Astronomy Nauka - BG 2017

www.nauka.
bg
admin@nauka.bg
2017 Българска Наука
АСТРОНОМИЯ
50 Г. ОТ ПЪРВИЯТ ЧОВЕК ГАЛАКТИКИТЕ –

ИЗЛЕТЯЛ В КОСМОСА острови от материя и
мистерия
ЛУННАТА КОНСПИРАЦИЯ
и Ефектът на Дънинг-
ВЕНЕРА - Крюгер
история на наблюденията
ПЛУТОН ИМА СИНЬО НЕБЕ!
и полетите
На планетата има и
воден лед!
2017 Българска наука 1
съдържание www.nauka.bg
admin@nauka.bg
50 Г. OТ ПЪРВИЯТ ЧОВЕК ИЗЛЕТЯЛ В
7 КОСМОСА 16
ТАСС, 12.04.1961 г.
ЗАЩО ОТКРИТИЕТО НА НАСА ЗА
8 ВОДАТА НА МАРС Е ВАЖНО?
Светослав Александров
ГАЛАКТИКИТЕ – ОСТРОВИ ОТ
10 МАТЕРИЯ И МИСТЕРИЯ
Д-р Люба Славчева-Михова
„НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАГАДКА НА НАУКАТА
19 ИЛИ ПАРАДОКСЪТ НА ФЕРМИ”

доц. Валери Голев Главен редактор: Автори в този брой:
ПЛУТОН ИМА СИНЬО НЕБЕ! НА
27 ПЛАНЕТАТА ИМА И ВОДЕН ЛЕД!
Петър Теодосиев Светослав Александров
Д-р Люба Славчева-Михова
Редакционна колегия: доц. Валери Голев
ИСТОРИЯ НА НАБЛЮДЕНИЯТА И д-р Владимир Божилов
28 ПОЛЕТИТЕ ДО ВЕНЕРА
Проф. Николай Витанов
Проф. Ради Романски
Надя Кискинова
доц. Пламен Физев
АСТРОБИОЛОГИЯТА И ПАРАДОКСЪТ дфн. Пламен Физиев Елена Кьосева
32 НА ФЕРМИ
д-р Владимир Божилов
Доц. Илия Пенев
Доц. Валери Голев Предпечат: Десислава
Доц. Милен Богданов Попова
ЛУННАТА КОНСПИРАЦИЯ И ЕФЕКТЪТ Доц. Петър Голийски
40 НА ДЪНИНГ-КРЮГЕР
Доц. Севдалина Турманова
Доктор Владимир Божилов
Cover: Десислава Попова
НАШАТА ЗВЕЗДА Доктор Мариана Стамова

За реклама и контакти:
43 СЛЪНЦЕТО
Доктор Велислава
Шуролинкова Петър Теодосиев -
Докторант Василена 0885811386
СЛЕДЕТЕ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ПЛАНЕТИ В Кръстева
55 РЕАЛНО ВРЕМЕ
Докторант Павлина Иванова
Докторант Нора Голешевска
Списание “Българска наука”
се издава от
МАЛКИ, ТЪМНИ И ТЕЖКИ. НО ДАЛИ Д-р Чавдар Черников Сдружение “Форум Наука”
57 ТОВА СА НАИСТИНА ЧЕРНИ ДУПКИ?
Доц. Пламен Физев
Неделин Бояджиев
Радослав Тодоров
ISSN: 1314-1031
ДА ВИЖДАШ ЧЕРНИ ДУПКИ С

Красимир Иванчев Списание “Българска
Росен Теодосиев Наука” се издава от
73 ТЕЛЕСКОП ЗА ДОМАШНО ПОЛЗВАНЕ
Елена Кьосева Авторски колектив:
Сдружение “Форум Наука”
и се
развива от края на
Проф. Николай Витанов
Доц. Петър Голийски
2005 година. В момента
Доктор Владимир Божилов достига до над 200 000
Доктор Велислава човека
Шуролинкова на година, а всеки брой
Докторант Антоан Тонев има средно над 100 000
Д-р Чавдар Черников преглеждания на месец.
Д-р Христо Лозанов ДМ.
Димитра Лефтерова Сп ис анието не но си
Неделин Бояджиев отговорн о ст з а
Радослав Тодоров с ъ д ърж анието на
Красимир Иванчев публик уваните
70 Марко Иванов
Владимир Попов
в бр о я р ек лами.
www.nauka.bg
admin@nauka.bg
По получени данни от борда на

космическия кораб „Восток“, в
9:52 ч. по московско време, пилот-
космонавтът майор Гагарин,
прелиташе над Южна Америка.
Той споделя: „Полетът протича
нормално, чувствам се добре.“
В 10:15 ч. по московско време
пилот-космонавтът майор Гагарин,
прелитайки над Африка, сподели:
„Полетът протича нормално,
добре понасям състоянието на
безтегловност.“.
В 10:25 ч. по московско време, след
облетяване на нашата планета
– Земята, в съответствие
със зададената програма,
космическият кораб-спътник с
пилот космонавтът майор Юрий
Гагарин започна да се снижава и да
се приземява над територията на
СССР.
АСТРОНОМИ Я
Полетът му бе с времетраене от
час и 48 мин. Другарят Гагарин
50 г. От първият човек се приземи на колхозно поле в

Саратовска област.
излетял в космоса ТАСС, 12.04.1961 г.

*Изток
По материали от :http://www.roscosmos.ru/main.php?id=87
З
а първи път човек полетя в Космоса.на 12.04.1961 г. в
Съветския Съюз бе изведен в околоземна орбита първият в
света космически кораб-спътник „Восток“* с човек на борда.
Неговият пилот-космонавт е гражданинът на СССР, летецът
майор Юрий Алексеевич Гагарин.
Стартът на космическата ракета премина успешно и след

набирането на първа космическа скорост и отделянето на
космическия кораб от ракетата-носител, корабът-спътник започна своя
свободен полет в орбита около Земята.
По предварителни данни, периодът на обиколката на кораба-спътник

около Земята ще продължи около 89-90 минути; минималното разстояние
от повърхността на Земята (в перигей) ще бъде 175 км., а максималното
разстояние (в апогей) ще бъде 302 км.; ъгълът на наклон на плоскостта на
орбитата спрямо екватора ще бъде 65 градуса и 4 минути.
Тежеста на космическия кораб-спътник, заедно с пилота в него, е 4725 кг.,

без да се взима предвид теглото на ракетата-носител.
С космонавта е установена и поддържана двустранна радиовръзка. С

помощта на радиотелеметрическа и телевизионна системи се наблюдава
състоянието на космонавта по време на неговия полет.
По време на извеждането на кораба-спъник „Восток” в орбита другарят

Гагарин се е чувсвствал удовлетворително, а в момента се чувства добре.
Системите, обеспечаващи необходимите жизнени условия в кабината му
функционират нормално.
Полетът на кораба-спътник „Восток“ с пилот космонавта Гагарин в
орбита около нашата планета продължава.

ЗАЩО ОТКРИТИЕТО НА НАСА ЗА

ВОДАТА НА МАРС Е ВАЖНО?
Светослав Александров с вода (Какво, пак ли?!) или с се по стените на кратерите
В
живот (Най-накрая!).“, пише Сет на Марс. Тези линии напомнят
секи път, когато Шостак, старши астроном на просмукваща се влага и
НАСА раздуха и директор на центъра за благодарение на спектрални
н о в и н а т а , изследвания към СЕТИ. наблюдения от автоматичната
че предстои „Официалното изявление на станция «Марс Риконисънс
пресконференция НАСА касае както двете неща, Орбитър“, която понастоящем
за вълнуващо така и нито едно от тях. Няма обикаля около Марс, вече се знае,
откритие относно възражения обаче, че то е че тук наистина става въпрос
Марс, публиката вълнуващо“, заявява той. за вода. Другите възможни
се обзалага, че Откритието касае сезонно обяснения не са верни. Това е
откритието или ще е свързано променящи се линии, срещащи показател, че има някакви водни

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
резервоари под повърхността предвид отрезвителната марсоход.

на Марс, които не са на голяма вероятност, че дори и да е
дълбочина. имало някакъв живот на Марс, „Това може да повиши
той е в минало време. Мъртъв. съществено стимула да сменим
С други думи: Марс очевидно има Затова през последните години усилията си при изучаването
езера в настоящето време - те НАСА предприе друга тактика на Марс - вместо да търсим
просто са покрити от ръждясала - по-добре е най-напред да се хабитати, където животът
и прашна черупка, създадена от изучи историята на Червената някога може би е съществувал, да
скучен марсиански прах. планета и да се намерят търсим хабитати, където той
местата, където
Много астробиолози са на животът би могъл да
мнение, че в далечното минало е съществувал някога.
Марс е бил по-мек свят. Преди При всеки възможен
три или четири милиарда години сценарий, свързан
на Червената планета са се с Марсианците, по-
срещали тук - таме реки, езера вероятно би било да
и дори океани. Каньоните и има доста повече
речните корита са сухи в днешно мъртъв живот,
време, но като се има предвид отколкото настоящ
широкото разпространение живот. Живите
на сезонно променящите се същества не се
ивици, подпочвени водоносни натрупват на купчина,
източници може би все още но умрелите го правят.
съществуват на Марс, при това
в голямо количество. Това е същата
причина, поради
В края на краищата изводът която марсоходът
е толкова очевиден, та е дори „Кюриосити“ пъпли по
категоричен. Възможно е в планината Шарп на Марс днес. Не все още може да съществува“,
ранните години на Марс да е за да търси живот, а да установи смята Шостак.
покълнал едноклетъчен живот. дали има места, където е имало „Просто дълбай много на плитко
Когато условията на планетата някога биологична активност. към калното дъно на сухия
са се влошили, животът е бил След откритието обаче, че марсиански пейзаж и погледни
принуден да се адаптира към хоризонталните ивици се дали има живот», категоричен е
околността, която е наоколо дължат на солена ТЕЧНА вода той.
- включително към тези в днешни дни, играта вече се
подпочвени водни източници. променя. Те са като знаци на
Възможно е този живот все още Острова на съкровищата с
да съществува и да се радва надписи: „Копай тук“!
на някакъв необичаен стил на Докато няма съмнение, че
съществуване до ден днешен. бъдещи спускаеми апарати ще Източник : СЕТИ
направят точно това, възможно hhtp://www.cosmos.1.bg/
НАСА се опита да потърси е да видим дори по-скорошни
живот през 70-те години със действия.
спускаемите апарати «Вайкинг“.
Но експериментите имаха Джим Грийн, който работи
ограничена чувствителност и в НАСА като директор
резултатите, поне според някои на планетарната научна
изследователи, са двусмислени. дивизия, е казал на Сет
Шостак, че тези ивици
Какъв беше наученият урок от могат да се срещат
тези изследвания? Търсенето на на планината Шарп и
съществуващ дори да са достъпни за
живот е трудна задача. Все марсохода „Кюриосити“!
пак човек трябва да търси на Това е съблазнително и
точното място. неочаквано отклонение
Разбира се, трябва да се вземе за работата на смелия

Фиг. 3: M31 - Галактиката Андромедаърт Джендлър
(robgendlerastropics.com).
Фиг. 1: Хебър Къртис (горе) и
Харлоу Шапли
Галактиките – острови от
материя и мистерия неподвижни астрономически
обекти, включително звездните
купове и галактиките. Първата
В
„мъглявина“ - Андромеда (Фиг.
2, 3), е описана от Персийския
ярвам, че Галактиката1 е не повече от астроном Ал Суфи през Х в. като
30 000 светлинни години в диаметър, че „малък облак“.
спиралните мъглявини не са Галактични Почти хилядолетие по-късно
този дебат трябва да изясни дали
обекти, а островни вселени, като тя е Галактичен газов комплекс
нашата Галактика, подсказващи ни за (Фиг. 4) или далечна галактика
една по-голяма Вселена...“ като нашата. Отговорът на
този въпрос съвсем не е прост,
тъй като предполага познаване
на физическите свойства
на наблюдаваните обекти и
Д-р Люба Славчева-Михова коректна система за определяне
на скaлата на разстоянията във
Вселената.
„Едно от следствията на заключението, че Галактиката е до 300
000 светлинни години в диаметър, е трудността да бъде защитена Оценката и на двамата за
теорията за спиралните мъглявини като галактики... Последните из- Млечния път е била грешна с
мервания от ван Маанен на въртенето в няколко спирални мъглявини фактор 3, но в противоположни
показват, че те не могат да са извън нашата Галактика.“ посоки. По-важно е онова, в
което са били прави. Оценките
Репликите са на астрономите Хебър Къртис и Харлоу Шапли (Фиг. на Шапли, че Слънцето е далече
1), мястото – Смитсонианският природонаучен музей, Вашингтон, от Галактичния център, са били
датата - 26 април 1920 г. - Денят на Великия Дебат. верни. Къртис правилно е считал
„спиралните мъглявини“ за други
Мъглявините са междузвездни облаци от газ и прах. В продължение галактики. Защото трябва да
на столетия, обаче, така са били наричани всички дифузни имаш проникновено прозрение,
www.nauka.bg
admin@nauka.bg
Фиг. 5: Едуин Хъбъл на Фиг. 2: Фотография на „Мъглявината Андромеда“ от 1899 година.

Паломарската Обсерватория. 1 Галактиката с главна буква се отнася за Млечния път
Източник: http://www.
darkenergysurvey.org/.
за да направиш реална преценка от размера на Млечния път. ръка, взрян в телескоп, докато
на нещо, което никога не си Къртис заключава: „Винаги обикновените хора невинно
имал възможност да погледнеш съм вярвал, че спиралните спят... Освен с разрешаването
отстрани. И защото пътят мъглявини са отделни галактики
на пионера винаги е трънлив – на Великия Дебат, той остава
и резултатите на Хъбъл правят известен с още два ключови
просто самият той проправя тази теория двойно по-сигурна.“
пътя! пробива в астрономията –
Хъбъл определя разстоянието Шапли, разбира се, е много
до класическите цефеиди в емоционален: „Това писмо разби
Андромеда и показва, че те моята вселена!... В крайна
не са членове на Млечния път. сметка ван Маанен беше мой
Цефеидите са ярки променливи приятел.“
звезди, при които строгата
зависимост между светимостта Така почти 5 години след онзи
и периода на пулсация позволява паметен 26 април Хъбъл слага
определянето на разстоянието край на Великия Дебат. Корените
до тях. Поради това са наричани на истинското му начало обаче
„стандартни свещи“. вероятно трябва да се търсят
поне повече от век и половина
В края на 1924 г. един човек знае
по-рано, когато за пръв път
разстоянието до Андромеда,
само един човек знае, че е изказана хипотезата за „ос-
тя е „островна вселена“, на тровните вселени“ по ирония Фиг. 4: Мъглявината Котешко
прилично разстояние от нашата на съдбата не от физик, а от око. Съвместно изображение от
Галактика. филсоф - Емануил Кант. Космическия телескоп Хъбъл и
Рентгеновата обсерватория
Реакциите на участвалите Чандра.
Може би точно заради Хъбъл (Фиг.
в дебата показват, че 5) представата ни за астроном
съществуването на други често е самотен учен с лула в
галактики е много по-важно

класификацията на галактиките според степента им на ги нарича „пресечени спирални
и разширяването на Вселената. сплеснатост, а спиралните – галактики“ (оцветени в жълто
според завитостта на на диаграмата). Преходен тип
Морфологичната класификация ръкавите им. Спиралните между елиптичните и спирални-
на Хъбъл (Фиг. 6) е широко галактики се състоят от те галактики са лещовидните
използвана и днес. Отначало сфероидална компонента (бълдж) галактики, означавани с S0. Те
той разделя галактиките и диск, в който са разположени имат бълдж и диск, но не и спи-
на елиптични и спирални. спиралните ръкави. Хъбъл рална структура. Последният
Елиптичните галактики забелязва, че някои от тях са тип са неправилните галакти-
допълнително са класифицирани пресечени от ярка ивица (бар) и ки, които обикновено са резул-
тат от гравитационно взаимо-
действие.
Разбираемо е защо Диаграмата

на Хъбъл се нарича камертонна.
Той вярва, че галактиките
еволюират отляво надясно
по нея и затова нарича
елиптичните галактики ранни,
а спиралните – късни. Макар
сега да знаем, че еволюцията не
протича така, терминологията
„ранни“ и „късни“ галактики все
още се използва. Млечният тип
е спирална галактика с бар.
Ако можехме да видим нейно
изображение, получено от
извънгалактични астрономи, то
вероятно много би приличало на
картината на Фиг. 7. Тя, обаче, е
продукт на дългогодишни усилия
на множество астрономи. Също
както е трудно да нарисуваш
Фиг. 6: Камертонна диаграма на Хъбъл. Източник: замъка, който никога не си
http://cas.sdss.org/. напускал...
Видимата материя в галактиките

се състои от звезди, газ и прах.
Невъобразимите налягане и
температура в недрата на
звездите, тези кълба от плазма,
са причина за процесите на
термоядрен синтез. Почти
всички естествено срещащи се
елементи, по-тежки от хелий,
са били създадени в звездите.
Атоми на водород се сливат в
атоми на хелий, при което се
отделят огромни количества
енергия под формата на
гама лъчи. В стремежа си да
напуснат звездата, тези гама
лъчи противодействат на
неудържимото гравитационно
свиване. Те многократно (дори
за секунда) са поглъщани и
Фиг. 7: Най-вероятният вид на Млечния път преизлъчвани отново. На един
анфас; показано е местоположението на Слънцето. фотон може да отнеме 100
Източник: http://messier.seds.org/. 000 години да измине пътя от

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
ядрото до повърхността на м ъ гл я в ини те

звездата. Когато фотоните първенството за
достигнат повърхността, те са най-красив небесен
обект!
изгубили част от енергията си
и част от тях вече представля-
С вълшебството
ват видима светлина. Те напус-
от нюанси и
кат звездата и ако на пътя им
размаха на ръкавите
не се изпречи нищо, могат да пъ-
си спиралните
туват по права линия завинаги.
галактики са особено
Когато гледаме например към
впечатляващи
звездата Сириус (Фиг. 8), раз-
(Фиг.9).Това искрящо
положена на близо 8 светлинни
синьо – на недокос-
години от нас, виждаме фотони-
нат сняг, озарен от
те, които са я напуснали преди 8
първите лъчи на из-
години и Земята е първото пре-
грева, подсилено от
пятствие, на което са се натъ-
ивиците поглъщащ
кнали. Ако гама лъчите не бяха
прах, крие нещо нео-
толкова затруднени да напуснат
чаквано... Също като Фиг. 8: Звездата Сириус, заснета от
звездата си, нощното ни небе
морските вълни и за Космическия телескоп Хъбъл.
щеше да е безутешно пусто...
разлика от баровете,
Лъчението на повечето звезди се спиралните ръкави
дължи на промяна на положенията не са изградени от едно и също галактичния център...
на електроните на орбитите вещество през цялото време.
им около ядрата и се нарича Те представляват вълни на Ако изобщо можем да наречем
топлинно. Тъй като голяма плътността в диска. Звездите и спиралната структура загадка на
част от видимата материя газът се въртят около центъра галактиките, тя е може би най-
в „нормалните“ галактики невинната.
по-бързо от тях. Те се захващат
е съсредоточена в звезди, Най-впечатляващи за човешкото
за ръкавите и минават през око са или галактиките със
тяхното излъчване е топлинно. тях. Това, което ние виждаме
В една галактика като нашата съвършени форми, или крайно
като спирални ръкави, всъщност асиметричните и неправилни,
има няколко десетки милиарда
са отделни положения от както и тези, наподобяващи
звезди.
Галактиките делят с вечния за човешките мащаби причудливи образи. Забележител-
път на звездите и газа около ният вид на галактиката M 104,
Фиг. 9:
Галактиката
NGC 1300, заснета
от Космическия
телескоп Хъбъл.

Фиг. 10: Галактиката M 104 - „Сомбреро“, заснета от Космическия телескоп
Хъбъл.
Фиг. 11: Галактиката M 64 - „Черното око“, Фиг. 12: Галактиката „Обект

заснета от Космическия телескоп Хъбъл. на Хоуг“, заснета от Космическия
телескоп Хъбъл
Фиг. 13: Пръстеновидната
галактика AM 0644-741, заснета
от Космическия телескоп Хъбъл.
наречена „Сомбреро“ (Фиг. 10), се дължи на плътните ивици поглъщащ

прах по лъча на зрение. Още по-изумителна е играта на праха на Гр а в и т а ц и о н н о т о
светлини и сенки в галактиката M 64, наричана „Черното око“ или взаимодействие между
още „Спящата красавица“ (Фиг. 11). галактиките може силно да
ги деформира и да доведе
Най-интересните галактични форми са свързани с взаимодействията до образуване на спирална
между галактиките. Една от хипотезите за произхода на някои структура и барове, както и
пръстени в галактиките – симетрични (Фиг. 12) или не чак толкова на приливни образувания като
(Фиг. 13), е относително рядкото събитие на преминаване на една мостове и опашки. Необичайната
галактика през друга. спирална структура и приливният

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
мост между галактиките са наблюдаваните

издайническите признаци на приливни структури,
протичащо взаимодействие преди няколко
при фотогеничната група д е с ет и л ет ия
Arp 273 (Фиг. 14). Системата възможността за
от галактики, известна неестествения им
като „Антените“ (Фиг. 15), произход е занимавала
е прототип на сливащи се умовете и на учени.
галактики. Взаимодействието Например, през
е започнало преди 300-450 млн. 1983 г. кандидатът
години и след още 300 млн. на техническите
години галактиките напълно ще науки Алексей
се слеят. Взаимодействието Воробьoв изказва
е породило звездообразуване хипотезата,че този
и образуването на огромните род междугалактични
приливни опашки. Драматичният структури може да са
вид на двойката галактики дело на високоразвити
„Мишките“ (Фиг. 16) се дължи к о с м и ч е с к и
на относителните разлики цивилизации, способни
между гравитационните сили, да въздействат
действащи на близките и върху галактиките Фиг. 14: Взаимодействащата група
далечни области на всяка от си. Впечатлението, галактики Arp 273, заснета от
галактиките. Грандиозният че драматичната Космическия телескоп Хъбъл.
междугалактичен мост, както и съдба на
приливната опашка, многократно взаимодействащите
по-голяма от самите галактики, си галактики, не ни касае, изненадващото (за човешките
в системата Arp 293 (Фиг. не е съвсем оправдана. разбирания) е, че теорията
17) са свидетелства за близко „Мъглявината“ Андромеда, предсказва като краен продукт
преминаване на галактиките наблюдавана от Ал Суфи преди от сливането на съизмерими
една до друга в миналото. повече от хилядолетие, е най- спирални галактики елиптична
близката галактика от размера галактика. Докато спиралните
Най-вероятният сценарий на Млечния път. Всъщност галактики са доминирани от
е серия от приближавания тя много прилича на нашата въртящи се дискове от звезди
и отдалечавания преди Галактика, двойно по-голяма е и газ, елиптичните галактики
неизбежното сливане в една и се движи към нас. Симулации са сфероидални комплекси от
галактика. показват, че след няколко (3- звезди (Фиг. 19).
Дотогава Arp 293 би била 6) милиарда години двете
чудесна сцена за фантастичен галактики ще се слеят. Далечен След около още милиард години
филм. И макар сега моделите, наблюдател би видял гледка, на мястото на Млечния път и
базирани на числени симулации, подобна на сблъсъка между Андромеда най-вероятно ще се
задоволително да обясняват NGC2207 и IC2163 (Фиг. 18). Най- намира елиптична галактика,
Фиг. 15: Сливащите се Фиг 16: Фиг. 16: Двойката Фиг 17: Двойката галактики
галактики NGC 4038 NGC и 4039, галактики NGC 4676, известни Arp 293, заснета от 1-м
известни като „Антените“, като „Мишките“, заснета от телескоп USNO, Флагстаф,
източник: http://apod.nasa.gov/. Космическия телескоп Хъбъл. Аризона, източник: http://apod.
nasa.gov/

в него.
Съгласно т.нар. Ефект на Доплер

тези линии биха се отместили
към синята/червената област,
когато обектът се приближава/
отдалечава. Червеното
отместване оценява степента
на отместване на дадена
линия към червената област на
отдалечаващ се от нас небесен
обект спрямо положението,
Фиг. 18: Взаимодействащите си галактики NGC2207 и IC2163, което би имала, ако обектът
заснети от Космическия телескоп Хъбъл. беше неподвижен. С негова
помощ могат да се определят
разстоянията до галактиките.
Известни са групи от
галактики, които имат приливни
структури, подсказващи за
взаимодействие между тях,
и същевременно червени
отмествания, съответстващи
на доста различни разстояния.
Наричат се „асоциации с
аномални червени отмествания“.
Дискутирани са още преди
Фиг. 20:Фиг. 20: NGC 7603 –
40 години от Халтън Арп.
система с аномално червено
Една от най-впечатляващите
отместване, заснета от Sloan
такива системи е NGC 7603
Digital Sky Survey (http://cas.sdss.
(Фиг. 20). Деформираната
org/).
структура на галактиката
и множеството приливни
образувания, включително
мост, свързващ двете
галактики, свидетелстват за
взаимодействие с кандидат-
спътника. Той, обаче, би следвало
Фиг. 19: Елиптичната да е много по-отдалечен, ако
галактика M 87, източник: Англо- за разстоянието съдим по
Австралийската обсерватория. червеното отместване. Нещо
повече, ярките компактни
образувания, наложени върху
Фиг. 21: Модел на акреционен приливния мост, имат по-
диск около черна дупка; източ- големи червени отмествания
ник - http://dailygalaxy.com/. от тези и на двете горни
галактики. Вероятността тази
конфигурация да е продукт на
случайност е оценена като много
спокойна и жълта, с нищо не подсказваща за изминалите драматични малка. Предложени са множество
събития.. обяснения (например на Лопез-
Коредойра и Гутерез през 2004
За съжаление (или може би за радост на всички, търсещи г.), сред които и някои екзотични
нови предизвикателства в науката), не всичко, свързано с – галактиките с по-голямо
взаимодействащите си галактики, е напълно ясно... червено отместване са били
В спектъра на неподвижен спрямо нас небесен обект би „изхвърлени“ от родителската
имало абсорбционни (спадове) и/или емисионни (пикове) линии, галактика. Нито едно не е
съответстващи на преходи между енергетичните нива на атомите признато за недвусмислено.

