ISSN:1314-1031 >>МАРТ>>2022 >> БЪЛГАРСКА НАУКА

[ЧАСТ 3] Лицата на Оперативна про-

грама „Наука и образование за ин-
телигентен растеж“
Линк към броя: https://nauka.bg/licata-opnoir-dek/
 ГЛАВЕН РЕДАКТОР: АВТОРИ В ТОЗИ БРОЙ:
Петър Теодосиев
Автори: Радослав Тодоров
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ доц. д-р Георги Добриков
В СЪСТАВ: доц. д-р Иванка Николова
Проф. Николай Витанов Любомир Василев
Доц. д-р Елисавета Василева Гурова Алфред Рени
Проф. Ради Романски д-р Христо Каменов
дфн. Пламен Физиев Яни Бояджи
Доц. Илия Пенев Херман Вайл
Доц. Валери Голев Мария Костадинова-Аврамова
Доц. Милен Богданов Петър Димитров
Доц. Петър Голийски
Доц. Севдалина Турманова Превод: Радослав Тодоров
Доц. д-р Елица Петрова Александър Андронов
Доц. д-р Петко Стефанов Димов Калина Шолева
Доктор Мариана Стамова
Доктор Велислава Шуролинкова Редакция: Светла Василева
Д-р Чавдар Черников Научен редактор и бележки: д-р Лъче-
Неделин Бояджиев зар Томов
Радослав Тодоров
Красимир Иванчев ДИЗАЙН:
София Панчос
КОНТАКТ:
Петър Теодосиев - admin@nauka.bg ШРИФТОВЕ:
Fontfabric
0885811386
СНИМКИ:
Public domains
Canva.com

6 ПРИЧИНИ ДА ПУБЛИКУВАТЕ В
СП. БЪЛГАРСКА НАУКА

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 3

СЪДЪРЖАНИЕ
Проф. Албена Александрова от Институт по Невробиология-БАН........8
Открито е неочаквано разнообразие от живот под ледения шелф на
Антарктида...........................................................................................................................17
Трябват търпение и любов, за да си добър учител....................................... 21
Важни ли са османските регистри за нашата история?............................ 31
ХХ - Векът на науката (Част І)................................................................................... 37
За хората и вирусите....................................................................................................... 48
в
Курсовете ни учат на нови умения, а БГ Наука учи всички ни на
критично мислене и как работи света около нас.
Вече повече от 15 г. даваме гласност на науката в България, като издаваме
онлайн списание “Българска наука” и публикуваме материали в сайта nauka.
bg, където можете да намерите много статии с научни новини поднесени на
разбираем език, интервюта с видни учени, видео материали и дискусии, аудио
подкаст епизоди и разбира се, броеве на самото онлайн списание.

Направи абонамент и вземи:

• над 150 броя в PDF
• всеки следващ месец нов брой
• новите брoеве могат да се четат на е-четци (mobi/ePub)
• документални филми всеки месец
• аудио колекции (изчетени статии от списанието и интервюта)
• допълнителни ресурси
• помагате за популяризирането на науката

Само за около 4 лв на месец (при годишен абонамент) -

https://kupinauka.com/page/abonament

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 5

 БГ Наука вече е в Sofia Tech Park, в надъхващата
компания на всички дейни хора от Groworking

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 7

БГ НАУКА

Проф. Албена Александрова от

Институт по Невробиология-
БАН

Работа в Лаборатория „Свободно-радикални процеси“ на ИНБ-БАН

Б
ихте ли се представили на дикални процеси“ към Институт по
нашите читатели? Невробиология-БАН (бивш Институт
по физиология), изминавайки пътя от
Здравейте! Казвам се Албена технически сътрудник до професор.
Александрова, проф., д-р. От 1988 г. Понастоящем съм също и преподава-
работя в Лаборатория „Свободно ра- тел по биохимия в НСА и ръководител

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 8

 БГ НАУКА |БРОЙ 151

на Центъра за научна и приложна дей- процеси. Това, от своя страна, предиз-

ност в спорта към НСА. Водила съм лек- виква промени в структурата и функ-
ции и упражнения в Шуменски универ- ционирането биомолекулите, което се
ситет „Епископ Константин Преслав- отразява негативно и на по-високите
ски“, Югозападен университет „Неофит нива на организация, вкл. на природ-
Рилски“, Биологически факултет на ните екосистеми.
Софийски университет „Св. Климент
Охридски“. Същевременно продължа- По отношение на човека, оксидативни-
вам работа си в ИНБ, където заедно с ят стрес е в основата на редица забо-
колегите работим по редица проекти и лявания: сърдечносъдови (атероскле-
индивидуални задачи с актуална тема- роза), невродегенеративни (болест
тика. на Алцхаймер, Паркинсонова болест и
др.), белодробни (астма, респираторен
Коя научна институция представля- стресов синдром, белодробна фибро-
вате и с какво се занимава тя? за), бъбречни, ракови, метаболитни
(диабет) и др.
Лаборатория „Свободно-радикално
процеси“ към направление „Биоло- Всички тези проблеми се изследват от
гична активност на природни и синте- един малък, но професионален и анга-
тични вещества“ на Институт по Нев- жиран научен колектив.
робиология-БАН има над 40 годишна
история в изучаване на оксидативния Бихте ли представили ваш научен
стрес. Оксидативният стрес е естест- проект накратко?
вена реакция на всички аеробни ор-
ганизми на Земята към външни и въ- Понастоящем нашият колектив рабо-
трешни въздействия и се изразява в ти по няколко проекта. Три от тях са
нарушаване на баланса между клетъч- финансирани от ФНИ. Те имат сходни
ните прооксидативни процеси и анти- цели, но касаят различни моделни ор-
оксидантната защита. Редица външни ганизми.
въздействия като йонизираща радиа-
ция, ултразвук, замърсители на окол- Аз съм ръководител (а Лабораторията
ната среда, вкл. вещества с битово, про- е водещ партньор) на проекта „Ком-
мишлено и агрозащитно приложение, плексно екотоксикологично изслед-
метаболизират до радикали или об- ване на псамофилни видове миди от
разуват радикали на ендогенни веще- сублиторални местообитания на бъл-
ства, увеличавайки прооксидантните гарската акватория на Черно море“.

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 9

БГ НАУКА

Другите два проекта са: „Изследване на Кои са партньорите по проекта?

екологичния натиск в българската ак-
ватория на Черно море чрез интегри- Наши партньори по тези проекти са
рани микробиологични, биохимични Шуменски университет, Факултет При-
и генетични маркери в черноморската родни науки, катедра „Биология“ с ръ-
мида Mytilus galloprovincialis Lam.“ (во- ководител проф. Цветеслава Иванова,
дещ партньор Шуменски университет) Институт по молекулярна биология
и „Екосистемен подход за оценка на - БАН, Лаборатория по Молекулярна
биоразнообразието и състоянието на Генетика с ръководител проф. Георги
популации на ключови видове риби Милошев, Институт по океанология –
от българското крайбрежие на Черно БАН, Секция „Биология и екология на
море“ (водещ партньор Институт по морето“, доц. Виолин Райков.
океанология - БАН).
С какво финансиране разполага и
С работата на Лабораторията по тези кой го осигурява?
проекти за първи път се изследва еко-
токсикологичния статус на природни И трите проекта са финансирани от
популации от различни морски биоин- Фонд Научни Изследвания.
дикаторни видове (черни миди, бели
миди и риби) от българското черно- Каква ще бъде ползата за общество-
морско крайбрежие чрез интегриране то от успешното реализиране на
на специфични морфологични, биохи- проекта?
мични, генотоксикологични и микро-
биологични изследвания. Само тако- Развитието на човечеството винаги
ва интегрирано, мултифункционално е било свързано с необходимостта от
изследване може да даде обективна търсене и експлоатиране на нови или
оценка на екологичното състояние и неизползвани до момента ресурси.
стресовите реакция към променящата Това обаче, винаги е било съпроводено
се среда на обитаване на характерни и с различни по сила въздействия върху
екологично важни видове морски ор- природната среда.
ганизми от българското черноморско
крайбрежие. Това ще предостави нова Нашите изследвания ще отговорят на
и ключова информация за мониторинг възможностите за устойчивото ползва-
и устойчиво управление на черномор- не на ресурсите и нарастващата загри-
ските екосистеми. женост за последствията от въздейст-
вията върху Черно море и по-специално

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 10


от замърсяването с токсични вещества
като полихлорирани въглеводороди
(ПХВ), полиароматни въглеводороди
(ПАВ), тежки метали и др. Напоследък,
особено внимание привлича замърся-
ването с устойчиви пластмаси (в т.ч.
микропластика), които са най-разпрос-
траненият материал в твърдите отпа-
дъци, попадащи в Черно море. Тези,
както и други замърсители могат да се
биоакумулират в морските организми
и да окажат негативно влияние върху
тях и морските екосистеми, като цяло.
Освен това замърсителите, акумулира-
ни в морските организми, могат да се
пренасят по хранителните вериги и в
крайна сметка да достигнат до човека
и да увредят неговото здраве.
Как оценявате работата на екипа си?
Когато през 1988 г. започнах работа в
Института, екипът на нашата лабора-
тория „Свободно радикални процеси“
беше значително по-голям, но през
годините съставът, по ред причини,
беше силно редуциран. Независимо,
че останахме малко, всички полагахме
усилия да се запази лабораторията, да
поддържаме нивото си, да въвеждаме
нови методи и тематики и да продъл-
жим да сме водещи в изследванията в
областта на „Оксидативния стрес“. По-
настоящем, ръководството на Инсти-
тута следва сериозна и последовател-
на политика за привличане на млади
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
учени.
Трябва ли да се говори за наука и
защо?
Определено трябва да се говори за нау-
ка, защото тя е в основата на човешкия
прогрес и устойчивото развитие.
Има ли млади хора, които искат да
се занимават с наука във Вашата об-
ласт?
Да, има млади хора, които искат да се
занимават с наука. При нас идват сту-
денти за провеждане на практики в
реална лабораторна среда и аз виждам
тяхното желание за работа, за усвоява-
не на нови знания и умения. Напосле-
дък бяха назначени и нови колеги. Те
са млади хора, някои от които дори са
все още студенти, но всички са изклю-
чително ентусиазирани и всеотдайни
към работата в лабораторията. Само от
нас зависи този ентусиазъм да се запа-
зи и да се задълбочи като им предоста-
вяме възможност за активно участие
в развитието на нови перспективни
научни направления, свързани с упра-
влението на околната среда и устойчи-
вото развитие, като екотоксикология,
стрес екология, молекулярна еколо-
гия, внедряване на генетични методи
в екосистемните изследвания и др.
МАРТ 2022 Българска наука 11
БГ НАУКА

