Кому е потребен днес антикомунизмът?

ГЕРБ възражда разделението в обществото, за да пробутва лесно интересите на господарите

от Брюксел и Вашингтон
сряда, 31 Януари 2018 / брой: 21
автор:Продрум Димов
visibility 1653

Напоследък сме свидетели на настървен и арогантен стремеж на определени политически

среди да върнат към живот в обществото ни омразата и ненавистта към "страшното ни
тоталитарно минало". За съжаление, водеща роля в тази недостойна гавра с близкото ни
минало взе да играе БНТ с различни предавания, които се дирижират планомерно и
целенасочено от задкулисни сценаристи и режисьори. Никак не е трудно човек да си обясни
кой свири първа цигулка в разгръщащата се нова антикомунистическа кампания. А
ръководният екип на националната ни медия, ръководен от г-н Каменаров, е безупречен и
изключително старателен в изпълнението на всички заръки на управляващата днес
върхушка.
Месеци наред малкият екран занимава нашата общественост с т.нар. досиета, за да ни
показва колко престъпна е била комунистическата власт, чийто режим е обявен за престъпен
с решение на МС още от 2000 г. Подобен злонамерен акт едва ли учудва здравомислещите
българи. Всички те умеят да претеглят на везните си безспорните недъзи, но и високите
стойности на погребаната вече социалистическа България.
Затова дълбоко съм убеден, че не стотици хиляди, а милиони посрещнаха с открито
възмущение поредното издание на "История.БГ", посветено на някогашния лагер "Белене",
излъчено на 22 януари т.г. Господин Георги Ангелов, в качеството си на водещ, се беше
погрижил да направи доста ефектна поредната антикомунистическа акция на националната
ни телевизия. Наред с високата оценка, която даде за книгата на Борислав Скочев за
Беленския лагер, той беше старателно подбрал и подходящи събеседници единомишленици в
лицето на проф. Евгения Келбечева от Американския университет, Даниела Горчева -
журналист в Холандия, колегата й Христо Христов - един от най-злостните рупори на
антикомунизма, който непрестанно се рови из архивите, за да ни убеждава в мракобесния
характер на социалистическото ни минало. Сред тях се открояваше обаче фигурата на добре
известния сценарист и кинорежисьор Атанас Киряков, който е с огромен принос в
разпалването на омразата срещу комунизма.
Гледах тези разгорещени събеседници и недоумявах как

се надпреварваха да сипят огън и жупел

освирепели, обзети от неудържимото безумие да оплюват и заклеймяват всичко до 1989 г. Не

съм си поставил за цел да ставам адвокат на социализма, но изказванията им се задъхваха от
неукротима злъч и безразсъдност. Сякаш това минало е сътворило най-черните страници в
13-вековната ни история. Ако човек не знае нищо за България, ще си помисли, че животът на
народа ни през тези 45 години е бил непоносим и жесток ад.
Нима нищо добро и светло не е озарявало това толкова креативно време? Никой от тези
господа и дума не обели за епохалните постижения в индустриализацията на страната. Нима
не виждат погребаните вече и превърнати в руини стотици, може би хиляди промишлени
предприятия? Тяхната ужасна късопаметност не им позволява да си спомнят за едрото
механизирано селско стопанство или пък за модерното поливно земеделие, с което
впечатлявахме цяла Европа и което за съжаление е вече история. А нима не трябва да се
говори и за големия скок не само в областта на икономиката, но и в сферата на културата,
литературата, бита на хората, тяхната сигурност и перспективи. Да не говорим за достъпното
и безплатно образование, здравеопазване, почивно дело за всички граждани, за каквото сега
не може и да се мечтае. Защо и дума не обелват за невероятните успехи на българския спорт,
който прославяше малка България на всички престижни международни спортни форуми?
Дали някому прави впечатление, че нямаме вече и олимпийски шампиони? Може би се
налага да се припомни на някои самозабравили се господа, че на олимпийските игри през
1988 г. в Сеул нашите спортисти завоюваха 35 медала, от които 10 бяха златни. За жалост, на
последната олимпиада през 2016 г., в Бразилия, не чухме нито веднъж "Мила Родино". Кой
погреба и спортната слава на България? Господа, извинявайте, но тогава имаше държава,
която беше социална и се грижеше за всички наши съотечественици. А къде е днес милата ни
татковина? Поставена е на колене пред ненаситния и алчен наш и чуждестранен капитал. И е
невероятно, че някои наши съвременници хулят безнаказано дори носталгията по
социалистическото ни минало.
Вярно е, че в него наред с епохалните социално-икономически постижения битуваха и
немалко политически недъзи, даже и престъпления, които не бива да се премълчават.
Лагерите са позорно явление и срам за всяка власт. В тях са въдворявани, изтезавани наши
сънародници. Не оправдавам в никакъв случай недостойната разправа с политическите
опоненти, още повече пък налагането на насилие, отсъствието на свобода на словото. Но,
първо - редно е да се каже открито и за страшните концлагери преди 1944 г., за десетките
хиляди избити българи в годините от 1923 до 1944 г. Като се говори за Народен съд, трябва
да се каже, че той е създаден по нареждане на САЩ, Великобритания и СССР с разпоредбите
в преговорите за примирие с победена България. Имало е в лагерите и невиновни хора, но
мнозина от лагеристите са били привлечени в организирана съпротива срещу властта,
инспирирана и подпомагана по всички възможни канали от западните централи, които се
страхуваха от възшествието на социалистическите идеи в Европа и по света. Второ - днес се
пускат в обръщение какви ли не смехотворни измислици за периода на социализма. Не
намирам за плод на здрав разум лекомислените и често тиражирани приказки, че за една
запалена свещ в черквата си имал работа с милицията и т.н. Сега, когато слагаме

