ОТ РЕДАКТОРА
При истински
свободните хора
Здравейте, приятели,
Живеем в интересни времена – на прага сме на ре-
волюция в технологичния свят. Програмисти из-
мислят виртуални валути, които създават реални
милионери, възникват нови, надправителствени
общества, с нови правила (стр. 36). Летим в Кос-
моса (стр. 46), изкуственият интелект става все
по-добър и е въпрос на кратко време да настъпи
т. нар. сингулярност – момент, в който животът
няма да е такъв, какъвто го познаваме.
В преддверието на киберреволюция обаче чове-
чеството, разглеждано като сбор от индивиди,
върви в обратната посока – към деволюция. Нека
погледнем Европа и Америка. Хората стават все
по-дебели, тромави и мързеливи. Зара-
ди техническия прогрес, който ни
поднася всичко наготово, знаят
все по-малко, имат все по-малко
умения и интереси. В училище
(с малки изключения, стр.
29) децата не учат мен-
тална аритметика, нито
метачетене, не използват
карти на ума (стр. 14), за
да запомнят лесно... Да,
хората живеят по-дъл-
го, но влачат хронични
болести. И са нещастни!
Но кой ги пита за това...
Ние сме в развития свят
и всичко се измерва с
пари. Дори чистият въздух. Но ако някой се залъг-
ва, че парите решават всички въпроси, много се
лъже. Глобалното затопляне продължава да топи
ледниците (стр. 60), да вдига нивото на светов-
ния океан и скоро ще има природни катаклизми
и войни заради масови преселения, породени от
нашата човешка глупост.
Материалният напредък води до духовен упадък.
Къде са добродетелите днес – другите белези на
човещината? Изглежда, и те са засмукани от чер-
ната дупка на времето, в което живеем... Но нека да
затворим очи в тъмното. И да помечтаем за един
свят, в който хората са красиви, стройни и снажни.
Помагат си като братя. Има мъже, жени и те се оби-
чат. И им се раждат рожби. Животът им е пълен
с щедрост, толерантност, търпение, усърдие и
мъдрост. Откриват, че чудесата са част от
тях: душата им може да лети, където си по-
иска (стр. 116), могат да материализират
предмети, да виждат бъдещето... И един
ден тези мили хора преживяват своето
разтваряне във Вселената, своето сливане
с Бог. И също като Иисус самите те стават
Истина, Любов и Свобода.
Не е късно да се опитаме да изживеем тази
приказка. В навечерието на най-големия
християнски празник нека да си пожелаем да
намерим нашата истински свободна Европа
на свободните истински хора. Или: да я
съградим заедно.
AKЦЕНТИ

ЗА ТВОЯ КОСМОС

РЕДАКЦИЯ:
Главен редактор Ганета Сагова
02/963 28 96, gsagova@ossem.eu
Зам. главен редактор Георги Караманев
gkaramanev@ossem.eu
Отговорен редактор Женя Милчева
Редактор Михаела Ценкова
Дизайн Петър Бойчев, Илиана Попова
Предпечат Камен Петров
Снимки Владимир Мачоков
Мениджър проекти
Магдалена Александрова
ТемаТА на броя Административен директор

Да се научим да учим! арх. Динка Александрова

Зам. административен директор
Теодора Серафимова

В
ъзможно ли е да помним по-бързо, да учим по-лесно и да
развиваме капацитета на мозъка си, и то без да изпитаме
умора? Да, и това не е магия, а тайната на различни ме-
тоди, които подобряват способностите ни да четем, смятаме
и възприемаме. В темата на броя ще ви запознаем с ментална-
та аритметика, метачетенето и метода „Силва“ – начините за
ефективно справяне в ученето и в живота.
14 стр.
02/865 03 51, tserafimova@spisanie8.bg
Директор PR и реклама Ива Тодорова
02/963 28 14, bellatrix@ossem.eu
Абонамент 02/963 30 81, 02/963 30 82
Юридическо обслужване:
www.vladimirov-kiskinov.eu
Издател „Клуб 8“ ООД ISSN 1313-650X
Адрес София 1421, бул. „Черни връх“ 1-3

www.spisanie8.bg
ЛИЦА в броя www.facebook.com/Spisanie8

KОНСУЛТАНТИ:
Акад. Антон Дончев (литература)
Проф. д.и.н. Валерия Фол (тракология)
Проф. д.и.н. Сергей Игнатов (египтология)
Проф. д-р Петър Гецов (космология)
Проф. д-р Антон Антонов (физика)
Проф. Игнат Игнатов (астробиология)
Доц. д.и.н. Иля Прокопов (археология)
Доц. д-р Вихра Баева (етнология)
Доц. д-р Михаил Малеев (минералогия)
Доц. д-р Георги Милошев (генетика)
Стивън Олег Доц. Борислав Доц. д-р Васил Умленски (астрономия)
Хокинг Ламикин Александров Доц. д-р Мария Папазова (холистична медицина)
Д-р Славян Стоилов (медицина)
Кратка история на Какво е астрален Мечтаният и дълго Д-р Христо Смоленов (логика и евристика)
световноизвестния двойник и откога планиран от доц. Станка Желева (изобразително изкуство)
физик и флагман на датира волното пъ- Александров проект Йордан Камджалов (музика)
Моника Балаян (психология)
науката, който ни туване на съзнанието е факт. На Антарк-
Костадин Христов (история на парите)
напусна в деня на извън материалното тида е инсталирана Иван Марков (математика, информатика)
числото пи. Нека си тяло, разбираме мареографска стан- Галина Герасимова (астрология)
припомним какво от руския природен ция, която ще пока-
е наследството на лечител и автор на же как се повишава Снимка на корицата: iStock
астрофизика, който тибетската система нивото на океана
преобърна предста- за изцеляване и само- заради глобалното
вата ни за Вселената. развитие „Жим Лам“. затопляне.
46 стр. 116 стр. 60 стр.
 СЪДЪРЖАНИЕ

„Едно от основните правила на Вселената е, че няма нищо

съвършено. Съвършенство просто не съществува. Без
несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.“

Стивън Хокинг

84 ПО НОВИ ПЪТЕКИ С OPEL

Тъжна романтика
Изворът на Белоногата 68 стр.
92 ИЗБРАНО
Дъхът на цветовете
Майсторските шевици на
работилница „Елантра“
94 БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ 96 УЛОВИ МИГА
60 стр. Последният хайдутин Над нещата
Животът на Ильо войвода Познати пейзажи от птичи поглед
108 КАЛЕНДАР
14 ТЕМА НА БРОЯ Астрономията и астрологията
Да се научим да учим! за месец април
36 БЪДЕЩЕ 110 ИЗБРАНО
Дао на световната революция Не се поддавай на подаграта
Биткойн за начинаещи
112 ИЗБРАНО
46 НАУКА Лечение на гръбнака
Кратка история на гения на световно ниво
Теориите на Стивън Хокинг
116 ТВОЯТ КОСМОС
54 НОВА КЛЕТКА Извън тялото
Как да съблечем рака Пътешествие на съзнанието
Трофобластните клетки и
връзката им с туморите 124 ЧЕТИВО
36 стр. Приказка за срещата на мен с мен
58 ЗДРАВЕ ОТ ПРИРОДАТА
Безопасни ли са етеричните
масла?
60 ЕКО
Сбъднатата мечта на полярника
Българска мареографска станция
на Антарктида
68 ЖИВИЯТ КОСМОС
Летците без криле
Кои животни се реят във въздуха
освен птиците
76 МОЯТА НЕВЕРОЯТНА
ИСТОРИЯ
Наследството на Олга Прекрасна
Украинката Лидия Пугачова пази 96 стр.
тайни за рода Дуло

4 Списание ОСЕМ / Април 2018

ПИСМА
Проверете фактите
от темата за джендъра
П
иша ви във връзка със статията на
тема „джендър“ в новия брой. Без
да правя коментар, искам да споделя
объркването си и може би да ви попи-
там за пояснение по една малка част
от текста. А именно: „През ноември 2017 г. в Шве-
ция мъж бе осъден на 10 г. затвор за изнасилване,
въпреки че никога не се е срещал с жертвите си на
живо.“ Новината ме шокира, защото ми напомня
за други случаи, за които съм чувал - някоя жена не-
правдиво обвинява мъж в изнасилване и вместо да
се проведе коректно разследване, мъжът е осъден
по бързата процедура. Може би подобна асоциация
е целял и авторът. След като се опитах да намеря
повече информация, открих въпросната новина.
Става дума за мъж, осъден на 10 години затвор за
„онлайн изнасилване“. Съгласен съм, че звучи малко
нелепо, но в следващото изречение става ясно, че
той е карал 26 момичета и едно момче, всички под
15 г., да извършват сексуални актове пред камера.
Заплашвал ги е, че ако не направят това, ще публи-
кува техни снимки в порносайтове или ще убие чле-
нове на семействата им. Т.е. ги е насилвал да пра-
вят нещо против волята им. Предполагам, оттук
идва и подборът на думи „онлайн изнасилване“.
Аз лично смятам, че престъплението е достатъчно
сериозно, за да получи 10-годишна присъда. Но четей-
ки статията, аз симпатизирах на същия този мъж,
задето е осъден. Защо се получи така? Изглежда, че
д-р Стоилов внимателно е подбрал думите си, за
да подсили критиката си срещу т.нар. Истанбулска
конвенция. Нещо повече, статията приключва в
следващия абзац, в който авторът казва, че хората
са се „взели много насериозно“ и се прави връзка със
Содом и Гомор и така примерът с въпросния мъж е
едно от последните неща, които човек помни.
Очакваме вашите мнения на имейл office@ossem.eu, на сайта ни www.spisanie8.bg, във фейсбук
www.facebook.com/Spisanie8 или по пощата: Списание 8, бул. „Черни връх“ 1-3, офис 7, София 1421
8 Списание ОСЕМ / Април 2018
Отново искам да подчертая, не коментирам те-
мата, а споделям разочарованието си, че случаят е
използван по леко манипулативен начин. Това за мен
подрива всичко останало, написано в статията, не-
зависимо дали е коректно, или не.
А ако проблемът е в избора на думите „онлайн изна-
силване“, то авторът е трябвало да обясни това.
Позволете ми да добавя още нещо, свързано с тази
част от текста: „Отново Лисбакен, норвежкият
министър по проблемите на децата, заяви в свое
интервю: „Аз съм хомосексуалист. Искам всички
деца в Норвегия да станат като мен“ (с уточнени-
ето, че тук имаме около 30 официални вариации).“
Наистина се опитах да намеря такъв цитат, казан
от министъра Аудун Лисбакен, но така и не успях.
Всъщност не намерих никаква информация за това
Лисбакен да е нещо различно от хетеросексуален
мъж. Същият Аудун Лисбакен е женен за Сив Мьо-
ланд, която е жена, и двамата заедно имат три деца.
Това не означава, че не е казал думите по-горе, но не-
съответствието между горния цитат и реалния
начин на живот на Лисбакен поражда много въпроси.
Така това става втори път, в който информация-
та в статията е поднесена по съмнителен начин,
което ме довежда до следващото ми питане, във
връзка със следната част от текста: „В Норвегия са
„иззети“ 200 хиляди деца, в Швеция 300 хиляди, във
Финландия – 250 хиляди – цяло откраднато поколе-
ние.“ Опитах се да намеря подобна статистика и на-
истина открих информация като тази, че през 2014
г. в Норвегия 9611 деца са отнети; през 2013 – 9078;
през 2012 – 8995. Това звучи притеснително и тук не
оспорвам истинността на информацията, а по-ско-
ро отново начина, по който е доставена.
Авторът не дава никакъв контекст за какъв период
от време са „иззети 200 хиляди деца“. Така чита-
телят е оставен сам да тълкува написаното и има
по-голяма вероятност да се създаде изкривена пред-
става за фактите. Наистина се постига по-голям
емоционален ефект, но в журналистиката това не
трябва да бъде приоритет. В допълнение към това
се създава и недоверие към всичко останало в стати-
ята, а това е жалко, понеже може и да е вярно.
Надявам се, че не се сърдите, задето пиша всичко
това – просто сте единственото списание, което
чета и искам да ви вярвам, без да се налага да прове-
рявам допълнително.
Борислав Николов
Списание 8: Здравейте, г-н Николов, изрично ви бла-
годарим за отношението и подхода! Разбира се, че
няма за какво да се сърдим, а напротив – изключи-
телно се радваме, когато читателите подхождат
аналитично към текстовете ни, търсят повече
информация, привличат вниманието ни към спорни
въпроси или пък грешки, които – няма как - случват
се, колкото и да е внимателен един журналист.
Темата на д-р Стоилов се различава сериозно от
всички останали публикации в броя, според нас тя
попада в полето на публицистиката, където на ав-
тора е позволено и дори желателно да има собстве-
но отношение и емоция. Което, разбира се, по ника-
къв начин не го освобождава от отговорността да
търси достоверни източници. Помолихме д-р Стои-
ЙОГА В БАНСКО Подарете си 4, 5 или 6 незабравими дни в апартхотел Лъки Банско
СПА&Релакс с професионалния индийски инструктор Камал Кишор!
Йога курсовете включват:
сатянанда, раджа, кундалини и нидра йога
Период:
Всеки месец от април до юли и от септември до декември
Цени и отстъпки:
4-дневен (3 нощувки) – 474 лв.
5-дневен (4 нощувки) – 592 лв.
6-дневен (5 нощувки) – 690 лв.
Втори участник, настанен в студио Лукс,
ползва 10% отстъпка!
лов да представи източниците, които е използвал
конкретно за тези спорни твърдения:
- Мъжът в Швеция, осъден за онлайн изнасилване
- Думите на Аудун Лисбакен за хомосексуалността
- Статистиката за броя на отнетите деца.
Що се отнася до първия казус, там няма размина-
ване във фактологията. Все пак обвиняемият е
осъден конкретно за изнасилване, което е странен
факт и попада в контекста, в който го използва д-р
Стоилов. За думите на Лисбакен д-р Стоилов посо-
чи като източник споменатото и на други места
в текста предаване на Ирина Бергсет, Познава-
тельное ТВ. Факт е, че то, а и отделно думите на
министъра се цитират широко, но предимно в ру-
ско- и българоезичното онлайн пространство, без
да е ясно откъде произхождат, и в случая е напълно
възможно да сте прав и да става дума за спекулация.
Що се отнася до статистиката, той се позовава
на неофициална такава от няколко източника на
различни езици, което е разбираемо предвид харак-
тера на информацията.
В цената влизат:
• 3 йога сесии дневно, 3-кратно хранене по аюрведа,
масажи, планински преходи, конна езда;
• Луксозно настаняване, неограничено ползване на
модерен СПА център с биобасейни, Wi-Fi, подарък –
тениски и шапка с логото на курса
За информация и резервации:
02 8066178 или 0879 111 222; res@luckybansko.bg
Приятно ми е,
• Т Е А Т Ъ Р 1 9 9 •

Ива !
АВТОРСКИ
СПЕКТАКЪЛ НА
ИВА
ТОДОРОВА

Театър 199:
29 април, 15,00 ч
10 май, 19,30 ч
23 май, 19,30 ч

Шумен :
12 май
Габрово:
16 май
За повече информация следете:
www.facebook.com/iva.todorova.actress

ПОСТАНОВЪЧЕН КОНСУЛТАНТ СТОЯН РАДЕВ

СЦЕНИЧНА СРЕДА ЕЛИЦА ГЕОРГИЕВА И МОМЧИЛ АЛЕКСИЕВ
Маслата „Боталайф“
са вълшебни!
Почерпете сила

Б от дълбините
лагодаря ви за всичко, което правите за
хората! Искам да споделя моята исто-
рия, за да бъде от полза и на други жени.
Оперирана съм през 2014 г. от рак на гър-
дата, понесох последната химиотерапия Биовита масло от водорасли
през 2017 г. много тежко, даде поражения и върху Омега-3 BioDHA
крайниците ми. В края на ноември 2017-а стойност-
та на туморните маркери беше 19. Дъщеря ми по
това време се срещна с нейна колежка, чиято майка е
Съдържа BioDHA - патентовано масло
лекар – доцент в Стара Загора, а тя ù препоръча мас-
лата от черен кимион, от кайсиеви ядки и от тамян
от микроводорасли Schizochytrium,
на фирма „Боталайф“, както и да намеря Списание 8, екологично чист източник на Омега-3
за да се свържа с Мила Георгиева. мастни киселини от растителен произход.
Започнах редовно да ги приемам в продължение на
6 месеца. После отидох на контролно изследване за • Предпазва клетките от стареене
маркерите, които от 19 бяха понижени на 9. И всич- • Има мощни антиоксидантни свойства
ки кръвни изследвания бяха прекрасни! Имах също ги-
• Силен имуномодулатор
некологични проблеми, при преглед се оказа, че и по-
• Поддържа здравето на сърдечносъдовата система
липът ми е стопен! Имах проблеми и със сърдечната
• Подпомага мозъчната дейност
дейност (гръдна жаба), но след като пих от маслата,
отпадна и той! Благодаря ви, мили хора! Специално • Подобрява зрението
на Мила Георгиева и „Боталайф“ за мисията, която • Помага за правилните ендокринни
е поела да помага на хората! невронни и репродуктивни функции на тялото.
Ш. И. • Поддържа здрава кожата и засилва растежа на косата
• Осигурява правилно развитие на тъканите по време
Отговорни сме на бременност и в ранна детска възраст

пред нашите деца Ще намерите в аптеките!

Н
е се познаваме, но чувствам, че сме
на една вълна. Благодаря за труда ви!
Вие сте просветители. Мартенски-
ят брой на списанието ме разтърси.
И друг път съм искал да ви пиша, да ви
благодаря, че правите нещо стойностно и смислено.
Защото съм убеден, че с действие или бездействие
ние сме отговорни пред нашите деца. Аз имам три
и абонирам с поне по 1 абонамент всяко. Абонирам
и двата ни магазина - в Пловдив и Варна, и офиса в
Пловдив за изданието. Така повече хора ще имат
контакт с него и ще могат да го пожелаят. Списание
8 е едно от нещата, които почти винаги са с мен,
когато съм на път... И моля, напишете на корицата:
„Забранява се четенето на червен светофар или по
магистрала. Опасно е!“.
д-р Мирослав Балчев
За още информация и поръчки:
www.biovita-bg.com; 0888960746
 OСЕМКИ

Галактика краде звезди

У
Това изображение е ловена от космическия телескоп „Хъбъл“ на
постигнато от нас-
НАСА и ЕКА, галактиката NGC 3344 е „заста-
лагването на образи,
получени с различни нала“ анфас, позволявайки на астрономите да
филтри – от почти разгледат детайлно нейната интригуваща
ултравиолетовия сложна и елегантна структура. Спираловид-
спектър през видимия
до инфрачервения. ните галактики са сред най-впечатляващите космически
Спиралните рамена гледки. Някои се наблюдават „в профил“, давайки на астро-
са родно място на номите чудесна представа за вертикалната им структура.
нови звезди, чиято
висока температура
Други са под ъгъл, което помага да се установят размерът
ги кара да светят в и разположението на раменете на спиралата. Останалите
синьо. В червено са се виждат само „анфас“, разкривайки раменете и яркото си
облаците прах и газ
тяло в цялата им красота. Но това се случва много рядко.
между тях – те са
резервоар за материал NGC 3344 е на приблизително 20 милиона светлинни години
за нови звезди. Ярките в съзвездието Малък лъв. Нейната големина е половин Мле-
светила (вляво на чен път. Тя все още е загадка. Някои от нейните външни
снимката) са много
по-близо до Земята звезди се движат по странен начин. Предполага се, че всъщ-
– те принадлежат на ност са „откраднати“ от друга галактика.
нашата собствена Местонахождението на NGC 3344 също е интригуващо. На-
галактика.
шата галактика е част от т.нар. Локална група, която е
изградена от приблизително 40 други галактики, сред кои-
то Андромеда е най-голямата. NGC 3344 е част от малък
израстък, който отвежда до суперклъстера Дева – гиган-
тичен сбор от няколко хиляди галактики.

12 Списание ОСЕМ / Април 2018

 TEMATA

14 Списание ОСЕМ / Април 2018

 Да се
научим
да учим
Три метода, които
правят усвояването
на нови знания бързо,
лесно и приятно

МАТЕМАТИКА: ЛИТЕРАТУРА: ПАМЕТ:

За кого е Полет на С асоциации

менталната крилете на се запомня
аритметика сугестопедията най-успешно
стр. 16 стр. 20 стр. 30

Април 2018 / Списание ОСЕМ 15

 TEMATA

68-49+32-14. Шест секунди и 12 стотни отнема на Поли да го сметне наум. Можете ли да ре-
шите 98 такива задачи само за 10 минути? Шестгодишно дете може. Не е гений. Но е обучено
по методиката ментална аритметика. Тя е позната от хиляди години. Днес е изключително
популярна в над 70 страни. В Япония и Китай е част от задължителната учебна програма. В
САЩ се прилага при възрастни за профилактика на умствената дейност, има забележител-
ни резултати при пациенти с алцхаймер. В Русия пък помага на хора със зависимости.

Ментална
аритметика
С тази система не само се смята бързо наум,
а се развиват концентрацията, логиката и въображението
Женя Милчева, снимки Владимир Мачоков

П
епи е на 4 години. Майка му
Зорница Бойчева го води на
занятия по ментална арит-
метика, за да се запази и
надгради интересът му към
математиката. Тя му се удава (вече може
да смята и да записва с цифри числата от 1
до 100). По-голямото дете на семейството
също посещава курсовете.
Поканени сме на гости в обучителния
център. Попадаме в групата на 5-годишни-
те. Хлапета като всички останали – вър-
тят се на чиновете, заиграват се, но кога-
то инструкторката Хатидже Осман - кака
Хати (обучителите по тази методика не
се наричат учители), им привлича внима-
нието, установяваме, че умовете им са
като бръснач. Почти мигновено изстрел-
ват отговорите на задачките с двуцифре-
ни числа. Удивително е как на тази възраст
не само могат да броят, но правят разлика
между число и цифра (излишно е да казваме,
че ги познават), използват понятия като
особено число и проста и сложна ситуация,
моментално и безпогрешно се ориенти-
рат кое е ляво и кое – дясно, и т.н.
Що за чудо?
„Менталната аритметика е програма
за смятане наум или с помощта на смета-
лото абак (абакус). Отначало децата из-
ползват сметалото, а после само държат
в ума си неговия въображаем образ“, обяс-
нява управителката на школата Калина
Терзиева.
Абакусът (от латинската дума за дъс-
ка) е много древно сметало за аритметич-
ни изчисления. Вероятно се е появило най-
напред във Вавилон около 3000 г. пр.Хр.
През V век пр.Хр. вече се използва масово
в Египет, Древна Гърция и Китай, а скоро
след това и в Рим. Никой не знае колко древ-
на е системата за бързо смятане наум. Ве-

16 Списание ОСЕМ / Април 2018

роятно най-напред хората са си помагали с
пръсти. Според списание „Форбс“ абакусът
е едно от най-важните изобретения на чо-
вечеството.
В началото на обучението децата фи-
зически преместват топчетата на аба-
куса съгласно определени формули. Скоро
след това започват само да си предста-
вят колонките на абакуса и местят топ-
четата във въображението си. Затова
мърдат с пръстчетата на ръцете си във
въздуха на нивото на погледа. Скоро и
тези навици изчезват и се минава изцяло
към ментално смятане. Това се постига
със занятията, които се провеждат по
специална методика. При нея всеки урок е
разпределен до минута. Инструкторите
минават много строго обучение и са под-
ложени на драконовски контрол, преди да
придобият правоспособност. За да бъдат
сертифицирани, покриват нормативи за
време. Не е задължително да са матема-
тици, но трябва да имат педагогическо Четириго-
образование. дишният Пепи
Бойчев вече
Заради заниманията с ментална арит- смята до 100
метика децата развиват внимание, кон- с абакус.
центрация, фотографска памет, наблюда-
телност, въображение, точност и бърза
реакция. Логическото им мислене е по-до-
бро от на връстниците им. Всичко това
играе важна роля в постигане на целите.
Затова тези, които се занимават с мен-
тална аритметика, е по-вероятно да ста-
нат уверени и успешни хора.
Според списание „Форбс“
абакусът е едно от най-
важните изобретения на
човечеството.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 17
 TEMATA

Хлапетата
използват
С двете полукълба
сметалото
абакус, дошло Каква е разликата между обучението по
от древността. ментална аритметика и уроците по мате-
матика в основното училище? Обясняват
ни: „При традиционното обучение в един
час по математика се задейства основно
лявото полукълбо на мозъка, което е за ло-
гическо мислене, а на следващия урок, напри-
мер рисуване, работи основно дясното по-
лукълбо, т.е. мисли се творчески. При уроци-
те по ментална аритметика едновременно
се задействат двете полукълба – децата си
Методиката променя децата
- усъвършенства моториката
и развива способността за
съсредоточаване.
представят абакуса (задейства се дясното
полукълбо) и извършват логически изчисле-
ния (включва се и лявото). Малките при-
викват към този начин на мислене, и при
решаване на всякакви житейски въпроси те
ще задействат синхронно двете полукълба,
това води до генериране на нови идеи и мно-
го ефективен изход от всяка ситуация.“
„Методиката променя децата – усъвър-
шенства се моториката и способността им
за съсредоточаване“, забелязала е майката
Зорница Бойчева. Калина Терзиева пък обяс-
нява, че менталната аритметика прави
малчуганите мотивирани, дисциплинирани
и самоуверени.
Най-малките приемат заниманията с
ментална аритметика като игра, защото
уроците са забавни. С напредването на въз-
растта се качва и сложността, понякога
им става трудно, случва се и да се разпла-
чат, но в крайна сметка придобиват уве-
реност и даже чувство за превъзходство
спрямо връстниците си. За Калина Терзие-
ва е окриляващо да вижда успехите им.

18 Списание ОСЕМ / Април 2018

За всички деца
Разказва и за „специалните“ случаи, с
които са постигнали резултати. Дете с
хиперактивност не може да седи на чина и
5 минути. Постепенно не само издържа два
урока по 45 минути, ами и поддържа внима-
нието си съсредоточено през цялото вре-
ме. Момче с дислексия, което във втори
клас не може да сметне 3+3, вече е във вто-
ро ниво – идва сам, обучава се индивидуално.
„Бил наречен от учителката си тъ-
панар, а е много умен и сръчен. Трябва-
ше някой да му повярва и да го насърчи“,
казва г-жа Терзиева. Тя разказва и за 4-го-
дишно дете с проблеми със слуха. Водят
го изоставащо в развитието си. Слагат
му слухово апаратче и с индивидуално
обучение бързо наваксва. За момиче в
трети клас математиката в първи и
втори била голяма мъка, но след обуче-
ние по ментална аритметика толкова
задобряло, че вече без трудности ре-
шава геометрични задачи за четвърти
клас. Работата със сметалото повиша-
ва концентрацията, бързината на ми-
слене и паметта, затова е подходяща за
неуверени, срамежливи и мудни деца.
За родители и баби
Общият курс на обучение е 2,5 – 3 годи-
ни, разделен е на 10 нива. С всяко ниво се
качва и сложността (след събирането и
изваждането следват умножение, дроби,
проценти) и бързината на смятане. Заня-
тията за деца от 4 до 6 години са 2 пъти
седмично по 1 академичен час (45 мин). Де-
цата в училищна възраст имат ментална
аритметика 1 път седмично по 2 академич-
ни часа с 10 минути междучасие. Дават се
и домашни – по една страничка задачи да
се решават на абакуса, защото, за да има
трайни резултати, мозъкът трябва да ра-
боти в тази посока всеки ден.
През обучителния център вече са мина-
ли повече от 250 деца, в момента го посе-
щават над 100, разпределени в няколко гру-
пи. Няма специален прием, няма изпити или
други форми на отсяване – всеки, който
иска, е добре дошъл. Случва се и родители-
те да се запишат, след като видят добри-
те резултати при децата си, затова в цен-
търа може да се срещнат цели семейства.
А най-възрастната курсистка е на 84 г. – за
нея заниманията с ментална аритметика
са профилактика за алцхаймер. Сред курси-
стите има и богати, и бедни - това, което
ги свързва, е, че са интелигентни и за тях
образованието и развитието са ценности.
Калина Терзиева разказва, че когато
започва работа с методиката през 2016
г., у нас тя е напълно неизвестна, като на-
пишеш в гугъл ментална аритметика на
български, не излиза нищо. Вземат правата
за тази дейност на принципа франчайз от
международната школа по ментална арит-
метика ISMA, създадена през 2013 г. в Ка-
захстан от една млада бизнес дама, много-
детната майка Гулжан Бердибекова. Тя се е
обучавала по различни методики, но за сво-
ята комбинира най-доброто от опита на
Япония и Индонезия. Терзиева предпочела
нейния вариант, защото по него обучени-
ето е най-ефективно. За да усвоят мето-
диката, в школата идват учители с богат
опит, някои дори с по 20 г. стаж.
В много страни менталната арит-
метика е задължителен елемент в обра-
зованието. В България тепърва набира
скорост. Но Терзиева вярва, че бързо ще
навлезе, защото резултатите от това
обучение са невероятни. Основание за оп-
тимизма є дава и посещението на две учи-
телки, дошли с целите си класове, а сред
най-малките в школата са деца от една и
съща група в детската градина.
През февруари се е състояла втората
национална олимпиада по ментална арит-
метика и за всеки вътрешен кръг е излъчен
шампион. Засега България не се е състезава-
ла в международните олимпиади, защото
тукашната школа не е съществувала дос-
татъчно дълго, за да достигне пето ниво –
минимално допустимото за участие.
И родителите, и преподавателите са
единодушни, че заниманията с ментална
аритметика учат децата да използват
ефективно най-ценния ресурс – времето. И
да израстват като уверени, успешни хора.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 19
 TEMATA

Имало едно време... така започват приказките, нали? И след като чуем тази фра-
за, вече сме в очакване да разберем в кое ли далечно царство ще се пренесем, какви
герои ще срещнем там. А защо да не можем да превърнем в приказка, в интересна,
забавна или дори абсурдна история урока по математика, материала по химия или
дори кодекса на труда? С техниките, стъпващи върху принципите на сугестопе-
дията, се впускаме с лекота в науките и литературата, като запомняме пет пъти
по-бързо, без да изпитаме умора. Способни сме да четем скоростно и да възприема-
ме над 800 думи в минута!

