Пещера Козарника:

Пещера Козарника се намира в северозападна България, съвсем близо до пътя, свързващ град
Белоградчик със село Орешец. Природният обект е с дължина от 210 метра, като до него се
достига чрез стръмна пътека, започваща от шосейната отбивка.

Именно в Козарника са намерени най-старите човешки останки в цяла Европа. Откритите човешки
зъб и костна фаланга датират с възраст 1.6 милиона години. Освен тях са намерени и куп оръдия
на труда и животински кости.

Предполага се, че тази, както и близките до нея пещери, са били като временни домове/лагери на
праисторическите ловци.

Разкопки се извършват от 1996 година, като те са организирани от Археологическия институт на

Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в
Бордо. Ръководството е поверено на Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели.

Градът от праисторическо време в Дуранкулак:

Нареченото от Daily Mail - "Троя на Добружда" е селище, намиращо се на Големия остров на

Дуранкулашкото езеро. Селото е на предполагаема възраст от около 7500 години т.е. по време на
късния неолит. Тогава се знае, че предците ни, обитавали нашите земи са живели по пещери, а
селото е изготвено по един наистина впечатляващ начин.

В него има култов комплекс, административни комплекси, както и квартали.

"Солницата" в Провадия:

Открита преди по-малко от 20 години, "Солницата" е най-древният солодобивен район/център,

намерен на Стария континент. Солта, която е играла и ролята на протовалута на тогавашните
общества, е осигурила на селището достатъчен авторитет, че да се изгради и първата крепостна
стена в Европа. Датира на възраст около 7000 години.

Варненският некропол:

Датирана по време на халколитната епоха Култура Варна е "открита" през 1972г., когато близо до
Варненското езеро започват разкопките на наречения по-късно Варненски некропол. Именно в
Морската столица са открити най-старите обработени златни предмети с общо тегло 6 килограма.
Главен археолог е Иван Иванов, който чрез прокопаване на канал отркива 294 гроба от халколита.
В тях личи и разделението на прослойките в обществото по социално-икономически фактор.

Село Дъбене(сопотско):

Селището е датирано към ранната бронзова епоха - IV - III век пр.Хр. около днешното село Дъбене.
Близо до него има 14 ритуални структури, могили, особено в местноста Балинов гурум, където са
намерени над 20 000 златни предмета. Изследването им стартира през 2004 година.
Археолозите октриватели са Мартин и Иван Христови. Те, разхождайки се в сопотско, намират
жена със златна огърлица, която им казва, че често в околията се намират златни предмети,
изумителни по своята изработка. Така започва и разознавателните проучвания в района.

Фактът, че на това място е открито най-голямото количество обработено злато води учените до
заключението, че около Карлово е живяла процъфтяваща цивилизация, която е била и главен
отговорник за износа на злато в областта. В този район имало и голяма ритуално поле, където се
извършвали и молитви на Кибела.

Йоан Иванов XБ