Одрин е разположен на стратегическо място – там, където се сливат

реките Марица, Тунджа и Арда. Като основен подстъп към Истанбул, той
често е бил обсаждан през вековете. Това прави и българската войска,
чиито апетити към важния град датират още от Средновековието. Пръв
града обсажда хан Крум през 813 година, а след това цар Симеон Велики
на два пъти. Последната обсада на Одрин е по време на Балканската война.
Обсада, за която се говори дълго не само на Балканите, но и в Европа.

Градът играе важна роля и в новата българска история. На 5 октомври

1912 година България се включва в Балканската война. Българската армия
започва светкавично настъпление и за кратко време достига на едва 30
километра от Истанбул – при Чаталджа. Една част от армията обсажда и
Одрин.

Одринската крепост е ключова за Османската империя. След края на

Руско-турската война през 1878 година османците губят двете си
естествени отбранителни линии – Дунав и Стара планина. Така в основни
защитници на пътя към Истанбул се превръщат три крепости – Шкодра,
Янина и Одрин. Сред тях се откроява Одринската, която еднолично е
определяна за най-важната. Освен на близостта ù до османската столица,
това се дължи и на факта, че Одринската крепост е модернизирана от
германски инженери в навечерието на Балканската война. Според мнозина
благодарение на новите фортификационни съоръжения, започващи на
близо 10 километра извън града, крепостта е практически непревземаема.
Въпреки оценките на специалистите Българската армия, състояща се от
близо 160 000 войници и подпомогната от 47 000 сърби, извършва подвига.
След близо шестмесечна обсада, продължила от октомври 1912 година до
март 1913 година, решителната атака трае само два дена. Резултатът от нея
е категоричен и комендантът на крепостта – Шукри Паша, се вижда
принуден да предаде сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола
Иванов.

Новината за изненадващата българска победа се разнася бързо и

светът започва да говори за българската армия с нескрито възхищение не
само заради героизма ù, но и заради високото ù техническо ниво. По време
на Обсадата на Одрин българската войска използва редица нововъведения.
Едни от първите бойни полети в света се извършват над османския град от
поручик Радул Милков и Продан Таракчиев. Друга иновация е и
използването на „огневия вал“, при която артилерията покрива
настъпващата пехота. Загиналите български войници са погребани на
различни места край Одрин. Сражавалите се на източния бряг на река
Тунджа са положени в двора на българската църква „Св. св. Константин и
Елена“. Гробището е занемарено и напълно обезличено през 80-те години
на миналия век. Същата съдба е щяла да последва и самата църква. След
изселването на българското население тя е занемарена, като за последно е
била действащ храм през 40-те години на миналия век. Обновената църква
е открита на 14 септември 2008 година, като се превръща в основното
място, на което може да бъде отдадена почит на загиналите в обсадата на
Одрин български войници.

Къде се намира

Българската църква “Св.св. Константин и Елена“ се намира в квартал

Киришхане, на 2 километра и половина от Селим джамия. Указателни
табели водят до нея още от центъра на града. Разположена е на ул.
„Йешилджи джамъ сокак“ (на тур.:Yesilci Cami sokak), пряка на бул. „Узун
Калдаръм“

Св. св. Константин и Елена“ е българска православна църква в Одрин,

Турция. Църквата е подчинена на Одринската епархия на Вселенската
патриаршия. Заедно с другата българска църква „Свети Георги“ са
единствените две действащи църкви в епархията.[

Местоположение

Църквата се намира в югоизточната част на Одрин в махалата

Абдурахман. В непосредствена близост река Тунджа се влива в река
Марица.

История

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е построена е през 1869 г. за

по-малко от седем месеца и е ярко свидетелство за православната
архитектура от онова време.

Представлява трикорабна псевдобазилика, изградена със смесена

каменно-тухлена зидария на гевгирена конструкция, с два реда колони,
дървени тавани и интериорни елементи от дървена пластика. 70 икони са
били монтирани на иконостаса.

На западната ѝ фасада е поставена паметна плоча, която гласи:

„За слава на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца,

Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество
султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869,
а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на
българското джелепско народно общество в Одрин. “

Изследване на архитект Николай Тулешков показва, че църквата е

построена от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село
Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор
е бил Константин Казака.
 Църквата е изцяло реставрирана в 2008 г. със средства на българската
държава, на общини и фондации от България и много дарения от
обикновени българи.

В 2010 година в двора на църквата е открит паметник на екзарх Антим

I, поставен от Съюза на тракийските дружества в България. Паметникът е
поставен без разрешение на Вселенската патриаршия и тъй като екзарх
Антим е схизматичен епископ, вселенският патриарх Вартоломей I
Константинополски и одринският митрополит забраняват службите на
български в храма и посещенията на български епископи и свещеници в
двете български църкви в града. В 2015 година патриарх Вартоломей
уведомява Светия синод на Българската православна църква, че не
разрешава посещението на епископ Поликарп Белоградчишки в Одрин до
премахването на паметника. Светият синод отговаря, че няма как да
премахне паметника, тъй като той не е поставен от Българската
православна църква, и че няма да промени титлата на епископ Евлогий
Адрианополски – друг спорен между двете църкви въпрос, но обещава да
не дава повече титли, дублиращи се с тези на други православни църкви.