Какво, според Вас, трябва коренно посвети на търсене на нови индика-

да се промени в България по отно- тори, нови методики, тъй като наука-
шение на науката? та изисква време - време за запозна-
ване със съвременните достижения в
Според мен трябва да се променят мно- съответната област, а понастоящем с
го неща. На първо място да се преуста- възможностите на интернет вече ко-
нови недофинансирането на науката и личеството информация е огромно;
да се подобри заплащането на учените. време за обмисляне, разработване и
Не е тайна, че то е едно от най-ниски- верифициране на методики; време за
те в БАН. Това води до необходимостта прилагане на методиките и получава-
учените да търсят допълнителна за- не на резултати; време за разпростра-
етост, за да се запълни семейният бю- нение и публикуване. Друго, което бих
джет. Съответно, в много случаи, уче- посочила, е конкретната обстановка в
ният машинално прави анализи и тича институтите на БАН. Не само като апа-
от една работа на друга. Постепенно се ратура, но и като интериор – тъмно,
натрупва умора и нежелание, и невъз- мрачно, овехтяло. Също така, според
можност за творческа работа. Ученият мен, трябва да се отделя повече внима-
няма условията и спокойствието да се ние в медиите на работа на учените, да

Полева работа за набиране на биологичен материал

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 12

 БГ НАУКА |БРОЙ 151

се показват техните достижения, кои-

то водят до подобряване на живота на
хората - създаване на нови лекарства,
уреди, апарати, технологии. Учените,
от своя страна, също трябва активно
да търсят начини да правят достоя-
ние на обществеността своя труд. Тук
е мястото да благодаря на БГ наука за
усилията в тази посока. Само по този
начин учените ще могат да получат
необходимото и заслужено уважение и
признание.

Полева работа за набиране на биологичен материал

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 13

БГ НАУКА

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 14

 БГ НАУКА |БРОЙ 151

Полева работа за набиране на биологичен материал

Работа в семинарната
зала на Университетска
ботаническа градина
-ЕКОПАРК Варна

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 15

БГ НАУКА

Работа в Лаборатория „Свободно-радикални процеси“ на ИНБ-БАН

Тази година се навършват 110 г. от Балканската война

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 16

Открито е неочаквано
разнообразие от живот под
ледения шелф на Антарктида
Д
ълбоко под ледените шелфо-
ве на Антарктика изследова-
телите са открили множество
форми на живот, процъфтя-
ващи на една съвсем малка изследва-
на част от морското дъно. Учудващото
е, че има такова безпрецедентно ниво
на видово разнообразие в среда, която
никога не е виждала слънчева светли-
на.
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
Съавторът на изследването Дей-
вид Барнс, морски биолог от British
Antarctic Survey, е смаян от изобилие-
то на живот, което той и екипът му са
открили там.
По принцип учените знаеха, че дори
дълбоко под антарктическия лед, за-
щитен от енергизиращите лъчи на
слънцето, може да съществува няка-
МАРТ 2022 Българска наука 17
БГ НАУКА

къв живот, но досега се смяташе, че ми на живот. Сред тях Барнс идентифи-

той е изключително рядък. Тъй като цира общо 77 различни вида, много по-
повечето екосистеми са изградени вече, отколкото би трябвало да открие
върху основата на фотосинтетични ор- и според най-смелите очаквания. Тази
ганизми като растения или водорасли, единствена извадка беше дори по-бо-
такива тъмни царства не би трябвало гата на видове, отколкото той би оча-
да имат достатъчно ресурс от храна и квал от проучване на открития шелф.
енергия, за да поддържат голямо раз- “Това е като цял изследователски кру-
нообразие на живот. из от стойностни проби и всички те ид-
ват само от една единствена сондажна
Но когато Герхард Кун и Рафаел Гро- дупка" - казва той.
миг от Института Алфред Вегенер из-
ползваха гореща вода, за да направят Голяма част от идентифицираните ви-
200 метра пробив в леда на шелфовия дове са бриозои (тип водни мъхообраз-
ледник Екстрьомисен през 2018 г., те ни животни) или неподвижни мекоте-
бяха изненадани от това, което успяха ли, често приличащи на мозък или мъх,
да извадят от морското дъно, лежащо като Melicerita obliqua и тръбни червеи,
още 100 м надолу. като Paralaeospira sicula, наред с още
много други.
Ледените шелфове покриват 1,6 мили- „Това откритие на толкова много жи-
она квадратни километра от океана и вот, съществуващ в тези екстремни
това, което се намира под леда, навяр- условия, е пълна изненада и говори
но са най-малко изследваните подвод- достатъчно показателно за това колко
ни местообитания на планетата. уникален и специален е морският жи-
вот на Антарктида“, казва още Барнс.
В тази толкова тъмна и на пръв поглед
негостоприемна среда екипът откри Намирането на такъв богат живот под
фрагменти от живи организми. Когато вечно присъстващата ледена покривка
разбраха, че са открили много повече, е едно нещо, но да се обясни как и защо
отколкото са очаквали, Клаус-Дитер е там е съвсем друг въпрос. Морският
Хиленбранд, седиментолог от British живот, особено организми като бри-
Antarctic Survey, препоръча да изпратят озои, гъби и медузи, би трябвало на
пробите от морското дъно на Барнс. теория да стават все по-оскъдни с от-
При изследването с микроскоп, на из- далечаването от открито море. Това се
вадените изпод ледения шелф семпли, предполага защото те се хранят с водо-
става очевидно, че са от различни фор- расли, които от своя страна се нужда-

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 18

 БГ НАУКА |БРОЙ 151

Вкаменелости от бриозои в битуминозни шисти от периода на

Горния Ордовик (преди ок. 450 милиона години)

ят от слънчева светлина, а освен това тален шелф под вода без лед, те не са
се смяташе, че са твърде деликатни ограничени от храна. Вместо това те
за бруталните средни температури от получават много повече, отколкото
-2,2°С. биха могли да консумират. На всичко-
то отгоре не консумират много. Това
Но се оказва, че тези животни се хра- са животни, които се придържат към
нят с микроорганизми като реснички дъното и не изграждат големи тела,
и динофлагелати, които океанските направени от гладни за енергия тъка-
течения напъхват под ледения шелф. ни. Като такива, те могат да оцелеят
И отново Барнс е изненадан от факта, благодарение на струята храна, която
че достатъчно количество от тях попа- идва, носена от теченията.
да там.
Когато погледнете екосистемите на „Това е живот в супербавната лента“,
морското дъно на полярния континен- обяснява Барнс. Нещо повече, въгле-

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 19

БГ НАУКА

родното датиране разкрива, че тези тичните промени, причинени от чо-

обитатели на дъното съвсем не са нови
наематели под шелфовете на Антар-
ктида.
„Въпреки че се намира на 3 до 9 км от
най-близките открити води, оазис на
живот може да е съществувал непре-
къснато в продължение на почти 6000
години под ледения шелф“, допуска
Кун, ръководител на работата по сон-
дажа, в едно свое изявление. Тъй като
най-старите останки са на 5800 годи-
ни, но засега учените са датирали само
20 от стотиците фрагменти. Бъдещите
данни могат значително да изместят
тази оценка по-далеч в миналото. Кол-
кото и дълго да се окаже, ясно е, че жи-
вотът е съществувал от хилядолетия
тук в почти пълна изолация.
века. Тъй като ледените шелфове на
Антарктида се отдалечават, тези уни-
кални среди могат да бъдат загубени
завинаги.
И веднъж изгубена, околната среда ни-
кога повече няма да може да бъде пре-
създадена. Макар учените понякога да
говорят за пресъздаване и повторно
съживяване, опити за защита и опазва-
не, в този случай е много трудно да се
предприеме нещо конкретно по въпро-
са.
Съставил: Радослав Тодоров
Източници: Current Biology, Live Science

Барнс допуска, че това пространство

между морското дъно и леда над него,
може да се окаже най-ненарушеното
местообитание, останало на Земята.
Тази липса на смущения, според него,
може да обясни видовото разнообра-
зие на екосистемата. Под леда няма
бури, наводнения и пожари, което поз-
волява на всички видове да преживеят
необходимото време в стабилност за
да се насочат към всяка налична ниша
и да я запълнят.

И все пак девствени местообитания

като тези може да бъдат едни от пър-
вите, които ще се поддадат на клима-

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 20

 БГ НАУКА |БРОЙ 151

Трябват търпение и любов, за

да си добър учител

Любомир Казаков, преподавател по математика в ПГМТ "Проф. Цветан Лаза-

ров" в гр. Пловдив

Д
а преподаваш наука на учени-
ците е особена привилегия и
отговорност. От една стра-
на имаш ключа към изключи-
телни знания за света и живота, а от
друга - от теб зависи да го предадеш на
следващото поколение. Вероятно тук
се сещате поне за един учител от учи-
лище, който е запалил искрата на лю-
бопитството ви към науката, за да я
превърнете след това в основа на своя
професионален път. Днес ви срещаме с
един точно толкова вдъхновяващ учи-
тел, който избира да бъде полезен на
учениците, които понякога губят вяра
в себе си и възможностите си. Любо-
мир Казаков е учител по математика
в ПГМТ "Проф. Цветан Лазаров" в гр.
Пловдив, но пази голяма професионал-
на страст към химията. В средата
на житейския си път избира да стане
учител с програма "Нов път в препо-
даването" на фондация "Заедно в час"
и вече втора година не спира да прово-

