България се присъединява към организацията на 17 май 1958 г.

1.През 1979 г. към списъка на ЮНЕСКО е добавена и Боянската църква

„Св. Николай и св. Панталеймон”. Уникалният храм се намира в
софийския квартал Бояна, в полите на планината Витоша. Построен е в
края на Х и началото на ХІ в. Най-голямата му ценност са няколкото слоя
стенописи от различни периоди ,като най-ценни са тези от XI - XII век.
Могат да се видят уникалните образи на севастократор Калоян и
севастократорица Десислава – символ на красотата на българката през
Средновековието.

2. Той всъщност е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала

близо до днешното село Мадара в Североизточна България, като
доказано е единственият скален релеф в Европа от периода на Ранното
средновековие. Въпреки че са минали повече от 1000 години от
създаването му, върху камъка все още се вижда изображението на
конник с копие, ранен лъв, паднал в краката на коня, и ловно куче.
Точната година на създаването на релефа не е известна и учените не са
постигнали единодушие за личността на изобразения ездач. Детайлите
определят датировката и подкрепят най-признатата теза за прабългарския
произход на релефа, свързваща изображението с хан/кан Тервел (701 – 721
г.). Околните надписи са на гръцки език и съобщават за политически и
културни събития във взаимоотношенията между България и Византия от 705
година през целия период VIII – IX в

3. Включен е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

Той е най-големият манастир в България. Намира се в сърцето на планината. Основан
е през Х в. и през многовековното си съществуване е бил пазител на християнството.
Манастирският комплекс обхваща площ от 8800 кв. м, в него има близо 300
помещения, 100 от които са монашески килии. Рилският манастир е един от
символите на България, не само защото е най-големият манастир в
България, а и защото е символ на съхранената българска вяра през
византийското владичество и османското господство. Създаването му е
свързано с живота на българския светец Иван Рилски, който основа
манастира и остава да живее в него до края на живота си.

4. Комплекса от скални църкви край село Иваново "Св. Архангел Михаил"

се включва в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г. . Той се в границите на
Природен парк "Русенски Лом". Манастирът обединява няколко
комплекса от скални помещения, като шест от храмовете са запазени
стенописи, които разкриват особеностите на българското църковно
изкуство през ХІІІ – ХІV век. По време на Второто българско царство (ХІІ –
ХІV в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен
център, като надписите по стените на килиите дават информация за
важни исторически събития. Забележителни са с това, че за разлика от останалите
запазени скални манастирски комплекси в България, Ивановските скални църкви са с
много добре запазени стенописи, различни стопански помещения, свързани помежду си
посредством разклонена мрежа от църкви, параклиси, килии.
5. Включена е в списъка на ЮНЕСКО през 1983 г. Световната си популярност
паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение
– едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от
ранноелинистическата епоха. Стените на коридора и гробната камера за покрити с
изящни и искрящи цветове и сцени, представящи отделни моменти от земния, военния и
задгробния живот на положените в нея мъж и жена-царят и неговата царица.

6. Несебъре един от най-старите градове в Европа и е разположен на 36

километра североизточно от Бургас. Поради уникалната комбинация от
древна история и възрожденска архитектура той е включен в списъка на
ЮНЕСКО през 1983 г. Археологическият резерват е разположен на
малък полуостров, свързан с другата част на града с тесен провлак. За
вековната история на Стария Несебър свидетелстват множеството
археологически находки, като голяма част от тях могат да бъдат
разгледани в Археологическия музей

7. Свещарската гробница е добавена към Списъка на ЮНЕСКО през 1985 г. Тя се

намира на 8 км северозападно от град Исперих. Гробницата е построена през ІІІ в.
преди Христа и впечатлява със своята архитектура и украса. Определя се като царска
гробница, в която по всяка вероятност според основните изследователи е погребан
гетският владетел Дромихет.
8. Националният парк „Пирин” е включен в листата на ЮНЕСКО през 1983 г. Той опазва
редица природни забележителности, ледникови езера, иглолистни гори и богато
биоразнообразие. В границите на парка има два резервата – Баюви дупки –
Джинджирица и Юлен. Биоразнообразието на национален парк Пирин е представено
от 1315 вида висши растения, над 2000 вида безгръбначни, над 200 вида гръбначни
животни и 159 вида птици.

9. Сребърна е сладководно езеро, разположено край Дунав, на 16 км от Силистра.

Резерватът Сребърна е поддържан биосферен резерват, включен в списъка на ЮНЕСКО
през 1983 г. То обхваща езерото и неговите околности. Намира се на главното
миграционно трасе, през което преминават прелетните птици между Европа и Африка.

10. Той е е биосферен парк по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО

включен в списъка през 2017г. Той е сред най-важните природни центрове за
опазване на биоразнообразието и дивата природа в Европа. Районът на
парка е един от най-важните природни центрове за опазване на
биоразнообразието в Европа, като тук се наблюдава изключително
ландшафтно разнообразие.
11. Нестинарството е един от най-старите български обичаи, който в миналото е бил
практикуван из Беломорска Тракия, а в наши дни само в няколко села в Странджа –
Българи, Кости, Бродилово. Включен е в листа на ЮНЕСКО като нематериално
наследство през 2009г. Танцът се изпълнява върху жарава от боси танцьори , които са в
народни носии и носят окичена с цветя икона на Св. Св. Константин и Елена, смятани за
покровители на нестинарите.
12. “Бистришките баби” е популярна група от фолклорни певици от софийското село
Бистрица. Дамската формация е създадена преди 60 години и представя автентични
шопски песни. Уникалните им гласове, многогласове пеене, характерна мелодика ги
отличава и през 2008 година Бистришките баби са включени в Списъка на шедьоврите на
световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
13. Фестивалът на маскарадните игри “Сурва” в Перник за първи път се провежда през
1966 г. Оттогава досега той е най-авторитетната в България и на Балканите изява на
традиционни народни игри и обичаи с маски. Всяка година на Васильовден (14
януари по стар стил), в селищата на територията на Перник се пресъздава
обичаят, характерен с игрите на маскираните мъже, наречени сурвакари или
кукери , чиито маски трябва да гонят злите сили. Корените на тази автентична
традиция се крият в езическите ритуали, онаследени от далечното минало.
Обичаят започва вечерта на 13 януари, когато кукерите правят големи клади –
вярва се, че огънят, който палят, пречиства, обновява и възражда за нов
живот.

14.Включено е в листа на ЮНЕСКО през 2014г. Чипровските килими са известни

с материалите за изработването им, техните цветове и мотиви. Тъкането на килими
върви ръка за ръка с поверия, предания и ритуали. Преди да започне тъкането на
нов килим, тъкачките казват молитви и отправят пожелания за успех, пеят и
разказват истории, докато работят на стана.