„Хайдути“ – Христо Ботев

Подзаглавие: „Баща и син“ – отразява идеята за приемствеността в борбата за национална независимост.

Жанр : ПОЕМА – творба, която пршнадлежи към лиро-епоса, т.е. разказ в стихове
Година на създаване: Замислена при подема на четническото движение през 60-те години ва 19.
век.Публикувана по-късно в първия Ботев вестник „Дума на българските емигранти“ – 1871 год.,
издаван в гр. Браила. Творбата не е завършена.
Теми и мотиви:
Песента за народния закрилник Чавдар е основна тема. С нея се свързват мотивите:
- За самочувствието на народа, че е отгледал достойни българи;
- За благодарността на поробените към бранителите на честта и достойнството им;
- За същността на песента като утеха за изстрадалите души на угнетените хора;
- За съпротивата на смелите българи като път към бленуваната свобода;
- За националната история като памет за непокорните деди;
- За прославата на свободолюбивите синове на родината.
Друга тема е нравственият избор на героя за пътя. Тук изборът е между „борба или просвета“
Композиция: създадена в стила на народната песен – не е разделена на строфи /астрофична/, използвано
е силабическо стихосложение – осем срички с цезура след петата сричка. Изградена е като песен в
песента; поемата съдържа две лирически въведения – първото започва с обръщение и подкана към
стария кавалджия да възкреси славата на „вехтите“ войводи чрез песните за миналото, второто започва
с поредица реторични въпроси към слушателите /читателите/ да чуят песните за Чавдар войвода на нов
глас. Същинската част съдържа историята на легендарния войвода, в която звучи неговият глас.
Сюжетни елементи:
Започва с лироепическо встъпление, което съдържа песенна прослава на героя сред свои и чужди, а
след него обобщено е представен пътят на Чавдар с помощта на ретроспекцията.
Експозицията ни въвежда в нерадостното детство на 12-годишния Чавдар, принуден да слугува на
вуйчо си.
За завръзка може да се приеме решението на момчето да напусне вуйчо си заради присмехите на
хората.
Кулминацията се съдържа в диалога между майката и сина; в думите им се изясняват мотивите за
напускането на Чавдар и поводът за тревогите на майката.
Развръзката пресъздава две контрастни емоции: радостта на Чавдар и плачът на майката заради
предстоящата среща между бащата и сина.
Конфликти: сблъсък между доброто и злото на всички равнища.
- Между песните на миналото и песните на настоящето;
- Между непокорните българи и покорните роби;
- Между бранителите на националната чест и народните поробители;
- Между социалните роби и социалните поробители – слуги и господари;
- Между позициите на бащата хайдутин и на майката робиня
- Между необходимостта от борба и идеята за просвета;
- Между добрите и лошите – сиромаси и чорбаджии и турци.
Образът на песента: Въплъщава свободолюбивия дух на българина, завладява цялата родова
общност по сборове и седенки. Достига до територията на хайдутите. Има силата да събужда,
припомня клетвени завети и възпламенява съвестта на българина.
ЛИТЕРАТУРНИ ПЕРСОНАЖИ:
Чавдар войвода
Възвеличен чрез песенната прослава; образът е изграден чрез монолог и диалог с майката, Чавдар
е самотен – единствено дете; гордо отхвърля унизителното родство с вуйчото и подобно на баща
си отстоява правото си на житейски избор. Малкият Чавдар се явява достоен син , готов да
уважи решението на баща си да се изучи в чужбина или да поеме пътя на борбата за социална и
национална справедливост.
Петко Страшника
Славата на този герой се носи навсякъде, той е баща – легенда, образец на народен закрилник,
неподражаем пример за едно дете. Представен е като баща, загрижен за бъдещето на сина си.
Ботев променя гледната точка за хайдутина като нехранимайка. Проблемът „борба или
просвета“, който трябва да разреши бащата, всъщност не отговаря на епохата на легендарните
„вехти“ войводи. Петко Страшника е положен в нов исторически контекст. Той е осъвременен
образ – актуализиран.
Майката на Чавдар
В началото на поемата са възвеличени образът на майката и ролята на жената в живота на
българина. В същинската част на текста тя е разбираща, страдаща, но и раздвоена, изпълнена с
тревожни предчувствия. Тя иска да отклони детето от пътя на бащата.