Софийски университет

"Св. Климент Охридски"

Исторически факултет
КУРСОВА РАБОТА
по
Историческа информатика
НИКОЛА ТЕСЛА И АЛБЕРТ АЙНЩАЙН –
ИСТИНИ И РЕАЛНОСТ ЗА ФИЛАДЕЛФИЙСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ

Изготвил: Преподавател:
Емил Емил Попов проф. д-р Юри Тодоров
Фак. № 2613
Специалност История
I курс, задочно обучение

1
Уводни думи
Внушителните фигури на големите учени Никола Тесла и Алберт Айнщайн непрестанно са провокирали размисъл
и разгръщане на възможностите на човешкото въображение, независимо дали става въпрос за личният им живот или
творчески път. Гении, вероятно с твърде противоположни личностни качества и светоглед, разделени от почти четвърт век
разлика във възрастта, техните невероятни открития седят в основата на съществуването на сегашния модерен
технологичен свят. Първият с основание е наричан баща на съвременната роботика с изключителните си открития за
променливия ток и въртящото се магнитно поле, спомогнали за контролираното преместване на обекти в пространството,
докато вторият е познат със своя колосален принос в квантовата физика от времето на нейния основоположник и баща
Макс Планк, с трудно интелектуално възприеманата и смилаема теория на относителността и автор на единната теория
на полето – и двете идеи, допринесли за откриването на изключително ефективни военни изобретения, като атомното
оръжие и радара, променили равновесието на силите в световния ред след Втората световна война. Всичко това се случва
при пределната им убеденост и желание, откритията им да служат единствено в помощ на прогреса на човечеството,
отричайки всякакво използване във военни действия, в които да причиняват неочаквани и ужасяващи вреди за човешкото
здраве, а в глобален план – да направляват съдбата на отредените като втора категория народи.
Чрез настоящата работа, ще бъде направен опит да бъде разгледано противоречиво събитие, което все още остава в
архивите на човешката история, като мистика и вероятно неосъществило се, въпреки силната логика на реално провел се
експеримент, заради твърде належащите предизвикателства, поставени на пътя на съюзниците в последните години от
войната. В него откритията на двамата учени взимат основна роля и според разказите на няколко вероятни очевидци,
които присъстват на събитието, довеждат до непредвидими последици, принудили Военноморските сили на САЩ да
прекратят преждевременно по-нататъшни опити. В настоящата разработка става дума за т.нар. проект „Дъга”, по-широко
познат като Филаделфийския експеримент, провел се в най-малко два (а вероятно и повече) опита в залива на град
Филаделфия, в Пенсилвания от Военноморските сили на САЩ през лятото и есента на 1943 г. В научният екип има
сведения, че участват имена като Ваневър Буш – електро-енергитик и инженер, ръководител на научните изследвания по
въоръжаването на департамента на САЩ – и известния унгарско-американски математик Джон фон Нойман, който е
широко познат със своите експерименти върху човешкото съзнание и компютъра, и е ръководил по-малко познатия
проект „Монтаук”, а и самия Филаделфийски експеримент.

„Яйцето на Колумб”
В основата на Филаделфийският експеримент, състоял се в периода 22 юли – 28 октомври 1943 година на новопостроения
разрушител DE-173 – кораба „Елдридж” – още не влязъл официално в строя на Военноморските сили на САЩ, стои едно

2
изключително остроумно изобретение на Никола Тесла, решаващо популарната апокрифна загадка отправена от самия
Христофор Колумб към неговите опоненти, след като открива за европейците чрез експедицията си двете Америки. Това
вероятно ще се окаже една истински прекрасна алегория, която илюстрира две невероятно иновативни и рискови за
времето си начинания за транспортиране на човешки ресурс при разрешаването на конкретен общонационален проблем.
Според апокрифния разказ, описан за първи път от Джироламо Бенцони през 1565 г. в „История на Новия Свят”, на
вечеря с испански благородници, към Колумб е бил изказан коментар, че пред всеки уверен в способностите си
изследовател, стои реално възможността да реализира същите подвизи изпълнени по-рано от мореплавателя, без риск
постижението да остане невъзможно за опиталия се да го извърши. На това предизвикателство Колумб отговаря, чрез
задаването на една проста към тях задача – как могат да задържат яйце, изправено на единия си край, без помощни
средства. Дълго време всеки от присъстващите се напрягал да разреши проблема, без да открие реален начин, като накрая
всички се отказали и задали обратно задачата към самия откривател. Тогава той отговорил със следното действие – просто
удряйки яйцето в масата, той го счупва и го оставя да седи само на естествено придобитото си равновесно положение.
Всъщност това решение философски казвало една много голяма истина – предизвикателно е да намериш отговорът пръв,
но веднъж направил го, насетне за всеки участник става лесно да прилага решението във всяка следваща сходна ситуация.
Близо 400 години по-късно, през 1893 г. на изложението, празнуващо годишнината от откриването на Америка е
представена инсталацията „Яйцето на Колумб” на самия Тесла, изработена от двама инженери и изследователи от
компанията „Уестингхаус”. Тя демонстрира изключително деликатното решение на изобретателя на задачата на Колумб,
използващо реално сурово яйце, обвито в медна обвивка, което след като се постави легнало на дървена чиния, под която
има електрическа инсталация от намотки и електромагнити с определена специфика, само се завърта и се изправя на
острия си връх. Разбира се един от възможните нежелани ефекти е в един продължителен момент яйцето да се пръсне,
след като твърде много се загрее под въздействието на физичните сили на електромагнетизма в полето. Това до известна
степен съвпада и с резултата от решението на самия Колумб (само че по-зрелищен) след като яйцето се разтича от
счупената си страна. Този невероятен и смайващ експеримент е описан по-късно в няколко научни журнала около 1916 г.,
които със сигурност в един напреднал момент от кариерното развитие приковават вниманието на встъпващия в науката
електрофизик Ваневър Буш, ръководил научното бюро по въоръжаване на САЩ през Втората световна война.

