Стоян Николов

Укритото и премълчаното
в българската история

втора част
народната вяра

София, 2018
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да
бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин
без изричното съгласие на „Изток-Запад“.

© Стоян Николов, автор, 2018

© Издателство „Изток-Запад“, 2018

ISBN 978-619-01-0197-0 (мека подвързия)

ISBN 978-619-01-0198-7 (твърда подвързия)
 Втора част
НАРОНАТА ВРА
 Съдържание

Въведение............................................................................................ 7
Още веднъж за произхода на българския народ.
Словени или славяни?.............................................................. 11
Блъгари или Българи? Или и двете?........................................... 59
Кой не иска да знаем,
че предците ни са първите християни в Европа?.............. 83
Кои всъщност са богомилите?................................................... 135
Кога и защо се появява богомилството?................................. 141
Причини за успеха на богомилите на Запад........................... 147
Защитници на народа и държавността................................... 149
Католическата църква срещу богомилите.............................. 153
За произхода на богомилството................................................ 157
Възгледи за обществото и вярата.............................................. 161
Представи за света и човека....................................................... 185
Значение на богомилското учение............................................ 195
Приложения................................................................................... 201
1. Българската етническа карта според Г.С. Раковски (1859).... 201
2. Одриското царство. Първата българска държава................204
3. Относно произхода на сегашните румънци...........................206
4. Чии са откритите наскоро останки
на потънали в древността кораби в Черно море?
Тракийски или византийски?....................................................211
6 Стоян Николов → Укритото и премълчаното в българската история. Част 2

5. Поредното доказателство,че нашите предци

са първите християни в Европа................................................216
6. Видовден.........................................................................................218
7. Лазаровден......................................................................................220
7. Тракийските съкровища са изработвани
от... траките, а не от елините......................................................223
8. Псевдонаука ли е тезата за тракийския произход
на нашия народ..............................................................................225
9. Какъв е произходът на празника и на думата „Коледа“?....227
 Въведение

У важаеми читатели,
Обещаната втора част на книгата ми малко се забави, но
смятам, че в никакъв случай не е закъсняла. Напоследък книж-
ното „историческо пространство“ се запълни с литература,
която в по-голяма или в по-малка степен се опитва да реши по
някакъв начин вечния въпрос за произхода на българите.
За мен официалната стара история продължава да се крепи
върху три неверни изходни тези, а именно – появата на славя-
ните, съдбата на траките и тюркският (напоследък и ирански)
генезис на „прабългарите“.
Докато не бъдат изхвърлени от употреба тези основни за-
блуди, покрити с безброй полуистини, откровени лъжи и явни
фалшификации, ще бъдем в огромен дълг към нашите предци,
чиито гени носим у себе си.
Виждам, че не само на мен, но и на доста любознателни
българи „веч додея да слушаме песни приспивни“ и да гледаме
как по масмедиите и по книжарниците шества „учена“ посред-
ственост, която вместо да отваря очите на народа за неговата
велика многовековна история, го затрупва с погрешни твърде-
ния и тези.
Сега, когато нацията ни има нужда от духовна подкрепа, за
да се повдигне духът Ј в тези преломни времена, ние наблюда-
ваме как голямата част от „призваните“ се занимават с дреб-
нотемие и разпространяват в повечето случаи информация,
която погубва и останалата малка гордост, че сме наследници
на един от най-старите народи, дал на света своите велики до­
стижения и пример.
8 Стоян Николов → Укритото и премълчаното в българската история. Част 2

