Настя Байрактарова

КРАСОТАТА НА ВСЕЛЕНАТА
ЧРЕЗ ФАНТАСТИЧНИЯ СВЯТ НА
НАУКАТА

ЧАСТ II

/АКВАРИУМ НА ДУХА/

Сборник от научни статии и конференции

2
Предговор

/от Н.Байрактарова/

Човек се ражда на тази земя с копнежа да обича,

да прегърне любовта, приятелството, близостта. Що
се отнася до отношенията между просветлени
същества – свободата и безпристрастната Любов са
смисълът. Но в света на несъвършените /до
момента, в който създанията се просветлят/, не е
толкова лесно да се постигне всичко това.
Както животните живеят в условията на „джунгла“,
конкуренция, опасности, при които трябва да
бъдат бдителни, за да оцелеят, така е и с човека в
„джунглата“ на социума, на суровите условия, при
които творенията се развиват и чрез страдания и
пречистване /освен познание/. И ако човек е
мъдър, е необходимо да бъде внимателен. Да
отчита, че е възможна 1. съвършената и идеалната
2. положителната 3. отрицателната перспектива.
При съвършената – на просветлените и
положителната – при милостивите и добродетелни,
любвеобилни същества, нещата са ясни. Каква би
могла да е отрицателната? Какво показва реалното
наблюдение? Хората са индивидуалности – в
собствените им представи за ограничения свят, в
който живеят с чувството за „отделеност“ и
егоистичната нагласа ги ръководи в света. Дали

3
при отрицателната перспектива, има истинско
съчувствие, разбиране в свят на демони и
конкуренция? Дали действително останалите
същества се радват и ще ви похвалят за
постигнатото в личния живот и професията в
същия този свят? Или страданието на хората се
използва, за да се печели от него? Какво? –
самочувствие – от комплексираните; пари – от
изнудвачите; титли, служби, награди, престиж – от
службогонците; пагубна любов – от болните умове;
имущество – от определени организации;
зарибяване с алкохол и наркотици – от
престъпните среди...неща, чиито корен е измяната
на състраданието и любовта. Същото се отнася и за
доверието, което може да бъде причина за нападки
и уязвимост на тази земя при отрицателната
перспектива /в съвършената перспектива, да
бъдеш отворен към света, е прекрасно чувство и
приятелството и любовта се градят на доверие/.
Отношенията при отрицателната – на взаимна
любов и уважение ли се градят или на взаимно
използване? Защо? Защото това е плодът на
болестта на мозъка – крайният егоцентризъм.
При другата, благородната перспектива –
просветлените, съществата от високите измерения,
са осъзнали, че всички сме единосъщни братя по
природа и успехът на един е успех за всички;
страданието на едно същество – рана за всички.
Там, в онези измерения /и на себе си/, се сбъдват
приятелството, любовта, безсмъртието, жаждата за

4
красота – в окръжението на великолепни същества.
Ето защо е важно от първия до последния миг на
живота – да мислим за просветление, духовна
свобода. Защото нищо не може да се съизмери с
вечна радост, вечна любов, вечна свобода, вечно
блаженство, безсмъртна хубост и непрестанен
извор на чистота. Както и с допира, близостта до
прекрасни същества.
Аз твърдя, че хората, които не образоват децата си
духовно, от първия до последния ден на живота, ги
обричат на гибел – от нищо друго няма нужда на
света /напр. къщи, дрехи, пари, титли, които няма
да ги измъкнат и повдигнат от измерението на
„ада“, а по-скоро ще ги поробят/. Човек преживява
с малко на тази земя – най-важно е да има
вътрешен мир, да избегне страданието и да
чувства вътрешно щастие и свобода.
Хората искат да променят света, а дали има нужда
от промяна или самите ние трябва да изправим
себе си и да пречистим очите си за света?
Ако това е мястото, където хората изживяват
своята съд-ба, значи природата ги е поставила при
точните условия.
Днес крадем, утре сме просяци, днес насилваме –
утре сме жертви на насилие и така докато кръгът
на страданието спре и се осветим до степен на
съвършенство и пълнота, на Божествено
безсмъртие и непреходна Свобода.

5
Най-важно е с кого общуваме и каква информация
допускаме до себе си – Бог, просветлените,
достойните същества – носят наслада и напълнение
в общуването /отвъд празните, некрасиви,
негативни и лишени от мъдрост думи в света/.
В ограничения, непросветелен свят, колко е важна
прозорливостта, умението да наблюдаваш, разумът
да прозреш навреме качествата на съществата
/които се отнасят за несъвършения свят/ зад
маската и да се стремиш да се обкръжаваш с
честността и почтеността. И диктатурите, и злото в
отношенията – винаги са се криели под маската на
„добро“, „любов“, дори на Бог. Човек трябва да бъде
внимателен при всяка стъпка в т.нар. „долина на
тъмните сенки“. Въпреки маските и лъжите в
света, Божествените хора /не по професия/,
чистите души се разпознават и проличават
благородните, милосърдните, честните сърца.
Добродетелните хора – ще крадат ли от вас, ще ви
лъжат ли, ще използват ли тялото ви, ще се отдадат
ли на разврат, ще посегнат ли на душата ви с
обиди, гняв, присвояване на чуждото, магии,
насилие, хули, интриги, клюки, съдене, насмешки,
целящи да унизят, негативизъм, нечистота?
Болните умове ще го направят и ще се радват, ще
се гордеят, че са успели да ви надхитрят, ограбят,
наранят. Науката е установила, че физиологически
– амигдалата им е 70% по-малка от тази на другите
хора. Липсва им емпатия, чувство за разкаяние,

6
съвест, съчувствие към другите същества. Опитът
да изясниш нещата с тях, да ги „удариш на съвест“
с думи обикновено е неуспешен. Думите не им
въздействат. Често в ниско развитите страни, те са
обвързани с престъпните елементи /с черната,
демонична енергия на нечистите сили/ и успяват
да избегнат и закона. Но със сигурност няма да
избегнат възмездието, изплащането на кармата и
греха.
Нека знаем, че каквото и да ни се случи,
независимо, че е и съдба – ще трябва да простим.
Няма друга алтернатива. Всичко е „за наша
сметка“, така че – да бъдем бдителни още от
първата стъпка с кого свързваме душата си, с
каква енергия се идентифицираме, каква
информация попиваме от външния свят. Трябва да
четем, да се учим, усъвършенстваме, за да
познаваме законите на природата и да сме в
хармония с тях. От млади да не се самозалъгваме с
външни неща /пари, външност, талант, титли,
произход, слава/, да наблюдаваме вътрешните
качества и добродетели.
В България хората се избиват, за да придобият
имот /една стая, една ограда.../ – според нивото на
развитие...
Що се касае до страни и народи, които са на
опашката на еволюционното развитие –
бдителността и опазването на вътрешната свобода
са наложителни /колко лесно човек продава

7
свободата си, доверявайки проблемите, грешките
си на другите, сполуките си – привличайки
нападателността и завистта или впускайки се в
безсмислени желания/. В такива държави,
съществата, подвластни на черната енергия /болни
умове, наркомани, алкохолици, крадци, лъжци,
насилници/ – се обединяват много бързо. Дяволът,
нечистите сили ги събират. Неслучайно подобен
колективистичен тип страни, в които не се цени
човешката свобода, неприкосновеното лично
пространство, са преминавали през робства и
диктатури. Манипулацията е възможна именно
сред общества и хора, които не мислят. При които,
ако някой се произнесе зле за някого, всички го
мразят, без да го познават, без да се интересуват от
истината. Така чрез манипулации /в позитивна и
негативна посока/, са установявани авторитарни
режими, които не са нищо друго, освен власт на
демоните /индикация за това е унищожаването на
вярата и духовността/. Демоните са успявали чрез
клевети, лъжи – да погубят праведниците
/благодарение на невежите, не-мислещи хора/. По
същия начин, са били унищожавани психически
интелектуалци, хора със светлина в душата
/притискани от безчестни същества/. Чрез
обединяване на демоничната енергия, чрез която
се обясняват всички извращения /колективните
нападения над личности, народи, колективното
съдене – макар, че само Бог има право да съди,
интригите, клюките, доносите, преследването,

8
ровенето, надничането в живота на хората,
насилието, спъването на талантите поради
завистта – всичко е плод на демоните/. Всички по
веригата, които вършат тези неща, подведени от
другите – аз вярвам в това – изплащат греха. Може
би затова е такова състоянието на света /„За всяка
празна дума ще бъдете съдени“/. Нека повече се
страхуваме да вършим зло, отколкото да сме
нападани от зло.

Когато преодолеем егоизма, навярно ще променим

и представата си за щастие – няма да допуснем да
градим щастието си за сметка на нещастието на
някой друг.

Милосърдието, позитивизмът, свободата,

просветлението, добрите мисли, чувства, думи,
действия – осигуряват добра карма, добър живот,
благословия и мир на света.

Ако човек се замисли мъдро, дори всички хули,

които е изтърпял, всички насилия и посегателства
на черните души, не струват колкото загубата на
любимите, на чистите същества – духовно
извисените, духовните учители, любвеобилните,
милостивите, честните, достойните личности /с
които ни среща животът/. Всичко друго ми се
струва безсмислено на този свят /освен свободата

9
и любовта/. Макар че, животът е безсмъртен и ако
има мъдрост и светлина – човек не трябва да
преживява дори и тези загуби /на най-скъпите и
достойни същества/.

Праведниците, просветлените, не са правили

разлика между съществата на тази земя – от
убиеца до просветления, защото всички са
съвършената Божествена природа, макар че не
осъзнават това. Те са се молили за всички,
обучавали са ги, дарявали са им духовно познание,
докрай са устоявали свободата и съвършената
любов. Издържали са и на последния изпит – дори
когато са били измъчвани – да не проклинат, да
благословят. Преминали са през този труден изпит,
устоявайки това, че са се просветлили напълно. Че
са достигнали степента на Богоподобни същества.
И в Евангелието се казва, че Бог обича всички
еднакво /прави слънцето да изгрява и над
праведни, и над неправедни/. И чака търпеливо,
чрез обучение и изпитания – всички души да
достигнат пространството на вечната,
безсмъртната Светлина.

Мисля си за онези места, на които е унижавана

човешката личност до крайна степен /не е нужно
да ги назовавам, хората знаят кои са най-тежките
съд – би/. Да си представим нагледно фигури от

10
пластелин – те са различни, разнообразни,
оригинални и самобитни, но всичко е пластелин,
всичко е Бог, всичко е една природа. Каквото
мислим, правим, чувстваме, говорим – правим го
на Бог. Вероятно като в огледало, изпитваме
всичко онова, което сме причинили на другите,
докато се научим да даряваме само
съвършенство /свобода/ и безпристрастна Любов.
Да не се въвличаме в негативните енергии на
другите, защото с омразата отравяме „собствената
си вода“ /вж. „Тайни на водата“/, собствената си
душа. Мъдрите са силни, понеже отхвърлят
негативизма, не позволяват да докосне душата им
горчивината на света, недостъпни са за
нараняване, разбирайки законите на природата,
осъзнавайки неутралната си, безгранична природа
– дълбоко в себе си, в същността.
Ако човек вместо да страда и да изпада в
емоционални ями /при сблъсъка с болни неща/,
продължаваше да мисли позитивно, да мечтае, да
твори... – би постигнал много повече в живота си и
по отношение на развитие на личността.
Нека използваме мирното, благодатно време на
този свят, колкото е определено, за да се
просветлим. Защото всеки ден може да е последен
на тази земя.

11
А за славата /човешката/ – мисля, че има две
страни, че привлича и негативизма, завистта,
компромиси със съвестта. Че жаждата за нея е
излишна /по-добре човек да живее обикновено и
скромно на света, да запази първичния си
иделизъм, с който твори, за да изпита чиста
наслада от самия творчески процес/, защото има
изключителни същества, работещи при много
трудни условия, за да просветлят човечеството,
които са били унищожавани, изпълнявайки
мисията си на този свят. Те са истинските герои и
миролюбци, извеждащи ни в пространствата на
една друга Слава и Красота.

Мисля си, Н., че когато отношенията на любов,

мир, разбирателство, симпатия са приключили,
няма нужда от завръщане в една връзка /всяко
връщане е повод на болните умове за планувано
отмъщение и предполага негативна емоция, дори
при опита отношенията да се изяснят/. Връзките,
завръщането към минали неща, е смислено
единствено от позицията на любовта. Нека обичаме
себе си и въпреки своите чувства – да не правим
компромис със себеуважението си. Когато от
самото начало някой проявява арогантност към
нас – да прекратим подобен негативен вид
контакти/ – апелирам любовта да не е сляпа, а
между равнопоставани, умеещи да обичат
същества/. Има жени, които се погубват – жертват

12
цялата си кариера, живота, шансовете, здравето си
– заради любовта...поне да беше към достойни,
верни мъже, които заслужават това! Така че
любовта към себе си е наистина важна.

Земята е място за пречистване, обучение и

изправление до момента, в който се просветлим и
осъзнаем, че всички сме създадени единосъщни, от
един извор и в дълбоката си природа – сме
еднакви, безгранични, безсмъртни същества, но
самобитни, оригинални, неповторими, израз на
разнообразието на природата и престанем да си
вредим. Да се просветлим за това, че трябва да
живеем в разбирателство, мир, милост,
благородство, взаимопомощ, безкористност,
достойнство, чистота.

Мъдрият човек не се вглежда в другите /не ги

съди, обижда, не се намесва в чужди неща и
отношения, за да не изплаща карма – може би
изключение е, когато относно доказано невинен
човек – свидетелства за установяване на
истината/. Той усъвършенства единствено себе си
и носи отговорност за собствените постъпки.
Въздържанието от зло, негативизъм /в мисли,
чувства, думи, действия/, ни спасява от страдание
и лоша карма. Мълчанието е неутрална позиция,
внимание да не нараниш. Излишно е да съдим

13
света, че краде, лъже, убива, развратничи,
проявява насилие, защото всеки индивидуално
изплаща всичко до последната капка в собствената
си съдба. Моето мнение е, че носим отговорност за
всяка обидна дума в света /не само в рамките на
този живот/. Ако това е така, имаме ли право за
добро или зло да се намесваме в чуждата съдба,
щом тя е определена от Бога? Ако някой ни помоли
за помощ, да го нахраним, за съвет /поискано
добро/, може би притежавайки естествения подтик
да бъдем милостиви – ще откликнем и ще проявим
благородство, но колкото по-малко се намесваме по
принцип в чуждата карма, толкова по-добре /може
би изплащаме тази неправомерна намеса – без
разрешението на Бог, който предначертава
съдбите/.

Най-простият духовен пример, който ни е оставен

на земята е да възприемем другия като огледало/
той действително е огледало по природа на
безсмъртната ни, Божествена същност/. И каквото
не искаме да правят на нас – да не го правим с
другите /и обратно – каквото искаме.../. А ако в
огледалото виждаме само Бог или ако си
представим, че всички сме огледала на една
Божественост – отношенията ни, може би ще бъдат
съвършени – ще премахнем всички ограничения
над душите, границите.

14
Иронията на природата, докато човек мисли, че
никой не го вижда когато краде, лъже,
интригантства, насилва, крои планове зад гърба на
хората – а всъщност направеното от нас се знае до
последния детайл – е, че всичко това го върши на
себе си – кодирайки, написвайки /не само в
рамките на живота/ своята собствена съдба, в
която ще изплати всичко „до последния кодрант“.
Онези герои, които са оставали безмълвни и
равнодушни към злото, сякаш познавайки
космическите закони, законите на природата – са
знаели това.

Когато човек се движи към просветлението,

светлината, Силите на Светлината се стремят да го
изтеглят нагоре, а нечистите сили да го дръпнат
надолу. Как? Чрез хората, които са демонизирани,
допуснали са да ги завладее тъмнината. Ако на
всяка крачка сте хулен, обиждан, клеветен,
нападан, си повтаряйте мислено: „Аз съм свободна,
безсмъртна душа, без качества, неограничена
/„неутрална“ по природа/“. „Покаяла съм се за
греховете, навярно Бог ми е простил“. „Бог да
благослови тези, които ме хулят, за да се
просветлят, за да вършат Божествени, достойни
неща в света“. Дънов е бил и физически нападан,
без причина, от демонизирани хора. Отхвърлете с
един замах всичко болно на света /всички случки в
миналото, всички хули/ и не занимавайте ума си с

15
него, няма нужда от тълкуване и от въпроса
„защо?“. Понякога може би Бог ни открива
греховете и изкушенията, колкото и да са грозни и
фрапиращи у дригите души, за да се молим за тях,
осъзнавайки, че всички сме единосъщни същества,
от един извор на тази земя, очаквайки да получат
„белите дрехи“ след изчистването на тъмнината в
своята душа. Може би ще сме по-милостиви към
греха, ако знаем, че има нечисти сили, които
изкушават хората в света, макар че отговорността
я поемат хората, които им се подчиняват /и в
определени моменти „те не знаят какво правят“/ –
наблюдавала съм демонизирани хора, до голяма
степен действията им са аналогични.

Да бъдем бдителни на земята, да общуваме с

високите души /чрез молитва, познание,
възвишена любов и стремеж към благородство/, но
да не мразим нито едно същество на света, защото
всичко е Бог, а Бог заслужава любов – това може
би са разбирали майка Тереза, Даяна и другите
благородни и просветлени същества. Мълчанието,
премълчаването, високата концентрация,
вниманието по отношението на думи, мисли,
действия, молитвата – ни спасява от много грехове
на света.

16
Всички, до момента на изцеление и просветление,
сме болни в различна степен на тази земя. Но аз
твърдя, че в живота има огромна Слава и надежда,
фантастична, вълшебна хубост, неподвластна на
тлен, смърт, време и пространство, великолепни и
достойни, гениални същности, характеризиращи се
с огромна физическа и душевна красота.
Надеждата ще я има винаги, докато съществуват
просветлени същества, докато съществува Бог.
Посвещавам това послание на най-прекрасните и
достойни личности- И. Христос, св. Богородица и
цялото християнско семейство, просветлените от
изток, запад, север и юг, Н., м.л А., Г., Й., СК., С,
С.З, Ч., В./Сиджей/, Г./и Б.Г/, К., О., гениални
художници, поети, музиканти, учени, майка ми,
брат ми и всички същества, благородни и
извисени, духовни благодетели на света.
Бог да ги благослови във всички времена и
пространства, във всички Вселени!

Н.Байрактарова

17
***
СМИСЪЛЪТ НА НАКАЗАНИЯТА

Първият път, когато човек прави грешка, тя се

прощава, но после трябва да се стреми да не я
повтаря – когато почувства върху себе си
плодовете на това, което е направил, това не е
наказание, това е насока правилно за да
възприеме своите задължения, да върви в
хармония със законите на природата.
Трябва да се изправят насилието, тероризмът чрез
духовна просвета. В противен случай, вероятно
колкото души си убил, толкова жертви ще
дадеш /отнася се за личност и страна/.
Защо правителствата да не се състоят от експерти
в различни области, без принадлежност към цвят,
раса, каста, етнос. Те могат да вземат решения
заедно с народа, открито, ползвайки интернет и да
се разпределят средставата от експертните
комисии.
Затворници и психично болни, биха могли да се
променят чрез духовна просвета и да им се помага
да се социализират – чрез изкуство, рисуване на
икони, което ще ги пречисти и посредством труд.
Никой не желае, когато излезе от къщи, да се
хвърлят бомби над главата му – войната е безумие,
съществуват други методи за решаване на
проблеми, първият от които е духовността. Ако
всяка единица се изправи, обществото ще е

18
съвършено. Но не като човек поробва човека чрез
различни ограничени системи, а само от Бог,
Който е безсмъртие и абсолютна свобода. Не е
нужно да има бездомни деца, животни, сираци,
захвърлени в сиропиталища. Те могат да се
разпределят в семейства, когато всеки се погрижи
за едно животно, едно дете – на улицата няма да
има бедстващи хора. Нека се усилва желанието на
хората да си помагат, да се почувстват като едно
цяло, което ще определи следващото ниво, на което
ще се качат обществата.
За болните и инвалидите, могат да се изработят
специални програми, свързани с изкуство и
работа.
Могат да се събират съвместно средства за
болните, за оборудване на жилищата със слънчеви
батерии, което е бъдещето, за отглеждане на
екологична храна и млечни продукти, за духовните
храмове. И единствено да се работи, за да се
напредва, да не се обръща внимание на интригите.
Може би трябва да излезем от двойнствения свят,
за да няма страдание. Понеже положителното е
свързано с отрицателното.

Каква е функцията на страданието? Когато нещо

боли в организма, това е болест, ако не боли –
нямаше да обърнем внимание, точно тази болка ни
помага да разпознаем болестта и да се излекуваме.

19
Ако ние боледуваме от нещо в нашия духовен път
и не усещаме това – ние продължаваме да
боледуваме, да вървим в обратна посока на
изправянето. Трябва да се посочва на човека
грешката с любов, за да може той правилно да се
ориентира. Ако под микроскоп не се видят тези
микроби – недостатъците ще се увеличат милиони
пъти, няма да можем да воюваме с това. Мислим,
че е незначително, а човешката душа умира.
Страданието можем да използваме, за да се
повдигнем над злото. Нужно е да се обсъди
грешката, да се взаимодейства, за да се изправи.
За да има осъзнаване отвътре. Трябва да се работи
с този, който греши, да му се помогне, като на
приятел.

***
ДА ФАНТАЗИРАМЕ БЪДЕЩЕТО

Трябва да се отиде на следващото ниво, там

действа светлината. Всичко, което съществува в
нашия свят за помощ и възстановяване на човека,
е от висшия свят и това става с нашата душа. Аз
се уча, на мен ми въздейства светлината от
абстрактния свят, аз вземам и прилагам в нашия,
духовно усещам. Ние не създаваме, ние просто
разкриваме своя произход, от върха към ниското.
За да се повдигнем до тази степен, до това
състояние на върха. Когато фантазираш, има

20
данни в архива, които са в неподредено състояние.
Фруктуациите са произволни в съня и изваждат
хаотично неща от архива, от нашите вътрешни
данни, от паметта ни. Когато се повдигаме от
ниското към върха, това, което можем да си
представим и да бъдем в него – това е нашето
следващо ниво. Любовта към ближния. Ако искаш
да се издигнеш на следващия етап, въобрази си
максимална любов към цялото човечество. Към
всички, независимо какви са. Да опитаме всичко
да оправдаем заради себе си и да се постараем да
се слеем с всички в едно, абсолютно без всякакви
прегради между хората. Това е следващата стъпка.
Това ще бъде твоето бъдещо духовно състояние.
Страданието е много по-лошо, отколкото това
съединяване с другите. Така или иначе, това ще е
нещото, до което трябва да извървим пътя, искаме
или не. Да обичаме, за да се избавим от
страданието. И така тихичко нашия свят ще влезе
в това пространство. Ако искаш да се избавиш от
страданията, съществува много просто средство.
Притегли висшата светлина, тя ще ти покаже
какво е бъдещото състояние, което е прекрасно. И
то ще те създаде в такъв образ, че да желаеш да се
съединиш с другите. И да видиш колко е
великолепно това. Да бъдеш в състояние на
отдаване на любовта.

21
***
НАЙ- ПРОСТАТА И НАЙ-ЧИСТАТА МЕДИТАЦИЯ
СПОРЕД МЕН Е:
Седнали сме, с изправен гръб и обърнати нагоре
длани. Представяме си или съзерцаваме видео с
течаща вода. Представяме си, че ние сме тази вода
/тоест в нас няма нито една мисъл, качество,
представа, образ, които ще бъдат ограничени, ще
имат начало и край и следователно ще са смъртни,
а ние желаем да се включим в безсмъртието/. В
началото казваме молитвата „Отче наш“ /при
внимание, което не може да се концентрира я
повтаряме непрекъснато/ и след това, при
възникване на всяка ограничена мисъл /или образ,
чувство, представа, човек, проблем/, си казваме
на ум: „Покайвам се, прощавам, прости ми
Господи“ ли по-кратко: „Прощавам, прости ми,
Боже“. Мисля, че по този начин ще е сигурно, че
ще черпим енергия от най-чистия извор – от Бог.
Във всички други случаи не е ясно откъде идва
енергията, чиста ли е или не, с какво се
обединяваме.

***
КРЪГОВРАТЪТ НА ДУШИТЕ

В нашия свят можем да почувстваме това явление

– в годишните времена, времето, пространството.

22
Цялата ни програма – как работим, как усещаме
себе си, как се изразяваме и се съединяваме
помежду си – всичко е построено по програмата.
Има движение във време-пространството. И ни
помага силата, енергията, която всичко напълва,
всичко управлява. Как това се усеща в духовното –
във вид на единно поле, в което съществува
всичко и освен това поле, не съществува нищо? И
ние усещаме едновременно с това поле, с
източника на това поле. С вълните, с кръговете,
които са в него – напълването на духовното
пространство. Нашият свят съществува на
някакъв екран. Ние живеем в това поле, виждаме
това, което се случва в него и едновременно
наблюдаваме проекцията на това поле на малък
екран, на който се проиграва всичко като на
някаква ограничена сцена. И тези две усещания –
дават картината на света, без да си пречат.
В човека започва да се образова
предразположеност към всичко, когато види
цялата картина. Искаме да сме нещо голямо – това
е нашият егоизъм. Трябва да съм обезателно нещо
ярко. Всичко в кръговрата се оценя по своите
духовни качества. Какво конкретно съм извършил,
какви движения за времето на това мое физическо
съществуване. Трябва да се предлагат духовно
такива неща, които могат да тласнат човека
напред, да го увлекат и да му внушат желание сам
да постигне нещата. Не да даваш пример и да
показваш нещо, което ще накара човек да се

23
захване за теб – в нашия свят трудно се регулират
нещата. В духовния – това е невъзможно, защото
съществата са свободни. Но тук може да се
манипулира – можем да изявим своя неизправен
егоизъм и това да бъде във вреда.

***
КАКВО Е ПРИЯТЕЛСТВО

Такива неща като любов, дружба, преданост,

съчувствие, прекрасни подбуди и благи пориви.
Това, което дава сила, благополучие, независимост.
Човек може да властва над всички обстоятелства,
той е свободен да обезпечи себе си с максимален
комфорт. Дружбата, предаността, съчувствието, от
позицията на висшето – това е моята позиция,
нагласа. Ако аз завися от другите, особено при този
негативизъм – това се утвърждава като жизнена
практика и се отдалечавам от свободата. Да се
вдигнем всички при тези чувства, които носят мир
и покой, понеже чувствата ни напълват, поставят
ни в състояние на безопасност. Те ни дават
духовно напълнение, нравствено, душевно, което
не може да се замени с никакви материални неща.
Да се впуснем в нещо реално – реално е това, което
зависи от мен, а не от другите, нещо, което ме
прави свободна.

24
***
АЗ СЪМ СВОЯ ВРАГ

Човек е управляван от егоизма, а трябва да се

научи как той да го управлява. Егоизмът е
граница. Той е обратната страна на Твореца. Ние
сме егоисти и ние сме потърпевшите на егоизма.
Властващи хора, обичащи славата, властта. Тези
проявления на егоизма – властта и чувството на
собствено достойнство, егоистичните напълнения и
наслаждения – Творецът ги изправя просто, като
ни възпитава – показва ни, че не можем да
властваме над другите.
Отнасяйки се към себе си, към своето животинско
начало като към враг, вътре в мен – ние се
приближаваме до духовното.
Огромно стремление към власт, към слава, към
своето аз – този егоизъм постоянно се възбужда в
мен – ако човек не използва егоизма за добро
/просто да обича себе си/, се отдалечава от
светлината. Аз извайвам в себе си друг човек,
освен безсмъртната си природа, временен образ,
какъвто желая. Но човек трябва да се слепи с
другите временни образи така, че да не пречи на
останалите.

***
25
ЧУЖДИ ПЛАНЕТИ. ВСЕЛЕНАТА

Зад пределите на нашето съществуване, има

пространство, наречено вселена.
Планетите, отвъд слънчевата система.
В съзвездието Пегас, се намира газов гигант,
огромен като Юпитер. Върти се около звезда за
приблизително 4 дни – нарича се 51 Пегас 1. Това е
първата планета, открита на орбита около друга
звезда. Тя дава стимул да се търсят планети,
приличащи на нашата. Планети, които се въртят
около звезди, каменни като основа, има в
изобилие, но такива, на които има живот,
приличащ на земята – дали ще се открият?
Гостоприемни за нас, а не планети, на които човек
няма да се осмели да стъпи.
Природата може да създаде такива планети и
видове на тях, които ние не можем да си
представим. Повечето от 200 открити планети, са
враждебни за живота във вида, в който го
познаваме.
Планетата може да бъде разположена много близо
до звездата – и гореща, и много отдалечена от
звездата, хладна. Трети вид планети, са много
разтегнати по своята орбита – на тях може да бъде
и топло, и студено. Не са намерени такива
планети, които са разположени в обитаемата зона
и на които се намира течаща вода и други
благоприятни условия. Въздух, вода, поносима

26
температура – повечето са екстремални планети.
Когато учени започват да търсят около звездите –
откриват други планети. Те излъчват много малко
светлина, даже гигантите. Ако се забележи
планета, трябва да се измери гравитационното й
въздействие върху звездата. Планетите и звездите,
се въртят около общия център на масата. Този
център на масите, се намира между тях. По-
тежкият обект е по-близо до центъра, стремейки се
да запази баланса – както при люлките.
Да вземем слънцето и Юпитер. Слънцето е 1000
пъти по-тежко от Юпитер, Юпитер ще бъде 1000
пъти по-далеч от центъра. В космоса това
означава, че планетата изминава голяма орбита
около центъра. А звездите – много по-малка, ако
тази орбита може да се измери. Планетата и
звездата се въртят около общия център на масата.
Планетата се движи по голяма орбита, а звездата –
по малка. Учените използват колебанията в
светенето на звездите, за да търсят планети.
Дългите вълни се намаляват, когато източникът се
приближава и се увеличават, когато източникът се
отдалечава. Както при един влак – когато се
приближава, чуваме ясно звуците, когато се
отдалечава – слабо. Същото е със светлината,
световите вълни също менят честотата си, щом
източникът се отдалечава или приближава по
отношение на нас. Светлината от приближаващия
се обект е по-синя, а когато се отдалечава – по-

27
червена. Когато световите вълни менят своята
дължина от синия до червения спектър и обратно –
по орбитата, изменението позволява да намерим
планети около звездите.
Търсенето на планети, дава резултат – първо е
открит газов гигант у звездата 51Пегас. Първата,
извън слънчевата система. Името на планетата
съвпада- 51 Пегас В. Прилича на Юпитер, но
обикаля около звездата само за 4 дни. Това
означава, че е много близка до звездата – напр.
100 пъти по-близо от Юпитер. Юпитер е отдалечен
на 780 милиона километра от слънцето, 51 Пегас –
на 8 милиона километра от своята звезда. Ако
беше в слънчевата система, щеше да е по-близо до
слънцето от Меркурий. Наречена е горещия
Юпитер. Според теорията, за образуване на
газообразни планети, са необходими камъни и
млада звезда, обединяващи се в ядро, което
привлича газ. Как се е образувал така близо до
звездата – много тела се сливат и образуват
планета. Планетите се конкурират за
пространство, някои се изхвърлят извън
системата, други се сблъскват със звездата, а трети
остават на орбитата – това е горящият Юпитер.
70 Дева В – се намира 519 светлинни години от
звездата Дева. 10 пъти по-тежка е от Юпитер.
Природата е създала по-големи планети от тези,
които виждаме в слънчевата система. Тя
принадлежи към ексцентричните гиганти и има

28
разтегната орбита. Може да се отдалечава на 100
милиона километра от своята звезда, а се
приближава на 43 милиона километра. Това е
странно, защото ние знаем за въртенето на
планетите в почти кръгла орбита. Първите две
екзопланети – променят представата ни за
планетите – те се въртят по разтеглена орбита.
Оказва се, че кръглата орбита е по-рядка от
разтегнатата. Има повече от 200 наблюдавани
планети. Ефектът на Доплер – подсказва тяхната
маса, но не и размерите на планетата.
Орбитата на планетата трябва да се намира под
такъв ъгъл, че да се види как тя преминава точно
пред звездата – така може да се открие размерът
на планетата. Планета 34, минаваща пред своята
звезда – 34, се е оказала почти два пъти по-голяма
от Юпитер. Най-голямата от всички открити
планети. Планетите се разширяват, може би от
високата температура, която действа на ядрото.
Всичко това става поради газа, който се
разширява, за да заработи „парният котел“.
При екзопланетите, духа вятър с около 10 000 км в
час, нещо, което не се наблюдава в слънчевата
система. HD 189733 b– това е гореща планета,
отдалечена на повече от 60 светлинни години.
Върти се около своята звезда за два дни. Как
можем да определим климата на планети,
отдалечени на трилиони километри от нас. Първо
може да се измери нейната температура. Ако е

29
близо до звездата, тя изпитва силно гравитационно
влияние. Едната й половина изпитва топлината на
звездата, а другата ще е в пълен мрак и е напълно
хладна. Осветената част има температура около
800 градуса по целзий. Има ветрове със скорост
10 000 км. в час. Газовите гиганти се
характеризират със силни ветрове, понеже нямат
твърда повърхност и триене, което да забавя
скоростта. При Сатурн и Юпитер, има 10 пъти по-
бавни ветрове.
Ейч ди 80606 в, газов гигант – неговата орбита е
най-разтегната от всички планети. При земята,
отклонението – разстоянието между земята и
слънцето – е около 6,4 милиона километра. Тя се
приближава 4,8 милиона километра към своята
звезда, после се отдалечава на 125 милиона
километра. Разликата е 120 милиона километра.
Странната орбита, води до странен климат –
температурата се увеличава стотици- стотици
градуси за няколко часа, което довежда до
страшни бури. Има вълни, които се движат със
свръхзвукови скорости. Получава се гигантски
вихър, нещо като червеното петно. Когато се
отдалечи от звездата, става тихо.
Екзотичен обект са неутронните звезди – образуват
се след взрива на свръхнови. Учените намират
планета около пулсар – в съвсем враждебна среда.
По логиката, планета, намираща се там, трябва да
бъде унищожена. Намира се на 11 000 трилиона

30
километра. Пулсарните планети са отделна
категория. Ако повечето планети, се образуват от
газов облак – пулсарните се формират по друг
начин. Те трябва да се образуват след взрива на
свръхнови. Смята се, че част от частиците
оформят диск, а част от тях – планета. Те имат
каменна повърхност, но пулсарът изхвърля
частици от своите полюси, създавайки въртящ се
лъч с огромно излъчване. Радиацията е невероятна
и разрушава моментално тъканите. Пулсарните
планети не могат да се посетят, но са важни в
процеса за образуване на планетите.
При формирането на планетите, гравитацията
събира материала, когато е в достатъчно
количество. Това е прост процес – значи има много
планети, който чакат да бъдат открити.
Gliese 436 b е на 30 светлинни години от нас, в
съзвездие Лъв. Плътността на планетата е 2,1
грама на кубически сантиметър, а плътността на
водата е 1 грам на кубически сантиметър.
Плътността на камъните и земята като цяло –
съставлява около 5 грама на кубичен
сантиметър.Следователно тази планета се състои
от камъни и вода. 20 пъти по- тежка от земята.
Планетата има толкова много вода, че цялата суша
е потопена. На дълбочина, така се съединяват
молекулите, че се образува странен вид вода, може
да се каже лед. Това не е земеподобна планета. Тя
трябва да се разполага в обитаемата зона на

31
звездата /тоест на такова разстояние от звездата,
на което може да има вода в течно състояние/. Ако
земята е много близо до слънцето, океаните ще се
изпарят, ако много се отдалечи, океаните ще
замръзнат. В слънчевата система, обитаемата зона
е между Марс и Венера. За всяка система е
различна според силата на излъчване на звездата.
М джуджета или червени звезди, са необикновени
звезди – при една – Глизе 876 са известни 3
планети, газови гиганти – Глизе 876В, е 6-7 пъти
по-голяма от земята. Тя е в обитаемата зона, тя се
нарича суперземя. Работи се над супертелескоп,
който прави 10 пъти по-добри изображения, за да
се заснемат може би земеподобни планети на
орбитата на други звезди. Въпрос на време е, да се
намери първият двойник на земята, който е в
обитаемата зона.

***
ВСИЧКИ ТАЙНИ НА КОСМОСА

От атома до слънчевата система, от планетите до

глъбините на космоса – едни и същи елементи са
разхвърляни посред звездите в цялата галактика.
Всичко се състои от прости елементи, включително
и ние. Изначално няма материя, пространство,
време, съществува разнообразието на формите.
Вселената расте – от малки частички се образуват
грандиозни форми. Досега тази експанзия

32
продължава. Пространството между галактиките
се увеличава. Времето, пространството и
материята, са пораснали в стотици милиони пъти.
Атомът става с размера на галактика. Вселената е
била толкова гореща, че се е образувала материя,
антиматерия и масивни частици. Материята е
победила антиматерията с една милиардна –
достатъчна, че да се създаде космосът.
Какво представлява колайдерът? – Два пръстена,
движат се частици с противоположни йони, на
пресечния път, почти със скоростта на светлината
– лъчите на йоните се сблъскват и образуват
потоци от субатомни частици.
Съществува плазма на субатомни частици –
кварки и глиони, те са сформирали протони и
неутрони, след охлаждане. Протоните и неутроните
са създали атомно ядро.
Най-разпространените елементи са водород, хелий.
Електроните се въртят в кръгли орбити около
ядрото. Когато те са се сцепили в атома, те повече
не блокирали входа са светоносещите фотони.
Вселената станала прозрачна – започнала ерата на
материята. От водород и хелий са се образували
галактиките. Те формирали гроздове, а те нишки.
Космическото фоново излъчване обхваща цялата
вселена. Първо излъчването е ултравиолетово,
после става мирковълново, после вселената се
охлажда. Станции изучават мировълните от
космоса.

33
Всичко се е създавало милиони години.
Галактиките са се обединили в влакна, нишки, а
между тях пространствата непрекъснато растат.
Когато газът във вселената се нагрее, започва
ядрен синтез. Първото поколение звезди са били
масивни, горещи. Галактиките са образували
големи гроздове, където се пресичат нишки.
Клетъчната структура е образувана от плътните
образования на младата вселена. Милиарди
галактики във вселената, са нейния строителен
материал. Те се държат в групи и образуват
гроздове, обединени са от гравитацията.
Хъбъл наблюдава галактиките. Ярката спирала е
обичайно зрелище. Какво представлява нашата
галактика – Млечен път. В центъра й може да има
черна дупка и около нея – спирален диск с повече
от 200 милиарда звезди. Звездният поток е в
самия център на галактиката. Една от звездите е
слънцето с нейните планети.
Сириус се намира на 8 и половина светлинни
години. От звездите Капелла – светлината ще идва
за 43 години, Кастар 52 – са три двойки звезди на
една орбита. Двойна звезда Мезар и Алпа-59,
двойна звезда Аугол- 95 – също се намират на
огромни разстояния.
Двайсет хиляди светлинни години в ширина и сто
хиляди светлинни години в дължина.
Подобна галактика е М-83. Тя има спирални

34
редове с розови петна. Там изгарят звездите –
когато горят – газът свети. В нашата галактика
това е мъглявината Ореон. Има облаци водород.
Когато центърът на облака се нагрява, става ядрен
синтез и се ражда звезда. Съществуват
забележителни стълбове газ в мирозданието. Има
такива, високи 40 светлинни години и се състоят
от плътни водородни съединения. Светлината
разцепва стълба и от него се виждат звезди, като
капчици. В мъглявина Розетка - млаките звезди
горят в самия център.
Тъмната пелена на Скорпион, е погълната от
новородени звезди. Гроздовете, групите са по-
стари звезди, които светят наоколо.
Плеадите са млади звезди – те не са се освободили
от мъглявостта. Тя е облак, звездите се раждат в
нея – от червени джуджета до супергиганти.
Колкото по-крупна е звездата, по-ненаситна е и по-
малко живее. Слънцето е средна звезда, която
живее 30 милиарда години. В неговото ядро –
ядреният реактор превръща водорода в хелий. При
15 милиона градуса по целзий, се произвежда 40
милиона тона маса всяка секунда. Енергията, с
която свети слънцето. Някога ще свърши
водородът, слънцето ще стане оранжева звезда,
червен гигант. Звездата става стотици пъти по-
голяма и изпуска много газове. Започва да
поглъща планети – Меркурий, Венера и накрая ще
стане червен гигант. После се трансформира в бяло

35
джудже /когато няма водород, хелият се смесва с
въглерод, а той – с неон и магний и щом и те
свършат – с по-тежки вещества/. При 3 милиарда
градуса, когато се смеси с желязо, всичко е
приключено и се получава супернова звезда. Може
да бъде ярка като галактика. Има остатъци след
взрива. Дълбоко в нея се съдържа пулсираща
енергия. Ядрото на супергиганта – става неутронна
звезда-пулсар.
Неутронна звезда, която изпуща вещество –
образува пръстен, материята се сблъсква с
повърхността, формира се супервзрив. Енергията
за 3 часа, е повече от слънцето за стотици години.
В мъглявината Карина, има стотици пъти по-
масивна от слънцето звезда Карина. Тя отделя
вещество и скоро ще бъде свръхнова.
След взрива, неутронната звезда се преобразява в
черна дупка. Свърхновите звезди са източник на
живота на галактиката ни. Ударните им вълни
помагат да се създават звезди като слънцето.
Техните химически елементи, са във всяка планета
и във всеки от нас.
В Чили, най-мощният телескоп е в пустинята.
Състои се от 4 части, под открито небе, за да не му
пречи нищо. Има главно огледало и 32 огледала.
Всички във формата на шестоъгълник. Светлината
от космоса се отразява в главното огледало,
предава се във второто, после назад...до фокусната

36
точка в центъра. Точката на фокуса е като ретина.
Обработва полученото изображение. Управлява се
от компютър.
Хъбъл е свободен от атмосферни въздействия и
изображенията му са идеални. 600 хиляди метра
над земята. Използва енергия с мощни слънчеви
батерии. Изобретена е инфрачервена камера с
голям спектър.
Има телескопи, които притежават главички под
огледалото и те изправят пречупената светлина,
резултат от преминаването през турболентната
атмосфера. Снимките са като тези от космоса.
Светлинни години е разстоянието, което изминава
светлината за 1 година.
Галактиката Андромеда е на 20 и половина
милиона години от нас. Нейната светлина се
добира за 20 и половина милиона години.
Млечният път е 100 000 светлинни години
ширина. За 1 година, светлината изминава 9 и
половина милиона километра.
Сините петна са галактики – спътници на Млечния
път. Големия и малкия Магеланов облак.
Андромеда е най-голямата от цялата група. Има
спирала като Млечния път.
М33 е галактика на 3 милиона светлинни години
от нас. Ем джи си 300 е спирална галактика.
М81 група е на 12 милиона светлинни години. М83

37
е спирална, свързана с М82. Там се раждат потоци
звезди.
Алфакентавър е галактика с ширина от 13-15
милиона светлинни години. В нея е М83
представлява красивата спирала.
М60 е галактика – елипса. Има 50 пъти повече
звезди, отколкото в нашата галактика.

