ОТДЕЛЕН ОТПЕЧАТЖК ОТ „ГОДИШНИКА НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ“ В СОФИЯ ЗА 1921 Г4

РАЗКОПКИ В ЦЖРКВАТА СВ. ГЕОРГИ В СОФИЯ

ОТ ПРОФ. Б. ФИЛОВ

Цжрквата Св. Георги в София минаваше вече по предание за най-ста­

рата запазена до днес постройка в столицата. Някои предполагаха, че тя е била
Ел

първоначално езически храм или капище, което в началото на христианската

епоха е било обърнато в църква. ’) Това предположение намираше своето
ек У

оправдание в необикновената за един христиански храм кръгла форма на цжр­

квата Св. Георги. Васил Стоянов я сравнява с Пантеона в Рим и предполага, че
тр А

и тя е била градена още в първите години на 11 в. сл. Хр. и то „по всяка веро­
ятност от самаго императора Трояна, разбира се, с цел да служи или за храм,
он С

или за други държавни и обществени потреби в Serdica".* 2) Както ще видим по-

нататък, Стоянов, макар и по един съвършено погрешен път, е дошел твърде
на Г

близко до истината.
Съвсем безосновно е често повтаряното предположение, че в цжрквата Св.
би

Георги се е състоял Сардикийският вселенски събор през 343, 4 година. 3) Вече

самите скромни размери на тази църква изключват едно подобно предположе­
бл

ние. Вън от това заслужава да се изтъкне, че според едно старо предание Сар­
дикийският събор се е състоял не в самия град, но в една голяма църква из­
вън града, развалините на. която са се виждали чак до XVII век. Според рапорта
и

на соф. католически епископ Богдан Бакшич от 1640 г. тази църква се намирала

от

близо до София на едно високо и хубаво място, което се наричало Триадица.4* )

Също тъй безосновно е и предположението, че в тази църква е бил
ек

мъчен софийският мъченик св. Георги Нови.'1) Известно е, че той е бил изго­
а

рен при цжрквата Св. София на 11 февруари 1515 год., във времето на софий­
ския митрополит Панкрати, а след това е бил погребан в митрополитската цър­
ква Св. Марина.6) Цжрквата Св. Георги няма следователно нищо общо с него­
вите мъчения.
*) Гл. напр. С п р о с т р а и о в ъ, Пер. спис. 62, 1931. 412; същия, БЬл Ьжки и приписки
по СофийскитЪ черкви, Сборн. за нар. умотв. XXII—XXIII, 1906 7, 8.
Пер. спис. 34, 1890, 585 сл.
:|) В. Стояновъ, цит. м. стр. 586; С п р о ст р а н ов ъ, цит. м. стр. 412 и 8. Върху самия
събор гл. сега Zeiler, Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l’empire-romain,
Paris 1918, erp. 228—258, дето обаче въпросът за мястото на неговите заседания не се забяга.
4) Acta Bulgariae ecclesiastica, ed Fermendziu, Zagrabiae 1887 стр. 74 Cp. В. Филрвт>,‘Со­
фийската църква Св. София, 144. '
’’) С п р о с т р а н о в ъ, Сборн. за нар. умотв. XXII—XXI11, 9.
с) С п р о ст р а н о в ъ, пак там, 9; Филовъ, Св. София, 150.
 '• Най-старото известие за цжрквата Св. Гсири митра от 1чоь год., когато
Т51, според разказа на Владислава Граматика за пренасянето на мощите на Св.
Иван Рилски от Тжрново в Рила, е била софийска митрополитска цжрква.1) На­
скоро след това, а именно в началото на XVI век, тя е била обжрната в турска
джамия под името Гюл-джами Кога
точно е станало това нящо, не е из­
вестно. Според пжтешественика Гер-
лах, който посетил София през 1578
година, обржщането на цжрквата в
джамия станало около 40 години
преди неговото дохаждане в София,
следователно кжм 1538 год.2) Обаче
тази дата е само приблизителна.
Както видяхме, в 1469 г. цжрквата
Ел
Св. Георги е била още митрополит­
ска цжрква. От друга страна, спо­
ред разказа за мжките на св. Геор­
ек У

ги Нови, такава цжрква в 1515 год.

