ПРОРОЧЕСТВАТА НА ТОЛТЕКИТЕ

Дон МИГЕЛ Руис - Мери Керъл Нелсън

други книги
на Дон МИГЕЛ Руис:
Четирите споразумения
Умението да обичаш
Гласът на знанието
Отвъд страха

Събуди се, небето почервенява.

Зазорява се. Златистите фазани пеят, пеперудите прехвърчат.
Той се събуди.Той стана бог.
(от ритуалите на смъртта при Теотихуакан)

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДИСЛОВИЕ.....................................................
МЪДРОСТТА НА ТОЛТЕКИТЕ..........................
Една вселенска същност.............................
Сънуващият ум.............................................
Ние сме светлината.....................................
Опитомяването на човека..........................
ЧЕТИРИТЕ ПРОРОЧЕСТВА НА ТОЛТЕКИТЕ…
Раждане на Шестото Слънце.....................
Бог се събужда...............................................
Интуицията направлява живота ни........
Любовта създава рая на Земята................
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА...........................
РАЗМИШЛЕНИЯ...................................................

Предисловие
Вярвам, че всеки човек, когото срещаме, е потенциален фактор в бъдещето ни. За пръв
път срещнах дон Мигел Руис в началото на 90-те в Санта Фе, Ню Мексико, където той
живееше. Потърсих го, подтиквана от откритието си, че някои творци, лечители и шамани
притежават подобен тип творчески способности. Бях разговаряла с хора, които след
преживени внезапни разтърсващи промени в живота си бяха стигнали до удивителни
прозрения. След това решаваха да изразят по алтруистичен начин своята мъдрост и да я
споделят с другите. Наричах тези хора Творци на духа и пишех книга с това заглавие. Още
щом чух за дон Мигел от събрат художник, знаех, че трябва да разговарям с него.
Когато пристигнах, той се канеше да лекува жена, страдаща от тежка форма на артрит, и
ми позволи да наблюдавам сеанса. Гледах как масажиращите движения, които този дребничък
мургав мъж с бистри кафяви очи извършваше в съвършена концентрация, видимо
въздействаха на състоянието на жената. Тя бе настоявала да се подложи на това лечение,
преди да отпътува за дълго. Развълнува ме явното й облекчение, както и трансът, в който
нейният лечител като че ли бе изпаднал.
След като тя си тръгна, чувствайки се много по-добре, с дон Мигел седнахме да си
поговорим. Той бе имал предчувствие, че ще го посети човек, който ще пише за него - и ето че
аз се появих. За краткия половин час, в който той седеше много близо и държеше ръката ми,

1
дон Мигел явно бе решил, че не съм лош човек. Така започнаха нашите контакти.
Периметърът на неговите занимания се разширяваше и той пътуваше често. Разговорите и
обсъжданията на онова, което бях написала, се извършваха на големи интервали съобразно с
графика му. Тъкмо привършвахме биографичната глава от Творци на духа, когато той ме
попита дали бих написала книга за неговото учение. Съгласих се с условието, че ще бъда
наблюдател, а не ученик. Вярвах, че той предпочита моята обективност. Така посветих
няколко години на учението му и пътувах с него при две от обиколките му на Теотихуакан,
дългата цяла миля Алея на мъртвите, научавайки за целта на пирамидите. След години на
сътрудничество през 1997 година бе публикувана нашата книга
Отвъд страха.
По време на многобройните ми разговори с дон Мигел погълнах значително количество
от знанията на толтеките. Особено ме привлича идеята, че ние хората не само сме изумително
съзидателни, но и с плодотворния си ум и богати емоции всъщност сънуваме този свят - свят,
който е чуден, прекрасен и вдъхновяващ, но същевременно е кошмар, в който се раждат
омразата, болестите, катаклизмите и проявите на жестокост.
Дон Мигел учи, че притежаваме способността да прекратим кошмара, като започнем да
контролираме своя сън. Той вярва, че сме на път да се пробудим в своето съзнание и да
познаем съзидателната си мощ. Неговите пророчества носят надежда. Те поставят бъдещето в
нашите ръце и заменят оправданията на сложните аргументи, академичните разсъждения и
циничния песимизъм с няколко основни предпоставки, които потвърждават съвършенството
на нашето творение. Ние се раждаме с всичко, което ни е нужно, за да сътворим Рая на Земята.
Тези три думи, често повтаряни в разговорите ни, са се запечатали в съзнанието ми.
Припомням си ги, докато върша ежедневните си дела. Дон Мигел подчертава, че не е толкова
важно какво се случва на нас, колкото какво се случва чрез нас. Този урок оправдава
размишленията, които книгата може би ще пробуди във вас. Вярвам, че много читатели ще
бъдат вдъхновени и извисени от Пророчествата на толтеките на дон Мигел и яснотата, с
която той предава тази мъдрост.

За пророчествата
Дон Мигел Руис базира своето учение на основната толтекска представа, че всичко,
което съществува, е едно цяло. Светът е всичко, което възприемаме, и всичко, което не можем
да възприемем. Съществува единствено това живо цяло. Всичко друго, включително
човечеството, е рожба на това велико и удивително живо цяло.
Според съвременната наука всичко на този свят е енергия. Светлината е енергия, а в
основата си всичко е светлина. В толтекската традиция информацията, съдържаща се в
светлината, се нарича безмълвното познание и всички ние сме носители на светлината.
Първоизточникът на цялата информация е в центъра на вселената. В нашата част от вселената
източникът е в центъра на Млечния път, нашата галактика. А тук на Земята източникът на
светлината е Слънцето.
Първата част на тази книга описва аспекти, които ще ни помогнат да разберем
пророчествата. Ще получим знания за анатомията на живото цяло, за това как се създава
реалността и как можем да се издигнем над кошмарния ад на Земята. Втората част е посветена
на самите толтекски пророчества, които, както дон Мигел ни казва, се сбъдват в момента, тъй
като сънят на света се променя.
В центъра надуховното познание и практика на дон Мигел е стремежът му да помогне на
другите да заместят страха с любов. На всички ни е втълпен страх, който се корени в
действителността такава, каквато я възприемаме със сетивата си, поражда болести и войни и
ни отдалечава от радостта, дадена ни по рождение.
На запад живеем с поличбата за неизбежния Армагедон, който чувстваме, че не можем
да предотвратим. Уязвими сме към страха, който е навсякъде. Страхът е причина за кошмара,
завладял планетата ни.