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 21

БГ НАУКА
кира любопитството на своите гим-
назисти и да прави математиката и
науката по-интересни, близки и полез-
ни за тях.
Последвайте примера на Любо и кан-
дидатствайте за учител с програма
"Нов път в преподаването". Крайни-
ят срок за кандидатстване е 15
март на сайта https://zaednovchas.
bg/participant/
Какво ви мотивира да станете учи-
тел и какво ви донесе тази профе-
сия?
Станах учител, защото исках да работя
нещо, което да ми доставя удоволствие
и да не го чувствам като работа и като
нещо уморително. Исках нещо, което
ме кара да живея всеки един ден и като
се събуждам да чакам с нетърпение да
видя какво ще се случи през новия ден.
Всичко стана случайно. Първоначално
преподавах частни уроци по математи-
ка на децата на мои приятели. Съще-
временно си търсех постоянна работа.
Веднъж един приятел ми сподели, че
имал познат, който участва в програ-
мата “Заедно в час” и бил много дово-
лен от нея. След това, малко на шега,
реших да погледна за какво става въ-
прос. Влязох в сайта на организацията
и видях какви са ценностите и идеа-
лите, които търси в подходящите учи-
тели. Реших че се вписвам и изпратих
Абонаментът помага БГ Наука да съществува
моя отговор на технияте модули. Оказа
се, че ме приеха.
След като вече бях приет започнах
програмата за обучение. Беше много
вълнуващо, въпреки че два месеца бя-
хме плътно пред компютрите, понеже
хванахме пандемичните ограничения.
Може би ако можехме да се видим на
живо, щеше да бъде по-голямо приклю-
чение, но и така беше достатъчно въл-
нуващо. Това беше много динамично
време, което изпита върха на нашите
възможности като хора и като учите-
ли, които един ден следва да препода-
ват в класната стая.
Започнах работа в училище само 4-5
дни преди началото на учебната годи-
на. Бързо трябваше да вляза в час - кое,
кога ще преподавам, да си набавя учеб-
ници, да разгледам материала, който
ни предстои. Освен това още с първа-
та година ми дадоха клас, на който да
бъда класен ръководител. Това допъл-
нително беше едно голямо предиз-
викателство за мен. Не съжалявам за
това, защото динамичното време, в
което бяхме заедно и голямата отго-
ворност ми помогнаха да израсна като
учител.
Разкажете повече за вашите идеи и
похвати за преподаване на наука в
училище?
Завършил съм за инженер хранител-
но-вкусова промишленост в Универси-
МАРТ 2022 Българска наука 22

тета по хранителни технологии в Пло-
вдив, като специалността ми е Техно-
логия на напитките. Опитвал съм се
да съчетавам този опит с начина, по
който преподавам, с ясното съзнание,
че няма всички да станат технолози
като мен. Важно е да придобият раз-
биране какво от всичко това един ден
може да им върши работа във висше-
то учебно заведение или дори ако ис-
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
кат самостоятелно да изучават нещо
в свободното си време.
Всичко, което съм работил преди, сега
се опитвам да го вкарам по подходя-
щия начин в средата ми с учениците
и нашите уроци. Даже имаше един
случай, когато им казах, че съм учил
как се прави уиски, а те поискаха да
им дам някаква рецепта за техноло-
гията. Случвало се е да им обяснявам
подробности и за производството на
торти - как да използват оптимално
количествата на консумативи, с които
разполагат. Обяснявам им неща и от
химията, която съм учил преди - кол-
ко практична може да бъде в живота,
как аз съм стигал до моменти, в които
съм използвал химията в ежедневие-
то си, например за илюминации или
фойерверки и как мога да ги науча на
тези неща.
Независимо че преподавам математи-
ка, всички тези знания и похвати ми
помагат в часовете да вкарвам уче-
ниците в темата. Това разбира се не е
всеки ден, но понякога има моменти,
в които мога да намеря такива ситуа-
ции и да ги използвам.
Как учителите могат да се борят с
фалшивите научни новини?
Математиката е такъв предмет, че в
повечето моменти е трудно да задър-
жиш вниманието на учениците вър-
ху това, което ти искаш. В повечето
МАРТ 2022 Българска наука 23
БГ НАУКА
случаи те се вълнуват от други неща,
опитват се да влязат в ролята на жерт-
ви, че заради онлайн обучението не
могат да трупат знания при такива ус-
ловия. Затова си говорим за критично
мислене и за това как могат да отсеят
полезната и правилна информация, не-
зависимо от какви източници идва. Но
за тези неща си говорим повече в меж-
дучасията или когато хапваме заедно
някъде извън час, отколкото в самата
класна стая. Работим в тази насока - да
има повече комуникация и да се изго-
варят нещата, без значение от отправ-
ната точка.
Как “Заедно в час” ви помогна за ва-
шия професионален път?
Първото, което “Заедно в час” ми даде
като подготовка, беше да успея да са-
моорганизирам себе си. Аз по съще-
ство съм сангвиник и една от най-го-
лемите ми борби е като започна нещо
да го довърша докрай. Беше ми много
трудно, защото валяха задача след за-
дача по време на обучението в “Заедно
в час”. Там идеята е да намериш прави-
лен подход, защото не всичко се дава
на готово, а ти сам трябва да изведеш
някои от знанията.
Едно е учениците да очакват един учи-
тел просто да излезе на дъската и да
напише всичко наготово, а те само да
го препишат; друго е да им дадеш ре-
сурси, от които те сами да извлекат ин-
Абонаментът помага БГ Наука да съществува
формацията, да се опитат да я подре-
дят по някакъв начин и да сглобят кар-
тината. Дори и да не е изцяло вярна, с
малки корекции от твоя страна, с твоя
помощ учениците могат сами да стиг-
нат до генералните изводи за това,
което искаш да ги научиш.
Другото, което успях да взема от “Заед-
но в час” е да реорганизирам себе си и
своето свободно време, да приоритизи-
рам живота си като учител и да свикна
да жертвам повече отколкото в начало-
то съм имал като желание.
Станах учител защото винаги във вре-
мето, когато съм имал комуникация с
децата на моите приятели от различ-
ни възрастови групи, съм се чувствал
комфортно. Явно това е една от дарби-
те, които ми е дадена, така че реших да
я използвам докрай. А пък училището
е едно много подходящо място където
можеш да взаимодействаш с учени-
ците и да ги водиш в посоката, която
да предизвика не само техния акаде-
мичен, но и поведенчески модел. Ние
много си говорим за етика, говорим си
за правилни неща от гледна точка на
морални модели в живота и ги комен-
тираме. Вярвам че дори и в началото
те да не осъзнават всичко, ще дойде
време, в което ще узреят. Всичко е до
време, затова трябва да бъдем търпе-
ливи и да поливаме тези семена, за да
можем да ги видим след края на дадена
година или випуск как разцъфват и да-
МАРТ 2022 Българска наука 24

ват плодове.
Това е, което ме накара да стана учител
- искам да съм близо до тези деца и да
им преподавам по един по-различен и
по-красив начин математиката колко-
то и тя да е трудна за тях.
Какво бихте посъветвали другите
учители и хората, които тепърва ще
навлязат в тази професия?
Според мен има две много важни неща,
на които човек трябва да си отговори,
преди да поеме в тази посока. Няма как
да претеглиш всички плюсове и ми-
нуси, за да знаеш кое е правилното в
момента и кое не е. Основното нещо в
избора на учителска професия е свър-
зано с това дали обичаш да се занима-
ваш с деца и дали си достатъчно търпе-
лив. Тук за мен е много важно за всеки
един учител да не се стреми да се бори
с клоните на дърветата, а да търси ко-
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
рена на проблема. Защото има учени-
ци, които са умни, но имат проблеми
в семействата си или примерно имат
неправелна среда. Ако ти сметнеш, че
това е достатъчно да се откажеш да ра-
ботиш с даден ученик, ти не можеш да
му дадеш възможност да намери пътя,
по който да срещне себе си в съвсем
друга перспектива на живота, там къ-
дето той може да бъде успешен. За мен
е много важно, ако един човек иска да
става учител, да си отговори на въпро-
са дали е достатъчно търпелив с недос-
татъците на хората около себе си, оби-
ча ли децата, обича ли да се занимава
с тях и може ли да намери общ език с
тях. Тук идва и втората точка - отделя-
нето на необходимото време, за да се
подготвиш за всичко, което предстои
в училище. През първите няколко го-
дини учителят трябва да инвестира
по-голямата част от времето си, за да
научи себе си как и по какъв начин да
МАРТ 2022 Българска наука 25
БГ НАУКА

преподава своята материя, на език, сионални контакти и силни приятел-

който е достъпен и интересен за деца-
та. Понякога може нещо въобще да не
им е интересно, но все пак да намерят
някаква допирна точка.
Затова трябват търпение и любов.
ства. Всички обучения, включени в про-
грамата, непрекъснато се адаптират
за нуждите на новите учители, като
от 2020 г. има и специални модули за
ефективно преподаване в онлайн среда.

Станете учител със “Заедно в час” до

15 март и ще получите специализира-
но допълнително обучение, подкрепа
от ментор, намиране на позиция в учи-
лище, учителска правоспособност (ако
нямат такава), възможности за кари-
ерно развитие, полезни ресурси, профе-

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 26

 MАЙ 2021

Защо прилепите се нуждаят от

повече храна, за да издават БГ НАУКА |БРОЙ 151

по-силни звуци?

Автори:
Шанън Е. Кюри, Арджан Буунман и други
Редактори:
Сара Еймъс, Елизабет Кинг, Хелиана Дундарова, Петя Мукова

Накратко
Били ли сте на шумно място, където ви се е налагало да
викате, за да бъдете чути? Представете си, че трябва да
говорите толкова високо цял ден. Кога ще се чувствате
по-уморени - ако сте крещели през цялото време или ако
сте говорили с нормална височина на гласа?
Прилепите са необикновени животни, защото използват
звук, за да виждат през нощта. Те прибягват до много
силна ехолокация, за да чуват малки насекоми, които
се намират далеч. Звуците на прилепите обаче са
на честота, която не можем да чуем. Истината е, че
прилепите са едни от най-гласовитите животни на
планетата. Това, че са по-шумни, означава, че намират
по-лесно насекоми в тъмното, но повечето прилепи не
надвишават определена височина на звуците, които
издават.
Искахме да разберем дали това е така, защото прилепите
се нуждаят от повече енергия, когато извършват по-
звучна ехолокация. За да си отговорим на този въпрос,
записахме и анализирахме писъците на прилепите,
докато летят. След това изследвахме колко енергия са
използвали.