е била вече Св Марина. Като се
тр А

вземе още пред вид, че масовото

он С
обржщане на цжркви в джамии в
турската империя е станало вжв
времето на султан Селима I (1512—
на Г

1520 год.), то твжрде вероятно е,

че обржщането на Св. Георги в
би
джамия е станало не кжм 1538 год.,
но още в пжрвите години от цару­
ването на султан Селима.
бл

Изглежда, че през време на

турското владичество, след обржща­
и

Обр. 190 — Цжрквата Св. Георги според

нето й в джамия, цжрквата Св. Геор­
от
акварела на Обербауер.
ги е претжрпяла значителни про­
мени. Пристроено е било преди всичко едно минаре, а трите страни на сградата,
ек

с изключение на източната й страна, са били обиколени с открит навес (обр. 190).

На източната й страна имало турско училище и гроб на някой бележит турчин?)
а

От всички тези пристройки днес не са останали никакви следи. След осво­

бождението сградата престанала да служи за джамия и била сжвжршено запус-

') Иречекъ, Пжтувания по България, 16.

'-) Филовъ, Св. София, 148; срв. Иречекъ, Пжтувания, 16; Иширковъ, Гоадъ
София прЪзъ XVII, 20.
') В този си вид цжрквата е представена в акварелите на И. Обербауер, изложени
в чакалнята на Софийското кметство. Срв. и старата фотография у Иширковъ, цит. м , обр. 3.
4) Иширковъ. цит. сжч , 20.
 185

ната. Васил Стоянов бележи, че в негово време (1890 г.) цжрквата била не само
изоставена, но и нямала никакви врати, вследствие на което вжтрешността й се
замжрсявала.1) След смжртта на бжлгарския княз Александжр I сградата е била
стегната и в нея се е пазело тялото на покойния княз до пренасянето му в по*
строения специално за него мавзолей. От това време нататжк цжрквата се па­
зеше като старина и в нея се служеше само на празника на св. Георги Софийски.
През лятото на 1915 год. управлението на Народния музей реши да пред­
приеме едно подробно изучване на тази старина, за която цел трябваше да се
извжршат три вида рабо­
ти: 1) да се отстранят всич­
ки кжсни пристройки, за
да се открият старите зи­
Ел
дове на цжрквата, 2) да
се направят разкопки в
нейната вжтрешност и не­
ек У

посредствената й окол­
ност, за да се уясни пла-
тр А

нжт и историята на цжр­

квата, и 3) да се отстрани
он С

кжсната турска мазилка

вжв вжтрешността й, за
на Г

да се открият и почистят
запазените в нея фрески.
би
Отстраняването на
кжсните зидове и при­
стройки на вжншната стра­
бл

на на цжрквата можа да
се извжрши още през
и

1915 год. По такжв начин

от

се добиха твжрде важни

указания за градежа и
ек

пжрвоначалния изглед на цжрквата, които в свржзка с резултатите от разкоп­

ките уясниха окончателно и пжрвоначалното й предназначение. Ние ще оставим
а

за сега на страна обстойното разглеждане на цжрквата от архитектурно гледи­

ще и ще се ограничим да дадем само едно по-подробно изложение на резулта­
тите, добити от разкопките.’)
В днешния си вид цжрквата св. Георги представя една извжтре
кржгла, отвжн четвжртита куполна постройка с диаметжр 8 метра (обр. 191 —193).
Тя има в жглите четири джлбоки полукржгли ниши, а на източната си

■) Пер. спис. 34, 1890, 588.

») Кратжк отчет за разкопките от 1915 год.
V, 1915, 208 сл.; ср. и Развитие I, 1918, 144.
Годишник ма Нар. Музей за 1921 г.
186

страна една голяма четвжртита ниша (размери 370 на 3'90 м.), в която
се е намирал алтарят (обр. 194). Цжрквата е градена от тухли и хоросан
с чукани керамиди, който е слаган в дебели пластове. Стените отвжн са
навсякжде очукани, вследствие на което пжрвоначалната им дебелина не
може да се установи. Освен това на много места те са били поправяни в
по-ново време. Цжрквата е имала само една врата на западната си страна.
Другите два отвора на северната и на южната страни са били пжрвона-
чално сжщо така врати, но по-кжсно са били отчасти зазидани и са слу­
жили само като прозорци. Осветлението е идело главно от осемте прозореца
на купола, който е построен с два разни центра (гл. разреза обр. 193).
При започването на
разкопките цжрквата има­
ше извжтре под от джски,
Ел

поставен при приспосо­

бяването й за мавзолей
ек У

на княз Александра. След

като този под бе отстра­
тр А

нен, под него бе конста­

тиран преди всичко един
он С

пласт черна пржст, дебел

10 см., след който след­
на Г

ваше втори тухлен под.