Вълшебната
Металандия
Потапяме се в детския свят на магията и супергероите,
за да се научим чрез метод, базиран на сугестопедията,
да възприемаме над 800 думи в минута

Михаела Ценкова, снимки Владимир Мачоков

С
ъществува една недалечна, но
приказна страна, наречена Ме-
таландия. Там възрастните
отново стават деца, поемат
на пътешествие начело с белия
магьосник Митрандир. Те помагат на голе-
ми и малки да се преборят с лошите герои,
които пречат в развиването на техните
възможности, и им показват как да откри-
ят заложените в тях свръхспособности.
Сугестопедирай това!
Вълшебната Металандия е кръстена
на метода метачетене – игра за по-бързо
възприемане на текстове и запаметяване.
В основата на метачетенето стоят прин-
ципите на сугестопедията, а приложението
му е част от успешното справяне в училище
и на работа. Основателят на Металандия –
Митрандир, или Димитър Караманчев, го оп-
исва като „начин на мислене, нагласа или под-
ход за прилагане на седемте закона на сугес-
топедията в различни среди и контексти“.
Димитър Караманчев е сугестопедагог и
предприемач, съосновател на технологични
компании и на най-големия клуб за стартиране
на бизнес в България. Той открива красотата
от четенето чрез „Властелинът на пръсте-
ните“ от Толкин. Красивото фентъзи го пра-
ви запален книголюб. Но насладата от лите-
ратурата е свързана и с отделянето на много

20 Списание ОСЕМ / Април 2018

време, което все не стига. За да скъси дългите правления на времето, да не мислим за послед- Екипът на
часове и да запомни повече, Димитър се впуска ствията, а да бъдем в настоящето, за да сме Металандия,
начело с
в търсене на ефективни техники. Натрупва максимално ефективни. Димитър
опит, запознава се лично с основоположника Каквото и да правим, можем да прилагаме Караманчев
на сугестологията – психиатъра и педагог д-р една тактика на металандци. Да се насърча- (в центъра)

Георги Лозанов. Става негов ученик, а по-къс- ваме с „Браво!“, и то дори когато според нас
но прави свой прочит върху методите, като правим точно обратното на това, което сме
добавя някои нови специфики, вдъхновени от планирали или се изисква. Нека не си казваме –
различни системи за развитие на паметта, мързелувам, а по-скоро: „Браво, че осъзнавам,
скоростното четене и капацитета на ума. че не си върша нещата“. Да избегнем гнилите
думи, които ни задълбочават в самосъжаление
Тукисегин и липса на мотивация. Причините за неуспех
се дължат именно на това, че се страхуваме
И така, потегляме по пътя на ученето от провал... А сега е време за чудеса!
стъпка по стъпка, във всяка от тях се насоч-
ваме към един конкретен герой вътре в нас.
Игрите, които обичат металандци, разчи-
тат на асоциациите, отключващи идеите и
въображението. Развиват мисленето, дейст- Да си казваме „Браво!“
ват и разпускащо. Хората, които са прегоре-
ли в работата си, не са способни да намерят
дори когато правим точно
много асоциации на подадена дума. Ето защо обратното на това, което сме
по предписание е хубаво да се приема едно
хапче. В Металандия го наричат „Тукисегин“.
планирали или се изисква.
Идеята е не да забравим за останалите на-

Април 2018 / Списание ОСЕМ 21

 TEMATA
МЕТАЧЕТЕНЕ
СТЪПКА ПО СТЪПКА
01. Феята
Спокойница
Превръщам
се в супергерой
П
ървата задача при метачетенето
е да бъдем провокирани да откри-
ем детското в себе си и да се от-
пуснем, да дадем воля на въображението
си, като добавим щипка необичайност.
Внимание: инфантилизация! Не инфантил-
ност, а пробуждане на любопитството и
желанието за игра вътре в нас, което ще
ни помогне да се доверим на собствените
си възможности и в източника на знание,
без да губим здравословната доза самокон-
трол и критичност.
Можем също да се възползваме от мно-
гото личности, които живеят с нас. Емоци-
ите изваждат различни наши характерис-
тики и интелектуални качества на преден
план във всяка ситуация. За да се отключи
креативността, може да използваме особе-
ностите на онези персонажи, които са най-
подходящи за конкретния случай.
Така влизам в Металандия и се превръ-
Можем да се възползваме от
многото личности, които
живеят в нас. Емоциите вадят
различни характеристики.
22 Списание ОСЕМ / Април 2018
щам в Спокойница – фея, донасяща знание
на хората и равновесие в света. Първата
стъпка към отключването на резервните
капацитети и способността на скорост-
ните читатели е именно да откриеш себе
си в друга светлина. Оставяш ежедневие-
то и се пренасяш в създаден от теб сюжет.
От Пожара по прякор в истинския живот
ставам точната противоположност и,
отпускайки се, давам свобода на мозъка си.
02. Умчо Вълчо
и Ума Лиса
Избягай от
зловредните
С
ред персонажите в нас има двама ге-
рои, които спадат към лошите. Едно
от изпитанията по пътя на бързо-
то и трайно знание е да надвиеш Умчо Въл-
чо и Ума Лиса. Това са Миналото, което се
провиква гневно и ни припомня провалите,
и Бъдещето, което пищи разтревожено за-
ради неяснотата и страха от „след това“.
На езика на резервопедията, както още
наричат сугестопедията, те са част от
антисугестивните бариери, възпиращи из-
ползването на скритите ни заложби.
В методологията на д-р Георги Лозанов
това са пречки, свързани с рационалното и
логичното, емоционалното и етичното:
трите начина, по които подхождаме към
информацията. Несъзнателно отхвърляме
онова, което противоречи на досегашния
ни опит, убеждения и морал. Първоначал-
но оформяме своята оценка, а след това
търсим да приложим доказателството за
нея. Отключваме скептицизма, недовери-
ето и страха – 90% от учебните неврози
се дължат именно на тях, а начинът да се
справим е като ги опознаем и се съобразим
с особеностите им. Ето защо да не ги до-
пуснем до нас е втората стъпка на успеха
при метачетенето. „Внушението може
само да предизвика вяра в способностите,
но няма да даде реален резултат, ако не се
съчетае с изключването на негативните
нагласи“, обяснява Димитър.
03. Г-жа Десугестия
7+1 правила на
успешното учене
З
аконите в сугестопедията са 7+1,
обясняват металандци. Преди да се
захванем с каквото и да било, е нуж-
но да спазим правилото за Престиж. Дока-
зано е, че ако човек възприема източника
(преподавател, книга и т.н.) като авто-
ритетен, доверието към него е значител-
но по-голямо. Експеримент в клас: на уче-
ниците е съобщено, че преподавателят
им е най-добрият в своята област. Той
пък е предупреден, че децата, с които ще
се занимава, са специално подбрани заради
отличните им способности. Резултатът:
по-голям обем материал, усвоен за драс-
тично по-кратък срок.
Следва Любовта. Този закон е свързан
с емоциите, които изпитваме, докато
добиваме знания. Развитието е необхо- От дясно на ляво
- двамата основни
димо да се случва без натиск и агресия, за- водачи в света
щото в противен случай потискаме въз- на Металандия:
можностите си. Васил Симеонов -
Яша и Димитър
Естественото продължение е другият Караманчев -
закон: Свободата. Сугестопедията борави Митрандир
Април 2018 / Списание ОСЕМ 23
 TEMATA
с нагласи, но не и с принудителни намеси
върху личността. Участниците вземат
пряко участие в процеса, а усещането за
свобода дава възможност за отключване
на спонтанността и използването на въ-
ображението. То от своя страна отгова-
ря за чувството за Необикновеност. По-
глеждайки света през призмата на приказ-
ното, необичайното донася увереността
в заложбите, които притежаваме, наре-
чени от сугестологията „гениалност,
скрита у всеки“. Ако знаем, че участваме в
нещо необичайно, ще придобием по-голя-
ма вяра в себе си.
За да надградим и наистина да отклю-
чим резервните си капацитети, е необхо-
Мисловната димо да усвояваме все повече материал.
карта, която Тук идва законът Обем – подаване на пет
се появи по
време на урока, пъти повече информация за по-кратък
изглеждаше така. срок. Металандци казват, че в работата
24 Списание ОСЕМ / Април 2018
на мозъка при 20-годишен и 90-годишен
голяма разлика няма. Причината старите
хора да забравят, е в липсата на упражне-
ния за сивото им вещество.
Материалите се преподават така,
че учещите да видят връзките между
отделните компоненти, за да ги запом-
нят лесно. Това е Холограмата – възпри-
емането на частта от цялото. Често в
училище конкретен проблем се разглеж-
да самостоятелно, без да е зададена ця-
лостната картина, което пречи на съз-
даването на логични връзки и съответ-
но на разбирането.
Обучението не бива да предизвиква
умора. Принципът на Златната про-
порция е важен, урокът или денят тук
е построен по Фибоначи. Времето се
разпределя спрямо числовата поредица
3-5-8, като се редуват различните зани-
мания и винаги следва почивка, през ко-
ято мозъкът обработва постъпилата
информация.
Накрая е радостта от Изкуството –
вдъхновението, естетическата наслада и
възпитание, което донася заобикалящата
ни среда. Нужно е тя да ни въздейства, като
за това спомагат класическата музика,
образците на изобразителното изкуство.
04. Цар Читател
В основата
е играта
Д
али е лесно, или не – определяме
ние, но както казва Димитър Ка-
раманчев: „Ако смяташ, че тех-
никата ти помага, си прав. Ако не вярваш,
отново си прав.“ Ако си кажем, че ще се
справим, вероятността това да се случи
е много по-голяма.
В основата на метачетенето стои
играта, заради която мозъкът възприема
процеса на учене като приятен. Обикно-
веното четене дума по дума е монотон-
но, действа като автохипноза и ни пречи
да усвоим максимално информацията.
Случвало ли ви се е след 10 страници
да се уловите, че изобщо не си спомня-
те какво сте прочели? От една страна,
това се дължи на липсата на почивка, на
автохипнотичното състояние, в което
може да изпаднем заради постоянната
скорост. Мозъкът скучае и отмества
вниманието си.
Средно четем около 150-200 думи в
минута и възприемаме към 70% от инфор-
мацията. Но след седмица е твърде веро-
ятно по-голямата част от нея вече да е
изтрита. Чрез техниките на метачетене
се възприемат 500-1500 думи в минута,
което държи мозъка активен, без да има
време да се разсейва.
За 5 минути скоростно четене е въз-
можно да разберем 70% от информация-
та, а за 50 минути: 90%. Нужно е само да
се доверим на възможностите на мозъка
си и да се отпуснем в играта.
05. Капитан Планета
Отваряме книгата
и поставяме цел
К
ъм книгите металандци подхож-
дат като космонавти. Авторът е
слънце, а творбите му са планети.
Първо идва запознанството с новия свят,
преглед на кориците, съдържанието, ин-
формация за автора, обем страници. След
това продължаваме към поставянето на
целта, с която се отправяме към непозна-
тата планета.
Вземането на изпит, научаването на
чужд език или прочитането на дадена кни-
га е свързано с емоционалното състояние
и чувството на удовлетвореност. Едно
от важните условия е постигането на
целта да не променя предишните ни по-
стижения, т.е. да спечелим повече, откол-
кото сме вложили.
Искам да си взема изпита – цел. Провер-
ка: или съм го взел, или не. Измеримостта
включва времето и различните средства,
които са ни необходими. Трудно може да
проверим дали сме изпълнили някои аб-
страктни желания.
Често задаван въпрос от учениците
е: защо уча това? Точно тук идва форму-
лировката, която да вдъхнови както учи-
теля, така и ученика. При захващането с
дадена книга ние търсим онова, което на
нас лично ни е нужно и искаме да научим. Ко-
гато са поставени целите и знаем какви ще
бъдат резултатите, сме много по-моти-
вирани. Мозъкът има зададена цел, спуска
се в дълбочина и запомня повече.
За 5 минути скоростно четене
е възможно да разберем 70%
от информацията, а за 50
минути - цели 90 процента!
Април 2018 / Списание ОСЕМ 25
 TEMATA
Техниките не нарушават
насладата от литературата,
напротив – мозъкът знае какво
темпо да поддържа.
За да се стимулираме, можем да си изра-
ботим лична „валута“. Всяка задачка, коя-
то води към целта, може да е съпроводена
от наша си награда.
06. Рентгенови очи
Фотографирай
с поглед
С
лед като сме се запознали със зада-
чата, поставили сме си целта, идва
ред на първата част от същинското
метачетене. При тази необичайна техни-
ка се разчита на възможността на очите
да „фотографират“ огромно количество
информация. Процесът е несъзнателен.
Фоточетенето или „четене без чете-
не“ изисква да сме спокойни и отпочинали.
Съзнанието ни се нуждае от положителна
нагласа към целия процес, за да достигнем
до състояние на фотофокус или момента,
в който спираме да различаваме отделни-
те думи. Тогава при някои се появява т.нар.
трета страница.
Първоначално се прилагат упражнения,
с които очите се докарват до състояние
на фотофокус. Можем да погледнем нада-
леч и след това да приближим погледа си
към близкия текст, в него вече не се откро-
яват конкретни думи. Зрителното поле се
разширява, периферното зрение обхваща
двете страници на разтворена книга.
Така правим умствена фотография
на страницата за секунда – най-бързата
техника за четене. Премахва се субво-
кализацията, която често съпровожда
обикновеното четене. Ние нямаме вре-
26 Списание ОСЕМ / Април 2018
мето да назовем всяка дума или предмет,
които очите улавят, но данните за тях
остават, нужно е само да ги изкараме на
преден план – първо се попива цялото, а
след това идва анализът.
След като сме преминали през целия
материал, без той да е прочетен, а само
заснет, идва инкубацията. Почивката е
изключително необходима, така даваме
възможност на мозъка да обработи това,
което сме му подали. Песен, танц, рисува-
не или игра – няма значение, стига да се от-
пуснем и да се забавляваме около 21 минути.
Движението, след като сме стояли дъл-
го време, дава кислород на мозъка и така
той е по-зареден за това, което му пред-
стои. А именно: изваждане на акцентите и
задаване на въпроси към тях.
На този етап се откриват ключови
думи – 10 процента от съдържанието на
книгата. Към тях се задават и толкова
като процент въпроси. Разбираме кое ни
трябва и кое искаме да разберем от онова,
което четем. Отделяме време за търсене
на отговори в четивото, като може да
приложим различни техники на скоростно
или бързо четене.
07. Супер Читателов
Навлез в
детайлите
И
ма различни техники за повиша-
ване на обема прочетена инфор-
мация, без да се нарушава нивото
на възприемане – диагонално, периферно,
s-образно или лупинговидно. Така 150-200
страници, прочетени за 1-2 часа по 6-7 раз-
лични начина, се възприемат 70-80%, ако
методите са приложени правилно.
Докато четем, откриваме термини,
имена на герои, процеси, формули. Очите
успяват да уловят много думи наведнъж,
правят скокове по редовете. При ско-
ростното четене фиксациите или мес-
тата, на които се спират очите, дават
възможност да видим много повече от 3-5
думи, както при обикновеното четене.
Визуално улавяме началото и края на реда,
докато сме се фокусирали в средата. С
редица упражнения може да развием пери-
ферното зрение и да увеличим визуалната
„глътка“ – с няколко задържания върху ред
ще обхванем цели абзаци.
След като сме преминали скоростно
през книгата, намираме отговорите на
зададените въпроси и записваме страни-
ците, където смятаме, че ще бъдат те.
Важно е никога да не се връщаме назад.
Преминавайки обратно, действаме на
мозъка като писане по дъска: това, което
вече сме записали, се изтрива.
Едно от предубежденията към мета-
четенето е свързано с художествената
литература. Но различните техники не на-
рушават насладата от нея, напротив – по-
магат на нашия мозък да знае какво темпо
да поддържа, за да не му стане скучно и да се
разсее. Никога една книга не върви с равно
темпо от начало до край, има моменти, в
които авторът забързва своя разказ, къде-
то изпада в описания и такива, в които ни
съобщава най-важната информация. След
като фотопрочетем дадено произведение, Могат да се
интуитивно усещаме къде се намират по- намерят удобни
помагала, които
малко интересните моменти. показват как да
напреднем бързо в
08. Креативна
метачетенето.
Мнемозина
Отпусни юздите
на творчеството
П
оследната част е най-игрова. Това е
етапът, в който се правят упраж-
нения, свързани с въображението.
Изготвяме мисловна карта, която ще ни
помогне по-лесно да запомним прочетено-
то. Ключовите думи, които сме извадили, се
изписват с различен цвят и се илюстрират с
изображение. Картата с основните понятия
изглежда като рисунка и ако сме добри худож-
ници, може дори да стане красива картина.
В средата стои основният символ, след
това като клони израстват ключовите
понятия и изображенията, които сме асо-
циирали с тях.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 27
 TEMATA
Освен в рисунка извадените ключови
думи се превръщат в герои на написана
от нас история. Колкото по-абсурдна,
толкова по-добре! Тук идва на помощ
ролята на идеите и фантазията, която
помага да запомним и пресъздадем проче-
тения материал.
Продължаваме с динамичното чете-
не, което се приближава най-много като
техника до обикновения начин, по който
четем. Тук може да се спрем върху кон-
кретните въпроси, които най-много ни
интересуват, или да прочетем цялата
книга, като задължително променяме
скоростта, за да поддържаме мозъка ак-
тивен.
За да може дадена информация да се
съхрани трайно в паметта, е необхо-
димо да изградим различни дълготрайни
връзки, свързани с нея. Това са асоциации,
които включват сетивата – образ, звук,
вкус, мирис.
28 Списание ОСЕМ / Април 2018
Защо събития отпреди десет годи-
ни са ярки като днешния ден, но нямаме
спомен къде сме остави ключовете си
преди минути? Към миналото се отна-
сяме емоционално, а това помага за из-
граждането на асоциативни връзки в па-
метта. Ако облечем нещо съвсем скучно
и обикновено с лично отношение, тогава
ще го съхраним в харддиска си. Но емоци-
ите са нож с две остриета: при вложе-
на негативна отсянка на прочетеното
мозъкът разбира, че тази информация
е неприятна и не иска да се занимава с
нея. Математиката е гадна – край, този
свят остава дамгосан.
Нищо подобно обаче не се случва с нас.
И така, накратко извървяхме пътя на
метачетенето и е време да се разделим.
Не за друго, а защото нямам търпение
да продължа със следващата книга и да
попивам по този нов вълшебен начин от
историите, които е събрала в себе си...
 СПИСАНИЕ ИЗБРАНО

Училище творилище
В „Артис“ целодневните занимания са допълнени
със сугестопедия и резултатите са впечатляващи

„Използвай ума
и следвай сърцето си“
проф. Георги Лозанов

С
толичното частно СОУ по изкуства и чужди
езици „Артис“ развива заложбите на учени-
ците, като успешно комбинира академичния
подход с творческия. Изкуствата и чужди-
те езици са основно направление в учебния
процес, поетапно се въвежда и сугестопедичният метод
на обучение. След 4-и клас се учат дигитални технологии.
Системата позволява ефикасното усвояване на знания по
позитивен и спонтанен начин, без стрес или умора, чрез
умствена релаксация и ненапрегната концентрация. В ос-
новата на метода е схващането, че човешкият мозък раз-
полага с неизползвани резерви за усвояване на информация.
Доказателство за това са многото награди на училище-
то, а отличните резултати на зрелостници на матурите
през последните години нареждат „Артис“ сред най-добре
представилите се училища в София и страната.
Децата от 1-и до 12-и клас разполагат с модерна база
за целодневни занимания. В коридорите на сградата звучи
класическа музика, стените са украсени с цветни карти-
ни, дело на учениците. Уютната среда включва още добре
обзаведени класни стаи и кабинети, салон за хранене, из-
ложба с картини, икони и пластики. Територията на учи-
лището е с постоянно видеонаблюдение и пропускателен
режим, което е важно за сигурността.
„Вярваме, че изкуството формира изключително
много умения в децата. То ги учи да общуват, да забе-
лязват детайлите, учи ги да мечтаят. Вярваме, че едно
училище трябва да се изгражда на базата на общност,
която споделя еднакви ценности“, казва управителят и
собственик на „Артис“ Пламен Натов.
Скоро училището ще се сдобие с още една сграда, благо-
дарение на което ще има допълнителен прием. Базата ще
разполага със съоръжения за спорт, а в същото време ще даде
възможност да се покаже творчеството на децата. Ще има
ателие и сцена, където ще се организират концерти и излож-
би. Идеята е сградата да се превърне в център на общност
от хора, които вярват, че качествата, развивани чрез изку-
ството, ще се превърнат в основни за бъдещите професии.

„Артис“ обявява прием за предучилищна група, 1-и клас, 5-9-и клас!

Сграда 1: кв. „Иван Вазов“, ул. „Димитър Манов“ 18 Сграда 2: ж.к. „Младост“ 2, ул. „Андрей Ляпчев“ 72,
вход откъм ул. „Балша“ до метростанция „Александър Малинов“

www.artisbg.com ; 0884 377 510

Април 2018 / Списание ОСЕМ 29
 TEMATA

Стоян
Лаловски:

Ято
птици
играят
футбол
Можем да запомняме бързо и лесно, като правим
смешни асоциации с познати неща
Ганета Сагова, Станислава Цветкова

Стоян Лаловски е лицензиран преподавател и дирек-
тор на „Методът Силва“ за България. Той е човекът,
който запозна българите с него. Издава книги за Хосе
Силва и за системата му, организира курсове, кани лек-
тори, включително дъщерята на Хосе Силва – Лаура.
Самият той практикува от години и се е убеждавал
лично и нееднократно в силата на мисълта, управлява-
на с методът на Силва. Едно от интересните му при-
ложения е системата за бързо запомняне и качествено
учене. Помолихме Стоян за интервю по темата точ-
но в този момент, тъй като освен познанията си за
„Силва“, той готви за печат една удивителна книга –
„Научи се да помниш“ на Доминик О’Браян – 8-кратен
шампион на ума.
Хосе Силва е роден през 1914 г. в Тексас и като малък се
занимава с радиоелектроника. Благодарение на тези
познания, по-късно, когато започва да се интересува
от психология, той прави връзка между работата на
мозъка и електричеството. Запознавайки се с най-про-
гресивните изследвания, Силва разработва система
за контрол на ума, включваща мисловна визуализация,
концентрация с утвърждения, релаксация и ментални
упражнения. Програмата постига изключителни резул-
тати: хора се излекуват от нелечими болести, ученици
повишават успеха си, курсисти реализират мечтите
си... Системата е позната още като личностно препро-
грамиране. Хосе Силва има десетки открития. „Мето-
дът Силва“ е популярен в почти всички страни по света.

30 Списание ОСЕМ / Април 2018

- Г-н Лаловски, как да запомняме бързо?
- Като тренираме ума си. Методът „Сил-
ва“ има ефективна система за бързо запом-
няне, която се основава на това, че като
запомняме, свързваме новата информация
със старата. Някои хора считат погрешно,
че човек не трябва да помни много, понеже
мозъкът „се задръства“. Но не е така, кол-
кото повече неща знаем, толкова по-добре
запомняме новата информация.
- Какво представлява системата?
- Системата свързва познати образи с но-
вата информация. В ръководствата на
семинарите раздаваме картинки, които
съответстват на числата от 1 до 100 –
наричаме ги ключове на паметта. Едно на-
пример отговаря на картинка с ято пти-
ци, две - Ной, три – ему, и т. н. След като
научиш картинките, в момента, в който
трябва да запомниш някакъв списък от
задачи или с неща за пазар, си правиш асо-
циации с тях. И забавното е, че колкото са
по-смешни самите асоциации, толкова по-
добре се запечатват в съзнанието.
Направих и карти с картинки за семинари-
те в България, практикуващите по света
не ползват карти, но са много полезни и
практични. Идеята ми дойде от една игра
„Мемори“, която също развива добре па-
метта (виж карето вдясно).
- Вярно ли е, че курсистите на „Силва“
постигат удивителни резултати с па-
метта си?
- В един гръцки вестник бяха написали ста-
тия за българка феномен в Кипър, която се
появила по телевизията и є казали 30 пред-
мета, тя ги запомнила всички подред – кой
предмет на кой номер в списъка отговаря.
Накрая статията завършва с това, че тя е
по-голям феномен даже от Хосе Силва. Ис-
тината е, че въпросната българка просто
е изкарала семинара „Силва“. Това, което е
направила, действително всеки го може.
- Покажете ни. Може ли да ви кажем 20
предмета и да ги запомните?
- Давайте...
Как се играе „Мемори“
И
ма много на брой карти, които са по две еднак-
ви. Те се подреждат с лицето надолу и всеки от
играчите обръща по две карти. Ако картинки-
те съвпадат, играчът ги прибира и продължава. Ако не
съвпаднат, картите се обръщат и редът се предава на
следващия играч. Печели този, който помни най-добре
коя карта къде се намира и може да събере най-много
чифтове. Играта развива зрителната памет, умения-
та за концентриране и наблюдателност.
Започваме да изреждаме думи, повечето са
предмети, като от време на време Стоян
ни прекъсва и пита за подробности. Но-
мер едно например е топка, но той иска
да знае каква. И си измисляме: футболна,
„Адидас“. За номер две е оцет - балсами-
ко. Номер четири е котка, но това не му е
достатъчно и уточняваме: сива, домашна,
непородиста. След като изброяваме все-
възможни думи, идва неговият ред. И той
ни събира погледите: макар и разбъркано,
казва всичките 20 думи, като посочва но-
мера им по реда на изброяването. Срав-
няваме ги с нашия списък. Всичко е точно.
- Невероятно! Как успяхте?
- Чрез асоциации. Вече ви казах, че пом-
ня ключовите картинки. Номер едно при
тях е с нарисувано ято птици. И когато
ми казахте топка, аз си ги представих как
започват да се карат каква топка да взе-
мат, какво да играят – дали баскетбол, или
футбол. Запомнената картинка за номер 2
ЧОВЕК НАЙ-ДОБРЕ
ВЪЗПРИЕМА, КОГАТО УМЪТ
МУ РАБОТИ НА АЛФА-ВЪЛНИ,
КОГАТО Е ОТПУСНАТ.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 31
 TEMATA
Историята на Кейси
и учебниците
Е
дгар Кейси е известен като „спящия пророк“.
Веднъж през 1892 г., по време на час, не успял да
напише правилно думата „колиба“. Чичо му Лу-
сиън, който бил и негов учител, го порицал. А вечер-
та баща му в опит да го научи на граматика, така
издърпал ухото на сина си, че той паднал от стола.
Докато бил на пода, Едгар чул глас: „Ако поспиш,
ще ти помогнем.“ Спейки, Кейси научил всеки урок.
Момчето започнало да използва своите учебници по
този мистичен начин. Така учителят му започнал да
гледа на него като на най-добрия си ученик.
е Ной. И се появи по едно време един оцет
и Ной му казва, не може сам да влезе, тряб-
ва още един оцет да си вземе, за да влязат
двамата в Ноевия ковчег. След това под
номер 3 имам запомнена картинка на жи-
вотното ему. То много искаше да си има
другарче и се появи една кокошка...
Няма нищо невероятно. Просто техника.
Децата трябва да учат тези неща още
преди да тръгнат на училище. По време на
едно от представянията на метода „Сил-
ва“ с мен беше и дъщеря ми, по това време
някъде на 5 г. Тя излезе на сцената и показа
пред всички това, което току-що ви де-
монстрирах. Защото тя знае техниката -
когато пътуваме, в колата играем такива
игри на ума. Но те съществуват от дълбо-
ка древност.
Омировите „Илиада“ и „Одисея“ например
още преди да бъдат записани, са били преда-
вани от уста на уста. Със сигурност са пре-
търпели някакви изменения с времето, но
хората общо взето са се придържали към
оригиналния текст. Особено строго това
е било спазвано в индийските Веди, защото
те са свещени книги, в които не трябва да
бъде променяно абсолютно нищо. Ведите
са ги помнели наизуст.
Древните гърци също са развивали мне-
32 Списание ОСЕМ / Април 2018
мониката – това е изкуство и техника за
запаметяване на максимален обем инфор-
мация чрез създаване на изкуствени асоци-
ации. Основоположник на мнемониката е
Симеонидис от остров Кеос. Разказва се,
че по време на голямо събиране двама мъже
в даден момент са го извикали отвън. Изли-
зайки от сградата, покривът рухва и пада
върху хората, които са били вътре. Всички
загиват. Симеонидис казва, че мъжете, ко-
ито са го извикали, били Кастор и Полукс
– двама богове близнаци. Те го спасили, за-
щото той ги бил почел в своята реч. Симе-
онидис след това е използвал техниката
на местоположението - система, подобна
на тази с картите, като отново мислено
поставяш на познати места неща, които
трябва да запомниш. Принципът е един и
същ – да свържеш нещо познато с нещото,
което трябва да запомниш (например в ан-
трето поставяш щраус, в хола на дивана
– ябълка и т.н.). Така Симеонидис си е спом-
нил кой къде е седял и е успял да разпознае
телата на всичките убити.
Името мнемоника произлиза от древног-
ръцката богиня на паметта Мнемозина.
Ролята є е била много важна, особено за
изкуствата. Според митологията Зевс,
който бил голям женкар, си я харесал. Пре-
върнал се в овчар, за да я съблазни. Двама-
та прекарали 9 дни и 9 нощи, а след това се
раждат деветте музи.
В днешно време тези системи са описани в
книгите на Тони Бюзан, основоположник на
Световния шампионат на ума, където До-
миник О’Браян е осемкратен победител.
Именно Бюзан е и човекът, който измисли
картите на ума. Той има около 70 книги и
всички те са за това как да използваме по-
добре ума си, паметта си, как да запомняме
информация по-бързо, да четем по-бързо.
- Вярно ли е, че с годините способностите
на хората да запомнят намаляват?
- Аз така си мислех, когато бях на 35. Тога-
ва в Атина реших да се запиша на курс по
програмиране. Всички около мен бяха деца
на по 17-18 години. Преподавателят беше
колкото мен. Изкарах първата година, а
втората си платих и не отидох, въпреки
че бях завършил инженерство и ми беше КОЛКОТО ПОВЕЧЕ НЕЩА
лесно да се справям. Но се притеснявах,
че съм около деца. По-късно обаче изкарах
ЗНАЕМ, ТОЛКОВА
метода „Силва“, промених начина си на ми- ПО-ДОБРЕ ЗАПОМНЯМЕ
слене и започнах да уча немски. На 50 години НОВАТА ИНФОРМАЦИЯ –
се явих на изпит. Влязох в залата, където
бяха към 400 деца, отново 17-18- годишни.
ПРАВИМ ПОВЕЧЕ ВРЪЗКИ,
Разликата бе, че този път аз бях много ПОВЕЧЕ АСОЦИАЦИИ.
щастлив, че съм на 50 и че продължавам да
развивам ума и паметта си. Познайте как
се справих! Но много хора, когато стигнат
определена възраст, имат убеждението,
че няма за какво да учат. Има една книга
„Невероятният мозък“ на лекаря Норман
Дойджи, който говори за пластичността
на мозъка. В книгата обяснява, че когато
някоя част от него се повреди, веднага дру-
га заема нейната роля. Всяко ново знание
ти прибавя нови клетки. И колкото са по-
трудни задачите, които изпълняваш и ко-
ито трябва да запомниш, толкова повече
се ангажират тези стволови клетки. Дой-
джи описва един случай на мъж на 90 години,
който започва да учи нов език. Всички му се
чудят защо на тези години го прави, а той
казва: „Защото продължавам“.

