Professional Documents
Culture Documents
Руси Божанов
Руси Божанов
----
Не искам да ме правят на глупак. А и наши, и чужбински
умници непрекъснато ми разясняват. Разсипията била
Реформа. Еднодържавното световно господство - Воля на
народите. Бомбардировките наричат средство за мир.
Остава да обявят и безработицата като естествен подбор!
Добре, че не сринахме, за да изнесем, Витоша. И не
продадохме Марица. Засега.
----
В Партията влязох през лятото на 1944-а, всред огромна
гора на подстъпите към Балкана. На другия ден имахме
акция. Взехме оръжие. Раздадохме реквизирано зърно.
Хвърлихме в огъня тефтерите на местния лихвар. Той
тичаше около пламъците и викаше: "Мен ме убийте,
парите ми оставете!" Когато отрядът се оттегляше, вървях
и си мислех: може ли парите да струват повече от
човека?!
-----
Ако понякога виждам недомислия и лични
преборичквания, ако партийни ръководители и
"мислители" тепкат и умуват, а не чертаят ясен курс - аз
да ида и да си върна партийната книжка? И къде? В...
Борисовата градина? Да се откажа? От моите младежки
надежди? От паметта на загиналите в Балкана и на
фронта? От Вярата, която Вапцаров нарече "...дните
честити..."?!
----
Преживях доста неща и разбрах: възторжени
ръкопляскания и всеотдайни скандирания може да
бележат преданост, но не са дела. Колко много
някогашни ръкопляскачи днес плюнчат пръсти и броят
валути! Колко много "бдителни срещу Запада" му
довериха свидните си рожби! И изникнаха като отровни
гъби - двойници: Свобода и слободия! Демокрация и
демагогия! Пазарност и продажност!
-----
Истината за фашизма я има в договорите и спогодбите.
Написана е черно на бяло: Царство България...
Хитлерова Германия... Фашистка Италия... Има я и във
вестниците и списанията, в кинохрониките от онова
време. А другата истина - истината за българските
братоубийства, тя е и в отрязаните партизански глави, и
в убитите стражари и цивилни. Тя е кървавата бразда,
която разполови България. Бездната, в която
продължаваме да падаме... Докато ние, българите, не
свикаме най-страшната, но и най-необходимата ни
кръгла маса. Докато не сложим ръце на нея и не видим
кое е ограбена пот и кое невинна кръв. Докато не
признаем очи в очи кой, какво, но и защо. И не вдигнем
десници в кръстен знак или в юмрук, но за обща клетва:
никога вече българин да не пролива българска кръв!
-----
Из интервю пред ДУМА, 19 юни 2000
13.06.2005