2
 Дон Руис предлага различно и много по-старо пророчество за бъдеще, изцяло сътворено
от нас. Ние притежаваме силата, казва той, да заместим страха с нов сън за Рай на Земята.
Оцеляването на човешката раса зависи от нашето намерение. Можем да фокусираме
намерението си в създаването на изпълненото с жизненост бъдеще, което желаем,
индивидуално и колективно. "Пророчествата на толтеките" се появява в ключов момент за
човешкото съзнание, когато много хора на Земята се пробуждат за своя потенциал. Дон Мигел
Руис е важен за нашето време учител.
Мери Керъл Нелсън, 2003

Аз не уча на нищо. Аз просто припомням на другите онова,

което са забравили, че знаят. Познанието, което нося, не е мое.
То е във всички.
Дон Мигел Руис

МЪДРОСТТА НА ТОЛТЕКИТЕ

Шестото Слънце
На 11 януари 1992 година Шестото Слънце изгря, цветът на слънчевата светлина се
промени, вибрацията на слънчевата светлина се ускори и стана по-нежна, и ние започнахме да
обменяме чрез метаболизма енергия с различно качество. Трудно можем да изследваме тази
нова светлинна енергия в нашите научни лаборатории, тъй като на това ниво все още не
възприемаме светлината като живо цяло. Ограничената наука не може да улови светлината, но
след време ще докажем, че тя е живо биологично цяло с разум и е източникът на нашия разум.
Сега светлината на Шестото Слънце засилва човешката съзидателност, въображение и
интелигентност. Пророчествата на толтеките ще ни помогнат да разберем как тази промяна в
светлината ще повлияе на човечеството и как да се адаптираме към промените, които ще
донесе тази удивителна нова светлина.

ЕДНА ВСЕЛЕНСКА СЪЩНОСТ

Хората са многоизмерни в своето тяло, ум и душа, но по дух ние сме едноизмерни. Като
многоизмерно живо същество всеки от нас възприема индивидуално хиляди неща. Като
едноизмерни в своя дух ние възприемаме колективно хиляди неща едновременно.
На физическо ниво сме открили, че телата ни са изградени от милиарди живи същества,
които наричаме клетки. Всяка клетка е индивид, който можем да извадим от тялото и да
запазим в лабораторията, където той ще продължи да съществува. В същото време тази клетка
ще е все така част от тялото ни. Чернодробната клетка не осъзнава, че е част от едно цяло. Тя
не знае, че заедно с другите клетки на черния дроб, мозъка, сърцето, костите и всички клетки в
цялото тяло тя спомага за образуването на това цялостно живо човешко същество.
Всички хора заедно образуват живо цяло, което е орган на планетата Земя. За Земята
всяко човешко същество е това, което клетката е за човешкото тяло. Клетките постоянно
живеят и умират в тялото ни, както ние хората се раждаме, растем и умираме. Тази постоянна
смяна на човешки същества поддържа човешкия орган на Земята жив. По същия начин в други
времеви измерения този процес на пре-минаване от физически живот към физическа смърт се
извършва из цялата вселена.
Животът на Земята и отвъд нея е разделен на органи. Отделното човешко същество, е
част от органа, наречен човечество. Взети заедно, хората образуват орган на планетата Земя,
който също като човешкото тяло е жив и има свой метаболизъм. В това прекрасно

Битие

3
 живо цяло има много органи - атмосферата, океаните, горите съставляват отделни
органи. Всички животни са орган. И макар рядко да осъзнаваме това, ние хората общуваме с
другите органи по същия начин, по който черният дроб общува със сърцето и с мозъка.
Всяка планета е орган на живото цяло. Заедно Слънцето и всички планети са едно цяло.
Всяка единица, от електрона до галактиката, е отделно цяло, свързано с по-големи цялости.
Планетата Земя е орган от слънчевата система, чийто център е Слънцето, а всички
планети, луни и други спътници обикалят в орбита около него. Слънчевата система също е
едно живо цяло, управлявано от Слънцето, и същевременно е само малка част от гигантското
цяло, което наричаме вселена.
Един атом, чиито електрони се движат в орбита около ядрото му, представлява друга
слънчева система, което прави атомите и слънчевата система аналогични. Тялото ни е
съставено от милиарди атоми, всеки от които е миниатюрна слънчева система. Във вселената
има милиарди звезди, всяка от които е едно живо цяло - но заедно те образуват едно по-
голямо живо цяло.
Толтеките са разбирали тези аналогии и сходства, които са намирали отражение в
различни реалности из цялата вселена.

Кои сме ние? Откъде сме дошли?

Малкото човешко тяло е една брънка от веригата на огромната биологична машина на
вселената. Както атомът в човешкото тяло е в постоянен контакт с мозъка, така тази верига
контактува с всичко друго, което съществува в цялата вселена. Ние сме всичко, което е.
На физическо ниво ние сме всичко, което нашите очи и уши възприемат. Но ние не сме
просто материя. Ние сме и това, което чувстваме - гняв, ревност, тъга, щастие и любов. Тези
емоции в човешкия живот дават доказателство за друго измерение на енергията. Ние наричаме
тези емоции ефирна енергия. Материалната енергия е тази, която може да се долови и докаже
посредством научни методи. Ефирната енергия не може да бъде доказана в границите на
традиционната наука. Не можем да докажем, че омразата и любовта съществуват, но
изпитваме тяхното въздействие. Емоционалната енергия е ефирна енергия.
Енергията е жива, точно както всичко останало, което съществува. Ефирната енергия,
сама по себе си живо цяло, съдържа в себе си нашите емоции - които са живи. Нашето
мислене също е живо. Всички наши мисли и чувства са живи. Те са ние. Умовете ни създават
милиарди емоции и също както клетките създават тялото ни, нашите емоции създават нашия
ум. Умът е изграден от ефирна енергия.
Умът ни се оформя от емоциите. Умът придава емоционален оттенък на всичко, което
възприема. Когато светлина с различна честота попадне върху материални обекти, тя се
отразява в очите ни. Мозъкът превръща тези светлинни образи от материална енергия в
материя и това, което умът създава, ние възприемаме като реалност. Тази реалност всъщност е
сън. Ние сънуваме по двайсет и четири часа на ден независимо дали мозъкът спи, или е
буден.Мозъкът може да променя енергията и в двете посоки. Той има способността да
трансформира материалната енергия в ефирна. Ние създаваме идеи, а идеите са безплътна
енергия. Когато мозъкът превърне безплътната енергия в думи, изречени или написани, ние
проявяваме във физическия свят онова, което сънуваме в ума си. Умът създава въображение, а
въображението сънува. Старите начини на сънуване на реалността ни носят страдание и
емоционална болка. Това важи за всички ни. Ние страдаме, когато се боим, че ще изгубим
това, което сме и което имаме.