- А „Силва“ има ли упражнения за дълго-

трайна памет?
- Да. На всички ни се е случвало преди изпит
да изчитаме голям обем от информация,
а когато стигнем до края, да сме забрави-
ли какво сме прочели в началото. Тогава
трябва да се върнем отначало и да прех-
върлим фотографски цялата информация.
По време на изпита тя сама ще се върне в
паметта ни.
Знаем, че човек най-добре възприема, кога-
то умът му работи на алфа-вълни, когато
е отпуснат. Но когато човек чете, той е с
фокусиран поглед. Зрението е единствени-
ят сетивен орган, който иска бета-вълни
на мозъка. Не можеш да четеш със затво-
рени очи. Можеш да слушаш някой лектор
със затворени очи... Но пак не е добре, за-
щото казват, че само 8% от обмена на ин-
формацията между хората е словесен. 37%
е гласов, 55% е езикът на тялото. Тогава
Доц. Катерина Караиванова е на 95 години и е най-възрастният курсист в
можеш да се програмираш да си по-съсредо- семинара „Силва“. Разговора ни с нея можете да откриете на
точен, когато четеш и когато слушаш. В www.spisanie8.bg/рубрики/6262.html

Април 2018 / Списание ОСЕМ 33

 TEMATA
14% ОТ ХОРАТА, КОИТО
СЕ ПРОВАЛЯТ НА ИЗПИТ,
ГО ПРАВЯТ ОТ
ПРИТЕСНЕНИЕ И СТРЕС.
метода на Хосе Силва се изучават различни
техники, като за концентрация с три пръ-
ста; има и утвърждения, които се повта-
рят: за учене, за по-доброто здраве, за по-
вече успех, за благополучие. При тези фрази
например казваме, че нищо няма да ти пре-
чи – нито шумовете, нито движение... а ще
ти помагат да бъдеш по-съсредоточен и
да възприемаш по-добре нещата. Веднъж,
докато медитирахме, в сградата правеха
ремонт, можете ли да си представите?
Много е важно човек да е с изострено вни-
мание. Аз много малко съм учил вкъщи, за-
помнях уроците в клас. И завърших с 5,55.
- А как да се справяме по време на изпит?
- Първо - преди изпит човек трябва да се
отпусне. Има статистика в Гърция, че 14%
от хората, които се провалят на изпит,
го правят от притеснение и стрес. В този
случай медитацията помага много. Защо-
то, когато искаш да запомниш нещо, ти
правиш верига – връзка между невроните. А
когато си в състояние на стрес, тя се бло-
кира. Затова методът на Силва учи как да се
отпускаш. Той е динамична медитация, чрез
която разбираш как много бързо и навсякъ-
де да го правиш. Заспиваш без лекарства, бу-
диш се без будилник, учиш се как да разбираш
сънищата си, да ползваш интуицията си...
- „Силва“ има ли техника за решаване на
тестове?
Семинари Silva Life System
Варна - 18, 19 и 20 май; София - 1, 2 и 3 юни; Пловдив - 8, 9 и 10 юни
Информация и записване: в книжарница „Нова Епоха“
Тел. 02 981 98 98 и 088 981 98 98
34 Списание ОСЕМ / Април 2018
- Има - „Трите кръга“. При първия кръг
веднага пишеш това, което знаеш. При
втория – трябва малко да помислиш за от-
говора, а при третия – отговаряш интуи-
тивно или си представяш преподавателя,
свързваш се с него... Това може да ви звучи
странно, но Едгар Кейси е спял върху учеб-
ника и на другия ден е знаел урока си. (Виж
карето на стр. 32)
А Платон казва, че информацията просто
съществува. Ако можеш да се свържеш с
нея, можеш да получиш всякакви отговори.
Съвременната физика също казва, че съ-
ществува квантово поле и всичко, което
правиш или мислиш, се отразява там. Има
един французин, той стана много известен
преди 20 години, той е първият, който
обясни, че ако някой електрон се промени
тук, някъде във Вселената също се проме-
ня нещо. Много учени твърдят, че нищо не
може да се движи по-бързо от светлината.
Но това не е така.
- Мисълта е много по-бърза.
- И учените вече не говорят за това, че сме
наблюдатели. Айнщайн е първият, който
казва – време, пространство и наблюдател
са едно. Сега вече се говори, че ние сме съз-
датели. Ние създаваме събитията, които
ни се случват. А за целта трябва да можем
да управляваме мислите си, но и чувства-
та. Доказано е, че електрическото поле
на сърцето е 100 пъти по-силно от това
на ума, а магнитното е 5000 пъти по-сил-
но. Така че чувството е много важно. Да
усетиш предварително, че си се справил
успешно с изпита или със задачата, която
ти е била поставена. Да се опиташ да съз-
дадеш това усещане на удовлетвореност
у себе си. След това виждаш, че всичко се
случва по най-добрия начин.
Доминик
О’Браян
Побеждава
казината
на блекджек
Всеки, който си направи едногодишен абонамент
за Списание 8 между 8 април и 8 май 2018 г., ще получи като
подарък книгата му „Научи се да помниш“
Д
оминик О’Браян е 8-кратен шампион по
памет. Умът му е като бръснач и редов-
но побеждава на блекджек казината в Лас
Вегас (и те се принуждават да ограничат
достъпа му до тях). Доминик поставя и
рекорд в книгата на „Гинес“, като изрежда 2808 кар-
ти (52 колоди!), които преди това е видял набързо.
Сбърква само 8, като при 4 от тях се поправя ведна-
га. Човекът чудо!
Но не винаги е бил такъв. Като дете Доминик
страда от дислексия. В училище не се справя добре и
на 16 години престава да ходи.
Когато е на 31, една случка про-
меня живота му. Става свидетел
как Крейтън Карвело само за 3
минути запомня разбърканите
карти от една колода! Доминик
не вярва на очите си. Решава да
разкрие тайната и започва да из-
следва силата на паметта. Изу-
чава техники, някои отхвърля,
други подобрява. С всеки изминал
ден чувства, „като че ли в него се
пробужда гигант“. „За първи път в
живота ми не само моята памет,
но и силата на концентрацията
и въображението ми започнаха
да разкриват потенциал, който
никога преди не бях осъзнал, че притежавам“, казва
Доминик в книгата си. След три месеца той има усе-
щането, че е с подменен мозък. Започва самият той
да чупи рекорди: запомня разбърканите карти не от
една, а от шест колоди, виждайки всяка една само
веднъж. „Колко е жалко, че като ученик не бях научен
на техниките, описани в тази книга. Даже и днес, ко-
гато знаем много повече за мозъка и процеса на уче-
не, децата не ги научават как да учат резултатно.
Защо?“, пита О’Браян.
Когато става на 42 г., на Световното първен-
ство по памет един тийнейджър
се спира до О’Браян и го пита дали
е сигурен, че ще се състезава на
тази възраст. О’Браян само се ус-
михва и малко по-късно... отнася
титлата за пореден път.
Днес шампионът е на 61 и се
е посветил изцяло да предаде
своите знания за силата на ума.
„Надявам се, че ще има все пове-
че и повече от нас, които могат
да отворят нови стаи в двореца
на паметта и да поставят там
нови съкровища... Моята надежда
е, че експериментирайки с упраж-
ненията в тази книга, ще открие-
те гиганта вътре във вас!"
Април 2018 / Списание ОСЕМ 35
 БЪДЕЩЕ

ДАО НА СВЕТОВНАТА
РЕВОЛЮЦИЯ
БЛОКЧЕЙН: технологията зад
криптовалутите като биткойн,
скоро ще промени света, в
който живеем. Готови ли сме за
предизвикателството?

МАКАР ЧЕ ИМА КАКВО ОТ НАСТОЯЩЕТО ДА НИ ПЛАШИ, ГНЕТИ, ДА ПРЕДИЗ-

ВИКВА ОСНОВАТЕЛНИТЕ НИ ОПЛАКВАНИЯ ОТ ВРЕМЕТО, В КОЕТО СМЕ НА
ЗЕМЯТА, ЕДНО НЕ МОЖЕМ ДА МУ ОТРЕЧЕМ. ПОЗВОЛЯВА НИ ДА ИЗЖИВЯ-
ВАМЕ РЕВОЛЮЦИИ С ЧЕСТОТА И СТЕПЕН НА ПРОМЯНА, КОИТО НЕ ОЦЕНЯ-
ВАМЕ И ПОНЯКОГА ДОРИ НЕ ОСЪЗНАВАМЕ. В ТЪЛКОВНИЯ РЕЧНИК ОСВЕН
ПОЛИТИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ТАЗИ ДУМА НАМИРАМЕ ОЩЕ ЕДНО: „КОРЕ-
НЕН ПРЕЛОМ, ОБРАТ В НЯКАКВА ОБЛАСТ“. ТЕХНОЛОГИИТЕ ПРОМЕНИХА ДО-
ТОЛКОВА ЕЖЕДНЕВИЕТО НА НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ. И ЕТО ЧЕ ЗАГЛЕДАНИ В
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА
ВСЕ ПОВЕЧЕ ДЖАДЖИ В ЕЖЕДНЕВИЕТО, МОЖЕ, ДОРИ БЕЗ ДА РАЗБЕРЕМ, ДА
СЕ ОЗОВЕМ В ОКОТО НА ОЩЕ ЕДНА РЕВОЛЮЦИЯ, ЧИЙТО ПРЕДВЕСТНИК Е
ТОЛКОВА СПОМЕНАВАНИЯТ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ БИТКОЙН.

Георги Караманев, илюстрации: iStockphoto

36 Списание ОСЕМ / Април 2018

 ече сума хора са
си инсталирали
ново приложе-
ние на телефо-
на, изсипали са
в него плашещо
голяма част от
семейните спес-
тявания и всяка
нощ стоят със
зачервени очи, за да следят курсо-
вете на някакви въздухарски вир-
туални валути. Прилича на тото-
то, на някаква игра, нали?
Балонът биткойн се надува
ли, надува. Онези, които са имали
впечатляващата далновидност
да предвидят главозамайващо-
то нарастване на първата ре-
ална виртуална валута, не само
търкат доволно ръце, а между
тях може би търкат и капита-
22 май 2010 г.
E ДАТАTA, НА КОЯТО Е КУПЕНА
ПЪРВАТА ПИЦА С БИТКОЙН.
лизираните банкноти, набъбнали
с много нули през последните го-
дини; други с нетърпение чакат
спукването и резкия спад; иконо-
мистите се надпреварват да се
блъскат в оценките си за бъде-
щето; в разни краища на света се
издигат „компютърни фабрики“
– огромни по производителност
системи, които „копаят“ в мини,
за да намерят някакво виртуално
злато, кой знае къде зарито... Със
сигурност сте попадали на поне
някоя от тези картини на вирту-
алната златна треска, която хем
ни връща във времената, описа-
ни от Джек Лондон, хем остава
неясна в пълната си картина. В
суматохата от шума на пари на
втори план остава по-важното:
не пазарните измерения, а техно-
логията, позволила всичко това.
Защото тя е готова да ни предло-
жи технологична революция, коя-
то не само има силата да промени
много страни от ежедневието
ни, но и все още е неопозната те-
ритория от Дивия запад, където
и нашата страна може да се на-
тъкне на златна мина.
Криптонит
Така се казваше ахилесовата
пета на Супермен. А слабото
място на днешната световна
банкова система може би наме-
риха криптовалутите. Точно 10
години изминаха, откакто някой
или някои, криещи се зад митич-
ния псевдоним Сатоши Накамо-
то, създаде биткойн. Дотогава
е имало немалко опити за нещо
подобно, но винаги завършвали с
неуспех. Нещата започват пла-
хо, през 2010 г. един потребител
прави ключова стъпка: успява да
си купи две пици за 10  000 бит-
койна. Уж изгодна сделка, по-
хапваш за някакви имагинерни
пари... но не и от днешна гледна
точка, когато цената на една от
тези единици достигна 15 000 лв.
Сметката за доставчика на пици
оставяме на вас.
И така: как е възможно да има
виртуални пари? Всъщност, добро-
то старо „Пари, стока, пари прим“,
формулата, оставена от Маркс,
за непрестанно добавящата се
стойност на скъпоценните хар-
тийки, само че в електронен вид.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 37
 БЪДЕЩЕ

БитКовачница за кадри Достатъчно хора, събрани в една

мрежа, която може да осъщест-
инаги печеливш е който гледа в бъдещето. вява трансфери на стойност,
Блокчейн е технология, която днес е може би с ключовия фактор: гаранция.
най-сериозният кандидат да ни донесе мащабна Мрежата на биткойн е 1000 пъти
обществена промяна. И фактът, че тепърва по-мощна от цялата класация
идеята се разраства главозамайващо, дава на топ 500 суперкомпютъра на
сериозни шансове за развитие на онези, които планетата, взети заедно. И вече
мислят предприемчиво. Амбицията на Светлин Наков и ко- няма как да бъде спряна. За това
легите му е да превърнат София и България в европейски цен- десетилетие стана ясно, че ра-
тър по блокчейн – първите стъпки вече са факт. Пилотният боти принципът зад биткойна,
курс софтуерни инженери, специализирани в блокчейн, вече така нареченият блокчейн.
завърши новата програма на „СофтУни“. Фирмата официал-
но си партнира с Academy School of Blockchain и платформата Биткойнски
Aeternity. Курсовете са целодневни, продължават 4-6 седмици тефтер
и ще се организират по няколко пъти в годината. Тъй като
има и онлайн форма, ще са отворени за програмисти от цял Налага се за кратко да се диги-
свят. „За софтуерните инженери блокчейн е предизвикател- тализираме в света на програми-
ство, защото в момента има огромен дисбаланс – търсят се стите. Обръщаме се към точния
много блокчейн инженери, а няма такива“, обяснява Светлин човек, създателя на Софтуерния
Наков. „Това отваря голяма възможност на фирми, държави университет в София, който
и региони да се позиционират като лидери в тази индустрия: през последните години на дела
просто лидери още няма. В „СофтУни“ хванахме този тренд превръща страната ни в Сили-
доста рано, ще подготвяме над 1000 души годишно. Много циевата долина на Европа (още
съм горд, че направихме може би един от най-добрите курсо- – в брой 7/2017). Светлин Наков
ве в света за блокчейн програмисти. Той обхваща материята обяви неотдавна, че следващото
в много голяма дълбочина, с много практика и писане на код“. голямо начинание на екипа е свър-

Светлин Наков в действие с учениците на „СофтУни“

38 Списание ОСЕМ / Април 2018

КАК РАБОТИ БЛОКЧЕЙН
Направена е заявка
за трансакция.
Трансакцията се
допълва с други заявки
в блок от данни.
зано именно с блокчейн (вижте
карето вляво). „Това е техноло-
гия, позволяваща да записваме
данни в много компютри по све-
та, които след това не могат да
се променят“, обяснява Наков.
„Представете си един тефтер,
но не на хартия, а електронен. И
той не е записан на определен сър-
вър – на някоя малка фирма, или на
„Гугъл“, а е дублиран, повтарян
на хиляди компютри по света.
Благодарение на това се създава
възможност, когато веднъж се
запишат данни, те повече да не се
променят. Да не може единичен
участник в тази система или гру-
па да я променят.“
Разбираем пример за такъв
тип мрежа са торентите, които
Трансакцията стига до Мрежата валидира
мрежата от отделни парчета трансакцията чрез
код, наричани също ноудове. консенсусен алгоритъм.
ВАЛИДИРАНЕТО
МОЖЕ ДА ВКЛЮЧВА:
т.нар. умни
договори
крипто-
валути
други
записи
Новият блок се добавя
към блокчейна по Трансакцията е завършена.
проследим и ясен начин.
$883 171 566,24
БЕШЕ ДЕНОНОЩНИЯТ ОБОРОТ ЗА
ПРОДАЖБИ НА БИТКОЙНИ В ДЕНЯ,
В КОЙТО БЕ ПУСНАТ ТОЗИ БРОЙ.
често създават главоболия с на- ски, блокчейн е последовател-
рушаването на авторските пра- ност от данни, която не спира
ва. Но не могат да бъдат спрени, да се допълва в края, като меж-
защото файловете се обменят дувременно всеки от елемен-
директно между потребителите, тите є – блокчетата код, пази
свързани в мрежа. Все пак при тях в себе си информация за своите
има тракери – местата, където предшественици.
хората се свързват, и те дават
елемент на централизация. С блок- Взел ДАО
чейна това вече не е необходимо.
Както издава и името му – И ето че стигнахме до най-
„верига от блокове“ на англий- важното: с какво може да ни е
Април 2018 / Списание ОСЕМ 39
 БЪДЕЩЕ

ПРИЛОЖЕНИЯ полезен този механизъм и защо

така ентусиазирано ви говорим
НА ТЕХНОЛОГИЯТА за възможностите му. Зад иначе
добре познатата думичка „дао“
се крие не само източният прин-
цип на пътя, но и още нещо, този
път свързано с бъдещето. Това е
и съкращението от „децентра-
лизирана автономна организа-
ция“, този тип системи, които
ДИГИТАЛНИ ФИНАНСИ позволява блокчейнът. Чувайки
ВАЛУТИ Скоро превеждането на „организация“, не си представяй-
Става дума за добре пари чрез блокчейн ще те голям офис с много служите-
познатото приложение децентрализира голяма
на биткойните. част от световните ли, това е информационен код,
финанси. който обаче може да действа по
сходен начин – дава гаранция, че
програмата не може да се мани-

46,89%
„ИНТЕРНЕТ СЪХРАНЕНИЕ ОТ ПАЗАРА СЕ ПАДА
НА НЕЩАТА“ НА ДАННИ
Все повече машинки в Запазването на данни НА БИТКОЙН. С
дома ни са свързани към може да е по-сигурно и
мрежата и се управля- непроменимо от всяко- 15,68% E ЕТЕРИУМ.
ват онлайн. Блокчейн е га, което ще се отрази и
надеждна защита. на медиите.

пулира. Така първото функциони-

ращо на практика ДАО е именно
биткойн – единствената му цел
е да продължи да съществува, а в
замяна предлага на хората да си
прехвърлят пари.
УПРАВЛЕНИЕ ОНЛАЙН „Това започва да става мно-
Държавното и регионал- ГЛАСУВАНЕ го силно технологично начало,
ното управление могат Повече за тази оригинал- защото има приложения в много
да станат много по- на идея четете в карето
прозрачни с блокчейн. на следващата страница.
сфери“, казва Наков. „Например в
медиите. Добавяш една новина в
блокчейна и тя не може да бъде из-
трита, нито променена, защото
някой е платил или на някого не
му харесва. Дистрибутираният
тефтер дава възможности да се
децентрализират цели сектори
ЗДРАВЕ ЗАСТРАХОВАНЕ от икономиката. За първи път
Проследимостта на Споровете между за- имаме възможност да направим
здравните услуги и страхователи и застра-
здравния статус може ховани приключват, след
неспираема организация. Органи-
да премине на много по- като системата влезе в зация, която е софтуер, и то соф-
високо ниво. блокчейн. туер, който не работи на един

40 Списание ОСЕМ / Април 2018

компютър, за да изчезне този
компютър. Какво ще направиш,
за да я спреш?“
Мечтата
на Бакунин
И какво, технологиите ид-
ват, за да възродят посланията
на анархизма? Не точно, и все
пак ключовата дума е именно
децентрализация. Днешният
онлайн свят ни изглежда железен
и неразрушим, но за да влизаме
всеки ден във фейсбук и гугъл, из-
пращаме и получаваме данни от
централните сървъри на двете
компании. Какво ли ще стане, ако
в един момент решат да ги на-
правят скъпоплатени или прос-
то да ги спрат в един свят на
корпорации, много по-мощни от
която и да е държава?
Ако днес влизаме в социални
мрежи, собственост на опреде-
лена фирма, търсим онлайн също
с помощта на мултимилиардна
компания и няма как да не бъдем
зависими от тях, то блокчей-
нът дава възможност за мрежа,
която не е на никого. В която
участниците са равнопоставени,
правилата се определят от сами-
те тях. Управлението е демокра-
тично и разпределено сред всички
потребители.
Точно както интернет успя
да предизвика информационната
революция, в която живеем, така
бъдещето на множество специ-
ализирани блокчейн мрежи ще ни
осигури и децентрализация, заед-
но с всички ползи и отговорно-
сти, които идват с нея.
Постепенно се появяват още
пилотни проекти, които показ-
ват приложенията. В много на-
преднала фаза е блокчейн мрежа,
която работи подобно на попу-
лярното приложение за таксита
„Юбер“, а прогнозата на Светлин
Наков е, че скоро то ще стане по-
пулярно на много места по света.
В „споделения тефтер“ мо-
гат да попаднат всякакви данни,
процеси, обработка на информа-
ция, дори управление на органи-
зации. „И това е концептуална
промяна. Не е просто новият
телефон или новата валута, а е
променяща цели индустрии тех-
нология“, казва Наков. На опашка-
та стоят социалните мрежи на
бъдещето, които отново могат
да бъдат демократични, мрежи-
те за споделяне на видео, дори
тези за резервации в хотелите:
+1 033 032,47%
- С ТОЛКОВА Е НАРАСНАЛА
ЦЕНАТА НА БИТКОЙНА ЗА
ПОСЛЕДНИТЕ 7 ГОДИНИ.
изчисленията показват, че ако те
работят на същия принцип, цени-
те биха паднали с 15-20%.
Майнинг, майна
Логично е всичко да започне с
платежните средства, но и тук
биткойн и многобройните наро-
или се след него криптовалути не
са пределът на възможностите.
Пример дава една от най-бър-
зо развиващите се чат програ-
ми – „Телеграм“ на Павел Дуров,
създателя на руската социална
мрежа „В контакте“. Неотдавна
компанията обяви, че набира 2,2
милиарда долара за добавянето
на нова функционалност. Амбици-
ята е съвсем скоро – в рамките на
година, към приложението да бъде
интегриран криптопортфейл,
чрез който всеки потребител да
изпраща и да получава пари, без
да са нужни банки – единствено
на принципа на блокчейн. Ще бъде
създадена нова валута – грам, и за
разлика от биткойна курсът є ще
бъде фиксиран. Което означава,
че ако сега по света има няколко
милиона потребители на крип-
топари, изведнъж те ще станат
няколкостотин милиона. Прево-
дите няма да са безплатни, защо-
то това би довело до риска мре-
жата да се претовари от заявки,
но цените биха били символични
на фона на днешните.
„В момента, когато всеки
телефон има криптопортфейл и
може да пуска плащания, нали раз-
бирате колко бизнеси ще се про-
менят, какви възможности ще се
отворят? Сега плащаме с прево-
ди, с есемеси, а това е технология
от миналия век, абсурдно е! Така
беше и с телефоните, а в момен-
та разговорите са практически
безплатни. Същото ще стане сега
с парите и микроразплащанията.
Банковата система, айбан транс-
ферите, да пратиш пари и те да
дойдат след 3 дни, кредитните и
дебитните карти и монополът
на „Виза“ и „Мастеркард“ – това
предстои да изчезне“, добавя На-
ков. Което съвсем не означава,
че изведнъж масово ще започнем
да се разплащаме с биткойни,
или хартиените пари ще спрат
да се печатат. „По-скоро двете
Април 2018 / Списание ОСЕМ 41
 БЪДЕЩЕ
системи ще бъдат свързани. Ще
се знае, че курсът е фиксиран, за-
щото в момента постоянната
промяна на цените на криптова-
лутите възпира много бизнеси да
навлязат там“.
За един
пробит койн
Още едно бъдещо, но и вече
съвсем възможно приложение:
благодарение на блокчейн може да
се развият системи, с които да си
гарантираме качеството и про-
изхода на всичко, което купуваме.
Една от пилотните програми е
вътрешна блокчейн мрежа на го-
166 гигабайта
ТОЛКОВА Е В МОМЕНТА
РАЗМЕРЪТ НА БИТКОЙН
БЛОКЧЕЙНА.
ляма верига хипермаркети, коя-
то я тества с яйцата. Кашоните
имат уникални номера, въведени
в блокчейна, така във всеки мо-
мент може да се провери пътят
на всяко яйце от момента на ре-
гистриране, да се види срокът
му на годност, всяка стъпка от
историята. Скоро, когато блок-
чейнът си проправи път и тук,
ще можем в магазина, избирайки
дреха, парфюм или пък автомо-
билна част, отново да сканираме
кода и мрежата да ни върне цяла-
та информация за произхода. Ко-
ято няма как да бъде подменена
или фалшифицирана именно зара-
ди принципа, че е дублирана при
всички участници. И тук отново
става дума за различна парадигма
– и сега не е проблем да бъде създа-
ден например сайт, чрез който да
42 Списание ОСЕМ / Април 2018
се проследяват стоките, но той
би бил нечий, някой би го контро-
лирал, което изцяло променя сте-
пента на доверие. Логично е дове-
рието при някаква централизира-
на фирма да е поначало по-ниско,
отколкото в публична система,
която не се управлява от никого.
В наши дни ролята на гаран-
ция играят марките – човек си
купува скъпи дънки, защото зад
тях стои известно име. А кога-
то произходът е проследим от
първата до последната стъпка,
това ще улесни достъпа до ка-
чество и ще промени правилата
на пазара. Другата днешна гаран-
ция са институциите. Те са точ-
ките на доверие, при работата
на нотариуса или на банката, ако
се замислим, се плаща именно за
доверието. А доверието е воде-
щата вътрешна характеристика
на блокчейн мрежите.
Битият бит,
койнът – койн
След успеха на биткойн все
повече се говори за етериум – лю-
бимата на програмистите мрежа
също показва постоянен растеж.
Важно е да отбележим, че тя не
е точно криптовалута, а плат-
форма за създаване и съхраняване
на различни блокчейн приложения,
сред които, разбира се, има и ва-
лути. Това е първата платформа,
която позволява изпълнението
на тези т.нар. умни договори.
Разбира се, увлечени в ентуси-
азма, не бива да пропускаме рис-
ковете, които носи новата пара-
дигма и важните въпроси. „Има
я и другата страна: на балон“,
признава Светлин Наков. „Да-
вайте пари, ще правим блокчейн
решения. Нещо подобно се случи,
когато се появиха облачните ре-
шения, машинното самообуче-
ние, „интернет на нещата“. Дай-
те пари и ще направим робот,
който ще чисти къщите. Е, да,
ама все още го няма този робот.
Същото се случва в блокчейн
индустрията в особено големи
размери. Огромен брой фирми
амбициозно продават обещания,
много от които не са изпълни-
ми. Очаквам поне половината да
си останат във въздуха. Поради
това, че са намесени много пари,
нещата се изкривяват, случват
се огромни спекулации. Много
хора инвестират не защото им
харесва проектът, а понеже оч-
акват да печелят пари. Този етап
обаче рано или късно ще отмине и
ще дойде време за по-прагматич-
ните решения“, казва Наков.
Дигиталното
зове
Ами добре познатата опас-
ност от хакери? Спасението
отново е заложено в самия прин-
цип. Блоковете са свързани крип-
тографски. Успехите на биткойн
и другите криптовалути ясно
показват, че системата е доста-
тъчно сигурна. За да се разбие ко-
дът зад вашия криптопортфейл,
най-мощните компютри трябва
да пробват безбройните възмож-
ни комбинации в продължение на
милиарди години.
Разбира се, в криптография-
та нещата винаги се развиват
– до десетилетие се очаква да
станат факт квантовите ком-
пютри, които ще могат да пра-
вят немислими днес обеми от
изчисления. Кодът зад биткойн
за тях не би бил проблем, но вече
са разработени нови криптог-
рафски решения, които биха били
устойчиви и тогава.
Постепенно се появяват и
нови варианти. При принципа
„доказателство за съхранение“
(Proof of stake), който ползват
много от по-новите наследни-
ци на биткойн мрежата, всеки
от участниците си купува дял
от мрежата и срещу него полу-
чава пропорционалния ресурс от
нейната работа. Скоро ще има и
45,71%
ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
НА БИТКОЙН СА
МЕЖДУ 25-34 Г.
повече частни мрежи, които ра-
ботят на принципа на блокчейн
– там, където не е необходимо
да имат достъп и външни потре-
бители, а просто като система
например за контрол на качест-
вото или транспорта.
Ключ под ключ
Днес ако човек изгуби ключа
към криптопортфейла си, е поч-
ти невъзможно да си възстанови
достъпа. Това е така и заради са-
мия принцип на блокчейна – там
всичко е прозрачно, но анонимно.
Друго логично притеснение:
как в една система, която не се
регулира от законодателства,
държави и контролиращи орга-
низации, ще бъде предотвра-
тено създаването на монопол.
Блокчейн-крация
ъзможна ли е нова политическа система, базирана
на блокчейн? Въпроса задава Владислав Зоров,
опитен програмист, който през последните
години се занимава с блокчейн. Идеята е доста
стъпки напред от всичко, за което ви разказахме,
но е определено достатъчно провокативна, за
да ни накара да се замислим. Какво ще стане, ако изборите се
превърнат не в право или задължение, а в източник на инвес-
тиции, дори на залагания? Идеята за ДАО демокрация е на
професора по икономика Робин Хансън и един от създателите
на „Етериум“ Виталик Бутерин.
Пазарът на предвиждания се използва в хазарта, но това е
важен принцип и на борсите, а и нещо, което ежедневно сре-
щаме в живота си. Владислав Зоров дава следните примери.
Статистически изследвания доказват, че коефициентите на
спортните залагания са по-точни в предсказването на изхода
от дадено състезание от мнението на водещите специали-
сти. Залаганията кой ще бъде президент на САЩ са по-пре-
цизни от проучванията. Залагащите се допитват, интере-
суват, добавят своя опит и гледната си точка. Още един
впечатляващ пример за „мъдростта на тълпите“. Показват
буркан, пълен с огромно количество бонбони, на 100 души и
ги карат да познаят броя. После усредняват резултата: 4515.
Изумителното! Бонбоните са 4510, а прогнозата е по-близко
от тази на всеки от участниците. Мнозинството обаче е
склонно да подценява определени рискове, затова е важно по
някакъв начин да се добави и мнението на експертите.
Принципът е следният: отваря се пазар на предвижданията
– например кой ще победи в следващия мач между „Левски“ и
ЦСКА. Издават се бонове за 1 лв., които се продават на всеки
от участниците, а 2 лв. се изплащат след края на срещата
само на тези, които са познали. Много скоро цената на бона
ще покаже какви са реалните шансове на двата отбора.
Подобни експериментални допитвания се правят през по-
следните години с въпроси като дали ще е успешно изстрел-
ването на поредната ракета Space X, как ще се променят
цените на етериум. И резултатите без грешка познават
точното развитие. ДАО демокрацията комбинира блокчейн,
децентрализация, използва пазари на предвиждания, събира
мнението на гражданите. Принципът е същият: задава се
например въпросът „При победата на коя партия доходите
могат да се вдигнат с 20% до края на мандата?“ и отново
правилните залози се изплащат след това. „Тогава купу-
ването на гласове става граждански дълг. Не се гласува по
симпатии, а се възнаграждава разумният подход. Дори някой
кандидат да ти изглежда добре, ти ще гласуваш не за него, а
за този, който смяташ, че ще свърши работата. Но е важно
въпросите да се подбират много внимателно“, казва Зоров.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 43
 БЪДЕЩЕ
Биткойн, етериум, лайткойн и даш са сред най-популярните днешни криптовалути.
457 000
СА БИТКОЙН АДРЕСИТЕ, КОИТО
ПРИТЕЖАВАТ РАВНОСТОЙНОСТ НА
КРИПТОВАЛУТАТА ЗА НАД 10 000$.
Но решенията в една мрежа обик-
новено се вземат от всичките
є участници, които гласуват на
демократичен принцип. По-мал-
ките се обединяват срещу по-
големите. Ако пък голяма група
участници не е съгласна с дадено
решение, се създава паралелна
мрежа, т.нар. форк („вилица“) –
двете съществуват едновремен-
но, нерядко отново се събират
след време, когато е ясно кое ре-
шение е било по-правилно.
Така стремежът при съвре-
менните блокчейн мрежи е да
44 Списание ОСЕМ / Април 2018
имат голям брой малки участни-
ци. Ако някой владее 80%, той
може да управлява и се връщаме
към познатия модел. Няма обаче
особена логика това да се случва.
По-големите участници нямат
изгода, защото така директно
убиват цената є. Усещайки мо-
нопола, другите ще бързат да я
напуснат. Какво би се случило,
ако днес някой купи половината
ресурс за „копаене“ на биткойни
в света? Цената им скорострел-
но ще рухне. Това, че големите
нямат изгода да владеят мрежа-
та, е и съществената разлика с
досегашните модели. Системата
стимулира участниците да гра-
дят валидни блокове върху други
валидни блокове – тоест да не се
опитват да лъжат, или стимули-
рат вече направени грешки. „Ми-
ньорите“ не работят за човек
или организация, те получават
приходите си от самия блокчейн.
Скрит като
скрипт
В мрежата има много учас-
тници, да ги наречем възли, кои-
то имат копия на цялата верига.
И когато бъде добавен нов блок
– в биткойн например това се
случва веднъж на 10 минути, той
се изпраща до всички участници,
които проверяват дали е вали-
ден: спазва ли правилата на мре-
жата, които са публични и добре
известни за всички. Ако е така,
блокът се приема и данните му
вече не могат да бъдат изтрити.
Разбира се, има още много
важни въпроси, които чакат от- ИЗБЕРИ В
ЕЛЕКТРОНЕН
говор. Например, ако вземем спо-
мената мрежа, която би могла да
децентрализира таксиметрови-
те услуги, там има да се доуто-
чняват доста неща. Липсата на
посредници и демократичност-
ВАРИАНТ!
та на начинанието безспорно са
придобивки, но и предизвикател-
ства, и отговорност. След като
няма посредници и йерархия, кой
ще контролира участниците?
Дали отговарят на изисквания-
та, ще изпълнят ли обещаната
услуга? Вариантите са много, ва-
жното е те да бъдат осмислени
и вложени в консенсуса. Един от
тях са рейтингите – в началото
участниците да работят при
по-ниска цена, докато спечелят
доверие. Друг подход: да се въве-

18 500 000
СА АКТИВНИТЕ В
МОМЕНТА БИТКОЙН
ПОРТФЕЙЛИ.

