Иван В.

Иванов - Шаеков
Рушители на съвременна България

Посвещавам тази книга на 60-годишнината от

Деветосептемврийската революция в България

Авторът Рушители на съвременна България Иван В.Иванов - Шаеков

Сатира и поблицистика Българска, първо издание
Рецензент: Тодор Павлов - Тукин
Редактор: Юрий Сапонджиев
Карикатури: Васил Кунчев, Тодор Цонев, Жейно Жейнов и др.
Печат: "Позив"
Издател: "Жерава"
Печатница: РИК :Диана"
ISBN: 954-82-77-1
София, 2005 година

Благодарност Написването на фейлетоните и панфлетите в тази книга са

резултат от помоща, която ми оказаха редакторите на весниците
"Жерава", "Мисъл", "Трибуна", "Отечествен зов" и други, които освен че
ги отпечатаха, ме насочваха към онези проблеми, които вълнуват хората.
Авторът
град София
2004 година
Към читателите
Тодор Павлов - Тукин
Нашата общественост има пред себе си книгата "Рушители на съвременна
България"от Иван Василев Иванов - Шаеков. Той е роден и израсъл в с.
Попица - Врачанско. Завършва гимназия, Софийския държавен
университет - специалност фармация, и Висшата партийна школа. Работи
дълги години във фармацевтичната промишленост. Бил е партиен
работник в ОК на БКП - Бяла Слатина, и в Софийския ГК на Партията.
Взел е активно участие в борбата против фашизма през 1941-1944г. като
ятак на партизаниот отряд "Гаврил Генов", за което по-късно е осъден на
15 години строгтъмничен затвор. ОТ 1940г. е член на РМС, А на Партията
- от 1944г.
Работейки в различни сектори на обществения живот, Иван Иванов -
Шаеков, натрипва богат партиен, стопански и административен опит,
което му позволява да опознае по-добре хората, техните характери,
развитието им.... Той особено вниква в грешките, слабостите и
нарушенията на отделни хора,виши и низови ръководни дейци.
Имайки усета към проблемите, които решава държавата, вижда със своето
набито око извръщенията, злоупотребите, личното устройване за сметка
на народа. Вижда добре рушителите на икономиката в страната -
селскостопснските кооперации и промишлените предприятия, които
приватизират и продават на безценица крупни заводи, фабрики и цехове.
В това отношение не е отбягнал от погледа му Александър Божков,
разпродалтова, което трудовите хора в продължение на 40-50 години
изграждаха със своя денонощен труд. Във фейлетоните си той смело
отразява лицемерието и двуличието на такива дейци на синята шайка като
Стоян Ганев, Иван Глушков, Анастасия Мозер, Георги Марков, Екатерина
Михайлова, Надежда Михаелова и др. Силно са жигосани бивши сини
величия като Иван Костов,Муравей Радев, Евгени Бакърджиев,
Александър Божков,Васил Гоцев, Лучников.... Силно бичува и жълтите
министри и депутати,като се започне от предизвикващото възмущение
изявлението на Симеон Сакскуборготски,че Щял за 800 дни да подобри
положението в България, което се оказа голяма лъжа и илюзия.
За съжаление,когато книгата се подготвяше за печат, авторът внезапно
напусна белия свят завинаги. Днес обаче, благодарение на неговите
потомци,доблесната поблицистика и сатира на нашия незабравим другар е
в ръцете на българския читател. Тя остава неподвласна във времето,
защото с гневното си, изобличаващо човешката низост перо, авторът се
бори за защита на народа.
Първа част
"СИНИТЕ РУШИТЕЛИ"

( Фейлетони, памфлети, хумор и сатира )

Молитвата на Стоянчо Ганев

О, боже, помогни ми, пусти дяволе! Искам божия партия да основа, с

пръст сочена от дявола, да ми вярват одясно заради емблемата цъц
звездичка! Да взема от Запада Христовата вяра, както взех от Изтока
философията Марксова. Вожд да стана на тия, които повярват: "Ако имаш
две ризи, дай едната на ближния си!" но никога да не изпълнявам и аз
като тях тази проповед. Вдигайки двата пръста на десницата, да сваля
юмрука на левицата.
Помогни ми, боже, да поведа народа вярващ (учен) срещу народа
невярващ (прост). Да докажа, че след изгрева Изток, идва залезът (Запад).
Да опровергая веруюто на Маркс, че капиталът, като създал пролетариата,
си изкопал гроба.
О, боже,ти, който си горе и украси небето с моя любим син цвят, помогни
ми да задуша у мен и последния спомен към цвет червен. И ако разбереш
и ми помогнеш, господи,заедно с йеромонах Събев,който също избяга от
дявола и хвана кръста господен, редовни бедния със свещи от чист восък
ще правим и в храма ти от сутрин до вечер ще стоим.
Вразуми и ИБ. Стоянова, главатаря на НООГ - ДФ, че чесно излизам от
СДС. Не мога да бъдем заедно с мерзавци, които цапат синия цвят и
объркват верующите. Помогнете ми десници с него да стиснем и партия
християндемократическа да направим. В знак на вярност слагам на гърди
си кръст. Во имя и отца, и сина - амин! От сега на татък вечно твой -
Стоянчо Ганев.
Боже, боже! Помогни ми и нощните кишмари сънища разсей, да не
сънувам и да забравя народната песен: "Проклет, да е мамо,трижди
проклет този, който либе залюби (разбирай Маркс), люби, па не
взима!" В."Трибуна", бр.8,18април 1991г.
========================================================
==============
Коя е тя? През "тоталитаризма" стана учена - с кусури, но учена.
Титулуваха я "професор". Беше другарка, стана госпожа. Преди години
дъвчеше Маркс, сега го плюе. За да изкаже нещо, много говори, затова
устата й е уголемена, но подхожда на фигурата й.
Погледът й е змийски и хапе ( с приказки, не със зъби).
Избраха я за депутатка, но не по мажуритарната система. Беше едра и
неугледна, затова избирателите я заубикаляха. Прояви хитрост и влезе в
пропорционалната, и то не с вота на съмишлениците си. Изобретателна е.
Тя и говорителят й са двама, но с четири нули зад тях стават 2000 - нулева
сила, но вдигат голям шум в Народното събрание. Предлошиха й да
замине посланичка в Източна страна - отказа. Погледът и е на Запад.
На площада пред голите адамки народът я посочи като мръсница, но в
Народното събрание нейн колега я нарече "лъвица". Та коя е тя?
В."Трибуна"
бр. 12,30 май 1991г.

Отговор: Елка Константинова - родоначалничка на порнографията в

България и главна рушителка на нашата социалистическа култъра....

========================================================
=============== Горчивата Блага
(по мотиви на Радой Ралин)

О, прави Биже!
Вцепени и ней гъката
и плесни я през устата,
та да не може,
о, прави Биже
изменено да пише
и да изрича
думи на Сатаната!

В. "Жарава", бр.7
21-28 октомври 1991г.

Става дума за Блага Димитрова - поетеса, сама запюла творчеството си

от времето на социализма, вицепрезиденка от СДС след реставрацията на
капитализма, проклела всички свои колеги, които подписаха сегашната
Конституция на България "да им изсъхната ръцете".....
=============================================
Отзвук от един "Отзвук"

По повод едноименното предаване на Диляна Грузданова от 19 април

1994г.
Приискало й се на Дилянка република да срива, монархия да гради, та
поканила в своя "Отзвук" партийки фантоми, издънки монархисти, народа
да убеждава...,че сме имали цар-демократ, благодетен народен....А колко
малко и трябваше да разлисти историята българска и да види, че там
пише:
.....Фердинант Куборготски и неговата камарила доведоха България до две
национални катастрофи - през 1913 и 1918г., за което бе детрониран под
натиска на народа и изгонен от любезното ни Отечество.
....Че Борис III благослови Деветоюнския преврат през 1923г., който
сложи край на законното парламентарно правителство на Александър
Стамболийски и предопредели ненормалното развитие на България за
един продължителен период. Борис III установи фактически личен режим
през периода 1935 - 43г.: парламентът бе разпуснат, Търновската
конституция отменена, политическите партии и организации - забранени,
свободният печат ликвидиран.
Четири години (1934-38) България е без парламент и се управлява с
наредби - закони. Борис III прикачи на 1 март 1941г. страната ни към
фашиска Германия и я изправи пред трета национална катастрофа.
Борис III е вдъхновител на репресиите и терора в годините на фашисма. В
негово име и в името на Симеон II се издават и изпълняват смъртни
присъди за политическа дейност през периода 1923- 44г. Само за три
години (1941-44) са убити 20070 антифашисти, много от които без съд и
присъда, включително и невръсни деца, а 64345 бяха арестувани и
малтретирани в лагери и затвори.
Фердинант и Борис III направиха огромни дългове към чуждестранни
банки, а парите използуваха главно за свои нужди. Общо през
управлението на Фердинант и Борис III са сключени 19 заема, платими за
50-60 години, всички до един останали непогасени, за да се плащат от
внуците и правнуците на майка България.
На 31 декември 1945г. този дълг възлиза на 32208977 златни лева ,
изплащани от "комунистуческата" власт до 1978г.
Ще цитирам един велик българин, който заложи главата си, за да каже
истината за монархията.
....Един от крепителите на убийствените лични и котерийни режими е
монархизмът.
... Издръшката на дворците и камарилата около тях костват грамадни
разходи на народите.
.....Дворците и камарилата около тях са крепители и мсеятели на
монархическата атмосфера, която е и си оставач същинска гангрена в
монархическият режим..... Те служат за опора на всички политически
котерии,но трябва открито да се заяви, че същата тази дворцова камарила
често пъти е источник на разврата, обществената деморализация,
разкоша,кражбите и лакейството, и на всички пороци, които човечеството
пзнава и против които то трябва да се опълчва.
(Александър Стамболийски, "Политически партии или съсловни
организации?" 1920г., стр.70

Та Хачо, като слушах "Отзвук" на Дилянка от 19 февруари т.г., питм:

Българската телевизия национална ли е? Или както те кодошат
масмедиите, та я наричат четвъртата власт?
Излез и кажи на българския народ чия е телевизията та я наричаш
национална, или ако ратуваш за "царска"телевизия, кажи ни и кой я
издържа - народът или "царя"? От данъците на народа ли вземаш, или от
хазната на Симеон (ако той плаща кажи!).... Ех, Хачо, Хачо, мислихме те,
че си със народа, но ти се прехвърли от другата страна на барикадата. Не
ни остава друго, да чакаме да дойде "Видов ден", та да се видим кой, кой
е? Твой вече (не)постоянен телезрител

в. "жерава", бр.11
1-15 юни 1994г.
============================================== "Османското
присъствие" в България

по филма "Време разделно"

На 27 и 28 февруари т.г. бе "прожектиран" по канал 1 на БНТ филмът

"Време разделно" по романа на Антон Дончев. Много съм благодарен на
г-н Хачо Бояджиев за прожектирането на филма, защото разбрах и си
изясних що е това "османско присъствие" в България. Преди няколко
години виден "професор" наименувал се ту татарлиев, т5у Татарлъ, на
всуслушание пред българския народ разрови теорията за османското
присъствие. Друг "виден" научен работник-историк с име Луджев,
"присъствал" в политическия живот на България, също се присъедени към
маниполацията за "османското присъствие",което предреши кариерата
му-вожд на президенската партия в последните избори.
И някои други научни работници в България обсъждат как и при какви
условия да се изучава в училищата въпросът за "османското присъствие".
А филмът "Гори, гори огънче" пак го затопли и повиши градусът му, та и
президентът по този повод стана кинокритик.
А въпросът не би затруднил нито научните работници, нито държавните
институции за верния отговор. София,26 април 1996 г.
в. "Жерава", бр. 8

=============================================
Фил Дългото изречение

(Извадки от кратката му политическа биография)

Произходът му е попски. Баща му е попствал в малък земеделски град, що

хората знаеха като най-голямото село край Бяла Слатина. Викаха му
лудия поп. Раснал в такава среда, Фил придобива попска психика, така, че
и брада отглежда, за да е по-близо до светиите. Завършва правни науки в
"тоталитарния" строй с право да адвокатства - придобива навика при
говор да растяга изреченията по десетки метра. Дадоха му прозвището
Фил дългото изречение. И когато го чуваш да изговаря последната
дума"... те, комунистите", забравяш първата.
Страхувах се от тях....Изглежда веруюто му е да заклина комунистите. Но
що да се прави погледът на народа е вече наляво към социалистите.
Гледалите на дясно добро не видяха. На изборите през 1991г. спечели с
малко, но.... за малко, пречили му пак комунистите. Ама на калпав винт,
нареза му пречи (гласи народната поговорка).
Често присъства на водосвети при откриването на банки, фирми,бизнес-
центрове и тем подобни. Но попските заклинания и удрянето на
първенците по члата с мокър босилек, не предпазва ни банки, ни фирми,
ни първенци от фалити, грабежи или от прокоратурата.
Та, бедни народе, пази хубавото Наде, същинска Дева Мария, вода не
напита, със словата си народа подвежда, имиджа на Фил повдига. На
митинги конференции и други фороми Грамадният Ал, Винолюбецът
Стал, Лучника - горила, Аго Турчина.... Боже, боже! Те всички са за
деветия кръг на ада. Или пък Мицето, милионер от закуски; Николай,
раздаващ правосъдие с шутове...
Букет, миришеш на монархофашизъм!
Е, бедни ми народе? Прави ли се демокрация с такива "демократи"? За
година - две ни заведоха в дивия капитализъм, та нито селото ни е село,
нито градът е град. На 18 декември 1994 г. Ф.Д.-то пак бе не разбран от
електората и загуби с множко, но за.... множко.
Сдаде ръководството на мургавия Ваньо и засвири втора цигулка. Но
звуците що издава са фалшиви. Електоратът е надарен с добър слух, добре
чува и умно размишлява. И на изборите за месна управа-1995г., рече на
Фил:"Бай,бай,мой човек, загубих те отново..."
Тук завършва политическата му биография.
София, 14 февруари 1996г.
в. "Жерава", бр.3

Става дума за лидера на СДС Филип Димитров, демократично избран за

"винаги" за премиер на България, който започна нейния разгром и
ликвидация, но скоро заради малоумията си и престъпна политика бе
демократично
свален. ================================================
Какъв трябва да (не) бъде следващият президент?

Казват, за да изберем, трябва да отговаряме на определени условия. Първо

да е от групата на десидентите, макар да не са налица всички качества за
десиденство. Да е роден в село Веселиново, за да развеселява хората с
гафовете си в чужбина и у нас. самият той да е "ливада", та като нагази
Боянските ливади, да се чустват зеленината и ръста му на "узрял"
политик. Да вади усмивка, когато трябва и когато не трябва за да смята че
в България всичко му е позволено. Да е и със своите, и с чуждите, та в
случай на "малки" кризи, неустоичиви правителства да рухват, като
Филип-Димитровото. Да е имал в не дълечно минало родство с
правоверните, та при интерес, да клати фес. Да е учил марксизъм през
тоталитарно време, за да се титулува "доктор" през прехода към пазарна
демокрация.
На митинг да ругае БСП и да вдига два пртста, за да вървят по дирите му
реститути и реститутки. Погледът му да е все на запад, за да не вижда
отгде изгрява слънцето. Да е отказвал подписа си за приемането на новата
Конституция и да се кълне в името на същата, за да е президент.
Да е един от рушителите на селското стопанство, сътворено през 45-те
"проклети " години за да вини социалистите, че зърното е ексик.
Да е седял на висок управленчески стол и да е записвано в анализите на
правителството, че е посетил безброй страни, че е видял света и света
него, но не е донесъл билиони, а е похарчил милиони ( до днес за тях не е
ставало дума, те са на данъкоплатците).
Да е получавал президенска заплата, за да връща закони в Народното
събрание. Да недоволства от правителството, че то, освен на Запад,
поглеждало и на Изток, и да го ругае, че някои части от програмата му се
клатели, та щело да падне.
Та, българино, бой последен настава, президент ще си избираме, та изречи
словото си:" Такъв изявен президентне ни трябва, той е падение за
България!"
В. "Жерава", бр. 11,
7 юни 1996г.
За да няма объркване, приказката ни е за Жельо Митев Желев от село
Веселиново, който все пак загуби изборите от съпартиеца си Петър
Стоянов.

======================================== Рушители на
съвременна България "Николай" - развитие и мироглед
Преди 10 ноември 1989г.беше незбележимо,неизвесно юрисче в Ленински
райсъвет-София.Получаваше заплата за да защитава правата на
комунистическата партия и я защитаваше, готов да влезе и в редиците
ѝ.Но беше расъл в дантелени пелени и порасъл с програмирано бъдещо
развитие.
И още като войник, за да бъде забелязан от своите командири, прави
доноси за най-близските си другари. По-късно сам се предлага да
сътрудничи на таините служби и става доносник с прозвището "Николай".
С времето продължава своето развитие към голите глави, пуска си
мостачки ала Хитлер,косата ,погледът, маниерите са същите.
По време на митингджийството след 10 ноември беше глашатай на
опозицията с лозунгите:"Долу БСП!", "БСП в Сибир!"и Демокрация или
комунизъм?" Веруюто му е бесен антикомунизъм". Като депотат във ВНС
участва в групата на 39-те които отказаха да подпишат Конституцията и
проведоха гладна лежачка в градинката пред храма "Ал. Невски".Но
съдбата ги пожали и остави живи и здрави, някои само наддадоха
килограми, поради употребата на шоколад и бира след залез слънце.
В 36 НС опозицията спечели с малко, но за...малко. Затова Николай
издигна лозунга: "Избори до дупка". В края на 1994г.станаха желаните
избори, но каква съдба! В дупката попадна движението на 39-те
стачкуващи лежачи.Като депотат,оратор и тълковател на правната
юридическа философия, Николайповече от времето си прекарваше в
размисъл из одаѝте на парламента. Политическият живот наблюдаваше от
прозорците на НС.При една манифестация на пенсионерите пред
Народното събрание, Николай емоционално възбуден и в знак на
солидарност им показа средния пръст на дясната си ръка....
Действищта му, идейхото му и морално развитие бяха забелязани от
президента и той го изпрати в констуционния съд, за да бди за опазването
на Конституцията. Социалистите не я спазвали, не се вслушвали в
малцинството и не приемали закони, неупоменати в нея.Тези социалисти
какви ги вършат?