на историческите везни минусите и достойнствата

на уникалния експеримент да се изгражда безкласово, социално справедливо общество,

каквото беше донякъде нашето до 1989 г., трябва трезво да се гледа на нещата. Не почива на
никакъв здрав разум нечистоплътният опит да се показва само едната страна на медала.
Затова, определено намирам за тенденциозни намеренията на ГЕРБ да превърне БНТ в
глашатай на антикомунизма и чрез нея да разделя нацията. Не се стига до истината само с
политически озлобени люде, какъвто беше случаят с последното предаване на "История БГ".
"Отвратен съм от него! - както каза възмутен и проф. Андрей Пантев. - Подобни разговори се
нуждаят от обективна и честна гледна точка. В случая тя неслучайно отсъстваше. Но и да ме
поканят, не бих отишъл да разговарям с такива събеседници."
Най-голямо безпокойство обаче буди тенденциозното заселване на антикомунизма под
стряхата и на българското образование. С други думи - действа се организирано, на широк
фронт. Едностранчивият подбор на исторически факти и втълпяването на идеологически
митове за недалечното ни минало цели да дезинформира и заблуди подрастващите
поколения. Учат ги да заклеймяват високите социални идеали, учат ги, че в България не е
имало фашизъм и антифашистка борба, учат ги, че днешният капитализъм е едва ли не връх
на социалното развитие. От новата учебна програма по история на България се изхвърлят
Септемврийското въстание, Деветоюнският преврат и убийството на Стамболийски,
гоненията и убийствата на "белия терор", антиеврейските репресии у нас, цялата Съпротива
срещу хитлеризма. Време е днешните ни управници да проумеят, че антикомунизмът е вече
анахронизъм и няма бъдеще, защото не може да се изгражда демократично общество с
постоянно раздухване на омраза и неприязън в обществото.

Особено чрез училището

И накрая. По всичко личи, че изопачаването и необективното представяне на исторически

факти и явления, а и заниманията с т.нар. трети пол и натрапването на темите за него в
училище, целят да се отклони вниманието на младите и на цялото ни общество от
корупцията, от обедняването, от липсата на здравеопазване, от насъщните и неотложни за
решаване проблеми на хората, които съзнателно се загърбват, за да се обслужват интересите
на новите ни лицемерни господари от Брюксел и Вашингтон и на техните слуги у нас.
Господа, не мислете само за своите кресла, а направете най-сетне нещо и за изпадналия в
страшна беда народ на днешна бедна колонизирана капиталистическа България, която не
престава да се топи. Но за това кой го е еня сега?
- Господа, трябват ви редовни оздравителни процедури!