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
на континентите? Тяхната казано, компактен обект с

площ ще бъде силно, при това достатъчно малки размери, че
неравномерно, подценена... дори светлината да не може да
Противоречието между го напусне. Защо черна дупка?
недвусмислените свидетелства Тя е не само следствие от
за наличието на тъмна материя теоретични разсъждения, но и
и невъзможността да бъде крайният етап от живота на
обяснен нейният произход е най-масивните звезди.
наречено “проблем на тъмната
материя”. Съществуват два Първият оптичен спектър на
Фиг. 22:NGC 1068- Сийфъртова типа кандидати за тъмна активна галактика е получен
галактика. Изображението е материя – несветещи небесни преди повече от 100 г. Едуард
от Sloan Digital Sky Survey (http:// тела, като кафяви джуджета и Фат обръща внимание на
www.sdss.org/). звезди в края на своята еволюция, силните емисионни линии в
и нов тип частици, които досега
спектъра на NGC 1068 (Фиг. 22),
не сме успели да детектираме.
Така проблемът на тъмната считана по това време, разбира
материя не е само астрофизичен, се, за „мъглявина“. Едва през 40-
а е предизвикателство за те години на миналия век Карл
фундаменталната физика Сийфърт обособява клас ниско-
изобщо. светими активни галактики (на-
речен по-късно на негово име –
Съществуват галактики, които Сийфъртови галактики).
могат да са до 1000 пъти по-
ярки от „нормалните“ галактики През 1963 г. Маартен Шмит
и излъчват в много по-широк разбулва мистерията на
спектрален диапазон от тях –
квазарите - високосветими
от радио- до гама-лъчи! По тези
Фиг. 23:Първият открит причини са наречени активни. активни галактични ядра,
квазар – 3C 273. Изображението като разпознава водородните
е от Sloan Digital Sky Survey При това непренебрежима част емисионни линии в спектъра
(http://www.sdss.org/). от лъчението произхожда от на квазара 3C 273, отместени
централна област, не по-голяма към червения край с необичайно
от 1 светлинен ден, наречена голямо за тогава червено
активно галактично ядро. Тези отместване. Явно тези обекти
огромни количества енергия, не са звезди, а звездоподобни
излъчени от толкова малки източници с огромна светимост.
Масата на дадена галактика области, не могат да се обяснят Приема се, че квазарите са ядра
може да се определи по с термоядрените процеси
на галактики, недетектирани
гравитационните сили, които в звездите. Нужен е процес
с по-голяма ефективност. при първите наблюдения.
упражнява. Още през 30-те
години на миналия век анализът Общоприетата хипотеза е Първият открит и видимо най-
на динамиката на галактики и т. нар. акреция на газ върху яркият квазар е 3C 273 (Фиг. 23).
купове от галактики довежда свръхмасивна (с маса, по-голяма Отдалечен е от нас на 2 милиар-
до изненадващия резултат, от милион слънчеви маси) черна да светлинни години.
че те съдържат значително дупка (Фиг. 21). Движението на
повече маса, отколкото може газа около централния обект Само година след откриването
да се наблюдава. Едва до 20% му пречи да падне директно на квазарите Солпитър предлага
от масата на галактиките се върху него. Образува се диск. акреция върху черна дупка като
състои от звезди, газ и прах, Триенето, което изпитва механизъм на излъчването им.
които могат да се наблюдават газът, води до намаляване на
Изненадващо, десетилетия по-
да излъчват или поглъщат. ъгловата му скорост, при което
газът започва бавно да пада късно се оказва, че свръхмасивни
Останалата, съществена част
от масата, е невидима. Поради навътре, и до нагряването черни дупки съществуват в
това е наречена тъмна материя. му. Част от тази енергия се центъра на повечето галактики,
За нейното съществуване знаем отделя под формата на лъчение. и „нормални“, и активни. Нещо
само по гравитационни ефекти. Какво представлява черната повече, има солидни аргументи
Както казва Малкия принц „Най- дупка? Едно от решенията за наличието на свръхмасивна
важното е невидимо за очите“. на уравненията на Общата черна дупка в центъра на Млечния
Нима ако гледаме Земята Теория на Относителността, път. Дори още по-неочаквано е
нощем ще си създадем вярна описващо гравитационното откритието за връзка между
представа за положението поле на точкова маса. По-просто

масата на черната дупка и бар, при това, изненадващо,
свойствата на родителската в активната галактика той
ѝ галактика. Това е ярко е по-слаб. Още по-неочаквано
свидетелство, че еволюцията на е, че спътник има само
черната дупка и на галактиката „нормалната“ галактика. Тези
резултати са представителни
ѝ са тясно свързани, както
за Сийфъртовите галактики.
при активните, така и при При тях не е забелязана по-
„нормалните“ галактики. голяма честота на срещане
Интуитивното очакване на барове или взаимодействия
наличието на свръхмасивна с други галактики спрямо
черна дупка в централните „нормалните“ галактики. Какво
области на активните е обяснението? При сливанията
галактики да е отличаващата на галактики със съизмерими
ги черта от „нормалните“ се маси могат да се породят Фиг. 24: Квазърът PKS 2349
оказва безпочвено. На дневен потоци газ, достатъчни да – свидетелство за сливане с
ред излизат въпросите кое обезпечат високата светимост галактика-спътник. заснета
на квазарите. от Космическия телескоп Хъбъл
прави една галактика активна
и какви механизми пренасят газ При по-нискосветимите
до активното ядро, където да активни галактики нужните за
послужи за гориво. акрецията количества газ са
налични в централните области
Механизмите, които могат да или поне дотам могат да ги
захранят ядрото, трябва да са пренесат механизми, по-слаби
в състояние да пренесат газа от изследваните. Поради това
до обсега му. Числени симулации не се наблюдават повече барове
показват, че галактичният бар и спътници при Сийфъртовите
и взаимодействията с други галактики.
галактики са в състояние да
Активните галактични ядра са
породят нужните газови потоци
най-мощните дълговременни
към ядрените области. За да
източници на енергия във
до достигнат те до обсега на
Вселената. Най-отдалеченото
централния източник, са нужни
наблюдавано активно Фиг. 25: Mrk 766.
и допълнителни механизми в
галактично ядро за момента е Изображението е от Sloan Dig-
ядрените области.
квазар с червено отместване ital Sky Survey (http://www.sdss.
През последните десетилетия над 7 (макар това да не е най- org/).
множество изследвания са далечният обект наблюдаван
търсели връзка между тези във Вселената). Вижда се както
механизми и активността. е изглеждал едва 770 милиона
Наблюдавана е корелация между години след Големия Взрив (Фиг.
квазарите и сливанията на 27). Нашият малък урок е, че
галактики със съизмерими маси интуицията, която е толкова
(Фиг. 24). Един от подходите ценна в нашия живот, в науката
за изучаване на механизмите не е синоним на професионализъм,
на захранване на ядрената
а по-скоро - на предубеденост.
активност е изследване
на галактики с идентични
параметри, отличаващи се 22 април 1995 г. Отново сме в
единствено по активността на Смитсонианския природонаучен
ядрата им. Mrk 766 и UGC 6520 са музей, Вашингтон. 75 години
примери на галактики-„двойници“ след Великия Дебат. Дебатът
- първата с активно, а втората този път е за разстоянията
със спокойно ядро. Целта е да до източниците на гама Фиг. 26: UGC 6520.
изследваме в коя от тях има по- избухвания. По-известен е Изображението е от Sloan Dig-
изявени механизми на захранване като «Диамантения Юбилей ital Sky Survey (http://www.sdss.
на ядрената активност. Отново на Великия Дебат». Доналд org/).
интуитивните ни очаквания са
Лам застъпва тезата, че
това да е активната галактика.
Оказва се, че и двете имат източниците на гама избухвания

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
АСТ РОН ОМ ИЯ
„Най-голямата загадка на
науката или Парадоксът
на Ферми”
Фиг. 27: ULAS J1120+0641 доц. Валери Голев
- най-отдалеченият (засега)
квазар (ограден) на около 12.9
Що е благо? Знанието. Що е зло? Незнанието. Който е умен и
милиарда светлинни години от
нас по посока на съзвездието изкусен, той според обстоятелствата едно ще отхвърли, а друго
Лъв. Съвместно изображение ще избере. Но ако душата му е висока и непобедима, той няма да
от Ливърпулския телескоп се бои от това, което е отхвърлил, и не ще се възхищава от
и Британския Инфрачервен
това, което е избрал.”
телескоп.
Сенека
„Здравата интерпретация на фактите дава възможност да се

предположи, че във физиката, а също в химията и биологията, е
населяват Галактичното хало, а
Богдан Пачински счита, че са на
експериментирал „свръхинтелект“, и че в природата няма слепи
космологични разстояния. Кой е сили, заслужаващи доверие”
прав? Не това е най-важното. Фред Хойл
Рано или късно разстоянията до
тях са щели да бъдат измерени.
И, наистина, мистерията е
„По-рано ми се струваше, че ще получим сигнали от Космоса след
разрешена само 3 години по- година или две, три... Годините минават и аз изпитвам все по-
късно. Колко учени, обаче, големи съмнения, почва да ми се струва, че тук се крие някаква
дръзват да заложат името голяма тайна...”
си, изказвайки хипотеза преди
недвусмислените факти да
Станислав Лем
излязат наяве? Те са достойните
участници във велики дебати. „Вечното мълчание на тези безкрайни пространства ме ужасява.”
Остана още една мистерия. За Блез Паскал
какво ще е дебатът през април
2070??
П
Институт по астрономия, с рез 2009 г., годината на астрономията, тихомълком
Национална астрономическа се навършиха 50 години от началото на научното
обсерватория, БАН изследване на проблема за извънземните цивилизации
– през 1959 г. в най-престижното научно списание
„Нейчър“ е отпечатана историческата статия
на ядрените физици Дж. Кокони и Ф. Морисън
„Търсене на междузвездни съобщения“ („Searching
for Interstellar Communication“). В нея за първи път се
разглежда от научна гледна точка възможността

за търсене на радиосигнали на извънземен разум, Дрейк броят на звездите в Млечния
от извънземни цивилизации. извежда прословутата формула, път, fp е частта от звездите,
А сега, през 2012 г., отбелязваме носеща неговото име, която ще които имат планетни системи,
половинвековния юбилей го направи знаменит. fe е частта от планетите, на
на книгата на известния Телескопът на националната които съществуват приемливи
астрофизик от СССР Йосиф радиообсерватория в Грийн Банк, физични условия за съществуване
Шкловски „Вселена, живот, разум” САЩ, използван за проекта OZMA. на живот, flе вероятността на
(„Вселенная, жизнь, разум“). Тя Приемникът му бил настроен една планета с благоприятни
изиграва изключителна роля в на дължина на вълната 1.42 GHz условия да възникне живот, fr е
развитието на SETI (съкращение (или 21 cm), съответстваща на вероятността възникналият
от Search for Exstraterrestrial излъчването на междузвездния живот да развие в рамките на
Intelligence или „търсене на водород. Тогава се е еволюцията си видове, надарени
извънземен разум“) в целия свят. предполагало, че тази честота с разум, fc е вероятността
В разширен вариант и в разумът да развие
съавторство с великия цивилизация с напреднала
американски астроном технология, която
Карл Сейгън книгата е в състояние да
се появява през 1966 търси връзка с други
г. и на английски език цивилизации, TL е времето
под името „Разумният на активен живот на
живот във Вселената” цивилизацията, и TGе
(„Intelligent Life in продължителността на
the Universe“). Тези съществуване на нашата
класически текстове Галактика.Тук нямаме за
са библията на задача да дискутираме
специалистите по SETI това уравнение по-
и досега. подробно. Ще споменем
само, че оценките на N
Преди половин век от формулата на Дрейк
в Националната варират от „една“ (само
радиоастрономическа нашата Земя) до милиарди
обсерватория на ETI в зависимост
САЩ се подготвят за от оптимизма на
прием на радиосигнали, изследователя.
изпратени от
извънземен разум
(Exstraterrestrial Пак през 1960 г. друго
Intelligence или ETI). Проектът би трябвало да е универсален голямо име във физиката –
бил наречен OZMA по името на стандарт и ориентир за ETI, Фриймън Дайсън, се включва „в
принцесата от една детска които се опитват да установят играта“. Дайсън по право се
книжка за вълшебната Страна междузвездна връзка. В същата смята за един от създателите
Оз. Към пролетта на 1960 г. обсерватория от 1973 до на съвременната квантова
група под ръководството на 1976 г. се провежда и втори електродинамика заедно с
радиоастронома Френсиз Дрейк експеримент, наречен OZMA II. нобеловите лауреати Швингер,
започва да търси изкуствен Изследвани били над 650 от най- Фaйнман и Томонагa. Известни са
радиосигнал от две звезди от близките до Слънцето звезди, достиженията му във физиката
слънчев тип – τ от Кит и ε норезултатът отново бил на твърдото тяло, ядрената
от Еридан, които се намират отрицателен. техника и астрофизиката. Той
на разстояние около 11 пише кратка статия в другото
светлинни години от Слънцето. най-престижно научно списание
Наблюденията на тези звезди „Сайънс“, озаглавена „Търсене на
продължили четири месеца изкуствени звездни източници на
и, както е добре известно, инфрачервено излъчване“(„Search
резултатът бил отрицателен. for Artificial Stellar Sources of
Казват, че готвейки се за среща Тя дава оценка на броя N на Infrared Radiation“), в която се
с колегите си, за да обсъди с тях развитите цивилизации в излага концепцията за т.нар.
вероятността за съществуване нашата Галактика:Където N*е „сфера на Дайсън“.

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
Тя представлява на „дифузията” на една

хипотетично астро развита цивилизация от
инженерно съоръжение – звезда към звезда, тя
тънка сферична обвивка би се разпространявала
с голям радиус (от от своята родителска
порядъка на радиусите планета навън подобно
на планетните орбити), на сферична вълна.
като звездата е в Ако най-близките до
нейния център. Идеята родителската планета
за такава сфера той звезди (разположени, да
взима от книгата кажем, на разстояние
„Създателят на звезди“ 10 светлинни години
на фантаста Олаф от нея), се колонизират
Степълдън, написана например за 10 000
още през 1937 г. години (т.е скоростта
Предполага се, че една на „дифузията” е 0.001 с,
Френсиз Дрейк(р. 1930) с една от формите на
развита ETI може да където с е скоростта
своето уравнение.
използва сфера на Дайсън на светлината), то
за пълна утилизация на за десетина милиона
енергията на своята години цялата
централна звезда и/ Галактика ще бъде
или за решаване на усвоена от въпросната
евентуални проблеми цивилизация. Това
със жизненото си всъщност е КРАТКО
пространство. За време – ако възрастта
построяването на на Вселената е
такава тънка сфера ще еквивалентна на 24 часа,
е необходимо вещество, то 10 милиона години
колкото има в Юпитер. ще са еквивалентни
само на ЕДНА МИНУТА.
Търсенето на сфери на А в Млечния път има
Дайсън е перспективно стотици милиарди
направление в SETI. звезди,които са по-
Съоръжения с такива стари от Слънцето ...
мащаби могат да Тъй като възрастта на
се засекат със нашата Галактика е над
съществуващите в Сфера на Дайсън 1000 пъти по-голяма,
момента инструменти неизбежно възниква
по тяхното въпросът „Къде са Те?”.
инфрачервено излъчване „парадокс на Ферми”.Той звучи Защо не наблюдаваме следи от
с нетипично спектрално така: тази експанзия на въпросната
разпределение. Но до момента Ако във Вселената има много високоразвита извънземна
на човечеството не са известни цивилизации, някои от тях цивилизация тук на Земята? А
такива източници, нито трябва да са много развити ако в Галактиката има не една,
пък способи за практическа и да са колонизирали вече а много високоразвити ETI, то
реализация на сфера на Дайсън нашата Галактика, както и процесът на колонизация трябва
около нашето Слънце. Земята в частност. Тогава да е значително по-интензивен...
Но още през 1950 г.един от къде са те и защо не виждаме
гениите на физиката формулира следи от тяхната дейност? Така се сблъскваме с „парадокса
това, което мнозина смятат на Ферми“ и в неговата основа
за най-голямата загадка на Наистина, само за няколко лежи отсъствието на следи
науката. Тогава от проблема милиона години за ВСЯКА от извънземни цивилизации
за разума във Вселената се цивилизация, която се развива на Земята. Ако ETI наистина
заинтересувал знаменитият технологично с НАШИЯ днешен съществуват, то даже в
нобелов лауреат Енрико Ферми. темп, ще стане достъпна границите на нашата Слънчева
Той някак мимоходом формулирал ЦЯЛАТА Галактика. Благодарение система ТРЯБВА да има явни
идеята, наречена впоследствие признаци на присъствието им.

Е, къде са ТЕ тогава? Мълвата Ето някои от тях, тривиални и
говори, че въпросът „Къде са Те нечак толкова.
тогава?” бил зададен от Ферми
по време на закуска с колеги 1)Човечеството е уникално
от лабораторията Лос Аламос във Вселената.Най-простото
през лятото на 1950 г. и така обяснение е това, че ТЯХ просто
се появил парадоксът, носещ ги няма. Обаче това обяснение
неговото име. нито е достатъчно строго, нито
достатъчно естествено. То
Оттогава насам в различни противоречи на наблюдаемата
страни са извършени стотици еднородност и изотропност
наблюдения в радиодиапазона на Вселената, която сега е
и в другите диапазони на извън съмнение. Невероятно
електромагнитния спектър, е възникването само на една
използвани са многообразни цивилизация в една еднородна и
стратегии и методи за търсене, Енрико Ферми (1901–1954), изотропна като цяло Вселена,
но резултати продължава да виден италиански физик с в една с нищо незабележима
няма – липсват каквито и да огромен принос в развитието галактика, около една най-
са признаци за активност от на съвременната теоретична обикновена жълта звезда (в
ETI. Всички наблюдавани явления и експериментална физика, Млечния път има поне 1 млрд.
и обекти на небето сякаш по един от основоположниците на такива звезди, а галактиките
определение имат естествена квантовата физика, лауреат на са поне 100 млрд.). Към края
природа. Нобелова награда за физика през на живота си обаче Шкловски
1938 г. става защитник именно на тази
Единственият за момента хипотеза.
достоверен факт в
проблематиката на SETI е 2) Нашата цивилизация не
фактът за НАШЕТО собствено е единствена, но е най-
съществуване. Този прост на извънземен разум в момента развитата във Вселената.Това
и очевиден за всеки факт ОТСЪСТВАТ. Този факт наричаме в известен смисъл е вариант на
има обаче огромно значение „Мълчанието на Вселената”. предната хипотеза и подобна
– по същия начин, както най- гледна точка представлява краен
голямата тайна на атомната Мълчанието на Вселената е израз на антропоцентризъм.
бомба е била просто в това, че централният въпрос на SETI.
тя МОЖЕ да бъде направена... Възможностите на 3) Не виждаме следи от ETI,
Разумът МОЖЕ да съществува съвременната радиоастрономия защото възможностите
във Вселената. Нека да са такива, че човечеството на нашите съвременни
отворим скоба и без да даваме и сега е способно по принцип наблюдателни инструменти
дефиниции, да отбележим, че тук да регистрира сигнали от са недостатъчни. Мощността
разбираме понятието „разум“ цивилизации, намиращи се на на сигналите на ETI може би
като СОЦИАЛНО явление. Един същото технологично ниво е малка, може би те излъчват
напълно откъснат от социума като нашата, в пределите сигнали от насочен тип и Земята
индивид НЕ СЕ ДЪРЖИ като на почти цялата Галактика с просто не попада по техния
разумно существо и това е добре нейните стотици милиарди път, може би технологиите
известно от многобройните звезди. По силата на парадокса на ETI за връзка са други, и пр.
факти около феномена „Маугли“. на Ферми, ако ETI съществуват, Тази хипотеза е достатъчно
Затова като единична проява то огромното мнозинство от оптимистична за бъдещето на
на разум тук ще разбираме тях трябва да са хиляди пъти SETI и е защитавана активно от
действията на цивилизацията по-стари от човечеството и Сейгън до края на живота му.
КАТО ЦЯЛО. неимоверно по-развити от нас.
Е, възможен е и контра Защо не регистрираме никакви 4) Небето все още не е
примерът, разгледан във сигнали? достатъчно добре изучено и
великолепния роман на Станислав Предложени са над 20 възможни трябва просто да се наблюдава
Лем „Соларис“, но нека не се обяснения на парадокса на Ферми повече и по-дълго. Това е
задълбаваме... Защото НЕ ПО_ и на свързаното с него мълчание вариант на оптимистичната
МАЛКО достоверен е и фактът, на Вселената и вероятно е хипотеза, описана по-горе.
че признаци за съществуването трудно да се измислят нови.