От Николай и подобни заемащи върховни служби Родината ни цъфти ли

цъфти, но не връзва. Зевзеците разказват, че истинското име на Николай,
вписано в кръщелното е Георги Марков. Под това име беше изстрелян в
Конституционния съд. София, 18 септември 1996г.
в."Жерава", бр.17
=============================================
Синьото Наде
ст.26

Влезе в СДС с външноста си, направи опит да позира като вожд. Хареса
се на брадатите и им стана сянка. Вначалото при митингуването стоеше
във втората редица, но с времето се появи по-напред и излезе в първата.
Синьото Наде посети близски и далечни страни. Беше и в Сърбия , за да
обмени опит и с белградските митингуващи, да мине по централната
улица на столицата в челната група на Вук Драшкович. Там се научи да
подскача.... и то много енстрелагантно го правеше. Подхвърлчше тялото
си заедно с задницата си нагоре, след ,като отлепва краката от земята.
Така в ускореноповтарящо се движение се родиха подскоците. Това
подскачане зарази и деятелите на СДС-то, че и всички митингуващи.... И
скачаха хората, подскачаха, че "че който не скача е червен", за избърбори
Надето....а зевзеците побързаха да го римуват, "който скача е кретен".
Скачаше Надето скачаше... и скочи в министерството на външните работи
за министерка...
Та, скачай,народе,скачай, чакат те министерски кресла! София, 4
февруари 1998г.
в.„Мисъл", бр. 2 (324)
====================ст.26===================== Как хуавото
Наде стана аеробичка
Влезе в СДС с външноста си. Направи успешни опити да позира. Хареса
се на брадати омбашии. В началото при митингуващите стоеше във
втората редица, но енергично пристъпи напред, защото забеляза, че е
„стреляна" с влажни погледи както откъм трибуната, така и откъм
публиката. Сетне синьото Наде започнч да подсказва на митингуващите
как да вдигат едната ръка с два пръста, а другата да отпущат с палец
надолу.
Още тогава като „видна демократка" посети близки и далечни страни.
Беше и в Сърбия, за да обмени опит с белгратските митингуващи. Мина
по централната улица с челната груоа на Вук. Точно там се научи да
подскача. Много екстрелаганто го прави. Подхвърля задницата си нагоре,
преди краката ѝ да са се отлепили от земята. Това екстрелаганто
подскачане зарази и влудо омбашиите в СДС. И всички заподскачаха,
заскандираха: ѝкой не скача, е червен!"
Веднъж Надето подскочи толкова високо, че попадна направо в
Министерството на външните работи. Като министърка на външните
работи тя обърна най-напред на външноста си, на премяната си.
Всекидневно сменя костюмите си и познава на пръсти най-реномираните
европейски бутици. по международни срещи и форуми между другото
чете и слова, написани от други. Настанена в луксозно министерско
кресло, хубавото Наде замечта за визити, много визити по Европа. Най-
напред посети Мадрит. Искаше да провери своя испански - завътшила е
гимназия с изучаване на испански език.
Изкуши външния министър на Германия г-н Кинкел - люнители на
хубавото се оказаха и в Европа. След една делова среща в Мадрит,
Кинкел качи Надето в личния си самолет и я вози до Бон. И се
започна.Надето летеше от столица на столица. Опозна света, а света видя
нещо по-различно, например от г-жа Мадлин Олбрайт.
Напоследък хубавото Наде се прочу със своите действия в Ловеч. Усвоила
дипломатически тънкости, външната министърка доведе синята
предизборна агитация през есента на 1999г. до оригиналната сентенция:
„трябва да се нахранят журналистите". След Ловеч - гейт хубавото Наде,
казват, се разтушвала с аеробика. Има фигура за аеробичка. Няма никакво
съмнение, че и като аеробичка тя има бъдеще. София, 30 януари 2000г.
в. „Жерава", бр. 2

=====================ст28====================

Перли от политическата класа

Госпожицата или госпожата?

ст.43

Казва се Екатерина Михайелова. В момента е на депотатска работа. Освен

службата си се занимава и с политика и затова е смущавана от медиите за
интервюта и мнения. Ходи с боядисана коса младежка прическа, близо до
фудболна топка. По този признак е госпожица, но по фигура, походка и
движения си е чиста госпожа. Затова някой се обръщат към нея и с повика
„Госпожо!”…..

За да е по-представителна, слага и очила, та да се доближава до змията-

очиларка.Те ѝвъзбуждат мозъчните възли и, недай си боже, да се върне
към 45-те години на комунизма! От устата ѝ излиза огън и жупел срещу
БСП-то. Даже и сега, щом се появът затруднения в демокрацията ѝ, то пак
БСП-то е виновно.

На форуми на СДС-то, в подготовката на месните избори, изрича думите:

„ Ще влезем в съюз с всяка партия, но не и с БСП!” Да ама не! Знае ли
госпожицата, че от 260 общини над 200 са покрити с червена боя, а едва
14-15 със синя? Нека по-скоро госпожицата да извести магията как се
превръща червената боя в синя. Госпожо! Не смчтайте, че ще се настаните
в 200 общини ей така, само от мерак. Не! Госпожице, от мерак корем
боли, а и в случая ще застанете срещу 2-3 милиона избиратели. Тогава на
госпожата д-то да ѝ е яко.

И на края, я сакам да кажем на госпожицата, че българинът не забравил

през кои години се построиха 2-3 Българии, та днес се „ядосва”, че има
ново жилище, че ги няма старите схлупени къщурки и гета от
покрайнините на калните междуселищни пътища. Изчезнало е и
дървеното рало, теглено от изнемущял рогат добитък, подкарван от орач,
произнасящ от време на време само „Дий, воле, дий…”

Та, връщайки се по някога в миналото, както не можем да си представим

селото без албена, така и сега, в настоящето, не можем да си представим
новата демокрация без госпожата, т.е. без госпожицата.

София, 10 февруари 1999 г.

в. „Жерава”, бр. 3

Той е!

Обстановката, при която се проведоха последните президенски избори, бе

лъжовна. Беше април – месец на лъжата. Кандидатите бяха 13 - фатално
число. В надпреварата участваха и двама шегаджии. Дяволът ги нареди
първи от 13-те, те номер едно, а на Петър Стоянов определи девятка – при
завъртането ѝ на 180 градуса ставаше шестица. Това го успокои.

Кои застанаха зад Петър? Недоволни от социалистите, но признаващи се

за Хан-Аспарухови българи. За него се намесиха и външни сили.
Германката Рита Зюсмут много преди изборите го нарече „нашият
президент”. Така тя подсказа на оцелелите легионери и хитлеристи да
застанат зад него.Петър е син на Стефан Стоянов, бивш
областен оправител в града на тепетата, в миналото – организиран член на
Легиона, а през новата демокрация – активен участник във форумите на
Българския демократичен форум (ново наименование на легионерската
организация в България). Стефан Стоянов организира полицейски шайки
в с. Цалапица, понежи жителите на селото не искали да разтурят
кооперативното си стопанство и стачкували…
Крушата не пада по-далече от дънера си. Наш Петър, известен като едно
неизвесно пловдивско адвокатче по бракоразводни дела, се включи в
обществено - политическия живот на конгломерата СДС. И стана власник.
В началото на, в правителството на Фил, беше зам-министър на
правосъдито. Тутак си се разправи с инакомислещите прокурори, съдии и
следователи. Те напуснаха съдебната система и тя стана институция за
политическа разправа. По-късно с „развитието” на демокрацията на Фил
избута Петър Стоянов в първите редици, а Иван Костов го посочи за стола
на Жельо Жабата.

Природата сътворява индивида и му дава къде по-малко, къде повече от

хубостите на родословното дърво. Но в нашия случай пропуща хубавото и
пробутва само грозотия човешка:

- погледът – хишна птица;

- носът – овнешки;

- зъбите – магарешки;

- очите – змия-очиларка;

- говорът – заканителен;

- походката – дървена;

- усмивката – ядна.

От година-две Петър крастосва на шир и длъж родината и грамогласно се

провиква, че… трудностите днес са все резултат на 45-те тоталитарни
години, годините на социалистичския строй.

Петре, не изричай лъжи, а кажи на народа кой назначи ликвидационните

съвети, за да унищжът селското стопанство; кой разпродава днес родната
промишленост; кой разби пазарите на производство в България? Защо
днес над 500000 бъгари са безработни, и близо 1 милион напуснаха
страната, и то все по време на новата демокрация? Защо 2 400 000
пенсионери мизерстват? Кой ни отдълечава от славянска Русия?

Всичко това го докара твоя демократичен съюз – СДС. Няма никъда

избиратели, които да не знаят от коя страна на барикадата си
ти.Избирателите се досещат как сеоблагодетелства в годините на
пазарната икономика, как през юни 1992 г. закупи в ж. к. „Дървеница”
апартамент от 107 кв. м за нищожната сумичка 128000 лв. (към тази дата).
А при попълването на декларации защо си забравил да впишеш,
притежаваш и 2 леки коли(„Ланчия прима” и „Жигули”)? В края на 1998
г. при попълване на нова декларация посочваш още 1 къща (вила) в
Пловдивско, 2 вилни имота и към 30 000 долара. Какви данни ще съдържа
третата декларация, ако се наложи да я попълваш?

Работиш за „национално единство в политиката, в църквата, в армията”, а

първо се черкуваш при Пимен, после притискаш Максим, уволняваш
заслужили генерали, не реагираш срещу уволнения на специалисти от
предприятията. Всичко това на български език се нарича политическа
чиска. И по Коледа си пиеш чай със Симеон Куборготски, наричаш го
„Ваше Величество”. България царство ли е или симулация на република?
Навярно ще му помогнеш да си узакони имотите, сътворени от
българския народ, заграбени от фамилията на Кобургите?

Петре, Петре, погледът ти е все на запад, а слънцето изгрява винаги от

изток.

София,7 април 1999 г.

в. „Жерава”, бр.7

Грамада пред президенството

Известни и неизвесни политици в България след 10 ноември 1989 г. като

Димитър Луджев – военен миниатър. Веселин Методиев настоящ
министър на образованието, се обединиха в твърдение че в България не е
имало турско робство, турско иго, а само османско присъствие. За
популяризиране на това становище ще се напише нова история на
България.

Новите писания за османското присъствие ще се изучава в училищата с

пренаписани учебници. Останалите българи, които са преминали
възрастта за училище, ще бъдат привлечени във вечерни университети и
други най-съблазнители форми.

Веселин Методиев по тревога (по поръчка) сформира комисия от

политици историци и други „всетакамислещи борци” на пазарната
демокрация. Комисията щателно ще претърси обществените и часни
библиотеки в страната и чужбина. Ще се съберат всички романи,
драми,поеми, в които се говори несправедливо за робство и иго.

Например в романа „Под игото” от Иван Вазов. Или в първия български

филм „Калин Орелът”, в който се разказва за български възрожденец,
заточен в Анадола; той успява да избяга от турските зандани и се завръща
в освободена България, за да бъде убит от „демократ” – досущ, като две
капки вода, приличащ на днешните „демократи”. В същия куп ще бъдат
хвърлени всички копия на телевизионния сериал „Капитан Петко
войвода” по сценарий на Николай Хайтов.

Събраните и бракувани книги, списания, филми, картини, ще бъдат

натоватени на влакове и тирове и ще се скупчат на едно място. Пред
Президенството ще се издигне огромна грамада.

Ще има митинг с речите на Луджев, Методиев и други „всетакамислещи”.

Сетне ще се драсне клечка кибрит и цялата грамада в буйни пламъци ще
се изпепели пред възхитените очи на атлантици и евроатлантици.

Така ще започне нова ера в България и на Бълканите. Най-напред без

турско робство, турско иго, а по-нататък с реставрирана под една или
друга форма Османска империя.

София, 10 юли 1999г.

в.”Жерава”, бр. 13

Бележка на редактора:Същия по мтематика фейлетон, но под заглавие

„Османското присъствие или робство?” и в по-кратък вариант беше
публикуван във в. „Мисъл”, бр. 4 (338), от 6 април 1999г.

Наследникът на Турчев

„Многоуважавания Бакър (Бакърджиев) е роден и отгледан от род, чужд

на социалистическия строй,но е учил и вазпитан в този стрий. Още като
младеж влиза в политиката и е един от младите земеделски водачи на
софийския квартал Подуяне, в БЗНС-то на Петър Танчев, по онова време
верен съюзник на комунистите. Но крушата не пада по-далече от дънера
си и Евгени Бакърджиев скоро след 10 ноември1989г. се отзовава в Съюза
на демократичните сили.
От подскоци по митингите на СДС той скочи чак в министерския съвет
като ВИЦЕ. Освен, че е един от лидерите в партията си, вече е
управленец. Първи изявления, дава разпореждания, посещава селища….

С е д е с а р с к и я т капитализъм, назован пазарна икономика, само

десетина години донесе на народа ни ниски заплати, смешни пенсии,
платено обучение, забъркано здравеопазване….. Проблеми, проблеми и
голяма мизерия на народа ни. Според философията на Бакъра, за всичко
това е виновна БСП, БСП и пак БСП. Това той изрича при свои посещеноя
из страната или форуми в столицата.

На посещение в Лом се срещнал с неволите на жителите–голяма

безработица, малки заплати, „социални” пенсии, непоносими битови
разходи… И пред ломчани той изрича: „Миналото на комунистите
трудно се оправя”, т.е. ето от къде идват неволите. Преди месните избори
си позволява с насмешки да се обръща към социалистите: „Аз много съм
изненадан от пручванията на БСП, че на месните избори те ще
спечелят в 200 общини. Струва ми се много тази двойка с две нули.
Може би правят прогнози за деноминация!” (в. „Пари” 28 юли)”Избори
се печелят с бой и пари….” „Евролевицата днес до обят ще има един
кандидат, а след обяд -други”. Хумор!

Но „връх” на управленските му качества е събарянето на мавзолея. Още

древните фараони са строили гробници запазени и до днес. От тях
народите изучават миналото на човечеството. Но идеологията на Бакъра
го подтиква да разруши мавзолея, за да освободи площ за посаждане на
дръвчета, за сянка на софиянци, да освободи място за бирени надпивания
и за подскоците на митингуващите седесари.

Господин Бакърев, с „народни” прояви през последните 20 години (10

комунистически и 10 пазарна икономика), приличате на един виден
„борец” за освобождението ни от турско робство от филма на Николай
Хайтов „Капитан Петко войвода”, Назован Турчев.

София, 29 октомври 1999г.

в. :Жерава”, бр. 20

=================================
Адвoкатът по разводите

Роден е и учовечен през комунистическия строй. Още от татово време се

търкаля около силните на деня. Връсниците му го подпомагат като
сътрудник в Съвета по законодателност, оглавен от Ярослав Радев.
Помнят го и като член на редакционната колегия на списание
„Социалистическо право”. А всезвесно е, че полвинката му (жена му) е
била секретарка на комунистическа организация. Още по-известна е
българската поговорка „ Откъде жената от там е родата”. Преди да
започне своята кариера, образова се в Юредическия факлутет и след
завършването му във Втори адвукатски колектив по бракоразводни дела.

След 10 ноември 1989г. активно се включва в Съюза на демократичните

сили. По митингите държеше речи и подскачаше с кретените, които
крещяха „Долу БСП!” Така овладя подскоците, че скочи в министерския
съвет на Фил Дългото изречение. Тогава стана известев държавник,
забърка се в издаването на индулгенции за чисто минало на своите
съпартийци. Това му помогна да се изкачва нагоре.

Накрая се вкопчи в Иван Костов, който го постави на високия

парламентарен стол и му даде звание „Прецедател на Народното
събрание”. Като такъв, разви огромна туристическа дейност в много и
много държави. Не е установил досега парламентарни отношения само с
ескимосите в Аляска. В борбата за „благоденствието” на народа сам се
сравнява с… Христо Ботев!? На връх 2 юни 1998г. изрича на Ботевите
тържества „бесмъртни” думи: борил се с престъпноста и корупцията, като
Ботев срещу народните изедници през турско рабство.

Няма ни едно признание от национално значение. По всички въпроси

преповтаря Иван Костов. Ето някои мнения за лицето Йордан Соколов:

Жорж Ганчев: Срам го е да си признае, че е бил в ръководните органи на

ДКМС.

Татяна Дончева:Той е просто сива изстория. От него лъха досада…

Румен Овчаров:Не мове да излезе от битието си на адвокат по

бракоразводни дела… И в крайна сметка ще разведе СДС с властта.

Иво Атанасов го нарича : „хигиениста на републиката”,т.е.Изгонва от

пленарната зала на Народното събравие всички неудобни нему оратори.
Драгомир Драганов разказва за: „Краставиците на
Соколов”,т.е.Прецедателя на Народното събрание се държи като във вица
на Мирча Кришан за краставиците – каквото и да стане в парламента,
накрая се вижда…. Краставицата. Прецедателя започва да я върти, да я
облизва и захапва. И винаги заключава: „За всичко са виновни
комунистите!”

При ръководството на парламентарните заседания от него лъха всемирна

скука и задушевна стагнация. С фалцет често изписква: „ Свърсвате ли
веце със съветите?”; „Това е приоритет за васата партия”; Не въ ли и
страх?”;Аз пък мислъ, че въ и страх”; „Хе-хе –хе, съ въ слуяам…”

Какъв българин е родила и откърмила майка България! И късмет е за Ив.

Костов, че не го е включил досега в своите кабинети. Иначе да го е развел
с властта и с българския народ. И ще се върне при професията си –
адвокат по разводите.

София, 29 февруари 2000г.

в. „Жерава”, бр.4

========================================================
========

Странна личност
с име Иван Костов

Странна личност! Произходът му е спорен. В момента мяколко научни

института си създават работа да изследват генезиса му. По въхшност
прилича на чужденец - чернокож е, но не е африканец, а по-скоро се
доближава до индийските роми. По говор го причисляват към
франкофоните - езикът му се заплита в чисто парижко "р". И зучавал е
грижливоикономиката по марксизма. Политикономиката на социализма
навярно щеше да го извиси до професор, но стигна само до асистент -
поради липса на достатъчно "тоталитарно" време.
Подскоците по митингите на СДС го направиха политик. Това му помага
да се възкачи на министерски пиедестал - и като първи. Стана много
заканителен - често сочи с пръст социалистите - неудачните през техните
управленчески години му пречели. Създаде партия от изпитан
тоталитарен тип и с нейна помощизхвърли непослушните от
администрацията и производството, назначи свои хора, за да има след
себе си вярна дружина. В Народното събрание, подпряна на овчарския си
кривак, пасе послушното стадо, наречено мнозинство.
С решения на послушното стадо разпродава фабрики и заводи за жълти
стотинки и само в редки случаи - за 1 долар.Политикономиста не се
стеснява никак от факта, че в развитите капиталистически страни
фабриките и заводите са от една трета до две трети собственост на
държавата. Например държавнат собственост е 34%, в Канада - 56%.
В слското стопанство странната личност назначи ликвидацонни съвети.
Предишните кооперативни и държавни стопанства заприличаха на терен,
бомбандиран от вражески самолети. Политикономиста отмина
чехословашкия метод да се превръщат земеделските стопанства в
акционерски дружества.
Министър-прецедателят се зае лично да закрива вишши учебни заведения,
да узаконява платено образование и платено здравеопазване, одобри
баснословни цени на лекарствата. Ограничи пенсиите до нищожни и
смешни размери. Така "укрепи финансовата дисциплина", че заплатите в
администрацията и производството не се изплащаха с месеци. В кратце
казано: Постигна се стъбилизация на..... мизерията!
Напоследък го засърбя и от към дрижбата с Ахмед Доган. Започнч да се
чеше по някои части на тялото. Слага черни очила, за да невижда
крамолите в смесените райони. Почесва и езика си, оплаква се, че през
управлението на Жан Виденов страхът, неверието и цинизма са били
вкоренили в българското общество, та сега му трябват още две години, за
да озонира обществото.
Във външната политика странната личност възприе твърд курс, за да ни
вкара в Европа - досега външната ни политика била африкански
континент. Хариза на НАТО въздушното и териториално пространство.
Разсъблече България и самия той си смъкна гащите. Именно заради тези
гащи някои социолози го нарекоха диалогична личност. И наистина
неговите монолози са диалогични и пуларистични.
Странната личност, появила се в Бъгария при пазарната икономика,
изрече крилатата фраза "Ние сме на 4-ти километър - чак до края на
мандата си" "Четвърти километър" в София е извесно място.

В. "Жерава", бр. 16, 23. 8. 1999г.