дат ясни критерии за включване.

Освен това въпреки платформа-
та пак може да има посредници,
които да добавят допълнителна
услуга – застраховка например, га-
ранция, че ще ти върнат парите,
ако не си доволен.
Нека завършим с това, което
е най-типично за всяка блокчейн 12 броя
мрежа. Всеки блок пази всеки спо-
мен за нейното минало, променя се
само бъдещето. Чудесен принцип:
само за 35 лв.
именно бъдещето и неговото по-
развито общество е това, което Абонирай се на
ни обещава тази технология...
www.spisanie8.bg
 НАУКА

КРАТКА
ИСТОРИЯ
НА ГЕНИЯ

Стивън Хокинг смяташе, че

науката прави Бог излишен и
благодарение на силния си характер
надживя 30 пъти обещания му
от лекарите живот

Доц. Васил Умленски

46 Списание ОСЕМ / Април 2018

Април 2018 / Списание ОСЕМ 47
 НАУКА

СЛЕД КАТО НА 14 МАРТ НИ НАПУСНА СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ ФИЗИК И ПОПУЛЯРИЗАТОР НА

НАУКАТА СТИВЪН ХОКИНГ, ИМЕТО МУ ОТЕКВАШЕ ИЗ МЕДИИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ. И

ВСЕ ПАК ВИНАГИ ИМА КАКВО ДА СЕ ДОБАВИ, КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА МОЖЕ БИ НАЙ-ИЗ-

ВЕСТНИЯ УЧЕН НА НАШЕТО ВРЕМЕ. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БЕШЕ ЕДНОВРЕМЕННО ПРИЗНАТ ИЗ-

СЛЕДОВАТЕЛ И РАЗПОЗНАВАЕМ СИМВОЛ ЗА ПОПКУЛТУРАТА. КОЙТО НАПРАВИ СЕРИОЗ-

НИТЕ ТЕОРИИ ДОСТЪПНИ ЗА СВЕТОВНИТЕ ЧИТАТЕЛИ И ЧИЯТО ИСТОРИЯ БЕШЕ КОЛОСА-

ЛЕН МОТИВИРАЩ ПРИМЕР ЗА ТОВА, ЧЕ НИКОГА НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕДАВАШ. И ОЩЕ, И ОЩЕ...

С
тивън Уилям Хокинг е роден на 8
януари 1942 г. (точно 300 години
след смъртта на Галилей!) в Окс-
форд. Там са се евакуирали него-
вите родители Франк и Изабела
Хокинг заради немските бомбар-
дировки над Лондон. Преди това
те са работели в медицински център в Хампстед.
Франк е бил изследовател, а Изабела – секретарка.
Стивън има две по-малки сестри – Филипа и Мери, и
доведен брат – Едуард. През 1953 г. семейството се
премества в Хартфордшър, Югоизточна Англия.
Любопитно е, че бъдещият корифей на космо-
логията не е бил силен ученик като цяло. Баща му е
искал той да следва медицина, но Стивън се увличал
от точните науки, особено от математиката. За-
това още в училище са го наричали „Айнщайн“.
През 1959 г. Хокинг става студент по физика в
Оксфордския университет. Завършва го през 1962
г. като бакалавър, а през 1966 г. защитава дисер-
тация на тема „Свойства на разширяващите се
вселени“ в Кеймбриджкия университет и получа-
ва научната степен доктор.
Въпрос на време
По време на следването в Кеймбридж здраве-
то на Хокинг се влошава. Изследванията показват,
че е заболял от амиотрофична латерална склероза
(АЛС). Диагнозата е изключително тежка, лекарите
му дават само 2-3 години живот. Хокинг обаче не се
предава. Той избира да мисли позитивно и да се бори
с болестта. И успява: изживява повече от 50 годи-
ни вместо тези две-три! Важна роля, за да се впус-
не той в битката, изиграва запознанството му с
Джейн Уайлд. Джейн се влюбва в Стивън заради чув-
ството му за хумор и независимия му характер. От
своя страна той споделя, че тя е дала смисъл на жи-
вота му. Двамата се женят през 1965 г. и имат три
деца – две момчета и момиче.

48 Списание ОСЕМ / Април 2018

 С течение на годините обаче отношенията им
се влошават и през 1995 г. те се развеждат. Хокинг се
жени за Илейн Мейсон – една от сестрите, които се
грижат за него, и живее с нея 11 години. През 2006 г. и
този брак завършва с развод.
Сред научната общност Хокинг е известен
главно с работите си в областта на космологията
и квантовата гравитация. Той е един от осново-
положниците на квантовата космология. Прилага
термодинамиката за изучаване на черните дупки.
През 1971 г. в съавторство със сър Роджър Пенроуз
показва, че според Общата теория на относител-
ността трябва да съществува една особена точка
в пространствено-времевия континуум, където
плътността е безкрайна и познатите ни физич-
ни закони не са в сила (сингулярност). Квантовите
флуктуации в тази точка са предизвикали Големия
взрив – началото на съвременната Вселена. Според
Хокинг тази Вселена е безгранична, но размерът ù в
пространствено-времевия континуум е краен (по
аналогия със земната повърхност, която е крайна,
но няма граница). Това свое схващане той обоснова-
ва математически през 1983 г.
По-късно Хокинг се отказва от понятието
„сингулярност“ и вместо него въвежда „полюс“.
Аналогията е, че както няма нищо на юг от Южния
полюс, така не е имало нищо преди Големия взрив.
Новите идеи са изложени в книгата „Кратка исто-
рия на времето“, публикувана през 1988 г.; предго-
ворът е от Карл Сейгън. Именно тази книга дона-
ся световна популярност на автора си, издавана е
безброй пъти и е едно от най-тиражните четива
на последните десетилетия.
Теория на струните
Хокинг предполага съществуването и на ми-
кроскопични черни дупки – обекти с маса милиарди
тонове и изключително силна гравитация, но с раз-
мери на елементарна частица. Те би трябвало да се
описват както от Общата теория на относител-
ността (ОТО), така и от квантовата механика.
От ляво на дясно: Хокинг като част от гребния отбор на „Оксфорд“ в на-
чалото на 60-те. Следват снимки с първата му съпруга Джейн и децата им
като малки. Предпоследната фотография е от сватбата с втората му
жена - Илейн Мейсон, а накрая - ученият в специално пригодената за него
високотехнологична инвалидна количка.
Според ОТО съществува т.нар. хоризонт на съби-
тията. Това е затворена повърхност около черната
дупка. Тя огражда област, която никакви частици
или лъчения не могат да напуснат поради смазва-
щата гравитация. Квантовата теория обаче поз-
волява на енергията да я напусне. Хокинг се опитва
да примири двете теории и през 1974 г. доказва, че
квантовите ефекти в близост до микроскопичните
черни дупки предизвикват много силни колебания в
пространствено-времевия континуум. Затова ряз-
ка граница няма и всъщност тези дупки не са абсо-
лютно черни. Те излъчват, макар и много слабо. Това
явление получава названието „излъчване на Хокинг“.
От предположенията на учения следва, че материя-
та в черната дупка бавно се движи към центъра под
Април 2018 / Списание ОСЕМ 49
 НАУКА

влияние на гравитацията. Тя обаче никога не дости-

га до състояние на безкрайна плътност и може да на-
пусне дупката, макар и променена. Затова микроско-
пичните черни дупки в края на краищата изчезват.
Съвместно с Ленард Млодинов Хокинг доразви-
ва т.нар. М-теория – разклонение на теорията на
струните. Тя допуска съществуването на много-
бройни вселени, в които действат други физически
закони. Трудът на Хокинг и Млодинов „Великият ди-
зайн“ е издаден и на български през 2010 г.
Като истински голям учен Хокинг не се бои да
признае грешките си. През 1974 г. той се хваща на
бас със своя колега и приятел Кип Торн, че обектът
Лебед Х-1 не е черна дупка. Постепенно обаче се на-
трупват наблюдателни данни, които показват про-
тивното и Хокинг признава, че е изгубил баса. През
1997 г. влиза в спор с проф. Джон Прескил от Калифор-
нийския технологичен институт. Според Прескил
излъчването на черните дупки носи информация, но
не е възможно тя да бъде разчетена. Хокинг твърди,
че тя преминава в някаква паралелна вселена, зато-
ва не е възможно да бъде открита. На международна
конференция през 2004 г. по космология и обща те-
ория на относителността обаче Хокинг заявява, че
проф. Прескил е бил прав.

Божа работа
А какво е отношението на космолога Хокинг
към въпроса за съществуването на Създател? Сам
той се определя като атеист, но беше член на Пап-
ската академия на науките. Счита, че наличието на
гравитация е било достатъчно за възникването на Хокинг изпълнява една от големите си мечти - да
изпита усещането за безтегловност. Казва, че го е
Вселената, но не отрича съществуването на Гос- направил, за да окуражи научния свят за още разработ-
под. В бестселъра му „Кратка история на времето“ ки, свързани с пътуването в Космоса.
думата „Бог“ се повтаря около 40 пъти, а краят

на заключението гласи: „Ако намерим отговор на

този въпрос (защо Вселената и хората съществу-
ват – б.а.), това ще е окончателното тържество на
човешкия разум, защото тогава ще знаем намерени-
ята на Бога“. В книгата „Великият дизайн“ обаче Хо-
кинг и Млодинов твърдят, че Вселената се е появила
от нищото, без намесата на Създател.
Може би най-кратко и точно Хокинг е изказал мне-
нието си с думите „Не може да се докаже, че Господ
не съществува, но науката прави Господ излишен“. Но
и признанието „Науката може да реши въпроса как е

50 Списание ОСЕМ / Април 2018

възникнала Вселената, но не може да отговори на въ-
проса защо е възникнала“ също е негово (в „Черни дуп-
ки и бебета вселени и други есета“, 2004).
Преди известно време някои медии сензацион-
но съобщиха, че Хокинг се е отказал от атеизма и е
признал участието на „божествен фактор“ в създа-
ването на Вселената. Източникът на информация-
та обаче се оказа ненадежден. Както би казал Марк
Твен, този слух е силно преувеличен.
За своите научни постижения Хокинг получава
заслужено признание. Член е на Лондонското кралско
общество (британската академия на науките), на
Националната академия на науките на САЩ. През
1990 г. става доктор хонорис кауза на Харвардския
университет. В продължение на 30 години е Лукасов
професор на Кеймбриджкия университет – длъж-
ност, заемана някога от сър Исак Нютон. Носител
е на много отличия, включително Командор на Ор-
дена на Британската империя и златен медал на ан-
глийското Кралско астрономическо общество.
През 2015 г. медалът „Стивън Хокинг“ (сним-
ката вляво) за научна комуникация е представен
Април 2018 / Списание ОСЕМ 51
 НАУКА
в Лондонското кралско общество. Тази награда
ще се присъжда на учени и хора на изкуството за
популяризирането на научните знания. Портре-
тът на Хокинг на нея е нарисуван от руския кос-
монавт Алексей Леонов – първия човек, излязъл
в открития Космос през 1965 г. Наградата ще се
връчва на международния фестивал на науката и
изкуството Starmus, който се провежда на Ка-
нарските острови.
52 Списание ОСЕМ / Април 2018
В ореховата черупка
Хокинг е не само изследовател, но и забележителен
популяризатор на науката. Автор или съавтор е на
прекрасни научнопопулярни книги: „Вселената в оре-
хова черупка“, „На раменете на гигантите. Най-значи-
мите текстове в историята на науката“, „По-кратка
история на времето“ и др. А в съавторство с дъщеря
си Луси подготвя поредица от книжки за деца, в които
съвременните космологични идеи се представят по Теория на всичко
достъпен и забавен за младите читатели начин.
Хокинг е популярен и с участието си в телевизи- През 2014 година бе заснет филмът „Теория на
онни сериали („Вселената на Стивън Хокинг“, „Във всичко“ за живота и делото на забележителния учен.
Вселената със Стивън Хокинг“, „Науката на бъде- Актьорът Еди Редмейн (на снимката долу) получи
щето на Стивън Хокинг“ и др.), както и във филма „Оскар“ за ролята на Хокинг.
„Великият замисъл по Стивън Хокинг“. Любопитно Хокинг почина в дома си в Кеймбридж през нощта
е участието му в комедийния сериал „Теория на го- на 14 март. Тленните му останки бяха положени в
лемия взрив“ и анимационния „Семейство Симпсън“. Уестминстърското абатство до тези на сър Исак
Въпреки тежкото си състояние той винаги демон- Нютон. Последното желание на големия учен е на
стрираше изключително чувство за хумор. паметника му да бъде изписана формулата, изведена
Макар и в инвалидна количка, Хокинг води акти- от него съвместно с Якоб Бекенщайн, за излъчване-
вен живот и отстоява гражданската си позиция. то на черните дупки...
През март 1968 г. участва в марш против войната
във Виетнам. Привърженик е на ядреното разоръ-
жаване, всеобщото здравеопазване и борбата с кли-
матичните промени. Нарича войната в Ирак през
2003 г. военно престъпление. Отказва да участва в
конференция в Израел заради отношението на вла-
стите към палестинците.
Възгледите на Хокинг за бъдещето на човечест-
вото са доста песимистични. Според него глобал-
ните проблеми, заплашващи живота на Земята,
непрекъснато нарастват. Сред тях той нарежда и
изкуствения интелект, който може да стане както
най-положителният, така и най-страшният фак-
тор. Друга заплаха са евентуално съществуващите
извънземни – според него те едва ли биха били дру-
желюбно настроени. „Резултатът ще бъде като при
откриването на Америка от Колумб“, смята Хо-
кинг. Заради тези и много други опасности той, по-
добно на Циолковски, предлага хората да овладеят и
заселят космическото пространство.
Въпреки болестта си ученият сам се е готвел за
полет на борда на космически кораб. За тази цел през
2007 г. летя на бързо спускащ се самолет, при което се
имитира безтегловност. Полетът на Хокинг в Космо-
са беше заплануван за 2009 г., но остана нереализиран.

Април 2018 / Списание ОСЕМ 53

 НОВА КЛЕТКА

Рубриката

KAK ДА
на биохакера
АЛБИНА
ФАБИАНИ

СЪБЛЕЧЕМ
РАКА
От февруарския брой на Списание 8 стартирахме рубриката „Нова клетка“, с която даваме думата на
Албина Фабиани, специалист по нутриционална епигенетика, да ни разкрие тайните на здравето. Изуми-
телно е, че хора, които посещават „Програма Нова клетка“ на Фабиани, забравят какво е диабет, сърдечна
недостатъчност, хашимото, мигрена, предменструален синдром и други болестни състояния. Отслабват
бързо и трайно, чувстват се заредени с енергия и жажда за живот. Историите на десетки хора, които за
броени седмици оставят в миналото болестите си, ви разказахме в януарския брой на Списание 8.

З
а да се справим с
рака, трябва да раз-
берем как и защо
той дълго време
остава незабелязан
и когато вече е от-
крит, е „късно“ и се
изисква агресивна терапия, която
вреди на организма, вместо да го
лекува. Както знаем, тялото при-
тежава армия от милиарди бели
кръвни клетки (сборно наречени
левкоцити), като една от основ-
ните им функции е да разрушават
всичко чуждо, вредно или опасно
за организма. Тогава изглежда ло-
гично те да атакуват и раковите
клетки, нали? Но това не се случва.

ЕНЕРГИЕН
КАМУФЛАЖ
Нова теория за трофобластните
Една от основните причини е,
клетки и връзката им с туморите че ракът притежава пълните ха-
дава надежда за успешно лечение на рактеристики на трофобласта,
а трофобластните клетки са до-
онкологичните заболявания бре познати на организма още от

54 Списание ОСЕМ / Април 2018

неговото клетъчно начало (ще
бъде обяснено по-долу).
Въпросните трофобластни
клетки са част от жизнения цикъл
- те са преембрионални, затова
природата ги е създала „невиди-
ми“ за белите кръвни телца. Тро-
фобластните клетки са обвити
от тънък мастно-протеинов
слой, който носи отрицателен
електрически заряд. С отрица-
телен заряд са и белите клетки.
Както знаем, две еднакви поляр-
ности се отблъскват, която е и
основната причина трофобла-
стът да остава добре защитен и
невидим за белите кръвни телца.
КАКВО Е
ТРОФОБЛАСТ
Специфични преембрионал-
ни клетки. В ранните стадии на
бременността трофоблаcтната
клетка има поведението на рако-
ва: множи сe бързо, като „изяжда“
маточната стена, проправяй-
ки си път и подготвяйки място
за бъдещия ембрион, който ще
се прикрепи към матката и ще
получи защита и изхранване от
нея. Трофобластът се образува
в резултат на верижна реакция с
друга клетка, наречена диплоидна
тотипотентна клетка (diploid
totipotent), за нашите цели нека
да я наречем клетката на живо-
та, тъй като тя съдържа в себе
си всички отделни характерис-
тики на целия организъм и има
способността да се превърне във
всеки вид тъкан или орган, както
и в ембрион.
Около 80% от тези клетки на
живота се намират в яйчниците
или тестисите, където служат

ФОРМИРАНЕ НА ЕМБРИОН

Трофобласт
На третия ден след оплождането се формира кълбо от клетки. Те се ди-
ференцират в два типа: трофобласти (които обграждат ембрионалната
кухина) и ембриобласти, които формират ембриона.

Имплантация
Зародишът навлиза в маточната лигавица и се закача към матката.
Процесът по имплантация продължава 10 дни. Трофобластните клетки са
отговорни за доставянето на хранителни вещества към развиващия се
ембрион. Външният му слой се нарича трофобласт.

Развитието на трофобласта
Трофобластните клетки се развиват изключително бързо, от едната
страна изграждат дебел защитен слой, а тези, разположени най-близо
до стената на матката, проникват в лигавицата и впоследствие
формират плацентата.

Амниотична кухина
Имплантацията продължава, а трофобластът се увеличава и заема все по-
голямо място от маточната стена. Маточните жлези освобождават хра-
нителни вещества, които се абсорбират от трофобласта и се предават
навътре, като спомагат за ранното формиране на ембриона. Майчината
кръв успява да премине през трофобластните канали и да достигне до
формиращия се ембрион.

Април 2018 / Списание ОСЕМ 55

 НОВА КЛЕТКА

РАЗВИТИЕ НА РАКА образувания приличат на хибрид

200
дни
Начало
Период на удвояване 100 дни
10
години
6
години
1 см
(1 млрд. клетки)
1 мм
(1 млн. клетки)
като генетичен резервоар за
бъдещото потомство. Оста-
налите са разпространени из ця-
лото тяло и участват активно
в регенериране и заздравяване на
повредени тъкани. Това се случва
по следния начин: травми от вся-
какъв произход и болести водят
до повишени нива на естроген,
чиято роля е да служи като сти-
мулатор или катализатор на заз-
дравяващите процеси в тялото.
Започва
разпространение
към костите,
черен дроб, бели
дробове и т.н.
1 и поведение на трофобласта, а
година
2 трофобластните.
години
злокачествени клетки. Виждате
ли връзката естроген - трофоб-
ласт - рак?
Когато образуването на
ракови клетки започне, орга-
низмът реагира, опитвайки се
да ги изолира от останалите,
като ги капсулова с тъкан. Ре-
зултатът е образуването на
т.нар. бучка. Погледнати през
микроскоп, повечето от тези
между трофобласт и огражда-
щи го клетки. С напредването
на развитието на рака въпрос-
ните образувания все повече
и повече започват да приемат
класическите характеристики
това означава добра защита от
белите кръвни телца. Например
клетките на най-злокачест-
вения от всички видове рак:
epitheliomas, са неразличими от
ПРАВИЛНАТА
СТРАТЕГИЯ
Идеалното лечение на рака
би трябвало да е насочено към
злокачествените клетки, без да
засяга здравите или да увеличава
риска от образуването на нови
ракови. Раковите клетки тряб-
ва на всяка цена да бъдат разпоз-
нати от белите кръвни телца.
В противен случай лечението е
ограничено с конвенционалните
химио- и лъчетерапии, при които
се унищожават и нормални клет-
ки, и които водят до ужасяващи
странични ефекти.

ЛОШО
РАЗБРАНИЯТ
ЕСТРОГЕН
Известен (или може би не)
научен факт е, че щом влезе в
контакт с естроген, тази клет-
ка на живота започва усилено Бели кръвни
производство на трофобласт, телца -
а когато и трофобластът вле- макрофаги,
атакуващи
зе в контакт с естрогена, това ракови
често води до образуването на клетки

56 Списание ОСЕМ / Април 2018

СПАСИТЕЛНИТЕ
ЕНЗИМИ
Но как можем да „съблечем“
трофобластните и раковите
клетки от техния протеинов
пласт защитник и да ги направим
уязвими за белите кръвни тел-
ца? Част от решението се крие
в работата на панкреаса, който
отделя ензими, като най-важен е
един специфичен, наречен трип-
син. Когато той е в определени ко-
личества, достигайки до трофоб-
ласта, успява да пробие защитния
му слой и така да разкрие раковите
клетки за белите кръвни телца.

НОВА КЛЕТКА СРЕЩУ

РАКОВИТЕ КЛЕТКИ
Причината за създаването на
„Програма Нова клетка“ и една
от целите ù е лечение на рака. То
става чрез разбиването на въ-
просния мастно-протеинов слой,
като се използват биологични
принципи, свързани с поведени-
ето на клетките. Програмата
предизвиква отделянето от пан-
креаса на трипсин. Това се случ-
ва в комбинация със специфичен
протокол, който променя ъгъла
на свързване на кислородните с
водородните атоми на въпрос-
ния трофобласт и допринася за
разтварянето на мастно-проте-
иновата защита.

Още за „Нова клетка“:

www.programa-nova-kletka-bg.com
В следващия брой четете защо
дори 12-годишни деца боледуват
от хашимото и защо заболяване-
то добива размерите на епидемия.
Как да се предпазим и лекуваме.
 ЗДРАВЕ
ОТ
Етеричните масла
ПРИРОДАТА 2
Безопасни ли са
етеричните масла?

РИСКОВЕ

П
В поредица от публикации овечето хора вярват, че когато един продукт е нату-
ви разказваме в детайли рален или естествен, това е синоним на безопасен. Но
за етеричните масла. не е така. Етеричните масла са силно концентрирани
Прочетете повече за съединения и употребата им крие рискове. Силните аро-
същността и лечебните мати могат да доведат до респираторни реакции при
сили на есенциалните
хора с астма, а прилагането на маслото директно върху кожата и
масла в предишния брой
на Списание 8. пиенето на капки е възможно да предизвикат алергия. Освен това
маслата от някои растения могат да взаимодействат с предписа-
Автор: д-р Джош Акс ни медикаменти и да изострят дадено болестно състояние. За да
Превод: Даниела Андонова сте сигурни, че това няма да се случи, е добре да съгласувате упо-
Редакция: доц. д-р Павлина требата с лекуващия си лекар. Приемането и използването на ново
Симеонова, Мила Георгиева етерично масло трябва да започне от много малки дози, които да се
увеличават постепенно.
При прилагане върху кожата се препоръчва етеричното масло да се
разрежда с т.нар. базов носител: кокосово масло, масло от жожоба,
от семки на нар или зехтин.
Винаги е добра идея да проучите предварително специфичните ри-
скове, свързани с етеричното масло, което обмисляте да използвате.

58 Списание ОСЕМ / Април 2018

ФАКТОРИТЕ

С
поред Националната асоциация за холистична аромате-
рапия на САЩ (NAHA) факторите, които влияят върху без-
опасността на етеричните масла, са следните:
1. Качество на етеричното масло. Употребата на фал-
шиви (синтетични и видоизменени) етерични масла уве- Доц. д-р Павлина Симеонова е
личава опасността от нежелана реакция. Следователно използване- истински гуру по въпросите
на химията на здравословно-
то на чисти и истински масла е абсолютно задължително. то хранене, преподавала го е
2. Химически състав. Етеричните масла, богати на алдехиди (кане- в СУ „Св. Климент Охридски“.
ла) и феноли (карамфил и риган), могат да причинят нежелани кожни Дипломиран химик, ръководи
реакции. Богатите на тези съставки масла са много „силни“ и вина- лаборатория „Физика на окол-
ната среда“ към БАН.
ги трябва да се разреждат преди нанасяне.
3. Метод на приложение. Етеричните масла могат да се прилагат
върху кожата (дермално/локално приложение), да се вдишват, дифу-
зират или да се приемат вътрешно. Всеки от тези методи трябва
да се прилага компетентно и отговорно.
4. Дозиране или разреждане. Етеричните масла са силно концен-
трирани и задължително се използват в много малки количества. Не
надхвърляйте препоръчителната доза (за всяка марка продукт е раз-
лична!) и ползвайте масло носител, когато е указано! Всяка прекомерна
употреба причинява дразнене и други нежелателни ефекти, дължащи
се на липофилния (мастноразтворим) характер на ароматните масла.
5. Състояние на кожата. Наранената или възпалена кожа често е Мила Георгиева е управител
по-пропусклива и може да бъде по-чувствителна към кожни реакции. и собственик на „Боталайф
Потенциално опасно е върху такава кожа да се прилагат неразредени България“. Започва да се зани-
мава с есенциални масла, след
етерични масла.
като се излекува от онколо-
6. Възраст на потребителя. Кърмачетата и малките деца са по- гично заболяване. От 2018 г.
чувствителни към етерични масла. Също така някои от есенциал- е сертифициран специалист
ните масла трябва да се избягват от бременни и кърмещи жени, към Института за етерични
масла при д-р Джош Акс. Още
както и от възрастни и деца, склонни към алергии.
за нея: в брой 6/2016 г.

Очаквайте продължение!

За поръчки и информация:

Здравето е личен избор!

www.botalife-bg.com
+ 359 88 787 17 00
office@botalife-bg.com
www. botalife-bg.com

Април 2018 / Списание ОСЕМ 59

 ЕКО

Българската експедиция
на Антарктида успя да монтира
уред, който показва как
глобалното затопляне покачва
нивото на океана

Сбъднатата
мечта на
полярника
Женя Милчева,
снимки Борислав Александров,
Румен Василев, Олег Василев

60 Списание ОСЕМ / Април 2018

Април 2018 / Списание ОСЕМ 61
 ЕКО

Малка България е сред едва 28-те държави, които имат бази на Антарктида. Това ù дава
право да е сред малкото нации, които вземат решения за съдбата на този най-голям в
света природен резерват. Малцинството на привилегированите ще си остане такова,
защото международните конвенции за ледения континент не предвиждат разширява-
нето на този кръг. На Антарктида всичко е различно, даже географията не „работи“
като на другите места на планетата – там България граничи с... Испания и Монголия,
защото това са съседните на нашата полярна база. А това, че и ние сме сложили крак
на ледения континент, дава основание на полярниците шеговито да говорят за бъл-
гарски отвъдморски територии, сякаш сме някоя голяма колониална сила.

О
т няколко години
си мечтая и плани-
рам този проект“,
казва доц. Борислав
Александров, пре-
подавател в Университета за
архитектура, строителство и
геодезия. Той е първият бълга-
рин геодезист на Антарктида,
стъпил е на ледения континент
преди 20 години още „като юно-
ша бледен“, както се изразява.
Тазгодишното му посещение е
петото, което го нарежда сред
ветераните. За България пък
това е 26-ата експедиция, всички
под ръководството на проф.
Христо Пимпирев.
МАРЕОГРАФ
Мечтаният и дълго планиран
от доц. Александров проект
вече е факт – тази година на
Антарктида е инсталирана
първата мареографска станция.
Мареограф е уред за постоянно
следене на морското ниво. (У нас
има такива във Варна, Бургас,
Иракли и Ахтопол. Две от стан-
циите са от 1928 г. и две от 1970
г. Едната предава данни дено-
нощно и целогодишно.)
Доц. Борислав Александров
Станцията на ледения конти-
нент ще осигурява целогодишен
запис на колебанията на морско-
то ниво, което е количествен
показател за климатичните про-
мени. С оглед условията е избран
хидростатичен сензор, който
отчита дебелината на водния
пласт над него. Той предава ин-
формация на всеки половин час.
За 1 година се чакат 35 040 записа.
Целта е в бъдеще данните да се
отчитат постоянно от Бълга-
рия през спътникова връзка. Но
в началото това ще се прави на
място на Антарктида. Първото
отчитане ще е тази есен, когато
замине следващата българска
полярна експедиция.
Апаратурата е вносна, купе-
на е в последния момент преди
тръгването на полярниците
към Антарктида – пристига в
България на 13 ноември, а на 15-и
заминава за ледения континент.
Пътува в куфарче и със стърча-
щите си жици прилича на бомба
с часовников механизъм. Това
налага подробни обяснения по
всички летища.
На Антарктида е много
сложно монтирането на такъв
уред. Да е в къщичка (както е в
България), е невъзможно, защо-
то няма кой да разреши бетон
в резервата. Затова измислят
друг начин – закрепват хидроди-
намичния датчик на дъното.
ЛОДКА
В ЛЕДЕНА СУПА
Полярниците работят
синхронно, за да се монтира
апаратурата на 3,5 м под по-
върхността на Южния океан на
близко разстояние с лодка от
българската станция. Това пъту-
ване се оказва сериозно изпита-
ние. Уредът заедно с тежестите,
които трябва да го държат на
дъното, е към 150 кг и има остри

62 Списание ОСЕМ / Април 2018

Ледникът Перуника, заснет през 2010 г. (вляво) и през 2017 г. Очевидно е, че се е смалил.
метални части, които са заплаха
за надуваемата лодка, с която го
пренасят. Тя си пробива път през
ледохода повече от 1 час, докато
стигне мястото, където ще
бъде монтирано устройството.
За да напредва, големите парче-
та лед, които плуват в ледената
супа, се избутват на ръка, за да
не я спукат. Ако това стане, тя
ще е на дъното за по-малко от
10 минути, а хората имат много
съмнителни шансове за оцеля-
ване. „В онези условия рискът за
живота е 90 към 10“, казва доц.
Александров – хората няма да се
удавят, но ако са мокри, на този
студ няма как да стигнат до ба-
зата, която е далече.
Пренасянето, качването
и свалянето на уреда е само на
ръка. На избраното място го
наместват на дъното между
скали с форма на подкова. Но
това е много трудно. Гмуркане-
то в тези условия е невъзможно,
затова един човек нагазва до
гърдите, доц. Александров висва
от лодката с главата надолу,
докато друг го държи за крака-
та, и си потапя само главата в
ледената каша, за да наблюдава
и направлява монтажа. С големи
усилия тежкото нещо е намес-
тено на металните си крака на
няколко метра от брега.
Това не е единственото
изпитание. От уреда тръгва
50-ина метров кабел, който го
свързва с кутия на брега. В нея се
записват и съхраняват данните,
оттам могат да се изтеглят
и прехвърлят на лаптоп. Този,
който ги тегли обаче, трябва да
се върже с въже за скалата, иначе
има опасност вятърът да го
хвърли в морето.
Сериозно изпитание се оказ-
ва и вкарването на свързващия
кабел, дебел едва 8 мм, в 50-ме-
тровата удароустойчива тясна
гъвкава тръба. Трябват много
здрави нерви за това, казва доц.
Александров.
ПОТОП
Каква е ползата от тези канс-
ки усилия? Информацията, която
дава мареографът, е важна, за-
щото осигурява данни за колеба-
нията на морското ниво, което
пък е количествен показател за
климатичните промени. Доц.
Александров тепърва ще интер-
претира получените резултати с
оглед глобалното затопляне. Ос-
вен това мареографската стан-
ция осигурява запис и прогноза за
приливите и отливите; данните
служат и за навигационни нужди.
Това е единственото съо-
ръжение от този род в района
и се ползва от всички полярни
експедиции. Затова за България е
особено престижно, че точно тя
го осигурява.
По данни на НАСА за послед-
ните 25 г. нивото на Световния
океан се е повишило със 7 санти-
метра! Вдига се с по 3,4 мм на
година и до 2100 г. ще се качи с
още 65 см. Това е изключително
обезпокоително.
90% от сладката вода на Зе-
мята е „заключена“ в леда на Ан-
тарктида. Средната дебелина на
ледниците там е 1720 м, на места
достига до 4300 м. И ако всички-
ят този лед се стопи, нивото на
Световния океан ще се вдигне
със 70 метра. Представяте ли си
какво става с градовете по край-
брежието и с цяла Нидерландия?
Това си е всемирен потоп!
„Проблемът със затоплянето
е много по-голям, отколкото
хората си дават сметка - казва
доц. Александров.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 63
 ЕКО

Световният океан се надига

И зводите и прогнозите, които се правят въз основа

на данните за промяната на морското равнище, са
особено важни. Според НАСА за последните 25 г. нивото на
Световния океан се е повишило със 7 сантиметра! Вдига се
с по 3,4 мм на година и до 2100 г. има опасност да се покачи с
още 65 см. Това е изключително обезпокоително.

