Не мисля, че рационалността ни прави хора.

Съгласен съм обаче с Пратчет, че

цитирам: "Въображението, а не интелигентността е това, което ни прави хора"
("Imagination, not intelligence, made us human").

Кундера е гений! В тази книга, ["Книга за смеха и забравата"] освен всичко друго,
авторът разбива изключително силното табу, че в художествен текст чувствата на
героите трябва да се предават чрез техните действия, я не да се обясняват директно.
Това е първата книга на Кундера, която чета и още преди да съм я завършил изпитвам
силно желания да прочета всичко, което е писал. Не хареса само лесбийската история,
но напълно го разбирам с каква цел я е използвал.

Напълно съм съгласен, че е шедьовър ["Времето на дъжда"]. Даже бих казал, че е

абсолютен шедьовър. Това беше любимимата ми книга на братя Сругацки, преди да
прочета "Малчугана", но това не намалява стойността й в моите очи.
На мен много ми е интересна и тяхната книга "Куца съдба", в която се преплитат две
сюжетни линии - едната за писателя Сорокии и втората - действието във "Времето на
дъжда", което е представено като непубликувано произведение на Сорокин. Много
необичаен, но много хубав експеримент.

Копнежът да ти се възхищават е неутолим. Да си спомним например за Симеон Стълпник.

Той си издигнал в пустинята един стълб с мъничка площадка отгоре. На нея не можело
да се седи, а само да се стои прав. Той стоял там цял живот и целият християнски
свят екзалтирано се възхищавал на този невероятен рекорд, с който човек сякаш
прекрачвал отвъд възможностите си. Свети Симеон Стълпник - това все едно е Гагарин
на трети век. Това страшно желание да ти се възхищават не е смешно, а трогателно.
Този, който копнее да му се възхищават, държи на хората, чувства се свързан с тях,
не може да живее без тях. Свети Симеон Стълпник е сам на стълба върху един
квадратен метър. И въпреки това не е откъснат от хората! Мислено вижда милионите
очи, обърнати към него. Присъства в милионите умове и това го радва. Той е велик
пример за любов към хората и любов към живота. Вие сигурно и не предполагате, мила
госпожице, но у всички нас живее по един Симеон Стълпник и до ден днешен той
съставлява по-добрата половина от нашето същество.
За "Валс на раздяла" на Кундера (не знам дали е цитат)

Цитата, изписан на плаката (неизвестно защо на френски) на английски е "I fear the
day that technology will exceed humans" и е двойно фалшив.
Първо, целия цитат е "I fear the day that technology will surpass our human
interaction. The world will have a generation of idiots.", и второ, не е на
Айнщайн. Ето тук може да се прочете истината: http://paleofuture.gizmodo.com/7-
famous-quotes-about-the-future-that-are-actually-fake-1631236877
А за самия филм ще кажа само следното - неслучайно Rotten tomatoes му дават 19%.
Веднъж и аз да съм напълно съгласен с тях - както пишат там: "... Transcendence's
thought-provoking themes exceed the movie's narrative grasp".

Има война, а не битка между мафията и нормалните хора. Някои от битките ги печелим
ние, някои - те. Те много добре го знаят, но ние си мислим, че можем да спечелим
всички. Но това не е възможно при съществуващата парадно-фасадна политическа
система. Така върви света. Не може да имаш всичко.
Освен това съм забелязъл, че мафията прилага следната изключително успешна
стратегия, която ще нарека "Искай повече, за да ти дадат колкото ти трябва". Те
винаги искат много повече, отколкото знаят, че ще получат, ние се борим, а в крайна
сметка те получават толкова, колкото винаги са искали. Обществото е доволно, че се
е стигнало до компромис - "Все пак трябва да се развива туризма",
природозащитниците си казват "Постигнахме не малко. И на това сме доволни." и
всичко е пълно и равно. Какъв цинизъм, че толкова лесно ни манипулират...

Един риторичен въпрос - ако започнем да пишем статия за всеки човек умрял в болница
или при някакво престъпление, какво би станало? Но вие, журналистите, все пак се
опитвате да го постигнете, занимавайки се с любимата ви дейност - броене на
трупове.

Според вас"правилната" перспектива е научната, така ли? И то научната в нейния най-

догматичен вид, доколкото разбирам. Всички други гледни точки нямат право на
съществуване и трябва да бъдат изкорени ли?

Най-великата демокрация на света e на второ място по затворници на глава от

населението - 707 на 100 хил. души за 2014 г. На първо място е Сейшелите със 868.
По общ брой на затворниците са на първо - 2 266 800 човека за 2011 г. (0.94% от
възрастното население), като още 4 814 200 са с пробация или подписка (общо 2.9%).
Източници: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_incarceration_rate и
http://en.wikipedia.org/wiki/Incarceration_in_the_United_States
Повече няма какво да говорим.

..., не знаеш ли, че София отдавна е друга държава? И по доходи, и по начин на

мислене. Да вземат поне да поискат автономия, че да се узакони фактическото
положение. Само, че тогава доста по-трудно ще изсмукват ресурсите на
"провинцията"...
Пък и в този сайт не за първи път виждаме разминавания между заглавие и съдържание.
Изглежда най-важното е да те заблудят да отвориш съответната страница. Сигурно
гонят големи бройки кликове, за да смучат повечко пари от рекламодателите...

Горкият автор...
Циганите не са просто етнически капсулирана група, те доброволно се САМОкапсулират.
Те все още не могат да забравят чергарското ми минало, но света бързо се променя -
за добро и за зло - така, че се налага сами да положат усилия да се адаптират, не е
задължение на мнозинството да го прави. А толкова голяма толерантност към тях няма
никъде друга по света. И какво се получава - качват ни се на главата...
Припомнете си историята в Катуница, която прави чест не само на българския етнос,
но и на дежурно оплюваните - вкл. и в този сайт - футболни агитки. Тя освен другото
доказа, че дискриминация на циганите в България не съществува. Защо тогава толкова
силно ви се иска да ни убедите в обратното??
А за хомосексуалните - да си държат сексуалността под юргана, както правя и аз. И
честно казано, от свирепата хомопропаганда в webcafe вече ми писна...
Но всичко това е характерно за фасадната демокрация - тя насърчава диктатурата на
малцинствата от всякакъв тип.

Проблема ми с тази статия е, че поругава чувствата ми на атеист, който уважава и

учените и вярващите. Трудно ми е да уважавам обаче Докинс, защото той не е учен, а
шоумен, при това изключително агресивен. Какво като има блестящ ум? И Хитлер и
Сталин са имали блестящи умове. Ако използваваше ума си за да твори сериозна наука,
а не да "громи" религията или да обяснява най-закостенелите научни догми, наистина
щеше да е един от най-великите учени на нашето време. Прословутата концепция за
"егоистичния ген" не е негова, и всъщност е част от т.нар. "gene-centered view of
evolution", развита главно в трудовете на W.D. Hamilton, Colin Pittendrigh и George
C. Williams и популяризирана по-късно от Докинс.
Единственото лично негово "изобретение" е концепцията "meme", към която пък имам
доста сериозни критики. Но точно в този сайт няма смисъл да се спирам на тях.
Толкова. Поредната, но най-вероятно не и последната възторжено-безсмислено-
претенциозно-манипулативна статия на "големия" Лебовски.

Лейди Гарга е едно ужасно изчадие, което доказва, че музикалните продуценти са

достигнали почти до пълно отчаяние в стремежа си да произвеждат шоузвезди на всяка
цена. Но няма да се учудя, ако след време ни поднесат нещо още по-сатанинско.

->>> По повод книгата "Делюзията Бог"

Една претенциозна книга, пълна с чужди цитати и толкова абсурдни твърдения, че успя
да възмути и атеист като мен. Горкия човек, опитва се логически да обори
"заблудите" на религиозната вяра! Науката и религията са два различни свята, които
няма никаква допирна точка, така, че антирелигиозния му плам е просто гола
риторика. Нищо не доказва, че който и да е от тях е "правилния". Не може с доводи
от единия да обориш постулати в другия!
Колкото и да не се иска на Докинс, християнските ценности наистина съществуват. А
от фанатизма с който защитава тезата си, биха могли да се поучат и най-върлите
джихадисти.
С тази книга той реално казва: "88% от хората са глупаци, защото имат някакви
религиозни чувства, следователно са потенциални злодеи". Това е някакъв нов вид
атеистична дискриминация, която според мен не се различава от всеки друг вид
дискриминация, например от расизма. За него умерената религия не се различава от
фундаментализма. Това е все едно да обвиниш науката като цяло, че е виновна за
създаването на атомната бомба!
Докинс разделя хората, а едно от основните му обвинения към религията е точно
същото. Как тогава да вярвам на твърденията на един пишман учен, който вместо да се
занимава със сериозна наука, громи религията? Всъщност, ако отделяше по-малко сили
и внимание на второто, щеше да му остава повече време за първото.

->>> По повод статията "Изпечени хомофоби":

Насила ни дресирахте да не смятаме обратните за болни (вкл. официалната наука
любезно даде своя "скромен" принос за делото). Преглътнахме и правото им да имат
интимна връзка с подобните си. Сега обаче искате от нас да сме радостни, че същите
вече могат да създават семейства (за ваше голямо съжаление и за моя голяма утеха не
и в България). Получава се нещо подобно на народната поговорка - "ти му подадеш
пръст, а той ти отхапе ръцата". Обаче върха на цинизма и лицемерието е да могат да
"имат" деца! Ще ви задам риторичен въпрос - могат ли такива хора (защото те все пак
са хора, макар и доста агресивни и безогледни в преследване на тясно егоистичните
си цели) да имат по естествен път деца? Какви са реалните "възможности" за тях -
осиновяване, сурогатна майка, клониране? Или нещо още по-извратено? Каква ще бъде
сексуалната ориентация на децата, отгледани (но не и създадени) в такива семейства?
Нека позная от първия път - същата както "родителите" им.

Това за което пишете, не е социален прогрес, това е деградация. Неуморимото ви

желание да ни накарата да приемам за нормални подобни бракове все повече ме кара да
вярвам, че все пак съществува световна конспирация срещу нормалността.

Не е задължително да си примитивист, хомофоб и провинциалист (разбира се, София е

България, това всеки го знае!)- както престорено възмутено се изразявате вие - за
да се притеснява за нормалността. От тези хора с както меко се изразявате вие
"нормална вариация в сексуалното влечение" искам само едно - да си крият
инструментите (каквито и да са те) под юргана, а не да ги развяват по паради и
медии! Въпреки, че ако наистина това общество е свободно, би приело и такива хора
за равни на така любимите ви ЛГБТ.
Не мразя тези хора, но с тази мощна атака за "специалните" им права, принудително
ме настройвате срещу тях! А предполагам, има и други, които се чувстват по същия
начин. Честно да ви кажа, техните проблеми не ме интересуват. Както аз не занимавам
света със своите проблеми, така не искам и те да ме занимават с техните. А освен
това смятам, че така нареченото "нарушаване на правата" им в България е силно
преувеличено. Тези хора с нищо не са по-добри от другите (или по-лоши), за да
изискват специално отношение. Бих ги посъветвал да решават проблемите си
(независимо дали са измислени или преувеличени) по-сдържано и да не ни ги навират в
очите. Сексуалността и интимността би трябвало да са интимно преживяване, а не
стока, която можеш да извадиш на тезгяха.

Едно малко отклонение, което все пак доказва за пореден път ненормалността (която
искате да ни накарате да приемем за нормалност) в съвременното неолиберално
общество - една моя позната, говорейки за своя приятелката се изрази по следния
начин: "бащата на нейното дете". Не каза "съпруга й" или "мъжа й" (каква
отживелица, да се бракуваш!), "приятеля й" (приятели сега всякакви, не можеш да им
хванеш края), нито дори жаргонното "гаджето й" или снобарското "партньора й"! Май
най-точното (но и най-вулгарното) в случая би било просто да го нарече "осеменителя
й"!. Ето такова е обществото, за което мечтаете всички вие, лицемерните "защитници
на равни права". А ако аз чувствам, че правото ми на нормалност е застрашено от
тази хомо-пропаганда, къде трябва да се оплача?

Питам се, кое е следващото античовешко нещо, с което планирате да ни свикнете??

Бих препоръчал на всички автори в този сайт (а и на всички останали), следната

статия за това какво означава "свободно слово":
https://the001percent.wordpress.com/2015/02/16/hitchens-on-free-speech/

Накрая ще цитирам д-р Николай Михайлов (за мен в момента един от най-гениалните
българи): "Кончита Вурст, тази светица/светец на късния либерализъм, е емблема на
Запада, негова инфернална покровителка."
Не виждам как може да се каже нещо по силно и по-точно по "проблема" с хомофобията
(ако изобщо съществува такава фобия).

->>> По повод статията "Война на красотата срещу "красотата"":

"За да категоризираме Кончита като жена, той трябва да е транссексуален, което
означава да е на хормони, което пък на свой ред означава, че няма как да има това
добре оформено нещо на лицето си."
Нямам думи! Вече започвам да се съмнявам що е то "жена" и има ли то почва в този
неолиберален рай!

->>> По повод статията "Не е важно колко, а какво четем":

Много харесвам начина на мислене на Ивайло Дичев. Той е един от малко или по-
вероятно от многото нормални хора в България, които не използват агресията като
метод за правене на кариера и заради това са слабо познати на широката
общественост.
Непрекъснато ни натрапват колко хубаво нещо е книгата и колко е хубаво да се чете.
Така е, но не на всяка цена. Ще перифразирам автора: "Важно е качеството, а не
количеството на прочетените книги". А това дали дадена книга е качествена, всеки
трябва да определи сам. Под влияние на социалната среда, разбира се :)
Всъщност това важи за всяка нормална човешка дейност.

->>> По повод статията "Аз, аудиофилът":

Разбирам отлично начина на мислене на автора, но наистина въпроса с цените е
ключов. Фирмите за т.нар. "high-end" аудио техника изключително умело гъделичкат
снобските желания на по-богатата част от човечеството. Моето скромно мнение е
следното - не винаги има пряка връзка между цената на дадена апаратура и качеството
на звука. Нещата в случая са по-скоро въпрос на усещане, а не на математически
пропорции.
Ще дам малко по-страничен, но свързан пример (нещо подобно на мнението на ): ако
гледам филм на компютъра и той много ми харесва, за мен рядко е важно той да е с
много високо качество на картината (високото качество в случая също има своята цена
- в прекия и в буквалния смисъл). Изключение правят само някои филми с много
специални ефекти. Подобно е положението и с музиката. За мен е по-важно тя да ме
вдъхновя и да стимулира въображението ми. Доста по-маловажни са "копринените"
нюанси в нея :)
Напълно съм съгласен с мненията на Димитър Димитров.100005977775302 и на Papi
Chulo.

