3 май 2016 г.

АМЕРИКАНСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 1)
ИРЛАНДСКИ АФОРИЗМИ
(Първа идея за размишление)
КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 2)
НЕМСКИ АФОРИЗМИ
(Втора идея за размишление)
ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
(Лекция 3)
ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Мъдростта на народите.

Като казвам „християнската Мъдрост“ – означава тези, които са напуснали Църквата, които са излезли из
коловозите, които са посветили живота си не на религията, не на Църквата и свещите, а на Бога. Това са светци,
монаси, Оптински старци1 и т.н. – красива Мъдрост. Не дълбока, както гностичната, но вървяща към нея, пак е
дълбока. Следващата лекция – на 7 юни.

АМЕРИКАНСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 1)

Ако искаш да удължиш своя живот, укроти своята трапеза.

Кой е могъщ? Само този, който може да се справи с лошите си навици.
(Тука само ще добавя: ако един човек има лош навик, силен, не му трябват вече врагове: той има враг в себе си.
Той самият е враг на себе си и трябва да обяви война на себе си и да тръгне по Пътя, по който да се освободи.)
Нищо нечестно не може да бъде благодетелно и благотворително.
Аз почитам човека – човека, който е способен да се усмихва в беда и да черпи сили от мъката.
Бдителността е подобна на вòйн.
Обикновеният човек е „музей“ на болестите.
(Спомням си: на едно място Учителя казва, че в Америка толкоз много болести, че вече нямало заглавия, не може
да се измислят – и накрая, нарекли ги болестите „Американичи“ – обща дума.)
Препятствията са тези страшни неща, които виждаш, когато не следваш Свещената си цел.
Цената на Свободата е вечната Бдителност.
Най-добрият късмет е онзи, който сам си направиш.
Ако изпълня дълга си докрай, останалото ще се нареди от само себе си.
Опитът винаги идва от грешките.
Мъдростта е да знаеш на какво да обръщаш внимание.
Никой не може да те въвлече в нещо без твоето съгласие.
Великата Твърдост е Велико Милосърдие.
Най-хубавата музика е биенето на истинското любящо сърце.
Ако ти искаш да се възвисиш, помогни да се възвиси някой друг.
Свободата е големият родител на Добродетелите.
1
Оптински старци – християнски монаси с висок ранг в манастира Оптина пустиня в Русия, представители на т.нар.
старчество, имащо корени в християнския аскетизъм и исихазма (бел.ред.).
1
Властта никога не е приемлива за чистите Души.
(След време, когато говорим за тероризма, ще ви обясня някои тайни на властта. Това е един от най-тежките
паразити в света, който е тръгнал от Атлантида и който е изкривил милиони съзнания. Който попадне там, вече е
все едно какво мисли: дали мисли положително, или приятно – няма значение, той вече е загазил и навлиза в
дълбоки нива на... Но правилно е, защото това е неговият път, който трябва да изстрада – от друга страна – и
някога да се откаже напълно от власт и да разбере, че само Бог има власт.)
Колкото по-малко използваш своята сила, толкова по-голяма ще става тя.
Дори и в доброто действие може да се промъкне лош мотив.
Във всяка епоха свещеникът е бил враждебен към Свободата.
(Скоро ме питаха за този празник, той е огромна трагедия, нали, така нареченият „Великден“ – само ще ви кажа,
без да се впущам в подробности... Само хилядите и милиони животни, които са заклани, само това, без да казвам
другите неща – това е достатъчно да съсипе тези същества, така наречени „хора“ – защото през октомври ще
говорим за животните по Учителя: за нашите малки братя – само това е достатъчно и Учителя казва: „Много строг
е кармичният закон. Всички тези животни заколени ще се превърнат в бацили, микроби и паразити и ще изяждат
човека отвътре“. Но по-нататък ще говорим за тези неща... Така!)
Ако един закон не е справедлив, човек има право да не му се подчини.
Да спориш с глупак е все едно да предписваш лекарство на мъртвец.
Нищо не може да попречи на човек с правилна мисловна нагласа да постигне целта си. Нищо не може да помогне
на човек с грешна мисловна нагласа.
Откривам, че колкото повече работя, толкова повече късмет имам.
Един човек с голям кураж е цяла армия – мнозинство.
Използвай времето си добре, ако искаш да спечелиш свободно време.
Усърдието е майката на добрия късмет.
Мързелът е мъртвото море, което поглъща всички Добродетели.
(Сещам се, на едно място Учителя казва: „Мързелът – това е знак от миналото за преизобилни грехове“. Не просто
грехове, а преизобилни грехове.)
Бог управлява делата на хората, за да ги учи.
Който не е добродетелен, той вече не може да бъде свободен.
Можем да дадем съвет, но не можем да дадем поведение.
Страхувай се от Бога – и враговете ти ще се страхуват от тебе.
Този, който е добър в оправданията, ще се провали.
Много Истина е скрита в тихата увереност.
Няма грешки в живота – има само уроци.
Добродетел, която прескочи една определена граница, се изражда в порок.
(Ако ви е трудно да го разберете, в момента се сещам за примерно: прекалена загриженост. Нормалната
загриженост е добре; стане ли прекалена, нещата отиват на лошо.)
Мързелът и гордостта ще те обложат с по-тежък данък, отколкото царете и правителството.
Онзи, който живее разумно и правилно, е научил достатъчно.
Да вярваш – какво значи това? Да вярваш значи никога да не се безпокоиш. (Много точна мярка! Щом се
тревожиш, за каква вяра говориш? Няма значение дали има причини, дали има голяма трудност: щом се тревожиш,
вярата не е Вяра.)
С голяма дисциплина се решават всички въпроси.