Господин Пържени яйца

Той вече е 70 годишен. Напълно е запазил ехидната си усмивка.След като

адвокаства в Перник и София успява да се здобие с званието „Доцент по
гражданако право” в Софийския университет. Верен на принципите си да
върви все нагоре – към сияйните върхове. – през 1988-1989г. работи в
Държавния съвет на Народна република България – в Съвета по
законодателство, оглавявано от професор Ярослав Радев. Старателният
послушник научава, че началникът му обича пържени яйца. И се заема с
този занаят. Добива прозвището „Господин пържени яйца”. След 10
ноември 1989г. извесно време Съюзът на демократичните сили не го
забелязва. Но ехидната му усмивка най-сетне е оценена. Започна пак да се
качва по стълбичката, подкрепя „гладния” протест на 39-те депотати от
Великото народно събрание против Конституцията на Република
България. Господин Пържени яйца също лято в градинката пред храма
„Александър Невски”. Всичко това не му пречи да се кълне в същата
Конституция, която отрича. Кле се като депотат в 36-ото, 37-ото, и 38-ото
Народно събрание, като правосъден министър и като член на
Конституционния съд. По този повод Гиньо Ганев каза: Не вярвам на
човек, който е бил срещу конституцията, че ще повярва в нея. От
друга страна, когато Екатерина Михаелова го предлага за член на
Конституционния съд, рекламира: Васил Гоцев е един подчтен човек,
който никога не изневерява на принципитеси…. В биографичната
справка, прочетана от видната седесарка, случаят с пържените яйца,
разбира се е пропуснат. С „Широка парламентарна подкрепа Васил Гоцев
влиза в конституционния съд, т.е. със 128 гласа на ОДС от всичко 240
депутати. Преди време СДС ипрати в коситуционния съд Георги Марков.
Той, верен на своята философия, показа средсн пръст на българския
народ. Макар, че съм неверующ, идва ми да извикам: Боже, с какви
„величия” се попълва тази съдебна институция?

София, 30 януари 2001 г.

В. „Жерава”, бр. 2

05.01.2010г.

Какъвто бащат , такива и децата

Наричт го Теодосий. В името му има Тео, което значи Бог. Божественото
име предпазва от еретици, невярващи журналисти. Преди време в НИС на
СДС обсъдили въпроса Теодосий да бъде утвърден за ОМБУЦМАН, т.е.
длъжност народен защитник. Дотук добре. „Но кой ще ни защитава от
сина му Стефчо?” – питат се недоверчиви избиратели. Та той зашлеви
шамар на публично място в Боровец? И какво, да не би да е
наказан? Същия Стефчо през лятото на 2000-та година в Плевен танцувал
по масите, пребил барман, изпотрошил инвентар. Извадил пистолет и
прострелял гражданин. След всичко случило се, окръжна прокорорка
Евелина Попова Възкликнала умно: „Нали не е убил човек…” Машала ма
българското правосъдие! Теодоси е съдебен министър. Правосъдието е в
ръцете му – може да сочи с пръст, да заплашва, да произнася присъди, да
шамаросва журналисти. Като политик подтикна далеч напред и
международните въпроси. По повод драмата на нашите медици в Либия,
Теодосий се произнесе ей-така: Либия не била „бяла държава”….. И
противно на много очаквания Теодосий нито си подаде оставка, нито
някой го подсеща. Напоследък той се потуляли. Скри се от погледа на
хората. Някой добре го е посъветвал. Рядко излиза от кабинета си. Опрял
е лакти на бюрото си, отправил е поглед към тавана. Умува какво да
предприеме по-нататак за славата на темидата. Междувремено е завел
дело срещу жорналист от Плевен, за дето го е нарекъл „топидиот” – дума
с ясно съдържание, макар че я няма досега в българския речник. Да спре
ли сега това дело, или да изчака? Изчаква и прокурорката Евелина
Попова. Замълча по въпроса и Командира (Иван Костов). Прие и рече, че
ставало дума на личен въпрос на Теодосий… А има и хора със слаби
нерви. „То бива солидарност, ама чак толкова! Всеки да си носи
отговорност!” – провикна се в женски порив на нетърпение синята
баронеса Екатерина Михайлова. Стига, стига, ама не стига…”Командире,
командире, чувате ли?Наближават избори, а вашата синя активиска
каза: „Стиг!” като най-червена агитаторка. И Вие, командире, се
надяваше на успех след „диалога” на Теодосий и Екатерина?”

София, 15 март 2001 г

в. „Жерава”, бр. 5

========================================================
=============

Бележит демокариерист?
Стана политик, след като се сроди с виден замеделец.Имайки до себе си
рамо, тутакси застана под чадъра на Петър Танчев и за дълго се опазваше
от дъжд и пек. През 90-та година с листата на земеделците от
белослатенския край влезе в парламента. Земеделците го смятаха за свой
човек. Впарламента му бе определен голям висок стол. Телевизията често
го показваше народу.

През 1990 г. подписаха Конституцията 309 депутати от ВНС, той отказа.

Застана зад 39-те „гладуващи”. През 1991 на следващите избори
електоратът му се отдръпна. Остана извън парламента.

Но политическата краста не го оставяше, реши да смеси земеделците с

християните (вярващите в бога) и образува нещо ново ХАП (Християн –
аграрна партия). Започна да хапе особено по телевизията социалистите.
Наричаше ги „комунисти”. Беше се така сработил с тях преди 10 ноември
1989г., че не можеше да свикне с новото им наименование „социалисти”.

Наближаваха избори 1994г. Макар, че водеше божа партия, се страхуваше

от дявола (да не му сложи крак). За това отиде с монархистите при
седесарите. През изборната кампания -94 отново се отзова в
белослатенския край при „своя” електорат. За ден-два изходи всички села.

Започна от село Попица. Посрешнаха го двама мъжаги. Това му бе

електоратът. Събрание не се състоя, с двама слушатели и петима
агитатори събрание нестава.

Замина за другите селища. Агитацията му завърши в село Алтимир. Тука

беше по-различно. Научил електората, че пристига „техен човек”, решиха
да го посрешнат с музика, придружавана от зяпачи. При срещата се
вдигна голяма гюронтия – музиката засвири Интернационала, чуха се
викове и скандирания. Изглежда агитаторите не различаваха
Интернационала от Земеделския марш, и с ентосиязъм тръгнаха към
салона. Там трябваше да се състои събранието. Но, уви! В салона нямаше
нито един посетител. Конфузно положение.

Агитаторите разбраха номера… Намръщиха се и поеха обратно с колите.

Музиката траурно засвири погребалния марш. Така завърши
предизборната агитация на ХАП, с раководител Иван Глушков,
забележителен демокариерист.

София, 2 юни 1995 г.

В. „Жерава”, бр. 11

=============ст.70=======================================
==========

Магаре....шки

Призхода му е човешки,но не е шиляшки. Шиляшки, защото работи по

хъшлшки, или произходът му не е човешки. Възложено му е да управлява
светлото и топлото на човеците. И той ги управлява с постоянно
увеличение на цените. Цените на тока по време на социалистите през
1997г. бяха
0.0097лв. за киловат - дневна тарифа, и 0.005 лв. нощна.
За да се стигне през 2000г.- на седесарите 0.078лв. -дневна, и 0.042- нощна
тарифа, което е завишено за 2-3 години близо 10 пъти.
Хъшлашкаму работа. А топлото, на населението от социалистите през
1997г. за един мегаватчас топлоенергия е струвало 0.98лв., а сега през
2000г. - на седесарите , вече е 36.41лв. , или при средна заплата от 206лв.
(според националната статистика) за януари тази година за един
апартамент 68 кв.м. отоплението е 119 лв. т.е. надхвърля половин заплата.
Да замълчим за пенсионерите, чиято средна пенсия е 75лв.. Дали цените
са високи, или заплатите-ниски? Или може би и двете? За което Шиляшки
не го боли. Явно шумно афишираната от правителството финансова
стабилност се дължи на стабилно високите цени и стабилно
нискитедоходи. Затуй за 3 години се стигна до 37 пъти по-скъпо парно за
живущите в големите градове, предпочели парно пред брикетите и
дървата. Но тъй като Иван Шиляшки е послушник на Международния
валутен фонд, той продължава да дърпа шалтера не само за покачване на
цените на светлото и топлото, но се нагърби и с електроенергетиката, като
пробутва на Иван Костов доклад (документ) за разделянето на
Националната електрическа компания. Страхува се да се опъне на
министър-прецедателя, както се опъва магаре на брод, не че ще си
намокри краката, а за да не го преименуват в Магаре...шки. Обаче
дърпайки шалтера на светлото, топлото и електроенергетиката, Шиляшки
заклати и Иван Костов барабар с обновеното му правителство. То може да
се сгромоляса, преди да е навършило година. Тогава Шиляшки ще му
попари под краката.... Защото от едно магаре три кожи не могат да се
одерат, а той го прави и чака да бъде повишен от Шиляшки в Магарешки.

в. Жерава", бр. 19 15 октомври 2000г.

Бележка на редактора: Същият по тематика фейлетон, но под заглавие
"Игра с цените" и в различно радактиран вариянт беше побликуван и
във в. "Мисъл", бр. 3 (340), март 2000 г.
=========================ст.73===========================
===============

Кой кой е все (не) известен политик?

Проиахожда от род - крепител на царските величия. Баща му като голяма

клечка от върховната управа, за благоденствието на своята класа е раздал
солидни суми (милиони) за отрязани глави на немирници, с което
поддържал "реда" в царството. Но преди няколко десетилетия в един
деветосептемврийски ден е извършен от противната му класа "дворцов
преврат", и господ бог го прибрал, синът му останал сирак, който повече
от 40-50 години се лутал из новия совстрой ту като строител, ту като
стоден - юрист, ту като преводач, а от врем-навреме посещавал почивни
места с особено предназначение, гдето получавал политическа
подготовка. Така, движейки се из омразното му общество става юрист, но
не практикува. Отдава се на преводаческа работа, превеждал, превеждал
та чак и автобиографията на Че Гевара превел на родния си език. Така
усърдно се отдал във всекидневието на своята работа, че след като
останал стар ерген, пропуснал да се задоми, та сега му прикачват разни
свадби и венчилки с моми, чакащи на стоп старо и разклатено возило.
В смяната на строя стана все(не) известен политик, но с фетфебелски
наклонности. Държи да му се козирува, макар и от пазач да е. Научи се да
вдига двата пръста, като посочва успеха си. Понякога не се усеща и прави
това с лявата си ръка. Заклинателен е. Заклиня се да даде "куковци" под
съд. Били кукували когато трябва и когто не трябва. Не се съобрази, че те
могат да получат присъди само на куковден. Такъв ден църквата не би
вписала б своите календари. На времето е посещавал сенсите на факира
Мити, допадат му - едно да правиш, друго да се вижда. така веднъж в
парламента пред своите викоподдръжници направи опит да клекне, а ня- к
о й "Падма от вражески удар!"
Телевизията го засне, но не хвана удара. Ходи и на лекар. Може би била
дамска плесница, защото и лекаря не откри следи от "удара". Лошо бе
изигран фокусът и номерът не мина, но медийте го съобщиха, а някои го
изкопчиха, но нeйси! Право или криво, последните избори поднесоха
депутатско кресло на гу" сина и с помоща друговерците,на българското
население бяха отнети придобивките от "омразния" му соцстрой.
Започна безобразието, узакони се платеното лечение,образованието
народно, транспорта, почивното дело. Спряха фабриките, гори селското
стопанство,троши се народната култура и тъй нататък. Родиха се
реститутките и реститутите и с помоща на ТЕЛЕ - визията и на МАС -
медийте той проправя пътя на дивокапитализма и неофашизма, изхвърлен
преди години на бунището от жилавото българско племе.
Та... О, засоало бай Ганьовско родословие, събоди се! И не с плесница, а с
ритник посочи на все(не) извесния политик, потомък на известен грешник
- кой кой е. Името му е на устата на всеки.

София, в. "Жерава" бр. 11

1 - 15 юни 1994 г.

Бележка на редактора: Става дума за Стефан Савов - бивш прецедател

на парламента, свален от там за тъпотата и злобата си, но запънал се
като магаре на мост на този пост - уникално беше явлението, че само
едно малцинство не му гласува оставката, но той не се махна, защото
50+1 го "искали" Бащата на този седесар - реститут е Димитър Савов -
Фашиски министър, който е раздавал по 50 000лв. за отрязана
партизанска глава. А главите на смелите народни закрилници и борци за
свобода са разнасяни, набучени на кол, из селищата "за назидание" и
сплашване на хората, както през турско робство. Но това не било
фашизъм, според сините изроди, които се опитваха да маниполират
младите поколения.
==================================ст.76=========
=======================

Няма достатачно попове

След като завършва гимназия, той продължава в богословското училище.

Завършва става поп с право да пее в черква, да сключва църковни
бракове, да кръщава и опява. Ала влезе дявола под кожата на богослова.
Вместо в черква, той се хваща да пее по телевизията, да огласява
рубликата "Гласове". От поп се прероди в журналист, стана извесно
седесарче.
В "Гласове" не обелва зъб за неизгодни за десницата събития и факти. А
страната ври и кипи от социални бунтове и административни безумия,
престъпноста би всички рекорди. Бедността обхвана 80% от
"населението". Над 700 000 българи са безработни. Още толкова
напуснаха България, за да търсят препитание през девет земи и морета.
"Гласове"не обелва зъб и за растящите цени на стоките, за безобразията в
здравеопазването. Днес, ако се разболееш, не можеш се откупи. Или да
сте чули от сътесарчето нещо за образованието? Десетки хиляди деца не
стъпват в училище, други напускатслед 1-2 години.
И нито дума, нито стон за стачките на хилядите работници и служащи с
неизплатени заплати, за ограбени и разпродадени предприятия. В
големите градове не можеш да се разминеш от просяци, рожба на същата
"демокрация", за която пее пасалми седесарчето.
Веднъж попето-журналист кой знае как се реши на дискусия с Георги
Първанов, прецедател на БСП. Като видя как катастрофално губи
сражението, седесарчето започна да прекъсва "събеседника", а се върти на
стола катодервиш. Накрая си позволи да изрече: "Вие, г-н Първанов, сте
завислив човек!"
За какво ли да му завижда Първанов? Но да си продължим разговора.
Като си мисля как да помогна на седесарчето, предлагам му темата
"Задници". Подходящ за нея водещ може да разкаже как преди десетина
години сегашните управляващи подхвърляха задници по митинги и
бдения. А то би било от сърбеж, същите задници да седнат на
министерските столове. Между временно задниците вече толкова
натежаха, че никакви столове не ги удържат. Темата е много богата,
съдържа и други възможности.
Най - добре е, Дачков, да се върне в църквата след покаяние. Политиката
не е за Вас. Пък сега журналисти бол - под път и над път. А по селата
църквите се закриват. Няма достатъчно попове. И в Зогравския манастир
на Атон няма кой да отиде. Заемете мястот си определено Ви от Бога.

София, в. "Жерава",
бр. 19,15 октомври 2001 г.

================================ст.78====================
===============

Години, годин! И ядове, ядове

Беше време, бяха годин, бяха и тези "проклети" 45 години...години на

добръването на нашия народ. Години, години.......
Но да почнем от долара. Световноизвесна парична единица през тези
години ни струваше стотинки. Всеки искаше да му се заплаща
изработеното в левове. а левът имаше 100 стотинки. Весникът струваше
2 стотинки, списанията - също стотинки. Това затрудняваше пощенските
станции, защото българинът не желаеше стотинки и се абонираше за 5-6
весника и няколко списания. И ядове, ядове!
Пощаджията се натоварваше с десетки килограми хартия, за да разнася по
домовете. И получателят се ядосваше, че пощенската му кутия не
побираше весниците и списанията.
Транвайните билети също струваха 2 стотинки. Контролата се ядосваше,
че нямеа пътник без билежт, за да изкара някой лев от глобата. А презо
годините на пазарната икономика библетът достигна 250 лева,та
пътуващите без билет развиват повишено внимание. Не дай боже да
отклонят вниманието си - глобата е 2500 лева.
Театрите и кината през "проклетите" години бяха препълнени. Зрителите
си купуваха билети за стотинки. Профкомитети закупуваха целия салон
на киното, операта или театара. Раздаваха безплатно билети на
работещит, задължаваха ги да посещават преставления - какъв културен
тормоз: задължително да ходиш на тетър или кино! Ядове и пак ядове!
Ами почивните станции с карта за по 15-20 лева? Да почивчш 20 дена на
море, да ядеш 4 пъти на ден и да се къпеш без пари и, не дай боже, да си
глътнеш морска вода....Пак ядове!
Ако влезеш в супера, за 1-2 лева напълваш 1-2 торби с продукти за цяла
седмица. Хранещите се на стол, комсомират хляб на воля, той не се
заплащаше. Нови ядове, че неможеш да консумираш повече от 2-3
филийки.
Образованието, включително и вишето - безплатно. Задължават те да
учиш, а ти неускаш. Ядове!
Медицинското обслужване - безплатно, ако си болен. Но имаше и
профилактични прегледи. Ако ти открият някоя болест, започват пак
ядове.....
Да не говорим за честването на националните празници или на кръгли
годишнини - ядеш и пиеш, пееш и танцуваш. Когато се прибереш в къщи,
жена ти вдига топурдия - пак ядове!
Какви "проклети" 45 години сме преживели!
А при новата демокрация, пазарна икономика?
Свобода! Училиштето не е задължително да го посещаваш.
Медицинското обслужване - ще отидеш при нужда. Не те задължават да
работиш. Много от младежите запътуваха по чужбина да търсят блажения
рай далеч от близки, далеч от роднини. Пак ядове и ядове!
Едните ядове за 4-5 процента от българския народ (реститутки,
хитлеристи, лентяи и подобни), други ядове за 90 процента от българския
народ.
Години, години....и все ядове, ядове!

В. "Жерава", бр. 21, 16. 11. 1998 г.

=======================ст.81============================
=============

Чакам сирене от 2 - 70 лева

Влизам в тоту-що откритата бакалия. Има хубаво телешко. Поглеждам

към цената. Продавачката се приближава и ме улеснява: "Господине,
килограмът струва 8500 лева". Измествам погледа си към свинското.
Продавачката отново ми помага:" Господине цената му е 7000 лева"
Поглеждам цената на млякото - 800 лева, на кашкавала - 6500лева.
Продавачката повишава тон:" Господине ще купуваш ли? Отвръщам и
кротко:"Госпожо, чакам да ми кажете "другарю" и да ми предложите
сирене от 2.70 лева килограма....

В. "Жерава" бр. 10, 2. 6. 1999 г.