***
Цефеида е пулсираща звезда. Яркостта се променя,
когато тя се свива и разширява. Малките пулсират
бързо, големите – бавно. Правят се измервания на
цефеидите в нашата галактика. Ние определяме
разстоянието до цефеидите, намиращи се по-
далече.
М33 – галактика на триъгълника, е почти 3
милиона светлинни години от нас. Ем джи си 300 е
спирална галактика – 6-8 милиона години, ем джи
си 253 е галактика като сребърна монета. М81е
спирална галактика, 12 милиона години, свързана
с М82, където се раждат потоците от газове.
Съгласно цефеидите, тази галактика Ем джи си
4945 е почти на 13 милиона светлинни години. Тя
се намира зад Алфа Кентавър– най-крупната група
галактики в групата на Центавъра. Тя е от две
сливащи се галактики, ширина от 13 до 15
милиона светлинни години. Малката група Лъв-

38
галактика е на два пъти по- голямо разстояние,
свързана с други галактики. Ем джи си 3198 се
намира на 47 милиона години. М91е пресечена
спирала. Що се отнася до Знаменитите галактики-
елипси – в М60 има 50 пъти повече звезди,
отколкото в нашата галактика. М87 е гигантска
елипса.
Избухване на свръхнова – бялото джудже притегля
вещество от червен гигант – когато джуджето
достигне ¼ от масата на слънцето – ще избухне
взрив.
Гроздът, групата Херкулес е на 100 милиона
светлинни години. Американецът Хъбъл, изучавал
световия почерк на галактиките. В тях има много
цветове. Колкото по-далече е галактиката –
червеният цвят е повече. Това означава, че
вселената се разширява. Космосът се разширява.
Световата гама на галактиките – става все по-
червена. Законът на Хъбал е, че колкото по-
далече е галактиката, толкова повече е червената
гама. По цвета се определя разстоянието. Има
група на 2,2 милиарда светлинни години, има на 5
и на 9 милиарда години същите гроздове, заснети
от Хъбъл. В един участък, телескопът е открил
10 000 галактики, на 13 милиарда светлинни
години. И отдалечеността, и възрастта – се измерва
чрез червената гама.
Рентгенът помага да с заснеме невидимата гама на
излъчването. Космосът през рентген, вижда това,

39
което не може да се види през оптически прибори.
Рентгенът забелязва горящи точки във вселената –
газ около големи черни дупки, стълкновение на
галактики, свръхнови, звездни взривове. При
взрива – с рентгена, може да се види как се движи
газът. С оптичния се вижда галактиката, а
рентгенът показва гигантски взрив. При
галактиката Алфа Центавър – рентгенът показва,
че това са две сливащи се галактики. На рентгена,
при сливащи се галактики, се вижда син поток от
вулканически газ, резултат от взаимодействието.
Видимата, оптическата светлина е вълна, която
виждат очите ни. Тя се дели на 7 цвята на дъгата,
според дължината на вълната. Виолетовата е най-
кратката вълна. Червената – най-дългата.
Оптическата светлина е просто в групата на
видимите излъчвания от електромагнитния
спектър. Виолетово, ултравиолетово излъчване.
Кратките вълни са гама-излъчването. Червени и
инфрачервени, са най-дългите вълни. Това, което
човек вижда, е видимата светлина – нищожна
част от цялата гама.
М51- галактика Вирпул – когато се види с
радиовълни, невидимото става видимо – хладните
облаци син газ, а също и много горещ червен газ.
Почти целият спектър страда от разсейването в
земната атмосфера и се проявява само в космоса.
Радиотелескопите, си служат с голяма антенна
система и се получават отлични

40
радиоизображения. На снимките се виждат
огромни черни дупки в центъра на всяка
галактика. Наблюдават се останките от звездите
след взрива, плътното ядро-пулсар – в центъра на
радиовълната. С оптическият телескоп, се вижда
тиха група галактики, но радиотелескопът говори
за друго – те са свързани и теглят вещество една от
друга.
При видима светлина, М84 е проста галактика, но
радиовълните показват огромна черна дупка. Ем
джи си 1316 е галактика-елипса – радиовълните
показват огромни облаци газ – червен и син, от
всички страни. За инфрачервена астрономия, е
създаден Spitzer Space Telescope – най-хладният
телескоп, охладен от минус 270 градуса.
Инфрачервената астрономия изучава плътните
облаци в хладния космос – виждат се планетарните
дискове около звездата, новите звезди, газа около
тях, тъмните облаци, чрез различни инфрачервени
лъчи – облаците се оказват прозрачни – това е
свръхзвуков газ, излизащ от ембриона-звезда. В
инфрачервеното излъчване, се вижда раждането
на звезди. Когато се комбинират 3 инфрачервени
лъча – се наблюдават спиралите около звездите.
Апаратът Галекс, изучава космоса утравиолетово –
при Алфакентавър, Галекс е уловил раждането на
млади звезди, които не се виждат оптически.
Същото се наблюдава и в Андромеда.
Чандър и рентгенов телескоп – улавят раждащи се

41
неутронн звезди при галактика М82. Знаменитите
пресечени глактики-антени – това са потоци нови
звезди. На рентгенът се вижда повече –
взривяване на неутронни звезди, черни дупки и
газове при температура 100 милиона градуса.
Черната дупка в тази галактика – Персей А – е
бялото петно в центъра – това е веществото, което
напуска в средата на черната дупка. Чрез гама-
лъчите, ние виждаме най- силните взривове във
вселената.
Причината за взривове на гама-лъчи, са
свръхновите звезди. Огромни супергиганти,
останали без гориво. Ядрото става черна дупка,
мощни потоци се стремят да минат през диска.
Получава се взрив при гама-лъчите. Избухването е
ярко, като трилион слънца – то е видно само чрез
гама-лъчите. Най-дългите лъчи в енерго-
магнетическия спектър.
Черните дупки и тъмната материя – при
звездите има бинарна система. Син супергигант и
неговия хладен компаньон – черна дупка. А от
синия гигиант – постоянно се изтегля газ. Нищо не
може да избяга от черната дупка, даже светлината.
Всичко, което се намира наблизо, също ще бъде
захванато. Големи звезди могат да пораждат черни
дупки. С възрастта, когато се свърши водородът,
ядрото в центъра пуска все по-тежки елементи и
щом нищо не остане – ядрото става плътно желязо
и се взривява. Резултатът е, че външните слоеве се

42
разнасят навсякъде, а ядрото се свива още по-
силно. Сред взрива, всички останки от звездата
стават черна дупка.
Да се види черна дупка е трудно, освен ако е в
близка бинарна система. Тогава може да се
наблюдава как струйки газ се стремят към черната
дупка под определен ъгъл. По спиралата,
движението на компонентите по орбитата – ни
помага да видим черната дупка.
В центъра на нашата галактика е възможно да има
голяма черна дупка. Но при нас не се виждат зад
звездните облаци тъмни мъглявини. Рентгенът е
показал стотици бели джуджета и звездни черни
дупки.
Ярката точка на Андромеда – говори за черна
дупка, забелязана с телескоп. Те са крупни и са две
– може би Адромеда е погълнала галактика.
Алфакентавър е пресечена от потоци тъмни петна,
според астрономите и е резултат от гигантски
стълкновения. Спиралната галактика е преминала
в друга галактика. Радиовълните показват огромни
области, излизащи от центъра – син поток,
милиони градуси, излизащи от огромна черна
дупка. Има ярък, растящ диск и вещество,
обречено да бъде захванато в центъра. Предполага
се, че тази черна дупка, притежава маса 200
милиона слънца.
Ем джи си 4945 – при тази галактика, центърът е

43
също черна дупка. Има галактики, с огромни
черни дурки, с маса милиарди слънца. При
галактика Сомбреро – масата е 700 пъти по-тежка
от масата на слънцето.
Галактиките растат като се сливат, както техните
огромни черни дупки в центъра. Галактиката
Антена е пример за такава космическа
комбинация. В центъра на сливането, възниква
огромен поток от нови звезди. Взривяването на
неутронни звезди, горящият газ – това са
доказателства за черните дупки.
Галактики, под названието Мишки – също се
сливат откъм техните опашки. Когато галактиките
се сблъскват, черните дупки отиват в центъра на
галактиките. Вместо да се слеят, те кръжат редом
стотици милиони години. Когато се слеят –
образуват огромна черна дупка. Активните
галактики обикновено имат огромна черна дупка.
Чрез радиотелескоп се виждат големи потоци
енергия, изходящи от растящ диск – на М84. Това
е мощен излъчващ източник. Чрез радиовълни се
наблюдава поток от високо заредени електрони,
растящата плазма – това е енергия. Материята на
растящия диск отива по спиралата в черната
дупка. С маса 3 милиарда слънца, черната дупка
на М87 – поглъща няколко земи като нашата всеки
час.
Ем джи си 4151 е активна галактика, която има
ярко ядро. Нейната енергия идва от дисков кръг

44
на огромна черна дупка. Ем джи си 1316, се
наблюдава чрез радиовълни – червенооранжевите
облаци, говорят за огромна черна дупка. Персей А
– бялата точка в центъра е растящ диск на огромна
черна дупка. Образуват се горящи газове наоколо.
Когато материята попада в зоната на дупката, част
от нея се изхвърля от центъра на въртенето – тя
образува падини.
Съществуват парагалактики, т.нар
радиогалактики. Възможно е източникът на
енергия да е огромна черна дупка. Сигнус А – от
центъра, със скоростта на светлината – се движи
вещество, създаващо тези дялове.
Най-мощните черни дупки са в центъра на
квазарите. Има такива на 2 милиарда светлинни
години от нас. От тях излиза поток със скорост
150 000 светлинни години.
Съществува квазар, под название 3273. И огромна
черна дупка в центъра на квазара. Нейната маса е
няколко милиарда пъти по-голяма от масата на
слънцето. Ширината й е колкото слънчевата
система.
Квазарите са най-ярките обекти във вселената, с
най-тежките черни дупки, 10 милиарда пъти по-
тежки от слънцето. Те са толкова ярки, че
галактиките чезнат в тях като призраци. Черните
им дупки – гълтат 100 такива обекта като земята
на час. Квазарите се появяват, когато черните

45
дупки започнат да поглъщат звезди и газ.
Вървящият по спирала растящ диск, има
невероятно излъчване.
Всичко, което знаем, е в рамките на една вселена.
Може да съществуват паралелни вселени, които
притежават също време-пространство, но може да
има и друга форма на организация на материята.
Има 11 измерения, открити досега. Една вселена
би могла да стане начало на безкрайни
продължения. Може би взривът е начало на
всичко. Преди 14 милиарда години, навярно е
започнало време-пространството, а какво е било
дотогава? След тях се е появило излъчването и
материята. Субатомните частици, са образували
протони и неутрони. Сформирало се е атомното
ядро. А след това – първите елементи. Електроните
са били в орбита около ядрата. Образували са се
атомите. 77% от тях – водород, 23% – хелий и
следи на литий. Електроните не са блокирали пътя
на светоносещите фотони. Вселената е станала
прозрачна. Излъчването, образуващо се тогава –
виждаме и сега. На температурната карта –
цветовете посочват разликите в температурите.
Гравитацията е заставяла галактиките да се
обединяват. Между тях има все повече
разширяваща се пустота. Когато материята се
нагрява, се запалват звездите. После – тече
стотици милиони години на сливане и еволюция на
галактиките. Литият е бил най-тежък в началото, а

46
след появата на звездите – желязото. Взривът на
свръхновите звезди, е дал тежките елементи, които
попадат в ядрата на суперзвездите и се изхвърлят
в космоса. Тези емисии, образуват още по-тежки
елементи – като уран. И така свръхновите звезди
дават в космоса 92 естествено образувани
елементи. Водата, въздухът, който дишаме,
дърветата, растенията, повърхността на планетата
– с камъните, горите, металите за производство и
строителство – всичко се състои от материя,
изградена от атоми. Обикновената материя е само
около 4%, а другата е скрита и тя съставя
останалите 96% от вселената. Загадъчната тъмна
енергия е около 73%, а другите проценти е т. нар
тъмна материя. Според някои учени, тъмната
материя в младата вселена е доминирала над
гравитацията, оказвала е как да се формират и
обединяват галактиките. Възможно е да им е
придавала форма. Обединила ги е в групи и от тях
– в супергрупи. Тъмната материя е невидима, тя
може да се изяви само с гравитацията. Тъмната
материя управлява всички галактики. Галактиките
в кластерите се движат една около друга – ако това
не се дължи на тъмната невидима материя, те
нямаше да бъдат така близко. Според теория на
относителността, крупните обекти като слънцето –
нарушават пространство-времето и притеглят
светлината. Тъмната материя е размесена в
гроздовете, групите. Засега природата й остава в
тайна.

47
Как са се получили част от галактиките –
светлината от квазара от отдалечена галактика, се
отразява от друга галактика чрез огромна черна
дупка в центъра й. Изображението на квазара е
пречупено. От земята ние виждаме 4 изображения
на квазара.
Първата възможност е кръгла вселена, където
всичко се удържа от гравитацията. Такава вселена
изчезва. Втората – плоска вселена – космосът се
извива с вълни – у вселената няма граници и тя ще
расте винаги, но все по-бавно и накрая ще спре.
Трета теория – вселената е с форма на седло –
тази вселена вечно ще расте.
Картата на излъчване на вселената потвръждава –
тъмната енергия е 73% от космоса, 23% е тъмната
материя, обикновената материя е 4%.

***
СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Слънцето е източник на енергия в нея. Горящата

повърхност на звездата – излъчва енергия и
светлина. То е център на системата. Всичко се
движи около него – Плутон с орбита под наклон,
Нептун и Уран с огромни сфери газ, Сатурн с
пръстен и огромния Юпитер, малкият червен Марс
и красивата синя Земя, Венера и Меркурий –
всички те са захванати от гравитационната сила

48
на слънцето. В центъра на слънцето има ядрен
реактор – при температура 15 милиона градуса,
водородът се превръща в хелий, при тази реакция
се губи маса, тази материя става енергия. Всяка
секунда, звездата изгубва 40 милиона тона маса –
енергия, с която слънцето ще работи още 5
милиарда години. Горящото бяло ядро на слънцето
е плътно. Излъчващата се от него енергия, достига
до повърхността стотици хиляди години. Само за 8
минути и 20 секунди – слънчевата енергия достига
до нас – това е светлината на планетата ни,
нашето органическо гориво. От слънцето зависят
годишните времена и плодородието. То поддържа
всички жизнени форми. Ако пропуснем светлина
през триъгълна призма от стъкло, белият лъч се
дели на цветови спектър. Така се получава
съставът на слънцето – 70% водород, 28% хелий,
2% тежки елементи като желязо. Те са останали от
свръхнови звезди – когато се взриви центърът, се
загрява ядреният котел. Преди 5 милиарда години,
се е родило слънцето. От окръжаващия го диск, се
формират планети. Повърхността на слънцето е
заета от газове, които се удържат от гравитацията
– жълта фотосфера, на дълбочина 500 км., тънък
пласт газове, които образуват слънчевата светлина.
На слънцето са забелязани петна – едно може да
погълне планета – те са по-хладни от
окръжаващата го фотосфера, температурата на
която е почти 6 000 градуса. При петната се вдига
температура до 4000 градуса. От по-ниската

49
температура, се създава магнитно поле. На всеки
11 години – магнитното поле около слънцето се
променя и петната изчезват.
Повърхността на слънцето се върти с различна
скорост – на екватора – за 25 дни, на полюсите – за
34. Така слънцето увеличава или намалява
петната, има цикъл на максимум и минимум
активност. Неравностите в магнитното поле са
причина за избухванията и изхвърлянето на маса
от слънцето. То изпуска поток разреден газ и
заредени частици – слънчев вятър. Слънцето
пулсира с разлика 5 минути. Причината са звукови
вълни. Съставено е аудиоизображението на
слънцето. Когато пулсира под звукови вълни,
повърхността на милиони частици вибрира.
След 5 милиарда години, водородът ще се свърши
– слънцето ще порасне 200 пъти, Меркурий и
Венера ще са погълнати, земята ще се лиши от
океаните, ще стане червен гигант без водород и
хелий, после ще се превърне в бяло джудже и
слънчевата система, ще стане мъртва.
Пръстенът около слънцето се състои от летящи
частици. Те постоянно се сблъскват, тяхната маса
нараства, гравитационната сила също и така се
образуват планетите. Обломките, останали между
орбитите на планетите, са издухани от слънчевия
вятър.
Меркурий:

50
Първата планета от слънцето. Най-малката, 18
пъти по-малка от земята. Земята се накланя около
остта си, Меркурий – не. Обикаля за 88 дни по
орбитата. По повърхността има следи от
действието на много кратери. Меркурий
притежава елипсовидна орбита. Когато наближи
слънцето, скоростта му се увеличава, после се
намалява – затова на планетата има два възхода –
когато е близо до слънцето. Желязото в ядрото му е
два пъти повече от другите сухопътни планети –
вероятно е претърпял удар. Има такива следи –
кратери. Съществува постоянен лед. Може да е
съхранен и в кратерите на полюсите. Притежава
тънка атмосфера от хелий и силно магнитно поле.

Венера:
Има плътна атмосфера. Потоци от лава са покрили
всичко. Винаги е обвита от облаци. Ярка на залез и
изгрев, тя има цикли и се вижда понякога като
полумесец. Обикаля около слънцето за 225 дни.
Венера се върти бавно и в противоположно
направление от земята. Венера е най-горещата
планета. Върти се за 243 дни, а земята за един ден.
Притежава огромни вулканически равнини,
мощни вулкани. Има много пръстени, възможно е
да са от магма. Както и 3 големи кратера. 25 км в
ширина и 750 метра височина – това са
възвишения, може би от изхвърляния на лава.
Серните пари се добавят към токсичната

51
атмосфера. Тя е на границата на обитаемата зона,
а земята – в центъра. Когато слънцето става по-
старо, излъчването му нараства, Венера се нагрява
и ако е имало вода, тя се изпарява.

Земя:
Земята е красива планета. Симфония на цветове и
форми. Биологически форми и контрасти. Дом за 6
милиарда души. 2/3 от повърхността й е вода.
Океаните са пълни с живот. На земята има
геотермални извори. Сега са населени 6
континента. След последния ледников период, се
развива стопанство. Хората са променили
околната среда, но и са унищожили
невъзстановими ресурси. На 150 милиона
километра от слънцето, кората на земята достига
80 километра. 10 са под океана, после, в дълбочина
– има горяща мантия и твърдо ядро от желязо и
никел. Въртенето на това ядро, създава
магнитното поле. Северното полукълбо и южното
са магнитни полюси. На няколко стотин години –
полюсите се променят, но не е известно защо.
Земята се върти бързо, благодарение на което
имаме ден и нощ. Струва ни се, че слънцето се
движи по небето, но то не се движи – това е
земята, която се върти около своята ос. Ако имаше
изправена ос, дължината на деня и нощта, щеше
да е еднаква – на север, юг, на екватора, но тя е
наклонена на 23 градуса – от това се мени

52
дължината им. Въртейки се около слънцето,
ъгълът, под който свети слънцето се мени – така се
променят сезоните. Дишаме въздух, понеже
растенията наоколо произвеждат кислород, всичко
е свързано. Земята е на благодатно място, на добро
разстояние от слънцето.

Луна:
За едно въртене на земята, луната се завърта един
път около своята ос. Тя винаги е обърната с една
страна към земята. Има ¼ от диаметъра на земята.
Луната обхожда земята за 27 и 1/3 дни и при това
се мени – това са фазите на луната. Слънцето
свети, така че половината на луната е винаги
осветена, тя не свети, а отразява светлината.
Когато виждаме тъмната страна е месец, когато
наблюдаваме светлата – пълнолуние. Има следи от
удари – кратери. Целият й ландшафт е създаден от
такива удари. Температурата може да е 120 през
деня и минус 150 през нощта. Използвани са
луноходи за изследване. На 384 403 km е луната от
земята и тя се отдалечава с 3 см. на година. За
приливите и отливите, оказва влияние силата на
притеглянето на луната и океаните. Те възникват
на земята два пъти на ден заради луната. Луната
удържа земята, тя я притегля и поддържа осовата
стабилност, иначе земята ще започне хаотично да
се движи и климатът ще се измени.

53
Марс:
Червената планета. Олимп е най-големият вулкан в
слънчевата система. Скалите са високи 6
километра. Температурата варира от минус 100
градуса – утрото е студено и мъгливо, на пладне –
ясно и слънчево, на залез – се получава рязко
падане на температурата. Марс обикаля около
слънцето за 680 дни. Притежава два пъти по-дълга
година от земята. Има наклон на въртенето. Три
вулкана се проявяват. Марсианският топограф
регистрира Хелос – с дълбочина 5 км. Забелязан е
воден канал – широк 3 км., сега планетата е суха,
но може би по-рано е била по-топла, с вода. Има
камъни, които са останки от езеро или море.
Остатъците вода са замръзнали под повърхността.
Видимата вода е ледът на полюсите. Има ледник с
5 км дълбочина – ако се разтопи, планетата ще се
окаже под вода. Елиптическата орбита на Марс,
влияе на неговите сезони. Лятото, когато слънцето
е далече – е дълго и прохладно, на север, когато
слънцето е близо – зимата е кратка и мека.
Обратно, на юг – зимата е дълга и хладна, лятото –
кратко и топло. Марс е червена пустиня. Когато се
сканира, се вижда водород, което значи, че има
вода под повърхността. Притежава огромни
резервоари, особено на полюсите.
Кратерите на луната не са вулкани, а удари отвън.
На Меркурий също има много кратери, отново от

54
удари. Съществуват кратери и на Марс – дребни
следи. На нашата планета също има следи от
кратери, но малко, другите са заличени. Около
Марс се откриват много астероиди, пръстен от т.
нар малки планети. Гаспар е астероид, 20 км
ширина, Ида – 2 пъти по-голям, има собствена
луна Дактил, Вестър е най-яркият астероид – 530
км в диаметър – ако удари земята, ще прекрои
Тихия океан. В пояса с астероиди има
стълкновения, някои могат да се отклонят в Марс.
Такъв астероид е ударил Мексико, полуостров
Йогатан преди 65 милиона години. Имало е
космическа зима и масово умиране. Кратерът е
под океана – с ширина 200 км, астероидът, ударил
земята е 15 км ширина. Има и 2 езера, 2 кратера,
запълнени с вода. А в Австралия – Кратер Волф
Крик, в Аризона също съществува кратер от преди
50 000 години. Изучени са астероидите – Ерос –
дълъг е 33 км., на него е стъпил апарат.
Астероидите за момента не са заплаха за земята.
Ако се забележат навреме – могат да се взривят,
със странична ударна вълна, за да не падат
отломките върху нас, а да се отклонят или да се
прилепи ракета, която да измени неговата
траектория.

Юпитер:

55
Юпитер е 5 пъти по-далече отколкото слънцето от
земята, има пръстен. Обикаля около слънцето 12
години. Най-голямата – земята, се вмества 12 пъти
по диаметъра, 1323 пъти Юпитер може да погълне
земята – има голяма маса. Наклонът му е само 3
градуса. Състои се от газ – 90% водород,
останалото е хелий. Има вихри около планетата и
бури, антициклони, полюсите са спокойни. Юпитер
притежава 5 слоя облаци – тънка стратосфера,
ледени кристали, амоний, ледени кристали на вода
и най-ниско – вода като дълбок топъл океан на
земята. В каменистото ядро – температурата е
20 000 градуса. Има най-силното магнитно поле в
слънчевата система. Възможно е да е заради
металическия водород във вътрешността. На
неговите полюси съществуват ореоли – заредените
частици взаимодействат с атмосферата.
Повърхността му е най-вулканична в слънчевата
система. Причината е може би заради
притеглянето на Юпитер и луната Европа. Друга
луна е Ганимет, по-голяма от Меркурий. Под
кората може би има вода, слой камъни и ядро от
метали. Калисто – предполага се, че има вода.
Европа – притежава ледени пластове, червен лед
със соли и силикати. Тя може да скрива под леда
океан. Би могло да има хидротермални извори,
които да изпускат вулканически газове.
Съществуват електрически течения под
повърхността, което говори, че може да има океан.
Калисто, Ганимет и Европа трябва да се проучат,

56
за да се разбере има ли там живот и къде е най-
тънкият лед. Чрез хидроробот – ще се търсят
признаци на живот. Ако има прости организми, те
са като в нашите океани, около хидротермалните
извори.

Сатурн:
Температурата е е минус 180 градуса. Това е езеро
от течен въглеводород. Атмосферата е азот, с
ацитилен и пропан. Има метан. Това е Титан – най-
големият спътник на Сатурн.
Сатурн е шестата планета от слънцето. Почти 30
години обхожда орбитата си. Колкото 9 земи в
ширина е, може да помести земята 752 пъти. При
земята наклонът е 23 градуса, при Сатурн – 27.
Както при Юпитер, няма твърда повърхност, само
пояси. Има бели, високи облаци, както и жълти и
ниски. Съществуват антициклони и вихри. Върти
се много бързо – веднъж на 11 часа. Сатурн се
състои в голямата си част от водород – 94%. Има 5
слоя облаци. Мъглива стратосфера, после ледени
кристали, хидрат – амоний, ледени кристали, вода
и накрая капки вода. Има металически водород в
ядрото и магнитно поле. Също има ореоли около
полюсите. Магнитното поле се създава от течния
металически водород.
Пръстенът на Сатурн- Пръстен С е по-ярък от А и
В. Има три пръстена – Д, Г и Е са тъмни и

57
невидими. Сатурн притежава повече от 30
спътника. Тетис, Дион – той е пълен с кратери и
следи от удари, Риа – с кратери от преди 40
милиарда години. Титан е единственият голям
спътник на Сатурн. По-голям от Меркурий. При
разлагане на метана, се образуват органически
молекули. Космическите уреди търсят живот.

Уран и Нептун:
Те са газови гиганти. Уран притежава пръстен.
Пръстените са забелязани, щом се е наблюдавало
мигането на звездите, когато преминават през
планетата – 11 пръстена, тъмни. В диаметър, в
него ще се поместят 4 земи. В Уран, земята може
да се помести 64 пъти. Наклонен е на 98 градуса.
Когато е разгледан с телескоп, става ясно, че там
има розови облаци метан. На върха, температурата
е минус 220 градуса, следват 4 слоя облаци –
въглеводород, после метан и водород, навътре
течност, може да съществува смес от вода и метан
и много горещо ядро. Магнитното поле е силно
наклонено и е само от едната страна на планетата.
Може би произлиза не от ядрото, а от слоя лед.
Пръстените имат 10 км. ширина. Спътници са
Амбрел, с дребни кратери на повърхността и
Титания – най-големият спътник.
Нептун е газов гигант – обикаля по орбитата за
165 години. В него могат да се поместят 60 земи.

58
Но той е по-плътен и масивен и наклонът му е 30
градуса. Много ветровито място е, съществуват
циклони и антициклони. Нептун се върти за 16
часа, но различните пояси се завъртат с различна
скорост, понеже не е твърд. Във връхния слой
облаци, температурата е минус 220 градуса, после
слой въглеводород, метан и водород, преходна
зона, където газът става течност, после вода и
метан и горящо ядро от камъни. Има странно
магнитно поле – противоположна полярност на
Земята. Съществуват два главни пръстена.
Външният се мени по ширина – на някои места
материята образува арки. Притежава 10 малки
спътници и един голям – Тритон –ширина 27 км.
Температурата е Минус 235 градуса. Под
повърхността има азот.

Плутон
Това е най-далечната и хладна планета от
слънцето. Предполага се, че повърхността е лед, а
във вътрешността има камъни и лед.

Комети:
Те са екзотични. В центъра на слънчевата система
е имало метали и каменисти силикати, а при
газовите планети, са по-леките елементи. Те
образуват лед от метан, вода. Кометите падат от
облака Орта и Губера. Възможно е от гравитацията

59
на съседната звезда, да я притегля към центъра на
притегляне на слънцето. При необичайната
температура, се изпарява ледът и се получава
дълга опашка. По-близо до слънцето, опашката е
синя от слънчевата ултравиолетова светлина. У
кометата се появяват две опашки – синя – това е
газ и жълта. Опашките пропадат, когато кометата
се връща към ниските температури. Синята газова
опашка изтръгна слънчевият вятър. Опашката
може да достига стотици милиони километри.
Подобно на дъжд от метеорити и падащи звезди,
това, което се отделя от опашките – изгаря в
атмосферата. Кометите се движат по орбитите на
планетите, те се управляват от слънцето.
Облакът Орта е захванат от притеглянето на
Юпитер, а после я разбива на части. Кометата
Шумейкера Леви 9 – нейните части се разбиват в
Юпитер и се получават кратери с ширина 3 км,
което е нищо за такъв гигант. Ако бяха попаднали
в земята, това щеше да е катастрофа. Комета е
падала и на земята, последно в Сибир и всичко е
изравнено със земята.
Кометата Галея е захваната в орбита от Юпитер
преди 200 години. Тя периодически се връща.
Когато е изследвана от космически апарат, е била
с ореол 16 км на 9.
Друга комета дълга 8 км – Комета Борелли . Хейл-
Боп изпуска газ от центъра и се получава

60
светлинно шоу.
Те са едни от най-старите обекти в слънчевата
система. Кометите могат да донесат вода до
планетата и да образуват живот. Може би 100
милиона комети са останали в облака Орта. И
всички те чакат красивия полет към слънцето.

Слънчево затъмнение:
Короната на танцуващото слънце през цялото
време се променя. Образува се брилянтен пръстен.
Това е почти вълшебен момент. За няколко
секунди, луната напълно закрива слънцето, има
пълно съвпадение. Още един пръстен и слънцето се
завръща. Всичко това трае 3 часа. Когато луната
стои между земята и слънцето – произлиза пълно
затъмнение.
Частичното става по-често. По-обичайното е
лунното затъмнение, щом луната става червена,
земята е между луната и слънцето. Когато се
намира в сянката на земята, атмосферата
пречупва слънчевите лъчи и се появява червенина.
При слънчевото затъмнение, снимките показват
розови петна, шлейф-водород, вдигащ се на 30 000
км. и после се връщат брилянтните пръстени.
Пълното затъмнение продължава до 7 и половина
минути.
Слънчево сияние:

61
Това е още едно светлинно шоу. Цветовият
калейдоскоп се наблюдава във външната
атмосфера. Причината е слънцето – освен топлина
и светлина, от слънцето излиза слънчев вятър.
Разпространявайки се с помощта на магнитното
поле, вятърът духа със скорост до 400 км в
секунда. Излъчва се постоянен поток на разреден
газ и заредени частици. Те се блокират,
приближавайки се до земята, някои от тях попадат
в магнитно поле на земята и притеглят, стягат
полето в полюсите на земята. Така се появява
полярното сияние. На север, то има овална форма.
Заредените частици взаимодействат с молекулите
на външната атмосфера. Излъчва се светлина от
безконечно стълкновение на частици и атмосфера.
Много често има избухвания на слънцето –
изхвърляне на маса от короната – няколко на
седмица. Слънчевият вятърът може да е до хиляди
км в секунда. Слънчевият вятър прониква в
магнитосферата с лекота. Появяват се геомагнитни
бури и красиво сияние. Благодарение на слънчевия
вятър можем да го наблюдаваме. То се
характеризира с потресаващи цветове – червени и
зелени отсенки от атомите на кислорода, пурпурно
и тъмночервено от азота. Това се случва на
височина от 100 до 400 километра. В северното
полукълбо има северно полярно сияние, на юг –
южно. Истинска небесна фантазия.
Нощно небе. Ориентация по звездите.

62
Какво разнообразие от небесни тела – звезди,
планети, слънце. В различните места, небето
изглежда различно и то се мени през всеки нов
сезон. Звездите са обединени в съзвездия.
Съзвездията са 88.
Най-знаменитото съзвездие е видно от цялата земя
– Орион. В него има много ярки звезди. Виждат се
белите звезди от пояса на Орион. Звездите на
Орион менят позиция, понеже са на различно
разстояние от земята. Наблизо е Скорпион. При
Млечния път, е Антарес – най-ярката звезда на
Скорпиона. В Скорпион има много красиви
звезди. На небето се виждат и Херкулес, Лъв,
Телец, Лебед, Близнаци, Козирог, Кентавър. В
северното полукълбо се намира съзвездието Голяма
мечка, състои се от 7 звезди. Две звезди – Мерак и
Дубе – показват пътя на полярната звезда.
Полярната звезда е в Малката мечка в съзвездие,
по-малко по размер. Въртенето на земята
предизвиква нощното движение на звездите. Те
имат различно място в януари, февруари, май. Но
една звезда почти не се движи – тя е право над
северния полюс – полярната звезда. Тя си е на
мястото, без значение кой сезон е. Движи се
самата земя, а не звездите.
По едни звезди – можем да се ориентираме за
други. Мерак и Дубе показват полярната звезда. Те
са ориентир и за съзвездието Касиопея. Поясът на
Орион – указва ярката звезда Алдебаран. Има две

63
звездни групи – Хеада и Плеада. Върхът на Орион
– указва звездата Балатрикс. От Беталгейзе
направо е ярката звезда Процион. От пояса на
Орион, по линия надолу се намира Сириус. Орион
е много важен за ориентация в звездния указател.
Вавилонците са открили зодиака – зодиакът
минава през 13 съзвездия. Дванадесет от тях са се
съхранили днес. Китайците са направили точен
календар и звездна карта. Те видели полярните
сияния. Първи забелязали кометата Галея. На
надгробните им рисунки, са изобразени комети.
Египтяните са създали нашия календар от 365
дни. Те знаели, че при първия възход на Сириус,
Нил ще е пълноводна и ще се спаси урожаят.
Науката прогнозира, че ще се построят ракети, на
ядрено гориво, много по-бързи от тези до момента.
Може би ще се създаде лифт в космоса. Планетата
се къпе в телекомуникации. Всичко е благодарение
на глобалната навигационна спътникова система.
От спътник може фермерът да види коя почва е
пуста и коя засадена, да прецени събрания
урожай. Спътници контролират поливането на
площите. Със спътници се управлява времето,
следи се вятърът, дъжда. Спътниците показват
къде ще възникне торнадо и къде има опасност от
наводнение. Проследяват се вулканите и бъдещите
избухвания. Пожарите също са видни от космоса.
Наблюдава се как те действат и замърсяват
атмосферата. Следи се също за смока от

64
фабриките. Спътниците сканират планетата. Те
измерват нивото на водата в океана до 4
сантиметра. Вижда се морското дъно. Спътници
следят за топенето на ледовете в Гренландия и
Антарктида, за бурите и наводненията.

Шатл /совалка/ и международна космическа

станция:
Международна станция, построена от астронавти
и космонавти – група хора в далечния космос. Тя е
планирана като трамплин за Марс. Шатл – трябва
да помогне за това. Той излита като ракета, два
ракетоносителя дават допълнителен тласък. След 9
минути вече е на орбита. Спуска спътници.
Корабът накрая се спуска като самолет в
атмосферата на земята. Станция Мир –
американски кораб се е стиковал със станцията.
Започва международното сътрудничество.
Международната космическа станция (МКС).
Руснаците също пускат модул Звезда на орбита.

Земята и търсене на живот извън нея

Водата е инкубатор на еволюцията и
разнообразието. На земята има рептили, насекоми,
млекопитаещи, животни на полюсите – всички
ниши са запълнени.
Избухване на свръхнова звезда – остатъците се

65
разлитат в космоса. Обломките са богати на тежки
елементи като въглерод и желязо. Тези елементи са
нужни на всички живи клетки. Така се е
образувало и слънцето, и плътните тела –
слънчевата система. От тези строителни елементи,
които възникват от взрива. Но от 9 планети,
пораждащи се от взрива, само една процъфтява.
Вулканите постоянно са променяли повърхността
на земята, океаните, възникнали от кондензацията
изпаренията на вулканите и от падането на комети
на земята. Възможно е те също да са донесли
живот. В горещите вулканични източници, богати
на вещества, необходими за живота. При
вулканите, едноклетъчните са се появили преди 3
милиарда – прокариоти. Фотосинтезата променя
атмосферата – чрез фотосинтезата на микробите,
се появява защитният озонов слой и в океаните са
възникнали молекулите на кислорода. Появяват се
многоклетъчните, започва полово размножаване.
Животът става многообразен. На всеки 12 милиони
години, числото на видовете се удвоява. Първо във
водата, после се извършва голям скок – животът
отива на сушата – отначало прости растения, а
после цялата земя се превръща в зелена градина.
Появяват се насекоми, рептили, а след това птици
и цъфтящи растения, млекопитаещи и човек.
Такъв живот процъфтява благодарение на нашата
позиция в слънчевата система. Тя е третата
планета от слънцето. Венера е твърде близо до
слънцето, Марс – много далече от слънцето –

66
характеризира се със сухота и студ. Но тук е имало
вода, може би е бил по-топъл. Има ледени остатъци
на полюсите. На Европа може да съществува
живот, но не на повърхността. Леденият щит е
регистриран от спътник. И както на земята – под
леда може да има океан. В глъбините биха могли
да съществуват вулкани и химически елементи, да
живеят бактерии – без слънце, дълбоко в морето.
Трябва да се търси живот на други звезди и
планети. Ние не ги виждаме, но можем да
разпознаем присъствието им. Може би има
неизброимо количество планетарни системи като
нашата. Около звездите се създават планети.
Винаги съществува център на масата при звездите
с планети. Двата обекта се въртят около тази
точка. Можем да изучим световия спектър на
звездите, да изчислим орбитата и масата на
планетите. По този метод са намерени повече от
стотици планети вън от слънчевата система. Пегас
51 е твърде близко до своето слънце и не може да
има живот. Малките планети трудно се откриват,
понеже не притежават маса, за да предизвикат
колебание на звездите.
Високочестотен апарат ще търси планети, ще
сканира пригодните за живот зони около звездите.
Там, в паралелните светове, може да съществува
живот.

67
***
Чужди светове
Зад предела на слънчевата система. В
пространството, където ледът е горещ, а дъждовете
са железни. В област от 100 000 звезди, се търси
планета, подобна на нашата. Наблюдавано е
съзвездието Пегас. Устройствата показват нещо
необичайно – една звезда силно се колебае.
Скоростта й се променя. Какво е толкова мощно,
че да накара звездата, с размера на слънцето ни –
да се колебае. Планета. Когато звездата свети ярко
– планетата се открива трудно, понеже я засенчва.
Колебанието е предизвикано от гравитацията на
окръжаваща планета. Звездата е 51 Пегас В,
Белерафонт. Температурата е висока, звездата е
близо. Почти 1000 градуса по целзий. 150 пъти
превишава земята по маса, а по размер е като
Юпитер. Това е газов гигант, състоящ се от
водород и хелий. Вътре, водородът се изгаря.
Земята е на 150 милиона км. от слънцето, на
благоприятно разстояние. Тук планетата е 100
пъти по-близо и е по-осветена, винаги обърната с
едната страна към звездата, както луната. На
едната страна винаги е ден, а на другата – нощ.
Нагретият въздух предизвиква ветрове, хиляди км.
в час. Тя е непригодна за живот. Небето е
напълнено със цветна завеса. Благодарение на
заредените частици от звездата – светлината е
удивителна, прилича на земното полярно сияние.

68
Планетата обикаля около звездата за 4,2 дена –
нито една планета не се върти за толкова кратко
време. Това е загадка. Когато се образува звезда,
около нея има отломки, от тях се формират
планетите. Температурата е около 10 милиона
градуса, освобождава се енергията на такъв ядрен
синтез, която би дала енергията на слънцето ни –
ражда се звезда. Излизащото от звездата
излъчване – създава звезден вятър, който понася
остатъците от обломките, част от тях остават на
орбитата на новородената звезда. Те се събират
във възли, които се разрастват до астероиди, а
след това – до планети. Тези планети се движат по
диска на устойчива орбита. Белерафонт е твърде
близо до родителската звезда.
Отново в Пегас, 150 светлинни години от земята,
Хаш де 200 9458 В. Превишава масата на земята
повече от 200 пъти. Опасно близо до слънцето.
Температурата надвишава 1000 градуса. Изхвърля
се огромно количество газ, което образува облаци
около планетата. Изследвана е атмосферата на
планетата. Има много базови елементи,
необходими за живота – натрий, въглерод, водород
и кислород, но е прекалено топло за живот. Може
да има видове, приспособени към високи
температури, но тя няма твърда повърхност.
Условията на тези планети ги изключват от
списъка, където може да се разиграе драмата на
живота.

69
16 лебед В- в съзвездието Лебед. Орбитата й е
разтегната и планетата ту се приближава, ту се
отдалечава от звездата, това е в разрез с
слънчевата система, където всички планети се
въртят около слънцето по кръгла орбита. Тя е газов
гигант. Планетата притежава спътник със сезонни
изменения. На земята, смяната на годишните
времена идва от наклона на планетата. Тук
съществува разтегната орбита. При сближаване –
звездата я обгаря, при спътника също има бури и
урагани от изпаренията на водата. При
отдалечаване – температурата пада, сухите
басейни се напълват от вода заради дъждовете.
Далеч от звездата, няма светлина даже през деня.
Температурата е минус 160 градуса, всичко е
замръзнало, океаните също – зимата е 17 месеца.
Есента, ледът се превръща във вода. В това време
климатът е приятен и комфортен. Тогава
спътникът пресича зоната на обитаемост/ по
орбитата около звездата/. Точно в средата са
оптималните условия. У всяка звезда има зона на
обитаемост. Местоположението й зависи от
размера и температурата на звездата. В
слънчевата система е от Венера до Марс. Земята, с
нейното разнообразие на живот, е разположена
точно по средата. При тази планета, за кратко
време, възникват условия, подходящи за живот.

Планема – много бродещи планети, в

70
космическото пространство, в близост до които
няма звезда. Планети без звезди. При сблъсъка на
планетите, някои остават в орбита, други са
изхвърлени извън орбита – така предполагат
учените. В нашата галактика, Млечният път, има
стотици милиарди такива изгубени планети и нито
една звезда не ги огрява. Те са хладни и
безмълвни. Съществува вечна нощ. Но може и тук
да има живот, въпреки големия студ. Съществуват
и такива, на които е съхранена атмосферата,
удържаща температурата при създаването й –
т.нар. парников ефект. От ядрото се повдига
топлина и енергия. От триенето – спътниците на
планетите съхраняват топлината. На тях също
може да има вид живот – едноклетъчни, подобни
на земните бактерии. Без слънце, те извличат
енергия от химическите елементи, почвата на
планемата. На земята също има бактерии, без
достъп на кислород и светлина, със забавен
метаболизъм. Размножават се един път на хиляда
години.
Планетата В16226, планета Methuselah. В небето
има две звезди, значи планетата притежава две
слънца. Когато едната се разшири и стане червен
гигант , неутронната звезда поглъща червения
гигант. Сега са останали само ядрата на
угасналите звезди – пулсиращата неутронна и
червеният гигант.
Учените смятат, че около пулсарите не може да

71
има планета, понеже взривът е огромен при
формирането на пулсара. При взрива на червения
гигант, от свръхновата се отделя толкова енергия,
колкото нашето слънце отделя за цялото си
съществувание. Образува се огромна ударна вълна.
Разлетялата се материя формира диск.
Необходимите за живот молекули, се разрушават
под излъчването на пулсарите. Това са мощни
магнитни полета.
В Плеадите, звездата HD 23514 , е окръжена с
газов облак във формата на пръстен. На около 100
милиона години – тук има идеални условия за
живот, но при спектрален анализ, се забелязва
нещо странно – обикновено, звездата е окръжена
от млади планети. Които после се отправят по
собствена орбита, но тук е имало сблъсък на
планети и са останали само обломки.
Съществува и нов тип планети – земя на
астероиди. Тяхната маса превишава земната 10
пъти. Някои имат вода.
Но има и друг тип – напълно покрити с вода. Глизе
581С, се намира в съзвездие Везни и
представлява приличаща на земята планета извън
слънчевата система. Това е суперземя. Нейната
маса, превишава масата на земята 5 пъти. Вижда
се само вода, без земя, а в небето – облаци.
Ветровете приличат на земните. Земя няма
никъде, даже дълбоко под водата. Налягането, при
такова голямо количество вода, е милиони

72
атмосфери. Среща се и лед С – тук ледът не е от
молекули вода, понеже има високо налягане,
молекулата на водата се престроява.
Водата е основен елемент за живота на земята.
Във всички места на земята, където има вода –
има живот. От суперземите са разгледани
каменисти, с наличие на вода и покрити изцяло
във вода. Третия тип е въглеродни планети, те са
място с чуждородна химия, но напълнено със
съкровища. В нашата система – кислородът е
повече от въглерода. Спектралният анализ
показва, че близо до центъра на галактиката –
въглеродът се среща в големи обеми. Там може да
има планети, на основата на въглерода. Би могло
да има елмази. Тайната, свързана с екзотическите
планети, чака своето развитие. Планети,
приличащи на нашата, са способни да поддържат
живот. Ако в галактиката има 200 милиарда
звезди – това значи, че съществуват 300 милиарда
планети от рода на земята или повече. Апаратът
Кеплер, прави снимки, секунда след секунда, за да
намери планета. Ако звездата е затъмнена – пред
нея минава планета и блокира част от светлината.
От това колко време е затъмнена и колко светлина
се блокира – учените могат да съдят за размера на
планетата и нейното разстояние от звездите. Дори
и да се намерят планети в обитаемата зона –
условията в тях може да са приспособени за друг
вид живот.

73
Слънцето е звезда, около която кръжи планетата
ни, животът на земята е възможен, благодарение
на него. Възрастта му е 40 и половина милиарди
години.
Слънцето изхвърля газ, който напомня на
фонтани, арки или фантастически дървета. Това
са протуберанси – огромни газови потоци на
повърхността на слънцето, под въздействието на
магнитното поле. Живеят един-два дни, а други –
повече от месец. Външната част на слънчевата
атмосфера се нарича корона, тя излъчва потоци
частици, които се дефинират като слънчев вятър.
Под короната е хромосферата, която свети в
червено, тя има нееднородна структура. Третият
слой е фотосфера – дебел около 300 км. – него
виждаме като жълт ярък диск. Тя не е прозрачна.
Затова се предполага, че под нея /не може да се
види, но се предполага/ има зона на конвекции –
маси газ, който постоянно се смесва. Благодарение
на това, енергията се пренася от ядрото към
фотосферата. В ядрото се извършват ядрени
реакции, с отделяне на огромно количество
енергия. Водородът встъпва в реакция и се
образува ядро хелий. От останалата маса се
формира енергия. Диаметърът на слънцето е 109
пъти по-голям от диаметъра на земята. Всички
планети от системата – могат да се поместят в
слънцето. При това то е средна звезда, която се
отнася към жълтите джуджета. Най-големите, са
червените гигатнти, а най-малките – бели

74
джуджета. Алдебаран е червен гигант, Вета – бяло
джудже. Земята се движи около слънцето по
орбита. Земната ос е наклонена и съществуват
сезони. От страната на слънцето – настъпва лято
на 21 юни, начало на есента – 23 септември,
начало на зимата – 21 декември, начало на
пролетта – 21 март. Денят и нощта, се образуват
благодарение на това, че земята се върти около
своята ос. Луната може да закрие слънцето, ако се
окаже между него и земята – това е слънчво
затъмнение. Когато закрива част от слънцето –
това е пръстеновидно затъмнение.
Когато земята засланя слънцето, луната е в сянка.
Това явление се нарича лунно затъмнение.
Пълното, се случва до 3 пъти в годината.
Продължава до 2 часа.
Полярните области се славят с красиво явление –
северно сияние. Подобно явление съществува и в
атмосферата на други планети. Бързо движещи се
частици слънчев вятър, се сблъскват с молекулите
на въздуха.
Меркурий е най-близката до слънцето планета.
Малка планета, бавно се върти по своята ос –
почти за 59 земни дни. През деня, температурата
се вдига до 430 градуса, а през нощта – до минус
180. Има слабо магнитно поле и не притежава
атмосфера. Повърхността му е подобна на луната и
е покрита с кратери. Това са следи от падане на
големи камъни в космоса. Най-крупният кратер е

75
„Морето на зноя“ – с диаметър 1300 км.
Метеоритът е бил най-малко 100 км. Колорис е
най-масивният кратер на Меркурий. Има плътно
металическо ядро.
Венера е най-близката до земята планета от
слънчевата система. По размер и маса си
приличат, затова астрономите ги наричат сестри.
Тази планета се вижда на небосклона сутрин и
вечер като много ярка звезда. Венера единствена
от планетите се върти по часовниковата стрелка. И
прави това бавно. Планетата е покрита от плътен
слой облаци. Плътна, гореща и суха атмосфера. В
облаците постоянно бушуват вихри. Диаметърът й
е 12100 км. Жълтите облаци се състоят от капки
сярна киселина. На Венера съществува атмосфера.
Остта е почти перпендикулярна на орбитата –
затова там няма смяна на времената. Пустинна
повърхност, покрита с вулкани и кратери. Има
застинала лава до 25 км.
Разстоянието от земята до слънцето е 150 милиона
км. Земята е третата и най-плътна от телата на
системата. 71 % от земята заема световният океан
– 361 милиона км. Температурата на повърхноста
на планетата, позволява на водата да остава в
течно състояние. Това е необходимо и за
растенията и за животните. На земята има плътна
атмосфера, пригодна за дишане. Въздухът и
водата са най-важните фактори, благодарение на
които е могъл да възникне животът. 2/3 от

76
повърхността й е покрита от Световния океан.
Единственият й спътник е Луната.
Луната е покрита с кратери и морета затвърдяла
лава. Няма атмосфера. През деня температурата е
130, а през нощта – до минус 150. Постоянно е
обърната към земята от една и съща страна.
Марс – четвъртата по отдалеченост от слънцето. На
небосклона тя се вижда като ярка червено-
оранжева звезда. Атмосферата съдържа 0,13%
кислород. Средната му температура е минус 28
градуса. Има тънък слой разредена атмосфера. На
повърхността на Марс, духат силни ветрове – до
100 метра в секунда. Астрономите са забелязали
канали на Марс и са направили извод, че на Марс
има разумен живот, но това са природни
образования. Кратери и вулкани. Осеяна е със
скали. Червено-оранжевият цвят на почвата на
Марс, придава силицият и желязото. В
атмосферата преобладава въглероден двуокис.
Имало е вода, но сега тя се изпарява поради
температурите. Вулканите са най-високи в
слънчевата система. Около Марс се движат два
спътника – Фобос – диаметър 23 км. и Деймос –16
км диаметър. Това са може би астероиди,
захванати в орбита, те не са кръгли.
Астрономите са изчислили, че разстоянието между
орбитите на планетите, се подчинява на определен
закон. Според него между Марс и Юпитер, би
трябвало да има планета. Тук няма планета, но има

77
пояс от астероиди. Това са каменни късове,
появили се още във времето на формиране на
слънчевата система. Общата маса на астероидите
между Марс и Юпитер, превишава масата на
Луната, най-крупният е 30 км. Астероидите се
състоят от силиций, въглерод и метали. Действа им
притеглянето на планетата и слънцето.
Юпитер – Масата на Юпитер е 318 пъти по-
голяма от масата на Земята. Най-голямата планета
в системата. Извършва един оборот около слънцето
за 12 земни години. Неговият диаметър е 11 пъти
по-голям от земята. За разлика от твърдите
планети, прилича повече на звезда. Атмосферата
му е облачен слой от водород, хелий и др. Върти се
около остта си много бързо – прави 1 оборот за 10
часа. Затова в повърхностните слоеве на
атмосферата – духат постоянно ураганни ветрове.
Атмосферата е около 1000 км. В атмосферата
голямото червено петно на Юпитер е по-голямо от
земята по размер. Под атмосферата се намира слой
течен водород, а под него – водород, втвърден –
70% от масата на планетата, а в центъра се
намира каменно ядро. Юпитер има 16 спътника.
Ганимед – 5262 км. диаметър. Калисто има
повърхност, осеяна с кратери, тъмна повърхност.
Европа е с най-светла повърхност. Има вода,
която създава ледена обвивка. Тя притежава и
незначителна атмосфера, състояща се от кислород.
Амалтея е най-близък до планетата спътник. Ио е
най-забележителният спътник, смес от черно,

78
жълто и червено – тази окраска се дължи на сярата
от действащите вулкани на този спътник. Тя се
обновява от потоци лава. Под въздействието на
Юпитер остава постоянно горещ.
Сатурн – разположен 9,5 пъти по-далече от
слънцето от земята. 100 пъти по-масивен от
земята. Втората по величина планета е след
Юпитер. Почти изцяло се състои от водород и
хелий. Един оборот около слънцето, прави за 30
земни години. Около собствената ос – се върти за
10 часа.
Той има удивителна система пръстени – те се
състоят от милиарди по-малки частици, всички от
които се въртят по своя орбита. Съставени се от
лед и камъни. На всеки 15 години, пръстените
пропадат по-ниско. Спътникът на Сатурн – Титан,
е по-крупен от Меркурий. Диаметърът му е 5150.
Има атмосфера, която се състои от газ. Мимас –
притежава огромен кратер – Артур, 130 км.
Другият спътник – Енцелад е с диаметър – 502
км., покрит с лед. Той е най-светлото тяло в
слънчевата система – отразява 99% от светлината
на слънцето, падаща на повърхността му. Тефии е
крупен спътник, състои се основно от вода и лед.
Има огромен кратер от винаги осветената страна.
Температурата е187 градуса. Спътник Дион – се
състои от лед и е покрит с кратери. Реа – 1530 км.
– това е най- голямото небесно тяло в системата без
атмосфера. Гиперион е спътник в некръгла

79
форма, затова не се върти около остта си, а
хаотично. Япет – върти се около Сатурн за 80 дни.
Уран – извършва 1 оборот около слънцето за 84
земни години. Почти напълно съставен от газ.
Само в центъра има твърдо ядро от камъни и
желязо. Метанът предава на атмосферата красив,
син цвят. Остта на въртене е наклонена на 98
градуса. Температурата е минус 120 градуса. Има
5 големи и 10 малки спътници. Титания е най-
големият спътник – 1580 км., състои се от лед и
кратери. Ариел – най-светлият спътник, покрит с
кратери. Умрбриел е най-тъмен, изграден се от
лед и камъни. Миранда –в нейния състав влиза
метанов лед.
Нептун е 30 пъти по-далече от слънцето, отколкото
земята. Газов гигант, слънчевата светлина, която
достига до повърхността му е слаба, температурата
е минус 213 градуса. Атмосферата се състои от
водород, примесен с други газове, с хелий и метан.
Тук духат най-бързите ветрове – повече то 600
метра в секунда. Има 13 спътника – Тритон е най-
големият – състои се от твърда повърхност и вода –
има червен и син лед, липсва азотна атмосфера.
Нереида е с най-обтегната орбита от спътниците в
системата, астероид, захванат в орбита 340 км
диаметър. Повърхността на Нептун, се състои от
камъни и е покрита с лед.
Плутон – деветата планета. Има разредена
атмосфера, състояща се от метан. Състои се от

80
камъни и лед. 40 пъти по-далече отколкото
слънцето от земята. Притежава тънък слой
атмосфера. Има спътник – Харон – приличат на
планети-близнаци. Времето на въртене около остта
си – при двете съвпада, затова са обърнати един
към друг от една и съща страна.
Кометите – техните орбити са силно разтегнати.
Кометата се състои от лед и неголеми камъни.
Когато се приближава към слънцето, заради леда –
около кометата се образува огромен газов облак –
той се разтяга, образувайки летяща опашка. Тя
може да достига на дължина сто милиона
километра. Докато леденото ядро, би могло да има
диаметър 10-15 км.
Красиво природно явление е парадът на
планетите – особеното разположение на 5 планети
от слънчевата система – Меркурий, Марс, Венера,
Юпитер и Сатурн. Когато се намират на близко
разстояние – те едновременно стават видни на
земното небе. Това става и с 3 планети, 1-2 пъти
годишно. Може при парадът всички планети се
подредят на една ос със слънцето – само на 170
години.