->>> По повод статията "Под булото на ислямския фанатизъм":

В момента сериозно ядем попарата на фасадната (официално наричана "либерална")
демокрация, но и ислямския фундаментализъм не е нещо по-добро. И двете сили се
стремят към едно и също - световно господство, само методите им са различни. Освен
война на икономическия, военния и изобщо на материалния фронт, се води такава и за
умовете на хората и в това няма нищо мистично. И тъй като методите на новите
либерали са по-лицемерни, те изглеждат по-приемливи.

->>> По повод статията "

":

->>> По повод статията ""Живот без Google, Apple и Microsoft":

Аз лично използвам Windows XP (защото не ми трябва нищо повече); търсачката на
Google (защото за мен е най-добрата, макар, че обича да леко да "допълва"
резулатите, но всички останали популярни търсачки са много по-неудобни); имам
обикновен мобилен телефон (който дори не знам дали има операционна с-ма); изтрих
почти всичко, което беше възможно в профила ми във фацебук (останавих само десетина
приятели, които познавам лично). Така, че проблеми със софтуера нямам :)

->>> По повод статията ""Тотален стрийминг - вече нямаш личен живот"

В случая няма да имаш личен живот, ако личния ти избор е да нямаш такъв. Не са ти
виновни streaming технологиите. Както винаги, със всяка технология може да се
злоупотреби, но може да се използва и смислено.

->>> По повод статията ""Хипотезата за "справедливия свят"":

Точно същия проблем се получава и със ЛГБТ пропагандата.
Забравих да допълня, че според мен справедливостта съществува единствено в
човешкото въображение и е един от най-коварните неща, измислени от него, наред с
чувството за вина.

->>> По повод статията "Справяне с глада – първа стъпка към овладяване на

свръхпопулацията":
Това е изключително глупаво! Не може "просто" да нахраним гладните! По-точно кой и
как ше прави това? Абсурдно е дори да се мисли в тази плоскост!
А защо няма нито дума за икономическата система довела до всички проблеми,
включително тези с глада? Защо си мисля, че в този сайт никога няма да видя критика
на неолиберализма, който всъщност е основната "виновник"?
И пак се появява мантрата за "по-добрите технологии, които ще спасят света". Това
никога няма да стане. Света може да бъде спасен, само ако преобладаващата част от
населението на т.нар. "развити страни" (вече и Китай и Индия напират за място в
този "елитен" клуб) промени мисленето си по начин, адекватен на съвременните
условия. Но това ще стане само ако всеки един от тях съзнателно и последователно
реши да започне личния си преход от "зоната на комфорт" към "зоната на отговорно
поведение". Единствения проблем обаче е, че света не желае да бъде спасен.
Огромната част от тези хора не желаят доброволно да се откажат от
свръхконсуматорските си навици. За съжаление, в България също имаме претенции за
"по-висок стандарт".
Ще се направя на пророк и ще кажа: "Ограничете се сами до истинските ви човешки
нужди, за да не се налага някой да ви ограничава НАСИЛА". Това спред мен е напълно
реална опастност. Даже в тази статия ясно се намеква за това, цитирам: "... повече
регулации за намаляване на раждаемостта, повече свободен пазар (или държавна
намеса) за правилното разпределение на благата".
Преди 12 години имаше едно гениално заглавие на статия в пловдивски ежедневник: "С
широко затворени очи към мрачното бъдеще."
Това ни чака, ако не променим мисленето си. Но "зеленото пране" няма да свърши
работа...

->>> По повод статията "Биогаз или как да готвим безплатно":

Има обаче един проблем - с какво ще заменим загубата на органичен материал за
градината? С изкуствени торове или трябва го купим отнякъде? Може би трябва да
намерим безплатен "донор"?
В българските условия ми е трудно да си представя практичността на подобно
съоръжение... Не знам, може и да греша.
->>> По повод статията "Уличните лампи Tvilight светят само когато има за кого":
Преди трийсетина години прочетох за подобна идея в един фантастичен разказ (не
помня подробности). Добре, ще се спести енергия. Точно колко, не е ясно. Но дали
някой е включил в сметката ресурсите необходими за замяната на 91 милиона улични
лампи? Ако го направи, дали резултата ще бъде толкова оптимистичен?
Малко отклонение: много неприятно впечатление ми направи израза "Ето съвсем
примерно preview:". Не можеше ли автора (който съвсем удобно се крие зад името
"Горичка") "просто" да напише, да кажем ""Ето един пример:"? Глупаво или прекалено
елементарно би звучал подобен израз?

"МВФ: да спрем субсидиите за енергия, за да спрем климатичните изменения":

Тази статия е доста популистка, необосновано оптимистична и твърде ласкателна за
един от основните инструменти на новия световен ред, наречен "МВФ".
Само ще попитам - но едва ли ще получа отговор - какво гарантира, че, цитирам: "...
виждайки, че този тип енергия е финансово неизгодна, самите компании ще имат
мотивация да инвестират в алтернативни технологии". Прекалено хубаво звучи, за
стане някога реалност. Тук се намесва изцяло невярната и манипулативна теза, че
"свободния пазар ще регулира всичко". Да, би го регулирал, но в изгода на кого?
Според мен, хипотетично погледнато, ако евентуално се наложи някакво частично
намаление на въпросните субсидии (пълна отмяна е практически невъзможна, но и
съпротивата към частична ще бъде неистова и ще се проточи десетилетия), такава
мярка би довела до още един безполезен и дори вреден за планета феномен от типа на
'търговията с въглеродни емисии'.
Но тази идея е само едно преливане от пусто в празно. Съмнявам се, че МВФ просто се
опитва да отклони вниманието ни от адекватните решения на истински важните
проблеми, като просто ни подхвърля евтина залъгалка.
На пръв поглед идеята изглежда чудесна. Лошото е, че или никога няма да стане
реалност или ако стане, то няма да е в полза на бедните.

"Два изненадващи цитата от политици (български)":

Думите на Иван Костов са напълно адекватни, за разлика от тези на Дянков, който
наред с общите приказки успява да вмъкне и магическата думичка "растеж". Но няма
нищо чудно, тъй като Дянков е бивш кадър на "Световната банка". Във българската
Уикипедия има прелюбопитни факти за този човек...
Напълно съм съгласен с Боян. За съжаление от неговото мнение са минали повече от 5
години, а бъларското общество си остава все така незряло. Четейки цитата от Костов,
си мисля, че са прави хората, според които образа на Костов нарочно целенасочено бе
демонизиран в продължение последните 20 години.
Но не, нямам право да мисля по този начин... Това е конспиративно мислене :)
Накрая малко отклонение - през последните 25 г. само още един политик според е на
световно ниво - и той вече напусна политиката. Имам предвид Надежда Михайлова.
Безкрайно уважавам и се възхищавам на тази жена. За съжаление, не знам дали някога
публично е говорила на екологични теми, но всичко, което реално съм чул от нея, ме
навежда на мисълта, че точно политици като нея са нужни на България. А и на света.

"Пари с нежни имена":

Пак манипулативни намеци за т.нар. "сексисъм". Май са прави онези с конспиративните
теории... Тази мощна, целенасочена и последователна пропаганда (която се засилва)
изглежда твърде съгласувана. И професионално убедителна, за съжаление.

"Американците са лицемери":
Интересно, авторката по никакъв начин не опровергава тезата, че американците са
лицемери... Предполагам, защото на всеки здравомислещ човек е ясно, че те са
абсолютни лицемери. Просто толкова успешно са дресирани, че се усмихват истински,
че даже вярват в това. А човек, който смята, че искреността на хората около него му
"прави деня" (дори и американец би се досетил, че го казва в отрицателен мисъл)
сигурно има свои лични психологически проблеми, с които обаче не би трябвало да
занимава аудиторията на сайта.
NikiStoianov, имам малко допълнение: на континенталната територията на САЩ (масово,
но погрешно наричана "Америка") не е имало военни действия от края на тяхната
Гражданска война - т.е. от 150 години! А на територията на България не е имало
война от 70 години (чудех се дали да приема геноцида на БКП и съответно въоръжената
съпротива срещу тях за война, но реших че би било прекалено да го направя - все пак
не съм специалист по въпроса).

"Атака с павета срещу централата на БСП":

Както и очаквах - паветата се оказаха паве, което пък се оказа камък, метнат два
пъти, защото първия път не е успял да счупи стъклото...
А защо не показвате снимки на счупените стъкла? Което се оказа стъкло...
Всичко това не е учудващо, че излиза от устата на говорителя на една от най-
манипулативните и партии в България... Но то коя ли от тях не е такава??

В коментар към статията си "Загубите на симетрия в ранната Вселена", вие твърдите,

че Докинс е, цитирам: "... серозен учен, смножество научни публикации и принос в
своята област". Не пиша там, защото в онази статия се говори за физика, а той не е
физик.
Ще се опитам накратко да анализирам доколко отговаря на истината, че е сериозен
учен и има множество научни публикации. За приноса му не мога да се произнеса,
защото според мен той не може да се измери количествено. В английската Уикипедия се
твърди, че, цитирам: "In 1982, he introduced into evolutionary biology the
influential concept that the phenotypic effects of a gene are not necessarily
limited to an organism's body, but can stretch far into the environment, including
the bodies of other organisms." Не знам в случая какво точно означава "влиятелна
концепция". Може би вие ще ни обясните и колко голям според вас е приноса на му към
науката и дали за него може да се даде количествена оценка.

Резултата е следния:

"The Selfish Gene" и всички негови книги, които споменавате са научно-популярни.

Потърсих в интернет информация за това колко научни публикации (publications of
original research) има той. Известно е, че техния брой за даден учен е единия от
двата най-важни показатели за количествена оценка на неговата работа. След доста
ровене, успях да сваля CV-то на Докинс (източник:
http://web.archive.org/web/20141012061906/http://www.fontem.com/archivos/usuarios/
cv_521.pdf).

Документа не е ясно датиран, но от самия текст заключавам, че най-вероятно е от

2005-2006 г. В този документ под заглавието "Articles and Small Books" са изброени
88 публикации (най-старата е от 1968 г.). Иначе научно-популярните му книги са
посочени под заглавието "Books".
Следователно за около 37 г. той има средно по 2,38 публикации на година. В този
списък обаче има публикации със заглавия като "Why any study of human origins must
be Darwinian", "The ‘St. Jude’ Mind Virus" и "Darwin Triumphant - Darwinism as a
universal truth", които едва ли представляват оригинални изследвания в областта на
биологията.

Другия важен показател е доколко са цитирани публикациите на даден учен. За него

има няколко индекса. Не знам кои са най-уважавани от самите учени, но по статии в
интернет съдя, че това най-вероятно са "Science Citation Index (SCI)". За
съжаление, информацията в SCI е платена и аз нямам пряк достъп до нея. Успях да
намеря само, че "h-index" на Докинс е 17 (източници: http://revelation4-
11.blogspot.com/2010/07/scientific-track-record-of-richard.html и
http://www.boards.ie/vbulletin/showthread.php?t=2056840318&page=3) и индиректно
някои данни от SCI (по-нататък става ясно кои).
Между другото намерих интересна статия, сравняваща в този смисъл Докинс и един от
неговите опоненти, американския генетик Francis Collins (източник:
https://shadowtolight.wordpress.com/2012/04/12/dawkins-vs-collins/).

Според "изобретателя" на индекса J. E. Hirsch, стойност от ~18 е подходяща за

повишение в пълноправен професор и сред 36-те нови членове, постъпили през 2005 г.
в американската National Academy of Sciences и работещи в областта на биологичните
и биомедицинските науки, той е средно 57. За периода 1983–2002 най-цитирани (Hirsch
използва данни от SCI) били следните учени - S. H. Snyder (h=191), D. Baltimore
(h=160), R. C. Gallo (h=154), P. Chambon (h=153), B. Vogelstein (h=151), S. Moncada
(h=143), C. A. Dinarello (h=138), T. Kishimoto (h=134), R. Evans (h=127) и A.
Ullrich (h=120). В разглеждания период всички те са работели в областта на
биологията и медицината (източник:
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1283832/).

Съществува също и замисления като сатиричен (но съдържаш според мен голяма доза
истина) "Kardashian index (k-index)", който сравнява броя на последователите в
twitter и броя цитирания на публикациите на даден учен (източници:
http://genomebiology.com/2014/15/7/424 и
http://www.nature.com/nature/journal/v512/n7513/full/512117e.html). По този
показател Докинс е на трето място (източник:
http://news.sciencemag.org/scientific-community/2014/09/top-50-science-stars-
twitter).

Така, че Докинс е по-скоро есеист, медийна звезда и популяризатор на науката (за

мен е по-точно да се нарече "воин на науката"), отколкото учен в строгия смисъл на
думата. Може би от писане и турнета за рекламиране на популярните му книги (13 до
момента); писане на всякакви видове популярни статии; правене на документални филми
(също 13); публични лекции, речи и участия в дискусии; всякакви административни
задължения и киснене в twitter (22 700 "tweets" и 1 160 000 последователи до
момента) той просто няма достатъчно време да прави истинска наука.

"YouTube завърши платената версия без реклами":

Ей, тва гугле ако може, ще глътне света от алчност! Но то вече им стана навик да
рекетират, дори и Европейския съюз (новината "Европа тръгна на война" [срещу
гуглето]). Но какво се чудя - амазон, ейпъл и фацебук са същите. Дано наглостта на
тези фирми, които според германския министър на икономиката представляват "брутален
информационен капитализъм" не засегне по някакъв начин и нас, обикновените (и
бедни) потребители, които не сме им нито "партньори", нито имаме сайтове без
мобилна версия, нито крадем лични данни или укриваме данъци. Нито се опитваме да
облъчваме целия свят от безпилотни самолети. Нито се опитваме да завладеем цялата
световна онлайн търговия или целия пазар на мобилни устройства.
Благодаря за информацията colt45, но не споменавате, че тези благини струват 20
евро на месец и до момента не се предлагат в България. Имам предвид абонаментa
"Tidal HiFi".

"Норвегия казва сбогом на радиото през 2017 година":

Статията е изключително неточна и непълна. След спирането на FM (т.е. аналогово
радио), радиостанциите ще бъдат достъпни чрез DAB (т.е. цифрово радио). В Норвегия
пет са само големите радиостанции. Регионалните и местните са много повече, но те
нямало да бъдат засегнати. В случая DAB, а не интернет има капацитет за четири пъти
повече радиостанции (по-точно - за 22, с капацитет за още 20). Освен това според
министъра на културата, излъчването по FM е 8 пъти по-скъпо, отколкото по DAB. За
интернет въобще не става дума, дори и в статията на CNN, която твърдите, че сте
използвали за източник! Четете внимателно основните информационни и технологични
сайтове в интернет, поправете си статията и не се излагайте!
Източници: основно http://edition.cnn.com/2015/04/20/living/norway-fm-radio-
digital/index.html, http://www.theverge.com/2015/4/19/8453165/norway-end-fm-radio-
2017, http://radio.no/2015/04/norway-to-switch-off-fm-in-2017/ и
http://en.wikipedia.org/wiki/Digital_Audio_Broadcasting#FM_radio_switch-off.