64 Списание ОСЕМ / Април 2018

Април 2018 / Списание ОСЕМ 65
 ЕКО
Конструкцията, с която датчикът се закрепя за дъното, има остри части,
които могат да спукат лодката, затова един човек го крепи на ръка.
Ако се стопят ледовете, не
просто ще се вдигне морското
равнище със 70 метра, ами ще
се разстрои цялата система на
климата. Ще се увеличат неи-
моверно екстремните явления.
Може да изчезне топлото тече-
ние Гълфстрийм и тогава Европа
загива, защото на нея ще започне
силно застудяване и може до
половината да се покрие с лед.
Глобалните климатични промени
са в състояние да съсипят плане-
тата за някакви си две години.“
Той си спомня, че когато
стъпва на Антарктида за първи
път преди 20 години, там било
много по-студено и заледено.
„Сега категорично е по-топло.
Преди десетина години е имало
случаи да не можем да излезем
от къщата повече от седмица
заради свирепи виелици. А тази
година имаше дни, в които може
да се стои навън по риза.“
Доц. Александров разказва за
ледника Перуника, недалече от
българската база. Той е запечатал
66 Списание ОСЕМ / Април 2018
следи от всички изригвания на
съседния вулкан Дисепшън. Но е
и жив пример за затоплянето на
Антарктида. Нашите полярници
са го снимали през 2010 г., когато
е бил около 20 метра висок. А сега
е толкова смален, че можеш да се
покатериш на него. Българите го
наричат помежду си Руската ру-
летка, защото край него е опасно
да се минава – всеки момент
може да се срути.
ИЗСЛЕДВАНИЯ
Тазгодишната научна програ-
ма, изпълнявана в българската
полярна станция, включва и
още проекти. Двама геофизици
монтират сеизмометър, който
отчита трептения, резултат
от сеизмичната активност.
Апаратурата е свързана и с ви-
деокамера, която работи нон-
стоп. Сеизмичната станция е
близо до ледника Перуника и вече
предава данни в реално време.
Това позволява на гл. ас. Гергана
Георгиева и физика Васил Гурев
да проследяват движението на
топящите се ледници в проме-
нящия се климат.
Геолозите д-р Камен Бонев,
д-р Дочо Дочев и д-р Стефан
Велев след седмичен престой
при неблагоприятни условия в
палатка на полеви лагер в отда-
лечен неизследван досега район
се завръщат в базата с голямо
количество образци на вкаме-
нелости и рудни полезни изко-
паеми. Събраната нова фосилна
колекция доказва още веднъж, че
преди милиони години Антарк-
тика е имала вечнозелена расти-
телна покривка, чиито останки
са запечатани в скалния летопис.
Заснемането на ледената
повърхност с дрон от физика
Олег Василев представя фо-
тограметричен модел на ледни-
ците на остров Ливингстън за
следене на тяхното движение и
определянето на степента на
затопляне на климата в Западна
Антарктида.
Гл. ас. Милка Елшишка откри-
ва много нови представители
нематоди (кръгли червеи) в зам-
ръзналата почва (пермафрост).
Тяхното изучаване ще позволи да
се определи адаптацията на тези
безгръбначни към климатичните
промени. Проф. Николай Цан-
ков изследва промените, които
настъпват в кожата в суровия
антарктически климат, и тяхна-
та профилактика.
Всъщност повечето учас-
тници в експедицията са с
научни степени, всички са с по
няколко специалности, имат и
допълнителни умения. Борислав
Александров е учил и във военно-
морско училище и е пътувал като
помощник-капитан, друг е пилот
и шампион по рали, лекарят е и
алпинист и т. н.
БИРА В БАЗАТА
Борислав Александров, или
Боби, както приятелите му го
наричат, разказва и за живота в
българската полярна база на 200
км от полярния кръг. Хранят се с
това, което са си купили на кон-
тинента, преди да отпътуват за
Антарктида. Готвят на смени.
Който не умее, чиракува на по-оп-
итните. Нямат право на никакви
местни ресурси – дори риба не мо-
гат да си ловят, защото е резер-
ват. Но пък успели да си сварят
бира в базата. В лошо време може
да стоят затворени в стаите с
дни. Но никога не се карат – явно
широката ледена шир прекроява
на широко хората там.
Доц. Александров си спомня:
„Когато отидох на Антарктида
за първи път преди 20 г., в базата
нямаше нито ток, нито вода.
Беше само една малка къщичка.
Сега къщите са три. И като ло-
гистика вече е много по-добре.
Цели 8 часа в денонощието има
ток, осигурява го нафтов гене-
ратор. Има и слънчеви батерии,
но и с тях мощността не стига
примерно за духащи печки. Но
девет градуса в стаята е една
перфектна температура!“
А ако нещо се случи, след колко
часа се получава помощ? „Ако
времето позволява и има кой да
плати да тръгне кораб с верто-
лет на борда или военен самолет,
при добра организация може
би за десетина часа ще дойде
помощ. Затова е желателно по-
лярникът да е съвършено здрав,
даже апендиксът му трябва да е
изваден“, обяснява Александров
и държи да наблегне на взаимо-
помощта между полярниците
от международната общност.
Като пример дава логистичната
подкрепа, която нашите по-
лучават тази година. Бразилци
безплатно ги превозват с това-
рен самолет „Херкулес 130“. Той
каца на остров Кинг Джордж в
Антарктида, проблемът е, че не
може да излети веднага обратно,
защото пистата, която не е
бетон, се размеква. Трябва пак
да замръзне. Затова бразилските
пилоти прекарват една нощ на
острова, преди да си тръгнат от
Антарктида. Неведнъж пък пор-
тугалците връщат българите
от Кинг Джордж до континента
с реактивен самолет.
ПИНГВИНИ
И ТЮЛЕНИ
Според доц. Александров
само който не е бил на Антарк-
тида може да твърди, че там
природата е еднообразна. Илю-
зия е и че е тихо. „На Антарк-
тида няма тишина – постоянно
нещо скърца, ледът се пука, пада,
птици крещят...“
Най-близо до българската
база се срещат по три породи
50-метров кабел свързва датчика с брега.
пингвини и тюлени. Едрите
морски бозайници не се страху-
ват от хората – многократно
ги превъзхождат по сила. А ако
човек е неподвижен, пингвинът
може да се престраши и да иде до
него. Господар на антарктиче-
ското небе пък е най-големият
представител на хищните пти-
ци – скуа (гигантски орелетник)
с размах на крилете към 2 метра.
Питаме доц. Александров кое
го кара постоянно да се връща на
Антарктида. „Не знам...“, чест-
но казва той. И си спомня как,
като се прибрал след първото си
ходене там, дълго сънувал снега.
А като бил буден, търсел зелено-
то, цвета.
След кратко замисляне до-
пълва: „Не са много хората,
които искат да си рискуват
живота, да работят без пари
и с месеци да са далече от се-
мействата си. За да го правиш,
трябва да си много мотивиран.
Никой българин никога не е по-
лучил заплата за престоя и тру-
да си на Антарктида.“
Април 2018 / Списание ОСЕМ 67
 ЖИВИЯТ КОСМОС

Летяща риба
(Exocoetus volitans)

68 Списание ОСЕМ / Април 2018

Летците
без криле
Някои риби могат
да прелетят сто метра,
а летящите катерици –
до 40. Кои други животни
освен птиците
покоряват небесата?

Проф. Златозар Боев, Национален природонаучен музей – БАН

илюстрации Георги Пчеларов

Април 2018 / Списание ОСЕМ 69

 ЖИВИЯТ КОСМОС

Да си признаем веднага: няма безкрили летци! Крилата са задължителна

структура в активно летящото тяло. Те осигуряват повърхността, с
която се загребва въздухът, и чрез изтласкване напред тялото извърш-
ва постъпателно движение. Те са и повърхност, чрез която може да става
пасивният полет - планирането, за което понякога дори не е необходимо
извършването на мускулна работа. За пасивния полет обаче природата
е била по-изобретателна, там разнообразието на полетните повърхно-
сти е голямо. Така стигаме до летящите риби, летящите жаби, летящата
змия, летящия дракон... именно тези безкрили пилоти, които ще предста-
вим на следващите редове.

С
транно приспособление в борбата за
живот са развили т.нар. летящи риби
от семейство Exocoetidae. Полетът
при тях не е средство за нападение, а
за защита. Те са около 70 вида и при-
надлежат към разреда на зарганоподобните риби
(Beloniformes), от които в Черно море се среща
обикновеният зарган, наричан още морска бекаса
(Belone belone).
Летящите риби са разпространени главно в
тропичните води на всички океани, в Черно море
например не навлизат. Един от най-добрите летци
в тази група е двукрилата летяща риба (Exocoetus
volitans). При попътен вятър за 10-15 секунди тя
може да прелети над 100 метра! Така избягва пре-
следващите я във водата хищни риби. На дължина
достига 18 см. Планиращият полет се извършва с
помощта на силно развитите гръдни перки, които
използва като крила. Живее на малки ята. Корем-
ната половина на опашния плавник е по-дълга, с нея
рибата продължава да набира скорост, дори кога-
то тялото е над водната повърхност.
СВАТБАТА НА ЖАБАТА
Планиращият полет се е оказал важно приспо-
собление и за т.нар. летящи жаби (род Rhacophorus).
Те обитават влажните гори в Южна и Югоизточна
Азия и Япония и наброяват 18 вида. Техни „крила“ са
опъваните по време на полета им тънки кожести
ципи между пръстите на краката. При най-едрите
общата им повърхност е около 20 см2. Като скочат
от някое високо дърво и разперят пръстите на
краката си, с планиране могат да прелетят до 12 м,
напълно достатъчно, за да се спасят от издебнала-
та ги змия или друг неприятел. В ярката им окраска
обикновено преобладава зеленото. Тези жабки са
интересни и с още нещо. Мъжките при японската
летяща жаба (Rhacophorus schlegelii) са по-дребни
и през „сватбения“ период се залавят за гърба на
женската и докато не изпълнят задълженията си, не
слизат оттам. При някои видове женските поемат
друг товар: носят на корема си полепналите си яйца
и докато не станат на попови лъжички, годни за
самостоятелен живот, не ги изоставят.

70 Списание ОСЕМ / Април 2018

Яванска летяща жаба
(Rhacophorus reinwaldtii)

Април 2018 / Списание ОСЕМ 71

 ЖИВИЯТ КОСМОС
На малцина е известно, но има дори... летящи
змии! Един от реализираните абсурди на природата,
хем пълзи - хем лети! Отнася се към рода на пъст-
рите дървесни змии (Chrysopelea) от Югоизточна
Азия, Малайзия и Филипините. Научното ù название
е Chrysopelea ornata. И тя е дървесен обитател,
дълга е до 1,5 м и е активна през деня. Храни се с дър-
весни жабки, гущерчета и птици. Напада и яйцата,
и малките им в гнездата.
Преди да „полети“, се навива на плътна спирала
около някой клон, с рязко, мигновено движение раз-
мотава тялото си и така се изхвърля във въздуха.
Полетът ù вече е започнал и за да не бъде просто
едно свободно падане, змията сплесква тялото си в
гръбно-коремно направление и така загребва въздух,
което забавя падането. Като маневрира умело,
летящата змия извършва своя елегантен планиращ
полет. От 15 м височина може да прелети на раз-
стояние 6,5 м. В рода Chrysopelea има 6 вида, всич-
ките разпространени в Южна и Югоизточна Азия,
но само летящата е дръзнала понякога да изостави
пълзенето заради въздуха.
Дребен дракон
Летящият дракон (Draco volans) е удиви-
телно, но също и дребно животинче. Но първо
нека уточним, такова животно - дракон, в при-
родата няма! Драконът е митично същество.
72 Списание ОСЕМ / Април 2018
Въпросният вид, макар да звучи страховито...
всъщност си е просто едно симпатично гущер-
че! То планира с опънатата между предните и
задните крачка сгъваема кожеста ципа, поддър-
жана от между 5 и 7 кожни оребрения. На дължи-
на достига до 40 см. За да икономисва височина
при полета, летящият дракон скача под ъгъл
от 20-30 о спрямо хоризонта. Така, разперил
своите „крилца“, прелита до 30 метра - разсто-
яние, около 100 пъти надвишаващо дължината
на собственото му тяло!
Храни се с дребни, бавнопълзящи насекоми,
охлювчета, многоножки, паяци и др. В рода Draco
са известни 42 вида, всичките летящи. Разпрос-
транени са в Югозападна Азия и някои от архи-
пелазите в района, както и в Южна Индия.
Летящите гекони от род Ptychozoon имат
ципести лапички и ветрило на опашката, с кои-
то могат да планират. Разпространени са също
в Югоизточна Азия.
Индо-малайският широкоопашат гекон (Pt.
kuhlii) има допълнителни ципести повърхности
отстрани на главата, на предните и задните си
крайници. Дълъг е до 20 см и може да преодолее с
парашутиращия си полет 5 и дори повече метра.
Макар и с доста по-скромни възможности, афри-
канският синьоопашат дървесен гущер (Holaspis
guentheri) е друг хвърчащ представител на „пъл-
зящите“ влечуги!
Катериците
на Супермен

Pteromys е само един от 16-те рода на летящите

катерици (Pteromyini). Те събират 45 вида гризачи,
всичките специализирани за планиращ полет сред
горите на умерения и тропическия пояс. В Европа
сибирската (руска) летяща катерица (Pteromys
volans) се среща на изток от линията Москва -
Киев. Тя е дребно зверче, външно сходна с катерици-
те (семейство Sciuridae), към които се причислява.
Размерите им варират от 7 до 58 сантиметра.
Всички са дървесни обитатели и от високите
корони на дърветата разпъват кожната си гънка
отстрани на тялото - между предните и задните
крайници. Имат нощна активност, а северните
видове изпадат в зимен сън. Крият се в дървесни
дупки и се хранят със семена, плодове и пъпки на
горски растения. Сибирската летяща катерица е
дълга до 30 см, 13 от които се падат на опашката.
Тежи до 205 г и ражда до 4 малки. Може да прелети
до 40 метра... над 11 пъти по-малко от полета на
гигантската летяща катерица (Petaurista elegans),
която прелита до 454!
Представителите на още едно семейство от
гризачите - люспоопашатите (или шипоопашати)
катерици (Anomaluridae), са овладели планиращия Малайски летящ гекон
полет. Сред неговите 7 вида, групирани в 3 рода, (Ptychozoon kuhlii)

Април 2018 / Списание ОСЕМ 73

 ЖИВИЯТ КОСМОС

Захарна торбеста летяща катерица

(Petaurus breviceps)

74 Списание ОСЕМ / Април 2018

има и един (нелетящата люспоопашата катерица
Zenkerella insignis), който вторично е загубил лета-
телните си кожни гънки и не може да лети. Иначе
тези гризачи се срещат в горите на Западна и Цен-
трална Африка.
Подобен начин на летене имат кожокрилите
бозайници (разред Dermoptera). Тази интересна група
е произлязла през палеоцена от древни насекомоядни
бозайници. Останките им са известни от късен пале-
оцен и ранен еоцен от находища в Северна Америка.
До днес са оцелели само 2 вида, и двата се отнасят
към рода Cynocephalus и са разпространени на „другия
край“ на Земята - в Югоизточна Азия и прилежащи-
те острови. Във връзка с полета им върху гръдната
кост се образува кил, подобен на този при летящите
птици. Наричат се още кагуани или летящи лемури,
те са нощни животни и макар че тежат до 1,750 кг,
прелитат до 60 м чрез планиращ полет. Малайският
кагуан (Cynocephalus variegatus) е дълъг до 42 см, а
филипинският (Cynocephalus volans) - до 38. Докумен-
тиран е случай, когато малайски кагуан прелетял 136
метра, като загубил само 12 във височина.
Кагуаните имат съвършено стереоскопично
зрение, отлично виждат и през нощта. Въпреки че
са добри планьори, те са съвършено безпомощни на
твърдата земя, където са бавноподвижни и не мо-
гат да излетят.
Летящият кускус
Не само плацентните бозайници имат патен-
та за планиращ полет. Почти аналогични форми
еволюцията е създала и сред торбестите. Подобен
„конструктивен план“ тя използвала, за да вдигне
във въздуха цяло едно семейство, днес наброява-
що 3 рода и 11 вида - това на летящите посуми или
торбестите летящи катерици (Petauridae) от
Австралия, Тасмания, Нова Гвинея и прилежащите
им острови. Всички те външно приличат много на
европейската летяща катерица.
Сред семейството на пръстенчатоопашатите
кускуси (Pseudocheiridae) рекордьор е гигантски-
ят летящ кускус или гигантският летящ посум
(Petauroides volans), който с планиращия си полет
от дърво на дърво пренася на гърба си своите малки.
Дори натоварен със скъпоценния си товар, чрез пла-
ниращата повърхност на кожните си гънки между
предните и задните си крака той преодолява до 70-
100 м. Телцето на възрастното животно е дълго до
25 см, а ловката му опашка - до 50. С нея то се залавя
за клоните, увисва и я използва като 5-и хватателен
крайник. Това зверче е растителноядно и преживява
от дървесните цветове и пъпки.
Навярно добихте представа за невероятната
изобретателност на природата в тази интересна
област. В колко различни групи животни и по колко
разнообразни начини тя се е борила с гравитацията,
за да осигури придвижването по въздуха на своите
творения! Разказахме само за някои от тях, които,
без да размахват крила като птиците, прилепите
и насекомите, са усвоили полета, макар и планиращ,
но много често – спасяващ живота...
Април 2018 / Списание ОСЕМ 75
 MOЯТА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ

Дълги години тайната, пазена в рода на Лидия Пугачова, се разказва като приказка. Парче
по парче семейната история се разкрива пред нея първоначално под формата на разкази
преди сън. Но след като получава в наследство специални предмети, пазени през поколени-
ята по женска линия, обредите, изглеждащи като игра в детството, изведнъж се явяват
като нещо много по-дълбоко пред очите на нашата събеседничка. В разказа на Лидия Вла-
димировна Пугачова, наричана още Лейля, ще се преплетат истории за владетелската ди-
настия Дуло, богомилството и житието на първата руска светица. Защото семейната
памет предава, че жените в рода на Лидия са преки потомки на княгиня Олга Прекрасна.

Наследството
на Олга Прекрасна
Лидия Пугачова получава
от майка си тайни сребърни
скрижали, които рисуват
историята на нейните предци,
сред които са... св. Олга и
владетелите от рода Дуло

Любляна Ковачева, снимки Владимир Мачоков

76 Списание ОСЕМ / Април 2018

Април 2018 / Списание ОСЕМ 77
 МОЯТА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ
К
иевската княгиня, живяла през X в.,
е оставила траен спомен в съзна-
нието на руския народ. Красотата,
мъдростта и силната `и християнска
вяра се предават в сказания и легенди,
но за историческата личност говорят само някол-
ко оскъдни летописа.
Исторически преглед
Съществуват различни версии за произхода,
името и първоначалната религия, която е изповяд-
вала княгинята, управлявала Киев от 945 до 969 г.
(като регент на сина си). Сигурно е обаче, че Олга
е сред първите светии, канонизирана през 1547 г. и
обявена за блажена, паметта `и се чества на 11 юли.
Отдава се голямо значение на ролята `и за христи-
янизирането на Киевска Рус и земите във владение
на нейния син Светослав, впоследствие наследени
от внука `и Владимир I, също признат от православ-
ната църква за светец.
Според варяжката теза (варягите са скандинав-
78 Списание ОСЕМ / Април 2018
ски племена, които са се придвижвали от терито-
рията на днешните шведски земи към Киев) Олга е
родом от град Псков, Северозападна Русия. Според
едни източници тя е от княжески род, според други
– от бедно семейство. Смята се, че била езичница с
името Хелга. Омъжена е от княз Олег за Игор, ста-
нал впоследствие владетел на Киевската Рус. След
като княз Игор пада убит от древлянския народ
(източнославянско племе, населяващо крайбрежия-
та на Днепър), Олга отмъщава за гибелта му и по-
ема управлението, докато нейният син Светослав
стане пълнолетен.
Съществува и хипотеза, че Олга е българска
княгиня. В „Родословец русских князьей“, наричан
и „Государев родословец“ от ХV в., е записано бук-
вално: „Игор взе жена от българите, която за него
бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много“. А в
„Повѣсть времяньныхъ лѣтъ“ – руска летопис, съста-
вена от монаха Нестор в 1113 г., пише, че княгинята
е доведена през 903 г. с името Елена. Наречена е Олга
в чест на княза, който я избира за невяста на княз
Игор. Проучванията на големия обществен деятел,
писател и етнограф Стоян Чилингиров също водят
към предположението, че княгинята е българка, дъ-
Една от
сребърните
пластини, за
които Лидия
разказва
щеря на княз Владимир Расате, първородния син на
Борис I. Харесана е от Олег – дясната ръка на княз
Игор, тъй като е царска дъщеря, при това на една
от трите най-големи сили в Европа по това време.
Тази теория се свързва и с вярването, че Елена
е била християнка още преди да се омъжи за Игор.
Но точно тук възниква основната критика – спо-
ред Емил Михайлов в началото на Х в. няма съби-
тия, които да допуснат хипотезата за възможен
брак между християнка и руски езически княз. Друг
момент, който я оспорва, е свързан с отмъщени-
ето на Олга. След като древляните убиват княз
Игор, жена му кърваво отвръща съгласно езиче-
ските обичаи. Освен това в различни източници
е описано как тя приема християнството доста
по-късно, вече като киевска княгиня, като лично
отива в Константинопол. Спорна е само година-
та. Но тук отново се намесва българската следа.
Първо, защото тя е кръстена като Елена и вто-
ро, защото в придружаващата я делегация е имало
български свещеници.
В житията на светците, преведени на български
от църковнославянския текст на „Четьи-Минеи“
от св. Димитрий Ростовски, е записано, че 20 годи-
ни след смъртта на Олга нейният внук Владимир се
покръстил и продължил започнатото от княгинята
християнизиране на страната. Построил каменна
църква в прослава на Пресвета Богородица и там
въвел с големи почести мощите на Олга (непокът-
нати, нетленни и благоуханни), които чудодейно
церяли молещите се. През монголското нашествие
мощите били съхранени от набези под пода на църк-
вата и според преданието през ХVII в. ги открил Пе-
тър Могила, но през ХVIII в. те отново били скрити
на неизвестно място...
Наследниците
По-различен поглед обаче дава израсналата в Ка-
захстан Лидия Пугачова. Дълги години тя е подгот-
вяна от своята баба за изпълнението на тайнствен
обред, който ще сбъдне пророчеството на св. Олга,
направено преди повече от хиляда години: „Открих
в сребърни пластини, които ми бяха предадени пре-
ди 17 години, че съм потомка по майчина линия на
княгиня Олга Прекрасна. И на рода Дуло, част от
който е самата св. Олга. Получих саркофаг, в който
са запазени останките на светицата, заедно със сре-
Открих
в сребърни
пластини, които ми
бяха предадени преди
17 години, че съм
потомка по майчина
линия на княгиня
Олга Прекрасна.
И на рода Дуло.
бърни скрижали. Върху тях е записана автентичната
история не само за произхода на светицата и нейния
живот, но и за историята на българския народ.“
Лидия споделя, че нейният род дълги години се
местел от място на място, за да запази ценните
артефакти, които тя получава от майка си Таисия.
Както гласи традицията: „В продължение на хиляда
години наследството се е предавало от майка на дъ-
щеря през поколенията“ – споделя Пугачова.
Бабата на Лидия `и разказва, докато тя е малко
дете, за наследството, което ще получи, за обреди-
те, които някой ден ще трябва да прави. „Майка ми
се боеше от обществото, от системата, в която
живеехме тогава. Искаше да бъдем нормални и да се
вписваме в заобикалящия ни свят. Такава бе полити-
ческата ситуация, съвсем не се гледаше с добро око
на миналото, на царската история. Винаги се кри-
ехме, приказките за владетели не стояха на дневен
ред. И въпреки това баба ми винаги говореше за ва-
жните неща. От нея научих историята на българи-
те не като народ, а като духовно звание. На българи-
те е възложена много важна мисия, която предстои
да изпълнят, и аз ще имам много важна роля в това.“
Малката царица
Разговорите за царственото минало и бъде-
щата мисия на Лидия се превръщат в тайна между
нея и баба `и. През детството си Пугачова води два
Април 2018 / Списание ОСЕМ 79
 МОЯТА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ
Оказа се, че
от стотици
години моят род е
охраняван от тях.
Те са следели, следят
и днес за запазване
чистотата на
кръвната линия.
паралелни живота, единият е този навън, другият:
обвитият в приказност свят на дома. „Когато ся-
дах, баба ми правеше забележка да внимавам как
стоя, защото съм длъжна да съм изправена като ца-
рица на своя трон.“
Пред очите на малкото момиче се преплитат
образите на владетели и царствени ритуали, тя
слуша в захлас разказите на своята баба, която я на-
ставлява: „Княгиня Олга Прекрасна обичала своя на-
род, казваше тя, и все ми повтаряше, че най-важно-
то нещо в една държава е народът. Без народ няма
нито Бог, нито цар, нито религия, нито държава.
Ако народът живее в благоденствие, тогава и вла-
детелят живее добре. Това са двете страни на една
и съща монета. Чудех се да не би аз да съм царят, а тя
отговаряше: „да, ти си“. И двете жени продължава-
ли да си играят, както си спомня Лидия.
След като тръгва на училище, ситуацията не е
розова. „Всички се държаха с мен като с враг на на-
рода. Такива бяха годините. Казваха, че сме неблаго-
надеждни. Даже имах една случка, която щеше да ни
издаде. Ударих един съученик, защото каза, че майка
ми и баща ми създавали проблеми, понеже са князе. И
тогава не се сдържах, отвърнах му, че аз не съм кня-
гиня, а царица.“
Случката не остава незабелязана. Учителката
отвежда Лидия при директора: „Замълчах, защото
знаех, че мога само да влоша нещата. Била съм 3-и
или 4-и клас. Майка ми, като дойде в училище, някак
успя да замаже положението. Обясни им, че имам бо-
гато въображение и че ми разказва приказки вечер,
защото не мога да заспя.“
80 Списание ОСЕМ / Април 2018
Тайнствата
Въпреки нежеланието на майка `и Таисия да се
говори за семейната традиция, Лидия си спомня,
че тя стриктно е извършвала тайнствата. „Има-
ше специална обредна корона, която си слагаше за
ранната молитва. Още преди изгрев `и носех вода да
си умие лицето и след това тя сядаше на трона и
започваше да чете.“
Минават години, приказките изчезват. Лидия
навлиза във водовъртежа на възрастните, има соб-
ствено семейство и грижи далеч от детството, в
Украйна. Но след като баба `и се разболява тежко,
мистичността навлиза отново в живота `и. „Ко-
гато отидох да я видя в Казахстан, тя се обърна с
думите: „Давам ти този царски пръстен, той не е
обикновен, през него ще видиш трон. Това, което
помниш, не е приказка, нито измислица. Един ден ще
разбереш всичко. Дай ми дума, че никога няма да се
откажеш от онова, което ще узнаеш.“
Преди да се спомине, бабата на Лидия `и предава
заедно със специалния пръстен и един шал. „Толкова
беше стар, че вече се разпадаше“ – допълва Лидия.
„Бях объркана. Дори не смятах, че това е истина,
не се отнесох сериозно към всичко. Разбирах, че сме
князе, но каква точно отговорност се криеше зад
това и какво се очакваше от мен, не знаех. Помня,
че попитах баба ми дали е толкова важно да бъдем
християни, а тя ми отвърна, че по-важното е да
сме добри хора, а знанието ще достигне скоро до
мен. Онова знание на хората, живели в предхристи-
янско време. Тогава разбрах, че ще дойде момент,
когато народът ще се нуждае от мен и аз нося огро-
мна отговорност.“
Пугачова наследява обредна корона и саркофаг (на
снимката вдясно), където по думите `и се съхраняват
останките на св. Олга заедно с ковани сребърни плас-
тини, изписани на обла глаголица: „Първоначално ми-
слех, че това е стар руски, но всъщност е български. И
първите думи са обръщение: „дъще моя“.
В спомените на Лидия изниква първото `и посеще-
ние в България, когато е на 11 години. Двете с майка
`и отиват при Ванга, за да получат помощ. Братът
на Лидия, тогава на 9 месеца, се разболява и никой
не може да каже каква е причината. Ярък спомен от
срещата с пророчицата са думите, които тя от-
правя към майка `и: „Знаеш какво се изисква от теб,
а защо не го правиш?“. Накрая се случва необичайно-
то: „Стоях като вкаменена, толкова се впечатлих
от присъствието на Ванга. Като си тръгвахме, две-
те с майка ми се хванаха за ръцете и пророчицата `и
каза – „Пази я, да не я загубиш, защото България ще
започне с нея.“
Пазителите
След като получава наследството, Лидия си
спомня за думите на Ванга и картината започва да
се изяснява. „Бях взела квартира под наем в Киев и
една сутрин се звънна. Не очаквах никого. Стигнах
до вратата, погледнах през шпионката и какво да
видя... сякаш там стоеше Иисус Христос – в черни
одежди, с кръст и гъста брада – такъв, какъвто съм
го виждала изографисан на иконите. Отскочих назад
и притеснено попитах кой е. От другата страна ми
се отговори само „тук съм аз“. Гласът ми се стори
благ и отворих. Пред прага ми стояха не един човек,
а 12 души... С голяма почуда ги попитах какво тър-
сят. „Теб търсим – ми отговори приличащият на
монах мъж, – ти си ни нужна. Дойдохме да видим ти
ли си тази, която търсим, или не.“
Лидия смята, че това е някаква шега и всеки
момент ще разбере, че всичко е инсценировка. „По-
каних ги на чай в тясната кухничка и едвам събрах
всички тези 12 човека. Разпитаха ме за семейството
ми и казаха, че имам важно наследство. Най-младият
от тях ми подаде поднос с вкусни плодове. Сложих ги
на масата и го целунах по бузата, какъвто е нашият
обичай, а той се свлече и припадна. Тъкмо го свестих,
но щом отвори очи и ме видя, припадна отново.“
Мъжете обяснили на Лидия, че са дошли от бъл-
гарския манастир „Киприян“. „След тази среща пи-
тах и разпитвах за този манастир, но така и не раз-
брах къде се намира“ – припомня си за необичайната
случка Лидия.
Малко преди да тръгнат, най-възрастният сред
монасите поглежда младата жена и `и казва, че тя е
онази, която търсят. Лидия ги изпраща, надявайки
се, че няма да се върнат: „Но те всяка сутрин ми но-
сеха поднос с екзотични и вкусни плодове и се гриже-
ха за мен“ – разказва още тя.
Необичайните посещения в дома на Лидия про-
дължават, прииждат монаси от Беларус и старо-
верци от различни краища на Русия. „Отнасях се към
тях с голямо уважение и въпреки всичко не разбирах
какво искат от мен. Затова се обърнах към майка
ми. Тя ми сподели, че имаме родова тайна и е дошло
времето да ми я разкрие.“ От Алма Ата в Кривойрог
Април 2018 / Списание ОСЕМ 81
 МОЯТА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ
(Украйна) Таисия отива при дъщеря си и `и донася
разказа за тъмната страна от семейната исто-
рия - по някаква неясна причина в рода тегне не-
щастие. Един след друг мъжете умирали при не-
лепи обстоятелства, сякаш нещо ги унищожава.
Прокобата не подминала дори брата на Лидия,
който също е убит.
Затова Таисия заминава при дъщеря си. Но мал-
ко след преместването и скръбта от скорошната
смърт на сина `и тя получава инфаркт. В болницата
Лидия за пръв път узнава, че хората, които са били
винаги край семейството им, не са роднини, а па-
зители. „Оказа се, че от стотици години моят род
е охраняван от тях. Те са следели, следят и днес за
запазване чистотата на кръвната линия. Едно от
задължителните условия е да се сключват бракове
между северното и южното разклонение на рода.
Пророчеството за Олгините дъщери е, че ще живе-
ят сред народа, а не в дворци, и ще изпълняват древ-
ния обред, като се молят за народа всяка сутрин.
Бях в шок. Благодарение на децата си виждах, че не
съм се побъркала, защото те потвърждаваха това,
което самата аз чувах“ – припомня си Лидия.
Разгадаване на завета
Преминаването през всички необичайни съби-
тия подтиква Лидия да се освободи от бремето на
наследството. Тя се обръща към Киево-Печорската
лавра, за да им предостави артефактите, заедно с
мощите на светицата. Отговорът обаче е уклон-
чив. „Твърдяха, че нямам никакви доказателства, че
наследството ми е свързано с Олга, и е невъзможно
да се направи ДНК анализ. Но самото доказател-
ство, което имах, бяха сребърните пластини, там
е записано родословното дърво и цялата история.
Сега, като се замисля, те се страхуваха от някакво
разобличение на теориите за Олга, които са градени
през всички тези години.“
Но ако сред клира няма интерес, то не е така за
изследователите, които искат да разгадаят посла-
нието на предметите. „Обръщах се към изследова-
тели, но целта им беше да приведат фактите към
официалната версия. Искаха да натъкмят релик-
вите към общоприетата история. Един историк
дори реши, че разказвам небивалици, а после се осъз-
на и започна да се пазари, че ако аз не се занимавам с
82 Списание ОСЕМ / Април 2018
тяхната история, и те няма да се месят в моята.
Затова се захванах лично с изследването. Трябваше
да преведа пластините, опитах се сама да науча
глаголицата. Руският историк и археолог Гриневич
ми показа как се подхожда към разшифроването на
текстовете. Оказа се, че е запазено много важно
космологическо послание от древните, изписано
върху страните на саркофага с кръгла глаголица.
Сред надписите разчетохме: „Тук почива тази, ко-
ято пази своя народ, и ако някой дръзне да я обезпо-
кои, ще го застигне скръбта.“
Образът на Олга
По думите на Лидия върху пластините е запи-
сана цялата автентична история на Олга, нейният
произход и живот. Така от притежаваните семей-
ни реликви изплуват съвършено различни данни от
тези, познати на официалната историография.
Ето какво гласят предадените `и в наследство
скрижали.
Майката на Олга е Алжена (Елена), най-голямата
дъщеря на Владимир Расате, внучка на Богорис, как-
то e записан в пластините цар Борис. Всички те са
наследници на рода Дуло. Алжена се омъжила за княз
от русичите или русите, наречен Волга или Олег, на
него тя кръстила своята дъщеря. Но 8 месеца след
раждането Алжена починала. След смъртта на съ-
пругата си Олег не се оженил втори път, а приютил
дойка, която се заела с грижите за бъдещата княги-
ня. Тази жена не получила титла, но заживяла заедно
със собствените си деца и малката Олга. Майчината
ласка идвала от дойката, а под опеката на баща си
княгинята израснала, държейки меч в ръка.
Чистата кръв
Лидия разказва за важния закон за българи и руси –
когато мъж овдовее, той може да вземе за жена също
вдовица, но никога не трябва да създава потомство
с нея. „Смятало се е, че подобен съюз омърсява кръв-
ната линия и жена, която е била вече с един мъж,
няма как да приеме духа и наследството на друг,
така се нарушава родовата памет. Затова хипоте-
зите за многоженството в рода на Олга са неверни.
Теориите, че Владимир, синът на Светослав и внук
на Олга, имал много наложници, или че баща му също
имал много жени, са неверни, защото и двамата
спазвали строго закона. Историята на Светослав
според пластините е следната. Негова съпруга била
Предслава, дъщерята на Мал или Малюта, древлян-
ския владетел. Ако погледнем още по-назад, ще ви-
дим различната история и за Владимир Расате. Това,
че се е оженил за Анна Константинополска и загубил
зрението си, задето не приел християнството, са
отново неверни неща. Но никой няма да иска да се
откаже от изписаните дисертации и исторически
трудове“ – разпалено споделя Лидия.
Разказ от скрижалите
През 946 г. княз Игор е убит от древляните.
След смъртта му Олга навлиза в техните земи. При
пристигането си на р. Уж (Украйна) нарежда да из-
бутат огромни скални късове във водата и върху
тях да опънат шатра. Заръчва още на десния бряг
да построят параклис. По това време княгинята е
бременна с дъщеря си. „Според пластините, които
имам, Олга е имала общо 5 деца, но първите 3 не са
оцелели. Въпреки положението си Олга се подложила
на строг пост за 40 дни, за да получи помощ от Бог
и Той да `и даде отговори. Един от въпросите веро-
ятно е бил какво да прави, тъй като според северен
обичай след смъртта на княза жената е трябвало да
последва съпруга си в отвъдното.“
На 38-ия ден Олга поставила специална обредна
корона и призовала Господ. Всевишният разговарял
с нея, а всичко това го записал черноризецът Григо-
рий. Първо на брезови кори, после пренесъл истори-
ята върху ковани сребърни пластини. Приела Божия
завет в присъствието на черноризеца Григорий,
бързо потеглили по вода към Византия. Вечерта, до-
като били в лодката, тя родила, разказва Лидия.
Константин Багрянородни приел с почести Олга
в двореца, където била посрещната и от цар Симе-
он. Бъдещият български престолонаследник кръс-
тил дъщеря `и Светослава и се грижел за нея, докато
Олга укрепне. Усетила подкрепата на българския си
род, Олга се върнала в Киевска Рус. Така през време
на нейното управление Киевската Рус получава кул-
тура, Олга донася одухотворяването и обединява
племената в един общ народ.
Кой е черноризец Григорий, не става ясно, но Ли-
дия допуска, че може да е най-малкият син на Борис I,
брат на Симеон и Владимир Расате.
Оставеният завет
Според Лидия заветът, оставен от Олга, се крие
в записаната върху пластините история. Тя вярва,
че е дошло времето да се сбъдне едно от проро-
чествата, а именно - „българският народ да разчупи
лошата карма, която носи заради прогонването и
избиването на богомилите“. За целта трябва да се
извърши обред за възстановяването на родовата
памет на българския народ и русите. „От пласти-
ните знам, че русите и българите са двете основни
разклонения – северно и южно, на един и същи род.
Тези народи имат важен информационен код в кръв-
та, носители са на древния дух, който помни и знае.
От тези две основни разклонения зависи бъдещето
на България и не само. Основната ни задача е да си
спомним кои сме и откъде идваме, а това ще ни даде
свободата, ще ни съедини. Това е дарът от Бог.“
Лидия пристига у нас, за да съобщи за пророчест-
вото, което по думите `и е записано върху сребър-
ните пластини, получени в наследство: „Моята ми-
сия е да кажа на рода си, да предам това, което нося
като наследствено послание. Да разкажа на своя род
истината, защото Борис I не е извършил убийство-
то на болярските родове, той се е борил да направи
нашата църква независима. И това е само част от
цялата картина на потомците на Дуло...“
Майката на
Олга е Алжена
(Елена), най-голямата
дъщеря на Владимир
Расате, внучка на
цар Борис. Всички
те са наследници
на рода Дуло.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 83
 НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ

