Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр.

Калофер в семейството на
даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков,
по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва
калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска
гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което
окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано
първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата
в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През
1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен
вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като
сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова
редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със
Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета,
става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да
спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна — запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи —
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода —
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
………………………………….
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири — не бой се, —
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та ’ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища —
горите ще я поемат,
долища ще я повторят
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, да тегли —
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи —
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти —
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, —
пък ще си викна песента!
2 ЮНИ

В ТОЗИ ДЕН, НИЕ

СЕ ПРЕКЛАНЯМЕ
ПРЕД ПАМЕТТА НА
ХИЛЯДИТЕ
ИМЕНИТИ И
БЕЗИМЕННИ
ГЕРОИ, КОИТО
ВГРАДИХА СЪС
СВОЯ ПОДВИГ
ИМЕНАТА СИ В
ТЕМЕЛИТЕ НА
СЪВРЕМЕННА

БЪЛГАРИЯ
Български астрономи
са кръстили астероид
на Христо Ботев
През 2010 г. комитетът за именуване на малки
тела в Слънчевата система към
Международния астрономически съюз
(Харвард-САЩ) одобрява предложението на
откривателите на астероида 225 238 и го
кръщава на името на Христо Ботев.
Биографична справка за великия българин е
била публикувана и в специализираната
страница на NASA, съобщават от
Астрономическата обсерватория „Звездно
общество"- IAU А79".
Небесното тяло, известно още с
обозначението 2009 QJ5, е било открито през
лятото на 2009 г. от д-р Филип Фратев,
ръководител на обсерваторията. Нашите
учени предложили името на националния ни
герой още през пролетта, но 15-членната
специализирана комисия публикувала
решението си в средата на тази седмица след
завършването на необходимата процедура и
гласуване
необходимата процедура и гласуване
 ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
„СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ“
СЕЛО КОШАРИЦА

2 ЮНИ
ДЕН НА БОТЕВ
И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА
СВОБОДАТА И
НЕЗАВИСИМОСТТА
НА
БЪЛГАРИЯ
2020