ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА
РЕПРОДУКТИВНАТА
СИСТЕМА
 Напредване на възрастта: след навършване
на 40 години рисковете от рак на женските В много случаи пр
полови органи нарастват значително, поради
което се препоръчва особена бдителност от
ичината за развит
страна на жените във възрастовата група
между 40 и 60 години
ие на рак на женск
 Инфектиране с HPV (човешки папилома ите органи остава 
вирус): HPV 16 и HPV 18 са сред най-често
обвиняваните вируси за развитието на рак на
неизяснена. Сред 
женските органи, в частност на шийката на рисковите фактор
матката. Спрягат се и други видове, но тези
са считани за най-честите причинители. и могат да са: 
Човешкият папилома вирус представлява
ДНК-съдържащ вирус, който има голям
потенциал да причини рак.
 Ниска сексуална култура: ранното начало на полов живот, честата смяна на полови партньори,
чести инфекции на половата система. Тя е и един от основните фактори за заразяване с
човешки папилома вирус. Важно е да се отбележи, че при мъжете инфектирането с вируса
често протича безсимптомно или с леки прояви, които могат да останат и незабелязани,
предавайки го на своята партньорка по полов път.
      Полово-предаваните инфекции, като сифилис, хламидии, гонорея, HIV (инфектиране с
човешкия имунодефицитен вирус) и други, също могат да повишат риска в дългосрочен план от
поява на неоплазма (водят до увреждания на структурите на женските органи и промени в
локалния имунен отговор и защита)
 Вредни навици: има тясна връзка между тютюнопушенето и риска от поява на рак.Прием на
лекарства: някои медикаменти, като естрогени, използвани при хормоналната заместителна
терапия във връзка с менопауза например, повишават риска от поява на някои видове рак
(например рак на ендометриума)
 Наличие на свързани, хронични заболявания: има връзка между наличието на дългогодишен
захарен диабет, високо кръвно, метаболитен синдром и рисковете за поява на рак на женските
органи. Особено отчетлива е тази асоциация при рака на матката (по-конкретно на
ендометриума на матката), който по същество е хормонално обусловен тумор.
 Наднормено тегло и затлъстяване: с напредване на възрастта и особено след настъпване на
менопаузата е налице тенденция за покачване на теглото при жените. Увеличените нива на
мастната тъкан водят от своя страна до хормонален дисбаланс и свързаните с него усложнения
 Фамилна обремененост (генетична предиспозиция): наличието на член от семейството с
подобно заболяване значително повишава рисковете от развитие на болестта, особено под
въздействието и на други рискови фактори;
 Наднормено тегло и затлъстяване: с напредване на възрастта и особено след настъпване на
менопаузата е налице тенденция за покачване на теглото при жените. Увеличените нива на
мастната тъкан водят от своя страна до хормонален дисбаланс и свързаните с него
усложненияФамилна обремененост (генетична предиспозиция): наличието на член от
семейството с подобно заболяване значително повишава рисковете от развитие на болестта,
особено под въздействието и на други рискови фактори
Видове рак на женската
полова система
  Рак на маточната шийка;
  Рак на яйчника;    
 Рак на матката;   
  Рак на влагалището;   
  Рак на вулвата.
Причини за рака на женската полова система
Причините за появата на нито едно раково заболяване не са напълно изяснени. Към момента е
известно, че по някаква причина се появяват мутации в ДНК на клетките, което причинява
израждането им в ракови. Те стават безсмъртни, делят се безконтролно, не изпълняват правилно
функциите си и разраствайки се образуват тумори, които изместват нормалната тъкан и по този
начин нарушават функцията на органа, в който се намират.
 Установено е, че главна роля за развитието на рака на шийката на матката играе човешкият
папилома вирус. Той е много често срещан и повечето инфектирани лица не се разболяват от рак.
Това означава, че освен папиломавирусната инфекция, има и редица други фактори, които
допринасят за развитието на заболяването.
 Превенция на
раковите заболявания
 Попитайте Вашия гинеколог за възможността да си
на женската полова
направите ваксина срещу папилома вирус. Ваксината система За да
включва повечето от високорисковите щамове на
папилома вируса. Най-добре е, ако ваксината се намалите риска от
направи в пубертета преди започване на половия
живот, но може да се направи и до 26-тата година;
развитие на рак на
  Правете си редовно цитонамазка – чрез цитонамазка маточната шийка:
могат да бъдат диагностицирани предраковите и
раковите състояния на маточната шийка. Препоръчва
се такива рутинни изследвания да се провеждат
всяка година след 21-годишна възраст;