Въведение
Прилепчето на Натузий (Pipistrellus nathusii) е вид, Направихме опит, за да проверим дали:
който е разпространен в почти цяла Европа. Всяка нощ
1. ехолокацията изисква повече енергия при летящите
той напуска своето убежище, за да си търси храна.
прилепи;
Въпреки тъмнината, прилепът „вижда“ чрез ехолокация.
За да постигне това, той издава ултразвук, който се 2. по-силните звуци изискват повече енергия от по-
отразява в различни тела/предмети и достига обратно тихите.
до неговия слух. Прилепите използват получената по
този начин информация, за да си изградят картина на
обкръжаващата ги среда.
Прилепите издават писъците си на толкова високи
честоти, че хората не могат да ги чуят. Ако можехме
да доловим нормалния зов на прилеп, то той би бил с Прилепчето на Натузий
височината на електрически трион. Но прилепите са е много разпространен
способни да достигат висотите на свръхзвуков самолет! вид прилеп в Европа. Той
В природата прилепите понякога издават писъци в е относително малък, с
отговор на зова на други прилепи. размах на крилете около
20 см. Тежи колкото
Ехолокацията и летенето зависят от една и съща група молив!
мускули. Според учените прилепите спестяват енергия, Снимка:
като координират издаването на звуци с размаха Шанън Кюри
на крилете си. Заради това учените заключават, че
ехолокацията при полет не използва много повече
енергия от самото летене. Но никой не е проверявал тази
теория при прилепи, които издават звуци с различна
височина.
Още научни статии за ученици на: www.ScienceJournalForKids.org 1
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 27 27
 MАЙ 2021
ЗАЩО ПРИЛЕПИТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПОВЕЧЕ ХРАНА, ЗА ДА ИЗДАВАТ ПО-СИЛНИ ЗВУЦИ?

Методи
БГ НАУКА

Хванахме девет диви прилепа от убежищата им и издават по-тихи звуци, отколкото, когато са на открито,
ги обучихме да летят във въздушен тунел в нашата сред природата.
лаборатория (Фиг. 1). Скоростта на вятъра бе постоянна,
Записахме и анализирахме писъците на прилепите и при
за да е по-лесно на прилепите да летят.
двете звукови условия. Фокусирахме се върху височината
Изложихме прилепите на два звукови сигнала в тунела. на звуците, които издават, внимавахме колко често го
Контролният сигнал беше шумът, генериран от самия правят и колко дълъг е всеки зов.
тунел. За експеримента създадохме звуков сигнал
Сравнихме количеството въглероден диоксид в дъха им
под формата на фонов шум с определена сила, пускан
преди и след всеки полет. Въз основа на това изчислихме
от високоговорители в тунела. Използвахме фоновия
скоростта на метаболизъм (колко енергия използва
шум като стимул прилепите да издават по-силни звуци
прилепът), докато използва ехолокация и лети.
във въздушния тунел. Идеята е, че, когато се намират в
затворени помещения (като стая или тунел), прилепите

Фигура 1:
Обучение на прилепче на Натузий да лети във
въздушен тунел.
Снимка:
© Benoit DeMarle and La Compagnie Des Taxi Brousse

Резултати 0.55
(в милилитри въглероден диоксид, издишан за минута)

При експерименталното звуково условие писъците 0.50

на прилепите бяха значително по-силни. В този
случай прилепите също така имаха по-висока скорост 0.45
Скорост на метаболизъм

на метаболизъм. Установихме силна връзка между

височината на издавания звук и скоростта на метаболизъм 0.40
(Фиг. 2). Открихме, че ехолокацията по време на полет
изисква допълнителна енергия. При по-ниска височина
0.35
на издаваните писъци прилепите използват почти 3%
повече енергия в сравнение със случаите, когато само
летят. Но, когато издават силни звуци, използват 22% 0.30
повече енергия.
0.25
Наричаме това увеличение „линейно нарастване“.
Сещате ли се за други примери за линейно 100 110 120 130 140
нарастване от собствения ви живот? Какви други Най-висок звук (в децибели)
видове увеличение може да има?
Фигура 2:
Колкото по-силни писъци издават прилепите, толкова повече енергия
използват при полет.

2
Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 28 28
 MАЙ 2021
ЗАЩО ПРИЛЕПИТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПОВЕЧЕ ХРАНА, ЗА ДА ИЗДАВАТ ПО-СИЛНИ ЗВУЦИ?

Дискусия БГ НАУКА |БРОЙ 151

Резултатите ни показаха, че ехолокацията при полет
изисква допълнителна енергия. Също така открихме,
че увеличаването на силата на звуците увеличава и
количеството енергия, което прилепите използват. При
по-ниски тонове нуждата от допълнителна енергия
(надвишаваща метаболитния разход на самото летене)
също не е висока. Но се увеличава, когато писъците
на прилепите стават по-силни. Това повишаване на
скоростта на метаболизъм вероятно е следствие от това,
че коремните мускули на прилепите трябва да работят
повече, за да им помагат да издават по-силен звук.
Предишни изследвания са показали, че този вид прилепи
могат да търсят храна в продължение на седем часа през
нощта. Ако издаваха силни звуци през цялото време,
щяха да имат нужда от още един час, за да възстановят
допълнителното количество използвана енергия. Това
означава, че през извънредния час, в който летят, те
би трябвало да се опитат да уловят почти една десета
от цялата си телесна маса в насекоми! (Една десета от
средното тегло на едно развито човешко тяло се равнява
на 40 ябълки!)
Градовете са едновременно шумни и с по-малки
популации от насекоми. Затова прилепите, живеещи
близо до градове, вероятно се борят да си намерят
достатъчно храна, за да компенсират допълнителната
енергия, която изразходват, надвиквайки градския шум.

Заключение
Има много начини да се помогне на прилепите. Най-
добрият е да се увеличи броят на насекомите, които те
могат да изядат. Ако имате градина или балкон вкъщи,
можете да си направите „хотел за насекоми“ или дори
да убедите училището ви да създаде такъв! Активността
на насекомите е засилена и около диви поляни, езерца
и цветя. Прилепите не са единствените животни,
които пируват с тях. Увеличаването на популациите от
насекоми помага и на птиците, и на таралежите!

Речник на термините
Ехолокация – способността да се установява местоположението на обекти с помощта на звукови вълни.

Скорост на метаболизъм – скоростта, с която енергията се изразходва в тялото.

Популация – броят хора или животни, които населяват определено място.

Убежище – мястото, където прилепите си почиват през деня.

Ултразвук – звук с честота по-висока от горната граница на човешкия слух (около 20 kHz).

Честота (на звука) – броят звукови вълни, които се излъчват в секунда. Звуците с високи честоти имат повече
вълни в секунда от тези с ниски.

ИЗТОЧНИЦИ
Shannon E. Currie , Arjan Boonman, Sara Troxell, and others (2020) Echolocation at high intensity imposes
metabolic costs on flying bats. Nature Ecology & Evolution.
https://www.nature.com/articles/s41559-020-1249-8
Зелени Балкани, Прилепите - митове, легенди, заблуди и ИСТИНИ.
https://greenbalkans.org/prilepi/indexdetails.php?menu_id=41
Зелени Балкани, Прилепите в домовете на хората - съседи и приятели.
https://greenbalkans.org/prilepi/indexdetails.php?menu_id=104
Министерство на околната среда и водите, Методика за изготвяне на оценка за въздействието върху
околната среда и оценка за съвместимост.
https://bit.ly/3jvFCH2
БНР Хоризонт, Учени: Не убивайте прилепите, те са полезни като пчелите.
https://bnr.bg/horizont/post/101259474

3
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 29 29
 MАЙ 2021
ЗАЩО ПРИЛЕПИТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПОВЕЧЕ ХРАНА, ЗА ДА ИЗДАВАТ ПО-СИЛНИ ЗВУЦИ?

БГ НАУКА
Проверка на знанията
1 Може ли човек да чуе прилеп, докато той извършва ехолокация?

2 Защо учените смятат, че издаването на по-силни звуци изисква повече енергия от

произвеждането на по-слаби?

3 Защо на прилепите им се налага да търсят храна един час допълнително, ако издават
силни звуци цяла нощ?

4 От колко допълнителна храна се нуждае един прилеп, ако издава силни звуци цяла нощ?

5 Популациите от насекоми по света намаляват. Досещате ли се за причини защо това е

така?

Преведено от английски на български език с

подкрепата на Американското посолство в София.

4
Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 30 30
 БГ НАУКА |БРОЙ 151

Важни ли са османските
регистри за нашата история?

Д-р Григор Бойков е един от авторите на наскоро излезлия филм “Османските

регистри проговарят”

П
етър Теодосиев: Първо ако
можете да се представите
кой сте и къде се намирате в
момента?
Григор Бойков: Григор Бойков се
казвам, в момента съм във Виена (Ав-
стрия), работя към Австрийската ака-
демия на науките. Иначе сам продукт
на българската образователна сис-
тема, завършил съм Софийския уни-
верситет в Историческия факултет.
По-късно имах докторат в Турция, но
след него се върнах и работих близо
десетина години в Историческия фа-
култет в ректората на СУ. Най-общо
казано съм историк на Османската им-
перия, като изследователският ми фо-
кус е хвърлен върху Балканите. Моят
изследователски профил на пръв по-

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 31

БГ НАУКА
глед изглежда леко странен, защото се
опитвам да обхвана процеси, които от
една страна изглеждат несвързани и от
друга страна хронологическият обхват
на изследванията ми се шири от нача-
лото на османския период кажи-речи
до края му, че и след това постосман-
ския период и следосвобожденската
действителност. Но ако трябва да го
фокусираме аз си мисля, че моите ис-
торически дирения, макар и разнопо-
сочни, имат една обединителна точка
и тя е общо взето историята на хората,
които обитават Балканите и най-ве-
че територията на днешна България.
Няколко важни акцента са взаимо-
действието между хората от една стра-
на и от друга - как хората взаимодейст-
ват с природната среда, климатичните
особености и как това определя цяла
поредица от социални, икономически
и културни процеси, как обществото се
променя като цяло в рамките на този
некратък период около половин хиля-
долетие. И разбира се ако си предста-
вим обществените процеси и култу-
рата като едно динамично общуване
между хора и среда, която се случва в
някакво пространство и в някакъв хро-
нологически момент и която динамич-
но се променя. Силно се вълнувам от
населението и от промените в него и
в средата, в рамките на целия този пе-
риод. От друга страна гледам кои са ва-
жните исторически актьори и каква е
тяхната роля, определяне на тези про-
Абонаментът помага БГ Наука да съществува
цеси и администрирането на властта.
Като пример мога да дам изследването
на вакъфите - османските благотвори-
телни фондации, които имат изключи-
телно важна роля през целия османски
период и до голяма степен определят
част от политическия дискурс в следос-
вобожденската епоха. Други акценти
са как взаимодействията между хора,
власт, “актьори” променят чисто гео-
графския пейзаж, как се появяват нови
градове на Балканите през османска-
та епоха, дали това е плод на някакъв
спонтанен неорганизиран процес или
дирижиран от централната власт, как-
то историографията иска да ни внуши.
Много често в по-старите исторически
изследвания Османската империя е
представена като нещо като зрял со-
циализъм едва ли не, където султана
управлява чрез декрети или постано-
вления на министерския съвет. Дока-
то аз си представям, че нещата са една
идея по-сложни, ако се вгледаме в ак-
тьорите ще видим, че те имат различни
представи и политически визии и пре-
следват различни цели, което води до
мрежи на влияние, които не винаги са
в синхрон с централната администра-
ция. Тези мрежи са далеч по-обхватни
отколкото ние обикновено си предста-
вяме. Те не са конфесионално ограни-
чени, дори напротив. Ако човек се вгле-
да в една мрежа от зависимости от кой
да е период, ще види, че на равна нога
участват както ислямски исторически
МАРТ 2022 Българска наука 32