84 Списание ОСЕМ / Април 2018

 Тъжна
романтика
Изворът на Белоногата пази спомен за
красива легенда и безброй първи целувки
Женя Милчева, снимки Владимир Мачоков

Април 2018 / Списание ОСЕМ 85

 НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ
Какво е романтика? „Това, което пре-
дизвиква положителни емоции, припов-
дигнато, спокойно настроение“,
тълковният речник. А синонимният пред-
лага други думи със сходно значение -
чар, очарование, обаяние, вълшебство,
магия. Рядко се замисляме за определе-
нието на романтиката. Но безпогрешно
я разпознаваме. И най-често я свързва-
ме с любовта. Парадоксално, но не само
с щастливата, а и с несподелената или с
тази, завършила трагично. Спомнете си
Ромео и Жулиета – нима има по-роман-
тична и трагична история от тяхната?
86 Списание ОСЕМ / Април 2018
Р
омантичното пре-
живяване е нещо
много лично, едва
казва ли ще открием дес-
тинация, която да е
свързана с такива емоции за всич-
ки. Затова решихме да ви заведем
не на място със „застинало“
щастие, а на такова, което пази
легендата за една съдбовна любов,
станала жертва на отмъстите-
лен властник. За непречупена воля
и вярност в любовта, за които
една българска девойка плаща с
живота си.
Ще ви заведем на
Извора на Белоногата. Мястото,
вдъхновило Петко Р. Славейков
за една от най-силните поеми в
българската литература. Той я
написва през 1873 г., докато живее
в Харманли, където чува леген-
дарната история на недалечната
Акъ балдъръ чешмеси, както
навремето се е казвала чешмата,
наричана от българите Извор на
Белоногата или Герганина чешма.
Построена е в края на XVI век от
Сиавюш паша. Навремето край
нея той поставил три надписа
върху мрамор, най-дълго оцелял
този, който гласи: „Благодарение
на водата всяко нещо е живо.
Благотворителят почитания
Сиавюш паша. 1585.“
По същото време били по-
строени мост над Олудере, кер-
вансарай, джамия и хамам (баня),
отдавна изчезнали.
Между Харманли и село Би-
сер (по пътя за Любимец) има
отколешен спор за мястото на
извора, описан в поемата на дядо в сравнение с неговата власт,
Славейков. Харманли твърди, че но Гергана му казва, че Никола е
изворът е в неговото землище. В авторова бележ- всичко за нея. Везирът я заплашва,
На същото настоява и с. Бисер, ка преди началото на поемата че нейната воля няма значение,
което има претенциите да е Славейков уточнява, че тя е защото той є е господар. А смела-
наследник на село Бисерча, къ- по старо народно предание. То та българка му отвръща, че може
дето „в стари години, отколе, разказва за мома Гергана, която да е господар на живота є, но не
там се родила, живяла мамина сред момите била „кат бисер и на волята є и че без нея може
мила Гергана“. Не е ясно кой е между мъниста“. Тя се уговаря с да притежава само мъртвото є
прав в този спор, но чешмата първото си либе Никола на заран студено сърце. Смайва се везирът
така или иначе е по-близо до Хар- да се срещнат на извора, където с Гергана и с нейната вярност,
манли. На мястото є са правени тя ще му даде китката си. Вмес- нарежда да я възнаградят бога-
археологически разкопки, които то Никола обаче Гергана заварва то и да я пуснат, а на мястото
потвърждават, че е изградена в турския везир, който станува на извора да построят чешма.
края на XVI век. Но явно на това там с войската си. Тя налива Дюлгерите градят чешмата, но
място е кипял живот много по- вода и измива белите си нозе. в селото се разчува, че са вградили
отдавна, защото там е открита Турският везир се възторгва от в нея Гергана. Девойката залиня-
тракийска керамика от предрим- хубостта є и я пожелава. Започва ва и пада на легло. Никола є води
ската епоха, свидетелстваща за да я увещава да я вземе в харема всякакви лечители, но тя умира.
съществуването на селище още си. Предлага є всякакви изкуше- Цялото село тъжи за нея, всички
преди 2500 г. ния, но младата жена не се съгла- се събират да я изпратят в по-
Ще ви припомним накратко сява. Не иска да се раздели с мал- следния є път. (Още за вграждане-
за какво се разказва в поемата ката си градинка, със скромния си то на хора в строеж – виж карето
на дядо Славейков. (Целия є дом, със старите си родители и на стр. 90)
текст вижте на www.spisanie8. най-вече с първото си либе. Ве- Препрочетете поемата
bg/рубрики/6260.html) зирът възразява, че той е нищо „Изворът на Белоногата“ и ще

Април 2018 / Списание ОСЕМ 87

 НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ

установите, че продължава да
хваща за гърлото. Затова и ние
тръгнахме към чешмата с жела-
нието да видим мястото, къ-
дето се е разиграла драмата на
Гергана, изпълнена с романтика
и любов...

Изворът на Белоногата
Тип забележителност:
Романтично място.
Уникално с: Легендата за
построяването на чешмата,
която П. Р. Славейков претворява
във вълнуваща балада.
Не избирайте, ако: Не вярвате,
че романтиката може да е тъжна.
За колко дни: Един стига, но
има и още за гледане.
Настаняване: В Харманли
има няколко хотела, наблизо са
Хасково, Любимец и Свиленград.
Сезони: Всеки е подходящ,
обектът е достъпен постоянно,
но за предпочитане е да изберете
умерен сезон, защото лятото
НАОКОЛО
там е много горещо. Затова
най-добре е пролет или есен.
Колко е далеч: На около 248
км от София, 119 км от Пловдив,
343 км от Варна.
Как се стига дотам: По
магистрали - от „Тракия“ се
отбива по новата „Марица“.
Достъпност: Отбивката
от главния път към чешмата е
лоша, карайте бавно.
Цени: Хотелите в района са
с най-различни цени, нощувка
може да се намери и за 20-ина
лева на вечер на човек.
За връзка: сайт на
общината: www.harmanli.bg
На входа на градчето
има голям билборд с надпис „Хар-
манли – градът на Белоногата“,
но чешмата не е обозначена с
табели и понеже е встрани от
пътя за Любимец, лесно се про-
пуска. Подходът към нея е кален
изровен път. Това не е никакво
препятствие за изумруденосиня-
та ни Opel Grandland X– просто
още един сгоден случай да демон-
стрира предимствата на систе-
мата си 4Х4. (На магистралата
пък елегантно подбутва волана,
за да ни върне в пътя, когато
сме отпуснали хватката и сме
настъпили осевата линия.)
При построяването си преди
около 450 години чешмата била с
12 корита, 3 чучура, бели мраморни
колони и впечатлявала с архитек-
турата си. Днес нищо от това не
е останало. През 1958 г. Изворът

Х
арманли може да е изходен пункт към други забележителности на Белоногата е обявен за памет-
в Хасковския район. Не е много далече тракийската гробница ник на културата с национално зна-
край село Александрово с уникалните си стенописи. Струва чение, но явно има проблеми с под-
си да се посети и църквата в с. Узунджово, която първоначално е дръжката, защото вместо блясъка
била джамия. Край Свиленград е открито и най-ранното в Европа
ямно светилище, посветено на Богинята майка. Не е далече и на миналото посреща овехтял соц
тракийският кромлех - мегалитен паметник. Харманли може да е парк. На стела с керамично пано на
център за винарски туризъм в района на Сакар - там има няколко млада жена с менци е изписан откъс
винарски изби с уникални за България вина. от поемата, а срещу скромните
останки от чешмата се издига
ДРУГИ В ГРУПАТА статуя на Славейковата Гергана

Ч
итателите ни пратиха много и различни предложения. Някои
- българска девойка с цвете в ръка.
подчертаваха, че романтичните преживявания са твърде Единствен свидетел на старите
лични, но ако споделят мястото и то се пренасели, вече няма времена е грохнало разклонено дър-
да е романтично. Сред предложенията бяха Созопол, Синеморец, во. Водата от чешмата е бистра
Велико Търново с Царевец, ботаническата градина в двореца в
Балчик, заливът Болата, плажът на Варвара, резерватът Яйлата,
и сладка. Местните хора си я ха-
Рилските езера, Широка лъка, Златоград, Велинград, язовир „Въча“, ресват – идват с коли да пълнят
параклисът „Св. Йоан Летни“ над язовир „Пчелина“, Кюстендилско. туби и шишета.

88 Списание ОСЕМ / Април 2018

 НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ
Във въздуха витае
някаква магичност, някакво въл-
нение. Дребни цветчета са по-
никнали между плочките, някакво
пиле цвърчи в екстаз, а слънчев
лъч озарява лицето на статуята
и създава илюзията, че се усмихва.
Странни игри на светлината...
Като онези, заради които изглеж-
да, че Гергана е „там на чешмата
седнала, на месечинка да преде“.
И да мисли за любимия си Никола,
който не понесъл смъртта є и из-
чезнал завинаги от родното село.
Само тъжната мелодия на кавала
му, която се чувала отдалеч, поня-
кога напомняла за него.
В Харманли разбираме, че
май няма местна любовна исто-
рия, която да не е свързана с Из-
вора на Белоногата – чешмата
пази безброй спомени за първи
целувки. Слава богу, романтика-
та е жива.
90 Списание ОСЕМ / Април 2018
Вграждането
на сянката
В
някои краища на България строеж още се осве-
щава с кръвна жертва. Коли се кокошка или пе-
тел и с кръвта се пръскат основите. Тази не
твърде хуманна традиция е отглас от прастари вре-
мена, когато за успеха на строителното начинание
се е разчитало и на свръхестествена помощ. Като
пазители на сградата и гаранти за нейната устойчи-
вост са призовавани духовете на предците или други
добронамерени сили. В основите на неолитна сграда,
открита в столичния квартал „Слатина“, археолози-
те попадат на красив керамичен съд, съдържал храни
– строителна жертва. Под подовете на неолитни
жилища са откривани човешки скелети. Археолозите
умуват дали това не е странна погребална практика,
свързана с желанието за устойчивост на сградата.
Незнайно откога датират и преданията за вграж-
дане на човек или сянката му в нов градеж, та да е дър-
желив. Този мотив се среща във фолклора на всички
балкански народи, но и на много други места по света.
Идеята е, че така се осигурява дух покровител на сгра-

дата, който бди за нейната здравина. Тя е от времена-
та, когато строителните технологии и материали не
били толкова надеждни, че да гарантират устойчивост
на градежа при всякакви условия. Това тревожело и май-
сторите, и стопаните на сградата. Взиждането на жив
човек или сянката му се е възприемало като гаранция
за здравината на градежа. Не е изключено в далечното
минало заради това суеверие наистина в сградите да са
вграждани живи хора. По-късно човекът бил заменен със
сянката му. На някои места пък майсторите „му взема-
ли мярката“ – премервали с пръчка или въже ръста му и
вграждали „мярката“ в основите. Човекът заболявал,
залежавал се и в крайна сметка умирал.
И
до днес се носят легенди, че Кадин мост над
Струма (на снимката), Маринов мост край
Перущица и Дяволският мост край Ардино са
заздравени с човешка жертва. При събарянето на джа-
мията в Мадара в основите є е открит цял човешки
скелет. Изградена е на мястото на стара християнска
черква, тя пък – върху древно светилище. Дали в осно-
вите е взидан човек, или сградата случайно е попаднала
върху по-ранен гроб?
Как се вгражда човек, та нима някой би дал живота
си доброволно? По-скоро не. Преданията разказват за
това, че жертвата е вкарана насила в основите или,
както по-често се случва, е подмамена да влезе там.
Е
мблематични примери за сюжета с вграждането
са народните песни за троицата братя, които
градели град, и за майстор Манол и братята му,
които правели мост. Градежът падал – „деня го градят
по ясно слънце, нощя се сипе по месечина“. Страда про-
фесионалната им чест. Майсторите се принуждават да
прибягнат до крайност – човешката жертва. Нагова-
рят се да сложат в основите тази от съпругите, която
най-рано донесе храна на мъжа си. Естествено, трябва-
ло да пазят това в тайна от жените си. Двамата по-
възрастни братя обаче ги предупредили, само най-мал-
кият удържал на думата си и не казал нищо на младата
си невеста. Когато тя пристигнала първа на строежа,
сърцето му се късало от мъка, но пожертвал любовта
си, за да спаси професионалната чест. Излъгал я, че е из-
тървал венчалния си пръстен в основите и я помолил
да му го донесе. Когато младата жена влязла в градежа,
тримата бързо я зазидали вътре. Тя плачела и се молила
да я пуснат, но майсторите били непреклонни. Накрая
невестата измолила да оставят открити само гръдта
и очите є – да може да кърми и гледа малкото си дете.
Майчината любов засенчва дори трагичната смърт.
П. Р. Славейков не е единственият, който пре-
творява мотива за вграждането в „Изворът на Бе-
лоногата“. Използват го П. Ю. Тодоров в драмата
си „Зидари“ и Стоян Чилингиров в пиесата „Мос-
тът на река Струма“.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 91
 ИЗБРАНО

Дъхът на цветовете
CWETE
ГЛЕДАЙ
С РАЗУМА,
ВИЖДАЙ СЪС
СЪРЦЕТО,
ПОЧУВСТВАЙ
С ДУШАТА

Ш
евиците на
работилница
„Елантра“ са
сторени с дъха и духа на
вечността, запазен до
днес в чистите сърца и
умове на живелите по
нашите земи. История,
разказвана със сръчни-
те ръце на майстори
каменоделци и резбари.
Втъкана и везана с пъ-
строцветни нишки, за
да е около нас, с нас и
вътре в нас. В минути-
те на тишина, в забър-
зания ден, когато имаме
сетивата да я видим,
чуем и съпреживеем.

В МИНУТИТЕ
НА ТИШИНА
ЩЕ РАЗБЕРЕМ
ПОСЛАНИЯТА

92 Списание ОСЕМ / Април 2018

 ВОДА

М
айсторе- Бод по бод и кръстче
ните от по кръстче върху лена
работилница идват цветове и фор-
„Елантра“ шевици са ми. Интуитивно се
вдъхновени от автен- появяват фигурите,
тичните, запазени а багрите дават дъха
модели на Западна Бъл- им. Те всички сякаш се
гария. Вплетени са с движат, доближени
усет към хармонията, до структурата на
затова и не преповта- времето, земята и
рят буквално старите, вълните.
а предават по нов начин
символите и послания-
СЛЪНЦЕ
та от тях. Бродирани ЗВУЦИ,
са с вълнени конци върху
платно от лен и памук ФОРМИ,
и облечени от дървена
рамка. Нишките са вло- ЦВЕТОВЕ,
жени на машина, за да не
се втъче от настроени- РИТЪМ,
ята и емоциите, които
ръката на майстора
РИМА
може да донесе. Затова В 100 000
са чисти, а работата
по тях отнема часове. БОДА

РИМИ РЕКА

Ц ветовете на
шевиците ди-
шат. Първият и
основен, който се по-
явява, е червеният. За
работилница „Елантра“
той се е родил от чер-
ния и пази в себе си още
пет различни багри.
Платната са кантирани
от черни нишки, които
носят спокойствието
СЕГА в картината и така тя
звучи в много цветове.

Работилница „Елантра“,
Варна
e-mail: elantra@dir.bg
тел: 0888 783 316
www.elantra.net

Април 2018 / Списание ОСЕМ 93

 КАЛЕНДАР

възпети от народа,
в Плоещ (Румъния)
българската емигра-
„Прочул се Ильо вой- ция поставя пиесата
вода по тая гора зелена, „Ильо войвода“.
при тая вода студена: Участник е в 3 вой-
Ильо е юнак над юнак - ни и в двете български
не дава хайта да мине, легии в Белград, Ильо
не дава золум да бъде, не войвода не остава
дава обир да стане...“ чужд и на борбите на
Всички характерни други народи. Смятан
черти на хайдутите, е за голяма заплаха от
прославяни в народ- османската власт. За
ните песни, могат да това разбираме от
бъдат намерени в об- запазени документи,
раза на Ильо войвода, в които шпиони ин-
смятан за последния формират властта за
представител на хай- местоположението и
душкото движение. движението на войво-
120 години ни делят дата към сръбската
от неговата смърт. граница. Наредено е
Суровите мъже и тя да се следи изкъсо,
жени, приютени в а втора турска армия
прикритието на пла- в Шумен е вдигната
нинските лесове, най- на крак. Страхът, кой-
често губят живота то предизвиква Ильо
си в героична битка. войвода, отговаря и на
Размирният и опасен външния му вид - едър
начин на живот, кой- мъж с респектиращ
то Ильо войвода води поглед и внушително

Последният
до последно, обаче не въоръжение.
приключва по този Нетърпимостта
начин. Той доживява към насилието над

хайдутин
до дълбока старост, християнското насе-
напускайки света на ление кара войводата
92 години на 17 април да напусне родното с.
1898 г. Берово (днес град в ре-
Илия Марков публика Македония) и
Иво Владимиров (www.bulgarianhistory.org)
Попгеоргиев остава го отвежда като стра-
познат в българската жар в Рилския мана-
и македонската исто- стир. Там той има въз-
риография като дядо можността да срещне
Ильо войвода. Към просветени български
фамилията често се духовници, сред които
прибавя и Малешевски Неофит Рилски, както
- на месторождението и хайдути, търсещи
му, а за почернените убежище в манастира.
врагове войводата През 1838 г. войводата
е Кара Илия. Освен се завръща в Берово, за
че неговите дела са да се ожени и отдаде

94 Списание ОСЕМ / Април 2018

120 години | Смъртта на Ильо войвода | 17 април 1898 г.

на мирен живот. Но и Ниш. Ильо войвода е водата е на 80 години.

намерението му е В навечерието на сред малкото бъл- Но дядо Ильо отново
осуетено през 1850 г., сръбско-турския кон- гари, присъствали събира чета и се
когато убива Мехмед фликт (1860) хайду- на подписването на включва във военните
байрактар. Славата на тинът отново събира Санстефанския мирен действия.
народния закрилник се дружина и се пренася в договор, където е удос- Ильо войвода е до-
разраства, а четата Сърбия. Заедно с Пър- тоен с руски орден „за пирната точка между
му според различни вата българска легия храброст“. хайдутите и техните
източници достига до войводата участва в Македония остава наследници – комити-
300 души. Малешевско, щурма на Калемегдан откъсната от освобо- те на ВМОРО, които
Пиянец и Осоговската (Белградската кре- деното княжество по черпят от неговия
планина са арена на пост). Ильо се включва силата на Берлинския опит. Това е и послед-
юначните дела и при- с четата си и в след- конгрес. Затова вой- ната мисия в живота
критие при нужда. ващия сръбско-турски водата се включва в на легендарния войво-
Хатихумаюнът, сул- военен конфликт от Кресненско-разложко- да. Издъхва в Кюстен-
танският ферман от 1876 г. Този път там са то въстание от 1879 г., дил. На погребението
1856 г., целящ демокра- и синовете му – Нико- предвождайки чета по идва целият град...
тизация на Османска- ла и Иван. Въпреки че десния бряг на Струма.
та империя и гаранти- според кюстендилския През Сръбско-бъл-
ране на религиозните каймакамин Ильо вой- гарската война вой-
права в нея, е последван вода „сабя не го сече
от опит на властта да и куршум не го лови“,
се справи мирно и със хайдутинът е ранен
страшния българин. тежко край Делиград.
Скопският паша раз- Завинаги осакатява
решава на Ильо да носи хайдутската десница,
оръжие, а амнистията а героизмът му е въз-
е предадена на войвода- награден със сръбския
та от кюстендилския „татковски“ орден „за
митрополит Авксен- храброст“.
тий Велешки. Сянката Въпреки раната
на неговите дела обаче през следващата
е твърде дълга. След година войводата
завръщането в с. Беро- заминава за първия
во организират заговор освободен български
за убийството му и град Свищов. Свързва
войводата е принуден се с руската армия,
отново да бяга. Три го- получава чин капитан
дини по-късно родната и ръководи чета. Под-
му къща е разрушена, а помага ген. Гурко при
съпругата му е интер- превалянето на Стара
нирана в Кюстендил. планина. На 7 януари
Със строгото наблюде- 1878 г. Ильо тръгва
ние над семейството към малешевския край
му османците отново и установява там бъл-
целят да заловят гарска власт за около
войводата. Успяват 2 месеца. На 17 януари
да пленят 12 от четни- с дейното участие на
ците му и ги обесват войводата е освободен
публично в Кюстендил Кюстендил. Ильо Марков на старини

Април 2018 / Списание ОСЕМ 95

 УЛОВИ МИГА

96 Списание ОСЕМ / Април 2018

 Над
нещата
Явор Мичев поглежда
света от високо
и ни разкрива познати
места в нова светлина

Април 2018 / Списание ОСЕМ 97

 УЛОВИ МИГА

Извеждане на
плавателен съд от
пристанище Бургас

98 Списание ОСЕМ / Април 2018

 Явор Мичев е роден през 1975 г. в Русе. Завършва комуникационни технологии, но се влюбва във фотографията
още като ученик. Обича да улавя пейзажи, да вижда детайла в макро и репортажната фотография, но драстично
променя мащаба, като поглежда познатите места от друг ракурс. Отлита нависоко, а страстта му остава във
въздушните кадри, които първоначално прави от парапланер и мотоделтапланер, а вече зад гърба си има над 300
летателни часа с дрон. Първата му самостоятелна изложба е през 2006 г., следващата е през 2007 г. в Габрово, в
Дома на хумора и сатирата, неговите фотографии стават част от постоянната експозиция.

Нови очи

З
апочнах да се интересувам от фотография покрай
баща си. Тогава се снимаше на лента и го има-
ше онова особено чувство на неизвестност от
заснетото до проявяването на снимките. Paнo или ĸъcнo
зaпoчвaш дa ce чyдиш зaщo ĸaдъpът нe пoĸaзвa тoчнo
тoвa, ĸoeтo cи видял. Oĸoтo тъpcи чpeз визьopa вce пo-
yдaчнaтa ĸoмпoзиция. Иcĸaш дa paзĸaжeш cъc cнимĸaтa
пoвeчe, дa въздeйcтвaш пo-cилнo – пpoдължaвaш дa
тъpcиш oтгoвopи – няĸoи ги oтĸpивaш, дpyги нe вeднaгa…
Фотографията е състояние на духа, начин на мислене как
да разкажеш история или да изразиш себе си. Невинаги
успяваш, но не бива да спираш да търсиш.

Април 2018 / Списание ОСЕМ 99

 УЛОВИ МИГА

Надпис от иглолистни за 1300-годишнината на България, с. Обретеник, Русенско

Високо, високо

С
ветът от горе изглежда подреден, по-лесен за раз-
биране, дори по-чист и спретнат. Аерофотогра-
фията дава възможност да получим необичайна
гледна точка, което отваря много възможности за изобра-
зяване дори и на добре познати места и обекти.

