T Отдѣленъ отпечатъкъ отъ Известия на Бълг. Археил. Институтъ VI, 1930-1У31.

Античната гробница при с. Дълбоки,

Старо-загорско
отъ Б. Филовъ

Наскоро следъ осиобождението, още презъ мессць априлъ 1879 година,

поручнкъ Н. П. Кляузовъ, който по това време е билъ командиронанъ отъ
румелийския губернаторъ Столипинь да събира статистически сведения въ
Старо-загорския окржгъ, разкопалъ една гробница до с Дълбоки, около
15 км. с.-източно отъ Стара-Загора, въ която той открилъ твърде интересни
предмети. Тѣзи предмети били издадени още следната година отъ руския
ученъ В. Прохоровъ въ една специална брошура, подъ заглавие „Болгарскія
раскопки близъ Эски-Загры", Спб. 1880, 8 стр. 4° съ 6 таблици. Обна-
родвани въ една такава малко известна и станала вече рѣдка брошура,1)
находкитѣ отъ Дълбоки минаха почти незабелязани въ археологическата
наука. Доколкото можахъ да провѣря, тѣ не се споменуватъ никжде въ по-
новата литература, макаръ на времето да еж произвели, както изглежда,
силно впечатление на ученитѣ.2) Отъ друга страна поясненията и бележкитѣ,
които дава за тѣхъ Прохоровъ, не еж удовлетворителни. Благодарение на
археологическитѣ открития, станали у насъ въ по-ново време, ние днесъ
сме въ състояние да опредѣлимъ много по-точно мѣстото и произхож-
дението на находкитѣ отъ Дълбоки. ТѢ еж особно ценни за насъ като
сравнителенъ материалъ къмъ находкитѣ отъ Требенище и отъ Дуванлий.
По тази причина нѣма да бжде излишно ди ги преиздадемъ наново, като
прибавимъ и нѣкои пояснения.
Прохоровъ не съобщава, какво е станало съ намѣренитѣ предмети,
макаръ отъ нѣкои негови думи да се вижда, че тѣ еж били пренесени въ
Русия. Като предполагахъ, че тѣ еж попаднали въ Ермитажа въ Петроградъ,
азъ запитахъ неговата дирекция, дали и сега тѣ не се съхраняватъ тамъ.
Директорътъ на Ермитажа, проф. Валдхауеръ ми отговори, че тамъ била
') Ние намѣрихме тази брошура въ библиотеката на Старо-загорското археологическо
дружество. Изказваме тукъ нашата благодарность на председателя на дружестпото, г-нъ Ат.
Кожухаровъ,
3
който я остави на наше разположение, за да я използуваме.
) Прохоропъ (цит. съч. стр. 2) казва: „Почтеннитѣ учени и академици съ своята скром-
ность се затрудниха да опредѣлитъ съ положителность тази находка и да я отнесатъ къмъ който
и да било известенъ периодъ, тъй като нѣкои отъ намѣренитѣ предмети, по тѣхното мнение, еж
съвсемъ нови и до сега не ех. се срещали при други разкопки. Но явиха се и нЬкои по-смѣли
опредѣления и суждения за тази находка и даже не се забавиха да излезатъ въ печата, както
напр, въ Новое Время, бр. 1258." Изглежда, че нѣкои сж считали предметитѣ даже за
срѣдновѣковни, като еж искали да ги припишатъ на славянитѣ; ср. Прохоровъ, стр. 4.
46 Б. Филовъ, Античната гробницл при с. Дълбоки, Ст.-Загорско