Този втори под датира по
всяка вероятност от вре­
би

мето, когато цжрквата е

била обжрната в джамия.
бл

Под него се указа пак

пласт от черна пржст, де­
и

бел 25 см., който по-джл-

от

боко минаваше в един

насип от 1 м., образуван
ек

Обр. 192. — План на цжрквата Св. Георги (от Ял Рашенов). от разрушени зидове. Той
се сжстоеше от строшени
а

тухли, дребни камжни, хоросан и пржст. Под този насип, следователно на

джлбочина около 135 м. от джрвения под на цжрквата, започнаха да се
подават малки четвжртити стжлбове, градени от квадратни тухли сжс страна
28—30 см., поставяни една вжрху друга, тжй, че дебелината на стжлбовете отго­
варя на размерите на тухлите. Тези стжлбове се намират на неправилни разстояния
един от други (50 см. до 1 м.) и са скачени, по направление от север кжм юг,
с кржгли арки (обр. 195). По такжв начин се образуват редове от аркади, от­
далечени около 60 см. един от други, които изпжлват цялата вжтрешност на
сградата (гл. плана обр. 196). Особно добре са запазени тези аркади в източната
 187

част на цжрквата, а сжвсем разрушени са в двете западни миши, дето личат

само местата им.
Още на пржв поглед можеше да се каже, че в случая ние имаме работа
с римска отоплителна
* инсталация, така наречения хипокауст. Аркадите са били
покрити отгоре с големи тухли и са образували по такжв начин редица канали,
през които е минавал горещият вжздух, който е влизал през четирите големи
засводени отвора, разположени в осите на инсталацията. Един от тия отвори се
вижда много добре на обр. 195 в десно(ср. и обр. 198). Откриването на този хи-
Ел
ек У
тр А
он С
на Г
би
бл
и от
ек

Обр. 193. — Разрез на цжрквата Св. Георги (от арх Ял. Рашенов).
а

покауст не оставаше никакво сжмнение, че цжрквата Св. Георги е била построена

пжрвоначално като римска баня. Това нящо се потвжрди и от обстоятелството, че в
двете източни ниши на цжрквата бяха открити малки полукржгли басейни за вода.
В юго източния от тях (обр. 197) бе запазена още и оловената тржба, която е
докарвала водата. В двете западни ниши не се намериха никакви следи от
подобни басейни. Стените на нишите, чак до джното на хипокауста, са сжвжр-
шено гладки и не са били разкжртвани, нито преправяни (обр. 198). Следова­
телно трябва да се приеме, че в тези ниши не е имало басейни и че те са били
188

поставени само за симетрия с източните ниши. Трябва още да се забележи, че

и голямата четвжртита ниша на източната страна, в която се помещаваше
алтарят на цжрквата, не е по-кжсна пристройка, но сжставя част на пжрвоначал-
ната сграда, както това личи много добре от строителния материал и начина на
засводяването чрез напречно поставени тухли, чиито краища се срещат по диа­
гоналите на свода (обр 194).
Щом като се установи,
че цжрквата Св. Георги е
била пжрвоначално римска
баня, трябваше да се наме­
рят около нея и други по­
мещения от сжщата баня. И
действително, сжстоянието на
Ел

вжншните зидове, както то

се показа след отстранява­
ек У

нето на по-кжсните поправ­

ки и пристройки, даваше да
тр А

се разбере, че такива поме­

щения е имало на южната,
он С

западната и северната стра­

ни и че тесжщо така са били
на Г

засводени (обр. 199). За да

се установи формата на тези
помещения, трябваше да се
би

направят разкопки и около

цжрквата. Това обаче бе
бл

вжзможно само отчасти.