Луната влияе върху развитието на земята. Тя

свети в небето. Ако беше по-далече или близко,
светът ни щеше да се промени. По време на
приливите, луната премества гигантски обеми вода

81
на нашата планета – в Шотландия, при прилив, се
придвижват 70 милиона тона маса вода, по време
на отлива – изтичат обратно. Гравитацията е
мощна сила. Притеглянето на луната приповдига
океанската вода, образувайки голям балон и
движението на този балон, въртейки се около
земята – довежда до приливи и отливи. Мащабът
на прилива, се определя от разстоянието между
луната и земята. В резултат на приливите и
отливите – се образуват 2 компонента РНК – един
от основополагащите компоненти на живата
клетка – те възникват в резултат на приливите,
управлявани от луната. Зоните на приливите са
химически лаборатории – появяват се тухличките
на молекулите – РНК. А молекулите РНК – това е
живот.
Луната прави оборот около остта си за 29 дни и
ние я виждаме само от една страна, не сме
виждали тъмната страна. Имам много кратери от
стълкновение с астероиди, които иначе щяха да се
врежат в земята и да унищожат земята. Рибите
показват, че луната е движещата сила на много
жизнени цикли на земята. На лунна светлина,
много животни стават по-плодовити. Любопитни
са коралите, които ежегодно синхронизират своя
цикъл и се размножават всички в една и съща
нощ. Този механизъм се включва в тях с
настъпването на пълнолунието. Корал диплория –
на всеки 29 дни, при пълнолуние, коралите
образуват нов слой на скелета върху стария. Този

82
процес се управлява от движението на луната по
орбитата като огромен часови механизъм. Той има
гребени, които обозначават 1 лунен месец и
показват възрастта на корала. Съществуват
корали с годишни пръстени и с такива при
смяната на годишните времена. Има даже дневни
пръстени – между тях има 4 мм. По коралите се
установява, че заради луната се забавя
движението на земята. Постоянно се измерва
разстоянието с лазер – луната се отдалечава с около
3,78 см на година. Наклонът на земята е важен за
климата – 23 градуса – количеството светлина,
попадащо на земята – води до времена на
годината – по-топли и студени, влажни и сухи
периоди. Това влияе на растения и животни.
Земята поддържа този наклон, благодарение на
луната, а когато се отдалечава, наклонът се
изменя. Ще се покачи нивото на океана заради
топенето на ледниците, всичко радикално ще се
измени. Ако се повиши температурата – започват
да се разлагат необходими за живота молекули,
хлорофил, белтъците, нуклеиновите киселини –
носителите на генетическия материал. Ще минат
милиарди години, за да се измени толкова
наклонът. Но сега виждаме значението на луната
за живота на земята. Нито един от спътниците не
може да окаже въздействие на планетата, защото
са малки и далече. 380 кг грунд са пренесени от
луната на земята, но учените не са открили вода.
Те предполагат, че на полюсите има лед. Това е

83
важно за колонизацията на луната. Може да се
обезпечи планетата ни с енергия, когато се
поместят на луната слънчеви батерии.
Електричеството ще се предава чрез микровълново
излъчване. Ще бъдем снабдени с чиста енергия,
нужна на планетата. Лунните бази ще създадат
лунна икономика. Луната е по-полезна отколкото
си представяме – изменяйки живота на земята.

***
Вселената на пулсарите
Пулсари и квазари са странни обекти. Те са
титанични, въртят се с огромна скорост. Когато са
открити пулсарите, учените са поразени – те се
включват и изключват. Сигналът идва от въртящи
се звезди – пулсари, които са мигащи, понеже
изхвърлят потоци енергия.

***
Взрива на супернова. неутронна звезда.
Неутронната звезда е промеждутъчно звено в
появяването на черната дупка. Новородената
неутронна звезда, може да има голяма скорост на
въртене. Гравитацията е толкова силна, че
електроните се превръщат в неутрони. Това е
невероятно. Въртенето й създава мощно магнитно

84
поле. Магнетическата сила – захваща електрони и
атомни частици. Пулсарите имат голямо
излъчване. Всеки притежава своя скорост на
въртене. Някои се въртят 16 пъти в секунда. Всеки
има собствен спин на въртене. Той се движи с
определена честота, която е като пръстовия
отпечатък – индивидуална. Благодарение на това,
измервайки характеристиките, можем да
установим точно къде се намираме на звездната
карта, както и чрез спътник – да идентифицираме
местоположението на обекти на земята. Пулсарите
необикновена плътност. Неговата ротация, може
да се променя. Пулсарите, изхвърлят смъртоносна
радиация. Движението на пулсара, е поток на
частици радиация. Има огромна енергия, която
при сблъсък с материята, я карат да се освети –
напр. мъглявината Краб. Вижда се свръхновата.
Пулсарът мига 30 пъти в секунда. Звездата
осветява огромен регион около себе си, излъчвайки
голямо количество заредени частици. Пулсарът
осветява в разстояние 6 светлинни години.
Изхвърля турболентни потоци. Пулсарите, могат да
се възползват от съседната звезда, привличайки
материя и с нейна помощ да се ускоряват. Бързите
пулсари, правят няколко стотин или няколко
хиляди движения в секунда.
Познати са 15 магнитара. Пулсарът е известен с
магнитното си поле. Магнитното поле на
магнитара е милион пъти по-силно от това на
земята. Пулсарите са много интересни. Електро-

85
магнитните вълни могат да се превърнат в звукови
и някои творци се вдъхновяват от пулсарите. Те
изпускат огромно количество радиовълни.
Радиосигналът, може да се превърне в звук, в
който има повторяемост. Трудно е да се повярва,
че този звук произлиза от въртящи се звезди.
Пулсарите са използвани от композитори за
регулярните звуци. Те започват да се интересуват
от естествените звуци на вселената. Вселената пее.
Всеки пулсар има различно звучене. Пулсарите
имат уникален спин и когато се съберат звуци от
различни пулсари, става нещо изключително.
Пулсарът се върти в центъра на свръхнова и
неговото излъчване образува облаци от газ. Той
излъчва необикновено ярки цветове.
Открит е двоен пулсар, образуван след взрива на
свръхнова. Ако имат звезди компаньони или
пулсари, се оказва, че около тях съществуват
планети, въпреки че не би трябвало, те биха се
взривили. На 580 светлинни години от земята, има
пулсар, който ту се забавя, ту се ускорява, което
показва, че около него има нещо, оказва се, че е
планета. От взрива на свръхнова остават обломки.
Пулсарите притежават огромна магнитна сила.
Квазарите – те блестят най-ярко в космоса.
Квазарът е светещото ярко ядро на галактиката.
Могат да светят 10 пъти повече от звездите в
галактиката. Такива са звездите Quasar и Nearby.
Едни от първите забелязани квазари е 3С273.

86
Мощен източник на радиовълни. Когато става
ясно, че звездата е на милиарди светлинни години,
се разбира, че нейната светлина и мощ са
невероятни. Нужна е колосална енергия. Звездата
3С273 се счита за много ярка синя звезда. Тя
прилича на звезда, но звездите не излъчват в
радиодиапазона, затова са наречени квазизвездни
радиоизточници или квазари. В средата има
масивна черна дупка, поглъщаща материята.
Черната дупка достига маса милиони до милиарди
пъти колкото слънцето. Отделя се огромно
количество светлина, жадно поглъщайки
материята, дори газът и светлината – не може да й
устои. Има движение на газа с висока скорост.
Нагрява се до милиони градуси, което му
позволява ярко да сияе. Гигантски черни дупки,
съществуват в центъра на всяка галактика.
За наличие на квазар е нужна черна дупка и газ,
поглъщан от черната дупка. Възниква ярък квазар.
Съществуват черни дупки, но ако не достига
горивото, квазар няма да възникне.
Когато се сблъскват галактики, се образуват черни
дупки и има възможност за създаване на квазари.
Историите, които те ни разказват, са началото на
нови времена.
За 50 години изследвания, учените са открили
милиони квазари. Скоростта, с която черната
дупка поглъща веществото в центъра на

87
галактиката, е огромна. Формира се плътна колона
от материя, която астрономите назовават „джет”.
Заредените частици се движат с огромна скорост и
можем да ги видим от голямо разстояние.
Въздушният танцьор се движи със скоростта на
светлината. Пищните обекти, особено когато са
два, съединени един с друг – достигат до половин
милион светлинни години. При радиогалактиките,
пръстенът закрива централната част на тези слети
обекти, наречени дракон. Това, което впечатлява е,
че светят ярко на такова колосално голямо
разстояние. Отдалечени на милиони години.
Галактиките са създали черни дупки, а те са
привлекли окръжаващата материя в качеството на
гориво. Така са се образували квазарите.
Предполага се, че са изиграли голяма роля за
развитието на вселената. Черните дупки, които
назоваваме квазари, са били част от процеса за
образуване на структури на вселената.
Квазарите са по-ярки от стотици обединени
галактики. Те излъчват ослепяващ лъч енергия,
който се е разтегнал на трилиони километри. Това
е котел, около който се движат цветни газове –
ярък, колкото стотици галактики. В сърцето на
квазара, е най-голямата сила. Огромна черна
дупка, с маса колкото милиарди слънца. Тя
поглъща и звездите, цялото вещество.

88
***
Космически феномени /явления/
Когато гледаш полярното сияние, си мислиш, че
никога не си виждал нещо толкова голямо,
динамично, цветно. Притежаващо красиви,
удивителни, постоянно сменящи цветове.
Зрелището е неземно. Едно то най-потресаващите,
психедилически цветни представления. Полярното
сияние е електрическо явление. Слънцето излъчва
постоянен поток заредени частици, известни като
слънчев вятър. На слънцето се получават колосални
изхвърляния. Т. нар. коронални изхвърляния на
маса. Към земята се устремява мощен поток
заредени частици. Слънчевият вятър достига
магнитното поле на земята за два дни. Заредените
частици, се примесват с магнитното поле в посока
полюси и възбуждат газовете във връхните слоеве
на атмосферата. Така възниква светлина, известна
като полярно сияние. Когато заредените частици
попадат във връхните слоеве на атмосферата, те
отначало се срещат с атомите на кислорода – това
дава светене в червено и зелено от спектъра, във
външния слой – се среща и азот и това
предопределя светене в пурпурно. Продължава от
няколко минути до няколко дни. Може да се появи
и в по-умерените области при силна магнитна
буря. Би могло да се види и зад предела на земята,
слънчевият вятър се разпространява навсякъде.
При Юпитер и Сатурн, има големи магнитни

89
полета и благодарение на тях – се създава голямо,
ярко полярно сияние. Може не само да го видим,
но и да го чуем. То не е опасно за човека.

Падащи звезди:
Мислим, че падат на земята, но звездите са по-
големи от нея. Това е просто частичка от космоса,
тя се сблъсква с атомите на атмосферата ни и
възниква светене. Падаща звезда не е звезда и
няма нищо общо – това са метеори. Много от тях
изгарят в атмосферата. Камъните и метеорите са
това, което е останало след образуването на
слънчевата система. Между Марс и Юпитер,
съществува пояс с астероиди, които се сблъскват и
също се разлетяват отломки. Щом има
многочислени метеорити, това се нарича
метеоритен дъжд – когато земята преминава през
обломки и лед, останали от комети, движещи се по
орбита около слънцето. Метеорите светят. Те се
състоят от частици грунд, движат се паралелно.
Падали са по 200 хиляди метеори на час.

Космическите лъчи:
Приличат на фантастичен филм. Това са частици с
излъчване. Те се състоят от онова, от което и
земята, слънцето – всичко във вселената. Източник
им е слънцето, също звездите, галактиките,
черните дупки, неутронните звезди. Земната

90
атмосфера ни защитава от космически
излъчвания. А тези частици, които пробият
атмосферата – могат да окажат влияние на много
организми. Да предизвикат мутации на ДНК. Те
оказват благотворно въздействие на еволюцията.
Отразяват се на климата. Космическите
излъчвания предизвикват мълнии.
Други явления във връхния слой на атмосферата
са мълниите. Едно от явленията се нарича
спрайт – такова избухване на светлина, с форма
на медуза, се появява на височина 70 км над
земята. Това е електрически разряд, трае няколко
милисекунди. Може да се мести от 70м. на 50,
понякога е червен, понякога оранжев, заради
възбуждането на молекулите на азота в
атмосферата.
Друго интересно явление са т. нар. елфи –
избухвания, с диаметър повече от 300 км. светово
излъчване и нискочестотно смесване на основата
на източник с електромагнитен импулс. Те са
родственици на спрайта, но тяхната
продължителност е малка и се виждат само с
камери.
Сини струи-разряди, се случват близо до земята.
Появяват се над облаците и се вдигат до 50 км.
Приличат на светещи стълбове със син отенък –
той се дължи на неутрални или йонизирани
електрически разряди на молекулата на азота.

91
Тези явления дават баланса на земното
електромагнитно поле. Природата винаги се
стреми към равновесие.
Космическите явления въздействат не само на
времето, но и на растенията и животните. Без
взаимодействието със слънцето, ще настъпи хаос в
живота ни. Космическата сила им показва какво
да правят. Растенията с дълъг ден, чувстват когато
денят се увеличава – през есента, а с къс ден – кога
се намалява – през зимата. Хризантемите са с
дълъг ден – те цъфтят наесен, а герберите с къс –
те цъфтят, когато денят стане по-дълъг. Всичко е
благодарение на механизмите и химическите
вещества в растенията, с помощта на които
определят кога на небето има слънце. Слънцето им
подсказва кога да цъфтят, с него е свързана
фотосинтезата. Без това взаимодействие, те ще
умрат и ние също. Растенията вземат енергия от
слънцето – чрез пигмента хлорофил и я
преобразуват в такава, с помощта на която могат
да растат. Хлорофилът е магний, окръжен от
молекули въглерод. Те поглъщат светлинната
енергия. Растенията отделят кислород. Животните
използват слънцето, за да се ориентират и за
поддържане на живота. Те извършват миграция.
Много видове определят направлението по
слънцето. Те имат биологичен часовник. Когато
слънцето не се вижда, някои видове използват
магнитното поле на земята, силата, която
произлиза от нейното ядро. Така определят

92
направлението и местоположението. Всяка точка
на земята има различна магнитна характеристика,
използвайки разликата, те могат да определят къде
се намира домът. Гълъбите биха могли да
използват магнитното поле на земята, обонянието
и слънцето, за да стигнат до дома. Чрез
индивидуална система в ретината на очите,
връхната част на клюна – в него се намира малка
част магнетит, магнитен минерал, за определяне
на магнитното поле. Животните използват космоса
за навигация.
Утравиолетово лъчение – слънцето го излъчва
постоянно, има цвят според дължината на
вълната. Утравиолет А, В и С. А е най- близък до
видимия спектър. От В, получаваме загар. С се
спира от озоновия слой.
Видимата слънчева светлина е източник на красив
ефект – дъга. Тя се получава, когато слънчевата
светлина преминава през сферични капки и
светлината се разделя на цветна дъга. Според
дължината на вълната, светлината се пречупва под
различни ъгли. Ъгълът е 42 градуса. При
дифракцията, понякога светлината се отразява
втори път, под друг ъгъл – 51 градуса и се образува
втора дъга.

93
***
СВРЪХНОВИ

Свръхновите пораждат най-големите взривове във

вселената. ЕНЕРГИЯТА, КОЯТО СЕ ОТДЕЛЯ Е ПОВЕЧЕ,
ОТКОЛКОТО СЛЪНЦЕТО ОТДЕЛЯ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ
ЖИВОТ. Толкова е силно излъчването, че ако има
планетарна система около нея, може да се
унищожи. Отделя се много светлина, но и поток от
тежки елементи. Желязо, калций, натрий. Те
създават планети, растения и хора. Калцият в
костите и кислородът, който дишаме – всичко е
измислено в звездите и се разсейва по космоса. Те
започват нов процес по създаване на планети,
звезди, живот. Избухването на свръхнова, е само
един или два пъти на столетие в галактиката
Млечен път. Ако е прекалено близо, може да обгори
атмосферата. Такава е Беталгейзе – звезда, в
съзвездието Орион. Ако е близо, излъчването е
голямо и въздейства на ДНК. Свръхнова и нейното
излъчване, може да погуби, но може и да промени,
да създаде нови видове. Газовете, образуват
разширяващи се цветни облаци и се разпръсват с
16000 км в секунда. Като пръстовият отпечатък, те
образуват различни форми. Има два типа – такива,
които не отделят водород – взривовете си приличат
по размер и светимост и тези, които отделят
водород – различни по размер и светимост.
Първата супернова е в съзвездието Центавър,
редом с две ярки звезди – алфа и бета центавър.

94
После е открита суперновата в съзвездие Касиопея.
Много звезди имат компаньон, който се върти
около него – когато едната предаде масата си на
другата, се получава взрив – това са супернови тип
А. Това са обикновено две бели джуджета, които
си партньорстват и от взрива се ражда супернова.
Само гигантски звезди имат възможност за взрив –
при колапс на ядрото. Тогава се образува желязо и
възниква неутронна звезда, която се сблъсква с
веществото около нея и се взривява. Каква е тази
сила, която е нужна за успешните взривовете ? –
Учените предполагат, че е неутрино.
При колапса на ядрото, когато електронът се
оказва близко до протона, те се съединяват,
раждайки неутрон. Отделя се неутрино – частици,
които нямат електрически заряд. Те преминават
през материята като призраци. Неутриното се
ражда в ядрото на взривяващата се звезда.
Доказано е, чрез супернова 1987, че железното
ядро на масивната звезда – колабира и поражда
неутронна звезда, понеже в този процес се излъчва
огромно количество неутрино.
В Големия Магеланов облак също се е наблюдавало
избухване на свръхнова – супернова 1987А.
Свръхнова SS 36 ей джи – спътник вижда
нейното гама-излъчване. На небесната магистрала,
свръхновите служат като знаци, показващи на
астрономите обекти. Използват се свръхновите, за
да се определят границите на време и

95
пространство.

***
ВЪНШНИТЕ ПЛАНЕТИ

Плутон е малък спрямо останалите, има най-

големия спътник според размера си. Той
притежава най- наклонената и необичайна орбита
– прилича на яйце. На края на слънчевата система
е. 2,7 билиона мили от земята, диаметър – 1,5.
Върти се около слънцето за 248 земни години.
Дължина на деня – 6,4 земни дни. Светлите
области образуват 3 вида лед – на основата на
въглерод, метан и третия – на азот. Тъмните
области са силикати, голи камъни, в тях има
силиций. Слънцето нагрява Плутон 1000 пъти по-
слабо, отколкото земята. Най-хладното място – е
минус 233 градуса температура, характеризиращо
се със слаба гравитация. Покрит е с кратери от
удари – от астроиди и метеорити, падащи на
повърхността, които не са станали планети. Когато
минава покрай слънцето, част от газовете се
изпаряват, образувайки атмосфера.
Ерис е нова планета, има камениста повърхност и
лед. Тя притежава спътник, който се върти около
нея за 17 дни.
Уран – свети със синя светлина и имаш чувството,
че това е някакъв специален ефект от фантастичен

96
филм. На 1,6 билиони мили от земята. Диаметър –
4 пъти по-голям от диаметъра на слънцето. Върти
се около слънцето за 84 земни години. Денят е 17
часа. Има най-наклонената ос – 98 градуса. Едната
половина е в светлина, а другата в тъмнина за 42
години. Това е като полярните полюси на земята,
само че, тук става въпрос за цялата планета.
Дължи синия цвят на метана, който поглъща
оранжевите лъчи на слънцето и отразява синьо и
зелено. У Уран няма вътрешен източник на
топлина. Учените, забелязали, че когато Уран
минава пред звезда, приближавайки се, звездата
мигнала 5 пъти – тя минала през пръстените на
Уран. Така са открити и те. Пръстените му се
състоят от камъни, сформирани от удари на
метеорити и комети. Уран има 27 луни, въртят се
около него с голяма скорост.
Нептун – 2,6 билиона мили от земята. Диаметър- 4
пъти по-голям от земята, орбита – 164 години.
Денят е 16 часа. Най-силните ветрове са хиляди
км. в час, в цялата слънчева система. Скоростта
им е 2-3 пъти по-голяма от червеното петно на
Юпитер. 30 пъти по-далече е от слънцето от
земята. Нептун отвътре излъчва 2 пъти повече
топлина, от тая, която получава от слънцето, от
радиоактивното разпадане на материала вътре и
от химическите процеси. Ураганът, с петното на
Нептун 13000 км ширина, е способен да разруши
земята ни. Той напомня урагана на Юпитер, което
е гигантски антициклон, поддържащ живота му.

97
Появяват се 2 петна на Нептун, които изчезват.
Нептун има 13 луни. Тритон е най-хладният обект,
луната на Нептун. Азотът – създава ледена шапка,
вместо да е във въздуха, има ледници и вулкани.
Гледайки с удивление и трепет, можем да се
запитаме какви загадки и тайни още крие
космосът.

***
ГЛАВЕН МОЗЪК

Разположен в черепната кутия, заема 80% от нея.

Защитен от 3 обвивки, между които има течност.
От него тръгват 12 черепно-мозъчни нерви. Масата
му е от 1,1 до 2 кг.
25% от енергията, която се изработва от
организма, се използва от главния мозък. Няма
зависимост размер – умствени способности. Важно
е количеството на нервните връзки, които
възникват в главния мозък. Състои се от 5 отдела:
Продълговат – това е продължение на гръбначния
мозък. Той предава информацията в останалите
отдели на главния и гръбначния мозък. Отговаря
за рефлекси като кихане, кашляне. Тук е центърът
за храносмилане и дихателният център.
Зад продълговатия мозък се намира мост –
провежда информацията от продълговатия мозък

98
по-нататък.
После е средният мозък – тук се обработва
първично слухова и зрителна информация. Център
е на рефлексите – ориентировачен например –
установява шума, търси източника.
Промеждутъчен – има няколко части – таламус и
хипоталамус. До хипотамуса е жлезата с вътрешна
секреция – хипофиза. Рефлекси на хипоталамуса –
това е чувство за глад, за жажда, регулира съня и
бодърстването, поддържа постоянството на
вътрешната среда на организма.
Малък – разделен е на две полукълба и е покрит
тънка кора сиво вещество. Отговаря за
координация на движенията.
Големи полукълба – сиво вещество, във
вътрешността на бялото, покрити с кора. Заемат
80% от мозъка. Кората има площ – 2, 2 и половина
кв. метра. В кората се съдържат 12-18 милиарда
нервни клетки. Тя отговаря за тия функции, които
отделят човека от всички млекопитаещи. Има 3
зони – централна, странична, теменно-тилна. В
тилната, се намира центърът на зрителния
анализатор. Темпорален лоб – там е центърът на
слуховия анализатор, а на вътрешната й част-
център на вкусовите анализатори. В близост до
теменната бразда, е разположено кожно-
мускулното чувство и осезание. Във фронталните
лобове – се намира центърът за обучение, памет,

99
мислене. Лявото полукълбо, възприема
информация, която постъпва постепенно. Това
полукълбо е свързано с речта на човека, а дясното
– създава картина, образ. В дясното се съхраняват
индивидуални образи. Работата на главния мозък –
зависи от кръвоснабдяването му.

***
НЕРВНА И ЕДНОКРИННА СИСТЕМА

ИМА ЦЕНТРАЛНА И ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА .

Периферна:
Състои се от нерви, нервни възли, нервни
сплетения и нервни окончания.
Периферната се дели на соматическа и
вегетативна. Соматическата отговаря за
получаването на информация, връзката с околната
среда и контролира движенията. Вегетативната
управлява вътрешните органи, гладката
мускулатура и регулира обменът на веществата.
Построяване на жилища, бягане от хищник,
търсене на храна – изисква точна ориентация,
движения, които се контролират от соматическата
система. Действието на автономната нервна
система не зависи от съзнанието ни, от волята
ни/управлението на органите, има отложени чрез

100
еволюцията механизми/. Основния й орган е
хипоталамусът. Регулира действието на
вегетативната нервна система, секрециите чрез
хипофизата. Автономната нервна система се дели
на симпатическа и парасимпатическа.
Симпатическата отговаря за аварийни ситуации.
Включва се, когато организмът ни е в напрежение.
Центровете й са в хипоталамуса, средния и
продълговатия мозък, в гръбначния –
симпатическите неврони. Аксоните са
парасимпатически неврони. Аксоните отиват към
органите на главата, съдовете и жлезите.
Парасимпатическата система – усилва работата на
сърцето, забавя работата на храносмилателната.
При парасимпатическата система, висшият център
се намира в ствола на мозъка. Също и в
гръбначния. Оттук, аксоните отиват в нервните
възли, където се разполагат близо до органите. Тя
регулира подаването на захарта в кръвта.
Вегетативната управлява вътрешните органи на
човека в изменящите се условия на окръжаващата
среда. Автономната – не зависи от волята на
човека. Соматическа – отговаря за връзката на
организма с околната среда, движенията.
Блуждаещият нерв свързва дихателна,
храносмилателна система и сърцето.
Когато сме под стрес, организмът преминава на
интензивен режим на работа, отделя се захар в

101
кръвта, увеличава се адреналинът, сърцебиенето се
учестява. Когато отпадне опасността,
парасимпатическата система се задейства и
дишането се забавя, инсулинът съкращава
количеството захар и организмът се връща към
нормално функциониране.

***
РОЛЯ НА ХОРМОНИТЕ ЗА РЪСТА И РАЗВИТИЕТО

Контролират се от цял комплекс жлези с вътрешна

секреция. В ендокринната система, всичко е
свързано – ако се наруши действието на една
жлеза, се засягат и другите. Хормоните зависят от
структурата им. Хипофиза – това е придатък на
мозъка, който контролира другите жлези – 0,5-0,7
грама. Свързан с хипоталамуса. Изработва
хормони, които влияят на нормалния ръст.
Заболяванията са гигантизъм, джуджета и органи
с ненормален ръст. Хормони, които отговарят за
щитовидната жлеза – усилват обратното връщане
на водата в бъбреците. Има хормон, който усилва
съкращението на матката. Щитовидната жлеза,
тежи 25-40 грама. Отговаря за два хормона,
съдържащи йод – влияят на окислителните
процеси в клетката, регулират белтъчния обмен,
въздействат на работата на централната нервна
система. Жлезата – надбъбречна – тежи 8-13
грама – изработва се хормонът кортизон, който

102
влияе на белтъчния и мазнини обмен, както и
алдостерон – влияе на обмена на вода и
електролити. Адреналин и норадреналин –
адреналинът е хормон на стреса – увеличава
сърдечните съкращения, тонуса на съдовете,
артериалното налягане, стимулира разпадането на
гликогена. Норадреналинът повишава кръвното
налягане и с него се конролира нервната система.
Панкреас – инсулин и глюкагон – снабдяването
на кръвта с инсулин е нужно, за да може
глюкозата, основното хранително вещество – да
влезе свободно в тъканите. Ако не достига до
тъканите – не достига до мозъка и му липсва
основното гориво. Другият хормон отговаря за
образуването на глюкоза и точната й
концентрация в кръвта.

***
Зрителен анализатор
Ние получаваме по-голяма част от информацията
със зрението. Очите ни работят около 12-15 часа, с
тях придобиваме 87% от всички усещания.
Зрителният анализатор има възприемаща,
проводникова и анализираща част. Органът на
зрението е очна ябълка. Защитен е от мастна
тъкан. Конюктивата защитава очите и ги умива
със сълзи, които се изработват от слъзните жлези –
отделят се токсините, изработващи се при стрес.

103
Миглите ги защитават от частици. Склерата ги
предпазва от механически повреждания. Има
кръвоносни съдове, които хранят очите ни.
Ретината – тя съдържа фоторецептори – в тях се
преобразува светлината. Очите са мощна
оптическа система. Роговицата е предната
прозрачна част – участва в отделянето на сълзите.
Зад нея е ирисът – там се съдържа пигментът,
който придава цвета на очите. Блендата – може да
се съкращава при ярка светлина, регулира
постъпването на светлината. Лещата – мускулите я
изменят, когато гледаме на отдалечен обект и
добре различаваме отдалечените и приближените
предмети. Лъчите на светлината, проникват чрез
роговицата, после в блендата, попадат на лещата и
чрез стъкловидно тяло – достигат във вътрешната
оболочка – ретината. Тя има рецептори, 7 милиона
колбички и 130 милиона пръчици. В пръчиците се
съдържа зрителен пигмент, той обезпечава черно-
бяло зрение. Колбичките също съдържат зрителен
пигмент, който обезпечава цветното зрение. Има 3
вида колбички – едните съдържат червен, другите
– зелен, третите – виолетов цвят. Благодарение на
смесването на тия цветове, ние получаваме цялото
многообразие на нашето цветно зрение. На ириса –
възниква умалено, обърнато изображение на
предмета. Информацията по зрителния нерв,
постъпва в средния мозък. Там има първична
обработка, а после – в кората на големите
полукълба. Анализаторите ни са много

104
чувствителни – ние можем да забележим на
стената петно с диаметър 3 хилядна от
милиметъра. Тренираните хора биха могли да
различават стотици хиляди отенъци на цветовете.
На окото му е необходима петстотна от секундата,
за да може да различи предмета, който е попаднал
в неговото полезрение.

Органи на слуха:
Слухов анализатор. В ухото има рецептори, които
превръщат звуковите колебания в нервни импулси.
Има външно, средно и вътрешно ухо. Ушната
раковина при животните е подвижна и като
локатор се насочва към източника на звука. Тя
усилва звука, който преминава през проход,
завършващ с тъпанче. Има специални жлези,
които отделят кал. Тъпанчето закрива средното ухо
херметично. Ако имаме отит, се нарушава
целостта. Средното ухо съдържа 3 кости, които
предават колебанията на тъпанчето от звуковите
вълни. Последната се съединява с овалнен
прозорец – вход към вътрешното ухо. Евстахиевата
тръба контролира налягането. Вътрешно – има
полукръгови канали – органи на равновесието,
запълнени с течност. Тук се намират слухови
рецептори. Колебанията на течността възприемат
слуховите рецептори, преобразуващи ги в нервни
импулси. Те се движат по слуховия нерв, през
средния мозък в слуховата зона на кората на

105
големите полукълба. Тук се случва това да чуваме
звуците.

Органи на равновесието, осезанието,

обонянието и вкуса
Те позволяват на човека да се ориентира в
окръжаващия го свят. Обонятелният анализатор е
4-5 мм., имаме 100 милиона обонятелни клетки. Те
притежават власинки, които улавят молекулите на
веществата, възбуждането се предава по нервите –
в отдела на кората на главния мозък, който
отговаря за възприятието на миризми. Човек има
15-20 пъти по-слабо обоняние от кучетата и по-
малка площ на анализатора. Може да различава до
10 000 миризми. Основните са 6 – плодов, на
цветя, на гнилост, пикантен, смолист и изгорен –
те формират ароматния свят, който ни окръжава.
Помнят се дълго и могат да предизвикат у човека
приятно или неприятно усещане. Информацията
за миризми – постъпва в лимбическата система на
главния мозък, където е центърът на тревогата и
страха. Затова определени миризми предизвикват
тези чувства. Някои аромати успокояват мозъка,
едни миризми харесват на някой, но не харесват
на друг – има индивидуално възприятие. Мирисът
на лавандула, се използва в парфюмерията,
понеже успокоява човека.

106
Вкус:
Вкусовият анализатор. Езикът – на него са
разположени рецептори, възприемащи
разтворените вещества. В едно мехурче се намират
50 рецепторни клетки, които възприемат различни
молекули и разпознават 4 вкуса – на върха на
езика – сладко, в корена – горчиво, страничните –
кисело, зад рецепторите за сладко – солено.
Тактилни рецептори – възприемат консистенцията
на храната от анализаторите на езика, чрез нерв,
през средния мозък. През хипоталамуса
впечатленията постъпва във вкусовата зона на
кората на големите полукълба – там и възниква
усещането за вкус.

***
ВЕСТИБУЛАРЕН АПАРАТ. ЧУВСТВО НА РАВНОВЕСИЕ.

Вестибуларният апарат отговаря за равновесието.

Разположен е редом със слуховия анализатор, в
средното ухо. Има вестибуларни рецептори. Когато
местим главата, тялото, положението на
кристалите на оксалатокалция се променя, също и
нивото на течността в полуокръжните канали. Това
води до възбуждане на клетките. Информацията се
предава по вестилбуларен нерв, в средния мозък,
малкият я предава в хипоталамуса и в теменната
област на кората на големите полукълба, където
възниква усещането за положението на тялото ни.

107
Космонавтите, летците и моряците – тренират
вестибуларния си апарат.

***
ОСЕЗАНИЕ

Това се осъществява чрез кожата. Тя има тактилни

рецептори, които реагират на лек или силен
натиск. На 1 кв.см от кожата се разполагат 100
рецептори – на върховете на пръстите.
Информацията от всички рецептори, се събира в
гръбначния мозък, по бялото вещество се предава
в хипоталамуса и после в кората на големите
полукълба, където и се формира усещането за
осезание. Имаме и терморецептори – такива, които
разпознават топлина и хлад. 250 000 реагират на
хлад, 30 000 – на топлина. Информацията от тях
постъпва в хипоталамуса, а оттам – в кората на
големите полукълба. Там у нас окончателно се
формира усещането за осезание. То ни позволява
да се ориентираме в окръжаващия ни свят.
Ние имаме 6 органа на чувствата – сетива.

***
Скелет. Строеж и състав на костите.

Движението е живот. За да се движим всеки ден,

108
ни помага опорно-двигателната система, кости и
мускули. Приблизително 200 кости има в тялото на
човека. Мускулите са съединително-тъканни
образувания – свръзки и сухожилия. Мускулите са
около 600. Скелетът има опорна функция –
определя формата и размера на тялото, вмества
вътрешните органи, към него се прикрепват
мускулите. Има защитна функция, на
жизненоважни органи – сърце например.
Притежава биологическа функция – в костите се
съдържат много минерални соли. Участва в
минералния обмен. Червеният костен мозък,
съдържащ се в костите – играе роля в
кръвосъздаването. Мускулите имат механически
функции – обезпечават движението на костите и
защитата на вътрешни органи. Костта се образува
от съединителна тъкан, има кръвоносни съдове и
нерви. Костната тъкан е формирана от клетки и
междуклетъчно вещество. Едни клетки отговарят
за растежа, други – за разтваряне на структури,
които пречат на растежа, а междуклетъчното
вещество се състои от вода и белтъци. Има и
влакна, колаген, за да са еластични костите,
съществуват също неорганически вещества,
кристали – калций, фосфор, магнезий – те правят
костите твърди. Костите имат надкостница – тя
осигурява растеж на костите и възстановяване
след травма – това е обвивка и цилиндри, в които
минават съдове, а зад цилиндрите има костни
клетки. В главата на костта се изработват клетките

109
на кръвта, в костния мозък. Hrishtevie обивка- там
са клетките, които помагат на костите да растат на
дължина, след около 20 години – те се заменят от
други и растежът спира.

***
Кръв и кръвообращение:
Сърцето се съкращава и изтласква в организма
кръв. Кръвта тече непрестанно по съдовете. Това
движение се подчинява на законите на
хидродинамиката. Какво заставя кръвта да се
движи постоянно по съдовете? – Съкращението на
сърцето, строежът на кръвоносните съдове –
еластичността на артериите и клапаните на вените
и разликата в налягането между артериите и
вените. Кръвта се движи от области с високо
кръвно налягане, към такива с ниско. Налягането
на кръвта, в момент на съкращаване на камерата,
е високо налягане, а при разхлабването на
камерата – ниско. Пулсът е ритмично колебание на
стените на артериите. Има кръв, която се складира
и при физическа работа допълва кръвта, която
циркулира и когато работата свърши – част от
кръвта се връща в това хранилище. Кръвта се
разпределя – например, ако храносмиламе, голяма
част отива там, ако работим с мозъка – отива в
мозъка.

***
110
Дишане:
Белите дробове са покрити с обвивка – плевра, има
течност, която намалява триенето при вдишване и
издишване. За една минута, преминава 100 литра
въздух през дробовете. Има бронхи и бронхиоли,
също тънкостенни мехурчета – алвиоли. Стените
им са изпълнени с капиляри. Клетките отделят
вещества, които пречат на слепването и
обезоръжават микроорганизмите. Ние вдишваме
кислород, чрез алвеолите той попада в кръвта, а
въглеродният двуокис, напуща кръвта и пак чрез
алвеолите, е готов за издишване.
Кръвта постъпва в белите дробове, по артерия, тя
отива в капилярите чрез алвеолите. Кислородът
влиза в кръвта, взаимодейства с хемоглобина и във
вид на оксихемоглобин се разнася в тъканите.

***
Механизъм на отделяне на въглеродния
двуокис
16 -18 пъти на минута е нормално да се диша –
дихателният център е в продълговатия мозък. Към
дихателните мускули отиват нервни импулси,
въздейства се на диафрагмата и така се
осъществява вдишването. Възбуждат се
рецепторите, разположени на стените на белите
дробове. Импулсите се предават в дихателния

111
център на продълговатия мозък, който въздейства
на мускулите, контролира дишането по време на
говорене, изменя ритъма при спорт. При приятни
емоции – дишането се снижава, при гневни – се
увеличава. Дишането е свързано с нервната
система. При работа на продълговатия мозък, се
усилва окисляването. Ако е по-малко
съдържанието на въглероден двуокис в кръвта –
работата на дихателния център се снижава. Иначе
– мозъкът дава команда към мускулите, заставящи
ги да направят вдишване.

***
Храносмилателна система:
Всички живи същества са построени от
органически и минерални вещества. Те постъпват
в организма с храната и се използват като негово
градиво – организмът се развива и расте по този
начин. Някои органически вещества се подлагат
на органическо окисление, при което се отделя
енергия. Тази енергия, организмът разходва за
работа на вътрешните органи и за жизнените
дейности. Храната е източник на строителен
материал и енергия за организма. Хранителни
вещества, от растителен и животински произход,
са белтъци, мазнини, въглехидрати, вода,
минерални соли.
Белтъците се съдържат в: месо, мляко, гъби, риба,

112
грах, зелен фасул, ядки. Построени са от 20
аминокиселини, 8 от тях са незаменими – в
пълноценните белтъци идващи от месо, риба,
мляко и яйца – те не могат да се синтезират в
организма ни и постъпват с храната.
Непълноценните белтъци са в грах, зелен фасул,
леща. Необходимата доза е 100- 120 гр. на ден.
Мазнини – тяхната функция е енергитическа, а
също влизат в състава на мембраната на клетките.
Продукти, които ги съдържат: кашкавал, сланина,
яйца, мляко, олио – растително масло.
Необходимата доза е 60-80гр. на ден.
Въглехедрати – имат енергитическа функция:
глюкоза, фруктоза, захароза. Продукти, които ги
съдържат: ориз, картофи, банани, капини, малини,
зеле, лук, краставици. Необходимата доза е 40 гр.
на ден. Те се складират чрез гликогена в мускулите
като запаси от веществото.
Вода – тя съставлява приблизително 70 % от
нашето тяло. Понеже губи една част, тялото трябва
да я компенсира. Трябва да се употребява вода
два-три литра на ден.
Минералните соли като: желязо, калий, калций,
йод, хлор, са необходими в неголеми количества.
Желязото – влиза в състава на кръвта, калцият – за
костите и зъбите, йодът – е необходим за
щитовидната жлеза. Сол – нужната доза е до 10
гр.

113
На витамини са богати плодовете, зеленчуците,
месото, меда.

Храносмилане:
Ако храната влезе направо в кръвта, ще
предизвика гибел. Трябва да се извърши процес на
превръщане на сложните вещества в прости и
разтворими във водата.
Органи на храносмилането: уста, хранопровод,
стомах, черва и храносмилателни жлези. Храната
преминава първо през зъбите, от слюнните жлези
се отделя слюнка, тук изстива или се нагрява
храната, после отива в глътката, в хранопровода –
дълга тръба – 20 см., след това попада в стомаха,
той се разтяга, пръстеновидни мускули
контролират влизането на храната и обратното й
връщане – това са сфинктери. После храната отива
в червата – в дванадесетопръстника, в тънките
черва – тук окончателно се смила, след това в
дебелите и накрая в сляпото черво, в правото
черво и аналното отверстие. Ферментите,
необходими за храносмилането се отделят от
слюнни жлези – на стомаха и червата, панкреаса и
черния дроб.
При придвижване на храната, важна е
секреторната функция – отделяне на сокове и
постъпване на хранителните вещества в кръвта.

114
***
Обмен на вещества и енергии
Биосинтеза – процес, при който целта е да се
превърнат продуктите в химически вещества.
Разграждане на веществата и получаване на
енергия то тях. Хранителните вещества са
строителен материал. Белтъците се разграждат до
аминокиселини, въглехедратите до глюкоза,
мазнините до мастни киселини. Всички тези
процеси се извършват под действието на
ферменти. В панкреаса, белтъците се разпадат до
аминокиселини и се вливат в кръвта чрез червата.
И чрез кръвта се разнасят до целия организъм. В
клетките, посредством РНК се строят тези белтъци,
които са необходими на организма.
Въглехедратите се разпадат до глюкоза, чрез
червата, глюкозата се впръсква в кръвта и се
разнася до тъканите, в клетките тя се разпада, до
въглероден двуокис и вода, отделяйки енергия.
Съхранява се като запасно хранително вещество-
гликоген. Желязото се разпада до глицерин и в
червата се синтезират мазнини. И те се разнасят
по цялото тяло – за производство на енергия. За
организма са нужни и минерални соли – почти
цялата таблица на Менделеев е представена в
организма. Калият е необходим за поддържане на
нормална възбудимост на нервните и мускулните
тъкани. Заедно с натрия – регулират съдържанието
на водата в организма ни. Калцият и фосфорът са

115
отговорни за нормалното развитие на костната
тъкан. Желязото влиза в състава на хемоглобина.
Флуорът влиза в състава на зъбния емайл. Йод –
необходим е за щитовидната жлеза, мед – участва
в кръвосъздаването. Минералните соли, се
всмукват от власинките на червата и се разнасят
чрез кръвта по целия ни организъм. Без вода
човек може да издържи около седмица. Тя участва
във всички обменни процеси – 2 литра са
необходими на ден. В организма протичат сложни
химически процеси, които извършват
преобразуването на веществата в енергия и
складирането им за нуждите на организма в
дадени периоди.

Отделителна система. Бъбреци:

Бъбреците са закрепени за гръбначния стълб. Те
филтрират кръвта. Нефронът съдържа капсула,
канал. Те са милиони в бъбреците. Кръвта
преминава през нефроните, за да се отделят
вредните вещества от кръвта.

Устройство и функция на кожата:

Защитава тялото от механически повреди, от
топлина и хлад. Кожата е 2 квадратни метра, около
3 килограма. Състои се от епидермис и дерма.
Клетките на епидермиса, се изпълват с керотин.
Тук се образува пигментът меланин – той защитава

116
кожата от ултравиолетовите лъчи. В дермата се
намират много влакна. Там е колагенът и
еластинът. Благодарение на тях кожата е
пластична. Тя е снабдена с кръвоносни съдове,
които хранят дермата, носят кислород и отнасят
вредните продукти. В дермата има рецептори,
които позволяват да се усети болка, хлад, топлина,
докосване. Кожата притежава нервни окончания и
рецептори. Има и 3 милиона потни жлези – те
играят роля в поддържането на постоянна
температура. Косите и ноктите се състоят от
белтъци-керотин. Кожата е снабдена с жлези,
необходими за смазване на косата. Има клетки,
които изработват керотин и меланин – важен
пигмент.

***
Сънят
Необходим е както храната и водата. Ако не спи 3
дни, у човек спада работоспособността, намалява
се паметта. А ако не спи 5 дни, може да получи
зрителни или слухови халюцинации. Без съня,
човек може да умре от изтощение. Това е
физиологическо състояние на покой и отдих. Там
започват възстановителните процеси. В съня у
човека, се систематизира информацията. От
оперативната памет се изтрива информацията и
остава само това, което е нужно на човек за

117
неговата жизнеспособност. Сънят се състои от два
стадия – бавен сън и бърз сън. Първоначално, ние
сме в бавния сън – понижава се мускулният тонус,
дишането и пулса, отсъства движение на очите,
изменя се активността на мозъка. При бързия сън
– тонусът пада почти до нула, усилва се
кръвоснабдяването на главния мозък, движат се
очните ябълки, съкращават се определени мускули,
пада кръвното налягане, активността на мозъка
съответства на тази на бодърстването. През нощта
бързият и бавният сън се сменят един-друг – от 4
до 6 цикъла. Необходими са и двете фази. Иначе,
ако се разбуди по време на някоя от тях, човек е
нервен, неработоспособен, чувства умора. През
съновиденията се извършват действия, които в
обикновения живот не вършим. Но това е
нормален физиологически процес. Сънят е
отражение на тази ситуация, която човек
преживява в течение на деня. Небивали
композиции на бивали впечатления. В съня се
решават проблеми, които не сме могли да
разрешим в будно състояние, извършва се
творческа работа. Създаваме неща, които не сме
направили по време на бодърстването. Сънят е
жизнено необходим. Той възстановява дейността
на мускулите и на главния мозък. Трябва да има
режим на съня, за да е пълноценен. За да е здрав
съня, е нужно да има почивка преди съня от
дейност. Два часа преди това, да не се консумира
храна. Необходима е хубава обстановка – добре

118
проветрена, тиха. Достатъчни са 7 часа. Те
обезпечават добрата работа на главния мозък и се
считат за пълноценен сън.

***
Развитие на човека до раждането и после
Оплождането е сливане на клетките –
сперматозоиди и яйцеклетки, при което се
образува зигота. Това се случва в маточната тръба.
За 72 часа, сперматозоидите съхраняват
жизнеспособността си. Оплождането може да
настъпи за 24 часа. Защото в тези рамки,
яйцеклетката запазва жизнеспособността си. След
проникване на сперматозоида в яйцеклетката,
нейната обвивка отделя вещества, които
възпрепятстват проникването на други
сперматозоиди в нея. Започва сливане на ядрото
на сперматозоида и нейното ядро и образуване на
зигота. Ембриологията изучава зародиша. Два дни
след оплождането, зародишът се намира в
матката. После се внедрява в слизестата обвивка.
И започват периодите на развитие:
вътрешноутробен, зародишен – продължава 2
месеца, през които се формират тъканите и
органите. На 7-мата седмица, може да се различат
пръстите. Зародишът е ограден от плоден мехур с
течност. Има власинки, които съдържат капиляри.
Чрез тях диша и се храни. На 2 месеца, прилича на

119
малък човек. След 12 седмици се нарича плод и
започва плодният период. На 3- я месец, са
формирани всички тъкани и органи. На 4,5
месеца, може да се чуе сърцебиенето – 150 удара в
минута. На 9 месеца е вече 3, 3 и половина
килограма. После се придвижва към матката,
ражда се и се отделя от плацентата. От 2 до 4
години е важно какви двигателни навици ще
развие. Да се усъвършенства мисленето,
оптимално да еволюират функциите, развитие на
творчеството...

