1850 – 1921г.

Град Сопот. Учи в Сопот, а след това в Пловдивската гимназия. Баща му иска да стане
търговец,но Вазов не приема това. Той винаги е богат на вдъхновение и пише през целия си
живот.

-твори във всички литературни родове

-твори преди и след ОСВОБОЖДЕНИЕТО

-ПИШЕ за духа на времето.

-през 1880г. се установява да живее в Пловдив и там пише повестта НЕМИЛИ-НЕДРАГИ.

НЕМИЛИ-НЕДРАГИ
Повестта е написана след като България е свободна – през 1883г.
Разказва за- Животът на българските хъшове в Румъния. Вазов е 2 пъти
сред живота на хъшовете във Влашко. През 1870-1871г и 1876г.
1.ЗАГЛАВИЕ – немил-недраг се използва за човек,който не е мил или
приятен на някого. Българските хъшове са немили-недраги,защото тяхната
съдба е тежка.
2.Жанр – повест – епически жанр,който е изграден върху повече случки в
сравнение с разказа,има повече герои и действието се развива на повече
места.
Разказ – роман – повест
Вазов казва,че това е точно описание на живота на хъшовете тогава и има
черти на автобиографичност. “Младият поет Бръчков съм аз. Всички други
са също живи лица под измислени имена.”
Вазов отива в Браила и става част от българските хъшове.
ГЛАВА 1 – ЕКСПОЗИЦИЯ ПРЕДСТАВЯ ГЕРОИ И МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕ
ИМА ПОВЕСТВОВАТЕЛ - ЛИЦЕ,КОЕТО ВОДИ ДЕЙСТВИЕТО
- още първите изречения въвеждат в атмосферата на Браилските улици.
- НАРОДНА КРЪЧМА НА ЗНАМЕНОСЕЦЪТ – КРЪЧМАТА НА СТРАНДЖАТА
-БЕДНОСТТА ЩЕ Е ВОДЕЩА В ЦЯЛАТА ТВОРБА
ГЕРОИ –ПОРТРЕТНА ХАРАКТЕРИСТИКА
-МАКЕДОНСКИ – ВРЪЗКА СЪС СТЕФАН СТАМБОЛОВ
- ХАДЖИЯТ – м
-БРЪЧКОВ -НАЙ-МЛАДИЯТ,ДВАЙСЕТГОДИШЕН И ИДЕАЛИСТ
-ПОПЧЕТО
-СТРАНДЖАТА – НАЙ-СНАЖЕН ОБЕДИНИТЕЛ НА ХЪШОВЕТЕ,
-6ТИ ХЪШ,НО ТОЙ НЕ Е ПРЕДСТАВЕН
БЪЛГАРСКИЯТ ХЪШ- НЕГОВОТО НАСТОЯЩЕ Е МИЗЕРНО,НО МИНАЛОТО МУ
Е ГЕРОИЧНО.СЪБИРА ГИ ЛЮБОВТА КЪМ РОДНОТО