Връщат фашизма
сряда, 08 Септември 2021 / брой: 172
автор:Дума
visibility 162

Инж. Константин ТРИФОНОВ

В течение на 32 години фалшиви историци, продажни журналисти и десни политици се
стараят всячески да очернят антифашистката борба у нас. И ръководствата на БСП мълчат
през всички тези години.
В годините на Втората световна война хиляди младежи идеалисти излязоха в горите и се
включиха в общия световен фронт срещу хитлеризма и фашизма. Изпращането у нас дори на
английски офицери показва признанието от страна на антихитлеристката коалиция за това.
Партизаните, както и ятаците им, са рискували живота си, много от тях са загинали в
схватките с жандармерията или при акции на полицията. Фашистите са избили дори стотици
деца от партизански и яташки семейства. Никой не може да обвини борците за свят идеал, за
бъдеще на народа си, че са се борили за лични облаги.
Повод да напиша тези редове е едно предаване "Памет" по телевизия "Евроком". В него
водещият Горан Благоев и някоя си Даниела Горчева от чужбина оскверниха паметта на
загиналите партизани. Те изляха такава жлъч, омраза и лъжи за събития, станали преди
повече от 70 години, че се погнусих. Наистина е отвратително да твърдиш, че партизаните
сами режели главите на своите другари, а жандармеристите само ги събирали! А кой
излагаше тези глави по площадите за назидание на народа? Явно авторите на предаването се
надяват с подобни гнусотии да промият мозъците на младите, които са като "табула раза",
понеже властта и от учебниците изхвърли истината за българската история.
Подобни предавания са чиста защита на фашистката идеология и жестокости. Докъде може
да стигне низостта на подобни персони, които дори не мога да нарека хора? Да връщаш
фашизма в ХХI век е престъпление!
Смятам, че нашата партия БСП не може да мълчи при такива случаи. Истинските историци
би трябвало да се намесят и да опровергаят тези псевдопредавания. Всички ние дължим
извинение пред светлите личности, дали живота и младостта си в името на народа, че не
запазихме както трябва социалистическата идея и допуснахме днес тя да бъде поругавана.
Пратете ги на фронта
четвъртък, 31 Март 2022 / брой: 63
автор:Валентин Георгиев
visibility 258

Валентин ГЕОРГИЕВ

Войнстващи ястреби не спират да облъчват обществото и да оказват натиск над властите у

нас да изпратим час по-скоро оръжие на Украйна. Към "вечните Амбър" в телевизора, като
Соломон Паси, Надежда Нейнски и Елена Поптодорова, като под команда се включиха още
шестима бивши военни министри и двайсетина субекта, нарекли себе си "група
интелектуалци". Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Николай Свинаров, Николай Ненчев,
Тодор Тагарев и Аню Ангелов твърдят, че "неутралитетът е заплаха, а не помощта за
Украйна". Не знам какъв умствен багаж трябва да притежаваш, за да се подпишеш под такава
глупост. И натовска Турция с втората по численост армия на алианса е най-красноречивият
пример за обратното. Защото, ако сме народ на място, можехме ние да сме на мястото на
Ердоган в посредническата роля и да тежим много повече, но това не е тема с хоризонт за
коне с капаци.
Още по-голяма гротеска изглеждат войнстващите "интелектуалци", в чиято група четем
имената на Васко кръпката, Горан Благоев, Евгений Михайлов, проф. Келбечева, Даниела
Горчева, Красен Станчев... Струва ли си да им се припомня, че мисията на интелектуалеца е
да призовава за мир, да гради мостове, не да раздава оръжие.

А може би връзката на някои от тях с определени НПО е по-силна от всичко останало, все
пак е финансова.
Като капак, от ДБ най-сетне обявиха официално, че започвали консултации в парламента за
изпращане на военна помощ на Киев. ГЕРБ също не закъсняха да декларират, че искат да
подкрепим Украйна с въоръжение.
До момента единствено БСП внасяше и продължава да внася разум в управляващата
коалиция за ненамеса на България в конфликта. Очевидно някои обаче са решили да взривят
този крехък баланс. Дали на всички войнолюбци изведнъж им дръпнаха конците? Атаката им
прилича на координирана постановка.
В антируската истерия украинското посолство пък поиска преименуване на улици в София,
Русе, Бургас и Варна. Предизвикателството цели местата, на които са разположени руското
посолство и консулство, да носят имена, свързани с Украйна. Какво друго е тази супер
наглост, ако не намеса във вътрешните работи на страната ни? И никаква реакция от
властите! Вместо да извикат посланика и да му връчат нота. Нещо повече - наши ястреби
започнаха подписки в подкрепа на този призив.
А в същото време народът, чиято дума и мнение са им последна грижа, масово препоръчва по
мрежи и форуми: Пратете ги на фронта! Като толкова искат - пътя и да заминават в
Украйна!... Останалите попържни не са за вестник.
Постмодерни талибани срещу един класик
Още за опонентите на писателя Антон Дончев и техните "аргументи" против неговия роман
"Време разделно"
петък, 08 Февруари 2019 / брой: 27
автор:Борис Данков
visibility 3305