 равете секс със презерватив – презервативите

предпазват от всички видове полово предавани
инфекции; Ограничете бройката на сексуалните
За да намалите
риска от развитие
на рак на
матката:
 Планирайте внимателно хормонотерапията за облекчаване симптомите на менопаузата – препоръчва се
комбинацията от естрогени и прогестерон;
  Обмислете приема на противозачатъчни – приемът на противозачатъчни за период от поне една година
намалява риска от развитие на рак на матката. Ефектът продължава няколко години след спиране на
контрацептивите;
  Поддържайте оптимално телесно тегло.
За да намалите риска от развитие на рак на
яйчника и влагалището:
Провеждайте редовни
Обмислете приема на профилактични
 генетично изследване
противозачатъчни; гинекологични прегледи
и цитонамазки; 

Попитайте Вашия
гинеколог за
Преустановете
възможността да си
тютюнопушенето.
направите ваксина
срещу папилома вирус; 
Диагноза на раковите
заболявания на женската
полова система
Много често раковите образувания на женската
полова система не предизвикват симптоми, ако
са в ранен стадий. Затова е препоръчително
жените редовно да си правят профилактични
гинекологични прегледи. Ежегодни или веднъж
на няколко години освен прегледа се прави и
цитонамазка заедно с изследване за папилома
вирусна инфекция с цел превенция на рака на
маточната шийка.
Диагностичните изследвания,
които се провеждат при пациенти,
развили симптоми, включват:
 Лабораторни изследвания – туморни маркери,
особено полезни за диагностициране на рака на
яйчника;    
 Образни изследвания: рантгенография, ехография,
скенер, ядрено-магнитен резонанс;
  Биопсия.
Лечение на раковите
заболявания на женската полова
система
Лечението на рака на женската полова система е
насочено в три основни направления:
  Хирургично – отстраняване на туморното
образувание, често с всички вътрешни органи на
женската полова система; 
 Химиотерапия – венозно вливане на медикаменти,
които убиват раковите клетки. Понякога
химиотерапевтиците могат да се приемат и през
устата под формата на таблетки;
  Лъчетерапия – облъчване на тумора с
високоенергийни лъчи, които убиват раковите
клетки.
 Изборът на лечение зависи от вида и стадия на
раковото заболяване.
Кои заболявания или нарушения
могат да се причислят към клинична
патология на мъжката полова
система?

Всяко заболяване или нарушение, което засяга

мъжката репродуктивна система може да се
причисли към клинична патология на мъжката
полова система. Такива заболявания могат да
бъдат причинени и от генетични или вродени
аномалии, инфекции, тумори или нарушения с
неизвестна причина.
Вродени заболявания
Към вродените заболявания спада фимоза. Това заболяване се изразява в невъзможност препуциума
при придръпване с ръка да оголи главата на пениса. Фимозата представлява рисков фактор за
развитие на възпалителен процес в препуциума и на glans penis.
Възпалителни заболявания
Възпалителните заболявания на пениса могат да засегнат само glans penis и тогава говорим за
баланит. Понякога възпалителният процес обхваща само препуциума – постит. В клиничната
практика най-често се среща едновременното засягане от неспецифичния възпалителен процес на
glans penis и препуциума и в тези случаи се говори за баланопостит. При баланопостит
неспецифичният възпалителен процес е обхванал и двете зони.
Злокачествени заболявания
Освен възпалителни, клинична патология на мъжката полова система може да включва и
злокачествени заболявания. Карцином на пениса е злокачествен тумор от епителен произход, който
представлява около 0,5-1% от всички злокачествени тумори у мъжете. Той се среща по-рядко в
мюсюлманските страни. Характерен е за възрастните мъже.
Ето някои от по-честите заболявания на
мъжките репродуктивни органи:

Орхит или орхиепидидимит Баланитът - представлява

Простатит - възпаляване на
- представлява възпаление на възпаление на главичката на
простата;
тестиса; пениса. 