Цжрквата Св. Георги се на­
и

мира сега в един малжк

от

двор, който лежи с няколко

стжпала по-низко от нивото
ек

на околните павирани улици

и който е ограден с камен­
а
Обр. 194. — Източната ниша на цжрквата Св. Георги,
гледана от юг. на ограда. По такжв начин
на източната и на северната
страни не остава почти никакво свободно място за разкопаване. Разкопки
можеха да се предприемат само на западната и на южната страни. Обаче
през 1915 година, поради избухването на войната, тези разкопки не можаха
да станат. Те можаха да се извжршат от трудоваци студенти и ученици едва
миналата 1921 год. от 28 март до 2 април и по-кжсно от 11 до 16 април. Копа
сехамо на южната страна на цжрквата, дето непосредствено до южния зид бе
открито едно проджлговато отделение, широко около 4’50 м., което на източната
 189

си страна завжршва пак с полукржгла ниша. Западната част на това отделение

се указа сжвжршенно разрушена, вследствие на което неговата точна форма и
размери не можаха да бждат установени.
В насипа на това отделение се откриха няколко гроба, в повечето от
които костите бяха разхвжрляни, от дето се вижда, че те са били вече разко­
павани и по-рано. В тях не се намериха никакви по-характерни предмети, освен
една бронзова обеца вжв вид на широка халка, украсена с две зржнчести топки,
и едно голямо топчесто бронзово копче с диаметжр 1‘5 см., което е било посре­
брявано и е украсено с пирамидален издатжк, направен от четири малки топ-
Ел
ек У
тр А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
Обр. 195. — Римският хипокауст в юго-източната част на цжрквата Св. Георги.

чета. Обецата е от сжщия тип както тези, които бяха намерени в развалините
а

на старохристианската цжрква в Клисекьой. ') Копчето пжк се схожда напжлно с

един подобен екземпляр, намерен при разкопките на еленската цжрква при Пир­
доп. •) Подобни копчета, само с по-малки размери (диаметжр около 1 см.), бяха
намерени в голямо количество и в некропола на софийската цжрква Св. София.3)
Тези два предмета показват, че гробовете от Св. Георги не са по-стари от сред­
новековната епоха.

’) Изв. на Археол.'Друж. V 1915, 97 и обр. 70, 1 и 2.

*) Пак там, 73 и обр. 47, 2.
*) Филовъ, Св. София, 90 сл.
 188

поставени само за симетрия с източните ниши. Трябва още да се забележи, че

и голямата четвъртита ниша на източната страна, в която се помещаваше
алтарят на църквата, не е по-късна пристройка, но съставя част на първоначал­
ната сграда, както това личи много добре от строителния материал и начина на
засводяването чрез напречно поставени тухли, чиито краища се срещат по диа-
гоналите на свода (обр 194).
Щом като се установи,
че църквата Св. Георги е
била първоначално римска
баня, трябваше да се наме­
рят около нея и други по­
мещения от същата баня. И
Ел
действително, състоянието на
външните зидове, както то
се показа след отстранява­
ек У

нето на по-късните поправ­

ки и пристройки, даваше да
тр А

се разбере, че такива поме­

щения е имало на южната,
он С

западната и северната стра­

ни и че те също така са били
на Г

засводени (обр. 199). За да

се установи формата на тези
би
помещения, трябваше да се
направят разкопки и около
църквата. Това обаче бе
бл

възможно само отчасти.

Църквата Св. Георги се на­
и

мира сега в един малък

от

двор, който лежи с няколко

стъпала по-низко от нивото
ек

на околните павирани улици

и който е ограден с камен­
а
Обр. 194. — Източната ниша на църквата Св. Георги,
гледана от юг. на ограда. По такъв начин
на източната и на северната
страни не остава почти никакво свободно място за разкопаване. Разкопки
можеха да се предприемат само на западната и на южната страни. Обаче
през 1915 година, поради избухването на войната, тези разкопки не можаха
да станат. Те можаха да се извършат от трудоваци студенти и ученици едва
миналата 1921 год. от 28 март до 2 април и по-късно от 11 до 16 април. Копа
сехамо на южната страна на църквата, дето непосредствено до южния зид бе
открито едно продълговато отделение, широко около 4’50 м., което на източната
 189

си страна завжршва пак с полукржгла ниша. Западната част на това отделение

се указа сжвжршенно разрушена, вследствие на което неговата точна форма и
размери не можаха да бждат установени.
В насипа на това отделение се откриха няколко гроба, в повечето от
които костите бяха разхвжрляни, от дето се вижда, че те са били вече разко­
павани и по-рано. В тях не се намериха никакви по-характерни предмети, освен
една бронзова обеца вжв вид на широка халка, украсена с две зржнчести топки,
и едно голямо топчесто бронзово копче с диаметжр Г5 см., което е било посре­
брявано и е украсено с пирамидален издатжк, направен от четири малки топ-
Ел
ек У
тр А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
Обр. 195. — Римският хипокауст в юго източната част на цжрквата Св. Георги.