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
5) Извънземните цивилизации
са много, но те не са
„дълготрайни” (имат кратко
време на живот). Наистина,
отсъствието на видими
прояви на дейност от ETI не е
еквивалентно на отсъствие на
самите ETI.
Ако извънземните цивилизации
са много, но са недълговечни,
те най-вероятно не достигат
такова ниво на развитие, при
което тяхната активност би се
наблюдавала от Земята.
6)Технологично развити Карл Сейгън (1934–1996), Йосиф Шкловски (1916–

свръхцивилизации просто не се световно известен американски 1985), астрофизик от СССР с
появяват („Задънената улица” астроном и популяризатор фундаментален принос както
на Шкловски). Това е „силен” на науката. Пионер на в SETI, така и в множество
вариант на предната хипотеза. астробиологията и на SETI. други направления на
В последната преди смъртта съвременната астрофизика.
си статия Шкловски се отказва
от идеята за уникалност на
земната цивилизация и предлага
нещо още по-неутешително
– хипотезата за „задънената бъде загубата на основната което води до неизбежна гибел.
улица”. му функция – функцията Разумът „вехне” без принципно
Известно е, че нашата Земя на познанието. Това е още нови и още необяснени явления.
всъщност е „гробище на един „силен” и нетривиален Както казва видният французин
видовете“. Имало е поне вариант на хипотеза 5. Както Анри Поанкаре, „В съдбата
две масови екстинкции (т.е. споменахме вече, не сме в на всяка научна истина има
изчезвания) на видовете и състояние да дефинираме добре само един миг на тържество,
животът на планетата е понятието „разум”, но тук е попадащ между безкрая, когато
висял на косъм. По оценки на достатъчно е да се ограничим я смятат за невярна, и безкрая,
биолозите и палеонтолозите с простия тезис, че разумният когато я възприемат като
от възникването на живота на живот се характеризира със тривиална”. Безкрайно сложен
Земята досега са се изредили стремеж да разбере и обясни обект е непознаваем по принцип
около един милиард биологични протичащите наоколо явления. (това е следствие от великата
видове, а в момента те са само Възникващите при това теоремата на Гьодел).
два милиона. интерес и любопитство са Разумът просто не би могъл
Възможно е разумът (който крайно неустойчиви. Интересът да възникне в една безкрайно
е биологически най-мощният към разбраното вече явление сложна Вселена. Наблюдаваното
приспособителен механизъм на пропада практически мигновено. отсъствие на свръхцивилизации
вида, наречен „homo sapiens”, т.е. Никакви „интересни практически свидетелства, че нашата
на човека) да е хипертрофирана приложения” на стари закони не Вселена е “прекалено проста”
функция, водеща до неизбежна могат да заменят търсенето на за разума. Бързо опознавайки
гибел (като голямото тегло при нови. нейните закони (напр.за няколко
динозаврите или големите зъби Загубата на интерес към хилядолетия), разумният
на саблезъбия тигър). Тогава изследване на новото ще доведе живот изчерпва всички свои
разумът е всъщност поредното не само до невъзможност да се възможности и изчезва.
неудачно изобретение на развиват нови технологии (които Парадоксално, но факт: разумът
природата или поредната биха спасили нашите потомци възниква и загива по една и съща
“задънена улица” в еволюцията. от предизвикателствата на причина – поради простотата на
бъдещето), но рано или късно и до устройството на нашия свят.
7) ETI имат кратко време на невъзможност да се поддържат
живот, защото причина за и възпроизвеждат вече 8)„Неортоеволюционно”
гибелта на разума може да съществуващите технологии, развитие на ETI.Великият полски

писател-фантаст и мислител земен тип също са достатъчно антропоцентризма („човекът е
Станислав Лем предлага друго разпространени във Вселената. най-висшето същество“ едва ли
нетривиално решение на Тогава животът, както и звучи по-разумно от „Земята е
парадокса. разумът, са ОБИКНОВЕНИ център на Вселената“). Нищо не
Може би цивилизациите са много ФОРМИ на структурната пречи да се разгледа явлението
и живеят дълго, но се развиват организация на материята във „разум“ като междинно, а не
неортоеволюционно. „Може би,- Вселената. Ако това е така, пред завършващо звено в процеса
пише той,- високоорганизираната нас се открива впечатляващата на самоорганизацията на
цивилизация въобще не се картина на прехода на Вселената.
характеризира с огромни Вселената през поредица от
енергии на потребление, а с най- качествено различни стъпала 12) Сигналите от ETI отдавна
добро регулиране“. (напр. термоядреният синтез „заливат” Земята, но
Ако това е така, нямаме на елементите в звездните мощността на културната
основания да очакваме, традиция, в рамките
че ще можем да на която ние ги
наблюдаваме проявите интерпретираме, и
на такава цивилизация. нашият „познавателен
хоризонт”, не са
9) Космическият разум достатъчни за
се държи не така, осъзнаването на
както ние очакваме. изкуствената им
Разумът, който се природа. Станислав Лем
опитваме да открием смята, че съществува
във Вселената, най- явление, което можем да
вероятно много наречем ПОЗНАВАТЕЛЕН
силно се различава ХОРИЗОНТ за
от нашите представи всякацивилизация.
за него. Не можем да В рамките на този
забележим неговото хоризонт се намира
присъствие не защото всичко, което
го няма, а защото той Станислав Лем (1921—2006), световно известен цивилизацията е
не се държи така, както полски писател-фантаст и мислител. опознала и което умее
очакваме. да прави, в това число
и такива явления, за
10) „Зоохипотеза”. Съгласно ядра, до биологичната еволюция които тя е в състояние поне
тази доста популярна хипотеза на органичните молекули в да построи теоретичен модел
на Дж. Бол от Харвардския междузвездните молекулярни (както ние сега строим модели
университета ние се намираме в газово-прахови комплекси и например на„черни дупки“).
нещо като резерват, поддържан пр.) към все по-високо ниво на
от високоразвити ETI, които не самоорганизация. Отвъд този хоризонт се намира
се намесват в нашето развитие всичко, което цивилизацията не
и ни изучават незабележимо, Засега ни се струва, че върхът знае и за което даже не може да
като умишлено крият от нас на тази самоорганизация е се досети на основата на сумата
съществуването си. разумът. А ако екстраполираме от всичките си знания и умения.
тази тенденция в бъдещето? Ще Как би изглеждало пред дадена
11) Разумът като междинно се яви ли СЛЕД разума някаква цивилизация някое грандиозно
звено в еволюцията на структура, качествено различна явление, което тя може да
Вселената. Ядреният физик от него, която да го превъзхожда наблюдава, но което се намира
А. Д. Панов от Московския по нивото си на организация? ОТВЪД нейния познавателен
университет разглежда и тази Така, както живата материя се хоризонт? Ами – ще й изглежда
възможност. Наистина, нашето отличава от неживата и така, като ЕСТЕСТВЕНО ЯВЛЕНИЕ,
Слънце с нищо особено не се както разумният живот се макар и загадъчно. Например,
отличава от други като него отличава от „просто“ живота? всеки сериозен учен от средата
милиарди звезди в нашия Млечен Нямаме в момента никакви на XIX век би възприел гъбата
път и в милиардите други логични причини да отхвърлим на печално добре познатия на
галактики. Естествено е да тази възможност, защото бихме нашето поколение ядрен взрив
предположим, че планетите от изпаднали в поредната клопка на като резултат от действието

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
Носителят на земния
живот и на нашия разум –
въглеродът.
Спектрален отпечатък
на най-далечната вода
във Вселената. Вижда се
радиоемисията от водни мазери
в далечния квазар MG J0414+0534.
Като фон служи инфрачервеното
изображение на самия квазар.
Квазарът изглежда разкъсан на
4 компонента от сивия дифузен
обект в центъра. Това е по-близка
галактика, действаща като
гравитационна леща, която е
усилила сигнала от квазара 35
пъти. Вложеното долу вдясно
изображение на огромната
активна галактика M87 в
съзвездието Дева илюстрира как
би изглеждал квазарът от по-
близко разстояние.
на неизвестни и необясними бихме забелязали нейните всеки връх, превзет от науката,

природни сили. ефекти и какви варианти са ще виждаме следващия – още
възможни — всичко това ще по-висок и още непревзет
Лем се придържа към мнението, узнаем, когато НИЕ САМИТЕ връх. В полза на това говори и
че способността да се овладеем енергетика със следствието от теоремата на
установи разлика между някакво звездна мощност. А сега засега, Гьодел, че решението на всяка
естествено и изкуствено разширявайки познавателния нетривиална научна задача води
явление е функция от знанията си хоризонт, можем само да до появата на не по-малко от
на този, който установява дискутираме темата „братя две нови задачи.
тази разлика. Затова нашите по разум“, напипвайки бавно Така евентуалната космическа
шансове да открием някое същината на проблема. експанзия на цивилизациите,
„космическо чудо“ще нарастват, Мълчанието на Космоса проникването във Вселената и
даже ако не отделяме специално поставя пред нас принципния нейното „засяване” с разумен
внимание на неговото търсене. въпрос за пределите на земното живот ще дава безгранични
Как би изглеждала евентуална знание. Поредната революция възможности за развитие на
енергетика на ETI с мощността в науката свидетелства по- познанието.
на Слънцето, на какви разстояния скоро за това, че от върха на
Тогава просто е трудно и даже човешката цивилизация и за - топка за ръгби).Макар все още
невъзможно да си представим степента на нашата способност непотвърдена, има информация и
какви биха били възможностите даси обясняваме мирозданието. за откриването на такива сложни
на по-старите, например със съединения в междузвездната
стотина милиона години, В същото време става все среда като аминокиселината
цивилизации.Те биха могли по-ясно, че самият живот на H2NCH2COOH (т.е. глицина) и
да управляват движението Земята е възникнал от Космоса. дихидроксиацетона.
на звездите, да сътворяват Старата (от началото на
нови галактики и даже нови миналия век) и дълго отхвърляна Има всички условия тези молекули
вселени... И защо не, след като хипотеза на шведския да дадат начало на най-
дори в рамките на нашата учен Сванте Арениус простите биологични
съвременна физика можем вече за панспермията, структури, а
да кажем каква трябва да е получава все повече кометите и
енергията на две сблъскващи подкрепа от м ете ори ти те
се елементарни частици, за съвременните са способни да
да може резултантната черна наблюдения. доставят тези
дупка да започне да се разширява Търсенето на структури
в друго пространство като „братя“ не само и на вече
НОВА вселена. Kакто казва по разум, но образуваните
американският космолог и по биохимия планети. Има
Харисън, възможността да се и физическа всички основания
създават вселени (и нашата в о р г а н и з а ц и я навсякъде във
частност), би могла да обясни изглеждат все по- Вселената да
антропния принцип, т.е. че обосновани. На фона на съществува живот,
параметрите на нашата Вселена казаното по-горе Фулерен С60 построен на основата
са изключително подходящи само такова търсене на въглерода.
за нашето съществуване. в момента би имало
Вселената от следващото шансове за успех в обозримото Главният носител на земния
поколение се създава от наши бъдеще. живот и на нашия разум –
предшественици именно с въглеродът, има изключителни
такива параметри и в крайна Без да влизаме в големи свойства. Химиците знаят
сметка протича нещо като подробности, астрономията още от миналия век, че
естествен подбор на вселени. през последните двадесетина способността на въглерода да
Тогава можем да приемем, че години ни позволява да направим се съединява в дълги вериги и
множество явления, които ние важен извод. Наблюдаваме пръстени с атомите на други
смятаме за естествени, в молекулите на водата навсякъде елементи му дава възможност
действителност са резултат във Вселената, включително да формира СТОТИЦИ ХИЛЯДИ
(или отпадък...) от дейността на и на разстояние 11 милиарда различни съединения, докато
свръх могъщи стари цивилизации. светлинни години, когато броят на съединенията на
Вселената е била много млада. ВСИЧКИ ДРУГИ елементи, взети
Трудно е да се каже къде именно заедно (включително силиция,
се намира сега постоянно Възникването на доста сложни който е другият кандидат за
отдалечаващият се хоризонт ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ основа на извънземен живот),
на знанието и на какво ниво в Космоса е закономерна и не надвишава 20 000. Така че
е „културната традиция” на неотменна част от самия НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО една част
нашата цивилизация. Затова процес на раждане на звездите от извънземните разумни
свалянето на проблема с и планетите. Наблюдаваме същества да не се отличават
мълчанието на Вселената не е въглеродни съединения в и биологически чак толкова
никак просто и така или иначе, газовите облаци навсякъде във много от нас...Tрябва да си
парадоксът на Ферми и досега Вселената. Към август 2012 са дадем истинска сметка за
си остава нерешен. Видяхме, известни общо около 170 молекули тясната връзка между нас и
че това е проблем не само на в нашия Млечен път, и те са Космоса. Вселената – тази
астрономията, но и въобще главно органични. Най-големи единна и много сложна система
на науката като цяло. При от тях (с повече от 12 атома) от най-различни компоненти,
всички случаи от самия факт са антраценът и пиренът, 60- връзки и взаимодействия, се
затова мълчание вече следват и 70-фулерените С60 и С70 (C60 управлява от родените заедно с
важниизводи за съдбата на напомня футболна топка, а С70 нея природни закони. В процеса

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
на дългата си еволюция тя е
породила в себе си живата
материя. А на определен и все
още неясен етап от нейното
развитие се появява и разумът.
Дълбоко съм убеден, че разумът
било то тук на Земята, било то
някъде другаде сред звездите,
играе ролята на инструмент, с
който самата Вселена опознава
себе си.
Средата, която ще обитава

човечеството в бъдеще
неминуемо ще се разшири далеч
извън пределите на Земята.
Кой знае, може да е прав
споменатият по-горе физик и
първопроходец на SETI Фриймън
Дайсън, който казва: „Възможно е АСТ РОНОМ ИЯ
нашата съдба като цивилизация
да се състои именно в това –
да направим жизнеспособните
планети обитаеми. Веднъж
да се разпространи животът
Плутон има синьо небе! На
извън пределите на нашата
малка планета, нищо няма да е
планетата има и воден лед!
в състояние да спре неговото
развитие”. Дайсън смята,
че същността на живота е Светослав Александров
Т
свързана с организацията,
а не със субстанцията и за ази снимка, направена от цветната камера MVIC на
достатъчно време животът автоматичната станция «Ню Хърайзънс“, показва
би се приспособил към всякаква изненадващ син цвят на атмосферните мъгли на
околна среда. Необходим е само планетата. Credit : NASA/JHUAPL/SwRI
достатъчен запас вещество и
енергия, което в Галактиката не Eто го голямото откритие, направено от
е проблем. Може би в далечното автоматичната междупланетна станция «Ню Хърайзънс“
бъдеще, когато се научат на Плутон! Даже има не едно, а две открития. Първите
свободно да пътешестват сред цветни снимки на атмосферните мъгли, които бяха
звездите, нашите потомци ще изпратени от «Ню Хърайзънс“ през последната седмица, показват,
започнат да гледат не само на че те са със син цвят.
Земята, но и на Млечния път
като на естествена среда за Кой би очаквал синьо небе на тяло от пояса на Куйпер? Разкошно
обитаване на човешкия род. е!“, вълнува се ръководителят на мисията Алан Стърн.
Най-невероятното е, че самите индивидуални частички, които

изграждат мъглите, са със сивкав или червен цвят, но начинът, по
който те разсейват синята светлина, е приковал вниманието на
учените от екипа на „Ню Хърайзънс“. „Този забележителен синкав
доц. Валери Голев e Зам. оттенък ни разкрива какъв е размерът и съставът на частичките“,
декан на Физическия споделя Карли Хоует.
факултет,
катедра „Астрономия“, „Синьото небе често пъти е резултат от разсейването на слънчевата
при СУ „Св. Климент светлина от много малки частички. На Земята тези частички са
Охридски“ много малки азотни молекули. На Плутон частичките изглежда да
са малко по-големи, но все още с относително малък размер. Това
са частички, подобни на сажди,
които наричаме толини“.
Учените вярват, че толиновите

частички се формират в
най-високите слоеве на
атмосферата, където
ултравиолетовото лъчение
разкъсва и йонизира азота и
метана и така те могат да
реагират едни с други, за да
се формират по-комплексни
отрицателно и положително 1 Снимки на повърхността на Венера от мисиите «Венера 9» и
заредени йони. Когато те «Венера 10» - АН СССР.
рекомбинират, се получават
много сложни макромолекули.
Този процес е наблюдаван за пръв АСТ РОНОМ ИЯ
път на луната на Сатурн – Титан.
Именно толините са виновни за
червения цвят на повърхността
на Плутон.
История на наблюденията и
Второто голямо откритие е
полетите до Венера
свързано с наличието на воден
лед. По-точно - намерени са
множество малки, но оголени
региони от воден лед на Плутон. Светослав Александров изобретяването на галилеевия
В
Откритието е направено от телескоп. През 1610 година
инструмента Ralph. енера - планетата, Галилео Галилей установява,
На по-големите ширини обаче не кръстена на римската че подобно на Луната, Венера
е засечено наличието на воден богиня на любовта и също има фази. През 1761
красотата. Венера - година наблюденията на Михаил
лед. „Очевидно той е маскиран
планетата, считана Ломоносов по време на транзит
от присъствието на други
за сестра на нашата - когато Венера преминава през
ледове, съставени от летливи
Земя. Както Венера, диска на Слънцето, доказват,
съединения, които покриват по-
така и Земята са се формирали че планетата има атмосфера.
голямата част на планетата.
от един и същ прахов регион на През 19-ти век астрономът
Защо водата се появява точно
протопланетарния диск, довел Джовани Скиапарели пръв
там, където е, а не на други
до създаването на Слънчевата установява, че Венера има
места, е предизвикателство,
система. Те имат еднакъв доста бавно околоосно
върху което се опитваме да се
размер, маса, плътност и въртене. Но до началото
задълбочим“, съобщава Джейсън на радиоастрономичните
Куук. обем. Но защо двете планети
са толкова различни във наблюдения през 60-те години на
всяко едно друго отношение? миналия век мнозина считат, че
Най-интересното е, че ледът се Земята - покрита с океани и Венера има биосфера, вероятно
намира в тези региони, които изобилстваща от живот. Венера съставена главно от горещи
са светлочервени. Учените - самото превъплъщение на ада. джунгли поради близостта на
поясняват, че все още не са Покрита е с облаци, съставени Слънцето. Това предположение
наясно с взаимодействията от сярна киселина. Няма океани, а е опровергано напълно, когато
между водата на Плутон и атмосферата е толкова плътна, започват роботизираните
толиновите частички. че задържа топлината до степен, полети към планетата - пак през
до която температурите на 60-те години.
повърхността достигат до над
400 °C. СССР успява да победи САЩ в
надпреварата за изпращането
Източник:http://www. Човечеството започва да прави на първия изкуствен спътник
cosmos.1.bg/ открития относно Венера с и първия човек в космоса.

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
Американците обаче са първите,

които осъществяват първия
полет до друга планета. През
1962 година автоматичната
станция на НАСА „Маринър 2“
прелита край Венера и изпраща
важни научни данни. „Маринър
2“ открива екстремно високи
температури на повърхостта,
богата на въглероден диоксид
атмосфера и плътно облачно
покривало. Сбогом, джунгли!
2 Снимка: АН СССР
Сбогом, екзотична флора и фауна!
Човечеството бързо се разделя
с романтичните си представи количества, но все още нито „Венера 9“ и „Венера 10“ успяват
за най-близката до нас планета. един от тези апарати не успява да направят първи снимки от
да достигне до венерианската самата повърхност. Кацанията
На 1-ви март 1966 година повърхност безпрепятствено. на Венера и фотографирането
съветската сонда „Венера 3“ Това е постигнато едва през на повърхността на планетата
се разбива на повърхността на 1970 година, на 15 декември, и до този момент остава най-
Венера. За съжаление на учените когато „Венера 7“ осъществява сериозното руско постижение
комуникационната система се първото успешно кацане на до ден днешен. Снимките на
поврежда преди падането и тя Венера и първото успешно „Венера 9“ и „Венера 10“ са черно-
така и не успява да предаде кацане на друга планета въобще! бели.
никаква научна информация. За Автоматичната станция е
сметка на това на 18 октомври в контакт със Земята след На 20 май 1978 година НАСА
1967 година „Венера 4“ успешно кацането си за 23 минути - изстрелва много амбициозните
навлиза в атмосферата на истински рекорд за това време. мисии „Пайъниър Винъс“ 1 и
планетата, превръщайки се в Измерва температура на 2. „Пайъниър 1“ е орбитална
първия земен апарат, който повърхността от 475 °C. мисия, която влиза в орбита
успява да оцелее през навлизането около планетата на 4 декември
на чуждоземна атмосфера На 22 юли 1972 година каца „Венера 1978 година. Това е първата
и да предаде научни данни. 8“. Тази автоматична станция мисия, която с радар успява
„Венера 4“ успява да разгърне успява да измери скоростта да картографира цялостно
парашут и да прати информация на ветровете - на височина 48 повърхността на Венера!
за състава за атмосферата километра над повърхността Станцията открива, че
(основно въглероден двуокис), скоростта надхвърля 100 повърхността е доста гладка, а
но не оцелява докато достигне метра/секунда, а падайки под 10 най-високата планина е кръстена
повърхността. През същата километра скоростта стихва до Максуел и е висока 11 километра.
тази година край Венера прелита 1 метър/секунда. Орбиталният апарат успява
и американската автоматична да работи и да изпраща научни
станция „Маринър 5“, която успява Интересното е, че всички данни от Венера до август 1992
да изпрати ценна информация за тези мисии до този момент не година.
ултравиолетовите емисии от предават снимки от Венера!
атмосферата. Комбинираните Първите снимки от планетата Автоматичната станция на
резултати от съветските и отбизо са предадени към „Пайъниър 2“ (известна още
американските космически Земята през 1974 година, когато като Мултисонда) се състои от
апарати, посетили Венера американската автоматична цилиндричен бъс с диаметър 2.5
през 60-те години, показват, че станция „Маринър 10“ прелита метра. Към бъса са прикрепени
атмосферното налягане е много край нея. По-късно СССР също една голяма и три малки
по-голямо от първоначално успява да заснеме планетата - атмосферни сонди, чиято цел
очакваното - между 75 и 100 през 1975 година в орбита около е да направят измервания на
атмосфери. Венера влизат орбиталните атмосферата. Сондите не са
отсеци на „Венера 9“ и „Венера 10“ оборудвани с камери и освен това
През 1969 година „Венера 5“ и (които стават първи изкуствени не са конструирани със замисъла
„Венера 6“ откриват наличието спътници на планетата). А да оцелеят след кацането си -
на азот и кислород в малки пък спускаемите отсеци на само да направят атмосферни

измервания. Изненадващо
обаче една от сондите успява
да достигне повърхността
успешно и да предава сигнали от
там в продължение на повече от
час! Това е първото американско
кацане на Венера.
1978 година обаче е малшанс

за СССР - тогава „Венера
11“ и „Венера 12“ кацат на
повърхността с цветни
камери, но и двете не успяват
да изпратят никакви снимки
поради производствен дефект
- защитните покрития на
камерите не се отделят след
кацането. Въпреки това мисиите
не са изцяло провалени - другите
инструменти успяват за пръв
път да открият гръмотевици и
светкавици!
Пикът на венерианските
изследвания и големият триумф
Снимка от автоматичната междупланетна станция
за съветските учени е през
НАСА «Месинджър» през 2007 г.
1981 година, когато „Венера 13“
за пръв път успява да изпрати
цветна снимка от повърхността в рамките на този висок слой
на планетата! междупланетна мисия. би могло да се наблюдава дори
снеговалеж. „Винъс Експрес“
2 Снимка: АН СССР Изучаването на Венера през 90- успява да установи, че в рамките
те години е продължено само от на милиарди години Венера е
„Венера 13“ и „Венера 14“, поради САЩ. На 10 август 1990 година загубила огромно количество
висококачествените снимки, са в орбита около планетата вода. Каква тъжна съдба има
вероятно най-успешните мисии пристига „Магелан“. Мисията тази планета!
на СССР до друга планета. През успява да картографира много
1984 година СССР изстрелва и детайлно планетата със своя Макар че през последните
сондите „Вега 1“ и „Вега 2“, които радар. Над 98% от Венера е няколко години САЩ не са имали
успяват да разгърнат на Венера картографирана с резолюция мисия, посветена специално
спускаеми апарати и въздушни от 100 метра/пиксел. На 14 върху изследванията на
балони. Благодарение на тези октомври 1994 година мисията Венера, няколко автоматични
мисии са измерени силни ветрове приключва. станции успяват да я посетят
със скорост 240 километра/час. транзитно. През 1998 и 1999 г.
Спускаемите апарати успяват На 11 април 2006 година в „Касини“ посещава Венера на
да измерят много детайлно орбита около Венера пристига път към Сатурн. Също така през
температурите в различните европейската автоматична 2006 и 2007 година „Месинджър“
атмосферни слоеве. „Вега 1“ и станция „Винъс Експрес“. Тя двукратно успява да посети
„Вега 2“, които по-късно успяха работи до януари тази година Венера на път към Меркурий
да изучат и Халеевата комета и е изключително успешна. - вторият от които едва на
и да направят около 1500 снимки Успява да открие озонов слой. разстояние от 325 километра
на нея, заедно с мисията „Фобос Изненадващо е открит и много от облачните слоеве.
2“ до Марс, са и последните студен слой високо на височина
междупланетни мисии на СССР 125 километра в атмосферата, И така, стигаме до последната
изобщо. През 90-те години СССР с температури от -175 °C. мисия - „Акатсуки“. Тя бе
се разпада и оттогава досега Независимо от горещите изстреляна към Венера през
Русия не е успяла да проведе температури на повърхността, 2010 година, но тогава не успя да