Варикоцеле - налице Тумори на тестиса - предимно

варикозно разширение на
Хидроцеле - заболяване, при
вените в областта на скротума.
което между двата листа на
Най-често възниква между 18 и
серозната обвивка на тестиса се
30 годишна възраст, като в
събира течност;
повечето случаи има
левостранна локализация;
при млади мъже от 20 до 40
години. Предразполагащи
фактори за възникване на рак
на тестиса са травми,
възпалителни процеси,
крипторхизъм. 
РАК НА ПРОСТАТА

В България ракът на простатата е третият най-

често срещан вид злокачествено заболяване
при мъжете… Ракът на простатата се развива
предимно при мъже над 50-годишна възраст.
Над 6 случая на всеки 10 с рак на простатата са
диагностицирани при мъже на възраст 65
години или повече. Заболяването рядко се
развива преди 40-годишна възраст. Средната
възраст  в момента на диагнозата е около 66
години.
Какво представлява това заболяване?
За рак може да се говори, когато клетките в тялото започнат да растат неконтролируемо. Клетките
в почти всяка част на тялото могат да станат ракови и могат да се разпространят в други части на
тялото. Ако започнат да растат неконтролируемо, такива могат да станат и клетките в простатната
жлеза, която се среща само при мъжете и произвежда част от течността, съдържаща се в спермата.
Простатата е под пикочния мехур и пред правото черво(ректум). Размерът на простатата се
променя с възрастта. При по-младите мъже е с размера на орех, но може да бъде много по-голяма
при по-възрастните мъже.
Някои ракови заболявания на простатата могат да растат и да се разпространяват бързо, но
повечето растат бавно. В действителност проучвания от аутопсии показват, че много възрастни
мъже (и някои от по-младите), които са починали от друго, са имали и рак на простатата, но в
много случаи нито те, нито техните лекари дори, са знаели, че го имат.
СИМПТОМИ
Нужда за често уриниране, особено през нощта, понякога неотложно;

Трудности при започването или задържането на уринирането;

Слаба струя или прекъсване на струята на урината;

Чувство за недокрай извършено уриниране;

Болезненост или парене при уриниране;

Всички тези изброени симптоми се дължат на
притискането на канала, през който минава урината в
резултат от увеличаване на размера на самата
простатна жлеза.
Но ракът на простатата не е единственото заболяване,
което довежда до притискане на пикочния канал. В
действителност доброкачествената простатна
хиперплазия (ДПХ) е много по – честа причина за
поява на тези симптоми, но независимо от това, ако
човек ги изпитва, трябва да посети лекар за поставяне
на точна диагноза.
В по-късен етап от развитието си ракът на простатата прониква в съседни тъкани
и органи, като пикочен мехур, семенни мехурчета и нерви. Вследствие на това
прорастване се появяват следните симптоми:
 Наличие на кръв в урината – хематурия;
 Наличие на кръв в спермата – хемоспермия;
 Неспособност за волево задържане на урината – инконтиненция;
 Трудности с ерекцията – еректилна дисфункция или импотентност;
 Болезнена еякулация;
 Болки в долната част на корема и / или около ануса и тестисите (перинеум).
Ракът на простатата няма характерни симптоми, по които да се постави точна диагноза. Не всеки
болен има симптоми и признаци и много често те се откриват при профилактични прегледи. 
В началото рядко има оплаквания или ако ги има, то те са много леки и болният не им обръща
достатъчно внимание. 
Характерно за рака на простатата е бързото метастазиране (разсейване) в тазовите лимфни възли и
плоските кости като ребра, тазови кости и гръбначен стълб, от където идват и късните симптоми
на това заболяване.
Рискови фактори за развитие на рак на
простатата