чета. Обецата е от сжщия тип както тези, които бяха намерени в развалините
а

на старохристианската цжрква в Клисекьой. ') Копчето пжк се схожда напжлно с

един подобен екземпляр, намерен при разкопките на еленската цжрква при Пир­
доп.*) Подобни копчета, само с по-малки размери (диаметжр около 1 см.), бяха
намерени в голямо количество и в некропола на софийската цжрква Св. София.3)
Тези два предмета показват, че гробовете от Св. Георги не са по-стари от сред­
новековната епоха.

*) Изв. на Лрхеол.'Друж. V 1915, 97 и обр. 70, 1 и 2.

*) Пак там, 73 и обр. 47, 2.
*) Филовъ, Св. София, 90 сл.
190

Освен това в насипа бяха открити и два глинени предмета, подобни на

свещници (вие. 10’5 и 1Г5 см.). Те имат кржгла, доле малко разширочена ма­
сивна подставка и куха конусовидна чашка, която отгоре е снабдена с широк
отвор (обр. 200). Предназначението на тези предмети, които изглеждат да да­
тират още от римската епоха, не е ясно. Вжзможно е при проджлжението на
разкопките да се открият указания, които да покажат, за какво са били упо­
требявани.
И в това отделение бяха констатирани два тухлени пода. Единият от тях
се е намирал на сжщото ниво с пода, който е лежал непосредствено вжрху хи-
покауста вжв вжтрешността на цжрквата. Трябва следователно да се приеме,
че това е било пжрвоначалният под на отделението, в което впрочем не се на-
Ел
ек У
тр А
он С
на Г
би
бл
и

Обр. 196. — План на римския хипокауст в цжрквата Св. Георги (от арх. Ял. Рашенов).
от

мериха никакви следи от хипокауст. Вторият под се откри 38 см. по-високо. Той
ек

произхожда вероятно от някаква по-кжена преправка в това отделение. Долният

тухлен под е лежал вжрху твжрд циментов пласт от 5'5 см., ежетавен от речен
а

пяежк и вар. При разкопките, след като пробихме този пласт, попаднахме на
един пласт от доста големи речни камжни, слабо споени с хоросан, които,
както се указа, образуваха свода на едно четвжртито отделение, джлго 3 20 м.
и широко 2'30 м. Това отделение има височина само около 1 м. и е градено
от камжни и хоросан. Камжните на свода му бяха силно опушени, от дето се
вижда, че те са били изложени проджлжително на дим или огжн. Предназна­
чението на това отделение не е сжвсем ясно. Неговата незначителна височина,
поставянето му под хипокаустовия под на сградата и то непосредствено до един
от големите засводени отвори, които водят в хипокауста, както и следите от
 191

огжн в него, ни карат да предполагаме, че то е било част от пещта или една

от пещите, които са отоплявали банята. При все това трябва да изтжкнем, че
биха могли да се приведат твжрде много сжображения против това предполо­
жение. Така напр. вжрху пода на отделението не се намериха никакви вжглени,
нито пжк други някакви следи от горене, освен опушените камжни. Липсваше
сжщо и отвор, от който да е излизал димжт, а липсва така сжщо и пряко
сжобщение с хипокауста вжв
вжтрешността на цжрквата.
Вжзможно е, следователно,
тази постройка да няма ни­
що общо с банята. По своето
устройство тя напомня твжр­
Ел
де много старохристиански-
те гробници. Обаче не може
да се приеме, че имаме ра­
ек У

бота и с гробница, и то не
само за това, че в нея ня­
тр А

маше никакви следи от по­

гребение, но главно поради
он С

обстоятелството, че тя се на­
мира под римския под на
на Г

банята, който е бил правен,

след като вжпросната пос­
тройка е била вече сжгра-
би

дена
На северната страна на
бл

цжрквата Св. Георги, както

се вижда от сжстоянието на
и

стената, сжщо така трябва

от

да е имало засводено отде­

ление, подобно на това, кое­
ек

то бе открито на южната
страна. Следователно сегаш­
а

ната цжрква Св Георги е Обр. 197. — Юго-източната ниша на цжрквата Св Георги

била централната и най-го- с римския басейн в нея.
ляма зала на едновремеш-
ната римска баня. Вжрху по-точното предназначение на тази зала не може да има
никакво сжмнение. Както показва и хипокаустжт, тя е била горещото отделение на
банята, така нареченият caldarium или laconicum. Тжкмо за него подхождат много
добре и двата малки басейна (alvei) в източните ниши на залата. В голямата
четвжртита ниша на източната страна се е намирала вероятно ваната с хладка
вода (labrum), която е служила за измиване. В свржзка с нея се намира по
192

