Основни проблеми и мотиви в поезията на Христо Ботев

1. Мотивът за самотата и свободата:

Самотата на скиталеца, на прокудения син, на недоволника, на неоткрилия все още своя идеал
(„Майце си”).
Избраният идеал на свободния човек, идеалът на свободата („До моето първо либе”)
Самотата на направилия крачката пред другите („Борба”, „В механата”)
Самотата на бореца в часовете на саможертва
а) самотата в очакване на битката („На прощаване”)
б) самотата в битката и смъртта („Хаджи Димитър”, „Обесването на Левски”)
1.5. Откликващият на свободата човешки свят – природа, земя и небе, певци и хора,
вечност и вселена („Хаджи Димитър”, „Хайдути”, „До моето първо либе”, „Обесването на
Васил Левски”)
1.6. Самота и безсмъртие („Хаджи Димитър”)

2. Гневът
Гняв към себе си („ Майце си”, „ В механата”)
Гняв към събратята, които обича („В механата”, „Елегия”)
Гняв към човека-роб („Странник”, „Борба”)
Болка и гняв към поробения народ („Гергьовден’, „Хаджи Димитър”)
Гняв към поробителя и слугите му („Борба”, „

2.Свободата – избор и дълг за Ботевия лирически герой

План конспект:
1.Израстването на героя до свободата:
а) Осмисляйки и израствайки своя живот ,позиции и дела („Майце си”)
б)Осмисляйки отношението си към света и другите(„Към брата си”)
-любовта в обществен план
-полюсите на любовта и омразата
в)Осмисляйки любовта си(„До моето първо либе”)
-любовта в интимно-съкровен и обществен план
г)Открива смисала на своя живот,прави избора си („До моето първо либе” и „Моята
молитва”)
2.Робството през погледa на прогледналия към свободата
-Вечното робско зло(„Елегия”)
-Механизмът на поробването(„Борба”)І
-Робското страдание на народа(„Елегия” и „В механата”)
-Позорната философия на роба(„Борба” ,”Странник” и „Гергьовден”)
-Позорното разминаване на думи и дела ,на идеали и дела на млади български синове(„В
механата” и „Елегия”)
3.Свободния човек по своя избран път
-Поеманане отговорността за саможертва („Хйдути” и „На прощаване 1876г.”)
-В битка за свобода(„Хаджи Димитър”)
-Възкръсната смърт за вободата(„Хаджи Димитър”и „Обесването на Всил Левски”)
-Мечтат за победа(„На прощаване”)
 ИЛИ

План-тезис:

1.Съзнанието за поругания интимно-съкровен свят е непоносимо и оттам проблема за сблъсака

между родното и чуждото е неизбежен.Но идеята за родното е продукт на едно трудно
раждане.”Робскат люлка” е знак за неосъзнатост на свободата,на все още несъбудения истински
за родностното осъзнаване и национално съмоопределяне. Особеностите на времето-духовната
неразвитост на народа ,апатията и бездействието ,преклонението пред лъжливи идеали.Това го
има при П. Р. Славейков(„Не пей ми се”)и при вазов(„Линее нашто поколенье...”). Да пожелаеш
свободата значи да се отърсиш от апатията, от безсмислието на битието и да видиш истинското
измерение на човешкия живот.

2.По чисто романтичен маниер Ботев се негърбва с ролята на иделога, певеца и водача на
освободителния бунт.Още от ранните му произведения „Майце си”,”Към братя си”, ”Дялба”,
„На прощаване” и др. – неговият лирически герой винаги е в челото на освободителната
борба,заемайки характерната за фолклорното съзнание поза на юнака, който е готов да даде
живота си в името на своя кумир.И също така чисто по романтически Ботевата поезич е
контрастно разделена между копнежа по свободата и мрака на робството ,свързващо се като с
пасивността и „заспалостта” на народа(„Елегия”, „Борба” и „Гергьовден”), така и с
лъжеводачеството на „слепците с очи” – попове, вестникари, учители и пр. , пророци на
лъжливите пътища към спасението .

3.Нужадата идеята за свободата да получи своята реализаци. Осъзнаването и пожелаването на

свободата са важни стъпки във вярна посока,но не са достатъчни.Нужно е самият човек да
преодолее изпитанията и предизвикателствата ,които се явяват по пътя към свободното
съществуване. А тези изпитания и предизвикателства не са никак малко.

-Сблъсакът с традиционните патриархални ценности .Поелият пътя към свободата трябва да

се откаже не само с от удобствата на привичния живот, но и от всичко което е мило на сърцето
му. Поема пътят на борбата в името на майка, баша, братя,либе и пр. , но за да извоюва
свободата трябва да се откаже от тях, да им причини стадания(парадокс). Лирическия герой
изживява своята нравствена драма в цяла поредица от стихотворения - „Елегия”, „Борба”,
„Гергьовден”, ”До моето първо либе”, „Пристанала” и „Хйдути”.

-Свободата е и основна ценност ,свързана с разума,мъдростта ,смисъла на живота

,саможертвата...(„Моята молитва”).Свободата и борбата са единствения верен път към
спасението ,противопостваящ се на търпението, несъпротивлението на населението и
безмисленото съществуване(„Елегия”, „Борба” и „Моята молитва”).
-За да бъде извоювана свободата, е необходимо човекът да заема активна позиция, да е готов да
тръгне на борба за нейното осъществяване. За това е нужен нравствен пример, модел на
подражание , духовен вода. За тази цел е необходим изключителен герой,който да свърже
идейте и ценностите с обикновенния човешки живот.За това като венец в произведенията на
Ботев се появяа и геройчното измерение на свободата [„На прощаване”, „До моето първо либе”
и „Хайдути”(нравствения пример на историческото предание)”Х.Д.”, „Обесването на В.Л.
(висок модел на подражание)].

„Майце си” „На прощаване” „Борба” „Хаджи

„Към братя си” „Борба” „Странник” Димитър”
„До моето пъво либе” „Моята молива” „Гергьовден” „Обесването на
„Делба” „Хайдути” „Патриот” „В Васил Левски”
„Елегия” . механата” .

Мотивите за Различните аспекти Хора направили Въпросът за

противоречието на нравствено погрешен нравствен героичните
„виншно-вътрешно”, изстраданата избор ,чиито пример измерения на
”истина-лъжа” свобода трябва да се отхвърли свободата.
пълнота на –лъжливите и
живота/признота,самота, истински пътища на
несмисленост спасението
-същността на
човешкото и това
което превръща
роба в свободен
-мотивът за
завръщането
Елегия”, „Хайдути”, „Патриот”)