Някои от тези фактори, като

възраст, раса и фамилна
Въпреки че точните причини за
обремененост, са некоригируеми,
развитие на рак на простатата не
докато други като вредни навици,
са напълно изяснени, се
затлъстяване, особености в
предполага вредното въздействие
храненето подлежат на контрол и
на някои рискови фактори.
може да бъде редуцирано
вредното им въздействие.
•Възраст - Шест от всеки десет случая на рак на простатата са при мъже над 65 годишна възраст, а
във възрастта след 80 години състоянието се среща при 90 процента от пациентите.
•Раса - Рискът от развитие и смърт от рак на простатата е драстично по-висок сред негроидната
раса, най-нисък е сред монголоидната раса, а европоидната раса заема междинни нива.
 Ракът на простатата е най-често срещан в Северна Америка, Северозападна Европа, Австралия и
на Карибските острови, по-ниска честота на разпространение се регистрира в Азия, Африка,
Централна Америка и Южна Америка.
 Фамилна анамнеза;
 Хормони;
 Хранителни навици - към момента е известна ролята на:
•млечни храни: прекомерната консумация на млечни храни значително повишава риска от развитие на рак
на простатата, като точните причини и механизми, по които това се осъществява, не са напълно изяснени
•месо и животински продукти: прекомерния прием на червено месо, карантия, животински продукти
повишава неколкократно риска от развитие на простатен карцином, като преминаването към вегетарианска
диета за определен период от време е показало редуциране на този риск
•храни, богати на захари: честото преяждане, особено с високовъглехидратни храни, крие риск от развитие
на наднормено тегло и затлъстяване, които сами по себе си увеличават риска от рак на простатата
Какви са медицинските изследвания при рак
на простата?
Цялостният диагностичен процес при простатен карцином включва два основни етапа, а именно
откриване и доказване на заболяването и определяне на стадия му, които впоследствие насочват
специалистите към избор на оптимална терапия.
Скринингът, включва изследвания за ранна диагностика и обикновено се състои в оценка на
рисковите фактори за конкретния пациент, дигитално ректално изследване и проследяване нивата
на простано-специфичния антиген. При установяване на отклонения се предприемат
допълнителни мерки за различаване на карцинома от възпаление, инфекция или други заболяване
на простатата и потвърждаване на карцинома с определяне на неговия стадий.
 Дигитално ректално изследване (ректално туширане) - чрез използване на показалеца, се палпира
(опипва) простатната жлеза през ануса на болния. По този начин могат да се установят различни
отклонения в простатата, като неравности, бучки, зърнистост и втвърдяване, които са подозрителни за
рак.
  Простатно-специфичен Антиген (ПСА / PSA) - лесноосъществим и точен кръвен тест, който е
въведен масово и в комбинация с ректалното туширане е основен метод за скрининг и ранно откриване
на рак на простатата. Обичайно се откриват ниски нива в кръвта, но при увеличение над нормалните
стойности, както и увеличение в динамика, са необходими допълнителни изследвания за потвърждаване
на диагнозата.
     PSA е туморен маркер, представляващ протеин (белтък), продуциран от клетките на простатната жлеза.
Той се увеличава в кръвта при различни заболявания на простатата и най-вече при карцином на
простатната жлеза.
 Ултразвуково изследване - неинвазивен, безболезнен и достъпен
метод, който може да се извърши през корема (трансабдоминално)
или през ануса (трансректално). Трансректалната ехография дава по-
подробна информация за самата простатна жлеза, а
трансабдоминалната дава общ преглед върху органите в малкия таз.
  Компютърна Томография (Скенер) ;
 Биопсия
 Магнитно-резонансно изследване
Какви са леченията при рак на простатата?
  Оперативен метод. При този метод се извършва отстраняване на простата по оперативен път
(простатектомия). В някои случаи може да се наблюдава и намалена потентност.
 Лъчетерапия. Този метод се използва само когато ракът е засегнал само простатната жлеза. Може да се
прилага външно в областта на половите органи, а може да се радиоактивен източник и в самия тумор.
Процедурата трае около 3-4 седмици с облъчване по няколко минути дневно.
  Хормонална терапия. Прилага се при пациенти, при които туморът е обхванал и околните тъкани.
Много често растежът на рака се свърза в с мъжките хормони и най-вече с тестостерона. Затова се
използват вещества, които да намалят производството на тестостерон или такива, които действат като
женски хормони (естрогени).
 Химиотерапия. Прилага се, когато хормоналната терапия не дава резултат. 
 Лазер-терапия.
 Усложнения при рак на простатата
Метастази;

Незадържане на урина;

Еректилна дисфункция;

Повторна поява на рак

Превенция на рак (на простатата и не само)
 Диета: базирайте храненето си върху разнообразие от сезонни плодове и зеленчуци,
пълнозърнести продукти и ограничете консумацията на колбаси и преработени храни.
Постарайте се да си набавяте белтъчините от различни източници като немазни меса, яйца,
варива и предимно нискомаслени млечни продукти, като се стремите да не прекалявате с
консумацията на последните.
 Телесно тегло: ако сте с наднормено тегло или затлъстяване, потърсете начин да понижите
телесното си тегло. Придържането към горепосочените насоки за хранене вероятно ще ви бъде
от голяма полза в това отношение, а редовното движение има значителна спомагателна роля.
Ако сте с нормално тегло, продължавайте в същия дух, поддържайки настоящите си нива на
физическа активност и калориен прием, без да игнорирате насоките за хранене по-горе
 Физическа активност: проучванията върху връзката между тренировките и рака на простатата
са почти единодушни, че мъжете, които спортуват редовно, се отличават с по-нисък риск.
Редовното движение е важно поради ред други причини, в това число поддържане и развиване
на мускулатурата, поддържане на психичното здраве, превенция на мозъчно-съдови болести,
диабет и почти всеки друг вид рак. Затова си направете тази услуга, ако все още не сте я
направили, и се опитайте да практикувате някаква форма на спорт, придружена от минимум 30
минути ходене пеш поне 5 от 7 дни в седмицата.
 Тютюнопушене и алкохолна консумация: пълното въздържание от тютюнопушене и
символичната консумация на алкохол са две от доказаните средства за по-дълъг и пълноценен
живот.
Рак на гърдата
Ракът на гърдата е здравен проблем със значими
обществени и социални последици при жените в
целия свят.

