1-ви слайд

Атомната бомба е ядрено оръжие, използващо енергията, която се отделя при верижна
реакция на делене на тежки атомни ядра.

Атомното гориво - което захранва експлозията

Единственото подходящо гориво за верижна реакция, което се среща на Земята, е

лекият изотоп на урана – 235U.

Други две вещества с по-добри качества – плутоний (изотопът 239Pu) и лекият изотоп
на урана 233U се получават
изкуствено съответно при облъчване с неутрони на обеднен уран 238U и торий 232Th в
атомен реактор. (съкратено тези реакции изглеждат: 238U+n=239Pu, 232Th+n=233U)

Производството и на трите вида атомно гориво изисква сериозни научни и технологични

умения и е по силите само на големи и добре организирани общества.

Атомните ядра на тези вещества при среща със свободно летящ неутрон го поглъщат,
изпадат в нестабилно състояние и се разцепват на две нови ядра
(разцепването е несиметрично – едното ядро е по-леко). При разцепването излитат и
няколко свободни неутрона.
--------------------------------------------------------------------
При този тип сглобка две (или повече) подкритични маси се ускоряват с експлозив и
се сблъскват, образувайки надкритична маса.
Конструкцията прилича на чаша и втулка в нея или на спринцовка с бутало, което се
ускорява към дъното. Нарича се артилерийско, защото прилича изстрелване на проектил
с оръдие.

Тази сглобка използва ударната вълна на силен експлозив, която се преобразува в

свиваща се към центъра си сферична повърхност. В центъра се разполага атомното
гориво.

Критичността на масата нараства като плътността на квадрат – например ако свием

критична маса 2 пъти, ще получим 4 критични маси. Скоростта на сглобяване е в пъти
по-висока от артилерийския тип.

Този тип бомба изисква технически умения за работа с експлозиви и сериозни познания
по хидродинамика, тъй като имплодиращата конструкция се държи повече като газ в
който се разпространяват свръхзвукови вълни.

--------------------------------------------------------------------
Проекта "Манхатън"

Проект „Манхатън“ (на английски: Manhattan Project) е кодовото название на проект

за създаване на първите в света ядрени оръжия, осъществен в САЩ между 1942 и 1946
година
със сътрудничеството на Великобритания и Канада. Ръководен е от Лесли Гроувс.

Всички дейности са се осъществявали под контрола на Инженерния корпус на Армията на

САЩ, а самият проект е ръководен от ядрения физик Дж. Робърт Опенхаймер.
В резултат на тези усилия през 1945 година са построени и взривени 3 атомни бомби.
2 от тях са плутониеви („Fat Man“ – в превод „Дебелака“ и „Тринити“),
а последната е ураниева („Little Boy“ в превод – „Малчугана“). Проектът започва
скромно през 1939, но нараства значително и повече от 130 000 души са назначени.
Проектът струва на американското правителство 2 млрд. тогавашни щатски долара
(около 23 млрд. долара за 2007 година). Повече от 90% от разходите се използват за
построяването на
фабрики и производство на делящ се материал и с по-малко от 10% за разработване и
производство на оръжията. Изследванията и производството се извършват на повече от
30 места из Съединените щати, Обединеното кралство и Канада.

Два вида атомни бомби се разработват едновременно по време на войната: сравнително

просто делящо се балистично оръжие и по-сложно изригващо ядрено оръжие.
Химически еднакъв с най-често срещания изотоп, уран-238, и с почти същата маса, се
оказва трудно двете да се разделят. Използвани са други три метода за обогатяване
на урана: електромагнитен, газообразен и термичен.
По-голямата част от тази работа е извършена в Клинтънския инженерски завод в Оук
Ридж, Тенеси.

Успоредно с работата по урана е и усилието да се произведе плутоний. След като

осъществимостта на първия изкуствен ядрен реактор в света е демонстрирана в
Металургическата лаборатория в Чикаго,
той проектира Графитен реактор X-10 в Оук Ридж и реактори в Ханфорд, Вашингтон,
където уранът се облъчва и превръща в плутоний. Тогава плутоният се разделя
химически от урана.
Оръжието тип „Дебелака“ е разработено в съгласуван дизайн и разработка от
лабораторията в Лос Амос.

Проектът също така се занимава със събиране на разузнавателни данни за германския

проект за ядрено оръжие. Чрез операция „Алсос“ служителите на проекта „Манхатън“
служат в Европа,
понякога зад вражеските линии, където събират ядрени материали и документи на
германските учени. Въпреки строгата сигурност на проекта на „Манхатън“, съветските
атомни шпиони успешно проникват в програмата.