попаднала отъ тази находка само една сребърна чаша (инв. № 8636 на ориентал-
ския отдѣлъ), която той откупилъ едва презъ 1914 г. отъ археолога Спицынъ,
като ми изпрати-и две фотографии отъ нея (гл. no-доле, обр. 38 и 39), за
които му дължа голѣ-ма
благодарность.
Описаната отъ Про-
хоровъ гробница е била
открита на 12 априлъ 1879 г.
до самото село Дълбоки, на
мѣстото, дето тогава се
устройвали нопи гробища.
Гробницата е лежала на съв-
семъ равно мѣсто и ІІадъ нея не
е имало никаква могила. При
копань въ земята се показала
голѣ-ма каменна плоча, която
послужила за откриването на
самата гробница, на дълбочина
около 60 см. подъ
повръхностьта на земята.
Гробницата е била градена
отъ плочи отъ варовникъ.
ИЗВА-тре тя е била дълга
2-35 м., широка 1-60 м. и
висока 1-50 м. Дебелината на
стенитѣ е била 0'36 м. Отгоре
гробницата е била покрита съ
четири голѣми каменни
плочи, които еж били
одѣлани въ видъ на
седловиденъ покривъ. По
такъвъ начинъ гробницата е
и-мала формата на голѣмъ
саркофагъ (обр. 35).
Въ нея с билъ намѣренъ Обр. 35. — Надлъженъ и напрѣченъ разрѣзъ на>робницата
изгнилъ скелетъ отъ Дълбоки (споредъ Прохоронъ).
въ Fig. 35.—Coupe longitudinale et transversale du tombeau de
бронзова броня, Dalhoki (d'aprcs Prohorov).
положенъ съ главата на
западъ. На предната часть на бронята лежалъ златниятъ нагръдникъ № 1.
Около скелета еж били намѣрени парчета отъ разрушени
 Б. Филовъ, Античната гробница при с. Дълбоки, Ст.-Загорско 47

желѣзни предмети, както изглежда, главно отъ оржжия. При краката еж

били намѣрени 5 глинени, 3 бронзови и 4 сребърни сжда, а така сжщо
единъ желѣзенъ свѣтилникъ съ три крака (счупенъ на две части) и парчета
отъ изгнило дърво. Отъ тѣзи парчета би могло да се заключи, че тѣлото
е било поставено въ дървенъ саркофагъ, по-голѣмата часть отъ който е
била съвсемъ изгнила. При откриването на гробницата положението на лред-
метитѣ било малко измѣнено, тъй като часть отъ околната пръсть попаднала
въ нея, а освенъ това и по-рано дъждовната вода прониквала въ гробницата,
като увличала съ себе си и малко пръсть, която се налагала въ тънъкъ
пластъ на дъното на гробницата.
Ето описанието на отдѣлнитѣ предмети, доколкото Прохоровъ ни дава
сведения за тѣхъ:
1. Златенъ нагръдникъ съ полукругла форма, изрѣзанъ отъ тънка златна
тенекия (обр. 36, 3 и 37, 1). На горната си часть, по срѣдата, той има полу
кругла изрѣзка, предназначена вѣроятно за шията; въ двата му жгла се
намира по една малка дупка за окачване. Прохоровъ не ни дава точнитѣ
размѣри нито на нагръдника, нито на другитѣ предмети. Обаче ние можемъ
да опредѣлимъ тѣзи размѣри възъ основа на посочения отъ него мащабъ
на изображенията имъ. Нагръдникътъ има максимална ширина 36 см.,
максимална височина 21 см. Цѣлата му повръхность е украсена съ пресу-
вани релиефни орнаменти, които представятъ главно лъвски глави и розети
(обр. 37, 1 ); по края му върви листовиденъ орнаментъ („езичета").
Ние познаваме вече цѣла редица подобни нагръдници, които се
срещатъ особно често въ македонската и въ тракийската области,') по
която причина можемъ да ги считаме като характерни тъкмо за тѣзи
области. Нагръдникътъ отъ Дълбоки се схожда твърде много по своята
форма съ нагръдника отъ Башова могила при Дуванлий,2) съ тази само
разлика, че той е много по-голѣмъ отъ последния (нагръдникътъ отъ
Башова могила е широкъ 13-8 см., високъ само 9 см.). Сходенъ по форма,
но изрѣзанъ много повече по срѣдата е и нагръдникътъ отъ Требенище,
който е широкъ 21-5 см., високъ 18-5 см. Следователно и нагръдникътъ
отъ Дълбоки намира своето мѣсто между открититѣ по-късно въ тракийско-
македонската область паметници, като попълва серията на тѣзи твърде
важни и типични погребални предмети, които днесъ за насъ не еж вече
нищо необикновено и необяснимо.
2. Две сребърни чаши съ извитъ навънъ ржбъ, украсени съ грави
рани орнаменти (обр. 38 споредъ снимкитѣ на Прохоровъ и обр. 39 по
фотография отъ Ермитажа); височина 1ГЗ и 12'5 см., диаметъръ на
отвора 84 и 9 - 2 см., диаметъръ на дъното 5'6 и б см.