100 Списание ОСЕМ / Април 2018

 Минута е много

П
ървият ми полет с цел снимане беше през 2006 г.
със селскостопански самолет Ан-2. Кръжахме в
близост до Русе и трябваше да се изготви точна
теренна снимка. Най-трудните ми кадри бяха точно при
първите ми полети. Аерофотографията е екстремно
занимание, особено в случаите, когато летиш с ултралека
авиация (делтапланер, парапланер, паратрайк). При малки
самолети се развива висока скорост и нямаш много време за
реакция. Трябва да си бърз в кадрирането и заснемането.

Изчерпан открит рудник за каолин, Русенско

Април 2018 / Списание ОСЕМ 101

 УЛОВИ МИГА

Въздушна стъпка

В
последните четири години използвам за въздушни
снимки предимно безпилотни радиоуправляеми ле-
тателни апарати. При тях човек е здраво стъпил
на земята, но въпреки че липсват екстремни въздействия
върху тялото, снимачният процес не е по-лесен. Докато
летиш, трябва да следиш чисто фотографските аспекти
на заснемане (композиция, скорост на затвора, бленда,
чувствителност на регистриращата среда), но и голям
обем данни по време на полета (височина, отдалеченост,
атмосферни условия, ниво на заряд на батерията, съобще-
ния за грешки).

Изгрев над Стария град в Несебър

102 Списание ОСЕМ / Април 2018

 Замръзналата река Дунав при Русе

Различно познато

М
ного красота има отгоре, но ми се иска да се из-
ненадвам всеки миг и всеки път. Би било изклю-
чително тъжно, ако вече съм видял най-красивия
пейзаж. Но няма скука при снимането от въздуха. Винаги има
нещо интересно, което се случва – да уловиш града, покрит с
мъгла, или надвиснали буреносни облаци само над Дунав мост...

Април 2018 / Списание ОСЕМ 103

 УЛОВИ МИГА

Отлежали кадри

В
секи полет носи опит, а дали кадрите са удовлет-
воряващи, често не мога да преценя веднага, засне-
тият материал трябва малко да „отлежи“. Едва
след като преминат преките впечатления, мога да се съ-
средоточа в гледане и избиране на кадри. Бих искал да виж-
дам 15 минути напред във времето, за да предвиждам какво
ще се случи в кадъра и да го уловя. Фотографската техника
е само средство за реализиране на идеите. От друга страна,
фотографско виждане без добра техника е нищо.

Устието на р. Ропотамо по време на цъфтежа на фитопланктон

104 Списание ОСЕМ / Април 2018

Локомотивно депо, Русе

(Не)обичайно

К
огато потънем в рутината и около нас нещата
станат до болка познати, е истинско предизви-
кателство да търсиш необикновеното в обикно-
веното. Вероятно рецептата е преди всичко въображение,
необичайна гледна точка, светлина и късмет.

Април 2018 / Списание ОСЕМ 105

#излез П
онякога е достатъчна само една
добра идея, за да се качиш на авто-
мобила си и да потеглиш към някоя
дестинация, която ще остане завинаги
в спомените ти. В този случай за това
Audi препоръчва вашия са се погрижили от Audi с тазгодишното
бъдещ любим маршрут издание на събиращата все повече фенове

Улпия Ескус
Разходка из един почти нереално запазен
римски град, където някога знатните
люде вървели, търгували, ходели на баня,
където животът процъфтявал. Това ни
предлага античният град Улпия Ескус
край днешното плевенско село Гиген.
По запазените улици можете да видите
многобройни находки, оставени там,
където са намерени.

Разбоишки манастир
Има много манастири, които да разгледа-
те в околностите на София. Но колко от
тях могат да се похвалят с гледка като от
Разбоишкия манастир „Въведение Богородич-
но“, чиято църква е изградена направо върху
скалите. Пътят до него е красив и непознат,
последните 1,5 км до това неповторимо мяс-
то ще трябва да извървите сами.

Крепостта Цепина
Тя неслучайно е смятана за една от
най-интересните в страната ни –
има внушителни размери, прекрасни
панорамни гледки и някога е била почти
непревземаема. Тя е сред последните
твърдини, които падат под османско
владичество.
кампания #излез. На сайта izlez-audi.bg са
представени точните маршрути до много
прекрасни места, които ще ви очароват
с история, природа, красота, със своята
фотогеничност... и интересния път, по
който да стигнете до тях. Те са толкова
пъстри и разнообразни, че ще дадат добра
идея дори на най-запалените и опитните
туристи, които търсят нови предизвика-
телства. На интерактивната карта мо-
жете да отбелязвате всяка посетена цел.
Подбрахме 6 от quattro маршрутите, а
безброй други бисери за пътешественици
ви очакват на izlez-audi.bg.

Богородична
стъпка
Скалното образувание е на малко
повече от километър от популяр-
ния курорт Старозагорски ми-
нерални бани. Край Стара Загора
Богородица слязла на земята, за да
покаже на римски воини пътя към
християнството, а стъпката ù се
отпечатала в камъка. Днес безброй
хора търсят чудеса тук.

с. Енина
В казанлъшкото село Енина ще намерите про-
тотипа на Алековия Бай Ганьо. Само един поглед
на статуята на възрожденския търговец Ганьо
Сомов е достатъчен, за да се убедите, че това е
той. А след срещата с него може да продължите
нагоре по пътя покрай Енинска река и да видите
един от първите ВЕЦ-ове по нашите земи. И да,
все още работи.

с. Златна ливада
Знаете ли, че е напълно възможно
най-старият манастир в Европа да
се намира у нас? Става дума за оби-
телта „Св. Атанасий", недалече от
Чирпан. И не само това, възможно е
манастирът да е основан от самия
светец, чието име носи.
 КАЛЕНДАР
АСТРОНОМИЯ
ЛИРИДИТЕ
Денеб
Вега Северна корона
Алтаир Змия
СЪБИТИЕ НА МЕСЕЦА
Метеорният рой Лириди ще е с до
18 метеора в час. Съзвездието Лира,
чието име носи, изгрява към севе-
роизток два часа след залез-Слънце,
призори е високо към юг.
НА НЕБЕТО
През целия период: След залез-Слънце
към изток е Арктур от съзвездието
Воловар. Високо към юг е Регул от
Лъв. Най-ярката звезда е Сириус.
Орион залязва към запад, над него са
Близнаци.
Ярките планети са достъпни за
наблюдение. Меркурий изгрява около
час преди Слънцето. Венера е Вечер-
ница. Марс изгрява към 3 ч. Юпитер
(около 23 ч) в края е видим през
цялата нощ. Сатурн е близо до Марс,
над хоризонта е към 2,30 ч.
14.04. – съединение на Луната с
Меркурий;
17.04. – съединение на Луната с
Венера;
22.04. – максимум на метеорния
поток Лириди;
29.04. – Меркурий в максимална
западна елонгация;
30.04. – съединение на Луната с
Юпитер;
4.05. – съединение на Луната със
Сатурн;
6.05. – съединение на Луната с Марс.
доц. Васил Умленски
градина Пътят на Луната през съзвездията в помощ на биодинамичните земеделци.
10 12 14 16
Низходяща и възходяща
април 8 7 май
АСТРОЛОГИЯ
ЩЕДРА ПЪСТРОТА
НА БИТИЕТО
Месецът на пролетта - на цветята, шегата
и вечно възкръсващата светлост, е в син-
хрон с небесните конфигурации. Когато една
планета се намира в знак, който управлява
или където екзалтира, проявява най-добри-
те си качества и зарежда пространството
с възможности. Април е богат и с щедро
изявление на зодиакалните господари и пер-
сонажи. Слънцето до 20 април ще е в еуфория
в Овен, откъдето ще извират идеи. В дните
от 11-и до 18- и може да се появят изненад-
8 април
2,45 ч – 12,24 ч ващи обрати, но това е в синхрон с динами-
последна четвърт ката на Овена. Меркурий до 15- и е ретрог-
раден. Припреният Овен го подстрекава, а
обратното му движение го пренастройва за
спокойно преосмисляне и нагласа за довърш-
16 април ващи дейности. Венера, господарката на
7,17 ч – 20,36 ч хармонията и любовта, ще разлива даровете
новолуние си от Телеца, предполагащ период на красиви
отношения, вдъхновение, материализиране
на идеи. Основният є партньор в звездния
диалог, Марс, се намира в най-добрата пози-
23 април ция за взаимодействие. Концентрацията и
13,03 ч - 2,59 ч дисциплината на Козирога ще доведе докрай
първа четвърт Венерините мечти и желания.
Още две от главните действащи лица се
намират в знаците на господство – Сатурн
в Козирог и Нептун в Риби. Силните им
30 април позиции трябва да се използват за: Сатурн –
20,51 ч - 6,56 ч стратегически цели, управление на проекти,
пълнолуние планиране, строежи и ремонти (до 18- и, след
това е ретрограден), а за Нептун – на-
стройката му е зад рационалността и пред-
видимото, там, където е необяснимото,
романтичното. Новолунието на 16 април е
първото за астро годината и най-доброто
време за посаждане на семена в градините
на мисловния, емоционалния и физическия
свят. След 20 април Слънцето ще ни пренесе
в по-практичното пъстроцветие на Телеца.
Галина Герасимова
18 21 23 24 26 30 2 4
Най-ниската и най-висока точка 17 Дата на навлизане в съзвездието
 ИЗБРАНО

Подаграта е болезненото възпаление, което се дължи на кристализацията на пи-

кочна киселина в ставите. Макар че болестта е известна от 2500 години, и до
днес продължава да е много разпространен и неприятен проблем. Тя е част от
ревматичните заболявания и често се бърка с артрита, макар че двете болести
са напълно различни. И така, говорим за натрупването на пикочна киселина... а щом
става дума за киселина, вече е ясно, че отново ще засегнем познатата добре на
читателите, но може би не точно в този аспект, тема за алкално-киселинния ба-
ланс, която се оказва важна и в битката с подаграта.

НЕ СЕ ПОДДАВАЙ
НА ПОДАГРАТА
Неприятният и болезнен проблем е резултат и от
нарушения алкално-киселинен баланс на организма ни

П
одаграта се проявява по-често при
мъжете и обикновено настъпва след
40 г. Тогава тялото се окислява все
повече, киселините като пикочната
се извеждат все по-трудно от кръв-
та, а излишъкът може да кристализира и да се утаи
върху ставите. При жените проблемът често се на-
блюдава след менопаузата, когато организмът вече
не може да изхвърля успешно киселинните отпадъци.
РАЗПОЗНАЙ ПОДАГРАТА
Болестта започва с остро възпаление на голе-
мия пръст на крака. Първият пристъп е кратък, но
много болезнен. Следващите продължават все по-
дълго и стават по-тежки, засягат и други стави. В
крайна сметка подаграта става хронична, кожата
около ставата се зачервява и стяга. Болката може
да е толкова силна, че човек да не понася дори допира
на чаршаф. Ходенето става все по-трудно и обува-
нето на обувки е болезнен кошмар. При хроничната
подагра кристалите пикочна киселина се натрупват
в меките тъкани. Въпреки че най-често се образу-
ват твърди възли около ставите на пръстите, по
лактите, в ушите, такива могат да се появят на-
всякъде по тялото, дори на неочаквани места като
гласните струни и гръбначния стълб. Оплакванията
при хронична подагра могат също да се развиват и
увеличават постепенно, без предварителни остри
пристъпи. Ставите се удебеляват, стават болез-
нени и твърди, но не толкова зачервени. Именно
поради тези по-трудно разпознаваеми симптоми
понякога хроничната подагра се бърка с артроза или
ревматоиден артрит. Лекарят може да потвърди
диагнозата с кръвен тест за стойностите на пикоч-
ната киселина, холестерола и утайката на кръвта.
Често се проверява и бъбречната функция. После ид-
ват лекарствата, които, за съжаление, имат много
неприятни и почти задължителни странични ефекти.
Има обаче и друго решение. В днешно време е
възможно да се противодейства на подаграта чрез
намаляване на киселинността на организма. Тази
диагноза е знак, че тялото не може нормално да от-
деля отпадъчните киселини, а с напредването на

110 Списание ОСЕМ / Април 2018

възрастта проблемът се засилва. Ако обаче проце-
сът бъде обърнат, и диагнозата ще изчезне, а с нея –
и нуждата от неприятните лекарства, които иначе
може да се наложи да се вземат цял живот.
АЛКАЛИЗИРАЙ БОЛЕСТТА
Активното намаляване на киселинността се по-
стига чрез приема на бикарбонати - алкалните буфе-
ри, които неутрализират излишната пикочна кисе-
лина. Натриевият бикарбонат има активен ефект,
като постепенно разтваря и освобождава вече об-
разуваните кристали. Но внимавайте! Не се пре-
поръчва просто да го разтваряте във вода и да го
пиете. Така той реагира със стомашната киселина
и се превръща във въглероден диоксид, натриев хло-
рид и вода. Освен че не постига целта, това води до
усещане за подуване и повишава кръвното. Затова
се препоръчват таблетки. Активното алкализира-
не се използва като терапия вече няколко години. На
пазара се появиха и специализирани продукти като
алкализиращи таблетки, алкални капки, соли за вана,
билкови чайове и хранителни екстракти.
Още много информация: на www.podagra.eu

ПЪРВИ АЛКАЛИЗИРАНЕ АЛКАЛИЗИРАЩИ

СИМПТОМИ ЧРЕЗ ХРАНЕНЕ ТАБЛЕТКИ

В началния етап симптомите на Чрез ежедневното консумиране на Алкализиращите таблетки са

проблема са по-трудни за разпоз-
наване. Ето най-честите:
- Изключителна чувствителност
в ставите;
- Оток и възпаление на ставата;
- Лющене, сърбяща кожа около за-
сегнатата става;
- Трудно движение;
- Остра болка, обикновено през
нощта, която често намалява
след няколко дни;
- Температура и повръщане.
голямо количество алкализиращи
храни вие може да предпазите
организма си от окисляване. Алкал-
ните съставки се намират в зе-
ленчуците, в някои от плодовете,
кълновете (ечемични, пшенични),
водораслите (хлорела, спирулина).
Важно е също така допълнително-
то приемане на хранителни ком-
плекси като ензими и пробиотици.
Те понижават киселинността на
червата и ги поддържат здрави.
отлично средство за поддържане
на здравословен алкално-кисели-
нен баланс. Те съдържат натриев
и калиев бикарбонат, магнезиев
или калциев карбонат и цинк.
Филмирани с устойчиво на сто-
машните киселини покритие, те
се разтварят в тънките черва.
Така бикарбонатите се абсор-
бират в тялото през чревната
стена и разграждат кристалите
пикочна киселина.

Научете повече за продуктите:

www.alka.bg
0882 43 50 50; info@alka.bg

Април 2018 / Списание ОСЕМ 111

 ИЗБРАНО

112 Списание ОСЕМ / Април 2018

Десислава Любенова:
ЛЕКУВАМЕ
ГРЪБНАЧНИЯ
СТЪЛБ НА
СВЕТОВНО
НИВО
Ганета Сагова, снимка Петър Йорданов
„ГРЪБНАЧЕН ЦЕНТЪР“ Е ПЪРВАТА
СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА НА
БАЛКАНИТЕ С МАКСИМАЛНО ЩАДЯЩО
ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ГРЪБНАКА
- Г-жо Любенова, разкажете ни как беше
създадена болница „Гръбначен център“.
- Всичко стана много случайно. Запознах
се с д-р Илиян Стоев, който беше на ра-
бота в Кувейт и много ентусиазирано
разказваше как при гръбначни заболя-
вания чрез съвсем щадящи, минимално
инвазивни техники успява да постигне
абсолютно същия резултат като при
конвенционалната хирургия! Много съ-
жаляваше, че такова нещо не може да се
случи в България, беше водил някакви не-
успешни разговори.
Аз обаче приех това предизвикател-
Десислава Любенова
е доктор по социална
медицина и организация
на здравеопазването и
фармацията към Меди-
цинския университет
в София. Тя е създател
и директор на първата
у нас специализирана
болница за минимално
инвазивно лечение на
гръбначните заболява-
ния – „СБАЛ-Гръбначен
център“ АД. Има магис-
тратури по икономика и
управление на човешки-
те ресурси и по теория
и методика на масовата
информация от УНСС.
Специализирала е в меж-
дународните компании
KPMG, Ernst&Young и
D.G.Jones&Partners в
Лондон. Председател на
Консултативния съвет
на „Трейс груп холд“ и
изпълнителен директор
на фондация „Трейс за
хората“.
ство. Обичам да правя неща, които са
трудни, различни, които никой преди
това не е направил. Така че се запалих
по идеята. Исках да му докажа, че таки-
ва прекрасни неща могат да се случат и
тук, в България. И така, след около годи-
на заедно успяхме да стартираме про-
екта. Не беше никак лесно, но въпреки
всичко преди седем години болницата
отвори врати. „Гръбначен център“ е
първата специализирана болница в Бъл-
гария и на Балканите с максимално ща-
дящо лечение на заболявания на гръбнач-
ния стълб и гръбначния мозък.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 113
 ИЗБРАНО
Около 45% от пациентите идват в болни-
цата, защото други наши пациенти са ни
препоръчали. Това е най-добрата оценка за
нас! Идват много българи, живеещи в чуж-
бина, и това е ласкателно, защото един
българин, който се осигурява в Англия или
в Испания, въпреки всичко избира да се ле-
кува тук. Приятно е да разберем това.
- Какво е по-специфичното в работата
на болницата?
- Избрахме да не се разширяваме в други
сфери освен тези, които са в пряка връзка
с лечението на гръбначните заболявания.
Защото, когато се концентрираш в една
област, можеш да предложиш качество,
каквото трудно може да се постигне в
ИМАМЕ ЛАЗЕР, С КОЙТО СЕ ПРАВЯТ СЕРИОЗНИ
ОПЕРАЦИИ С МНОГО МАЛЪК РАЗРЕЗ. С НЕГО СЕ
ЛЕКУВАТ И ШИПОВЕ, КОИТО МЕДИЦИНАТА
СЧИТАШЕ ЗА НЕЛЕЧИМ ПРОБЛЕМ.
други здравни заведения. Работим с апа-
ратура, която е рядко срещана дори в ев-
ропейските болници, занимаващи се с ле-
чение на гръбначни заболявания. Имаме
лазер, с който се правят сериозни опера-
ции с много малък разрез. С него могат да
се лекуват и шипове, които доскоро ме-
дицината считаше за нелечим проблем.
Но не всички шипове са податливи, а ре-
зултатът е свързан и с провеждането на
кинезитерапия: упражнения, които всеки
пациент трябва да прави след лечение
при нас, за да заздрави мускулатурата си.
- Екипът ли обучава пациентите?
- Да, имаме „Училище за гръбнака“ към
болницата. Каквито и невероятни ре-
зултати да постигаме, включително с
тези минимално инвазивни процедури,
ако пациентът не се научи да живее, съ-
114 Списание ОСЕМ / Април 2018
образявайки се със заболяването, което
има, целият труд, който ние и той сме
вложили, се компрометира. Затова всич-
ки, които имат по-сериозно гръбначно
заболяване, трябва да са наясно, че могат
да живеят без болка, с нормално физиче-
ско натоварване. Но трябва да знаят как
да извършват определени движения. Най-
простите примери са с това как се става
от леглото, как се вдигат тежки предме-
ти (включително деца и внуци). Голяма
част от нашето здраве и резултатът
от лечението на гръбначните заболява-
ния е в ръцете на всеки пациент!
- Колко души страдат от гръбначни за-
болявания?
- Според изследвания на Световната
здравна организация всеки четвърти
европеец има проблем с гръбначния
стълб, който е на различна фаза на за-
боляване и болка. Това означава, че няма
семейство, в което поне един член да
няма такъв проблем.
- Какво да направи човек, когато се появи
болка в гърба?
- Първо – да отиде при личния си лекар,
за да му даде направление за невролог. Ра-
бота на невролога е да прецени на какво
се дължи тази болка и дали е необходимо
някакво последващо лечение, образни из-
следвания, или просто покой за някакъв
период. Невролозите са тези, които пре-
ценяват дали да ви изпратят при невро-
хирурзи, или при ортопеди.
Трябва ясно да се идентифицира бол-
ката. Често по-възрастните хора
страдат и от гръбначни, и от орто-
педични проблеми. За да се определи
коя болка е доминантна, прегледите в
нашата болница са с ортопед и невро-
хирург едновременно. Много често се
случва пациенти да идват с диагноза,
свързана с гръбначния стълб, а да се
окаже, че болковият синдром идва от
ортопедично заболяване.
Но правилото е, че за да се постави
точна диагноза, е необходимо образно
изследване. Често колеги поставят ди-
агнози на око, притиснати от обстоя-
телствата: няма пари в здравната каса,
много се чака... Всеки пациент трябва
да е достатъчно осведомен и да изисква
СПОРЕД ИЗСЛЕДВАНИЯ НА СВЕТОВНАТА
ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ВСЕКИ
ЧЕТВЪРТИ ЕВРОПЕЕЦ ИМА ПРОБЛЕМ
С ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ.
такова изследване при наличие на съм-
нения за гръбначен проблем. При нас, ако
се наложи някаква минимално инвазивна
процедура, това образно изследване за-
дължително трябва да е ядрено-магни-
тен резонанс.
Пациентите е добре да знаят и различ-
ните методи, чрез които могат да се ле-
куват гръбначните заболявания. Съвсем
не всеки, който има болки в гърба и диаг-
ностицирано такова заболяване, тряб-
ва да се лекува посредством интервен-
ция. Ако нямаме условия на спешност, е
възможно да се опита медикаментозно
лечение и/или кинезитерапия. Ако те
не помогнат, е добре да се направят въз-
можно най-леките минимално инвазив-
ни процедури, които всъщност са форма
на инжекционно лечение под рентгенов
контрол. И така е добре да се следва гра-
дация на тежест с цел спестяване на
класическото хирургично лечение.
- Защо минимално инвазивните проце-
дури са предпочитани от лекари и паци-
енти пред стандартната хирургия?
- Защото са с много висок резултат, а
рискът при тях е сведен на практика до
нула, макар че всички в медицината каз-
ват, че има ли интервенция, риск има.
Упойката е локална, много често няма
никаква болка, пациентите се възста-
новяват много бързо. Няма риск от ин-
фекции, няма дълъг болничен престой,
няма психически травми. Някои от
минимално инвазивните процедури се
покриват от касата, при тях престо-
ят не се заплаща. Водим битки това да
стане с всички.
- Как решавате дали да въведете опре-
делена нова технология или метод за
лечение?
- Непрекъснато следим световните но-
вости и обсъждаме тяхната ефектив-
ност през призмата на нашия опит или
световните изследвания. Но внимаваме,
не бързаме. Много често широко хва-
лени и рекламирани апарати „последен
писък на науката“ се оказват не толкова
резултатни, а някой път направо неу-
дачни. В медицината статистиката е
факторът, който показва дали един ме-
тод е успешен, или не. Това се отнася и
за всички модерни неща, които излизат
непрекъснато. Трябва да мине време, за
да се видят резултатите.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 115
 ТВОЯТ КОСМОС

ИЗВЪН ТЯЛОТО
Осъзнато сънуване и медитация помагат да
постигнем състояние на полет. Правели са го хиляди
преди нас навсякъде по света

Олег Ламикин, снимки архив

116 Списание ОСЕМ / Април 2018

 Д-р Олег Дмитриевич Ламикин е руски природен лечител,
автор на тибетската система за изцеляване и саморазвитие
„Жим Лам“. По професия е лекар невропатолог. След една
специална среща в планината Тяншан той си поставя задача-
та да адаптира древните знания на планинските целители
в Централна Азия към съвременния начин на живот. Има
задълбочени познания за източните школи, обучавал се е при
техните наставници на история, космология и медицина,
но също така работи като учен и изследовател в сферата на
„западната“ наука. Още от него: в брой 5, брой 9/2015 г., брой
5/2016 г. и брой 4/2017 г.

Н
яма друго та-
кова явление
в парапси-
хологията,
което да e
обкръжено
с толкова
тайни и фантазии, както изхода
и свободното пътешествие на
съзнанието извън биологичното
тяло. Такива опити са известни
на човечеството в много култури
и традиции. Хиляди години назад е
съществувало понятието астрал-
но тяло, подобие на биологичното,
но от много фина материя. Затова
този феномен често се нарича ас-
трална проекция.
Явлението е изследвано пре-
димно от учени и хора, вродено
притежаващи тази способност,
за да открият механизма на проя-
вяването му. Според тях пътува-
нето извън тялото е специфично
състояние, при което съзнанието
на човека, неговото Аз във вид на
тънка материя напуска биологич-
ното тяло и се възприема като
напълно разделено от него. Това
човешко Аз има възможност да
контролира своите движения и
поведение. Биологичното тяло в
ЧОВЕК СЕ УСЕ-
ЩА КАТО В
ПОЛЕТ, НЕГОВОТО
АЗ ЧУВА ГЛАСОВЕ,
ВИЖДА ДЕЙСТВИЯ-
ТА НА ВСИЧКИ.
това време е напълно изключено туване извън тялото“ и „Човек
от външния свят, то е в състо- с два живота“. Но има доказател-
яние, подобно на дълбок сън. Съз- ства за практическото използва-
нанието може да се премества не на тази способност във всички
на всяко място по света, да пре- народи от незапомнени времена.
минава всевъзможни прегради, да Това означава, че човек с определе-
наблюдава галактики, да се мес- ни тренировки може да „придобие“
ти във времето. Усеща се като в това свойство.
полет, неговото Аз чува гласове,
вижда действията на всички. След Йоги и шамани
връщане в обичайното състояние
човек може да си спомни това, ко- Шампиони в усвояването и из-
ето се е случило с него и околните. ползването на извънтелесните
Това пътешествие разкрива пътувания несъмнено са йогите
ново ниво на възприемане на света, и шаманите. Те с лекота извърш-
натрупване на творчески сили и ват движение на астралното си
енергия, които можем да използва- тяло в други светове. При тези
ме в ежедневието си и за развитие практики и ритуали се използват
на личността си. Класически при- определени техники – монотонни
мер в литературата по тази тема звуци, представяне, влизане в със-
е книгата на Робърт Монро „Пъ- тояние на транс, специални дрехи

Април 2018 / Списание ОСЕМ 117

 TВОЯТ КОСМОС
ТРИ ДНИ И НОЩИ
В СВЕТА НА
МЪРТВИТЕ
Откъс от предстоящата книга на д-р Олег Ламикин „Чу-
десата на Хималаите и Тибет“, в която са събрани него-
вите лични изследвания и наблюдения върху психичните
способности на хората, обитаващи тези райони:
Р
азбрахме, че няколко мъже от селото
имат желание да направят пътуване
заедно с местния шаман до душите
на предците си, за да получат няка-
къв съвет. За наше удивление ста-
рейшината даде съгласието си.
Подготовката започна през нощта.
Запали се огън, даде се жертвоприношение – храна
за духовете, пазещи този път. Звучаха ритмични
удари на барабан. На мястото до огъня донесоха
лодка. Всички мъже, пожелали пътуването, седнаха в
нея един зад друг. Лицата им бяха сериозни, всички се
бяха съсредоточили и гледаха в посоката на очаква-
ната среща с духовните същества, техните предци.
Първото място в лодката зае старейшината, а по-
следното – неговият помощник. Те бяха облечени в ри-
туални дрехи и маски. Всички участници държаха в дяс-
ната си ръка черен шнур, изплетен от човешки коси.
Останалите жители в селото седнаха около лодка-
та и започнаха да напяват заклинания и призиви към
предците. Тези свещени думи и ритъмът на барабана
вкараха всички ни в състояние на транс. Хората в
лодката постепенно губеха съзнание. А жителите
на селото ги поддържаха в транс с песните си в
продължение на три денонощия! Шаманът гледаше
непрекъснато в огъня и разказваше с подробности за
пътешествието на душите на хората в лодката.
Към края на третия ден напевите постепенно за-
тихваха и спряха съвсем, когато всички мъже се
върнаха в телата си. Те с движенията си и рязкото
поемане на въздух показваха, че са отново тук. После
ми казаха, че това пътуване е било от кратките,
понякога се е стигало до 5-6 дни.
Когато всички мъже се събудиха, шаманът с усилие
се изправи на крака. Приближи се до всеки и се до-
косна до корема му. Това те наричаха „да затворим
вратата“. Считат, че там е тази нишка, свързваща
душата и тялото.
118 Списание ОСЕМ / Април 2018
и маски. Шаманите и йогите са
обучени да осъществят връзка с
други светове в помощ на хората.
Ритуалите им не са религиозни, а
по-скоро традиция, която използ-
ва възможностите на човешкото
съзнание.
Преживявания и движения из-
вън тялото са описвали много из-
вестни личности – от гръцките
философи до пророците от Ста-
рия и Новия завет. В древността
са съществували специални храмо-
ве, където участниците са праве-
ли разделяне на телата. За това е
писал историкът Плутарх (46 – 125
г.). Един от „посветените“ - гръц-
кият философ Платон (427 – 347
г. пр. Хр.), сам е бил много пъти
в такова състояние. Писал е, че
вследствие на този опит в него се
е затвърдила вярата за съществу-
ването на съзнанието Аз след био-
логичната смърт на човека.
Летящи светци
Много представители на раз-
лични религиозни конфесии по
време на силен молитвен транс са
стигали до състояние на излизане
от тялото, напр. св. Катарина
от Сиена, Майка Тереза, апостол
Павел.
В духовната литература по-
нятието астрално тяло често
се среща като „двойник“, „Ка“ и
др. Счита се, че това наименова-
ние пръв е използвал известният
учен, лечител, маг и астролог Па-
рацелз (Теофраст Бомбаст фон
Хохенхейм (1493 – 1541). Той го е
описал като тънък слой материя,
намиращ се между телесното и
менталното ниво.
Европейските църковни източ-
ници съобщават за свещеници,
които не само са се премествали,
оставяйки тялото си, но и са се
„проектирали“ и едновременно
са водили служби на две различни
места. Например св. Антоний от
ВАЖНА ЧАСТ
Падуа през 1226 г. е чел меса в кате- ОТ РАБОТАТА
дралата „Сен Пиер дю Квейруа“ в НА ШАМАНИТЕ Е
Лимож. В същото време монаси са
го видели в друга църква и това е
СПОСОБНОСТТА ИМ
документирано. Такива свидетел- В СЪСТОЯНИЕ НА
ства има и за св. Амбросий и св. ТРАНС ДА ОТДЕЛЯТ
Климент.
Алфонс де Ликуор, намиращ се СВОЕТО СЪЗНАНИЕ
в самостоятелна килия в затвора, ОТ ТЯЛОТО... ТЕ
е отказал да излезе от тъмницата
и да приема храна. Надзирателите
ОПИСВАТ ТОВА КАТО
са го видели лежащ в безсъзнание, ПЪТЕШЕСТВИЕ ВЪР-
като в дълбок сън. Така е бил 5 дни. ХУ КРИЛАТ ЗМЕЙ.