ИРЛАНДСКИ АФОРИЗМИ
(Първа идея за размишление)

Само мълчанието е велико – всичко останало е слабост.

Не казвай „Добър ден“ на Дявола, когато го срещнеш. Може да тръгнат всякакви последствия.
Всеки може да загуби шапката си, когато задуха магичният вятър.
Критикът може да критикува другите, но не може да оправи себе си.
Ако ситуацията е окаяна, полицията може да я направи още по-окаяна.

2
Мълчаливата уста е мелодична.
Мозъкът на глупака преработва разумността в недомислие.
Божиите мелници мелят бавно, но много фино.
Бог е опасен. (Така мисли ирландската мъдрост. Наистина е опасен, защото е строг. А е строг, защото е
справедлив.)
Всякакъв напредък се определя от неразумни хора.
Няма по-искрена любов от тази към храната.
Истината е винаги унищожителна. Религията е винаги забавляваща.
Пази се да не убиеш мисъл, която е нова за теб.
Винаги създаваш онова, към което се стремиш.
Поддържай се чист и ясен, защото ти си прозорецът, през който трябва да видиш света.
Да понесеш собствените си грешки – това е мъката на живота.
Животът не е сложен – ние сме сложните.
Изповедта трябва да ти даде опрощение, а не свещеникът.
Само заблудени хора могат да спорят.
Най-важните събития се разиграват в мозъка и вътре в човека, а не в света.
Това, което ни се струва жестоко изпитание, е прикрита Благодат.
Раната разбира дори и от най-малкото трънче.
Времето е велик разказвач.
Най-доброто средство срещу грижите и стреса е заниманието.
Никой нищо не губи случайно. (Това винаги става с участието на определена сила. Това, изгубеното, принадлежи
на някои от духовете и той си го иска – и накрая си го взима.)
От опит знаем, че хората не научават нищо от опит.
Не можеш да заковеш върху стената излят конфитюр.
Винаги прощавай на враговете си, защото нищо не може да ги ядоса повече.
Да направи глупост – това е задължението на глупака. (Наистина е така: от там ще му дойдат уроците. Той трябва
да го направи.)

КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 2)

Бъди внимателен в своите мисли: те са началото на постъпки.