') Ср. Filow, .Die archaïsche Nckropole von Trebenischte, Berlin 1927, стр. 15; F i l o w
und W с Ik o w, Qrabhügclfunde aus Duvanlii, Arch. Jahrb. XL V, 1930, стр. 286 и 308; схщо н
по-rope, стр. 19 ел. и 37 ел.
2
) F i l o w und We 1 Row, цит. съч. стр. 286 и въ настоящия гомъ стр. 19 ел.
48 Б. Филопъ, Античната гробница при с. Дълбоки, Ст.-Загорско

Подобни чаши еж намѣрени почти въ всички гробове при Требенище,

които датиратъ отъ края на VI в. пр. Хр. *) Отъ това се вижда, че тѣ
не само СА били твърде разпространени по онова време, но че еж. играли

. ' ' .•-••

Обр. 36. — Предмети отъ гробницата при Дълбоки (споредъ Прохоровъ).

Fig. 36. — Objets trouvés dans Ie tombeau de Dalboki (d'après Prohorov).

вѣроятно и нѣкаква особна роля при тогавашнитѣ погребални обичаи.

Чашитѣ отъ Дълбоки еж украсени непосрѣдствено подъ отвора съ грави-
рани орнаменти, които се състоягь отъ палмети, поставени върху двойни
волути и отдѣлени една отъ друга съ лотосови цвѣтове. Този орнаментъ
с твърде характеренъ за йонийската керамика отъ края на VI вѣкъ и
') Filow, Trebenisclite стр. 6 и 31; тлбл. VI 2.
 hi. Филонъ, Античната гробница при с. Дълбоки, Ст.-Загорско 49

началото на V в. пр. Хр. 1 ) Ние го намираме освенъ това както върху

известната сребърна ваза отъ Кукува могила при Дуванлий, 2 ) така и
върху сребърния ритонъ отъ Башова могила въ слицата мѣстность. 3 ) И
двата тѣзи предмета датиратъ отъ V в. пр. Хр. САЩО - и луспестиять
орнаментъ въ долната часть на чашитѣ отъ Дълбоки се среща и върху

Обр. 37. — Предмети отъ гробницата при Дълбоки (споредъ Прохоровъ).

Fig. 37. — Objets trouvés dans Ie tombeau de Dülboki (d'après Prohorov).

една отъ сребърнитѣ чаши отъ Требенище. 4) Както се вижда вече отъ тѣзи
аналогии, чашитѣ отъ Дълбоки ще трѣбва да се датиратъ сжщо така не по-
късно отъ V в. пр. Хр. Това нѣщо се потвърждава и отъ строгия
характеръ на розетитѣ, съ които еж. украсени-дъната на тѣзи чаши (обр. 38).

') Гл. по-Іюдробно за този орнаментъ Филовъ, И АЙ IV, 1926/27, стр. 47 сл.
2
) ИАИ IV, 1926/27, стр. 41 сл. табл. III.
*) Гл. no-rope стр. 12 сл. и Arch. Jahrb. XLV, 1930, стр. 295 сл.
4
) F i low, Trebenischte. табл. VI 2.
Известия на Лрхеол. Инст. VI.
.'.() R. Филопъ, Античната гробница при с. Дълбоки, Ст.-Загорско

3. Сребърно канче съ една дръжка, безъ никакви украшения (обр. 36, 10).
Височина 940 см., диам. на устата 9'20 см. Подобно сребърно канче, но
украсено съ канелюри, притежаваме пакъ отъ Башова могила при Дуванлий.1).
4. Бронзова хидрия, вис. 40 см., външенъ диам. на устата 16-2 см.
(обр. 40, 1 и 2). Дръжкитѣ на хидрията изглеждатъ да еж. съвсемъ гладки,

Обр. 38. —^Сребърни чаши отъ гробницата при*Дълбоки (споредъ Прохоровъ).

Fig. 38. — Gobelets^en argent du tombeau de Dalboki (d'après Prohorov).