"ЖЪЛТИ" РУШИТЕЛИ"
(Фейлетони, памфлети, хумор и сатира)

Повече от десет години - лъжедемокрация

От Идването на "демокрацията" в България изминаха 12 години. не е

много, но много неща станаха. Хайде да не говорим за безработицата.
Всички знаят, че над 700 хиляди са без работа, с тахните семейства стават
над 2 милиона. Други 700 хиляди отидоха да търсят препитание извън
отечеството, а това са предимно млади хора. Милион и 400 хиляди
пенсионери са с пенсия от 50 до 176 лв., като над половината от тях
получават под 100лв. А тези чиято пенсия е изчислена над 176лв, не я
получават, защото има таван. а Таван за депутатски заплати няма, защото
те скчиха до 1000лв, а някои гонят 2000лв.
Профсъюзите многократно призовават управляващите да разберат, че за
преживяване на един гражданинса необходими минимум 230лв. на месец,
а какво да кажем за тези, които имат ученици, студенти или боледуват....
Напоследък и цените на лекарствата тръгнаха упорито нагоре. Да
неговорим за тока, парното и т.н. А ликвидирането на кооперативните
стопанства в селата и настъпилият хаус в земеделието, здравеопазването,
в просветата?
На народа му писна от управляващи иванкостовци, които го докараха до
просешка тояга. Те го принудиха с политиката си на парламентарните
избори през юни м.г.н да даде гласа си за НДСВ, защото Симеон
Сакскубурготски обеща да спре лапането на власниците и да оправи
дережето на обществото за 800 дни. Но не мина и месец и каква стана тя?
Депутатите на Симеон си вдигнаха заплатите за една седмица престой в
парламента, че и добавки си сложиха към тях. Намалиха глобите за
оцъствие от парламентарно заседание. Ще пътуват безплатно навсякъде,
ще почиват евтино, че и командировки ще им плащат!
Уверяват ни, че хлябът трябвало да стане по един лев, а токът и парното
да скочат драстично. Не е ли това именно лъжедемокрация? Не излъгаха
ли, че ще оправят хала на марода? Не обещаха ли, че ще са различни от
сините си предшественици?
Иванкостовци посегнаха и на историята. За да заличат социалистическото
минало, разрушиха много символи: паметника на Ленин, мавзолея на
Георги Димитров, бюстове на герои от антифашиската съпротива. Други
бяха поругани - изцапани, замърсени, като паметника на Съветската
армия, Братската могила и десетки други из страната. Или вижте и
запитайте къде са буквите на монументалния паметник в градинката пред
НДК, тази историческа цснност, говореща за патриотичното минало на
българския народ.
Не трябва да се посяга на историята. Тя е памет на народа. Благодарение
на Египетските пирамиди днес човечеството чете и изучава миналото от
хилядолетия назад. Само умствено изостанали режими като този на
талибаните, разрушиха безценни паметници на Буда в
Авганистан. София, б. "Мисъл"
бр. 378, 2001 г.
 ===============
===============ст.87=====================================
Върнете петолъчката!

Боже, биже, докъде я докара тази демокрация с пазарна икономика! На

народа му писна от мизерия и управляващи. Костовци ни докараха до
просешка тояга. На последните избори народът даде гласа си за Симеон
Сакскъборготски, който обеща за 800 дни да оправи дережето в България.
Но каква стана тя? Не мина и половината от 800 те дни и депътатите си
вдигнаха заплатите. Намалиха глобите за оцъствие от пленарнит
заседания в Народното събрание, патуват безплатно, почиват евтино,
командировките им се плащат, за да посещават електората си. А
животътна обикновения българин от 1989 г. насам стана непоносим,
защото цените се увеличиха хиляди пъти....
За да заличат социалистическото минало, спомена за несравнимо по-
добър живот, седесарите атакуваха паметниците на Ленин, Сталин,
Мавзолея на Георги Димитров. Но историята може ли да се руши?
Благодарение на Египетските пирамиди днес се изучава историята на
човечеството преди хилядолетия. И сега се строят паметници - макар и
много по-малко. В центъра на столицата се появи скулптура на девойката
София. Вгледайте се в нея. Погледът и е вперен на изток - към Русия, с
двете си ръце сочи бившия партиен дом, сякаш се провиква: "Върнете
петолъчката!"
Петолъчката, символ на социализм, беше свалена от желюжелювци. Като
я свалиха, те си въобразиха, че са победили. Да повторим: история не се
събаря, не се забравя.
И запомнете от мен: Социализъм пак ще има, както е имало и други
общественистроеве.... Не се гаси туй що не гасне! В. "Жерава", бр. 16
30 август 2003 г.

==============
========================================================
=
Седесарската зестра на Кобурка

Наречен е Симеон - на името на български цар, чийто баща е княз Борис

Първи Покръстителя. На единия във вените е текла българска кръв,
кръвта на аспаруховите бъгари, а на този на когото е дадено името
Симеон Втори във вените циркулира германо - австрийска кръв с
италиански примеси.
Но едва ли само от ктъвта зависи объркаността на г-н Сакскубурготски....
Той не познава българина, нравите и обичаите български. Живял е в
чужбина повече от 50 години, решава да се върне и да участва в
политическия живот. Регистрира партия, носеща името му. Що за
самовлюбеност, що за автокулт, що за морал.?
И ето, че медиите особено телевизията и радиото - денонощно спрягат
името му и наблягат на лъжетитлата му "Негово величество". Това се
превърна в хит. Хитът се върти непрекъснато - с повод и без повод. така
керванът на Симиеон Втори и се натовари с пополярност, а и с електорат
на СДС. Над един милион и 400 хиляди души от електората на СДС
преминаха към царското движение. С тази именно седесарска зестра
Симеон Сакскуборготски се настани в България след провала на
костовци, на които царедворците.... дадоха висока оценка. Рекоха, че
костовци били най-доброто управление в България след 10 ноември 1989
г.
Когато му дойде времето, ще се реставрира и монархията. За целта се
подготвя почвата лично от министър-прецедателя на все още Република
България.
Той системно дава интервята за чуждестранния печат. В руското списание
"Итоги" пряко подтвърди намерението си да реставрира монархията в
България.
Във времето, та времето, драги читчтеля.... СДС скандираше "Времето е
наше!" Симеон Втори подпомага своето време да дойде и да седне на
трона. Лошо е, че всяко време идва и си отива. Апонякога не достига даже
и за най-самоуверените.
В."Жерава", бр. 15,15.8. 2001г.
========================================================
=============== И ето, че му дойде времето

Наречен е Симеон на името на български цар, чийто баща е княз Борис

Първи. Каква съдба!.... И в наше време отново бащата -цар да се казва
Борис, а синът Симеон.
Бившия цар Симеон Втори е объркана личност, която не познава
българина, нравите и обичаите му. Живял е извън България повече от50
години. А след като надхвърля 60-те, решава дз се завърне в "родината
си", за да участва в политическия живот, като сформира партия, носеща
името му и не-съществуващата му титла. Що за самовлябеност, що за
автокулт, що за морал?
...Вярно е, Симеон Сакскобурготски е роден на българска земя, която сега
той иска да продава на чужденци, за да станем европейци. Вижда се
объркана личност.
С влизането на Националното движение "Симеон Втори" в политиката,
някои трябваше да излязат от нея. Това стана на изборите през 2001 г.
Помните ли какво се пишеше и говореше преди изборите?
- Агенция "Франс Прес" предаде, че "Симеон Втори" не изключва
възможноста да се кандитатира за президент.
- Симеон Втори отказа да се срешне с Надежда Михайлова по въпроса за
нашите обвинени медици в Либия.
- На обиколка из Пернишко (с. Дивотино) се ръкувал с роми, но после си
измил ръцете - така из говореше из селото.
- Едни го обвиниха, че идва наготово.
- Други се опасяваха, че ще реставрира монархията.
- Имаше слухове, че ще ни води към Русия (?)
- Прозорливи настояваха, че той няманикаква програма, или я потулва.
- Допущаха се връзски между "негово величество" и мафията Чорни.
Така или иначе, името на Симеон Сакскуборготски се спрягаше именно
като Симеон Втори, както бе назована и партията - Национално движение
"Симеон Втори" (НДСВ). Лаяха социолози, лаяха и явордачковци - също
като кучето Дъч на Иван костов, когато му се показваше червен картон.
Кучетата си лаят, а керванът си върви. Симеон се настани в България след
иванкостовци и сега иска да се разреши на чужденци да купъват
българска земя.
И стана тя, каквато стана. Още не са изминали и половината от
прословутите 800 дни, а колко пъти вече се повишават цените на
хранителните продукти от първа необходимост, битови услуги, парно,
ток, вода, лекарства.
Повишиха се заплатите и на народните представители и надхвърлиха две
хиляди лева. А заплатите на трудещите се и помощите за безработни?
срамно е да се говори за "царски повишения" на заплати и пенсии.
Болници и поликлиники станаха търговски дружества. Съкращават
учители, закриват училища - точно там, където най не трябвада ги
закриват. Двадесетина народни представители от НДСВ, като видяха
накъде отива "моралът", казаха, че така не може. Вместо да се вслушат в
протеста им, изритаха ги от парламентарната група на НДСВ.
Боже, боже, колко мъдро и царствено ни управляват от една година
насам! Като човек с опит и на години мога да си позволя да кажа:
-Царя, слез вече от "трона" си! Чуй с добро какво казва народът
български! Върни се в Мадрит! Дойде времето!
София, 15. 8. 2002 г.
В. "Жерава", бр. 15
 ============================
==ст.94==================================== Историческа
справка
"Благодеянията"
на Кобургската династия

Първо: Д я д о т о К о б у р г.
Фердинант Кобурготски и неговата камарила доведоха България до две
национални катастрофи - през 1913 - 1918 г. Провалени бяха
националните интереси за обединението на националните интереси за
обединението на българите и българските земи към отечеството.

Второ: Бащата Кобур.

1. БорисIII благослови деветоюнския фашиски преврат през 1923 г., който
сложи край на законното парламентарно правителство на Александър
Стамболийски и предопредели нормалното развитие на България за един
продъжителен период.
2. БорисIII установи фактически личен режим птез последните 8 години
от своя живот (1935 - 1943). Парламентът бе разпуснат, Търновската
конституция - отменена, политическите организации и свободният печат -
ликвидирани. България остава без парламент 4 години и се управлява с
наредби и постановления.
3. БорисIII прикачи на 1 март 1941г. страната към фашиска Германия и я
изправи пред трета национална катастрофа.
4.БорисIII е вдъхновител на репресиите и терора по време на фашизма. В
негово име, а по-късно и в името на Симеон II, се издават и изпълняват
смъртни присъди срещу осъдени на смърт за политическа дейност през
периода 1923 - 1944г. Само за 3 години (1941- 1944) са убити 20 070
антифашисти, много от които без съд и присъди, включително юноши и
невръстни деца. А 64345 души бяха арестувани и малтретирани в лагери и
затвори.
Какво плати България за "доброто" управление на Кубурската династия?
Фердиант и БорисIII направиха огромни дългове към чуждестранни
банки,а парите използваха главно за свои нужди. Общо през управлението
на Кобурга - дядо и Кобурга - баща са сключени 19 заема, платими за 50-
60 години. Всичи заеми до един са останали непогасени. Те са изплащани
от внуците и правнуците на майка България. На 31 декември 1941 г. този
дълг възлуза на 32 208 977 316 златни лева. Ще не ще "комунистическата"
власт изплати дълговете на монархистите през 1977 - 1978г.
Трето: Внукът Кобург
През социалистическите години бившият монарх Симеон
Сакскуборготски кроеше проекти да се завърне в България (и то като цар).
Благоразумно си мълчеше, като ставаше дума за връщане на дългове, а
сега цялата фамилия от кобуртските наследници се юрнала да си взема
"отнетото".
1. Дворците във Варна, с близо 2000 декара парк и гора.
2. Палатът (дворците) в Бистрица, Самоковско, заграбен имот за милиони.
3. Палатът - вила на ул. "Коларовска" сега "Атанас Делчев").
4. Палатът - парк в Княжево.
5. Имот в село Баня, което Симеон от пополиски съображения
провазгласи за град.
Общо 7 са имотите в Република България, които ексмонархът успя да
заграби. Някои весници ги оценяват на близо 170 милиона долара.
Но, господа "величества и височества", първо върнете си дълговете към
България и тогава претиндирайте за имоти и престол, разбира се, ако
народът ви разреши! Знам, трудничко ви е да разговаряте с "народа си".
Това го разбираме, защото близи 50 години не сте живяли в България,
позабравили сте българския език. Затова не винаги и народът успява да
разбере какво иската да ну кажете. Но много добре разбира и чуства най-
осъзнателно от чий гръб за смъкнати тези 170 милиона долара. В.
"Мисъл", бр.392, 2003 г.

Бележка на редактора: Същирт фейлетон със заглавие "Няма да

сраваме монархия" и в леко съкратен вариянт бе побликуван и във в.
"Жерава", бр. 14, 2003 г.

===================ст.97======================
Социализъм или "демокрация"?

В България до преди 13 - 14 години имаше строй социалистически. Да,

той имаше много "кусури". Ще се опитам да спомен НЯКОИ ОТ ТЯХ.
Първо:Властващите иззеха земята и направиха ТКЗС - трудови
кооперативни стопанства. Българските ниви започнаха да се обработват с
машини и да се напояват. Хората от селата дълго получавали нисък
трудоден, а в ТКЗС започнаха да си стъпват на краката., видяха се с добри
доходи.
Второ: Властващите прокараха закон за национализация. След това се
построиха много нови предприятия - и все държавни. Селяни и граждани
заживяха с постоянна работа., лягаха си рано, ставаха късно, без да
затормузяват акъла си с черни мисли, че за утре нямат хляб и сирене.
Трето. Отвориха се много училища и бисши учебни заведения. Всички
българчета, циганчета и всякакви други, навършили 7 години,
задължително трябва да ходят на училище. Все повече юноши
продължаваха образованието си във висши учебни заведевия. Учи се
колкото щеш!
Четвърто: Медицинското обслужване стана напълно безплатно.
Посещаваш болници и поликлиники за преглед и лечение и не плащаш
нито 1 лев.
......Има и пето, шесто и т.н. Но да спрем дотук! Тази политика на се
харесваше на никои и по-късно се разбра защо.Недоволните се
организираха в някакъв съюз, наречен СДС. Той провеждаше шумни
демонстрации по улици и площади. По митингите обичаха да подскачат,
да вдигат два пръста. Отмениха социалистическия строй. Възвестиха
ерата на демокрацията. Появиха се управници ,като Иван Костовчето,
Бисерчето, Бакърчето,Сугарчето, Софиянчето и пр.
Костовчето, за да постави венец на новата демокрация, включи в екипа си
хубавото Наде. И ето - "демокрацията" шества вече 14 години.
Първо. Разрушиха замаделските стопанства "омразните им" ТКЗС-та.
Нищо, че други нови демокрации ги запазиха. Сега земята е на
микроскопични парченца и няма кой да я обработва. Десет милиона
декара плодородна земя пустее, сред тръни и бодили.
Второ. Родилите се през социализма предприятия се разпродадоха.Така се
приватизираха, че някои се предложиха на пазара по един лев. Стотици
хиляди български работници загубиха работните си места, станаха съвсем
"свободни", т. е. безработни и си живеят живота.
Много помогна на приватизацията и извесният "Г - н десет процента" -
незабравимият, непобиращият се на малък екран Александър Божков. За
активната му дейност сега прокуратурата е завела дело. То ще се гледа
при въстановяване на социалистическия строй. За подобна дейност са
заведени дела и срещу Венцислав Върбанов, бивш министър на
земеделието,Вилхем Краус, бивш министър на транспорта, и други още
господа. И техните дела ще се гледат при социализма.
Народът, за който дясната пропаганда разпространява най-осъдителни
характеристики, все пак,въпреки прекаленото си търпение, разбра що е
"демокрация". Същият народ, който построи социализма,рано или късно
ще си каже пак думата. Каза я вече при изборите за кметове и общинари.
А по-нататък ще видим каво ще правим.
В. "Жерава", бр. 23, 2003 г.
=======================ст.100================= Налице е
приемственост У нас до преди 12 - 13 години беше установен един
строй, наречен социалистически. Строй с много кусури. Ще се опитам да
разкажа за някои от тях. Власниците направиха ТКЗС - та , иззеха земята
от собствениците и попречиха на хората лично да си я обработват.
Въведоха машини и напояване. По селата стопаните се видяха с добти
доходи.
Властващите измислиха един чудноват закон, с който се национализираха
много предприятия. Национализацията е обратна на приватизацията.
Сетне се построиха много нови предприятия - все държавни. Селяни и
граждани си лягаха рано и ставаха късно, без да затормузяват акъла си, че
утре няма да има хляб и сирене.
Отвоти ха се много училища, средни,полувишши и вишши учебни
заведения. Всички деца навършили 7 години, бяха задължени безплатно
да ходят на училище. Родителите от своя страна, се престараваха и
пращаха синове и дъщери да завършват висши учебни заведения.
Медицинското обслужване стана безплатно. Болен ли си, не си ли болен -
профилактични насилствени медицински прегледи. Лекари и сестри се
надпреварваха да ходят при болните, не чакаха те да закъсняват и да си
услужняват положението.
Но ето, че се появи някакав съюз, наречен СДС. Той организира
демонстрации по улуци и площади. на митинги се скъсваха да повтарят
"демокрация", подскачаха и вдигаха два пръста. Докараха
"Демокрацията". Появиха се небивали управници,- Костовчето,
Сугаревчето, Софиянчето. За да украси съвсем своята "демокрация"
Костовчето вкара в екипа си и хубавото Наде.
Заработиха с пълна пара. Първо разтуриха селското стопанство. И няма
вече кой да обработва земята. Обвиниха селяните, че още по времето на
социализма са напуснали селата и са се преселили в градовете. Да но
имаше толкова ТКЗС -та и ДЗС -та!
Предприятията, създадени при социализма "от гигантомания", се
приватизираха, т. е. се разпродадоха ха когото трябва. Някои се харизаха
за по 1 лев. Тук много помогна "Господин Десет процента". Такова име си
спечели господин Александър Божков, "законно получавал" от
продажбите на предприятията свои, за себе си процент,
"комисионна" ,както казва.Сега прокуратурата е завела срещу него дело,
което яе се гледа най-вероятно след завръщането на социалистическия
строй.....
За аналогична дейност от екипчето на Иван Костов са привлечени към
съдебна отговорност още Венцислав Върбанов, бивш миниатър на
земеделието,Вилхем Краус, бивш министър на транспорта и още, и още,
Господ да ги пожали.
Притиснен от "Демокрацията", този народ - "мърша", както го наричта
най-умните народопсихолози, при последните избори помогна на Иван
Костов да си отиде. Но ето, че мнозина повярваха на новосъздаденото
движение на Синеончо, че 800 дни Иван-Костовите злини ще бъдат
отстранени и ще настъпи благоденствието. Предприеха се много смели
експерименти - да управляваш, без да си политик, да ръководиш
България, без да си българин.

Половината и повече от половината на 800-те дни минаха и заминаха.

