Йосиф Бродски

НАПЪТСТВЕНО СЛОВО

Дами и господа от випуск 1984-та!

Колкото смели или предпазливи да сте решили да бъдете, в хода на своя живот вие
непременно ще влезете в непосредствен физически допир с онова, което наричаме Зло. В
случая нямам предвид един от реквизитите на готическия роман, а - най-малкото - една
осезаема социална реалност, която не можете да контролирате по никакъв начин.
Никаква степен на добродушие или хитри пресмятания няма да предотвратят тази среща.
Всъщност колкото по-пресметливи и предпазливи сте, толкова по-голяма е вероятността
за тази среща, толкова по-силен - сблъсъкът. Животът е устроен така, че онова, което
наричаме Зло, присъства навсякъде дори само защото е склонно да се представя под
маската на Доброто. Никога няма да го видите да прекрачва прага ви с възгласа:
„Здрасти, аз съм Злото!" Което, разбира се, говори, че по своята природа то е вторично,
но успокоението, произтичащо от подобно наблюдение, губи своята сила поради честото
му повторение.

Тъй че би било разумно да подложите на най-щателна проверка своите понятия за добро,

да прегледате, така да се каже, целия си гардероб, като проверите кои от дрехите ви
могат да станат на някой непознат. Естествено, това може да се превърне в постоянно
занимание и добре ще е, ако e така. Ще се изненадате колко вещи, които сте смятали за
ваши и за добри, могат лесно, без много да се преправят, да станат на врага ви.
Възможно е дори да започнете да се чудите, дали той не е ваш огледален образ, тъй като
най-интересното на злото е, че е нещо съвсем човешко. Меко казано, нищо не може така
лесно да бъде обърнато и носено наопаки, както нечии понятия за социална
справедливост, гражданска съвест, по-добро бъдеще и т. н. В случая един от сигурните
признаци за опасност е броят на хората, които споделят вашите възгледи; не защото
единодушието притежава дарбата да се изражда в еднообразие, а заради вероятността -
присъща на множеството - благородното чувство да се окаже подправено.

Което е още едно доказателство, че най-сигурната защита срещу Злото са крайният

индивидуализъм, оригиналността на мисленето, своеобразието, ако щете, дори
ексцентричността. Сиреч нещо, което не може да бъде подменено, подправено,
имитирано; нещо, с което не би могъл да се справи дори един изпечен мошеник. С други
думи, нещо, което не може да бъде споделено, както и собствената ти кожа, дори с
малцинството. Злото смуче от чуждата достопочтеност. То винаги се стреми към
големите числа, към самонадеяния гранит, иделогическата чистота, обучените армии и
балансираните отчети. Склонността му към такива неща явно се дължи на вродената му
неувереност, но съзнанието ни за това отново е слаба утеха, когато Злото тържествува.

Което и става: в толкова много части на света и вътре в самите нас.

Имайки предвид размерите и енергията му и най-вече умората на онези, които му се

противопоставят, днес Злото може да бъде разглеждано не като етическа категория, а
като физическо явление, което вече не се измер ва в частици, а се нанася на географските
карти. Ето защо причината, поради която ви говоря всичко това, не е, че сте млади,
бодри и че животът пред вас е като чист бял лист. Не, листът е почернял от мръсотия и
човек трудно може да повярва както във вашата способност, така и в желанието ви да го
изчистите. Говоря просто с цел да ви предложа един начин за съпротива, който някой
ден ще ви е от полза; начин, който ще ви помогне да си тръгнете след срещата със Злото
може би по-малко омърсени, ако не непременно по-победоносно от вашите
предшественици. Това, за което говоря, разбира се, е прословутият съвет да си обърнеш
и другата буза.

Предполагам, че по някакъв начин сте запознати с тълкуванията на Лев Толстой,

Махатма Ганди, Мартин Лутър Кинг и мнозина други на този стих от Проповедта върху
планината. С други думи, предполагам, че сте запознати с идеята за ненасилствената или
пасивна съпротива, чийто основен принцип е да отвърнеш на злото с добро, тоест да не
се разплащаш със същата монета, фактът, че светът днес е такъв, какъвто е, показва най-
малкото, че тази идея изобщо не среща всеобщо признание. Причините за нейната
непопуляр-ност са двояки. Първо, за да се задейства тази идея, е нужно известно
демократично равенство. Точно това липсва върху 86 процента от земното кълбо. Второ,
здравият смисъл подсказва на жертвата, че нейната единствена придобивка, когато
обръща и другата си буза и не отвръща със същото, се свежда в най-добрия случай до
една морална победа, тоест до нещо абсолютно нематериално. Естественото нежелание
да изложиш на удар още една част от тялото си е оправдано от опасението, че такова
поведение само подстрекава и усилва Злото; че една морална победа може да породи у
противника чувство за безнаказаност.