Промяната може да започне дори в един единствен ум.

В толтекската традиция ние се стремим да издигнем личната си осъзнатост, като

заменим стария сън на планетата, подтикван от страха, с нов сън за рай на Земята.
Старият сън обаче е на хиляди години и е дълбоко вкоренен в умовете на всички хора. Сънят

4
е живо същество. Той е архангел, дошъл от Слънцето. Старият сън възприема себе си като
истински и се страхува да умре. Той се опитва да защити своето съществуване, като
създава страх в човешкия ум.
Духът ни подтиква да променим съня. Когато навлязохме в Шестото Слънце,
получихме възможността да извършим тази промяна на съня. Това бе повече от
възможност - беше повеля от Слънцето да пристъпим към промяна.

СЪНУВАЩИЯТ ум
Функцията на нашия ум е да сънува по двайсет и четири часа на ден. Будни или заспали,
ние сънуваме с ума, а не с мозъка си. И все пак мозъкът знае, че умът сънува.
Сънят наяве има материална структура. Насън сънят също изглежда, сякаш има
структура. Докато сме будни, умът е под въздействието на енергийни цикли, редуващи се с
промяната на светлината през деня. Този ритъм дава на ума представата за време и
пространство. Когато спим, не възприемаме енергията извън себе си, но умът сънува образи,
включително образ на собственото ни тяло. Насън говорим, виждаме и дори можем далетим.
Когато сънуваме, не забелязваме, че спим.
Има нещо, което осъществява връзката между вътрешния и външния сън. Това нещо е
разсъдъкът. Разсъдъкът е онази част от ума, която се опитва да окачествява и да разбере
всичко. Разсъдъкът иска да каже: Това е истинско, а онова не е. Разсъдъкът ни дава илюзията,
че сънят е истински, поне докато сънят има физическата рамка, която възприемаме като
реалност. Ние не забелязваме, че интерпретираме реалността според съня, в който се
намираме в момента.
Всички хора заедно формират един земен орган, който обаче съществува в измерение,
различно от това на телата ни. Нашите тела са част от физическото измерение, което можем да
докоснем. Умовете ни съществуват в ефирното измерение на мислите и чувствата. Както
мислите и чувствата създават индивидуалния ум, така всички умове заедно създават ума на
планетата Земя - и този ум също сънува.

Сън

Този колективен сън включва в себе си сънищата на семейството, сънищата на

общността, на града, на щата, на държавата, на континента и накрая съня на цялата планета.
На всяко ниво на сънуване съществуват ясно изразени разлики в съня. Например ако
отидем в чужда страна, ще открием, че нейният сън е различен от този на родната ни страна и
е жив. Сънят на Китай е различен от този на Иран. Но в сънищата ни има нещо общо. Хората
страдат навсякъде. Хората водят борба. В своите взаимодействия хората пръскат отрова. Това
е ефирна отрова, не физическа, но тя все пак засяга физическото тяло. Отровите, които
наричаме гняв, омраза, тъга, ревност, плахост, идват от една и съща ефирна енергия, която
контролира съня на планетата - и това е страхът.
Страхът е големият демон, великият дявол в съня на планетата. Нашите взаимодействия
с другите имат за основа страха - на човека от човека, на едно общество от друго, на един
народ от друг. Сънувайки страха, ние се саморазрушаваме. Разрушаваме себе си като
индивиди и като общество.
Където и да отидем, ще открием, че хората имат в ума си съдник и жертва. Всички хора
откриват вина в себе си и в другите. Когато се чувстваме виновни, изпитваме нужда да бъдем
наказани. Когато другите са виновни, изпитваме нужда да накажем тях. Това е функция на
страха.
Жертвата е онази част от ума, която казва: "Нещастният аз! Не съм достатъчно добър. Не
съм достатъчно силен. Не съм достатъчно интелигентен. Как мога да оцелея? Защо да
опитвам? Аз съм просто човек." Така всяка следваща крачка е плашеща. Това е начинът, по
който хората са се научили да сънуват. Това е функция на страха.

5
 Ние живеем в кошмара на ада. Страховете в един човешки ум стават по-големи, когато
бъдат проектирани навън. Обществото ни е група, която сънува страх, неправда и наказание.
Младежите ни се избиват един друг, откриваме омраза във всички части на света. Дори
развлекателният бизнес е пълен с насилие. Кошмарният сън на ада е болест на човешкия ум.
Целият свят е една болница.
Раят е пълната противоположност на ада. Това е място на радост, любов, мир, духовна
връзка и разбиране, без съдник, без жертва. В рая има яснота. Знаем какви сме. Вече не
обвиняваме себе си или другите. Сънят е живо същество. В рая или в ада, ние творим съня, а
сънят твори живота ни. Ние обаче сме свободни да изоставим кошмарния сън и да засънуваме
рая по всяко време.
Сънят на планетата, който всички ние поддържаме, е един и същ. Когато се издигнем и
излезем от съня на планетата и от собствения си сън, разбираме, че онова, което сме
възприемали като истина, не е нищо друго, освен информация в ума, която лесно може да
бъде променена. Ние се съпротивляваме на промяната защото се страхуваме. Страхът
контролира живота ни. Страхът управлява кошмарния сън на ада. Ако можем да погледнем
планетата отстрани, ще видим, че еволюцията на цялата човешка раса прилича на живота на
отделното живо същество, което се ражда, расте, възпроизвежда се и един ден ще се
трансформира.
Процесът на еволюция има определена логика. Живото цяло, съставено от всички хора,
ще претърпи промени по същия начин, както се променя отделният човек.
Пророчествата на толтеките са свързани с промяната на съня, а Шестото Слънце
дойде, за да ускори този процес.

Това, което виждаме, е само светлина, отразяваща се от обектите.

Възприемането е чудо, което показва способността ни да творим външната
реалност. Ние мислим че, възприемаме естествения свят със сетивата си, но всъщност го
създаваме в ума и мозъка си.