актьори, така и християнски и в това
отношение, ролята примерно на ма-
настирите е изключително важна. Ние
често имаме склонността също така да
виждаме манастирите като един па-
сивен реципиент и място където само
се съхранява културата и духовността.
Но на мен ми се ще да погледнем и от
обратната страна на нещата и пример-
но работата ми с колеги от архива на
Зографския манастир показват, че ма-
настирът е изключително проактивен
в своите взаимоотношения с централ-
ни и местни власти и би трябвало да
завъртим нашата визия за това как са
изглеждали нещата.
П.Т.: Откъде е този интерес у вас към
този период? В България сякаш много
по-емоционално се гледа на този пери-
од дори и от историците, което може
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
да попречи на обективността.
Г. Б: Моят интерес ме връща повече от
20 години назад във времето, когато
бях все още студент в Софийския уни-
верситет. Горе-долу тогава се зароди у
мен този интерес. Мисля че бях студент
в първи курс когато присъствах на една
от лекциите на проф. Цветана Георги-
ева, която към днешна дата несъмнено
е доайенът на османистиката в Бълга-
рия, тогава тя отключи този интерес в
мен. Тя посочи редица проблеми, които
са напрактика неизследвани и с които
ние би следвало да се занимаем ако ис-
каме да разбираме по-добре историята
на България, в частност в рамките на
този период. Оттам нататък последва
един дълъг път на развитие.
Проблемът на османския период се
състои в това, че човек до голяма сте-
МАРТ 2022 Българска наука 33
БГ НАУКА
пен трябва да усвои езика, на който са
написани повечето от източниците,
което е чисто технически процес, но
отнема време.
П.Т.: А той реално е османско-арабски
езикът?
Г. Б: Ами различни са термините, кои-
то използваме за езика на администра-
цията и елита на Османската империя.
Османо-турски е може би най-попу-
лярният термин. Чисто граматически
езикът представлява - сериозна тур-
ска граматическа подложка, разбира се
арабографична (латиницата идва чак
с Ататюрк), която обаче инкорпорира
огромно количество арабско-персий-
ска лексика и цели граматически кон-
струкции. Тъй че отново зависи с кой
период се занимава човек - османотур-
ският език би могъл да бъде по-перси-
зиран или по-арабизиран да речем, ако
се занимава с по-късния период.
Ние имаме два подхода - от една стра-
на можем да решим да идеологизира-
ме този период или да го употребим за
целите, за които бихме искали. От една
страна за изграждане на нация и един
наратив, който води в определена посо-
ка, или от друга страна бихме могли да
отстъпим крачка назад и да погледнем
на нещата като на случили се в мина-
лото. Да се опитаме да се дистанцира-
ме от нашите собствени емоционални
заряди, с които всички ние неизменно
Абонаментът помага БГ Наука да съществува
сме обременени и да потърсим обек-
тивните факти, на базата на които би-
хме могли да изградим някакъв анализ
на сложна действителност, доколкото
ни позволяват разбира се нашите чис-
то дисциплинарни умения и собствен
интелект. И последна скоба - дигитал-
ните инструменти, които масово на-
влизат в историческите изследвания,
специално за моите дирения, придо-
биват все по-голямо значение защото
неимоверно разширяват аналитичния
инструментариум.
П.Т.: Каква е идеята на филма, откъде
дойде и какво ще видят зрителите в
него?
Г. Б: Филмът е резултат от един проект,
който реализирахме с колегите в Со-
фия. Този проект е финансиран по една
прекрасна национална програма за
финансиране на научни изследвания,
свързана с с културно-историческо-
то наследство най-общо. В рамките на
тази програма аз предложих един про-
ект, чиято цел беше да се създаде поне
основата за един историко-географски
справочник за селищата в България,
разбира се дигитален и сложен в уп-
равляема база данни, която позволява
неговите манипулации и по-сложни
търсения. Този проект има за цел да
съхрани наличната топонимия от ос-
манския период, която е минала през
няколко вълни на съвсем целенасоче-
МАРТ 2022 Българска наука 34

но изличаване и промяна. А също така
да даде на историците, занимаващи се
с османския период, един удобен ин-
струмент за работа с документи и дру-
ги източници, имащи някаква географ-
ска отпратка. Ние много често среща-
ме ситуацията, при която се говори за
дадено селище Х, в кой да е времеви
период и се сблъскваме с практически
почти пълната липса на справочници,
такива с каквито западните ни колеги
разполагат още от времето на Ренесан-
са. Така че ние трябва да си ситуираме
данните пространствено и те да полу-
чат някакви координати.
Филмът представя целите на този про-
ект, но режисиорът реши да отидем
една стъпка по-далеч - какво бихме
могли да направим когато вече имаме
един такъв историко-географски спра-
вочник, какви други анализи да пра-
вим на базата на тези данни и затова
заглавието е такова - “Османските ре-
гистри проговарят. То не е мое, но го
харесвам много.
П.Т.: Какво ново ще покаже филма, ня-
какви нови данни или нов прочит на
старите?
Г. Б: Аз не съм в положение да коменти-
рам художествената стойност на фил-
ма. От гледна точка на научния продукт
обаче зад този филм седи един екип от
няколко колеги. Центърът е София, но
Дамян Борисов и Христо Христозов на-
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
пример са от Пловдив, аз се изместих
във Виена след започването на проек-
та, но не само аз, един от по-младите ко-
леги - Александър Жабов, също се пре-
мести във Виена. Това са движещите
сили на този проект, разхвърляни меж-
ду България и Австрия, зад него стоят
хора с експертиза в областта на осма-
нистиката, а също и хора с дигитални
умения за извличане на данни от раз-
лични източници и тяхното формати-
ране. Различните източници са осман-
ските документи, но проектът почива
и на сериозно количество исторически
карти и цялата топонимична информа-
ция от тях беше извлечена ръчно, стъп-
ка по стъпка. След което с помощта на
колегите от Техническия университет
различните масиви от данни бяха обе-
динени в един общ. И това най-вероят-
но в съвсем скоро време ще види бял
свят, онлайн също. Друг проект на ко-
легата Дамян Борисов, който изследва
един слабо познат период от история-
та - този на ХVІІІ век и ние вярваме, че
стъпваме на източници, които могат
да осветлят доста по-добре историята
му. Ние ги представяме под формата на
публикация, но и на дигитална плат-
форма, където данните ще бъдат обра-
ботени, качени и направени достъпни
за широката общественост в различни
категории, като да речем общо населе-
ние или гъстота на населението, про-
мени във времето, които хората ще мо-
гат да наблюдават онлайн директно.
МАРТ 2022 Българска наука 35
БГ НАУКА

П.Т.: Това е доста интересно, даже на

базата на тази латформа може би биха
излезли и интересни статии и заклю-
чения, които може да се направят.

Г. Б: Аз гледам на това като на създава-

не на необходимата инфраструктура,
която ще ни послужи за относително
по-информирани анализи. А те ще ни
позволят до голяма степен да се отда-
лечим и от идеологията, с която започ-
нахме.

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 36


ХХ - Векът на науката (Част І)
О
ще с възникването на циви-
лизацията, преди около 7 хи-
лядолетия, човешкото позна-
ние и технологичен напредък
започват да бележат бавен, но упорит
напредък през вековете. Макар не
съвсем постоянен и понякога прекъс-
ван задълго, поради най-различни
бедствия от природен или социален
характер, пламъкът на прогреса така
и никога не угасва напълно. А особено
силно той се разгаря най-вече в епо-
хата непосредствено след Великите
географски открития, когато всички
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
отделни култури и цивилизации по
един или друг начин влизат в контакт
помежду си и започват обмен на опит
и идеи. Най-мощният тласък на про-
греса идва след Индустриалната рево-
люция и най-вече след като от средата
на ХІХ век електричеството става при-
ложимо за използване в технологии-
те. Но истинският технологичен бум
настъпва през ХХ век и ако в началото
кривата на развитието е пълзяла едва
забележимо към своя растеж, ускоря-
вайки се осезаемо чак след Ренесанса,
то през този век тя направо излита в
МАРТ 2022 Българска наука 37
БГ НАУКА

небесата, че и в космоса. Буквално. даме хронологично как човечеството

успя да постигне всичко това само за
Целият ХХ век е доминиран от пореди- един век?
ца значими събития, които определят
облика на съвременната епоха: панде-
мията от испански грип и развитието В зората на последния век от второ-
на медицината, Първата и Втората све- то хилядолетие
товна война, появата на нови военни
технологии, ядрените оръжия, ядрена- Първото десетилетие на века започва с
та енергетика и изследването на кос- поредица от невероятни научни и тех-
моса, национализма и деколонизация- нологични постижения като първият
та, технологичният напредък през Сту- полет на братя Райт, Теорията на отно-
дената война, появата на интернет и сителността на Алберт Айнщайн, пър-
цифровата революция, развитието на вият Model-T на Хенри Форд и въобще
транспортните комуникации в глоба- широкото приложение на двигателите
лизиращия се свят. В резултат на всич- с вътрешно горене, включително ма-
ко това настъпват сериозни промени в совото производство на автомобили,
политическата и социалната структу- както и въвеждането на пишещата ма-
ра на земното кълбо. шина. Но също така включва и труд-
ности като бунта на боксерите в Китай,
Също така през ХХ век се наблюдава Руско-японската война и разрушител-
огромна трансформация и на отноше- ното земетресение в Сан Франциско.
нията на човечеството към природния През тези години се наблюдава и раз-
свят. Глобалното население, морското цвета на индустрията на нямото кино,
равнище и екологичните сривове се като 400-ият филм на Жорж Мелис „Пъ-
увеличават, докато конкуренцията за туване до Луната“ е заснет през 1903 г.
земя и намаляващите ресурси ускоря- През 1908 г. пък мистериозна мега екс-
ват обезлесяването, изчерпването на плозия, с епицентър край река Подка-
водата и масовото намаляване и изчез- менная Тунгуска, разтърсва целия Си-
ване на много от биологичните видо- бир. За щастие районът е много слабо
вете. Докато същевременно глобално- населен, поради което инцидентът се
то затопляне, причинено включител- разминава почти без жертви. До ден
но и от човешката дейност, увеличава днешен случилото се там остава за-
риска от екстремни метеорологични гадка за науката, теориите варират от
условия. сблъсък на Земята с малка черна дупка
В тази поредица от статии ще разгле- до мащабен електромагнитен експе-

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 38

 БГ НАУКА |БРОЙ 151

римент на Никола Тесла, но днес обик- следват в Софийския университет.