Неотдавна публицистът Тодор Коруев разобличи писанията на разните набедени

литератори и "съдници" на големия български писател и емблематичната му творба ("Лъжите
на либерали и безродници за "Време разделно" рухнаха", 14.08.2018 г., в. ДУМА).
Доказателство за това, че неговият безпогрешен изстрел е попаднал на "правилното място" е
фактът, че статията бе отбелязана в специалното изследване върху така наречената
"антидемократична пропаганда", осъществено от Соросови медийни експерти на
псевдонаучната "Фондация за хуманитарни и социални изследвания", финансирана от
прословутата "Америка за България".
Преди това в своята книга "Български разпятия" (2017), след блестящия литературно-
естетически анализ на "Време разделно", проф. Чавдар Добрев громи опитите на
"либералната критика" да омаловажи и отрече епическия роман на големия български
класик. Добрев срива из основи домогванията на самозваните "либерални наблюдатели",
техния опит чрез "претенциозно асоцииране на факти и измислици", на откровени
фалшификации и манипулации да зачеркнат националния ни епос; да поставят под въпрос
дори цялостното творчество на Антон Дончев, приписвайки му някакво идейно родство с
мракобесни шовинистични идеи и езотерични фантасмагории, "екстремни стилизации" и
какви ли не още политически прегрешения и самооблъщения.
Новите идеологически цербери
Прочее, повече от четвърт век у нас тъй наречените неолиберали и постмодернисти
продължават своята кампания на "нови прочити" и "митоборства"; идейни "преоценки" и
политически "анатеми" срещу "неудобните" на "демократичната" пропаганда автори от
недалечното минало. Техниката на тези идейни разтерзания е много елементарна. Взимат се
на прицел някой автор или негова творба от времето на "соца", като се обявяват за
"погрешни" и нелоялни към новата доктрина. После срещу тях започва синхронизирана
идейна канонада, чиято цел е да бъдат унищожени "митовете" и "символите" на мнимия
"комунизъм". То е същото, както навремето доктринерите на соцреализма се бореха на живот
и смърт срещу "буржоазната идеология".
Митоборци и... митотворци
Повече от четвърт век продължава и пропагандната кампания срещу писателя Антон Дончев
и неговия роман "Време разделно". В конкретния случай новите идеологически цербери на
неолиберализма са раздразнени от "соцнационализма" на автора и неговата "поръчкова"
творба. По-точно - от факта, че нейното родолюбиво съдържание, естетически финес и
философска дълбочина не отговарят на техните мултикултурни догми и космополитни
клишета. Или както още по-вярно е забелязал проф. Ч. Добрев: тези "определени среди"
атакуват "ожесточено разбиранията на А. Дончев за нация и народ, за българска съдба и
трагедия, включително за ислямизацията по време на турското робство на българите в
Родопа", с подмолната цел да лишат страната и народа ни от "позитивни исторически
свидетелства и наследства", за да може те по-лесно и по-бързо да бъдат погълнати от
мултиетническата хидра. Затова самозваните "опоненти" на големия ни писател отричат
неговия роман. Той бил недостоверен. Опирал се на фалшификати и лъжи, на мистификации
и измислици. През XVII век не е имало никакво насилие. Родопските българи били приели
"доброволно" исляма. Дончев митологизирал миналото, манкирал с настоящето. Той дори не
бил оригинален, тъй като подражавал на... Умберто Еко, блъфирал с Еклисиаст и пр.
Няма да е пресилено, ако се каже, че "аргументите" на опонентите на Антон Дончев си
приличат като две капки вода. По-скоро те се повтарят като изтъркани мантри, които се
натрапват и тиражират вече десетилетия наред. Но кои са всъщност тези толкова надъхани
"опоненти" на автора? Чии са тези жалки напъни той да бъде омърсен и омаскарен, да бъдат
поставени под въпрос неговия талант и творчество. Ето само някои имена от тази настървена
идеологическа кохорта:

АНТОНИНА ЖЕЛЯЗКОВА претендира, че е сред първите опоненти на "Време разделно".