***
ИМУННА СИСТЕМА

Клетките в организма не са просто клетки, а това

са космически тела, които са обучени да ни
защитават. Каква енергия те обладават, за да се
опитват да рушат вредни клетки? Те сякаш са
енергитически форми, които живеят с нас на тази
планета. Бактериите са мощни, приспособени и
само собственият ни имунитет, който се предава
от поколение на поколение – може да се справи с
тях. Всеки еритроцит и левкоцит обладава
съзнание. Те са обучени. Това не са просто клетки,
които ни бранят, а космически тела, обучени да
съхраняват живота. Белите са левкоцити,
червените – еритроцити. Те са енергитични,
разцепват на части вредната клетка. Съзнателни

120
са – получават вълни, сигнали, за това, че са дошли
вредни пришълци в организма – вируси, бактерии.
Левкоцитите са крехки, затова трябва да
употребяваме чиста вода, енергитическа,
достатъчно минерали и пречистена храна –
витаминозна, биологически усвояема. Всичко на
земята е енергия и борба за енергия, за
енергоносителите. Младият левкоцит, моноцит, е
абсолютно съзнателен, има части, чрез които реже
и поглъща бактериите. Макрофаг е огромна
клетка, която захваща бактериите, унищожава ги.
Вътре в него се намира апарат, който разтваря
тези бактерии. Това протича всяка секунда, на
всеки милиметър от тялото ни. В главния мозък, в
черния дроб, в щитовидната жлеза...навсякъде. Те
са специализирани – унищожават ракови клетки
или вируси, бактерии. Централната нервна
система – изпраща тези санитари. Вирусът е като
космическа програма, космически робот – подобно
на хакерите, които влизат в дадена система.
Вирусът не владее нито система за собствено
хранене, нито система за собствено размножаване.
Те търсят подходящия обект, за да получат
енергия. Това е космическо състояние. Може
имунитетът да се настрои така, че да контролира
тази програма. Прониквайки в клетката, вирусът я
препрограмира. Достига до ДНК и влага в нея
собствен ген. И клетката, в рамките на секунда –
започва да продуцира вируси, тя започва да
мисли, че е вирусът. Латентният период е от 3 часа

121
до 5 години. Може вирусът 15 години да стои в
организма на човека, без да се проявява и да чака,
когато падне имунитетът или сме в стрес – и
тогава да поразява. Вирусът е космос и ние трябва
да разберем, че в борбата с този космос, ще ни
помогне само космосът. Това са модели, модели на
взаимодействие на вируса с нашата клетка, които
се мултиплицират. Гените на човека, са заредени с
квантова информация. Докато вирусът може да
живее 3 дни, но да обхване милиони хора, тоест
може да превърне всичко това в масова епидемия.
Извършва се репродукция и репликация на вируса
в клетките, това, което усеща болката, това е
разпадането на клетките и политането на вирусите
в пространството. Нашият имунитет вижда този
вирус. Извършва се масова интервенция на
клетки, които ни защитават срещу вируса.
Вирусите правят двойници в клетката, сменяйки
информацията им и размножавайки се в
космически мащаби. Генетическата програма е
такава, че човек не знае, че е болен, а заразява
всичко останало наоколо. Вирусът на херпеса,
заселвайки се веднъж не изчезна, не винаги е
активиран, но той чака – излиза и започва да се
размножава. Трябва преди да се лекуваме, да
повдигнем имунитета. Първо трябва да се
проверява организма за вирусна патология – има
вирус, който напр. засяга зрителния нерв и той
причинява болестта. Това е територията, която му
е жизнена и която е поразил. Той я е завзел със

122
сила. Борбата е да държим високо имунитета си.
Какво е характерно за вирусите? – те не се
повтарят. И те като хората са индивидуални –
такъв е вирусът ебола. Понеже човек няма
имунитет, може да отнеме живота. Не можем да
унищожим всички вируси, но можем да вдигнем
имунитета. На един квадратен милиметър, би
могло да има милиони бактерии. На езика ни се
намират милиарди бактерии. Бактериите са
упорити и се размножават в геометрическа
прогресия. Те притежават огромна скорост на
размножаване. Има такава бактерия, която
парализира мускулите – тя е нервнопаралитическа
отрова. Друг клас са гъбите – приличат на
растения – по начина, по който растат и на
животни – по начина, по който общуват помежду
си. Между спорите си притежават
комуникационен оптически канал, по който
получават информация. Всички те се намират в
нашия организъм, в кръвта. Има такива клетки на
гъби, които светят, те са живи, съзнателни. Това е
космически разум в неговото програмиране.
Бактериите са създали цивилизация. Трудно е да
изчезнат. Можем само да вдигнем имунитета си.
Тези бактерии, които светят, имат оптико-
телекомуникационна връзка. За всичко това
съществува единната борба на нашия имунитет.
Няма такива, които да са недостъпни за
имунитета, просто трябва да се борим.
Съществуват червеи, които снасят личинките си по

123
плодовете. Нужна е проста профилактика и
хигиена.
Има бактерии, които не обичат черния орех. Листа
на черен орех или настройка, чеснов лук – служат
като противобактериално средство. За
детоксикация, се използва люцерна –
противогрипно, антибактериално, слабително. Алое
също.
Имунната система е колективен орган. Тя се
състои от тимус и костен мозък и лимфатически
възли, клетки – лимфоцити. Клетките на имунната
система, могат да мигрират по целия организъм. И
те следят в организма нищо да не възникне, за да
не попадне инфекциозен агент. Ако намерят
чуждороден ген – развиват имунитета против него.
Имунитетът е защитна функция на имунната
система.
Ваксините са нещо изкуствено, като изкуствената
храна, лекарствата – също. Това, което е създадено
от Бог е съвършено, а човекът заради алчността
си, печалбата – безотговорно руши хармонията
почти във всички изкуствени продукти. Човек
притежава всички вътрешни сили, за да се справи
с болестите. Алтернативата може би е билко и
енерго лечение.

124
***
СТРОЕЖ НА ПОЛОВАТА СИСТЕМА

Човек като всеки организъм, е способен да се

самовъзпроизвежда. Това започва от зиготата,
която се образува при сливане на полови клетки.
Женските гамети са яйцеклетки, а мъжките –
сперматозоиди. В резултат на оплодотворение –
сливане на яйцеклетки и сперматозоиди –
възниква зигота, от която се развива новият
организъм. В половите клетки, се намира набор
хромозоми. В сперматозоидите и яйцеклетката – по
23 хромозома. И в зиготата има пълен набор
хромозоми – 46. Съществува полов диморфизъм –
различие във външното устройство на самката и
самеца. Те се различават на генетично ниво. За
това отговарят специална двойка хромозоми.
Половите хромозоми – женската двойка са ХХ, а
мъжката – ХУ. От това дали ще се слеят Х с Х или
Х с У – зависи бъдещото дете. ХХ – с този набор
хромозоми е момичето, с ХУ – момчето.
Строеж на мъжка полова система – тестиси,
семепровода, семенните въздушни мехурчета,
мъдна торбичка, простата, полов член. В
семенники, се произвеждат сперматозоидите –
1500 в секунда. В семенните мехури се формират
биологически активни вещества, които заедно със
сперматозоидите – образуват течността сперма. В
един милилитър – от 60 до 120. Милиони
сперматозоиди. От пикочния канал минават в

125
половия член.
Строеж на женската полова система – яйчници,
маточни тръби, матка, влагалище, големи и малки
полови устни, клитор, вход във влагалище. В
яйчниците се съдържат около милион незрели
полови клетки. За живота съзряват около 400-500
яйцеклетки. Има маточна тръба и матка, която у
млекопитаещите, се е появила специално за
износване на потомството.
Матката преминава в шийка и влагалище.
Пикочният канал е близо до влагалището. Всеки 28
дни, под въздействието на хормона на хипофизата,
съзряват яйцеклетките. За един цикъл съзрява
една яйцеклетка. Когато фоликулът съзрее, излиза
на повърхността на яйчника и постъпва в
маточната тръба – това е овулацията. 7 дни
яйцеклетката се намира в маточната тръба.
Фоликулата се запълва с жълто тяло, което е
временна жлеза с вътрешна секреция и изработва
хормони, които ще са необходими за по-
нататъчното развитие на ембриона в матката. Ако
яйцеклетката се оплодотвори – зародишът се
прикрепва към стените на матката и започва да се
развива. Ако не се случи оплодотворението 13-14
дни след овулацията, жълтото тяло престава да
отделя хормони и се разрушава.
Неоплодотворената яйцеклетка с кръвта се отделя
от организма. Периодът на менструация е от 3 до 5
дни. Менструалният цикъл се повтаря на 28 дни.

126
Включва – съзряване на фоликулата, овулация,
образуване и разрушаване на жълтото тяло.
Половото съзряване започва от 11 до 17 години,
когато хормоните въздействат на органите и се
формират вторичните полови признаци – нисък
глас и косми на ръцете, краката, раменете стават
широки. При жените – съзряването е в периода от
10 до 16 години. Вторичните белези се развиват по
това време – млечни жлези, окосмяване, тазът
става по- широк.

***
ПОЛОЖИТЕЛНИ БАКТЕРИИ

Положителните ефекти на пробиотиците – това са

бактерии, които допринасят за усвояването на
хранителните вещества от организма, подобряват
храносмилането. Вкусът на киселите млека и
сирената – зависи от пробиотиците. Те подобряват
здравето ни. Лактобацилите допринасят за доброто
усвояване на хранителните вещества.
Бифидобактерии – пречат на вредните бактерии
да се заселват в червата ни – това е важно, тъй
като голяма част от храната ни е преработена и
рафинирана.

127
***
Вируси и бактерии:
Прости са и представляват генетическа
компютърна програма – размножават се, нападат
клетката, попадат в ядрото и я програмират така,
че тя сама да започне да възпроизвежда вируси,
погивайки сама. Лимфоцитите водят борбата
против вирусите. Те са бързи и мощни клетки,
които бомбандират нападащите с антитела. Още
не е произведено нито едно средство против
вируси, което да е на нивото на нашата имунна
система.

***
Отделителна система
Живият организъм се развива се в течна среда –
вода, в която има минерални соли. От соления
разтвор, който се нарича тъканна течност –
клетките използват всичко необходимо,
поддържайки постоянен баланс на хранителните
вещества в тъканната течност.
Излишъкът от вода се извежда от организма чрез
бъбреците. Те очистват кръвта, поддържат солевия
баланс. Около 150 грама са. Това е главният
филтрационен апарат на организма. Те са
свързани с вените, артериите и отходните канали,
откъдето течността отива в пикочния мехур. Имат

128
сложно устройство. Състоят от нефрони.
Нефроните са сплетени с входящи и изходящи
артериоли. Първичната урина се образува в
капсула. В бъбреците има около 1 милион
нефрони, те са съединени така плътно, че ако се
разтегнат –дължината ще е повече от 5000
автомобили разстояние. Нефроните очистват
кръвта, постъпваща в капилярите, поглъщат
всички вещества с изключение на еритроцитите и
белтъците на плазмата, които се удържат в
кръвотока. После очистената течност – постъпва в
дъгообразни бъбречни канали, стените им се
състоят от клетки, които поглъщат вещества от
типа на глюкозата и полезни за нашия организъм
съставки. Той ги възвръща обратно в кръвотока.
Водата и солите се всмукват в количество,
необходимо, за да се поддържа вътрешното
равновесие. Отделят се вода, пикочна киселина,
соли...лекарствата се поглъщат частично.
Течността попада в пикочен мехур, натрупва се, а
после по пикочен канал се изхвърля от организма.
Бъбреците действат благодарение на хормони,
изработвани от хипофизата и надбъбречната
жлеза. Благодарение на тях, се регулира постоянен
обем на водата в организма. Природата е създала
хитроумен очистителен апарат.

129
***
Сърцето е най-важният мускул. Може да бие
повече от 100 000 пъти на ден и през него да
преминат повече от 76 литра кръв през 60 000
съдове. Сърцето се състои от 4 камери. Дясно
предсърдие, дясна камера на сърцето, ляво
предсърдие и лява камера на сърцето. Дясната
половина на сърцето – получава кръв, с понижено
съдържание на кислород, която върви по вените.
Сърцето изтласква тази кръв чрез артерия, където
тя може отново да се насити с кислород. Лявата
половина на сърцето получава наситена с кислород
кръв. Сърцето чрез аортата – изтласква кръвта,
която се разпространява по цялото тяло
посредством артерии, артериоли и капиляри.
Циркулирайки по целия организъм, чрез
капилярите – кръвта дава на тъканите кислород и
хранителни вещества, а отнася въглероден двуокис
и други продукти на обмена. По вените, кръвта с
въглероден двуокис – отново постъпва в дясната
половина на сърцето и цикълът започва отново.
Сърцето има 4 клапана – всеки е като врата, която
пуска кръв в едно определено направление. Те се
отварят, за да премине кръвта и се затварят, за да
не се върне назад.
Кръвообращение – аортата излиза от лева камера
на сърцето. Мощна система от артерии, носи кръв,
богата на кислород – във всички части на тялото.
Едновременно с това, в кръвта се вливат

130
въглероден двуокис и други остатъчни продукти на
обмена. Тази кръв се движи по вените. Те я
пренасят в дясното предсърдие, където завършва
кръгът на кръвообращението – големият кръг.
Малкият кръг, е свързан с белите дробове. Целта е
да се изведе въглеродният двуокис и кръвта да се
насити с кислород – венозната кръв от дясното
предсърдие отива в дясната камера на сърцето и
постъпва в белите дробове, по 2 артерии. После по
4 вени тече в лявото предсърдие. В което се
завършва малкият кръг на кръвообращението.
Движението на кръвта се осъществява
благодарение на съкращаването на предсърдието и
камерата в сърцето. Огромно значение за
движението на кръвта в камерите, има
клапанният апарат на сърцето.

***
Мозъкът:
Създава някои модели, вселенски – за
окръжаващия свят, а после ги проектира в
реалността около нас.

***
Знаем ли, че птицата, за да направи гнездото си,
слиза 5000 пъти на земята, за да вземе кал с

131
човката? А хората с такава лекота, разрушават
гнездата и посягат на живота!

***
Кръвоносна система
Сърдечно-съдовата система включва сърцето,
телесното и белодробното кръвообращение, което
се състои от вени и артерии, необходими за
поддържане на кръвообращението. Като машина,
сърцето подава кръв на всички органи и тъкани
на тялото. Доставя кислород, хранителни вещества
и други жизнени компоненти и в същото време
събира продуктите на разпада и въглеродния
двуокис.
Кръвоносните съдове са артерии, капиляри и вени.
Служат за транспортиране на кръвта по цялото
тяло. Капилярите – за обмен на веществата между
кръвта и тялото. Артерията е кръвоносен съд, при
който кръвта се движи от сърцето – вената, към
сърцето. Артериите се състоят от вътрешен
епителен слой и среден – мускулна тъкан и плътна
съединителна тъкан. Вените имат подобно
устройство, но и клапани. Сърцето се намира в
средата между 2 бели дроба над диафрагмата. Има
течност, която облекчава съкращаването на
сърцето. То е крупен, мускулен орган 300 гр.
основна част, от която излизат вени и артерии и
връхна част. Стените на камерите се състоят от

132
мускулни влакна, съединителни тъкани и
кръвоносни съдове. Отвътре, сърцето е разделено с
мембрана на дясно и ляво сърце. Всяка част се
дели на камера, предсърдие. Стените на камерите
се различават по дебелина – лявата е 2-3 пъти по-
дебела. Лявата и дясната страна на сърцето – си
контактуват една с друга. А между предсърдията и
камерите, се намират клапани – в дясната и в
лявата половина. На входа на камерата, също има
клапани – аортален и белодробен. Клапанният
апарат обезпечава правилното направление на
кръвотока. Клапаните се отварят и затварят в
нужния момент, за да възпрепятстват кръвотока
да се движи в обратно направление. Има два
кръга на кръвообращение: голям кръг – започва
в лявата камера, лявата дъга на аорта – артерии –
артериоли –капиляри – всички органи. Става
газообмен – кръвта от артериална преминава във
венозна. После отива във веничките – във вените –
и дясно предсърдие. Малък кръг на
кръвообращение: десен камера– белодробна
артерия – бели дробове. Става газообмен – кръвта
от венозна се превръща в артериална – отива чрез
4 белодробни вени в лявото предсърдие.
Кръвообращението протича за 27 секунди.
Сърцето се съкращава даже извън организма –
това е свързано със строежа и обмяната на
веществата. То има мускулатура и специални
тъкани, в които се получава възбуждане. Сърцето
притежава и нервни възли, от които излизат

133
нервни влакна от вегетативната нервна система.
Това възбуждане бързо се разпространява и
предизвиква синхронно съкращение на камерите.
Съкращението на камерите – води до повишаване
на налягането в кръвта. Разликата в налягането
между камерите и съдовете – създава силата на
кръвообращението. Има съкращаване на
предсърдията на камерите и общо разхлабване – в
тях съществува цикличност. Сърдечният цикъл на
съкращение е от 0,1 до 0,4 секунди. Пулсът е
средно 75 удара в минута. Точната работа на
сърцето – зависи от външната среда и нервната
система. Импулсите по симпатическите нерви,
участват в съкращенията на сърцето, а по
парасимпатическите – отслабват. Хормонът
адреналин също влияе – усилва ритъма, а
ацетилхолин – отслабва.

***
Лимфатическата система – част от съдовата,
допълваща сърдечно-съдовата. Играе роля за
обмяна на веществата и очистване на клетките и
тъканите. В лимфатическата система, лимфата,
която циркулира – се движи бавно и под неголямо
налягане. Лимфатическите капиляри се сливат в
по-големи лимфатически съдове. По пътя на
съдовете има лимфатически възли, които играят
роля на филтри, задържащи микроорганизмите.

134
Всички лимфни съдове се обединяват в протоци,
които са свързани с крупните вени. Широка мрежа
от съдове, разположена по цялото тяло – това е
лимфатическата система. Тя събира течността от
тъканите, тази течност се нарича лимфа, тя се
движи в едно направление, стига до лимфатически
възли – там има клетки, които филтрират лимфата,
за да премахнат възбудителя на инфекцията.
Когато лимфата е очистена, тя се завръща в
кръвообращението. Всеки ден се очиства около 3
литра лимфа.

***
Отделителната система, извежда непотребните
вещества от метаболизма извън организма. Кръвта
се очиства в бъбреците. Кръвта попада в
бъбреците чрез бъбречна артерия, преминава през
хиляди филтриращи клетки и излиза през
бъбречната вена. През уретерите, урината отива в
пикочния мехур, където се натрупва. За да
компенсира отделянето на вода, човек трябва да
пие 2 литра вода дневно.

***
Мускулна система – скелет и мускули. Те се
състоят от специфична тъкан, която в отговор на
нервни импулси, може да се съкращава. Мускулите

135
са изградени от много влакна – във всеки
фрагмент се съдържат от 10 до 100 влакна. Има
клетки, които са няколко сантиметра дължина.
Клетките съдържат дълги нишки, които се наричат
миофибрили – те са една стотна от милиметъра в
диаметър. Те се състоят от два вида влакна –
тънки и дебели. Когато в мускулното влакно
постъпи нервен импулс, тези нишки
функционират заедно, което води до съкращаване
на мускулите.

***
Нервната система, заедно с жлезите с вътрешна
секреция има водеща функция за регулацията на
организма. В процеса на еволюция и на
индивидуално развитие, се оформят няколко нива
на организация. Периферна, свързана с
централната нервна система, с тъканите и
органите. Централната нервна система се състои
от гръбначен и главен мозък. В главния има
продълговат мозък, мост, мъжец, среден,
промеждутъчен и краен – той се състои от 2
полукълба. Съществуват 3 отдела на главния мозък
– продълговат, среден и съединяващия ги мост –
съставят ствола на мозъка. Стволът се отличава от
другите отдели по това, че неговите фунции са
свързани с гръбначния мозък. От гръбначния
мозък излизат 32 гръбначно-мозгови нерва. Той се
управлява от крайниците. Точно по същия начин,

136
тъканите и органите на главата, посредством
десетки двойки черепни нерви – участват,
оказвайки влияние на центровете на ствола и
гръбначния мозък. Гръбначният мозък – тялото
на човек се състои от 31 сегмента, това са
повтарящи се, сходно устроени участъци. От
лявата и дясната половина на гръбначния мозък,
излизат задна и предна част – те се съединяват
между всяка двойка сегменти, образувайки
гръбначно-мозгови нерв. Информацията, във вид
на нервен импулс, попада в съответстващия
сегмент на гръбначния мозък чрез гръбначно
мозъчния нерв. Нервните клетки тук я разпределят
по различни направления. Част от информацията
се предава на двигателните неврони, които чрез
свои израстъци в гръбначно-мозговия нерв –
непосредствено контролират работата на
мускулите и жлезите. Друга част от информацията,
по израстъците на други нервни клетки, се
предават на по-високи нива на централната
нервна система и могат да изпълняват различни
задачи по общата регулация на функциите. Така
информацията постъпва в центъра на ствола на
главния мозък, в мъжеца и полукълбата на главния
мозък. Стволът на мозъка, получава информация
чрез черепните нерви, от тъканите в областта на
главата и шията. Така центърът на ствола, може
да реагира на всяка ситуация в организма и да
създаде програма за действие, която ще бъде най-
ефективна при дадените обстоятелства. Тази

137
програма, чрез потоци нервни импулси, се предава
на изпълнителния център на ствола и гръбначния
мозък и се реализира чрез връзката с мускулите и
жлезите. Особена е и функцията на мъжеца – от
него зависи координираната работа на всички
мускули, които се контролират от мъжеца чрез
центъра на мозговия ствол. Най-сложната работа
на мускулите, се обезпечава от кората на големите
полукълба. Там постоянно постъпва информация
от гръбначния мозък, ствола и мъжеца. В кората се
съхранява опитът на човека в течение на живота.
Движенията, които изпълняваме – са под контрола
на съзнанието, но в автоматически режим.
Програмата на действията, се съхранява в кората
на мозъка, в подкорието, в мъжеца и в нужния
момент – действията могат да бъдат реализирани
от кората и подкорието, чрез команди в центъра
на ствола на гръбначния мозък. Всички тези нива
на централната нервна система, работят
едновременно, но в променящи се режими.
Нервните пътища обхващат цялото тяло. Те
предават командите на мускулите, които
управляват корпуса и ръцете.
Главният и гръбначният мозък, образуват
централна нервна система. Нервите водят към
органи и крайници. Електрическите импулси
минават по нервни влакна. Те обезпечават
взаимодействието на функциите на тялото и
неговото движение. Външните стимули се

138
предават в гръбначния мозък, който реагира на
сигнала на тревогата. Пращайки нервния импулс в
мускулите – те се съкращават. Мускулите реагират
на стимул, без участието на мозъка. Рефлексите ни
защитават от травми. Невроните клетки приличат
на антени с техните израстъци, в които приемат
сигналите. Тези израстъци се наричат дендрити.
Информацията се придава по дългото,
електроповодимо нервно влакно – аксон. Сигналът
се приема от приемника и се движи към
синаптическите окончания. Те транслират
електрическите послания по посока на
местоназначението, напр. мускулите. Когато
дендритът има стимул – възниква реакция.
Последователността на импулсите – отива от
аксоните към окончанията. И те възбуждат
мускулите. Чрез магнитно-резонансен томограф,
може да се наблюдава реакцията в мозъка, когато
правим движения. При свиване на ръката –
работят милиони клетки на мозъка. Мозъкът се
състои от милиарди нервни клетки, които могат да
общуват помежду си. Това общуване произхожда в
контактните точки, синапсите. Когато нервната
клетка се възбужда електрически, при
синаптичните окончания – се отделят химически
вещества – посредници, предаващи информация.
При приемане, информацията отново се превръща
в електрически импулс. Импулсите се движат от
един аксон към следващия. Нервните клетки
общуват по 2 способа – химически и електрически.

139
При активни тренировки, програмата е записана в
мозъка ни. Благодарение на взаимодействието на
главен и гръбначен мозък и нервните пътища,
нашите движения са възможни. Нервната мрежа,
организирайки всичко в организма, е едно от
чудесата на природата.

***
Моделите на мозъка:
Без знание за мозъка, няма да разберем мирното
съществуване на обществото, няма да направим
нова крачка в еволюцията. Мозъкът създава
модела на вселената, на окръжаващия ни мир.
После го проектира в реалността около нас. Понеже
нашият балон на възприятието, не може да се
разтегне на 380 000 км. – луната ни се струва
огромна. Ние сравняваме размера на луната и
зданията вътре в нашия балон и на това основание
вземаме решение, че луната е огромна, а това не е
така. Решенията, главната част на живота ни – се
поддържат от балона на възприятията. И
приемайки решение, можем да мислим и
чувстваме. Ние вземаме хиляди решения, без тях
нищо не бихме могли да разберем. Основната
информация постъпва през очите. На вселената й
са били необходими 1 милиард години, за да
създаде мозъка малко по малко. Тя добавя преден
отдел, за инстинктите, за да може да оцелее

140
организмът на сушата. После се създава на новата
кора – нова част на мозъка, нужна на
млекопитаещите, за да възпитат потомство, да
общуват в социум. Кората е най-свежият и най-
добрият инструмент на природата. Това е венецът,
най-високотехнологичният продукт. Числото на
невроните нараства хиляди пъти, понеже кората е
успешна и така се оформя мозъкът. Еволюцията
му продължава. Кората е като мозайка от модули –
както в компютъра – те са милиони и са толкова
успешен модел на еволюцията, че започват да се
размножават. Те се групират в колони –
кортикални колони или хипермодули. Обезпечават
сложните функции на мозъка. Всяка хиперколона
умее да издава по една нота. Ако се стимулира
кората, ще се получи симфония. Но това не е
просто симфония на възприятието, това е
симфония на самата вселена. Ако гените са добри,
от рождение – ще знаете как да свирите на този
роял – мозъка и изпълнението ви ще е великолепно.
При аутизма, хиперколоните реагират силно на
стимули и са много пластични. При хората с
психическо заболяване, се получава аномалия –
техните хиперколони избират фалшиви ноти –
излъчва се не симфония, а дисонанс. Вместо
нормално възприятие – болест. Трябва да разберем
как е устроена кортикалната колона. Може би
тогава ще знаем как възприемаме
действителността и какъв е външният свят като
такъв. Това е като да описваш тропическа гора –

141
колко дървета, от какъв тип са, къде и как са
разположени. Трябва да опишем правилата на
комуникация между колоните. Да проследим
всички връзки и да установим законите, по които
работят. Не всички неврони са съединени един с
друг. Те са избирателни с кого да се съединяват.
Синапсите – това са области, в които се извършва
химическата комуникация на невроните един с
друг. Тези синапси, представляват мрежа. От
нашия поглед, по някакъв незрим образ, се
появява реалността. Тя изтича от конкретния
момент с конкретния поглед. Основният принцип
на устройството е разнообразието. Няма 2 еднакви
неврони. Като дърветата в гората – всяко е
уникално. В мозъка ми няма нито едни неврон,
приличащ на другия, нито на някой от мозъка на
другите хора – те са в друг порядък, иначе
ориентирани. Затова е странно, че тъканта на
мозъка и електрическата схема у различните хора е
еднаква. За да можем, получавайки реалността, да
общуваме. Ние имаме 10 милиона синапси.
Електрическата схема се мени – в резултат от броя
на невроните, тяхната ориентация се променя, но
моделът, по който е съставена тази схема – не се
променя. Нека нашият мозък да има други
неврони, друг тип, друга морфология – тъканта на
мозъка остава същата. Тя е специфична за
конкретните видове. Може би затова не можем да
комуникираме междувидово. Невроните са
генератори на електричество – те събират

142
информация, пораждат вътре в себе си
електрически разряди, миниатюрни мълнии, с
помощта на които общуват. Когато мълнията
достига синапса, след удара в него, се отделят
химически вещества. Значи можем да описваме
комуникацията между невроните.
Невронната мрежа е суперкомпютър – опакова
хиляди нотбуци в контейнер с размер на
хладилник. От тези контакти между невроните,
възниква реалността. Стимулацията произвежда
електрическа активност. И после изображенията се
раждат в кортикарните колони и там може да
открием цяла вселена. Вселената е създала
човешкия мозък, за да погледне в самата себе си.
Целта е да осъзнаем собственото съществувание.

***
Органи на дишането:
Ако не дишаме, няма да живеем дори минута. С
всяко вдишване, носът ни вдишва половин литър
въздух и това става около 20 000 пъти на ден.
Въздухът минава по гърлото, около гласовия
апарат, в трахеята, при влизането в белите дробове
се появява избор – да свие наляво или надясно, но
белите дробове завършват еднакво. Бронхите
филтруват химическите вещества, докато въздухът
не достигне до разширение, с формата на топка –
алвиоли. Във всеки дроб има 300 милиона. Тяхната

143
обща площ може да заеме тенис корд. За по-малко
от секундата, молекулите на кислорода попадат тук
и после обезпечават всяка от клетките с
необходимите ресурси. Здравите дробове извличат
кислорода и го направляват в кръвта. При
издишване, въглеродният двуокис се изхвърля.

***
Храносмилателна система:
С помощта на зъбите отхапваме храната и я
дъвчем до получаване на каша. Слюнката я прави
по-лесна за гълтане. След като я преглътнем,
навлиза в тръба, наречена хранопровод и достига
до стомаха. Престоява там от 2 до 6 часа. Тук се
смесва с храносмилателни сокове, произведени от
стомаха и се превръща в гъста каша. От стомаха,
храната преминава в тънкото черво, където
храносмилането продължава. Жлъчката разгражда
мазнините. А панкреасът, задстомашната жлеза,
произвежда смилателни сокове, наречени ензими.
Накрая, хранителните вещества, са готови да
преминат от тънкото черво в кръвта. И чрез нея
достигат до всяка част на нашето тяло. Част от
храната не се усвоява като енергия и навлиза в
дебелото черво. Краят му е правото черво, там се
натрупват остатъците, след което се изхвърлят
извън тялото.

***

144
Ендокринна система
Хипофиза и хипоталамус. Те се намират в
главния мозък, в отдел на централната нервна
система. Имаме също щитовидна жлеза. Тимус.
Там в определен момент, протича обучение на
имунните клетки на човека. Панкреасът –
изработването на инсулин и глюкагон е нейната
ендокринна функция. Съществуват надбъбречни
жлези в организма и полови жлези – мъжки и
женски. Това са жлезите с вътрешна секреция.
Те образуват единен ендокринен пръстен. И между
тях има обратна връзка. От хипофизата и
хитопамламуса, идват най-важните сигнали. Ако
функцията на някоя от тези жлези е понижена,
повишена или нарушена, ще страдат всички
жлези.
Условия, за да работи оптимално:
Психологически фактори – състоянието на стреса –
жлезите са чувствителни към стресови ситуации.
Храната – въздейства вредно върху жлезите.
Токсичната храна с консерванти, е дефицитна на
базови микроелементи и витамини. Вредни са и
напитките – синтетическите и токсичните.
Медикаментите – антибиотици,
противовъзпалителни лекарства.
Всичко това въздейства на жлезите, най-вече на
щитовидната. Вируси, гъби, стриптококи и
стафилококи, бактерии, вирус на херписа,

145
паразити – всичко това влияе токсически на
жлезите.
Подобряване на кръвообращението. Алкохолът и
другите токсични вещества, водят до лоша работа
на филтрационните ни системи. Ако е нормално
кръвообращението – оттичането и вливането на
кръвта, подаването им към ендокринните органи –
ще е нормално.
Необходимо е балансирано хранене. Пълноценно
на витамини и микроелементи – йод, цинк, хром.
Хормоните са белтъци, свързани с минерали. Ако
са недостатъчно белтъците или минералите – това
влияе на хормоните в различните органи.
Хипофизата и хипоталамусът, оказват влияние на
работата на другите жлези. Имат ръководна
функция. Те се поддържат добре работещи чрез
кръвообращението на главния мозък. Ако е добро,
ако няма венозни застои и токсически
натрупвания – те работят оптимално.
Щитовидна жлеза – намира се на шията.
Главното, което прави е да регулира синтеза на
енергия, изработването и усвояването на тази
енергия от клетките. Отговаря за енергообмена на
клетките, навсякъде. Нарушението й се отразява
на енергообмена. Изработва 2 хормона, единият от
които е Тироксин. Ако функцията на жлезата е
повишена, хормоните ще са много, ако работи в
снижен режим – хормоните ще са понижени.

146
Жлезата произвежда хормони на основата на
аминокиселини, които се наричат тиразин. Когато
към аминокиселината се присъедини йод, се
образува хормонът. Ако в организма има дефицит
на йод и аминокиселини, жлезата ще работи в
снижен режим. Хемоглобинът и щитовидната
жлеза, влияе на депресията – ако има снижена
функция, се получава депресия.
Нека продуктите, които употребяваме, са
органически, а не синтетически.
Надбъбречната жлеза – това е жлезата, която ни
помага да се справяме със стреса. Тя произвежда
адриналин – отговаря за неочакван стрес,
подобрява кръвообращението, съкращенията на
сърдечните мускули и можем да избягаме при
опасна ситуация. Норадреналин и кортизол –
този хормон е повишен, когато имаме
периодически стрес. Когато надбъбречните жлези
са изтощени, се нарушава сънят, снижава се
умствената активност и се появяват алергически
реакции. Възстановяват се с витамин С.
Панкреас – намира се под стомаха. Изработва
инсулин и гюкагон. Те регулират захарта в
кръвта. Енергията в организма, се обезпечава с
кислород и глюкоза. Ако инсулинът е достатъчно –
глюкозата от кръвта, ще постъпва в клетките и ще
се обезпечава нормалният енергообмен на
клетката. Ако глюкозата е много в кръвта, а
клетките гладуват – значи нещо по отношение на

147
инсулина е нарушено, неговото изработване или
усвояване от клетките. Инсулинът се състои от
белтъци, има цинк и хром в структурата си. Затова
не трябва да са в дефицит. Нужно е да се използва
белтъчна храна, да се съблюдава съдържанието на
хром в организма.

***
Торсионните полета:
Разработване на торсионни двигатели.Теория
на вакуума. Закони на мирозданието.
Какви закони действат, управлявайки движението
на обектите, които извършват въртене? На
микрониво, се наблюдава движение на частиците,
които имат спин. Същите закони управляват и
това движение. Това, което наричаме въртене на
пространството, е особен вид на неговото
изкривяване.
Има строги закономерности, които действат. Ако
обектът има маса, независимо дали е електрон или
звезда – съдържа гравитационно поле. Ако
говорим за заряд, обектите пораждат
електромагнитно поле. Ако има обект със спин
или с въртене – въртене на електрон, или въртене
на слънчевата система, или въртене на
галактиката, или въртенето на вселената като цяло
– всички тези обекти създават торсионни полета.

148
Ако зарядът е в покой, се създава статическо
поле, което е постоянно, ако зарядът изпитва
колебания, въртене – поражда електромагнитна
вълна. Ако въртенето се извършва с постоянна
честота, се създава статическо торсионно поле,
което има един набор свойства, а ако въртенето е
неравномерно – ту се засилва, ту се забавя – тази
неравномерност, нестационарност – поражда
вълново торсионно излъчване. Когато
автомобилът се движи с еднаква скорост –
колелото има статично поле, когато ускорява или
забавя – възниква вълново торсионно излъчване,
което се разпространява на много по-голямо
разстояние.
Това практически се прилага при торсионните
механици, които изработват двигатели. Вихровото
движение – може да се използва за отопление.
Разработва се първият торсионен генератор.
Ние сме свикнали със стандартната наука. Тя
казва, че електромагнитното излъчване – отслабва
пропорционално на квадрата на разстоянието. По
този начин се отслабва и гравитационното поле. Но
истината е, че торсионното поле няма никаква
зависимост от разстоянието. Че торсионните
полета се разпространяват със скорост, която
милиарди пъти превъзхожда скоростта на
светлината. Това не влиза в системата на
привичните представи. Няма граница между
науката и фантастиката. Това, което от гл.т на

149
стандартната наука не може да се осъществи,
всъщност съществува. Не че един факт не може да
бъде, а не може да бъде в тези условия, които
разглежда нестандартната наука.
Когато се изследва свойството радиоактивност
при разтвор на солите на урана – ако имаме работа
с радиоактивен източник, какви мерки трябва да
се предприемат, за да защитим изследователя? Да
се предвиди излъчването и негативните
въздействия върху човека.
Първо трябва да се установи как апаратът действа
на човека, дали има режими на работа, които са
му вредни. Ако се вземе дясното торсионно поле,
то действа благоприятно на имунна система,
бъбреци, на здравето на организма. Необходимо е
да не се отива зад предела на тези стойности,
които са полезни за човека.
Използване на торсионните полета в селското
стопанство. Може да се вземе материал и в него
да се създаде такава спинова структура, че ще
породи поле, което няма да може да преодолее
източника на торсионно излъчване.
В оптиката се прави следният експеримент –
вземат се 2 пластини от турмалин, през едната се
пропуска светлина. Когато използват срезани
пластини и ги доближат, учените установяват, че
светлината също преминава нормално. Щом се
пресечат на 90 градуса – се получава черен

150
квадрат, през него не минава светлина. Две
оптически оси в кристал, бидейки скръстени – не
пропускат светлината.
Торсионните полета са вертикална поляризация в
пространството – значи този принцип със
светлината работи. Ако се вземат две спинови
структури, при които спиновете са скръстени на
90 градуса, то те няма да пропускат торсионното
поле. Значи, ако се вземе източник и се
поляризира хоризонтално и после вертикално
пространството и те се пресекат – се получава
вакуум.
Друг опит – ползва се торсионен генератор, който
създава поток торсионно излъчване. Чрез
магнитометър, се фиксира магнитното поле.
Когато отстранят генератора, в продължение на 3
дни, на това място, магнитното поле се съхранява.
Какво се явява източник на това магнитно поле?
То се съхранява именно в тази област.
Всяка картина, нарисувана от художник, е
съвкупност от линии. Тя въздейства на човека
освен емоционално – със своето торсионно поле.
Има съвкупни структури, които образува тази
картина. Добрият художник, трябва да се
интересува как въздейства на публиката нейното
торсионно поле. Всички бои са поляризирани по
спин, повтарят структурата на полето на този
художник.

151
***
Скоростта на светлината:
Ако се говори за време-пространството, за тяхната
структура – може би това ще стане ключът към
вселената.
Да изучим пътешествието на 2 фотона през
бездната на 7 милиона светлинни години.
Записано от космическия телескоп Ферми,
работещ в гама-диапазона. Тези частици отварят
нова глава в разбирането на природата на
светлината, гравитацията и вселената, която ни
окръжава. Ферми регистрира гама-лъчи, форма на
светлината, обладаваща енергия. Разбирайки две
частици, можем да проникнем във вселената като
цяло.
Айнщайн описва пространство-времето като
гладка тъкан, която се разтяга и свива от масивни
обекти – това е обяснение за гравитацията. Как
квантовата механика рисува работата на атомите,
субатомните частици и някои базови закони на
природата? И теорията на относителността, и
квантовата механика – обясняват нещата със свои
способи, в своите режими.
Наблюдението на двата фотона, ни помага да се
приближим към теория на всичкото, да гледаме на
вселената като цяло. Тя обединява най-

152
рационалните аспекти на квантовата механика и
теория на относителността в една цяла теория.
Телескопи са наблюдавали частици с други дълги
вълни и в друго време, достигащи земята. Всички
форми на електромагнитни излъчвания – от радио
до инфрачервената и видимата светлина,
рентгеновите лъчи и даже гама-излъчванията. Те
се движат с една скорост, как тогава може да се
обясни разликата във времето на пребиваване?
Може би са излъчени по различно време. А може би
самата структура на пространството – става
причина най-енергитическата частица да се
забави. Може ли високоенергитическа частица да
се движи със скорост, по-малка от скоростта на
светлината – пряко разбиранията на Айнщайн?
Идеите, обединили квантовата механика с теория
на относителността, предполагат, че пространство-
времето е нееднородно. Пространствените
различия не влияят на нискоенергитичен фотон с
дълга вълна. Но високоенергитичният фотон
отклонява изкривявания в мрежата . Това го
заставя да се движи по-бавно, отколкото
низкоенергитичното излъчване. По този начин се
нарушава закона на Айнщайн за движение на
частиците светлина с една скорост.
С помощта на Ферми, е наблюдаван мощен взрив с
гама-излъчвания. Излъчват се голямо количество
фотони, някои от които имат огромна енергия и
кратка дължина на вълната. Тези фотони са

153
пътешествали няколко милиона години, преди да
достигнат до нас. И всички високоенергитически и
кратковълнови фотони – прибивават в течение на
900 милисекунди след нискоенергитичните
фотони. Регистрира се съществена разлика във
времето на пребиваване. Може би ще се обединят
теория на относителността и квантовата механика.
Науката е в процес на избавяне от излишното. Ако
не се абстрахираме от него, няма да дойдем до
единна теория на всичко, зашифрована в
структурата на вселената. Трябва да търсим
свидетелства зад пределите на нашата планета,
защото отговорите лежат сред звездите.

***
Торсионни полета
В природата има полета, които се пораждат от
въртене. У материята, елементарните частици,
масивни обекти, съществува маса – тя създава
гравитационно поле – то отговаря за
взаимодействие на телата, които имат маса – те се
притеглят. Ако има заряд у частиците – възниква
електромагнитно поле. Съществува още един
параметър – спина на въртене на частиците в
микроскопичните обекти. На този параметър
съответства поле – торсионното, благодарение на
което въртящите се обекти взаимодействат
помежду си. Поле, което се поражда от въртене е

154
торсионно. Има независима, универсална среда,
която пронизва цялото пространство – физически
вакуум. Тази среда, в зависимост от това с какво
взаимодейства, променя свойствата си –
придобива някаква поляризация. Същото се
отнася за другите полета – ако в пространството се
появи маса, средата се поляризира така, че се
създава гравитационно поле, заряд –
електромагнитно, въртене – торсионно. Тогава
средата придобива свойства, които са известни
като торсионни, гравитационни, електромагнитни
полета. Тоест една и съща среда, в един и същи
случай, в различни състояния, се проявява
като гравитационно, елекромагнитно и
торсионно поле.
Торсионните полета – свойства:
Първо, те се пораждат от спин на въртене –
всичко, което се върти – от елементарни частици,
до небесни тела – звезди, планети, галактики –
пораждат такива полета. Ситуацията е проста –
има маса – има гравитационно поле, няма маса,
няма, има заряд – има електромагнитно поле, няма
заряд – няма. При торсионното – има въртене, има
торсионно поле, няма въртене – няма, но
съществуват извънредни ситуации.
Вакуумът е невидимата среда, която пронизва
пространството – тази среда само може да
поражда торсионно поле. Полетата могат във
физическия вакуум да се самогенерират, да

155
възникват самопроизволно. Пирамидите не се
въртят, а там се поражда същият ефект.
При гравитационното поле – възниква само
гравитационно взаимодействие и никакво друго –
появява се в чист вид. Оказва се, че ако някъде
съществува електромагнитно поле, статическо или
вълново – то има и торсионно поле. Средата, чрез
която се разпространява торсионното поле в
пространството, е физическият вакуум. Тази среда
по отношение на торсионните вълни, се държи
като холограма. Тя е утроена по такъв начин,
относно спиновата си структура, че проявява
свойства на холограма.
Закон – Силата е пропорционална на
произведението на заряда, разделен на квадрата
на разстоянието. Той е валиден за
електромагнитните и гравитационните полета.
Експериментално е установено, че за торсионните
полета няма зависимост от разстоянието въобще.
За предаване на съобщение, сигнал на разстояние
3 метра или 3 милиона километра – няма никаква
разлика.
Всички сме свикнали с това, че в природата не
може да има скорост, по-голяма от скоростта на
светлината. Скоростта на светлината е величина,
която характеризира груповата скорост на
разпространение на гравитационните вълни. Има
десетки обекти в космоса, които се движат със
скорост до 10 пъти превишаваща скоростта на

156
светлината. Груповата скорост на торсионните
вълни, е безконечно голяма и те се
разпространяват мигновенно.
Противоположно на това, което сме привикнали за
електромагнетизма, в тросионните полета всичко е
наобратно – едноименни заряди се притеглят, а
разноименните се отблъскват.
Има странни проявления и в механиката, и в
астрофизиката, и в оптиката, и във физика на
високите енергии. Правени са експерименти с
екстрасенси, които не са могли да намерят
никакво обяснение. Извършван е опит с
преминаване на лазерни лъчи през натрий. Има
лазарен източник, който се разделя на 2 лъча,
които минават през охладени пари на натрий. На
микроскопическо ниво, фотоните не
взаимодействат и лъчите не променят взаимното
си разположение. Когато се използват
поляризирани лазерни лъчи – ако поляризацията е
еднаква, лъчите се събират /като че на тях
действала сила на взаимно притегляне/, ако е
различна – се раздалечават. С помощта на
торсионните полета, може да се даде убедително
обяснение на това, което става в този
експеримент.

***

157
Най-важното нещо в живота е образованието.
Резултатът на задължителното 10-годишно
образование в Япония е, че страната стана
икономическо чудо.

***
Звездите, за тези милиони години, за които
светлината идва до земята, отдавна са се
преместили на други места – ние ги наблюдаваме
на тези места, където отдавна ги няма. Ако знаем
момента на времето в миналото, с каква скорост се
движи звездата – ще знаем какво положение ще
заеме звездата сега.
Може да се получава енергия от физическия
вакуум – от това, което напълва пространството,
което се нарича ефир. Но физическият вакуум е
динамическа система, изпитва интензивна
фруктуация и се оказва, че енергията е равна на
безконечност.
Всяка буква – напр. А, има около себе си
торсионно поле. Когато се съберат буквите в една
дума, те ще притежават свое енергитическо
съответствие. Всяка картина, нарисувана от
художник, има торсионно поле и чрез зрителния
образ – въздейства върху човека, посредством
съвкупната структура, която се образува в
картината. Художникът, рисувайки картината, й

158
въздейства чрез своето торсионно поле. Всички
полета са поляризирани по спин и повтарящи
структурата – има зрителен образ, торсионно поле
на картината и торсионно поле на художника,
който я е рисувал. Хора, със силна енергия,
цитират книгата, без да я отварят. Движат се
безпрепятствено, без да се блъскат в предмети със
затворени очи, описват картините със завързани
очи. Такива хора могат да нарисуват как изглежда
торсионното поле, напр. около мен. И всички
пропадания в полето, които могат да се дължат на
болест. Ако вътре в нас, структурата няма никакви
дефекти – никакви външни въздействия не могат
да променят тази вътрешна полева структура. Но
ако има промяна в тази полева матрица, в някаква
нейна част, ще възникнат промени на
молекулярно, после на клетъчно ниво и накрая ще
се стигне до диагностициране на заболяване. Ако
можем да контролираме това базово структурно
поле, торсионното поле на човека – можем да
усетим промените в неговата структура, да
коригираме структурата на това поле, преди да
заболеем.
Всичко, което мислим – поражда торсионни
полета, които се излъчват навън. Формата, която
има пространството около просветлените хора,
около хората въобще, може да се види с
кирлиановска техника на фотографиране.
Излъчването, поляризирайки около човека
физическото пространство, на нивото на

159
торсионните взаимодействия – позволява да бъде
визуализирано ултравиолетовото излъчване.
Болестта възниква в полето. Ако се позволява
вмешателство, може да се коригира, ако не –
наказуемо е за този, който се намесва.
Науката е чудо – има една мисъл, че науката, това
е легенда, която работи.

***
Вълнова генетика:
Съхранение на генетическата информация и
предаването й от поколение на поколение. ДНК се
съдържа във всяка клетка на организма. В
нейната двойна спирала е заложен генетическият
код, отговарящ за предаване на наследствените
признаци. ДНК е химическа молекула – в нея е
записана информация как от отделни клетки да се
сформира целият организъм. Защо на ябълка не се
появяват банани?...Всичко е в наследствеността, в
тези хромозоми и гени, които съставят частите на
ДНК. Когато е разчетен геномът на човека, става
ясно, че само 1 % от ДНК, кодират белтъците,
останалите 99% наричат отпадъчна част на ДНК.
Всичко, което ни е дадено от родителите е в 1 % от
всички гени. В главния информационен център на
организма, не може да има 99% излишни неща.
Доколкото гените са основната част на растения,

160
животни, хора. Молекулата на ДНК има
веществена природа, там е програмата за
организма и работи като вещество – като
веществена матрица, на която е записан нашият
веществен генетически код. Генетическият код е
речник. Речник на превод от езика на ДНК на
езика на белтъците. Когато ДНК се опакова, се
разделя на две. Тя работи като вещество, има
електромагнитни и звукови полета. Това може да
се сравни с нотни записи. Веществото се
реализира в нещо невеществено – в звук, във
вълна, в поле. Тя е оградена от електронен облак и
както в другите молекули – протичат физико-
химически и вълнови процеси. Има
предположения, че основната информация е
записана в това отпадъчно ДНК. Тя е като
видеолента – кадър за кадър оформя
холографически бъдещия организъм. За да се
построи организма на човека, е необходим чертеж,
план, а също текстови коментари – всичко това се
състои в тези 99% ДНК – и текстът, и чертежът.
Ако се изучи това, може да се препрограмира
организмът. Тънките измерения, не могат да се
регистрират с физически прибори, но
биосистемата е чудо.
Има лазерна апаратура, която работи с
генетическите текстове и генетическата
холографическа структура. Износени семена, са
облъчени с вълново копие на животинско, а после
на растително ДНК. От здравите семена се предава

161
информация на полумъртвите. Всички семена се
възстановяват.
Влияние на средата върху организма – Ако се
изолира животното от външната среда, то в
зародишите се получават уродливи създания, което
показва, че за нормалното развитие на организма е
важна външната среда, външното
електромагнитно поле.
Нашето ДНК се явява антена, която възприема
информация от космоса. Външното вълново
обкръжение е абсолютно необходимо.
Пиктограмите, показват, че са заселени 3 планети
в слънчевата система, че основа на космическия
живот не е само въглерода, но и силиций. ДНК се
отличава и структурно, и по количеството на
нуклеотидите.
Ако безпардонно навлизаме в кодовите функции
на ДНК – променя се и електромагнитната, и
акустическата природа на ДНК. ДНК и РНК могат
да възникнат на земята по естествен път, от
атмосферни електрически разряди, вулканична
дейност. Експериментално са правени подобни
опити, но такива белтъци са безсмислени – в тях
няма информация. Някои считат, че тази
информация за зараждането на живота на земята,
е привнесена в първичните полимери изкуствено-
с помощта на космически излъчвания, които
слагат началото на биоеволюцията. Тя се движи

162
чрез космически вълнови гени, които имат и
речеви характеристики.
Гените излъчват електромагнитни полета и издават
звуци, които можем да чуем. Когато се прочита от
хромозомите вълновата информация, се чува
потресаваща музика и се вижда на монитора на
компютъра фантастично зрелище – картина. То
прилича на холограма с много тънка структура. На
картината присъства разсеяната светлина, от
хромозомите, а при това тези фотони се
превръщат в радиовълни и се ражда звук, който
може да се улови с радиоприемник. Значи слушаме
мелодията на хромозомите, гледаме тази
динамическа картина.
Когато организмът е натоварен с алкохол, шлака –
се задава команда за очистване, чрез повишаване
на температурата.
Всяко научно постижение, зависи от това в чии
ръце ще се окаже. Ако знаем законите на
вълновата генетика – генетическата информация
може да бъде предадена на разстояние, за нула
време, мигновено, както клетките ни общуват
помежду си. Генетическата информация би могла
да съществува във вид на електромагнитно поле и
може да бъде предадена на разстояние, от един
организъм на друг. При това, приемащият
организъм трябва да преустрои собствената
обмяна на веществата в зададеното направление.