Прилики и естество на инсталацията при проекта „Дъга”

Всъщност идеята на Тесла предизвиква вниманието на военния департамент на САЩ още в годините на Първата световна
война, когато назрява желание за измисляне на иновативни методи за противодействие на германските подводници,
които практически доминират в моретата и океаните, чрез използване на ефектите на електромагнетизма. През 30-те

3
години на XX век Чикагския, а по-късно института за напреднали изследвания в Принстън са натоварени със задачата да
измислят технологично решение за електронна, а и визуална невидимост на съюзническите кораби, използвайки именно
електричеството. Накрая целта придобива следното задание – да се създаде технология, която да заглушава
радиопредаването към вражеските радари и да избягва разположените в откритото море магнитни мини.
В крайна сметка се стига до иновативно решение, което включва инсталация, в известни параметри сходна с „Яйцето на
Колумб”. Според думите на специалист, а и сведенията на докладите, тя най-общо включва: два големи електромагнита
тип „Тесла”, разположени по протежението на всеки един от двата корпуса на кораба (от носа до кърмата); два масивни
генератора с мощност 7500 KVA – или до 9 Mw, с обща мощност от 12 хиляди HP (конски сили), разположени пред всяка
от кулите на оръдията на разрушителя; четири бобини (медни кабели, проводници тип „намотка”) с обща дължина от
7600 фута, или 1,42 мили1, разположени на палубата; три радиочестотни предавателя с мощност 2 Mw, също монтирани на
палубата; три хиляди усилвателни тръби тип 6L6, спомагащи концентрираното задвижване на двата генератора;
специални вериги за синхронизиране и модулация, и множество друг специализиран хардуер. Всички тези компоненти
създавали условия за генериране на изключително силни електромагнитни полета, които при правилна конфигурация
биха могли да огъват светлината и радиовълните около кораба, като практически го правят невидим за вражеския
наблюдател. Такова поле може да достигне разстояние от 100 ярда 2 от корпуса на кораба. Заради огромното количество
материали и изключително мащабните съоръжения, проекта не е изпълнен от частна компания, а е финансиран
единствено с държавни средства.
Всъщност тук е важно да споменем решаващата роля на идеята на Айнщайн за единната теория на полето, публикувана в
научно списание на немски език още в периода 1926-1927 г., но по-късно оттеглена заради неудовлетвореността на автора,
че е останала незавършена. Според нея може да се даде обяснение на всички физични феномени във вселената, като се
посочи общата им взаимовръзка. Така например прочутото уравнение за еквивалентността на енергията и масата (E = mc 2)
може логично да бъде посочено за достатъчен аргумент да се докаже също зависимост между гравитацията и
електромагнетизма, както се посочва в тезите на единната теория на полето. Трябва да споменем няколко действителни
факта, документирани в научните доклади от експеримента, представени по-късно пред конгреса, когато се решава
бъдещето на проекта. Интересно е, че според първия опит провел се на 22 юли 1943 г. явлението, което се наблюдава след
самото стартиране на генераторите е появата на зеленикава мъгла около периметъра на „Елдридж”, която визуално и
електронно почти изцяло „забулва” кораба за въоръженото око. Единствено можело зрително да се различи силуета на
отместения обем от коритото на кораба в морето. При вторият сигурно провел се опит обаче се случва нещо твърде
противоречиво, което хвърля в изумление цялото ръководство на експеримента. Когато на 28 октомври 1943 г. в 17:15 часа
са включени генераторите на разрушителя в залива на пристанищния парк на Филаделфия освен бледо-зелената мъгла се

4
появява внезапна светкавица, след която „Елдридж” напълно се губи от полезрението на поддържащите екипи за
приблизително 10 минути. Така изниква внезапното предположение, че кораба неочаквано е променил местоположението
си, заради фактическата му липса на доскорошната му локация. Това предизвиква изграждането на хипотезата (или
теории на конспирацията) за създаване на толкова силно електромагнитно поле, което да изкриви времепространството и
да пренесе невъобразими товари чрез мигновен метод на транспортиране, наречан с иновативното научно-фантастично
наименование „телепортация”.

