Особености на

Ботевата поезия
 Ботевата поезия
синтезира

националното
личното и
гражданското и общочовешкото
начало
начало

националното
и социалното
начало
Основна Основна Основна
тема ценност цел

Да пробуди
свободата: националното
народната съмосъзнание,
съдба политическа,
което да
социална,
доведе до
нравствена копнеж по
свобода
Тези особености на Ботевата
поезия характеризират
основния сюжетен модел на
възрожденската ни
литература:
робство-свобода
и я вписват в контекста на
българската възрожденска
литература.
 Диалогичност

Диалогичността е характерна за фолклора.

Възрожденските текстове запазват връзката си с
фолклора и затова са определяни като комуникативни, т.е.
“разговарят” с читателите си.
Ботевият лирически човек търси съмишленици, изповядва
мислите и чувствата си, иска гласът му да бъде чут.
(“Майце си”, “Към брата си”, “До моето първо либе”,
“Делба”, “Елегия”, “Моята молитва”, “Обесването на Васил
Левски”)
Поезия на личните изживявания

Ботевата поезия е определяна като

екстравертен тип литература. При нея чувството
се движи отвътре навън.
Ботевата поезия е изповедна.
Тя е поезия, която завещава ценности и модел
за следване.
 Автобиографизъм
Единствено при Ботев в
българската литература
има пълно сливане,
съвпадане между
авторовото АЗ и
лирическото АЗ.

Ботев е прототип на своя

лирически герой.
Тематично единство на Ботевите
текстове
Отделните творби се обединяват в общ текст за
свободата и съдбата на родината чрез единен
инструментариум от повтарящи се образи и
мотиви.

Образът на юнака, жертващ се за Отечеството

Образът на майката
Образът на съмишлениците – другаря, братята
Образът на глупците
Образът на скотовете
Тематично единство на Ботевите
текстове
Мотивът за смъртта и безсмъртието
Мотивът за борбата
Мотивът за самотата
Мотивът за песента
Мотивът за плача
Мотивът за вика
Мотивът за мълчанието
Мотивът за търпението (нетърпимостта)
Мотивът за погубената младост
Ценностна разполовеност на
Ботевия свят

В Ботевата поезия светът е ценностно

разполовен.
От една страна това е светът на
робството, на неосъзнатите,
страхливите, на онези, които са
свикнали с робството и не приемат друг
начин на живот. Тях Ботев нарича
скотове и “глупци неразбрани”.
Ценностна разполовеност на
Ботевия свят

От друга страна това е светът на

героите, които са осъзнали
свободата като възможна, приели
са я като единствен начин на
живот и са готови да пожертват
себе си в нейно име. Тях Ботев
нарича “братя”.
Пространството в Ботевата
поезия и идеята за духовното
израстване
 Опозицията горе-долу
представя идеята за
духовното израстване на
българина през
Възраждането.
 Горе - на Балкана - е
зоната на свободата

Долу – в равнината
– е зоната на
робството и на
негероическата
смърт
Ботевият лирически човек е в гранична
позиция,
стои на кръстопът.

Маркери на
граничността са:

Образите на дома и пътя

Опозицията тук - там

Домът е убежище на топлината и уюта, той е
пространство на семейния свят и на
приемането.
При Ботев представата за дома не е
еднозначна. Домът освен свиден и свой е и
студен и чужд. Защото това е поруганият от
поробителя дом.
Поруганият дом е символ на робската участ,
защото бележи крайната степен на вражеското
проникване в интимния свят на индивида.
Поругаването на дома е един от основните аргументи за
напускането му. Така се появява мотивът за пътуващия
човек при Ботев.

Измерения
Измеренияна
напътя
пътяпри
приБотев
Ботев

Път към идеала Път към подвига

Път към безсмъртието

 Героичният модел се нуждае от
високите пространства на подвига,
за да може да се противопостави на
помръкналия свят на робската
смълчаност.