163
Прави се експеримент – мишки, които имат
заболяване на жлезата. Прочита се информацията
с лазерна система, радиовълнова система – от
здрав панкреас се предава на болните животни.
След 10 дни, те се възстановяват. При тях
регенерира панкреасът. Може да се възстановят
функциите на всеки повреден орган чрез
предаване на генетическата информация, от
здравия орган на друг организъм. Това е ново
направление е вълнова генетика.
Стоим на прага на велики открития, способни да
изменят живота на хората. Управлявайки генома,
вирусите и бактериите – може да се удържи победа
над болестите. Става възможно обновлението на
органите без хирургическа намеса. За
човечеството се откриват фантастически
перспективи.

***
ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Пространството е с много измерения, които могат

да се изучават чрез геометрията. Трябва да се
абстрахираме от света, с който сме привикнали.
Да си представим свят, недостъпен за очите и
сетивата.
Когато се движим по абцисата – хоризонталната
права – можем да опишем една точка от нея с едно

164
число- + или – взависимост къде се намира. Ако
въведем и ордината, ще я опишем с 2 числа – по
абцисата и ординатата. Плоскостта е двойка числа.
Ако прекараме права, перпендикулярна на
двете /абциса и ордината/, точката ще се опише с
3 числа. Когато нарисуваме тетраедър – въвеждаме
4-тото измерение. С пет върхове – рисуваме
петоъгълник. И така всичко 10 на брой измерения.

***
КВАНТОВА МЕХАНИКА

Когато се говори за Вселена, си представяме

огромно пространство, милиарди светлинни
години, което можем да видим с радиотелескоп.
Щом разгледаме микросвета, се оказва, че
законите, които сме приели твърдо, там не
действат. Тук става въпрос за размер 1
десетомилиардна от метъра. Частиците се държат
необичайно. Учените създават особени закони за
описание на тяхното взаимодействие. Тези закони
са наречени квантова механика и нейните
постулати са наистина поразителни. Частиците
могат да бъдат на няколко места едновременно и
да пътешестват във времето, изменяйки миналото.
Ако опознаят законите, които действат на това
ниво, учените ще успеят да предадат информация
на голямо разстояние.

165
Квантовата механика предполага, че един обект
мигновено може да влияе на друг, даже ако между
тях има милиони километри. Когато
взаимодействат 2 субатомни частици, те могат да
се сплетат. Тяхната скорост, положение и други
характеристики – стават взаимозависими. Ако
изменим качествата на едната частица, другата
също мигновено се изменя. Квантовото състояние
на частицата, зависи от състоянието на нейната
частица-партньор. Това означава, че ако учените
накарат заплетената частица, да се върти по
часовниковата стрелка, втората частица незабавно
ще започне да се върти на обратната страна. С
помощта на това явление, може да се въздейства
на обекти, които се намират на милиарди
светлинни години от нас. И действието на един
обект, ще окаже влияние и на другия. Това явление
показва възможност за мигновено предаване на
информацията. От една частица на друга, със
свръхсветлинна скорост. Това е най-мистичното
взаимодействие. Квантовата заплетеност е факт не
само за микросвета.
Квантовата заплетеност може да позволи на човека
да предаде информация на голямо разстояние.
Това е като мечта – да предаваш информация, на
голямо разстояние със светлинна скорост.
Квантовата заплетеност променя съвременните
средства за обработка на данните. Учените искат
да конструират мощни компютри. Да се създаде

166
квантов компютър – прототип, за съхранение на
данни – квантови битове, вместо обикновени. Да
се изобрети квантов компютър, който да извършва
огромен брой операции едновременно. Той би бил
най-мощният, създаден някога от човека. Този
проект е в стадий на разработка. Квантовите
компютри могат това, което е недостъпно за
другите машини. Най-сериозният проблем е
ефективното кодиране на информацията в такива
компютри. Класическата двоична система, трябва
да се приложи на квантовата заплетеност – ако
учените успеят да направят това, животът ще се
промени. Могат да се решават сложни уравнения,
с колосално количество промени.
Микросветът, би могъл да поднесе големи
изненади. Най-известният експеримент в
квантовата физика, демонстрира как един обект
може да бъде на две места едновременно.
Изследвайки микросвета, учените доказват
възможността за съществуване на такива явления,
които не се срещат в обичайния свят. Във
вселената на малките частици, не само
информацията може да се разпространява със
свръхзвукова скорост, но самият факт на
наблюдение – може да изменя експерименти.
Оказва се, че поведението на частиците е способно
да се изменя според това наблюдаваме ли ги или
не.
Пропускат се фотони през металическа пластина с

167
2 процепа. Частиците светят на проекционния
екран зад пластината. Топките, минаващи през
отвора – оставят светлина на проекционния екран.
Те ще попаднат в определена точка на този екран.
Ако използваме електрони, които са по-малки от
топката милиарди пъти, тогава екранът ще е
осветен така, че бариерата ще пропусне вълни. Той
ще зафиксира явлението интерференция. Ние
винаги сме смятали, че електроните са частици.
Защо те се държат по различен начин? Електронът
е частица, докато не го пуснат в екрана. После той
оставя на бариерата такава светлина, като че ли
не е преминал един електрон, а два. Дали
микрочастицата, по някакъв начин, сама се е
клонирала? Може би най-загадъчното явление в
квантовата физика е, че един обект може да бъде
на две места едновременно. Как се държи един
електрон, когато го пуснат през препятствие с 2
прореза? Как частицата може да мине през 2-та
прореза едновременно? Физиците са проследили
движението на електрони, фотони и други
субатомни частици. Когато става въпрос за
електрони, те се държат като частици и оставят
такива следи на екрана, като топките. Когато ги
наблюдаваме – електроните се държали като вълни
и екранът зафиксирал тяхната интерференция –
значи веднъж се държат като частици, друг път
като вълни. Процесът на наблюдение е повлиял на
субатомните частици. Когато ги наблюдаваме –
частиците демонстрират вълнови свойства. Този

168
факт на изменчивост на природата на частиците,
според това намира ли се под налбюдение или не,
ние наричаме принцип на квантовата
неопределеност. Как може нашето наблюдение да
имени обекта? За да наблюдавате системата, вие
си взаимодействате с нея. Направлявате лъч
светлина и виждате неговото отражение. Именно
така определяме, че топката се намира на дадено
място. Ние виждаме отразената от нея светлина.
Когато става въпрос за крупни обекти, резултатите
са обикновени, но частиците на микросвета са
много чувствителни към светлината и може тя да
мени поведението им. В пространството на
микросвета, фотоните са равни на размерите на
суатомните частици и биха могли да им оказват
значително влияние, когато направляваме
светлината на системата, за да я разгледаме. Защо
светлината не променя само направлението на
движението на наблюдаваните обекти, но и самата
им природа? Учените усложняват експеримента,
като изменят представата за времето. Електроните
по същия начин се пропускат през бариери с 2
отвора. Първо те се държат като вълни, но после
отново като частици, такива, каквито са били при
пускането от електронната пушка. Електроните се
държат така, като че са се върнали в миналото,
сякаш никога не са се проявявали като вълни. Как
нашите решения влияят на природата на
електрона, така или иначе? Като че ли сме се
върнали в миналото. Законите на микросвета,

169
могат да ни открият вселената от такава страна,
че тя да подхожда на сюжет от научна
фантастика. Може ли квантовите физици да
докажат, че цялата реалност е само плод на
човешкото въображение? Когато разглеждаме
микросвета, установяваме, че всички обекти са
скрити зад завесата на неопределеността. Самата
природа не се определя с едно нещо /не се
идентифицира с нещо конкретно/. Учените
наричат това принцип на неопределеността.
Може би това е основен принцип на
съществуването на нашия свят. Ние нищо не
можем да знаем с абсолютна точност. Учените не
биха могли с точност да определят
местоположението на частиците от техните
вълнови свойства. Принципът на неопределеност –
природата не позволява да разберем
фундаменталните частици. Този принцип на
неопределеността – засяга и енергията на
частиците. Според класическата механика, ако
пуснем топка и ударим с нея преграда-стена, тя
ще отскочи. Когато става въпрос за електрон, се
оказва, че той може да мине през материята, дори
ако е пуснат не достатъчно силно. Принципът на
неопределност – позволява на частицата да
заимства енергия от бъдещето, за да преодолее
бариерите, а после – да я върне. Потенциалният
електрон се намира на другия край на стената –
затова той може да я преодолее.
Може ли този факт – нещо да се намира на

170
няколко места едновременно, да е свързан с
времето, с връщането към миналото? Едно тяло се
състои от огромен брой частици и те трябва да
изчезнат на едно място и да се появят на друго.
Зад твърдата стена. Едва ли това е възможно.
Аз също се състоя от тези частици. Ако те могат да
бъдат на две места едновременно, то аз – също.
Това се нарича многомирова интерпретация.
Учените предполагат, че хората преживяват
паралелно няколко различни живота. Всеки път,
когато стоим пред избор, ние не избираме един
вариант. А осъществяваме всички, само че в
различни измерения. Когато се съсредоточим
върху нещо, ние избираме различни възможности
и всички те се реализират в паралелни вселени.
Ако аз хвърлям топка, го правя в една вселена, в
друга – мога да я пратя зад предела на полето.
Според тази хипотеза, всички тези потенциални
възможности, се реализират в паралелни вселени
едновременно. Ако се върнем към експеримента,
всеки път, когато преминаваме през преградата, се
появяват две наши копия. Първото получава един
отговор, второто – друг. В ситуация на избор, се
появяват много наши копия в паралелни вселени.
Има толкова много обекти във вселената, които
съществуват не в 3 измерения, а в такива, които
са ни недостъпни.

171
***
Особен вид материя, е изиграла ключова роля във
формирането на звезди, галактики и системи.
Съществува невидима материя, която оказва
гравитационно въздействие. Ние я наричаме
тъмна материя. Без тъмна материя, ние нямаше
да съществуваме. Понеже благодарение на нея се
формират жизненоважни структури, в това число
и галактиката. На тъмната материя се дължат 85 %
от гравитационните взаимодействия във
вселената. Ако тъмната материя се състои от
частици – милиони от тях, всяка секунда
преминават през нас.
Обичайната материя е атоми, които са съставени
от електрони, протони и неутрони – елементарни
частици, които формират мен, вас, всичко на
земята. Но тази материя е много малко, това е
само върхът на айсберга. Оказва се, че привичните
атоми, са малка част от нашия свят. Останалата
материя, която е 6 пъти повече, за нас е
съвършено невидима. Ние не сме център на
вселената и не сме създадени от тази материя,
която е нейна основна част, защото това е тъмната
материя, състояща се от частици, които не сме в
състояние да видим. Учените предполагат, че
тъмната материя може да бъде изградена от
неутрино, чиито характеристики доста
съответстват на тъмната материя. Но тя не е
неутрино. Тя не може да се състои от неутрино,

172
понеже те много бързо се движат и разрушават
крупно мащабни структури, които са формирали
галактиката ни в самото начало. Галактиките
просто нямаше да се появят, ако пространството е
наситено с частиците неутрино. В тъмната
материя няма неутрино. Тя е изградена от
частици, неизвестни на науката. Учените
назовават частицата – вимп- слабо
взамодействаща масивна частица. Но никога не
им се е отдало да наблюдават вимп в лаборатории.
В ускорителя в Женева се правят изследвания. Ако
се докаже съществуването на тъмна материя, това
значи ли, че има тъмни паралелни планети, тъмни
обекти и тъмна таблица на Менделеев? Учените
мислят, че те имат по-сложна природа, отколкото
останалите обекти в света. Какви са тези частици
и къде са? Може просто да са в други измерения. А
може тъмната материя да е обичайна частица,
просто проявяваща се по друг начин в другите
измерения. Дори и да не виждаме другите
измерения – ние взаимодействаме с тях. Сливането
на галактиките, е обусловено от тъмната материя,
която е концентрирана в други измерения и не
може да бъде открита в нашите измерения, понеже
тя е недостижима. Резултатите от нейните
действия, може само да се почувстват. Частичките
на тъмната материя са толкова малки, че да ги
разгледаш и изучиш е трудно.
Най-малките частици са субатомните частици –
електрони и кварки. От последните се състоят

173
протоните и неутроните. Сега се смята, че
всички те представляват вибриращи струни, че
това са най- малките обекти, от които е формирано
всичко. Учените все по-добре разбират
механизмите на устройството на атома.
Структурите, по-малки от електрон, са непозната
област. Звездите, планетите, можем да
наблюдаваме, но с какви устройства да се
съзерцават такива малки обекти, които
съществуват в нашето време и пространство? В
ускорителите, се изучават елементарни частици,
които се получават от стълкновението на други
елементарни частици. Ускорителите нямат такава
мощност, че да изучат най-малките частици, но
учените са убедени, че нещо съществува там, в
глъбините, което е невъобразимо за човешкия
разум. С малките размери – като 10 на минус 33 –
оперира теорията на струните. Според тази
теория, елементарните частици, представляват
малки вибриращи струни. В една капка има
трилиони атоми водород и кислород. Можем ли да
видим струните в атома на водорода? Ако се
увеличи до размера на вселената, тогава можем да
наблюдаваме струни. Привичното пространство и
време изчезва. И може да се включи огромно число
измерения. Може би тези частици отскачат
толкова бързо, понеже между тях няма никакво
пространство. Възможно е да се разширяват.
Възможно е пространството и времето да имат
независими свойства. Дали първоначалният взрив

174
е създал вселената или просто е изменил
съществуваща до този миг организация на
материята? Може би си мислим, че този квантов
свят няма нищо общо с нашия, но всъщност това
са нашите корени, нашата вселена.

***
ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ

ЗА ДА РАЗБЕРЕШ НАУКАТА, ТРЯБАВА ДА ИЗЛЕЗЕШ ИЗВЪН

ТРАДИЦИОННОТО МИСЛЕНЕ, ТА ДА НАВЛЕЗЕШ В ДРУГО
ИЗМЕРЕНИЕ, КЪДЕТО НЕЩАТА СТОЯТ ПО СЪВЪРШЕНО РАЗЛИЧЕН
НАЧИН

Алхимията – обяснява как от едно нещо може да се

получи нещо друго, без да добавяме съставки.
Науката е отворена, не е завършена. Всеки път,
когато мислиш, че нещо е вече опознато – част от
нещата не могат да се обяснят. Затова е създаден и
електромагнетизмът, и квантовата теория. Няма
закрита логика в нашата наука.
Електромагнетизмът, например, има недостатък на
симетрията. Нарича се електромагнетизъм, но
голяма част е основана на електричеството, дори
магнетизмът. Симетричните свойства на
магнитните частици, са свързани с това, че
магнитът има два полюса – северен и южен. Ако
разполовим магнита, се получават два магнита.
Съществуват ли в природата частици, които носят

175
само един полюс?
При електромагнетизма, магнитният заряд е 70%
повече от електрическия заряд. Първото, което
проличава е, че симетрия няма.
Магнитният заряд е свързан с въртенето. Има
минимално въртене на квантова въртележка
тогава магнитният заряд изчезва, приравнява се
на нула и монополът става неутриното. Неутриното
е лека частица, която се произвежда при бета-
разпад, тоест в радиоактивността. Затова може
монополите да се появяват в някои радиоактивни
разпади. Тогава тези магнитни монополи биха
могли да влияят на радиоактивните разпади.
Класически експеримент по получаване на мълния
при лабораторни условия е следният – има вода,
има импулси – не е ясно откъде се набира енергия
и започва светене. Спектърът е разшифрован –
това е слънчев спектър.

***
НЕТЛЕНЕН СВЯТ

КВАНТОВАТА МЕХАНИКА – теориите, които се

появяват – за физическия вакуум, суперструните –
не могат да ни доведат до мечтата, намирайки се в
една логика, в едно мислително пространство за
устройството на света. Понеже нещо живо, не се
подчинява изцяло на определени закони. Т. нар

176
неживо, също еволюира и не е това, което имаме в
представите си.
Синаргетика – наука на съгласуваното поведение.
Нарича се още нелинейна наука. Светът е сложен,
фрагментарен във възприемането на хората.
Движи се към постоянно раждане на новото,
понякога чрез качествени скокове. Синергетика
или нелинейна динамика е мода. В математиката
се изследват нелинейни уравнения. Науките имат
значение за представата на човека за света. Те
влияят и на етиката, и на естетиката и въобще на
всичко, на нашето разбиране за вселената.
Относно познанието – всеки жив организъм,
започвайки от клетката – взаимодейства със
средата и за съхранение на себе си и своя вид –
придобива познание. Това познание се определя не
само лично, от взаимодействието на нервната
система със света, но от социални закони и от
нивото на развитие на науката. Хората живеят в
съответствие с природата.
Математиката е някаква екзотерична материя –
съществува толкова отдавна. Езикът се
сакрализира, превръща се в опаковка, която
предизвиква асоциации.
Получават се резултати от експериментите и те
биват зафиксирани в математическа форма –
математиката не подлежи на модата, хипотенузата
и преди хиляда години е била това, което е и днес.

177
Има линейни и нелинейни представи.
Прогностична функция на съзнанието – Ние сме
способни на прогнозиране. Там, където има
граница – на животното се дава да я почувства
чрез инстинкт. Проста форма на прогнозата е
аналогията.
Границата, това е мястото, където трябва да спрем
процеса на линейно увеличение. Не може да има
само причини, без да има резултати. Човек стига
някаква граница. Тогава се появява ефекта на
нелинейност. Крайността на нашия свят и на
процесите, които произтичат в него, усещането за
и достигането на границите – този опит на
моделиране е нелинеен, както и прогнозирането на
събитията.
Ние сме свикнали с линейния свят и рядко
използваме прогностичната функция на
съзнанието, интуицията, несъзнателното.
Дори екологията, която е наука за самата
безгранична природа, има граница – на ресурсите,
на възможностите.
Линейни уравнения стоят в основата на цялата
наука, понеже можем да ги решаваме
аналитически. Цялата техника, балистика,
строителство...всичко се основава на тези
уравнения. Когато моделът е формулиран с
математическия апарат, можем по-нататък да го
изследваме, да определим свойствата му. Тези

178
свойства, които са свойства на човешкото
познание, като че ли се пренасят на самия обект.
Експеримент – в познанието влизат устойчиви
системи – тези системи, които могат да бъдат
възпроизводими. Уравнението се описва с
устойчиви модели. Друго свойство е, че можем да
възстановим модела по наблюдаваното явление.
Наблюдавайки следствието, ние можем да укажем
причината. Друго свойство – детерминизъм –
знаейки характеристиките на частиците и техните
взаимодействия сега, можем да опишем целия свят
назад, познавайки причините – бихме могли да
кажем резултатите. Това е възможно в света на
линейните модели. Има прозрачност и симетрия в
този свят.
Във всяка система, дори и най-простата, са
възможни различни фокуси – нееднозначни
решения, колебаещи се и хаотични режими. Това
разширява сферата на науката. Вече се включват
и невъзпроизводими явления.
В нелинейните системи, вътрешните свойства на
системите могат да бъдат такива, че са възможни
резки преходи в системата – от едно в друго
състояние. Няма стационарни компоненти. Има
революции и развитие в нова посока. Всичко се
стреми към равновесие.
Клетките, сърцето, органите – всичко се намира в
колебателен режим и в тази колебателна

179
парадигма, това може да се случи само в
нелинейния аспект, линейният – не дава такава
възможност. Съвсем нормално явление в системите
е хаосът. Предсказване на времето е точно такава
система. Там има хоризонт на предсказуемост.
Можем да кажем как ще стоят нещата до 2 часа, а
по-нататък не можем. Същото така има много
такива явления в плазмата. Сърцето, ако запишем
кардиограма – също се проявява като нелинейна
система. Няма регулярност. Тоест хаосът,
свободата, е естествено състояние на системите. И
в много простите системи се наблюдава това.
Когато има степен на свобода, у нас възниква
степен на непредсказуемост. В поведението на
слънцето също има непредсказуемост. Данните,
които събира опитът са недостатъчни, за да се
предскаже какво ще бъде след 100 години. Нито
резултатите за нещо близко ще са с такава точност,
която сме задали. Пръстените на Сатурн – те в
определена своя част са фракталии – имат такава
структура – съществува степен на вероятност как
ще се появят елементите – има хаос и ред
същевременно, всеки път фигурите са в случаен
образ. Постепенно образът се рисува в някаква
вероятност. Задачата на науката е да увеличи
дълбочината на прогнозата, за да разберем какви
са алтернативите в системата. Нашият разум има
предели.
Формалните системи съдържат определен тип
аритметика, има такива, за които няма алгоритми.

180
Не съществува подобен дескриптивен, обяснителен
способ.
Вселената дали е линейна система, дали можем да
предскажем нещата с определена дълбочина на
прогнозата? Тази парадигма от знания как е
устроена вселената, може ли да прогнозира
нейното поведение? Не би могло да се даде
прогноза на всички времена, а за определено
време. Природата задава руслото, има сценариен
подход. Това не зависи от причините, а от
свойствата на системата. Цялата система също е
свръхчувствителна към околния свят и трябва да
разширим възприятието, да включим и
заобикалящите я системи. Тоест това, което за
изолираната система е несъществено, за същата
система, в контекст – придобива решаващо
въздействие. Това е като предаване на
информация. Фактът, че системата е неустойчива,
предполага, че тя дава възможност да й се
въздейства. Напр. когато ситуацията в обществото
е нестабилна, една личност, може да преобърне
историята, а когато е стабилна – няма особено
значение.
Много явления нарушават временно-
пространствените и причинно-следствените
връзки. Когато изучава живата природа, физиката
трябва да отчита, че има неочаквани сюжети.
Животът, който се отличава от ръкотворното
изкуство – еволюира, толкова, колкото вселената.

181
Той носи кодовете на цялата вселена. Всичко живо
и естествено, не поставено при изкуствени условия
– може по всякакъв начин да взаимодейства.
Какви са тези механизми на контакт, на узнаване
един на друг, ние тепърва ще разберем.
Образите на тази линейна наука ще бъдат
възприети от художници, музиканти..., те са
почувствали, че науката е нещо близо до
природата – и човешката, и природата въобще.
Наблюдавайки фрактални картини, такива типове
математически образи – човек чувства своята
причастност към многообразието на света.
Повторяемостта в природата е като повтарянето
на фракталите. А това е свързано с
периодичността на живота и периодичността на
явленията. Математиката, физиката, е дошла до
такава степен, че интуитивно да се възприема от
художниците. Що се отнася до фракталната
геометрия, геометрията на природата, Галилей
казва, че книгата на природата е написана на
езика на математиката – на тези триъгълници,
окръжности. Става възможно да се визуализират
мострите, фракталите, създадени от математиците
преди 100 години. Клоните на дърветата, облаците
– всичко това са фрактали.
Нелинейна архитектура – в нея има
постмодернистки елемент и философия. Тя е скок
от едно ниво на друго – появява се нелинейна
архитектура, която се основава на тези

182
философии, на нелинейна представа – например
лебедови криле на зданието, вълни. Тези
архитектурни образи, макар и от нелинейните
системи, са близо до природата – те са плавни,
преминават едно в друго. Нелинейните представи
са органични. Те служат, за да видим мястото си в
природата. Нелинейното съзнание – когато обгърне
хората – може те да продължат цивилизацията, да
бъдат щастливи, осъзнавайки, че са едно цяло в
компактната, целокупната природа.

***
ВЪЗПРИЯТИЕ НА КРАСОТАТА

Какво е красотата? – Нека това е интуитивно

право на всеки да определи. Какво ни привлича –
интересно е защо едно оценяме като красиво, а
друго лице например, като грозно, същото се
отнася за картина, пейзаж. Как това е определено
в мозъка, как естественият отбор или Господ го е
конструирал? Изследвайки дадени неврони на
зрителния център на кората, се забелязват
невронодетектори. Отделни нервни клетки, които
са способни избирателно да отговарят на ивици –
едни с вертикална ориентация, други с
хоризонтална. Един неврон – отговаря за вертикал,
с пълен набор други клетки, които отговарят за
всяка друга орентация. Такива ориентации могат
да бъдат 180. Възникват ли тези детектори в

183
процес на развитие на организма или те са
резултат от разгръщането на генетическа
програма, дали тези неврони са вродени свойства?
Ако се постави котка в лабораторен барабан с
хоризонтални ивици, а друга – в лабораторен
барабан с вертикални, то впоследствие, котките се
оказват слепи за тези ивици, които не са им
показвали в този период на развитие – до 28-я ден
за котките. Но е достатъчно за 1 час да им
покажеш всички ориентации, за да се формират в
тях всичките детектори. Детектори за
хоризонтални и за вертикални линии. Даже такива
фундаментални свойства на неврона /до
оформянето на кората не се виждат образи, само
петна, в кората за пръв път се появяват
детектори/ на изображението – се формират под
влияние на зрителния опит, тоест във времето на
развитие на животното. Някои детектори са
вродени – на вертикалата и на хоризонталата. Те
са необходими, за да се ориентира организмът
правилно в средата.
Проведен е още един опит с котки – едните са
рикши, привързани към малки превозни средства,
други – стоящи в превозното средство. Тези, които
са рикши – прекрасно се ориентират, скачат,
другите – губят ориентация. Това е още една
илюстрация, че даже простите признаци се
формират по пътя на зрителния опит и
тренировки, съчетавайки зрителната ориентация и
вестибуларната. Ако няма такъв опит – то

184
системата не се развива нормално.
В близост до слуховия център, се намира център,
който анализира сложни зрителни обекти.
Има уреди, които по кръвотока регистрират
магнитното поле. Установяват колко е
функционална дадена област, какви центрове на
мозъка се активират – например когато гледаме
едно лице.
Една област в кората, отговаря за възприятие на
лицата. Там има подобласт, където са на
разположение неврони, отговарящи за оценка и
възприятие на познати лица и отделно за
непознати лица. Има област, където се възприемат
домове, дървета. При децата, тази област се
активира, когато се появяват не лица, а усмивка.
Тоест от всички зрителни сложни функции, в
резултат на разгръщане на генетическа програма,
вродена функция – се явява възприятието на
емоционална лицева експресия. И това е
положителната емоция на усмивката. В
постутробния период, мозъкът е много пластичен,
обемът информация, който на ранен етап се
усвоява, е колосален. Мозъкът съзрява в процеса
на опознаването на някаква среда. И той се
приспособява към тази конкретна среда, в която
трябва да съществува, притежавайки колосална
способност да се обучава. Лицето на майката, се
запечатва в паметта и се формират неврони и
детектори – в съответстващите области на кората.

185
Някъде в подсъзнанието, този образ съществува и
стои.
Детето е най-защитено от околния свят, под
опеката и ласките на майката – в това време се
формира оптималният за него свят, също и
зрителния свят – и така подбира след време
партньор, който да прилича на майката. Това
образование, запомняне, формиране на еталоните
на красотата – са във висша степен рационални.
Гърдите на жената имат рационално,
прагматическо значение за мъжа – може ли тя да
бъде добра майка. В такъв смисъл би могло да се
формира това първично понятие за красота.
Красота, която не се вербализира, не се
формулира. Подсъзнателно, хората обръщат
внимание на тези неща при избора на партньор.
Подсъзнателно е вложено да се съхрани
генетическият материал, да се предаде на
потомците. По този начин се възприемат еталоните
на красотата.
Изкуството е способ да се абстрахираш от
непосредствено наблюдение на природата, на
обектите на природата. Това е начин творчески да
преработиш възприятието на всичко в света.
Организмите със средни свойства, са най-много.
Малко са тези, у които свойствата са слабо
изразени, малко са и тези, които са много красиви.
Това е резултат на естествената фруктуация на
свойствата. Опитът на човечеството не е щамп,

186
всичко е индивидуално.
Понятието за красота на лицето у китайците –
силно се различава от това на европейците. И това,
което вчера се е оказало красиво – утре ще е
некрасиво, остаряло. Картините, от миналият век,
красивите жени – не са съвременните красиви
жени. Всичко съществува на подсъзнателно ниво,
това е запечатано в мозъка и диктува основата на
възприятието и върху това се натрупва опитът.
Виждаме много лица, запомняме ги и се формира
някакъв осреднен образ, съответстващ на
съвременните еталони, норми за красота.
Има връзка между възприятието на красотата и
емоцията. Например на екрана течат лица –
весели, намръщени, гневни – ние не само
опознаваме тази емоция у лицата на екрана, но у
нас също се генерира емоция. Когато има усмивка
– в нас се активират тези центрове, които
отговарят за генерирането на положителна емоция.
На злото изражение на лицето – се активират
други центрове – свързани с необходимостта от
защита. Изработва се реакция на защита от
агресия. Всичко е поведенчески оправдано. Когато
лицето е усмихнато – мозъкът се приспособява към
дружеска среща, ако е агресивно – се настройваме
за защита.
Само физическите характеристики и изображения
ли диктуват красотата на човека – може би
милостта? Има нещо, характеризиращо духовната

187
същност. Не само формалната красота е важна. Да
се докоснем до тези идеали за красота, които са
преминали през модите, през времето и са
останали. Трябва да се окръжаваме с тях, да
тренираме нашето зрение именно на това. Когато
Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, е
имал предвид духовната.
Направен е опит по отношение на т.нар
емоционален резонанс. Бели мишки са разделени с
прозрачно стъкло – в едната половина въртят
педалите много време, блаженстват, усещат
удоволствие, задействат се тези центрове на
мозъка, които отговарят за удоволствие, в другата
половина – има мишка, която се измъчва – първата
мишка има два педала, тя може да натисне педала
и да освободи другата от страдание, но ще се лиши
ли от удоволствието? Много малка част от
мишките са алтруисти, повечето са егоисти.

***
СТРУКТУРА НА ВАКУУМА

Какво има между атомите? Вакуум. Вакуумът

може да се намира в различни състояния. И това е
вакуум, който е между атомите. Съвсем друг е
вакуумът вътре в ядрото, между ядрата. И макар и
да използваме един и същи термин, ние вмъкваме
в него различно съдържание. За едно или друго
състояние на вакуума – се използва понятието

188
вакуумна структура.
Каква е съвременната представа за физиката на
вакуума? За описание на елементарните частици, е
била формулирана хипотезата за кварките.
Протоните, неутроните, елементарните частици –
се състоят от още елементарни частици. Те се
наричат кварки. Може да се разгледа кваркът като
отделен обект. Той би могъл да бъде извлечен от
протона. Анализира се грунд, космическо
вещество, за да се търсят свободни кварки. Дали
кваркът е фантом? Каква е причината да не могат
да се извлечат от протони и неутрони? Свойството
на пространството, вътре в протоните и
неутроните, е друго в сравнение със свойството на
пространството извън протоните и неутроните.
Кварките не могат да съществуват във всяко
пространство. Вътре – може, но външното
пространство не им позволява свободно да се
движат. Какво им пречи да се придвижват отвън и
какво им помага да се движат свободно вътре?
Оказва се, че вакуумът не е пустота, че е много
сложна система, състояща се от множество
структурни елементи. Тези структурни елементи,
са взаимосвързани по различен начин. Вътре в
протоните и неутроните – има един тип връзки, а
отвън – други. Структурните елементи се
преустрояват. Освобождават тази част на
пространството, позволяващо на кварките да се
движат. Експериментите, които са правени в
андронния ускорител, са предназначени да се

189
преустрои вакуумът в по-големи мащаби,
отколкото мащабите на отделния протон и неутрон.
Получава се стабилизация на тази област с
преустроен вакуум, по пътя на създаването на
плазма. Може да се проследи по какъв начин
вакуумните структури, след еволюцията – се
връщат към предишното състояние. Получаваме
нови знания за вакуумната динамика чрез тия
експерименти. За динамиката на вакуумните
структури.
Наскоро учените откриха т.нар. кваркови звезди
– ако се компресира вещество, то рано или късно,
разстоянието между протоните и неутроните става
по-малко от собствените размери, тогава кварките
се колективизират и се образува кваркова среда.
И тази колективизация на кварките, естествено се
съпровожда с преустройване на атомите в мащаб
на всички тези звезди. Кварковата звезда е
първият обект в природата, носителят на масата,
на който влияе преустроеният вакуум. Ако това
откритие бъде потвърдено, ще има принципно
значение във физиката. Когато говорим за
кварковия вакуум, структурите на който се
преустройват и позволяват на кварките да се
движат свободно – ние знаем, че това не е
единствената структура.
Има още един тип вакуумна структура. Това е
кондензатор – един от експериментите на
андронния ускорител е да се докаже

190
съществуването на подобен тип кондензатор.
Имаме различни представи за частици и
взаимодействията между тях чрез силите, които
действат помежду им. Трябва да се наблюдава как
единият обект въздейства на другия – а това става
чрез изменение на геометрията на пространството.
Освен гравитационните, съществуват слаби и
силни взаимодействия. Тези взаимодействия също
имат геометрическа природа. Пространството, в
което ние живеем, се състои от много опаковани
слоеве. Пространството е разслоено. Това
разслоение, може да се дължи на допълнителните
измерения на пространство-времето. Освен три
пространствени измерения и едно времево, в
допълнителните пространствени измерения, са
разположени тези слоеве. Пространството е
дискретно. Слоевете са плътно опаковани и може,
разрязвайки пространството, да съединим
различните късове по друг начин. Възникват
различни състояния на тези слоеве. Класическият
свят, може да обладава само една структура на
пространството. А квантовата структура допуска
спонтанни преходи. Тези преходи между
състоянията, се съпровождат с мощна фруктуация
– сила на полетата. В науката, основно внимание е
отделено на структурата на веществата. А
частиците, които се движат в пространството?
Сега преоритет имат тези фруктуации,
притежаващи квантова природа – те формират
свойствата на пространството – между атомите, т

191
фруктуациите се намират в едно състояние. Вътре
в атомното ядро – в друго състояние, а вътре в
протона и неутрона – в съвършено друго.
Поведението на частиците е различно в различните
слоеве на пространството. Понеже именно те
формират свойствата на пространството.
Ако се преустрои пространството, чрез тези слоеве,
ще настъпи ли катастрофа? – Не трябва да се
преувеличават възможностите ни. В света
съществуват частици, с моного по-високи енергии
от тези, които можем да създадем в ускорителя.
Катастрофи, свързани с необратимо
преобразувание на вакуума, не са наблюдавани.
Според една от теориите, в момента на раждане,
вакуумът се е намирал в рязко неравновесно
състояние. И историята е преход към равновесно
състояние. Процесът е частично завършен при
космическата плазма. Вакуумът е дошъл до по-
равновесно състояние.
Вакуумът има свойство на самоорганизация.
Това е най-загадъчното свойство. Вакуумът
притежава структура и то не от един, а от няколко
типа. Образуванията на всяка структура, в хода на
еволюцията, се е съпровождала с понижение на
енергията на вакуума. Теория на елементарните
частици говори за това, че във всеки процес на
образуване на структури – енергията се понижава.
Енергията на различните вакуумни подсистеми, се
различава много. И за да може сумарната енергия

192
да е близко до нулата, е необходимо съгласуване на
параметрите в различните подсистеми. Трябва да
има вакуумна подсистема, носеща положителна
енергия, която да компенсира отрицателната
енергия, известна във вакуумните подсистеми. Но
това е хипотеза – за природата на положителните
вакуумни подсистеми. А другата гл.т. е, че всички
вакуумни подсистеми – трябва да бъдат
съгласувани до колосална точност. Тези
подсистеми на елементарните частици, е нужно да
бъдат съгласувани до 55-тия знак след нулата.
Случайно не може да се осъществи, трябва да има
някакъв закон, който съгласува състоянията.
Общото състояние, с енергия близка до нулата, е
във висша степен отделено. Ако енергията на
вакуума е повече, отколкото наблюдаемата –
вселената много бързо ще се разшири. И в тази
вселена няма как да възникнат галактики, звезди,
хора. Ако тази енергия е отрицателна – вселената
щеше да колапсира. И точно тази енергия на
вакуума, която е сега, в реалността – обезпечава
дълга еволюция на вселената и на структурно ниво
на атоми, молекули, биологически структури.
Много тънко е съгласуването на различни
вакуумни подсистеми. Съгласуване, обезпечаващо
еволюцията на вселената. В режима на
образуването на микроскопическите структури.
Зад това стоят закони от нов тип, които не са ни
известни.
Така че, един от аспектите е самоорганизацията на

193
вакуума. За съществуването на формата, на
човека – параметрите на частиците трябва да имат
някои ограничения. Параметрите на
елементарните частици, се изразяват чрез
параметрите на вакуумните структури. Това, което
считахме за фундаментална константа – масата на
протона – се явява мярка за преустройването
вътре в огромния вакуум. Предишните
фундаментални константи, са получили вакуумна
интерпретация – чрез параметрите на вакуумната
структура. Предишните константи, са станали
частен случай при взаимодействието във
вакуумните структури. Вакуумните системи са
съгласувани едни с други. И ако възникнат
разсъгласувания от други частици, в друг вакуум –
не могат да се породят биологическите мерки. Още
един аспект на самоорганизацията на вакуума.
Вакуумът е съвършено тънка организация,
структурата на която не познаваме. Формите на
самоорганизация, са впечатляващи. Ако учените
успеят да създадат плазмата или определен вид
кондензатор – ще се наблюдават и други обекти,
ще се разшири теорията, ще се формулира на
друго ниво.

***
ЗА ХИМИЯТА И ЗА СЕБЕ СИ

Има много вещества – и органични, и

194
неорганични. Има възможности да бъдат
синтезирани. Химикът трябва да знае физическите
методи на екперимент и да вледее ядрено-
магнитния резонанс. Това е физически метод.
Освен във физиката, се прилага и в органичната
химия. Органическите молекули се изучават чрез
ядрено-магнитен резонанс. Има уреди, които
разкриват взаимовръзката между различните
спинове. При химията съществува разделяне на
индивидуални компоненти и изучаването им/
напр. един компонент се подлага на електронен
удар, за да се определят силите между
молекулите... и как те се разпадат/. Или се
кристализира при ниска температура и се прави
рентгенова снимка. Работи се с ядрено-магнитен
резонанс. Със спектрометрия. Инфрачервено и
ултравиолетово излъчване. Математиката е
абсолютно точна наука и абсолютно абстрактна,
описва всичко абстрактно и конкретно. Физиката
изучава физическите явления, използвайки и
математически методи. Химиците сами създават
вещество, в резултат на химически реакции.
Физиците също предизвикват ядрени реакции. Но
що се отнася до разнообразието, особено на
органическите молекули, нищо не може да се
сравни с химията. Така е устроен света ни, с
участието на въглерода. Той е уникален елемент.
От атомите на въглерода, се строят безконечно
количество свързани помежду си атоми. При
кислорода – пределът на образуване на връзки на

195
кислорода, е 3 атома. силиций, също не познава
този вид връзка силиций-силиций.
Въглеродът е уникален. Да вземем полиетилена –
10 000 атома, свързани помежду си. Съществуват
различни геометрически структури – плоска,
пространствена, кубическа, графен. При бензола
има 6 атома въглерод и 6 водород и всички те са
еднакви. И в този свят, като във всеки друг, се
вижда хармонията. Наблюдаваме как веществата
се самоорганизират. Те се самоорганизират в
природата, в ДНК – суперорганизираната молекула
на двойната спирала, не е случайна. Дори и
неорганическите комплекси са способни да се
самоорганизират. Самоорганизацията в нашия
свят – играе изключителна роля.
Що се отнася до молекулата на водата – това, което
ни се струва просто, е сложно – в нея също има
самоорганизация, водородните връзки се
самоорганизират и молекулата се строи. Защо тя
кипи при 100 градуса, каква енергия притежава,
че се преобразува в боипари? Започваш да
разбираш, чрез органическата химия, какви са
взаимовръзките и по друг начин да гледаш на
нещата, на друго ниво на осъзнаване. Химиците
не само изследват молекулите, те се опитват да ги
конструират, да разработят нови методи за
модификация. Да се създадат нови вещества, с
помощта на нови подходи. Връзките са ключови в
органическата химия.

196
Ако от едни и същи въглеродни атоми, е построена
циклическа система, това е карбоцикъл. Ако
добавим друг елемент – кислород, азот, се получава
хетероцикъл. Циклическо съединение, съдържащо
атом, различен от въглерода. Този цикъл е
основата на живота, от тях е построена ДНК и
други важни молекули. Много вещества, които са
важни за метаболизма и за химическите реакции,
също се явяват такива цикли – напр. хемоглобин –
това е комплекс на желязото. Как са оцветени
пеперудите? – от 3 гена, 3 вещества, които са
причина за окраската.
Човекът подражава на природата. Заимства това,
което е видял при различните видове.
От гитероциклическата химия ,се ражда
медицинската химия – създават се уникални
препарати.
Устройство, което е електроника на бъдещето – на
молекулярна основа – се използва за записи на
дискове, оптическата памет ползва
хетероциклическите свойства на молекулите.
Механическите устройства не могат да работят
безконечно, а тук, в основата е принцип и може да
издържа на безкрайни превключвания. Има квант-
отваря се, има квант – затваря се – това е
достатъчно, за да се използва информационна
система.
Голяма част от лекарствата имат подобна основа.

197
В атомните проекти, от изотопите, до медицината,
всичко това има приложение. За да разберем
какво се случва вътре в нас, се създава
биоорганическа химия.

***
КВАНТОВАТА ФИЗИКА И БЕЗСЪЗНАТЕЛНОТО

Ние виждаме това, в което вярваме. Актът на

наблюдение е акт на творчество. Създаваме
проекция на мисълта, на това, което наблюдаваме.
Тези проекции функционират в нашите
убеждения. Наблюденията се основават на
убеждения. На квантово ниво, реалността се
определя от убежденията на наблюдателя, т.е от
неговите предположения. Подсъзнателните мисли
са еквивалентни на субатомни частици. Ние
нямаме работа с физическата реалност, както ни
се струва на микроскопическо ниво, но с енергия и
информация. Имаме работа не с частици, а с
полета. В тези полета, съзнанието и енергията –
леко взаимодействат, макар да изглеждат
разделени, не са, има дълбока връзка между
съзнанието и материята. Единно поле обединява
атомите, хората и предметите. Нашите вътрешни
чувства – изменят възприемаемото като външно
състояние на материята на субатомно ниво.
Физическото и психологическото ниво –
взаимодействат с единно поле. Две страни на

198
един медал са. Едно и също пространство на
полето, обединява двете понятия.
Тези полета, се държат заедно със струни. Те са
пълни с информация на живота. Колкото по-
нататък отиваме – толкова повече намираме
психо- физическата и психо-емоционалната
реалност. Нашето безсъзнателно ниво е единно с
окръжаващите ни обекти. Те се намират в единно
поле. Мислите са израз на нашите глъбинни
безсъзнателни убеждения. Така нашата глъбинна
система на безсъзнателните убеждения, управлява
реалността. Това ние виждаме зад предела на
илюзията за разделеността. На дълбоко ниво,
полето обединява всичко. Имам свобода и
партньорство, а не командване. Всичко е
направено от едно и също – от енергия. Нашите
убеждения се импринтират в продължение на
живота и се обединяват във формата на нашето
програмиране. Голяма част от системата на
убеждения, оперира на безсъзнателно ниво. Ние се
блокираме. Зад предела на матрицата има
дълбочинни връзки. Матрицата – това е илюзия за
разделението и твърдостта на телата. В нея ние
попадаме при наблюдение. Зад нея се скрива
глъбинната реалност.
Физиката на Айнщайн показва, че възприемаемата
твърдост е мираж. Цялата физическа материя
около нас, се получава от честотата на вибрациите
на енергията. От тази честота – може да се измени

199
структурата на материята. Когато човек смъкне
воала – вижда реалността.
Просто трябва да се опитаме да осъзнаем истината
– няма обекти. Това, което виждаме, не е обект, а
мисълта за него. Много от нас са в матрицата,
убедени, че видимото е отделено от нас. Но
глъбинната част от нас, оперира на това
субатомно, подсъзнателно ниво. Какво създаваме
безсъзнателно? – нежелателни резултати.
Демонстрираме скритите желания, това, което не
искаме да помним. Ние се намираме в шаблони и
клишета. Индивидуалната програма – ние
възприемаме като разделеност и изключителност.
Като възрастни живеем по тия шаблони, които сме
приели в детството. И това е кармата.
Наблюдението е творение на наблюдаваното. И
това има много важно последствие за всеки. В
момента на наблюдение на някой или нещо, ние
започваме да предполагаме, а значи – да
създаваме.
Когато се намираме в състояние на страх, а това е
бавна и нискочестотна вибрация – все повече
виждаме въплъщението на страха наоколо. И
цялата система е построена чрез манипулиране на
масите със страх. За да ни държат под стрес,
вчерашен и днешен. Това ни води към ниските,
бавните вибрации.
В холографическата реалност, колкото повече
зависим от системата на убежденията – толкова

200
повече творим онова, в което сме убедени. Всяка
мисъл създава реалност, която се разраства.
Безсъзнателното, това е творческа сила,
съдържаща се вътре в нас, която създава това,
което е запрограмирано в дълбочина в нас.
Да извършваме преходи между измеренията.
Безсъзнателното е свързано с това: Искайте и ще
ви се даде. Безсъзнателното съществува на
границата на съзнателното и то възвръща всички
наши изтрити спомени.
Закон за привличането – Безсъзнателното е
пропуснатото звено в осъзнаването на този
механизъм, който реално работи. Саморазбирането
и наблюдението. Ние вярваме в това, което
виждаме и виждаме това, в което вярваме.
Наричаме опит и отделно от нас това, което ние
самите създаваме. Реално създаваме това, което
наблюдаваме.

***
ХИМИЯ
Строеж на атома. Ядро на атома. Атомът има
сложно вътрешно устройство. Ядрото на атома се
състои от протони и неутрони. То се характеризира
с три параметри – масово число на ядрото, заряд
на ядрото – равен на числото на протоните и число
на неутроните в ядрото. Масовото число /масата/

201
е протоните +нутроните. Зарядът е масата
–/минус/ неутроните. Неутроните са масата –
заряда.
Дефект на масата на ядрото е, че тя е по- малка от
сумата на масите на протоните и неутроните. Тази
разлика се нарича дефект. Защо? – Защото при
образуването на ядрото от протони и неутрони,
част от масата, се превръща в енергия – тя се
нарича енергия на свързването на ядрата. Тя е
незначителна.
Атомите на ядрата, които съдържат еднакво число
протони и различно число неутрони, се наричат
изотопи. Водородът има 3 изотопа – протий – един
протон, дейтерий – нутрон и протон, тритий – един
протон и два неутрона. Химическите свойства на
изотопите са идентични. Съществуват около 300
устойчиви изотопи и повече от 1400 неустойчиви
радиоактивни изотопи. Изотопите са
разновидности на атомите, имащи еднакъв заряд
на ядрото, но различни масови числа. Изобари –
това са атоми, които имат еднакво масово число,
но различна величина на заряда на ядрото. У
изотопите има еднакво число на нуклони в ядрото,
но различно на протоните и неутроните. И
атомната маса не може да се определи от
положението в периодическата система.