новено се смята, че причината е възду- В 1905 г. българският микробиолог
шен метеоритен взрив. Стамен Григоров открива млечно-ки-
селата бактерия, наречена Lactobacillus
Голям напредък през това десетилетие bulgaricus, която предизвиква фермен-
бележи първата вълна на феминизма, тацията, необходима за получаване на
в резултат на която жените в Япония, българско кисело мляко.
България, Русия, Куба и Перу са допус- През това десетилетие България обя-
нати до университетите. С официал- вява и своята независимост (на 22 септ.
ното навлизане на жените в науката 1908 г.) и от княжество става царство.
изключително много се увеличава по- По този начин страната отхвърля ва-
тенциалът на човечеството за реали- салната си зависимост от Османската
зиране на научни иновации и нововъ- империя, която дотогава затормозява
ведения. В България специално още стопанското ѝ развитие и ограничава
през 1901 г. е разрешено на жените да нейните възможности в международ-

Студенти в действащия амфитеатър на Женския медицински колеж в Пен-

силвания през 1903 г. Снимка: Drexel University College of Medicine Legacy Center
Archives
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 39
БГ НАУКА

ните отношения. С това окончател- не остават повече неизследвани от чо-

но отпадат и точките от Берлинския века бели петна, ако не броим достиг-
договор, задължаващи княжеството натия отново от Амундсен южен полюс
да се съобразява с режима на капиту- пет години по-късно. Така че посоките
лациите, наложен от Великите сили за нови открития остават само нагоре
на Османската империя, който налага към все още непокорените високоп-
преференциален внос на европейските ланински върхове и космоса, както
промишлени стоки и обрича развитие- и надолу към океанските дълбини и
то на българското вътрешно произ- земните недра. По отношение на по-
водство. следното през 1906 г. Ричард Олдам
установява съществуването на земно-
Поривът към географски открития то ядро и значението на сеизмичните
не стихва данни за изследване на структурата на
дълбоката вътрешност на планетата.
В периода 1903-1906 г. норвежкият по- Чрез наблюдение на начините, по кои-
лярен пътешественик и изследовател то сеизмичните вълни се отразяват и
Руал Амундсен предприема една доста пречупват, по-късно са идентифицира-
смела експедиция към все още непро- ни различните гранични слоеве, а през
учените ледове на Канадския аркти- 1909 г. е установена границата между
чески архипелаг, като оборудва кораба земната кора и мантията.
„Йоа“ с керосинов двигател с мощност
13 конски сили и механизирани лебед- И започна ерата на автомобилите
ки за платната. С него той преминава за
В тези години транспортът бележи не-
първи път т.нар. Северен морски марш-
рут от Гренландия до Аляска и Кали- бивало развитие с широкото приложе-
форния, достигайки по този начин до ние на двигателя с вътрешно горене,
който от своя страна води до интен-
Тихия океан от Атлантическия. Така по
зивно производство на автомобили. На
време на тази експедиция е преминат и
последният все още неизследван мор- Световното изложение в Париж “1900
Exposition Universelle”, Рудолф Дизел
ски маршрут на земното кълбо, а освен
това са извършени и важни магнитни демонстрира своя дизелов двигател,
за който използва гориво от фъстъче-
изследвания от екипажа за точното оп-
ределяне на северния магнитен полюс но масло (вид биодизел). Дизеловият
и неговото изместване. двигател взема Гран при, а експозици-
ята е посетена от ок. 50 милиона души.
Оттук нататък по географската карта Същата година Вилхелм Майбах про-

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 40

 БГ НАУКА |БРОЙ 151

ектира двигател, построен в Daimler вият сериен модел T е произведен на

Motoren Gesellschaft - следвайки специ-
фикациите на Емил Йелинек - който
изисква двигателят да бъде наречен
Daimler-Mercedes на дъщеря му Мерсе-
дес Йелинек. През 1902 г. Компанията
пуска в производство автомобилите
Mercedes с този двигател, който тогава
е с мощност 35 к.с.
Масовото комерсиално производ-
ство на автомобили обаче започва чак
след като Хенри Форд от Ford Motor
Company представя Ford Model T. Пър-
27 септември 1908 г. в завода на Ford
Piquette Avenue в Детройт. Той се смята
за първия общодостъпен автомобил и
за колата, която „постави Америка на
колела“. Това се дължи основно на ино-
вациите на Форд, включително поста-
вянето на производството на поточна
линия вместо индивидуалната ръч-
на изработка, както и концепцията за
плащане на заплати, пропорционални
на цената на автомобила, така че сами-
те работници после да осигурят готов
пазар.

Двама мъже във Ford Model T 'Runabout', близо до Вашингтон

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 41

БГ НАУКА

Човечеството полита в небесата Кити хоук (Северна Каролина). Това е

първият успешен, безспорно доказан,
На 2 юли 1900 г. е извършен първият контролиран полет с летателен апарат,
полет на цепелин (известен още и като по-тежък от въздуха и със собствено
дирижабъл) над езерото Констанс автоматично задвижване.
близо до Фридрихсхафен в Германия.
Но поради гигантските си размери и Малко след това през 1905 г., с проекти-
слаба подвижност цепелините съвсем раните от Джон Монтгомъри планери с
скоро биват изместени от навлезли- тандемни крила, вече се правят редица
те почти веднага след тях самолети. полети на голяма надморска височина
В края на 1903 г. американските ави- (до 1200 м) в района на Санта Клара,
оконструктори, братята Уилбър и Ор- Калифорния.
вил Райт, летят на създаден от тях са- В края на същата година братя Райт
молет с бензинов двигател с вътрешно представят своя Wright Flyer III, с кой-
горене (с мощност 12 к. с.) в продъл- то Уилбър прелита разстояние от 39
жение на петдесет и девет секунди над км за 39 минути и 23 секунди, по-дълго

Първият полет на Wright Flyer, 17 декември 1903 г., Орвил пилотира, а Уилбър
стои до върха на крилото
Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 42
 БГ НАУКА |БРОЙ 151

от общата продължителност на всички вото движение. Малко след това пуб-

полети за миналите две години на ма- ликува “Към електродинамиката на
сови експерименти в областта. Накрая движещите се тела", където построява
той завършва полета с безопасно каца- Специалната теория на относител-
не, след като горивото свършва. ността, в която динамиката на тела и
полета е обединена от релативистич-
Айнщайн и неговата теория на отно- ната инвариантност на движението в
сителността четиримерния пространствено-време-
ви континуум.
Именно през това десетилетие избухва
и великият ум на ХХ век - Алберт Ай- И накрая през септември 1905 г. изли-
нщайн, публикувайки тогава едни от за статията “Зависи ли инерцията на
най-емблематичните си трудове. През тялото от съдържащата се в него енер-
1905 г. едва на 26 години Айнщайн гия?”. В нея той показва, че отговорът
пише 5 статии на три различни теми, на този въпрос е положителен и прави
които разтърсват и променят научния извод, че “Ако теорията съответства
свят. Темите са специалната теория на на фактите, то излъчването пренася
относителността, статистическата те- инерция между излъчващите и поглъ-
ория на брауновото движение, обясня- щащите тела”.
ваща го на молекулярно и на атомно Всяка от тези работи решава конкрет-
ниво, и уравнението: E=mc2 за еквива- ни физически проблеми, но заедно с
лентност на маса и енергия. това съдържа и лесно разпознаваеми
Първа излиза статията „За една еврис- признаци на програмност, която се
тична гледна точка върху възникване- потвърждава от по-нататъшните
то и трансформацията на светлината“, изследвания на Айнщайн.
в която той обяснява фотоелектрич- Най-уникалното е, че тези статии не са
ния ефект, използвайки понятието базирани на трудни експерименти и на
светлинни кванти. За тази статия Ай- сложни изчисления, а по-скоро на еле-
нщайн ще получи Нобелова награда за гантни аргументи, изводи и интуиция.
физика през 1921 г. За първи път в историята на човечест-
Отново през 1905 г. той представя док- вото Алберт Айнщайн доказва, че чис-
торската си дисертация "За движение- тата мисъл може да промени предста-
то, изисквано от молекулната теория вите ни за природата.
на топлината, на частици, суспендира-
ни в неподвижна течност”, в която чрез
научни изследвания обяснява Брауно-

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 43

БГ НАУКА

Нововъведения в комуникациите и ка, включително свързване на негови-

ежедневието те станции към кабелната телефонна
мрежа.
През 1906 г. Реджиналд Фесенден и Още същата година се появяват и пър-
Лий Де Форест въвеждат звуковото ра- вите аудио радиопредавания за раз-
диоразпръскване. А Фесенден и Ернст влечения и музика, които постепенно
Александърсън разработват високо- ще се превърнат в част от ежедневието
честотен алтернатор-предавател, по- на всички ни.
добрение на вече съществуващо ус-
тройство. За разлика от предишните Пак през този период Жорж Клод изо-
предаватели с искрова-междина, подо- бретява неоновата лампа. Той прилага
бреният модел работи при честота на електрически разряд към запечатана
предаване от приблизително 50 kHz, тръба с неонов газ, което довежда до
макар и с много по-малко мощност. На червено сияние. Клод започва да ра-
21 декември същата година Фесенден боти върху неонови тръби, които мо-
прави обширна демонстрация на но- гат да се използват като обикновени
вия алтернатор-предавател в Брант крушки. Първата му публична демон-
Рок, показвайки неговата полезност за страция на неонова лампа се състи на
безжична телефония от точка до точ- 11 декември 1910 г. в Париж. Впослед-