Още в годините на "соца" тя била "светнала" колегията, че историческите извори на Антон
Дончев за написване на романа били... фалшифицирани. Всъщност през 1988 г. пред т.нар.
школа на "млади историци" в Приморско тя е направила фундаменталното си "откритие", че
ислямизацията не е процес, който засяга само Родопите, но и целия Балкански полуостров. В
периода до 1989 г. Желязкова се изживява като върла "дисидентка", преследвана от службите.
През 1990-1993 г. е съветник на Жельо Желев по етническите и религиозни проблеми. След
това и досега - директор на тъй наречения Международен център за изследване на
малцинствата и културните взаимодействия, който е креатура на саудитска мюсюлманска
институция, намираща се във Великобритания. Това обяснява и възгледите на самообявилата
се специалистка по "спешна антропология". Тя определя турцизирането на българите
мохамедани в Западните Родопи като... "естествен процес". Според нея делото срещу
радикалните ислямисти в Пазарджик е... "една безсмислена авантюра". Желязкова
"обогатява" своите аргументи срещу "Време разделно", като се позовава на "коректни"...
турски източници.

ЦВЕТАНА ГЕОРГИЕВА е възпитаничка на Шуменския педагогически институт, която в

годините преди и след "соца" прави "шеметна" кариера. От 1989 г. специализира
антропология в бившия Съветски съюз. До 2007 г. е преподавател по българска литература в
Шуменския университет. През 2001 г. публикува статията си "Историографски митове и
легенди", в която твърди, че Антон Дончев в романа си "Време разделно" бил митологизирал
историята. Османската ислямизация в Родопите през 17 в. била "бавен и доброволен процес".
Още - Паисий бил манипулирал и митологизирал историята... Естествено, за този свой "опус"
Георгиева получава малък "бонус". През 2002 г. тя ръководи образователен проект на
фондация "Отворено общество". В момента е преподавател в Университета по
библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).

ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА е пример за това как журналистиката може да бъде използвана за

пропагандни атаки от чужбина срещу "неудобни" на неолиберализма "митове". Макар от
1990 г. да живее в Холандия, медийната рейнджърка не пропуска случай да щурмува взетите
от нея на прицел личности и исторически събития. Нейна трибуна е маргиналното списание
"Диалог", което се списва от почти едни и същи автори; а също така "демократичните"
издания и електронни сайтове в България. Така през 2008 г., по време на холандската
премиера на "Време разделно", тя прави един едва ли не съдебен разпит на Антон Дончев, за
да изтръгне от него "признание", че романът му е "поръчков", след което тиражира "факта"
в своите злостни репортажи. Ето и останалите теми, чрез които Горчева избива своите
политически комплекси: Вапцаров не е никакъв антифашист, а обикновен терорист; генерал
Луков е неоценен български патриот; Борис III е взел единствено възможното и "морално
решение", като е присъединил България към Тристранния пакт и пр., и пр...

АЛБЕНА ХРАНОВА е професорка в Пловдивския университет по... българска литература,

социология, антропология и културология. Неслучайно един от водещите ментори на
постмодернизма Бойко Пенчев я оценява като... "запазена марка". Това доказва и нейната
научна кариера. През 1999-2000 г. тя е ръководител на т.нар. експертен съвет на центъра
"Сорос". През следващите години прави безброй "нови прочити", чрез които "обръща
хастара" на "погрешните дискурси" за литературните ни класици. През 2008 г. почти в цял
брой на "Литературен вестник" излиза нейната статия "Родно, ляво и дясно", която е
истински образец на нечистоплътна политическа манипулация. След като повтаря
заклинанията на своите "постмодерни" съмишленици за "Време разделно" и неговия автор,
Хранова "изобретява" в творчеството на писателя някакво си уж "сливане на
комунистическата идеология с националистическа". В стремежа си да зачеркне не само
творбата, но и нейния автор, тя внушава, че А. Дончев не е нищо повече от един подражател,
адепт на известни вече образци в литературата (например на "Името на розата" на Умберто
Еко, макар той да пише своя роман 20 години по-късно?!). Любопитен факт е този, че самата
Албена Хранова е съавтор на почти всички учебници по литература от V до XI клас, което
може да ни открехне що за представа добиват децата ни за нашите класици.

