Български постижения в науката и

спорта
Български постижения в науката
Проф. Иван Странски
Проф. Иван Странски е може би един от най-известните български учени в чужбина. Неговият
значителен научен принос е в областта на физикохимията. Разбирането на механизмите на
кристалния растеж му носи световна известност още през 30-те години на XX век. Днес името
“Иван Странски” носят два института – Институтът по физикохимия на Техническия университет в
Берлин и Научноизследователският институт в Оберхаузен (област Рур).

Асен Йорданов
Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет Диплан “Йорданов-1”. Той създава
и други находчиви изобретения: снегорин, устройството, което днес наричаме „въздушна
възглавница”, безжичен телефонен апарат със секретар „Джорданов”. Името му е записано в
Златната книга на американските изобретатели. Негов барелеф краси Залата на славата на летище
„Ла Гуардия”. Но на табелката на дома му е написано: “Български летец и пилот”.

Д-р Стамен Григоров

Само на 27 години един българин се нарежда сред светилата на световната наука, като откривател
на Lacto bacterium bulgaricum. Неговото име е Стамен Григоров, родом от трънското селце Извор.
Заслуга на д-р Стамен Григоров, са и експериментите и разработките, довели до създаването на
противотуберкулозна ваксина. Въпреки че в публикация от 29 декември 1906 г. в научното
френско медицинско списание „Ла прес медикал”, ученият докладва своето ново откритие, то
остава в неизвестност – може би, защото в същата година френски учени от Пастьоровия институт
оповестяват също метод за противотуберкулозна имунизация.

Акад. Георги Наджаков

Първото име, записано в “Златната книга на откривателите и изобретателите в България”, е на
физика Георги Наджаков за забележителното му откритие – новото явление - фотоелектретно
състояние на веществата. Откритието е основа не само на класическата електрофотография –
ксерографската и фотокопирна техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната
телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при
извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на
Земята.

Акад. Методий Попов

Едно от най-значителните постижения на българската биология е учението за стимулацията на
жизнените процеси, разработено от акад. Методий Попов. М. Попов е един от създателите на
общата биология, автор на втория в световната литература учебник “Обща биология” (1919).
Разработва проблеми на общата биология, физиологията на растенията, гетнетиката, приложната
ентомология. Автор на около 270 научни публикации.
Проф. Димитър Баларев
Създава оригинална теория за дисперсния строеж на твърдото тяло, наречена с неговото име.
Според теорията му, реалните кристални системи са термодинамични стабилни дисперсни
системи, изградени от субкристалчета с празноти между тях, поради което повърхностните
промени се предават дълбоко във вътрешността на реалния микрокристал.

Акад. Димитър Иванов

Най-значителните постижения в научното творчество на акад. Иванов са в областта на т.нар.
органомагнезиеви съединения. Той е смятан за създател на нова за науката група
органомагнезиеви съединения, наречени по състава и начина им на реагиране -
многофункционални съединения и познати в литературата като “реактиви на Иванов” - Проф. Е.
Головински. Изследва българските етерични масла, получени от роза, здравец и лавандула.
Поставя основите на българската школа по органична химия.

Акад. Дончо Костов

Дончо Костов е един от най-ярките представители на световната генетика в първата половина на
ХХ в., когато се правят някои от най-сериозните фундаментални открития в тази област на науката.
Той пръв открива дисковидната структура на гигантските хромозоми в слюнчените жлези на
винената мушица, използвана като моделен обект в генетиката, с което постулира линейното
подреждане на гените в хромозомите. Описва два типа хроматин, с което насочва вниманието на
учените към биохимичната природа на хромозомите. Връх в научното му творчество е
монографията “Цитогенетика на Nicotiana” (1942), за която получава международната награда
“Бернардини” за най-добър научен труд по тютюна. Академик Д. Костов в значителна степен
разработва и учението за придобития имунитет. Поставя началото на целенасочената интродукция
на растенията в България.

Джон Винсент Атанасов

През 1939-1942 г., професор в Щатския университет на Айова в гр. Еймс, Дж. Атанасов съвместно с
Клифърд Бери създава първия електронен цифров компютър, наречен по-късно АВС (Atanasoff-
Berry-Computer), като използва изцяло нови принципи на действие: двоична система,
регенеративна памет, логически схеми като елементи на програмата и електронни елементи като
носители на данни. Компютърът АВС е първата машина, която демонстрира електронни техники
при цифрови изчисления и използва регенеративна памет.