Сметките съвсем се объркаха - управляващите казват, че напредваме, а
джобовете ни от празни по-празни. През "проклетия" социализъм народът
така се навъди , че станахме над 9 милиона българи. Сега останахме под 8
милиона - за по-малко от 10 години. Над 700 000 български младежи се
разбягаха. Наложи се царчето да взима в екипа си млади бегълци от
България. Уж добре ги бяха проучвали. За Николайчо Василев ни казаха,
че бил икономист. Ние видяхме, че обича да послъгва и краката му са
къси. Други пък имат силно асоциативни имена - например министър
Свинаров. По време на Костовчето имаше министър на име Шиляшки.
Налице е приемственоет. ...... След някой друг месец, имаите търпение, ще
ви разкажа и за сътрудниците на Симеончо. И на тях ще им дойде
времето.
В."Жерава", бр. 1, 15. 1. 2003 г.
 ===========
===========ст.104==================

Николайчо с Късите крака Наричат го Ники.Роден е и откърмен на брега

на Черно море. Усвоява 5-6 езика- но не всеки може.Преминава през
няколко университета в Будапеща, САЩ, Япония. Усвоява доста
специалности - бизнест и администрация, финанси и икономика,
международна икономика и финанси, данъчна политика и финанси. И
финанси и финанси.......Парата , брат, парата!
Когато се забърка в икономиката на Булгаргеомин, Горубсо, Елисейна и
"Химко" предизвика работниците да стачкуват заради неизплатени
заплати. При преватизацията на Булгартабак и БТК лъжите му така
подействаха, че той още повече намали своя ръст, заприлича на джудже.
Възможно е от лъжи краката му зъвсем да окъснеят. Преди да влезе в
политическия живот, обичаше да облича тениск с надпис "Срам ни е от
вас" Сега дали се срамува от нещо? След като стана вицепремиер и
министър на икономиката, си създаде доста врагове. Даже
дългогодишното му приятелство с Милен Велчев се пропука, защото
Симеончо повече ласкае последния.
Ето, че опозицията поиска оставката на Ники. (Той има слабост да дава
интервюта. Точно те го поставят често в шах.) Но на него не му пука,
защото е покровитестван от княз Кирил, бивш съветник на Пешо
каратиста и син на Симеончо. Подкрепят го и колего от "царския"
кабинет. Боже!.Подобни връзски могат да топлят краката не само на
джуджетата, но и на великани!
В "Царския" кабинет Ники има много колежки - девойки, които
непознават политиката, но "управляват". Царска му работа! Има и
министър назоваващ се Свинаров.(В наше село имаше хора с фамилия
Свинарови. Занимаваха се с почтена длъжност - отглеждаха прасета, не се
бъркаха да ликвидират българската армия след втория Ньоиски договор.)
Така е днес: имаме "държавно ръководство" от момчета и момичета. След
като се събраха в "Български великден", те затършуваха и в чужди страни,
за да се збъдне казано от поета за "наши и чужди гости".....
София, 15 март 2003 г. в."Жерава", бр. 5.

Чуто и видяно
оттук - оттам
(Фейлетони, вицове, пародии)

"Пазарно - икономически" шеги

Често пия кафе в едно барче със симпатична барманка. Нареждам се

веднъж на опашката и чакам. Дойде ми реда, барманката приготви
саморъчно кафето и хваща лъжичката да сложи захар.
- Без захар - казвам, обичам го горчиво.
Вземам кафето и отивам на определеното място, където обикновено
сядам.Но чувам гласът на барманката, обърнала се към опашката да казва:
-Чуден човек, не иска захар, аз не слагам кафе, какво пие?

Между приятели: - Как поживаеш Ванка?

-Като в народните приказки, Саша.
- Ха - ха - ха, като в народните приказки казваш?
- Да, моята тъща е "Баба Яга", жената - "Вещица", а комшийката -
"Василеса прекрасная". В съда
Подсадимият:
- Гражданино съдия, съвеста ми е чиста.....
Съдията:
- Но ние те съдим за ракията, тя не чиста.

Разпит на подсъдими

- Име?
-Генчо.
- Презиме?
-И през зиме и през лете, все съм си Генчо.
- Фамилия?
- Каква фамилия те гони, бе?
- Знаеш ли, че жена ми е комуниска?
-Кому ниска, кому висока,за мен си е все тя.
- Как ще е нелегална, бе, тя леглото счупи да лежи в нас, а ти ще ми
викаш, че е нелегална.
- Знаеш ли какво е съд?
- Влизал съм у каца за вино, влизал съм у каца за зеле, ама не знам.
- Знаеш ли какво е съдия?
- Виждал съм крава, виждал съм прасе, ама по-голямо магаре от теб не
съм виждал.
Мечката
Истинака случка
Това се случи в една декемврийска нощ. Студът беше сковал като кокал
земята. Никой не смееше навън носът си да покаже, а камо ли цяла нощ да
брои звездите. Като по чудо най-пиперливите бай Петър, бай Крум и бай
Мито в дружен залп заявиха:
-Ние ще охраняваме.....
-Хали момчета! - зацъкаха околните.
Когато се мръкна, безтрашната дружина отиде на пост в четвърти двор на
стопанството. Мълчаливо прекосиха заснежения двор и право в стаята на
пазача, където пуснаха котва. Докато се постоплят се разтуриха като за
баня и удариха на лафмобед. Надлъгваха се как са ловили в такова време
живи вълци.
Към полунощ пазачът за пети път ги покани да побиколят двора и да
донесът врашиняк за печката. Още недоизрекъл, и Петър рипна от
кревата:
- Жено дърта, не ти стига, че цяла вечер те греем, а отгоре на това
заповеди даваш! Ако не ти стиска за царевичака,поразтъпчи се, нали
затова ти плащат!
Пазачът мъчешком наметна ямурлука и хлопна зад себе си вратата. Навън
язярана фучеше виелицата. Когато пазачът приближи голямото дърво,
спря. Насреща се зададе човешка фигура. Затворът на пушката бързо
щракна.
- Аз съм, чичо, мечкарят от Брегаре - се обади непознатият и дръпна
завързания синджир за голямото животно.
- Ха, къде по това време?
- Тръгнах за ваше село, па премръзнах, та ако може да се постопля!
- Ела, ела, па и мечката да попече гръбината. Когато тръгна към стаята,
пазачът си помисли: "Ще ги видя сега мойте, какви юнаци са!" Спряха.
Отвътре хъркахамъжагите като заклани. Мечката, види се, ги подуши и се
дръпна назад.
- Давай, давай, това са мойте помошници! - се обади пазачът.
Мечкарят сръчка в заднището рунтавото животно и то се изправи на
задните си крара. Бутна с лапите си вратата и страшно изрева. В миг
рипнаха сънените юнаци, а един от тях овлажни постелята.

- Мечка стравниц...едва продума Петър и изпръщя прозорецът.

- Петре, Петре...! завикаха в смъртен страх другите. А от Петър нямахе и
следа, само галошите му стояха до кюмбето и полушубата му висеше на
стената. Бързо след него Мито, без да си ще, направи салтомортале и
изхвъркна навън. Със задницата ли излезе Крум не помни, но с единия
крак едва стъпваше на пръстите. Дали беше по-къс не зная, но по-бърже и
от спътник прекоси селото.
Потънал във вода, изкалян до гуша и запъхтян, отвори вратата като сноп
се стовари на земята. Жена му по риза стана и си глътна езика. Като си
превъртя два три пъти очите Крум продума:
-Мечка, ме-м-ме....."
- Мечка! - извика Петър - когато блъсна вратата на съвета и още по-здраво
стисна нахлузеното черчеве на врата си.
- Мечка! - ревеше бясно из улиците Мито и с двете ръце при-държаше
панталоните си.
- Мечка!... Мечка - мълвеше разбуденото село.
Юрнаха се кои с тояги, кои със секири, търнакопи да търсят мечката....
Някой от село Ставерци, Оряховско, не видя мечката, а само тези които не
бяха на пост. Враца, в. "Отечествен зов"
бр.819 (13), 2. 2. 1958 г.
==================ст.121====================== Доктор
Митко Баща му беше от едно равнинно село, но Митко се роди в
подножието на Витоша. Расна той и порасна в шумната и красива
столица. Учи се под нежните родителски грижи и стана на мама и тати
хубавец - лекар.
Една ранна заран мама и татко го изпратиха на гарата. Заминаваше Митко
в майчиния край, на село - хората да лекува. Влакът го отнесе в Кунино.
Слезе Митко от вагона, стъпи на селска земя и се намръщи сякаш стъпва
на жерава. Свиха се веждите му, потръпнаха хубавите му скули, а устата
му ядосано издума:
- Тук ще се гине! Няма как!
На другия ден отиде да приеме здравната служба. Служба уредена,
хубава.... Посрешна го партийният секретар в селото, здрависа се радосно
с него и си рече на ума:" Сега вече здравната просвета ще тръгне по мед и
масло!"
Не мина много,току довтаса агрономът. Минал просто така - да се
запознаят.... А на ума си мислеше: "Ето кой ще зареди аптечките на
бригадите!" Светна лицето и на акушерката. Стана по-весела по-радостна.
"Тъкмо навреме дойде лекарят - мислеше си тя, - че както се е объркала
работата с червения кръст..... А той знае много и ще и помогне, ще ми
покаже как трябва да работя...."
Но най-много се зарадваха селяните. Вежливо го поздравляваха и се
извръщаха след него с радостни погледи, когато той минаваше из
селските улици....
И започна лекарят работа... Стане сутрин, поизчака да го напече хубаво
слънцето и тогава тръгна за амболаторията. А там хора - колкото щеш.
Жени с малки деца, прегърбени бабички и старци, мъж с превързана ръка,
какви ли още.... Мине лекарят покрай тях, а те в един глас:
- Хайде, докторе, много те молим побързай, че от два часа те чакаме.....
А лекарят присвие очи и лениво им отговори:
- Слепи ли сте, та не виждате, че на табелата пише - приемно време от 9
часа! - и влиза в кабинета. Тук сварва сестрата, прислужника,акушерката
и докато се съблича бавно им нарежда:
- Акушерке,виж жените с малки деца какво искат.... Ако кякое дете кашля,
дай му от сиропа за кашлица, ако някое има диария,предпиши му
танлетки сулфагвандин..... Сестра, оведи тези, които се нуждаят от
инжекции в съседната стая и им постави такива. А ти (Обръща се най-
после към прислужника) се заеми, стези които се нуждаят от превръзки,
но внимавай: не като вчера да им мажеш раните с йод вместо с риванол.....
След като даде своите нареждания, доктор Митко се зае да подпише
някои книжа, изготвени от сестрата и акушерката.... и отива на обяд... така
минаваха ден по ден. И аптечките на бригадите останаха незаредени, и
здравната просвета не тръгна по мед и масло, и Червеният кръс не се
оживи....
А доктор Митко все по-късно започна да идва на работа и все по-рано
започна да си отива..... Научи се даже в събота да взема влакът за София и
да се връща чак в понеделник, а понякога - дори във вторник.... Единден
той вобще изчезна. Разказваха, че отишъл да търси някакъв цяр за себе си
чак в чъжбина....
От окръжния отдел "Народно здраве" бе организиран консулт и се
установи, че д-р Димитър Йорданов Димитров страда от "селус не либес",
поради което му бе препоръчано да смени климата и да бъде изпратен в с.
Краводер.
Но и смяната на климата не помогна. Зачестиха отиванията до София, до
Варна, молбите и оплакванията за преместване в някой град. В здравния
отдел започнаха да ходатаистват различни хора. Един ден при началника
Коцев отиде гражданина Димитров. Посрещнат благосклонно от
началника, гражданина Димитров се намести удобно в креслото и след
като се осведоми за здравето на началника Коцев, за трудностите в
административните дела, за редица здравни въпроси от миналото и
бъдещето, той прикова с поглед Коцев, с когото някога бяха на "ти" и
заговори направо:
- Ти знаеш, че моите съвети са ти били винаги от полза.Става въпрос за
лекаря от Краводер. Зломислеяи хора са го очернили пред теб... Клевети!
Този младеж трябва да бъде преместен в града..... Той е завършил науките
с "отличен", отлично владее новостите в медицината, а освен това ползва
свободно френски,руски, немски,италиански. Лично на теб тойможе да
бъде от голяма полза....
- Един момент, моля - прекъсна го Коцев, - а този гений на езиците знае
ли български?
- Български ли?
-Да, да. Български! Ако знаеше български, той добре би се оправил и там,
където е изпратен... Защото хората на село говорят български и на
български ни казват, че им трябват лекари да ги лекуват и да им
помагат.... Посъветвайте своето протеже да научи български... и тогава
елате пак!
Но гражданинът Димитров вече не се върна. Враца, в. "Отечествен зов"
бр. 134, 18. 11. 1959 г.
==================ст.125====================== Един
пленум Който напипа на работата дамара....може по мед и масло да я
кара. Така мислеше и прецедателя на окръжното дружество на провсъюза
на здравните работници Цено Милов.
А наскоро беше клюмнал като осланен слънчоглед. Трябваше да се
проведе пленум за детското здравеопазване в окръга. Нали така пише в
решенията на годишната конференция! Пленум и нищо повече! Но за
пленума трябваше доклад, трябваха материали, пък да се обработват, да
се пише, написаното да се обсъжда, да се поправя, да се приема, е-хей,
дълго като тежкотоварен влак......
Извика той при себе си секретарката на окръжното профдружество Райна
Стоянова и двамата решиха: ще изпратят окръжно до всички
профорганизации да се занимаят с въпросите на детското здравеопазване
и да съобщят незабавно резултатите. Изпратиха те окръжното, половината
пък от тях разгледаха окръжното, половината от тях се занимаха с
въпросите, половината от последните пратиха отчети и половината от
отчетите се получиха.....
Но всичко това трябваше да се обобщи, да се изготви доклад, а
доклатчикподходящ нямаше...... Тогава на прецедателя Цено Милов
хрумна спасителната идея:
- Еврика! Преди няколко месеца се провежда медицински съвет и д-р
Сивчев чете доклад на тази тема. Защо не го прочете още веднъж на
пленума? Не бил член на ръководството докторът? Кой ще се сети да
проверява тези работи? Въпросът е пленумът да се проведе! И затова
прецедателят беше толкова радостен, сякаш от лотарията беше спечелил
двустаен апартамент в столицата.....
И ето, един ден Цено Милов откри пленума. Повечето от присъстващите
бяха селски и градски лекари, събрани по време на служебно съвештание.
Прецедателят се прокашля и даде думата за доклад на д-р ...Пищиков. В
залата хората се разшумяха, някои гърлено се засмяха. Докладът щеше да
изнесе не Пищиков, а д-р. Сивчев. Сконфузи се малко Милов, но
преглътна еди два пъти, па махна с ръка и повка Сивчев, който прочете в
основному онова, което бе казал предния ден в изказването си на
съвещанието на лекарите.
Доклатчикът завърши с предложения, които имаха чисто служебно -
административен характер.Не се споменава ше ни дума за работата на
профсъюзите по тези въпроси. И как ще се споменава? След доклада се
изказаха 5-6 човека и всички говореха за неща, които имаха чисто
служебен характер. Но хората не бяха виновни. Де да знаят те, че това е
пленум на една организация, а не служебно съвещание?
Цено Милов седеше на голямата маса и се топеше от одоволствие.... Беше
радостен от собственото си откритие. Успя да проведе пленума без много
тревоги и главоболия. Кой яе разбере, че той с чужда питч майчин помен
прави....
Д-р Дончевпрез това време нахвърли на едно лисче десетина
предложения, които трябваше да станат решения на пленума, и понежи
бяха пак административно служебни, предложи се те да се изпълняват
съвмесно с окръжния здравен отдел. Прецедателят стана, приглади си
косата и от името на окръжното профдружество благодари на всички за
дейното им участие в "плодотворната" работа на пленума......
На излизане една селска лекарка каза на другарката си:
- Гледай колко съм разсеяна. Азмислих, че това е съвещание, пък то бико
пленум....
Кой знае дали другарите от окръжния съвет на профсъюзите мислеха
така..... Враца, в. "Отечествен зов"
бр. 28, 28 февруари 1960 г
ТРУД ЗА РОДИНАТА И РОДНИЯ КРАЙ
(Статии, спомени, документи)