МАНОЛ ГЛИШЕВ е името на скандалния млад поет и "вечен протестър", автор на три
стихосбирки и няколко хайку "бисерчета", който преди време в своя реч по повод (?!) Деня на
жертвите на комунизма, в пристъп на снобско самочувствие "оценява" Антон Дончев с
думите: "Такъв писател няма, имаме много други писатели..." Въпросният млад господин в
своя блог допълва тази си "оценка" с друга за "Време разделно", което според него... "не
струва, защото е написано на лош, изкуствен, превзет език, който неуспешно претендира за
епическо или величествено звучене."
Добре, че по повод на тази изцепка писателката Милена Фучеджиева имаше смелостта да
заклейми скандалния младеж и да каже, че "Време разделно" е изключително добра
литература, един от най-добрите български романи, писани някога" и да затвори устата на
този самозабравил се "разпоредител". Прочее, тези "оценъчни мантри" нали се носят във
въздуха вече десетилетия наред. Нали в училищата българската литература отдавна се
изучава по "новите прочити" на Георгиева, Иванова, Хранова и пр.
На Запад - бестселър, у нас набеден "фалшификат"?
Но се случва нещо доста странно. Навремето младият и начеващ писател не е и чувал за
някакви си инструктори от ЦК. Подтик за написването на книгата му дава потресът, който
той е преживял, след като е видял две изложби за ислямизацията на Балканите в Румъния и
Унгария. Преди да пристъпи към реализация на осенилата го идея, прехвърля стотици
текстове върху историята на Османската империя. Когато през 1963 г. отива за първи път в
Родопите, е силно впечатлен от трагизма и дълбочината на спомените, които пазят още в
паметта си наследниците на някогашните ислямизирани българи... Написва книгата си "на
един дъх", но става така, че ръкописът на "поръчковия" роман е "подхвърлян" в издателството
месеци наред, докато най-сетне получава подкрепата на писателя Атанас Наковски, за да се
появи на бял свят. Дава му рамо Николай Хайтов. След като прочита "Време разделно",
Петър Увалиев възкликва: "Фантастична книга!" Веднага прави две рецензии - на английски
и италиански. Първата изпраща на английски издател, а втората на своя приятел Карло
Понти, който му отвръща, че иска сценарий, за да направи филм. Романът почти веднага
излиза на английски, но "другарите" от ЦК не се съгласяват с предложението на Понти и
категорично му отказват да снима филм.
Оттук нататък през следващите години популярността на "поръчковия" роман на Запад (пък и
не само там!) потича като лавина. Досега книгата е издадена в близо 30 издания зад граница
и 22 у нас, в тираж над 2,5 млн. екземпляра. Романът излиза в САЩ, Австрия, Англия,СССР,
Германия, Италия, Канада, Куба, Полша, Румъния, Франция, Швейцария, Унгария,
Чехословакия, Швеция, Холандия, Финландия... Стотици са положителните отзиви за книгата
на такива престижни издания като "Ню Йорк таймс", "Фигаро", "Льо Монд", "Нойе цюрихер
цайтунг", "Гардиън", "Франкфуртер алгемайне цайтунг", "Месаджеро","Свенска дагбладет",
"Бестселърз ривю"... На Запад (и на Изток) романът безспорно е признат за бестселър. Той е
издаван и преиздаван, четен и препрочитан от милиони фенове на книгата. Неговата
популярност бе препотвърдена през 2009 г. и у нас с класацията му от българските читатели
на второ място след "Под игото". Докато през 2015 г. филмът на Людмил Стайков по
едноименната книга бе избран от зрителите за най-добър български филм.
Досега за романа "Време разделно" Антон Дончев два пъти е предлаган за литературен
Нобел, но и двата пъти предложението не е прието. Вероятно, за да бъде отхвърлено, някой е
сложил лъжичка катран към мотивацията за номинация. Излишно е да се питаме кой е
направил това...
Пропаганда и то каква...
Вече отбелязахме, че почти 30 години нашата "демократична" пропаганда продължава да
залива романа и филма със своите мними "аргументи", чиято цел е те да бъдат отречени и
забравени, а авторите им злепоставени и обругани. Главен прицел в тази нечистоплътна
кампания за очерняне и омаскаряване са "Време разделно" и големият българки писател
класик. В нея не се подбират нито средства, нито пропагандни машинации за злепоставяне.
Така към баналните и известни вече "доводи" непрекъснато се прибавят нови и нови. Да,
вярно било, че романът е издаден в чужбина в милиони екземпляри, но това било станало с
финансовата подкрепа на "комунистическата" държава. Истина било, че книгата се харесвала
от някои "заблудени" читатели, но това по-скоро било резултат от тяхното "невежество". Е,
вярно било, че някога в Родопите имало ислямизация, но тя не била насилствена, а
"доброволна". И най-важното - не била масова.
Тези и други идейни мантри на нашенските постмодернисти продължават да се тиражират
непрекъснато в интернет пространството. Те "висят" в "замразения" сайт на
нерегистрираната партия "Помак", в блога "Родопски старини" на специализанта от т.нар.
Център за глобални въпроси в САЩ - Боян Добрев. И най-паче - в пръкналите се неотдавна
портал и блог "Контра пропаганда", в сайтовете на десетките "демократични" издания.
Пропаганда? И то каква! Повтаряш една измислица или лъжа до втръсване, до повръщане,
докато станат "истина". Нещо да ви напомня това за нещо и за някого? Не, благодаря!