Акад. Ангел Балевски

Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и
технология на металите. Разработва оригинален метод за добиване на чугун от български
суровини във въртяща се барабанна пещ. Заедно с чл. кор. Иван Димов създава метод за леене с
противоналягане, който е откритие в световната леярска техника, защитено с над 100 патентни
документа изобретения у нас и в чужбина. Методът Балевски – Димов за леене с газово
противоналягане е ново научно направление в областта на металознанието и тохнологията на
металите, уникален при получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала.
Заводите на най-мощния производител на автомобилни джанти в САЩ “Американ игъл уил
корпорейшън” работят само с български машини по българска технология за леене с
противоналягане. Със създадените в Института по металознание през 1998 г. защитни брони за
военни машини от лек, негорящ композитен материал, България е водеща в проекти на НАТО, като
“Защита на хеликоптери от противотанкови гранати” и “Защита на пристанища от терористи”, част
от общата борба на пакта за борба с тероризма.

Български постижения в спорта

Първият български олимпийски медал
Българи са осъществявали 214 пъти мечтата на всеки спортист: да се качи на почетната стълбичка в
Олимпийски игри. Всеки един от тях има своето място в спортната история на родината ни, но все
пак не можем да не отделим пионера в дисциплината „Печелене на медали за България“ -
великия Борис Георгиев - Моката. Боксьорът се нарежда трети в Хелзинки през 1952 и слага
началото на успехите в един от най-българските спортове - бокса. Спортът донася общо 18 медала,
4 от които златни. Макар и на преклонна възраст днес Моката продължава да посещава боксовата
зала и да учи младите боксьори, че удрят най-силно, когато удрят за България.

Рекордът на Стефка Костадинова

Възрастта на този рекорд е меко казано забележителна. Той е поставен на 30 август 1987 в Рим.
Може би ще остане вечен. След като за тези 37 години единствено хърватката Бранка Влашич успя
да изравни второто най-добро постижение на Стефка - 208 сантиметра, но не стигна до 209,
рекордът продължава да стои непоклатимо на летвата, поставена на над 2 метра разстояние от
земята. Родената в Пловдив атлетка има и Олимпийска титла от Атланта ’96, пет световни титли на
открито, също толкова в зала, една европейска титла на открито и пет в зала. Успехите и отреждат
място в залата на славата на леката атлетика в Барселона, орден „Стара планина“, признанието
„Спортист на годината на България“ и я превръщат в може би най- успешната българка в „Царицата
на спортовете.“

Първият българин, изкачил Еверест

Един от най-рисковите спортове, изискващи най-висока степен на подготовка, смелост и
издръжливост е алпинизмът. Идеята да се изкачиш повече от 8 километра по вертикална линия
над морското равнище привлича хиляди ентусиасти в цял свят. Българите, гледали света от
покрива му са 14. Пионерът е Христо Проданов - първият българин, изкачил 8-хилядник и първият
българин, изкачил Еверест. Той не просто го изкачва- прави го по най- трудния маршрут и е един от
малцината, направили го без кислородна маска. За жалост въпреки това Христо Проданов никога
не слиза от Джомолунгма, загива през 1984 при слизането. Последният българин, който изкачи
най-високия връх на света през 2014, също без кислородна маска се казва Атанас Скатов.
Интересна подробност е, че той е първият веган, успял да го стори.

САЩ ‘94
Спортното събитие, донесло най-голяма слава на България безспорно е американското футболно
лято през 94-та. След знаменити победи като тези над Гърция с 4:0 (първа победа за България на
световно първенство), Аржентина 2:0, Мексико след дузпи и разбира се Германия, България с
Димитър Пенев начело се изправя в мач срещу Италия, осигуряващ място на финала. Там не без
помощта и на странични фактори, „лъвовете“ приключват своето „Незабравимо американско лято“
като четвърти в света, а звездата Христо Стоичков поделя голмайсторския приз с руснака Олег
Саленко. Освен с майсторството на терена, българският отбор се отличава и с невероятен колорит.
Внушителният Трифон Иванов стряска сънищата на съперниците си, а Стоичков пророчески
обяснява на чист немски на германските журналисти как ще се развие 1/4-финала. Футболистите са
посрещнати в София като герои, които едва ли са осъзнавали, че доставят всенародна българска
радост.