"Научни меми в "Светът на Диска" на Пратчет":

Пратчет беше гений, който беше истински енциклопедист - разбираше еднакво добре от
наука, изкуство, религия, техника, журналистика и Всичко останало. Естествено - от
литература и хумор. Но не мисля, че той обясняваше науката чрез книгите си. По-
скоро обратното - само човек, който изклютелно добре я разбира, би могъл да схване
научните му вмъквания, препратки и шеги. И въпреки, че в тълкуванието на откъса за
"Висшата сила" изглежда наистина сте права, Пратчет със сигурност не беше войнстваш
атеист както Докинс, дори и да е харесвал биологичните му идеи. Не е важно само
какви идеи имаш, а и как ги поднасяш. Пратчет беше истински джентълмен - и в
книгите и в публичните си изяви, а Докинс продължава да се държи като го прави
агресивно.
А това, че използвате думата "меми" показва само пълната ви обсебеност от Докинс;
аз бих могъл да я сменя със "теми" (а и всеки неизкушен от американеца човек) и
нищо няма да се промени.

"Загубите на симетрия в ранната Вселена":

Къде сте споменала Докинс?? Например в изречението "В книгата си "Делюзията Бог",
Ричард Докинс предлага на тези, които имат нужда от първопричина именно Големия
взрив като първопричина." :)
Да, в момента тя е трудно опровержима, но това е възможно, например от двамата
гениални физици - Neil Turok и Paul Steinhardt. Всъщност, идеите на Turok не си
противоречат. Ето цитат от Wikipedia: "Turok and collaborators developed the theory
of open inflation. With Stephen Hawking, he later developed the so-called Hawking-
Turok instanton solutions which, according to the no-boundary proposal of Hawking
and James Hartle, can describe the birth of an inflationary universe.".
badr, бъдете спокоен, Докинс няма абсолютно никакъв принос към теорията за Големия
взрив :)

"gender-неспецифицираната"... По-добре кажете "чудовище с неясен пол". Нормално е

понятието "sex" (пол), а не "gender".
Като цяло статията ми хареса, най-вече това, че е единствената в този сайт, която
не прави гей-пропаганда, а точно обратното - разкрива част от извратеността й. Да,
няма лошо обратни да излизат на сцената, само ако не парадират с това и публиката
не разбере какви са.
"нашето събитие е зелено и устойчиво" и "хотели с нулев енергиен баланс" - пълно
лицемерие. За това има един много точен израз "greenwashing".

Алилуйщина, то хубаво пишеш за либерастията в обществото ама що никой не написа ред

за икономическия неолиберализъм ? Не смяташ ли,че той е причината за мулти
културата? Защото бизнеса на неолиберализма използва много умело мултикултуризма

Аз желая да попитам автора, щом смята че ТЕЗИ хора не са различни, колко близки
приятели цигани има?
Или колко цигани дори познава поименно?
Колко колеги цигани има?
Колко приятели цигани има жена му и колко съученици цигани детето му?
Колко цигани дарители познава?
Колко често вижда циганин работодател?
Кога за последно циганин му е помогнал с каквото и да е ?
Колко често е засичал цигани в Опера или Театър?
Реалността е че ТЕЗИ хора са етнически капсулирана група, хранена със данъците на
работещите българи, поощрявана от държавата да се размножава и закотвена във
примитивния строй, САМО за да може да си продават гласовете масово и евтино.
Проблема не в циганите а в българите. Не е нормално някой да е съгласен да дава
голяма част от данъците си да издържа втори, а вторият да определя кой да
управлява.
Фактически всеки работещ българин плащащ данъци е осиновил и изхранва един циганин
или един пенсионер. А въпросните гласуват вместо него и определят кой ще го
управлява.

Министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел сключи брак с интимния си

партньор - белгийския архитект Готие Дестене.
Около сватбата има твърде малко информация, тъй като Бетел, който е премиер от
декември 2013 г., не желае да се вдига медиен шум около него. Предварително беше
обявено, че двойката, която сключи договор за граждански съюз през 2010 година, ще
се врече във вярност на малка церемония сред най-близките си, далеч от светския
шум.
"Той не иска да излага личния си живот на показ и отказа молбите на светските
издания да отразяват церемонията", съобщиха източници от обкръжението на премиера.
Беше съобщено, че сред гостите е белгийският премиер Шарл Мишел.
42-годишният Бетел обяви през август намерението си да сключи брак с Дестене.
Люксембург разреши еднополовите бракове и осиновяванията от еднополови двойки през
юни 2014 г.
Законът влезе в сила в началото на тази година. Страната с католическа традиция
призна правото на граждански съюз за еднополови двойки през 2004 г.
Бетел замени сегашния ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на
премиерския пост през декември 2013 г. В момента води кампания за спечелване на
референдума на 7 юни за редица реформи, включително ограничаване на мандата на
премиера и намаляване на възрастта за гласуване до 16 години.
Бетел става първият премиер от ЕС, който сключва еднополов брак, и вторият в света.
Преди 5 години исландската му колежка Йохана Сигурдардотир стана първата, сключила
брак с партньор от същия пол.

Всичко това са пълни глупости, донякъде с изключение на 4). В тази точка реално се
имат предвид "промишлените манипулатори", а не "роботи". Не знам дали Уеб или
анонимния автор от webcafe правят разлика между двете, но със сигурност думата
"роботи" ще впечатли повече хора, пък е и по-къса. А промищлени манипулатори се
използват от 40 години. Така, че оживели сме, все още хората в индустриалния свят
имат какво да работят (а ако нямат - ще живеят на помощи, което разбира се, не важи
за България).
Преди 30 г. беше пълно с прогнози, че в 2000 година всички ще имат личен робот,
който ще чисти, готви и т.н. Е, не само, че не стана така, но и в близките 20
години няма изглед това да се промени. Няма да се спирам подробно на причините за
тези грешни прогнози, само те кажа, че една от основните е пълното пренебрегване на
психологическите фактори, които определят дали една технология ще бъде приета от
обикновените хора.
Така, че ако обичате, не плашете лековерните и хората, които просто не са запознати
с фактите.

Много хубава и най-важното - напълно отговаряща на действителността статия.

Лично аз съм придобил добрата си езикова култура с много четене на най-различна
литература, по-малко с писане. Но го правех - правя го и сега - не защото е модно
или задължително, а защото ми е било приятно и полезно. Никога не съм понасял
задължителните неща, нито пък задължителните мирогледи, каквито се насаждат в
училище. Преди четвърт век училището беше като казарма, или по-скоро като затвор -
малко по-възрастните ще си спомнят "Клас стани! Клас мирно!" :) - сега от учителите
пак искат да бъдат надзиратели, но вече духа от бутилката е изпуснат. Сега
учениците не са така наплашени, както бяхме навремето. Някои учителите отчаяно се
опитват да въведат ред и поне минимална дисциплина, а други фамилиарничат и се
подмазват на учениците, за да им минава леко живота.

От първа ръка знам, че в някои училища директори на гимназии принуждават учителите

да обикалят началните училища в близките градове и села и да уговарят ученици да се
запишат в тяхното училище. Реално погледнато и учителите имат полза от това - ако
се стигне и надмине минималната бройка ученици за дадени специалности, и те и
помощния персонал ще имат "прехрана". А директорите ще си осигурят най-важния
инструмент за запазване на феодалната си власт - т.нар. "делегирани бюджети". Обаче
може би се досещате, че това "зарибяване" много сваля нивото във съответното
училище. Ето един истински "анекдот": "Ученик от осми клас пита учител тръгнал на
"зарибяване": Какви оценки трябва да имам по балообразуващите предмети, за да
вляза? Учителя отговаря: Абе няма значение! Имаш ли диплома - вътре си!".
А тези "делегирани бюджети" още повече влошиха тежкото състояние на българското
образование...
За матурите съм раздвоен - от тях има и ползи и вреди. Трудно ми е да преценя кое
от двете надделява.

Ще се опитам накратко да обобщя основните причини, за да се стигне до положението,

описано в статията:

1. Непрактичност на образованието - на всички нива. Никакъв стремеж учениците да

бъдат учени как да мислят и как да решават реални проблеми. През последните 25
години все повече намаляват практиките, особено в бившите техникуми. Дежурните
оправдания за последното са две - недостиг на средства и недостатъчен интерес на
потенциалните кандидати за даденото училище. А често по неведоми причини.
2. Разпънати на кръст учители - свръхвисоки изисквания от страна на родителите,
самите ученици, държавните органи от всякакъв род и на обществото като цяло. Ниско
заплащане на учителите и почти пълна липса на уважение към тях и към техния труд от
страна на обществото. Пример: бившия финансов министър и след това министър-
председател Орешарски и фразата му от 2007 г. "Дай да разваляме седянката". т.е. да
развалят учителската стачка. Оттогава в това отношение не се е променило нищо.
3. Неадекватни държавни органи - паразитни инспекторати, чиято единствена роля е да
всяват страх. Неадекватни министри на образованието. Неадекватни програми и
планове, спускани от министерството. Неадекватни учебници.
4. Делегираните бюджети - инструмент, чрез който директора на всяко училище държи в
"шах" целия персонал, а държавните органи си осигуряват така желаното спокойствие и
същевременно при всеки проблем в дадено училище автоматично обвиняват директора,
защото са му дали цялата власт и могат само да изискват.
5. Демографската криза - българите намаляват, вкл. емигрират в чужбина,
раждаемостта като цяло спада (на циганите се увеличава, но те главно заради
принудата пращат децата си на училище и като цяло не се стремят към професии,
изискващи висока квалификация - от т.нар. "икономика на знанието"). Това създава
огромно напрежение в цялото общество, вкл. в образованието. Директори и учители се
принуждават да провеждат "зарибителни" мероприятия (само, че, както изясних по-горе
- по-различни причини).

"gender-неспецифицираната"... По-добре кажете "чудовище с неясен пол". Нормално е

понятието "sex" (пол), а не "gender".
Като цяло статията ми хареса, най-вече това, че е единствената в този сайт, която
не прави гей-пропаганда, а точно обратното - разкрива част от извратеността й. Да,
няма лошо обратни да излизат на сцената, само ако не парадират с това и публиката
не разбере какви са.
"нашето събитие е зелено и устойчиво" и "хотели с нулев енергиен баланс" - пълно
лицемерие. За това има един много точен израз "greenwashing".

Тези проекти са пълни безумия... Има една много дума, която точно ги охарактеризира
- "изгъзици". Най-лощото е, че ще бъдат убити твърде много дървета.

> Дара:
те имат предразсъдъци и затова драпат за институт, който е измислен, за да реши
проблеми от характер, който не ги засяга.
МaкАлистър, бракът, ако не знаеш ( семейството) е икономическа единица. В повечето
страни дава право на финансови облаги, урежда визи, данъци, застраховки, право на
важни решения за живота на другия ( когато единият е в болница, съпругът , а не
сестрата на болния има право на решение.)
Такива ми ти работи.
Иначе по емоционални или сексуални причини, никой няма нужда от брак. Нито
хетеро- , нито хомосексуалните, нито дори асексуалните. Никой няма да ти забрани да
живееш с някого , но не получаваш същите привилегии.

> Алилуйщина:
Забележете колко бързо учат,колко хитри стават авторите/анти българисти/- „БХК, и
други НПО да си заравят главата в пясъка като щрауси , всъщност така те само
наливат вода в мелницата на националисти и криворазбрани патриоти.“… „Сега върнете
се отначало и проверете колко пъти съм споменал „толерантност и различни". Нито
веднъж.“…
Реално!!! В цялата пропаганщина се говори за Мултикултурализъм!
Мултикултурализма е средство на раздробяване на обществото на отделни групи по
различни признаци. Неспособни да се обединят за една обща кауза при наложителност ,
поради етнически, религиозни и културни различия. При нужда може да се предизвикват
конфликти точно на тази база. В основата на мултикултурализма е принципа разделяй и
владей.
Феминистките, малцинствата, еколозите,емигрантите, хомосексуалистите винаги
„говорят истината”, защото те по презумпция са от групата на „подтиснатите”. И от
позицията на „подтиснати” те, според тях самите, виждат истината много по-ясно от
обикновения бял/ хетеросексуален /човек, който ги „подтиска”. Това всъщност е
перфектен огледален образ на марксисткия пролетарски морал и интелектуално надмощие
над „злите буржоа”.
В действителност, феминистките, хомо-активистите и анти-расистите отказват да
приемат истината, точно както комунистите отказваха да я приемат. Убедени, че са
сплашили своята опозиция, феминистките ще ни докарат вода от 10 кладенеца, за да ни
убедят-че мъжете и жените са абсолютно еднакви във всяко едно отношение.
Гей активистите ще ни наговорят един куп лъжи – че хомосексуализмът бил генетичен,
че имало животни хомосексуалисти и че,те просто се борят за човешки права.
Либералите правозащитници ще се втурнат да ни обясняват как неинтегрируемите
всъщност желаят да се интегрират, но ние ги възпираме с нашия скрит расизъм, който
е толкова скрит, че не съществува, но трябва да бъде изкоренен преди да се е
появил.И всеки/нормален/опонент обявяват за зло, с което потвърждават собствената
си абсурдна теория за господството на белите хетеросексуални /мъжки/ расистки
шовинистични свине.
> Алилуйщина:
Ако няма образование,няма и грамотност,просто е!
До неотдавна образованието винаги бе разглеждано като единство между обучение и
възпитание. Ако една от тези две съставки липсваше, не можеше да се говори за
„образование“.
Днес обаче първо беше прогонено възпитанието от образователните заведения ,а сега
западни агенти на влияние се опитват да го прокарат отново като елемент от
образованието, но вече наситено с нови, западни т. нар. „ценности“, както например
насаждането на „джендърни“ теории, чрез които сред младите хора се пропагандират
промискуитета /безразборните полови връзки/, педерастията, лесбийството,
травестизма, „еднополовите“ т. нар. „семейства“ и др. полови извращения /феноменът
на „чалгата“, както и неотдавна приетият от българския парламент закон за „третия
пол“ са характерни примери в това отношение/.
Нанася се тотален, съкрушителен удар върху традиционната система от ценности, която
бива заменена от т. нар. „толерантност“ /отказ от защита на собствената култура и
подчиняване на чужда такава/.
Българското образование не гарантира грамотност…вече!!!!
Честит празник -24май!Честит ден на българската просвета и култура и на славянската
писменост!
…доколкото може да бъде ЧЕСТИТ
Не е проблема само в заплащането - обществото има все по-големи изискванията към
учителите (много от които са напълно неадекватни), но не отвръща поне със
подобаващо уважение към тях.