Всеки човек, всеки българин в живота си се стреми да по-

стигне напредък в учението, в работата, в бизнеса, в отноше-
нията с хората около себе си.
Успехът обаче – в истинския му смисъл – е безсмислен, ако
не успеят и душите ни в това, което е светло и добро, защото,
ако душата на човек е помрачена и нещастна, каквито и успехи
да има в този свят, няма особено да го ползват. Освен това е
време да осъзнаем, че е невъзможно всеки да е добре сам за
себе си, а обществото ни и държавата ни да са зле. Успехът за
сметка на другите или чрез бягство „някъде далеч оттук“ е вре-
менен и измамен.
Всъщност единственото правилно решение е закодира-
но именно във вярата, в ценностите и начина на живот, които
са ни завещали нашите предци. А ние трябва само да ги пре-
открием и да се научим да ги прилагаме в нашето съвремие,
преди да сме се превърнали неусетно в хората, които могат да
станат волни или неволни съучастници в загиването на Оте-
чеството си, а оттам на самите себе си и на поколенията, които
идат подир нас.
Затова и днес ние като българи трябва да сме наясно, че че-
тем в учебниците старата ни история, сътворена от хора, които
не можем да приемем за истински родолюбци. За мен е непри-
ятно да виждам, че най-яростни и последователни привърже-
ници на тюркската хипотеза за произхода на нашия народ са
автори от народи, които смятат, че имаме обща кръв и минало.
Те и сега не използват термина българи, а директно ни опреде-
лят като „тюрко-българи“.
Първите автори на тази теза са славистът Павел Шафарик
от Чехия и руският професор от български произход Марин
Дринов. Прилежни и „достойни техни ученици“ са проф. Васил
Златарски и проф. Петър Мутафчиев, създатели на историче-
ска школа, чиито погрешни постановки се възпроизвеждат и
днес. Нашата историография по някаква необяснима инерция
продължава безкритично да се съгласява с остарелите идеи на
историци от Царска Русия (в т.ч. и Сталиновите) и от други
източни „славянски“ страни, които все още твърдо стоят зад
тюркската теза за произхода на т.нар. прабългари. И това про-
дължава да се прави, независимо от установените в последните
Въведение9

десетилетия научни факти и актуални генетични изследвания,

оборващи категорично тази теория! Дошло е време на този по-
грешен възглед да му се „помогне“ да отиде в историческото
небитие.
Даже книгите на автори като Г. С. Раковски, проф. Ган-
чо Ценов, акад. Цани Гинчев, проф. Асен Чилингиров, проф.
Георги Сотиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев,
Александър Мошев, Павел Серафимов, Петко Атанасов и др.
засега не могат да обезпокоят коравата съвест на привърже-
ниците на статуквото.
Благодарение на съвременните комуникации, от няколко
години се наблюдава едно интересно явление. Много българи
в страната и извън нея с имената и лицата си или под псевдони-
ми изказват свободно мненията си за произхода на нашия на-
род. Четат хората и не приемат да бъдат мамени със зле скрое-
ни хипотези, макар и на по двеста години.
Има мъже и жени, които обикалят Родината с приятели и
с децата си и откриват уникални места, където усещат красо-
тата на милата ни земя и духа на предците ни. А според мен те
просто намират себе си и виждат, че настоящето и бъдещето са
бедни и безсмислени без познаване на миналото. В тези хора
е надеждата ни. Заради тях и заради децата ни си заслужава
човек да наруши спокойствието си, да се потруди ида споде-
ли свои мисли и идеи, които да ни върнат отново правдата за
това – кои сме всъщност?
Затова втората част на книгата ми „Укритото и премълча-
ното в българската история“ ще бъде посветена на българския
дух и вярата на нашия народ. Дано тази малка искрица да про-
буди отново у всички ни гордостта, онази българска възхита,
повдигнала нашите предци да се изправят в исполински ръст
и да накарат света да ни признае като едно от най-големите
културни огнища на старото време.
Пожелавам ви приятно четене!
 Още веднъж за произхода
на българския народ.
Словени или славяни?

С вети апостол Павел отбелязва:

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост... любовта се не
превъзнася... не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на не-
правда се не радва, а се радва на истина... (Кор. 13:4–6).

В официалната чуждестранна историческа наука е приета

тезата, че славяните се формират в края на първото хилядоле-
тие пр.Хр. и в началото на първото хилядолетие сл.Хр. Ареа­
лът на тяхното присъствие е определян в граничната зона меж-
ду северните балтийски племена и живеещите по Северното
причерноморие на т.нар. източно-ирански племена скити и
сармати.
Това мнение се споделя от историците в Полша, в Чехия и
повече или по-малко и в Русия. Тези исторически школи смя-
тат, че славяните са относително нов, млад етнос, формиран
след VI в. от смесване на северни племена (балтийци и др.) с
южни племена (ирански от вида скити и сармати). Според тях
иранците и траките се създават като племенни групи около
две хиляди години по-рано. Скитите са по-ранното население
в причерноморските степи, докато сарматите уж пристигат на
две-три вълни от днешен Северен Иран и Афганистан някол-
ко века преди и след новата ера. Старото население – гърци,
кавказци (меоти, касоги и др.), е унищожено или асимилирано.
За по-голямата част от тези автори старите българи или
„прабългарите“ пристигат по-късно, заедно с втората вълна
12 Стоян Николов → Укритото и премълчаното в българската история. Част 2