202
***
ПАРАМЕТРИ НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ

На протона – заряд- +1, маса –1, по Менделеевата

таблица – протон е равен на неутрон – номера на
елемента.
Неутронът – заряд 0, маса –1. Ядрото, което се
състои от протон и неутрон, е две единици маса,
по Менделеев – неутронът е равен на атомната
маса минус протон.
И електронът – заряд – минус 1, маса – 1/1840 от
единицата, по Менделеев е равен на числото на
протоните и на номера в таблицата.
Протоните и неутроните, съставляват нуклони.
Ядрото има слоест строеж. Протоните и неутроните
в ядрото, са независими един от друг, разположени
на ядрената обвивка и под нея. Вътре в ядрото,
при определени условия – те се превръщат един в
друг.
Неутронът е равен на протон+ електрон+
антинеутрино.
Протонът е равен или се превръща на:
неутрон+позитрон+ неутрино.
Масата на позитрона, е равна на масата на
електрона. Зарядът му е +1.
Зарядът на антинеутриното и неутриното е равен
на нула. Спиновете на антинеутриното и

203
неутриното, са различни.
Цялата маса е заключена в ядрото. Масата на
електрона е нищожно малка.
В атома, числото на протоните в ядрото, носещи
положителен заряд, е равна на електроните около
ядрото, носещи отрицателен заряд, следователно
атомът е електронеутрален. Ако атомът, взема
недостигащите до 8 електрона, то се зарежда
отрицателно по числото на приетите електрони.
Ако атомът отдаде валентни електрони, повече са
положително заредените протони и атомът се
зарежда положително. Атом, носещ заряд, се
нарича йон.
Днес са открити повече то 300 елементарни
частици в атома: фотон, неутрино, антинеутрино,
електрон, позитрон, - мезони, нуклоните,
антинуклони, антипротон, антинеутрон, и др.

***
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДВИЖЕНИЕТО НА
ЕЛЕКТРОНА

Електронът се движи около ядрото. Това

пространство, в което се намират електроните, се
нарича орбитално. Електронът се движи около
ядрото двояко – около ядрото, всеки по своя
орбита – ту приближавайки се към ядрото, ту
отдалечавайки се от него. Движението е във вид

204
 на вълна, имаща 3 измерения – дължина, ширина
и височина. Електронът се движи около
собствената ос. По часовниковата стрелка и
обратно на часовниковата стрелка. Това свойство
на електрона, се нарича спин – момент на
движението на електрона около собствената ос.
Десният – по часовниковата стрелка се върти
около остта си и е +1/2, левият – обратно на
часовниковата стрелка – минус ½.
Въртеливото движение на електрона е постоянно –
не се ускорява и намалява, еднакво за всички
електрони – 290 000 км. в секунда.
Движението на електрона е непрестанно, те се
движат на различно разстояние от ядрото,
образувайки няколко слоя, съставящи обвивката
на атома или електронния облак на атома.
Електроните се движат по целия обем на атома.
Характеристика на електронния облак:
- Да се намира в основно състояние 1s – то е като
кръг – това е облакът на водорода, във възбудено
състояние 2s – като два концентрични кръга и във
възбудено състояние 2 рх – като знака за
безкрайност
- Параметри на електронния облак – размер, форма,
разположение в пространството, движение около
собствената ос – спин
- Колкото по- отдалечен е от ядрото, толкова повече

205
енергия има електронът. Толкова по- голям е
облакът и толкова по-сложна форма и
разположение в пространството има.
Колкото по-голям е атомният радиус, толкова по-
слабо се удържат външните електрони и обратно –
малък радиус – притегляне на електроните към
ядрото.

Съотношение между форма и размер на

електронния облак и енергията:
Разположение в пространството – три, пет, 7 вида
разположения в пространството, променя се
формата, енергията е различна. Енергията на
електронния облак зависи от размера, формата и
разположението в пространството на електронните
облаци.

***
ПЕРИОДИЧЕСКИ ЗАКОН И ПЕРИОДИЧЕСКА
СИСТЕМА НА МЕНДЕЛЕЕВ
Има необходимост от класифициране на
химическите елементи. Менделеев, откривайки
своя закон ги подредил според нарастването на
атомната маса. Тогава са били известни 63
елемента, а сега – 118.
Всички химически и физически свойства на

206
веществата, се определят от сроежа на атома. Това
е периодичността в изменение на свойствата на
химичните елементи. Тази периодичност се дължи
на периодичността в строежа на електронните
обвивки – обвивка на атома. От това зависят
химическите свойства на елементите.
Законът гласи:
Свойствата на простите тела, а също формите и
свойствата на съединените елементи, се намират в
периодическа зависимост от величините на
атомните тела на елементите. Свойствата на
химическите елементи и образуваните прости или
сложни вещества – се намират в периодическа
зависимост от величината на заряда на ядрата на
атомите на тези елементи.
Периодическата система се състои от малки
периоди – до 4 реда и големи – до 7 реда. И редове-
10. Вертикално, елементите са разположени на
групи – те са 8, означени с римски цифри. Те
притежават подгрупи. В клетките е описано името
на елементите, относителната атомна маса,
разпределение на електроните по слоеве и
поредният номер.

Съществуват твърдо, течно и газообразно

агрегатно състояние на веществата.
Веществата се състоят от молекули, между които
има сила на притегляне и отблъскване. Когато

207
веществото е в газообразно състояние –
разстоянията между молекулите са големи, те
почти не се притеглят. Молекулите на течността, са
разположени близко една до друга, те се притеглят.
И се местят колективно от място на място, затова
течността бързо променя формата, но запазва
обема си. При твърдото вещество, молекулите се
притеглят силно – плътно опаковани са, почти не
се движат, затова се съхранява формата и обемът.

***
ГЕОМЕТРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА

Хората са се опитали не само да опишат света, но

и да разберат какъв е той.
Всичко съществуващо е числа и може да се запише
на езика на математиката. Числата пораждат
геометрия, а тя – физиката. Айнщайн открива
връзката между геометрията на пространството и
неговите физически свойства. Някои структури
имат геометрически произход. Нашата
физиология, психологията и средата, в която
обитаваме – всичко е геометрия, числа.
Комплексните числа – с=а+b, дават възможност
нагледно да се представи връзката на числата с
геометрията на пространството. /да си
представим координатна система и вектори – а, в
и с/. Но нашето пространство не е плоскост, то
има 3 измерения. А с появяването на теория на

208
относителността, имало нужда и от четвърто
измерение – време. Всяко число съответства на
свое пространство. Свойството геометрия на
пространството, е свързано с неговата метрика.
Друг вариант – да застанем от позицията на
наблюдателя, да се вдигнем над пространство-
времето. Да видим сферичния модел и как се
разпространява светлината. Както ние виждаме
концентричните кръгове във водата, така той ще
вижда пространството.

***
ГЕОМЕТРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА

Имаме 4 форми, не трябва да предпочитаме една

пред друга. Може да има форма, която не по
интерпретация, а по природа играе доминираща
роля.
Един от проблемите на пространството –
Кинслеровото, е че свойствата на пространството
на едни измерение, се отличават от свойствата на
пространството на друго. Нашето пространство е
напълно изотропно. Според теория на
относителността, ако пространството не плоско, то
нямаме 3, а 4- мерно пространство-време /времето
е отделно направление, обединено с
пространството/.

209
Сферата е основната форма.
Ние възприемаме нашето пространство-време от
позицията на страничен наблюдател, както го
прави теорията на относителността, математиката
при анализа на Кинслерово пространство. От
позицията на наблюдателя, окръжен от това
пространство-време. Затова го виждаме
изотропно. Анализът на Кинслеровото
пространство, от позицията на наблюдателя –
разчупва представите, с които сме привикнали.
Вместо 4- мерно, да погледнем 3- мерното
пространство-време. В светлинния конус, се
разпространяват светлинните лъчите,
преминаващи през фиксирана точка. Това
пространство прилича на пясъчен часовник. Два
конуса, които са докоснати с върховете. Ако
прекараме вертикалната линия на наблюдателя,
встрани от него е обектът, който се отдалечава с
определена скорост. Колкото по-голям е наклонът
на тази линия, толкова по-голяма е скоростта на
обекта. Когато линията лежи на светлинния конус
– скоростта на обекта, по отношение на
наблюдателя, е тази на светлината. А тези тела,
които се движат с по-голяма скорост от
светлинната, са зад пределите на конуса.
Ако имаме две пирамиди, свързани във върховете,
може да се намери област, при която световните
линии, по отношение един към друг, се възприемат
като обекти с досветова скорост. И отново, колкото

210
повече е наклонът на световната линия, толкова
повече е скоростта на обекта по отношение на
условния неподвижен наблюдател. А в пределите
на придвижване на обекта със скоростта на
светлината – световната линия се оказва на
границата на такъв светлинен конус. Тоест на
границата на пирамидите. Там, според теория на
относителността, трябва да бъде забранена
системата на отчета. Кинслеровото пространство и
световната линия, се оказват в окръжението на
абсолютно аналогични пирамиди. Последствието е
симетрията на фигурите, които се явяват
светлинни конуси в дадено пространство и
довежда до това, че всяка инерциална система на
отчета, е свързана във всяка права линия и тук
може да се възприеме като физически възможна.
За 4- мерното Кинслерово пространство,
светлинният конус има вида на пирамида, но с 4
ъгъла в основата й.
Да вземем световия конус на пространството на
Минковски. Ако се пресече конусът на бъдещето –
върхът, на който е насочен надолу с конуса на
миналото – върхът на който е насочен нагоре, ще
се получи фигура, приличаща на детски пумпал. А
пресичането на двата конуса, ще се окаже плоска
окръжност. От гл.т на физиката, тази окръжност,
се влияе от мястото на точката на светлинния
фронт, която може да зарегистрира наблюдател,
който се намира на върха на конуса. Това е
изображение на светлинния фронт в тримерно

211
пространство-време.
При тримерно кинслерово пространство, нека
пирамидата на бъдещето е с връх, насочен надолу
и да я пресечем с пирамидата на миналото – върха
на която е насочен нагоре и вместо пумпал,
получаваме тримерен куб. А линиите на пресичане
на светлинните пирамиди, се оказват не плоска
окръжност, а прегънат фронт, аналог на
светлинния фронт в обикновеното пространство-
време.
За определено наблюдение, е нужен сигнал, по-
висок от скоростта на светлината, който на нас не
ни е известен.
Ако сме страничен наблюдател, който се е вдигнал
над пространство-времето, например, в
допълнително измерение – тогава другояче ще
вижда как се разпространява светлинният фронт.
И това дава възможност за замяна на модела на
сферическия светлинен фронт с такъв, които
представлява друга повърхност.
Понякога, при пресичането на пространствата, в
централната област – геометрията на двумерното
физическо пространство – практически съвпада с
геометрията на псевдоевклидово пространство.
Говори се за преход от една геометрия към друга и
принцип на съответствие между тях.
Ние приемаме сигнала чрез сетивните органи,
откъдето отива навътре. Но можем да се вдигнем

212
на друго измерение. Окръжните радиални криви
на Кинслеровото пространство, играят такава
роля като окръжностите на радиалните прави на
псевдоевклидовото пространство. Между двете
пространства има и сходства и различия –
понятието едновременни събития в кинслеровото
пространство, зависи от скоростта на системата на
отчета и от времето между наблюдението и
събитието. Относителността на такъв свят е по-
голяма.
Има такава симетрия, че онова, което наричаме
пространство, в определен смисъл, под определена
гл. точка, може да се явява време. А всичко, което
се явява време, под определен ъгъл, може да се
явява пространство. Всяка двойка точки на
световната линия, би могла да се интерпретира
като интервал на собственото време, свързано с
тази линия и всяко разстояние, между двойка
точки на кинслеровото пространство – може да се
възприеме като време. Това е следствие на
относителността.
Има нещо относително – да се поставят под
еднакъв знаменател физическите разстояния на
скоростта, е невъзможно. Те като че ли размиват
своите очертания и придобиват ефект на квантова
неопределеност. Нека да се разширяват понятията
при определени квантови ефекти.
Гравитацията също е свързана с геометрията на
окръжаващия ни свят. Може на геометрически

213
език да се опишат взаимодействията.
Електромагнитните и силните и слабите
взаимодействия вътре в атомната система. Общата
теория има един елемент – метрическия цензор,
който има вид на правоъгълна матрица. За да се
дострои теорията, са необходими 5, 7 или даже 11
измерения. Някои теории достигат до 50. За да се
помести потенциала на всички взаимодействия.
Няма само относителност на метрическия цензор,
но и в симетрията на някои ключови фигури. Ако
при пумпала с двата конуса, минало и бъдеще в
евклидовото пространство има една ос на
симетрия, то при кубическия му аналог в
кинслеровото пространство, се оказват цели 4-
тири, всеки от които може да играе роля на
собствено време на неподвижния наблюдател. Ако
очите на наблюдателя са свързани с тази или онази
световна линия, всичко ще бъде съвършено
различно. Преходът от една ос на симетрията към
друга, е съпроводен с придаване на физическия
свят на наблюдателя на определен наклон. И така
ние можем да преминаваме 4 пъти. Можем да
направляваме времето към една или друга страна,
към всяка ос на симетрията. Това означава, че
светът на Кинслеровото пространство, има 8
координатни системи, от които ще се наблюдава
като съвършено самостоятелен. Ако се обърнем
към хипотезата на паралелните светове, то за
кинслеровото пространство, тези светове ще
съществуват по-скоро не като паралелни, а като

214
перпендикулярни един на друг, при това един
наблюдател не забелязва другия и не може да бъде
в непосредствен контакт с другия. И дори хода на
времето в обратно направление, няма да е странен
или екзотичен. За всеки наблюдател вътре в
неговия собствен свят – всичко ще бъде в
съвършено нормален образ, не нарушавайки
никакви закони. Различията на Кинслеровото
пространство от това в теория на относителността,
поставя въпроса в какво пространство живеем.
Тези различия ще се забележат само на
разстояния, в порядъка на размера на вселената.
Да се върнем към 3-измерното кинслерово
протранство-време – ако за неговия жител,
пространството е плоско, на видимата граница на
този свят, ще се отделят 6 точки. Нашето
пространство-време не е 3, а 4- мерно. И тогава
получаваме 14 такива точки. Трябва да имаме
възможност да отличим нещата по свойства в тези
14 направления.
Важно е да се знаят параметрите, на които да се
основава разликата между геометрията на Мор и
пространството на Минковски. А моят поглед може
да лежи в интервалите, съизмерими с Вселената.
Реликтовото излъчване – е това, което се е
отделяло от веществата на ранен стадий на
съществуване на вселената и става мярката за
нейното разширяване. То има формата на 12-
ъгълник. Аналогично се появяват фигури, с

215
формата на додекаедър. Геометрията на Мор,
получава експериментално потвърждение.
Двумерното пространство, с пресичане на
конусите, е квадрат, в тримерното пространство,
пресичането на конусите е тримерен куб, в
четиримерното пространство, – се появява
четиримерен куб. И във всяко пространство, с
повече измерения – наблюдателят ще вижда своя
физически мир, като че ли гледа на куб със
съответстващата размерност, стоейки на неговия
връх. Тоест той ще види такава проекция на куба,
при която противоположните върхове се сливат в
една точка.
Когато кубът се проектира на 2- мерно
пространство, той става квадрат. Квадратът е куб
в двумерно пространство. Ако двата върха се
съберат и се проектира така кубът – той става
шестоъгълник. Ако проектирам куба, в тримерното
пространство – ще се получи ромбдадекаедър
/проекция на 4- мерен куб в тримерно
пространство/. Колкото по-далече е обектът от
наблюдателя – толкова по-голяма е скоростта му на
отдалечаване.
При добавяне на измерения, при квазарите – има
свръхсветлинна скорост, за псевдоеклибовото
пространство, е нещо, което нарушава теорията на
относителността. А за кеслеровото пространство е
просто илюзия, породена от самата геометрия на
това пространство. Квазарите не се преместват

216
всъщност толкова бързо, просто така виждаме ние.
В рамките на кинслеровата геометрия, се обяснява
необичайната светимост на квазарите, което също
се оказва илюзия – квазарът всъщност не свети
така ярко. Просто свойството на геометрия на
нашия свят на границата на вселената и
съответстващото възприятие – ни води към това,
че ние за една секунда получаваме от квазарите
толкова светлина, колкото те излъчват за минута
или час. В числото на факторите, които влияят на
нашето мировъзприятие, се явява мащабът и
характерният размер. Същества, които
притежават друга физиология, напр. делфините,
могат съвсем по друг начин да си представят
вселената.
Дали разширението е илюзия, в една безкрайна
вселена? Дали не се разширява само нашата визия
за нея?
Според теория на относителността, когато една
звезда попадне в черна дупка – веществото й
започва да изтича в нея. Това гигантско
привличане, може да преодолее само веществото,
което се изхвърля в космоса. Освен двата потока
гама лъчи, в случая на кинслеровото пространство,
могат да се видят повече направления на
излъчването, което проличава при някои снимки.
Според други теории, обектът, попадащ в черна
дупка не изчезва, а попада в друго измерение.
Допуска се и преход от едното в другото

217
измерение. С който е свързана идеята за
пътешестване между световете. Свойствата на
вселената като цяло, е свързана със свойствата на
микромира. Любопитно е, че разпределението на
температурата на реликтовото излъчване, както и
картината на движение на квазарите – прилича на
кристал. Вселената е като грамаден кристал.
Наблюдава се равномерно разпределение на
галактиките и техните сливания. Космическото
пространство е огромна, пуста област, а сливането
на галактиките – също образува кристалическа
структура.
Фракталите – от изображенията се вижда колко са
хармонични и съответстват на нашата представа
за красотата. Фракталите ни окръжават в
природата буквално на всяка крачка. Фракталите
на комплексните числа са плоски и статични.
Учените се опитват се да построят 4 –измерен
модел на фракталите, като едното измерение е
времето.
Основните геометрични обекти имат формата на
пирамида. В пирамидите е заключено знание за
устройството на вселената, за геометрията, на
космологично ниво.

***
ХОЛОГРАМА

218
ХОЛОГРАМАТА, ТОВА Е ПОСЛАНИЕ. Послание за нещо
цяло, единно. Път, който започва с мен, завършва
с мен. Тоест въображението води към
въображаемото. А способността да съществуваш
реално е Божественото Съзнание. Тази холограма,
която идва от висшата реалност към нас. Тоест
светът закрива Божествената светлина, но има
начин тя да се открие. Ние сме огледалото, което
пропуска част от светлината, създавайки
холограмата. Холограмата се формира
благодарение на нашето участие, светът на нашето
творчество. Ние няма какво информационно да
добавим – към светлината, в нея има всичко, но
ние съучастваме – поставили сме огледалото,
отразили сме нещата, съучастваме в създаването
на холограмата.
Ние не виждаме прямата светлина, а отразената –
тя ни дава изображението на екрана. И това
прекрасно се напасва с идеята за
холографическото изображение. Първо,
холограмата е обемна, многослойна. Всеки слой на
холограмата, е слой време. Холограмата е цялото
време – всички милиарди години са записани.
Всичко, което е било, е и ще бъде – е записано.
Записани са всички възможни варианти на това,
което ще бъде. Ние се движим и фокусираме в
различните слоеве. Времето не се движи, не тече,
ние просто сменяме своето фокусиране. Детето,
няма усещане за време, има хора, които виждат
напред или назад – това е друг тип фокусиране.

219
Картината – минало, бъдеще – всичко съществува.
Ние трябва да се фокусираме в текущото време.
Холограмата е интересна и с това, че от късче
холограма – може отново да се възстанови целият
обект. Във всяко късче на холограмата, е записан
целият обект. Всяка клетка на организма –
съдържа информация за всичко. Божественото
може да се види даже в най-малкото. Можем да
видим най-малките детайли, ако гледаме на нещо
отблизо. Когато възпроизвеждаме холограмата,
трябва да се намираме в точката на възприятие.
Когато се намираме в правилната точка,
холографическата картина е голяма и ярка и няма
проблеми с фокусирането. Всички добре виждат
холограмата. Това, което ни извежда от точката на
възприятие е нашият ум, рационалното мислене.
Понеже това, което възприемаме в картината, го
възприемаме интуитивно. Когато излизаме от
фокус, се включва рационалното ни мислене. Това,
с което са заети хората, е рационално мислене –
това е възприемаемият свят. Тогава не се
фокусираме на рисунката, която ни дава
холограмата, а на нея самата. Проблемът е как да
излезем извън рамките, чрез ментално възприятие
на Божественото. Ние не се фокусираме върху
материалните слоеве. Те са посредник, в нашето
възприятие на Бога, а за това човек плаща. И
човек може да отдаде на посредничеството целия
си живот, защото не се фокусира в Безкрайността.
Ние имаме полезрение, когато възприемащият се

220
намира във фокуса на възприятието, конусът ще
обхване цялата холограма и виждаме цялата
картина в пълнота. Когато аз променя ъгъла, аз
виждам на холограмата – малка картинка. И чрез
този малък къс от света, ти трябва да възприемаш
Божественото. Тоест с всяка крачка, встрани от
фокуса, аз свивам света. И в това се изразява
духовната печал на поколенията.
Човек има рацио-ментално интуитивно-духовно
възприятие. Всяко поколение, отдалечавайки се от
фокуса, губи тая естествена способност да се
фокусира на Безкрайността. Нашето поколение,
виждайки много детайли, не вижда цялата
картина. То е рационално, но бездуховно –
неосъзнато.
Има още нещо – нашите емоции, нашите страсти.
За да възприема холограмата, аз трябва да бъда
времево кохерентен – трябва да бъда в някакво
постоянство. Ако светлината спектрално се
променя през цялото време, то картината ще се
размива. Гледната точка ще се раздува.
Чрез нашите желания и страсти, се получават
ограниченията, пожелателното виждане на всичко
– такова, каквото искаме да го оцветим. Да
гледаме така, че на нашия мозък да не действат
интересите. Те създават моята его-област
възприятие. Това е размитост, невъзможност да
видиш. Даже на това малко ниво на осъзнаване,
на което сме – желанията непрекъснато питат

221
моята концентрираност на Божественото. Има две
оси – интуитивното възприятие, се е заменило с
рационалното възприятие. Интуитивното
възприятие е цялостно. Когато аз започна да
предавам цялостта – оттук започва проблемът. Ние
имаме необходимост да записваме, да
детайлизираме, понеже на хората им е трудно да
предадат интуитивно. В началото хората живеят
нормално, без престъпления, после възникват
отклонения, ние ги записваме, запаметяваме ги в
произведения на изкуството и ги предаваме и така
се достига до днешния човек. Няма естествена
природа на разбирането на нещата, загубвайки
интуитивното си мислене, ние питаме: А това къде
е написано, покажете го?! Няма естествено
възприятие. Отдалечаваме се от възгледа, който
владее цялата картина. И ние изгубваме това, за
което живеем, всичко става материално. Сега
започва един обратен процес. Но макар, че
виждам малко, аз мога да възстановя това
холографическо изображение. Ако в холографията
има пространствена кохерентност и всички гл.
точки се обединят и работят синхронно – аз мога
да изчисля какво от другата страна на холограмата
са искали да ми покажат. Ако всички
възприемащи детектори, работят синфазно – те
могат да възстановят картината. Тези части се
съединяват в нещо голямо. Когато станем
симфазни, дори в един миг, какво ще видим
колективно? Изцелението зависи от това доколко

222
синхронни ще бъдем. Съединение не значи, че
всички ще станем еднакви, но,че търсим
Божественото. Това е синхронизация.

***
ХОЛОГРАМА НА ЖИВОТА

Ние губим интуитивното, духовното, чувственото

възприятие, затова много неща не можем да си
обясним. Квантовата механика е голям обрат в
човешкото съзнание. До нея, всичко може да се
разкаже чрез човешката логика. При квантовата
механика, възприемаме нещото не такова, каквото
е. По отношение на науката – ние създаваме
някакъв модел, той ни помага да живеем и да се
трудим. Науката не казва твърдо: ето, така е
устроен светът!
Трябва да се изучи теорията за кристалите.
Науката не утвръждава истини, а модел на
възприятие. Тоест на основание на тия данни,
които днес ни е дала науката, на нас ни се струва,
че това е устроено по този начин. Утре ще бъде
повече информацията, която ще владеем.
Метафора на неоновата лампа – има една
светлина, но тя се запалва по два способа – може
да се включи в електрическата верига, но може да
се запали и без електричество – може към нея да се
отправи микровълново излъчване с определена

223
честота и тя ще се запали, без проводници. Има
двойственост.
Какъв е моделът на мозъка? – Има неврони,
свързани чрез много аксони с други неврони.
Невронът изпълнява една проста математическа
операция – той натрупва тези сигнали от очи, уши,
кожа. В аритметически образ – възниква единица
в неврона, ако този сигнал е на високо ниво, ако е
на ниско – нула. Ако се създаде голяма мрежа от
такива неврони, с нея може да се прави всичко,
по-добре от най-съвършената изчислителна
машина. Тя се програмира чрез синапсите, които
вървят към органите на възприятие, те подават
някаква информация. А на изхода аз искам да
получа единица. По какъв начин аз ще
програмирам тези аксони? Когато преминава
информация през системата, тя я запомня. Тази
система може добре да се тренира. Колкото повече
са невроните и техните връзки – толкова повече ги
тренирам, толкова по-умна ставам. Всички
функции на мозъка, които имаме – памет,
асоциативно мислене – може да се представят чрез
тези връзки. Паметта е разпределена и ние можем
да запомним тези връзки. Ние имаме асоциативна
памет, в отличие от машината. Получавайки част
от информацията – аз асоциативно я допълвам и
възниква цялостен образ. Ние се препрограмираме
частично, процесите на взаимодействие с околната
среда ни показват, че ние я изменяме, после тя нас
и т.н – ние сме генетически запрограмирани – ДНК

224
създава определени белтъци, които по-нататък
работят в нашия организъм, но връзките
нарастват и се препрограмират в процеса на
взаимодействие.
Ако до всеки неврон се постави лампа – когато
имаме единица, тя свети, когато е нула, тя не
свети. Това е нещо като визуализация на мислите.

***
Милостта – когато съдим някого, трябва да имаме
предвид, че нашите постъпки са се определили от
това, което сме чували, това, което сме мислили и
начина, по който са постъпвали около нас. Ние сме
генетически определени. Така човек може да
разговаря с хората, така е научен да постъпва,
това му е внушено от обществото, че е правилно –
това и прави. Частично сме определени генетично,
частично средата ни определя. Това формира и
моите избори. Безсмъртното начало в мен – може
да види светлината. Тогава възприятието ми е
извън мислителния процес. Това е нещо
неопределимо, което се отнася към възприятието.
Това, което асимилират мислите, душата ми,
инстинктите ми, желанията – това е азът и той с
ограниченията си, не е това за което говорим, а
висшето, което обхваща всички детайли. Аз мога
да меня картината на мислите ми. Висшето „аз“, не
е свързано с илюзиите, които възприемам,

225
гледайки света. Това „аз“, вижда само картината
на мислите в моята глава. Тези карти, образи на
мисълта, са като кръговрата в природата. Може
микровълновите излъчвания да запалят определен
рисунък на мисълта. Мислите са според това, което
е вложено в мен, отвън и отвътре, това, което
виждам без влиянието на безсмъртното. Има
безсмъртно, има мозък – съществува някаква
борба между ограничено и неограничено. Имаме
определена инерция и реагираме на дразнителите
– външни или вътрешни според нея. Задвижват се
+ и – и се запалва съответната лампичка в главата.
Когато аз се концентрирам в безсмъртното, се
запалва съвършено различна лампичка и на
душата не й е нужно да се отключва линейното,
последователното мислене – черно-бялото. Тогава
душата може да види картината като цяло. Тя би
могла да измени мислите в главата ми, реакцията
на външния свят. Душата не мени количеството на
водата в чашата, но за един е наполовина празна,
за друг – пълна. А когато се възприеме през
безсмъртното е неограничена, без + и –, без
качества. Променя се отношението. Не се променя
информацията, а отношението към нея.
Отношението, това съм аз. Цяла психология е
построена на това, че аз съм заслужила отдиха,
любовта, добрия живот. Това е също отношение, но
към себе си, няма отношение към
действителността, но нагласата към себе си също е
важна. Решаваш, че за твоята умора няма никакви

226
причини, възпротивяваш й се и в теб се появява
източник на енергия. Светлината се възприема в
нашата душа и се превръща в картина от нашите
мисли, тя премахва стените между нас. Променя
дъжда в слънце, изменя нашето възприятие. Ние, с
обикновените си реакции, бягаме като мишка в
колело, без да осъзнаваме, че всички сме
безсмъртната си природа. И когато „чуем гласа на
вечното“ – всичко друго остава илюзия. Ние
наивно смятаме, че виждаме целия свят чрез
ретината, нервните окончания, които възприемат
визуалната информация, свързани със синапсите и
мозъка. Това е система на предаване на
информацията. И синапсът, също е поляризиран –
едната му страна е приспособена за приемане,
другата за предаване на информацията.
Информацията се отпечатва на ретината и
синапсите я приемат и предават на мозъка. Ние не
виждаме цялата информация, защото системата
на моите ценности, ме заставя да акцентирам на
това, което ми се струва важно. И аз не забелязвам
онова, което за мен не е ценно. Ние имаме две
програми – вътрешна – външните дразнители
могат да я променят и безсмъртна. Съществува
възможност за избор между две програми. Аз мога
да отворя дверите на душата и тя да запали
картината на радостта. У хора, при които не е
открехнато духовното мислене, умът се затваря в
определени граници. Тогава може да звучи
Моцарт, а не тъга. И това е идеята за избора, за

227
отговорността.

***
ХОЛОГРАМНОТО ПОСТРОЕНИЕ НА СВЕТА

Светът в главата на човека, всичко около него, е

илюзия – още древните са го мислили. Целият свят
наоколо толкова бързо се променя, че е трудно е да
се говори за постоянство на средата – това, което е
било вчера – днес е изчезнало и се превръща в
илюзия. Тази илюзия на миналото, е свързана с
времето. Когато погледнем в дълбочина нещата и
явленията, ще видим, че те са скрити от очите на
обикновените хора. Много пъти се е казвало, че
реалният свят не е този, който вижда човек. Че
мъдрите са се опитвали да открият на
човечеството нещо повече, отколкото са способни
да видят очите. Те са искали да събудят хората от
сънното състояние, от мислите на невежество.
Хора, които виждат дълбоко – виждат небето,
звездите, паралелните светове. Другите
наблюдават само битовата страна на живота. Не
забелязват нищо, защото нивата на развитие на
хората са различни. Знанията се откриват според
потенциала и понятията им. По-развитият човек –
вижда повече. Например хората, животните,
насекомите, птиците – живеят в един материален
свят, но го възприемат съвършено различно.
И ако те можеха да описват това, което виждат –
техните картини никога нямаше да съвпадат с

228
картините на виждане на човека. Дали ще знаят за
звездите и луната, а рибите – за полята и горите?
Те не могат да видят цялото, с пълния обем на своя
интелект и зрение. Има много неща в света, които
птиците, рибите, мравките не могат да
възприемат, а те се възприемат от по-зрелите
съзнания, такива, като човека. Дори да сравним
двама души, на различно ниво на развитие – те ще
дадат съвършено различно описание на единния
свят. Виждането на окръжаващото пространство
на всяко същество е относително. И колкото по-
високо стои на стълбата на еволюцията като
форма на живот, толкова повече е способно да
види около себе си – и предмети, и процеси. Затова
е трудно да се говори за истинна реалност на
нашия свят. Колкото и внимателно да го описват,
няма да бъде такъв, какъвто е в действителност.
Илюзията на нашето възприятие, се крие в
несъвършенството на човешките органи и
способностите на интелекта, на ограничения ум.
Ако човек види истинския космос, това ще го
разтърси. Нашата впечатлителна душа може да
съзерцава много, какъв е светът наистина. Да
видим света от позицията на виждането на
Висшите. Каква е реалността на построението на
мирозданието. Човекът и цялата негова
физиология, се възприема в даден диапазон,
затова виждаме само това, което съответства на
тази честота. Висшите виждат света,
възприемайки целия спектър от честоти. И

229
виждайки истината на своето ниво на разбиране,
я придават на нашия примитивен диапазон на
разбиране. Нашият ум е натъпкан с всякакви
неправилни догми, лъжливи теории. Само
разрушавайки старите представи и лъжливи
понятия, може да се построи новото здание. Което
ни приближава към истинската конструкция на
света. Но дали отново ще ни служат старите
знания? Как да се обясни на невеж човек
компютърът – няма да разбере нито целта, с която
е създаден, нито на какъв принцип.
Всеки предмет съществува извън диапазона на
обичайното понятие за него. Така е и с човека.
Много конструкции на света и обекти в космоса –
съществуват извън съвременните понятия. Ще
минат много години, за да бъдат осмислени. И
човек ще пътешества, добирайки се през дебрите
на старите понятия – към ново осмисляне на света.
Ако всичко е холограма, илюзия – и планетите, и
вселените ли са илюзия?
Относителното единство на тази система, в която
съществува земята е слънчевата система. Тя се
побира в конструкцията на кръга. Тези елипси във
вид на кръг, кръглата форма на земята, слънцето –
възпроизвеждат цялостност на света в съзнанието
на човека. На всеки обикновено се дава такава
холограма, колкото той е развит и може да
възприеме със своето съзнание. Видимостта, която
обикновеното съзнание има за околния свят е 10%,

230
а останалите 90% – не се виждат. Как бихме могли
да кажем какъв е животът, да го оценим, като в
нашия Космос съществуват множество предмети и
конструкции, които не виждаме. Ще ги видим
когато земята завърши съществуванието си в
материален план и отиде в тънкия свят. Земята ще
отиде на друго ниво на съществуване.

***
КВАНТ

Колко посоки знаем – само надясно и наляво,

напред и назад. Двумерните същества, живеят в
този свят. Двумерните жители на плоскостта –
нямат представа за тримерните обекти, за
кубовете, сферите, пирамидите. Затова човек
изпитва страх от неизвестното. Ако виждаме само
това, което ни е познато, как въобще ще видим
нещо ново? Като излезем извън нашите
ограничения. В друго измерение, в друго
пространство. Просто имаме друг ъгъл на зрение,
от обикновените хора. Когато притежаваш повече
измерения, можеш да видиш цялата вътрешност
на света – двумерния. Дали сме готови да видим
повече измерения, направления?

***

231
ЖИВАТА ВОДА

До каква степен духовната енергия е способна да

очисти водата и да измени нейните свойства?
Абсолютно чиста вода в природата няма. Учените,
при лабораторни условия, са успели да получат
стълбове свръхочистена вода, с диаметър 2 и
половина сантиметра. Сцеплението на молекулите
на подобна вода е такова, че по повърхността на
водата на такова езеро, може да се ходи и да се
пързаляме на кънки.
Под въздействието на духовните сили, водата
променя свойствата си. Духовният и материалният
свят са свързани. Водата ни помага да видим
някои тайни на живота – с чистотата на
собствените си мисли, сме способни да поправим
здравето си и да очистим окръжаващата среда.
Духовният свят определя състоянието на нашия
свят. Всяка промяна в околната среда, в духовния
мир – ще промени и нашето материално
съществувание.
Замразяват се капки вода и се изучават под
микроскоп. Демонстрират се различията в
молекулярната структура на водата, при нейното
взаимодействие с окръжаващата среда. Този
метод, помага да се открие как енергитическите
вибрации на човека – мислите, думите, идеите,
музиката – въздействат на неговата молекулярна
структура. Замразява се вода, на която е
въздействано чрез различни мелодии, думи. Когато

232
водата изпитва въздействие на музика на
Бетховен, Моцарт – се получава красива форма.
Тоест, човешкото тяло е в голямата си част вода, а
такива фактори, които влияят на водата – изменят
нейната структура. Кристализацията е друга.
Учените забелязали различия в кристалическата
структура на водата, взета от различни източници
– от замърсена река, вода от планински, естествен
извор /в прекрасно оформени геометрически
форми/, под музиката на Бетховен, народен танц,
тежък рок. След това се изследват думите – как се
запечатват във водата – думата благодаря, любов,
ще те убия, майка Тереза. Водата преди и след
молитва – образува идеални кристали. Тези
фотографии, показват невероятните изменения на
водата като жива субстанция под влияние на
нашите емоции. Променя се нейната естествена
вибрация и енергията според окръжаващата
среда. В зависимост от това замърсена или чиста е
средата. В материален и духовен смисъл. Изводът
е, че всичко въздейства на човека, затова той
трябва да се заобгражда с онова, което го прави
щастлив.
Природата отвръща на всяко посегателство.
Проблемът е дали ще оцелее човечеството на
земята? Може да се наблюдава умиротвореността
на водата, когато е чиста и нейните свойства след
замърсяване. Тя би могла да бъде не само
съзидаваща сила в природа, но и разрушаваща.

233
Човечеството ще разбере, че вместо да търси
живот на друга планета, на която тепърва ще
започва еволюцията от бактерия – трябва да
опазим това богатство на живота. Да бъде ценено
всяко животно, растение, човек, като свещен
живот, за да оцелеем. Природата може да
предизвика край на една цивилизация и начало на
друга, но колко жалко би било за прекрасната земя
с неземната й хубост!
Да мислим добро, защото и тези течности, храната,
която употребяваме, ще придобие качествата на
мисленето ни – духът и тялото са свързани.
Водата проявява себе си като мислеща субстанция.
Тя съдържа информацията от цялата вселена и
носи важните съобщения за човечеството. Когато
проникнем в себе си, чрез огледалото на водата –
ще разберем съобщението, което ще ни застави
много да се замислим и да започнем духовно
възраждане.
Водата показва картината на впечатленията.
Всички фотографии, направени в лабораторията
на доктор Емото – са с изобразени кристали с
различни форми – това са впечатленията на
водата. Водата не отреагира добре на компютър,
телевизор. Красиви са кристалите, когато й се
покаже фотография на делфин. С помощта на
технологията на резонанса и възникването на ехо –
образът от квантово ниво, се направлява в
материалния свят. Още Макс Плант е казал, че

234
всичко е вълна. Когато листа на хартия се докосва
до водата, виждаме, че кристалите на водата се
изменят. Това е изменение на водата под
въздействие на тези честоти, които
предизвикваме със словото. Когато се напише на
колбата с водата: „Ти си добър“ – кристалът е
перфектен. „Ти си глупак“ – грозен, изпълнен с
тъмни кратери. „Ти си красив“ – тогава се извайва
прекрасен кристал. Щом се даде на водата да
прослуша Лунната соната, музиката на Вивалди –
кристалите са различни, но великолепни. Когато
водата слуша тежък рок – кристалите са
изкорубени, с грозен вид. За своя живот, човек
употребява 75 тона вода, значи през нашия
организъм преминава огромно количество
информационни, химически, различно
структурирани води. Човек в четири-пети се
състои от вода. Когато му липсва 2% вода – се
появява жажда, 10 % вода – се предизвикват в
него халюцинации. Водата е жизнено важна и има
огромно значение, с какви мисли ежедневно
зареждаме организма си и с какви вещества,
заредени енергийно с мисли и молитви.

Два електрона, създадени заедно, са сцепени един

с друг. Единият – на единия край на вселената,
другият – на другия. Когато променим състоянието
на единия – другият мигновено откликва. Ако
информацията пътешества безконечно бързо –

235
електроните все още са свързани. Те са споени
един с друг. Така, както в началото всичко е било
свързано до момента на взрива, на разделянето.
Пространство – това е конструкция, която дава
илюзията за това, че съществуват отделни обекти.

***
ЗАГАДКАТА НА ЧИСЛАТА НА ФИБОНАЧИ.

ИНДИВИДУАЛНОСТ – тя е запазена марка на всеки

художник, дизайнер или архитект. Всеки иска да
привнесе индивидуалност в своите творения,
качество, което като отпечатъка на палеца – го
прави различен от всички останали. Има милиарди
хора на земята и при нито един, отпечатъкът на
палеца не съвпада.
Леонардо Пизанский или Фибоначи, открива
последователност на числата, която
представлява крайно интересна система.
Последователността има следния вид: 1, 1,2, 3, 5,
8, 13, 21, 34 и така до безконечност. Всяко
следващо число се получава по пътя на сумиране
на двете предходни.
Правоъгълник с ширина и височина, равни на
двете съседни числа от последователността –
представлява т.нар. златен правоъгълник,
идеален правоъгълник. Златният правоъгълник
може да се разбие на по-малки части, с размери,

236
съответстващи на съседните числа на Фибоначи.
Ако вземем този златен правоъгълник и го разбием
на по-малки късове, в съответствие с
последователността на Фибоначи и разделим всяко
от тях с друго – системата започва да придобива
някаква форма. Виждаме, т. нар. спирала на
Фибоначи. Ние можем да наблюдаваме тази
спирала в ушната мида, в черупката на охлюва, в
разположението на семенцата на слънчогледа –
това е идеална последователност на спиралата по
55, 44 и 21 елемента – последователност на
Фибоначи. При кората на ананаса, се създава
същата спираловидна последователност. Когато
потоците вода се движат в океана и вълните на
прилива отиват към брега – те се сблъскват във
формата на спирала, която може да бъде
математически изразена на графика с точки:
1,1,2,3,5,8,13,21,34 и 55. Клоните на дърветата,
дъгата, морските звезди, раковините, са
сформирани по същата тази схема. С всяко
нарастване – раковината добавя в себе си още
един сегмент, в съответствие с мащабите на
Фибоначи. Тази схема може да бъде забелязана
около нас, в ежедневния живот. Намират се и
примери на разстояние 100 000 светлинни години,
например, даже спирали-галактики, сформирани
по абсолютно същия принцип – като раковина.
Тази последователност, схема, се явява търговска
марка на дизайнера, на отпечатъците, които
природата е създала с палците си. Изучавайки

237
вселената от малкото цвете до необятните
галактики – можем навсякъде да видим
отпечатъка на Бога.

***
КАК ДУХЪТ УПРАВЛЯВА МАТЕРИЯТА

Да си представим щепсъл, включен в контакт. Ние

сме свикнали да гледаме на света като материя,
това означава, че материята е самодостатъчна.
Учените изучават нивата на организация на
материята и системи с големи количества
елементи. Квантовата механика се занимава с
вероятността някои събития да се случат, а не
точно прогнозиране на изхода, според началните
условия, както е в класическата физика. Щом
изследваме според кавнтовата механика даден
процес – вероятността ни дава много възможности,
но когато разгледаме конкретна вероятност –
нещата се променят. Когато е направен
експеримента по разсейване на електроните на
атомите на никела, са демонстрирани вълновите
свойства на електрона. Поток електрони,
преминава през два пластини – на екрана трябва
да се появят две петна, според класическите
разбирания. Но на екрана се вижда
интерференционна картина – тоест картината се
променя встрани от класическата. Може да се
изследва доколко се изменя опитът от нивото на

238
наблюдателя . Този опит се доказва от доктор
Емото – опит по кристализация на водата. Водата
има множество кристали – основата на опита е
влиянието на наблюдателя върху процеса на
кристализация на водата. Проследено е върху
образци, отражението на различни емоционални
състояния. Доктор Емото прикрепил към съдовете
с вода етикети, на които са сформулирани
различни човешки емоции и идеи. Някои
съдържали позитивни надписи – благодарност,
любов, благодаря. Други – негативни-агресия. Тези
думи не оказват на водата физическо въздействие,
но то се отразява при образуването на кристали.
Водата, с позитивни надписи, при замръзване, се
оформя в красиви кристали. Водата с негативни
надписи – образува кристали – уродливи и
безформени. Водата не е просто микроскопически
квантов процес, а сложна макросистема, която при
дадени опити се оформя според емоционалното
състояние на наблюдателя.
Опитът с генератора на случайни събития,
променя наблюдателя – това е като подхвърлянето
на монетата. Но тук се използва квантов процес с
две или повече устойчиви състояния. На изхода на
генератора, се получават нули и единици. Ако
генераторът на случайни състояния остане в покой
под давлението на наблюдателя – той регистрира
нули и единици, но наблюдателят със силата на
волята – може да отклони с мисълта си генератора
към повишение на вероятностите към желаемия от

239
него изход. В тези опити съществува
многовариантност, а потокът на енергията в
системата, не е свързан със способностите на
наблюдателя. Наблюдателят решава за
разпределението на енергията в тази система. Той
влияе на реализацията на конкретния резултат.
Наблюдателят предава своето желание,
визуализирайки мечтата, вярата в нея и
случването на чудото. За да се управлява
духовната енергия, първо трябва да изберем
направлението на потока на енергията. Системата
взаимодейства с други системи – това също влияе
на енергията. Енергията се натрупва така, че
изменя качеството на елементите. При поглъщане
на фотоните на атома – електронът преминава на
по-високо енергитическо ниво. При реализация на
потока от енергия в системата, са задействани
възможностите на всички елементи, които
съотетстват на различно ниво на енергия.
Наблюдателят влияе на избора на състояние на
елементите на системата, на всеки елемент на
системата – на нивото на погълнатата или
отдадена енергия. В машините, енергията
преминава от един вид в друг и се разсейва,
извършвайки дадена работа.
При отсъствието на много наблюдатели, каквото е
обществото – наблюдателят ще бъде в глъбините на
своето съзнание, но в момента обществото не го
позволява. Материя, енергия, пространство, време
– това е материалистичният подход –

240
материалистите се опитват да обяснят всичко в
тези 4 категории. Те ограничават възможностите
на човека. Както в усещането на реалността, така
и в обяснението й. Информацията също се тълкува
като атрибут на материята, по който може да се
отличи едно нейно състояние от друго. И
различната комбинация на материални елементи.
Ако част от информацията отсъства, явленията ще
са необясними или ще останат невидими. Всички
опити да се затвори мирозданието в
материалистически подход, са погрешни. Но на
какъв принцип съществува материята, още не е
ясно, не е разбрано докрай.
В компютъра, като в другите материални системи,
в качеството на информация, се възприема
някакво състояние или комбинация на материални
единици. А в информацията, в качеството на
управляващо намерение на душата – се заключава
текущото състояние на материалната система.
Смисълът на съхранението и разпространението на
духовната информация, е различен от тази
материална обвивка. А за ограниченията на
скоростта на светлината, няма смисъл да се
говори. За адекватно възприемане на реалността –
трябва да съставим по-пълна мировозренческа
система, включваща базови понятия както от
материалността, така и от духовността. Докато се
стигне до т. нар. нищо. Генераторът на случайни
състояния, който провежда въздействие едно на
друго – ги слива заедно.

241
Първо се формира образът на музиката в ума на
композитора, после нотите и накрая се
възпроизвежда. Образът е конкретното състояние
на матрицата, от възможните състояния. Изгражда
се многомерна вероятностна матрица на
възможните състояния на предмета.
Времето не съществува – относително и абсолютно
време няма, то се появява в усещанията на човека
при съизмерването на един процес с друг.
Материята създава този стремеж към материални
ценности. Цивилизация на духовните ценности –
изгражда стремеж към духовно усъвършенстване.
Закон за преобразуването на материята в
информация и за съответствието на
информацията с материята. Определя се
матрицата на възможните състояния на материята
и съответстващата й информация. Всеки
материален предмет, е надянат на своята матрица
и на възможните състояния. И във всяка част на
този предмет – има своя матрица, подматрица на
обемащата матрица. Управлението на
материалното, се състои в изборите на следващото
възможно състояние на матрицата от множеството
алтернативи.

***
ХОЛОГРАМА

242
Това е многослойна вариация на изображението,
всеки клон, на която отразява светлината
посвоему. Холограмата е 3-мерна фотография,
получена посредством интерференция на 2
лазерни лъча. Светилната на лазерния лъч се
променя в съответствие с дълга вълна, действието
на която или пропуска, или блокира лазерния лъч.
Двата лъча се разделят на два потока под ъгъл 90
градуса. Интерферационният екран е много
чувствителен към малките вибрации.
Например – за да се направи холограма на
статуетка, тя се слага на стойка, която я удържа с
магнит. През обекта се поставя стъкло и лазерният
лъч преминава през определена точка. Лъчът се
разделя на 2 потока – единият зад предмета, а
другият – на него. Единият поток се отправя на
фронталната част на статуетката. Той преминава
през линзата на фотообектива, която разсейва
светлината. После потокът се отразява в огледало,
което не му дава да загуби интензивността.
Включва се лазерът. Стандартното време е една
секунда. Промива се снимката, разтворът
затъмнява солите на среброто, които са
прореагирали със светлината. После се потапя в
разтвор, който отделя солите на среброто. След
това се поставя в друг разтвор, става прозрачна,
измива се и се слага във вещество, което отделя
водата.
Някои холограми са подвижни.

243
***
КАКВИ ХИМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ ИМА СЛЪНЦЕТО

Трудно е да си представим, но при слънцето в

газообразно състояние – присъства цялата
периодическа таблица на Менделеев. От 92
съществуващи в природата елементи, са точно
зафиксирани 72. Но разбира се, двата главни
елемента на слънцето, и в периодическата таблица
– се намират под номер 1 и 2 – водород и хелий.
71% от слънчевата маса се състои от водород и
27% от хелий. Слънцето не е изградено от сложни,
неземни елементи, космически, а от два – най-
разпространени във вселената – водород и хелий.

***
КВАНТОВ ПРЕХОД

В какво се състои – ново отчитане на времето,

нови измерения, енергии, възможности, виждане,
трансформация, преход в нов свят, нова
космическа вибрация. За този, който е готов – ще
се открие нова реалност.
Изработване на свръхспособности, състояние на
щастие и радост, вдъхновение, възможност да
творим реалността. Да се научим да управляваме
събитията в живота си.

244
Изграждане на увереност и усещането да сме леки
и свободни, да открием новото измерение на
живота.

***
КРИСТАЛИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА ВЕЩЕСТВАТА

Кристалите са удивително творение на природата.