И на мен филма [Jupiter ascending] не ми хареса. Когато гледах първия трейлър, бях
заплен от него, и очаквах с огромно нетърпение самия филм. Оказа се, обаче, че той
е типа, чийто трейлър е по-интересен от самия филм. А „Warner” какво? Просто им се
иска да “пожънат” толкова парички, колкото Матрицата.
Интересно е името на най-мощната фамилия извънземни – “Абрасакс”.
“Абраксас” (още наричан “Абрасакс”) е името на върховния Бог според базалидите –
гностическа секта от 2 в. сл. Хр. Според тях, от Абраксас са произлезли всички
други богове, както и Христос, и той притежавал цялата сила на Седемте класически
планети – Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Освен това
вярвали, че това име има магическа сила, тъй като неговите седем букви (на латиница
Abraxas) в гръцката азбука образуват числото 365, което отговаря на броя на дните в
годината.
“Абраксас” е и името на дядото на Драко Малфой от “Хари Потър”.

Какво не ми харесва в последния изглед на пощата:

1. Визуално грозния интерфейс - твърде голям шрифт, твърде големи отстояния между
редовете и др.
2. Дадено отворено писмо да се появява под общия списък със писма.
3. Дадено писмо да бъде изтривано след като поставиш показалеца на мишката върху
заглавието и след това щракнеш върху иконата "Изтриване". Тази, както и другите две
икони ("Маркиране като прочетено/непрочетено" и "Спам") са с много малък размер.
Т.е. първо трябва да преместиш показалеца върху заглавието, след това втори път да
го преместиш върху иконата (освен ако директно попаднеш на иконата, на което не
може да се разчита). Това т.нар. "fly-out menu" е изключително неудобно - дори и да
помниш къде би трябвало да се появи. Другия начин за изтриване също е дразнещ - виж
т.4.
4. Когато си в кутията или в някоя папка, се вижда само менюто "Сортирай".
Останалите менюта се появяват само след като маркираш някое писмо. За мен това е
изключително ненужно и дразнещо.
5. Мейл менюто е на неудобно място.
6. Липсва менюто "Добави в адреси".
7. Вместо стилизирано зъбно колело, по-удобно би било просто да пише "Настройки". А
допълнителните менюта по 'колелото' като "Пишете ни" и "Помощ" не им е мястото там.
8. Когато си в "Настройки", няма бутон, чрез който да се върнеш директно в основния
списък със писма - за разлика от Dox.
9. И основното - премахване на възможността да избереш стария изглед.

Това се сещам засега.

100% съм съгласен със Svetoslav_Jan - абв пощата изгуби индивидуалността си. Но
естествено, за собствениците е по-важно да изглежда "модерно" на всяка цена.

Mar_ - ако ползвам IE tab, губя специфичните настойки, с които ползвам Mozilla
(вкл. и в пощата).

jamc - за съжаление са прави. И за още по-голямо съжаление, това в днешно време се

разбира като "прогрес".

Аз много бих се раздразнил при подобно нахлуване в личното ми пространство, от

някой, който си мисли, че има добри намерения, но това не му дава право да се меси
в чуждия живот. Ако имам нужда от помощ, сам ще я потърся, няма да чакам някой
непознат да ме забележи.
Това, което ти се е случило, мисля, че е отзвук от налаганата със всякакви средства
(вкл. административни) лицемерна свръх хуманност, т.е. никой не трябва да бъде
оставян сам със себе си, защото може да сбърка нещо. Целта е все повече хора, все
по-силно да се съмняват в правото на всеки възрастен човек сам да решава най-
интимните си проблеми. И, че трябва да се предлага помощ, а не да се чака някой да
я поиска. Той всъщност знае ли точно какво иска, че да оставам този жизнено важен
проблем на несигурната му лична преценка??
В крайна сметка пак стигам до въпроса за непоисканото добро, а може оттам трябваше
да тръгна.

Аспиринът не е хранителен продукт, а лекарство, така, че не би трябвало да се

изпозва за хранителни цели. Консервирането с аспирин води до повишена
чувствителност на човешкия организъм към него, затова лечението със салицилати ще
бъде невъзможно заради опастност от алергични реакции.

Да, знаем, че всички в този сайт сте ислямофили, педерастофили, сексофили

(обратното на сексисти), феминистофили и т.н. и т.н. Винаги и на всяка цена.
Фактите за вас нямат значение, важното е да се поддържа голяма посещаемост на сайта
(заради рекламите). А това най-лесно се постига с провокативни статии. За сметка на
истината обаче.
А помислихте ли си, че и търпението на читателите ви може да има граници?
Жалко само, че от време на време в сайта ви има изключително силни статии.
Надеждата, че това ще се случва по-често и хубавия дизайн са всички причини за да
го посещавам все още.

Арабски протести (а не "арабска революция") имаше в периода 2010-2012 г. Обновете

си информацията. А това, че група емигранти са направили "артистична" бомба на
някакъв сериал - като благодарност към страната, която им е дала възможност да
живеят добре и да творят спокойно - говори само за ниския морал на същите. Затова е
странно възхищението, с което анонимния автор на статията се отнася към тези
неблагодарници.
Не съм гледал Homeland, нямам и намерение. Но доколкото разбирам, е политически
некоректен, което е чудесно. Само този факт осмисля неговото съществуване. Каквито
и глупости да има в него (а американските сериали са много добри в тази област),
хубаво е че все пак "мъти водата". И щом е успял да вбеси и филмкафе, значи все пак
има нещо ценно в него.
Малко отклонение - защо в този сайт не написахте нито дума за "The Worricker
trilogy"? Дали защото трите филма за позастаряващия, но очарователен британски
шпионин са брилянтни, със изключително смислен и адекватен сюжет и върховна
актьорска игра? Или защото в него не се показва нито едно убийство, но въобще не е
скучен?

Интересно, защо намаляването на потреблението е по-голямо табу, отколкото

намаляването на населението? Намаляването на потреблението (по-точно намаляване на
екологичния отпечатък - но само за тези, които живеят разточително) е по-лесния и
по-хуманен начин за справяне с най-сериозните проблеми. Но процеса, чието засилване
наблюдаваме в момента, ще задълбочи проблемите, защото когато емиграните пристигнат
в "обетованата земя", те ще претендират за много по-висок стандарт, отколкото са
имали в родните си страни (а ясно е, че много от тях не са военни, а икономически
бежанци), независимо дали ще работят или ще чакат социални помощи.
Но да говорим в цифри. Ще дам пример с екологичния отпечатък (ecological footprint)
на седем държави (източник:
www.footprintnetwork.org/ecological_footprint_nations/). Данните са за 2011 г.:
"ecological footprint per capita" "biocapacity" "ecological
reminder" "Total"
Китай 2.5 0.9 -1.6 3500
(1-во място)
САЩ 6.8 3.6 -3.1 2100
(2-о място)
Канада 6.6 14.6 +8.0 230 (13-то
място)
Египет 1.7 0.5 -1.2
140 (21-во място)
Румъния 2.5 2.6 +0.1 55
(42-о място)
Сирия 1.5 0.6 -0.9
32 (58-o място)
България 2.6 2.9 +0.3 19
(82-о място)

Всички единици са gha/person, т.е. "global hectare" - която е мярка за това колко
хектара на средно индивид са нужни за да поддържа начина си на живот, както и мярка
за биокапацитета на Земята, на отделните държави и географски райони ("Total" е в
millions gha; за този показател се отнасят и посочените места). В крайна сметка
най-важното е колко е общото отпечатък на всяка държава, т.т какъв е нейния дял в
рамките на цялата планета. Изключително интересни са и графиките за всяка страна,
които показват какви са тенденциите за периода 1961-2011 г. Посочени са данните за
144 държави.
Мисля, че посочените данни трябва да се разглеждат с оглед на цялостната ситуация,
а не сами по себе си. Например Канада има положителен баланс от 8 gha/person, но тя
е една от държавите с изключително разточителен начин на живот и изключително
вредни индустрии (например катранените пясъци, добив на злато). Но страната има
толкова голям биокапацитет, че въпреки старанието на канадците, все още не могат да
я съсипят цялата.
Да, природата не се интересува от понятия като "морал", "справедливост" и
"ценности", но ние живеем в човешко общество, а не в прайдове. Затова, въпреки, че
от биологична гледна точка сме животни и изцяло зависим от т.нар. "екологични
услуги", които ни предоставя природата (и за които имаме много малки заслуги, но ги
използване безумно разточително), то ако нямаме адекватни ценности, морал и етика,
просто сме чудовища.

След като изгледах филма, съм много раздвоен. От една страна филма е добре
направена пълна глупост. Всяко научно-фантастично произведение трябва да спазва
едно правило: никога да не излиза от границите, поставени от науката. А е абсолютно
невъзможно да бъде създадено нещо като Ейва от един-единствен човек. Който и да е
той. Така, че за мен филма е хорър със силни технологични елементи.
От друга - филма е много дълбок и гледането му има смисъл. Той е много добре
направен (с изключение на убийството на Нейтън - ножа влезе в гърба и в гърдите му
сякаш в масло и твърде лесния начин по който Ейва си "присади" кожа) и по-важното -
повдига много сериозни въпроси, като основния според мен е: Каква е отговорността
на един учен или изобретател (или по-вероятно група от такива), който създава нещо,
което може напълно да промени хода на човешката история, без да осъзнава напълно
докъде може да доведе това (който игнорира тревожните сигнали). Т.е. когато един
човек си повярва, че е Бог. Затова е много силен момента, в който Нейтън казва "ако
съм създал съзнателна машина, аз не съм човек, а Бог." (и напълно пренебрегва
недвусмисленото уточнение, че Кейлъб е имал предивид нещо съвсем различно).
Най-важното обаче е, че създателите на филма дават недвусмислен отговор на този
въпрос - Отговорността е огромна. Затова е много силна аналогията с атомната бомба.
Ако подобен човек работи върху своето творение, без морална и етична санкция, то
той се превръща в чудовище. Той е чудовището, а не неговото творение, независимо
какво извършва то! За щастие образа на Нейтън е доста по-сложен, но нарочно
опростявам в името на краткостта.
За мен опастността, свързана със AI, не се състои в това, че те хипотетично могат
да ни унищожат физически, да ни поробят, да ни промият мозъците или нещо подобно, а
че изследванията, свързани с тях (заедно със евгеникати социалното инженерство;
някои от приложенията на биоинженерството, биониката, генното инженерство и много
други) ни водят по пътя на пълната дехуманизация на човека. И тази дехуманизация за
мен се нарича "трансхуманизъм". Това е истинската опастност и само и единствено в
това виждам ценността на този филм. Което обаче предполагам е много далеч от
намеренията на създателите му.
Малко, но важно отклонение - ако темата за трансхуманизма сериозно ви интересува,
потърсете в интернет със "Outline of transhumanism", ще намерите много храна за
размисъл. Но ви предупреждавам, че тази "храна" е трудносмилаема :)
И нещо, което ми се стори много странно - името "Ava" се изговаря по-същия начин
(поне според мен) както и "Eva". Дали това не е случайно или е просто параноя от
моя страна?
Ние, хората сме най-страшните врагове, а не извънземните или AI. Всъщност, съмявам
се, че някога наистина ще има AI. Но опастностиte, за които споменах, са напълно
реални.

Статията като цяло е точна и без съмнение много навременна. БДЖ и Български пощи са
последните ценни фирми - даже де факто институции - които дивия роден капитализъм
все още не е успял да "сдъвче". Но ако БДЖ стане частна, единственото подобрение
най-вероятно ще бъде повишаване скоростта на пътническите превози. Мисля, че всичко
друго ще се влоши. Така, че надявам се приватизащия на БДЖ в близко бъдеще няма да
има.
Аз пътувам много често с влак и съм много доволен. Влаковете са тихи, чисти, бързи,
удобни и красиви. Наистина, в 99% от случаите пътувам по една отсечка, която се
обслужда от мотрисите на Сименс. Във влаковете се чувствам добре, машинистите почти
винаги карат внимателно (за разлика от много шофьори на коли и автобуси) и аз
напълно им се доверявам. ЖП транспорта е енергийно ефективен, по-удобен от
четириколесния (поне за мен - по-просторно е; не съм принуден да слушам
радиостанцията, която харесва шофьора; има тоалетна), щадящ околната среда, евтин и
романтичен начин на придвижване; да пострадаш в ЖП катастрофа е много по-малко
вероятно, отколкото в автомобилна; при него няма задръствания. Основния проблем
според мен като човек, който само ползва услугите на БДЖ (и който няма претенции да
знае нещата от кухнята), е леко куцащата им организация на работа. Често влаковете
закъсняват с малко и то при тихо, топло и сухо време. Но това е козметичен
недостатък, който е твърде нищожен спрямо всички предимства на ЖП транспорта, които
изброих.
А има и други начини - освен традиционните автобуси - с които успешно се решават
проблемите, които споменава г-н Маринов, но те са подходящи главно за големите
градове и споменатите предградия (доколкото ги има в България). Например надземна
градска железница; бързи автобуси (спиращи на малко спирки; целта им е да предвижат
бързо и удобно много хора из най-посещаваните градски райони); реално насърчаване
на хората да пътуват със велосипеди поне на кратки разстояния.

Преди два месеца, както базразборно се ровех в ел. вариант на "Малки богове",
съсвесм случайно попаднах на този откъс:

"Град Ефеб ги заобикаляше. Лаеха кучета. Някъде мяукаше котка. Носеше се онзи най-
общ шум от малки, уютни звуци, който показваше, че там някъде навън, много хора
живеят живота си.
И тогава една врата се отвори рязко към улицата и се чу шума от пръсването на доста
голяма амфора за вино върху нечия глава.
Мършав старец в тога се надигна от калдъръма, където се беше приземил, и загледа
свирепо към вратата.
— И чуй какво ти казвам: ограничен интелект, точно така, не може посредством
сравнението да се достигне до абсолютната истина на нещата, защото, бидейки по
природа неделима, истината изключва концепциите за „повече“ или „по-малко“, така
че, нищо освен самата истина не може да бъде съвършената мярка за истината.
Копелета такива — каза той.
Някой откъм къщата каза:
— О, тъй ли? Ти така казваш.
Старецът не обърна никакво внимание на Брута, но, с много мъка, разхлаби един камък
и го вдигна в ръка.
После се гмурна обратно през входа. Чу се далечен яростен писък."
Думите на стария философ ми се строриха като цитат и след дълго и изтощително
търсене в интернет се оказа, че е точно така. В случая Пратчет използва откъс от
произведението "Of learned ignorance" на немския философ от XV в. Николай Кузански
(Nicolas of Cusa). Точния цитат е следния:
"A finite intellect, therefore, cannot by means of comparison reach the absolute
truth of things. Being by nature indivisible, truth excludes ‘more’ or ‘less,’ so
that nothing but truth itself can be the exact measure of truth: ..."

В оригинала на "Small gods", това изглежда така:

"I'm telling you, listen, a finite intellect, right, cannot by means of comparison
reach the absolute truth of things, because being by nature indivisible, truth
excludes the concepts of "more" or "less" so that nothing but truth itself can be
the exact measure of truth. You bastards," he said.