ГЛАВА 2 УЧАСТВАТ Македонски,Бръчков,Хаджият,Странджата и

СВИЩОВЧЕТО.
-ТЕМАТА ЗА БЕДНОСТТА
-СЪНЯТ НА БРЪЧКОВ
-ИЗГНАНИЦИ В ЧУЖДАТА ТВОРБА
БОТЕВ НА ПРОЩАВАНЕ В 1868Г И ТУК – ДА ХОДИМ ДА СЕ СКИТАМЕ
НЕМИЛИ КЛЕТИ НЕДРАГИ.
ЗАТОВА ВАЗОВ КАЗВА – Бяха сред обществото,но бяха в пустиня.
-глад и бедност – дрехите им са окъсани. Те няма какво да ядат дори и
затова трябва да крадат.
НОСТАЛГИЯ ПО РОДНОТО – О БЪЛГАРИЙО НИКОГА НЕ СИ ТЪЙ
МИЛА,КАКТО КОГАТО СМЕ ВЪН ОТ ТЕБЕ.
РЕКАТА – КАТО ГРАНИЦА МЕЖДУ СВОЕ И ЧУЖДО.
В ТВОРБАТА ИМА ЛИРИЧЕСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ-ОТКЛОНЕНИЕ- Временно се
прекъсва разказът за събитията,за да може повествователят да сподели
свои мисли и чувства – това има връзка и с РЕТАРДАЦИЯ – Похват,при
който се забавя действието,за да се увеличи напрежението.
СТРАНДЖАТА – превърнал се в духовен баща и обединител за другите –
честност,състрадателност и благородство. Сега е болен
ГЛАВА 3 – произнася своята прочувствена реч и тя е ключова.
РЕЧТА МУ Е СМИСЛОВ ЦЕНТЪР В ТРЕТА ГЛАВА
Той въздейства над другите и повдига духа им. Най-важното е да бъдат
сплотени.
Каква е причината да се стигне до речта? – Между Петко Мравката и
Димитрото избухва спор. Въпросът е относно ЧОРБАДЖИЙТЕ – Мравката
смята,че чорбаджиите се хранят с потта на сиромасите,а Димитрото
смята,че чорбаджиите НЕ са длъжни да работят за сиромасите.
Речта започва с – благодаря ви братя мили за честта - братя са хора с една
и съща съдба. За тях единственият смисъл е свободата на България.
-миналото им е славно,но настоящето е тъжно,те са скиталници
-обяснява колко е тежко положението на българите в България
-определени като НЕМИЛИ НЕДРАГИ СА ХЪШОВЕТЕ И ТОВА СТАВА
ЗАГЛАВИЕ
*РЕТОРИЧНИ ВЪПРОСИ – ТОВА СА ВЪПРОСИ,КОИТО НЕ ИЗИСКВАТ
ОТГОВОР – ТОЙ СЕ ЗНАЕ И ПРЕДПОЛАГА
Днес кой ни зачита? Кой ни признава?
Странджата обяснява какво е да си хъш – ХЪШ ЗНАЧИ ДА СЕ МЪЧИШ,ДА
ГЛАДУВАШ,ДА СЕ БИЕШ – С ЕДНА ДУМА ДА БЪДЕШ МЪЧЕНИК.
ЗАВЪРШВА С ПРИЗИВА – ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
Хъшовете в очите на Бръчков – висши същества и герои
В 3 глава – Хъшовете се подготвят да участват в ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
- ПОЯВАВЯ СЕ ВЛАДИКОВ – ОПИСАНИЕ – 200-205
- ЩЕ СЕ ИГРАЕ ИЗГУБЕНА СТАНКА
- РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА РОЛИТЕ
- ЦЕЛТА – СЪБИРАТ СЕ ПАРИ ЗА ЧОВЕКА,КОГОТО ЩЕ ИЗПРАТЯТ ДА
УБИЕ СУЛТАНА
ГЛАВА 5
- В НЕЯ Е ПРЕДСТАВЕНА СМЪРТТА НА СТРАНДЖАТА. Старият и смел
мъж е болен от туберкулоза – той става все по-болен. Казва се –
огнището загасна – то се свързва с уют,а когато загасне значи вече го
няма този уют.
-
 - Ах сладка е смъртта за отечеството – казва Странджата
- Темата за мъченичеството – последни мигове на страдание
- При Вазов – мъченик е равно на светец – В християнството
мъчениците понасят всички страдания – а хъшовете също в името на
свободата на отечеството.
- Странджата НЕ СЕ СТРАХУВА ОТ СМЪРТТА – ТОЙ Я ЧАКА ГОРДО.
- ПРЕД НЕГО СЕ РЕДЯТ КАРТИНИ ДОСТОЙНИ ОТ МИНАЛОТО –
РОДОЛЮБИЕ И МЪЖЕСТВО.
- ЗАВЕЩАВА НА БРЪЧКОВ НАЙ-ЦЕННИТЕ СИ НЕЩА – мемоарът
издаден през 1867г. от Революционния комитет и част от старо
знаме,от което е останал само надпис – или смърт! – ДЪЛБОКО
СИМВОЛНО ЗНАЧЕНИЕ – СТРАНДЖАТА ГО ПОСВЕЩАВА В