Документален памфлет

Фалшивите антикомунисти
Ако днес Ботев завземеше някой кораб с група въоръжени съмишленици и се упътеше да
сваля властта в някоя държава, щеше да бъде обявен за терорист
сряда, 22 Ноември 2017 / брой: 229
автор:Славчо Кънчев
visibility 4725
"Хора, запомнете, че ако в републиката справедливостта няма абсолютна власт,
свободата не е нищо друго освен празна дума."
Максимилиан Робеспиер (1758-1794 г.) - деец на Френската революция (1789 г.)

С поведението си тези персони наподобяват тектоничните плочи, съставящи земната

повърхност. Постепенно у тях се натрупва напрежение - от психологическо естество, а не с
геофизична природа, както е при елементите, съставящи земната кора, - но то също
притежава вътрешна потребност да излезе наяве, тоест у персоните, които са разкъсвани от
тези вътрешни напъни, идва моментът, когато - бах, бум тряс!!! - напрежението избухва.
Имах малшанса да бъда свидетел на 10-балово емоционално тресение, когато върху листа на
календара стоеше датата 24 юли т. г. Тогава беше излъчено интервю на Георги Лозанов в
предаването "Необичайните заподозрени" с г-жа Даниела Горчева.
Въпросната индивид(ка) се самопредстави пред телевизионната аудитория в качеството си на
издател на сп. "Диалог", с изявена антикомунистическа насоченост, доскоро появявало се на
белия свят върху хартиения преносител на информация от времето на Гутенберг, а от
известно време - в електронен и не толкова финансово смукателен вариант.

Голямата червена точка в биографията

на г-жа Даниела Горчева, чрез която Георги Лозанов я представи пред телевизионните
зрители, беше, че е носителка на наградата на Европейската комисия в проведения през 2011
г. конкурс на тема "Заедно срещу дискриминацията".
Както само за минимум минути се проясни, у мадам Горчева, Даниела, вътрешното
психическо напрежение вече бележеше n + n атмосфери, поради което тя с лекота извърши
лъвицки (ж. род от лъвски) плонж от проблема за противодействието срещу
дискриминацията върху къде-къде по-всеобхватната тема за свободата.
Е, оттам по на после поведението на мадам Горчева беше и в преносния, и в прекия смисъл
като на бик срещу червения плащ на тореадора. Понеже как е възможно - ами че да!:
абсолютно невъзможно е, свободата да не е в сто - не! - в хилядопудови (около 16 000 кг)
окови там, където господства комунистическата идеология.
Това, доколко някъде изобщо е била във властови позиции първооригиналната версия на
научния комунизъм, създадена от Карл Маркс и Фридрих Енгелс в средата на ХIХ в., е тема,
която ще бъде дискутирана малко по-нататък.
Както когато избухне буря, както когато мълния озари небосвода, както когато мътните
потоци на проливните дъждове се устремят извън коритата на реките, така и воят за
национална тревога за опасността от "връщането на комунизма" вулканично извергна от
устата на миледи Горчева.
То не бяха вопли за потискането на индивидуалната свобода, то не бяха вербални гърчове
вследствие на олицесъзрената бригада от чукобиячи, които скрепят необратимо капака върху
ковчега на свободното слово, то не бяха менторски разяснения в тон magister dixit, тоест
"учителят каза" относно луциферската същност на прокомунистическите пропагандатори...
Целият този мегатонен взрив не би могъл да бъде описан правдиво и изчерпателно, без да се
прибегне до една песен от епоса "Бхагавадгита", създадена около V в. пр.н.е.
"Ако в небето изведнъж блясък от хиляди слънца се появи, това ще заприлича на блясъка на
тази велика същност ... Сега аз съм Смъртта, унищожителят на светове."
Това са думи на бог Кришна на бойното поле.
Именно горните стихове, които американският физик Джулиъс Робърт Опенхаймер (1904-
1967 г.) бил чел на санскрит, изплували в неговото съзнание, когато в качеството си на научен
ръководител на проекта "Манхатън" на правителството на Съединените щати за разработване
на ядрено оръжие наблюдавал първия ядрен опит в човешката история, наречен "Тринити", с
еквивалент 20 килотона тринитротолуол, проведен на 16 юли 1945 г. на полигона в щата Ню
Мексико.
Все още поради липса на създадена Машина за пътуване във времето не е възможно визави
да бъде извършено сравнение между "Тринити" и телевизионния пърформънс на Даниела
Горчева. Но лично у мен битуват силни съмнения, че сиянието на атомната гъба на полигона
в щата Ню Мексико ще успее да затъмни блясъка на мегатонния взрив из устата на мадам
Горчева.