всяка вероятност и особната конструкция под пода на нишата, която има още
нужда от едно по-обстойно проучване. Изглежда, че на това място е имало ня­
какво особно приспособление за нуждите на банята. От всичко това се вижда,
че топлото отделение на римската баня в София се схожда напжлно по своето
устройство сжс сжответните отделения на други римски бани, каквито са открити
на много места и между които едни от най-добре запазените се намират в Помпей.
Ние оставяме за сега
на страна по - подробното
сравнение на софийската ба­
ня с други римски бани, до­
дето бждат окончателно при-
вжршени започнатите в нея
Ел
изучвания, които ще дове­
дат без сжмнение до уста­
новяването на нови данни
ек У

За тази цел ще бжде необ­

ходимо да се проджлжат
тр А

разкопките и около другите

страни на цжрквата, колкото
он С

мястото и да бжде ограни­

чено, а така сжщо ще тряб­
на Г

ва да се изследва по-подроб­
но и вжтрешността на сгра­
дата. Додето всичко това не
би

се направи, прибжрзано ще
бжде да се изказват как­
бл

вито и да било предположе­

ния относително другите от­
и

деления, които сжставят не­

от

обходима част на всека рим­

ска баня, като apodyterium
ек

(място за сжбличане), frigi­

darium (зала сжс студен ба­
а

сейн), палестра (двор с ко­

Обр. 198. — Юго-западната ниша на цжрквата св. Георги
с остатжците от римския хипокауст. лонади за гимнастически
упражнения) и др. подобни.
Времето, през което е била сжградена тази баня, не може да се опре­
дели с положителност. Известно е, че Зе^са, днешната София, е добила градско
устройство едва вжв времето на императора Траяна (98—117 год.), от когато тя
почнала да носи и прекара С11р1а според фамилното име на Траяна. *) Изобщо

') Кацаровъ, Приносъ къмъ старата история на София, 1910, 17 сл.; ср. и стр. 29.
 193

разцветжт на римските провинции Мизия и Тракия започва от началото на II

век, когато след покоряването на Дакия в тях настжпил по-проджлжителен мир,
който издига твжрде много и тяхното благосжстояние. По тази причина и бол­
шинството от римските паметници в тези страни датира от II и III век, когато
те са били вече напжлно романизирани. ') Като се вземат тези обстоятелства
пред вид, то очевидно е, че и римската баня в София не ще да е по-стара от
началото на втория век и че
тя е била сжградена, ако не
още през втория, то най-кжс-
но в началото на третия век.
Не ще сжмнение, че до
тогава, додето тя е служила
Ел
още на своето пжрвоначално
предназначение, не е могло
да става и дума за препря-
ек У

ването на част от нея в

цжрква. Това нящо може да
тр А

е станало само тогава, ко­

гато банята в по-голямата си
он С

част е била вече разрушена.

Като се вземе пред вид, че
на Г

тя е била, както се вижда от

запазените остатжци, твжр­
де здрава постройка, то в
би

случая може да се допусне

само едно насилствено раз­
бл

рушение. Относително вре

мето, когато то е станало,
и

може да се направи едно

от

твжрде вероятно предполо­

жение. Известно е, че София,
ек

която до времето на Кон­

стантине Велики е била един
а

от най-цветущите градове на Обр. 199. — Южната стена на цжрквата Св. Георги

полуострова и която се на­ с остатжци от —... —--------------
южното засводено отделение
рича от Амиана Марцелина
,голям и хубав град",
*) е пострадала твжрде много през старохристианската
епоха на два пжти, а именно при нашествията на вестготите от 376 до 382 го-
дина и при нашествието на хуните в 447 година Наистина, ние не знаем

*) Гл. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешниrt български земи. Известия на Бълг.