2
Съществуват и други, по-сериозни причини за опасения. Ако след първия удар жертвата
не е загубила напълно способността си да разсъждава, тя може да осъзнае, че
обръщането на другата буза значи да се манипулира чувството за вина на нападателя, да
не говорим за кармата му. Самата морална победа може в крайна сметка да се окаже не
чак толкова морална и заради това, че в страданието често има оттенък на нарцисизъм,
но и поради обстоятелството, че прави жертвата по-възвишена, тоест по-добра от нейния
враг. Но колкото и лош да е вашият враг, важното е, че е човек; и макар че сме
неспособни да обичаме другите така, както обичаме себе си, ние все пак знаем: Злото
пуска корени тогава, когато някой започне да мисли, че е по-добър от другите. (Ето защо
преди всичко са ви плеснали по дясната буза.) Така че най-доброто, което можеш да
постигнеш, като си обърнеш и другата буза, е удовлетворението, че ще насочиш
вниманието на врага си към безполезността на постъпката му: „Виж - казва другата
страна, - това, което удряш, е само плът. Това не съм аз. Ти не можеш да смачкаш
душата ми." Бедата в случая е, че врагът може просто да приеме предизвикателството.

Преди двайсет години в двора на един от безбройните затвори в Северна Русия се

разигра следната сцена. В седем часа сутринта вратата на килията се отвори и на прага
застана надзирателят, който се обърна към затворниците с думите: „Граждани,
колективът на надзирателите призовава затворниците на социалистическо съревнование
за насича-не на дървата, струпани в нашия двор." В онези краища на страната няма
парно отопление и милицията облага всички местни дърводобивни предприятия с една
десета от техния добив. По времето, което описвам, дворът на затвора приличаше на
същински склад за дървен материал; височината на купищата дърва беше колкото два-
три етажа и пред тях едноетажният четириъгълник на затвора изглеждаше нищожен.
Налагаше се да се сече, макар че социалистически съревнования от този род бяха
провеждани и преди това. „А какво ще стане, ако откажа?" - попита един от
затворниците. „Ами няма да получиш храна" - отговори надзирателят.

После раздадоха брадви и цепенето започна. И затворниците, и надзирателите работеха

не на шега и до обед всички, особено постоянно недохранваните затворници, се
измориха. Дадоха почивка и хората седнаха да ядат, с изключение на човека, който беше
задал въпроса. Той продължаваше да върти брадвата. Затворниците и надзирателите си
подхвърляха шеги по негов адрес - нещо за евреите, които минават за умни хора, докато
този и т. н. След почивката те подновиха работата си, макар и по-вяло. В четири часа
надзирателите спряха, тъй като дойде краят на смяната им; малко по-късно спряха и

3
затворниците. Човекът продължаваше да върти брадвата. И едните, и другите на няколко
пъти го караха да спре, но той не им обръщаше никакво внима-ние. Сякаш беше
постигнал някакъв ритъм, който не желаеше да наруши - ритъм, който го бе обладал.

Приличаше на автомат. В пет часа, в шест часа... брадвата продължаваше: нагоре -

надолу... Вече и надзирателите, и затворниците го наблюдаваха с интерес и язвителният
израз на лицата им постепенно премина първо в озадаче-ност, а след това в ужас. В
седем и половина човекът спря, прибра се, залитайки, в килията си и заспа. През
остатъка от престоя му в този затвор повече нямаше призиви за социалистическо
съревнование между надзиратели и затворници, макар че купищата дърва непрекъснато
растяха.

Предполагам, че човекът успя да направи това - да цепи дърва дванайсет часа без
прекъсване, - защото по онова време беше съвсем млад - двайсет и четири годишен,
малко по-голям от вас. Но мисля, че е възможно да е имало и друга причина за
поведението му през онзи ден: възможно е младият мъж - точно защото е бил млад - да е
помнел Проповедта върху планината по-добре от Толстой и Ганди. Тъй като Синът
човешки е имал обичая да говори в тристишия, възможно е младият мъж да си е
спомнил, че въпросните стихове не свършват със:

...но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата...

а продължават без интервал и без запетая:

и на тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната

си дреха; и който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

Всъщност тези думи имат твърде малко общо с ненасилието или с пасивната съпротива,
с принципите да се отвръща на злото с добро. Те внушават всичко друго, но не и
пасивност, защото подсказват, че злото може да бъде доведено до абсурд, свеждайки
претенциите му до пределите на собствената ви отстъпчивост, което обезсмисля вредата.
Подобна ситуация поставя жертвата в активната позиция на духовен агресор.
Възможната победа тук не е морална, а екзистенциална. „Другата страна" в случая не
задвижва чувството за вина у неприятеля (което той е напълно способен да потисне), а
довежда чувствата и ума му до осъзнаване на безсмислието на цялото начинание: както е
при всяко масово производство.