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
влезе в орбита. На 7-ми декември за останалите хора - съвсем. в орбита около Венера. За
има свой втори шанс и ако Толкова е скучна, че практически съжаление при предвидената
всичко е наред, ще се превърне в всяка една снимка на Венера, маневра се повреди главният
поредния земен изследовател на която ще видите по вестници, двигател и автоматичната
планетата. списания или в уебсайтовете, станция продължи по
или ще представлява хелиоцентрична орбита. Днес,
А бъдещето? Различни държави радарно изображение, взето пет години по-късно, след дълго
имат проекти за изучаване на от американската мисия криволичене около Слънцето,
Венера. Русия проучва мисията «Магелан», или пък ще е «Акатсуки» има своя втори
„Венера-Д“. Тя бе отлагана обработена допълнително за шанс! Дано е успешен, защото
многократно. Щеше да лети в подчертаването на детайлите, след края на европейската мисия
началото на това десетилетие, които не се виждат на пръв «Винъс Експрес», която приключи
но поради различни причини, на поглед. Истински снимки в в началото на тази година, няма
които няма да се спираме в тази естествен цвят (като тази да има нов шанс да посетим
статия, полетът е отложен по-горе) ще намерите рядко. Венера в скоро време.
минимум до 2024 година. Индия Да, Венера изглежда доста
също планира в периода 2017- безинтересна. Ако един Поради повредата на главния
2018 година да изстреля астронавт прелети край двигател, «Акатсуки» ще
мисия към Венера. НАСА може планетата, тя ще бъде почти разчита за влизането в орбита
да одобри нова венерианска непоносимо ярка за неговите на малките двигателчета за
мисия догодина, която ще бъде очи, освен ако не носи тъмни контрол на ориентацията.
изстреляна в началото на 20-те очила. Те ще трябва да работят в
години. продължение на 20 минути - много
Може би това е причината, повече, отколкото е предвидено
Макар и пренебрегвана и поради която човечеството да издържат. Маневрата е
считана за скучна, Венера може изстрелва доста рядко мисии много рискова - но все пак никой
би все още има вълнуващи тайни, към Венера. Не просто няма не е предвидил такава сериозна
които предстои да разкрие пред кой знае какво да се види там, авария на главния двигател, така
човечеството. но и научно погледнато не че ръководителите на полета
търсим живот поради адските нямат друг вариант. Стискат
температури, надхвърлящи си палци и се надяват, че на
стотици целзиеви градуси 7-ми декември двигателчетата
на повърхността. Въпреки ще издържат да работят цели
предположенията, че високо в 20 минути. Поради факта, че
Акатсуки пристига около атмосферата температурата осигуряват по-малка тяга,
Венера на 7-ми декември! би била достатъчно ниска (като няма да бъде постигната
стайната), за да съществуват планираната първоначално 30
хипотетично аеробионти часова орбита. Ако всичко мине
- летящи живи организми, наред, «Акатсуки» ще обикаля
3 Така изглежда Венера в никой не се е заел сериозно с около Венера по яйцевидна
своя истински, естествен тяхното търсене. И макар че орбита, завършвайки една пълна
преди разпадането на СССР обиколка за цели 15 дни!
цвят. Снимката е направена
се провеждаха доста мисии до
от автоматичната Венера - включително и такива Така «Акатсуки» ще се превърне
междупланетна станция с кацане (тук са големите в единствената мисия, която
на НАСА «Месинджър» през руски успехи, а не на Марс), през ще изучава Венера в близките
2007 година с помощта на последното едно десетилетие няколко години (освен ако Индия
червен, син и зелен филтър. само два космически апарата не ни изненада междувременно
Не е направена никаква посетиха тази най-близка до нас с изпращането на автоматична
допълнителна обработка планета. Това бяха европейската станция).
- точно така изглежда «Винъс експрес» и по път за
би изглеждала Венера за Меркурий - американската Ако маневрата е неуспешна и
човешкото око. Credit : NASA/ «Месинджър». «Акатсуки» не навлезе в орбита
около Венера, планирано е три
JHUAPL/Gordan Ugarkovic
През 2010 година японската от общо петте камери да се
Венера, дори и сред учените, се
автоматична станция включат и да направят снимки
счита за скучна планета. А пък
«Акатсуки» трябваше да влезе веднага. Така част от науката

ще бъде спасена и ние ще Да се надяваме, че всичко е държавите, успешно провели
разполагаме с нови снимки на успешно! Япония по традиция няма мисия до друга планета. В края
планетата. голям успех с междупланетните на 90-те и в началото на новото
мисии. Най-успешната японска хилядолетие «Нозоми» не успя
Както вече споменах, понеже мисия е «Кагуя», която летя до да влезе в орбита около Марс,
няма кой знае какво да се види Луната в периода между 2007 а през 2010 година и «Акатсуки»
на снимки във видимия спектър, и 2009 година. Успешно беше не влезе в орбита около Венера.
«Акатсуки» е екипирана с завършена възвращаемата Дано най-накрая късметът се
ултравиолетова камера и мисия до астероида Итокава усмихне на японците - след
камера, работеща в далечния с взимане на проби, известна толкова много мъки и усилия, те
инфрачервен диапазон. При под името «Хаябуса» или още го заслужават.
тези дължини на вълните се «Мюзес-С». През 90-те години е
виджат облаците в горната имало и още една успешна мисия
част на атмосферата. Затова до Луната - «Хитен», а през 80-
и другото име на «Акатсуки» те години две мисии - «Суисеи» и
е «Венериански Климатичен «Сакигаке» са изучили Халеевата
Орбитър» - основната й задача е комета. http://www.space-bg.org/
да изучава местния климат. Но Япония все още не е имала http://www.cosmos.1.bg/
щастието да се нареди сред
АСТРОНОМИ Я (SuperEarths), поради голямата

си маса – близка по-скоро до
тази на Юпитер, отколкото на
Астробиологията и Земята. Въпрос само на време
е да открием земеподобна
парадоксът на Ферми: екзопланета в диапазона 0.8-1.2

Земни маси. Такава планета дори
наистина ли сме сами във може да попада в т.нар. зоната

на обитаемост за съответната
звезда т.е. да е на такова
Вселената? разстояние от звездата, че да
има температура, подходяща
за да поддържа вода в течно
състояние. Което е основното
условие за съществуване на
д-р Владимир Божилов липсват. Този проблем, известен живот от земен тип. Подобно
В
като парадокс на Ферми, може откритие би било огромен
наблюдаемата би намира своя отговор в успех за науката, защото един
Вселена има стотици съвременната наука за живота от основните въпроси е дали
милиарди галактики, и звездите – астробиологията, животът, какъвто се е случил
всяка от тях населена и с помощта на съвременните на Земята, е уникален и дали
с милиарди и милиарди изчислителни центрове и ние сме сами във Вселената. В
звезди. Възможно ли е суперкомпютрите... крайна сметка, както твърди
около нито една от Карл Сейгън, би било огромна
тях да няма подходяща планета, В последните две години загуба на пространство, ако
върху която да се е развил търсенето на планети около в Космоса сме само ние, нали
живот или дори цивилизация? други звезди извън Слънчевата така?
Ако животът на Земята не е система, т.нар. екзопланети,
създаден от свръхестествена доведе до откриването на вече Все по-голяма част от учените са
сила и не е просто случайност над 1800 обекта. Значителен успех сигурни, че в нетолкова далечно
в еволюцията, то би трябвало е мисията Кеплер, изстреляна бъдеще ще открием планета
Космосът да бъде препълнен през август 2009 г. Повечето с микробиологичен живот. Но
с живот, а защо не и с други от откритите до момента въпросът за сложните форми
разумни видове и технологични тела попадат в категорията на живот и възможността за
цивилизации. Такива обаче сякаш на т.нар. „свръхземите“ съществуване на други разумни

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
видове в Космоса е неясен и форма на съзиданието и ни той би се разпространил лесно.

труден. Проблемът е, че ние лишава от възможността да Как обаче можем да обясним
познаваме само един-единствен предлагаме други по-обосновани наличието на разумни форми
разумен вид, който е възникнал обяснения за видимата липса на на живот, като нас самите, от
и е създал технологична други технологични цивилизации. гледна точка на еволюцията на
цивилизация – самите ние. А такива не липсват. живота?
Макар всички наши логични Астробиологията е нова
очаквания да са за наличие и на интердисциплинарна наука, По всички закони на Дарвин,
друг разумен живот в Космоса – която, както подсказва името й, човешкият вид не би трябвало
такъв засега или няма, или може съчетава астрофизика с биология. да е оцелял, тъй като не е нито
би просто не контактува с нас. Нейна цел е изследването на достатъчно силен физически,
закономерностите и условията нито достатъчно конкурентен.
за възникване на живот, подобен Разумът и вродената в него
или различен от този на Земята, иновативност е онова, което
Ако има други технологични на други планети в Космоса. ни е направило доминантен вид
цивилизации някъде Повечето разработки и мисии и ни е позволило да променяме
са концентрирани основно върху света на практика. Основният
в междузвездното търсенето на земеподобен въпрос тогава е дали разумът е
пространство, каква е живот, тъй като сме сигурни, че случайност или един вид грешка
причината за подобно единствено земните условия са в еволюцията, или пък може
довели до възникване на живот да е естествено еволюционно
“мълчание”? и на технологична цивилизация. стъпало? Предложени са няколко
Други форми на живот, варианта.
Един от отговорите е, че например на базата на метан,
последните може да са на са възможни. Може би точно Ентропийната хипотеза
много по-ниско или на много такива ще открием на спътника разглежда последната
по-високо еволюционно на Сатурн – Титан. Но от научна възможност и я обосновава
ниво от нас. Възможно е и практична гледна точка не е чрез приложението на принципа
също така евентуалните обосновано да търсим форми за нарастване на ентропията
космически цивилизации да на живот, които не знаем дали в еволюцията. Какво означава
имат кратко време на живот изобщо и при какви условия биха това? Най-общо казано,
и да се самоунищожават могли да съществуват. Това ентропия наричаме физичната
бързо, правопропорционално на е причината в тази статия величина, която представлява
развитието на технологията и в анализа на проблема за мярка за подредеността в
– нещо, от което ние самите обитаемост на планетите, да дадена система.
определено не сме много далече. се търсят максимално подобни
на земните условия. Затова ще Ентропията в една затворена
От друга гледна точка, съгласно говорим за търсене на живот система може само да
антропният принцип и неговите от земен тип. нараства. Колкото по-подредена
вариации, съществува идеята, е тази система, толкова
че “Вселената е такава, каквато Разбира се, наличието на повече енергия изисква тя, за
е, за да може да ни има нас, подходящи условия на дадена да съществува. В този смисъл,
интелигентните наблюдатели”. планета съвсем не гарантира животът е изключително силно
Сравнително лесно е да задължително и наличието на анти-ентропиен поради факта,
предположим, че условията за живот. Всъщност в момента че живите форми, особено
развитие на сложен живот са науката няма яснота как сложните, са много, много
трудни и е малко вероятно възниква животът първоначално, подредени. Този факт е показан
подобно нещо да се случи повече както и какви са условията и още от Нобеловия лауреат
от веднъж. Следователно причините за възникване на Ървин Шрьодингер през средата
шансът да възникне друг разумен вид впоследствие. на миналия век.
разумен вид извън Земята клони Възможно е например животът
към...нула. Такава хипотеза, да се предава в Космоса от една Днес знаем, че енергийният
известна като хипотеза за планета на друга чрез метеориди, обмен е основен за еволюцията
уникалната Земя, е много близка подобно на вирус. Това е т.нар. и разбирането на процесите в
до антропния принцип. Подобен модел на панспермията. В този дадена екосистема. Стремежът
подход обаче е прекалено случай е достатъчно животът на всяка система към състояния
центриран в човека като висша да възникне веднъж, след което с минимална енергия всъщност

означава, че се предпочитат самоунищожение. Ето защо сигнали с голям интензитет и
състоянията с максимална Вселената може би “мълчи”, т.е. поразителна регулярност. Сякаш
ентропия, т.е. с максимален хаос. нямаме получени сигнали от друга цивилизация изпращала
Еволюцията може да се опише други цивилизации. Простата кодирано съобщение! Оказало
като “оцеляване на най-добрия причина е, че повечето от се обаче, че причината за
репликатор” - оцеляват онези тези цивилизации възникват, тези радиосигнали са нов вид
организми, които са максимално развиват се и приключват своя звездни обекти, т. нар. пулсари.
ефективни в консумацията на жизнен път в относително Пулсарите са бързовъртящи
наличната свободна енергия в кратки времеви интервали. се неутронни звезди, които
системата. Това обаче са именно Може би такава съдба очаква и равномерно на определен
онези видове, които максимално нас самите? интервал, изхвърлят силен
бързо и ефективно увеличават поток енергия. Ето затова те
нейната ентропия. Все пак, логично е да се запитаме, напомнят на комуникация, идваща
не е ли възможно част от тези от извънземен интелигентен
Ако погледнем на действието, видове да оцелеят и да избегнат източник. Но уви, не.
което ние като вид сме самоунищожението. Ако такива
оказали върху нашата планета, има, то защо и от тях нямаме Въпреки това идеята да
изглежда, че технологичните сигнал? В крайна сметка, самите излъчим или да прихванем
цивилизации са изключително ние излъчваме електромагнитни сигнал от Космоса далеч не
ефективни в консумирането сигнали, които могат да бъдат е изоставена. През 2022 г. се
на свободната енергия за засечени от потенциална очаква да заработи проектът
минимално време. Следователно цивилизация в Космоса. Защо да за гигантския радиотелескоп
ние сме изключително добри не можем да прихванем такъв SKA (Square Kilometer Array).
в консумацията на ресурсите “изтекъл” електромагнитен Всъщност той ще представлява
и наличната енергия и в извънземен шум? Именно това е множество радиочинии, които
увеличаването на ентропията идеята на проекта SETI (Search ще работят синхронизирано
на системата чрез нашите for ExtraTerrestrial Intelligence – и ще отговарят сумарно на
технологии и средства за Търсене на извънземни разумни радиотелескоп с диаметър от
масово унищожение. форми на живот ), чиито един квадратен километър. С
автор и популяризатор е такъв телескоп може да бъде
известният учен Карл Сейгън. изпратен сигнал с достатъчно
За съжаление, проектът до сила, който, евентуално, би могъл
Тогава възникването на момента не е довел до открити да бъде прихванат. Освен това
извънземни цивилизации. Може с него бихме могли и да “чуем”
разумния вид може да се би защото дадена извънземна дали има някой на други планети,
разглежда като естествена свръхцивилизация не би искала стига този „някой“ да използва
да общува с нас, тъй като след подобна на нашата технология.
стъпка в еволюцията, няколко хиляди години нас най- А последното съвсем не е
която има за цел да обезпечи вероятно няма да ни има и задължително.
закона за нарастване на само ще изхабят ресурси за
комуникацията.
ентропията
Интересно събитие в търсенето
т.е. максимално увеличение на
на сигнали от Космоса се случва
хаоса за минимално кратко време.
през 1960-те години, когато
Степента на развитие на
Следователно би трябвало дадена цивилизация може да
започва еуфорията със случаите
разумните видове да възникват
естествено и да развиват
на отвлечените от НЛО. се разгледа в зависимостта
технология, ако, разбира се, са от енергията, която тя
налични подходящите условия може да контролира.
за еволюция на сложни форми на
живот. За кратко учените наистина Това е т.нар. скала на Кардашев.
смятат, че са засекли друга Цивилизациите от първи
Но съдбата на подобни
технологични цивилизации,
цивилизация, излъчваща тип могат да контролират
и да използват енергията на
определена от принципа на радиосигнали. своята планета. Ние почти
ентропията, най-вероятно е... сме достигнали този етап.
Причината е, че били получени
www.nauka.bg
admin@nauka.bg
Цивилизация от втори тип би

могла да използва енергията
на цялата Слънчева система,
а от трети тип – енергията
на цялата галактика. Ако
има други цивилизации и
те използват технология,
различна от нашата (примерно
комуникация с неутрино), то
ние не бихме могли да ги
открием чрез електромагнитно
“подслушване”. Просто трябва
да отидем и да ги видим пряко.
Ето защо в момента учените
активно търсят подходящи Към 2022 г. се очаква да заработи проектът за
земеподобни планети, към които гигантския радиотелескоп SKA (Square Kilometer Array)
да насочат своите усилия в тази
насока.
биологичните нужди. В Използваният компютърен
Дотогава обаче освен да
зависимост от параметрите за модел генерира галактика на
чакаме, можем да използваме
възникване и еволюция на живот, базата на наблюденията за
един друг инструмент, с който
можем да тестваме най-различни масата и разпределението на
науката се сдоби сравнително
хипотези. По този начин можем звездите и планетите в нашия
скоро – суперкомпютрите.
да проверим колко цивилизации Млечен път. В този смисъл,
Чрез помощта на множество
биха могли да съществуват, това е компютърна симулация
свързани процесори е възможно
съгласно ентропийната на Млечния път. След което
да се извършват много
хипотеза, и доколко е възможна правим извадка и избираме само
бързо изключително сложни
комуникацията между тях. онези планети, които попадат в
изчисления, които само допреди
Такова изследване е направено съответна зона на обитаемост
десетилетие бяха невъзможни.
от автора и д-р Дънкан Форган за дадена звезда от модела. Върху
Могат да бъдат разработени
от Института за астрономия всяка една от тези планети
много точни физични модели на
към Университета в Единбург еволюираме живот на базата
различни процеси, от които да
и е публикувано в бр. 3 (Юли) на стохастични уравнения.
черпим информация. При това,
от 2010г. в сп. The International Използваме различни параметри,
без да се налага практически
Journal of Astrobiology. Популярно които отговарят на дадена
да извършваме експеримента
подробно описание е публикувано хипотеза (за панспермията,
пряко. Методът е много полезен,
в книгата на автора и доц. д-р за ентропията или просто
тъй като има обекти, които
Камен Нам „Живот и Вселена“ контролна хипотеза). След това
просто не можем да вкараме
(изд. Магоарт, 2010 г.). Съвсем за всяка планета се генерира
в лаборатория, като например
накратко ще представя индекс на обитаемост, означен
модел на нашата Галактика.
получените резултати, тъй с „I“. Той описва историята на
като те дават добра представа еволюцията на живота. Накрая
И наистина – можем да
за научния подход към проблема. получаваме числени данни, които
направим компютърен модел,
можем да сравним. Смисълът на
който отговаря максимално
точно на нашата Галактика
и се управлява от физичните
закони, които познаваме. След
което можем да „населим“
модела със звезди и планети
на базата на наблюдаваното
им разпределение по маса и
разстояние, което познаваме
от астрофизиката. После
можем да еволюираме живот на
планетите, които отговарят
на определени условия, съгласно

технологичната цивилизация
индекса I е следния: е сравнително кратък
Имаме нужда още и от базисна (контролна) хипотеза за сравнение. еволюционен етап.
Затова ще приемем простичкия модел, че микроживот възниква ако
планетата е в звездната зона на обитаемост и ако температурата Всъщност именно това е важния
е в границите [0, 100°C]. За сложен живот е достатъчно само отговор, който получаваме. При
температурата да е в интервала [4,50°C]. Ще сравним тази хипотеза почти всички съвременни теории
с ентропийната. При нея след достигане на определен интервал излиза, че живот в Космоса
от време, вероятността за самоунищожение рязко нараства, трябва да има. С напредъка на
правопропорционално с развитието на технологията на дадена новата интердисциплинарна
цивилизация. Резултатите са показани на фигура 1. наука астробиология разбираме,
Важното от графиката е да забележим, че независимо от хипотезата че дори раждането на
технологична цивилизация може
да е естествена еволюционна
стъпка. Но разумът, изглежда,
идва с определена цена –
опасността от самоунищожение
и жаждата за максимална
консумация на околната среда.
Homo sapiens изпълнява активно

и доста добре този принцип. Ние
не на шега се доближаваме до
момента, в който технологиите
ни могат да бъдат използвани за
масово (себе)изтребване на вида,
дори вследствие на техническа
грешка или авария. Но ако това
поведение е част от природния
еволюционен механизъм, то
ние имаме нелеката задача да
променим драстично начина, по
който действаме към околната
среда. И то наистина бързо.
– базовата или ентропийната, много от планетите изобщо не са

обитаеми (т.е. С индекс I = -1 и 0). Върху значителна част от онези,
на които все пак възниква живот, той е под формата на бактерии. А
ако все пак възникне цивилизация, то тя най-често се самоунищожава
(I=3). Въпреки това и при двата сценария се появят около 100
технологични цивилизации с индекс 2, т.е. на нашето технологично
ниво. Дори възникват и цивилизации с по-развита технология (I=4),
които могат евентуално да увеличават ентропията на системата
дори по-бързо от нас, може би повличайки цели планетни системи по
време на гибелта си. И все пак, резултатите показват, че, изглежда,
не сме сами във Вселената... тогава защо тези цивилизации не
комуникират помежду си? Или може би не комуникират само с нас?
За да изследваме възможността за контакт в модела, въвеждаме

т.нар. фактор за контакт. Той показва доколко е възможно да бъдат
обменени успешно сигнали със скоростта на светлината между две Произходът на живота
цивилизации в зависимост от физичното разстояние между тях. За все още е забулен в тайна.
съжаление, броят на успешните сигнали в компютърната симулация Възможно ли е да има планети
клони към нула, тъй като разстоянията между две цивилизации са с друга биохимия, довела до
огромни спрямо средното им време на живот. Това на практика алтернативна биология?
означава, че Вселената наистина може да е пълна с живот, но

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
За да има на дадена планета живот, какъвто го познаваме, тя трябва да може да поддържа течна
вода на повърхността си т.е. да се намира в съответната “зона на обитаемост”
цивилизации са се развили преди

нас, но са се самоунищожили,
“Накратко”: Парадоксът на Ферми или защо точно както ние почти успешно
се опитваме да направим през
няма извънземни? последните десетилетия?
Предложени са различни теории

“Космосът е много по-голям от всичко, което сме си за възникване на живота – че
е случайно и уникално събитие
представяли. Ако сме сами в него, не е ли това ужасна (хипотеза за „Рядката Земя“),
загуба на пространство?” или пък че се разпространява
като вирус в Космоса (теория
за панспермията). Нещо повече,
Това казва Карл Сейгън и поставя един от основните въпроси в науката: връзката между еволюцията
“Сами ли сме?”. С думите си атакува антропния принцип. Физикът и енергийния обмен в дадена
Енрико Ферми излага парадокса, станал известен в историята на система доведе до ново
науката като парадокс на Ферми, “Ако Вселената е пълна с живот, разбиране, което може да обясни
то къде е той? Защо не виждаме никого и Вселената мълчи?” Това е появата на разума и еволюцията
един от основните крайъгълни камъни на съвременната наука, който на технологична цивилизация
засега няма еднозначен отговор. като следствие от принципа за
нарастване на ентропията в
Развитието на еволюционната теория показва, че живот би дадена система.
трябвало да възниква навсякъде, където има подходящи условия. В
астрономичен аспект, вече са открити голям брой езкопланети, На помощ и за проверка на
по-тежки от Земята - т.нар. свръхземи. Въпрос на време е да се тази идея идват мощните
намери подходяща планета със земна маса, подходяща температура суперкомпютърни изчислителни
и с такива условия, че да можем да търсим земеподобен живот на центрове, чрез които можем да
нея. създадем компютърен модел на
нашата Галактика и да проверим
Новата наука за живота извън Земята, астробиологията, вече борави колко извънземни цивилизации
с редица инструменти, за да провери дали сме сами в Космоса. Дали биха могли да възникнат в
наистина сме просто уникално, или по-скоро случайно следствие в нея и възможна ли е въобще
еволюцията? А може би Вселената е “мълчалива”, защото други комуникацията между тях.