безъ никакви украшения. Само обърнатиягъ надолу рж.бъ на устата е укра-

сенъ съ листовиденъ орнаментъ („езичета") и перловъ кржгъ.
Бронзовитѣ хидрии отъ този видъ се срещатъ твърде често въ
тракийскитѣ погребения отъ V и IV в. пр. Хр. Въ Кукува могила при
Дуванлий еж ламѣрени две подобни хидрии,2 ) Башова могила и могилата
>) Гл. по-rope стр. 10 и Arch. Jahrb. XLV, 1930, стр. 296.
^Днкопичъ, МАИ III, 1925, стр. 119 ел.
 Б. Филовъ, Античната гробница при с. Дълбоки, Ст.-Загорско 51

Мушовица въ сжщата мѣстность ни дадоха сжщо така по единъ подобенъ

екземпляръ. 1) Други, отчасти още необнародвани екземпляри, които произ-
хождатъ пакъ отъ гробни находки, се намиратъ сега въ Народния Музей
въ София и въ Варненския музей. Къмъ сжщата категория^-принадлежи
и отлично запазената бронзова хидрия отъ Месемврия, която обаче да-
тира отъ малко по-късно време. 2) 5. Бронзовъ сждъ въ видъ на голѣма чаша съ
обърнатъ навънъ ржбъ (обр. 36, 5).
Високъ 32 см., диаметъръ на устата 27'2
см., диа-метъръ на дъното 17'6 см.
Върху сжда еж запазени следи отъ по-
злата. По своята форма този сждъ се
схожда напълно съ сребърнитѣ чаши №
2.

Обр. 39. — Сребърна чаша отъ

гробницата при Дълбоки (по
фотография). Fig. 39. — Gobelet en argent du tombeau de Dalboki (d'après
photographic).

6. Бронзовъ сждъ въ видъ на дълбока паница съ две хоризонтални

дръжки (обр. 36, 6). Височина 9 см., диам. на отвора 24-5 см. Характерни еж въ
случая дветѣ дръжки, които иматъ малко необикновена форма. ТѢ еж раз-
двоени на две части, които се събнратъ по срѣдата на дръжката и
завършватъ съ хоризонтална квадратна плоскость. Ние познаваме вече
нѣколко подобни сжда отъ тракийско-македонската область. На първо
мѣсто трѣбва да се спомене бронзовиятъ сждъ отъ Езерово, намѣренъ заедно
съ известния златенъ пръстенъ съ тракийски надписъ. Той има пакъ формата
на дълбока паница и е билъ снабденъ било съ две, било съ четири дръжки
отъ сжщия видъ. 3 ) Напълно сходенъ сждъ, съ две др-ѣжки, притежаваме

') F i l o w u n d W e Ik o w , A rch . J ahrb . X L V, стр . 29 6 и 312; гл . и топ - п о-r op e, стр. 7 и 2 8 .

2
3
) К а ц ар о в ъ , Н А Д I I , 1 9 1 1 , ст р . 2 6 4 е л . и A t l i e n . M i t t . X X X V T , 1 9 1 1 , с т р . 3 0 8 .
) И А Д III , 191 2/1 3, стр. 20 7, обр . 1 1 4.
4*
52 Б. Фнлонъ, Античната гробница при с. Дълбоки, Ст.-Загорско

и отъ надгробната могила при с. Аязларъ, Поповско.1) Сжщо и между пред-

метитѣ отъ Требенище е намѣрена една отдѣлна дръжка отъ тоя видъ.2)
Езеровската находка датира отъ V в. пр. Хр., могилниятъ гробъ при Аязларъ
е не по-късенъ отъ IV в. пр. Хр., а предметитѣ отъ Требенище произхождатъ

-о-

Обр. 40. — Предмети отъ гробницата при Дълбоки (спорелъ Прохоровъ).

Fig. 40. — Objcts tronvés dans Ie tombeau de Dalboki (d'aprcs Prohorov).