Истинската сърцевина на човешкото същество е личен лъч светлина, идващ от

Слънцето. Посредством този лъч всичко, което се случва на човека, се знае от Слънцето.
Всяка промяна в който и да е човек засяга Слънцето, а неговият отклик засяга всички
останали хора. Това е процесът на човешката еволюция.

НИЕ СМЕ СВЕТЛИНАТА

Променянето на съня изисквада се встъпи в светлината, да се освободи светлината, да се
види светлината от много посоки.
Тялото е светлина, но то е плътна форма на светлина. Умът е светлина. Душата е
светлина в различни проявления. Във всяко измерение светлината възприема светлина. Ето
защо можем да възприемаме с очите, но също така с ума, с душата и с духа.
Какво е духът? Аз го наричам намерение. Намерение, дух, Бог... това са имена на една и
съща енергия. За енергията на намерението е характерно това, че може да направи възможна
всяка промяна, всяка трансформация. Бог е намерение. Бог е дух. Бог е Бог. Бог е светлина.
Бог е твоя истински аз. Бог е моя истински аз.
Енергията, или светлината, е първото проявление на намерение, първото проявление на
Бог, на духа. Всичко е живо заради Бог, заради теб. Ти не си твоето тяло. Ти не си клетките на
твоето тяло. Ти не си твоя ум. Ти не си твоята душа. Ти си светлина. Ти си живот. Същността
ти е светлина, а светлината е навсякъде.
Светлината е живо същество. Има милиарди различни вибрации на светлината.
Светлината носи цялата информация за всеки вид живот на планетата Земя. Майката Земя
преобразува информацията в светлината, идваща от бащата Слънце, за да създаде живот. ДНК
във всяка от нашите клетки е лъч от Слънцето, кондензиран в материя от майката Земя.

6
 Информацията, която се пренася в светлината, е известна като безмълвното познание.
Безмълвното познание се складира и

Светлина

предава в ДНК. Така тялото ни съдържа кодовете.

Цялото съществуващо познание е светлина. Светлината е начинът, по който звездите
общуват една с друга, точно както тя е начинът, по който общуват атомите. Всеки човек има
светлинна честота, чрез която е винаги свързан със Слънцето, както реката със Земята. Ако
променим фокуса си, ще можем да видим реката от светлина като нещо плътно, както
виждаме например ръката си. Ако променим своя фокус към по-малко, по-бързо време и
пространство, вече не виждаме ръката като нещо плътно. Вместо това виждаме всички атоми,
всички електрони като енергийно поле, което се движи и не е нещо твърдо. Реката от
светлина, като всяка друга река, тече. Тя е в постоянно движение и промяна.
Всички ние сме свързани с едно и също Слънце. Всичко, което се случи някъде във
вселената, ще бъде узнато от цялата вселена, тъй като връзката в общуването е мигновена. От
нашата материална гледна точка скоростта на светлината е 299 792 км в секунда и за нас това
е възможно най-голямата скорост, но всъщност има качество на светлината, което е хиляди
пъти по-бързо от способността ни да го измерим. Именно това качество позволява
мигновеното установяване на връзка из цялата вселена и към всички органи на вселената.
Това, което виждаме, не е друго, а светлината, отразяваща се от обектите. Отразената
светлина дава на обектите привидна форма. Ние сме се съгласили да приемаме своите
визуални възприятия на реалността като истина, но тази истина е резултат от съгласие или
споразумение, в което ние сме страна. Възприемането е чудо, което показва способността ни
да творим външната реалност. Ние възприемаме естествения свят със сетивата си, но
всъщност го създаваме в ума и мозъка си.
Когато започнем да тълкуваме това, което виждаме, откриваме, че всеки от нас има
различно тълкуване на реалността, тъй като всеки от нас сънува различен сън. Всеки има свой
сън, основан на това, в което се е съгласил да повярва.
Истинската сърцевина на човешкото същество е личен лъч светлина, идващ от Слънцето.
Посредством този лъч всичко, което се случва на човека, се знае от Слънцето. Всяка промяна в
който и да е човек засяга Слънцето, а неговият отклик засяга всички останали хора.
Щом открием своя личен лъч светлина, можем да погледнем от позицията на Слънцето и
да видим цялата човешка раса в едно. Аз помагам на своите ученици да открият този лъч,
свързващ ги със Слънцето. Когато успеят, безмълвното познание навлиза в умовете им, и те
просто знаят,без мисъл или страх. Хората, които могат да правят това, са пророци, посочващи
пътя на другите.

Поискай да изоставиш стария сън на планетата.

Приготви се да напуснеш ада.
Започни да си представяш рая на земята.

Всички ние сме животни, опитомени от други животни - други хора. Опитомили са ни
точно както ние опитомяваме кучетата - чрез награда и наказание. Опитомяваме децата си
по същия начин, по който са опитомявали нас. Страхуваме се, че ще бъдем наказани.
Страхуваме се, че няма да получим награда.

ОПИТОМЯВАНЕТО НА ЧОВЕКА
Представете си хиляда нови компютри, съвсем еднакви, напълно празни, без
информация. Когато вкараме в тях данни, всеки става различен от останалите.
Нашите умове са биологични машини, подобни на компютъра. Във всяко човешко

7
същество има различна информация в зависимост от неговите преживявания. Всеки е научил
нещо специфично от родителите, обществото, училището, религията. Информацията, която
вкарваме в своя компютър, ни казва как да тълкуваме онова, което възприемаме.
Всеки човешки компютър си има име, но името е само споразумение, което сме
сключили. Аз всъщност не съм човешко същество на име Мигел Руис. Ти също не си човешко
същество. Ние просто се съгласяваме, че сме хора. Всичко, което вкарваме в компютъра, е
споразумение. Не е задължително то да е добро или лошо, правилно или грешно. То е просто
информация. В съответствие с тази информация ние възприемаме света и го наричаме
реалност. Тази информация е източникът на нашите ограничения. Ние създаваме образи на
себе си и на всичко останало. После искаме да повярваме в тези образи. Процесът на вкарване
на информацията в компютъра е Опитомяването.
Всички ние сме животни, опитомени от други животни, други хора. Опитомили са ни
точно както ние опитомяваме кучетата - чрез награда и наказание. Опитомяваме децата си по
същия начин, по който са опитомявали нас. Страхуваме се, че ще бъдем наказани. Страхуваме
се, че няма да получим награда. Създаваме свои образи, които имат за цел да се харесат на
другите. Искаме да сме достатъчно