По въпроса за определяне персонала

във връзка с повишаване обществената производителност на труда в

аптеките При осъществяване програмата на комунистическото
строителство на нашата Партия постоянно усъвършенства методите на
ръководство както в икономиката, така и в организацията на труда.
Изхождайки от решенията на декемврийския пленум, за да се усигури
висококачествена и достъпна медицинска и лекарска помощ, от една
страна е необходимо правилно разпределение на труда, а от друга,
повишаване ефективноста на същия. За тази цели за освобождаване на
специалистите от несвойствен характер в областа лекарствообслужването
е необходимо да се преразгледат някои нормативни кокументи,
рагламентиращи труда на организацията на работата в аптеките. Така
напр. по-голямата част от тези документи, като инстркция § 9/ 1964 г.,
приложенията към нея, наредба §8/1964г., и др. са издадени от преди5-10
и повече години, които дукоменти и след редица партийни и
правителствени решенияса все още в сила и за приложението им са
въведени към 20-25 учебни и отчетни документи и тетрадки, които
поглъщат огромен квалифициран (фармацефтически) труд при
дефицитноста на фармацефтите.
Ще приведем за пример само колко труд е необходим при писането на т.
нар. рецептурни номера.
През 1972г. в 897 аптеки и 427 аптечни филиала, в които работят към 5000
фармацефти и пом-фармацефти, са регистрирани 57 511 000 рецептурни
номера, от които 47 053 000 готови лекарствени форми и 10 458 000
екстемпорални лекарствени форми. Рецептурния номер на готовите
лекарствени форми се регистрира на две места: в журнал обр. А-4 и на
гърба на рецептата. Ако се приема, че един рецептурен номер се записва
за 3 сек., то за 47 053 000 рец.номера по 2 места по 3 секции - са
необходими 282 318 000 секунди. Рецептурния номер стемпорални
лекарствени форми. се регистрира на 4 места - в журнал обр. А-4, в
производствения дневник на асистента, на рецептата и пликчето (етикета
на стъклото), то 10 458 000 броя рецептурни номера Х 4 секунди = 125
496 000 секунди. Или в национален мащаб през 1972г. за писане и
вписване на рецептурни номера в аптечните заведения са били
необходими:
282 318 000секунди
+125 496 000 секунди
407 814 000 сеунди. или 113280 часа. 14 300 трудодни квалифициран
труд, който би могъл да се насочи към пряка лекарствоснабдителна
деиност. Ако прибавим и изразходвания труд за обработване на данните
от рецептурните ( магистрални и стемпорални) номера, необходими на
отчетниците, плановиците и други, то към горните цифри ще трябва да
прибавим още десетки стотици трудодни квалифициран труд.
Губене на време е вписването на рецептурните номера и обработката им
за плановите служби в клоновете за определяне производителността на
труда в аптеките и бройките фармацефтичен персонал. Фармацефтите
могат да бъдат освободени от този несвойствен за тях труд с внедряването
на методиката " за измерване производителноста на труда в нашата
аптека", разработена от СТ. Стоев и побликувана в сп. "Фармация", бр.1
от 1970г. но забравена.
За обработването на необходимите данни за щатните нормативи и
производителност на труда, съгласно методиката на Ст. Стоев, ще се
ангажира самоуправителя на аптечното заведение максимум в годината
максимум до един ден. Оттук е видно, че има още нерешено въпроси в
организацията на работа в аптеката за повишаване на производителноста
на труда, а също и за културата на обслужването.
Предлагаме цитираната методика да се предложи в практиката, за да се
освободи фармацефтът от извесна "бумащина", с оглед да се подобри
организацията на работа в българската аптека.
Ив. Иванов
Аптека §28, София
сп. "фармация", ХХIII, 1973, 5
=================стр.137====================== Аптеката и
плана
по стокооборота
(Статията се побликува като дискусионна) За мястото и ролятана
аптеката в здравеопазването няма никакъв спор. Има обаче различни
мнения и становища върху това, какво в същност трябва да представлява
аптеката в условията на социалистическото здравеопазване.
Дали аптеката е просто място, кадето се продават лекарстава, като всички
останали стоки в търговските заведения или за това са необходими богат
асортимент, примамливи опаковки, реклами, витрини, неонова светлина,
излагане на "стоката" и приближаването ѝ до "клиента", годишен план за
стокооборота, план за печалбата, приемане на служителите, и т. н. и т. н.
Или аптеката е особено функционално здравно заведение, част от единния
комплекс от здравниза ведения, чиято функция и предназначение да
оказва висококвалифицирана лекарска помощ, като елемент от цялосния
лечебен процес., освободен напълно от комерческия си характер.
Може би има възражения и становища, че нищо не пречи, ако аптеката
обединява и двата принципа и едновременно да бъде търговско заведение,
и здравно заведение. по-надолу ще видим,че това становище не е
издържано и не води към изясняване на въпроса. Изискванията към едно
търговско заведение са едни и съвсем други са към здравното заведение.
Ако аптеката е търговско заведение, тя ще трябва да се разкрива на видно
място, на централните улици и площади., където има най-голямо
движение на хора. Освентова трябва да има и голяма витрина,
привличащо осветление, , възможно най-голямо излагане на показ на
лекарствените средства. Трябва на всяка цена да се изпълнява и
преизпълнява плана по стокоборота и по тази причина да се рекламират
лекарствени средства и да се привличат "клиенти". Трчбва да се полагат
все по-големи усилия, за да се реализира все по-голяма продавба на
лекарствени средства.
Обратно. Ако аптеката е здравно заведение тя трябва да се разкрива във
или близо до поликлиниките и болниците, за да оказва лекарствена
помощ непосредствено след медицински преглед или по време на
лечебния процес и лечебните процедури.
Тази аптека няма нужда от витрина и реклама. Тя няма да привлича
"клиенти", а ще обслужва болни хора. Тя няма да рекламира лекарства, а
напротив, ще спазва строго лекарствените предписания и всячески ще
ограничава неконтролираната свободна продажба на лекарства. Без да
бъде губеща, тази аптека няма да гони изпълнение на план по стокоборота
и печалбата. Ще работи в най-близко сътрудничество с лекаря и ще бъде
водещо звено по лекарствозначение. Тази аптека ще доставя само такива
лекарствени средства, които наистина са необходими за лечебното
заведение, към което работи, и няма да се занимава с несвойствени
продажби и "раздвижване" на лекарствените средства.
Всред аптечните работници преобладава мнението, че аптеката не може
да бъде търговско заведение, тъй като лекарственото средство не е и не
може да бъде чиста стока. Планът по стокооборота или, както отскоро се
нарича, обем по медицинско снабдяване, не може да бъде показател за
нивото на лекарствообслужването, а по-скоро той води до извесни
аномалии и извращения, които са в разрез с лекарствената помощ и
обременява аптеките с несвойствени задължения. На тези аномалии ще се
епрем след малко, а преди това да видим, каква стока е лекарственото
средство и как се подчинява то на общите изисквания към тази
икономическа категория.
В своята монография "Фармацефтичната промишленост в
капиталистическите страни" съветският автор Е. Н. Воеводин
пише: "Медикаментите, като потребителна стока и като средство за
съхранение и поддържане здравето на хората, имат редица черти,
отличаващи ги от другите стоки". Преди всичко в повечето случаи не
само купувача определя потребителската стойност на един или друг
медикамент, а лекаря е този, който го препоръчва и изписва в
рецептата.По такъв начин и сделката покупко-продажба на медикамента,
в която съгласно класическата формула участват продавач и куповач, се
включва и трето лице, което указва решаващо влияние за определяне
потребноста и потреблението на лекарствените средства. Ако при
покупката на други потребителски стоки на куповача се предоставя
широк избор на стоки и възможна голяма взаимозаменяемост, то при
покупката на изписаното в рецептата лекарствено средство
взаимоззаменяемоста в значителна степен е ограничена и куповача по
същество е задължен да изпълни волята на лекаря. Преди всичко това се
отнася до лекарствата, които мсе отпускат по лекарски рецепти. Обаче и
при покупка на лекарства, отпуснати без рецепта, мнението на лекаря в
крайна сметка също се явява решаващо.
Потреблението на медикаментипреди всичко се определя от степента на
разпространение на едини или други заболявания и по-малко по
отношение на други стоки от платежноспособноста на населението:
намаляване цените на медикаментите, не довежда непосредствено до
увеличаване на тяхното потребление, както повече от потребителските
стоки, включително и продоволствените.
Например, в резултат на снижаване на ценитена противотуберколозните
лекарства не се разширява тяхното потребление, ако не се повиши
заболяемоста от туберколоза, и обратно, намаляването на тези
заболявания, може да доведе до намаляване необходимоста от
противотуберколозни лекарства и никакво намаление на цените не може
да повиши тяхното употребяване. Наред с това, повишаването на цените
на редица жизненоважни лекарствени средства и подържането на тези
цени на високо ниво не намалява потребноста и даже може тя да се
увеличи, ако заболяемоста се повиши. Нека на фона на тази светлинада
спрем по-подробно и по-конкретновърху плана на стокооборота, който в
момента остава най-важният показател за дейноста на аптеките.
Определянето на годишен план по стокооборота, или както се нарича
сега, обем на лекарствоснабдяването, означава, че аптеката трябва
задължително да продаде на населението лекарствени средства на
предварително определена сума, независимо от всички други фактори,
които влияят върху тяхното потребление. Определен веднъж, планът по
стокооборота става закон за изпълнение. Годишните планове се разбиват
по тримесечия, а тримесечните - по месеци. Изисквания към аптеките е
планът да се изпълнява ритмично по месеци.
Какво става на практика в борбата за изпълнение на плана по
стокооборота? Когато съществуват "благоприятни" условия и планът се
изпълнява и преизпълнява, аптеката е склонна да задържи продажбата на
някои дифицитни и скъпоструващи лекарства и редица други материали,
за да усигури изпънението на плана и през следващия месец или
тримесечие.
При тези случаи може да се отказват и ведомствени продажби и
снабдяването на прикрепени динспансери и други здравни заведения, или
ако продажбите все пак се извършват, то сумите не се превеждат веднага,
а през следващия месец. по такъв начин в мащаба на цялата аптечнч
мрежа се задържат изкуствено лекарствени средства, превързочни и други
материали, които играят роля на балансиьори при изпълнението на
плановете. Вместо да се отчитат на три дни, сумите се задържат и се
отчитат значително по-късно, въпреки строгата финансова дисциплина.
Съществуват условия при които да се оказва спешна лекарска помощ, да
се правят неоправдани откази на болните граждани и да се разкарват
хората от аптека на аптека.
Когато обаче изпълнението на плана е застрашено, тогава се създават най-
благоприятни условия за извращения, които нямат нищо общо с
лекарствената помощ. Обикновено в такива условия се случаи в продажба
всичко, което има в аптеката, независимо от това, че редица лекарства и
други материали, които са все още дефицитни, трябва пестеливо и
разумно да се отпускат за най-нуждаещит се по строги лекарски указания.
Понякога се стига дотам, че аптеките след такава разпродажба не са в
състояние дори да предложат пакетче памук за оказване на първа помощ.
Такъв случай имаше с чужденци, катастрофирали с автомобил и
потърсили памук в най-близката аптека на една от централните пътни
магистрали в страната.
Ако "всеобщата" разпродажба все пак не може да разреши изпълнението
на плана, започва така нареченото „ходене по мъките". Управителят на
аптеката прави посещения на различни ведомства,
предприятия,заводи,служби и стопанства, търси възможни връзки,
настоява и молида се закупят от аптеката лекарствени средства или други
материали.
Аптеките предлагат и продават на различни ведомства гоеми количества
дефицитни лекарств и други материали, като, лизол, хлорамин,хлорна вар,
вехо,вероформ и т.н., с което се нарушава фондът на населението,
въпреки че за ведомствата има други специализирани предприятия. За по-
лесно изпълнение на плана аптеките продават стотици килограма рибено
масло за нуждите на животновъдството и птицефермите, като с товасе
отклоняват средства и валута, с които могат да се закупят и внесат
лекарствени средства. Аптеките предлагат и продават на промишлени
предприятия и трудово-производителни кооперации големи количества
химически продукти, като ацетон, сярна и солна киселина, сяра, спирт и
др., вместо това да се извършва от ведомствената организация. Приходите
от тези несвойствени продажби се включват в плана по стокообарота, от
който се прави извод за задоволяването на населението с лекарствени
средства.
В стремежа да се изпълни по-лесно планът по стокооборота създават се
условия за поощряване на самолечението и свободната продажба на
рсдица лекарствени средства, като антибиотици, сулфонамиди, сърдечни
и др. които се отпускат само по лекарски указания. Неразумно се
изразходват и дефицитни лекарствени средства, които при по-тежки
случаи биха оказали по-решителна помощ. Когато се налага заменянето
на едно лекарствено средство с друго от същата фармакологична група,
стремежът е да се предложи винаги по-скъпото.За да се изпълни по-лесно
планът по стокооборота, някои аптеки продават лекарствата си на други
аптеки от някои лечебно-профилактични заведения, които нямат план,
или на медицински служби на други ведомства вместо последните да ги
закупят от аптечните складове.
Съществува един голям анахронижъм на лечебно-профилактичните
заведения, чиито аптеки трябва да изпълняват план по стокооборота.
Годишните планове по стокооборота на аптеките при окръжните и
районни болници като правило са по-големи от годишните кредити,
отпускани на болниците специално за лекарствени средства. В тези
случаи управителите на аптеките, които са подчинени на окръжните
клонове на Държавно аптечно обединение, са принудени да търсят други
изсточници за изпълнение на плана и създават предпоставки за отпускане
на допалнителни кредити на болниците.
Когато управителят е находчив и има достатъчно "връзски", планът по
стокооборота се изпълнява лесно с помоща на т.нар. "удари" и
несвойствени продажби. Преизпълнението на плана се заковава точно на
най-изгодния процент и без особено напрежение от страна на останалия
персонал се получават максимални премиални.
От изнесеното по-горе става очевидно, че от изпълнението и
преизпълнението на стокооборота не може да се съди за нивото на
лекарственото обслужване и лекарската помощ и че посредством този
план лекарската помощ не се подобрява, а напротив, създават се условия
за извръщения, а в други случаи ценни и дефицитни лекарства се
разхищават, или за сметка на продажбата на лекарствени средства планът
се изпълнява от несвойствени продажби.
Едно друго обстоятелство също буди извесно недоумение, Планът по
стокооборота ежегодно се завишава с по няколко процента, поема се ръст
като в другите търговски заведения и се гони ниво, по-високо изпълнение
и преизпълнение. Това означава, че ежегодно продажбите на лекарствени
средства трябва да се увеличава.
Означава литова, че здравословмото състояние на населението ежегодно
се влошава и нуждите от лекарствени средства се увеличават. Или трябва
все по-вече да се поощрява потреблението на лекарствени средства?
Ясно е, че планът по стокооборота се прилага на здравното заведение,
каквато фактически е аптеката, и следва да се разработят други
икономически показатели. Аптечното дело трябва да се освободи от
търговски характер. Аптеките трява да се освободят от напрежението по
изпълнение на плана по стокооборота и цялото внимание да се насочи към
техните здравно-профилактични фунлции.
Бъдещето е на безплтното лекарствоснабдяване и затова трябва по-отрано
да се помисли по този въпрос. Постановките на декамврийския пленум на
ЦК на БКП са: да се доближаваме до безплатното лекарствообслужване
на първо място на някои категории (майки и деца) трудещи се, а в
последствие къмвсенародно безплатно лекарствообслужване. Сп.
"Фармация"
XXIII, 1973,4 ===================ст.147=====================

Качество и в снабдяването с лекарства

Аптеките да си останат
здравни заведения

Един от факторите, без които не могат пълноценно да се реализират

партийните постановки за повишаване на жизнения стандарт на народа, е
доброто снабдяване с лекарства, като основен компонент в системата на
здравеопазването. А за да се постигне това, е необходимо на качеството в
снабдяването с лекарства да се поставят и решават съобразно деиствието
на обективните закони и изисквания в сверата на медицинската дейност.
Самото понаятие „Качествено лекарствоснабдяване" включва
многообразие от фактори. На първо място тук се отнасят: безотказното
обслужване с лекарства, повишаване на лвалификацията и
професионалното майсторство на фармацефтите, обвързване на аптеката с
клиниката, борба със самолечението, разширяване здравната просвета
сред населението и пр. Тук се уключва и планът по стокооборота, но той
не трябва да се поставя като водещ фактор.
За съжаление това обстоятелствонедостатъчно се отчитаот нашите
специалисти, работещи в системата на аптечните предприятия. Върви се
главно по линията на екстензивните, т. е. на количествените фактори -
изпълнение на плана по стокооборота. Тази едностранчивос нанася вреди
на снабдяването с лекарства и насочва развитието му в грешна посока.
През последните едно две десетилетия отказите на лекарства се движат
между 30 и 50 на сто. Значителен е процента на отказите на предписани
лекарства от групата на отказите на предписани лекарства от групата на
офталмологичните, антихистаминовите и пр.
Извесно е, че в условията на съвременната научно-техническа революция
и интензификация нарастват психофизиологичните натоварвания на
хората, което изисква висококачествено обслужване на населението с
необходимите лекарства от горепосочените и др. групи. Значителен и
броят на отказите от групата на антибиотиците. Това стеснява сферата на
използуването им, което прави пациентите разистенти към тях.
Ръководейки се от обстоятелството да изпълнят непременно плана по
стокооборота, аптеките предпочитат да продават на населението
предимно скъпи лекарства. Продават се в зачителни количества
медикаменти и за нуждите на ветиринарното дело - на предприятия, АПК
за отглеждане на животни и пр., които след това за определен от време
липсват в аптеките. В големи количества, с цел да се изпълни планът по
стокооборота от аптеките се продават прокаин ампули, сереум гликоза,
ампицилин, гентамицин, памук, сухо мляко (така необходимо за децата) и
др. Ето как гоненето на плана по стокооборота нарушава нормалното
обслужване с лекарства.
Главните причини за неблагополучията, които пречат да се осигури
качествено обслужване на населението с лекарства, се свежда до
следното:
Аптечните ръководства отчитат своите „успехи" преди всичко според
изпълнението на плана по стокооборота. С него,а не с степента на
задоволяване на населението с лекарства, е свързано в значителна степен
и с заплащането на труда на аптечния работник.
Най-важното условие за присъждане на званието „Образцов здравен
колектив, с висока професионална квалификация, медицинска етика и
морал" е колективът да е изпълнил планът по стокооборота, т.е. да е
продал достатъчно количество лекарства, отишли не винаги по линията на
своето предназначение. по този начин икономическият подход и неговия
механизъм механично се пренасят от търговската мрежа в снабдяването с
лекарства.
Стоковедческата дейност, гонидбата на плана се отразяват отрицателно и
върху развитието на болничните аптеки, пречи им да развиват своите
възможности като звена в здравните заведения. Когато екстензивните
фактори вземат връх, фармацефтичното дело се доближават до търговията
и се отдалечават от здравеопазването. Аптеките обаче са здравни, а не
търговски заведения, за което свидетелсва начинаът, по който се отпускат
лекарствата.
При покупката на други потребителски стоки на куповача се предоставя
широкизбор и е възможна голяма взаимозаменяемост. При покупката на
предписаното в рацептата лекарство обаче взаимозаменяемоста в
значителна степен е ограничена и куповачът е задължен да изпълни
волята на лекаря. Преди всичко това се отнася за лекарствата на
„свободна продажба" в крайна сметка мнението на лекаря си остава
решаващо.
Kакво е необходимо, за дс е осигури качествено снабдяване с лекарства?
На първо място трябва да се усъвършенствува планирането. Действащата
засега методика за планиране на необходимите лекарства за населението
не удовлеторява. Тя се базира на очаквани (вероятни) величини за една -
две години и нагажда доставките къмобемната страна - стокооборот.
Вярно е, че напоследък настъпиха извесни промени в планирането на
нуждите от лекарства, измени се начина на снабдяване на аптечните
звена, но особени резултати в подобряване обслужването на населението
с лекарства не настъпи. Без достатъчно научно предвиждане и познаване
закономерностите на тази дейност, действителните нужди от лекарствени
средства няма да се задоволят.
Необходимо е да се разработят нормативни документи, в които доминанта
да стане качествените показатели в снабдяването с лекарства и да
обвързват по-тясно аптеките с клиникиата. разпорсждането на
Министерството на народното здраве да корегира наредбата за
организация на работната заплата в болничните аптеки, от 1.I.1985г. да
отпадне показателя „стокооборот" е правилно и в други нормативни
документи, които да се отнасят за цялата аптечна мрежа в страната.
Новият фармцефтически подход да се прилага във фармацефтичната
дейност по такъв начин, че да стимулира преди всичко качественото
снабдяване с лекарства и култура на обслужването. Следователно
върховен критерий , доколко лекарството може да носи печалба, трябва да
остане социалната потребност от укрепване на здравето на човека-
труженик в условията на социализма.
Въпроса по какъв път да серазвива фармацефтичната дейност и в часност
снабдяването с лекарства ,многократно е поставян от специалистите на
МНЗ и многократно е отхвърлян от Министерството на финансите и
други инстанции, несвързани пряко с здравеопазването, което забави
развитието на фармацефтичното дело.
В духа на високите критерии, залегнали в решенията на Националната
партийна конференция по качеството, е необходимо и при снабдяването с
лекарства да се надделеят интензивните, т. е. качествените показатели, и
тенденците, които го обвързват със здравеопазването. София, в. „Труд",
бр. 46, 23. 2. 1985 г.
=================ст.152======================
Още веднъж по проблема за
Качеството в лекарствоснабдяването