За да прекосиш този суетен свят, трябва да знаеш Пътя.
Онзи, който се стреми към изгода, винаги се разорява.
С отрицание нищо не можеш да отречеш.
Власт и изгода, блясък и слава – който не се докосва до тях, той остава наистина чист. Но онзи, който се докосва
до тях и не се омърсява, той е два пъти по-чист.
Разцветът и изобилието вещаят упадък и гибел.
Семената на новия живот са скътани в повяхването и смъртта.
Достатъчно е само да се откажеш от съперничеството в света, и никой няма да може да ти съперничи.
Който гледа небето от кладенец, малко вижда.
Когато няма врагове, няма да има и война.
Не се страхувай от тежкия труд, а от леките и празни разговори.
Истинската Тайна се предава покрай Учението.
Когато във волята няма воля, това е истинската воля.
Който постига Пътя на меча, не прилага оръжие, а противникът му сам се погубва.
В Пълнотата на живота няма методи.
(Примерно: много хора питат: „Какво да практикувам? Какво да правя?“. Ако ти имаш Любов към Бога, истинска
– това е всичко. Всичко друго е без значение. Ако нямаш истинска Любов, може и да практикуваш нещо, но то е...
няма голямо значение.)
3
Когато целостта е разсеяна, се появяват методите.
Когато Съкровеното е придобито, има истинско знание.
Ако човек твърдо и неотклонно пази Дао, злото и демоните се отдалечават от него.
Мъдрият е мъдър не защото знае, а защото никога не губи Дао.
Следващите Пътя на Дао са като рибите, хванали се на въдицата. (Няма по-хубаво нещо от това – да се хванеш на
въдицата на Истината.)
Озлобените хора са натрупали в миналото голяма глупост.
Тайните наставления са само за определени хора.
Не аз съм този, който живее, а Животът в мен.
Усещането за освободеност – това е Животът вътре в Дао.
Когато се роди Истинното, тогава човек преминава през Прохода.
Лекото сърце – това е, което се придобива от Великата Пустота. (Тоест – от Безкрая. Това, което е казал и Чуан
Дзъ: „Лекото е винаги вярно“ – Лекотата.)
Да пречистиш сърцето си – това значи краят на света, светът да умре.
Човешката доброта е източникът на много беди и нещастия. (Човешката доброта. Тука само за малко ще обясня.
Шестият Старец казва: „Истината ще порази доброто, защото и доброто, и злото са се провалили пред Истината“.
Но ако човек е Истинен, Истината е вече с него. Истината не е с добрия човек – Истината е с Истинния човек.)
Добрият късмет може да вещае нещастие – което, на свой ред, може да е скрита благословия.
Доброто, което се прави, за да бъде видяно, е фалшиво добро.
Седнал да чака заека да се блъсне в дървото и така да го хване. (Става въпрос за мързеливия човек.)
Съдбата се влияе и от добрите дела.
Човек, който не търпи малките несгоди, никога не може да се развива.
Който е роб на чувствата си, не може да е господар на своята воля.
Бедите идват заради натрупано зло.
Не са важни качествата на човека, а следва ли той Дао (т.е. Истината).
Който не следва Пътя, е останка от миналото.
В Учението е важно осъществяването, а не заучаването.
Онзи, който е ограничен във вижданията си, не може да има чисто сърце.
Който обърне гръб на света, ще се сдобие с яснота на мисълта.
Никой не полива планинските цветя.
Разбери безмълвието насред шума.
Ако водата не се мъти, тя сама ще се избистри.
Желанията и страстите са всякога суета.
Който е лекомислен в постъпките си, ще бъде оплетен в света.
Преданият на Учението отстранява всичко външно – затова той може да съзре Изначалното.
С лошите хора трябва да бъдеш внимателен и строг; с обикновените – мек и строг.
Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.
Щом ти е съдба, ще се срещнеш с Дао; щом не ти е съдба – няма да видиш нито далечното, нито близкото.
Човек никога не е беден, ако може да си позволи да се смее.
Усърдието постига невъзможните неща.

НЕМСКИ АФОРИЗМИ
(Втора идея за размишление)

Науката е организирано знание; Мъдростта е организиран живот.

Никакво изкуство не е да предсказваш бъдещето: трябва да отгатваш настоящето.
Разбират твърде малко тези хора, които разбират само това, което може да се обясни.
Възможността не пази от глупостта.
Винаги практиката създава майстора.