Убеждение

добри да радваме мама и татко, учителите, обществото, църквата и Бог. Поведението ни

се определя от образа, който сме създали за себе си, с всички онези ограничения. За нас е
много важно какви изглеждаме в очите на другите. Своя живот водим според чуждото мнение.
Вместо да радваме себе си, се стремим да радваме всички останали.
Когато бъдем наказани, имаме усещане за несправедливост, което отваря рана в ума ни.
Раната поражда емоционална отрова. В сърцето си чувстваме болката като емоционална, а не
физическа. От тази рана безплътната отрова прониква в ума. Поражда се страх, който започва
да контролира поведението ни. Страх ни е, че ще бъдем наказани, страх ни е още, че няма да
получим награда. Наградата идва под формата на приемане. Опитомяването ни кара да се
борим със себе си, за да заслужим наградата на приемането. Опитомяването добива такава
сила, че вече няма нужда някой друг да ни опитомява - ние сами поемаме тази задача, като се
наказваме и от време на време се награждаваме.
В себеопитомяването участват активно три елемента на ума. Първият е съдникът в ума
ни - той преценява действията ни. Вторият е жертвата - тя получава отсъждането, а
обикновено съдията намира жертвата за виновна. Жертвата изпитва нужда да бъде наказана.
Третият елемент, който участва, е системата от убеждения, на която са ни научили и която
включва правилата за това как да сънуваме живота си. Тази система от убеждения е нещо като
наша конституция или свето писание. Там е всичко, в което сме повярвали, без да го
подлагаме на съмнение, и което сме превърнали в своя истина. Тази система от убеждения аз
наричам Книгата на ада. Можем да затворим тази Книга на ада, като пожелаем да изоставим
стария сън на планетата. Можем да излезем от ада, като започнем да си представяме, че се
намираме в рая на Земята.
Малкото момиче на 11 години скоро ще има първия си цикъл и ще стане жена. В
нейното тяло работи цяла вселена, която включва органите, кръвта, нервите, мозъка и всички
системи, които действат като свързващи между други системи. Когато някои от органите на
тази млада жена претърпят промяна, тази информация става известна на мозъка и той кара
други органи да създадат определени хормони, които завършват цикъла. В основата си
процесът на съзряване се контролира от мозъка.
Процесът на съзряване при жената може да се сравни с процеса на съзряване на
човешката раса като цяло. Можем да кажем, че когато Земята е достигнала зрялост, тя праща
послание към Слънцето. Слънцето откликва и праща своето послание за задействане на
промяна в човечеството. Когато в тялото, ума и душата на някои хора се извършат определени

8
трансформации, Слънцето ще промени качеството на светлината, която излъчва, пращайки
ново послание до човешкия орган на Земята. Тази промяна на свой ред ще накара цялото
човечество да се трансформира. След раждането на Шестото Слънце човечеството най-после е
готово да напусне детството и да съзрее. Готови сме да изоставим опитомяването.
Притежаваме повече яснота. Начинът, по който сънуваме, се променя. Страхът е бил
необходим, за да предизвика развитието на разсъдъка и ума. Разсъдъкът е подготвил ума за
интуицията, една попряка връзка с духа.

Дух

ЧЕТИРИТЕ ПРОРОЧЕСТВА
Според толтекския календар - който е и календар на маите и ацтеките - преди сегашното
Слънце е имало пет други. Пророчествата са предупредили за огромно земетресение в най-
големия град на Мексико Теночтитлан. През 1986 година това земетресение удари Мексико
Сити, днешния Теночтитлан. Древните толтеки са предсказали, че след земетресението ще
има петгодишен период на почивка, след което ще се роди новото Слънце. На 11 януари 1992
година новото Слънце дойде и предизвика голяма промяна във всички хора.

ПЪРВО ПРОРОЧЕСТВО
Раждане на Шестото Слънце
Раждането на Шестото Слънце предизвика еволюция на човечеството. Нашият ум се
променя. Осъзнаваме, че сънуваме и че ние определяме своя сън. Инстинктивно отхвърляме
едно качество на светлината и приемаме друго. Правейки това, ние променяме връзката си със
Слънцето. Няма нужда да полагаме усилия, за да се случи - то вече се случва. Всички
изменения водят началото си от Слънцето, защото то притежава върховен разум. Това е
признато от хората по целия свят. Древните египтяни са боготворели Ра, бога на Слънцето. В
Теотихуакан също са знаели, че Слънцето управлява Земята. Съзнавали са, че на определени
интервали животът на тази планета се променя, когато Слънцето се променя.
Шестото Слънце има различно качество на светлината и трансформира съня на
планетата. То ще промени и човешкия ум, като го накара да осъзнае себе си като светлина,
свързана със Слънцето. Като индивиди ще ускорим собствената си еволюция, ако просто се
отворим за новата светлина, позволим на светлината да потече свободно в нас и станем тези,
които наистина сме.
Появата на Шестото Слънце оказа върху мен лична промяна... Дотогава вярвах, че имам
специална мисия, предопределение, но в мига, в който светлината на новото Слънце проникна,
всичко изчезна. Нямаше мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Вътрешно се чувствах
преизпълнен с радост, покой и любов. Вече нямаше защо да доказвам нещо на себе си или на
другите. Смисълът на работата ми се промени. Вече не чувствах, че имам да дам на другите
нещо специално. Преди това

Раждане

си мислех, че служа на Бога, че той ме е пратил с някаква цел. Това вече не е моя истина.
След този ден виждам света, възприемайки го по друг начин. Виждам го, без да
преценявам. Резултатът е удивителен. Не се тревожа за планетата. Не се тревожа за природата.
Не се тревожа за другите хора, не ме безпокои мисълта за война, природно бедствие или че
някой може да ме застреля. Знам, че каквото и да се случи, то трябва да се случи. Всичко
става, както трябва да стане и моето упование е абсолютно.
Виждам свят на справедливост. Вече сме в свят на справедливост. В това ново състояние
на ума виждам всички кошмари, които сме създали в този свят. Лесно е за разбиране, че
емоционалното и физическото страдание на хората е резултат от това, което сами сме

9
сътворили.
След този ден виждам себе си като двегодишно дете, което не прави друго, освен да
играе и да се забавлява. Когато бях двегодишен, не виждах света на неправдата. Тогава не
знаех, че хората сънуват кошмарен сън.
Истинското блаженство е да знаеш без невинността на детството, че този свят е
справедлив. Не можем да накараме кошмара да изчезне, ако останем невинни като деца.
Трябва да разберем съня на ада, за да можем да се измъкнем от него възможно най-бързо.
Всички учители на Земята се опитват да ни кажат едно и също - в нас има нещо
удивително и ние можем да се свържем с него. Умът е живо същество. Умът приема и
асимилира емоциите, които идват с идеите. Колкото повече учители говорят за безмълвното
познание, толкова повече хора ще възприемат тези представи.
Това е пророчеството за новото човечество. Човешките същества ще узнаят кои са.