Те привличат вниманието на човека с
многообразието на цветовете и на формите,
необикновената твърдост, чистота и прозрачност.
С изучаването на кристалите, са се занимавали
древногръцките математици и философи. Учените
в средните векове – измервали ъглите между
кристалите и се опитвали теоретически да обобщят
резултатите.
Оказва се, че тяхното безкрайно разнообразие се
свежда до няколко групи – правилна /призма и
пирамида/, тетрагонална, ромбическа,
хексагонална, монокристалическа, триклиническа.
При преобразуването на кристалите, частиците се
установяват в ред и строй, застивайки в правилни
фигури.
Опитите показват, че при кристалите, частиците
на веществото се разполагат в определен порядък,
образувайки кристална решетка. От решетката,
може да се отдели дадена част, която съхранява
всички свойства на кристала. При кристалите на

245
натрия, има монокристалическа решетка.
Взаимното привличане и отблъскване – удържат
частиците на определено разстояние една от друга.
Радиусът и действието на тези сили, се наричат
ефективни радиуси. Кристалите притежават
различна твърдост – силите, свързващи атомите в
кристалите на различни вещества, се отличават
помежду си. Атомите на въглерод, силиций,
германий – образуват общи електронни двойки в
кристалните решетки, създават се атомни връзки.
Такива кристали се характеризират с гладкост и
висока твърдост. Най-яркият представител на тази
група е елмазът. Той леко реже най-твърдите
материали. Противоположни свойства има
вещество с молекулярен тип кристална решетка.
Ако се нагряват кристалите на йод, се получава
виолетов газ. Те имат слаба молекулярна връзка,
напр. такъв е ледът. Едноименните заряди са
отдалечени. С понижението на температурите,
порядъкът се възстановява и се образува
кристална решетка. Молекулярен тип решетки,
могат да образуват неполярни частици. Тези
кристали са изолатори.
Вътрешен строеж на металите – те формират
метална кристална решетка. Кристалната решетка
се състои от положително заредени йони и
свободни електрони. Между тях има постоянен
обменен процес. Благодарение на множеството
свободни електрони – започва насочено движение,
затова всички метали са добри проводници.

246
Атомите на кристалите на металите, имат
хексагонална или кубическа решетка. Металите и
сплавите са поликристалични. Техните свойства
са еднородни във всички направления.
Монокристалите менят свойствата в зависимост
от избраното направление.
Има различни видове връзки вътре в кристалната
решетка. Някои притежават различия и в
оптическите свойства. Няма идеални кристални
решетки – под влияние на външните условия се
променя формата на кристала и вътрешната му
структура. Може да се внедрят чуждородни
частици. Получава се дислокация – дефект на
кристала. Така се променя конфигурацията. При
пластическа деформация, се наблюдава
размножение на дислокацията. На някои дефекти
се основава закалката на металите.
В радиотехниката, електрониката, автоматиката –
се използват монокристали със съвършен строеж, с
голяма химическа чистота.
Рубинът не е само украшение, той е сърцето на
лазера. Монокристалите му също се получават по
промишлен метод. Елмазите се използват в
съвременната техника. Кристалите служат на
човека на земята и в космоса. Силицият има
необикновено красива решетка.

***
247
ПЕРИОДИЧЕСКИ ЗАКОН НА МЕНДЕЛЕЕВ

Някои елементи, образуват съединения, сходни по

формата на кристалите. Менделеев се опитва да
класифицира простите вещества и съединенията.
Имало е и други предложения за класифициране –
някои разполагат елементите в спирали, опитвайки
се да свържат измененията на свойствата с
атомната маса. Един от учените установява закон
на октавата – той забелязва, че свойствата се
повтарят, през всеки 7 елемента, подобно на
повторението на звуците в музикалната октава.
Други – според това какви съединения образуват с
кислорода.
Прокарва се идеята за промяна в свойствата при
нарастване на атомната маса на елементите. Също
много физически свойства са в периодическа
зависимост от атомната маса. Елементите на една
група, имат еднаква степен на окисление в
типични съединения: 1 група-+1 ,2-ра-+2, 3-та
група-+3. По хоризонталата – се извършва
изменение на свойствата от металически към
неметалически. Всеки елемент в периодическата
система, има място, което съответства на главните
му признаци. По околните елементи, можем да
определим свойствата на конкретния.
В какво е причината за периодическата
изменяемост на свойствата на елементите – може
би е във вътрешната механика на атома и
частиците.

248
***
ПАМЕТ

Тя е свързана със съхранението на информацията.

Ако я нямаше, нямаше да има цивилизация.
Човекът не би могъл да се учи. Без паметта
нямаше да съществува изменение на живия свят,
нито еволюция. Тя ни е дадена като дар. На
нейната основа, се строи конкретното и
абстрактното мислене. Запомнената информация е
с участието на различни анализатори. Запомняме
това, което виждаме – зрителна памет, което
чуваме – слухова памет, информацията за
разположение на нашето тяло в пространството –
постъпва от мускулите и сухожилията. Паметта се
осъществява на етапи – първо се формира
мигновена памет, после кратковременна – с
дължина минути. Ако информацията е съществена,
се извършва консолидация, фиксация на паметта,
тя преминава в дълговременна. Информацията
при последната, може да се запазва и
възпроизвежда цял живот. Активира се
синаптическото предаване, включват се нови
неврони във веригата. При дълговременната, се
създава нов посредник – циклически АМФ, който
повишава активността на белтъчните ферменти.
Модифицират се също клетъчните белтъци. Така,
на биологично ниво, се фиксира паметта и се

249
съхранява информацията. Особена е ролята на
хипокампуса – ако се повреди, не може дълго да се
помни информацията. Травмите изтриват
кратковременната памет. Как преминава
кратковременната в дълговременна памет – може
да се развива, да се тренира паметта?

***
ВОДАТА

Кръвоносната система на земята, сякаш са реките,

те са нейните кръвоносни съдове. При прехода от
едно агрегатно състояние към друго, молекулите на
водата не се разрушават. Променят се връзките
между молекулите. Ледът има кристална
структура.
Постоянно се извършва този цикъл – океан,
атмосфера, земя – един непрекъснат кръговрат.
Водата храни растенията в почвата, а също
образува подземно хранилище – подпочвени води,
после отново излиза на повърхността и се включва
в кръговрата. Водата руши и създава – променя
планетата. Няма вещество, което по биологически
процеси, да може да се сравнява с нея.
Водата съдържа различни примеси и бива солена
или пресна, мека или твърда. При нагряване се
изменят частиците и разстоянието между тях. В
древността са считали, че цялата материя – жива и

250
нежива – се състои от вода, въздух, огън и земя.
Всички предприятия, работят с вода. Използват се
водни разтвори на бои. Водата служи за
получаване на водород и кислород. При
приготвянето на лекарствата – се използва
дестилирана вода, за селското стопанство, за
съвременната радиоелектронна и космическа
техника също се ползват свойствата на водата.
Кристалите със съвършена форма, се създават при
определени условия. В природата това се
извършва от водата. Водата е позната и загадъчна.
Неизчерпаеми са водните простори, нашият живот
и богатствата на земята. Трябва да можем да
разчетем в нея не само миналото, но и бъдещето на
планетата. Това е благото на земята.

***
ВЪЗДУХЪТ

Дали е стихия, сложно вещество, вятър? Трябва да

се изучи въздушният океан.
Прави се опит със свещ – ако горенето се
извършва в закрито пространство – масата на
веществата не се променя. Въздухът се разтваря
във вода.

***

251
Разтвори:
Има взаимодействие между разтворител и
разтворяемо вещество. Извършва се дифузия на
частиците. Изменението в цвета на разтворите, се
дължи на хидратите. Например при
взаимодействието на мед с вода, се получава син
аквакомплекс. Намаляването на разтвора при
разтваряне – се дължи на образуването на
хидрати. Промените при температура на обема,
показва, че разтварянето е междинен процес –
между химически и механически. Разтворимостта
характеризира способността на едни вещества да
образуват с други еднородна система. Подобното
се разтваря в подобно. Толкова по-голяма е
разтворимостта, колкото по-близка е химическата
природа. Енергията на взаимодействие не е по-
различна от енергията на взаимодействие на
молекулите на едното вещество, помежду си.
Съществуват вещества, които не се разтварят едно
в друго.
Разтваряне има при твърдите тела, при определена
температура и при газовете – с намаляване на
обема.
Свойствата на образувания разтвор, се отличават
от свойствата на разтворителя и разтворяемото –
на компонентите, които влизат в разтвора.
Много често, над течностите се образува пара, но
се извършва и обратният процес – кондензация.

252
Установява се равновесие.
Кипенето на течността става, когато налягането на
наситената пара е равно на външното налягане.
Температурата на кипене на водата, чистата, е 100
градуса. Кипенето на разтворите е при по-висока
температура. Точката на кипене на разтворите е
по-голяма от точката на кипене на чист
разтворител.

***
ПАМЕТТА НА ВОДАТА

Водата носи информация. Тя има памет и може да

получава, съхранява и предава информация. За да
се види каква информация носи водата,
положителна или отрицателна, се замразява в
камери и се разглежда под микроскоп. Водата от
природните източници, образува съвършени
кристали. С правилна, симетрична форма. Вода,
която е под екрана на филм на ужаса – образува
грозни кристали, увредени. Вода, която стои под
екрана на телевизора и през нея преминават
новините, които обикновено са трагични – също.
Или там, където има спорове и скандали. Такава
вода е опасна за здравето. Всичко, което се говори
по телевизора, водата приема и запомня. Когато
нещо те боли, приемайки водата, особено, когато е
осветена, ние възприемаме позитивни
въздействия.

253
***
КОСМОСЪТ

Космическите апарати са посетили астероиди,

добрали са се до комети. На всички изследвани
планети, има следи от ударни въздействия. На
земята съществуват около 180 големи астероидни
кратери. Изграден е международен център, който
следи за това да няма опасност от сблъсък с
астероиди и постоянно подава информация.
Появиха се нови приемници на излъчване, които
позволяват да се види движещ се обект в реално
време. Мощни компютри – събират базата данни.
Астероидната опасност е глобален проблем.
Опофис – ще мине през 29 година на ниво
геостационарна орбита – там, където работи
цялата ни космическа индустрия, всички хидро-
метеорологични и телекомуникационни спътници.
Могат да се направят 7 годишни прогнози за
неговото движение – притеглянето му от земята,
неговата орбита.
Потенциално опасни за земята са астероидите и
кометите. Телескопите на автоматически режим,
следят за обстановката, а астрономите получават
данни от телескопите чрез интернет от всяка точка
на планетата. Астероид с диаметър 40 метра –2005
YU55 – това е най-големият от известните обекти,
който грози земята. Под неговия прицел са също

254
Венера и Марс. Той периодически се доближава до
100 000 км. до обектите, в случай на падане, може
да има катастрофически последствия. Възможно е
да падне в Тихия океан или в Сибир. Ако падне в
океана – Япония ще бъде пометена от гигантско
цунами. Ако метеорит с размер 100 м., се сблъска
със земята, нищо не може да се направи. Може да
се разруши с удари или ядрен взрив, да се облъчи,
така че под действието на слънчевите лъчи – да
измени траекторията, да се изпрати космически
апарат на опасното тяло и да се отклони
траекторията. Проблемът е как по-рано да се
почувства заплахата. Когато в режим мониторинг,
се наблюдава вече известен обект, астероид –
значи той се приближава до земята. Регулярно се
откриват подобни – като новия AJ 15 астероид -
астероид. Как може да се предскаже
траекторията? От падналите на земята астероиди,
е ясно, че те първо се сближават със Земята,
променя се траекторията под гравитационното
въздействие. Няколко пъти в годината, могат да се
намерят такива астероиди.
Метеорните потоци идват от слънцето – възможно
е от такъв поток да се е откъснал Тунгуския
метеорит, паднал на земята в 1908 г., диаметър 50
метра и скорост по-мощна от водородна бомба.
Хората имат шанс да изучат тези опасности.
Напред във времето – земята ще се срещне с
астероида Апофис. Съществува единен

255
информационен център по противодействие на
опасностите от космоса. Трябва да се анализират
алгоритмите на опасността чрез международно
сътрудничество. В Таджекистан има апаратура,
която разпознава орбитата на опасни обекти от 2
до 40 000 км.
Необходими са мощни телескопи и глобална
система за обмен на данните между страните.
Наблюдават се астероиди с диаметър, по-голям от
1 км., те са почти открити, изучени – известно е
тяхното орбитално движение и те не представляват
глобална опасност. Открити са астероиди, по-
малки от 1км. Регионалната опасност идва от
астероиди с диаметър 140 метра и повече. Те
трябва да се наблюдават, за да не паднат на
опасни места на земята. Първо се определя
астероидът, после степен на опасност и след това
се подбират средства за противодействие. Не е
лесно и няма толкова ракетоносители, които да
изминат огромни километри, да занесат до
опасния обект нужните неща, които да го
изместят, взривят. Ако е достатъчно мек, може да
се раздроби метеоритът. Ако е мек, ще
наблюдаваме звезден дъжд и няма да има никакви
последствия. Друг вариант е да се промени
траекторията на неговата орбита. Трябва да се
пусне ракета, тя да се движи със скоростта на
астероида, която е до 18 до 70 км. в секунда, да се
срещне с него и да се опита да кацне на него или

256
да го взриви.
Опофис, с диаметър почти 40 метра, ще дойде на
опасна близост до земята. Ако не се промени
орбитата му, то в по-далечно бъдеще, ще се
сблъска със земята.
Случвало се е на земята да падне астероид преди
65 милиона години, с размер 10 – 15 км., след
което е имало глобална катастрофа. Опасност
представляват и малките – от 50 до 100 метра
диаметър астероиди. Може да се измени орбитата
с помощта на насочен взрив. Би могъл да се
изпрати апарат, който да отклони орбитата му.
Предлага се да се използва ракетен комплекс
Зенит.

***
Х-БОЗОН

Открита е частица, която е недостигащата тухла в

нашето разбиране за устройството на вселената.
Това е Божествената частица. Тя придава маса на
другите частици и пречи на електроните в атома
да се разлетят. Нужни са доказателства обаче, че е
намерен точно бозон.
Бозон Х, в стандартния модел – има определени
свойства. Частицата е намерена, но трябва да се
изследват свойствата й. Необходимо е да
съвпаднат с тези свойства, които се очакват от

257
бозон Х. Всички свойства се проверяват на
андронния колайдер. Някои вече са проверени и са
близки до стандартния модел – свойствата, които
се очакват от частицата. Той е търсен почти 50
години. Части на колайдера са във Франция, част
в Швейцария. Той може да отдалечи частиците –
протон от неутрон, с такава енергия, приличаща
на големия взрив. Това е 27 километров тунел,
дълбоко под земята. С огромна скорост, тук се
сблъскват частици. Един от остатъците на такъв
сблъсък, се оказва бозонът. Назован е частица на
Бога, понеже без него е невъзможно да се разбере
как е устроена вселената ни. Космосът е напълнен
с поле, което при пресичане на частиците, им
съобщава тяхната маса – такава е теорията. Ако
намерената частица не се окаже бозон, ще се
развали съвременната представа за материята.
Намирането на бозона, слага край на стандартния
модел на описание на вселената. Стандартният
модел не отчита гравитацията, тъмната материя и
тъмната енергия, които представляват по-голямата
част от вселената.
Взаимодействията, които обикновено срещаме, са
електромагнитни, а х- бозон е неутрална частица,
не заредена. Тя е много кратко живяща, затова не
могат да се създадат много вещества и да се
проследи как се разпада. Тази частица се
разглежда по продуктите на разпада. Тя се разпада
на други елементарни частици, напр. на два
фотона. Измерват се техните импулси и енергия.

258
По закона за съхранение на енергията, те трябва
да се развиват с тази частица, от която са дошли.
Може да се твърди, че тези частици са дошли от
този разпад. Ако не се изследва разпадът – не може
да се наблюдава.
Бозон Х е частица, която се отличава с Х-поле. То
изпълнява важна роля в стандартния модел – по
предположение, то дава маса на всички частици,
които ни окръжават, елементарни частици.
Електронът, благодарение на това поле, е масивна
частица, а всички останали като неон, кварки – се
отличават със слабо взаимодействие, а Х полето им
дава маса. Това е едно фундаментално негово
свойство.
Още едно свойство е нарушаване на симетрията.
При високите енергии има някаква обединена
симетрия, слаби електромагнитни взаимодействия.
При ниските енергии – няма такава симетрия. Има
електромагнитно излъчване от фотона, има
векторен бозон, който отговаря за слабите разпади.
Това е стъпка по пътя на разбирането на
микромира. Фундаментално откритие как е
устроена природата ни, на най-достъпното за нас
ниво. Това е знание за природата във всяка точка
на вселената.
Откритието на нова частица, с нов резонанс, по
продуктите на разпада на тази частица, е
очевидно. Но това не е Х –бозон по стандартния

259
модел, а нещо много по-сложно. Ще се наблюдават
свойствата на частицата. Може да не е една
частица в това Х-совско поле, а няколко. Ако е в Х-
совския сектор, а не бозона от стандартния модел –
може да се окаже бозон, но електрически зареден.
Не се знае неговата маса. Не е известна масата и
константата на взаимодействие. Трябва да се
съберат повече данни от стълкновението на протон
с протона и да се анализират. Най-добре се виждат
нещата по разпада на два фотона. Необходимо е
точно да се определят параметрите на фотоните,
които излитат от точките на стълкновение.
Засега е открит резонансът, намерена е нова
частица. Доколко пасва със стандартния модел? Х-
совският бозон е открит при стълкновение на
протон с протон.
Другата възможност на колайдера е сблъскване на
тежки йони, което ще доведе до изследване на
плазмата. Изследване, което е посветено на
изучаване свойствата на мезона.
Откритието на бозона, е очаквано от стандартния
модел, но се прогнозира намирането на нова
частица, имайки предвид енергията. Раждане на
нови частици, които не сме познавали.
Какво е заложено в природата, по какъв принцип
тя е устроена?
В стандартния модел, бозонът има свободен
параметър маса – някои са смятали, че е по-лек от

260
протона.
Стандартния модел не отчита тъмната енергия и
тъмната материя, които съставляват една огромна
част, по-голямата във вселената.
Айнщайновската теория не затваря перспективите
за Нютоновата, тя дава възможност да се
проникне в тези скорости, които са ни недостъпни
или на тези разстояния и маси, които не сме
познали. По закона на Кулон, положителните и
отрицателните заряди се притеглят. На много
малки разстояния, това не е измерено
експериментално. В един интервал се изпълнява, в
друг – не, но теориите не се взаимоотричат.

***
РАДИОТЕЛЕСКОП

Това е лаборатория. У радиоастрономите има 12

научни програми – изучаване на черните дупки и
въпросите, свързани с многомерността на
пространството, физиката на неутронните звезди,
образуването на звездите и планетите.
Провежда се изследване на ядрата на активните
галактики, изследване на пулсарите, бързо
въртящите се неутронни звезди и изследване в
областта на лазерното излъчване. Има
протозвездни, протопланетни области, в които се
раждат звезди и планети.

261
Извършва се проучване на масивните черни
дупки, в центъра на далечните галактики. Има
програма, по изследване характеристиките на
междузвездната среда. Как се променя
излъчването от космическите обекти докато дойде
до земята. Осъществява се проверка на теорията
на относителността и измерване на
гравитационния потенциал –на гравитационното
поле около земята.
Планува се да се изучават най-компактните
детайли на вселената, с небивала отчетливост.
Радиоастрономите изследват многомерността на
пространството. Предполага се, че има свят и
антисвят. Проучва се не само 3-мерно
пространство, но и други измерения.
Ползва се радиотелескоп – един къс от огледалото
се пуска в космоса, а другите късове – остават на
земята. Всички тези късове се наричат
радиотелескопи – те образуват един голям
радиотелескоп. За да се разработи, са били
необходими повече от 30 години.
Радиотелескопът е нашите очи в космоса. Дава
възможност детайлно да се разгледат отдалечени
космически обекти.
Черната дупка, това е обект, който се получава
при катастрофическо свиване на някаква маса.
Ако е газ, до такава степен се свива, при такава
огромна сила на привличане, че не пуска нищо в

262
областта, която я окръжава. Вътре в черната дупка
гравитацията е толкова голяма, че времето като че
ли замира. Времето и пространството, в точката на
сингулярност – губят своя смисъл. Можем да минем
покрай сингуларността и да попаднем в друга
вселена. Без черните дупки не бихме могли да
съвместим всички наблюдателни данни. Черните
дупки ще потвърдят представата ни за вселената.
Черната дупка е тежък обект, през който не може
да проникне светлината. Пределите се дефинират
като гравитационен радиус. Ако наблюдаваме
галактика, в която има черна дупка, ние можем да
определим радиуса, зад пределите на който не
може да мине светлината.
За да се види черната дупка, трябва да се
наблюдава сянката от черната дупка, един
полумесец. Ако пред черната дупка се намира
вещество, което поглъща излъчването, няма да
може да се види.
Трябва да се направи добра връзка земя-космос,
понеже тече поток от данни постоянно.
Има главен инструмент на радиотелескопа, който
помага да се настроят всички останали. Атомни,
водородни часовници – те работят с точност част
от секундата. Но за големия космос, тези разлики
са светлинни години и неверно определяне на
местоположението на галактиките.
Трябва да се съвместят записите, които са

263
получени в космоса и тези, които са получени на
земята с точност до атомния часовник. Иначе няма
да се постигнат никакви резултати.
Ако искаме да изследваме пулсарите, ни
интересуват дължината на вълните. Тук се оперира
с нано и пикосекунди – човек чувства такава
точност. Това е атомният часовник в института за
радиотехнически измервания – по него сверява
времето цялата страна.
Няма други обекти, които да дават радиосигнал,
който да се повтаря със строга периодичност.
Такива са пулсарите, неутронните звезди, тези,
които се превръщат в звезди след своята гибел и
имат голяма сила на притегляне на излъчващите
вълни. Идеята е да се използват пулсарите за
сверяване на часовниците. Точността на звездните
импулси – превъзхожда всичко останало.
Съществува международна колаборация около
радиофизическите, астрофизическите
изследвания. Това са различни международни
ресурси, които заедно са нужни за реализация на
проектите. Използва се интерферометър,
космически радиотелескоп, работещ съвместно със
земята. Международният опит в провеждането на
подобни космически изследвания, е богат.
Създаден е международен комитет от учени, които
имат сериозни разработки.
Човечеството притежава собствени очи във

264
вселената – радиотелескоп. Телескопите в космоса
или на земята, гледат на някакъв обект – напр.
звезда и се обединяват в един огромен телескоп.
Това се нарича космически интерферометър.
Колкото по-високо е орбитата на спътника,
толкова по-голям е диаметърът на този
въображаем телескоп. Като че всички телескопи
синтезират огромна антена, с диаметър до луната.
Когато се съберат данните от всички телескопи – се
формира изображението на пулсара, квазара. По
излъчването, се правят изводи за източника на
излъчването, за неговата структура. В това се
състои процесът на радиоинтерферетическите
наблюдения.
Деградацията на спътници, може да настъпи под
влияние на космическото излъчване. Има японска
апаратура, която е издържала повече от 10 години.

***
ПЕТО ИЗМЕРЕНИЕ

Най-неприятното в съня е да забравиш, че спиш.

Ние сме забравили. Ние сме многомерни същества,
забравили че спим в този 3-измерен сън. Не си
спомняме какви сме всъщност. Проявявайки
свободата на волята, изпитвайки емоционален,
физически, духовен глад и невежество. Ние сякаш
играем на ограниченост.

265
Този свят на невежество и насилие, считаме за
реален. Дошло е времето да се пробудим от
илюзиите, от съня на 3-тото измерение. Да си
спомним кои сме всъщност. Да осъзнаем своята
многомерност и сила, да си спомним, че сме
Божественият Извор. А всичко, което ме
окръжава, е само любов и свобода. И настоящият
свят е този, който е създаден от любовта и
радостта.
Цялата планета, земя и хората, се пробуждат
заедно. Извършва се т.нар. просветление и
възнесение. Няма нищо непоправимо – това е
пробуждане от съня.
Когато човек се наиграе в това 3-мерно
пространство, той се устремява към светлината,
към просветление. Пробужда се всичко живо,
пробуждаме се и ние също. Нужно ни е да се
вдигнем в многомерността постепенно. И
следващата стъпка е 5-тото измерение. Трябва да
си спомня в себе си 5-тото измерение. Не е нужно
да отида от пункт А в пункт В, 5-тото измерение е
тук. Когато се пробудиш от съня, сега е времето.
Скоростта на пробуждането ни зависи само от нас.
Това е нашата свободна воля. Вместо да
затормозяваме развитието си, когато се обърнем
към природата в себе си, ще видим, че достатъчно
сме проспали. Готова съм за пробуждане, да се
събудя от 3- мерния сън. Да се подготви тялото за
прехода в по-високо измерение. Аз съм тук, аз съм

266
готова и открита. Води ме, Господи!

***
ПЕТОТО ИЗМЕРЕНИЕ- РАЗШИРЕНИЕ

Учените са потвърдили, че вселената не само се

разширява, но се разширява с ускорение.
Причината е тъмната енергия, която е по-скоро
невидима. Астрофизиците са уверени, че тъмната
енергия запълва почти цялата вселена. 4% е
материята, 25% е тъмната материя, а почти всичко
останало се приписва на тъмната енергия. Ако се
открие природата на тъмната енергия, ще се
промени представата за света в науката.
Традиционно се счита, че има 4 измерения – 3
пространствени и 1 времево. Учените смятат, че са
11. Чрез рентгенов телескоп, те са видели това,
което действа като антигравитация.
Антигравитация – това е състояние вътре в
тъмната енергия, известно със своята сила на
отблъскване. Изучени са 86 най-масивни сливания
на галактиките. Всички те са на различно
разстояние от Млечния път, където се намира
нашата синя планета. Има галактики, на
разстояние милиарди светлинни години. Сега се
изследва тъмната енергия и материя в колайдера в
Швейцария. С рентгеновски микроскоп, учени
наблюдават хиляди космически обекти – това е
най-съвършената космическа лаборатория в

267
близките години.
Нашият свят е многомерен. Колкото по-високо
измерение – толкова по-разредена материя.
Колкото по-ниско е измерението, толкова по-
плътна е материята. Ние живеем в четвърто
измерение и всичко, което знаем за този свят е 3-
измерна проекция. Имаме 3 координатни точки в
пространството, а във високите измерения, се
появяват нови координати. Може в по-високото
измерение – наблюдателят също да е координата.
Ако сме същества от 5-тото и по-високо измерение,
светът щеше да ни изглежда съвсем различен. В
един момент от времето, всички останали
измерения, до по-високото, се разпадат, домът,
който сме строили рухва. Картината няма да е
толкова плътна, като плътна материя, а по-фина,
тънка.
Законите на по-високите измерения, не могат да
се обяснят и всичко работи по различен начин. Не
би могло законите на по-ниското измерение, да
бъдат ръководство за по-високото.
Трябва да изучаваме физиката на по-високите
измерения, да въвеждаме нови координати и
закони.

268
***
НЕУТРИНО

Големият колайдер и неговия 4 – тонен детектор.

Наутрино е една от елементарните частици,
съставящи материята – заедно с кварки, лептони и
бозони. Кварките формират протони и неутрони. А
електронът се явява лептон сам по себе си, както
неутриното, което крайно слабо взаимодейства с
веществата.
Неутрино или антинеутрино бива 3 типа или
„аромати“ – електронно, мюонно неутрино, тау-
неутрино. Тези различни поколения частици,
възможността за съществуване на повече от 3-х
поколения, не съответства на стандартния модел
на физиката на елементарните частици.
Неутриното постоянно се мени – ту в тау, ту в
моонно неутрино и обратно.
Откритието как се променя неутриното и от какво,
ще бъде използвано за наблюдение на космически
обекти и за анализ на разултатите в това
измерение.
Ускорителят се използва за ускоряване на всички
елементарни частици до много висока енергия. И
никъде, в никой екперимент, не се е наблюдавала
скорост, превишаваща скоростта на светлината.
Има идея, че може да съществуват частици, които
биха могли да се движат със скорост,

269
превишаваща скоростта на светлината. Т. нар.
техеони. Това изисква към стандартния модел да
се добавят условия за тези частици, със скорост
по- голяма от скоростта на светлината.
Ако има такова движение, то се нарушават
причинно-следствените връзки – хората от
бъдещето отиват в миналото, за да изправят
някаква грешка.
Частиците прелитат към нас от различни ъгли на
вселената, особено от слънцето. Неутриното носят
в себе си информация за устройството на
светилата, тайното възникване на галактики и
черни дупки. То съществува във вид на мощен и
безкраен поток. Повече от сто трилиона от тези
неуловими частици – пронизват всеки от нас
ежесекундно. Наричат я частица-призрак.
Това е частица, която не можеш да видиш, но
оставя следи. Преди да се открие неутриното, при
наблюдение на материалните обекти – се нарушава
законът за съхранение на енергията. Ядрото се
превръща в друго ядро, изхвърляйки електрони.
Ако измерим енергията в покой на ядрото, после
при преобразуването, излитането на електрона –
енергията не достига. Един от учените въвежда
частица, която донася недостигащата енергия, но
тя слабо взаимодейства и не може да се зафиксира
с детекторите. Нутриното е открито днес. То е
неутрално, на него се приписват гравитационни
взаимодействия, но много слаби. Неутриното се

270
ражда в бета-разпад, образува се ядро, което не
живее дълго.
Енергията, която получаваме от слънцето е плод на
термоядрен процес – изгарят ядрата на атомите на
водорода и от 4 атома водород се образува хелий и
излитат 2 неутрино. Но това е слабо
взаимодействие. За да видим взаимодействията на
неутриното, трябва да имаме защита от космоса.
Създава се лаборатория – Баксанска неутринна
обсерватория – откритията ще помогнат на
космологията, физиката на елементарните
частици. Изградена е лаборатория, специално за
неутрино-изследвания. За да се види неутриното,
трябва да се изключи всичко. Средата трябва да е
много чиста и в нея се ражда частицата неутрино.
Правят се експерименти с галий – елемент,
предсказан от Менделеев в таблицата. Неутриното
се различава от всички останали частици по това,
че практически не взаимодейства с нищо.
Първо е астрономията, после се развива
радиоастрономията – откриват се пулсари,
квазари, огромно количество радиошумове, които
издават небесните тела. След това се появява гама-
астрономията – оказва се, че светът е източник на
мощно гама-излъчване. Сега виждаме света по нов
начин, неутриното носи съвсем нова, друга
информация. Енергията се ражда във
вътрешността на слънцето, при температура,
достатъчна за това – 40 и половина милиона

271
градуса. Ние виждаме светлината, но й трябват
40 000 години, за да излезе на повърхността.
Неутриното излиза за няколко минути и носи
свежа информация. Топлината също се е родила
преди 40 000 години, в центъра. За какво ни е
нужно неутриното – за да гледаме света онлайн,
това е най-новият инструмент за познаване на
света. Галиевият експеримент проверява
свойствата на неутриното.
Не достига на науката източник на неутрино,
който може да се обогати с 50 изотопа на хрома.
Това е най-чистият изотоп, който после би могъл да
служи за източник многократно. Трябва да се
облъчи в атомния реактор много мощен поток
неутрони, за да може неутроните да наситят този
хром и той да се разпадне, изхвърляйки
неутрино.След време ще се строят неутринни
телескопи.
Ако разберем какво е около нас, ще разберем и кои
сме ние. И това ще ни послужи за опорна точка за
онзи лост, който ще измени земята.
С неутриновия телескоп – се занимава Баксанска
неутринна лаборатория.

***
САКРАЛНА ГЕОМЕТРИЯ

Тя се приема във всички времена в духовността,

272
музиката, изкуството, архитектурата на храмовете.
Сакралната геометрия е като Божествена
пропорционалност. Геометрическа интерпретация
на космоса – дава информация за формите,
подредеността на вселената, в противоположност
на хаоса. За възпроизвеждане на рисунки в
живописта, е необходимо да се познава
геометрията, математиката и да се отчитат
пропорциите.
Кръгът носи семантика на вечност или кръговрат
на живота. А кръстовидното разширение се
разбира като преход от безконечност в
пространство. Кръстът е един от най-древните
сакрални символи. Има изображения на кръг и
кръст, някои го назовават слънчев кръст:
символиката е битие, превръщане, разпад,
небитие. Друга сакрална фигура е звездата – и в
християнството. Сакралната геометрия е символ
на живота и вечността.

***
РЕДКИ КАМЪНИ

Има камъни, които се считат за християнки

символи – ставролит /ставро-кръст/, хеастолит,
също има природен кръст – камък, който помага
да се извлече от пространството информация.
Редки са тези камъни, които рядко се срещат в
природата. Улексит – нарича се още телевизионен

273
камък – когато го поставим върху текст, текстът
излиза от другата страна, вижда се ясно. Поради
прозрачността на камъка – напълно пропуска
светлината. Силинит е натурален камък, който
свързва човека с ангела- хранител. Носи енергията
на луната. Ларимар е полускъпоценен камък.
Тъмнозелен камък с червени петна е гелеотроп –
символизира кръвта на Христа, талисман против
смъртта. Чероит – това е камък на философите и
мъдреците. Запазва семейството от вмешателство.
Помага, ако имаме тежки моменти – времето да
тече бързо. Да уплътняваме времето си, да живеем
пълноценно.
Камъните символизират връзката, съединяването
на материалния с духовния свят. Цветът, който
предпочита човек – говори за неговото състояние.
Виолетовият например, символизира висшата
истина.

***
СВЯТА ВОДА

Водата е най-първичното вещество на земята. Тя

съпровожда всеки миг от живота ни. Това е велика
стихия.
При всички духовни учения, преди хранене, се
чете молитва или се освещава вода при големи
религиозни празници. Честотата на колебание, на

274
вибрация, на всички езици – съответства на
честотата на колебание на електро-магнитното
поле на земята. При молитва, се вкарват във
водата всички компоненти на хармоничната
структура.
Водата след освещаване, молитва – се замразява в
камера и се фотографира под микроскоп.
Кристалите на водата от водопровода, са като
разлято петно. Водата, която е била в храма и е
осветена – има правилна, симетрична форма,
приличаща на звезда. Осветената вода притежава
силна, устойчива структура. Дори малко от водата
да се смеси с литри вода – цялата придобива
свойствата на святата вода. Какво се случва с
човешката природа под влияние на Божествената
Благодат? Водата се явява посредник, даже в
последния миг, съединяващ човека с Твореца – той
се изкъпва, дори накрая във вода. Водата много
често се свързва с идеята са очистване.
Кръщаване, в резултат на покаяние. Символ на
разкаянието на хората, е тяхното умиване във
водата. Тайнството се нарича кръщение.
Божествената енергия снисхожда над човека –
това е т.нар. Благодат.
Как въздействат молитвите? – Когато водата се
замрази, под микроскоп нейните кристали
изглеждат прекрасно – няма значение молитвата
на коя религия е. Също и думите: любов, надежда,
душа. Емото Масаро открил слово, което очиства и

275
има великолепна структура – любов и
благодарност.
Светът е изява на абсолюта, създал всичко и
неговото материално проявление. Във всеки от нас
има частица вода от първичния океан. Всяко наше
слово е като капка вода, носител на мисли и
източник на информация. И за това сме длъжни да
платим на абсолюта с любов и благодарност.

***
СТРОЕЖ НА АТОМА

Атомът е сложна частица. В таблицата на

Менделеев, поредният номер на елемента, показва
заряда на атома. Атомът е частица, която се състои
от положително заредено ядро и отрицателно
заредени електрони – електронна обвивка.
Поредният номер демонстира и общото число на
електроните в атома. Това число винаги
уравновесява заряда на ядрото.
Електроните могат да имат различна
конфигурация. Най-бедните на енергия електрони,
са получили названието S- електрони. Формата на
атомната им орбита е кръгла, максималното число
на такива електрони е не повече от две на всяко
енергитическо ниво. По-сложна форма имат Р
електрони, тяхната атомна орбита наподобава
осморка. Те са не повече от 6 на всяко

276
енергитическо ниво. D електрони имат по-сложна
форма – те могат да се разполагат по 5-те оси на
координатната система. Биха могли да бъдат не
повече от 10. F електрони, се разполагат в
пространството по 7 оси и са най-много – 14 на
всяко енергитическо ниво.

***
ТАЙНАТА ЗАД МАТЕРИЯТА

Още с раждането, човек е възпитаван, че всичко

около него е материална реалност. И той строи
живота си, изхождайки от тази установка, от тези
условия. Цялата информация от външния свят,
получаваме чрез 5 сетивни органа – светът ни е
известен в тая степен, какъвто са го видели
нашите очи, чули нашите уши, почувствали
вкусът, мирисът, осезанието на ръцете и кожата.
От раждането, човек зависи от сетивата.
Тайната зад материалния свят е, че всичко
преживяно от човека като реалност е измамно.
Актът на зрителното възприятие, преминава през
няколко етапа – първо – светлинните частици,
фотоните, се фокусират върху ретината на очното
дъно. Тук лъчите светлина се преобразуват в
електрически импулси и се предават на невроните
в зрителния център на мозъка. Там се възприема и
зрителната информация. Всички преживявания,

277
впечатления, пейзажи, картини, се запечатват в
мозъка. Ние виждаме – под тази фраза, имаме
предвид светлинните лъчи, които се преобразуват
в електрически сигнали и стигат до мозъка.
Мозъкът е абсолютно светонепроницаем –
непросредствен контакт на мозъка със светлината
е невъзможен. Същото става и с другите сетива –
вкус, мирис, осезание – те се възприемат от мозъка
във вид на електрически сигнал. Мозъкът няма
непосредствен контакт с материята. Той има
работа само с нейното електрическо копие,
възникващо в мозъка. Това е заблудата – ние
смятаме копието за материята, съществуваща
извън нас. Външният свят е вътре в нашия мозък.
Зрението, вкусът, осезанието, приемани от нас
като външен свят – представляват електрически
сигнали от сетивните органи, постъпващи в мозъка
ни и трансформиращи се в образи. Същото е и с
разстоянията – човек знае, че звездите, които
наблюдава с телескоп, са на милиарди години
разстояние, а всъщност те са вътре в мозъка на
човека, в зрителния център.

***
ТАЙНИТЕ НА МИРОЗДАНИЕТО

Времето е като река, то безконечно протича от

момент към момент. На нас ни се струва, че тече в
една посока – към бъдещето. Благодарение на

278
въртенето на земята около остта си и около
слънцето, хората са се научили да измерват
времето. Има часовници, при които времето се
измерва с невероятна точност под влияние на
атомите на цезия. Атомите на всички вещества,
имат естествена честота на вибрацията. А всичко,
което вибрира, може да се използва за часовник.
Атомите на цезия – вибрират с невероятна точност.
Когато се бомбандира от електрони, цезият
вибрира с честота 9 милиарда пъти в секунда. И
така се отмерват секундите.
Времето сме го превели към един стандарт, понеже
всеки има субективна представа за времето.
Наложила се е синхронизация на времето.
Хората приемат времето примитивно, мислейки,
че е едно за всички. Такава представа създава
Нютон. Айнщайн открил, че времето може да тече
с различна скорост. За мен времето може да тече
не така, както тече за вас. За всеки човек има свое
време и хората го възприемат по различен начин.
И то се движи с различна скорост. Не съществува
единно вселенско време, а различни времена.
Това откритие на Айнщайн, се извършва, когато
забелязва връзката между пространство и време.
Той разбира, че има връзка между движение в
пространството и течене на времето. Дори и да не
се придвижвам в пространството, аз се движа във
времето, значи се движа, макар привидно да стоя.
Когато вървя към някого, той отчита не само

279
времето, но и пространството и ако се движа
бавно, той се заблуждава, че е минало много време.
Когато се срещнем и спра да се движа, времето се
синхронизира. Главният извод на Айнщайн е
преместването в пространството, то се отразява на
преместването във времето. За този, който се
движи, времето тече бавно. Наблюдавайки
връзката време-пространство, Айнщайн разбрал,
че не трябва да се разглеждат отделно. Техният
съюз, той нарекъл пространствено-времеви
континум. Той обединил времето и пространството
в 4- мерен континум. Всяка разлика между
минало, настоящи и бъдеще – не може да бъде
нищо, освен илюзия.
Времето го усещаме като поток или като поредица
от фотоснимки. Ако всички тези кадри ги
поставим на една линия, можем да видим всичко,
което някога е ставало на земята и във вселената.
Имаме точка в пространството и момент време.
Айнщайн е променил представата за минало,
настояще и бъдеще. Какво за мен е настоящ
момент – аз пиша, навън гълъбите летят, някъде
далече се ражда звезда...всичко това ми се струва
настоящ момент. Но движението влияе на теченето
на времето. Този, който се движи, си представя
настоящия момент по друг начин. Движещият се
човек, реже времето под различен ъгъл и неговите
срези няма да са паралелни на моите. Ако двама,
отдалечени на разстояние стоят неподвижно –

280
времето им е синхронно, но ако единият се движи,
времето му се забавя и не са синхронни /той може
да се движи в миналото и бъдещето/.
Както мислим за безкрайна вселена, трябва да
мислим за безкрайни простори на времето.
Всичко, което се е случило или ще се случи,
съществува. Разликата между минало, настояще и
бъдеще, казва Айнщайн, е илюзия.
Може би грешим и времето не тече, реката на
времето може да е замръзнала река. Ние
познаваме само настоящия момент и не можем да
разберем какво е извън този момент. Както всеки
кадър на филм, съществува на лентата, така всеки
момент от времето присъства. Това, което смятаме
за течене на времето, може да бъде илюзия.
Според Айнщайн, гравитацията, както и
движението в пространството – може да оказва
влияние на времето. Тя би могла да забавя хода му.
За някой, живеещ на последния етаж на
небостъргач, времето ще тече забавено, в
сравнение с човека на първия етаж. Близо до
земята, гравитацията е по-силна. Ако полетим към
черна дупка, въздействието на гравитацията и на
времето ще стане огромна. Времето ще се забави
съществено. За мен са минали часове, а за хората
на земята – години.
Има тунели в пространствено-временния
континум, които свързват не две точки, а два

281
момента. Според теорията, минавайки през тунела
– можем да се върнем в миналото. Да
пътешестваме и в двете посоки.
Стрела на времето – струва ни се, че времето
върви само към бъдещето – направлението му е в
една посока. То не може да върви в обратно
направление. А само от минало към бъдеще.
Според физическите формули, животът е обратим
– формулите, законите на физиката, работят
еднакво в двете посоки, а според нашия живот –
не. Там важи стрелата на времето.
След първоначалния вриз, пространството се
разширява и това разширяване се ускорява.
Виждайки светлината на галактиките, ние
виждаме миналото на тези галактики.
Всекидневният опит оставя отпечатък върху
представата ни за времето. Ние мислим, че
времето е универсално – че няма да върнем
миналото, а бъдещето ще се случва занапред. Но
имаме възможност да погледнем зад пределите на
опита и да видим, че сме част на по-дълбока и
загадъчна реалност.

***
ТАЙНИТЕТЕ НА МИРОЗДАНИЕТО

Ако всичко се премахне – остава пустото

282
пространство. Пространството може са се усуче, да
се изкриви. То е около нас, атомите, от които се
състоят всички неща, са почти напълно пусто
пространство. Пространството е сякаш пуста
сцена, а космосът е арената, на която се
разиграват ролите на вселената. Действието не
може да повлияе на сцената и сцената – на
действието. Падането на ябълката и обикалянето
на земята около слънцето – извежда закони, които
ни помагат да пускаме спътници. То доказва, че
пространството е нещо реално, че то е точката на
отчета на дадено действие.
Айнщайн – тълкува природата на светлината –
едно уникално нейно свойство е скоростта й.
Уличните радари пресмятат светлината, която
идва от фаровете на колата и показват на
светлинното табло скоростта. Скоростта на
светлината е една, не се променя.
Според Айнщайн, пространството и времето
действат заедно. Оказва се, че няма значение
колко бързо се движите, когато измервате
скоростта на светлината – тя е една и съща.
Времето и пространството се обединяват в единна
същност – пространствено-временен континум.
Причината за гравитацията лежи в самата
природа, в пространствено-времевия континум.
Пространството може да се разтяга като тъкан.
Билярдна маса – това е плоско пространство –

283
обектите се движат по права линия. Но ако
пространството е като тъкан – може да се разтяга
и свива – нещата стоят по друг начин. Ако поставя
нещо тежко – пространството се разтяга и малкият
обект започва да се върти около тежкия – това е
деформация на пространствено- временния
континум. Пространството придобива гъвкава
геометрия. То е повод за нов размисъл върху
реалността и вселената. Айнщайн вижда
динамично пространство, което на сцената не е
нещо статично, а играе главна роля в
космическата драма. Пространството е гъвкаво,
активно и динамично.
Черните дупки, са масивни обекти. Гравитацията
им е толкова силна, че черната дупка може да
засмуче и усуче пространството като къс тъкан.
Земята според Айнщайн – усуква пространството в
малка степен. Учени решават да проверят
хипотезата, присъединяват 4 свободно въртящи се
жироскопа към телескоп, насочен към далечна
звезда. Ако пространството се изкривява,
жироскопите няма да показват звездата, понеже
ще попаднат в усуканото пространство. Ефектът
на Айнщайн е доказан – отклонение, което се
вижда с невъоръжено око. Пространството е като
тъкан, то се усуква.
Атомните и субатомните частици, царството на
микросвета – играе по съвсем други правила,
които се наричат квантова механика. Съгласно

284
нея, пустото пространство не е пусто, дори да
успеем да оберем и последния атом. То ще е пълно
с активност – частиците се появяват, бързо се
анихилират една с друга и изчезват. Те се
съединяват с пусто пространство. Но то е толкова
активно, че може да накара обектите да се
движат.
Най-мощният ускорител, колайдерът – ускорява
субатомни частици на 99,99 % от скоростта на
светлината и ги сблъсква една с друга. След
множеството различни продукти на разпада, е
произведен цял поток от странни, екзотически
частици. Търси се частица, която определя всичко
от атома до звездите. Фундаменталната частица на
вселената, съдържа различни величини маси. Без
масите, те нямаше да се обединят в атоми, от
които се състои целият окръжаващ ни свят. Какво
създава масата и защо различните частици имат
различна маса? Един от учените си представя
пространството иначе – като нещо, приличащо на
океан. Частиците набират маса по мярката на
движението в океана. Някои частици преминават
лесно, други се стремят да си проправят път и
колкото по-силно се стремят да се изтеглят напред,
толкова повече взаимодействат с океана и толкова
по-голяма маса те придобиват.
Полето Х – тази идея оформя представата ни за
пространство-полето. Х има ефект даже и в пустия
вакуум, то дава маса. Пространството не е пусто,

285
то притежава определени свойства. Учените
смятат, че, ако се движим в пространството с
достатъчна сила и ускорение от сблъсъка на
частиците, то можем да направим така, че от
пустото пространство да възникне частицата Х.
Цялата наша представа за материята ще рухне,
когато полето Х не съществува. Ако се открие това
поле, ще стане ясно, че във висша степен пустото
пространство, влияе на материята. Този
енгредиент, който съдържа пространството, може
да се окаже ключ към всичко, свързано със
съдбата на космоса.
От взрива до днес, пространството се разширява.
Някои смятат, че разширението се забавя заради
гравитацията и притеглянето на цялата материя.
Също както в случая с ябълката. Каква е съдбата
на космоса, пространството вечно ли ще се
разширява? Чрез свръхновите, взривяващите се
звезди, ще се разбере дали пространството се
разширява и има ли забавяне. Това са звезди,
които приключват съществуването си с взрив, те
могат да бъдат ярки колкото милиарди слънца.
Резултатите не показват никакво забавяне на
вселената. Вселената се ускорява. Пространството
не се свива, иска да разшири вселената колкото се
може повече. Това, което запълва пространството
и противостои на силите на обичайната
гравитация и притегляне, отблъсквайки
галактиките една от друга – разтяга самата тъкан
на мирозданието. Загадъчната субстанция, която

286
запълва пространството, се нарича тъмна енергия.
И тя преобръща картината на вселената с главата
надолу. Тъмната материя заема господстващо
положение във вселената. 70% от Вселената е
тъмна енергия. Такава част от повърхността на
земята е покрита с вода. Имаме квантова
механика, физика на частиците, теория на
относителността, но не знаем какво е тъмната
материя и енергия.
Айнщайн, казва, че вселената не може да
поддържа постоянен размер – тя ту се разширява,
ту се стеснява. Другите учени си представят
вселената статична, вечна и неизменяема.
Тогава се въвежда понятието антигравитация,
която придава на пространството сила на
вътрешно разединение, отблъскване,
противостояща на силата на гравитацията и е
причина за движението на вселената.
Хъбъл е отразил, че вселената не е статична. Тя се
разширява. Разширяването се ускорява. В
пространството има нещо, отблъскващо обектите.
Айнщайн описва силата на антигравитацията като
константа. Но постоянна ли е силата на тъмната
енергия? В момента всичко – от атома до крупната
материя, се държи от нещо, което превъзхожда
отблъскващата сила на тъмната енергия.
Появяват се теории, че всичко, ние,
пространството – се явяваме в определен смисъл

287
холограма. Всичко, което виждаме, усещаме,
назоваваме тримерна реалност, може да се окаже
проекция на информация, която се съхранява на
тънка, отдалечена на разстояние, двумерна
повърхност. Както информацията за холограмата
се съхранява на тънко парче пластика. Вселената
като холограма – това е един от най-радикалните
възгледи за вселената.
Неотдавна, учените, изследвали математическото
описание на черните дупки, са направили
удивително откритие – независимо, че един
бележник може да изчезне в черната дупка, копие
от информацията се съхранява на повърхността на
черната дупка, точно както данните се съхраняват
в моя компютър. И бележникът съществува на две
места. Има триизмерна версия, но завинаги
изгубена във вътрешността на черната дупка и
двумерна версия, която остава на повърхността
като информация. И ако от повърхността, може да
се разчете информацията за обекта в черната
дупка, би могло някъде, на двумерно пространство
– да се съдържа цялата информация на вселената,
във вид на нули и единици и всичко да е
холограма – това, което считаме за реалност, може
да е просто холограма. Холограмата е илюзия,
тримерният свят е илюзия, а двумерната реалност
на повърхността на вселената е истинска.