Археол. Друж V 1915, 200 сл.
*) Филовъ, Св. София, 144.
Годишник на Нар. М>зей за 1921 г. 25
194

по-точно, какви разрушения са станали в София при тези две нашествия. При
все това имаме достатжчно основание да приемем, че при нашествията на вест-
готите е била разрушена най-старата цжрква, която е била сжградена още в нача­
лото на IV век на мястото на сегашната цжрква Св. София.1*) Много по-ката-
строфални последствия е имало нашествието на хуните в 447 г. София се споме­
нава изрично между градовете, които са били разрушени от тях. Според свиде­
телството на Приска, който е бил сжвременик на тези сжбития и е взел участие
в посланичеството до Атила в 448 год., тя е представяла куп от развалини. •)
Едва от края на V век нататжк, след като минава и нашествието на остготите
(473—488 год.), настжпва по-проджлжителен вжтрешен мир в страната. Тогава се
започва и една по-усилена строителна дейност, която е имала за цел, да се
вжзобновят преди всичко разрушените от варварските нашествия сгради, и която
е достигнала своята най-голяма интензивност вжв времето на Юстиниана
Ел

(527—565 год.).3)
Като се вземе всичко това пред вид, то очевидно е, че и разрушаването
ек У

на римската баня в София ще трябва да се постави в свржзка било с наше­

ствията на вестготите от 376 до 382 г., било
тр А

с нашествието на хуните в 447 год. От друга

страна сжстоянието на насипа, който бе от­
он С

крит вжв вжтрешността на цжрквата Св. Георги

(гл. стр. 186), показва, че между разрушава­
на Г

нето на банята и приспособяването на част от

нея за цжрква трябва да се е изминало доста
проджлжително време. Ние видяхме, че рим­
би

ският хипокауст в цжрквата е бил затрупан

с един пласт от черна пржст, дебел 1'50 м.,
бл

вжрху който следва насип от разрушени зи-

рени на южната страна на цжрквата Д°ве> дебел около 1 м. Тези два различни
и

Св. Георги по сжстав пласта указват на две последова­

от
телни катастрофи, които са предшествували
устройството на цжрквата, тжй като нейният под се е намирал вжрху втория насип
ек

от разрушени зидове. Следователно и самата цжрква ще да е била приспособена

в развалините на банята не по-рано от V век, т. е. около цяло столетие след
а

датата на Сардикийския вселенски сжбор, който се е сжстоял в 343/4 год.

Пжрвоначалното предназначение на цжрквата Св. Георги обяснява доста-
тжчно и нейната необикновена форма. За сега ние се вжзджржаме още да раз­
глеждаме произхождението на тази форма и нейното значение за старохристиан-
ската архитектура в свржзка с други подобни сгради, тжй като изучванията на
цжрквата Св. Георги не са още привжршени. Обаче още тук трябва да изтжкнем,

') Фило.въ, Св. София, 145.

’) J i г|е б'е k, Die Heerstrasse von Belgrad nach Konstantinopel, 58.
3) Фило>ъ, Св. София, 146.
 195

че тя без достатъчно основание се счита за подражание на едноименната ней

църква в Солун. Действително, и двете тези църкви са цилиндрически куполни
постройки, но в подробностите те се отличават твърде много една от друга. При
солунската църква Св. Георги, която е значително по-голяма (диаметр около 29
м.), кръглата форма е спазена и във външния вид на сградата. Освен това
извътре тя има осем ниши с четвъртита, а не с кръгла форма. При това трябва
да се забележи, че и тази църква не е запазила първоначалния си вид. Напра­
вените напоследък разкопки около нея показаха, че и тя, както и софийската
църква, е римска сграда, която отначало е имала друго предназначение и едва
по късно, вероятно пак през V век, е била приспособена за църква. ’) Много е
Ел
ек У
тр А
он С
на Г
би
бл

Обр. 201. — Фрески (пророците) от горния пласт въ купола на църквата Св. Георги.
и от

възможно и тя да е част от голяма римска баня. Нека по тоя случай забележим,

че съществуват и други примери за подобно използуване на развалините на
ек

римските бани. Така напр. една от най-хубавите църкви в Рим, Santa Maria dei
ñngelli, е била устроена според плановете на Микел Мнджело в една от залите
а

на знаменитите Диоклецианови бани.

Както се спомена вече по-горе, за да може да се изучи по-обстойно
църквата Св. Георги в София, трябваше да се открият и почистят запазените в нея
фрески. До сега тази работа можа да се извърши само в купола на църквата,
дето фреските се указаха доста добре запазени. На това място бяха констати­
рани два пласта фрески, които се отличават значително както по стил, така и
по колорит. От долните по-стари фрески, обяснителните надписи на които са писани

*) Diehl-Le Tourneau, Les monuments chrétiens de Salonique, Paris, 1918, 19 сл.

