МЛЪКНЕТЕ НАЙ-СЕТНЕ!

Марек СОБЧЕК

Шепа кресливи майкопродавци на чужда копаня се опитват да

изкарат българина едва ли не малоумник, понеже изпитвал
носталгия по времената на Тодор Живков. Но тази носталгия не
е само български специалитет. Източногерманци, поляци,
унгарци, хървати, словенци също тъгуват по епохите на Хонекер,
Герек, Кадар и Тито. И с пълно право. Какво по-естествено от
това да изпитваш носталгия по годините, в които животът ти е
бил по-спокоен, по-заможен, по-щастлив? Неотдавна Съюзът на
демократичната левица (СДЛ), полският аналог на “Коалиция за
България”, дори се опита да обяви 2013-а за година на Едвард
Герек. Потомствен миньор и виден деец на полското
комунистическо движение, починалият през 2001 г. Герек бе
първи секретар на ЦК на ПОРП през десетилетието 1970-1980 г.

Публикуваме статията на двама известни полски публицисти

във високотиражното полско списание “Ангора”, която разяснява
твърде убедително причините за носталгията по Герек в Полша.
И не само нея...

Зора

За нас двамата идеята на Съюза на демократичната левица

(СДЛ) да се обяви Новата година за година на Едвард Герек, е
лицемерна и търгашеска, защото инициаторите й целят само
едно. А именно – искат да си възвърнат електората, който си
спомня със сантименти 70-те години на миналия век.
Десетилетието на управлението на другаря Герек. Години наред
СДЛ, партия уж левичарска, не се сещаше за този електорат. Не
я беше грижа за интересите на този електорат, не се бореше за
неговите права, а само се прегръщаше с либерали и
монетаристи от всевъзможни породи, а също така се мазнеше на
католическите църковни йерарси. Сега, посредством чисто
пропагандна хватка, СДЛ се опитва да се възползва от
носталгията, за да си възвърне тези избиратели, от които така
възмутително се бе отвърнал. Колко е неискрено и цинично това!
На човек просто да му се доповръща.
 Не е нужно да прославяме и вдигаме паметници на Едвард
Герек, както направиха в някои гродове. Той не беше
чудотворец, не беше държавник, при който в страната са текли
реки от мед и масло. Утопичният обществен строй, който
смесваше идеологията с икономиката, трябваше в крайна сметка
да ни докара до всеобщата купонна система. И все пак
твърдението, че времето на Герек е било черна дупка,
загубено време и екзистенциална безнадеждност, е явна
лъжа и нечувано нахалство. Затова ни се иска да припомним
на страдащите от амнезия ругатели непоклатимите факти.

Именно по негово време в Полша бяха построени 550

промишлени предприятия, над 100 фабрики, бяха закупени
над 500 модерни за ония времена лицензи. Добри или лоши,
бяха построени над 2,5 млн. жилища, в които влязоха 10
млн. души! Изградени бяха множество модерни училища,
детски градини и ясли, както и пътища.

Подобри се положението в земеделието. Полша се отвори към

Запада точно толкова, колкото бе възможно в ония времена. Тя,
разбира се, не беше страна на изобилието, но и държавата не
беше държава на бездомници и безработни несретници, които
обитават контейнерите за смет. Герек направи задгранични
дългове за 26 млрд. долара. Ние ги доизплатихме на крадливите
лихварски банки с огромни лихви преди 2 месеца. Разни тапири
от десните партии викат и сочат с пръст “гигантския дълг,
направен от Едвард Герек”. И кой говори така? Тия, които за 20
години демократична власт ни докараха до дълг на сума над
1 милиард злоти! (над 500 млрд. лева, бел. прев.). Писахме на
тази тема подробно в статията “Полските дългове” през
декември 2012 г. Сегашните дългове са действително
гигантски и никой не знае кой, кога и защо трябва да ги
изплаща. Затова млъкнете най-сетне, разкайте се, посипете
си главите с пепел и молете ката ден за прошка поляците, че
ни докарахте до днешното катастрофално състояние на
публичните финанси.

Ще ни се също да припомним на всички тия наглеци, които

си изтриват муцуните с Герек, че той най-вече инвестираше
изтеглените заеми. Разумно или не, но ги инвестираше за
развитието на промишлеността, та вие, да имате цели 20
години какво да приватизирате и продавате.

А какво построихте вие? Какво ще могат да обърнат в пари

бъдещите поколения, за да върнат поне малка част от
натрупаните от вас заеми? На какво сме собственици ние,
поляците, в настоящето. На банки? На хипермаркети? На
предприятия? Медии? Е, кажете на какво? Ах, да! Собственици
сме на този прекрасен дълг, който вие натрупахте и който
непрекъснато върви устремно нагоре.

Марек СОБЧЕК

Антони ШПАК

Сп. “Ангора”, бр. 2, 2013 г.