Напразни бяха усилията на водещия

на предаването "Необичайните заподозрени" Георги Лозанов да въздейства с умирителни

доводи върху неговата събеседница с оглед на дезактуалността на дихотомията "комунизъм -
антикомунизъм" понастоящем в българското общество. Както и че сега съвсем друга
проблематика е за разрешаване у нас.
Но както отдавна е създал образното сравнение българският народ: "Едно си баба знае, едно
си баба бае!" Всуе се оказаха напъните на Георги Лозанов да прехвърли разговора върху
тематика, представляваща интерес не само за г-жа Даниела Горчева. Истината изисква да
призная, че на въпросната персона през цялото време нито веднъж не й се оплете езикът в
някой лапсус лингве, какво остава да замънка или пък да заъка. За разлика от немалко водещи
и (уж!) телевизионни звезди. Е, това си е то: Cum rem animus occup?vit, verba ambiunt - тоест
"Когато умът е овладял предмета, думите сами идват", както казвали древните римляни. Пък
и както е известно от законите на физиката, тъмнината се разпространява със скоростта на
светлината.
По-нататък мадам Горчева нагледно демонстрира как златотърсачите от разказите на Джек
Лондон са докопвали златната жила: копаят, копаят, копаят и ... скъпоценната находка блесва.
По описаната технология изскокна и ме втрещи - със сигурност не само моя милост! -
изказаното мнение от антикомунистическата експертка, че виждате ли, Никола Йонков
Вапцаров си е една чиста проба терорист (не е антифашист, понеже според Даниела Горчева
фашистки режим в Царство България не е имало), и затова смъртната му присъда е съвсем
закономерна. Тъй като, както допълни антикомекспертката, "... в която и да е държава за тази
дейност той би бил осъден на смърт!"
То и Христо Ботев, ако сега завземеше някой кораб с група въоръжени съмишленици и се
упътеше да сваля властта в някоя държава, вероятно би бил осъден на най-тежкото възможно
наказание. Също така терорист - според поведенческите индикатори на Даниела Горчева.

Съществува обаче една друга скала

за оценки на житейски съдби като на Христо Ботев, Никола Вапцаров и хиляди подобни на
тях. Тази друга скала е на Историята, оставила без внимание суфлирането на мадам Горчева,
Даниела и подобните най-"тесни специалисти" по антикомунизъм. Всъщност какво
представлява "тесният специалист"? Това е човек, който непрекъснато увеличава своето
знание - и така той знае все повече за все по-тясно понятие, докато накрая вече знае всичко за
нищо.
В преследването на квалификацията на "свръхексперт по антикомунизъм" Даниела Горчева е
пропуснала да си изясни какво доведе до появата на научния комунизъм в средата на ХIХ в.,
създаден от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, а именно - експлоатацията на наемната ръка от
капитала, като целта на комунистическата теория беше отхвърлянето на тази експлоатация.
Един истински антикомунист, за да се легитимира като такъв, би трябвало не да чопли из
недостатъците на обществено-политическата система върху европейския континент,
самообявила се за "социалистическа", а компетентно да захапе самата идея на научния
комунизъм. Като си избере

коя от двете тези да защищава:

1. В условията на съвременния капитализъм няма експлоатация на наемната работна ръка (за

доказателство би могло да бъде използвана все по-разтварящата се ножица на социалното
неравенство в развитите капиталистически държави);
2. Експлоатацията на наемната работна ръка от страна на капитала води до обществено-
политическа хармония (като доказателство отново може да бъде използвана обилната
фактология за все по-разтварящата се ножица на социалното неравенство в развитите - както
и недотам развитите, като например България, - държави).
Бон шанс, госпожо Даниела Горчева, в трансформацията ви от фалшив в истински
антикомунист!

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.