196

на гржцки, се виждат само отделни фигури на пророци, по-голямата част от които

остава закрита от втория по-кжсен пласт. Фреските от втория пласт, които имат бжл-
гарски надписи, са напжлно открити. По средата на купола, в един кржг, при-
джржан от четири ангела, между които са поставени символите на четирите
евангелиста, е представен бюстжт на Исуса Христа Вседержител, който с дес-
ната ржка благославя, а в лявата джржи евангелието. Наоколо в един кржг се
намира голям бжлгарски надпис, отделни букви от който са се виждали и по-
рано и който още не е окончателно прочетен. В долната част на купола следват
изображенията на пророците, представени почти в естествена величина (обр.201).
Остатжци от фрески (само орнаментални композиции) бяха открити и в дол­
ните части на стените, под нивото на последния под на цжрквата. Тези остатжци,
копия от които са запазени в сбирката на Народния музей, са твжрде различни
по вид на орнаментите и по колорит, тжй че и те трябва да принадлежат на
Ел

разни епохи. Тяхното отношение спрямо фреските в купола не може да се уста­

нови, додето не се почистят и открият окончателно всички фрески в цжрквата.
ек У

Откритите до сега фрески в цжрквата Св. Георги представят нящо сжвжр-

шено ново в бжлгарската цжрковна живопис. Фигурите на пророците от втория
тр А

пласт са третирани с такжв широк замах и с такова разбиране на драпериите,

каквито не намираме никжде между запазените до днес фрески у нас. Още на
он С

пржв поглед в тях вече личи влиянието на западната живопис от времето на

ренесанса. Това обстоятелство ще трябва да се вземе пред вид и при определя­
на Г

нето на тяхната дата, за която до сега не са открити никакви прями указания.

На всеки случай, додето не се почистят по сжщия начин и останалите стени на
би
цжрквата, ще бжде преждевременно да се дава по-подробна художествено-исто ­
рическа преценка на тези фрески.
бл
От направените до сега изучаания се вижда, че цжрквата Св. Георги
представя твжрде голям археологически интерес не само като постройка, но така
сжщо и сжс своята фрескова живопис- Паметници от този вид са запазени у нас
и

твжрде малко. По тази причина още по-наложително става да се направи час по-
от

скоро всичко вжзможно, за да се довжршат започнатите в тази цжрква изуч-

вания и тяхните резултати да се обнародват по един достоен за нейното значе
ек

ние начин.
а

LES FOUILLES DANS L’EGLISE ST. GEORGES fl SOFIA.

Les plus anciens renseignements touchant cette église (fig. 190—194) datent
de 1469. D’après le récit de Vladislave le Grammairien relatant le transport des
reliques de Saint Jean Rilsky de Tirnovo à Rila, elle était à ce moment église métro­
politaine de Sofia. Elle a été transformée en mosquée au début du XVI' siècle
pour être complètement abandonnée après la libération. Pendant un temps assez
court elle a été aménagée en mausolée pour le premier prince de Bulgarie Alexandre.
 197

En 1915 des fouilles furent entreprises à l’intérieur de l’église qui établirent

qu'elle avait été primitivement un bain romain (fig. 195—198). En 1921 les fouilles
furent poursuivies du côté Sud de l’église et aménèrent la découverte d’un autre
compartiment du bain. Nous avons des raisons suffisantes de croire que ce bain
n'a pas été détruit avant la fin du Ve siècle. Par conséquent, son aménagement
en église ne peut être placé avant le Ve siècle.
Les fresques anciennes sont encore assez bien conservées. Elles n’ont été
mises à jour pour le moment que dans la coupole où l’on a découvert deux couches
de fresques, la première portant des inscriptions grecques et la plus récente des
inscriptions bulgares (fig. 201). Ces fresques présentent une manifestation tout à fait
nouvelle dans la peinture d’église bulgare. Leur appréciation plus complète au point
de vue historique et artistique pourra être faite, lorsque les autres parois de l’église
seront suffisamment nettoyées.
Les résultats acquis jusqu’à présent montrent que l'église St-Georges présente
Ел

un très grand intérêt archéologique. Pour cette raison, il est indispensable que les
recherches commencées soient poursuivies et achevées le plus tôt possible.
ек У

B. Fllow.
тр А
он С
на Г
би
бл
и от
ек
а