Храмова архитектура във Византия

ІХ – ХІІ в.
Според житието на Vita Basilii, Василий І Македонец построил и обновил 25 църкви в
столицата и 6 извън нея. Пак според него императорът построява 8 нови църкви в големия
императорски дворец. Най-голяма от тях е Неа Еклесиа и е осветена в 880 год. Разрушена е в
ХV в. и за нея се знае само от няколко описания и рисунки. Църквата е имала 5 купола, двор,
северен и южен засводен портик. В куполите е имало мозайки, а стените били облицовани с
многоцветен мрамор. Църквата е имала 5 патрона, като основен патрон е бил Исус Христос.
Останалите са: Света Богородица, архангелите Михаил и Гавраил, Света Ирина и Свети
Никола. Това подсказва, че е имала 4 параклиса. В църквата е имало и олтарна преграда,
олтарна маса и синтрон.
Направена е хипотетична реконструкция на църквата през 1944 год. Тя обаче прилича повече
на Гюл Джамия от средата на ХІІ в. Слободан Чурчич си представя, че тя прилича църквата
Свети Панталеймон в Нерези. От 871 год. е позната църквата Свети Андрей, която всъщност е
и идеята на Ханс Бухвалд. Всяка една реконструкция обаче може да е както вярна, така и
грешна. От ІХ в. кръстокуполната църква с 4 свободни подпори става най-разпространения
тип църква във Византия. С 4-те свободни подпори е известен като столичен тип, с 2 свободни
подпори – провинциален тип и без свободни подпори – стегнат кръст.
 Принципно устройство на кръстокуполен тип храм – типичен представител
е църквата Мирилайон, построена в 920 – 922 год. В кръстокуполния тип църква
пространствата са подредени пирамидално, като най-високо е купола над квадрата в наоса.
Всички останали сводове се нареждат пирамидално под него. Най-ниско са сводовете на
нартекса и пастофориите. Има прозорци в барабана на купола. Източното рамо на кръста се
свързва с олтара. Куполът се държи от арки, свързани с 4 свободно стоящи подпори в наоса.
Те разделят пространството на 9 части. Най-малки са ъгловите пространства.
Сводови конструкции – в Константинопол сводовете се строят с тухли, докато в останалите
части на империята се използва и камък. Полуцилиндричните и кръстатите сводове се
прилагат или самостоятелно, или смесено.примери за такива църкви са: Христос Пантипотис
– кръстати засводявания с получилиндрични сводове; манастирът Света Богородица
Памакаристос – отново двата типа сводове.
Куполни конструкции – полусферични, изградени върху цилиндрични или полигонални
барабани с прозорци. Вътрешната стена на купола може да е гладка, но по-често е разделена
на сегменти, които съответстват на броя прозорци. Обикновено разчленяването е на 8, 12 и 16
сегмента, но се срещат и изключения. Такова изключение е куполът на църквата на манастира
Неа Мони, който е имал 9 сегмента. Разчленяването може да стане с ребра, които разделят и
прозорците, а може да бъде и с вдлъбнати сегменти. Нито един от двата куполи няма
конструктивно предимство пред другия и се прилагат едновременно и взаимнозаменяемо.
 Техника на засводяване – бива два вида: с кофраж и без кофраж.
Приложението им се определя от размера на свода. При големи сводове се използва дървен
кофраж. Понякога следите от него остават в мокрия хоросан, което позволява да се
възстанови видът му. Техниките без кофраж са за малко засводено пространство. Има две
основни трудности – да се определи извивката на свода посредством връв; подреждането на
тухлите. Използва се гъст хоросан и набраздени тухли. Те се редят на ребро или на
хоризонтални редове. Без кофраж се градят полукуполи в конхи и ниши. Ако не са укрепени
от солидни сетни арките във византийските сгради винаги се градят с кофраж. Това обяснява
и еднаквостта в размерите. Кофражът осигурява и стабилността на основната част от
конструкцията. Много куполи са се строили без кофраж или с лек такъв.
 Произход на кръстокуполния храм от тип “вписан кръст” – има различни
варианти за произхода на типа храм. За основа служат сасанидските храмове на огъня, като се
премине и през римските приемни зали. Повечето изследователи смятат, че този тип храм се
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
развива през “Тъмните векове”. Това всъщност е еволюционното развитие от VІ до ІХ в. на
храмовете. Тенденцията в “Тъмните векове” е намаляване вътрешното пространство на храма:
изграждане на купол над централното пространство (наоса), т. е. това са промени, които
сменят вида на църквата отвътре и отвън. Диаметърът на купола е обикновено около 4 метра.