Когато разработвах статията „Качеството и снабдяването с лекарства -

Аптеките да си остават здравни заведения" (побликувана във весник
„Труд", бр. 46 от 23. II. 1985г.), се ръководех преди всичко от партийната
задача да се хване качеството като ключов проблем и в сферата на
обслужването на населението с лекарства. И от това гледище да се
подпомогнат работещите специалисти в лекарствоснабдяването, да
огледат нерешените проблеми в духа на националната партийна
конференция.
Партийните решения за повишаване на качеството с особена сила се
отнася до спечифичните отрасли на здравеопазването, каквото е
снабдяването на населението с лекарства . От темповете, с които ще се
извърши прелома в лекарствообслужването, зависи трудоспособностс и
обществената активност на хиляди хора.
Заедно с това тук консерватизмът по възприемане на новото е понякога
особено силен и е необходимо упорита работа, за да се осъществи прелом.
Както посочва министерът на здравеопазването Р. Попинов „към въпроса
за още по-пълно доближаване на медицинската помощ и
лекарствоснабдяването до населението да се подхожда с разбиране, че
нештата все още не са решени и че всички управленчески органи трябва
да провеждат специални мерки и грижи, системно и най-непосредствено
да следят за правилното и ускорено решаване на този изключително
важен и с широко обществено отражение въпрос" (в. „Здравен фронт" ,
бр.33, 10.08. 1985 г.).
Към побликуваната статия във весник „Труд" бе проявен подчертан
интерес от страна на аптечните работници.В редакцията постъпиха
положителни отзиви, придружени и с интересни предложения. Няколко
месеца след нашата статия, на страниците на весника се появи нов
материал, който изнася фрапиращи данни за неудачи в снабдяването с
лекарства на гражданите в Габровски окръг (в. „Труд", бр. 187, 9 . 8. 1985
г.). А това е показателно, че е назряла една необходимост от качествен
прелом в организацията за своевременно снабдяване на населението с
необходимите лекарства.
поразителен е обаче, фактът, че към предоставените инициативи на
ръководството на Централно аптечно обединение, не само, че не проявява
разбиране, но се отнася враждебно. Статията, която побликувахме на
страниците на весник „Труд" по проблемите за качеството в
лекарствоснабдяването бе окачествена като клеветническа. Повдигнатият
от нас въпрос и изнесените данни, че се продават значителни количества
медикаменти за ветеринарното дело на предпричтия, АПК за отглеждане
на животни и пр., които след това липсват в аптеките се отличават от
ръководството на Централно аптечно обединение като „инзвънредно
голяма политическа грешка" и т. н. А само за по-малко от 2 месеца след
побликуването на нашата статия Държавно аптечно отделение излезе със
строго поверителна заповед (А-II-188/1.IV. 1985г.) до директорите на
аптечните предприятия, в която се сигнализира, че масово се отклоняват
медикаменти за немедицински цели. Къде е тогава обективната логика и в
какво се състои политическата грешка?
Такова грубо нихилистично отношение към повдигнатите от нас въпроси
може да бъде илюстрирано и с други факти и примери. В нашата статия,
като изхождаме от примера на Съветския съюз и другите
социалистически страни (Чехословакия, ГДР и др.), прилагаме в
дейноста на аптечния работник и на аптеките като цяло да залегнат
комплекс от фактори, които издигат аптеката като здравно заведение и да
не се акцентува върху изпълнението на плана по стокооборота.
В становището на ръководството на Централно аптечно управление,
изложено до редакцията на весник „Труд" от 27. III.1985 г., се твърди, че
изпълнението на плана по стокооборота не стои на преден план и изобщо
не се взема предвид, когато се оценява дейноста на аптеката. А още на 9.
V. 1985 г. Градското аптечно предприятие със специално писмо (& IV -
34/ 24.IV. 1985г.) иска обяснение от аптеките защо не са изпълнили плана
по обем медицинско снабдяване за I-то тримесечие на 1985г.
Ръководството на Аптечното обединение представя нещата така, като че
ли са взети предвид всички партийни решения и проблеми вече няма. А
всъшнос се чуства един страх от партийните постановки, породен от
неумението да се схванат и обмислят и един неуместен стремеж от
презастраховане.
В становището си до редакцията на в.„Труд" ръководителите на ДАО
посочват, че по основната задача, отнасяща се до по-високо качество и
култура на обслужването, са били проведени „Голям брой мерки". А
именно това е увеличението по екстензивния подход, който се поставя на
обсъждане и критикуване в партийните документи.
Екстензивният подход върви след цифрата „Много". А интензивният
подход е друг - той върви след думата „Какви". Може да не са много на
брой мерките, които се вземат, но да са мащабни и да насочват към
прелом в лекарствоснабдяването.
В публикуваната статия на страниците на весник „Здравен фронт" „За
подобряване качеството и в лекарствообслужването" генералният
директор на ДАО - Н Вълканов, акцентува върху отпускането на
безплатни лекарства на лежащоболни в домашни обстановка. (Вж. в.
„Здравен фронт", бр. 45, 2. IX 1995 g.) В това ли се състои преломът в
качеството на снабдяването на населението с лекарства? Интензивните
форми в лекарствообслужването са свързани преди всичко със
задоволяване потребноста от лекарства. Налице е многообразие от
болести, налице трябва да има и многообразие от лекарства, с които да се
превъзмогва патологията и да се укрепва жизненият тонус на човека.
Изобщо проблемът за отношението между екстензивните и интензивните
фактори, залегнал и в най-новите партийни постановки, не е ясен на
раководителите на Централно аптечно обединение и въобще не ги
занимава. А този въпрос с нова сила и значение се поставя в решенията на
Февруарския пленум на ЦК на БКП.
Извесно е, че Февруарският пленум поставя на преден план въпроса за
превъзмогване на инертните бариери и за търсене на нови пътища в
развитието на стабилизираните дейности в нашето общество. А сред
ръководителите на ДАО е залегнале такава инертна сила, че всичко което
се предлага като ново, се възприема с пренебрежение. Как тогава ще се
върви напред? И затова не е случаен фактът, че по основни показатели,
отнасящи се до качеството на лекарствообслужването, до обвързване на
аптеките с клиниката и пр. ние сме на едно от последните места сред
социалистическите страни.За разлика от становището на ръководителите
на ДАО, чевсичко в лекарствообслужването е в ред, ние считамече
проблемите в тази толкова отговорна дейност си остават. С оглед да се
видят и обмислят проблемите в духа на партийните решения предлагаме
да се организира „кръгла маса", В която да вземат участие специалисти,
които стоят близо до лекарствообслужването, в т. ч. и лекари. На кръглата
маса да се обсъдят спокойно и съдържателно основните проблеми и
тенденции в развитието на лекарствообслужването, като се използва
съветския опит и опита на другите социалистически страни в това
отношение.
такъв трябва да бъде интензивният подход в една такава динамична
сфера, каквато представлява обслужването на поставените въпроси въз
основа на глобалните партийни постановки итърсене на градивни форми
за тяхното реализиране.
13 януари 1986 г.

=====================158========================= Партие
н живот
Вечерният университет по марксизъм - ленинизъм
при ГК на БКП - София
Вечерният университет по матксизъм - ленинизъм при ГК на БКП играе
важна роля марксиско-ленинското образование на партийния актив, на
стопанските и административни кадри и на дейците на науката,
литературата и изкуството.В вечерният университет по матксизъм се
обучава значителна част от актива на Софийската градска партийна
организация и ръководители от държавния апарат. Досегашният опит
показва,че тази форма на политическо образование има огромно значение
за повишаване на тяхното идейно-политическо равнище.
За учебната 1953 - 54 година в университета кандидатстваха да подстъпят
много повече, от колкото бяха определените места. От следващите 1000
слушатели около 750 са членове и кандидат-членове на БКП, а останалите
безпартийни (членове на ДСНМ, на БЗНС и на отечествения фронт). Над
270 са ръководни другари от министерствата и техните ведомства, повече
от 100 слушатели са дейци на изкуството.
Университетът освен основния курс има и три филиала, от които най-
голям е филиала на научните работници.В него се учат около 260 души,
между които 15 професори, 35 сътрудници на научно-иследователски
институти, старши-преподаватели и др.
Существуването на отделни филиали дава възможност да се вземат
впредвит по-пълно идейно-теоритическите изисквания на различните
групи интелигенция, които изучават в университета марксиско-ленинска
теория.
Главно внимание на ръководството, на колектива и на предметните
комисии на университета е насочено към въпросите на идейно-
теоритическото съдържание на учебния процес в университета важно
място заема работата на предметните комисии. Всеки месец тези комисии
обсъждат методическите или теоретически въпроси във връзска с
подобряване на учебната работа, а така също стенограми и лекции и на
семинарните занаятия (събеседвания).
През тази учебна година предметната комисия по политикономия е
обсъдила пет лекции. Предметната комисия по философия обсъди
стенограма на лекцията по исторически материализъм на тема:
„ Марксиско-ленинското учение за базата и надстройката". Бяха обсъдени
също така и въпросите относно хода на занаятията в семинарите. По този
начин бяха разкрити редица недостатъци в съдържанието и метода на
провеждането на занаятията в някои групи.
Освен това тези обсъждания имаха голямо значение за по-пуляризирането
на положителния опит сред лекторите и особено сред асистентите.
Задълбоченото усвояване на преподавания материал зависи изключително
от самостоятелната работа на слушателите над книгата. За да помогне на
слушателите от първи курс правилно да организират своята работа,
ръководството на вечерния университет в началото на тази учебна година
организира изнасянето на методическата лекция:„Как да се работи
самостоятелно над книгата?", а по-късно разпространи тезиси по този
въпрос.
За подобряване на учебната работа, имайки предвид натрупания опит,
ръководството на университета ще разработи план за цялосната работа
през първия семестър на новата учебна година. Ще се проведат съвещания
с предметните комисии, на които ще се набележат конкретни
мероприятия за отстраняване на разкритите прз годината недостатъци в
организацията на учебния процес, в съдържанието и методиката на
преподаването.
Осъществяването на тези и други мероприятия ще осигури в голяма
степен по-нататъшното подобряване на качеството на учебно-
методическата работа. Имайки предвит, че идейно-методическото
съдървание на занаятията зависи преди всичко от преподавателския и а
асистенския състав, ръководството на университета за новата 1954-55
учебна година ще комплектува преподавателския и асистенски
съставизключително от научни кадри, специалисти от висшите учебни
заведения, като яе усигури високо идейно-теоритическо ниво на лекциите
и на семинарните занаятия.
За да се подобри организацията в учебния процес, като се ликвидира с
голямата напрегнатос в учебните планове (а това се налага от
обстоятелството, че все повече нарастват теоритическите изисквания
особено на комунистите), е направено предложение Вечерният
университет по марксизъм-ленинизъм да премине в тригодишен курс на
обучение.
По образец на вишшите учебни заведения се въвеждат семестриални,
годишни и випускни сесии. Освен досега изучаваните идеологически
дисциплини ще се изучават и въпроси от външната политика на СССР и
на НРБ и от съвременните международни отношения, от историята на
България, от икономиката на промишленоста и от партийното и държавно
строителство.
За да се започне навреме и по-организирано новата учебна година,
ръководството на университета започна работа по комплектоването на IX
випуск още през месец април. В началото на месеца бяха дадени указания
на районните комитети на Партията и на министерствата, при които има
филиали на съвременното приемане на слушатели за новата 1954-55
учебна година.Успехът в работата на Вечерния университет зависи до
голяма степен от правилното и организираноро приемане на слушателите.
Ако при комплектоването на кражоците е необходим индивидуален
подход, толкова повече е необходимо да се подхожда диференцирано при
приемане на слушатели в Университета по марксизъм-ленинизъм.
Като правило ще се приемат кандидати с висше и средно образование -
само поизключение могат да бъдат приети отделни ръководни работници,
които нямат средно завършено образование, но имат извесна
теоритическа подготовка.
Зписването в университета ще се извършва на строго доброволни начала.
Това обаче не означава, че ние трябва да поставим работата на самотек. За
по-доброро комплектоване на университета бяха приведени
организационни мерки с районните комитети на Партията и
министерствата, към които има открите филиали на университета.
Помоща на РК на Партията не само при подбора на слушателите, но и
през течение на учебната година , която те указваха по укрепване на
дисциплината, като контролираха работата на своите слишатели, изигра
решаваща роля в мобилизиране силите на слишателите за успешно
завършване на учебната година. За тази цел ръководството на
университета информираше редовно РК на Партията и министерствата,
при които са открити филиали на университета, за подготовката на
техните слушатели.Голяма роля при укрепването на учебната дисциплина
играят и отговорниците на учебните групи и курсове.
Вечерният университет по марксизъм-ленинизъм оказва на градската
партийна организация сериозна помощ в работата при идейни-
политическото израстване на партийните кадри на работниците от
държавния апарат, науката, литературата и изкуството.
Вечерният университет помогна на ГК на Партията да повишава
теоритическите знания на пропагандаторите, на консултантите, на
лекторите и доклатчиците. Опитът който университетът натрупа в своята
работа, ще се използува за по-нататъшното подобряване качеството на
учебния процес, за повишаване активноста на слишателите при
овладяване на марксиско-ленинската теория.
София, в. „Вечерни новини" бр. 120/22 май 1954г.

=====================ст.164======================

Младежта на моето село - тя написа история

Обичам моето родно село за плодородния му чернозем и пъстроцветния

килим на полския пейзаж. Тук расте жито, и кукуруз, раждат се ягоди,
цъфтят пъстрите китки на ябълките и крушите, слънчогледите навеждат
глави и следят стъпките на слънцето по синия безкрай на небето,
зреекихлибара на гроздето, събрало сладостта и здравето на слънчевия
благодат на Дунавската равнина.
Обичам родното си село заради кротката река Скът, в която като деца се
къпехме и която сега е отдала водите си на полето, за да се ражда повече
жито и царевица, и червени домати, и вкусни пиперки, за да цъфтят по-
буйно и дават повече плод овояните градини.
Обичам родното си село за неговото историческо минало. Тук по
ливадите са пръхтели буйните коне на Аспаруховите богатири, а по
равният гръб на Ромолов връх е минавал граничният вал на първата
българска държава.
Тук моите предци са водели борба за национално и класово
освобождение. И в редиците на борците са били младежите, за всички
епохи и времена - утрешният ден на народа. Та моите предци и врасници,
написаха история и аз бях искал да прелистя само няколко странички от
многотомника на борбите.
Най-напред за оная братска проява на младежкото дружество „Георги
Кирков", което в трудната за съветската страна 1922г. събира и изпраща
за гладуващите в Поволожието 723,65 лева.
Този акт на попишките младежи е отбелязан от весник „Младеж", това е
проява на интернационализъм и брадство към тези, които първи в света
развяха червения флаг на революцията.

А после 1926 година. В селото има много неграмотни. Трябва да се учат,

защото без наука не се възприема новото. В същата година по указание на
Партията се създава младежкото въздържателно дружество „Бъднина".
На базата на въздържанието от пиене на спиртни напитки и пушене на
тютюн се води разяснителна работа срещу буржоазните порядки в
наштата страна.
На 6 ноември 1936 година вечерта активът на дружеството под предлог,
че ще репетира пиеса за вечеринка, се готви да чества годишнината от
Великата октомврийска революция. Но тържеството е провалено - към 21
часа полицията и месната власт арестуваха присъстващите.
През 1935/36 г. към кредитната кооперация бе образувана младежка
кооперативна група с 35-40 члена. Кооперативната група бе своево рода
школа за създаване на кооперативни карти. По-голямата част от членовете
на кооперативната група по-късно участваха активно в антифашиската
борба и се оформиха като дейки комунисти, които и сега работят активно
в различни сектори за изграждането на нашата родина.
Една от чудесните трибуни за легална просветна дейност почти през
целия период на нашата борба беше народното читчлище „Напредък".
Под ръководството на прогресивни учители (като Цветана и Ангел
Момчеви) и прогресивни младежи се организираха беседи, забави, утра,
вечеринки, литературни четения, декламации....
Попишката реакция никога не успя да сложи свой отпечатък върху
дейноста на читалището. И то оправда своето име „Напредък". Тази
година читалището навършва 70 години.
През януати 1943 г. - ваканцията, по указание на Никола Шабански,
тогава секретар на партийната организация в селото, бе основан кражок за
учащата се младеж. Той се оглави от Върбан Драганов, Рашо Георгиев и
Момчил Момчев. Първите доклади от областа на световната история и
национално-революционните борби предизвикват остра реакция у някои
легионерчета, но голяма част от учениците и студентите се увлякоха.
Интересно и резултатно беше и утрото, посветено на годишнината от
героичната гибел на Левски. фашистите уж своеха нашия национален
герой, а се плашеха от неговите идеи. Попът и Иван Маринов ни повикаха
заедно с Върбан Драганов, да ни предопредят да отложим утрото.
Обещахме им, но пак го проведохме. Аз говорех за биографията на
Апостола, а Цветан Георгиев - какво ни завеща Левски. Резултатите бяха
налице, макар че после имахме неприятности.
В числото на първите арестувани беше и В. Драганов. Иван Маринов
прави опит в програмата на кръжока да включи и беседа като „ Що е
нацинализъм?", „Ролята на бранник", „Идеалите на България". В знак на
протест Рашо и Момчил отказват. После Р. Георгиев и М. Момчев бяха
арестувани, но кръжока изпълни своите задачи. Нашето възраждане има
богато идейно наследство. И ние го ползваме в легалната борба на РМС
срещу противниците.
През 1937г. организирахме утро за Ботев. Между организаторите бяха и
Григор Лаков и Христо Йорданов. Пуснахме билетите. Срещу нас се
нахвърлиха неколцина, наричайки утрото „Комунистическа пропаганда".
Стана сбиване. Един от техните беше ранен, но утрото се проведе.
През тридесетте годинидейства въздържателното дружество „Бъднина" и
успоредно с него фудболното „Христо Ботев“. Млади закалени спортисти,
те стояха и на прогресивни позиции. В Бяла Слатона руководството на
футбола бе заграбено от фашистите.
Те не се интересуват от спортните качества на играчите си, а ги подбират
по идейните им убеждения и изключват двама от най-добрите - Иван
Цолов и негов другар, за левите им убеждения. Тогава нашите ботевци ги
приемат, подсилват отбор ци и печелят победи и срещу фодболистите от
Бяла Слатина.
През беликденската ваканцоя на 1941 г. подготвяхме литературно-
музикална програма, но легионерите от Бяла Слатина научили за това и
узнали съдържанието на програмата.Същия ден пристигнаха на село с
пиесата „Испанската вдовица". Стана сериозен скандал, но ние успяхме да
се наложим и белослатенските аслани, под водачеството на Анатоли
Цанов, се върнаха.
По идея на Ванчо Чолака на събрание в „Потока" организирахме
туристическото дружество „Милин камък". И тукцелта бе ясна - чрез
легални форми да се прокарват нашите идеи. И една от първите ни прояви
беше постановката на украинската социална пиеса „Злоческата Дафинка".
Формално ние имахме разрешение за пиесата, но вечерта касиерът на
дружеството Савчо Йолов, който продаваше билети, беше арестуван от
селския бирник и парите конфискувани. Целта бе да се смути публиката и
да се провали представлението, да се сплашят членовете на дружеството.
След като фашиска Германия нападна Съветска Русия, терорът и в наше
село се засили. Легалните прояви бяха по-трудни, докато станаха съвсем
невъзмовни и трябваше нашата дейност да се провежда нелегално.

В.„70 години - борба за комунизъм"

с.Попица, Врачанско, 20. XII. 1969 г.
====================ст.170=======================
Спомени за моя учител
Тодор Александров Харманджиев

Учителят тодор Харманджиев преподаваше френски език във

Врачанската мижка гимназия през 1935-40 г. Бях в „А"
полукласическа паралелка с класен наставник Никола Алипиев.
Тодор Харманджиев беше един от-най добрите ни учители, не само
като преподавател, но и като възпитател. Той, класният ни
наставник Никола Алипиев, географът Василев и още други не само
ни учеха да усвояваме техните дисциплини, но ни възпитаваха да
бъдем добри прогресивни младежи, да участваме по-късно и в
политическия живот на родината ни.
След завършване на гимназията, години наред, не скъсахме
връзските си с тях. Няколко пъри сме се събирали на Девети
септември, за да се видим и повеселим със спомените си за младите
ученически години. Нашите учители винаги присъстваха на тези
срещи и със своите речи продължаваха да ни напътстват какви
трябва да бъдем в новото социалистическо общество. Спомням си
следната случка: в нашия клас беше ученикът Борис Беров от гр.
Бяла Слатина, мой съгражданин, добър ученик, по френски му беше
трудно. Учителят Харманджиев работеше с него по-спициално и
веднъж ни размиваше като му казваше
-Борисе, бори се за една тройка!

София, 31. 5. 1999 г.