Безмълвие

Човек е бог, който сънува, че не е бог.

Предай се. Каквото и да се случва, то се случва, защото така трябва. Нашата задача е
все повече да се наслаждаваме на живота и да изразяваме онова, което е в нас, за да
създадем новото човечество. Ако в нас има омраза, тази омраза споделяме с другите. Ако
сме изпълнени с тъга, споделяме тъгата. Можем да споделим с другите щастието само
когато сме щастливи. Не можем да споделим любовта си, ако първо не обикнем себе си.

ВТОРО ПРОРОЧЕСТВО
Бог се събужда
Пророците са казали, че когато настъпи Шестото Слънце, Бог ще се събуди. Това
означава, че ние сме Бог, който сънува, че не е Бог. Денят, в който сънуващият се пробуди и
стане Бог, е равен на възкресение. Но първо трябва да осъзнаем, че спим. Тогава ще можем да
се събудим.
Въпреки че ще минат поне двеста години, преди този процес на събуждане да завър-ши,
след 1992 година той се ускори и мнозина почувстваха въздействието в живота си. Това е
поколението, което поставя началото на пробуждането, и ти си част от него.
Това, което трябва да направим, е да се редадем. Каквото и да се случва, то се случва,
защото така трябва. Нашата задача е все повече да се наслаждаваме на живота и да изразяваме
онова, което е в нас, за да създадем новото човечество.Ако в нас има омраза, тази омраза
споделяме с другите. Ако сме изпълнени с тъга, споделяме тъгата. Можем да споделим с
другите щастието само когато сме щастливи. Не можем да споделим любовта си, ако първо не
обикнем себе си.
Ние не разбираме защо страдаме. Не осъзнаваме, че имаме избор, но ние ИМАМЕ
избор. Отговорността за стария сън не е изцяло наша, тъй като той е бил тук, когато сме се
родили. Въпреки кошмарния сън ние се опитваме да направим този свят по-добро място за
нашите деца. Сънят на планетата се е развил в хода на вековете, така че той се променя и сега,
като посоката е към нещо

Събуди се

по-добро. Все още обаче сънят е кошмарен, все още е ад.

Задачата ни в този живот е да се избавим от стария сън. Не можем да си позволим да
чакаме новия сън да се развие в безстрашие. Трябва сами да се погрижим, като действаме.
Сънят на планетата няма да се промени без съпротива, както и ние не можем да
променим собствения си сън, без да изпитаме съпротива. Началото на новия сън е вече тук и

10
набира скорост, но старият сън упорито се държи за вината, гнева, съдията и жертвата.
Човешкият модел на духовно израстване е като вътрешна война, в която се сблъскваме със
себе си. Ние сме своят най-суров съдник.
Всеки от нас ще изживее криза на предаването, но после способността ни да обичаме ще
се засили. Тази промяна се случва както в индивида, така и в цялото човечество.
Трябва да очакваме продължителни изкушения. Други хора ще се опитват да ни върнат в
стария сън, като манипулират емоциите ни. Исус ни е показал как да се противопоставяме на
изкушението с любов - без да се опитваме да спрем чувството на гняв, просто му позволяваме
да премине.
Всички пророчески книги описват съпротивата на Съня на планетата в периода на
промяната. Предсказаните ужаси се отнасят за мъчителните тревоги, които страхът от
промяната поражда. През последните петдесет години човешкият род правеше опити да се
самоунищожи от страх, но не успя. Светът на хората беше в хаос, но старият сън е вече
разрушен и съпротивата отслабва.
В "Откровение" Йоан говори за Седемте печата. По негово време писмата са били
запечатвани с восък. Има символика в това, че печатът трябва да бъде счупен, за да се прочете
информацията, съдържаща се вътре. Всеки печат, счупен в книгата на "Откровение", засилва
нашата осъзнатост за измененията, които настъпват на Земята посредством светлината от
Слънцето. Но няма причина да се боим от промените.
Дори ако тялото ни умре в предсказано бедствие, нямаме причина да се страхуваме.
Тялото ни така или иначе ще умре. Смъртта не е нищо друго, освен трансформация. Не
слушай пророците на страха. Не позволявай те да те управляват. Старият сън на планетата ще
се опита да съхрани себе си, като поражда страх.

Духът ни подтиква да променим своя сън и съня на планетата. Когато навлязохме в

Шестото Слънце, то ни даде възможност да направим тази промяна на съня. Това бе не
просто възможност, а повеля от Слънцето да извършим промяната.

Когато осъзнаем, че сме директно свързани със Слънцето, можем да предложим ново
поведение на друг от органите на Земята. Интуицията ни свързва с нашия личен лъч
светлина. Ето защо молитвата е толкова въздействаща, когато очакваме отговор.

