Какво е приятелството?

Нещо, с което храним душата си или утоляваме жаждата си,

или може би нещо, което купуваме с пари? Отговорите са много, но всички те се
свеждат до отделните личности, нрави и обичаи. Защото колкото са различните хората
по света, толкова са различни и приятелставата, които те създават по между си. И така,
търсейки някаква дефиниция на приятелството, то несъмнено трябва да отбележим
сентенцията на немския критик и философ Йохан Георг Хаман, който е казал,
че ,,Приятелството е Божи дар." Според мен приятелството не може да се обясни или
да се обвърже с някакви думи, защото то е вид усещане. Трябва поне веднъж да го
изпиташ, за да придобиеш някаква представа за него. Също така то не е константната
величина - ведньж представлява радост, но не и щастие, друг път страдание, но не и
мъка. Приятелство дори може да се нарече и това, да знаеш, че до себе си имаш
близък човек, който никога няма да откаже да ти подаде ръка, да поговори с теб или
просто да те потупа по рамото и с усмивка на лицето да ти каже: Спокойно, нали съм
тук, нали за това са приятелите"приятелите." Съществуват различни типове
приятелство. Според Аристотел те са три вида. Първото се създава заради радостта от
съвместните удоволствия и най-често то се отнася към младежката възраст. Второто
има за цел практическа полза. То е твърде крехко и се разрушава веднага, щом
взаимната изгода изчезне. И третият вид, най-съвършен от всички, е приятелство
според ценностите и добродетелите. То не е следствие от някакви други причини, а
има за цел самата дружеска общност. За съжаление днес, във времето на сухата
рационалност и господство на личните интереси в отношенията между хората, е много
трудно да се дат такива истински приятелства. И именно заради това в последните
години хората стават все по-отчуждени и поставят на преден план материалното и
личното си благоденствие, а например последна точка от дневния им план е среща със
стар познат, добър приятел.