Разказите на очевидци и аргументите на изследователи

В хрониката на свидетелските разкази, съществуват показанията на две личности, които провокират разума на здраво
мислещия човек дали подобен феномен е изобщо възможен. Те са критикувани яростно от Жак Вали в неговия доклад,
съставен през 1994 година по повод 50 годишнината от провеждането на проект „Дъга” – разбира се със своите
аргументирани основания, че съществуването на такова извън човешките възможности откритие е все още невъзможно.
Тях ще спомена накрая на тази подтема, за да мога да очертая първо позицията на вероятните свидетели на експеримента.
Те са с имената: Карлос Аленде (с краткото име Карл Алън) и Алфред Билек (който твърди, че е променил името си след
като се е казвал Едуард Камерън). Историите и на двамата са изключително интересни и будещи известна доза доверие,
въпреки противоречивата информация за събитията в животите им. За първия със сигурност е известно, че е служил в
морската пехота на САЩ в периода 14 юли 1942 – 21 май 1943 година, когато е едва на 17 години, а след това е назначен на
работа в търговския кораб „Андрю Форсет”, от който Аленде твърди че е виждал разрушителя „Елдридж” в действие.
Понеже в това време двата кораба провеждат плавателни курсове във водите между Филаделфия (Пенсилвания), Ню Йорк
и Норфолк (Вирджиния) и в един конкретен случай се засичат около бреговете на острова Манхатън. По това време се
случват няколко необичайни събития, които провокират Карл Алън да предположи, че става дума за конспиративен
правителствен експеримент, целящ тайна разработка на департамента на САЩ, граничеща с фантазията. Едното от тях
засяга реално плъзлъл слух от човек, който среща двама моряци в парка на Норфолк, твърдящ че е бил част от екипажа на
Елдридж, когато се провеждали опитите на кораба. Той описва богати на информация картини за хора, които психически
агонизират и се сливат с обектите на кораба. Назовава дори сцени на физическа смърт на няколко души от екипажа. При
този разказ единия от моряците в компанията приема думите на разказвача за истина, докато другия остава основателно
субективен.
Другото събитие от това време е статия в местен вестник, която описва кавга в бар, където екипажа на акустирал кораб
уврежда цялото имущество на заведението. Споменава се дори за разказ на самите моряци проведен непосредствено
преди това, които споменават ужасяващи картини от времето си на служба, с удивителни подробности от естеството на

5
експеримента, които съвпадат със споменатите дотук, пред служителката зад бара. Тези две случки, съчетани с едно
явление, на което става случаен свидетел Аленде през 50-те години на XX от опитите за генериране на високочестотни
разряди (от 400 до 1000 Hz) от генератора на разрушителя „Тимерман”, извършени вероятно със същата цел (да заглушава
радиочестотите на корабите), произвежда същата внезапна светкавица, която е документирана във Филаделфийският
експеримент. Веднага след това той предприема кореспонденция с известния американски астрофизик д-р Морис Джесуп
– който очевидно уважава, в предвид присъствието му на академични лекции – в която разкрива подробности от
проучванията си за все още тайният за обществото Филаделфийски експеримент. Този диалог в писма продължава
относително кратко, след като д-р Джесуп разбира, че адреса на Аленде реално не съществува, въпреки че самият той е
заинтригуван и впечатлен от прецизността и детайлите за които говори последният. В последствие, след като са открити
запазени документи от тяхната писмена комуникация, се разбира още повече за детайлите, с които е запознат и се е
задълбочил Карл Алън. За съжаление тази свидетелска следа се губи след като д-р Джесуп се самоубива на 20 април 1959 г.
Историята на вторият свидетел е още по-противоречива от първата. Алфред Билек, електроинжинер с 30 годишен
професионален опит в специалността и притежаващ докторска степен от академичен институт, през 1985 г. след
излизането на научно-фантастичната кино драма „Филаделфийският експеримент” потвърждава за тайният
правителствен проект, в който той твърди, че е взел участие и според думите му, реално е пътувал във времето. Той
посочва с изключителни подробности инсталацииите на кораба „Елдридж”, съдържащи и други възможни обяснения,
като например описания, които съвпадат с технологична обосновка на научните среди около експеримента. Заявява също
за тайни процедури, като промиване на съзнанието, прилагани от Военноморските сили на САЩ с цел облекчаване на
психическото състояние, установяване на равновесие на разума и заличаване на спомени. Освен това споменава детайли от
феномените, които възникват на палубата на „Елдридж” и пред които се изправя екипажа. Той говори за хора, които
буквално се сливат с перилата и съоръженията на кораба, дори разместват положението си – ако в един момент се намират
на горното ниво – на палубата – в друг, падат с ниво надолу – в някой трюм. След края на експеримента някои от
членовете на екипажа оставали слети за тези предмети, други губели разсъдака си, трети били видимо цели, но
постепенно изгаряли, а четвърти никога повече не се появили. Той посочва факта, че има пет фактологични смъртни
случая след опита на 28 октомври 1943 г. Всички тези твърдения, колкото и да будят скептицизъм, могат да отправят
няколко реални въпроса за естеството и резултатите от експеримента и въздействието и влиянието му върху хората.
Накрая ще спомена ключови елементи от доклада на Жак Вали, който абсолютно категорично отхвърля всякакъв вид
феномен, бил той свързан с „телепортацията”. Позовавайки се на реално сведение, че в един определен момент през 1943
г. „Елдридж” е бил закотвен на пристан редом с канадския разрушител „Енгстрьом”, в чиито корабни дневници (т.е. и на
двата кораба) присъстват рапорти за едни и същи плавателни действия в продължителен интервал от време. Това и една