сармати, и веднага се установяват в т.нар. Първа Сарматия –

Берсилия или днешен Дагестан, включително пространството
между долните течения на реките Волга и Дон.
Според последната версия на официалните историци,
в продължение на близо шест века именно тук се формира
една предимно иранска по характер общност или държава,
известна като Берсилия, а по-късно като Стара Велика Бъл-
гария. Така източното иранско название – топоним БАЛХ, се
налага съвсем произволно като етноним на народ, образуван
от три сродни племена – берсили, есегели и болги. За тези
историо­графи сърцевината на образувания народ и държава
става племето ОНОГХОНДОР-БОЛГАР, булгари-оногундури
при византийците, булгар-андерун по персийски, булгар-хау­
кал по арабски (вътрешни българи). След смъртта на Кубрат,
едно сродно на българите племе – хазарите, подкрепено от
аланите, нахлува в България откъм прохода Дербент. Аспа-
рух заедно с част от българите, вероятно с повечето оногхон-
дори се оттеглил в западната част на държавата и там устано-
вил новия център-столица, или на древнобългарски ОНГЪЛ.
След това, опитвайки се да обедини всички българи от този
район, които са мигрирали в по-ранно време под влияние на
хуните, аварите и хазарите, България на Аспарух променя
границите си и постепенно се оформя в Първата българска
държава.
Стотина години преди това голям брой „славяни“ мигри-
рат в България от север и заедно със завареното „славянско“
население успяват да наложат един нов език, който изведнъж
започват да говорят и „прабългарите“, а последните са малък,
но водещ и „държавнотворящ“ народ. За да стане кашата по-
лесно смилаема за невинните читатели, историците твърдят,
че и славяните, и прабългарите били от индоевропейската
раса, чието наименование така и не съумях да осмисля. Как
ви звучи: хем сме индийци, хем европейци! Добре, че се „по-
явиха“ индийските сериали да видим каква е разликата между
едните и другите.
И някак „естествено и неусетно“ чуждите и пригласящи им
наши историци доведоха на хартия нещата дотам, че превръ-
щат нас, първите християни на Балканите и в Европа, носи-
Още веднъж за произхода на българския народ. Словени или славяни13

телите на древна култура, в „диви варвари и езичници“. Най-

вече, за да угодят на световните сили, присвоили си нашето
минало поради липса на свое такова.
В първата част на книгата, надявам се, доказах на непреду-
бедения читател, че траките по нашите земи не са погинали от
измислените от историците епидемии, варварски нашествия,
вулкани и други измишльотини. Дошлите от север след IV в.,
народи, наречени в старите хроники склавини (или склабои),
според последните генетични проучвания се оказаха родстве-
ни на завареното тракийско поселение.
Теофилакт Симоката (VI–VII в.) е също на това мнение,
разказвайки за битките между ромейската войска и склавини-
те. Той не пропуска да уточни, че СКЛАВИНИТЕ, ТОВА СА НЯ-
КОГАШНИТЕ ГЕТИ1.
Филосторг (368–433 г., ученик на Урфила) в своята „Цър-
ковна история“ свидетелства, че „... по това време Урфила до-
вел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавски
скити, наричани някога гети, а сега готи“. Според Павел Оро-
зий (385–420) гетите дошли в земите на Тракия и Мизия „... не
уплашени, не като врагове, а сигурни – като при свои братя“2.
Как и кога гетите бяха прекръстени на готи? Една от пър-
вите най-големи исторически фалшификации започва през
193 г.сл.Хр., когато римски император става Септимий Север,
издигнат от източните легиони. Той провежда кампании в
Месопотамия и Британия. Разрешава на войнишките семей-
ства да живеят в близост до военните лагери. Наследен е от
синовете си Каракала и Гета. Каракала убива брат си и става
едноличен владетел. Той е римския император, който през
212 г. издава едикт и всички поданици на империята се обя-
вяват за римски граждани. През 217 г. император става Ела-
габал, но той се интересува преди всичко от религиозни дела.
Свален е от престола от заговорници след петгодишно управ­

1
Theophylacty Simocattae. Hiistoriae. Stutgardiae. Кн. 3, точка 7.
1972, с. 116–117.
2
Paulus Orosius. Historiarum adversum paganos libri VII. Hrsg v. Carl
Zangmeister. – In: Corpus der Lateinischen Kirchenväter Bd. 5. Wien,
1882, 2. Aufl. Hildesheim, 1967.
14 Стоян Николов → Укритото и премълчаното в българската история. Част 2