========================ст.171=================== Тържест
во за революцията

Драги земляци, живущи в София,

Добре дошли на нашето тържествено събрание, посветено на 40
годишнината от славната дата 9.IX.1944 година, ден на който с помоща на
Съветската армия ревулюционните сили у нас установиха завинаги власта
на Отечествения фронт.
Приятно ми е да ви сообщя, че на това тържествено събрание наши гости
са деветима от партизаните , които са пребивавали в с.Попица.
Под ръководството на партийната организация и с пряката
непосредствена помощ на РМС, особено в революционните години 1941-
1944 в селото ни израснаха добри ревулюционни кадри,
партизани,политзатворници, ятаци,помагачи и др.
Другари, Инициативният комитет на попишкото землячество от
селишната система в град Бяла Слатина издири към 320 семейства,
живущи на територията на голяма София, или можем спокойно да кажем,
че 100 - 120 души са се преселили от Попица в милионната столица, а
останалите са потомци на попичани. Да сте ни живи и здрави, наши
земляци!
Това събрание е второто по ред. Първото стана преди 3 години, на което
присъстваха около 80 души. Смятам, че това второ събрание подсказва на
всички ни необходимостта да се установи като много добра традиция по-
често събиране на попичани, наши земляци. Формите могат да бъдат
различни: Другарски срещи,годишнини, излети в планината, екскурзии в
чужбина, провеждане на трудови дни в родното ни село Попица,
организиране на свадби, тървества, написване на историята на селото,
събиране на експонати за бита и миналото на попица и други.
Другари, към серския партиен комитет в Попица е изградена комисия,
която трябва да организира написването на историята на селото ни, на
неговите революционни борби и подпомагане на селския партиен комитет
за организиране на музейна сбирка.
Нашето село има дълга революционна и културна история. То първо под
ръководството на нашия прославен земляк Петър Шабански установява
работническо-селска власт през 1923 г. Той е и първият околийски
комендант през тази година.
На 9. IX.1944г. рано сутринат отново под ръководството на БКП в хаше
село бе установена властта на Отечествения фронт, властта на
работниците и селяните.
Другари, за да запазим за поколенията спомена за революционните борби
в селото ни, са необходими усилията на всички ни тук събрани попичани,
а и на тези,които тепърва ще се включат в нашате инициативи, които със
свойте спомени и дарения могат да подпомогнат комисията, респективно
селския партиен комитет в попица, за да завърши с успех това наше дело.
В близко време вие ще получите нови писма от Иницативния комитет и от
сърце ви молим да се отзовете на тях.
С тези няколко думи откривам нашето тържесвено събрание, което ще
протече след следния дневен ред:
1. Доклад от генерал - маьор Цветан Цоков, активен боец против фашизма
и капитализма, за историята и борбите на селото ни.
2. Концертна програма от Военният ансамбъл.
3.Утвърздаване на Инициативен комитет, който в бъдеще да органозира
нашето землячество да напише историята на село Попица.
4. Другарска вечеря, която ще се състои в кафесладкарницата на ЦК на
активните борци против фашизма и капитализма.
Има думата другаря генерал - майор Цветан Цоков.

Забележка: Под мое ръководство беше събран материала за историята

на село Попица и беше написан от журналиста Цветан Цоков.

=====================ст.174=======================
Моето село......Попица

То се намира на река Скът на 60 - 70 км на юг от Дунава, област

Врачанска и владее площ от 25 000 декара.
Преди Освобождението на България на това място са живеели няколко
фамилии българи, заедно с няколко фамилии турци, дошли откъм село
Мраморен, не говорели турски Навярно са били българо-мохамедани. По-
късно са дошли и циганите, но не е извесно от къде.
Непосредствено преди освобождението ни от турско робство фамилията
„клепарчовци", живяла в село Трекляно, Кюстендилско (до сръбската
граница) решава да се изселят от родното си селото и тръгват към р.
Дунав. Най-напред се спират в месноста „ Шарни поля", източно от
днешното с. Бъркачево.
Тук прекарват извесно време и оново продължават патуването си към
р.Дунав, но отново се връщат на юг. и се заселват в най-големия завой на
р.Скът. Тук заварват български и турски фамилии, а кака също и българо-
мохамедани.
В селото е живял и поп Христо. Той е бил първият човек на селото и
съседните села и махали казвали също: "Хайде да отидем на селото на поп
Ицо... Поп Ицо или попИца..... и така името на селото станало ПОПИЦА.
Поминакът на попичани е било земеделието и скотовъдството. След
Освобождението от турците постоянно са се изселвали. Голяма група
напуска селото в края на 20 - те години, като остават само няколко
фамилии.
През 30-те години на миналия век в селото се заселват 40-50 македонски
фамилии пренесли се от Беломорска Тракия, като и до днес запазват
името си „македонци", макар че са българи. В селото в момента живеят
50-60 фамилии и роми (цигани).
селото е твърде бедно, има основно училище, прогимназия, здравна
служба, читалище, голям ресторант, 2 мелници, църква, имало е и
маслобойна.
На изток от селото се намира Ромолов връх, до който е стигала западната
граница на Аспарухова България. Селото е едно от най-будните в този
край.
Организатор и ръководител на Септемврийското въстание през 1923 г. е
бил Петър Шабански. За извесно време е управлявал Белослатенска
околия, след неуспеха на въстанието емигрира в СССР и се завръща в
България след победата на ОФ през 1944 г., като става първи замесник-
прецедател на плановата комисия, с прецедател Добри Търпешев.
През наше село са преминавали или отсядали видни български
държавници и политици. През 1894 г. Димитър Благоев е интерниран от
правителството на Стефан Стамболов в Бяла Слатина. Той тук
утвърждава социалистическите идеи, като посещава и селото ни.
Подпомагал е и Ваня Велчева, учителка в селото, която членува в
социалистическата организация в града.
На 22 октомври 1922 г. в Бяла Слатина се провежда голямо предизборно
събрание с оратор Георги Димитров.Събранието се охранявало от
попичени. Те научават че полицията иска да арестува Георги Димитров,
затова го извеждат тайно от събранието и го отвеждат в с. Попица в дома
на Петър Шабански, по чието указание кираджията Дако Пешов, с
придружител Вълчо Златов и Йордан Дашов го изпращат до град Червен
бряг. Облечен в желизничарска униформа Георги Димитров заминава за
София.
На 21 май 1920 г. в България се сформира земеделското правителство, с
министър-прецедател Александър Стамболийски. От селото ни Стоян
Петров Калчев , виден ляв земеделец, жадуваш за единство и
разбирателство с левите сили в селото, заминава за София, заработва като
редактор на в. „Земеделско знаме", става член на постоянното присъствие
на съюза и „дясна ръка " на Стамболийски.
Не след дълго Стоян Калъчев прави голяма свадба в селото, комува
Александър Стамболийски, който присъства с голяма група земеделци.
След падането на правителството на Стамболийски, Стоян Калъчев е
арестуван, убит и погребан в някакво село, близо до София, но и до днес
не се снае къде е гробът му
Като будно село в Белослатенския край, Попица изпраща видни личности
в Народното събрание като народни представители. Така първи е Тошо
Томов с високото си за времето шестокласно образование. Той става
народен представител във ВНС през 1911г. След сформирането на
земеделското правителство на Ал. Стамболийски през 1920 г. Стоян П.
Калъчев е вече също народен представител.
През 1990 - 91г. в 8-мото ВНС депутатка е проф. д-р Връбка Обрецова, а
по-късно в края на ХХ век от село народен представител е Орлин
Върбанов Драганов от фамилията на клепарчовци.
През 2004 г. министърка на труда и социалната политика става Христина
Христова от Попица. Тя произхожда ор прогресивно семейство. Баща ѝ
беше (прецедател?) шофьор на кооперативното стопанство, но загина
прегазен от трактор на полето.
Видни военни от селото са генерал-леитенант Христо Данчев, един от
видните ръководители на тайния военен съюз в приода 1934 - 35г. Във
внезапната смърт на генерал Дечев участва и коварната ръка на Кобурга
през 1936г., който успява да разложи и обесмисли Тайния военен съюз.
Втори генерал от селото е Цветан Георгиев Цоков, който активно участва
в полирическите борби на селото. След това работи в Генералния щаб на
Българската народна армия.
Трети генерал е д-р Румен Трифонов Златев - ръководител на
Медицинската академия в София в края на 90-те години.
С усилена обществена дейност в селото е свързан и Иван Вас. Иванов.
Освен партийна дейност в селото, участва в Градския комитет на БКП в
София като директор на Червения партиен университет, началник на
отдел „Аптечен" в Министерството на химията, главен инспектор в
Министерството на народното здраве по аптечните въпроси, търговски
представител по линията на „Фармахим" в гр.Алжир.
От1989г. работи в Българския антифашиски съюз като прецедател на
организационната комисия.Моят произход по линия на баба ми Петра е от
рода на фамилията на Клепарчовци.
Борбите за по-добър живот в селото ни продължават, особено в началото
на 40-те години на миналия век. Вече има партийна организация
(комунисти), оглавявана от Никола Шабански с членове Александър
Христов Минков, Илия Пекин, Рашо Тодоров,Велчо Христов, Илия
Йотов,Цв. Цонев и още...и още...
А в началото на 1944г. се създава ремсовата организация, в която
членуват Йордан Шабански, Иван П. Чолашки, Ал. Върбанов,Цв. Ганчев,
Марин Маринов,Иван Вас. Иванов (Шаека), Цв. Цоков и десетки
младеши. Активната дейност на РМС предизвика през февруари 1944г.
многоброини арести. Бяха арестувани 70-80 души младежи и възрасни.
В ареста бяха убити от побой Христо Шабански и Илия Й. Кочов.
Останалите бяха осъдени на различни години затвор, но всички живи и
здрави се завърнахме на 9 септември 1944г. в село и бяхме посрешнати от
стотици жители с голям митинг в парка ни (намиращ се на сред селото).
Така завърши борбата срещу буржоазния капиталистически строй и
въртаржествува социалистическият.
Селото се преобрази, изчезнаха старите къщи, построиха се нови. Хубаво
село... хубави хора... над 100 души вишисти...
Това е моето родно село Попица!

Бележка на редактора: Есето за село Попица бе последната творба на

Иван Иванов - Шаеков, и той много държеше тя непременно да влезе в
подготванята книга. Това говори за силната му любов към родния край и
неговите чудесни жители, и смятам, че и те се гордеят със своя земляк.
===================ст.181======================= Автобиогр
афия
на Иван Василев Иванов (фармацефт),
живущ на ул. „Хемус" $28, вх.Б, София

Роден съм на 6.6 1921 г. в село Попица, Врачанско, селско прогресивно

семейство. Завършил съм гимназия през 1940г. в гр. Враца
(Полукласически отдел), през която година станах и член на РМС във
Врачанската мужка гимназия.
Фармация завърших през 1945г. в Софийския държавен университет
(Физико-математически факлутет). На държавен изпит се явих през
сесията декември - януари 1956/47г. По специалноста си съмработил над
20 години като фармацефт, директор на Окръжно (Градско) аптечно
предприятие на административна работа в бившето ДСАП в ДСО
„Фармахим" като началник отдел, в търговското представителство в гр.
Алжир като представител на „Фармахим".
Бил съм и на организационна партийна работа в ГК на БКП - София, като
директор на Вечерен партиен университет, директор на Школа за
ръководни кадри при Министерството на промишленоста, партиен
секретар в ТКЗС в родното ми село (по решение на ЦК на БКП през
1955г.), Инструктор в ОК на БКП Бяла Слатина, бях секретар на ОС
(околийски синдикален) съвет и същевременно секретар на ГК на РМС .
Още от 1940г. участвам активно в политическия живот на нашата страна.
Като член на РМС и ятак на партизански отряд „Гаврил Генов", на който
отряд съм доставял лекарства чрез другарите Борис Йотов от гр. Бяла
Слатина и Никола Шабански от село Попица. През месец февруари 1944г.
стана провал в нашия край и заедно с група ремсисти и комунисти от с.
Попица и гр. Бяла Слатина бяхме арестувани. По обвинителен акт. нак.
дело 464/1944г. бях осъден на 15 години строг тамничен затвор от
Плевенския военно-полеви съд. Освободен бях на 9 септември 1944г.
За активна дейност преди и след 9 септември 1944г. бях признат още през
1959г за активен борец против фашизма и капитализма. Досега съм
награждаван със следните отличия: два пъти с орден „За народна свобода"
- II ст., два пъти с медали по случай 15 и 25 години народна власт.
Женен съм, жена ми е членка ан БКП, журналиска. Имам двама сина,
Василий - студент по френска филология и Павлин - войник. През
1954/58г. завърших задочно Вишата партийна школа при ЦК на БКП.
Член съм на БКП от 1944г. и продължавам да членувам и в момента.
Членувам още в професионалните съюзи, Отечествен фронт и БЧК.
Понастиящем работя в ДСО „Фармахим" като началник отдел. 23
февруари 1975г.
София
======================ст.183======================
Безпощадно към низостта перо
Иван Василев Иванов - Шаеков на 75 години
Иван Василев Иванов - Шаеков, израства в семейна среда с умерено
благосъстояние, будна за социалните несъвършенства в обществото и за
подтисническата роля на царската държавна машина. Това е част от
предпоставката неговите приятели и другари да са измежду
прогресивните младежи от родното му село Попица, Белослатенско, и от
мъжката гимназия във Враца, която завършва през 1940г.
Останолото е в личностните му качества - ученолябие, чесност,
свободолюбив дух, тежнение към социалната справедливост, които го
довеждат на абиторенска възраст до РМС. Като студент по фармация
мястото му е в БОНСС. Използува стажа си и в аптеките в Бяла Слатина
да снабдява партизаните от отряд „Гаврил Генов" с лекарства и
превързочни материали - неща по-ценни от патрони и бомби, която му
дейност, след тежки инквизиции в полицията, му донася 15-годишна
присъда.
От редови фармацефт до главен инспектор и референт-ръководител в
МНЗ и в Държавното санитарно аптечно управление, директор на
аптечните предприятия в София и Враца, началник на отдел медицинска
промишленост в Министерството на химическата промишленост в
Министерството на химията, търговски представител на „Фармахим" в
Алжир,
Иван има дял в съграждането на просперираща българска лекарствена
промишленост и аптечно дело, докарани сега до крушение.
В различни периоди е ангажиран с организационно - партийна работа, за
чиято основа служи подготовката му във Вишшата партийна школа на ЦК
на БКП, която завършва през 1958г. Инструктор в околийски комитет на
партията, представител на околийски синдикален съвет, партиен секретар
на село през 1955/56г. по извесното решение на ЦК на БКП, Завеждаш
Вечерния университет по марксизъм-ленинизъм към ЦК на БКП в София,
директор на школа за ръководни кадри към Министерството на
промишлеността, сътрудник в оргоотдела на ГК за Държавен контрол в
София - постове ли, длъжности ли, но не пиедестали за слава и печалби,
по-скоро нажежени столове, мелачка на психика и нерви, ловко избягвани
и отблъсквани от пресметливите.
И кариеристи са сядали на такива столове, но точно сега никои от тях са
активистите на така наречената „демократична опозиция".
След 10 ноември 1989г., като сътрудник в Организационната комисия на
ЦК на БАС в продължение на 6-7 години, вт. ч. и като неин прецедател,
даде своя дял за организационното укрепване и утвърждаване на Съюза
като съюз на демократическата и антифашиска общественост в България.
През 1991/93г. член на Контролно-ревизионната комисия на ЦК на БАС, а
през 1993/95г. е член на ЦК на БАС.
Неподозиран , но в неговия интелект и борческа нагласа е изворът на
редица фейлетони и панфлетни творби с ярка критическа настройка още
от средата на 50-те години, та и досега, отпечатани в издания, свързани с
БКП, БСП и БАС (в. „Жерава") . Малцина са съвременните журналисти,
които имат неговото чесно, остро сатирично и безпощадно към низоста и
нейните носители перо.

Цветан Цеков, журналист

в. „Жерава" , бр. 21
20 ноември 1996 г.

=====================ст186=======================

Творчески подвиг

Тази книга е неръкотворен паметник на един достоен живот. Верен на

своята революционна младост, Иван Василев Иванов, отстоява до
последния си дъх своите идеали, своето верую, своята непримиримост.
Читателя усеща светлата дитя, която авторът е оставилв героичната
антифашиска борба, в социалистическото строителство - и в партийната
дейност, и в тясноспециализираната, свързана с аптечното дело и с
лекарстволечението.
Но ми се ще да се спра по-подробно на фейлетонните изяви на този автор,
известен повече като Иван Шаеков. Като отделен жанр от литературата,
сетирата сякаш живее в свой свят, свързан най-вече с гражданската съвест
на своите творци. Това, което сполетя българския народ след Десети
ноември 1989г., което напрви живота му и „от ада по-черен", е дело на
определени политици, „хванати в крачка" от перото на Иван Шаеков. Без
да е професионален сатирик, но както виждаме с определено влечение
към хумора, той се хвърли в битка с негодниците, конкретни носители на
злото. Неговото наистина безпощадно перо към низоста на някои лица от
шайката, наричашта се „политическа класа", а аз бих я определил като
„управляваща буржазна класа", върши своята полезна, разобличителна
задача, защитава трудовите хора, безработните, бедните, пенсионерите,
децата....
И понеже стана приказска за така наречените професионални хумористи и
сатирици, оказа се през 15-те години на прехода към див капитализъм, че
нищо не остана нито от професионализма, нито от морала им. Те всички
от началото, обзети то страх и подлост, деградираха и се юрнаха да
критикуват, или още по-точно - да очернят обществото на
благоденствието, да плюят в кладенеца, от който са пили, и да
възхваляват някакви съмнителни нови „демократични"цености, а
всъщност добре познати стари капиталистически нрави и порядки.
Впоследствие, виждайки глупавата си, изменническа роля, довела народа
и интелигенцията до кофите за смет, някои от тях замлъкнаха гузно и се
покриха. Други напълно деградираха и се превърнаха в „певци на
чудовишния геноцит и разруха". Трети, изпитали на гърба си прелестите
на пълзящата котрареволюция, въртят и сучат словата си, за да оправдаят
съочастието си в черното предателство.
Останаха най-смелите и доблесни борци за правда и свобода, чийто изяви
са истински творчески подвиг. Сред не само тях изпъква, но надминава
мноина „професионалисти" Иван Шаеков. Голямото му човешко сърце
„не трае да гледа как бесней" политиката - ръшителка на съвременна
България, провеждана от СДС, а после - от НДСВ...
От леката, елегантна иронияавторът понякога стига до остър сърказъм в
изобличаването на своя персонаж. Не пропуска и генезиса на явлението
ренегатство, така характерно за днешното време.
При сатирика Иван Шаеков се долавя нещо ботевско - той силно люби и
мрази. Люби народа си и мрази неговите изедници, докарали го до
днешното трагично дереже. И е прав да ги посипва с огън и жупел. Та
нали именно те превърнаха родината ни от прекрасна райска градина в
пустиня, нали те допринесоха за това падение, за този бесен грабеж и този
геноцид! И днес ръководни дейци, като изрисуваните то Иван Шаеков,
влизат в парламента, за да не влязат натопло другаде, където им е
мястото. И сегашното 40-то Народно събрание е приютило немалко
бивши величия, „абонирани" за прокуратурата. И фактът, че народът не
им глсаува своето по-голямо доверие, говори коко ненавистни са му бече
политиците-изедници.
От всичко личи, че в началото винаги е словото, че сатирата е тази, която
откликва първа на недоволството и гнева на народа, на отващението и
презрението му към управниците, че изпреварва прокуратурата, че става
обществен съд, който да подобрява живота.И все повече автори катоИван
Шаеков са необходими, за да изпращат нови и нови стрели срещу
социалното зло, което се стовари въру прекалено търпеливия, но достоен
трудов български народ.
А ето и непреходният завет на Иван Иванов - Шаеков:запомнете от мен:
Социализъм пак ще има..... Не се гаси туй, що не гасне!
Юрий
Сапунджиев, журналист ==================ст.189==============
===========