Христо Ботев като публицист

Христо Ботев, като един от идеолозите на българската революция, подчинява цялото си

публицистично и поетическо творчество на една изключителна и по значение и по
трудност задача – да се събуди от вековния сън заспалата национална гордост на
българина, в неговото съзнание да загори с неугасващ пламък любодородната искра на
патриотизма.
Интересът на Ботев към публицистиката и журналистиката произтича от убеждението
му, че те са една от трибуните, едно от главните средства за подготовка на българите за
престоящата революция. В редактирания от самия него вестник ,, Знаме” тази гледна
точка е ясно заявена: ,, Нашият нещастен народ няма камара, няма трибуна, окъдето да
изкаже своята воля, своите надежди…Eдинственото негово средство в това отношение се
явява неговата публицистика.” В уводната статия към вестник ,,Дума на българските
емигранти”, озаглавена ,,Наместо програма”, той пише, че вестникът трябва да показва
враговете на народа, да разобличава тяхната демагогия, да му оказва помощ в неговата
вековна борба за свобода и да му вдъхва вяра в бъдещето. В своите статии и фейлетони
Ботев се стреми да предаде цялата действена сила на своята революционна идеология.
Сочи срещу кого трябва да се води борбата, внушава историческата необходимост
българинът да премахне не само националното, но и социалното потисничество.
Пак в ,, Наместо програма” са иронизирани онези журналисти, които вместо да оказват
помощ на народа си, спекулират с думата свобода и презират хъшовете поборници, които
са истинските радетели на националноосвободителната борба. В един от най-
забележителните си фейлетони ,, Политическа зима” , Ботев отправя своето
изобличително слово към лъжепатриотите. Онези българи, на които липсва истинского
родолюбие, но пък затова те твърде често обичат да се кичат с патриотични лозунги.
В Ботевата творба ,,Народът вчера, днес и утре”, където обект на сатирата са отново
повярвалите в реформите на турското правителство , онези, които казват: ,, Не, днес си
добре ивеем с турците, те се образоваха и нам олекна.” Особено силна е неговата
неприязън към чорбаджиите. Презрението на Ботев към тези социални паразити се
дължи не само на виждането му, че те са най-вредният и безполезният елемент в
обществото, но и факта, че те са се превърнали в неотделима част от самото робство.
Ботев не спира само дотук, защото неговият идеал е не просто свободата, а ,,пълната
човешка свобода.”