ление. На власт идва Александър Север. Желанието му е да

бъде признат за велик пълководец. Води война с германските
племена, но след позорен договор с тях е свален от собствени-
те си легиони. С края на неговото управление започва кризата
в империята. На трона започват да се изреждат „войнишките
императори“, голямата част от които са с тракийски произход.
И това не е случайно, защото повечето от легионерите също
са тракийци.
Елий Спартиан (III в.) описва как е станала подмяната на
гетите с готи в биографията на император Каракала (186–218).
Каракала, който убил по-малкия си брат и съимператор Гета
(Публий Септимий, 189–211 г.), обичал да се кичи с прозвища
като „Германикус“, „Партикус“, „Арабикус“ и „Алеманикус“.
След един победоносен поход над гетите Хелвий Пертинакс,
син на бившия император Пертинакс, му подхвърлил шегови-
то: „Добавете също „Гетикус Максимус“, моля“, което веднага
било взето за намек за убийството на Гета и сигурно също е
помогнало Пертинакс Младши да загуби главата си. Спар­тиан
веднага уточнява обаче, че за него „Gothi Getae dicerentur“
(готи и гети означава едно и също).
Дион Касий (155–235) казва, че след убийството на Гета,
„ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само
да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт“ . За да избегнат
това смъртоносно неудобство и тъй като един от клоновете на
гетите се казвал „готи“, тогавашните писатели започнали да го-
ворят само за готи всеки път, когато трябвало да се каже нещо
за всички гетски народи. По-късно опасността от обърквания
заради подмяната била доловена от автори като Филосторг,
Орозий, Прокопий (ок. 500 – ок. 565) и др., затова те се заемат
да обясняват, че готите не са някакъв нов, доскоро неизвестен
народ, а че са същият народ, който в миналото е наричан „гети“.
Петър Георгиев в своята забележителна книга „Убий Саба-
зий, убий българина“ ни дава допълнителни факти за отноше-
нията между преселниците от Север и местните траки:
Григорий Неокесарийски свидетелства, че сред жителите на
провинция Понт се намирали и такива, които се присъедини-
ли към варварите, вземали участия в нападенията, показвали
пътищата на варварите, непознаващи местността.
Още веднъж за произхода на българския народ. Словени или славяни15

Според Зосим и Йоан Зонара пълководецът на Деций – Гал,

встъпил в съглашение с варварите и устроил засадата на Де-
ций.
Аврелий Виктор твърди, че наместникът на Македония
Луций Приск застанал начело на „сборище от готи“, грабещи
Тракия.
Зосим съобщава, че при управлението на Гален
...скитите, встъпиха в съглашение с всякакви племена, с една
част от своите пълчища опустошават Илирия и разориха ней-
ните градове, а с друга завзеха Италия и дойдоха до Рим.

Мисля, че на всички, прочели първата част от книгата ми,

стана ясна моята теза за съдбата на старите българи. И все пак.
Българите според мен са, от една страна, прогонените и
завърнали се гети от сегашна Северна България, плюс възвра-
щенци от по-ранни преселения на тракийски племена, прину-
дени по религиозни и други причини да преминат някога отта-
тък Дунава. Посрещналите ги местни гетско-български и дру-
ги родствени тракийски племена приемат с „отворени обятия“
своите събратя по произход и вяра и заедно с тях формират
ускорено ядрото на българския етнос през периода IV–VII в.
Заедно със завърналите се по родните места преселници в
този процес са увлечени и голяма част от северните траки, на-
зовавани по различно време в изворите като скити, хуни, ава-
ри, гети (готи), склавини и др. Една съществена част от тези
племена през IV–VI в. вторично се насочва на запад и достига
до Западните Балкани, Италия, Франция, Испания, Северна
Африка.
В тази връзка да припомним за свидетелството на Йорда-
нес (Йордан3 – живял през VI в.). Той пише в Гл. 51 на „Гети-
ка“, че имало и други готи, т.нар. малки готи, които били „един
многочислен народ“:
Днес (551 г.) те живеят в Мизия, в областта около Никопо-
лис ад Иструм [край Велико Търново – б.а.], в полите на Хе-

3
Jordsnis, Romana et Getica, преиздадена и обработена от Теодор
Момзен, Берлин, 1882.
16 Стоян Николов → Укритото и премълчаното в българската история. Част 2

мус планина [Стара планина – б.а.], един безброен, но беден и

невойнствен народ, който не притежава нищо освен всякакви
стада, храна за добитъка и дърва в гората...