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 44


Уилис Кариер
ствие сътрудникът на Клод започва да
продава неонови разрядни тръби като
рекламни табели. Сиянието и атрак-
тивният червен цвят дават на неонова-
та реклама огромно предимство пред
тези на конкуренцията. Оттогава нощ-
ните градове грейват в типичните нео-
нови светлини, в каквито сме свикнали
да ги гледаме.
Друго важно откритие е оповестено
на срещата на Нюйоркската секция на
Американското химическо дружество
през февруари 1909 г. Лео Бекеланд от
Синт-Мартенс-Латем (Белгия) офици-
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
ално обявява, че е създал бакелит из-
цяло от синтетични компоненти. Баке-
литът представлява първата пластма-
са - евтина, незапалима и универсална
субстанция, която освен това е елек-
трически непроводима, топлоустой-
чива в електрически изолатори, радио
и телефонни обвивки и разнообразни
продукти като кухненски съдове, би-
жута, тръбни стени, детски играчки и
огнестрелни оръжия.
Поради всички тези полезни характе-
ристики нейното производство и упо-
треба ще придобият такива гигантски
размери през следващия век, че ще
МАРТ 2022 Българска наука 45
БГ НАУКА

доведат до глобални проблеми със Пробиви в медицината

замърсяването на световния океан с
пластика и рециклирането ѝ. Днес е добре известно, че когато чо-
век загуби много кръв поради зло-
Отново през тези години Уилис Ка- полука или заболяване, тя трябва да
риер от Ангола, Ню Йорк, изобретява бъде заменена с кръв от дарител. Оп-
първия вътрешен климатик. Той про- ити за трансфузии от един човек на
ектира своята климатична система, друг са правени още от средновекови-
задвижвана от пръскане, която кон- ето, но резултатът от тях обикновено
тролира както температурата, така и е завършвал печално, поради което и
влажността с помощта на дюза, пър- този способ дълго е считан за опасен
воначално проектирана за пръскане и неефективен. През 1901 г. австрий-
на инсектициди. Той патентова своя ският учен Карл Ландщайнер намира
„Апарат за третиране на въздух“ през обяснение защо когато кръвта на раз-
1906 г. и използва охладени намотки, лични хора се смесва, кръвните клет-
като така не само може да се контроли- ки понякога се съсирват. Той открива,
ра топлината, но и да се намали влаж- че хората имат различни видове кръв-
ността до 55%. Устройството дори ус- ни клетки, тоест съществуват различ-
пява да регулира нивото на влажност ни кръвни групи. Установената от него
до желаната настройка. Чрез регулира- AB0-система, прави възможно спася-
не на движението на въздуха и нивото ването на безброй човешки животи
на температурата до хладилните на- през следващия век, чрез трансфузия
мотки той успява да определи размера на кръв между хора със съвместими
и капацитета на устройството, така че кръвни групи.
да отговаря на нуждите на клиенти-
те. Въпреки че Кариър не е първият, Фредерик Хопкинс, който основава
който проектира система като тази, предмета биохимия в Кеймбридж ста-
той съумява да създаде много по-ста- ва първият човек, достигнал през 1907
билен, успешен и безопасен продукт г. до заключението за съществуването
от всички останали версии дотогава и на витамините. По-късно той е удосто-
да въведе климатизацията на помеще- ен с Нобелова награда за откритието
нията от тъмните векове директно в на стимулиращите растежа витамини,
царството на науката. споделяйки я с Кристиан Айкман, кой-
то открива антиневритния витамин.
Хората и животните се нуждаят от ос-
новни хранителни вещества като въ-

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 46


глехидрати, протеини и мазнини, за да
живеят и функционират правилно. Въ-
преки това, когато Хопкинс започва да
разглежда подробно въпроса, засича
няколко индикации, че всъщност има-
ме нужда и от други вещества. Повод за
това е, че когато храни лабораторните
плъхове само с чисти хранителни ве-
щества, растежът им спира, но е необ-
ходимо само малко количество мляко,
за да започнат да растат отново. Заклю-
чението, съобщено официално през
1910 г., е че тези неизвестни дотогава
вещества, впоследствие станали из-
вестни като витамини, са необходими
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
в минимални количества за нормално-
то протичане на жизнените процеси. В
резултат на тези открития здравето и
качеството на живота през новия век
се подобрява неимоверно много.
Автор: Радослав Тодоров
Източници: nobelprize.org, press.
uchicago.edu, thoughtco.com, encyclopedia.
com, wikipedia.org, u4avplovdiv.com, upb.
phys.uni-sofia.bg, greelane.com
МАРТ 2022 Българска наука 47
БГ НАУКА

За хората и вирусите

Р
езюме: Органична Химия с Център по Фито-
химия – БАН и Департамента по ви-
Вирусите са неизменен спът- русология към Института по микро-
ник на човечеството още от биология „Стефан Ангелов” – БАН.
зората му. Все още обаче науката не
знае почти нищо за ролята на вируси- Ключови думи: ентеровируси, диари-
те в човешкия микробиом. Това може летери, ФНИ, антивирусни химиоте-
би дава основание в масовото съзна- рапевтици
ние на човечеството вирусите да се
възприемат крайно еднозначно - като Вирусите са неизменен спътник на
върховно абсолютно зло, носещо един- човечеството още от зората му. Те са
ствено болести и смърт. Всички знаем, част от естествения човешки микро-
че от десетки години съществува го- биом, точно както и бактериите. Всич-
лямо разнообразие от антибиотици, ки сме чували за полезните бактерии
които са ефективни срещу бактери- в човешкото тяло (съставляващи око-
алните инфекции, но почти липсват ло 1.8 кг от теглото му!), без чието съ-
ефективни и безопасни антивирусни ществуване не може да живеем. Нау-
химиотерапевтици. Основните причи- ката отдавна е изследвала и доказала
ни за това са няколко, като основната симбиотичната връзка между тях и
сред тях е липсата на самостоятелен човешкото тяло. Особено много са те
метаболизъм у вирусите. в храносмилателната система, където
неслучайно е концентрирана и 70% от
В рамките на 2 проекта с ФНИ – един човешката имунна система. Все още
успешно приключил и един текущ, обаче науката не знае почти нищо за
бяха получени няколко нови диари- ролята на вирусите в човешкия ми-
летери, показали отлична ин витро кробиом. Това може би дава основание
ефективност срещу редица вируси. Съ- в масовото съзнание на човечество-
единенията са перспективни за по-на- то вирусите да се възприемат крайно
татъшна разработка. Постижението еднозначно - като върховно абсолют-
е осъществено чрез сътрудничество но зло, носещо единствено болести и
между лаборатория „Органичен син- смърт.
тез и стереохимия“ към Институт по

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 48

 БГ НАУКА |БРОЙ 151

За разлика от бактериите, вирусите са но, те ги възприемат като естествени

далеч по-загадъчни творения, нами-
ращи се на границата между живото
и неживото. Все още има учени, които
смятат че вирусите нямат нищо общо
с живото, а са самоорганизиращи се
комплекси от сложни молекули, реаги-
ращи на контакт с живата материя при
определени условия в околната среда.
С други думи, макар и опростено каза-
самоорганизиращи се наночастици.
Други учени са склонни да ги смятат
за пълноценни живи същества, неспо-
собни да живеят извън клетките на
гостоприемника (т.е. класически пара-
зити). Основание за това тяхно твърде-
ние е, че все пак вирусите са носители
на генетична информация, точно как-
то и всички останали живи същества.

Инвертните микроскопи (вляво) могат да дадат ясно изображение на клетки,

заразени с вирус (вдясно). Това, което може да се наблюдава и измерва с тако-
ва оборудване, са измененията вследствие на размножаването на вирусите в
заразените клетки (т. нар. цитопатичен ефект). Самите вируси не могат да
се наблюдават директно с оптични микроскопи, а само с електронни (и то при
определени условия)

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 49

БГ НАУКА
Доказано е, че много отрязъци от ви-
русен генетичен материал са неделима
част от човешката ДНК при всички хора,
но така и не е ясна конкретната роля
на вирусите в конкретни жизненова-
жни процеси на човешкото тяло. Една
основна причина, която неимоверно
затруднява изследването на вирусите,
е именно споменатата неспособност
да се развиват самостоятелно. Един-
ствения начин те да се размножават и
изследват в лабораторни условия, е да
бъдат култивирани в съответните рас-
тителни, бактериални, човешки или
животински клетки-гостоприемници.
Това често е много трудно, понеже не
винаги може да се намерят точните ус-
ловия за отглеждане в такива клетъч-
ни култури. От друга страна вирусите
се размножават най-бързо в сравне-
ние с бактериите и останалите живи
същества. Така при тях генетичният
контрол е слаб (особено при РНК-ви-
русите), водейки до натрупването на
множество мутации по време на ре-
пликативния цикъл. Допълнително
затруднение създава изолирането и
пречистването на вирусите от остана-
лия биологичен и генетичен материал,
принадлежащ на хранителните среди
и клетките-гостоприемници. За много
от познатите вируси има отдавна стан-
дартизирани лабораторни условия
за ин витро отглеждане (вид клетки,
температура, хранителни среди, пре-
чистване и т.н.). За някои нови вируси,
Абонаментът помага БГ Наука да съществува
какъвто е коронавирусът SARS-CoV-2,
такива условия още се търсят и не са
възприети като стандарт от научна-
та общност. Наличието на стандарт е
ключово за точното определяне на ви-
русния титър (броя вирусни частици в
единица обем, най често мм3 или мл).
Точното определяне на титъра от своя
страна е абсолютно необходимо за вся-
какви по-нататъшни изследвания на
даден вирус, включително и за нами-
рането на нови антивирусни средства.
Тези встъпителни щрихи от „кухнята“
на вирусологията са само малка част от
всички необходими действия и среща-
ни трудности при намирането на анти-
вирусни средства. Тук няма да засяга-
ме една друга огромна и сложна научна
област, свързана с намирането на ан-
тивирусни ваксини. Ще говорим само
за антивирусните средства на химична
основа. На пръсти се броят клинично
приложимите антивирусни химиоте-
рапевтици, при това те не са особено
ефективни и със сериозни странични
действия. Усилено се работи в посока
търсене на по-ефективни антивирусни
химиотерапевтици.
Всички знаем, че от десетки години съ-
ществува голямо разнообразие от ан-
тибиотици (които обаче не действат
срещу вирусите!), все още успешно бо-
рещи се срещу бактериалните инфек-
ции. Къде са разликите? Защо съвре-
МАРТ 2022 Българска наука 50
 БГ НАУКА |БРОЙ 151