В световен мащаб, включително и в България, ракът

на млечната жлеза е най-често диагностицираният
животозастрашаващ рак при жените, като
представлява 25% от всички злокачествени
заболявания и е на второ място сред причините за
смъртност от тях. По-често се среща в развитите
страни и е повече от 100 пъти по-чест при жените,
отколкото при мъжете.

.
Ракът на гърдата произхожда от ракови клетки,
които се образуват в млечните канали в
тъканта на гърдата. 80% от раковите
заболявания на гърдата са инвазивен дуктален
карцином. Инвазивният дуктален карцином
показва, че ракът на гърдата възниква в
млечните канали. Този тип рак на гърдата се
развива в млечните жлези, а не в млечните
канали. Клетките, които причиняват рак на
гърдата, се размножават и растат дълго време.
Въпреки това, след размножаването, клетките
могат да се разпространят в други органи на
тялото чрез лимфата и кръвта. 
Рисковите фактори за развитие на рак на
гърдата

хормонозаместителна
женски пол, липса на физически
алкохолизъм, терапия по време на
наднормено тегло, упражнения,
менопаузата,

йонизираща радиация, раждане на деца в по- предишна или

ранна възраст при късна възраст, по- фамилна анамнеза на
първата менструация,  голяма възраст,  рак на гърдата
Причини
бучка в гърдата,

промяна във формата на гърдата, 

изпъкналост на кожата, 

секрет от зърното,

червено или люспесто петно по кожата.

При наличие на метастази може да има болки в костите,

подути лимфни възли, задух или жълта кожа.
Стадиите на разв Първи стадий – туморът е под 2 см и без
метастази в лимфните възли;
итие на карцином
а на гърдата са 4. Втори стадий – туморът е под 5 см с
подвижни лимфни възли с метастази или
над 5 см, но без лимфни метастази;

Трети стадий – туморът е сраснал с кожата

или с гръдната стена, но без далечни
метастази;

Четвърти стадий – всякъкъв по-горен стадий

на рак с дисеминирани далечни метастази.
Диагностика
 Мамография
 Мамографията е специфичен образен метод, при който с относително ниска доза рентгеново лъчение се
визуализират структурите, изграждащи млечната жлеза. Това е най-разпространеният метод за
диагностика на заболяванията на гърдата, при жени и мъже.
 Скрининговата мамография е мамографски метод, използван широко за ранна диагностика на рака на
млечната жлеза и се провежда при жени, които нямат оплаквания или видими промени в гърдите.
Обикновено тя изследва двете млечни жлези в две взаимно перпендикулярни проекции и помага да се
открият туморни формации, които не се опипват при обикновения преглед.

Жените над 45-годишна възраст и тези с повишен риск за възникване на рак на гърдата трябва да се
подлагат задължително на скринингова мамография.  Тя е напълно безплатна след представяне на
направление от личен лекар.
 Ултразвуково изследване на млечните жлези 
 Всяко едно патологично състояние на гърдата може
да наложи допълнително уточняване с помощта на
ултразвуково изследване. То се провежда с апарат с
висока разделителна способност от квалифициран
лекар като получената информация допълва тази,
получена при мамографията. Ултразвуковото
изследване на млечните жлези е показано при
пациенти в детеродна възраст поради липсата на
йонизиращо лъчение. 
 Самопреглед на гърдите. Самопрегледът е нещо
много важно за ранната диагностика за рак на
гърда. Хубаво е жените да наблюдават гърдите си и
ако забележат някакви промени, да се консултират с
лекар.
За да се предпазите от такова нежелано заболявание и психологично травмиращи последици, е
добре да се преглеждате при мамолог веднъж годишно. Не пренебрегвайте и седмичната
профилактика вкъщи. Всяка жена познава най-добре тялото си и ще открие всякакви промени,
които настъпват. Откриването на подутина или промяна не означава винаги, че имате рак.
Повечето от тях са различни бучки или кисти. Затова е наложително да се обърнете към мамолог.
Той ще установи вида на образуванието. Ранното диагностициране на рака на гърдата и
последващото му лечение предотвратява бъдещи усложнения.