Вапцаров – една

незарастваща рана…
Роден бил човек...
Роден бил човек в
полите на една
висока планина ,
където звездите
сияели необикновено
и върховете като че
ли опирали в
небето...
1909- 1942
 Живот в дати
• Никола Вапцаров е роден на 24 ноември (по
нов стил 7 декември) 1909г. в гр.Банско
• Учи в Разложката гимназия през 1924 – 26г.
• 1926-32г. учи във Военноморското училище
във Варна
• 1932 – 36г. работи във фабриката на братя
Балабанови в Кочериново
• След продължителна безработица работи
последователно в железниците и в
Софийския общински екарисаж.
• За участие в Соболевата акция през 1940г. е
арестуван и интерниран в гр. Годеч
• През 1940г. - излиза стихосбирката
“Моторни песни”.
• През есента на 1942г. става член на Военния
отдел на ЦК на БКП.
• Арестуван е през март 1942 г., съден е по
процеса на ЦК на БРП и е осъден на смърт.
• Разстрелян е на 23 юли 1942г. в София
заедно с Антон Иванов, Г. Минчев, П.
Богданов, А. Попов, Ат. Романов.
Родът на Везюви
Родът на Проданичини
Семейството на Вапцаров

Елена

Никола, Борис и Райна с

родителите си
Йонко
Бойка и
Никола
 Знаете ли, че...
Родът, в който се ражда Никола е стар
банскалийски род, занимавал се с бояджийство,
били вапцари, и това дава и фамилното им име –
Вапцарови.
Майката на поета е завършила американски
колеж в Самоков.
Йонко Вапцаров заради революционна дейност
лежи в Солунския затвор “Еди куле”. Бил е с
присъда 110г. И е носил най – тежката пранга –
60кг.
Първите си стихотворни опити Вапцаров прави
под влияние на Яворов, а отливка от посмъртната
маска на трагично загиналия поет е скъпа
реликва в жилището му.
•На 28.08.1932г. Вапцаров се
запознава със своята бъдеща
съпруга – студентката по
математика Бойка Димитрова,
която е родом от Горна Джумая,
днес Благоевград.
•Офицерът, командвал разстрела
на поета – капитан Радев, запазва
последните стихове на поета и
ги предава на Росица Манолова.
На 9.09.1944г. капитан Радев се
самоубива.
 За него…
“Азпоне не познавам друга поезия,
която да излъчва такава силна
топлота, човечност, близост и
честност, поезия, която да е толкова
убедителна в изискванията си за
хуманна справедливост и мир,
каквато е поезията на Вапцаров. И
колко вяра в поета и в неговото
бъдеще, колко копнеж за живот
изразява и предава тази поезия, която
не приема красивите думи и
натруфеността.” – Арис Диктеос
“Той е бил един
прекрасен, нежен и
храбър човек, и като
много други хора, стана
една от многобройните
жертви ,които даде нашия
ужасен век.” – Рафаел
Алберти
“Нека цел свет да ме чуе: Родината
на Вапцаров е България, в която
той работи и умря... В почуда бех
как такъв поет да е писал своите
стихове на чужд език и после
чуждите хора да ги превеждат на
родния му език. Това пиша аз ,
майката на поета ,с немощната си
ръка.”
Елена Вапцарова
Майките на Вапцаров и
Смирненски
 “Четейки стиховете му,
аз вписах Вапцаров като
звезда от първа величина на
моя поетичен небосклон.
Това беше тайно. Днес аз се
радвам, ние всички се
радваме да видим, че
Никола Вапцаров, вашият
Български поет, е станал
звезда за цялото
човечество.” –
Жак Гошрон/Франция/
 Портрет от
неизвестен художник

из „Писмо“
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя празните химери…
из „Вяра“
Може би искате
да я сразите
моята вяра в
дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
Творчество...

„Моторни песни”

“Песни за “Песни за една

“Песни за човека” “Антология”
родината” страна”
Вапцаров и майката
Учеше ме, майко, ти със
притчи да обичам всички
като теб, бих обичал,
Майко, бих обичал, но ми
трябват свобода и хлеб.
 Посвещението

“ Бъди крепък и
мъжествен и нека
нищо светско не срути
основата на характера
ти, в който вярвам, че
е добър “.
майка ти :Елена Вапцарова
 А как ще щурмувате,
моля?
С куршуми?
Вярата...
Не! Неуместно!
Може би искате Ресто! – Не струва!
да я сразите
моята вяра Тя е бронирана
във дните честити, здраво в гърдите
моята вяра, и бронебойни патрони
че утре ще бъде за нея
живота по-хубав, няма открити!
живота по мъдър?
Няма открити!
 .
Родината......

...Аз пак те обичам,

Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
 Историята...
За мъката – не щем
награди,
не ще дотегнем и с
клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.

Но разкажи със думи

прости
на тях – на бъдещите
хора,
които ще поемат поста
ни,
че ние храбро сме се
борили.
 Животът ще дойде по- хубав от
песен, по- хубав от пролетен ден...
Пролет , моя...
Пролет, моя, моя
бяла пролет,
нека видя първия ти
полет,
дал живот на
мъртвите площади,
нека видя само
твойто слънце и
умра на твойте
барикади.
Безсмъртието...

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени
и...толкоз.
Какво тук значи някаква си
личност?
Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
 На Вапцаров
Ний твърде шумно го представяме.
Но той не е, не е такъв.
На житието му за правдата
говори живата му кръв.

Във строя влизаха годините.

Той хищнически бе убит
с копнежа му по Филипините,
на барикадите в Мадрид.
Не бива никой да се сърди,
че неговия блян аз знам.
Той своето истинско
безсмъртие
постигна абсолютно сам.

Александър Геров
Експонати от музея в Банско
Памет за поета
Изготвил :Елена Лалева