готов да даде бащиното си кралство, за да се позабавлява така
поне веднъж.
Принцът разбира, че дрехите са това, което прави различни двете
момчета и като истински мъдрец произнася думите: „Ако тръгнем голи,
никой не може да каже кой от двама ни е Том и кой – Уелският принц.”
Чрез образа на принц Едуард авторът Марк Твен извежда на преден
план едно важно нравствено послание – към другия трябва да се отнасяш с
уважение и за да го разбереш, трябва да се опиташ да се поставиш на
неговото място.