свободната енергия и
информационната теория в
биологията.
Август 2009 г. - Изстреляна е

мисията Кеплер, която търси
земеподобни екзопланети. До
момента има открити над 1800
такива тела.
2009 г. - Появяват се редица

компютърни модели, които
симулират различни теории
за възникване и развитие на
технологични цивилизации
Никола Тесла първи предлага Благодарение на мисията в Космоса. Ентропийната
идеята, че може да влезем Кеплер на НАСА открихме хипотеза за развитие на
в контакт с извънземни стотици екзопланети, а още разума е тествана с помощта
цивилизации, благодарение на хиляди чакат потвърждене на суперкомпютър, научната
радиовълните работа е публикувана през 2010
г.
Линия на времето: Търсене на живот в “Речник на жаргона”

Космоса
Екзопланети – планети извън
Слънчевата система, обикалящи
1896 г. - Физикът Никола Тесла предлага, че радиовълните могат да в орбита около други звезди.
се използват за контакт с извънземни цивилизации Повечето от тях са няколко
пъти по-масивни от Земята и
1944 г.– Излиза книгата на Нобеловия Лауреат Ервин Шрьодингер са открити, благодарение на
“Какво е живот?” В нея се показва връзката между живота и мисията Кеплер.
ентропията. Животът е силно антриентропиен, тъй като живите
организми са много подредени. Зона на обитаемост – Област
от дадена звезда, в която ако
1950 г. - Физикът Енрико Ферми излага известния си парадокс: ако се намира дадена планета, тя
има безброй много цивилизации в Космоса, то къде са те? Защо може да поддържа вода в течно
изглежда, че в Космоса няма никой друг? състояние на повърхността.
Например Земята се намира
1960 г. - Франк Дрейк от университета в Корнел насочва 26-метров в зоната на обитаемост
радиотелескоп в търсене на сигнали от космоса. На него дължим за Слънцето. Ако бяхме на
известното “уравнение на Дрейк” за потенциалния брой на мястото на Меркурий, щеше
извънземните цивилизации в комоса. да е невъзможно наличието на
течна вода, което е основна
1961 г. - Първа конференция за проекта SETI. предпоставка за живота такъв,
какъвто го познаваме.
1980 г. - Карл Сейгън и други колеги основават Американското Ентропия – Ентропията е
планетарно дружество. (U.S. Planetary Society) мярка за хаоса в една система.
Колкото по-подредена е една
1999 г. - Стартира проекта SETI@Home, при който доброволци от система, толкова повече енергия
цял свят участват със своите компютри в анализа на данни от изисква тя, за да съществува.
радиотелескопите. Всяка система се стреми към
2003 г. - Започва да се осъзнава връзката между ентропията, състояние с минимална енергия

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
т.е. с максимална ентропия. добра перспектива

Ентропията в една затворена за нас самите и
система може само да нараства. показва, че може би
самоунищожението
е вродено в нашата
природа. Може би и
затова не виждаме
“Ентропийната никой друг разум в
хипотеза” наблюдаемия космос
– просто животът
на една технологична
цивилизация може би
е прекалено кратък
Еволюцията може да се разглежда
етап в еволюцията.
като оцеляване на най-добрия
Един от методите за наблюдение на
репликатор, т.е. оцеляване на екзопланета, е като наблюдавате нейния
организмите, които максимално „пасаж“ пред съответната звезда
бързо и максимално ефективно
ще могат да консумират
наличната свободна енергия в
дадена система. Това е основата Conference Global Changes:
Библиография:
на въвеждането принципа на Vulnerability,Mitigation And
ентропията в еволюционната Adaptation Intelligence and
Bozhilov, V., Forgan D.H., ‘The
теория. Видовете, които Evolutionary Mechanisms: Origin
Entropy Principle, and the Influence
консумират повече, увеличават and Influence on the Ecosystems.
of Sociological Pressures on SETI’,
по-ефективно ентропията т.е. pp 156–159
IJA, (2010), 9, pp 175-181
хаоса на система. Vogt, Steven S.; Butler, R. Paul;
Carter B., 2008, International Journal
of Astrobiology, 7, 177 Rivera, Eugenio J.; Haghighipour,
Макар животът да е силно Nader; Henry, Gregory W.;
Dawkins R., 1990, The Selfish Gene.
антиентропиен, действието Williamson, Michael H., 2010. „The
Oxford University Press, USA
им към околната среда (т.е. Lick-Carnegie Exoplanet Survey: A
Forgan D.H., ‘A Numerical Testbed
консумацията) увеличава 3.1 M_Earth Planet in the Habitable
for Hypotheses of Extraterrestrial
ентропията. Видовете, които Zone of the Nearby M3V Star Gliese
Life and Intelligence’, IJA, (2009), 8,
максимализират ентропията 581“.
pp 121-131
най-ефективно за най-кратко Ward P., Brownlee D., 2000,
Forgan D.H., Rice W.K.M., ‘Numerical
време, имат еволюционно Rare Earth : Why Complex Life is
Testing of the Rare Earth Hypothesis
предимство. В този смисъл Uncommon in the Universe
using Monte Carlo Realisation
разумният вид може да се Würtz P., Annila A., 2008, Journal of
Techniques’, IJA, (2010a), 9, pp 73-
разглежда като естествено biophysics, 2008, 654
80
стъпало в еволюцията, тъй
Forgan D.H., Nichol R.C., ‘A Failure
като той може да увеличи
of Serendipity: the Square Kilometre
ентропията на системата в
Array will struggle to eavesdrop on
глобален аспект най-ефективно
Human-like ETI’, IJA, (2010b)
и то за минимално време, чрез
Jaakkola,Salla El-Showk,Sedeer
консумацията на средата и
Annila,Arto 2008, eprint
самоунищожението си.
arXiv:0807.0892
Jaakkola,Salla Sharma,Vivek Владимир Божилов е доктор
От тази гледна точка, по астрофизика и астрономия,
Annila,Arto 2009, eprint
разумните видове биха могли катедра Астрономия, на
arXiv:0906.0254
да възникват там, където има Физически Факултет, СУ ,
Kaila V. R., Annila A., 2008,
всички необходими условия за съавтор заедно с Камен Нам
Proceedings of the Royal Society
възникване на сложни форми на на книгата „Живот и Вселена“
A:Mathematical, Physical and
живот, но техният жизнен път и научен редактор на сп. ВВС
Engineering Sciences, 464, 3055
е доста кратък и, най-вероятно, ЗНАНИЕ. Вариант на тази
Kardashev,N.S. 1964, Soviet
обречен на самоунищожение, статия е публикувана в брой
Astronomy, 8
в изпълнение на принципа на 1 8 на сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Nam K., Bozhilov V., 2009, in
ентропията. Това не е никак
Proceedings, Fifth International

Бъз Олдрин и Нийл Армстронг на лунната повърхност. Credit: NASA
АСТРОНОМИ Я това се знае от столетия,

още отпреди времената на
Лунната конспирация и Шекспир и Бъртранд Ръсел, за

пръв път е формулирано като
научен труд през 1999 година от
ефектът на Дънинг-Крюгер психолозите Джъстин Крюгър
и Дейвид Дънинг от Корнелския
университет.
Ефектът стана особено
популярен през последните
няколко години, покрай
развитието на Интернет,
Светослав Александров форумите и социалните мрежи
и тревожното наблюдение,
В
че голяма част от наличната
сички сме невежи в някои области от живота! Даже ако
информация в мрежата е
трябва да сме по-конкретни, всички хора сме невежи за
невярна, а същевременно
повечето неща от живота, тъй като е много трудно да
повечето от интернет
учиш и да се ограмотяваш по повече от един предмет.
потребителите са предубедени
Въпросът е да желаеш да се ограмотяваш и да се учиш.
и търсят само тази информация,
Но какво правим в случая, когато човек отказва да
която потвърждава възгледите
промени възгледите си по даден предмет, независимо от
им. Твърде много хора отричат
доказателствата, които му показват, че той греши?
доказани научни факти. Крайни
Вече доста читатели на сайта (бел. ред. - www.cosmos.1.bg) са
фундаменталисти отричат
запознати с ефекта на Дънинг-Крюгер покрай статията на Ваня
еволюцията, ГМО, ваксините...,
Милева, публикувана в „Наука Офнюз“. Накратко казано, ефектът на
а на фона на всичко това се
Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която необразованите
нарежда и конспиративната
хора стигат до погрешни изводи, но тяхната некомпетентност им
теория, че човек не е бил на
пречи на метакогнитивната способност да осъзнават грешките си.
Луната. Най-интересното е,
Казано с още по-прости думи: невежите и необразовани хора имат
че привържениците на такъв
склонност да надценяват своето ниво на компетентност и опит,
тип теории започват да
докато експертите и наистина образованите имат склонност да
се обединяват във фейсбук
подценяват своето ниво на компетентност и опит. Макар че за
групи, в научни форуми и така

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
добиват самочувствието, че могло да бъде погрешно и с по- с буквата „С“ (имаше такава
са много и имат смелост да ниска степен на точност от скала с уж изписана такава
налагат мнението си. Но това, това на експертите. Именно буква), без конспиративните
че вярваш в погрешна теория това е самият ефект – да автори изобщо да са наясно,
и намираш други хора, които имаш висока самооценка на че реквизитите не се описват
по такъв начин във филмовото
вярват в същата теория, не собствената си преценка, която
изкуство, нито номерацията
прави самата погрешна теория не ти позволява да признаеш, се лепи отстрани. Най-често
по-малко погрешна и повече че грешиш! Много от тези такава изобщо не се използва, а
вярна. То означава единствено, хора имат изграден светоглед. когато се използва, се поставя
че си намерил последователи, Например те са убедени, че от долната част на реквизита,
които вярват като теб. Но американците са зли, гадни изобщо не се отбелязва с една-
погрешното си остава погрешно колониалисти и никога не биха единствена буква, тъй като
и събирането на последователи били в състояние да признаят, това те ограничава до 26
не го правят по-малко погрешно. че може пък от Америка да е реквизита, колкото са буквите
По отношение на лунната излязло случайно и нещо добро. на английската азбука. Няма
конспирация, аз съм забелязал Имах един такъв случай с едно значение това за привържениците
на конспиративни теории! Те
нещо много характерно – всички момиче, което не вярваше, че
никога не биха допуснали едно
вярващи в нея отричат и изобщо човек е бил на Луната. Когато много просто обяснение защо
не обсъждат някои от най- аз я попитах – добре де, ама снимките изглеждат странно.
категоричните доказателства, какво ще кажеш за това, че Благодарение на ефекта на
че човек наистина е бил на Луната. е имало много свидетели и Дънинг-Крюгер те си мислят,
Тези доказателства включват: независими астрономи, които са че знаят много, че знаят дори
свидетелства на излитанията проследявали всяка една мисия на повече от експертите, защото
на ракетите, астрономи път към Луната? Е, на това тя ми са назубрили купища небивалици
(включително аматьори), които отговори по умопомрачителен за балони, кулокранове, филмови
са проследявали орбиталното начин: „Виж, аз разбирам, че ленти, радиация и т.н., и т.н.
движение на космическите според науката ти приемаш, И никога не биха признали, че
снимките изглеждат странно,
кораби, обсерватории, които са че човек е бил на Луната, но аз
понеже... са снимани на самата
прослушвали сигнала, излъчени никога няма да повярвам, защото Луна!!!
от корабите, свидетели на мразя американците.“
запалването на транслунните Ефектът на Дънинг-Крюгер
степени, свидетели, които ни разкрива как невежите са
са видели завръщането на Привържениците на твърде невежи, за да разберат,
конспиративната теория че са невежи. Тези хора обаче
космическите кораби „Аполо“ от
правят следното – те си мислят точно обратното,
морските екипи за прибиране приемат, че конспирацията за
на капсулите, огромното че са просветени, много по-
фалшифицирането на мисиите просветени от другите. От
количество лунни скали, донесени е самата истина. След като една страна е разбираемо. Кой
на Земята, подслушването от приемат това, започват да би искал да си признае, че греши и
страна на СССР, съветските рационализират и се опитват да че е невежа? Но привържениците
опити да бъде прихванат сигнала съпоставят нещата, които не на конспиративни теории
и дори да бъде декодирана могат да си обяснят – примерно стигат дори до по-далеч. Те
картината от Луната... Всичко някакви необичайни находки на казват: „Навремето е имало
това няма значение за тези, лунните снимки. Те започват доста велики мислители и учени,
които отричат кацането да си обясняват как всяка една които са били отхвърляни,
снимка е била фалшифицирана, но историята е доказала,
на Луната. Те просто не
защото не отговаря на техните че са прави – като Галилео
обсъждат тези доказателства, очаквания и измислят куп
които изобличават тяхното Галилей.“ Логиката е направо
небивалици, които изобщо не убийствена, ако се разгледа
невежество. могат да бъдат доказани – по-детайлно: привърженик на
Ефектът на Дънинг-Крюгер примерно огромни балони, които конспиративната теория се
работи по следния начин: са привързани към скафандрите, сравнява с Галилей и смята,
невежите обикновено нямат за да могат астронавтите да че не му вярват по същата
никакъв научен опит, не са подскачат и да се движат уж в причина, поради която на
вършили през живота си каквато лунна гравитация, кулокранове, Галилей не са вярвали и понеже
и да е научна работа, нямат които спускат луноходите на Галилей е излязъл прав, значи и
научни степени и звания... филмовата площадка по начин, конспиративните теории са
по който не оставя следи от прави. Никой обаче не обръща
Въпреки това те никога не биха
гумите. Реквизити, обозначени внимание на следния факт –
признали, че тяхното мнение би

Галилео Галилей е бил отречен пък не. През 2008 година учени си и да се убеди, че кацанията на
единствено от църквата, но от японската мисия „Кагуя“ Луната са истина.
същевременно неговите идеи потвърдиха, че мисията е заснела
са били тествани, потвърдени и ореола от действието на лунния Именно такива хора имат
приемани от много от неговите двигател на „Аполо 15“, както и потенциала да прогледнат и да
колеги-учени по онова време! това, че снимковият материал се поинтересуват от реалната
По отношение на лунната „Кагуя“ съвпада напълно със наука, а не от конспиративни
конспирация не е така – цялата снимковия материал, направен измишльотини.
научна общност е единодушна, от астронавтите на „Аполо“.
че лунните кацания са истина, Индия също засне регионите от
а неверниците са извън тази „Аполо“ и потвърди, че мисиите
общност. са били реални. Привържениците
на конспиративната теория
Преди няколко дни се случи нещо не вярват нито на Индия, нито
много любопитно. Има една на Япония. Какво ви кара да си
псевдонаучна теория, според мислите, че ще повярват на
която ваксините причиняват някакви си руски специалисти, Източник: http://www.
аутизъм. Тази теория среща които най-вероятно са платени? cosmos.1.bg/
широка подкрепа сред недотам
образовани хора, които обаче Уви, привържениците на
настояват пред политиците конспиративните теории
да отменят задължителното са толкова задълбали в
ваксиниране. Та... група от невежеството си, че дори и
такива хора под името да бъдат натикани в ракета и
SafeMinds реши да спонсорира изстреляни към Луната, за да
проучване, което да докаже видят с очите си останките от
веднъж завинаги връзката кацанията на „Аполо“, те пак не
между аутизъм и ваксините. биха повярвали! Те биха казали, че
Изненадата беше огромна, останките са оставени по-късно
когато спонсорираното от тях от съвременни мисии, когато
научното проучване излезе и технологията е напреднала
доказа, че няма никаква връзка. достатъчно, или че са оставени
Това накара ли хората, стоящи от роботизирани сонди.
зад SafeMinds да променят
мнението си и да признаят, Как бихме могли да се справим
че ваксините не причиняват с преодоляването на ефекта на
аутизъм? Категорично не! Ето Дънинг-Крюгер?За съжаление
и становището: „SafeMinds, трябва да признаем, че за
неправителствената повечето от вярващите в
организация, която финансираше конспиративната теория,
проучването, не е щастлива от каузата е загубена. Един човек,
резултатите. SafeMinds вярва, който не иска да се научи, не
че екипът, които стои зад може да бъде научен! Поне все
новото проучване, може да си е още не е измислен начин, който
подбрал удобните за него данни“. да налее знания в главата на
някой, който не желае това.
Ха-ха. Единственото, което
доказва всичко това, е резултата Има обаче една малка група
от ефекта на Дънинг-Крюгер! недостатъчно обучени, но
Че невежите никога не биха същевременно непредубедени
признали, че са невежи! хора. Имах такъв случай –
студент по физика, който се
Преди няколко дни руски съмняваше в лунните кацания.
екип събра средства за Той разгледа всички възможни
реализирането на руска мисия, доказателства, нещо повече –
която трябва да заснеме отиде в космическия институт
останките от мисиите „Аполо“ на БАН и там разговаряше с
до Луната. Ръководителят хора, които са участвали в
на мисията сам не вярва в космически проекти по време
конспирацията, но смята, че с на надпреварата между САЩ и
подобно усилие ще сложи край на СССР.
конспиративната теория. Как ли
Той успя да промени мнението
www.nauka.bg
admin@nauka.bg
Звездите като Бетелгейзе са

червени гиганти и свръхгиганти.
Температурата на излъчващата
им повърхност е 2-3 000º. Такава
е температурата и на звездите
червени джуджета – студени
и малки звезди. Синьо-белите
гигантски звезди като Ригел от
Орион имат температура на
повърхността си от порядъка
на десетки хиляди градуса.
Повърхностната температура
на Слънцето е приблизително
6000º. Максимумът на
излъчването му във видимия
диапазон е при жълто-зелената
част на спектъра и това
определя цвета му. И тъй като е
неголяма звезда, нарежда се сред
звездите жълти джуджета.
Обикновена по
характеристиките си, Слънцето
е най-важната за нас звезда –
нашата звезда, благодарение на
АСТРОНОМИ Я чиято енергия ние живеем.
НАШАТА ЗВЕЗДА СЛЪНЦЕТО Хората са наблюдавали и

обожествявали Слънцето
в течение на хилядолетия,
но едва през ХІХ век се
докосват до природата му.
Надя Кискинова Няколко века преди това
С
френският академик Лаир
лънцето е една от стотиците милиарди звезди изказал предположението,
в нашия звезден остров Галактиката, наричан че Слънцето е огромна
Млечен път. То не е нито много голямо, нито много капка течност, в която
малко; нито много горещо, нито много студено. плават малки тъмни тела
Астрономите го причисляват към звездите жълти – откритите от Галилей
джуджета от спектрален клас G2 V. слънчеви петна. По-голямата
част от астрономите, обаче
Съществуват звезди бели джуджета, като спътника
на най-ярката звезда на небето – Сириус от
мислели, че Слънцето има
съзвездието Голямо куче. Той е милион пъти по-малък от Слънцето или твърда повърхност, а петната
е с размерите
на Земята. Възраст 4,5.109 years
Има и звезди Радиус 696 000 km
свръхгиганти Маса 1,99.1033 g
като Бетелгейзе Средна плътност 1,4 g/сm3
от съзвездието Централна плътност 140-180 g/cm3
Орион, които са Гравитационно ускорение 274 m/s.s
почти 50 млн. Светимост 3,86.1026 W
пъти по-големи Скорост на загуба на маса 1012 g/s
по обем от Ефективна температура 5785 К
Слънцето.
Спектрален клас G2 V

светлина на далечните звезди
чрез триъгълна призма,
поставена в телескопа,
астрономите снимали
спектрите им и забелязали
на фона на цветните ивици
множество тъмни линии. Така
изглежда и слънчевия спектър.
Чрез спектрален анализ бил
установен химичния състав
на Слънцето и звездите,
състоянието на веществото
им, околоосното въртене и
редица други характеристики.
От повече от 30 000 спектрални
линии в слънчевия спектър,
Фиг.1 – слънчев спектър установено било наличието на 72
химични елемента в състава на
слънчевото вещество. Най-голям
е делът на водорода – 70%, после
са кратери или вулкани. Яркостта на дневното ни светило се дължала на хелия – 29% и само 1% се пада
на особени светещи облаци. И Нютон, и Хершел допускали, че под на всички останали елементи.
тези облаци върху твърдата повърхност на звездата ни живеят Подобно е и при звездите.
разумни същества! Поради огромната температура,
звездното вещество е плазма
Първите оценки за температурата на Слънцето, обаче разколебават – четвъртото агрегатно
вярата в съществуването на слънчеви жители. Американският състояние, което при земни
астрофизик Лейн през 1869 г. изчислява, че тя е 30 000º. Фламарион я условия рядко се среща.
намалява на 2 500-3 000º. Едва след оценката на слънчевото греене и
прилагането на закона на излъчване на абсолютно черно тяло показало, Ние можем да наблюдаваме
че ефективната температура на Слънцето е приблизително 6 000º само светещата повърхност
по Целзий. на Слънцето – фотосферата
(от гръцки – “фото” и
Преди да се стигне до “сфера” – блестящо, светещо
оценка на температурата на кълбо). Фотосферата дава
излъчващата повърхност на представата, че Слънцето е
Слънцето, обаче, е нужно да сферична симетрия от плазма
се знае размера му. Видимият и всички характеристики–
размер на дневното ни размери, маса, светимост и др.
светило върху небето е от таблицата, се отнасят до
половин дъгов градус. Затова тази представа.
древногръцкият философ
Хераклит (544-470 г.пр.н.е.) Защо фотосферата е толкова
считал, че Слънцето е голямо гореща? На какво се дължи
колкото… човешка крачка. излъчването на Слънцето?
Аристарх Самоски определя На изгарянето на въглища,
радиуса му на 7 пъти повече на падането на множество
от земния. Днес знаем, че комети или метеорити? Преди
диаметърът на Слънцето 2 века Хелмхолц и лорд Келвин
възлиза на 1 392 000 km или предполагат, че Слънцето свети
той е около 109 пъти е по- за сметка на гравитационното
голям от земния. си свиване. Под действие на
свиването наистина се повишава
От ХІХ век астрономите температурата и налягането
започват да използват нов в недрата на формиращите се
Фиг.2 – схематичен строеж метод - спектралния анализ. звезди.
на Слънцето Разлагайки оскъдната Изчисленията показват, че ако

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
Слънцето свива радиуса си с отблъскване, сливат се и 10-тина милиарда години.

40 m годишно, то отделената образуват ядра на хелия. При Достатъчно време, за да
енергия ще е достатъчна да етапите на превъплъщения на възникне живот на някоя планета
обясни излъчването, но такова елементарните частици, се около тях и той да се развие до
свиване би траяло само 50 отделя енергия. Изчислено е, по-висши форми.
милиона години! Геологичната че при всяка такава реакция
история на нашата планета се отделят 26,2 MeV. Което Фотосферата е с дебелина само
сочи много по-значима възраст. означава, че от всеки килограм от порядъка на няколкостотин
водород, който се превръща километра (според някои оценки
Звездният енергиен източник в хелий в процеса на протон- едва 300 km), а плътността
е разкрит едва в първата протонната термоярена й е колкото тази на земната
половина на ХХ век, когато реакция, 0,007 кг се превръщат екзосфера или число със 7 нули след
през 1938 г. цяла плеяда ядрени в енергия. С други думи, всяка десетичната запетая в единици
физици разработват теорията секунда 594 млн. тона водород грама в кубичен сантиметър.
на термоядрения синтез. Това се превръщат в 590 млн. тона Фотосферата е непрозрачна.
са реакции на сливане на ядра на хелий. Разликата от 4 млн. Това, което се разиграва само на
леки елементи и образуване на тона осигуряват излъчването няколко километра под видимата
по-тежки химически елементи. на нашата звезда. Всяка повърхност, се постига с
Това, което алхимиците от секунда Слънцето излъчва метода на моделирането.
Средновековието жадували толкова енергия в околното Задавайки стойности на
да постигнат, за да получат пространство, колкото температурата и плътността в
злато, от милиарди години се човечеството е употребило недрата чрез числени методи и
осъществява в звездните недра. през цялата си история! До физични формули, слой след слой
Там злато и диаманти няма, но малката ни планета, отдалечена се достига до параметрите им
става нещо, което все още не на 150 милиона km от Слънцето, за наблюдаемата фотосфера.
сме успели да постигнем при достига една двумилиардна част Така при температура от 15
земни условия – термоядрен от тази енергия. милиона градуса и плътност 150
синтез. Той би разрешил грама в кубичен сантиметър
проблемите на енергетиката Невъобразимо разхищение? Да, в центъра на сферичната
„докато свят светува“ или поне според нашите представи. симетрия с радиуса на Слънцето,
докато има човечество. При Но дори да е така, запасите се получава следната представа
чудовищна температура от от водород на Слънцето ще за структурата му в дълбочина:
над десет милиони градуса и стигнат за още известно време
невъобразимо налягане ядрата или поне милиард години. Звезди Фиг.2 – схематичен строеж на
на водорода преодоляват като Слънцето съществуват Слънцето
електростатичното сравнително устойчиво около
конвективна зона зоната на лъчисто Ядро

пренасяне
Турбулентен пласт с Най-обширната зона от Ядрото заема само 1/50
дебелина само 200 000 обема на Слънцето. Тук част от обема на звездата
км, където енергията енергията се пренася ни, но там е около
отдолу се пренася към навън чрез лъчение. половината от масата.
външните видими Това е мястото, където
пластове чрез движение основно се осъществяват
на потоци вещество. термоядрените реакции.
Фотосферата като цяло пулсира Какво поддържа пулса на Основополагащата идея тук
с период 5 минути, със скорост Слънцето? Отговор се очаква е, че съществуват вълни,
на издигане и спущане 500 m/s, от сравнително новата област които се разпространяват
като променя височината си с в слънчевите изследвания, във вътрешността на
25 km. наречена хелиосеизмология. звездата и са силно повлияни

от характеристиките на на вътрешността на Слънцето Гранулите са с 10% по-ярки
средата (температура, може да стане и чрез други, от тъмните промеждутъци.
плътност). Тези вълни се различни от акустичните вълни, Интерпретират се като върхове
наблюдават и на повърхността, наречени g-моди. Амплитудите им на конвективните потоци,
където в повечето случаи на повърхността обаче са слаби, издигащи се отдолу със скорост
се разпространяват като което прави регистрирането от около 400 m/s. Изстивайки,
акустични вълни. Сондирането им трудно. те се разливат от центъра на
гранулата към периферията, а
изстиналият газ потича обратно
надолу в междуградулното
пространство.
Фиг.3 – фотосферна гранулация
Фотосферната гранулация се
наблюдава в много по-голям
мащаб като схръхгранули,
които също са резултат от
конвективните потоци в зоната
под фотосферата. Движението
на плазмата в тях е хоризонтално
– от центъра на свръхгранулите
с големина от 30 000 km към
краищата им. Всяка такава
свръхгранула съществува около
денонощие. Наблюдава се като
светло нишковидно образувание,
наречено факел. Факелите
Фиг.3 – фотосферна гранулация се съединяват и преплитат,
образувайки фотосферна
мрежа, която особено добре
личи по края на слънчевия диск,
където се проявява ефекта на
потъмняване. Тази мрежа се
наблюдава и в по-външния слой над
фотосферата, хромосферата.
Наблюдавана в линиите на CaII,
тук тя се нарича хромосферна
мрежа. Прието е фотосферата,
хромосферата и още по-външния
слой – короната, да се наричат
слънчева атмосфера.
Хромосферата е слоят над