288
***
КВАНТОВ СКОК

Всичко е подвластно на законите на квантовата

механика. Всяка частичка материя, от която се
състоят звездите и планетите. Законите, на които
се подчиняват частиците, микрокосмосът, са
различни от останалите, на които се подчиняват
големите обекти.
Учените се замислят върху природата на някои
необичайни свойства на светлината. Какво се
случва със светлината, която излъчват нагряваните
газове – ако видим нагретия газ през призма –
можем да видим цветовете на дъгата. Не просто
спектър, а много отчетливи линии. Разгадаването
на тази тайна, лежи в сърцето на атома, в
същността на материята. Учените смятат, че
атомът наподобава слънчевата система – най--
малките частички, електроните, се въртят около
ядрото. Както планетите се въртят около слънцето.
Но предполагат, че не могат да се движат по всяка
орбита, а само по определена. Има фиксирана
траектория. Когато атомът се нагрее, електроните
прескачат от една орбита в друга, при което се
отделя енергия и светлина с определена дължина
на вълната. Оттук идва наименованието квантов
скок. При който се получават съответните
светлини – те преминават една в друга. Този
квантов скок предизвиква наситени линии. Все
едно Марс да прескочи на орбитата на Юпитер –

289
тези скокове пропускат орбити, затова цветовете
са ярки. Електроните отделят енергия във вид на
порции, които се наричат кванти. Затова могат да
се движат по строго определен орбита. Квантовият
скок е начало на радикалните възгледи, които
променят съществуващите представи.
Когато екран се бомбандира с електрони, които
минават през два процепа на пластинка,
електроните не падат хаотично върху екрана, а се
подреждат – образуват колони. Ако се пусне вълна
през процепите, тя ще се раздели на две части.
Получава се интерферанция на вълните. По същия
начин, от електроните може да възникне
интерференция на вълните. Така един електрон
може да се окаже там, където прониква само
вълна. Частицата е вълна, вълната – частица. Защо
частицата проявява свойства на вълна? Това е
особена вълна, вълна на вероятностите. Най-
интензивна е тази част на вълната, където
електронът се намира с най-голяма вероятност.
Бор смятал, че измерението променя всичко.
Вероятностите къде да се разположат частиците,
са много. Но нещата се променят, когато ние
правим наблюдение. Това помага да се премахнат
другите възможности и частицата да отиде там,
където я фиксираме. Което заставя частицата да
направи избор.
Реалността на вселената, не зависи от това дали ще
отворим очи или не – луната свети, дори и ние да

290
не я гледаме. На квантованта теория нещо не й
достигало – да определи местонахождението на
частицата, когато не я наблюдават, да обясни
всичко в микросвета.
Квантова заплетеност показва, че две частици
могат да се заплетат, ако се намират близо една до
друга. Тогава техните свойства стават
взаимосвързани. Дори и да разделим тези частици
и да ги отправим в различни краища на света –
могат да останат заплетени, неразривно свързани.
Спин на въртене – има въртене по часовниковата
или обратно на часовниковата стрелка. Ако
измерим свойствата на частицата, това ще
повлияе на другата частица в двойката,
независимо, че тя се намира на голямо разстояние.
Това е свръхестествена връзка на разстояние.
Влияейки на едната частица, влияем и на другата,
изменяме и нейното състояние. Съществува
свръхестествено предаване на информация на
разстояние. Когато заплетените частици са се
разлетели встрани – свойствата им са били
свързани.
Изследвани са заплетени частици и са сравнявани
по много параметри. Една частица пряко може да
повлияе на друга, ако сигналът превишава
скоростта на светлината. Опитът доказва, че
заплетеността е реалност. Квантовите частици
могат да бъдат свързани на голямо разстояние.
Измерването на една частица, може да повлияе на

291
другата, която е отдалечена от нея, сякаш
пространството между тях не съществува.
Може ли да се използва квантовата заплетеност в
полза на хората – човечеството отдавна мечтае да
се научи да премества предмети, хора, от едно
място на друго. Да ги телепортира.
Засега се телепортират светлинни частици. Първо
се генерира двойка заплетени фотони в
лабораторията в Ла Палма. Единият фотон остава
на Ла Палма , а другият с помощта на лазер, се
отправя на остров Тенерифе, на 144 км. Включва
се 3-ти фотон и се заставя да влезе във
взаимодействие с фотона на Ла Палма. Сравняват
се квантовите състояние на двете частици.
Фотонът на остров Тенерифе, става точно копие на
3-тия фотон. Извличаме информацията, която
носи оригинала и създаваме нов оригинал. Вече са
телепортирани частици. Ние също се състоим от
частици, ще успеят ли учените да телепортират
човек? Трилионите частици, от които се състои
моето тяло, носят информация, чието копие трябва
да се възпроизведе на друго място. Дали ще се
получи същият обект – това е философски въпрос –
нещо, което да обладава всички свойства на
оригинала.
Учените се опитват да направят квантов
компютър. Компютърният език има формата на
нули и единици, които се наричат битове.
Минималният обем информация е бит. Всеки

292
компютър разделя информацията на отделни
отрязъци и бързо ги миксира. Квантовите битове
имат по-широки възможности – не само 0 и 1.
Както електронът може да се върти едновременно
по и срещу часовниковата стрелка, квантовият бит
може едновременно да бъде 0 и 1-ца.
Едновременно може да изпълнява много задачи.
Квантовият компютър би могъл да изчисли задачи,
които обикновеният не може и да мечтае –
едновременно могат да се правят много
изчисления – бит ще се получи от електрон или
атом, или всичко, което има квантови свойства.
Квантовите битове могат да изпълняват много
задачи по едно и също време.
Възможно е да се прогнозират стихийни бедствия
и земетресения, да се правят прогнози, но за това
е нужен гигантски компютър.
Обектите на квантовия мир се характеризират с
неопределеност, намирайки се частично тук,
частично там. Ние се намираме и на двете места,
доколкото сме съставени от частици.
Всички възможности, които имаме се реализират,
но според учените в други вселени. И всяка
възможност се въплъщава в живот.
Квантовата механика е загадъчна наука. Граница
между микро и макро света не съществува.
Познавайки принципите на квантовата механика,
светът не е същия.

293
Ако можехме да отидем зад пределите на
слънчевата система, галактиката, другите вселени
– щеше да се окаже може би, че непрекъснато се
раждат нови вселени. Възможно е да живеем в
разширяващо се море от веселени, в мултивселена.
Ако можехме да проникнем в другите вселени,
материята, от гл. т на тях – не може да съществува.
А в други вселени може би има галактики, звезди,
планети...с познат облик, но и с разлики. Ако
количеството на вселените е безконечно? Ако
мултивселената е безконечна – ще се сблъскаме с
много възможности, които дори е трудно да си
представим. Слънчевата система е ъгълче в
гигантска галактика. А галактиката ни е от
стотиците милиарди галактики, намиращи се в
нашата вселена. Идеята за мултивселената –
изисква промяна на нашето мироздание.
Нашата вселена се е зародила преди 14 милиарда
години, в резултат на мощен взрив. Материята
образувала звезди, планети и галактики. Вселената
започва да се разширява.
Предполага се, че взривът започва с обратна
гравитация, която отблъсква обектите,
пространството се разширява и охлажда и се
образуват звезди и галактики.
Първата теория е, че до взрива, пространството се
напълва с енергия. Тя заставя пространството да
се разширява с огромна скорост. Получават се
разряди като от статическо електричество, но във

294
вселенски мащаб. Цялата енергия бързо се
трансформира в материя, във вид на частици.
Това е зараждане на вселената, в резултат на голям
взрив. Пространството се разширява, но по-бавно
и се образуват галактики, звезди и планети. Но
външната част на пространството е напълнена с
неразредена енергия и се разширява с огромна
скорост. Образуват се нови и нови вселени.
Процесът може да продължава вечно. Така се
формира мултивселената.
Теория на струните – тя е обяснение как е устроена
вселената на най-ниско ниво. Едно е вселената да
е една, като цяло, друго – ние да сме част от
мултивселена. Ако хвърля нагоре топка, нейното
движение се забавя от гравитацията. Учените
предполагат, че разширяването на вселената, се
забавя от гравитацията на звезди и галактики. Но
когато направили изследвания, учените останали
учудени – движението на вселената не се забавя, а
се ускорява. Явно има сила, която да се
противопоставя на гравитацията, да отблъсква
галактиките и да води до разширяване. Доколкото
е невидима, астрономите я наричат тъмна енергия.
Учените се замислят откъде е толкова много тъмна
енергия. Но ако вземем теорията за
мултивселената, там ще протичат безброй процеси,
които ще изхвърлят много енергия в
пространството. При екпериментите се вижда, че
енергията е много по-малко от предсказаната. Ако
тази енергия беше повече, веществото така щеше

295
да се разлети, разпръсне, че нямаше да се
образуват галактиките...нас нямаше да ни има.
Ако ние сме част от мултивселена, в която има
безброй вселени – бихме се удивили дори, че
тъмната енергия е толкова малко. Ако тази енергия
е повече или по-малко – нямаше да възникнат
звездите и галактиките. Намираме се във вселена,
където количеството на тъмната енергия е
пригодна за живот.
Вътре в атома има протони и неутрони, които се
състоят от по-малки частици – кварки. Но може би
това също не е предел и тези субатомни частици,
може да са изградени от по-малки елементи,
вибриращи, които се наричат струни. Точно както
на една струна на виолончелото, може да се
предизвикат разни вибрации и да се съберат
различни ноти – струните могат да проявяват
различни свойства и според вибрацията да
образуват различни частици. Но, за да работи тази
теория, са необходими допълнителни
пространствени измерения. На нас ни са известни
височина, ширина и дължина. Теорията работи,
ако струните се движат и вибрират не само в три,
а в поне 6 измерения. Ако ние се смалим милиарди
пъти, ще видим такива допълнителни измерения.
Формата на тези допълнителни измерения –
определя свойствата на вселената, подобно на
въздуха, който преминава през валдхорна и
придобива нейните вибрации. Формата на
допълнителните измерения – задава характера на

296
колебанията на малките струни. От тези
вибрационни картини се определят свойствата на
частиците. Всички фундаментални черти на
вселената, могат да се дефинират по формата на
допълнителните измерения. Способът на взаимно
разположение на измеренията е като ДНК на
вселената. Той определя как ще се прояви
вселената. Както ДНК задава как ще изглежда
човекът, например. Колкото повече се
задълбочаваме в теорията на струните и взаимното
разположение на измеренията – толкова повече ги
откриваме. 10 на 50- та степен различни форми
според измеренията, са много вероятни.
Теорията на струните напасва с мултивселената.
Количеството на тъмната енергия може да варира
от вселена във вселена, така, че това количество
тъмна енергия, измерено от учените, би могло да се
окаже адекватно.
Ако пространството е безконечно, вариантите
могат да се повтарят. А ако ние сме сбор от
частици – не може да няма подобия. Може би ще
съществува друг Млечен път или планета, подобна
на земята, но с малки различия.
Теорията за мултивселената обяснява влиянието на
тъмната енергия и правилното й разпределение,
както и многообразието на формите в различните
измерения – в теорията на струните.
Ние живеем в благоприятно място, в обитаемата

297
зона. Математиката е предсказала черните дупки и
някои елементарни частици, много преди да бъдат
открити.
Съществуват ли копия на мен и другите в други
вселени? Отговорът може би ще бъде открит след
време.

***
ПОВИШАВАНЕ НА ВИБРАЦИЯТА

МОЛИТВА:

„Под ръководството на служителите на Светлината,

под защитата на св.архангел Михаил и неговите
легиони-ангели, аз се обръщам към своята висша
същност и моля да се издигнат вибрациите на
всички мои тела. До такова ниво, каквото ми е
позволено на този етап на развитие. Нека се
повдигне вибрацията на всички мои тела до
такава степен, която ще е за благото на развитието
на душите. Душите на тези хора и същности, които
ме окръжават. За благото на цялото пространство.
За благото на еволюцията и планетата-земя.
Благодаря на всички висши сили за помощта.
Моля св.арахангел Рафаил да изцели всички мои
тела. И да запълни изцелените места със
светлината на тази цветова гама, която ще
помогне при изцеленето на моето тяло. Аз с
открито сърце приемам оказаната ми помощ и

298
благодаря на земята за дадената ми сила на
светлината, за разрешението да се окаже помощ
на мен и на цялото невъзнесено човечество,
движещо се по стълбата на еволюцията. За благото
на цялата планета-земя. Приемам измененията,
ставащи с моите тела, насочени към светлината на
Бога. И нека чрез мен – Той е на тези места, на
които е необходим. Да бъде така!“

***
КВАНТОВА МЕХАНИКА

Знаменитият експеримент с пластинката с процеп

– ако я обстреляме с частици, то виждаме, че те се
подреждат върху екрана. Когато преминат вълни –
на екрана, се виждат интерференциални вълни.
Ако обстрелваме с електрони, пак се получават два
стълба, но частицата се държи като вълна.
Получава се друга физическа система, когато се
наблюдава и когато няма наблюдател.
Съществува суперпозиция на нашите
възможности, те може да са много и да се
реализират в паралелни светове.
Наблюдава се явлението на свързаност на всичко с
всички. Това явление развива нашето усещане за
пространство.
Два обекта, два електрона, са създадени заедно,
свързани един с друг. Ако единият електрон е на

299
единия край на вселената, а другият – на другия,
щом направим нещо на единият край – другият
мигновено ще откликне – информацията
пътешества мигновено. Както са били свързани в
началото, при взрива – сега също остават
свързани.
Пространството създава илюзията, че съществуват
отделни обекти. Има и крупни обекти, които се
намират на две места едновременно.
Суперпозицията присъства до определено
измерение. Оттатък измерението – ситуацията е
друга. Един обект се намира само на едно
определено място. Има условия, при които обектът
може да се намира на множество места
едновременно. Това е една вълнова функция, един
обект, една частица, а не две, една неделима
частица – независимо, че се намира на различни
места. Това са различни части на един обект. Ако
се опитаме да ги разделим – цялата картина ще
изчезне. Когато пространството се изведе на по-
висока степен на симетрия, ние получаваме нови
феномени.
Намерението на този, който експериментира, се
отразява и насочва експеримента. Когато един
натисне бутона на генератора за случайни числа,
излизат повече единици, а друг – нули.
Намерението е свързано с провеждането на
експеримента. Когато в квантовата физика,
процес се нарече произволен, се отчита и

300
действието на човешката мисъл и намерение.
Хората могат да влияят върху реалността на света,
на видимата реалност.
Водата е най-възприемчивият елемент. Прави се
експеримент – въздействие върху водата с
мисълта, замразяване на образците. Емото
провежда опити – първо се разглежда водата, в
която не е вложена информация, а после – тази с
информация.

***
ХИМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ

ВИД АТОМИ, С ОПРЕДЕЛЕН ЗАРЯД НА ЯДРОТО. ИЗВЕСТНИ

ЗАСЕГА СА 118 ЕЛЕМЕНТА. ОКОЛО 90 СЪЩЕСТВУВАТ В
ПРИРОДАТА, А ОСТАНАЛИТЕ СА ПОЛУЧЕНИ ИЗКУСТВЕНО .
По пътя на ядрени реакции. Най-голямо
разпространение в природата имат елементи с
малка атомна маса. В космоса това е водород и
хелий. В живите организми – водород, кислород,
азот и въглерод. В земната кора – кислород,
силиций, алуминий и желязо. Извън земята, в
предели, досегаеми за наблюдение – не са открити
нови елементи, всичко наблюдавано е в рамките
на познатите елементи. Те са универсални.
Елементите, от който се състоят падащите на
земята метеорити, са идентични със земните.

301
***
КАКВО СТАВА С ЧОВЕКА, ПОСТИГНАЛ ВИСШАТА СТЕПЕН
НА ЛЮБОВТА

Той ще обхване най-голямото в света желание,

най-голямото на света наслаждение, както и най-
голямото знание. Да чувства това в себе си
постоянно, вечно, в абсолютна хармония. В
параметъра на значение на всички тези свойства.

***
ЕЛЕКТРОМАГНИТНА ИНДУКЦИЯ

Магнитна стрелка – реагира на тока в проводника.

ЕДНОВРЕМЕННО С ТОКА, ОКОЛО ПРОВОДНИКА ВЪЗНИКВА
МАГНИТНО ПОЛЕ.

Когато имаме два проводника, при еднакво

направление на тока – те се притеглят. При
противоположно – се отблъскват. Причината за
това е силата на Лоренц. Магнитното поле на
първия проводник въздейства на движещите се
заряди на втория. Направлението на тока се
управлява от движението на положителните
заряди. Силата, действаща на частицата, зависи
от заряда, скоростта и магнитната индукция.
Магнитното поле на втория проводник, действа на
частиците на първия. При еднакво направление на
тока в два паралелни проводника, те се притеглят,
при противоположно направление на тока, се

302
отблъскват. Фарадей за пръв път заставя рамка с
ток да се върти в магнитно поле. При
въздействието на магнитно поле върху проводник
с ток, възниква силата на Лоренц, направлението
на тока в паралелните страни на рамката на
проводника е противоположно и възникващият
момент на силата – върти рамката.
Взаимодействието на магнитното поле и
проводниците с ток е в основата на всички
електромотори.
Постоянният ток винаги създава магнитно поле, но
постоянното магнитно поле, не води до възникване
на ток в затворена верига.
Индукцията е открита от Фарадей – ако
проводник пресича магнитно поле, в него
възниква индукция. При движение на магнит в
относително неподвижен проводник, в мрежата се
поражда индукционен ток. Електрическото поле,
възникващо при изменение на магнитното поле, се
характеризира със затворени силови линии, тоест
представлява вихрово поле. Причината за
възникването на индукцията, е възникването на
вихровото електрическо поле.
Закон на Ленц – свързан е с направлението на
индукционния ток – той е насочен така, че
неговото магнитно поле противодейства на
изменението на магнитния поток.
Той се използва за създаване на генератори на

303
променлив и постоянен ток. При включване на
генератор към външен източник на ток, неговата
рамка се върти в постоянно магнитно поле.
Генераторът става електромотор. Електромоторите
и генераторите са обратими. Благодарение на
електромагнитната индукция, механическата
енергия, се преобразува в електрически ток, а
после отново в механическа енергия.
Около всеки контур с ток, винаги има магнитно
поле. Измененията в силата на тока, водят до
изменения в магнитния поток. Това е
самоиндукция.
Трансформатори – имаме 2 магнита, свързани
контури- пускаме ток през първия – възниква
индукция в първия и взаимна индукция във
втория проводник. Взаимната индукция е в
основата на работата на трансформаторите. Има
повишаващи и понижаващи трансформатори за
предаване и ползване на тока на разстояния.
Токовете на Фуко – това са вихрови токове.
Когато попадне махало в магнитно поле, в него се
намира токът на Фуко.
Електромагнитната индукция се използва за
ускоряване на заредени частици. В индукционния
ускорител, променливото магнитно поле създава
вихрово, електрическо поле, което ускорява
заредените частици.
В свръхпроводниците, индукционният ток не

304
отслабва, затова магнитът може свободно да виси
над свръхпроводника.
Магнитното поле на променливия ток, води до
възникване на вихров ток във вътрешността на
проводника.
Електромагнитната индукция се използва в
конструкциите на електрическите машини. На
принципа на взаимодействие на магнитно и
елетрическо поле, е основана енергетиката.

***
ИЗМАМАТА НА ЗРЕНИЕТО

Нашето зрение е измамно. Всичко, което виждаме

е двумерно изображение, с различна интензивност.
Така светът попада на ретината, а след това
нашият мозък създава зрителен образ.
Несъвършенствата на зрението ни е използвано от
фокусници във всички времена, при всички
народи. След като всичко е илюзия, защо
назоваваме предметите с еднакви имена?
Пространствена памет – когато се създават обемни
рисунки на асфалта – тук също се разчита на
илюзията. Рисунките се гледат под определен ъгъл,
за да се издигне изображението над повърхността.
В архитектурата също се използва оптическата
измама и визуалните ефекти.

305
Когато получаваме първата реакция на ретината
на изображението, преминават 20 милисекунди,
защото рецепторите реагират бавно. Около 100
милисекунди – и сигналът преминава във
вътрешността на мозъка, още 100 изминават за
обработка и 200 за решение накъде да обърнем
погледа си. Ние осъзнаваме това, което сме видели
половин секунда назад. Анализът на обема,
движението – се извършват от други области на
мозъка.
Нашият мозък пропуска някои неща, които не
попадат в неговите полукълба. Има събития, които
убягват на очите.

***
ВЪНШНИЯТ СВЯТ ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА НАШИЯ
МОЗЪК

Нашето зрение, слух, осезание, обоняние, са

електрически сигнали, постъпващи чрез сетивата в
мозъка и трансформиращи се в образи. Когато
виждаме птица – тя не се намира във външния
свят, а вътре – в нашия мозък. Световите частици,
отразяващи се от птицата, попадат на семчатка на
нашите очи и се превръщат в електрически сигнал,
те посредством нервни окончания, се предават в
зрителния център на мозъка. Птицата, която
виждаме, е само електрически сигнал на нашия
мозък. Ако се повреди зрителният нерв, то ще

306
изчезне и образът на птицата. Образът не е нищо
друго, освен разшифроване на електрическите
импулси.
Ние имаме усещане за разстояние. И най-
отдалечените предмети, се раждат в мозъка на
човека – звездите. Тази зала, в която ни се струва,
че стоим, е вътре в нас.
Можем ли да бъдем уверени, че външният мир
действително съществува? Ние вярваме в
съществуването на предмети, само защото ги
виждаме такива, каквито ги усеща нашият мозък.
Нашето възприятие са само мисли, присъстващи в
мозъка. Ако всичко е просто мисъл в съзнанието
ни – да си представяме вселената и моделите като
реалии, съществуващи извън съзнанието ни. Ние
се заблуждаваме, смятайки, че материята е реалия,
присъстваща извън разума. Същите възприятия
можем да имаме от някакъв изкуствен източник.
Ако можеше мозъкът да се отдели от тялото и да се
свърже с източник на информация – той щеше да
възприеме преживяването, което му предлага и да
заживее в него.
Наистина, на човек му е лесно да се заблуди и да
повярва на усещания, които не съществуват.

307
***
ПАМЕТ

За да разберат как работи паметта, учените се

опитват да проникнат в дълбочината на мозъка. Тя
е голям екран, състоящ се от много пиксели.
Когато за пръв път човек има дразнител – реагира,
щом се повтаря действието – свиква, тази
информация се игнорира от мозъка, престава да
бъде важна. Невроните контактуват един с друг
чрез синаптични връзки. Предават на молекулата
хормони или електрически импулси. Те се пренасят
от неврон към неврон. Това са елементи на
паметта. Когато помним нещо, връзките между
невроните могат да се усилват или да отслабват.
Серотонинът – хормонът на радостта – също
участва във формирането на паметта. Когато е
нужно нещо да се запомни, клетките на организма
синтезират хормони, които активират синапсите.
Ние добре запомняме информацията, когато тя се
повтаря много пъти. Невроните образуват
устойчиви връзки. Ако атакуваме мозъка с голям
обем информация, тя лошо ще се усвои.
Серотонинът помага на запомнянето. В синапсите
работят и други молекули, които отговарят за
кратковременното запомняне. Зрителните образи
помагат на паметта. На магнитно-резонансна
томография, може да се видят всички отрязъци,
слоеве на мозъка онлайн, на електронни срезове.
Показват се, например продукти и се наблюдава

308
каква реакция предизвикват в кората на мозъка.
В паметта се съхраняват образи, с които мозъкът
сравнява текущите изображения. Започва анализ
на вкус, мирис, атмосфера, всичко, свързано с
опита. Всичко това се обединява в: „това ми
харесва или не“. Прави се карта на активността на
мозъка, за да се види какво предпочита човек. Как
на предпочитанията ни влияе предишният опит –
сканирането на мозъка може да го покаже.
В мозъка се съхраняват опасните места, ситуации
и човек се учи да ги избягва.
Освен серотонин, мозъкът образува други
молекули, които участват във връзките между
невроните. Има молекула PKM-zeta, която служи за
формиране на дълговременна памет. Ако се
повлияе на тази молекула, информацията е
забравена напълно – когато се блокира молекулата
на паметта. Може изкуствено да се синтезира тази
молекула и да се използва като препарат,
стимулиращ работата на паметта. Ако при
животните, организмът изработва повече от тези
молекули, паметта се усилва.

***
ВСЕЛЕНСКАТА КАЛИБРИРАЩА РЕШЕТКА

Ние сме енергитични същества. Съзнанието има

електромагнитно поле, то включва разбирането на

309
себе си.
Съществува вселенска калибрираща решетка –
около нас има енергия, около нашето тяло.
Енергията съдържа нашата история, цялата
информация за историята на съществуването,
събитията от ежедневния живот. Това е като диск
от енергия, върху който е записано всичко. Ако
можехме да преведем тази информация, щяхме да
направим отлична енергийна защита и да
проникнем в измеренията на мъдростта. Този
енергиен диск – пази баланса между даване и
вземане, като хранилище – отляво – за даване,
отдясно – за получаване. Има енергия на мечти,
желания, надежди. Неограничен потенциал на ума.
Тук се пренася нашият потенциал от вселената – от
семейството до целия човешки род. Всеки от нас
създава собствена реалност, както и заедно
създаваме реалност.
Да отворим вратите на комуникацията със себе си
и с другите. Общуването е път към мира. Трябва
да се отворим към толерантността, състраданието
и енергията на любовта. Към уникалното
разбиране на човешкия вид. Чрез
парасимпатическата система – ние получаваме
информация за нещата, които ни заобикалят. И
конструираме живота си. Имаме безкраен
потенциал. А енергията на любовта е в цялото
наше сърце.

310
***
Кислород – състои се от 8 протона и 8 електрона.
Всеки атом е изграден от ядро и окръжаващи го
електрони. В ядрото се намират протони и
неутрони. Протоните имат положителен заряд,
електроните – отрицателен. Електроните се движат
около ядрото. Протоните и неутроните са
съединени помежду си с такива връзки, че за да се
отделят от ядрото, се изисква голяма енергия.
Затова предполагаме, че те са неподвижни и не
могат да напуснат ядрото.

***
ГЕНЕТИКА

Открива се ген, който е регулировчик на

действията на цяла група други гени, свързани с
процеса на стареене на организма. Британски и
полски изследователи, независимо един от друг,
намират ген, обезпечаващ уникалните свойства на
стволовите клетки. Тези клетки могат да образуват
всички тъкани на организма. Ген, който активно
участва в дейността на стволовите клетки. Той се
нарича „вечна младост“. Клетките могат да
формират всякакви тъкани. Тези белтъци се
държат като разумни същества, изпълняват
гигантски функции като в научен институт. Те са
като фрагменти на текст. Информацията, която е

311
заключена в тях, работи. Това е еквивалент на
мислене и съзнание. Другата част са невроните,
които съобразяват. Те работят на принципа на
холограмата – холограмен образ. Нашето мислене е
образно. Информацията, която се предава по
тялото на клетките има квантова локалност – тя е
мигновена.
Ние генетически не се различаваме много от
другите видове, имаме сродство с тях.
Организмът работи на принципа на квантова
локалност, холография и текстова структура.
Записвайки белтъчни текстове.
Когато разгледаме нещата под микроскоп, ще
видим интерферационна картина. Там всичко е
зашифровано на принцип на интерференцията.
Холограма. Даже генът може да бъде шифрован.
Текстовете на ДНК са белтъчни текстове, те си
говорят на друг език. И те са озвучени отвътре,
имат гигантска глъбина.
Съществува потенциал, който е скрит в
неизползваемото ДНК.
Разговорът с растенията, се осъществява и с
хромозомите – когато им зададеш алгоритъм на
възстановяване, хромозомният апарат се
възстановява. Обработване на радиационно
повредени семена, за да се възстановят – това е
вид разговор с тях. Има значение какви думи ще
им казваш. Менталните структури са важни, те се

312
разглеждат в лингвистическата генетика. ДНК са
текстове, написани на космическо есперанто и ние
се обръщаме към тях, използвайки един
универсален език.

***
Фракталност на времето
Има бактерии, които живеят при 100 градуса –
термофилни. Молекулата на ДНК се разрушава при
40 градуса – те живеят и се размножават спокойно
при тези супер високи температури. Ако времето е
разтегнато, събитията протичат бавно – това е
понижение на температурата. Тези бактерии са се
приспособили, те бягат в две фрактални
размерности – едната – нашето време, което върви
бързо, а другата – когато времето върви бавно. Те
скачат под микроскоп много бързо. Успяват да се
охладят там и да се върнат тук. Времето е
разтегнато. Иначе не е възможно да се обясни този
факт. Физиката казва, че всичко трябва да се
разруши при температура 40 градуса.
Когато спим, сме в един фрактал на времето – то е
разтегнато, а щом сме будни – в друг. За спорите
биологическото време е нулева фракталност, там
време няма. Общото вселенско време върви, но
биологическото – не. Спората може да живее
хиляди години. Без да разберем фракталността на

313
физическото време – няма да решим въпроса със
стареенето.
Информацията ни за генетическото кодиране, не е
пълна.
Репарацията, възстановяването се извършва,
защото организмът разполага с такива
репариращи ферменти. Но има предел, ако
повредата е голяма – репариращите сили не се
справят.
Съществува малък белтък, който спира клетъчното
деление, репарира ферменти – извършва много
фунции, огромна организационна работа. Тези
белтъци знаят какво да правят и как да го правят.
Къде и как да поставят ключа. Това е
информационна задача. Има ръководни
принципи, квантови, ентелехия, закони на
природата.
Става въпрос за висш пилотаж, при който
стареенето е подход, личен подход към себе си.
Съзнанието играе гигантска роля. Може да
постави на себе си програма, както правят
духовните хора. Трябва да се изследват висшите
квантови механизми, защото на физико-химично
ниво, нищо няма да можем да изправим.
Регенерация на органи и тъкани – кванов Д
компютър – това е лазер, който моделира вълнови
процеси в хромозомите – той прочита като дискета
информацията от здравия орган – как да се

314
регенерира органа – и изпълнява задачата. Става
въпрос за вълново реплициране. Органът
регенерира.
Клетките съдържат цялата информация на
организма, в ядрото, но те са деференцирани и
при тях работи точно определена информация –
регламентирано е коя клетка какво да върши.
Взема се информация, която присъства в
ембриони и техните тъкани, снима се и се подава
на хората.
Информацията може да се предаде във формата
на електро-магнитен спектър. А бихме могли и да
запишем този спектър с видеозвук. Квантов Д
компютър, разчита тази информация по лазерен
път и във вид на радиовълни се записва звук.
Може да се използва дадената матрица. Тези
спектри са фрактални – ако вземем фрагмент, той
се повтаря в цялото многократно. Говорим за
мащабна тъждественост. Малкото повтаря
голямото. Всяка клетка разполага с пълна
информация за човека. Взема се информацията от
здрав човек и се подава, звуково, чува се звукът в
мp3 вариант. Извършва се регенерация.
Теломерите се съкращават и стигат до участъка,
който кодира синтеза на белтъци – така
организмът старее.
Молекулата на ДНК е като верига, която звъни.
Звъни сякаш струна и започва сложна мелодия. В

315
нея се повтарят през определен период едни и
същи музикални фрази. Белтъците, ДНК, РНК, те
притежават свойството да излъчват звук и
светлина.
За да регенерира орган, трябва да се обърнем към
файла на паметта, който знае как да регенерира
този орган. Реализира се връщане към определена
мелодия, към определена музикална фраза. Това е
сложен звук със сложен спектрален състав, а
дадени музикални фрази се повтарят.

***
БОЗОН Х

ЕНЕРГИЯТА Е РАВНА НА МАСАТА ПО СКОРОСТТА

НА КВАДРАТ. Масата е форма на енергия и
физиката постоянно превръща енергията в маса.
Колайдерът ускорява протоните все по-бързо,
предава им повече енергия. А когато ги сблъскат –
феноменалните енергии раждат частици, десетки
пъти по-тежки от изначалните, протоните. Най-
тежката частица, Бозон Х – надделява над
останалите частици с масата. Значи дава маса на
протона, атома, молекулата, клетката и на човека.

316
***
СТРУКТУРА НА ДНК

Едно от най-известните изображения показва, че

тя се състои от две преплетени спирални нишки.
Вътре в нея има 4 молекули – аденин, тимин,
цитозин и гуанин. Те се съединяват по двойки – А
само с Т, С с Г. Тези двойки представляват стъпала
на стълба в двойната спирала. Ако се раздели ДНК,
се съхранява цялата информация, необходима за
две нови ДНК. И винаги двойките се съчетават по
такъв начин.
Тя е много малка молекула, невидима с
невъоръжено око. Всички знаем, че думите се
състоят от букви. Тялото на човека, е съставено от
сто трилиона микроскопически клетки. В центъра
на всяка клетка, се намира план, описващ строежа
на клетката и на целия организъм. Написан е на
много дълга верига молекули, приличаща на
стълба. Учените са я нарекли ДНК – това е азбука,
състояща се от 4 букви. В молекулата на ДНК, една
клетка, съдържа толкова информация, колкото има
в няколко големи библиотеки и енциклопедии.
Цветът на очите, формите, цветът на кожата... –
тук са всички особености на човека. Нима такова
съвършенство е случайно?
Пчелите общуват помежду си като хората, с
помощта на танци, правят много сложни
математически разчети. Всичко е безупречно

317
творение. Всяко същество е създадено прекрасно
от природата. Хубавата картина хвали художника,
който я е нарисувал. Дарява ни красота.
Господстваща над всички светове.

***
ДНК
4 букви, 64 кодона. Една част от тях са синоними.
А другата половина кодони са омоними и зависят
от контекста. Има някаква неопределност в
текстовете на ДНК. Съществува двойственост в
кодирането. Но когато възникне неправилен
белтък, това е зле за организма. Кодирането трябва
да е строго определено. Как организмът решава
проблема за омонимията? – Би трябвало да се
разбере цялата фраза, за да се постави точно
думата. Прочитайки текстове на на РНК и ДНК.
Тук работят квазиразумни процеси в генетическия
апарат.
Ако се вземе таблицата на генетическия код – тя
има 32 синонима и 32 омонима, те действително се
допълват един-друг. Това е единство и борба на
противоположностите. Всичко е построено на този
главен закон. От една страна, генетическият код е
фиксирано състояние, от друга е мобилна и леко
приспособяваща се структура. Прилича на символа
ин и ян. Квазиразумна структура. В тази
неопределеност са заключени гигантските

318
потенции на генетическия апарат. ДНК може да се
запише във формата на звук. Ако се строи
организма – на типа холограма. Топологията на
ДНК е структура на холограмата.
Молекулата на ДНК и белтъците, се явяват антени,
понеже те съдържат метали и това са антени,
обърнати към космоса, към управляващата
космическа информация. След като се отдели
молекулата на ДНК, остава пусто място – то се
държи така, като че ли там присъствува ДНК.
Молекулата на ДНК звучи постоянно, излъчва
някакъв звук. Тя е сложна мелодия с повтарящи се
музикални фрази. Когато се облъчи с ултразвук,
вместо мелодия – остава една нота.
В човека е запрограмирана информация, която е
записана в хромозомите. В каква строга
последователност се синтезират белтъците, в
качеството на градивен материал за органите?
Всеки орган се намира на точно определено място,
взаимодействащ с другите органи. Как такова
голямо количество информация се побира в
клетъчното ядро? Може би записът на информация
протича на вълново ниво – на електромагнитни и
акустически излъчвания.
Нашата молекула ДНК се явява антена, не само тя,
но и белтъците, понеже те съдържат метали – те са
като антени, обърнати в космоса. И ние приемаме
някаква управляваща комическа информация. Ако
живо същество се изолира от околната среда, то не

319
може да оцелее. Външното електро-магнитно
излъчване влияе. Генетическият апарат строи
организма с помощта на акустически и
електромагнитни вълни в различен диапазон. Не
само ги приема отвън, но и сам ги генерира. ДНК
генерира радио излъчване на лазерни лъчи, които
строят информационна холограма. Клетките на
ембриона, получавайки по вълните информация –
създават своеобразен чертеж – кога и как да
растат органите – носът, очите и т.н. И това
напълно съответства на закона за съхранение на
информацията, формулиран преди няколко
години.
Нашият хромозомен апарат се явява структура,
която излъчва светлина. Но светлина с различна
дължина на вълната. И не просто светлина, а
лазерна светлина, кохерентна светлина.
ДНК може да работи като лазер. Има т.нар.
суперлуминисценция. Съществуват случаи, в които
бактериите светят, рибките светят, водораслите
светят, но това не е кохерентна светлина. Там се
извършват други процеси. А има особена светлина,
лазерна светлина. Лазерната светлина се прочита
със строго определена информация, с определени
холограми. Разчитат се нашите хромозоми като
картини – тя се чете на части, диференциално.
Нашият организъм е огромна клетъчна държава,
която се състои от милиарди клетки. Всяка от тях
обменя със съседната информация за своето

320
състояние. Целият този процес се управлява чрез
нервната система, но тя е бавна – 8-10 метра в
секунда на предаване на импулсите. Това е
недостатъчно, за да функционира клетъчната
държава. За да се обиколят стотици милиарди
клетки и да им се предаде информацията. А тя
трябва да бъде разпределена между клетките
мигновено. Как се решава проблемът с такава
свръхбърза комуникация? Клетъчният континиум –
обменя информация с много бърза скорост.
Айнщайн предсказва, че ако два фотона,
намиращи се в свързано състояние, се разлетят и
единият от тях промени параметрите, сблъска се с
нещо – то той изчезва, а неговата информация
непременно се пренася на друг фотон. Един фотон
става друг. Това свойство на квантовите явления,
се нарича телепортация. Фотонът може да се
телепортира – мигновено да се пренесе от едно
място на друго. При това да съхрани
информацията. Може да се телепортират фотони.
А нашето ДНК и нашите хромозоми, работят с
фотони. Значи клетките ни общуват една с друга с
безконечно голяма скорост. Понятието време там
изчезва. Информацията е известна веднага.
Всички сложни метаболистични процеси в нашите
милиарди клетки – знаят как мигновено да
пренесат информацията чрез фотоните. А
фотоните се намират в сплетено състояние.
Сплетеност – това е понятие, с което да се обяснят
мигновените комуникации на нашия организъм. И

321
това е на друга основа на разбиране на
генетическия апарат. Нашите клетъчни ядра,
работят като биокомпютри. Огромната
биоинформация се квантува, вземат се огромни
блокове и на големи късове се пренасят между
органите, тъканите, клетките.
Науката е разбрала химическата основа на
наследствеността на човека. Първите резултати на
разшифроването на генома на човека, са потресли
самите учени. От 1 милиард и 200 милиона гена,
които присъстват в нашия организъм, има много
общи гени с червеите. А всеки 5-ти ген е общ с
микробите. Оказва се, че числото на гените на
човека, е 3 пъти по-малко – 30 000. Те
подсигуряват цялото разнообразие. Всяка жива
система има ДНК – включително и квазиживите
структури като вирусите. Молекулата на ДНК
съдържа около 35 000 гени. Генът е част от ДНК,
отговорен за синтеза на белтъците. Оказва се, че
тези части имат последователност, като буквите на
една дума, чрез която се получава думата. От
думите се образуват фрази. Трябва само да умеем
да прочетем тези фрази.
Геномът на 98-99% е непонятен. Вероятно там са
заключени останалите функции.
Човешкият генетичен апарат има 35 000 гена. По
какво се отличаваме от маймуните? Почти по нищо
не се отличаваме след като генетически почти
няма разлика, просто комбинациите са различни?!

322
Белтъците са инструментарии, универсални за
всеки организъм. Човек, животно, растение,
бактерия или вирус. Един и същ набор работещи
инструменти, които осъществяват метаболизма,
обмяната на веществата.
Трансгенното инженерство комбинира гени, но
организмите развиват рак, не се отчита дейността
на това 98 % отпадъчно ДНК, което играе важна
роля. Кодирането на нашите хромозоми, се
осъществява на 2 нива – първо – веществено
кодиране – когато се кодират белтъци-ферменти.
Тези 98 % кодират на съвършено друго ниво. 98-те
процента, представляват може би течни кристали,
които могат да се натрупват в определени
физически структури от типа на холограмата.
Възниква огромен светлинен образ. Този образ е
разбит на малки късчета. В оплодотворената
яйцеклетка се намира готов образ на бъдещия
човек. Всеки организъм, трябва да се строи по
някаква програма правилно. Ако няма
предварителен план, възниква генетическа
мутация. 2% от гените кодират белтъците. Има
гени, които управляват морфогенезата. Как да се
строи организмът? И строенето на организма, се
осъществява по 2 плана – първи – холограма, която
задава пространствената структура, образ, по
който по схема се строи организмът, но също се
оказва, че има в тези хромозоми текстова
програма. Текстове, които ни са непонятни, но са
устроени на същия принцип като човешката реч.

323
ДНК-текст се формира на езика на белтъците.
Белтъците са също текстове. Набират се текстове и
възникват белтъчни фрази, от типа на
компютърните програми. Те задават на свой ред
детайлите за построяване на организма. Тоест
имаме два плана за строене на организма. Какво
управлява сложните органични системи? Когато се
махне ДНК от лазерния сноп, остава празно място,
но то се държи така, като че има молекула на ДНК
– това е фантом на ДНК. При 41-42 градуса,
течният кристал на ДНК плува, нашите молекули
ДНК се разтапят. Тоест основната двойна спирала
остава, а нейното течно кристално състояние се
прекратява и се изтрива програмата. Знаейки, че
там стои фантом, се охлажда мястото и се слага
ДНК при нормална температура. Осцелографът
показва, че молекулата на ДНК се държи така,
като че я нагряват. Фантомът на ДНК е
биологически активен. Фантомите не само са
активни, те живеят, колко дълго – учените не
знаят. Спектрометърът показва, че фантомът
живее 40 дни. Може и да е повече, но не
разполагаме със свръхчувствителни уреди.
Има хора, с ампутирани крайници, които на
същото място чувстват болка, сякаш крайникът ги
боли. Това е енергитически фантом.
Как действа ултразвукът на молекулата на ДНК –
молекулата на ДНК във воден разтвор звучи –
разнасят се сложни мелодии с повтарящи се

324
фрази. Вместо тези мелодии, след облъчване с
медицински уред, се получава една унила нота.
Това означава, че с ултразвука сме изтрили
огромен пласт информация от молекулата на ДНК,
който се е реализирал чрез звук.
Работата на ДНК може да се сравни с компютър,
който мигновено взема огромно количество
решения. Неговите вълнови матрици на организма
са съвършени, трептящи на перфектна честота.
Молекулата на ДНК изпитва силен потрес след
ултразвука. После изработва вълнови фантом –
както при чувството страх.

***
ИСТОРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА

Зародила се е от безконечен океан. От материята

се състои абсолютно всичко. Тъканта на
безконечния океан се разделя, плътността се
променя. Появява се материя с положителна
плътност и с отрицателна – антиматерия.
Образуващата се материя се концентрира в единен
център. Така се придвижва материята и
аниматерията и се формира вселената и
антивселената. За да се съединят – трябва да се
употреби толкова енергия, която се е използвала
при тяхното разделение. Вселената, която виждаме
със сетивата си, е ограничена – тя се състои от
материя – строителен материал, наподобаващ

325
пластелин – от него са направени звездите, луната,
въздухът, даже вакуумът. Материята има няколко
свойства – може да се свива и разширява, като
при разширяване – плътността се намалява и
обратно. Второто свойство на материята, е
способността й да се движи. Ако на материята се
приложи външно въздействие – тя започва да се
движи. Трето свойство на материята е деление.
Четвъртото – съединение. Материята може да се
съединява, когато нейната плътност падне. Първо
увеличава обема си, а после започва да се
съединява. Вселената пулсира от енергия.
Енергията – това е движение на материята.
Вселената се променя от едно състояние в друго, от
една материя в друга.
Тя пулсира, това напомня биенето на сърцето. От
постоянното свиване и разширяване, вътре във
вселената – материята започва да се дели. Появява
се особена зона – океан на времето. Частиците на
вселената са с различен размер и плътност, като
балони. Вселената постоянно променя формата,
затова частиците започват да се движат и
сблъскват помeжду си. Между частиците се раждат
вълни. Появяват се по-малките частици –
електроните. Създават се и неутроните.
Неутроните също се делят и това води до взрив с
отделяне на колосално количество енергия.
Появява се и вакуумът. Образува се неутриното.
Вакуумът е неподвижна материя, а неутриното –
подвижна. Те се сливат в мощни гравитационни

326
потоци. Възниква позитронът и се образува ядрото
на атома.
Около ядрото, се движат много електрони.
Орбитите, по които се движат, се наричат
електронни обвивки. В най-близката, се намират 2
електрона, на по-високата – 8, после пак 8, на
четвъртата – вече 16. Електронът може да
прескача от вътрешната орбита на външната,
отделяйки енергия. Електроните биха могли да се
местят – отвътре-навън и обратно. На вътрешната
обвивка, не могат да се намират повече от 2
електрона. Всеки електрон деформира структурата
на вакуума. Колкото по-близо са до ядрото –
толкова повече налягане изпитват върху себе си
електроните. И плътността на материята на тази
обвивка – достига максимална величина. Затова не
могат да се поместят повече от 2 електрона.
Структурата на вакуума и на неутроните –
удържат електроните на електронните обвивки.
Естествена радиоактивност се получава, когато
електронът напуска ядрото. При нагряване –
електроните се движат по-бързо и по най-краткия
радиус и тогава напускат своите граници от
външната обвивка. Стават свободни частици. Това
е естествен разпад. В пространството в нас и около
нас – присъстват много свободни електрони.
Еднакво заредените частици се отблъскват,
понеже имат еднаква плътност на материята. Ако
се срещнат 2 частици с различна плътност на
материята, се получава анихилация. При

327
стълкновение, частиците от едни се превръщат в
други. Електроните се преобразуват във фотони, а
материята, която са загубили – в неутрино. Всяка
анихилация се съпровожда с изхвърляне на
енергия. Всяка енергия, придружена с отделяне на
светлина, е следствие от анихилация. Електрическа
и слънчева светлина или пламък. Светлината са
частици, пренасящи енергия, фотони, те почти не
се отличават от електроните – това е една и съща
материя, разликата е в размера. Съществуват 3
вида елементарни частици – електрон, фотон и
неутрино. Електронът е с най-голяма маса,
неутриното – най-малка. Колкото по-малък е
размерът на частицата – толкова по-бързо се
движи. При движение в материя – частицата се
сблъсква с другите частици, а във вакуум –
частиците се движат праволинейно и равномерно,
преодолявайки огромни разстояния. В атома –
електронът се движи по друг начин – по сложна
траектория. Електронът се върти, а неутриното му
придават енергията си. Неутриното снабдяват с
енергия атомите.
От прости съединения се получават сложни чрез
термоядрен синтез – когато водородът в слънцето
се превърне в хелий, започва процес на изгаряне
на хелия. Образува се цялата таблица на
Менделеев – съвкупност от елементи.
Във времето на своята еволюция, се получават
сложни химически съединения.

328
При избухване на звезда, веществата, от които се
състои звездата – изхвърлят енергия и се
формират нови галактики. В центъра остава
свръхплътно ядро, то се превръща в неутронна
звезда. Изхвърленото вещество става ядро на
бъдеща звезда – квазар, квазарите избухват точно
като свръхновата, изхвърлят звездно вещество.
Появяват се звезди, такива като слънцето ни. Те
започват да кръжат около неутронната звезда чрез
нейната гравитационна енергия. Така възникват
галактиките. Галактиките също умират. Млечният
път е млада галактика. Но нейните звезди също ще
се взривят и ще угаснат.

329
Науката е бездна, по-дълбока от океана.
Монтескьо

330
Науката е светилник на ума.
Азърбайджанска

331
Любовта, физическата и душевна красота на
цялата земя не може да се съизмери с
любовта дори на едно от възвишените
същества, принадлежащи към
просветлените измерения

Н.Байрактарова

332