Записки по българските

страдания-Петко Огойски PDF

https://www.scribd.com/document/633213671/%D0%97%D0%B0%D0%BF
%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-
%D0%B1%D1%8A%D0%BB
%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA
%D0%B8%D1%82%D0%B5-
%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD
%D0%B8%D1%8F-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE-
%D0%9E%D0%B3%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-pdf
 ТАЗИ КНИГА СЕ ИЗДАДЕ ПОД ПАТРОНАЖА И
ОРГАНИЗИРАНОТОДАРИТЕЛСКО СПОМОЩЕСТВОВАНИЕ НА
НАЦИОНАЛНИЯ ПОМОЩЕНКОМИТЕТ:
Нели Стефанова, Стефан Личев,Анастасия Д. Мозер, Радой Ралин,
Тодор Кавалджиев, Иван Неврокопски, Петко Илиев, Йосиф Петров,
Петър Дертлиев, Крум Хорозов, Стефан Радославов, Цветана
Джерманова,
СПЕЦИАЛНА БЛАГОДАРНОСТ НА НАЙ-ЩЕДРИТЕ ДАРИТЕЛИ:
ДИМИТЪР ЦЕКОВ БОЕВ, НЕОФИТ АНГЕЛОВ ОПРИКОВ, © Петко
Огойски
Jus autor, Sofia,2000 © Издателство „Вулкан 4“ ISBN 954-488-054-2
(кн. . 3)

. Упътване
Пред Вас е КНИГА ТРЕТА и последна от трилогията „ЗАПИСКИ ЗА
БЪЛГАРСКИТЕСТРАДАНИЯ 1944-1989 г. “ Книга първа и Книга втора
излязоха от печат 1995 г. и саизчерпани. От тогава минаха 5 години и
малцина ще могат да си набавят комплект оттрите, затова нека
обясним:
КНИГА ПЪРВА съдържа изходни, биографични данни за автора и
лично преживени исъпреживяни с другите страдания в арестите на
Видинската и Ломската Държавнасигурност, както и в затворите:
Ломския (1950-1951 г.), Плевенския (1951 г.), Шуменския(1951-1952 г.) и
лагерите: Първи обект и Втори обект на беленския остров Персин
(1952-1953 г.), при първото му осъждане. Втора част от Книга първа
щрихира краткия периодот „свободния“ живот на автора (1954-1962 г.)
до последвалото му второ осъждане (1962-1963 г.) с преживяното в
Централното следствено управление на ДС в София, а след товаи в
Софийския и Старозагорския затвори, съпреживяно с десетки
съзатворници.Повествуванието се води от първо лице.
КНИГА ВТОРА съдържа всичко от народните страдания след 1944 г.,
когато власттабе завладяна от сталинисткия тип комунисти, до което
се е добрал авторът през четиридесетилетия проучвания из цялата
страна. В Книга втора са и данните за репресиите над българите по
народност, живущи вдруги страни.
КНИГА ТРЕТА, настоящата, съдържа НОВОПРОУЧЕНИ ДАННИ ЗА
РЕПРЕСИИТЕ,които не бяха известни на автора за първите две книги.
Също в настоящата Книга третаима специален раздел „КАКВО
ИЗВОЮВАХА НАРОДНИТЕ СТРАДАНИЯ“, отнасящ сеза положението
в обществото ни след разпадането на тоталитарната власт
ипродължилият вече 11 години ПРЕХОД КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ. (За по-
подробно виж съдържанието)

ПЕТКО ОГОЙСКИ
Въведение към Книга трета Свръхдинамичното време в което живеем
като стълбищен ескалатор сякаш ни изнасяза по няколко мига на
сцената на личния ни и обществен живот, за да ни сграбчи отново
исмъкне в незнайното лоно на небитието. И тези няколко мига са
всичкото време, презкоето можем да отбележим по някакъв начин
своето пребиваване на белия свят, наземната повърхност. Какво
можем и не можем да направим през това време? . Това зависи както
от личностните заложби на отделния човек, така и от условията
иобстоятелствата, в които се намира през този период човешката
общност и конкретнатадържава и народ, към които му е съдено да
принадлежи. Ако се роди в мрачините на единтираничен режим,
въпреки заложбите си, дарбите си, а често и именно заради тях,
тойможе да прекара живота си трагично и безизвестно. През
тоталитарния режим у нас от 1944 до 1989 г. тъкмо такава бе съдбата
на стотицихиляди българи. Колко младост, сили и талант бяха не само
възпряни да отзематполагащите им се радости от живота и отдадат
нещо на идните, но и самият им животбеше физически съкратен или
отнет завинаги... Защото това беше един почтиполовинвековен период
на опита по насилствен начин да се устрои обществото,
съгласнопринципите на една утопична идея-мечта за социализъм и
комунизъм, витаеща в умоветена мислителите още от древността и
средновековието до наши дни. Този опит, се оказапревърнал идеята
само в прикритие за такива имперски амбиции на
обожествяванивождове, за които хората от овладяните от тях държави
станаха опитни животни. В такъв период от историята на моята
държава ми се падна да живея и аз,
шестото от осемте деца на беден колибарски дом в гънките на
Западна Стара планина. Жив, но внебитие за обществото ни до 60-
годишната си възраст, поради двукратното ми осъжданепо
политически причини (1950 и 1962 г.). Изтърпял мъките си в 6 затвора
и 2 лагера, аз вече над 10 години живея свободен, заедно с всички
свои сънародници. Нещо повече:като член на висшето ръководство на
една национална по идея и ръст политическа организация (БЗНС) и
един от огласените нейни деятели, бях избран за народен
представител в VII Велико народно Събрание, а по-късно работих като
главен редактор на печатния орган вестник „Земеделско знаме“. Но
това ми положение съвсем не ме омая и прикова там. Може би защото
дойде когато и за най-елементарните човешки радости от живота беше
късно. Но никога не екъсно за онова, над което всеки нормален човек
мисли, тръпне и трепери до гроб. Това е грижата за настоящето на
децата и внуците, на държавата и народа си. И реших, че мога и
трябва да направя нещо, за да не преживеят и днешните поколения
някакво подобие на трагичните дози от 60 робски към 10 свободни
години, както в моя живот. Но какво можеда бъде това „нещо“, когато
поборниците за демокрацията и смазаните им и обезглавени от
репресиите организации не можаха да оглавят уредбата на държавата
ни? Личности от други среди се заеха с тази „уредба“, при която макар
и напълно свободен, може да бъдеш и напълно безправен. Защото
сегашният български превод на понятието„демокрация“ означава
„пари“. Имащите пари са вездесъщи работодатели,вестнико издатели,
наемодатели, ТВ и радио рекламодатели, книгоиздатели и
всичко.Парите са в края на краищата и избиратели, които винаги
„избират“ своитепритежатели... А техни притежатели са ония, които
трансформираха политическата тирания в икономическа и громко
прогласената „ПРОМЯНА“ стана така: Отпаднаха правата на кучетата,
но се овластиха вълците! По тези причини и виновниците за 45-
годишните народни страдания не бяха нито съдебно наказани, нито
достатъчно морално разобличени, а репресираните-техните жертви,
са отново пренебрегнати и потулвани... Ето най-после нещото, към
което реших че мога да дам свой принос, като писмено сумирам
престъпленията на червената тирания с надеждата, че като се узнае
образът на злото, ще се и осъзнае от народа ни какво му носи то, ако
макар и под нова форма, име и цвят го оставим да урежда съдбините
на отечеството ни. Още повечеe,че и лично