Първият ядрен опит, извършен от човека, е бомбата „Тринити“, взривена на 16 юли

1945 година край Аламогордо, Ню Мексико.
На 6 август 1945 г. „Малчуганът“ е хвърлен над японското пристанище Хирошима, а на
9 август „Дебелакът“ е хвърлен над Нагасаки. В резултат на тези атомни
бомбардировки загиват близо 400 000 души.
След тях никога повече не е употребено ядрено оръжие срещу цивилно население.
------------------------------------------------------------------

ХИРОШИМА НАГАЗАКИ
Хирошима е основна цел (резервни били Кокура и Нагасаки) на първата американска
мисия за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година.
В бомбардировача B-29 Enola Gay, предназначен за изпълнение на задачата, командир и
пилот е командирът на 509-а обединена ескадрила полковник Пол Тибетс.
Той излита от военната авиобаза Норд Фийлд, разположена на остров Тиниан, в
западната част на Тихия океан. Полетът продължава около 6 часа.
При излитането времето е добро, екипажът и оборудването работят изправно. Флотският
капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.
В 08:15 часа местно време „Enola Gay“ хвърля ядрената бомба, назована „Mалчугана“ –
50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от около 13 килотона тротил в
центъра на Хирошима.
Бомбата се взривява на около 600 метра над повърхността, при което на място загиват
около 70 – 80 000 души. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 km. в радиус.
Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 km2. 90% от зданията са
унищожени или силно повредени.

На сутринта на 9 август 1945 г. американският стратегически бомбардировач B-29

„Суперфортрес“, на борда на който е 393-ти ескадрон, командван от майор Чарлз
Суини.
Товарът на бомбардировача е ядрена бомба (с кодово наименование „Дебелака“ – 6,4
килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил),
чиято първостепенната цел е град Кокура, а второстепенната е Нагасаки.
Планът се развива по подобие на този за Хирошима.[6] Наблюдателите в
метеорологичните самолети докладват, че времето е подходящо за атака.
Когато двата самолета пристигат до крайбрежието на Япония, третият самолет, Биг
Стинк, командван от офицер Джеймс Хопкинс, не е на уговореното място, забавя се
около 30 – 40 минути и Суини решава да продължи без Хопкинс.[6]
Пристигайки над Кокура с половин час закъснение, лошите метеорологични условия (70%
облачност) не позволяват изпълнението на атаката. След три обиколки над града и
поради намаляване на горивото,
бомбардировачите се насочват към второстепенната цел – Нагасаки, където в 11:01 ч.
е извършена бомбардировката.

Счита се, че жертвите в Хирошима са между 90 000－140 000 души, а в Нагасаки между
60 000－80 000, като болшинството от жертвите са сред цивилното население.[7]
Други източници посочват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.

---------------------------------------------------------------------
На 2. август 1939 г. Алберт Айнщайн пише първото си писмо до американския президент
Рузвелт,
с което му разкрива възможността за създаването на атомна бомба от германците и го
увещава
Америка да предприеме по-нататъшни действия, които да стимулират разработките.
Няколко години по-късно
Айнщайн съзнава ролята си в този исторически момент и започва дълбоко да съжалява
за позицията, която е изразил.

Военните действия станали причина за ускоряване на всички военни разработки, а

накрая атомната бомба била изпробвана на практика за първи път, поразявайки
Хирошима и Нагасаки.

Връзката на Айнщайн със стратегията на атомната бомба е добре известна.

Той подписва прочутото писмо до президента Франклин Рузвелт, принудило Съединените
щати да приемат идеята сериозно,
а после се ангажира в следвоенните усилия за предотвратяване на атомната война. Но
това не са просто отделни действия на учен, въвлечен в световната политика.
Животът на Айнщайн, да си послужим с неговите собствени думи, „е разделен между
политиката и уравненията“.
---------------------------------------------------------------------
Проведените опитни атомни взривове независимо от експерименталния си характер са
нанесли тежки поражения на околната среда. Острови в Тихи океан са необитаеми от
опитните френски атомни взривове.
Особено тежки са пораженията върху екологията в североизточен Казахстан. В близост
до град Семей (Семипалатинск), на ядрения полигон на СССР са взривени 456 атомни
заряда, от които 120 са направени на повърхността на земята.
Според проучвания през 1996 година на територията на Казахстан има 179 000 000 t
радиоактивни отпадъци, които са основен проблем на Казахстан. В резултат на
радиацията са загинали много хора, много хора боледуват от болести,
причинени от високата радиоактивност.
Няма официална статистика за това, както не са известни и предприетите мерки за
замърсената земя, която вероятно няма да се използва поне от още няколко поколения.
[1]
---------------------------------------------------------------------
Последен слайд

Въпреки жестоко-унищожителните качества на атомните бомби и жертвите, които те

донасят в Япония, от една страна те вероятно са предотвратили превръщането на
студената война в гореща такава, което може би е щяло да доведе на света
стотици милиони още жертви. Така, че въпреки, че са най-унищожителното уръжие
някога създавано от хората, една голяма част от мира в днешния и в нашия свят го
дължим именно на тях.