Това говори, че постройките са предназначени за малко хора.
Един от източниците е манастирската архитектура от М. Азия. Типът кръстокуполни храмове
са се развили най-напред в манастирите според Мангло. Пак според него в тях влизали много
по-малко хора. Той има предвид манастирските църкви на южния бряг на мраморно море.
Пример е Фатих Джамия в Трилие. Датирана е в началото на ІХ в. и по-точно в 799 год. Друг
един пример е църквата Свети Йоан в селището Пеликити – разрушена от иконоборците през
764 год. и след това възстановена в първата четвърт на ІХ в. Това са едни от най-ранните
църкви с вписан кръст. Фатих Джамия е сходна с църквата Мирилайон. Засводяванията в
първата са доста семпли, изпълнени с цилиндричен свод. Във Фатих Джамия триделният
олтар е по-широк от централната част на храма. Размерът й е малък, а куполът й е около 4,5
метра. Куполът на Мирилайон е около 3 метра. Винченцо Роджиери изказва тезата, че
популярността на този тип храм във Византия се обяснява с високата антисеизмична
характеристика на района. Вписването на кръст в квадрат създава двойна осева симетрия. По
този начин трусовете не причиняват усукване на сградата. Имаме данни за преустройство на
базилики в куполни църкви. Пример е Селчиклер във Фригия, Голямата базилика в Аморион
(засводена е в ІХ – Х в.). В европейската част на Византия в Константинопол този тип
храмове се появяват в ІХ в. познати са няколко църкви, но не могат да се поставят в някаква
хронологическа връзка. Такава църква в Константинопол е Атик Мустафа Паша Джамия.
Друга църква е Свети Андрей в Перистери, Гърция. Църквата е манастирска и е построена
през 870/1 год. тя е четириконфална, а всяко рамо на кръста е оформено с 3 конхи. Църквата
няма нартекс. Още един такъв пример е църквата Света Богородица в Беотия. Построена е от
протоспатарий Лъв в 873/4 год. вписан е гръцки кръст, като неговите рамене са засводени.
Използвани са антични сполии в градежа на сградата. И двете църкви намират големи
паралели сред арменската архитектура. Тя е считана като един от източниците за
византийската храмова архитектура през ІХ в. Още в края на VІ в. в Армения се налага
куполната базилика, каквато е тази в Ерерух. Познати са още и куполни тетраконхи, като тези
до Еиван и тези до Вагаршапат. Същите са от VІІ в. Базиликата от град Мрен е от тип
кръстокуполни базилики от периода на “Тъмните векове”. Според Мангло, куполът в тромпи,
каквито са и арменските църкви, е заимстван от Северна Месопотамия. В периода ХІ – ХІІ в.
същият се налага и във Византия.
Кръстокуполният храм се оформя в периода VІ – ІХ в. в процес на преустройство на по-стари
храмове, строителство на нови храмове, които доразвиват източните влияния и включват два
нови типа: куполни базилики и кръстовидни църкви. Може би кръстокуполните храмове с
вписан кръст се развиват в манастирите, но това не обяснява широкото им разпространение в
империята. Очевидно приложението му трябва да се търсят в размерите. Той е подходящ за
малко хора и се избирал за различни частни църкви от императорски до монашески.
 Кръстокуполният храм в периода Х – ХІІ в.; варианти – най-ранните
датирани храмове с вписан кръст в Константинопол са 2 и са от Х в. Единият е Мирилайон, а
другият е северната църква на манастира на Константин Липс. Патрон на манастира е Света
Богородица. Мирилайон – построена е между 920 – 922 год. от Роман Лакапин. Той превръща
градската си резиденция в семеен мавзолей. В него е погребана съпругата му, децата му, снаха
му и самият той. Църквата е построена върху специална платформа, за да се изравни с нивото
на резиденцията. Била е дълга 18 м. (от входа до апсидата). Църквата е изградена изцяло от
тухли, свързани с широки хоросанови фуги. Централният кораб се състоял от 8 елемента.