Когато намеря такива трудни бисери в творчеството на Пратчет изпитвам огромна

наслада. Но може ли за всеки подобен случай човек да се рови с часове в интернет (и
в преводите и оригиналите на самите книги), пресявайки и сравнявайки огромни
количества информация? Затова творчеството на Пратчет е цяла Вселена - практически
е невъзможно един човек да открие и разбере всички скрити препратки и цитати. За да
го направи, би трябвало да посвети целия си живот на това.
Четох, че имало хора, които изучавали творчеството на Толкин от научна гледна
точка... Време е да някой да започне по същия начин да изучава и Пратчет. Той
напълно го заслужава, даже от гледна точка на богатство на идеите, даже повече от
Толкин... А може би някой вече го прави?

Поредната статия, в която заглавието няма пряка връзка със съдържанието... Но нищо,
нали на всяка цена трябва да привлекат любопитния и жаден за откровения човек (но
откровения, които по правило са излезли от "по-умни" от него хора). А пресметливата
философия на мислене на Карнеги нямам сили да коментирам (макар, че има и ценни
бисери сред подвеждащата кал)... Само ще кажа, че по принцип наистина няма лоши
хора. Но важното допълнение от мен, че ако вършиш лоши неща, наистина си лош, дори
и само по време на извършването им. Какво значение има дали наричаме такива хора
"лоши" или по някакъв друг начин? По-важен е смисъла, който се влага в едно
понятие, а не неговата форма.
Заглавието само по себе си също е подвеждащо. Изключително важно е точно какво
четеш, когато си в дупка. Например, твърде неподходящо е в подобна ситуация да
посегнеш към "Замъкът" или "Процесът" на Кафка... То обаче ми напомня на малоумната
логика, че само по себе си четенето е прекрасно нещо. Важно е не да четеш на всяка
цена, а какво извличаш от четенето и за какво използваш извлеченото.

Липсва ми Сюзън, още преди смъртта на Тери... Но аз възприемам Тифани Болежкова

като един вид зряла версия на Сюзън (не и по възраст, разбира се). Разликите обаче
са доста съществени, най-вече в "узряването" на стила на Пратчет (не че преди беше
"зелен", но определено в по-късните си книги той беше много по-мрачновато-
философски настроен). Обаче ми е меко казано странно класифицирането на поредицата
за Тифани като "детска" или "младежка" (а също и трилогиите за Джони и Номите).
Въпреки, че английските термини са малко по-удачни - "for young adults" (за млади
хора) и "juvenile literature" (младежка литература), аз силно се съмнявам, че тези
книги могат да бъдат разбрани в пълнота от болшинството деца или дори млади хора.
Не защото са глупави, а защото в по-голямата си част те се вълнуват от съвсем други
неща и по съвсем различен начин. Но това предполагам са някакви маркетингови
трикове, в които нямам желание да се задълбочавам.
Очевидно поредицата е за израстването - физическо, но най-вече духовно - и за
Отговорността. За дете, което принудено от обстоятелствата трябва да съзрее за
ненормално кратко време. Всеки пък настръхвам, когато се сетя за това... Не е
нормално едно дете да живее така... Да, Тифани се готви за вещица, а както се казва
в "Зимоковецът": "За вещиците "да изкукуригаш" не опираше само до гадничък кикот.
То означаваше, че разумът ти се рее някъде, откъснат от котвата. Означаваше, че си
изгубил контрол. Означаваше, че си самотен и се скъсваш от работа, и носиш
отговорност, и лека полека полудяваш от чуждите проблеми, ама толкова полекичка, че
едва го забелязваш, докато накрая не решиш, че да зарежеш прането и да носиш чайник
на главата си е нормално. ", но Пратчет е особено жесток към нея; във всяка книга
сякаш я праща на война. Още на крехката 12-13 годишна възраст тя е натоварена с
отговорности, под които биха се превили дори старите чворести вещици, видели какво
ли не. Живота не се отнася справедливо към едно момиче, което тепърва открива
сладостта и мъката на любовта, но както казва Смърт, "СПРАВЕДЛИВОСТ НЕ СЪЩЕСТВУВА,
СЪЩЕСТВУВАМ САМО АЗ“.
За мен "Зимоковецът" е една много тежка книга и следва ясната градация от
относително леката и забавна "Волният народец", през изключително силната и
сериозна "Шапка пълна с небе" до тежката артилерия на "Зимоковецът"... Все още не
съм чел "I shall wear midnight", чакам да се появи преводач, който уважава "naming
convention" от типа "Тифани Болежкова", а не от типа "Тифани Със Болки". Но в
превода на "Wintersmith" открих един доста слаб откъс, затова, необичайно за мен
предпочетох да взема откъса от официалния превод, а не от този на de Cyrvool.
Затова вече съм на кръстопът - струва ли си да купувам официалните преводи от номер
32 от Света на Диска досега и да ги сравнявам с неофициалните или не... Което може
да бъде дилема само пред един маниак на тема Пратчет, разбира се smile emoticon
Освен Отговорността, в "Wintersmith" изключително важна роля играе и Равновесието
(главните букви са мои):
"Ужасните сбъркани снежинки белееха на раменете на баща й. Все за такива дреболии
се сеща човек, когато светът се продъни и изпаднеш в... Това вече не беше просто
нечестно; беше си... жестоко. Не забравяй, че носиш шапката! Не забравяй за
работата право пред теб! За Равновесието! Равновесието му е цаката. Дръж
равновесието в средата, дръж равновесието..."
Хрумна ми и още един странен паралел: между Тифани и Джони Максуел. Може да звучи
абсурдно, но сега от перспективата на изминалите 32 г. от появата на първото
издание за Диска, аз виждам Джони като ранен предшественик на Тифани (едва ли
когато Тери е писал книгите за Джони е имал нещо такова в предвид, но аз обичам
странните асоциации и ми е лесно да ги правя). И в трите книги Джони е натоварен с
нетипични за малко момче отговорности. Интересното тук е, че градацията в книгите
по скоро обратна на тази в книгите за Тифани: първата - "Само ти можеш да спасиш
света" на плещите на Джони лежи спасяването на цялото човечество, а втората -
"Джони и умрелите" и третата - "Джони и бомбата" са горе-долу на едно равнище, но
задачите на Джони и в двете са твърде сериозни. За мен (въпреки, че сигурно пак ще
разгневя някои от вас) поредицата за Джони е на по-високо ниво отколкото повечето
от книгите за Диска в същия период (изключенията според мен са "Малки богове" и
"Музика на душата"). Може би смятам така, защото съм привлечен повече от
философските аспекти на Пратчетовото творчество, отколкото от хумористично-
сатиричните такива.

Още три цитата от "Wintersmith" за тежкия труд и отговорността да си вещица:

1. "Но и да си вещица също е глупаво. Защо изобщо се мъчим? То е тежка работа кажи
речи без отплата."
2. " - А, това беше... вещерска работа, - помъчи се да не го поглежда очите тя -
Така че ако това... не сполучи, да не е виновен никой освен мен. А виновна съм си
аз, добави тя наум. Не е честно, но никой не е казал, че ще е честно. Ръката на
баща и я хвана за брадичката и нежно я обърна към себе си. Колко меки са ръцете му,
помисли си Тифани. Големи мъжки ръце, но меки като на бебе заради маста от овчи
руна.
- Не трябваше да те молим, нали...? - рече той. Да, трябваше, помисли Тифани.
Агнетата умират под този ужасен сняг. А пък аз трябваше да кажа не, трябваше да
отговоря, че още не ме бива толкова. Обаче агнетата умират под този ужасен сняг! Ще
се родят други агнета, обади се Вторият й Акъл.Да, но те не са тези агнета, нали
така? Тези агнета умират тук и сега. А умират, защото послушах краката си и дръзнах
да танцувам със Зимеделеца.
- Ще се оправя, - каза тя. Баща й не отпусна брадичката й и се взря в очите и.
- Сигурна ли си, джигит? - попита той, наричайки я с прякора, който и беше дала
баба и: Баба Болежкова, която нито веднъж не беше изгубила агне в ужасния сняг."
3. "Вещерлъкът се оказваше най-вече усилен труд и съвсем лишен от магия от вида
"хоп! блещук и готово". Нямаше училище и нищо подобно на уроци в клас. Не беше
разумно обаче да се пробваш като самоука във вещерлъка, особено ако имаш вроден
талант. Сбъркаш ли, за седмица можеш да изкласиш от начинаеща до абсолютно
изкукуригала..."

Извинявам се за смесването - тези цитати са от двата превода на "Wintersmith".

Нямам пред себе официалния, за да ползвам само него, а доверието ми в неофициалния
взе да се разклаща, въпреки, че като цяло той е на много високо ниво.

Пак трябва да изяснявам неща, които вече съм написал... Svetlana Paunova-Murdzheva,
аз не споря и не обобщавам, вие правите това. Аз само се опитах да кажа, че подобни
тежки отговорности не e нормално и справедливо да бъдат възложени на едно дете
(всъщност няма значение дали е момче или момиче). Никъде не съм твърдял, че това се
отнася само за Тифани, Джони или само за творчеството на Пратчет като цяло.
Очевидно в литературата (а и в изкуството като цяло) творците много често стигат до
крайности, като понякога изграждат абсурдни светове и ситуации, за да подчертаят
проблемите, които смятат за важни. И въвличането на деца, като главни герои в
подобни творби носи изключително силен емоционален и философски заряд. Има много
такива примери, но не искам тук да се впуснам в много подробности. Само ще спомена,
върху плещите на Катнис Евърдийн от "Игрите на глада" пада основната отгорност за
съдбата на една огромна държава, разпростряла се върху цял континент. Да, в крайна
сметка тя се "справя", но на каква цена? Това е единствения сериозен пропук в
разсъжденията ми досега - не се спрях върху цената на успеха за Тифани. Разбира се,
цената, която плащат Тифани и тази на Катнис са съвсем различни, принципа е същия.
Донякъде е вярно, че "това, което не ни убива, ни прави по-силни", но това не прави
опастностите и трудностите по-малки.
Не знам за какво спорите, наистина. В моито думи намирате неща, които ги няма -
например, не съм твърдял или намеквал, че Тифани НЕ МОЖЕ да се справи със със
тежките отговорности, нито, че с подобни неща не може да се справи едно
средностатистическото дете. Нека се опитам да ви задам един въпрос - колко често
вие чувате или четете разсъждения от единайсетгодишно дете, като тези на Тифани за
роилника? Израстването на Тифани е художествена измислица (макар и със сериозни
корени в днешната действителност), а вие се опитвате да правите буквални паралели с
реалния живот. Да, Тифани не е типичното дете, никъде да съм твърдял обратното. "А
като добавим и вещерството - отклонението от "типичното единайсетгодишно момиче"
става доста голямо" - накъде да съм твърдял обратното? Тифани е "много силна
вещица" и разсъжденията й "са изненадващо зрели" - някъде да съм твърдял или
намеквал обратното?
Честно казано, вие просто се заяждате. Хващате се за една или друга моя фраза и й
правите пълна дисекция, търсейки слаби места и ествествено, ги намирате. Но не може
да очаквате всички да разсъждават като вас. За вас моите разсъждения може да са
неубедителни или преувеличени, но те са много внимателно обмислени и колкото и да
ви е чудно има поне един човек с такъв начин на мислене. Много странно - пишете
почти същото като мен, а същевременно ме оборвате. Предполагам, го правите, за да
покажете, че вие сте последната инстанция на истината и този, който "оборвате" в
най-добрия случай пише за неща, които не разбира. Дори и така да е, всеки има право
да изкаже субективното си мнение, дори и то да не е по вкуса на някого. Всеки има
право да греши (но във всяко общество в което съм живял, за което съм чувал или
чел, това е най-тежкия грях). Колкото и за висши да се смятаме е момента (но
повечето общества правят грешката да смятат своя морал за най-високия възможен
връх, гнусливо разграничавайки се от "ограничените" си предшественици) ние правим
едни и същи грешки (но с все по-опасни последици, защото се заиграваме със все по-
могъщи сили) и се въртим в едни и същи омагьосани кръгове (вкл. и аз самия)и за
пореден (но не и последен) път "откриваме" топлата вода.
Едно от най-коварните явления в съвременния свят е лицемерието. Натрапваната ни
отвсякъде "толерантност" е само един параван за хитро омаловажаване или направо
цензуране на всяко мнение, което заплашва - дори и слабо - да засегне статуквото
или да предизвика съмнения в "официалните" становища на масмедиите и властовите
структури. В тази група наблюдавам аналогична ситуация - мнения, които силно се
различават от "общоприетите", биват "навирани в кучи гъз". За не забравят
наивниците, които са ги изказали, че не е здравословно да се "цепиш" от колектива.