ТРЕТО ПРОРОЧЕСТВО
Интуицията направлява живота ни
Частите, които формират цикъла на сънуване на човечеството, са три. В първата част,
вре-мето на най-големия мрак, разсъдъкът контролира съня. Във втория стадий се смесват
разсъдък и интуиция. Това води до бърз период на растеж и трансформация. В последния
стадий се извършва разрушение на стария сън, за да се изгради нов. Днес сме почти към края
на онази част от цикъла, в която има смесване на разсъдък и интуиция
Следващите двеста години ще са време на растеж, когато трансформацията ще се
извършва все по-бързо и по-бързо. След това ще настъпи период на мир, който ще продължи
поне три-четири хиляди години, преди да започне нов цикъл.
Интуицията ще ръководи следващия период. Интуиция значи да се уповаваш. Да знаеш,
без да мислиш, без да се съмняваш. Ето къде се намираме в цикъла. Разсъдъкът, който
управлява фалшивия сън, се е трансформирал в интуиция у онези, които вече са се променили.
Мислим си, че сме най-разумния биологичен вид на Земята, но сме съвсем малка част от
вселенския разум. Идеите, които възприемаме като свои, съществуват още преди да ги
осъзнаем и да си мислим, че ние сме ги "измислили". С напредването си в еволюцията ще
улавяме интуитивно идеите директно оттам, където са складирани в природата.
Когато осъзнаем, че сме директно свързани със Слънцето, можем да предложим ново
поведение на друг от органите на Земята. Това е начинът, по който шаманите контролират

11
 Разсъдък

дъжда. Те не правят това с разсъдък, а с интуиция. Шаманите не могат да установят

връзка посредством разсъдъка, защото разсъдъкът винаги намира причина да не вярва в себе
си. Интуицията ни свързва с нашия личен лъч светлина. Ето защо молитвата е толкова
въздействаща, когато очакваме отговор. Обикновено отговорът на молитвите ни не е онова,
което очаква разсъдъкът.
Когато установим връзка и бъдем свидетели по начина, по който правят това шаманите,
не нашата личност предизвиква промените, а Слънцето. За Слънцето всичко е възможно.
Същото важи за всеки от нас. Не е нужно да очакваме какво ще се случи. Не е нужно да
караме нещо да се случи. Ние отправяме искане, а после ставаме свидетели. Със своя по висш
разум Слънцето ще даде отговора. Как можем да се съмняваме в личната си съдба? Вече няма
място за съмнения.
Знанията са ограничение, препятствие към свободата. Знанията са само описание на
съня, а това, което сънуваме, не е истинско. Така че знанията също не са истински. Въпреки
това знанията изглеждат ценни, защото ги използваме, за да общуваме и да обменяме идеи и
емоции. Проблемът е, че ако сложим всички знания, които сме натрупали, в своя личен
компютър и базираме действията си на тях, самите знания ще ни попречат да отидем отвъд
ограниченията им. Знанията се опитват да убедят разсъдъка, че отиването отвъд е
невъзможно. Трябва да прекосим реката на знанията, за да постигнем интуицията.
Натрупаните знания ни държат настрана от интуицията. Интуицията ни води към
истината. Истината е жива.
В трансформацията, която предстои, определящо значение ще има онова, което е
създадено в ума. В далечното бъдеще тези, които сега наричаме хора, ще живеят в друга част
на вселената. Онези, които останат тук, ще имат нов вид енергия. Не мисля, че хората от това
далечно време ще имат тела като нашите. Вярвам, че те ще живеят в океаните. Днес има два
биологични вида, живеещи в океана, които започват да сънуват като хора. Важността на
пророчествата за нас е, че ние вече се трансформираме. Вече живеем нов сън. Ставаме нови
същества, нови хора.

Любовта е противоположност на страха.

Любовта е огънят, който не унищожава, докато страхът е онзи огън.
който изгаря всичко, до което се докосне.

Любовта на другите може да пробуди нашата любов, но само собствената ни любов

може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази
любов ще трансформира стария сън в нов сън за рай на Земята.

ЧЕТВЪРТО ПРОРОЧЕСТВО
Любовта създава рая на Земята
Любовта поражда най-голямата трансформация в света на хората. В продължение на
хиляди години хората са потискали любовта. Забравили сме какво значи любов.
Когато казваме на някой "Имам нужда от теб", това не е любов. Това е желание за
притежание. Ако изпитваме ревност и искаме да контролираме другия, това не е истинска
любов. Собственическата любов е като всяка друга нужда на човешкото тяло. Представете си,
че не ядете цяла седмица. Ще се чувствате така, сякаш умирате от глад. И ако някой ви даде
малко хляб, ще почувствате: "Имам нужда от този хляб. Обичам този хляб." Влюбването е
нещо подобно.
Когато сме били четиригодишни, емоциналното ни тяло е било изградено от любовта,
която сме улавяли. После са дошли опитомяването и страхът. Страхът е изместил любовта.
Всеки път, щом сме започвали да изразяваме любовта си, нещо в нас я е потискало. Чувствали

12
сме се наранени и сме се изплашили да обичаме. Запазили сме любовта си само за няколко
души. На всички останали казваме "Обичам те, АКО..." Това значи "Ще те обичам, ако ми
позволиш да те контролирам." Тази любов поражда силна зависимост, тя е точно като
наркотика.
Във взаимоотношенията между двама души единият често има повече нужда от любов
от другия и това дава на другия власт. Подобна е връзката между наркотично зависимия и
дилъра. Партньорът, който дава любов, е в позиция да контролира и манипулира

Любов

другия посредством страха. Разбитото сърце е като наркоман, който не може да си

набави дрога. Емоциите в двата случая са еднакви. Много често хората се страхуват да обичат,
защото знаят, че за малкото удоволствие ще платят висока цена.
През последните петдесет години брачните отношения са претърпели такива промени, че
днес бракът е почти унищожен. Тези промени трябваше да се случат като част от процеса на
пречистване и освобождаване на всички емоции и страхове, които съпътстват личните
взаимоотношения. Бракът ще се възроди без нуждата да се контролира другия. Той ще се
основава на уважението. Жената ще има правото да е сто процента себе си. Мъжът ще има
правото да е сто процента себе си.
Когато взаимно уважаваме сънищата си, няма конфликт. Когато не се боим да обичаме,
когато не определяме условия за любовта си, всичко се променя. Днес има недостатъчно
уважение. В мига, в който ти кажа какво да правиш, това означава, че не те уважавам.
Чувството на съжаление към някого показва липса на уважение. Съжалението не е
състрадание. Съжалението към някого събужда твоето собствено самосъжаление. Ако аз те
съжалявам, това означава, че според мен ти не си достатъчно силен или интелигентен, за да се
справиш. Ако ти изпитваш съжаление към мен, ти не ме уважаваш или не смяташ, че съм
достатъчно силен или интелигентен, за да се справя. Състраданието означава да видиш, че
някой е паднал, да му помогнеш да стане, а после да кажеш - да, той може да се справи.
Дори и да виждаме хора в най-окаяно положение, няма защо да ги съжаляваме. Трябва
просто да присъстваме и да ги обичаме. Можем да им помогнем със своето състрадание. Човек
винаги може да избере нов сън.
Хората ще съживят своето чувство на отговорност. От векове се опитваме да избягваме
отговорността, но каквото и да направим, се поражда реакция. Не можем да избегнем "закона
за причината и следствието". Не е нужно да поемаме отговорност за чуждите грешки. Можем
да помогнем и да дадем любов, но не трябва да поемаме отговорност за другите, загдото това
насърчава илюзията им, че избягват отговорността. Това се отнася дори за нашите деца,
съпруг или съпруга, родители, приятели. Ако поемаме техните отговорности, това ги прави
слаби.
Единствената ни отговорност в този живот е да правим себе си щастливи. За това не ни
трябват знания, защото всичко необходимо вече го имаме. Любовта на другите може да
пробуди нашата любов, но само нашата собствена любов може да ни направи щастливи. Тази
любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в новия
сън за рай на Земята.
Най-добрият начин да се възползваме от промяната, която вече действа, е да спрем да й
се противопоставяме. Ние не сме тук за удоволствие на другите. Тук сме, за да радваме себе
си. Когато обединим своето намерение с любовта, можем да правим каквото поискаме. Няма
съмнение, че всеки от нас ще стане човекът, който е трябвало да стане. Всеки от нас.