фотосферата с дебелина около 15
000 км. Наблюдава се като тънък
Фиг. 4 - спикули розов овал в близост до краищата
на затъмненото Слънце при
пълно слънчево затъмнение или
с помощта на коронографи.
Оттам идва наименованието
Светлите области, наречени „хромо“, гр. – цвят. Слоят не е
Блестящата във видими лъчи гранули, не са статични. Те еднороден и по стойностите
фотосфера не е еднородна. съществуват 5-8 минути, на температурата на газа,
Състои се от светли области изчезват и на тяхно място се процесите които се разиграват
с характерен размер около 1000 появяват нови. Картината в и други особености, може да се
km, обкръжени с явно по-студен динамика прилича на вряща каша раздели на подслоеве: долна
газ. грис. хромосфера, простираща се до

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
височина 500 km и температура ярка част се мени от сферична или със специални космически
5 000º над фотосферата, до изтеглена по направление на апарати. Пълните слънчеви
средна – от 500 до 2 000 km. слънчевия екватор. Слънчевата затъмнения са тези природни
Оттук температурата започва корона като цяло е с много феномени, които от хилядолетия
плавно да нараства до 25 000º. динамични елементи. Наблюдава са давали възможност на хората
Фотосферните гранули и се с помощта на коронографи в да надникнат в невидимото.
свръхгранули имат своето професионалните обсерватории Точно в такива кратки моменти
продължение в структурата
на хромосферата. Тук те се
наричат спикули, които се
наблюдават в ултравиолета
като светли лъчи по краищата
на слънчевия диск. Тези горещи и
по-плътни от околния газ потоци
слънчева плазва са дълги до 12-
15 000 km. Съществуват 10-15
минути.
Фиг. 4 - спикули
Спикулите, наблюдавани в
линиите на излъчване на H и
К на CaII се наричат флокули.
Някои извити флокули с по-
голяма дължина се наблюдават
проектирани върху диска на
Слънцето като тъмни влакна.
Фиг.5 - хромосфера
Фиг.5 - хромосфера
Слоят над средната хромосфера
или от 2 000 до 3 000 km е преходна
зона между хромосферата и
короната. Тук температурата
рязко нараства и достига милион
градуса. Всъщност спикулите
– структурните елементи на
хромосферата, проникват на
много по-голяма височина в
короната. Короналната плазма,
с температура около 100 пъти
по-висока от хромосферната,
прониква в по-ниските слоеве
на хромосферата между
спикулите и предава част от
енергията си. В резултат на
това хромосферата свети. Дори Фиг. 6 – свръхкорона
най-ярката част на короната е
милион пъти по-слаба по яркост
от фотосферата и може да
се сравни със светенето на
пълната Луна. На фона на ярката
фотосфера, тези два външни слънчевата корона се разкрива в електромагнитния спектър
слоя от слънчевата атмосфера пълната си красота. повече от метър, което е в
остават невидими. областта на радиовълните.
К-короната се простира до Т.е. короната излъчва най-
Слънчевата корона е най- 1,3 слънчеви радиуса. Тук интензивно в радиодиапазона.
протяжната част от Слънцето. излъчването е повече за сметка
Формата на вътрешната й по- на дължини на вълните от На няколко слънчеви радиуса

е праховата F-компонента на Фиг. 6 – свръхкорона
короната и Е-короната, която Наличието на хелиосфера
свети за сметка на отражението Свръхкороната всъщност и хелиопауза трябваше да
на светлината от атоми на очертава границите на се потвърди от сондата
метали с няколкостепенна Слънчевата система – „Вояджър-1“. Тя и нейната сонда-
йонизация, предимно хелиопаузата. Това е мястото, близнак „Вояджър-2“ стартираха
желязо в междупланетното където слънчевите частици през 1977 г. Изпълниха основната
пространство. Това е външната влизат във взаимодействие с си мисия, преминавайки през
корона. галактичните частици. Счита системата от спътници и
пръстени на планетите-гиганти
Юпитер и Сатурн, предавайки
хиляди изображения. След това
„Вояджър-2“ бе препрограмиран
и се отправи за близка среща
с другите две още по-далечни
планети-гиганти Уран и Нептун.
Траекторията на „Вояджър-1“
трябваше по-рано да го изведе
извън Слънчевата система. От
отдалечилата на 15 трилиона
километра сонда сигналът,
движещ се със скоростта
на светлината, преодолява
разстоянието за 17 часа. И той
дойде. За първи път през 2004
година. На самата сонда няма
сензори за детектиране на
Фиг.7 – „Вояджър-1“
очакваните явления, доказващи
достигане границите на
Слънчевата система. Затова
учените очакваха подходящо
мощно слънчево избухване
и свръхскоростни потоци
електрони и протони от
слънчевата плазма, към онова
място, където е сондата
„Вояджър-1“. И то се случи през
март 2012 г. 13 месеца по-късно
слънчевата радиация връхлетя
сондата и през април 2013 г. тя
регистрира вибрации. Подобно
на трептящи струни на
цигулка, слънчевите сгъстявания
взаимодействаха с галактични
частици. Това бе неопровержимо
доказателство, че средата,
Фиг. 8 – слънчева корона в която е сондата е именно
хелиосферата. Преглеждайки
предишни данни, учените
откриха подобни осцилации още
се, че е на разстояние 100-110 е мястото, където скоростта през октомври и ноември 2012
пъти повече от разстоянието на слънчевите частици става г., предизвикани от преминаване
Слънце-Земя или астрономически сравнима с тази на скоростта на сондата през други слънчеви
единици (а.е.). Преди на звука за плътността на ускорени потоци плазма. Така, те
хелиопаузата има междинна пространството тук. изчислиха, че поне от август 2012
област, наричана хелиосфера, г. „Вояджър-1“ вече е навлязъл в
простираща се до 75-90 а.е. Това Фиг.7 – „Вояджър-1“ хелиосферата.

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
слънчеви процеси, т.н. слънчева В динамика короната всъщност плазма със скорости от 100 до
активност. е постоянно изтичаща плазма 1 000 km/s.
в околното пространство, Фиг.10- активен протуберанс
Магнитното поле на Слънцето наричана слънчев (за звездите
е с интензитет едва 1 Гаус. респективно – звезден) вятър. Едни от най-мощните активни
Диференцираното околоосно Скоростта му на разстоянието, процеси са избухванията и
въртене на слоевете слънчева на което е Земята от Слънцето изхвърлянията на коронална маса
плазма успоредни на екватора, е от порядъка на 200-300 или СМЕ – Coronal Mass Ejecton.
както и преноса на вещество km/s, но нараства при мощни
и енергия под фотосферата
от полюсите към екватора
напречно на конвективните
потоци вероятно водят до
локално усукване на магнитните
силови линии и хилядократно
увеличение на интензитета.
Така възникват активните
образувания в слънчевата
атмосфера, чрез които се
освобождава електромагнитна
енергия и/или ускорени
потоци слънчева плазма. Те се
ускоряват като в скоростни
тунели – места в короната с
по-ниска плътност от средата
и с отворени магнитни силови
линии. Движението им води до
Фиг. 9 –спокоен протуберанс
понижаване на температурата
и тези тунели изпъкват в
рентгеновия диапазон като
тъмни образувания, наричани
коронални дупки.
Фиг. 8 – слънчева корона
В долната корона има коронални

кондензации с температура
надвишаваща с 500º газовете,
нагрети до милион градуса и
с плътност, надвишаваща 3
пъти тази на околната среда.
Затова се наблюдават като
арки в линиите на Fe XIV. А в
рентгеновата област изпъкват
като по-светли структури както
по краищата на слънчевия диск,
така и на диска. Образуват се в Фиг.10- активен протуберанс
области със силно магнитно поле,
но със затворени, притискащи
отгоре магнитни силови линии,
които ограничават преноса на по-студена слънчева плазма. Фиг. 9 –спокоен протуберанс
енергия. Спокойните протуберанси
са във вид на дъги, мостове, Активните протуберанси са с
В проекция отстрани на съществуващи месеци наред, бързо променяща се форма и се
слънчевия диск са добре видими дори година. Издигат се на издигат на по-голяма височина.
огромни езици вплътнена до 1-200 000 km или 0,3 слънчеви Съществуват доста по-кратко
100 пъти повече от средата радиуса. време и изхвърлят хромосферна

Избухванията стават в слънчевото излъчване нараства местата с избухвания е от
неголяма област от порядъка от 0,001 до 10% и то в целия порядъка на 1-2 милиона градуса.
на 10 000 km в долната електромагнитен спектър, като
хромосферата и представляват 20% от тях са в оптичната СМЕ – изхвърлянето на
бързо освобождаване на енергия, част. Обикновено избухванията коронална маса е изменение на
сравнима с едновременното са „видими“ в радиодиапазона короналната структура, което
избухване на хиляди атомни и само най-мощните от тях става за минути до няколко
бомби. Пълната мощност на могат да се доловят във часа. Електрони, протони, йони
на хелия и желязото заедно с
издигащи се магнитни силови
линии във формата на огромен
балон, се откъсват и със
скорост, достигаща до 2 000 km/s
се втурват в околопланетното
пространство. Наблюдават се
с коронографи в бяла светлина
от 70-те години на миналия век.
За първи от американската
космическа станция „Скайлаб“,
а после системно се изучават
от коронаграфите на
специализираните космически
апарати като SoHO (Solar
and Heliospheric Observatory),
SDO (Solar Dinamic Observatoty)
и др. космически слънчеви
обсерватории.
Фиг.11 – сонди, презназначени за изучаване на
активните слънчеви процеси и отражението им Фиг. 11 – сонди, презназначени за
върху Земята. изучаване на активните слънчеви
процеси и отражението им върху
Земята.
Активните образувания във

фотосферата са слънчевите
петна. Малкото тъмно
междугранулно пространство,
разширено до 1 000 km, наречено
пора, може да изчезне до час, но
може и да се разрасне често не
в едно, а в цяла група слънчеви
петна. В тях температурата
е с 1500-2000° по-ниска от тази
на фотосферните гранули.
Сгъстените магнитни силови
линии подтискат конвективните
потоци от вътрешността,
Фиг. 12 –слънчево петно които личат и в най-тъмната
част на петното.
Фиг.12 – слънчево петно
видими лъчи или в т.н. бяла деутерий и тритий, които
Добре оформените слънчеви
светлина. Освен излъчване, липсват в спокойната слънчева
петна се състоят от сянка
при избухванията потичат атмосфера. Това означава, че по
или ядро и междинна област –
потоци ускорени електрони и време на избухванията вероятно
полусянка, която има влакнеста
протони. Сред частиците в се осъществяват термоядрени
структура. От сянката към
тези потоци са идентифицирани реакции – температурата в
полусянката по тъмните влакна

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
изтича хоризонтално по-студена направил случайно аптекарят нанасял стриктно слънчевите

плазма, докато горещата Хенрих Швабе през 1843 г. Той бил петна върху своите зарисовки.
плазма се движи бавно навътре, завладян от идеята за наличието 15 години по-късно той така и
втичайки се от големи височини в на планета Вулкан, намираща се не станал откривател на нова
петното. Петната са обкръжени още по-близо до Слънцето от планета. Затова пък открил
от фотосферни факели. Средно Меркурий. С надеждата да зърне 11-годишните слънчеви цикли по
петната са с големина до тайнсвения Вулкан, преминаващ изменение броя на слънчевите
10 000 km (почти с диаметъра на фона на слънчевия диск, Швабе петна.
на Земята) и съществуват от
няколко седмици до месеци. Най-
мощните групи петна са 15-20
пъти по-големи и могат да се
наблюдават половин година.
Броят на отделните петна може
да надхвърли 100. Такива огромни
тъмни области на слънчевия
диск са видими и с просто
око. При системни наблюдения
на група петна се забелязва
динамиката вътре в групата
– изчезват и се появяват нови
петна и пори с различно време на
живот, променят взаимното си
разположение, големина, форма.
Фиг.13-мощна група слънчеви

петна от 3 ноември 2015 г.
Фиг.13 – мощна група слънчеви петна от 3
Фиг.14 – Слънцето на 3 ноември ноември 2015 г.
2015
Съществуват униполярни петна

– единични петна или малка
група слънчеви петна с еднаква
магнитна полярност, но по-често
срещани са мултиполярните
групи. Една такава група може да
се състои само от две петна, но
те да са с различна полярност.
Интензитета на магнитното
поле в петната е хиляди пъти
повече от средния за Слънцето.
Официално откритието на
слънчевите петна се приписва на
Галилей и първите му телескопи.
Достигналите до нас древни
хроники обаче свидетелстват, Фиг. 14–Слънцето на 3 ноември 2015
че петната са били известни на
хората много по-отдавна. Някои
са виждали най-големите групи
особеностите в поведението
с просто око. Други вероятно
Слънчевите петна били обект на петната за времето на
са ги следели системно чрез
на системно изучаване и от неговите наблюдения, в Цюрих
отражение на слънчевия диск в
професионалните астрономи. били преразгледани архивни данни
дълбоки кладенци.
След публикацията, в която от 1749 г. и било потвърдено
Поредното откритие обаче,
Швабе обърнал внимание на наличието на 11-годишните
свързано с петната на Слънцето

цикли. В Цюрихската Волф въвел индекс за броя на на диска на Слънцето няма
обсерватория въвели номерация петната – използваното и днес петна или те са много малко.
на циклите, а директорът на Волфово число. Максимумите на циклите са
Бернската обсерватория Рудолф различни - този на цикъла от
1954 г. е най-висок. Дължината на
циклите варира средно около 11
години, но има доста къси цикли
от 9 години и доста протяжни –
до 13,5 години.
Фиг.15 – 11-годишни слънчеви

цикли
Каква е причината за наличието

на такива слънчеви цикли на
активност? Отговорът може
би ще дойде от другите звезди.
Установена е подобна звездна
активност. Съвременните
наблюдателни средства
позволяват да се установи
петнообразувателна дейно ст
на звездите, видими като точки
дори с най-големите телескопи.
Една от последните публикации в
тази връзка е на екип астрономи
от Потсдамския астрофизичен
институт от юни т.г. относно
резултатите от наблюдението
Фиг.15 – 11-годишни слънчеви цикли
на звездата червен гигант XX
Triangulum на 520 светлинни
години от нас. Изследването на
магнитното поле на тази звезда
показва 26-годишна цикличност,
което е повече от два 11-годишни
слънчеви цикли. По-важното в
това изследване е приложението
на нов спектрален метод за
установяване на магнитна
цикличност на звездите, което
ще ускори получаването на данни
за тяхната астивност.
Фиг.16 - XX Triangulum
Сега се знае, че два поредни

11-годишни цикъла образуват
един физически 22-годишен
Фиг. 16 – XX Triangulum цикъл, съдейки по смяната
на магнитната полярност на
петната в мултиполярните
групи. Това дава основание да
Цикъл номер 1, според се счита, че циклите възникват
номера, а настоящият е 24-
номерацията, въведена в Цюрих, в резултат на динамо ефект
ти поред. Прието е за начало
е този, започнал през март под фотосферата, водещ
на 11-годишните цикли да е
1755 г. Наблюдаваните 150 до превключване от една на
моментът на минимум на
години преди него 11-годишни протиположната магнитна
слънчевата активност, когато
слънчеви цикли са с отрицателни полярност на Слънцето.

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
Всъщност на този етап няма смутени със слънчеви петна те са взаимообвързани с

работеща теория за наличието области и дори не винаги короналните дупки в короната.
на наблюдаваните слънчеви се наблюдават заедно със Избухванията и СМЕ достигат
цикли. Ако 11 и 22-годишните слънчевите избухвания. Понякога до Земята и огъват нейната
цикли са сравнително добре
изучени с техните особености,
поради натрупания наблюдателен
материал, то има много
неясноти относно т.н. векови и
хилядолетни цикли. Ясно е, че те
всички се наслагват и взаимно
влияят по един или друг начин на
всичко, ставащо в Слънчевата
система. В частност, изяснена
е ролята на вековия слънчев
цикъл върху промяната на земния
климат.
Изучавайки архивите на
слънчевите наблюдения, Маундер
установява, че между 1645 и 1715
г. слънчеви петна много рядко
са регистрирани. Всъщност,
оказва се, че личат максимумите
на 11-годишните цикли, но те
са с много малка амплитуда. Те
Фиг.17 – Маундеров минимум
са „потопени“, притиснати от
минимум на дългопериодичен
цикъл. Така нареченият
Маундеровият минимум съвпада
с настъпването на малък
ледников период по това време.
През 1887 г. Шпрьорер прави

изследване на появата на северни
сияния през Средновековието
между 1460-1550 г. и прави
откритие на друг такъв
продължителен минимум, когато
също е имало продължително
застудяване. Нещо повече,
съдейки по особеностите
на отминаващия вече 24-ти
11-годишен слънчев цикъл и
редица други съображения,
вероятно сме пред прага на
предстоящ малък ледников
период от типа на Далтоновия. Фиг. 18 – Двадесет и четвърти цикъл
Фиг.17-Маундеров минимум
Слънчевите петна са едни от

магнитосфера. Потоците възникват полярните сияния.
индикаторите на 11-годишните
ускорена слънчева плазма се
слънчеви цикли. Активните
приплъзва по протежение В дните между 28 август
процеси са взаимообвързани,
на земните магнитни силови и 2 септември 1859 г. на
макар че някои като
линии, но част се завръща в Слънцето имало много петна.
изхвърлянията на коронална
приполярните области, където На 1 септември любителят на
маса не винаги стават върху

астрономията Ричард Керингтън и медицинско обслужване.
прогнози. Наблюдавано слънчево
правел поредното си наблюдение Според доклад на Националната
избухване от мощен тип,
от собствения си телескоп. академия на науките на САЩ
както изхвърляне на коронална
Копирайки слънчевите петна на подобна свръхбуря би могла да
маса по посока на Земята са
лист хартия, забелязал появата нанесе материални щети на
спътниковата информация, въз
на две много ярки изригвания стойност между 1 и 2 трилиона
основа на която може да се
в бяла светлина посред много долара само през първата
прогнозира геомагнитна буря от
голяма група петна. Минути година, а възстановяването би
определен тип през следващите
по-късно магнитомерът в продължило цяло десетилетие.
три дни. Тази информация вече
лондонската обсерватория Кю Статистическата вероятност
може редовно да се следи на
реагирал, а на следващия ден за такива катастрофи,
сайта на Центъра за Прогнози
небето било озарено от полярно предизвикани от Слънцето са
на Космическото Време и
сияние чак до Хаваите, Панама , веднъж на 500 години.
Космическия Климат, създаден
Карибите – доста на юг, което
по решение на Института за
не е характерно за тези места. Днес, когато битът ни все
космически и слънчево-земни
Светлината на сиянието била повече зависи от спътниковата
изследвания към БАН от 27
толкова ярка, че можело да се информация, цялата ни енергийна
януари 2011 г. http://www.space.
чете нощем без изкуствено система, комуникациите
bas.bg/SpaceWeather/links.html
осветление. Златотърсачи в и интернет, особено е
и на сайта на Центъра за слънчев
Скалистите планини се събудили наложителен мониторинг
и слънчево-земен мониторинг
в 1 часа през нощта и започнали на земните магнитни бури.
при Народна астрономическа
да си приготвят закуска, Малко се знае за влиянието на
обсерватория „Юрий Гагарин“,
приемайки сиянието за изгрев. слънчевата активност върху
Стара Загора http://heliotaraxy.
биосферата. Но са правени
com/ .
Наблюдаваното от Керингтън изследвания и съпоставки.
изригване известило Установено е например, че
слънчева свръхбуря - огромен дебелината на годишните
Народна астрономическа
електромагнитен взрив, пръстени на дърветата се
обсерватория “Ю. Гагарин”,
който запратил към Земята изменя с 11-годишен период,
Стара Загора
милиарди тонове заредени като широките пръстени
частици. Невидимата вълна се съответстват на годините на
сблъскала с магнитното поле максимум на слънчева активност.
на планетата и предизвикала Епидемиите от чума, холера,
протичането на електрически скарлатина и дифтерит преди
Източници:
ток по телеграфните жици. са възниквали в годините на
За първи път била направена максимална слънчева активност.
/5/ “Спокойното и активно
причинноследствена връзка Статистическите данни сочат,
Слънце”, Вл. Дерменджиев,
между слънчевите и земни че честотата на обостряне на
Академично издателство
процеси и се поставя началото сърдечно-съдовите атаки при
“Проф. Марин Дринов”, София,
на нов клон в науката – слънчево- хроничноболни нарастват при
1997
земните въздействия. слънчеви избухвания. Несъмнено
/6/ Астрономия, Н. Николов, В.
проблемът за биологическата
Радева, Е. Илиева, Педагог 6, 2003
След 1859 г. не е имало толкова активност на слънчевата
/7/ Астрофизика, Диана
мощна слънчева свръхбуря. Но активност е от особена
Кюркчиева, Университетско
какви биха били последиците важност за безопасността
издателство “Епископ
днес? Някаква представа дава на астронавтите на
Константин Преславски”, Шумен
спирането на тока в Квебек на Международната космическа
2004 г.
13 март 1989 г., когато доста станция и още повече за
/8/ “Циклите на Слънцето,
по-слаба слънчева буря изважда далечни космически полети
климата и цивилизацията”, Борис
от строя енергийната мрежа, извън защитата на земната
Комитов, Алфамаркет, Ст.
обслужваща над 6 милиона души. магнитосфера – до Луната,
Загора, 2001
Буря с мащабите на тази от Марс.
h ttp ://www.s kya n d tele s c op e.
преди век и половина би могла да
com/
остави за месеци наред милиони Мониторингът на космическото
http://www.nasa.gov/voyager
хора без светлина, питейна време, както се наложи този
http://sidc.oma.be
вода, канализация, отопление, термин, става наложително
http://www.phys.uni-sofia.bg
климатик, гориво, телефон подобно на метеорологичните

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
СЛЕДЕТЕ ЗА ТЪРСЕНЕ НА
ПЛАНЕТИ В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Даден e Стартът на Просветителската Кампания
Pa l e Re d D o t
слабата, невидима с просто

Превод: Надя Кискинова, око по-малка звезда от типа на
астроном в НАОп „Ю. Гагарин“, Стара Загора червените джуджета. Тя именно
О
е Проксима (Proxima Centauri).
Гравитационно свързаната
т 15 януари 2016 г. започна уникална звездна система на Алфа
популяризаторска кампания, чрез която всеки Центавър е открита през 1839
желаещ може да бъде в течение на търсенето г., но поради това, че се слива
на земеподобна планета в системата на най- с фона от неярки звезди и е
близката до нас звезда Проксима от Центавър. отдалечена от двете звезди на
Наблюденията ще се провеждат от януари Алфа Центавър, едва през 1917
до април 2016 г., след което в продължение на г. е установено, че Проксима
няколко месеца ще се обработват и анализират, е третата компонента на
а накрая ще се публикуват в научни списания системата.
като окончателен резултат. Целият процес може да бъде следен Разстоянието от нас до нея е
в реално време чрез блогове и социалните мрежи. 4,22 светлинни години.
Съзвездието Центавър (от лат. Centaurus) заема голяма площ Досега наблюденията на тази
от южното небе. В него може да се изброят около 150 звезди с слаба червеникава звездичка
невъоръжено око, но най-ярките от тях, както и голяма част от показват сякаш наличие на по-
съзвездието е недостъпно от нашата географска ширина. Наричат малко тяло, въртящо се около
го още Кентавър – същество, което е наполовина човек, наполовина нея. В хода на кампанията ще
кон от древногръцката митология. Така са навързвали във фигура бъдат направени прецизни
ярките му звезди в древните звездни карти. Най-ярката звезда – измервания на отклоненията
Алфа от Центавър, наричат я още Толиман, е четвърта по яркост в положението на звездата,
на цялото небе. Тя се състои от две звезди подобни на Слънцето които може да се дължат на
на разстояние една от друта 23 пъти повече от разстоянието гравитационни смущения на
Земя-Слънце (150 милиона километра). На съществено по-голямо планета с размерите на Земята!
разстояние от тях – 13 000 пъти разстоянието Земя-Слънце е Наблюденията са чрез приемника