В този момент, аз имам едно мнение по даден въпрос. След време може да променя
мнението си. Но сега, в този момент, това е, което мисля. Щом като мнението ми е
искрено и не е нито просташко, нито обидно, тогава какъв е проблема? Разбирам, че
моя начин на мислене дразни някои от вас, но защо не се опитате да вложите повече
усилия в коментиране на въпросите, които повдигам (дори и да приемем, че не го
правя на достатъчно високо за вас ниво), а не в разнищване на моето (субективно)
виждане по тях? Това е съвсем искрен съвет, не бих рискувал да притискам някого,
пази боже - веднага ще ме разпънете на кръст, ако открието дори и най-дребния намек
за това.
Някой смята ли, че неговото мнение е най-обективното? За себе си аз не смятам, че
моето мнение е 100% обективно. Във всекидневното общуване (за разлика от научното)
не е нормално да изикваш абсолютна непротиворечивост. Между другото, това е
сериозен проблем в цялото ни общество, не само тук - да се анализират коментарите
на другите хора, а не основния въпрос. А също и да очакваш другите да имат точно
същите критерии към всекидневното обшуване като твоите.
Все пак тази група не е за научни дискусии и не е задължително всичко в нея да е
подкрепено от железни аргументи. Даже точно обратното, доскоро мислех, че групата е
място, в което би трябвало да споделяме личните си усещания и мисли, които са
предизвикали книгите на Прачет в нас, но виждам, че жестоко съм се лъгал. Очевидно
това е място, в което не се толерира свободата на мисълта, а се очаква хората в нея
да бъдат свръхкоректни и свръхубедителни. Всяко мнение, което се различава от
общоприетото бързо и безкомпромисно бива разбивано на атоми и "оборвано" точка по
точка. По-лесно е разбира се, да пускаш безобидни цитати и шарени картинки (което
по принцип не е лошо, но не и ако това е основното) - защото нищо не рискуваш -
отколкото да вложиш лични разсъждения, рискувайки да те налазят прововерните
почитатели на Пратчет или някой поклонник на свръхпрецизността.
Не мисля, че е нужно всеки да се съгласи със дадено мнение, но мисля, че е
нормално, дори и да не си съгласен с някого, да покажеш поне капчица уважение към
труда, който е вложил, за да формулира мнението си и към факта, че споделя
вътрешния си свят с непознати хора. Във много малко хора в тази група виждам тези
неща. Не е достатъчно да си много интелигентен, за да притежаваш важни качества
като истинска толерантност, търпимост и емпатия към другите. Аз не твърдя, че имам
високо IQ, но се опитвам да разбера чуждата гледна точка, дори и особено, когато не
съм съгласен с нея. Не винаги успявам, но се стремя към това. Според мен нормално е
да очаквам същото и от останалите, но за съжаление, рядко виждам другите да
проявават същите качества. Може и да ги притежават, но по неясни за мен причини да
не ги показват.
Например, за мен не е проява на уважение да се обърнеш на "ти" към напълно непознат
за теб човек и да му говориш снизходително или така, сякаш сте първи дружки от
десетилетия. Подобно фамилиарничене ми е силно неприятно. Някой писа, че Пратчет е
дълбоко коректен човек... Да, така е, и можем само да се учим от него. Но
коректността не се състои в това да не смееш да повдигаш неудобните въпроси (т.е да
си политически коректен), а да го правиш с любов и съпричастност към другите. Ето в
това (както и в много други неща, разбира се) можем много да се поучим от Тери.
Ясно ми е, че е малко хора ще се опитат да разберете моята гледна точка, но бях
длъжен да напиша това. Без да ви заплашвам - то няма и с какво, не умея да
разнищвам с думи някого и да "доказвам", че е ограничен човек (без при това да го
позвавам и с лекота правейки нетърпящи възражение изводи само на базата на няколко
негови мнения), без чувство за хумор (сякаш то някакво твърдо установено и
универсално качество) - за втори път напускам тази група и, надявам се в бъдеще да
не се изкуша отново да се върна в нея. Сигурен съм, че мястото ми не е тук. Можете
да си мислите каквото искате за мен - това не ме интересува. Каквото имах да
казвам, го казах. Не твърдя, че моята гледна точка е единствено правилната, но
твърдя, че никой здравомислещ човек няма право от своя страна да твърди, че
неговото мислене е единствено правилното. Всичко останало е просто диктатура. Не
съм нито по-добър, нито по-лош от вас, но очевидно говорим на различни езици.

Не са нужни много пари. Нужна е пълна смяна на приоритетите - от пазарно-

технологични, каквито са сега, към морално-духовни, които биха дали реална
перспектива за спасение на нормалността и за тържеството на искрената загриженост
за бъдешето на човечеството и на Земята като цяло. Но как би могло да се стигне
дотам? За мен е очевидно, че в реалния живот прехвалената "пазарна" икономика, не
само, че се разминава драстично с розовите си теоретични постулати, но води и до
пълна разруха на околната среда, морала и духовността. И извода, че тя
облагодетелства главно богатите страни и народи - за сметка на бедните такива - не
е признак на левичарско мислене (което при цялата "противоречивост" и условност на
този термин е малко по-адекватно от антихуманното "дясно" мислене; но тази
противоречивост се дължи главно на сегашната фасадно-представителна партийна
система), а на желанието на все още малкото на брой хора, които реално - в мислите
и в действията си - поемат своята отговорност за бъдещето.
За мен отговора е един - чрез пряката демокрация. Но тук се появява един важен
въпрос със относителноо лесен отговор - какво би накарало (очевидно те няма да го
направят "доброволно") силните на този свят да сменият посоката на световното
развитие? Очевидно проблемите с климата не могат да ги прнинудят да сторят това, а
широките народни маси са твърде заети да правят пари и кариера на всяка цена - а и
мисленето им е главно от типа "аз само съм тук и сега; животът е твърде кратък, за
да се интересувам от миналото и да ми пука за бъдещето". А какво би станало, ако
същите народни маси осъзнаят, че всичко зависи от тях и, че тези които дърпат
конците (в буквалния смисъл на думата; тук не става дума за каквато и да е
конспирация) са изключително уязвими? Например, да си представим - съвсем
хипотетично - че болшинството шофьори изведнъж решат да използват по-разумно колите
си, а не както е в момента - за щяло и нещяло? И този "бойкот" продължи седмици или
дори месеци? Как ще се отрази това на световната нефтена индустрия? За мен отговора
е следния - биха сменили посоката само, ако бъдат принудени от критична маса хора,
които са осъзнали истинското предназначение на човека. Следователно най-важния
въпрос е следния - как да бъде достигната тази маса? Според мен чрез индивидуална
смяна на личните приоритети към адекватни такива и тяхното претворяване в дела, но
не за седмица или две, а за цял живот. Когато тези хора достигнат критичен брой, ще
се появи и реалната възможност за адекватно развитие.
Основния проблем е, че повечето хора не вярват, че всичко зависи от тях - но само
ако се държат отговорно и солидарно. А повечето хора дори и не се замислят, че
термина "устойчиво развитие" (в смисъла, който този термин се употребява в
статията, а не в официалния такъв) не е просто една от многото модни фрази, с които
ни заливат на всяка крачка, а основен залог за доброто бъдеще на човечеството. И
това развитие не е проблем само на професионалните политици, икономисти и т.н., а
на всеки от нас.
Има една много красива и мъдра притча - "Всичко е твоите ръце". Какво в нея животът
на пеперудата е изцяло в ръцете на надменния ученик, така и в нашия живот бъдещето
се гради от всеки един от нас. Този израз звучи клиширано, но това не го прави по-
малко верен.

Всъщност гърците ще си платят за гяволъка (въпреки, че винага не е само в тях), но

най-тежкото бреме - по стар пазарен обичай - предполагам ще падне върху плещите на
"най-бедните" слоеве от населението. Пиша "бедни" в кавички, защото доходите в
Гърция са много високи, но сигурно ще има много хора, които ще преживеят кризата
относително тежко - например безработните.
Обаче аз си мисля и нещо "некоректно" - защо никой не говори за доброволно
ограничаване на излишното потребление? Знам, че в съвременния глобализиран свят
тази тема е внимателно поддържано табу (в което, разбира се няма нищо случайно), но
все пак. Според мен това е един доста практичен начин за преживяване на кризата с
минимални щети. Който и да е виновен за нея.
По програмата на зелените в Пловдив имам следните въпроси, възражения, наблюдения и
съображения:

По "Зеленина":
1. "Създаване на два нови парка в район Тракия и Западен, в близост до Гребния
канал...". Къде предлагате да бъде парка в Западен? Според мен в района на Гребния
канал не трябва да се пипа нищо. Може би само отвреме-навреме да се режат някои
изсъхнали клони, но само покрай пътищата и пътеките.
2. "...възстановяване и разумно управление на защитените зони и територии в града –
поречието на река Марица, крайречните гори и тепетата" Как точно си представяте
това? Не смятате ли, че политиката на тотален контрол върху защитените зони е
прекалена?
3. "Облагородяване и поддържане на зелените площи около река Марица и провеждане на
широк обществен дебат за бъдещото и използване от гражданите". Няма нужда от
облагородяване. Полудивото състояние, в което са в момента според мен е най-удачно.
Само трябва да се вземат мерки да не се превръща района в незаконно сметище,
каквото е положението в много площи, вкл. и в защитената по Натура 2000 зона. Между
другото, в програмата въобще не присъства подобна идея.
4. "Поддържане на градските градини и зелени площи. Прекратяване на практиките по
изсичане на здрави дървета." Много разумни идеи. Забелязвам, че понякога се
засаждат дървета в зелените площо но:
- поливат се само първата година и то недостатъчно. В резултат на това изсъхват
поне 75% от дърветата, я на някои места и повече. Тези, които оцеляват са
недоразвити и съответно ще имат къс живот.

По "Чистота":
1. "Провеждане на информационна кампания за ограничаване емисиите от битовото
отопление и транспорт". За транспорта - да, но за битовото отопление - по скоро не.
Много замърсяващо е отоплението на въглища, а не на дърва. Но все по-малко
пловдивчани се отопляват с твърдо гориво, така, че проблема е маловажен. Все повече
се минава на отопление на ток (т.е. емисииите се пренасочват към
електроцентралите). Това е същото както използването на електромобили и тролейбуси
- пак се замърсява, но далеч от града.
2. "Закупуване на модерни машини за миене и засмукване на листа и прах от улиците.
Редовно миене на улиците във всички квартали." До голяма степен излишно. Праха се
създава главно от съсипването на зелените площи и от ДВГ. В този смисъл по важни са
идеите ви за намаляване на тези ефекти. Пък и изчислявали ли сте колко хиляди тона
вода годишно ще е нужно за редовното миене на всички улици? Това би било прекалено
и напълно излишно. Достатъчно е да се мият само най-натоварените.
3. "Увеличаване размера на санкциите и подобряване събираемостта им при замърсяване
на околната среда в Община Пловдив." Например паленето на автомобилни гуми е голям
проблем - то не се прави само от цигани, а и от някои автосервизи и автоморги.
4. "Предотвратяване създаването на отпадъци чрез провеждане на сметосъбиране с
индивидуални контейнери..." Какво се има предвид? "Биоотпадъци", т.е. контейнери за
компостиране?

По "Транспорт":
1. "Данъчни облекчения за собствениците на автомобили с газови уредби и
електромобили." По-скоро на метановите уредби, защото обикновените газови уредби
работят с пропан-бутан, който се синтезира, а метана се добива (само се очиства).
2. "Въвеждане на система за ефективен контрол и санкции на неправилното паркиралите
МПС. Ангажиране на общинските предприятия за охрана с тази дейност." Като идея е
добро, но в момента общината е започнала да прави минипаркинги, които още повече
намаляват и без това оскъдните зелени площи.
3. "Преминаване към релсов и модерен и безопасен тролейбусен градски транспорт."
Тук бих добавил и бързите автобусни линии (автобуси, които спират на по-малко
спирки от обикновените и са предназначени да предвижват много пътници на големи
разстояния за възможно най-кратко време).

По "Култура":
1. "Максимално ефективна и ползотворна работа по организацията на Пловдив 2019.
Прозрачност при управлението на финансите по проекта, както и при взиматено на
решения и при провеждането на конкурси." Записали сте го неясно. Би тябвало да
запишете, че става въпрос, че Пловдив ще бъде Европейска столица на културата през
2019 г. Съмявам се обаче, че подходящите фондации ще се възползват максимално от
това събитие. По напълно законоподобен начин, разбира се, на който дори
прозрачността не може да попречи.
2. "Превръщане на рушащото се кино „Космос“ в младежки културен център." Пълна
глупост. Просто трябва да се възстанови лятното кино.

По "Строителство":
1. "Основен ремонт и лицензиране на общинските стадиони, достъп за детски спортни
групи." Това е малко неясно... Вие за развитир на професионалния спорт ли сте или
на масовия? Според мен имаме нужда от популяризиране на масовия спорт на открито (в
който не включвам фитнеса - той се развива по различни закони), а не от стимулиране
на професионалния, особено от съсипване на живота на деца.
2. "Строителство на паркинги на подходящи общински терени във всеки един от
районите на града." Нямаме нужда от повече паркинги, а от по-малко автомобили. Тази
точка противоречи на духа на цялата програма и на конкретни нейни точки.
3. "Изграждане на достъпна за хора с увреждания околна среда – улични тротоари и
обществени сгради. Светофарни уредби с подходящи структура, конфигурация и звуков
сигнал." С изграждането на такива съоръжения се прекалява - те пречат на хората,
които не са инвалиди, а те са по-голямата част от населението. Мислете как да се
спре войната по пътищата, която е основния "източник" на увредени хора. Между
другото, в програмата няма нито дума по този въпрос, а той не е само проблем на
правителствените органи.

По "Икономика":
1. Идеите са приемливи, но само когато става дума за истински "зелена" стопанска
дейност.

По "Прозрачна община":
1. "Създавне на електронен Портал за комуникация на гражданите с администрацията –
максимално бърза и ефективна реакция на въпроси и сигнали." Не е лошо, но според
мен трябва да се стимулира и живото общуване между общинските служители и
"обикновените" граждани, защото в момента общинарите буквално са се баркадирали
(вкл. с административни бариери, основани на законови и подзаконови актове) и е
много трудно и унизително, ако да ги потърсиш по какъвто и да е въпрос. Според мен
би трябвало да се работи за община с човешко лице, а не да се търпи това положение,
което сякаш е излязло от романите на Кафка.

По принцип за прозрачността в община Пловдив:

1. Този проблем е доста сериозен, но какво може да се направи, ако общината търпи
или даже стимулира беззаконието? Да си спомним опита за съсипване на един от
символите на Пловдив - Бунарджика от една строителна фирма (няма да споменавам коя,
за не й правя скандална реклама), който реално успя, защото бяха премахнати - и
вероятно продадени - 2000 куб.м. сиенит. Какво да се прави, ако подхвърля идиотски
проекти - като например лифт на Бунарджика? Само едно - да не се гласува за
сегашния кмет. Арх. Владимирова отлично знае подробностите, защото беше един от
най-активните защитници на законността и природното наследство, свързани със този
случай.
2. Сегашния кмет обещал, че велоалеите (които се изграждат в момента) няма да
отнемат от пешеходното пространство, което не е истина - мога да посоча много
примери за това, но тук не му е мястото. Навсякъде, където съм видял, внимателно се
заобикалят същестрвуващите асфалтови улици и се отнема пространство от тротоарите,
а на някои места това пространство намалява до нула. На други места пък се отнема
от зелените площи. И за всичко това ще бъдат похарчени около 14 млн. лв. - за 37
км. нови алеи, а 11 вече съществуващи щели да бъдат възстановени, т.е. един
километър велоалея според общинарите струва средно над 290 хил. лв. (вкл. щяло да
направят 690 велостоянки). Интересно ми е, кой ще се нагуши с тези хубави парички??
Защото знайно е, че държавните поръчки са най-сладките. Между другото, според зам.
министъра Деница Николова, в следващия програмен период от програмата "Региони в
растеж" Пловдив можел да разчита на субсидия от 100 млн. лв за подобряване на
инфраструктурата. Представям си за какви извращения ще бъдат похарчени тези пари...
3. Ще дам като показателен пример реконструирания преди няколко години бивш
Синдикалния дом (сега Градски дом на културата). За нея са похарчени 19.9 млн. лв.
с ДДС! Наистина, направиха основен ремонт и обновяване, но как точно беше
изразходвана тази сума? При подобни гигантски разходи, обществото би трябвало да
бъде информирано как се е изхарчил всеки лев. Всъщност общата сума на договора,
подписан на 31 октомври 2007 г. е 42 343 719.50 лв. без ДДС. Договора е подписан от
гръцката фирма "Aktor" и нейното българско дъщерно дружество "Актор България" и от
тогавашния кмет Иван Чомаков. Добре, поне, че по-късно общината се отказва от
изпълението на целия договор.
Между другото - и този ремонт и строежа на Марково тепе се извършват от чужди фирми
(на мола - от турска).