4
Работата, на която си отдаден изцяло – това е солта на живота.
Бог знае на кой какво му трябва. Така Божията Воля пристига навсякъде.
Започни да тъчеш – и Бог ще ти даде конец.
Успехът винаги е бил велик измамник.
Най-страшно биваме превивани и измъчвани от невидими ръце.
Цялата Църква е като надгробен камък: тя прави всичко възможно човекът да не възкръсне.
В съприкосновение с религиозен човек, винаги изпитвам нужда да си измия ръцете.
Накрая човек обича желанията си, а не онова, което е желал.
Допадат ми хората, които не умеят да изживяват мига. Нещата се решават много преди да се случат.
Всички, които са се опитвали да направят света по-добър, са постигнали точно обратното.
(Както знаете, пълно е със „спасители“, „послания“, „благодетели“ – и те ще се увеличават.)
Истинската Вяра никога не се е нуждаела от Църквата. (Може да си бедуин в пустинята, може да си в пещерата,
можеш да си, където и да си: Вярата е нещо в тебе – не в църквата и не в свещите.)
Истинското Познание е спасението и отделянето от света.
Това, което хората наричат „съдба“, са просто техните натрупани стари безумства.
Това, което те възвисява, се намира в тебе.
Това, което не разбирате – то ви принадлежи.
Животът ще покаже на всеки човек какъв е той и какво представлява.
Истината е Богоподобна.
Вярата е Любов към Невидимото. Доверието е връзка с невъзможното.
Нашият страх е източник на храброст за нашите врагове.
Силна победа е Прощението.
Великите Души понасят страданието винаги мълчаливо. (Там няма да чуете оплаквания, стенания и висок говор.
Великите Души страдат мълчаливо.)
Истината не страда от това, че я признават или не я признават.
Доброто слово е повече от подарък. (В Исляма казват: „Доброто слово също е милостиня“.)
Да работиш – казва една немска поговорка – значи да ти е оказана чест.
Животът на човека – това е неговият характер.

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
(Лекция 3)

Бог не предвижда нищо – Той вижда. Ние сме тези, които виждаме със закъснение.
Да знаеш как да обичаш враговете си означава да започнеш да разбираш какво е Бог. (Тука искам само да ви кажа,
че който обича враговете си, той ще научи неща, които ги няма в книгите. Там, ако съумее да види Бог в тях, ще
види неща, за които нито враговете могат да знаят, нито приятелите: там има Тайно знание.)
Човек ще бъде съден и заради своите мълчания. (Точно какво е премълчавал, как го е премълчавал – там също има
съд на вътрешен план.)
Смайващо е, когато Неговата Воля става подобна на нашата воля.
Изкушението не е сляпо същество. То е просветено, но ти не си просветен. (Тука само ще поясня: то идва, за да
израснеш в Бога, да видиш какво избираш: дали избираш Бог, дали ограбваш силата на изкушението, или то те
ограбва. То винаги ще те изпитва, защото Бог иска да станеш близък на Бога и на себе си, а не на други същества.
Така че изкушението е задължително, за да израснеш – ако го разбираш.)
Една благородна Душа никога не изпада в безизходица.
Смирението е стълбата, по която ще се издигнеш до Бога.
Името на този свят е „бягство“. (Този свят е избягал далече от Бог и Истината, затова е в такова положение.)
Прогресът на Душата е в това да правиш от Любов онова, което би правил от дълг.
Ако знаеш да вложиш Бог във всичко, което вършиш, ще съумееш да Го откриеш във всичко, което се случва.
Който не е смирен, той винаги умира по един лош начин. (Тъй като той не може да възприеме правилно Бога и
Висшия свят. Отново виждате колко е важно Смирението!)