6
конкретна специфика, позната само и единствено на военноморските плавателни съдове от този период, което прави
възможно скоростното придвижване на разрушителя „Елдридж” до Норфолк (Вирджиния) в рамките на ден. Това е
високоскоростен плавателен коридор, достъпа до който е бил позволен единствено на военните, а не на търговските
кораби. Така възможната идея за „мигновена телепортация” от Филаделфия, Пенсилвания, до Норфолк, Вирджиния
отпада.

Реални основания и доказателства за съществуването на Филаделфийският експеримент

Не е тайна, че правителствата на САЩ през годините всячески са се опитвали да пазят в тайни проекти свързани с
националната сигурност на страната. Така се случва както с Филаделфийският експеримент, така и с много други
проекти, впоследствие разкрити от самото правителство, след изтичане на засекретената им давност. Никъде в корабните
дневници на „Елдриж”, от службата му във войната, не е споменато за извънредни експериментални дейности и тестове,
но в действителност са посочени реални плавателни курсове в района на „хипотетичната телепортация”. Важно е, обаче,
да спомена примерите с проекта Манхатън или този в Зона 51, от които в крайна сметка се разбра за секретни разработки
на проекти като атомното оръжие или високотехнологичния летателен разузнавателен самолет, целящ опознаване на
ядрения арсенал на СССР без да бъде засечен от вражеските радари в годините на Студената война.

Заключителни думи
Колкото и да изглежда фантастичен, голяма част от събраната информацията за Филаделфийският експеримент говори за
реално провел се проект, с изключително висок целеви потенциал, но вероятно и изключително опасен за човешкият
живот и здраве. Вероятно бъдещо задълбочаване в проблема и фактологията на събитието ще доведе до още по-
интригуващи, а и полезни изследователски резултати.
Интернет източници:
1. CiteSeerX.ist.psu.edu – Anonymous Ph.d`s – The Philadelphia experiment – 29.09.2019
2. Academia.edu – Bean Mark – The Philadelphia experiment – 1999 – 29.09.2019
3. CiteSeerX.ist.psu.edu – Vallee Jacques F. – Anatomy of a Hoax: The Philadelphia Experiment fifty years later – 1994 – 05.07.2020
4. https://exemplore.com/legends/Is-the-Philadelphia-Experiment-Story-True – Urswick Luther – Philadelphia Experiment: Proof of Time Travel and Teleportation? –
18.06.2019
5. https://www.de173.com/ – H. Andrew – The Philadelphia experiment from A-Z – 23.08.2020
6. https://www.nationalgeographic.com/news/2011/5/110520-area-51-secret-hid-craft-base-declassified-a-12-plane/ – Handwerk Brian – Revealed: How Area 51 Hid
Secret Craft– 20.05.2011 – 23.08.2020
7. https://teslaresearch.jimdofree.com/articles-interviews/tesla-s-egg-of-columbus-how-tesla-performed-the-feat-of-columbus-without-cracking-the-egg-electrical-
experimenter-march-1919/ – Anonymous Author – Tesla`s egg of Columbus – 31.08.2020

7
8. https://en.wikipedia.org/wiki/Columbus_Breaking_the_Egg - Columbus Breaking the egg – Wikipedia – 01.09.2020