Някои проблеми и въпроси, свързани с Пловдив, неспоменати в програмата (това не

винаги е неин недостатък; споменавам ги, защото са важни):
1. Умишлените палежи в района на Гребния канал и особено в тревистата площ между
канала и бул. "Пещерско шосе" - т.е. района на т.нар. "Смирненски 3". Част от него
вече е застроен - това е бившия огромен двор на Хирургиите, който можеше да се
превърне в прекрасен парк. Имам съмнения, че някой периодично пали тези треви, за
не се самозалесва района (т.е. да не се затруднява евентуалното му застрояване),
въпреки, че на единия й край се намира бензиностанция. Там не трябва да се прави и
парк, защото ще бъде унищожено голямото биоразнообразие на растителни видове.
Лично аз съм загасил един пожар и съм помогнал в загасяването на друг в горичките
близо до Гребната.
2. За мен е много вредна тенденцията за застрояване на всяка цена. Тъй като в града
парцелите са скъпи, общината (а и частните лица) предпочитата да ги продадат.
Затова идеята за данъчни облекчения е много добра. Но проблема е много по-дълбок -
например парцелите между Пловдив и кв. Коматево се масово се бетонират, а това е
една прекрасна плодородна земя. Това е и проблем на цялата ни държава, но би
трябвало да се мисли какво може да се направи в община Пловдив и околностите.
3. Какво да се прави с гротескния мастодонт, построен на една от най-оживените
улици в Пловдив - "злощастния" мол на Марково тепе? Месеци наред тероризираха
квартала с мощни взривове (в изключително здравата скална основа на бившeто тепе),
само и само да направят огромен подземен паркинг. А сега сградата е изоставена и
видимо започва да се руши. Може да се помисли да се използва поне паркинга.
4. Какво решението на проблема със бездомните кучета според Зелените? Да се убиват
е жестоко, но според мен това е най-ефективния метод за справяне с тази напаст.
Може да се помисли и да се глобяват бившите им собственици. Би помогнала и една
информационна кампания по въпроса, за да намали до минимум безотговорното им
пускане на свобода, което би било най-доброто. Между другото, аз не съм съгласен да
се харчат обществени пари за кучкарници и приюти. Нека тези, на които им за мили
тези кучета сами да финансират подобни заведения или да търсят частни спонсори.
5. Как Зелените в Пловдив смятат да се справят със сериозната съпротива, която
наизбежно ще настъпи, ако кандидата й стане кмет? Мисленето на сегашната общинска
администрация е толкова закостеняло, че чиновниците в нея ще изпаднат в ужас от
подобни новаторски за България (но нормални и за градовете в началото на XXI в. -
вече задължителни) идеи, каквито са записаните в тази програма.
6. В програмата не е споменато нищо за стимулиране на хората да си слагат лични
фотоволтаични системи. Това е идеалния вариант за производство на ток в града - при
него няма замърсяване и не са нужни специални площи, а може да се слагат на
покривите. Особено са удобни плоските покриви на панелните сгради. Същото важи и за
соларните системи за отопление и топла вода. И двата вида с-ми са много скъпи и
трябва да се мисли и на общинско ниво как да станат достъпни за въжможно най-много
семейства.

Тези списъци съвсем не са изчерпателни, но ако още ги допълня, ще досадя твърде

много на читателите и рискувам да не ги изчетат изцяло или да не се замислят върху
тях :) Иначе със всичко друго в програмата съм напълно съгласен или имам
несъществени възражения.
И една забележка лично към теб, Боби. Трябваше да публикуваш информацията за тази
програма много по-рано, а не в последния ден за агитация. Повечето хора са
мързеливи (вкл. и аз) и дори да знаят сайта на зелените, е малко вероятно
съзнателно да потърсят предизборната програма в него. Ако я бях я видял по-рано,
щях да се опитам да дам приноса си за включване и на други идеи, някои от които съм
споменал тук.
Накрая - огромна благодарност към хората които са измислили и записали тази като
цяло много смислена програма.
Между другото, щеше да е хубаво, ако можеше да се коментира в самия сайт,
непосредствено под самата програма.

Всеки т. нар. "изкуствен" интелект притежава точно толкова "интелигентност",

колкото създателите му човеци вложат в него. Интересно, защо почти никой не говори
за "изкуствено съзнание"? Интелект притежават не само хората, а и приматите,
делфините, косатките. Но нито един животински вид освен човека не осъзнава
собственото си съществува и не притежава въображение. Както казва Пратчет:
"Imagination, not intelligence, made us human". Сигурен съм, че никога няма да има
изкуствени същества, които да бъдат равни и неотличими от човека. Никога машина,
нещо създадено от човек няма да може да води самостоятелно и самоосъзнато
съществуване. Не може да имитиращ нещо, което не познаваш, а даже и не разбираш
напълно - човешкия мозък и всички негови неуловими характеристики и проявления като
мислене, чувства, въображение. Нито едно от тези нещо не може да се програмира.

Тези, от нас, които са над 40 годишни, може би си спомнят - в средата на 80-тте

години българските научно-популярни издания ни заливаха с категорични прогнози, че
през 2000 г. всяко семейство ще има един интелигентен робот, който ще мие, ще
чисти, ще занимава децата... Какво се случи всъщност? Нищо. Не само през 2000, но и
през 2015 няма никакви признаци за каквито и да е реални хем персонални, хем
интелигентни роботи. Да има, някакви персонални кукли, но те са просто хитроумни
високотехнологични играчки, и в никакъв случай не са интелигентни. Така, че бъдете
по-внимателни с прогнозите. Не разчитайте и на квантовите компютри. Дори
футуристите и икономистите стават смешни, когато се опитват да прогнозират
драматични тенденции, които така и не стават реалност.

Най-голямата ни грешка е, че търсим спасение там, където то никога не е било - във

високите технологиии. Грешка, която е на път да се превърне в трагедия. Това
отклонява усилия и ресурси, които би трябвало да се насочат към търсене на
адекватни решения на реалните проблеми.

Гадост... Нека тези, които гласуваха за Тотев - рушителя на Пловдив, се замислят

колко голямо зло извършиха. За пореден път.

Феминистка пропаганда, която за 40-50-години стигна до абсолютни крайности -

например еднополовите "бракове".
...
Главната феминистка казва на гаджето си (партньора, приятеля, тъпкача си... -
избери сам; но не и съпруга) - "Ще ми изпереш ли синята рокля?". А той отговаря:
"Донеси я, за да не я търся много."
Не е важно дали сме расли в намастир или не (нали уж във всичко сме равноправни), а
че феминистките (има и феминисти, за съжаление) са изключително агресивни. Те
просто заменениха робството на жените с робство на мъжете.

Любопитни психологически фактi

1. Хората са по-щастливи, когато са заети. Това поддържа позитивна нагласа.

2. Дори илюзията за прогрес мотивира.
3. Хората са по-честни, когато са уморени.
4. 20-секундна прегръдка освобождава хормони в тялото, които ни помагат да се
доверим на човека, когото прегръщаме.
6. Ние сме много по-логични, когато мислим на друг език.
7. Сляп човек не може да развие шизофрения.
8. Мозъкът усеща отхвърлянето като болка.
9. Мозъкът ни блуждае в 30% от времето.
13. Не можем да вършим няколко задачи едновременно.
14. Не можем да бъдем близки с повече от около 150 души.
16. Паметта се изкривява с течение на времето и всеки човек има поне една част
грешна памет.
17. Хората с ниско самочувствие по-често са обект на тормоз.
18. Голяма част от разговорите са оплаквания.
19. Хората, които вършат доброволческа дейност, са по-удовлетворени от живота си.
21. Взаимоотношенията са по-важни за здравето ни, отколкото упражненията.
23. Когато някой е щедър към нас, ние се чувстваме длъжни да върнем акта на
щедрост.
26. Ако харчим пари не за себе си, а за някой друг, се чувстваме по-щастливи.
28. Човек не може да направи мускули, като просто си повтаря, че е много силен.
29. Когато човек се чувства щастлив, вероятността да мисли по-съзидателно и да дава
нови идеи е много по-голяма.
30. Три дейностии, заимствани от детството, могат да ни избавят от стреса и да ни
вдъхновят да творим - оцветяването, писането на ръка и физическата игра.

Човешките същества няма да станат съвършени, нито телесно, нито духовно. Ако някои
от тях, по някакъв начин, все пак станат такива, то те вече няма да са хора, а нещо
съвсем различно. Да станеш съвършен може да бъде твой идеал, но идеала не е нещо,
което се постига, той е нещо, към което се стремиш. Моето лично мнение е, че
стремежа за съвършенство е докарал твърде много злини на хората.
Дори и любимите ни високи технологии, от които хем се страхуваме, хем страстно
желаем, не са безгрешни и никога няма да бъдат. Абсолютната безгрешност е
невъзможна от физическа гледна точка - например "абсолютно черно тяло", "абсолютно
твърдо тяло", "идеален газ" и "идеален флуид" не съществуват в природата, а са
идеализирани теоретични модели. Ако в някои редки случаи тя е достижима, със
сигурност това са сътояния, които не могат да бъдат задържани дълго време или са
твърде неефективни от енергийна гледна точка (следователно и от икономическа).
Всеки път, когато чета еуфорични очаквания от типа "технологиите ще спасят света"
(или най-малкото ще го направят по-добър) ми става смешно, но и тъжно, че хора с
претенции вярват в такива илюзии. Не за първи път хората се позовават на някоя
удивителна и многообещаваща (поне така ни убеждават учени и журналисти, особено
последните) нова технология и прибързано започват да фантазират, опитвайки се да
предвидят по какъв начин тя ще промени бъдещето. Или - както се оказа по-ефективно
- просто да го оформят според своите (или на съответните работодатели)
стратегически интереси. Или - просто да правят журналистическа или научна кариера,
шашкайки лековерното население. Така се получи например в средата на 80-те години
на XX в., когато българските научно-популярни издания (а те просто ни препредаваха
драсканиците в западните издания) ни заливаха с категоричните прогнози, че през
2000 г. всяко семейство ще притежава интелигентен робот, който ще мие, ще чисти, ще
пере, ще учи и забавлява децата... Какво всъщност се случи? Нищо. Не само през
2000-та, но и през 2015-та няма никакви признаци за каквито и да е хем персонални,
хем интелигентни роботи. Да, има някакви високотехнологични кукли, но те са просто
хитроумни играчки, и в никакъв случай не са мислещи машини. Мислещите машини са
рожби на фантастиката и там ще си останат. Още един пример: в разговор от 2011 г.,
професора по културна антропология Ивайло Дичев казва следното, цитирам:
"Може ли да се каже, че има интернет гражданско общество? Може ли да има общество,
което да не съществува в реалността?
- Не. Това е поредната утопия. Такива се повяват около всяко средство за
комуникация. Например през 1921 г. руснакът Хлебников пише възторжено за радиото
като еманация на общочовешката душа. Всеки път се мисли, че новото средство ще
преодолее проблемите на досегашния свят, после идва уплахата, антиутопиите, после
някак свикваме и забравяме.
За интернет се мисли като решение на всичко – ще качи например министерството
информация онлайн и управлението ще стане прозрачно. Това е точно толкова наивно,
колкото мислите на Хлебников за радиото." Целият разговор е публикуван тук:
www.dnevnik.bg/intervju/2011/04/27/1080974_ivailo_dichev_kulturolog_onlain_pokoleni
eto_niama/
Нямам какво да добавя по въпроса и напълно споделям мнението на г-н Дичев.

Първоначално имах намерение да пиша за много неща, с които не съм съгласен, но те

станаха толкова много и се отнасят до всички основни ваши тези, че реших да се
въздържа, за да не бъда обявен за интернет трол и за завистник. Затова ше
поразсъждавам само върху един въпрос, който задавате на читателите, цитирам: "Какво
би си пожелал всеки от нас, ако имаше магическа пръчица?", и веднага си отговаряте,
цитирам: "Вечно здраве, красота и богатство, естествено.". Аз обаче не бих си
пожелал същите неща. Първо, не съществуват магически пръчици. Ако все пак приемем,
че същата работа могат да вършат най-модерните медицински технологии - които ни
биват представяни като чудодейни - те със сигурност няма да имат само положителна
страна. Всяка технология си има и обратната страна, особено когато се касае за
толкова деликатно нещо, каквото е живата материя. Аз не бих си продал тялото на
дявола, за да получа в замяна "вечно" здраве (каквото обещание е невъзможно да бъде
спазено) и нямам никакво желание да ставам киборг, наивно вярвайки в коварните
обещания на постхуманистите. Второ, красота си имам и нямам нужда от повече. Трето,
всяко материално богатство си има цена, и то доста висока (за щастие, духовното
богатство се "купува" с друга валута, а не с обичайните пари). Тази цена също не
желая да плащам.
От всички видове блага даром се получава само материалното наследство (а колко
процента от хората имат късмета то да е голямо), всичко останало човек трябва да си
го изработи - като вложи време, усилия, талант, пари, прозорливост... Обаче успехът
му не е гарантиран!

След 100 години е невъзможно да станем 80 милиарда души, това са пълни глупости.
Кой е източника на тази информация? Според най-лошия от трите трите сценария,
разработени от ООН, световната популация през 2100 г. ще бъде не повече от 14 млрд.
души, а през 2300 г. - не повече от 36.4 млрд. (източник:
http://www.un.org/esa/population/publications/longrange2/WorldPop2300final.pdf,
стр. 27).

В бъдеще компютрите ще станат много по-мощни, но и изчисленията, които ще трябва да

правят ще станат много по-тежки. Но както и досега, ще има някакво равновесие (т.е.
двете страни непрекъснато ще се догонват), макар и илюзорно.

Не съм чул някой да е твърдял, че израза "турско робство" е научен термин, за

разлика от "османско владичество" и "османско господство". Така, че аз виждам
единственото компромисно решение така: учените да използват "османско господство"
(защото положението на българите в този период не отговаря на формалните критерии
за "робство" - с изключенията, които е посочил г-н Димитров), а обикновените хора,
които не държат да спазват политическата коректност - "турско робство" (защото
такова е било фактическото положение).

Имам два въпроса към г-н Димитров:

1. Защо толкова внимателно отбягвате да свържете дори думите "владичество" и
"господство" със думата "турско"? Не е ли термина "Османска империя" просто друго
название на "Османска Турция", "Турска империя"? А думата "османски" ("отомански")
идва от името на нейния първи султан - Осман I.
2. Защо като източник на статията посочвате сайта "thinkpoint.wordpress.com", при
положение, че той е англоезичен и принадлежи на американеца Steve Cornell? Бързата
проверка показа, че в него думата "Ottoman" се споменава в три от статиите, в които
автора с едни и същи думи пише за изтребването на арменците. Нищо друго.