5
Щастливи са тези, които са обикнали трудното за обикване.
Не смятай за блажени богатите хора – богатството е опасна пропаст.
Не се страхувай от Ада, а от това да не оскърбиш Бога; защото, ако Бог те отдели от тебе, това ще бъде по-лошо от
Ада. (Тоест – ако Бог те отдели от Себе Си.)
Да говориш за Бога и да не вървиш в Неговия Път – не е ли това предателство?
Оскърбява Бога този, който иска да изследва Неговата най-голяма Дълбочина. (Спомням си, че Мохамед е
забранил на своите верни... Когато проучват Бога – да гледат качествата Му, Милостта Му, красотите Му, но
никога да не проучват Неговата най-Дълбока Същност. Там, още в Древността, Енох е обяснил: Боговете са
пострадали, тъй като са поискали да проучат Центъра Му – и двеста, на които Енох дава имената, са се
сгромолясали страшно. От там тръгва и голямото падение. И всички, които се опитат дълбоко да Го проучат, не
само че няма да постигнат нищо – те ще се отдалечат. Само Той има право да привлича към Себе Си същества и да
ги обучава, но никога напълно не ги обучава в Своята Абсолютна Тайна.)
Пази си езика, за да се просвети и сърцето ти.
Този, който не владее езика си, никога не може да има Добродетели.
Самата Истина подтиква човека да търси Истината.
Който пребивава в Истината, той е Богоугоден.
Истината не е дело на говорещия, а на действащия Бог.
Когато има Любов, никога не са нужни заповеди.
Без Любов, всички добродетели са безполезни.
Има случаи, когато думите са по-полезни от мълчанието. (Трябва да ги знаеш и трябва да ги кажеш. Тогава
мълчанието е неуместно.)
Похотта и страстта са вкореняване в земното.
Който се бои от Бога, Сатана се бои от него. Страхът Божий – това е реалното очистване на човека. (Тука става
въпрос не само да не оскърбиш човек, включително и някакво животно, каквото и да е – нищо да не можеш да
оскърбиш. Да нямаш такова качество!) Страхът Божий е дар Божий. При него Бог ти дарява Себе Си. Ако имаш
страх Божий, тогава Бог действа в тебе и те учи. (Както и преди обяснявах: това е третият страх, Мъдрият страх.
Не човешкият страх, а Мъдрият, разумният страх.)
Предалите се на суетата са уловени от Дявола.
Горко на тези, които се трудят за изправяне на другите, а не работят за изправяне на себе си.
Добро, което се прави за похвала пред човеците, е равно на неправда, равно е на грабеж и на други грехове.
Който е придобил Търпение, той е придобил Упование. Този, у когото няма Търпение, лесно се колебае, не понася
обидите, в послушанието е противоречив.
Търпението е Мир по време на война. Търпението е Тишина във време на буря. Търпението е безопасност всред
клевети и опасности.
(И както и преди съм ви казвал, Учителя казва: „Търпението е силата на Любовта“.)
Будният трябва да знае, че е понесъл изпитанията заедно с Бога, а не от себе си. В нашата невидима борба със
злото, сам Бог участва и сам Той побеждава. Сам Той побеждава злото – а не ние.
Щастието може лесно да прелъсти и да разврати невнимателните хора.
Бедствията са Милост Божия – казват светците и монасите. Бедствията са Милост Божия. Те са възможност за
избавление. Ако Бог поставя хората в бедност, то е заради това – да се изправи нещо в Душата им.
Неразумният човек не получава полза дори от Доброто.
Когато Бог се отделя от нас, злото ни побеждава. Това е Негова Воля.
Мълчанието събира много – многословието разпилява.
Здравето е дар, но този дар невинаги е полезен. (Знаете: един здрав човек може да си направи много тежка карма.
Здравето не пречи на глупостта и неразумните неща да се развиват.)
Болестта не е нещастие, а поучение и Божие посещение. Случва се, че Бог посредством болестта предпазва някои
хора от беда, която не би ги подминала, ако бяха здрави.
(Сещам се за един монах, който много... така, чисто посветен на Бога, отдал си живота, но имал тежка болест.
Много усърдно се молел Бог да го освободи, минали години – никакъв резултат от молитвите му. И в един момент,
той казва: „Благодаря Ти, Господи, разбрах: защото, ако беше ми дал здраве, нямаше да има полза за мене и за
Душата ми“. Ето го Смирението, ето го приемането, ето как действа отдаденият на Бога. Не казва: „Защо не ме
излекуваш?“, а благодари и се смирява. Има болести, на които Господ налага забрана да бъдат излекувани, защото

6
Господ вижда, че болестта е по-нужна за спасението на Душата, отколкото здравето. Хората може да не мислят
така, но казвам: това е без значение!)
Болестите ни въвеждат в Божията Любов – освен ако не сме крайно своеволни.
Смирението всякога е по-дълбоко и превъзхожда поста. (Казвам го към тези, които много постят и мислят, че с
поста е голямото очистване. Трябва да се гони истинското Смирение.)
Ако страданията не облагородяват, тогава те ще се превърнат в двойно зло. Внимавай бедствията и скърбите да не
те откъснат от Бога! Търпението на скърбите е по-високо от добродетелите на човека.
(Тука само малко ще обясня. Ако можеш да изтърпиш една голяма скръб, голяма трудност, голяма тъга, ти
изтърпяваш нещо, много дълбоко натрупано от твоето минало – а щом го изтърпяваш, ти ще го преодолееш.
Затова Търпението е важно.)
Духовният човек живее извън света. Как тогава ще го видиш и как тогава ще го обидиш?