4
Позволете да ви напомня, че в случая не става дума за противоборство в честен двубой.
Говорим за ситуации, при които човек от самото начало попада в безнадеждна
зависимост и няма никаква възможност да отвърне на нападението поради сразяващото
превъзходство над него. Тоест става дума за онези мрачни часове в живота на човек,
когато чувството му за морално превъзходство над врага не носи ни най-малка утеха,
когато врагът е отишъл твърде далеч, за да бъде накаран да се почувства засрамен или да
изпита тъга по изоставените скрупули, когато човек има на разположение само
собственото си лице, риза и горна дреха и два крака, които все още биха могли да
извървят една-две мили.

В тази ситуация почти няма място за тактически маневри. Ето защо обръщането на
другата буза трябва да бъде съзнателно, хладнокръвно, преднамерено. Шансовете ти да
спечелиш, колкото и малки да са, зависят изцяло от това, дали знаеш какво вършиш.
Обръщайки бузата си към неприятеля, трябва да си наясно, че това е само началото на
изпитанието, както и да си в състояние да се видиш в цялата последователност на
стиховете от Проповедта върху планината. В противен случай, ако дори един от тях бъде
изваден от контекста, ще бъдеш осакатен.

Да градиш етика върху погрешно цитиран стих, значи да предизвикваш съдбата или да
се превърнеш в духовен буржоа, който се наслаждава на върховния комфорт - комфорта
на собствените убеждения. В противен случай (членуването във филантропични
движения и благотворителни организации е най-малко примамливо) се създава почва за
Злото, забавя се осъзнаването на неговите слабости. Защото Злото, ако ми позволите да
ви напомня, е нещо съвсем човешко.

Етиката, основана на този погрешно цитиран стих, не е променила нищо в Индия от

Ганди насам освен цвета на нейната администрация. На гладния обаче му е все едно кой
е причина за глада му. Възможно е дори той да предпочита виновникът за жалкото му
положение да е бялата раса - така би изглеждало, че социалното зло идва отвън и поради
това е по-приемливо, отколкото страданието, причинявано от свой. Когато е виновен
някой чужд, все още има място за надежда, за илюзии.

По същия начин в Русия след Толстой етиката, основана също на погрешно цитиран
стих, до голяма степен подкопа народната воля за противопоставяне на полицейската
държава. Онова, което последва, е твърде добре известно: шестте десетилетия обръщане
на „другата буза" превърнаха лицето на народа в такава рана, че днес държавата,

5
уморена от насилието, просто плюе в това лице. Както и в лицето на света. С други думи,
ако искате да секуларизирате християнството, ако искате да преведете Христовото
учение на политически език, ще имате нужда от нещо по-добро от съвременните
политически алабализми: ще имате нужда от оригинала - поне в ума ви, ако не е намерил
място в сърцето ви. Като се има предвид, че Той е бил повече Дух Господен, отколкото
добър човек, фатално е да говорим постоянно за Неговата доброта, пренебрегвайки
Неговата метафизика.

Трябва да призная, че изпитвам известно неудобство да говоря за тези неща: защото дали
ще обърнеш или не тази своя „друга буза”, е в края на краищата изключително лична
работа. Срещата е винаги един срещу друг. Винаги става дума за твоята кожа, за твоята
риза и горна дреха, твоите крака трябва да извървят разстоянието. Да съветваш, още
повече да подтикваш някого как да използва това имущество, е ако не напълно
погрешно, най-малкото неприлично. Единственото, което се стремя да направя, е да
излича от умовете ви едно клише, причинило много повече вреда, отколкото полза.
Освен това бих желал да ви внуша идеята, че докато разполагате със своята кожа, риза,
горна дреха и крайници, вие все още не сте победени независимо от неравенството на
силите.

Има обаче и една още по-основателна причина човек да изпитва неудобство при
публичното обсъждане на тези въпроси; не става дума за вашето нежелание да гледате на
себе си като на потенциални жертви. Не, по-скоро става дума за една трезвост, която
кара човек да допусне, че сред вас може да има и потенциални злодеи; а да издаваш
тайните на собствената си отбрана пред потенциалния враг е проява на лоша стратегия.
Това, което може би освобождава човек от обвинението в предателство или, още по-
лошо, в пренасяне на тактическото статукво в бъдещето, е надеждата, че жертвата
винаги ще се окаже по-изобретателна, по-оригинална в своето мислене, по-
предприемчива от злодея. Оттук и шансът, че жертвата ще тържествува.

Уилямс колидж, 1984