Свети Георги (Одрин)

 „Свети Георги“ (на турски: Georgi Kilisesi; на гръцки: Ἱερός Ναός
Ἁγίου Μεγαλομάρτυρος Γεωργίου) е българска православна църква,
разположена в североизточната част на град Одрин, в старата българска
махала. Църквата е подчинена на Одринската епархия на Вселенската
патриаршия. Заедно с другата българска църква „Св. св. Константин и
Елена“ са единствените две действащи църкви в епархията.

Местоположение

Храмът е в махалата Барутлук на квартала Кайък, която в миналото е

била българска.

История

Основите на храма са положени на 23 април 1880 година и е изграден

още същата година. Построен е със съдействието на тогавашния валия на
Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II. Реуф паша,
който е близък приятел на управляващия екзархийската Одринска епархия
епископ Синесий Стовийски, дава спорната още от руската окупация
църква „Света Троица“ на гръцката община, но същевременно отпуска 400
лири за построяване на българска църква.

След изселването на българското население от Източна Тракия,

Българската екзархия продължава да поддържа епархията си в Одрин и до
1940 година църквата има български свещеник. След това богослуженията
са извършвани от български свещеници от Цариград. В края на XX век
църквата е поддържана доброволно от одринския българин Филип
Чъкърък. Синът му Александър Чъкърък завършва Духовната семинария и
Духовната академия в София, след което в 2001 година е ръкоположен за
свещеник от митрополит Галактион Старозагорски и в началото на 2003
година патриарх Вартоломей I Константинополски му разрешава да служи
в Одрин.

През 2001 година в България е изготвен проект за реставрацията на

църквата. След получаване на официално разрешение, на 12 септември
2003 година е сключен договор за реставрация с местния архитект Али
Ерол. Ремонтът започва на 1 октомври 2003 година и приключва на 30
април 2004 година като са реставрирани иконостасът, амвонът, владишкият
трон и част от иконите. Обновеният храм е открит тържествено на 9 май
2004 година в присъствието на множество и турски официални лица и
министър-председателя на България Симеон Сакскобургготски.

Описание

Църквата е голяма трикорабна базилика с висок, облицован с дърво

таван. Изградена е на площ от 320 m² в стил, характерен за късното
Българско възраждане.
 На втория етаж на напълно възстановената църква е устроена малка
етнографска сбирка.

Ако се направи класация за една от най-често посещаваните от

българи дестинации отвъд границите ни, то Одрин би бил сред челните
места. И докато поводът на повечето екскурзии до града е вкусната храна и
изгодните цени на продуктите, то аз бих ви предложил една друга
перспектива – да посетите две от българските следи в града. За първата от
тях – църквата „Св. св. Константин и Елена“ вече сме ви разказвали, ред е
да научите и историята на втората от тях – „Св. Георги“.

Ако влизате в града с кола, независимо от вашата причина за

посещение на града, то първото нещо, което ще видите, е табелата –
българска църква „Св. Георги“. Малка, но оживена улица, по която ще
трябва да завиете наляво. В началото дори може да се зачудите дали сте на
прав път. Улицата се трансформира в уличка, колата едва-едва си проправя
път сред просторите с пране и всевъзможните присвоени постройки.
Няколко завоя и вече виждам червеникавата църква. Ако някой ми беше
споменал, че зад жилищните сгради би имало толкова красива и голяма
черква, то би го попитал, дали не се е объркал.

Самата църква неслучайно се намира в североизточната част на града.

Тук преди години е била разположена и българската махала. А всяка
общност се нуждае и от своя храм, в който да се събира. Храмът „Св.
Георги“ е открит през 1880 г. Изграден е за рекордно кратко време.
Основите са положени на 23 април 1880 г., а е официално открит още през
същата година. По това време да се изгради православна църква не е била
най-лесната задача. Местните твърдят, че причината за лесното разрешение
е било близкото приятелство между валията на Одрин Рауф паша и
одринския епископ Синесий Стовийски.
 През годините българското население в района постепенно е
намалявало, но това, което не се е променило е, че винаги се е намирало
български свещеник, който да извършва богослуженията в храма. До 1940
година свещеникът е живял в Одрин, но след геополитическите промени в
този период, то църквата „Св. Георги“ се е поддържала от български
свещеници, живеещи в Цариград. Стигаме и до настоящия век, когато в
най-значимото име за църквата ще се превърне това на Чъкърък. Фамилия
българия от Одрин – бащата Филип започва да подпомага финансово
храма, а синът Александър става и основният свещеник в храма. През
същия период се извършва и най-голямата реконструкция на църквата „Св.
Георги“ – обновени са иконостасът, амвонът, тронът на владиката и не
малка част от иконите.

И до ден днешен църквата „Свети Георги“ е една от двете действащи

православни църкви, които биха били задължителна дестинация за всеки
решил да посети някоя от българските следи, разположени след
преминаването на граничния пункт при Капитан Андреево.