HARPS (High Accuracy на пробите и грешките,
Radial velocity Planet усилията, стоящи
Searcher) на 3,6-метровия зад всеки получен
телескоп на Европейската резултат в новините
южна обсерватория в Ла на деня. Правейки това,
Сила. Данните от този ние се надяваме да
приемник ще се допълват привлечем повече хора
от данни на допълнително към образованието и
включени към проекта науката изобщо.“
роботизирани телескопи
В рамките на кампанията
от цял свят от мрежата
Pale Red Dot обикновено
BOOTES (Burst Optical
незабелязващите се
Observer and Transient
детайли в научното
Exploring System) и LCOGT
търсене ще бъдат
(Las Cumbres Observatory Съзвездието Центавър изнасяни в серия от
Global Telescope Network).
статии и в социалните
Тези роботизирани
мрежи. Астрономи, учени
телескопи ще измерват
и инженери от ESO,
яркостта на звездата
участващи в кампанията,
в продължение на двата
писатели-популяризатори
месеца и половина
на науката, наблюдатели
наблюдения всяка нощ.
и други експерти ще
Тези техни данни ще
публикуват множество
позволят да се установи
постове в блогове на
дали регистрираните
всякакви теми, ще
отклонения в положението
разказват за методите за
на звездата са случайно
търсене на екзопланети,
и свързани евентуално
както и за строящия се
с турбулентност на
най-голям телескоп E-ELT
повърхността й или
(European Extremely Large
те наистина сочат
Telescope), за звездите.
присъствието на
В социалните медии ще
екзопланета.
Системата на Алфа Центавър се появяват ежедневни
Просветителската
съобщения за хода на
кампания Pale Red
наблюденията и за всичко,
Dot (което може да се
можем да гадаем какво точно свързано с кампанията. Всеки
преведе като Малка или бледа
ни сочат те. Това ще стане може да се абонира за тях.
червена точица) не само дава
ясно едва като дойде време Откъде идва наименованието на
възможност на всеки да следи
да публикуваме статията кампанията? Когато през 1990 г.
наблюденията и резултатите
си, а е напълно възможно сондата
по проекта. Всеки ще може
резултатите да сочат, че няма
да види как се прави наука,
доказателство за наличие на „Вояджър-1“ (Voyager 1), следвайки
как работи една съвременна
планета около Проксима. Но своя път към покрайнините на
обсерватория, как астрономите,
самият факт, че ние можем да Слънчевата система, се обръща
специализирали се в различни
търсим толкова малки обекти към Слънцето и снима близките
направления обединяват
е поразително постижение.“, до него скалисти планети, сред
усилията си, как събират,
казва Гелем Англада-Ескуде които е Земята, някой възкликва
анализират и интерпретират
(Guillem Anglada-Escude), за нея „малка (бледа) синя точица“.
данните.
координаторът на проекта и По-късно известният астроном
„Ние поемаме риска да добавя: „Ние искаме да споделим и популяризатор на науката Карл
привлечем вниманието на с хората страхотното Сейгън (Carl Sagan) заимства
широката публика към нашите чувство на възторг от този израз за заглавие на свое
наблюдения без да знаем научното търсене. Ние есе Pale Blue Dot: A Vision of the
предварително към какво искаме да покажем „кухнята“ Human Future in Space. Тъй като
могат да ни изведат те. на научните изследвания, Проксима от Центавър е червена
Докато трупаме данни, ние не детайлите на процеса, пътят малка звезда, то предполага

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
се, че предполагаемата
планета около нея, отразявайки
светлината на звездата си,
също ще е червениката –
затова по аналогия е избрано
наименованието Pale Red Dot. Условно изображение
на две черни дупки
И така, кампанията вече започна
– голяма и по-малка,
на 15 януари и се предполага, че които взаимодействат
до края на тази 2016 година ще помежду си според ОТО и
приключи с някакъв резултат, кръжат една около друга,
свидетел на който всеки, който представлявайки сами по
поиска може да стане. себе си изкривявания на
празното пространство,
Нещо повече за Европейската
в което няма никаква
южна обсерватория – ESO, The материя. Тук за нагледност
European Southern Observatory пространството е
Това е водеща световна представено като
европейска астрономическа двумерна крива
организация, в която участват повърхнина, а цветовете
16 държави: Австрия, Белгия, съответстват на силата
на гравитационното поле
Бразилия, Великобритания,
на черните дупки.
Германия, Дания, Испания, Италия,
Нидерландия, Полша, Португалия,
Финландия, Франция, Република ФИ ЗИ К А
Чехия, Швейцария и Швеция, а
също Чили, на чиято територия
се разполагат комплексите
от най-големите телескопи в
света. Те са в планините Ла Сила,
Малки, тъмни и тежки.
Паранал и Чахнантор. На Паранал
е Много големият телескоп на
Но дали това са наистина
ESO (The Very Large Telescope,
VLT) и два широкоъгълни
черни дупки? Вярвай, но
телескопа с голямо зрително
поле: инфрачервеният VISTA и проверявай!
Обзорният телескоп VLT (VLT
Survey Telescope) във видимата
светлина.
ESO е европейският
партньор на най-големия Доц. Пламен Физев неговото име точни решения
Т
в света астрономически на уравненията на Айнщайн.
проект ALMA, представляващ ова дълго заглавие Много учени предполагат, че
система от радиотелескопи, е компилация от решенията на Кер биха могли
работещи в милиметровия и заглавията на две да oписват въртящи се черни
субмилиметровия диапазон от научни статии, дупки. В статията си Мат Висер
дължини на вълните. публикувани в отбелязва, че невинният въпрос
На планината Серо Армазонес, реномирани научни дали черните дупки съществуват
недалеч от Паранал, ESO строи списания. реално в Природата е доста
E-ELT (European Extremely Large по-сложен, отколкото може
optical/near-infrared Telescope) Авторът на първата статия да се очаква. Особено ако
– 39-метров оптически и e Мат Висер. Той e известен съдим за това по не особено
инфрачервен телескоп. теоретик в областта на компетентните, а често и
съвременната теория на откровенно преднамерени
гравитацията, сънародник коментари на средствата за
http://www.eso.org/ и ученик на знаменития масова информация. Понякога
новозенландец Рой Кер – в посока на необосновано
откривателят на носещите опростяване на проблемите

по общата теория на
относителността (ОТО), или
като специалист по теоретична
физика – наука, призована да
търси законите на Природата
на базата на постиженията
на експерименталната и
наблюдателната физика и
астрофизика.
Астрономите, без съмнение,

наблюдават стотици малки,
тъмни, компактни обекти
с необикновено големи за
размерите си маси и силни
Рой Кер, откривателят на гравитационни полета.
Мат Висер:Малки, тъмни точните математически
и тежки.. Но дали това са решения
наистина черни дупки? на уравненията на Айнщайн, • Хоризонтът на събитията
описващи гравитационното притежава малко странното на
поле пръв поглед свойство да пропуска
на някои въртящи се обекти физични сигнали и обекти само
навътре в черната дупка, без да
позволява на никакви, намиращи
се вътре обекти или физични
сигнали да излязат навън,
където, слава Богу, се намираме
ние. Оттам и названието „черна
дупка“, предложено на масовата
публика като „търговска марка“
в края на 1967 г. и популяризирано
в течение на десетилетия
от Джон Уилър. Неговият
авторитет, опит и огромно
влияние в САЩ, където преди
това ръководи теоретичните
отдели и на двете успешни
американски програми по
Алберт Айнщайн Джон Уилър (09.06.1911- създаване и на атомната, и на
През двадесетте години на XX 13.04.2008) водородната бомба, изиграват
век той създава На 29 декември 1967 г. в решаваща роля и за успешната
Общата теория на западната бална зала на многогодишна професионална
относителността (ОТО). хотел Хилтън в Ню Йорк, по пропагандна кампания в полза на
Това е съвършено нова време на популярна лекция по черните дупки.
за времето си теория на случай Новогодишния бал на
гравитацията със силно физиците той използва за пръв
математичен и геометричен път публично термина „черна
• Ако попитате обаче един
характер. Тя използва нерима- дупка“. физик-теоретик, какъвто е
новата геометрия за да Тази дата се приема за рождена и авторът на настоящата
опише изкривяването на дата на черните дупки. статия, той ще ви каже, че
пространство-времето от самото понятие „черна дупка“
телата. крие множество вътрешни
противоречия и теоретични
трудности, които и до днес
не са преодоляни, а заедно с
работят и някои специалисти. от това, дали разсъждавате това и ред противоречия с
като астроном наблюдател, добре установените закони
Отговорът зависи съществено като математик - специалист на физиката. Освен това до

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
момента ние не разполагаме с

безспорни и достоверни факти
и доказателства за това, че
наблюдаваните от астрономите
обекти наистина могат да се
описват чрез намерените от
математиците решения на
уравненията на Айнщайн от ОТО.
Вярата в такава, чисто

теоретична възможност е
необоснована. Известни са
редица случаи на съществуващи
решения на уравненията на
много по-прости от ОТО
математични теории, които «Религията борави с вяра, Скот Хю:
нямат физичен смисъл и се науката – със съмнение.». „Вярвай, но проверявай“
отхвърлят от физиката като
несъответстващи на законите Ричард Файнман
на Природата. Добре известен Нобелист по физика за 1965,
пример се дава от уравненията докторант на Джон Уилър
Максуел, описващи с голяма
точност наблюдаваните
електромагнитни явления. На
някои решения на тези уравнения
се базира целият ни съвременен
живот, който не можем да си
представим без електричество
и електроника. Независимо
от това, повечето решения
на уравненията на Максуел не
удовлетворяват изискванията
на физиката и се отхвърлят
като нефизични. Както казва
един известен математик,
чудото се състои в това, че
въобще съществуват решения,
които имат физичен смисъл
Семьон Герштейн Анатолий Логунов
и приложения. Така че не е
никакъв аргумент фактът, че
някои математични решения
на уравненията на Айнщайн
са способни да опишат части
от реалността с голяма
точност. Изискванията към да ни покажат дали дадени физик теоретик Скот Хю от
физически смислените решения математични решения Масачузетския технологичен
на уравненията на която и да имат връзка с реалността институт.
е добре проверена теория, и представляват приемлив
като ОТО, са много по-сериозни математичен модел на Поради горните съображения
и разнообразни от простия Природата, или са просто коректните учени, и в частност,
математичен факт, че сме поредният математичен куриоз, прецизните астрономи,
решили някаква, макар и сложна несъществен и неинтересен за наричат наблюдаваните тежки,
математическа задача. Само физиката. компактни и тъмни обекти
сравнението с ДОСТАТЪЧНО „кандидати за черни дупки“.
ТОЧНИ експерименти, както Оттук и заглавието „Вярвай,
и наличието на РЕШАВАЩИ но проверявай“ на статията на Самият Рой Кер в излезлия
тестове и наблюдения, могат известния млад американски наскоро сборник от научни
статии, посветени на 50- Математичните черни дупки, години на XX век от много
тата годишнина на неговото като специален вид изкривено изследователи. Въпросът беше
знаменито математическо ПРАЗНО пространство-време, повдигнат наскоро отново
откритие, казва:„...решението в което няма материя, могат от руските учени Анатолий
на Крускъл за невъртящи се да притежават само три от Логунов, Мариан Мествиришвили
черни дупки няма отношение към известните ни характеристики и Семьон Герштейн, които
реалността. Същото се отнася на веществото: маса, застъпват непопулярната в
и до решението на Кер...“То механичен момент на въртене и момента теза, че образуването
има два хоризонта – външен и електричен заряд. Всички други на черни дупки, описвани от
вътрешен. Именно вътрешният характеристики, известни на решенията на уравненията на
хоризонт е един от източниците физиката, например барионен ОТО, е физически невъзможно.
на физическа несъстоятелност заряд, лептонен заряд и т.н.,
на черните дупки на Кер. трябва тайнствено да изчезнат Забавно е, че горната
Доказани са доста математични в хода на хипотетичния процес алтернатива не беше отчитана
теореми за съществуване на на гравитационен колапс. при обсъждане на очевидно
математичните черни дупки, нефизичната идея за раждане
обаче в техните доказателства От друга стана, всички на мини-черни дупки на LHC
се правят предположения, експерименти във физиката в CERN. Нейната физическа
които могат да се окажат на елементарните частици с несъстоятелност е ясна: При
неверни, продължава Кер. огромна точност демонстрират изследването на космични
Самият аз, пише той през 2007 запазване на тези основни лъчи се наблюдават частици
г., вярвам, че е по-вероятно характеристики на материята. с енергии милиард пъти по-
вътрешен хоризонт да не може Така че имаме две алтернативни големи от планираните енергии
да се образува никога. Но това възможности: или да се откажем на частиците в LHC. Знаем
означава несъстоятелност на от тези добре проверени добре, че тези лъчи, идващи
цялото решение на Кер, или поне физични закони в името на от космоса, не раждат черни
на онази му част, която описва идеята за образуването на дупки. Независимо от това,
вътрешността на „черната черните дупки, или да кажем, раздуханата от средствата
дупка на Кер“. А в същото време че образуването на черни за масова информация и други
разполагаме с теорема, че дупки противоречи на добре заинтересовани среди истерия
това е единствената възможна установените физични факти и по „опасността за поглъщане
незаредена черна дупка на ОТО. следователно е невъзможно.Тази на Земята от създадена в LHC
малко позабравена алтернатива мини-черна дупка“ доведе до
Приема се, че е възможно да се се е обсъждала, без да се намери смехотворното обсъждане
образуват черни дупки на Кер в решение, през 60-те и 70-те на въпроса, дали да се
резултат от гравитационния
колапс на извървелите до
края еволюционния си път
достатъчно тежки (над 40
слънчеви маси) звезди. Причината
е, че когато изтощят напълно
енергийните си запаси, тежките
звезди губят способността
си да се съпротивляват на
гравитационната сила, която се
стреми да ги свие безгранично,
и тогава започва неудържим
процес на гравитационно свиване
на веществото на звездите,
наречен гравитационен колапс.
По някакъв неясен начин
веществото на звездата
трябва да изчезне, като се
преобразува в чисто изкривяване
на самото пространство-време,
загубвайки почти всичките
известни на физиката свойства.

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
разреши пускането на LHC, от

Европейския съд в Страсбург.
Е, LHC заработи, макар засега с

половината от планираната мощ
поради технически проблеми, а
Земята си е цяла и невредима,
както е била през последните
около 4,5 млрд. години, т.е. от
момента на образуването си,
въпреки че през цялото това
време е била облъчвана от
космоса с много, много повече от
произведените в LHC частици,
и то с много, много по-високи
енергии, които ще си останат
съвършено непостижими за
земните ускорители, дори и в
произволно далечно бъдеще. При
това прецизните измервания
показаха ясно, че мини-черни Какво е черна дупка? Изглежда днес всеки
дупки не се образуват, а вече знае! Непозната жена каза в трамвая: „Не разбирам нищо, но
законите за запазване на смятам, че това е адът. Влезеш ли вътре, няма връщане назад...“
физичните характеристики
на елементарните частици
продължават да се спазват френски учен Пиер-Симон означава, че изстреляни от
с голяма точност при Лаплас през 1793 г. И двамата повърхността на звезда с радиус
достигнатите досега от LHC отбелязват, че ако светлината в радиално направление частици
високи енергии. се състои от частици, които, със скорост, по-малка от т.нар.
макар и извънредно леки, все втора космическа скорост,
И ето тук е „вратичката за пак имат малка маса, то би не могат да се отдалечават
измъкване по терлици“ на могло да съществуват свръх произволно далече, а само до
любителите на черните дупки: звезди с достатъчно голяма някакво разстояние . До това
а дали те не се раждат само маса M от НОРМАЛНА МАТЕРИЯ, заключение се стига на базата
при още по-високи енергии? Или, гравитационното поле на на Нютоновата теория на
както казваше един мой бивш които е толкова силно, че дори гравитацията с гравитационна
докторант, направил кариера светлината да не може да се константа G. За достатъчно
с черните дупки, когото ми се измъкне от него. тежки свръхзвезди втората
наложи да изгоня от кабинета На малко по-строг език това космическа скорост може да се
си заради редица «блестящи
изпълнения» от този род: „Един
добър специалист винаги може
да замота нещата така, че да
не могат да го хванат“...
Но да се върнем към сериозната

наука, която като всяка
човешка дейност неизбежно
се преплита със спекулациите.
Често се посочва, че идеята
за съществуване на невидими
много тежки обекти, които се
откриват САМО по силното им
гравитационно поле, е много
стара и е изказана независимо
от английския учен Джон Митчел
Пиер-Симон Лаплас Джон Митчел
през 1783 г. и от по-известния

окаже по-голяма от скоростта на самия Шварцшилд, е само терминология!) на четири
на светлината –c. При това подвеждаща и повърхностна основни типа: първични черни
за светлинните частици = / спекулация. дупки, родени по време на Големия
(1-),където = 2GM/ , е т.нар. взрив и възможно изпарили се
радиус Шварцшилд, въведен от Естествено възниква въпросът, и вече изчезнали; черни дупки
него през 1916 г. в рамките на ОТО. а не са ли наблюдаваните със звездни маси от около 4÷25
И понеже светлинните частици от астрономите обекти, слънчеви маси; междинни черни
се движат с максималната наричани напоследък често дупки с маси около 100÷10 000
съществуваща в Природата и «астрофизични черни слънчеви маси и свръхмасивни
скорост, то никакви обекти, дупки», по-скоро нещо по- черни дупки с маси от няколко
дори и светлината, не милиона до 10÷20
могат да се измъкнат милиарда слънчеви
от гравитационното маси, които се
поле на свръхзвездата намират в центъра
на разстояния, по- на болшинството, а
големи от (вж. може би и на всички
фигурата по-долу). В галактики. (Защо
класическата физика не, щом вече сме
не е изключено тръгнали по този
радиусът на звездата път, да стигнем до
да е по-малък от края, пък там ще
радиуса на Шварцшилд видим...)
, макар че за
известните ни реални • От
тела това не е така. астрофизичните
В оригиналния модел наблюдения знаем с
на Карл Шварцшилд голяма точност, че
въобще не става дума първичните черни
за черни дупки, а за дупки, ако въобще
гравитационното поле Схема на свръхзвзвезда на Митчел-Лаплас. са съществували в
на нормалните тела Излъчената от повърхността на звездата светлина началото, т.е. при
в пространството, не достига по-далеч от радиуса от . Заради това
самото възникването
извън самите тях. по-далеч от него свръхзвездата е невидима и може
да се открие само по създаденото от нея силно на Вселената, трябва
Днес този модел да са били толкова
гравитационно поле.
е добре проверен малко, че тяхното
и потвърден присъствие да не се
експериментално с добра близко до свръхзвездите на забелязва. Иначе отдавна бихме
точност. Свръхзвездите Митчел-Лаплас, отколкото до ги открили.
на Митчел-Лаплас са също интерпретацията на Джон Уилър
нормални тела и нямат нищо на математичните решения • Обекти с 4÷25 слънчеви
общо с «дупки» в пространство- на Шварцшилд и Кер? Груба маси се наблюдават наистина,
времето. грешка, корените на която са в но тяхната връзка с
някои недостатъчно коректно математичните черни дупки не
Както вече беше посочено, написани учебници и статии, е да е доказана по безспорен начин.
черните дупки са предложени се смесват тези два съвършено Всъщност астрономите, след
от Джон Уилър едва в края 1967 различни физични модела на години на натиск от страна
г. като нова интерпретация наблюда-ваните в Природата на математични теоретици-
на оригиналното решението обекти. гравитационисти, приеха да
на Шварцшилд, която самият считат за черни дупки всички
Шварцшилд е отхвърлял Приемащите хипотезата за обекти с маси, по-големи от 4
в анализите си. Така че съществуването на черни дупки слънчеви маси, за които е ясно,
сравняването на свръхзвездите в Природата (разбирай матема- че не са обикновени звезди,
на Митчел-Лаплас с черните тичните черни дупки!) разделят вървящи по пътя на добре
дупки от ОТО, които наблюдаваните астрофизични изучената нормална звездна
представляват изкривено черни дупки (Колко объркваща еволюция.
ПРАЗНО пространство, и не за непосветените хора е
съответстват на представите тази неслучайно избрана

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
След приключване на звездния им

цикъл за нормалните звезди са
ни известни няколко варианта на
финал в зависимост от тяхната
маса. Най-леките преживяват
сравнително слаб гравитационен
колапс и се превръщат в
бели джуджета с малки маси.
По-тежките започват да
колабират, но експлодират
като свръхнови и ако началните
им маси са до 20÷30 слънчеви
маси, те образуват бързо
въртящи се неутронни звезди
с маса около 1,4 слънчеви маси,
като изхвърлят останалото
вещество в околното
пространство. До скоро се
считаше, че ако началната маса
на „умиращата звезда“ е над
30÷40 слънчеви маси, в резултат Георг Чаплин и Ричард Файнман
от гравитационния колапс тя
задължително образува въртяща „Черни дупки не съществуват! Тези мистериозни
се черна дупка. обекти са звезди от тъмна енергия“ -- Георг Чаплин
Nature, 31март 2005 година
Като основна причина за
неизбежното образуване на
черна дупка се приемаше, че не наблюдават никакви остатъци на Вселената. Тези нови обекти
познаваме други свръхкомпактни от колабирали нормални звезди биха изглеждали отвън точно
обекти, освен неутронните с маси в интервала от 3 до 4 като черните дупки, но нямат
звезди, а при определени слънчеви маси. Така се оформи хоризонт на събитията. Те
допълнителни математични „обществено мнение“, приело са една съвременна версия
предположения от ОТО следва, че на вяра, че групата наблюдавани на свръхзвездите на Митчел-
тяхната маса не може да е много обекти с маси в интервала от 4 Лаплас.
голяма. И досега не знаем каква до около 20-25 слънчеви маси няма
е евентуалната горна граница на какво друго да бъде освен черни 2. Модел на нов тип кваркови
масата на неутронните звезди, дупки, без да имаме сериозни звезди, подобни на неутронните,
но изглеждаше, че няма как доказателства за това. но съставени директно от
тя да е над 2-3 слънчеви маси. кварки. Ако искаме по-детайлно
Поради това астрономите лека- Достоверността на това разбиране, трябва да си
полека свикнаха да наричат мнение става все по-съмнителна, представим неутронните звезди
„астрофизични черни дупки“ поради нови наблюдателни като едно гигантско атомно
всички остатъци от загинали факти от последните години, а ядро, съставено от неутрони,
звезди, които имат маса над също и поради конструирането колкото има в нормална звезда,
4 слънчеви маси. При това на нови теоретични модели а кварковите звезди - като
НИКОГА не сме разполагали на наблюдаваните тежки, един-единствен гигантски
с доказателство, че тези компактни и тъмни обекти. неутрон от кварки, колкото
обекти наистина притежават има в цяла нормална звезда.
хоризонт на събитията, което I. Част от новооткритите Масите на кварковите звезди
е ЕДИНСТВЕНИЯТ безспорен теоретични възможности са: са в диапазона до 20-25 слънчеви
признак за черна дупка. 1. Нов модел - т.нар. маси, т.е. точно в областта на
гравазвезди. Това са компактни наблюдаваните обекти, считани
Формалният и не много обекти, изградени от „тъмна за черни дупки със звездни маси.
убедителен критерий за маса, енергия“, съществуването Това също са обекти от типа
по-голяма от 4 слънчеви маси, на която се подсказва от на свръхзвездите на Митчел-
възниква и заради това, че по космологични данни, свързани с Лаплас.
неясни засега причини не се ускоряващото се разширяване

става – и без това физиката не
може да го изследва и провери ПО
ДЕФИНИЦИЯ. Ако такъв хоризонт
не се образува, ще трябва да
говорим за „гола сингулярност“
– нещо недопустимо от гледна
точка на нормалната физика,
понеже това ще направи видимо
нарушаването на известните
физични закони.
Математическото изследване
на тази хипотеза се оказа трудна
задача и едва през последните
Стивън Хоукинг Роджер Пенроуз няколко години се получиха
убедителни ОБЩИ примери за
нейната несъстоятелност,
Засега теорията на такива прикрие съществените физични главно от индийския учен Панкай
обекти не е разработена толкова затруднения при третирането Джоши, работил и в Оксфорд,
детайлно, колкото теорията на вътрешността на както и от няколко други
на черните дупки, обмисляна черните дупки, и в частност, независими учени.
повече от 40 години от много забелязаното от Хоукинг
специалисти. Освен тези, са още през 1972 г. нарушаване Тези изследвания легитимираха
предложени и се разработват на почти всички известни голите сингулярности –
цели класове от други модели на физични закони там, особено пренебрегван преди това подклас
материални тела, притежаващи в близост до така наречената решения на Кер, допълнителен
външните свойства на черните сингулярност, задължителното към черните дупки, и поставиха
дупки, но без мистериозния съществуване на която двамата на дневен ред въпроса за
хоризонт на събитията и без доказват математически. сериозното им изследване
дупка в пространство-времето. „Изходът“ от тези ФИЗИЧНИ като потенциално интересни
трудности, предложен от за физиката, възможно дори по-
Все пак астрономите, вече Пенроуз,е показателен за един интересни от черните дупки.
посвикнали с модела на черните математик: да ги представим
дупки, го приемат като една от като невидими за реалната Резултатите на Джоши
възможните хипотези, нуждаеща физика, като предположим, че в поставят под сериозно
се от сериозна проверка. А хода на гравитационния колапс съмнение и развиваната дълги
новите модели често наричат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО възниква години т.нар. „термодинамика
„имитатори на черни дупки“, хоризонт на събитията, зад на черните дупки“, базираща
макар че по-естествено и който на нас ни е все едно какво се съществено на хипотезата
исторически обосновано би било на Пенроуз. Показателна и леко
черните дупки да се наричат учудваща е реакцията на хората,
„имитатори на свръхзвездите занимаващи се с математичната
на Митчел-Лаплас“. теория на черните дупки: те
заеха позицията на щрауса,
3. Съществено ново заровил глава в пясъка, въпреки
развитие получи теорията че резултатите са публикувани
на гравитационния колапс. В в най-реномираните физични
частност, беше опровергана списания и в монография,
хипотезата на известния издадена от издателството
английски математик Роджер на университета в Оксфорд
Пенроуз за така наречения ... Освен това сходни и много
„космически цензор“ – ключов близки резултати са получени и
елемент от теорията на публикувани в най-реномирани
черните дупки, разработвана физични списания и от редица
активно от него и Стивън Хокинг други автори.
през сдемдесетте години.
Панкай Джоши II. От новите наблюдателни
Тази хипотеза има за цел да факти, получени през

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
последните години и засягащи

въпроса за съществуването
на черните дупки, ще посочим
няколко:
1. Активното наблюдение чрез
множество космически апарати
на т.нар. гама-избухвания –
една от големите загадки на
съвременната астрофизика,
показа убедително, че реалният
гравитационен колапс не
протича съгласно учебниците от
шестдесетте и седемдесетте
години на миналия век, а
представлява доста по-сложно
явление, в което присъствието
на черни дупки е твърде
съмнително. Вместо тях беше
въведен терминът „централен
двигател“, природата на който е
напълно неизвестна, но за разлика Многократна активност на централния двигател.
от черните дупки се проявява
чрез многократни избухвания,
свързани и с образуването на
космически струи със сложна
динамика.
2. Феноменът Уестерлунд
1. Това е млад звезден куп в
южното полукълбо, в който
един млад астроном най-
неочаквано откри неутронна
звезда, посочена със стрелка
на снимката. Какво от това?
Работата е там, че звездите
извървяват жизнения си път
със скорост, пропорционална на
тяхната масата. За да се получи
неутронна звезда в толкова
млад звезден куп, е необходимо
създалата тази звезда свръхнова
да има над 40 слънчеви маси. Но
в такъв случай старата теория
за гравитационния колапс Обща картина на гама избухване.
твърди, че ще се получи черна
дупка, а не неутронна звезда.
Така че самото присъствие
на неутронна звезда в такъв
звезден куп поставя под въпрос
теорията за гравитационния
колапс на масивните звезди до тежък, тъмен и свръхкомпактен Може би е получен в резултат
черна дупка. обект): на твърде необикновен колапс?
По данни от 2009 г. малкият Не се знае със сигурност... А
3. Схема и истинска снимка компактен обект, считан за има и по-нови данни за по-бързо
на CygnusX-1: двойна система, една от първите установени въртене на свръхкомпактния
възможно съдържаща черна черни дупки със звездна маса, се обект. Все пак това са само
дупка (или със сигурност – поне върти прекалено бавно за такава. косвени признаци.