отъ края на VI в. пр. Хр. Както се вижда отъ тия сравнения, въпроснитѣ сж-
дове се явяватъ като характерни за по-старата гръцка епоха, до IV в. пр. Хр.
Споредъ Прохоровъ, сждътъ отъ Дълбоки е ималъ подъ кржглата си
подставка три цилиндрически крачета въ форма на колелца. Тѣзи крачета
V, 1928/29, стр. 51. обр. 72. F i
low, Trebenischte, стр. 74.
 Б. Филовъ, Античната гробница при с. Дълбоки, Ст.-Загорско 53

се явяватъ като нѣщо съвсемъ необикновено при гръцкитѣ бронзови сждове

отъ това време. Ние познаваме действително подобни украшения, обаче тѣ
еж. били поставяни било върху устието на сждоветѣ,1) било въ^ху тѣхнитѣ
дръжки. 2 ) По тази причина реконструкцията на сжда отъ Дълбоки, както
е дадена у Прохоровъ (обр. 36, 6), възбужда известно съмнение. Прохоровъ
не отбелязва, дали този сждъ е билъ намѣренъ здравъ и дали крачетата
еж били действително прикрепени на дъното при намирането му.
7. Бронзова броня отъ обикновената гръцка форма, съ означение на
гръднитѣ и коремни мускули, както и на мускулитѣ на гърба (обр. 36, 1 и 2).
Максимална височина 39'2 см., максимална широчина 32-4 см. Двегѣ по
ловини на бронята еж. били обточени по края съ особенъ первазъ, за
който Прохоровъ не ни дава по-подробни сведения. Подобенъ первазъ, и то
отъ желѣзо, намираме и при бронзовата броня отъ Башова могила при
Дуванлий. 3 ) Дветѣ половини на бронята отъ Дълбоки еж. били свързвани,
j както изглежда, съ особни четвъртити халки, нѣкои отъ които еж били
намѣрени въ гробницата (обр. 37, 3). Заслужава още да се отбележи, че
както предната, така и задната половина на бронята отъ Дълбоки иматъ
по една доста голѣма четвъртита кръпка. Вѣроятно бронята е била про-
мушвана на два пжти въ време на сражение и после поправяна.
Брони отъ този видъ се срещатъ доста често въ тракийскитѣ погре-
бения отъ V и IV в. пр. Хр. Освенъ споменатата no-горе броня отъ Ба-
шова могила при Дуванлий, ние притежаваме още добре запазени екзем-
пляри отъ Юруклеръ и отъ Татарево, а така сжщо и единъ фрагментъ
отъ Аязларъ. 1 )
8. Желѣзенъ свещникъ съ триножникъ, намѣренъ счупенъ на две
части (обр. 40, 6). Височина 78 см. Подобни свещници (канделабри), обаче
отъ бронзъ и съ много по-хубава изработка, еж намирани често у насъ. 5 )
ТѢ произхождатъ безспорно пакъ отъ гробни находки, макаръ това да не
може да се установи съ положителность за всѣки отдѣленъ случай.
9. Две желѣзни копия, силно разядени (обр. 36, 4). Дължина около
25 см. И дветѣ копия иматъ по срѣдата силно изпжкналъ ржбъ. Заедно
съ тѣхъ били намѣрени и остатъци отъ дърво, за които Прохоровъ пред
полага, че произхождатъ отъ дръжкитѣ на копията.
М 0) Глинена амфора отъ мѣстно произхождение, безъ никакви укра-
шения (обр. 40, 3). Височина 39-6 см. Споредъ Прохоровъ амфората била
строніеда при пренасянето й.
(Л1/ Две глинени паници отъ мѣстно произхождение, сжщо така бсзъ ни-
какви украшения. Едната отъ тѣхъ, висока 8'8 см., има, споредъ рисунката у

') Т а к ъ в ъ е с л у ч а я т ъ п р и н ѣ к о и о т ъ г о л ѣ м и т ѣ б р о н з о в и к р а т е р и о т ъ Т р е б е н и т е ; г л . F
i l o w , T r e b e n i s c li te , с т р . 5 1 — 5 4 , о б р . 4 9 и 5 2 .
J
) С р . б р он з о в а т а а м ф о р а о т ъ г р об н и ц ат а п р и Ю р у к л е р ъ , Е ск и - д ж у м ай ск о : И Д И V ,
1 9 2 8 / 2 9 , ст р . 3 8 , о б р . 4 8 . И т а з и г р о б н и ц а д а т и р а о т ъ V и л и н а й -к ъ с н о о т ъ I V в . п р . Х р .
') A r c h . J a h r b . X L V , 1 9 3 0 , с т р . 3 0 0 . Г л . и т у к ъ n o - г о р е с т р . 9 е л .
4
5
) Велковъ. ИАИ V, 1928/29, стр. 39 ел. и 52, о бр. 53-57 и 78.
) П ак ъ та м ъ ст р . 3 3 ел ., о бр . 3 8 — 4 3 .
54 Б. Филоііъ, Античната гробница при с. Дълбоки, Ст.-Загорско

