Николай Коперник е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната

система[5][6] като по този начин слага Слънцето вместо Земята в центъра на

Вселената.Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски,
но Коперник успява да я обоснове.С помощта на двете основни движения на Земята –
въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на
планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя
относителните разстояния на планетите до Слънцето.Неговите трудове стават основа за
теорията на Исак Нютон за всеобщото привличане.

Йоханес Кеплер е германски математик, астроном и астролог. Той е ключова фигура в

Научната революция с изведените от него закони за движението на планетите, изложени
в книгите „Нова астрономия“ , „Хармонията на света“ и „Съкращение на Коперниковата
астрономия“. Няколко години Кеплер изучава многобройните данни от астрономичните
наблюдения на Тихо Брахе и доказва, че действителното преместване на планетите
около Слънцето става не по окръжности, а по елипси (в единия от фокусите на които
се намира Слънцето), и формулира точните закони на тези премествания.

Галилео Галилей е италиански физик, астроном, астролог и философ,считан за

основоположник на съвременния научен метод.Основният принос на Галилео Галилей към
Научната революция е използването на количествени експерименти и математическата
интерпретация на резултатите от тях. Галилео Галилей публикува първите си
астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 . На 7 януари същата година той
открива три от четирите големи спътника на Юпитер – Йо, Европа и Калисто. Четири
нощи по-късно открива и четвъртия – Ганимед . Те са наречени „Галилееви спътници“
в негова чест . Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ
лунните фази. Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по
повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея.
Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за
мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на
облаци, гледани от Земята.

Андреас Везалий е брабантски анатом и лекар. Той е автор на седемтомната книгата

„De humani corporis fabrica“, която поставя началото на съвременната анатомия на
човека през 1543 г и е посветена на императора на Свещената Римска империя Карл V
.Малко по-късно той издава и съкратена версия за студенти, която посвещава на
Филип, сина на императора.
Веднага след защитата на доктората си Везалий е назначен за преподавател по
хирургия и анатомия в Падуанския университет.Той променя възприетите дотогава
методи на преподаване, като набляга на дисекциите, извършвани лично от него по
време на лекции, вместо на анализа на класическите медицински текстове.За целите на
преподаването Везалий изготвя шест големи илюстровани анатомични таблици.Малко след
публикуването на своя труд Везалий е назначен за лекар в двора на Карл V, където
прекарва следващите дванадесет години.

Леонардо да Винчие знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и

художник от епохата на Ренесанса.
За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений.
Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“
и „Мона Лиза“. Той е известен и с многобройните си изобретения, изпреварили времето
си, но останали само на хартия. Допринася също така за развитието на анатомията,
астрономията и инженерството.