Баща и дъщеря...

Малко хора знаят, че великата българска режисьорка Ласка Минчева е дъщеря на

участника в антифашистката съпротива Георги Минчев, разстрелян заедно с Никола
Вапцаров, Антон Иванов, Петър Богданов, Антон Попов и Атанас Романов на
Гарнизонното стрелбище.
Георги Иванов Минчев е роден на Първи октимври 1907г. в чирпанското село Медово.
През 1927г. става член на РМС. През 1929г. завършва Мъжката гимназия в Стара
Загора, където изгражда марксистко-ленински кръжоци. През 1930г. започва да следва
минно инженерство в Бърно, Чехословакия. Там става член на нелегалната Партийна
група за съдействие (ПГС) и председател на Дружеството на прогресивните студенти
"Васил Левски". По поръчение на Задграничното бюро на ЦК на БКП се премества да
следва в Прага, където завежда пункт на нелегалния канал за прехвърляне в СССР.
След като завършва висшето си образование, се връща в България и става инструктор
на ЦК на БКП и член на ОК на БКП в Стара Загора. След провал през октомври 1936г. е
заловен от фашистката власт и осъден на десет години затвор. Освободен е през
януари 1941г. След освобождаването си се включва в ръководството на антифашистката
съпротива. Осъществява връзката на Политбюро на ЦК на БКП с Централната военна
комисия и с окръжните комитети. До декември е деловодител на ЦК, а от юли 1941г. до
февруари 1942г. е член на Централната военна комисия. На четвърти февруари е
арестуван. Малко преди това се ражда Ласка, на която той дава това име от чешката
дума за любов. Самата тя споделя "Аз не го помня. Той ми е дал името, преди да
дойда на този свят. Бил е в нелегалност и няколко дни след 12 януари 1942 г.,
когато съм се родила, дошъл вкъщи да ме види. Секретните полицейски постове,
поставени от Гешев, дебнели в двора и го заловили, преди да ме зърне. Бил е на 34
години, а аз – бебенце на няколко дни. Разстрелян е, когато съм била само на шест
месеца… Това е всичко."
След ареста си, Георги Минчев е подлаган на нечовешки мъчения. Много оцелели
политзатворници си спомнят, че след всяко водене на разпит е връщан в килията си
премазан и обезобразен. Тук трябва да отбележим, че не е вярна соросоидната
клевета, че бил направил "пълни признания". Това, което е казал след мъченията е
било известно на фашистката полиция и преди това. Трябва също да отбележим, че
въпреки мъченията, той не дава показанията си наведнъж, а постепенно, опитвайки се
да забави разплитането на веригата.
Малко преди разстрела, Георги Минчев пише писмо до своите близки "Аз умирам с
ясното съзнание за свободата и независимостта на своята Родина. Зная, загубата за
вас е голяма. Но вие ще я понесете с твърдост. Мила Мара, на теб и детето
принадлежи животът и бъдещето, не скърбете. Аз ви обичам много, тъй както обичам
своята Родина. Маре, научи Ласка да обича своя татко, паднал за Родината. Грижи се
за нея и дай й добро възпитание на българска патриотка. 23 юли 1942г.".
Малко след това, шестимата запяват "Тоз, който падне в бой за сеобода, той не
умира!" и загиват, оставайки безсмъртни...
Ласка Минчева никога не е парадирала със своя произход, и дори много от нейните
колеги не са знаели, че е дъщеря на Георги Минчев. Стефан Велев пише "Нелепо мълча.
Ласка разбира, че след три десетилетия познанство, аз съм пропуснал нещо толкова
важно. Но тя нито го е афиширала, нито го е използвала – свято е пазела паметта на
баща си!". И днес, живееща в недоимък и загубила своето зрение, тя е останала
скромен и честен човек...