Лондон 2012 - последният танц на Йордан Йовчев

Последната, шестата Олимпиада в кариерата на „Властелина на пръстените“ не е най- предното
класиране в кариерата на големия спортист. Двойният световен шампион на земя и халки, и
четирикратен олимпийски медалист обаче спечели уважението на целия свят с участието си на
рекордната пета Олимпиада. В Лондон 39-годишният пловдивчанин успя да достигне до финала на
последното си състезание, въпреки вече прошарените си коси. Така той успя да се пребори с
несправедливостта и обезличава гаврата на съдийската мафия, позорно отнела злато в Атина 8
години по- рано. Участието в шест олимпиади е постижение, което в спорт като гимнастиката,
изискващ непосилни натоварвания, е трудно да се опише с думи.

Екатерина Дафовска
Благодарение на биатлонистката-Екатерина Дафовска, България е в списъка на страните, гордеещи
се със зимна олимпийска титла. През 1998 в Нагано Дафовска пробягва дистанцията от 15
километра най-бързо и със една грешка в стрелбата донася златото в родното Чепеларе. Най-
талантливото поколение в този спорт допълва успехите ни с още две постижения - четвърто място
на Павлина Филипова в същия старт и трето Ирина Никулчина 4 години по-късно в Солт Лейк Сити.
Това прави биатлона вторият най-успешен зимен олимпийски спорт у нас след шорттрека, в който
Евгения Раданова печели общо 3 медала.

Евгения Раданова - царицата на шорттрека

Евгения Раданова освен най-успешен зимен спортист, тя е и единственият българин, участвал на
Зимни и летни олимпийски игри. След завидните постижения на леда, през 2004 Раданова сменя
настилката за обиколките си и печели квота в… колоезденето на писта. Две години по-късно на
леда завоюва сребро в Торино. Друг факт, който превръща спортистката в уникална е това, че тя е
единствената българка, спечелила 2 медала в една олимпиада - злато и бронз в Солт Лейк Сити
през 2002 година. До 2008 тя държи и световния рекорд на 500 метра. Тези постижения я
превръщат в абсолютна легенда на българския спорт.

Москва 1980 - най-големият масов олимпийски успех на България

Макар и бойкотирана от западния свят, Олимпиадата в Москва си остава може би най-
забележителното постижения на българския спорт. Само Русия и ГДР изпреварват нашата страна
по медали. Четвърти са кубинците с двойно по-малък брой от нашите отличия. Родните атлети
завоюват 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. От днешна гледна точка може би изглежда
немислимо, но през 1980 имаме цели 3 отборни медала. В тройката влизат волейболните ни
национали при двата пола, като мъжете са вицешампиони. Същото класиране постигат и дамите в
баскетбола. Макар и с течението на обстоятелствата да допринася за успехите на родните
спортисти, то не омаловажава техния труд и устрем, увековечен в цели 41 качвания на почетната
стълбичка.
Златните момичета на Нешка Робева
Напоследък се заговори за новите златни момичета в художествената гимнастика, което може
само да ни радва. Поколението, което изначално носи това прозвище успява да накара елитът в
този спорт да се съобразява с тях. Строгостта на треньорката Робева и талантът на момичетата
издигат техниката на Илиана Раева, Мария Петрова, Лили Игнатова, Бианка Панова и останалите
до нива, трудно достижими от конкурентките им и им донасят множество първи места и медали.

Българският баскетбол е бил фактор в Европа

Най-силният период на българският баскетбол са 50-те години. През тях жените завоюват
европейска титла, а мъжете - сребърен медал. София приема Европейското първенство през 1957
година Само три точки разделят България от това да стане европейски шампион пред очите на 40
000 родни фенове, изпълнили стадион „Васил Левски“. В крайна сметка хегемонът СССР взима
победата с 60:57. Още следващата година жените поправят своите колеги, спечелвайки финала
срещу същия противник в Лодз (Полша) и връщайки си за загубата на мъжете.