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Когато Бог види, че не желаем земни блага, тогава Той ни позволява да се ползваме от тях – защото тогава ние ги
владеем.
(Значи, както виждате, Бог не е против благата, а против невежеството. Затова има Суфи, които имат цели замъци,
обяснявал съм ви – но те са непривързани. Той знае, че тоз замък не е негов, че той си е на Бога, и той живее в
Бога, а не в замъка. Оня случай, дето ви разказах, за богатия Суфи, дето... Пак ще го кажа, накратко: Отишли
двама-трима ученици при един Суфи да ги учи, но като видели в какъв палат живее и колко е богат, и казали: „Тоз
не може да ни бъде Учител, той живее в разкош!“ и т.н. Отишли при един беден Суфи в една малка къщурка и
казали: „Искаме ти да бъдеш наш Учител, защото другият не може“. Казва: „Грешите! Той е истински Учител – аз
не съм“. Защото непривързаният е непривързан. Както и оня случай, когато един ученик отишъл при богатия Суфи
– мисля, че се казваше Джунаид – и поискал да говорят за Истината и т.н., и Джунаид му казал: „Добре, напускаме
замъка. Напускаме и тръгваме да търсим Истината“. След сто-двеста крачки ученикът казал: „Извинявай, забравих
си чашата за просия, искам да се върна!“. Суфи му казал: „Аз забравих целия замък, ти – една чаша! С тебе няма да
търсим Истината!“. И го оставил. Значи, Суфи е непривързан. Суфи – това е Тайното знание, и думата Суфи
означава Чистота. Това е Тайната традиция на Суфите, Тайното предаване на тези неща. Суфи означава Чистота
– и точно това е Тайното знание. Но пак казвам: не е лесно да се разбере тази дума. Защото Учителя казва: „Това
не е дума от този свят“. Така!)
Бог можеш да Го почетеш само с Духовния си и правилния живот.
Не храни вражда към някой човек, защото молитвата ти винаги ще отслабва.
Победи себе си – и ще победиш Дявола.
Без Любовта, от нито една добродетел няма полза.
Всичко е от Бога. Той допуска да боледуваме – и Той ни е обкръжил с лечебните способи.
Не виното, а порочната воля произвежда пиянството.
Целителното лечение и средствата ни се изпращат от Бога. (Ако Бог не ги изпрати, каквито и лекарства да са,
колкото и да са скъпи и да се наричат „лекуващи“, ако Бог не ги докосне, няма изцеление. Докосне ли ги Бог,
значи Той е позволил. Тогава и елементарна билка, дори и да няма тези лечебни свойства, тя вече ще действа.
Както оня случай с Учителя, когато един ходил при лекари, какви ли не рецепти, и накрая Учителя му казал:
„Вземи там малко зехтин, така, сложи си“. Той даже не можел да повярва – абе казал: „Нямам, Учителю, зехтин“.
„Вземи имамбаялдъ.“ Знаете го какво е. И го излекувал със... Защото няма значение средството, а твоята Вяра и
Любов към Учителя. Учителя може да вложи силата Си във всяко нещо, а когато ти не си готов, каквито и
лекарства да са... Така – между другото...)
Любов, въздържание и молитва – без тях е невъзможно непрестанно да пребиваваш в Бога.
Чистият живот – това е угаждането на Бога. (Значи, всеки може да провери: на хора ли угажда, на някакво
общество ли, на света ли, или на Бога. Истинското угаждане е угаждане на Бога – и това е правилният живот.)
Има мир, по-лош от войната. (Преди време го обясних, само за кратко ще го загатна. Хераклит го казва: „Мирът е
по-лош от войната, защото ражда застой, а застоят ражда демони“. Войната идва да събуди мисълта на човека, да
ги научи как да ценят мира, да влязат правилно в него. И след време, когато го постигнат, войната и мирът няма да
ги развалят; т.е. обикновеният живот, въобще човешкият живот няма да може да развали човека, който е постигнал
правилен опит и истински мир.)