Интересно, колкото поучителни неща могат да се открият във интернет... Например три
цитата от изказвания на Ахмет Давутоглу (външен министър на Турция в периода
14.03.2003–28.08.2014 г. и министър-председател от 28.08.2014 г. - досега), които
едва ли са известни на широката българска общественост. В реч произнесена на
16.10.2009 г. на конференция в Сараево, той казва следното, цитирам: "during the
Ottoman state, the Balkan region became the centre of world politics in the 16th
century. This is the golden age of the Balkans!" и по надолу: "As the Republic of
Turkey, we would like to construct a new Balkan region based on political dialogue,
economic interdependence, cooperation and integration, as well as cultural harmony
and tolerance. These were the Ottoman Balkans, and hopefully we will re-establish
the spirit of these Balkans.", също и "Whenever there is a crisis in the Balkans,
victims of those crises, like Bosnians, Albanians, Turks in Bulgaria, they all look
at Istanbul.". Цитите са от книгата "Turkey's Public Diplomacy", издадена на 2
септември 2015 г. под редакцията на B. Senem Cevik и Philip Seib, стр. 107
[източник: https://books.google.bg/books?
id=u4OkCgAAQBAJ&pg=PA107&lpg=PA107&dq=davutoglu+sarajevo+2009+speech+golden+age&sou
rce=bl&ots=W5yDBHUmec&sig=3AKdg8ORSWjZceM7ygeNDW9agx0&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjs9JuPo
OvKAhXB2ywKHSDSBmIQ6AEIJzAE#v=onepage&q&f=false].
Транскрипция на речта на Давутоглу е имало тук, но сайта вече е недостъпен:
http://www.docstoc.com/docs/17671852/davutoglu_transcript_dsz
Дали абсурдната идея за мирното "съвместно съжителство" по време на турското
робство не идва оттук?

А тази "дискусия" - както повечето в българското общество - наистина вече става

истерична и се надявам скоро да бъде прекратена.

Същественото според мен е следното: компютърът не се вълнува, дали печели или губи
и даже дори дали играе (т.е. формално играе програмата, но фактически играят
хората, които са я създали). Той по никакъв начин не разсъждава. Има и още нещо,
което може би е най-същественото - компютъра дори не знае, че съществува. Всички
тези победи се дължат на човешките интелекти, които директно стоят зад AlphaGo и
индиректно на всички усилия, време и пари вложени в развитието на науката и
техниката през досегашното развитие на човечеството. И заради всичко това е
изклютелно смешно да се говори за изкуствен интелект. Такъв никога не е имало, няма
и да има. Всичко се свежда до изключително хитроумен софтуер и много бърз хардуер.
И до абсолютна безчувственост - думите на Ли в края на статията са изключително
показателни в това отношение. Даже си мисля, че е абсурдно да се говори за игра,
когато се касае за компютърен "противник". Компютрите, освен, че не мога да мислят
(те никога не са можели нещо друго, освен да изчисляват изключително бързо), не
могат и да изпитват чувства. А всяка игра, освен интелект включва и сблъсък на
емоции.

[За "Валс на раздяла" на Милан Кундера]

Цената на книгата е меко казано нагла. Пример - издадената през 2011 г. от същия
автор, същото издателство, и също с меки корици - "Завети и предателства" - има 236
страници, а струва 12 лв.
Изглежда автора е станал популярен в България и от издателството са решили да
ударят кьоравото.

Съжалявам, че прекъсваш писането в сайта, Митак. Съжалявам, че "Унизената Земя" е

отишла за рециклиране (де да можеше също толкова лесно да рециклираме и планетата
ни)... Сайта ти беше глътка въздух в истеричния свят, в който живеем. Не знам какво
повече да напиша... Само ще ти кажа предварително, че ти забранявам да ми подаряваш
следващата си книга! Идеите ти са ценни, труда, който си положил - също, така, че
въпреки, че сме приятели, държа да купя "Бариерите...".

@Ива К, не знам кой и доколко мрънка за преводи, само ще ви спомена две книги, в
които безспорно има липсващи цели пасажи, а смисъла на други е променен -
"Последният континент" от Тери Пратчет (преводач Владимир Зарков) и "Червеният
Марс" от Ким Стенли Робинсън (преводач Здравка Евтимова).

За мен понякога е по-важно съдържанието на книгата - тогава използвам електронния

четец (истински - с електронна хартия); понякога обаче се любувам на оформлението,
хартията и на спомените, които събужда у мен някоя хартиена книга. Имам и от двата
вида, но не противопоставям единия на другия. Всеки вид има своите предимства и
недостатъци. За човек, който много пътува, ел. четец е безценен дар - може да
"побере" много книги, които няма как да носите със себе си, ако са хартиени, а и не
уморява очите. Да, екрана е малък (най-често 15 см. диагонал), но можеш така да си
нагласиш размера и вида на шрифта и празните полета, че да ти е максимално удобно.
Да, една страница е, но се свиква, а пък на мен сега даже ми е много приятно да не
си местя погледа от лявата на дясната страница.
С ел. четец си доста по независим от захранването, отколкото с компютър, таблет или
телефон; освен това е с него четенето е по-достъпно за бедните хора. Имат и
недостатъци - по-малък избор на книги (независимо дали платени или безплатни);
повечето модели са подходящи само за художествена литература (екрана е твърде малък
за формули, графики или снимки, а и изображението е черно-бяло); трябва да го пазиш
да не счупиш; пречи на общуването - трудно би го дал назаем на някой приятел, за
разлика от хартиената книга; понякога има проблеми със файловите формати (хубаво е
да имаш поне минимални знания за тях).
Може да пропускам нещо, но мисля, че засегнах основните моменти :)
Ако има гласуване - електронни или хартиени книги, аз бих гласувал и за двете. А
ако сравня четеца с мобилния телефон - четецът е по-ценната вещ от двете...

Hellena Jowitt Pohl Аз все пак да тупна моите две стотинки: екранът на електронната
книга не уморява очите. Не повече от хартиената. Принципът му е друг - той не
свети, не е "включен", просто нанася черната "боя" на страницата и така оставя
пикселите (а компютър/телефон свети постоянно и обновява непрекъснато образа).
Хартиената книга си има своите прелести, но като начин, вид и тип четене разлика
няма (при все тъпотиите, дето ги публикуват от време на време); а усещането... това
електронната книжка да ти ляга удобно и привично в ръката също си има прелестите.

Hellena Jowitt Pohl, много хубаво се изразихте; аз не се сетих да обясня простичко

принципа на действие на електронната хартия... :)
Denitza Raykova, отлично знаех, че така ще се получи, но нарочно написах всичко
това, защото държа на истината. Лично съм се убедил хиляди пъти във всичко, което
съм написал и то е безпорна истина. И аз работя по цял ден на компютър (с 19 инчов
екран сравнен с 6 инчовия на четеца) и след това използването на четеца ми е като
балсам за очите. Когато очите ми парят от взиране в LCD екрана (умората на очите
при работа с компютър има свои специфики, но няма да се спирам сега на тях), то ми
е неприятно да чета дори и хартиена книга. Тогава единственото ми желание е да
легна и да затворя очи. В такъв момент не искам никой да ми се мярка пред очите :)
Обаче ако някой не желае да си купи четец, без лично и подробно да е проверил
неговите качества и недостатъци, това е негова воля, повече няма да споря. Както и
всяка електронна джаджа и с четеца е необходимо да си "поиграеш" доста време, за да
разбереш от личен опит дали за теб е удачна вещ или не. И тук очевидно много голяма
тежест имат и някои чисто ирационални фактори, което е напълно нормално - все пак
сме хора, а не роботи. Приемам и, че някои хора не искат да направят компромис с
големината на екрана или с нещо друго. Това също това е тяхна воля. Пък и изборът
на четец зависи от доста фактори и поне за мен не е лесна работа.
Извинявам се, ако съм те засегнал Деница; стената си е твоя и всички ние би
трябвало да проявяваме уважение към това, но аз не противопоставям хартиената и
електронната книга, както ясно личи в писанията ми.
Обаче ако в първото си изречение "засегнеш" две големи и свързани помежду си теми
(ел. книги и Читанка), а в следващите - една конкретна книга, трудно можеш да
очакваш, че хората ще подминат двете теми и ще коментират само книгата. Във фейсбук
донякъде е по-лошо, отколкото в Хайд парк - имаш право да изказваш (почти) всякакви
мнения, но имаш право и да попаднеш под кръстосан огън, който често е приятелски :)
За теб тази книга може да е по-важна, но за мен е обратното - затова изписах
толкова много за ел. книги и четци. Аз лично много внимавам какво и как споделям
във фейсбук; даже много често пиша разни неща, които в крайна сметка изпращам само
в личния си архив и които никога не стават достояние на "обществеността" :)
Понякога е важно да се отклоним от основната за автора тема, за да не останат
неизяснени въпроси.
Аз също вече приключих и спирам дотук, защото има опастност да прекаля :)

"Време на промени" - чете се леко, но е много смислена; "Кошерът на Хелстрьом" -

доста смразяваща, поне за мен, но също смислена; трилогията за Марс на Ким Стенли
Робинсън - моето виждане по въпроса коренно се различава от това на автора, но
книгите си струва да бъдат прочетени; "Назад по линията" - един най-забавните, но и
от най-смислените шедьоври за пътешествия във времето.

А в друга книга Джерълд Даръл се спречква с жена, защитавайки тезата, че на дивите

животни им е по-добре в плен, защото на свобода страдат от много болести и
паразити. Но нова не е нещо изненадващо - има много ловци, които са написали
великолепни книги за природата, а някои от тях даже са станали природозащитници.

Прощавайте за възпитанието!
Мария Касимова (http://www.ploshtadslaveikov.com/62709/)

* Мария Маринова: ..."джендър" - защо използвахте тази дума Г-жо Касимова? *

Да дам ли едно предположение? Защото е политически коректна. Статията е много
добра с изключение на абзаца, в който са употребени тази дума и коварният термин
"сексистки". Според мен, думата "дама" е снобска и префърцунена; "жената" си е
много хубава дума, но и аз не харесвам думата "господинът" и наистина би трябвало
просто да се употребява "мъжът". За днешните свръхкоректни талибани, всеки намек
или споменаване на видимата възраст или семейното положение е простащина. Не
твърдя, че авторката е такава, но в споменатия абзац, тя малко залита във
феминистката посока. Но това не е учудващо, в съвременното общество възрастта
(особено на жената) e порок - по много причини - но главно защото по-възрастните не
са толкова производителни, както по-младите; не са толкова красиви, колкото тях (а
в съвремнния свят вънщният вид продава - във всяко отношение, не само когато се
отнася до хората, но и до стоките и услугите); по-трудно се приспособяват към
съобразената само с младите работна среда и не могат да да учат толкова ефективно -
по-големият опит, който обикновено имат по-възрастните, вече не е достатъчен.
Тук мисля, че е много подходящ следният цитат от книгата на Алвин Тофлър "Futute
shock" (1970):
"A similar strategy can be used to enhance human adaptability. By instructing
students how to learn, unlearn and relearn, a powerful new dimension can be added
to education. Psychologist Herbert Gerjuoy of the Human Resources Research
Organization phrases it simply: "The new education must teach the individual how to
classify and reclassify information, how to evaluate its veracity, how to change
categories when necessary, how to move from the concrete to the abstract and back,
how to look at problems from a new direction — how to teach himself. Tomorrow's
illiterate will not be the man who can't read; he will be the man who has not
learned how to learn.""
Има един много показателен филм в това отношение - The Intern (2015) - с
участието на Робърт Де Ниро и Ан Хатауей.
За семейното положение има ли нужда да споменавам? В днешното време на
неангажиращи връзки, то се превръща в някаква фикция. След т.нар. "сексуална
революция" мислех, че няма накъде повече да се пропада, обаче жестоко съм се лъгал.
Нещата, за които споменавам, според мен са част от истинския "сексизъм" и
дискриминация (както и други, на които не е мястото да се спирам тук), за които
обаче почти никой не говори.
Добре, поне, че все още политкоректните "талибани" не са ни наложили Закон за
политическата коректност, защото натам отива работата.
В крайна сметка, авторката доста преиграва. Любезността не е проява на слабост,
но в много случаи тя е проява на раболепност, подмазване или просто казано - на
неискреност. Много хора говорят любезно, не защото го искат или защото са убедени,
че така е редно, а защото така е прието, а също и за да не бъдат отхвърлени от
съответния човек или група. Или по-просто казано, защото е по-лесно да си
конформист, отколкото да мислиш с главата си.

http://raylight.blog.bg/novini/2015/11/22/psevdonaukata-spored-richard-
fainman.1409015
Според мен посоченият принцип на честност в науката трябва да се разшири по следния
начин - когато правиш някакво изследване, освен всичко друго, добросъвестно да се
опиташ да предвидиш и всички последици от него. Т.е. този принцип не трябва да се
ограничава do научната общност и до изследването само по себе си, защото учените
носят отговорност и пред съвестта си и пред обществото за последиците от своята
дейност, не само пред своите колеги и спонсори. А не както се случва в момента -
набляга се само или преимуществено на положителните ефекти от дадено откритие, като
често очакванията за тях силно се преувеличават. Да, много често тези очаквания
идват или биват усилени от журналистите или други неспециалисти, но тук опираме да
друга страна от отговорността на учените - да обяснят с думи прости какво и защо
правят, какви са очакваните реални ползи (а не такива, от които би се
облагодетелствала само някоя определена фирма или индустрия) и какви са очакваите
проблеми или недостатъци за обществото и околната среда.

Според мен посоченият принцип на честност в науката трябва да се разшири по следния

начин - когато правиш някакво изследване, освен всичко друго, добросъвестно да се
опиташ да предвидиш и всички последици от него. Т.е. този принцип не трябва да се
ограничава до научната общност и до изследването само по себе си, защото учените
носят отговорност и пред съвестта си и пред обществото за последиците от своята
дейност, не само пред своите колеги и спонсори. А не както се случва в момента -
набляга се само или преимуществено на положителните ефекти от дадено откритие, като
често очакванията за тях силно се преувеличават. Да, много често тези очаквания
идват или биват усилени от журналистите или други неспециалисти, но тук опираме да
друга страна от отговорността на учените - да обяснят с думи прости какво и защо
правят, какви са очакваните реални ползи (а не такива, от които би се
облагодетелствала само някоя определена фирма или индустрия) и какви са очакваните
проблеми или недостатъци за обществото и околната среда.

[до 30.08.2016 г. включително]

^^^

-> 12.10.2016 г.
Всъщност България е държава, в която етническата и религиозната търпимост е на
много високо ниво от много време - поне от освобождението от турско робство досега,
съответно шовинизмът е на много ниско ниво. Което трудно може да се каже за
останалите европейски държави, за англо-саксонския или за арабския свят. Може би
подобно е положението само в Южна Америка, Испания и Италия - все държави с
население с "горещ" темперамент, за разлика от останалите "студени" народи.
<-