Април 2018 / Списание ОСЕМ 119

 TВОЯТ КОСМОС
ПАДРЕ ПИО Е МО-
ЖЕЛ ДА СЕ ЯВЯВА
ЕДНОВРЕМЕННО ПРИ
НЯКОЛКО ПАЦИЕНТИ,
НАМИРАЩИ СЕ НА ГО-
ЛЯМО РАЗСТОЯНИЕ.
След това отворил очи и разказал,
че е присъствал на смъртния одър
на римския папа Климент XIV. Пър-
воначално никой не му повярвал, но
по-късно свидетели потвърдили,
че са го видели сред опечалените.
Такава способност е прите-
жавал и известният монах падре
Пио от Апулия (на снимката). Той
120 Списание ОСЕМ / Април 2018
е можел да се явява едновременно
при няколко миряни, намиращи се
на голямо разстояние един от друг.
Още един интересен ефект
– при такова пътуване астрално-
то тяло запълва определена част
от пространството – прилича на
облак, излъчващ бледа светлина.
По-сензитивни хора могат да го
видят и го възприемат като дух,
фантом, призрак.
Знания за астрални пътувания
са притежавали китайците, индий-
ците, египтяните. Феноменът е
подробно описан и в Кабала – кни-
гата на еврейските мистици. Про-
фесорът по психология в калифор-
нийския университет Чарлз Тарт
е писал: „Усещанията ни извън тя-
лото са известен и разпространен
феномен, наблюдаван през цялата
история на човечеството“.
Има и друг начин, при който
телата се разделят: чрез употре-
ба на различни психотропни веще-
ства. Това обаче разрушава нервна-
та система и води до пълна дегра-
дация на личността.
Но може ли човек да се научи да
лети астрално? Ако искаме да раз-
берем природата на това явление –
управляемо, осъзнато отделяне на
тънкото тяло и пътуване на съз-
нанието, трябва първоначално да
разберем същността на състояния
като транс, осъзнато сънуване,
дълбок сън.
Учените определят няколко
режима на работа на мозъка спо-
ред вълните на електричното
поле, които излъчва. Известно е,
че нервната ни система съдържа
трилиони нервни клетки, които
използват собствено електри-
чество, чиито импулси се движат
в организма със скорост 450 м/сек.
Нервните клетки непрекъснато
си общуват, получават и преда-
ват сигнали в мозъка, където про-
тича процесът на осъзнаване на
информацията.
Състояния
на съзнанието
Пасивно отпуснато състоя-
ние – релакс или трансово състо-
яние, преходно между бодърства-
нето и съня. Този режим на рабо-
та на мозъка разкрива огромен
свят, не по-малък от естестве-
ната реалност. Честотата на
електрическите вълни е от 7 до 14
колебания в секунда – херца (Hz).
Физиолозите назовават тази
честота алфа-ритъм.
Нашето бодърстващо състо-
яние се характеризира с честота
на вълните от 14 до 21 Hz, дори 24
Hz и се нарича бета-ритъм.
Сънуването и хипнозата
действат под вълни с тета-ри-
тъм – от 3 до 7 Hz.
Дълбокият сън, както и ви-
сшето медитативно ниво, със-
тояние на чисто съзнание и на
осъзнато отделяне на тънкото
тяло, се постига при делта-вълни
– по-малки от 4 Hz.
Бодърстващото ни съзнание
действа с най-висок бета-ритъм.
Телата са ни съединени напълно,
тънкото тяло обгръща биологич-
ното ни като облак, симетрично
от всички страни и прониква през
него. Човек ляга или сяда, отпуска
се и затваря очи. Чувствител-
ността му се повишава. Съзнани-
ето му започва да усеща по-тънка
материя. Ритъмът на мозъка му
се понижава до 14 Hz.
Още по-дълбока релаксация
води до състояние „нито спя, нито
съм буден“. Често описвано като
дрямка и готовност за сън. Вълни-
те са вече с честота 7 Hz, тънкото
тяло се е изместило така, че едва
докосва биологичното.
В момента, в който астрално-
то тяло се отдели напълно, човек
заспива и започва да сънува. Спи-
раме да усещаме околния свят и
съзнанието ни е изцяло в тънкото
тяло. Мозъкът ни работи на чес-
тота, по-ниска от 7 Hz. Ако в този
момент ни събудят, телата ни ще
се съберат и мозъкът ни ще зара-
боти по-бързо, след време се раз-
сънваме, докато стигнем до бодро МЕЖДУНАРОДНА
състояние от 14 Hz и повече. АКАДЕМИЯ ЗА
Забави ритъма САМОРАЗВИТИЕ
НА ЧОВЕКА
Ако не ни събудят, телата се „ЖИМ ЛАМ“
разделят, биологичното остава
неподвижно и спящо, а тънко-
то се активира. Вдига се наго-
ре и после приема положение, в
което сме свикнали да се нами-
раме – изправени вертикално.
И започва движение. Това вече
е дълбок сън – с делта-ритъм на
мозъка с честота, по-ниска от
3 Hz. Или дълбока медитация! майсторски клас
Именно в медитация ние можем „РАЗВИТИЕ
да останем напълно съзнателни НА ТЯЛОТО И
и да управляваме тънкото тяло. СЪЗНАНИЕТО“
Нямаме чувства, защото те са в
биологичното, но възприятията Знанията и
ни са напълно реални. Съхранява- практиките, които
ме яснотата на мислене - съобра- ще усвоим, са реално
зяване и възприемане на звуци, средство, което дава
образи, дори миризми... на човек силен скок
в разширяване на
Осъзнато сънуване съзнанието, разкрива
в ежедневието
Много добър помощник при нови хоризонти и
подготовката за пътувания из- възможности, отваря
вън тялото е методът на осъз- вратите към други
натото сънуване (терминът е светове. Студенти,
въведен от психолога Селиа Грийн преминали през
през 1968 г., виж брой 2/2010 г.) обучението, споделят:
Обикновено, след като сме заспа- „Как съм живял по-рано
ли, пред погледa ни минават кар- без тези способности!
тини като фантастични филми. Все едно сега съм
Струва ни се, че в тях има малко прогледнал и започнал
логика и много неразбираеми, да чувам, да дишам, да
понякога и страшни неща. Ние чувствам!“.
наблюдаваме и участваме, но не
можем да повлияем на сценария. Място на провеждане:
Събуждаме се неочаквано. Езикът Царево
на сънищата е неразбираем и под- Дати: 10-16 юни 2018 г.
лежи на тълкуване от векове. При
трениране на осъзнато сънуване За информация и
обаче човек е наясно, че сънува и записване:
че може да заеме активна позиция www.gimlam.bg
в сънищата си и напълно да кон- mail@gimlam.bg
тролира случващото се. тeл.: 0885 80 50 50
Април 2018 / Списание ОСЕМ 121
 АФИШ
„Здравей, Здраве“
Н
а фестивала главният редактор Ганета Саго-
ва ще гостува с лекция на тема „Ти, лечите-
лят“ за невероятните способности на чо-
вешкия организъм да се излекува сам. А на нашия щанд
ще видите най-любопитните броеве на „8“.
Програмата: www.zdraveizdrave.org и във фейсбук:
„Фестивал на здравето „Здравей, Здраве!“ Пловдив“.
122 Списание ОСЕМ / Април 2018
ТОП 10
Книги на месеца
1. „Мечти & кошмари“ от Иван Манчев
2. „Пътят на духовността“ от Хорхе Букай
3. „Изповед на шпионина“
от ген. Тодор Бояджиев
4. „Тънкото изкуство да не ти пука“
от Марк Менсън
5. „Следвай сърцето си“ от Андрю Матюс
6. „Девствената проститутка“
от Николай Волев
7. „Богат татко, беден татко“
от Робърт Кийосаки
8. „Левски: Другото име на свободата“
от Пламен Павлов
9. „Три безсмъртни класики: Към себе си;
Владетелят; Изкуството на войната“
10. „Стефан Данаилов. Романът на моя
живот“ от Георги Тошев
Класация на най-продаваните книги в „Хеликон“
- нехудожествена литература, през март
 ЧЕТИВО
Приказка за срещата
на мен с мен
Амрита Мели
Първа част
- Не мога да си спомня пътя към вкъщи… Не мога… -
промълви тъжно момиченцето със сплетени плитки,
голо, с изпълнени със сълзи зелени очи – къде е мястото
на срещата с Аба.
Бяха минали много сезони, сменили се бяха толкова
облаци и лъчи, толкова вода беше прекосена и превърна-
та в огън. Светлина се беше спуснала над всички паралел-
ни светове и тогава всичко стана едно, едно сияние….
Момиченцето се събуди в гората, пак беше мрак, све-
черяваше се. Вятърът духаше листата, които без посо-
ки летяха, танцуваха във вихъра на течението, устре-
мени нагоре, към звездите.
- Колко ли време спя? – се запита момиченцето. – Сега
ли спя, или преди малко беше сън? Чувствам се толкова
124 Списание ОСЕМ / Април 2018
стара, все едно винаги ме е имало, все така сляпа във веч-
ността. Усещам, че стъпвам, дишам, но сякаш може да
бъде пробито пространството с игла и да се спука като
сапунен мехур.
Така си приказваше момиченцето в тази каменна
гора, пуста и сънлива, когато бавно лунната светлина
оформи контурите на неговата грива. Момиченцето не
потрепна, не се изплаши дори от рева му. Знаеше, че всич-
ко, което идва в тази гора, някога ще си отиде.
- Кой си ти? – погледна тя въпросително, вперила по-
глед нависоко към неговата достолепна осанка.
- Аз ли? – лъвът се изсмя гръмко. – Дойдох да ти пока-
жа тъмнината, през която трябва да минеш. Качи се на
гърба ми… или почакай, ти наистина ли си изгубена?
- Не знам, днес се събудих в таз гора и пак е тъмно, не
знам дали съм будна или сега спя и те сънувам. Ти си тол-
кова голям, сигурно тъмнината не те плаши?
- Плаши ме, затова съм пораснал толкова много, от
страх да не потъмнея бързо… - каза лъвът и подуши мо-
миченцето. – Косите ти миришат на пролетни цветя.
- Интересно е, имам чувството, че само в тази гора
бродя. А понякога, когато се отпусна вечер и заспя, поли-
там в светове на светли същества и цветни градини. Не
искам да се будя, но винаги се връщам тук – прошепна мо-
миченцето в ухото на лъва, като се повдигна на пръсти.
– Винаги съм се страхувала от тази гора, тя е толкова
самотно място, въпреки всичките същества, които жи-
веят в нея. Има дни на радост от усмивката на сърцето
ми и дни на тъга, сковала в студ туптенето му. Тъкмо
свикнах със самотата на вечерта, и мустаците на тво-
ята муцуна ме погъделичкаха по носа. Сигурно пътуваш
дълго, отдалеч…
- Загубил съм отдавна цел и посока, доведе ме праше-
цът от пролетните цветя в косите ти. Нещо ми под-
сказва, че си била в Тайната градина. Преди време чух за
нея, хората говорят от векове за това място. Ти как
стигна до благоуханието ù? – попита лъвът.
- Не знам… просто един ден съвсем неподвижна вля-
зох в нея. Години прекосявах гората, минавах по всички
малки скрити пътечки, дори излизах извън пределите
ù, качвах се по върховете на планините и плувах в по-
тоците, водещи към океана, срещах различни животни
и растения, които много заобичах. И един ден, когато не
търсех нищо, сама, без идея за нищо, под тази бреза бях
затворила очите си и стигнах в прегръдките на Аба. Сега
е още по-тъжно, откакто вкусих сладостта на цветове-
те на Градинаря. Преди нямаше смисъл цялата тази гора
и моето присъствие в нея, но сега… сега има, точно зара-
ди уханието, носещо се отвътре, от моето сърце. Само
че не мога да си спомня пътя назад, към мен – простена
момиченцето, а в очите ù се виждаха кристали. Лъвът
се усмихна и каза:
- Нищо, качи се на гърба ми и затвори очите си, защо-
то ще те заведа в тъмните дебри на този древен лес, в
подземията на тайните стражи.
Тя скочи отгоре му, без дори да попита за посоката.
Вече нямаше значение кое какво е. Просто се довери на
гласа му. Всяко мислене можеше само да я обърка. И дни
наред двамата тичаха по горските пътеки, необремене-
ни от време и съждения. Момиченцето гледаше този лъв
всеки ден и знаеше, че той не може да се побере в таз гора.
Обаче нещо в него така ù напомняше на нея самата, за
това желание да забрави за всичко и само да лети свобод-
но в безвремие и към безкрая. И така тя го заобича силно.
Момиченцето познаваше тъгата в сърцето си и скоро
щеше да се потопи в нея.
Един ден, когато се разхождаха в подземията, усети
как сърцето ù спира от остра пробождаща болка. Обърна
се и погледна назад, но не видя никого. Лъвът я попита:
- Какво видя, нещо случи ли се?
- Не, явно само ми се е сторило – промълви тихо тя.
Само че след малко пак усети присъствието на нещо
хладно, лепкаво, диханието му точно зад гърба ù и тогава
чу шепота му в дясното си ухо: „Ще се срещнем скоро, ще
се срещнем скоро...“ и още по-силно усети пробождане в
гърба. Момиченцето цялото трепереше, не знаеше как-
во се случва. Хвана се за гривата на лъва и му прошепна:
- Моля те, изведи ме оттук!
Тогава лъвът каза:
- Мога да вървя с теб, но не мога да те изведа от твоя
личен ад. Дръж гривата ми, но знам, че тя и на мен не е
помогнала да избягам от страха. Погледни дълбоко, виж
сенките в тъмнината… Ти сама трябва да се срещнеш с
този тъмен обитател.
- Виждам необятен тунел и хиляди връзки – каза мо-
миченцето, след като беше затворило очите си. – Има
черни възли в светлината, пътища вървени и вървени,
изпотъпкани и готови все оттам да мина. И това при-
съствие хладно и доволно, дишащо чрез мен – момичен-
цето погали лъва.
Беше тихо. Тихо и тъмно. Само сенките на миналото
витаеха в подземния тунел. Тогава момиченцето каза:
- Трябва да отида сама до Подземната тъмница, къде-
то крит е моят глас отвъден и на сърцето ми ключът
- момиченцето прегърна голямата грива на лъва с малки-
те си ръчички.
Нямаше как да му каже колко много го обича, защото,
докато лошото в нея не почнеше да струи като свет-
лината чрез собственото ù сърце, нямаше как да вижда
като чиста любов и самия него. Тогава тя тръгна по не-
видимата въжена стълба, която се простираше надолу
към необятното и чийто край не се виждаше в бездна-
та. Беше обвита във фина мъгла и някаква статичност,
присъща за Страната на сънищата. Имаше тихи църка-
щи звуци в далечината и плахо присъствие на сенките.
Лъвът гледаше от ръба на бездната как момиченцето се
спуска по стълбата. Очите му едновременно отразяваха
радост и тъга, но колкото повече малкото момиченце
прехвърляше ръчичките си надолу и надолу по стъпа-
лата, ревът му ставаше все по-мощен и по-безутешен.
Беше се привързал към това крехко създание, харесваше
усмивката ù и детската ù искреност. Сега лъвът бавно
виждаше как тя изчезва в бездната, как отеква смехът ù
и сложи голямата си лапа пред очите си.
Втора част
Трепереше, беше толкова отслабнала и тъжна.
Чувстваше, че вече силите я изоставят. Толкова борба,
толкова търсене в тези дебри на мрака. Знаеше, че от
хилядолетия е тук, затворена в лабиринтите на тези
подземия. А дори и да се откриеше изход зад стените му,
там зейваше пропаст, пак обвита в тъмнина.
- Няма как да стигна другаде, няма път, нямам сили…
Знам, че съм толкова сама и толкова безсмислена в тази
лепкава студенина. Сърцето ми се е сковало подобно на
ледения дъх, излъчван от стените. Дори вече не е страх,
а абсолютна безнадеждност. Все едно съм омагьосана и
тлея бавно, чувствам как умирам – момиченцето плаче-
ше тихо и уплашено.
Април 2018 / Списание ОСЕМ 125
 ЧЕТИВО
От време на време минаваха картини пред очите
є, как лъвът ù се усмихва и ù казва: „Изправи се, продъл-
жавай, това е само сън, в който си заспала!“. Вече не зна-
еше нищо, искаше просто всичко да изчезне, както тя
самата. Нямаше представа защо се роди в тази гора,
защо срещаше трюфели, везири и лъвове в нея, защо сега
заключена е в Лабиринта на желанията на Подземното
царство… Прилепи летяха над главата ù в тъмнината
с червените си светещи очички и писукаха, сякаш нещо
казваха. Искаше да си спомни аромата на пролетните
цветя в Тайната градина, но не можеше. Беше загубила
всякаква чувствителност. Бавно пръстите ù се вледе-
ниха, дъхът ù ставаше все по-слаб, очите ù спряха да се
движат. Настъпи пълна тишина и мрак. Тогава бавно
от стените излязоха тролове, демони, вампири, много
змии и сенки. Малкото телце на момиченцето беше още
топло и съвсем отпуснато. Те всички се нахвърлиха над
крехкото същество и започваха да го облизват, да го дър-
пат… Момиченцето нямаше никаква сила, за да се съпро-
тивлява. Остави се в ръцете им. Знаеше, че лъвът само
знае къде се намира тя, а той нямаше да слезе при нея.
Толкова обичаше този лъв, но вече всичко беше без зна-
чение… Някак си в далечината усещаше ужасяващия дъх
на тези черни влечуги, мляскането им се чуваше кухо…
Смъртта ли изглеждаше така тягостна и тъмна? „Си-
гурно е тя – казваше си момиченцето, – щом дойдох тук
жива, вероятно ако умра, ще изляза. Някога дъбовете ми
казваха, че корените им говорели за смъртта като за
преход в други светове. Момиченцето чувстваше как
троловете гризат тялото ù и го разкъсват на парчета.
Болеше я, много я болеше. Всичко, което познаваше, беше
това малко телце, а сега то умираше… Страхуваше се и
плачеше, искаше да види поне още веднъж усмихнатите
мустаци на лъва.
Изведнъж в този пълен мрак, изпълнен с пълзящи вле-
чуги, с миризма на сяра и на гнило и с тътен от писъци
и мучене, проблесна силен лъч светлина. Зениците на
момиченцето не потрепнаха, беше загубило съзнание
от болката. Светлината ставаше все по-ярка. Спусна се
до самото дъно на Лабиринта, обгърна слабото телце и
започна силно да се върти като спирала наляво и нагоре.
Искри заблестяха, целият Лабиринт се покри с цветен
златен прашец, феи и елфи залетяха из коридорите му.
Навсякъде настъпи мекота и дъх на пролетни цветя.
Само момиченцето не се завръщаше. По устните ù се
отпусна лека детска усмивка. Лабиринтът на подземи-
ето се изпълни със светлина.
Далеч нагоре, на горската поляна, лъвът беше легнал и
склонил своята грива върху предните си лапи. Не знаеше
какво да мисли, беше минало толкова много време, от-
както момиченцето слезе в Подземието, че на моменти
не знаеше дали се бяха срещали някога. Много харесваше
уханието на косите ù, но нали беше лъв, никога не биваше
да става сантиментален. Решил беше да прогони този
спомен от царствената си глава, нали беше необходимо
само да ù покаже пътя към собствената ù тъмнина, нищо
повече. Лъвовете бяха единаци, не трябваше да забравя
това, пък и тази поляна - беше тясна за него.
- Не ме оставя мисълта за това усмихнато дете! – пог-
126 Списание ОСЕМ / Април 2018
ледна лъвът слънцето и се усмихна, – дали ще го видя пак…
Беше обиколил гори, поляни, пустини и джунгли, дори
беше виждал океана. Познаваше тези пространства, кол-
ко пъти се беше бил с различни разгневени хищници, за
да защити достойнството на вида си и да спаси малките
животни. Сега искаше да избяга от това, да остане сам в
тишината на горското ухание, сам в безгрижие. Но след
като видя тази детска усмивка, нещо в гърдите му се съ-
буди от дълбоката каменна пещера. Чувстваше, че иска
да прегръща това малко нежно същество и това го кара-
ше да иска да избяга още по-далеч.
- Не трябва да се доверявам на сърцето си – промълви
той, – не вярвам, че любовта ще ме доведе до радостта
от свободата. При обичта има само страдание и…
- … и разочарование – каза мек и в същото време про-
низващ глас зад гърба на лъва.
- Кой си ти? – попита рязко лъвът, като се отдръпна
назад.
Последва само усмивката на този стар мъдрец. Той
просто седна на камъка, близко до лъва, подпирайки се
на дървения си прът, а с лявата ръка поглади дългата си
бяла брада.
- От колко време пътуваш, лъве? – запита старецът.
- Отдавна – бързо отговори лъвът – скоро ще тръгна
на север, там, където само снеговете ще ме придружа-
ват.
- Не искаш ли да разбереш как е момиченцето, да ви-
диш как изглежда Подземието? – попита странникът.
- Не, аз едва я познавам, пък и нали ти казах, време е да
тръгвам на път…
- Кажи ми, защо бързаш? – продължи непознатият.
- Омръзна ми да живея тук. Все се стига дотам… Тряб-
ва да тръгвам, не искам да изглеждам невежлив, но тръг-
вам… - настоя лъвът и се изправи.
- Невежлив – изсмя се старецът, – невежлив не, само
сърцето ти е покрито с хиляди воали, а зад тях в черупка
е скрита малка перла, която търсиш цял живот... Перла-
та на Вечната планина!
- Виж, аз просто не искам да наранявам никого.
- Нали беше тръгнал? Аз само ще ти кажа, че не искаш
никой теб да нарани! Мирът да е с теб! – отговори ста-
рецът и тръгна нагоре към Вечната планина.
- Мога ли да дойда с теб? – попита лъвът изненадва-
що.
Старецът се спря, плавно се обърна назад и погледна
лъва с много любов, като промълви:
- Можеш ли да дойдеш с мен?
- Да, бил съм навсякъде, мисля, че мога да повървя в
една посока с теб – каза лъвът.
- Моята посока може да те доведе до това, от което
бягаш! Не се ли боиш? – попита мъдрецът.
- Аз не се боя от нищо и от никого не бягам. Колко
битки съм преживял и както виждаш - жив съм, справям
се с мъките и сам – каза достойно лъвът.
Мъдрецът само се усмихна и добави:
- Добре, ела с мен.
Лъвът погледна назад към поляната и после тръгна
бавно след стареца.
Трета част
Вечната планина се виждаше в далечината. Конту-
рите ù бяха впечатляващи, толкова привличащи. На-
ричаха я така, защото всеки искаше да стигне поне в
полите ù или да покори върха ù, но истината е, че мал-
цина намираха пътя до подножията ù. Имаше много
пътеки дотам, но само този, който знаеше истинска-
та посока, можеше да доведе някого до сърцевината на
Вечната планина. Лъвът вървеше бавно след мъдреца.
Осъзнаваше колко хубаво е това, че старецът се появи
на поляната точно когато беше решил да тръгне на
път. Отдавна вече всичко на лъва му беше омръзнало,
но тази непозната любов в очите на мъдреца, и тиши-
на, и решителност… Почувства объркване, същият
аромат се носеше от косите на момиченцето.
- Кажи ми, страннико, ти откъде я познаваш? – по-
пита лъвът.
- Тя е мое дете, което отглеждам от много отдав-
на – каза мъдрецът и постави ръка на гърдите си, като
леко се поклони.
Лъвът мълчеше, какво ли искаше да каже старе-
цът? Слънцето силно огряваше върха на Вечната пла-
нина, лъвът погледна замечтано натам. Спомни си, че
когато беше мъничък, беше чул легендата за стария
тигър, който можел да стане човек. Този тигър меч-
таел да стигне до върха на планината, защото според
притчата само там можел да открие човека в себе
си, в който копнеел да се превърне. Странно, в този
момент и той искаше тъкмо това, искаше да бъде
истински човек. Вече не можеше да продължи да бъде
животно. През всичките тези години на скитане беше
разбрал, че е тъжно, когато само животинското го ръ-
ководи – вечен глад и искане, борба с другите за оцеля-
ване и надмощие. Знаеше, че хората могат да стигнат
до върха на планината, а животните - не. Тогава лъвът
се обърна към мъдреца и каза:
- Ако е твое дете, защо не си с нея сега? И колко от-
давна може да я познаваш, та тя още е мъничко моми-
ченце?
- Заедно сме, никога не се разделям с нея. Тя стигна
твърде далеч – и пак се усмихна. – Много неща в този
живот изглеждат едни, но всъщност дълбоко под въз-
духа, огъня, водата и земята, отвъд всичко, което мо-
жеш да видиш, почувстваш, помиришеш и вкусиш, те
изглеждат съвсем иначе – и старецът погали лъва.
- Не разбирам – промълви лъвът.
- Така е, но имаш смелостта да го кажеш и да тръг-
неш към Вечната планина. Знаеш ли колко хора не го
правят…? Стоят в подножията, в подземията, а дори
и не се замислят има ли нещо друго освен това, което
им е познато. Ще ти кажа само - чака ни дълъг път, ще
има стръмнини и пропасти, в които ще пропадаш, но
ако държиш ръката ми, аз няма да те оставя да се изгу-
биш. Ще извървя всяка крачка с теб, но доверие е нужно
и сила да забравиш всичко, което знаеш за пътя.
- Нямам какво да губя – каза лъвът, - искам само да
зърна върха на планината, дори и да е последното, ко-
ето ще видя. Старецът погледна лъва в очите и видя
колко искреност имаше в тях. Бяха уморени, тъжни и
пълни с копнеж да видят невижданото. И те тръгнаха
бавно по пътя.
„Къде ли е момиченцето?“ – питаше се лъвът. Си-
гурно се беше изгубила в подземията, бяха я отвлекли
сенките от пещерите или лабиринтите я бяха нака-
рали да се откаже. Кое беше това мъничко създание,
което толкова любов носеше в себе си? Лъвът върве-
ше вече седмици с мъдреца, но беше решен да не спира.
Старецът не се умори нито за миг. Лъвът също не от-
стъпваше. Знаеше, че мъдрецът носи тайната, която
лъвското му сърце търси цял живот. Имаше моменти
в прехода през поляни, езера, гори и каменни масиви,
когато падаше, лапите му бяха измръзнали и изподра-
ни. Горските тролове и невестулки го спъваха. Но не се
отказа нито за миг да върви, да следва стареца.
Ала веднъж, на една слънчева поляна се появиха три
прекрасни самодиви. Лъвът беше изтощен и падна в
краката им. Те го обиколиха, дадоха му топла храна и го
прегърнаха. Лъвът си спомни за миналото, за сладостта
от това да се грижат красавици за него, за радостта да
се наслаждава на лъвското си същество. И тогава си каза:
„Дълго вървя, пътеки много прекосих, а върхът на Ве-
чната планина изглежда още по-далече… Няма смисъл да
продължавам, стигнах подножията ù и високите ù езера,
даже ги минах. Може би тази слънчева поляна е добра за
мен. Защо да се разхождам още из тези лесове? Няма сми-
съл, тук е спокойно, топло и три самодиви така добре
ме гледат, не ми трябва друга истина. Щастлив съм!“.
И така лъвът заживя на поляната, минаха много луни. А
мъдрецът изчезна вдън земя.
Една вечер тъкмо беше задрямал, когато в съня си
видя светеща звезда. Тази звезда не беше обикновена,
изглеждаше му позната. И тогава той я позна, позна я
по усмивката и аромата ù. Внезапно се сепна от съня,
изправи се и си каза: „Трябва да тръгвам… Трябва да я
намеря. Заспал съм отново. Къде е мъдрецът?“…
Беше непрогледна тъмна нощ, но лъвът беше ре-
шен. Докога щеше да се излежава? Не искаше лъжата
отново, не искаше повече да е лъв. Докога щеше да
се преструва, че е щастлив? Искаше да срещне дете-
то пак, да остане с усмивката ù, да погали аромата
в косите ù.
Вървеше така забързано и изтерзано, всяка клетка
от достолепното му самочувствие умря, всеки рев на
достойнство от величието му се сгромоляса. И тога-
ва разбра, че не познава себе си, че е сам в цялата Все-
лена, че е толкова уплашен и глупав, че иска да обича, а
не може, че е изгубил най-ценното в живота си – моми-
ченцето и мъдреца. И с плач на дете, забравил изцяло
за себе си, без посока, но в искрен стремеж да остане
истински поне за миг, лъвът разбра… разбра, че нико-
га не е бил другаде освен на върха на Вечната планина,
че никога не е бил даже лъв. И тогава, точно тогава в
светлината, която няма име, той се сля със звездата,
с аромата на Тайната градина. Запозна се с Градинаря и
сам започна да полива всички цветя…
Край (Никога няма край)
Април 2018 / Списание ОСЕМ 127
 ИНТЕЛЕКТ

МАРКОВА ЗАГАДКА УМСТВЕНА ГИМНАСТИКА

Задачка-закачка 1. Найробика e...?

а) Аеробно упражнение
б) Николай Лилиев
в) Оскар Уайлд
със 7 неизвестни б) Поза от йога
в) Тренировка за мозъка
г) Блага Димитрова

г) Термин от 7. Кой цвят не присъства в

Трудност:
полиграфията нито един национален флаг?
а) Черен

Б аща има седем синове. Сумата от възрастите

на първия и четвъртия син е равна на 9 години,
на първия и шестия – 8 години, на втория и пе-
тия – също 8 години, на втория и третия – 9 години, на
третия и шестия – 6 години, на четвъртия и седмия –
2. Геренук е...
а) Африканска антилопа
б) Планинско растение
в) Ястие от Азия
б) Оранжев
в) Жълт
г) Лилав

г) Музикален инструмент 8. Кинофобия

4 години, а на седмия и петия - отново 4 години. представлява страх от...
На колко години е всеки от синовете? 3. Кой е наричан „баща а) Кучета
на българската авиация“, б) Киносалони
Отговора ни изпратете на intelekt@spisanie8.bg до а също така е считан и в) Силни шумове
25 април 2018 г. С правилно решение се включвате в за основоположник на г) Публични речи и изяви
жребия за наградата – абонамент за Списание 8. авиацията в САЩ?
а) Радул Милков 9. Кога и къде е създадена
б) Асен Йорданов първата българска
ЗАГАДКАТА ОТ в) Цветан Лазаров гимназия?
ПРЕДИШНИЯ БРОЙ: г) Петър Петров а) 1846 г. в Копривщица
б) 1865 г. в Пловдив

Щ
е направим разрез по 4. Пример за мутационна в) 1859 г. в Болград
окръжност с център - изменчивост е... г) 1878 г. в София
центъра на емотикончето и радиус, равен а) Натрупването на
на радиуса на стикера. Получения криволинеен сегмент подкожна мазнина при 10. Тримурти
(на скицата е затъмнен) ще приложим към стикера животни през зимата („Индуистката
откъм противоположната спрямо емотикона страна. б) Потъмняването на Троица“) е концепция в
За пълно съвпадение с правилния стикер трябва да кожата при хората през индуизма, според която
завъртим (като цяло) новосъставения стикер спрямо лятото космическите функции
центъра му. в) Смяната на цвета на на създаване, поддържане
козината при животни и разрушение са
Наградата – абонамент за Списание 8, жребият през зимата персонифицирани като:
отреди на Александър Димитров. г) Липсата на а) Брахма, Вишну и Шива
пигментация на кожата б) Кришна, Ганеша и
КРИМИНАЛНАТА ЗАГАДКА при някои хора Лакшми
в) Кали, Афродита и Изида
ОТ БРОЙ 3/2018 5. Саудитска Арабия г) Парвати, Сарасвати и
Да отвлечеш снежен човек стана първата държава в
света, дала гражданство
Дурга

В
разказа си Алексан- на хуманоиден робот. Как 11. Паисий Хилендарски
дър Карасимеонов е неговото име? завършва написването
твърди, че е наме- а) Рикардо на „История
рил и откарал колата на б) София славянобългарска“ в:
баща си след превалелия до в) Абдул а) Зографския манастир
полунощ сняг. Което озна- г) Хамрани б) Рилския манастир
чава, че пред мицубишито в) Бачковския манастир
паджеро трябва също да 6. „Предоставям се на г) Троянския манастир
има следи от паркирането интуицията да ме води
на автомобила, но Стре- като слепец слепеца“ е
9.в), 10.а), 11.а.)
зов вижда, че в действи- цитат от...
4.г), 5.б), 6.г), 7.г), 8.а),
телност няма такива. а) Пейо Яворов
Отговори: 1.в), 2.а), 3.б),

128 Списание ОСЕМ / Април 2018