Йорданес разказва в Гл. 57, че Теодорих навремето събрал

целия готски (гетски) народ, но взел със себе си само тези, кои-
то били съгласни да тръгнат с него, и потеглил на Запад.
На практика през IV–VII в. по нашите земи се извършват
революционни промени, които сблъскват, от една страна, ро-
меизирания елит на редица племена, и от друга – изгражда­щия
се съюз на завърналите се и местните тракийски племена, кои-
то започват да се самоопределят на религиозен и етнически
принцип като българи (тогава като блъгари).
По-нататък ще дам и нови аргументи за тезата си. Но да
погледнем преди това какво показва съвременната генетика.
Последното мащабно ДНК проучване относно формира-
нето на народите от Югоизточна Европа може да се намери в
„The Genomic History Of Southeastern Europe“4.
По-долу цитирам коментара за изследването на Светослав
Стамов от „Duke University“, Северна Каролина, САЩ:
Геномът на българската народност е непроменен по съще-
ство от бронзовата епоха насам. Това е учудващият извод
от „The genomic history of Southeastern Europe“ (Mathieson
et al. 2017) – изследване, покриващо над 200 антични генома
от бронзовата и неолитната епоха от България и Балканите.
Съвременният български народ придобива окончателната си
физиономия по време на бронзовата епоха – на Балканите.
Много малко се е променило от бронзовата епоха (3000 г.пр.
Хр.) насам, все едно нашествията на славяни и прабългари из-
общо не са се случили.

4
Mathieson, Ian et al. The Genomic History Of Southeastern
Europe – bioRxiv. Достъпно на: https://www.biorxiv.org/content/
early/2017/09/19/135616. Авторският колектив е от над 30 души,
между които: Ян Матиесон, Косиво Пост, Надин Роланд, Франче-
ска Кандилио, Даниел Фернандес, Марио Новак, Стефан Алексан-
дров, Явор Бояджиев, Алиция Будник и др.
Още веднъж за произхода на българския народ. Словени или славяни17

ВЪЗМОЖНИТЕ ОБЯСНЕНИЯ СА ДВЕ – ИЛИ ТЕЗИ НАШЕСТ-

ВИЯ НАИСТИНА НЕ СА СЕ СЛУЧИЛИ, ИЛИ ПО-ВЕРОЯТНО
Е, ЧЕ ГЕНОМЪТ НА „НАШЕСТВЕНИЦИТЕ“ СЛАВЯНИ И ПРА-
БЪЛГАРИ НЕ СЕ РАЗЛИЧАВА ПО СЪЩЕСТВО ОТ ГЕНОМА НА
ЗАВАРЕНОТО НАСЕЛЕНИЕ. КАКВИТО И ДА СА ПРИЧИНИТЕ,
БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ТЪРПИ МАЛКА ПРОМЯНА ОТ БАЛ-
КАНСКАТА ПОПУЛАЦИЯ ОТПРЕДИ 4000 г., ДА НЕ КАЖА НИ-
КАКВА. [...]

На Балканите идват три вълни на преселение. Всяка от тях

заварва високи култури, умеещи да се бранят, и се вписва в
тях. Но обърнете внимание на графиката. След трите вълни,
последната от тях – 1500 г.пр.Хр., демографски промени на
Балканите и по-специално в България повече няма, което е
учудващо.

И на тези категорично ясни резултати родната ни исто-

рическа наука отвърна със залп от... мълчание! И от висотата
на своите „кули от слонова кост“ тези хора отново укриха и
премълчаха новите неоспорими факти за произхода на на-
шия народ. Всеки, както се казва, да си прави изводите сам.
Натрапената ни история се оказва една от най-странните из-
мислици.
Ето и резултатите от още едно генетично изследване: „Една
от най-древните хапло групи на Балканите I-M423 и нейното
разпространение.“ Статията5 е публикувана в реномирана на-
учна онлайн платформа и е преминала научна редакция6. Явно
личи „преместване“ от Балканите към Буг и Днепър.

5
Изследването е направено от българо-италиански научен колек-
тив. В него участват директорът на Института по експеримен-
тална морфология и антропология проф. Йордан Йорданов и ди-
ректорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел
Гълъбов.
6
Може да се види тук: Y-Chromosome Diversity in Modern
Bulgarians: New Clues about Their Ancestry (http://prarodinata.blog.
bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-
che-bylgarite-sa-.1145641).