разпределение изискват
присъствие на централно
тяло с маса от 100 до 10
000 слънчеви маси. И понеже
няма други предложения, не ни
остава нищо друго, освен да
се съгласим, че там трябва
да има астрофизична черна
дупка. За каквито и да е други
доказателства или признаци, и
в частност, за доказателство
за съществуване на хоризонт
на събития на предполагаемия
централен обект, изобщо и
Феноменът Уестерлунд дума не може да става.
• Накрая да скицираме
ситуацията с „най-безспорните“
черни дупки – свръхмасивните
черни дупки в центъра на
галактиките или в квазарите.
Там наистина се наблюдават
свръхкомпактни и свръх-масивни
обекти с маси от няколко
милиона до десетина милиарда
слънчеви маси.
Големият въпрос е: КАКВО Е

ТОВА?
Работната хипотеза–отговор:
Ами какво друго, ако не черна
CygnusX-1 дупка. Друго не можем да си
представим, или по-точно,
някои други възможности, като
огромни бозонни звезди (друг
вид съвременни хипотетични
модели на обекти от типа на
свръхзвездите на Митчел-Лаплас)
или куп от близки неутронни
звезди, не удовлетворяват
Схема и истинска снимка на CygnusX-1: двойна система, данните. Например времето на
възможно съдържаща черна дупка (или със сигурност – поне тежък, живот на такива хипотетични
тъмен и свръхкомпактен обект): образувания е недостатъчно
в сравнение с живота на
галактиките.
Какво пък, може и да са черни

дупки. Само че никой не може да
съществуване е основана само си представи как са възникнали,
• Измежду предполагаемите на измерването на скоростите каква е еволюцията им, защо
астрофизични черни дупки с на движение на видимите масите им са такива, каквито
междинни маси няма нито една, звезди в някои звездни купове. ги наблюдаваме, и няма още
която да е пряко наблюдавана От резултатите се прави по-големи, какви са връзките
поне като видим компактен изводът, че наблюдаваните им с нормалните звезди от
обект. Хипотезата за тяхното скорости и пространственото дадената галактика. Няма
отговори и на още куп въпроси

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
за наблюдаваните различни
излъчвания от тези обекти,
образуването на огромни
космически струи, излизащи от
тях и т.н. Не че няма опити
за построяване на модели...
Липсват приемливи решения!
Аргументи в полза на
хипотезата за черни дупки
в центъра на галактиките и
против нея:
1.Огромни компактни маси: Два звездни купа, за които се прави извод, че може би
съдържат тежък централен компактен обект, ако се съди
• Най-добри са данните по разпределението на видимите звезди и разпределението
за свръхмасивния обект в на техните скорости.
центъра на нашата Галактика,
получени през последното
десетилетие, благодарение на
развитието на рентгеновата
астрономия. С нейна помощ
се наблюдава движението на
двадесетина близки до центъра
на Галактиката звезди (наречени
S-звезди) и се получава следната
впечатляваща картина.
Напълно основателно и не без
гордост учените, поучили тези
резултати, ги коментират като
аналог на опитите на Ръдърфорд,
довели до откриването на
атомното ядро. Само че да
не се увличаме. Резултатите
не доказват, че в центъра на
нашата Галактика наистина има
черна дупка, въпреки че почти
всички в един глас го твърдят и
повтарят многократно.
• Днес разполагаме и с голямо
количество приблизителни
данни за масите на откритите
в центъра на над сто други
галактики свръхтежки и
свръхкомпактни обекти. Тези
маси са в интервала от милиони
до почти 10 милиарда слънчеви
маси.
• За известна част от тези

обекти е определено и тяхното
въртене. Те наистина се въртят.
Това показва, че ако това са CygnusX-1 - най-старият и най-знаменит кандидат за черна
черни дупки, може да става дума дупка.
само за математическите черни
дупки на Кер. Но в никакъв случай

информация. Теорията показва,
Картина на че гравитационното поле на
орбитите на произволно тяло се задава чрез
няколко наблюдавани
безброй много характеристики,
чрез рентгенова
астрономия звезди, определени от неговата
движещи се около истинска природа. Това са
централния обект така наречените мултиполни
с неизвестна при- моменти. За решенията на
рода в центъра на Кер те са пресметнати.
нашата Галактика. Резултата не е сложен, но няма
По пара-метрите на да го привеждаме тук, за да не
тези траектории претрупваме текста с детайли.
се определя с добра Така че ако искате да се уверите,
точност масата че имаме работа с решението
на обекта: М =
на Кер, не е достатъчно да
4,31 ± 0,38 милиона
слънчеви маси. измерите масата и въртенето
на обекта. Трябва да измерите
и безкрайно голям брой
допълнителни характеристики.
Това е практически невъзможно.
Миналата година, по данни от

асрономически наблюдения на
квазар, натрупани за повече от
сто години, беше определено,
че третият параметър на
неговото гравитационно поле е
вероятно близък до предсказания
за решението на Кер:
Специфичен анализ на Волфганг Кунд, ученик на един от

създателите на квантовата теория, Паскуал Йордан,
и многогодишен ръководител на проекти в NASA. Ако
активните галактични ядра, показани на графиката, бяха
На графиката е показана
наистина черни дупки, кривите трябваше да минават през
вероятността за дадена
тъмната област. Той пише в публикациите си с малко тъга:
стойност на третия мултиполен
40 години търсех доказателство, че това са черни дупки, а
момент на гравитационното
накрая показах точно обратното...
поле на квазара OJ 287, влизащ
в състава на двойна система
на тела с маси 100 милиона и 18
милиарда слънчеви маси.
не го доказва. Всяка свръхзвезда на Кер? Ако това е черна дупка на Кер,
стойността на показания
от типа на тези, за които вече
параметър трябва да е точно
стана дума, би могла да има • За съжаление, ако вървим 1. Това е доста вероятно, но не
същите параметри – маса и по този път на търсене е сигурно. А и да беше точно 1,
въртене. Какво още ни трябва, на доказателство ще ни пак не е доказателство за черна
за да сме сигурни, че имаме е необходима буквално дупка на Кер, а само подкрепа на
наистина работа с решенията безкрайно много допълнителна това предположение.

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
• Чрез внимателен анализ на

данните може да се стигне и
до извода, че тези обекти не са
черни дупки:
В отделна публикация Кундт
привежда 5 други аргумента,
твърдейки, че централният
обект в нашата Галактика не
може да бъде черна дупка. В
интрес на истината трябва да
се каже, че доста изследователи
пренебрегват тези аргументи,
без да казват защо...
Как всъщност трябва да обекти през последните години
2. Компактността на изглежда една черна дупка? има сериозен напредък, но
централните обекти на Отговорът се дава от следната неясните въпроси са повече от
галактиките. За нашата компютърна симулация на известните добри отговори.
галактика знаем, че централният светлинни лъчи, минаващи край Ние все още не знаем какво
обект има размер, не по-голям от черна дупка (отляво): представляват тези обекти
8-10 радиуса на Шварцшилд, т.е. Отдясно е показана снимка и трябва да сме готови за
от размера, който би имал, ако на истинска галактика, в всякакви изненади.
е наистина черна дупка. Дори да центъра на която има нещо
има точно необходимия размер, подобно. Обаче разделителната Не е възможно да се отмине още
това също не е доказателство. способност на телескопа е един много сериозен и важен
Например, грава звездите имат недостатъчна, за да се види дали проблем, свързан с черните
същия размер, като черните има две малки черни петънца, дупки – гравитационните
дупки, но нямат хоризонт на както на компютърната вълни, предсказани от
събитията. симулация отляво, показваща теорията на Айнщайн
„истинското лице“ на черна като разпространяващи се
3. Малкото излъчване, дупка. То изглежда така заради изкривявания на пространство-
наблюдавано да идва от изкривяване на светлинните времето (схематично показани
централните обекти на лъчи от силното гравитационно отляво), за регистрирането на
галактиките, изключва някои от поле. Наскоро започнаха работа които днес работят в синхрон 6
моделите. Ако имаме работа няколко космически мисии, руска много скъпи (по около 1 милиард
с черна дупка, то се обяснява и на NASA, които в различни долара всеки) детектора
не с излъчване от нея самата, диапазони на електромагнитния (снимката отдясно) в разни
а с излъчването на падащото спектър биха могли да видят страни на света (два в САЩ,
в нея вещество, поради което действителния образ на черната два в Европа, по един в Япония и
тя не изглежда съвсем черна, дупка. Чакаме с нетърпение Австралия, а се строят и други).
обратно на наивните очаквания резултата!
на художниците, някои от които Може да се смята, че
дори са от NASA. Както става ясно, в изучаването гравитационните вълни са
на тежките компактни и тъмни открити косвено още при
тъмни компактни обекти
в нашата Галактика са
наистина черни дупки, трябва
да наблюдаваме и техни
сливания, констатирайки мощни
гравитационни вълни. Броят на
такива кандидат-черни дупки в
нашата Галактика се оценява
на около 10 милиона. Може да се
оцени честотата на техните
сливания. Чувствителността на
съвременните гравитационни
детектори позволява да се
регистрират такива сигнали,
идващи от разстояние до
На графиката отдясно е около 25-27 мегапарсека. В този
показано прекрасното обхват влизат хиляди галактики
съвпадение с предсказанията на ОТО на измерените като нашата. Поради това се
енергетични загуби от двойната система очакваше, че гравитационни
на пулсара на Хълс-Тейлър вълни, получени от описаните
заради излъчване на гравитационни вълни. сливания, ще се наблюдават
Това може да се разглежда като косвено потвърждение на достатъчно често – поне по
съществуването на гравитационни вълни. едно-две на месец, или в най-лошия
случай – по едно-две годишно.
Обаче след 6 години безупречна
работа на 6-те детектора
досега не е наблюдавано НИТО
ЕДНО такова събитие.
Най-смущаващото е, че се
наблюдават десетки къси гама
избухвания, моделът за които
беше сливане на две черни дупки
или поглъщане на неутронна
звезда от черна дупка.
Някои от тях изглеждат

много близки – имаше
едно в М31 (мъглявината
Андромеда – най-близката до
нас съседна галактика, само
пулсара на Хълс-Тейлър на 2,5 милиона светлинни
години), но детекторите не
регистрираха никакви сигнали
от гравитационни вълни.
наблюденията на пулсара на Хълс- се биха излъчили при сливане

Тейлър (отляво), за което беше на две черни дупки или при
дадена Нобелова награда през поглъщане на някаква звезда
1993 г. (неутронна, бяло джудже или
обикновена) от черна дупка.
Теорията предсказва, че най-
Детекторът на равитационни
мощните гравитационни вълни Ако заподозрените тежки
вълни LIGO, Ханфорд, САЩ
www.nauka.bg
admin@nauka.bg
Загадката е
пълна, както и
разочарованието
на хората,
р а б о т е щ и
за ПРЯКО
наблюдаване на
гравитационни
вълни. Каква е
причината да не ги
виждаме въпреки
прогнозите?
Засега не е ясно.
Н а й - п р о с т а т а Отляво : Гравитационни вълни, получени от сблъскване на две черни
би могла да дупки чрез компютърни симулации от групата на Джоан Центрела,
бъде липсата NASA.
на очакваните Отдясно : Заснети две взаимодействащи си „черни дупки“ в центъра на реална
източници на галактика – „танц на индианците“.
такива вълни,
т.е. на черните дупки, с които
свързвахме досегашните
надежди да наблюдаваме
директно гравитационни вълни.
Дали е така? Никой не знае... Но
проблемът се изостри почти до
крайност!
В близките няколко
години се планира
десетократно увеличаване
на чувствителността на
детекторите. Тогава очакваме
да видим със сигурност
гравитационни вълни от
други източници. Може пък
да се разбере и още нещо за
съществуването на черните
дупки... М31 (Андромеда)
Орехът излезе много костелив.

Има ли начин да решим проблема?
Как да видим невидимите по наистина централните обекти Как така???
дефиниция хоризонти на черните в галактиките са черни дупки на Принципът е прост.
дупки? А може би последната Кер?“, „Могат ли да се образуват Теоретичните изследвания (в
дума в гравитацията няма да е голи сингулярности?“, „Къде в това число и на автора) показаха,
на Айнщайн? Това е заглавието края на краищата ще се провали че в зависимост от наличието
на публикация на известни теорията на Айнщайн?“ и т.н. или отсъствието на хоризонт
в гравитационната физика на събитията гравитационните
хора: Бернард Шутц – един от Ако видим гравитационни вълни имат определени спектри!
директорите на института вълни, бихме могли да получим Това е „отпечатъкът от
по гравитационна физика ясен отговор на някои от тези пръст“, по който черните дупки
„Алберт Айнщайн“ в Голм, Джоан въпроси. С тяхна помощ може да могат безпогрешно да бъдат
Центрела – NASA, Курт Кълтер „видим“ невидимия по дефиниция идентифицирани! Остава само
– MIT и NASA, и Скот Хю – хоризонт на събитията на малко да почакаме, докато
MIT. В нея те задават много черните дупки, разбира се, ако видим гравитационните вълни
въпроси, между които: „Дали те наистина съществуват. от съмнителните тежки,
въпросът: Ама как така? Може
ли толкова много образовани и
опитни хора да излъжат сами
себе си, а заедно с това да
подведат и останалите. Би ли
могло да се окаже изведнъж,
че няма черни дупки?!? Не е за
вярване, нали?
Но да си припомним добре
известната история на
„откриването на Америка” от
Христофор Колумб.
Запитвали ли сте се защо

континентът не се казва
„Христофория“, а Америка. Ами
Колумб просто не е разбрал
какво е открил, търсейки път
Компютърна симулация на поглъщане на неутронна за Индия! Като образован за
звезда от черна дупка. Ако кандидатите за черни дупки са
времето си човек, той е искал
наистина такива, годишно трябва да наблюдаваме от 1 до 100
такива събития в нашата Галактика. За 6 години наблюдения няма да използва неевклидовата
регистрирано нито едно! геометрия, т.е. това, че Земята
е кръгла и че от Европа до Индия
може да се стигне, пътувайки на
запад, а не на изток! Направил
необходимите пресмятания,
организирал експедицията
си и открил наистина нещо,
което приел погрешно заедно с
останалите хора за Индия!
Един от резултатите на
неговата експедиция е, че и до
ден-днешен наричаме „индианци“
хора, които никога през живота
си не са виждали Индия!
Истината е открита от скромния

картограф Америко Веспучи след
упорит многогодишен труд и две
Наблюдаваното в М31 гама избухване в електромагнитния експедиции. Той пръв е разбрал,
диапазон. Сигнал от гравитационни вълни няма!
че не става дума за Индия, а за
нещо МНОГО ПО-ГОЛЯМО – нов
континент – АМЕРИКА, и даже
два – Северна и Южна !!!
Дали тази историята няма да се

повтори и с „черните дупки“ ?
По ирония на съдбата те също

са родени от неевклидовата
компактни и тъмни обекти! А и повече работа! Чакат ни геометрия! А работата с нея е
това се планира да стане до изключително интересни коварна и не влиза в ежедневните
няколко години! времена! ни навици.
Така че - още малко търпение Естествено възниква и Ще видим...

www.nauka.bg
admin@nauka.bg
ДА ВИЖДАШ ЧЕРНИ ДУПКИ

С ТЕЛЕСКОП ЗА ДОМАШНО
ПОЛЗВАНЕ
черните дупки може да бъде видима светлина по време
Е
Елена Кьосева
наблюдавано като видима на взривове и тази мигаща
кип учени съобщава, светлина по време на взривове светлина, излизаща от газовете,
че действието на и тази мигаща светлина, обграждащи черните дупки е
черните дупки може излизаща от газовете, директен индикатор за това.
обграждащи черните дупки,
да бъде наблюдавано
с помощта
видими
на
лъчи.
е директен индикатор за
това… Резултатите на екипа
1.
Всичко, което ти посочват, че и оптичните
е необходимо, е лъчи, не само рентгеновите Всичко, което ти
20-сантиметров осигуряват надеждна база данни е необходимо, е
телескоп, за да наблюдаваш за наблюдения на черните дупки 20-сантиметров телескоп,
отблизо активна черна дупка. и тяхното действие. за да наблюдаваш отблизо
Международен екип от учени активна черна дупка.
съобщава, че действието на Действието на черните дупки
може да бъде наблюдавано като

Международен екип от учени лъчи и по този начин става
съобщава, че действието V404Cygni, черна дупка, за която видим за човешкото око.
на подобен феномен може да се счита, че е най-близо до
бъде наблюдавано като видима Земята, се „събуди“ на 15 юни 2015 Изследователите споделят, че
светлина по време на взривове и г. след 26 години на латентност. наблюденията на взривовете
тази мигаща светлина, излизаща на черни дупки са плод на
от газовете, обграждащи Воден от астрономи от сътрудничество между различни
черните дупки, е директен университета в Киото, екипът държави в различни часови пояси.
индикатор за това.
Резултатите на
екипа, публикувани „Звездите могат
в списание Nature, да се наблюдават,
че и оптичните когато е тъмно и
лъчи, а не само затова времето
рентгеновите, е ограничено, но
о с и г ур я в а т когато правим
н а д е ж д н а наблюденията си
база данни за
от различни места
наблюдения на
черните дупки и
по света, ние
тяхното действие. можем да получим
по-изчерпателни
данни“, казва
„Сега знаем, че можем успя да получи безпрецедентни съавтора в изследването
да правим наблюдения, с количества данни от V404Cygni, Дайсаку Ногами.
помощта на оптични лъчи – улавяйки повтарящи се модели „Много сме щастливи от факта,
видима светлина, – и това, че със срок от няколко минути че нашата международна мрежа
черните дупки могат да бъдат до няколко часа. Оптичните от наблюдения е в състояние
наблюдавани без специални модели, които екипът намери, да се обедини и документира
телескопи с рентгенови или са съпоставени с тези на
гама лъчи“, обяснява водещият това рядко събитие.“
рентгеновите лъчи.
автор на изследването Марико
Кимура, студент магистър в Проучването също разкрива,
Въз основа на получените данни
че нарастващият процент на
университет Киото. от наблюдения на оптични и
масата не е главния фактор,
рентгенови лъчи, астрономите
Веднъж на няколко десетилетия който задейства повтарящата
от Киото и техните
някои черни дупки избухват и се актовност около черните
сътрудници от националната
огромни количества енергия дупки, а всъщност дължината
космическа агенция JAXA,
(включително рентгенови лъчи) на орбиталните цикли е
национална лаборатория RIKEN
се излъчват от веществата, това, което е от значение.
и университет Хирошима
които попадат в черната дупка. показват, че светлината
Черните дупки най-често са произхожда от рентгенови лъчи,
обградени от диск. Те обикновено идващи от най-вътрешната
се наблюдават с помощта на Източник:
област на диска, обграждащ
рентгенови лъчи, генерирани във Университет Киото
черната дупка. Тези рентгенови
вътрешните части на техните http://www.sciencedaily.com/
лъчи облъчват и нагряват
дискове, където температурите външната област на диска,
достигат 10 милиона градуса по карайки го да излъчва оптични
Келвин или дори повече.

www.nauka.bg
admin@nauka.bg

Astronomy Nauka - BG 2017

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Astronomy Nauka - BG 2017

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

www.nauka.

2017 Българска Наука

50 Г. ОТ ПЪРВИЯТ ЧОВЕК ГАЛАКТИКИТЕ –

50 Г. OТ ПЪРВИЯТ ЧОВЕК ИЗЛЕТЯЛ В

19 ИЛИ ПАРАДОКСЪТ НА ФЕРМИ”

НАШАТА ЗВЕЗДА Доктор Мариана Стамова

ДА ВИЖДАШ ЧЕРНИ ДУПКИ С

По получени данни от борда на

50 г. От първият човек се приземи на колхозно поле в

излетял в космоса ТАСС, 12.04.1961 г.

Стартът на космическата ракета премина успешно и след

По предварителни данни, периодът на обиколката на кораба-спътник

Тежеста на космическия кораб-спътник, заедно с пилота в него, е 4725 кг.,

С космонавта е установена и поддържана двустранна радиовръзка. С

По време на извеждането на кораба-спъник „Восток” в орбита другарят

2017 Българска наука 7

ЗАЩО ОТКРИТИЕТО НА НАСА ЗА

Светослав Александров с вода (Какво, пак ли?!) или с се по стените на кратерите

8 Българска наука 2017

резервоари под повърхността предвид отрезвителната марсоход.

2017 Българска наука 9

Фиг. 5: Едуин Хъбъл на Фиг. 2: Фотография на „Мъглявината Андромеда“ от 1899 година.

2017 Българска наука 11

Разбираемо е защо Диаграмата

Видимата материя в галактиките

12 Българска наука 2017

ядрото до повърхността на м ъ гл я в ини те

2017 Българска наука 13

Фиг. 11: Галактиката M 64 - „Черното око“, Фиг. 12: Галактиката „Обект

наречена „Сомбреро“ (Фиг. 10), се дължи на плътните ивици поглъщащ

14 Българска наука 2017

мост между галактиките са наблюдаваните

2017 Българска наука 15

Съгласно т.нар. Ефект на Доплер

16 Българска наука 2017

на континентите? Тяхната казано, компактен обект с

2017 Българска наука 17

18 Българска наука 2017

„Здравата интерпретация на фактите дава възможност да се

2017 Българска наука 19

20 Българска наука 2017

Тя представлява на „дифузията” на една

2017 Българска наука 21

22 Българска наука 2017

6)Технологично развити Карл Сейгън (1934–1996), Йосиф Шкловски (1916–

2017 Българска наука 23

24 Българска наука 2017

на неизвестни и необясними бихме забелязали нейните всеки връх, превзет от науката,

26 Българска наука 2017

Средата, която ще обитава

Най-невероятното е, че самите индивидуални частички, които

Учените вярват, че толиновите

28 Българска наука 2017

Американците обаче са първите,

2017 Българска наука 29

1978 година обаче е малшанс

30 Българска наука 2017

2017 Българска наука 31

АСТРОНОМИ Я (SuperEarths), поради голямата

парадоксът на Ферми: екзопланета в диапазона 0.8-1.2

наистина ли сме сами във може да попада в т.нар. зоната

32 Българска наука 2017

видове в Космоса е неясен и форма на съзиданието и ни той би се разпространил лесно.