ХЪШОВСТВО. Помни СТРАНДЖАТА И УМРИ ЗА БЪЛГАРИЯ –
КУЛМИНАЦИЯ В 5 ГЛАВА
- За Странджата няма нищо по-свято от България и отечеството – той
страда само- че не може да умре славно,а умира болен на легло.
Хъшовете напускат,когато вече няма какво да ядат – пример за
двойствено отношение на героите.
10 ГЛАВА – акцентът е поставен над Македонски
Започва с описание на Дунава през зимата и Македонски, който трябва да
премине. Преминава през замръзналия Дунав,но го очаква Препятствие.
Той отпаря една дъска от колиба,но междувременно го залавя един влах.
Македонски трябва да се пребори с влаха – защото не трябва да го хваща
влашката власт. Македонски удря влаха с дъската.
-напрегнат момент и Македонски се прекръства.
-МАКЕДОНСКИ СТИГА ДО ДОМА НА БАБА ТОНКА.
-образът на БАБА ТОНКА
- КОЙ СИ? ТОЙ КАЗВА – ТВОЙ СИН. ОТИВА В ДОМА, ЗА ДА СЕ СРЕЩНЕ С
ДЯКОНА И ДА ДАДЕ ПИСМОТО СИ – ЗАТОВА ТРЯБВА ДА ПРЕМИНЕ ПРЕЗ
ЛЕДОВЕТЕ.
ОБРАЗЪТ НА МАКЕДОНСКИ- важно е да изграждаме характеристика
- Изключително смел и положен на изпитание, което успява да мине
- Има жертва в името на нещо по-голямо – убива влаха
- Осъзнава опасността на мисията Но не се отказва
 - Той е горещ родолюбец
- Повествователят отново се включва и прави уточнение – Така по-
после на 1876г. сториха и Бенковски и Волов – внушава идеята за
достоверност
17 глава – наречена ЕПИЛОГ – ФИНАЛНА ГЛАВА
Започва с описание на една от ключовите битки по време на Сръбско-
турската освободителна война В КОЯТО УЧАСТВАТ БЪЛГАРИТЕ КАТО
ДОБРОВОЛЦИ.
- В битката умират много руски офицери и български герои и това се
описва подробно. Владиков – появява се в 3та глава – като учител.
- Битката при Гредетин
- Нерадостна съдба на хъшовете
- Единственият хъш жив е Македонски – съдбата му е повече от
печална – той е получовек – ръката му е изсъхнала. Съдба – той се е
превърнал в получовек, който извършва срамна работа – той е
прислужник в учреждение и е нахокван от писаря. Животът му е
агония – РАВНОСИЛНА НА ДУХОВНА СМЪРТ. ЗАТОВА И ВАЗОВ ЩЕ
ВЪЗКЛИКНЕ – БЕДНИ БЕДНИ МАКЕДОНСКИ… СЪЖАЛЕНИЕ,ЧЕ Е ЖИВ
- ГОВОРИ ПОВЕСТВОВАТЕЛЯТ И СЕ ПРОЯВЯВА СКЛОННОСТТА НА
ВАЗОВ ДА ПРЕДСТАВЯ ДОСТОВЕРНО ФАКТИТЕ
- СПОМЕНАТИ са имена на РЕАЛНИ ЛИЧНОСТИ – Генерал
Черняев,капитан Райчо Николов и капитан Скиорски.

Хората напуснали отечеството – далеч от близки и семейства,но са

свободни в Румъния – ХЪШОВЕТЕ. Жанр – повест. Говори и повествовател
и герои. Действието в творбата обхваща периода от 1871,1872г. до
Сръбско-турската война през 1876г. Действието се развива в Браила в
кръчмата на Никола Странджата. Хъшовете и техния живот.
Основни мотиви
– за изгнаничеството напуснали своя дом
-мотивът за саможертвата – рискуване на живота в битки в името на
Отечеството
-мотивът за погубената младост
-мотив за социалното неравенство – отказали са се от материалното
благополучие в името на родното
- мотив за смъртта в името на отечеството – Странджата е отдал живота си
на отечеството
-мотив за спомените и славните битки – това крепи хората
-мотив за приемствеността в борбата – Бръчков те го приемат.
- мотив за самотата в 5 глава.
-мотив за пътя и завръщането – 10 глава
-мотив за вярата – прекръстването
ОСНОВНИ ЦЕННОСТИ – любовта към отечеството,свободата като личен
избор и националната независимост