Прохорова, само една хоризонтална дръжка (обр. 36, 7). Вѣроятно, е, че на сре-
щуположната страна е имало втора такава дръжка, която е била отчупена. Втората
паница, строшена на две части, е висока само 5-6 см. и е безъ дръжки(обр. 36, 8).
12. Две глинени паници, покрити съ черъ лъскавъ фкрнисъ и снаб-
дени по съ две хоризонтални, извити малко нагоре дръжки (обр. 36, 9).
Височина 5 - 8 см., диаметъръ на отвора 18'4 см. Едната отъ тѣхъ САЩО
така била строшена по ПАТЯ. И дветѣ имали на дъното си красиво изра-
ботени орнаменти (обр. 37, 2). По своята форма, особно по формата на дръж-
китѣ, паницитѣ напомнятъ атическитѣ глинени САДОВС, които ние означа-
ваме съ думата kylix. Паницитѣ отъ Дълбоки се отличаватъ отъ тѣхъ само
по това, че СА по-дълбоки и че при тѣхъ липсва високата подставка, която
дава на атическитѣ екземпляри особно елегантенъ изгледъ. При все това
лъсканиятъ черъ фирнисъ и начинътъ, по който еж. изработени орнаментитѣ на
дъното, показватъ, че и паницитѣ отъ Дълбоки СА отъ гръцко произхождение.
Гробницата от ь Дълбоки, както по устройството, така и по своето съ-
държание, се схожда напълно съ известнитѣ до сега тракийски погребения
отъ V и IV в. пр. Хр. Не може, следователно, да има никакво съмнение,
че и въ нея е билъ погребанъ нѣкой тракийски първенецъ. Характерно е
за всички тия погребения, че тѣ съдържатъ голѣмо количество предмети
съ значителна художествена стойкость, които СА били внасяни било отъ
Гърция чрезъ посрѣдничеството на гръцкитѣ колонии по тракийското край-
брѣжие, било пъкъ направо отъ тѣзи колонии. При находката отъ Дълбоки
такива предмети СА дветѣ сребърни чаши № 2, бронзовата хидрия № 4,
бронзовиятъ САДЪ съ хоризонтални дръжки № 6 и дветѣ глинени паници
съ черъ фирнисъ № 12. Обаче въ гръцкитѣ погребения ние не намираме
нагръдници нито отъ злато, нито отъ нѣкакъвъ другъ металъ. Тѣзи пред-
мети СА характерни, както изтъкнахме и no-горе (стр. 47), за тракийско-маке-
донската область и СА били работени безспорно отъ мѣстни майстори. Това
нѣщо се потвърдява и отъ художествения характеръ на тѣхнитѣ орна-
менти, както и отъ особната техника на пресуванитѣ релиефи, които нами-
раме при тѣхъ и които не СА свойствени на гръцкото изкуство. 1 )
Датата на гробницата отъ Дълбоки може да се опредѣли доста точно
възъ основа на намѣренитѣ въ нея предмети. Въ това отношение най-важни
СА дветѣ сребърни чаши № 2, които датиратъ, както видѣхме по-горе,
не по-късно отъ V в. пр. Хр. На САІдата епоха указва и бронзовиятъ САДЪ съ
хоризонтални дръжки № 6, а САШО и златниятъ нагръдникъ № 1, чиито
орнаменти, до колкото може да се САДИ за тѣхъ по рисунката на Прохо-
ровъ, СА стилизирани въ духа на „строгия" стилъ. Дветѣ глинени паници
съ черъ фирнисъ № 1 2 принадлежать вѣроятно САЩО така на V в. пр. Хр. и
не могатъ да се поставятъ на всѣки случай по-късно отъ първата поло-
вина на IV вѣкъ. Възъ основа на това можемъ да поставимъ и гробни-
цата отъ Дълбоки съ голѣма вѣроятность въ втората половина на V в. пр. Хр.
') Ср. по този въпросъ N. F c t t i c h, D^r Schildbuckel von Herpaly, Actn archacol. I, 1930,
стр. 251 и 257 ел.