Изразявай своята красота

Основното в новата реалност е действието. Силата е в действието, не в съня. Чрез
действията си имаш способността да промениш, всичко. Имаш. свободата да избереш, да

13
действаш, в името на трансформацията и да изразяваш, своя личен сън, като твориш,
живот, изпълнен с красота и любов.
Сега, когато започваш, да се пробуждаш за новия сън, попитай себе си: "Доколко
красив е животът ми? Какво е моето намерение ? В каква степен обичам. ? Доколко съм
щастлив ?"
Насърчавам те да бъдеш, върховният творец на своя личен сън и на съня на пла-
нетата. Направи ги възможно най-красиви. Ти си светлината. Ти си любовта. Изразявай
своята красота с любов.

Благодаря ти за това,
че прочете казаното от мен
и че ми позволи да те обичам такъв,
какъвто наистина си -
същество от светлина,
свързано със Слънцето
чрез своя личен лъч слънчева светлина,
същество, което е Бог.
Обичам те. Дон Мигел Руис

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА

Събуждам се
и нищо не е същото.
За първи път
отварям очи -
очите, с които
мислех, че виждам -
и всичко, което
някога познавах като истина,
сега откривам, че е било измислен сън.

Ангелът на живота се яви

и съня ми промени
от драма на страха
във весела комедия.

Удивен, аз питам ангела:

"Мъртъв ли съм?"
"Да - отвръща тя, -
всичките тези години,
макар сърцето ти да биеше,
умът ти спеше в гроба на илюзията,
без да съзнава твоята божественост.

Сега сърцето ти тупти

и тялото е живо,
а умът от ада се пробуди.
По нов начин гледат очите ти
и се дивят на красотата, която те очаква.

Твоето божествено съзнание пробужда цялата любов, която те изпълва. Разсейват се

омразата, страхът,

14
 изчезват упрек и вина.
От душа започваш, да прощаваш.,
със своята божественост едно оставаш…"

С възторжени очи
се взирам в ангела.
Усещам как истината се събужда в мен.
Предавам се с желание,
без никакви условия.
Приемам смирено
смъртта и живота,
от ада се отказвам,
с нови очи
виждам своята вечна любов… да цъфти.

Мигел Анхел Руис

РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Цяло
Когато мозъкът превърне
безплътната енергия в думи,
изречени или написани,
ние проявяваме във физическия свят онова, което сънуваме в ума си.

Сън
Ние сме свободни
да изоставим кошмарния сън
и да засънуваме рая по всяко време.

Дух
Човечеството най-после е готово да напусне детството и да съзрее. Готови сме да
изоставим опитамяването.

Раждане
Започваме да осъзнаваме, че сънуваме и че ние определяме своя сън.
Трябва да осъзнаем, че спим.
Едва тогава ще можем
да се събудим.

Събуди се
Трябва да осъзнаем, че спим.
Едва тогава ще можем да се събудим..

Интуиция
Интуиция значи да се уповаваш.
Да знае, без да мислиш,
без да се съмняваш.

Любов
Когато взаимно уважаваме сънищата си, няма конфликт.

15
 ФОНДАЦИЯ "ШЕСТОТО СЛЪНЦЕ"
Преди хиляди години толтеките са били творци и учени, общество, изследвало
духовната мъдрост и практики във всекидневния живот. Днес тази мъдрост достига до нас
чрез напътствията на дон Мигел Руис, автор на "Четирите споразумения", "Отвъд страха",
„Умението да обичаш," и "Пророчествата на толтеките". Фондация "Шестото Слънце" е
негова официална организация с идеална цел, която споделя това познание в провеждането
на програми като
"Да изживеем мъдростта на четирите споразумения",
"Шестото Слънце" и други групови програми.
Интернет адресът на фондацията е:
www.sixthsunfoundation.org/sixthsunprograms.html

Дон Мигел Руис - нагуал и майстор на намерението - е посветил живота си да

разкрива и споделя с хората от целия свят мъдростта на толтеките. Той дълбоко и
искрено вярва, че съвременният човек притежава голям потенциал и вътрешна сила и е
призван да промени света, да се освободи от оковите на страха и да съгради рая на
земята.
В своите пророчества дон Мигел предсказва бъдещето на човечеството и ролята на
всеки от нас в предстоящите събития.
Първо пророчество: Роди се Шестото Сльнце...
Второ пророчество: Богсе пробуди...
Трето пророчество: Интуицията - основна сила ...
Четвърто пророчество: Раят е на земята.
Според дон Мигел, като същества, живеещи под лъчите на Шестото Слънце, ние
сме достигнали до достатъчно високо ниво на съзнание, за да можем да загърбим страха,
войните, омразата и гнева, и да заживеем в мир, хармония и равнове-сие. В идващите
години все повече и повече хора ще се пробудят и ще тръгнат по пътя на светлината.
Дълбоко в сърцето си всеки от нас предусеща раждането на новия свят, свят на лична
свобода, радост и любов.
Не е случайно, че държите в ръка тази книга - казва дон Мигел, - всеки, който чете
тези редове, ще получи помощ и вдъхновение да се освободи от болката и да прегърне
радостта на пълноценното съществуване".
Промяната може да се роди във всеки един ум.

16