Четири колони разделяли интериора на 9 пространства, покрити с кръстати сводове. Четирите
ъглови пространства са най-малки и имат най-малки сводове. Разпределението на интериора е
отразено и във фасадата, посредством пиластри с кръгло сечение. Те са градени със специално
направени сегментни тухли (с извивка). Специфичните особености на Мирилайон са
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
извивките на страничните стени на нартекса от север и от юг, както и заоблянето на стените
на пастофориите. Северната църква – манастирът се намира южно от акведукта на Валент,
построен от патриция на Константин – Липс. Църквата на манастира е осветена през 907 год.,
а през VІІІ в. на юг е добавена втора църква. Множеството промени изменят съществено
образа. Нейният първоначален вид има общи черти с Мирилайон: вписан кръст с 4 свободно
стоящи колони, странични ниши в пастофориите и заобляне отново на страничните стени на
нартекса. Има почти същите размери. Различното тук е усложнението на плана с
изграждането на параклиси северно и южно от пастофориите. Пред централния западен вход е
имало портик, а до северната стена на нартекса – кула със стълбище, което води до галерията
над нартекса. От нея се влизало в параклисите,у разположени над западните междурамия. По
външни открити галерии от север и от юг се стигало до друга двойка параклиси над
пастофориите. Северната църква на манастира Липс най-много се доближава до църквата Неа
Еклесия. Градежът й е от редуващи се каменни и тухлени редове до стъпките на арките. След
това градежът става само тухлен.
Първият храм, в който може да се проследи константинополското влияние е църквата Света
Богородица на манастира Хосиос Лукас. Същата църква вероятно е била посветена на Света
Варвара. Построена е между 946 – 955 год. нейната постройка е най-простият вариант на
вписан кръст с 4 свободни подпори и междурамия, покрити с кръстати сводове. Църквата е
имала триделен олтар, дълбок нартекс, а фасадата е пример за т. нар. “Гръцка архитектурна
школа”. Куполът е облицован с мраморни релефни плочи. Друг специфичен тип са
триконхалните атонски църкви. Само за 2 църкви от общо 20 в манастирите на Атон се
твърди, че са от Х в. Това са: Света Богородица от манастира Ватопет, построена през 972 год.
и Успение Богородично в манастира Ивирон от 976 год. Вероятно триконхалният план се
налага в Атон като стандартен от Великата лавра (манастир, построен от Свети Атанасий в
961 год.). Великата лавра е най-големият манастир на Атон. Свети Атанасий построява и
църквата като добавя конхи от северната и от южната страна. Същият е родом от М. Азия и
един от вариантите е планът да е пренесен от там. Другата възможност е примерът да идва от
Солун, въпреки че и там няма такива паметници. Най-ранно датираната кръстокуполна църква
в Солун е Панагия Халкион от 1028 год. Годината е известна от надпис над централния вход,
който е врязан върху мраморния корниз над вратата. Това е семейната църква на управителя
на Лангобардия. Гробовите на семейството му са разположени в аркосолий в южния кораб на
църквата. Този тип е познат и от константинополските църкви от Х в. Тук специфичното е
оформлението на нартекса – двустранен е и има два купола. Централният купол е поставен на
доста висок барабан с два реда прозорци. Тук пиластрите имат кръгло сечение до корниза, а
от него нагоре стават с квадратно сечение. Странното е, че има фронтони (триъгълни
покриви), оформящи в покривното покритие рамената на кръста. Освен тези специфични
решения, това, което я обединява с другите църкви са многостъпалните аркирани прозорци и
ниши. Има редуване на слепи ниши и прозорци по куполите над нартекса. Под купола има
редове от т.нар. “вълчи зъби”. Има и редове от малки глазирани плочки под корниза.
 Гръцки октогон – това са църкви с широки куполи, носени от тромпи.
Куполите върху тромпи имат за цел да обхванат максимално пространството на наоса. Това се
постига посредством 8 куполни точки. Има два варианта: прост – куполът се носи директно
от външните стени; сложен – под купола са устроени допълнителни носещи пространства.
Прост вариант – представител е католиконът на манастира Неа Мони на о. Хиос.
Манастирът е основан от двама монаси – Никита и Йоан. Изграден е между 1042 – 1045 год.
от Константин ІХ Мономах. Житието на монасите посочва, че Константин ІХ изпратил
архитекти и мозаисти, за да строят и украсяват църквата, която наподобявала на мавзолей.
Наосът имал квадратен план и не е разчленен. Квадратът се превръща в октогон в горния край
на стените, като в ъглите са устроени 4 ниши и още толкова по-ниски и по-широки в самите
стени. На изток два стълба отделят триделният триапсиден олтар на църквата от наоса. Има
вътрешен нартекс с купол над центъра, но той не се проявява в покривната конструкция.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Куполът във външният нартекс обаче вече се изявява във височина. На него има и изявени
конхи и от двете страни. Със същото решение са построени и други църкви: на о. Кипър в
1090 год. в манастира Йоан Хризостон. За последен път простият вариант се среща в ХІІ в.