Доброто може да съществува без зло, но злото не може да съществува без Доброто.
7
Никой не може да попречи на Божията помощ: нито хора, нито демони. Пречка може да бъде само човешкото
безверие и самият човек.
Благият Бог оставя демоните да действат за известно време срещу нас, докато си изработим чистите духовни
качества, които са необходими за Небесния Живот. (Спомням си даже, Иван Рилски много пъти се е отчайвал: „Бе
– казва, – Господи, кой ме доведе в таз пустиня: Дяволът ли, Ти ли?“. Пак отчаяние. Това е път, през който се
минава, докато укрепнеш. Така Бог израства, чрез падане във Вярата, падане във волята; но след много падания и с
Любов към Бога – накрая Бог израства правилно в човека.)
Когато вежливостта е светска, тя погубва простотата.
Молете се и не се вълнувайте от сухотата на своите молитви, но чакайте с търпение Бога. Това, което най-много
безпокои демоните, е постоянната молитва. Това е най-голямата тревога за тях. Молитвата е по-висше
творчество от всички видове изкуства и науки. По-висше творчество от всички видове изкуства и науки!
Смирението е самоунищожението на гордостта.
Ако вие, светските хора – казва един монах, – осъзнаете опасностите, всред които живеете, щяхте да се молите
десет пъти повече от нас, монасите.
Ако ти се молиш много, но си осъдителен, ще дойде ден, ще кажеш: „Бог май не чува молитвите ми“.
(Осъдителният човек, критикуващият човек посяга на Великия план на Бога – защото навсякъде действа Бог, в
целия свят. Примерно: да критикуваш Исляма и тероризма значи да критикуваш земетресението и наводнението.
Никаква логика! Бог пак ще действа, защото Той позволява. Той знае къде какво да позволява. В момента на най-
малката критика (не забележка – критика!), ти вече се изпъждаш, твоите молитви стават слаби. Затова трябва да
знаеш кое е критика и кое е забележка.)
Смирението е особен дар Божий, който осмисля живота.
Всяко изкушение изпращай с добри помисли.
Бог винаги знае мярката на твоите сили.
Ако ние се съблазняваме, това означава, че злото не се намира вън от нас: то е вътре в нас.
Дяволът обладава не сила, а злоба. Бог обладава силата.
Човекът на истинската Любов не осъжда враговете си, когато са попаднали в нещастие.
(Тука случката, която ви разказах за един монах, пак ще я повторя.)
„Много се молих Бог да ме изцели, но Той не чу молитвата ми. И аз разбрах, че изцелението няма да е в моя
полза.“
Ако не можем да понесем скръбта, не сме се предали на Божията Воля.
В Смирението е скрита най-висшата Мъдрост.
На когото не е дадено да учи, а той учи, той оскърбява Божията Воля.
Христос се е посветил на Бога, а не на света и на обществото, и затова Той се завръща в Бога.
Единственият начин да бъда сигурен в себе си е да бъда достатъчно сигурен в Тебе, Господи.
Извън Бога всички ние сме повърхностни и враждебни.
Тялото е глухонямо – Душата е чуваща.
Трябва Свободна воля, за да се подчиниш на Бога; иначе не се подчиняваш, а само понасяш.
(Искам да кажа: Свободната воля е дадена да избереш твърдо Бога, съзнателно да се подчиниш и смириш – а не да
понасяш и да мислиш, че имаш правилен избор.)
Хората съумяха да разпънат Словото; сега искат да разпънат и мълчанието Му.
Молитвата е по-важна от нашето дишане.
Ако ти имаш Любов, грехът не би съществувал. (Говорим за истинска Любов, която не е, разбира се, човешка
любов.)
Без страданието Истината не би живяла.
Нищо земно не може да постигне Бога.
Царството Божие е нещо чисто Духовно. Това Духовно Царство се постига само чрез Духа.
Целта на живота е да станеш чист и ясен Дух в себе си. (Ще обясня. Когато човек напълно овладее себе си, той
става Дух.)

АУМ