менната наука, въпреки големите си рят за умерена ефективност, а над

постижения, продължава да не се спра-
вя с вирусите?
Основните причини за това са няколко, • Много от вирусите (вкл. SARS-
и те се дължат на някои уникални осо-
бености на вирусите, които не могат да
се избегнат:
• Химическите вещества не могат да
действат пряко на вируса, понеже
той няма самостоятелен метаболи-
зъм като бактериите. Следовател-
но всички антивирусни химиотера-
певтици са насочени към селектив-
но модифициране на естествените
биохимични процеси в клетките на
гостоприемника, по такъв начин, че
те да попречат на един или повече
етапи от вирусния размножителен
цикъл. Тук думата „селективно“ е
ключова – от селективността зави-
си доколко нетоксичен за клетките
и едновременно с това активен ще
бъде даден химиотерапевтик. При
ин витро изследванията; съотноше-
нието между антивирусната актив-
ност и цитотоксичността за дадено • Склонността към чести мутации
вещество е безразмерна величина
наречена “selectivity index” (SI), чия- им размножителен цикъл, води до
то минимална стойност може да е 1,
но няма горна граница. Тук действа
принципа на Мечо Пух „колкото по-
вече, толкова повече“. Приема се, че
стойности на SI под 20 показват не-
активност и/или прекалена токсич-
ност; стойности между 20 и 50 гово-
100 – за много висока антивирусна
ефективност на даденото съедине-
ние към даден вирус.
CoV-2), предизвикващи болестни
състояния при човека, се размножа-
ват толкова бързо, че обикновено за
максимум 4-5 дни след началото на
заразата, те се репликират с огро-
мна скорост, след което жизнения
им цикъл бързо спира и те на прак-
тика изчезват от тялото (предимно
благодарение на имунната система
на заразения). Човешкия организъм
от своя страна реагира с известно
закъснение на инвазията и много от
тежките поражения и симптоми на
вирусната инфекция се проявяват
след този период, когато всъщност
в тялото вече няма вирус, срещу
който да се борим. Следователно в
повечето случаи антивирусните хи-
миотерапевтици имат смисъл само
ако се прилагат в първите няколко
дни на вирусна инфекция.
при вирусите, в съчетание с бързия
бързо развитие на резистентност
към химиотерапевтиците, дори и
те в началото да са били особено
ефективни. Затова при разработва-
не на трайни и ефективни хими-
отерапевтици, е особено важно да
се знае конкретния им механизъм

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 51

БГ НАУКА

Схема на изследванията ни до момента

на действие, както и кои сегменти ветния модификатор на даден ен-

от генома на вируса са повече или зим.
по-малко склонни към мутации. • Бързо протичащия естественият
Разбираемо е, че при новооткритите отбор при използването на антиви-
вируси тази информация е крайно русни лекарства.
оскъдна и изисква време, средства • Краткото време, което отнема на
и най-съвременни научни методи за вируса да се намножи.
събирането и интерпретирането й.
В рамките на сътрудничество между
Сред гореспоменатите проблеми, раз- лаборатория „Органичен синтез и сте-
витието на резистентност се счита за реохимия“ към Институт по Органична
основната причина за неуспеха на ан- Химия с Център по Фитохимия – БАН и
тивирусната химиотерапия. Обобщено Департамента по вирусология към Ин-
казано, вероятността да се появят рез- ститута по микробиология „Стефан Ан-
истентните мутанти след третиране с гелов” – БАН, през периода 2014-2018
антивирусни средства се дължи основ- г. бе осъществен успешно съвместен
но на: проект, финансиран от Фонд „Научни
• Високата честота на мутации, които изследвания“. Проектът бе посветен на
се появяват в хода на намножаване- синтеза и ин витро скрининга на нови
то на вирусния геном. съединения за антивирусна активност
• Закодираната способност за изме- – аналози на отдавна познатият анти-
нение на мястото-мишена за съот- вирусен агент MDL-860. В хода на про-

Абонаментът помага БГ Наука да съществува МАРТ 2022 Българска наука 52


екта беше доказано, че това съедине-
ние влияе върху клетъчен ензим, който
взима активно участие в репликация-
та на РНК-вируси, които имат еднове-
рижен +РНК геном. MDL-860 послужи
именно като изходна отправна точка в
изследванията ни. В началото проектът
бе до известна степен предизвикател-
ство за нас, тъй като в България досега
такъв тип некомерсиална научна дей-
ност (и то с такъв обем) доколкото ни
е известно не е извършвана. Над 70 но-
вополучени съединения бяха тествани
ин витро срещу 3 вида вируси (Коксаки
В1, Коксаки В3 и Полиовирус 1). Около
10 съединения от класа на диарилете-
рите достигнаха (а някои и надмина-
ха) ефективността на MDL-860, като
демонстрираха нищожна цитотоксич-
ност и SI>100 срещу поне един от посо-
чените вируси, което позволи да се из-
следват и техните ин виво ефекти вър-
ху мишки. Там показателите също бяха
много добри – достигнат бе до 50%
протективен ефект при заразените с
вируси животни и удължаване на сред-
ното време на преживяемост с около
5 дни в сравнение с плацебо групата.
Резултатите бяха представени в 3 пуб-
ликации в реномирани международни
научни списания с Q1/Q2 ранг. Въпре-
ки по-слабото финансиране и малкото
човешки ресурси (особено ако сравним
с финансите и персонала, които фарма-
цевтичните фирми си позволяват), над
10% от тестваните съединения бяха
Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com
БГ НАУКА |БРОЙ 151
определени като високо ефективни
ин витро (т. нар. „hit compounds“). Това
далеч надминава обичайните пости-
жения на фарма фирмите (обикновено
под 5% „hit compounds“).
Отличните резултати от предходния
ни проект ни дадоха основание да раз-
работим и спечелим през 2019 г. след-
ващ тригодишен проект, финансиран
от ФНИ, озаглавен "Нови производни
на 2-циано-4-нитробензена и негови
аналози с обещаваща антивирусна ак-
тивност". Той се явява продължение
на предишния, тъй като диарилетери-
те се очертават като клас съединения,
проявяващи отчетлива и разнообраз-
на антивирусна активност. Затова и в
рамките на този проект кръгът на но-
вите съединения е разширен допъл-
нително, като синтезираните до мо-
мента нови вещества са 40. Разширен
е и кръгът вируси, върху които тези
съединения са тествани допълнител-
но ин витро – човешки аденовирус 5
(HAdv5), Herpes Simplex Virus 1 (HSV-
1) и човешки коронавирус OC43 (HCoV
OC43). Последният е особено ценен,
поради факта, че генетически е много
близък до SARS-CoV-2. Дотолкова бли-
зък, че HCoV OC43 може да служи като
модел за изпитание на анти-ковид хи-
миотерапевтици (всички коронавиру-
си имат сходен репликативен цикъл).
Допълнителен плюс е лесното и стан-
дартизирано лабораторно отглежда-
не на HCoV OC43. Беше подходящо да
МАРТ 2022 Българска наука 53
БГ НАУКА
включим HCoV OC43 в изследванията
ни, тъй като и коронавирусите (както
ентеровирусите) имат едноверижен
+РНК геном. По тази причина предпо-
ложихме, че е много вероятно същия
клас съединения (диарилетерите) да
имат инхибиращо действие и спря-
мо корона вируси. Предложението ни
се оказа вярно. Постигнатите на този
етап от проекта резултати също са за-
бележителни – едно от съединенията
е ефективно срещу HAdv5 (SI=100), а
друго – срещу HCoV OC43 (SI=97).
Не бива да забравяме, че извършена-
та от нас работа е само малка част от
предклиничния етап на изследванията
на лекарствените кандидати. Дори из-
браните „hit compounds“ да продължат
нататък (в случай че фармацевтична-
та индустрия ги забележи и финанси-
ра), следват още 4 клинични фази на
тестване, през които няма гаранции че
те ще преминат успешно заради стро-
гите изисквания за ефективност и без-
опасност. Чак на края на този сложен,
скъп и бавен път (до 10 години поня-
кога), може да се стигне евентуално до
официалното одобряването на даде-
но активно вещество за лекарствено
средство. От гореизложеното следва да
сме оптимисти, че намирането на нови
ефективни антивирусни средства не е
непостижима цел. Но както вероятно
забелязвате, освен съответните науч-
ни и финансови усилия, изисква се и
Абонаментът помага БГ Наука да съществува
много време. Време, което епидемиите
не ни дават, когато ни връхлетят.
Автори:
доц. д-р Георги Добриков (ИОХЦФ-БАН)
доц. д-р Иванка Николова (Институт
по микробиология – БАН)
Литература:
Dobrikov, G.M, Slavchev, I., Nikolova, I.,
Stoyanova, A., Nikolova, N., Mukova, L.,
Nikolova, R., Shivachev, B., Galabov, A.S.
Synthesis and anti-enterovirus activity of
new analogues of MDL-860. Bioorganic
& Medicinal Chemistry Letters, 2017,
27, pp. 4540-4543. DOI: 10.1016/j.
bmcl.2017.08.056
Arita, M., Dobrikov, G., Pürstinger, G.,
Galabov, A.S. Allosteric Regulation of
Phosphatidylinositol 4-Kinase III Beta by
an Antipicornavirus Compound MDL-860.
ACS Infectious Diseases, 2017, 3, pp. 585-
594. DOI: 10.1021/acsinfecdis.7b00053
Nikolova, I., Slavchev, I., Ravutsov, M.,
Dangalov, M., Nikolova, Y., Zagranyarska,
I., Stoyanova, A., Nikolova, N., Mukova, L.,
Grozdanov, P., Nikolova, R., Shivachev, B.,
Kuz'min, V.E., Ognichenko, L.N., Galabov,
A.S., Dobrikov, G.M. Anti-enteroviral activity
of new MDL-860 analogues: Synthesis, in
vitro/in vivo studies and QSAR analysis.
Bioorganic Chemistry, 2019, 85, pp. 487-
497. DOI: 10.1016/j.bioorg.2019.02.020
МАРТ 2022 Българска наука 54
 БГ НАУКА |БРОЙ 151

Прочети всички 122 стр. като

се абонираш за списанието!

Направи абонамент и вземи:

• над 150 броя в PDF
• всеки следващ месец нов брой
• новите брoеве могат да се четат на е-четци (mobi/ePub)
• документални филми всеки месец
• аудио колекции (изчетени статии от списанието и интервюта)
• допълнителни ресурси
• помагате за популяризирането на науката

Само за около 4 лв на месец (при годишен абонамент) -

https://kupinauka.com/page/abonament

Вземете си научна тениска от www.kupinauka.com МАРТ 2022 Българска наука 55