Сложен вариант – най-ранен паметник е католикона на манастира Хосиос Лукас, добавен от
юг на кръстокуполната църква Света Богородица. Построен е в последната четвърт на ХІ в.
Издигането му отново се свързва с Константин ІХ Мономах. Според някои обаче манастирът
е построен от монасите в него. Централният квадрат е с ширина, равна на диаметъра на
купола. Основата на купола пък е оформена от тромпи в ъглите на наоса. Тук новото е
устройването на странични засводени пространства с кръстати сводове. Същите поддържат
галерия на втория етаж. Засводените пространства не са кораби. Много близък план до този
има и католикона на манастира Дафни, датиран от края на ХІ в., а също и църквата Панагиа
Ликодему в Атина, построена около 1044 год. И при трите църкви градежът е клетъчен.
През 70-те години на ХХ в. изследването на църквата Света Богородица Камариотиса на о.
Халки, се разкрива от ХІ в. става ясно, че куполът й също бил изграден върху тромпи. Така
планът на тази църква напомня планът на църквата във Вагаршапат, Армения от VІІ в.
Църквата е прекалено скромна, за да се счита за представител на тази идея. Поради тази
причина се търсят други по-големи сгради. Точно такъв е планът на църквата Свети Георги
Мангана от Константинопол. Църквата е единствената запазена сграда. Построена отново от
Константин ІХ Мономах, църквата има 23 метра дължина и 34 метра ширина. От запад има
атриум с октогонален фонтан. Интерес представляват стълбовете, носещи купола – оформени
с извивка, Г-образни са, но имат заоблени ъгли. Това предполага, че куполът е бил носен от
тромпи. Църквата има връзка с арменската архитектура, а за това подсказват заоблените ъгли
и тромпите. Страничните стени са разчупени от ниши и пиластри. Същото се среща и в
Кръглата църква в Преслав, а също и в арменските сгради.
Арменските черти са пренесени чрез константинополската архитектура, а там се проявяват
под директно влияние в престижни императорски църкви от Х – ХІ в.
 Църквите на Комнините – най-ранният запазен паметник е църквата Христос
Пантипоптис от 80-те години на ХІ в. манастирът към църквата е построен от Ана Даласена,
майката на Алексий І. Църквата е кръстокуполна с вписан кръст. Имала е първоначално един
нартекс, свързан посредством трибелон с наоса. Има ниши на късите страни на нартекса, а
също и U-образна галерия. Куполът на църквата е разделена от ребра на 12 сегмента. Олтарът
е триделен със самостоятелно засводено предапсидно пространство. Това е характерно за
константинополския тип храм. Оформени са и ниши в пастофориите. Градежът на сградата е
тухлен със скрити редове. Алексий І Комнин е погребан в манастира Христос Филантропос.
Наследниците му обаче са погребани в Христос Пантократор, построен в 1118 – 1124 год.
манастирът е основан от Йоан І Комнин и е построен в близост до акведукта на Валент.
Предвидена е и болница с 50 легла в 5 отделения за различни болести. Оцелели са само три
църкви от манастира, свързани в общ архитектурен комплекс. Най-ранна е южната църква,
която е построена от императрица Ирина. Има петделен нартекс, централната част на който е
покрита с 16 стенен купол. Тук също има галерия над нартекса и странични пространства. В
1136 год. от север е построена още една църква – Света Богородица Елеуса. Последно е
построен мавзолеят Архангил Михаил между двете църкви. Тогава е устроен и вътрешният
нартекс на църквата Христос Пантократор. В мазволеят са погребани Йоан ІІ Комнин и
Мануил І Комнин. След това той става гробница на Палеолозите.
Христос Хора от 1120 год. – в 1081 год. тъщата на Александър І Комнин – Мария Дукайна
възстановява манастира до Влахерниите. Тя построяват малка църква. В началото на ХІІ в. в
1120 год. Исак, син на Алексий І, построява върху тези основи нова църква. Тя имал широк
купол, който се опира в стените на наоса на зидани стълбове. Очертава се т.нар. “стегнат
кръст”. В провинциите се запазва базиликата като предпочитан стил храмова архитектура:
Козма и Дамян в Костор и Света София в Никея от край на ХІ и ХІІ в.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org